Преместване в еврозоната

ЕЦБ е поела ангажимента да предоставя на банки и заинтересовани страни информация за надзорните си очаквания. Това се отнася особено за банки в еврозоната, които имат дейност в Обединеното кралство, както и за банки, които обмислят преместване на банкови дейности в еврозоната.

Процедури за преместване на банки в еврозоната в контекста на Брекзит

Тук ще намерите някои често задавани въпроси за ролята на ЕЦБ в надзора над банките в еврозоната. Темите включват очакванията на ЕЦБ по отношение на разрешителните и лицензите за банкова дейност, на вътрешното управление и управлението на риска, включително надзорните очаквания за моделите на осчетоводяване, вътрешните модели на банките и текущия надзор.

Тази страница е актуализирана последно през юли 2019 г., така че да бъде включена актуална информация за:
надзорните очаквания на ЕЦБ, произтичащи от удължаването на действието на член 50 от Договора за Европейския съюз; издаването от ЕЦБ на разрешение банки от еврозоната да създадат клон в „трета държава“ и надзорната оценка на вътрешните модели в контекста на преместване на банки в еврозоната или разширяване на дейността им. Освен това някои загубили актуалност въпроси са премахнати.

Компетенции за банковия надзор в еврозоната

Кой упражнява надзор над банките в еврозоната?

В еврозоната банковият надзор се извършва от ЕЦБ и националните надзорни органи на участващите държави, наричани „национални компетентни органи (НКО)“, в рамките на единния надзорен механизъм (ЕНМ).

Надзорните роли и задължения на ЕЦБ и националните надзорни органи по отношение на банките в еврозоната се разпределят въз основа на значимостта на поднадзорните лица.

  • Банка, която изпълнява набор от критерии за значимост („значима институция“) по правило ще бъде под прекия надзор на ЕЦБ.
  • Банка, която не изпълнява тези критерии („по-малко значима институция“) ще бъде под прекия надзор на националния надзорен орган на държавата, в която се намира. (ЕЦБ има ролята на наблюдател, за да осигурява последователност и качество на надзора във всички такива институции и в цялата система).

ЕЦБ има изключителната отговорност за издаване и отнемане на лицензи на всички кредитни институции във всички участващи в ЕНМ държави. Освен това тя одобрява придобиването на квалифицирани дялови участия и други общи процедури за такива кредитни институции в контекста на Регламента за ЕНМ (вж. също Раздел 3 „Разрешения и лицензи за извършване на банкова дейност в еврозоната“ в често задаваните въпроси).

Критерии за значимост

Как изглежда съвместната работа на надзорниците в ЕНМ?

ЕНМ се състои от ЕЦБ и националните компетентни органи на участващите държави членки. Той представлява система на координиран банков надзор в еврозоната с преимуществото да се ползва от силните страни, опита и знанията на ЕЦБ и НКО. ЕЦБ отговаря за ефикасното и последователно функциониране на ЕНМ и го координира, съблюдавайки разпределението на надзорните отговорности, определени в Регламента за ЕНМ. За да се осигури ефикасен и ефективен надзор, кредитните институции се категоризират като „значими“ или „по-малко значими“, като ЕЦБ осъществява пряк надзор над значимите банки, а НКО отговарят за надзора над по-малко значимите.

НКО и ЕЦБ работят в тясно сътрудничество по надзора на разположените в еврозоната банки. Процесите и процедурите на НКО и ЕЦБ са хармонизирани, за да се осигури например спазване на сроковете в областта на издаването на разрешения.

Надзорно ръководство на ЕНМ

Подробна информация за надзорните практики

Как се определя дали една институция е значима?

Резюме на всички приложими критерии ще намерите тук: критерии за определяне на значимостта.

Задължителна ли е цялостната оценка за всички банки, определени като значими?

Да. ЕЦБ съвместно с националните надзорни органи извършва оценка на финансовото състояние на банките, които преминават или е вероятно да преминат под прекия надзор на ЕЦБ. Тези цялостни оценки допринасят за осигуряването на адекватна капитализация на банките, така че те да могат да устоят на евентуални финансови сътресения. Те включват преглед на качеството на активите и стрес тест.

Цялостна оценка

Кога ще се извършат цялостните оценки на банките, които стават значими в резултат от прехвърляне на дейности или активи в еврозоната?

ЕЦБ ще реши във всеки отделен случай кога точно да бъде включена в оценката всяка институция. Като цяло, целта е да се извърши цялостна оценка веднага щом стане ясно, че институцията ще изпълни критериите за значимост и прехвърлянето на дейности или активи от Обединеното кралство в еврозоната е на достатъчно напреднал етап, за да има основание за извършване на оценката.

Ще бъде ли цялостната оценка съсредоточена единствено върху традиционните банкови дейности? Инвестиционните посредници, които са част от участващите банки, ще попаднат ли в обхвата ѝ?

Цялостната оценка се извършва на най-високото равнище на пруденциална консолидация в участващите държави членки. Ако даден инвестиционен посредник е част от консолидирана банкова група, той ще попадне в обхвата на оценката. Оценката ще бъде съсредоточена върху рисковете, свързани както с дейността по кредитиране, така и с инвестиционните услуги.

А ако банката ми е част от по-голяма група? Ще упражнява ли ЕЦБ пряк надзор над всички лица в групата? Ще засегне ли това статута на значимост на моята банка?

Когато банката е част от група, за целите на определяне на значимостта се взема предвид положението на цялата група на най-високо равнище на пруденциална консолидация в еврозоната (а не положението на всяко отделно лице). Така например, ако активите на групата надхвърлят 30 млрд. евро на посоченото консолидирано равнище, то всички поднадзорни лица в рамките на групата се смятат за значими, дори поотделно да не надхвърлят прага от 30 млрд. евро.

Ако дадена банка е част от значима група под прекия надзор на ЕЦБ, нейният надзор се извършва както на индивидуална, така и на консолидирана основа. За да се провежда надзорът и на двете равнища, Регламентът за ЕНМ и Рамковият регламент за ЕНМ („регламентите“) възлагат на ЕЦБ конкретни надзорни правомощия, не само по отношение на банките, но и например по отношение на (смесени) финансови холдинги, при условие че те се намират в държави от еврозоната, и съгласно определени правила и разпоредби. Ако групата включва други финансови институции като например инвестиционни посредници, ЕЦБ няма да упражнява надзор над тези институции на индивидуално равнище, но те ще бъдат включени в надзора над групата на консолидирана основа.


Съгласно член 2, параграф 20 от Рамковия регламент за ЕНМ „поднадзорно лице“ е някое от следните: а) кредитна институция, установена в участваща държава членка; б) финансов холдинг, установен в участваща държава членка; в) смесен финансов холдинг, установен в участваща държава членка, при условие че отговаря на условията, посочени в точка 21, буква б); г) клон, установен в участваща държава членка от кредитна институция, която е установена в неучастваща държава членка.

Изборът ми на държава от еврозоната, в която да се установя, води ли до по-строги или по-малко строги надзорни изисквания?

Позицията на ЕЦБ по отношение на избора на държава е изцяло неутрална; ЕЦБ осигурява един и същи надзор навсякъде в еврозоната. Всички значими институции са под прекия надзор на ЕЦБ, като се прилага единен набор от надзорни стандарти, независимо от държавата. По-малко значимите институции са под прекия надзор на националния надзорен орган на държавата, в която се намира банката. ЕЦБ има ролята на наблюдател, за да осигурява съгласуваност и качество на надзора във всички такива институции и в цялата система.

Само за значимите институции под прекия надзор на ЕЦБ ли се отнасят тези често задавани въпроси?

Не. ЕЦБ и националните надзорни органи са се споразумели да прилагат последователен подход навсякъде в еврозоната, както към значимите, така и към по-малко значимите институции.

Оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз

В резултат от заседанието на Европейския съвет на 10 април 2019 г. Обединеното кралство може да остане член на ЕС до 31 октомври 2019 г. Това засяга ли очакванията на банковия надзор в ЕЦБ към банките? Сега банките имат ли повече време да изпълнят плановете си за Брекзит?

Очакването на ЕЦБ банките да се подготвят добре и своевременно за Брекзит остава непроменено.

С решението на Европейския съвет за удължаване на действието на член 50 от Договора за Европейския съюз бе избегнат „твърд Брекзит“ в средата на април 2019 г. Твърд Брекзит обаче все още е напълно реалистичен сценарий и е възможно той да се реализира на 1 ноември 2019 г.

Освен това е важно да се отбележи, че крайната дата на преходния период, определен в споразумението за оттегляне, остава непроменена – 31 декември 2020 г. Това означава, че ако Обединеното кралство реши да ратифицира споразумението за оттегляне, времето, което остава, докато законодателството на ЕС престане да се прилага към и в Обединеното кралство, е все така ограничено. Следователно времето, с което разполагат банките, за да изпълнят плановете си за Брекзит, остава без промяна.

Затова банките следва да използват идните месеци, за да осигурят пълната си подготвеност. Ето защо от тях се очаква да не забавят изпълнението на плановете си, а по-скоро да съсредоточат усилията си върху това да приложат в пълна степен операционните модели, към които се стремят.

Какво очаква ЕЦБ от банките с наближаването на Брекзит?

Като се имат предвид предизвикателствата, пред които са изправени банките при приспособяването си към новите обстоятелства, след като Обединеното кралство напусне ЕС, ЕЦБ проявяваше гъвкавост по отношение на времето, нужно на банките, за да изпълнят определени надзорни очаквания и да изградят капацитета си в еврозоната. Такава гъвкавост бе проявена не само към международни банки, желаещи да преместят дейности от Обединеното кралство в еврозоната, но и към банки, чиито централи са в еврозоната и имат дейност в Обединеното кралство.

След като прегледаха подробните и консервативни бизнес планове на отделните банки и се запознаха добре с операционните модели, които банките възнамеряват да прилагат след Брекзит, ЕЦБ и националните надзорни органи определиха каква степен на гъвкавост е приемлива. Въпреки удължаването на действието на член 50 от Договора за Европейския съюз от банките все така се очаква да изпълнят възможно най-бързо плановете си в съответствие с договорените с надзорните им органи графици.

ЕЦБ и националните надзорни органи ще проследят договорените ангажименти и ще наблюдават напредъка на банките към целевите операционни модели. Това може да бъде включено в основни надзорни процеси като Процеса по надзорен преглед и оценка.

Разрешителни и лицензи за извършване на банкова дейност в еврозоната

До кого трябва да изпратя заявлението си за лицензиране? Как се извършва координацията на работата между НКО и ЕЦБ?

НКО и ЕЦБ работят в тясно сътрудничество както по надзора, така и по лицензирането на банките. Процедурите за издаване на лицензи се извършват съгласно разпоредбите на Рамковия регламент за ЕНМ.

В еврозоната процедурата за издаване или разширяване на обхвата на банков лиценз (където е приложимо) е от така наречените „общи процедури“. ЕЦБ отговаря за тези процедури за всички институции в еврозоната, т.е. както за значимите, така и за по-малко значимите институции. ЕЦБ и националните надзорни органи участват в различни етапи от процедурите. При общите процедури точката за достъп за всички заявления е националният надзорен орган на държавата, където ще се намира банката, независимо от това дали тя изпълнява критериите за значимост. Работата на надзорниците е поначало координирана, така че да се осигури гладък процес, който да не влияе на сроковете. Националните надзорни органи и ЕЦБ си сътрудничат тясно в целия ход на процедурата, която се извършва за всички поднадзорни кредитни институции и приключва с приемането на решение от ЕЦБ.

Ето защо във всички случаи трябва да изпратите заявлението си за лиценз направо до компетентния национален надзорен орган, за да може да се задейства общата процедура. Съгласно член 22 от Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ ІV) същата процедура се следва и при придобиването на квалифицирано дялово участие в банка.

Общи процедури

Трябва ли да се кандидатства за нов или допълнителен лиценз при разширяване на дейността?

Дали е необходимо банка, която планира да разшири дейността си, да кандидатства за нов или допълнителен лиценз, зависи от редица фактори. Сред тях са например местните изисквания, както и формата и обхватът на вече издадения от компетентния орган лиценз за банкова дейност, а те могат да варират в различните участващи държави членки. Когато банка възнамерява да разшири дейността си, тя следва да се обърне към ЕЦБ и/или НКО (в зависимост от това дали е значима или по-малко значима институция), за да изясни дали е необходим нов или допълнителен лиценз.

Независимо от това дали е необходим лиценз, от банките, които разширяват дейността си, се очаква да съобщят своевременно и по собствена инициатива плановете си на надзорните органи и да покажат как ще се погрижат да разполагат с достатъчно системи и мерки за контрол за управлението на новата дейност. Разбира се, всички изисквания във връзка с лицензите трябва да бъдат изпълнени през цялото време.

Мога ли да се обърна към ЕЦБ/националните надзорни органи за консултация преди подаването на заявлението дори ако документацията ми за кандидатстване още не е пълна?

Да. ЕЦБ и националните надзорни органи считат за ценни предварителните разговори с банките, които проявяват интерес към установяване или засилване на присъствие в еврозоната. Насърчава се провеждането на такива разговори по въпроси, свързани с кандидатстването, още щом определите основните елементи и стесните кръга на вариантите на плана си за преобразуване или реорганизация. Във всеки случай ЕЦБ и националните надзорни органи започват отрано да обменят информация по такива заявки, за да осигурят гладкото протичане на процеса.

Възможно ли е да подам заявление за лиценз дори ако още не е установено юридическото лице, което ще го получи?

Да, ЕЦБ може да разгледа заявление за лиценз и без документацията, доказваща съществуването на предприятието, което се очаква да получи лиценза. Съответната документация все пак ще трябва да бъде представена на етапа на оценката.

Обърнете внимание, че изискванията за информация при издаване на лиценз за кредитни институции са допълнително уточнени от Европейския банков орган в проект за регулаторни технически стандарти, публикуван на 14 юли 2017 г. Той трябва да бъде приет от Комисията съгласно член 8, параграф 2 от ДКИ ІV. Следователно описаната по-горе практика на ЕЦБ може да се промени, за да се осигури съответствие с разпоредбите, след като те станат приложими.

Колко време отнема процесът на издаване на лиценз? Да смятам ли, че времето ще е по-кратко, ако кандидатствам само за разширяване на обхвата на съществуващ лиценз?

Обикновено минават шест месеца от момента на подаването на завършено заявление до приемането на решение относно лицензирането. Този период може да е по-кратък в случаите, когато заявителят иска разширяване на съществуващ лиценз, стига националната рамка да го позволява и да няма надзорни проблеми, свързани със съществуващото лице в обхвата на ЕНМ. Във всички случаи решение трябва да се вземе в срок от 12 месеца от датата на заявлението. (За подробна информация за общите процедури вижте член 14 и член 15 от Регламента за ЕНМ, както и Част V от Рамковия регламент за ЕНМ.) Така или иначе, да представите изчерпателна и изрядна документация от самото начало, е от решаващо значение, за да сте сигурни, че заявлението ще бъде обработено възможно най-безпрепятствено. Затова е важна вътрешната подготовка на цялата необходима документация, преди да бъде подадено заявлението. Институциите трябва да предвидят достатъчно време за подготовка на документацията по заявлението.

Лицензиране

Ръководство за оценяване на заявления за лицензи за банкова дейност

Продължителността и критериите за оценката различават ли се според това в коя държава от еврозоната ще избера да се установя?

Не. Всички заявления за лицензиране се обработват съгласно гореописаната обща процедура, независимо от това в коя държава са подадени (вижте също и въпроса как се подава заявление за издаване на лиценз).

След издаването на лиценза какъв е максималният срок, в който трябва да започне дейността?

Като цяло, според член 18, буква а) от ДКИ ІV компетентните органи могат да отнемат издадения на кредитна институция лиценз, ако например тя не го използва, т.е. не започне дейност до 12 месеца след издаването на лиценза. В някои държави членки обаче може да са в сила по-дълги или по-кратки срокове за започване на дейността след издаването на лиценза. Във всеки случай, банките трябва ясно да посочат в хода на процеса по лицензиране кога възнамеряват да започнат дейността си. Банките трябва също така да представят стратегия, която ясно посочва как възнамеряват да изпълняват бизнес плана си и да изградят подходяща система за контрол на рисковете.

Какво ще стане, ако решение за преструктуриране на група доведе до промяна в активите на банка под прекия надзор на ЕЦБ? Трябва ли да уведомя направо ЕЦБ?

Придобиването или увеличаването на квалифицирано дялово участие в кредитна институция, както е дефинирано в Директивата за капиталовите изисквания, подлежи на предварително разрешение от страна на ЕЦБ. Подобно на оценката за издаване на лиценз за банкова дейност, и тази оценка се извършва съгласно обща процедура. Следователно националният надзорен орган е точката за достъп, където трябва да изпратите уведомление. След тясно сътрудничество и консултации с националния надзорен орган ЕЦБ ще приеме надзорно решение относно придобиването на дяловото участие. За да протече гладко процесът, заявителите следва да вземат предвид възможността за диалог със съответния НКО и с ЕЦБ преди официалното подаване на уведомлението.

Какво ще се случи след Брекзит с клоновете в ЕС на кредитни институции от Обединеното кралство?

По принцип, съгласно член 8 от ДКИ ІV кредитните институции трябва да получат лиценз, преди да започнат да извършват дейност. След като Обединеното кралство напусне ЕС, клоновете в ЕС на тамошни кредитни институции може да загубят единния си европейски паспорт за извършване на дейност и съответно вече да нямат право на дейност в ЕС. За да продължат с подлежаща на регулации дейност, тези институции трябва да се погрижат да придобият необходимия лиценз.

Моята банка се намира в еврозоната, а понастоящем има дейност и чрез клон в Обединеното кралство. През март ЕЦБ прие решения, с които разрешава на банките да установят (или запазят) клон в Обединеното кралство, след като то стане „трета държава“. Какво означава отлагането на Брекзит за тези разрешения?

Когато Обединеното кралство напусне ЕС, кредитните институции, установени в еврозоната, ще загубят „паспортните“ си права за достъп до пазара в Обединеното кралство. Тогава съществуващите клонове ще станат клонове от „трети държави“. Тъй като в повечето случаи националното законодателство в еврозоната изисква предварително одобрение от надзорния орган на държавата по произход, за да се установи клон в трета държава, значими банки подадоха заявления към ЕЦБ за такова разрешение, за да продължат работа клоновете им в Обединеното кралство.

Решенията, които прие ЕЦБ по този въпрос, са под условие на превръщането на Обединеното кралство в „трета държава“. След като стане ясно на коя дата ще се случи това, ЕЦБ ще прецени за всеки отделен случай дали е необходимо да се оттеглят или изменят решения, например в зависимост от това дали обстоятелствата на дадена банка са се променили или до каква степен тя е въвела целевия си операционен модел.

Това не засяга изискването банките да поискат разрешения и от релевантните органи на приемащата държава – Обединеното кралство.

Вътрешно управление и управление на рисковете

Ще приеме ли ЕЦБ бизнес модел, в който банка извършва дейност в еврозоната, включително транзакции на капиталовите пазари, и същевременно продължава да използва инфраструктурата на цялата група, нейните експертни знания и уредба (например централизирана функция за управление на рисковете) в трета държава?

Банките в еврозоната трябва да могат да управляват всички съществени рискове, които потенциално може да ги засегнат, независимо и на местно равнище и трябва да имат контрол над балансите си и над всичките си експозиции. Те трябва да бъдат в състояние да отговарят пряко и самостоятелно на потенциални запитвания от страна на ЕЦБ или на национални надзорни органи относно всички дейности, свързани с банката, както и да предоставят бързо информация. Управленските механизми и механизмите за управление на риска трябва да бъдат съизмерими с естеството, мащаба и сложността на дейността и да бъдат в пълно съответствие с европейското законодателство. Създаването на фиктивни предприятия е неприемливо.

Надзорни очаквания по отношение на моделите на осчетоводяване

Какви са изискванията по отношение на персонала на банките?

Като цяло кредитните институции трябва да се погрижат в поднадзорната институция да има достатъчно персонал, който да може да извършва дейността ѝ, включително управление на риска и фронт офис.

Ако банките планират да възложат повече от една функция на служителите, временно или постоянно, т.е. едни и същи служители да работят за няколко институции в рамките на групата (съвместяване на функции), ЕЦБ и националните органи ще направят задълбочена оценка, за да са сигурни, че се посвещава достатъчно време на изпълнението на функциите в поднадзорните банки. Организационната структура не бива да бъде такава, че да се възпрепятства ясната йерархия и отговорности в поднадзорното лице или да възниква възможност за конфликти на интереси. Банките трябва да установят независими функции и механизми за контрол на местно ниво, които да са подчинени на местен ръководен орган, например що се отнася до контрола на риска, спазването на разпоредбите и вътрешния одит. Определени ключови роли не бива да подлежат на режим на съвместяване.

Важно е ръководният орган да отделя достатъчно време за разглеждане на въпросите, свързани с риска. Ръководният орган трябва да участва активно в управлението на всички съществени рискове и да осигурява заделянето на достатъчно ресурси за целта, както и в оценяването на активите, използването на външни кредитни рейтинги и вътрешни модели, свързани с тези рискове. Институциите трябва също така да имат звено за управление на риска, което да е независимо от оперативното звено и да разполага с достатъчно правомощия, размер, ресурси и достъп до управителния орган.

Мога ли след Брекзит да продължа да предоставям услуги на клиенти в ЕС от клон в Лондон?

ЕЦБ и националните надзорни органи считат, че предназначението на клонове в трети държави е да обслужват местни нужди. ЕЦБ и националните надзорни органи не очакват клонове в трети държави да изпълняват функции от ключово значение за самата кредитна институция или да предоставят услуги на клиенти в ЕС.

В плановете си за Брекзит банките следва да изяснят ролята на клоновете си в трети държави и в Обединеното кралство. Това означава да предоставят подробна информация за дейностите на клоновете, за организационната им структура и географското разпределение на клиентите, както и за лицата, отговорни за управлението им и за всякакви предложения за съвместяване на функции, засягащи други институции в рамките на групата.

Мога ли да продължа да извършвам банкова дейност в държава от еврозоната, ако все още не са уредени всички формалности, но възнамерявам да ги уредя в близко бъдеще?

Изискванията за нормално функционираща банка трябва да са изпълнени, преди институцията да започне да извършва каквато и да е банкова дейност в еврозоната.

Като се има предвид този основополагащ принцип, доколкото една институция изгражда постепенно дейността си, може да има възможност за успоредно развитие на известен допълнителен местен капацитет и организационна уредба. Надзорният орган може да допусне това според конкретния случай и ако е в синхрон с бизнес плана на банката. Такива уговорки трябва да се основават на реалистичен и подробен бизнес план за развитието на подобен капацитет, който трябва да е включен в заявлението за издаване на лиценз. Трябва да се вземе предвид следното: обхватът и рисковият профил на планираните дейности, политиката за осчетоводяване и диверсификацията на търговските и хеджиращите контрагенти, преместването на ресурси, рентабилността на институцията, която попада в рамките на ЕНМ, капацитетът за отчетност и ИТ инфраструктурата.

Уговорките не бива в никакъв случай да застрашават стабилното вътрешно управление и надеждното и ефикасно управление на риска и не бива да водят до изоставане на капацитета и мерките за контрол от дейността.

Приема ли ЕЦБ прилагането на огледални модели на осчетоводяване? По принцип, каква уредба очаквате по отношение на моделите на осчетоводяване?

Независимо от всякакви временни уговорки, по които установените в еврозоната банки биха се споразумели с надзорния орган, ЕЦБ и националните надзорни органи очакват от тях да разполагат с достатъчен капацитет (включително местна инфраструктура, персонал и звена за управление на риска), така че всички съществени рискове да се управляват на местно ниво.

Специално по отношение на огледалния модел на осчетоводяване ЕЦБ и националните надзорни органи очакват (включително при евентуални преходни уговорки в отделни случаи) частта от риска, генерирана от всички съществени линии продукти, да се управлява и контролира на местно ниво. Що се отнася до пазарния риск, това може да означава евентуално установяване на постоянен местен капацитет за търгуване и местни комисии за риска, а също и търгуване и хеджиране на рисковете с разнообразни външни контрагенти. Конкретните изисквания и евентуалните преходни периоди ще зависят, наред с всичко останало, от структурата на модела на осчетоводяване, значимостта и сложността на дейността, равнището на вътрешногрупови експозиции, договорните отношения и вътрешната уредба.

Как ще се оценяват моделите на осчетоводяване? Какви са надзорните очаквания по отношение на огледалното осчетоводяване?

ЕЦБ и националните надзорни органи извършват оценка на практиките на осчетоводяване (включително огледално и дистанционно) и свързаните с тях рискове, когато бъде подадено заявление за лицензиране, а също и в хода на текущия надзор или наблюдение. Моделите на осчетоводяване на започващите дейност и съществуващите банки не бива да водят до създаването на фиктивни предприятия, като се разчита на предоставянето на услуги от институции в трети държави, или до препятствия пред бързото прилагане на мерки за възстановяване. От банките се очаква да бъдат в състояние да работят достатъчно самостоятелно (т.е независимо от помощта на групата). ЕЦБ и националните надзорни органи правят оценка до каква степен банките изпълняват (или планират да изпълнят) тези надзорни очаквания, когато оценяват моделите на осчетоводяване.

По-специално, ЕЦБ и националните надзорни органи оценяват дали банките прилагат (или планират да приложат) подходящи рамки за административно управление и управление на риска на местно ниво и дали са назначили служители, които да идентифицират и управляват възникващите на местно ниво рискове. Особено внимание се отдава на това дали местната рамка за административно управление на банката и нейната инфраструктура по отношение на персонала, както и капацитетът за управление на риска са подходящи и съизмерими с търговската дейност, стратегиите за хеджиране и способността за хеджиране на рисковете с разнообразни контрагенти, планираното равнище на достъп до инфраструктури на финансовия пазар, равнището и вътрешната уредба на транзакциите и експозициите в рамките на групата, концентрацията на контрагенти и други големи експозиции.

Надзорните очаквания по отношение на моделите на осчетоводяване се прилагат пропорционално според значимостта и сложността на дейностите на всяка отделна институция. Това означава, че големите банки с високо равнище на взаимосвързаност и сложни операции на капиталовия пазар са обект на по-взискателни надзорни очаквания и оценки.

Какви са Вашите надзорни очаквания по отношение на режима на възлагане на дейности на подизпълнители? Кои функции и услуги може да възложи на подизпълнители банка от еврозоната?

ЕЦБ и националните надзорни органи очакват поднадзорните банки да имат стабилни механизми за контрол на риска в установените в еврозоната институции. Тези механизми следва да гарантират, че прилагането на режим за възлагане на дейности на подизпълнители (в рамките на групата или извън нея) се наблюдава подобаващо от ръководните органи на институцията и е в пълно съответствие с регулаторните изисквания.

Наред с това не бива да се нарушава оперативната независимост на поднадзорната банка в резултат от възлагането на подизпълнители на функции или услуги; трябва да са налице подходящи процедури за извънредни ситуации и те да се проверяват редовно, за да се осигури непрекъсваемостта на бизнес процесите в институцията. От решаващо значение също така е договорите за възлагане на дейности на подизпълнители да предвиждат управление на местно ниво и достъп на надзорниците до цялата информация, както и възможност за инспектиране на доставящата услугите институция.

Като цяло режимите на възлагане на дейности на подизпълнители се подлагат на преглед и оценка от ЕЦБ и националните надзорни органи според спецификата на всеки отделен случай.

Планиране за възстановяване

Оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС има ли някакви последици за планирането на институциите в еврозоната за сценарий на възстановяване? Какви са изискванията към планирането за възстановяване на новоустановили се банки в еврозоната?

Кредитните институции в еврозоната трябва да се погрижат плановете им за възстановяване да отразяват адекватно рисковете от Брекзит, както в страната по произход, така и в приемащата страна. Съгласно изискванията на член 7, параграф 1 от Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки (ДВПБ) предприятията-майки в ЕС трябва да съставят план за възстановяване на групата на най-високото равнище на консолидация в ЕС. След оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС плановете за възстановяване, предварително изготвени от институцията в Обединеното кралство в качеството ѝ на институция майка за подгрупата в ЕС, вече няма да бъдат в сила. След напускането новият план за възстановяване на дружеството майка от ЕС следва да включва единствено дейностите на банката в ЕС и да пояснява всякакви възможни взаимовръзки с дейностите в Обединеното кралство.

Кредитните институции с новоиздаден лиценз и съществуващите банки, които възнамеряват да разширят значително дейността си, трябва да изработят план за възстановяване в ЕС, който да е в съответствие с ДВПБ. В плана трябва да бъдат отразени задълженията, определени от съответния компетентен орган, и той трябва да бъде разработен в подходящ срок, т.е. от три до шест месеца след началото на дейността. В документите при кандидатстване за лиценз следва да бъде включен ясен и подробен проектоплан как ръководният орган на институцията възнамерява да изпълни тези изисквания в посочения по-горе срок.

Където е приложимо и преди реалното оттегляне на Обединеното кралство от ЕС се насърчават институциите със значителни експозиции в Обединеното кралство да актуализират плановете си за възстановяване, така че:

  • да предвидят как Брекзит ще засегне а) способността им да приложат варианти на възстановяване, б) стратегическия им анализ и в) показателите им за възстановяване
  • да очертаят подходящи подготвителни мерки за редуциране на идентифицираните рискове, включително запланувани промени в устройството на групата

Вътрешни модели

Ще приеме ли ЕЦБ съществуващи одобрения на вътрешни модели от орган в трета държава?

В този контекст прехвърлянето на одобренията на вътрешни модели не се счита за изпълнимо при действащата правна рамка.

Съгласно ДКИ (трайното) използване на вътрешни модели от:

  • новоустановена банка в еврозоната
  • съществуваща банка, в случай че тя възнамерява да внесе промени в базовите си портфейли (напр. да добави портфейли, които да бъдат обхванати от вътрешния модел)

изисква банката да подаде ново заявление за разрешение.

Как ще оценява ЕЦБ вътрешните модели при преместване или преструктуриране в рамките на банкова група?

Във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз ще бъде установен ограничен период, в който нови банки в еврозоната, които разширяват дейността си или се преместват от Обединеното кралство, могат да използват вътрешни модели, които още не са одобрени от ЕЦБ.

Подобен режим би бил подчинен на строги условия.

Първо, вътрешните модели трябва да са били одобрени от надзорния орган на Обединеното кралство и обхватът и съдържанието на това одобрение на консолидирано равнище да съответства на портфейлите, които ще съществуват в новата институция или в разширената дейност. Ние също така ще разгледаме внимателно всякакви допълнителни коментари от надзорния орган на Обединеното кралство по качеството на моделите.

Второ, банките трябва да са подали заявление за одобрение на вътрешния модел в еврозоната.

Трето, възможно е, съгласно принципа на пропорционален надзор, да изтеглим напред във времето определени проверки и ако бъдат установени недостатъци, да предприемем подходящи действия. Възможно е например да вземем предвид фактори като значимост на активите, които попадат в обхвата на модела, преди колко време е бил одобрен и констатациите от вътрешните дейности по валидиране и одит. Ако ЕЦБ поеме прекия надзор над дадена банка, защото тя става значима, а националният надзорен орган, докато е извършвал оценка на нейното преминаване в еврозоната или на разширяването на портфейла ѝ, вече е установил недостатъци във вътрешните ѝ модели и е предприел мерки по тях, всички приети от националния надзорен орган мерки остават в сила, след като ЕЦБ поеме прекия надзор.

Това не засяга каквито и да е допълнителни надзорни мерки, които ЕЦБ може да предприеме, включително, ако е нужно, да изиска от банката да се върне към стандартизирания подход в определянето на изискването за собствен капитал по Стълб І, докато ЕЦБ не я уведоми за окончателното си решение относно прилагането на вътрешен модел.

Ограниченият период, в който банките могат да използват вътрешни модели, които още не са одобрени от ЕЦБ, ще приключи най-късно на 30 юни 2022 г. или веднага щом заявлението за прилагане на модел от банката бъде одобрено или отхвърлено от ЕЦБ.

Вътрешни модели

Въпроси, свързани с текущия надзор

През октомври 2017 г. ЕБО публикува „Становище по въпроси, свързани с Брекзит“ с цел да осигури последователното прилагане на законодателството на Съюза към предприятията, които желаят да установят или засилят присъствието си в ЕС27. Ще настъпят ли промени вследствие на становището на ЕБО?

Становището на ЕБО по въпроси, свързани с Брекзит, излага принципни положения по много от темите, обхванати и в настоящите често задавани въпроси. Позицията на ЕЦБ е в съзвучие с тези принципи.

Така например, ЕЦБ споделя мнението, че е необходимо да се поддържат високи стандарти за лицензиране, и планира да провежда строго оценяването на заявленията, без да допуска изключения. Институциите няма да имат право да възлагат дейности на подизпълнители до степен, в която да функционират като фиктивни предприятия, и от тях ще се изисква да притежават капацитет на местно ниво да идентифицират и управляват рисковете. Позицията на ЕЦБ за вътрешните модели също е в съзвучие с всички принципи на ЕБО. Така например, институции, които кандидатстват за допълнителни разрешения за вътрешни модели, следва да подадат необходимите заявления и компетентните органи в ЕС27 може да се доверят на извършената в Обединеното кралство оценка, но след това следва да извършат преглед.

Що се отнася до правата на избор и преценка в областта на надзора, предвидени в пакета ДКИ ІV, какви правила трябва да следвам, ако се преместя в държава от еврозоната?

Ако сте значима институция, значи за вас се отнася политиката на ЕЦБ относно правата на избор и преценка в надзорната област, предвидени от законодателството на ЕС. Тази политика е отразена в Регламента на ЕЦБ и Ръководството на ЕЦБ относно правата на избор и преценка, приложими от 2016 г. насам.

За да се осигурят условия на равнопоставеност и последователно прилагане на високи надзорни стандарти навсякъде в еврозоната, беше взето решение да се хармонизира упражняването на правата на избор и преценка и за по-малко значимите институции. Окончателните версии на правните инструменти са публикувани на 13 април 2017 г.

Как се третират вътрешногруповите големи експозиции?

Всички банки следва да прилагат пряко общата рамка за големите експозиции, определена в Регламента за капиталовите изисквания. Що се отнася конкретно за евентуални освобождавания от изискванията за големи експозиции в институции, които са част от група или мрежа в еврозоната, трябва да проверите дали държавата, в която се намирате, е приела национални закони относно освобождаването на вътрешногрупови големи експозиции, упражнявайки преходното право на преценка по член 493, параграф 3 от РКИ.

  • Ако случаят е такъв, трябва да се съобразите с тези национални закони. Тези закони ще бъдат взети предвид при оценяването на вътрешногрупови големи експозиции, за които институцията иска освобождаване от лимита за големи експозиции, определен в РКИ.
  • Ако случаят не е такъв, трябва да се съобразите с текущата политика на ЕЦБ по отношение на упражняването на това право на преценка. Тази политика е отразена в горепосочения регламент на ЕЦБ относно правата на избор и преценка (вж. член 9 и Приложение І). Обърнете внимание, че предвид на потенциалното нарастване на обема и значимостта на експозициите към лица от трети държави ЕЦБ и националните надзорни органи обмислят въвеждането на предварителна надзорна проверка, преди да разрешат освобождаване от лимитите.

Обзор на различните режими, приложими в държавите от еврозоната

Обзор на националното прилагане на лимитите за големи експозиции*
Регламентът на ЕЦБ относно правата на избор и преценка се прилага в държавите, където се упражнява член 400, параграф 2 от РКИ Регламентът на ЕЦБ относно правата на избор и преценка не се прилага в държавите, където се упражнява член 493, параграф 3 от РКИ
IE, NL, SK, LT, EL, CY, SI, LV AT, FR, LU, ES, PT, IT , MT, FI, EE, BE, DE

* Информацията в таблицата е от второто тримесечие на 2015 г.

Как се прилага процесът на надзорен преглед? (Базелски комитет за банков надзор, Стълб ІІ)? Кои мерки ще се отнасят за институция-майка от трета държава – приетите от ЕЦБ или от националните органи?

Процесът по надзорен преглед и оценка (ПНПО) се основава на обхвата на пруденциалната консолидация в ЕС и се извършва според равнището на консолидация на групата на ниво ЕС, като се оценяват финансовото състояние и рисковете на всички институции в групата. Това означава, че ПНПО за поднадзорната банка ще обхване предприятие-майка в ЕС, но не и предприятие-майка от поднадзорната група в трета държава. ЕЦБ определя изискванията по ПНПО за значимите банкови групи в еврозоната. Ако предприятието-майка в ЕС се намира в неучастваща държава членка, компетентният орган в тази държава от ЕС ще отговаря за решението по ПНПО на равнището на групата.

Надзорен преглед (ПНПО)

Европейската комисия публикува предложение за промени в Регламента за капиталовите изисквания и Директивата за капиталовите изисквания. Какво смята ЕЦБ за предложението и, по-специално, за правилата, които засягат банковите групи в трети държави?

ЕЦБ направи много внимателна оценка на предложението и изложи мнението си в Становище на ЕЦБ, което беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 31 януари 2018 г.

Смятате ли за в бъдеще да оповестявате още указания по надзорни въпроси?

ЕЦБ може да публикува нови и/или актуализирани често задавани въпроси по свързани с надзора теми на своя уебсайт за банковия надзор.

Лице за връзка

Към кого могат да се обърнат банките за повече информация?

Свържете се с RelocationFAQs@ecb.europa.eu.