Често задавани въпроси за стрес теста на банките в еврозоната през 2025 г.

1 август 2025 г.

За какво се отнася стрес тестът през 2025 г.? Каква е целта му?

Стрес тестът осигурява обща аналитична рамка за сравняване и оценяване на устойчивостта на банките от еврозоната спрямо макрофинансови и специфични за отделните държави сътресения. През 2025 г. той обхваща 96 банки под прекия надзор на ЕЦБ. От тях 51 са най-големите банки в еврозоната, включени в координирания от Европейския банков орган (ЕБО) стрес тест за целия ЕС. Останалите 45 са банки със среден размер, които не попадат в извадката на ЕБО. За тях ЕЦБ проведе собствен стрес тест.

В стрес теста се използват данни от края на 2024 г., въз основа на които се анализира как ще се развият капиталовите позиции на банките през тригодишен период (до края на 2027 г.) при базов и утежнен сценарий.

ЕЦБ ще използва резултатите от стрес теста, за да оцени капиталовите нужди на отделните банки по Стълб II в контекста на своя процес пo надзорен преглед и оценка (ПНПО). Резултатите от качествено естество (вижте последния въпрос) ще бъдат включени в частта за управлението на риска в ПНПО, като ще послужат за основание за надзорни мерки и ще окажат влияние върху определянето на изискването по Стълб II (P2R). Резултатите от количествено естество ще се използват като ключова информация за определяне на насоките по Стълб II (P2G) и на P2G за съотношението на ливъридж

Стрес тестът има за цел да допринесе за финансовата стабилност и да засили пазарната дисциплина чрез оповестяване на последователни и подробни данни на равнище отделна банка, като показва как общите сътресения засягат балансите на отделните банки. Надзорните стрес тестове не заместват вътрешните стрес тестове на банките, които се основават на сценарии, разработени специално за техните специфични рискови профили и уязвимости.

Не се вземат предвид и по-широките макрофинансови ефекти на усилване. Те се разглеждат от макропруденциалните органи отделно, в допълнителни низходящи стрес тестове.

Как се избира един сценарий за стрес теста измежду множество възможни?

Целта на утежнения сценарий е да постави на изпитание устойчивостта и капиталовата адекватност на банките при тежки, но възможни условия. По този начин се установяват уязвимости и се подобрява финансовата стабилност като цяло. Утежненият макрофинансов сценарий е разработен от Оперативната група на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) за провеждане на стрес тестове в тясно сътрудничество с ЕЦБ. Описанието на сценария се основава на подмножество от основните рискове за финансовата стабилност, на които е изложен банковият сектор в ЕС, установени от Генералния съвет на ЕССР, и на оценки на риска от ЕБО и ЕЦБ.

При все че могат да бъдат разработени няколко алтернативни сценария, изборът е съобразен с това възприетият да бъде в пълно съответствие с оценката на европейските органи на релевантните рискове. Същевременно той трябва да осигурява вътрешна последователност, възможност за икономическа интерпретация и съгласуваност с валидираните модели, разработени в сътрудничество с националните централни банки. Описанието на утежнения сценарий през 2025 г. отразява засиленото геополитическо напрежение, което поражда несигурност, засилва макроикономическия, кредитния и пазарния риск и внася нестабилност във финансовите пазари и цените на суровините. Освен това в него се отчита възможността за хаотични корекции на световните финансови пазари поради завишени оценки на определени активи.

За да се компенсира ограничението от използването на единствен сценарий, от банките се изисква да провеждат вътрешни стрес тестове (например за капиталовото си планиране) и обратни стрес тестове. Те дават по-цялостна представа за специфичните за всяка банка рискове и уязвимости.

Как се подбират извадките от банки от еврозоната при стрес теста за целия ЕС и успоредния стрес тест на ЕЦБ?

Банките, участващи в координирания от ЕБО стрес тест за целия ЕС, бяха избрани така, че да обхванат приблизително 75% от банковите активи в еврозоната. За да бъдат включени, бе необходимо те да разполагат с активи в размер на най-малко 30 млрд. евро към момента на подбора на извадката. Имаше възможност банки със специфични бизнес модели да бъдат изключени, ако се прецени, че методологията на стрес теста за целия ЕС е по-малко подходяща за оценяване на тяхната устойчивост и капиталова адекватност. През 2025 г. в извадката на ЕБО бяха обхванати общо 51 банки от еврозоната под прекия надзор на ЕЦБ.

За по-малките банки под нейния пряк надзор, които не попадаха в извадката на ЕБО, ЕЦБ проведе успореден стрес тест. През 2025 г. в него участваха общо 45 банки с дял от около 7% в банковите активи в еврозоната.

Някои банки под прекия надзор на ЕЦБ не участваха в нито един от двата стрес теста. Това включва например дъщерни дружества или клонове на банки извън единния надзорен механизъм (ЕНМ), взели участие в стрес теста за целия ЕС. Други възможни причини за изключването на дадена банка биха могли да включват текущ процес на преструктуриране по това време или участие в сливане или придобиване.

По какъв начин сценарият се измерва в намаление на капитала?

Има няколко механизма, по които загубите в стрес теста при утежнен макроикономически сценарий се превръщат в намаление на капитала. Те показват как промени в макроикономическата среда могат да доведат до финансов стрес за банките по различни канали:

• Нетен приход: Повишаване на разходите за финансиране и понижаване на приходите от такси и комисиони отслабват способността на банките да смекчават загуби. Същевременно инфлационни сътресения увеличават административните разходи и възпрепятстват допълнително капацитета им за генериране на приходи.
• Кредитни загуби: Икономическите спадове повишават вероятността кредитополучатели да изпаднат в неизпълнение по заемите си и те да станат необслужвани. Банките трябва да заделят допълнителни провизии за такива лоши кредити и това пряко намалява капитала им.
• Пазарен риск: Утежнените сценарии пораждат значителна волатилност и преоценки на финансовите пазари, от което следват загуби в търговските и инвестиционните портфейли на банките. Това понижава стойността на държаните от тях финансови активи и така капиталът им намалява.
• Операционен риск: Условията на стрес засилват операционните рискове от рода на кибератаки, измами, системни сривове и нарушения на нормативното съответствие. Такива събития увеличават изискванията за капитал и подлагат на натиск цялостните резерви на банките.

Съчетаният ефект от тези механизми може да доведе до значителни загуби за отделните банки и съответно до намаление на капитала, измерено с изменението на основни капиталови съотношения като например на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1). Стрес тестовете подчертават необходимостта от солидна капиталова адекватност, за да е сигурно, че банките ще останат стабилни при неблагоприятни икономически условия и ще могат да продължат да предоставят финансови услуги на домакинствата и предприятията дори и в периоди на стрес.

Какво показа стрес тестът за способността на банките да моделират специфични за отделни сектори рискове?

В сравнение със стрес теста през 2023 г. способността на банките да моделират специфични за отделни сектори рискове се е подобрила. Все пак има какво още да се усъвършенства. Стрес тестът показа, че много банки все още разчитат на базисни методи за моделиране за оценката на релевантни секторни рискове. Някои от тях например използват общи допускания на макроикономически сценарии вместо модели, разработени специално за конкретните отрасли. Тези констатации подчертават необходимостта банките да продължат да полагат усилия да доразвият моделите си за стрес тестове, за да подобрят капацитета си да откриват секторни уязвимости занапред.

Според стрес теста доколко подготвени са банките в еврозоната да се справят с мита в търговията?

Стрес тестът през 2025 г. подложи на оценка устойчивостта на банките при сценарий на засилено геополитическо напрежение и вътрешноцентрични търговски политики, който включваше налагането на по-високи мита и фрагментация на световните вериги на доставка. Макар че не даде количествено изражение на въздействието конкретно на митата в търговията, той все пак включи влиянието им в по-общата макрофинансова стресова среда. Резултатите показват, че банковата система в еврозоната остава като цяло устойчива, макар че се открояват уязвимости вследствие на експозиции към сектори, изложени в по-голяма степен на международната търговия. Освен това анализът на чувствителността въз основа на най-важните резултати очертава наличието на значителна несигурност около въздействието на напрежението в търговията.

Стрес тестът показва колко важно е банките да мислят в перспектива в своето капиталово планиране и управление на рисковете. От тях се очаква да предвиждат и да бъдат подготвени за структурни размествания в световната икономика, включително обусловени от промени в търговската политика. Планираният за 2026 г. тематичен стрес тест на ЕЦБ за геополитическите рискове също подкрепя този перспективно ориентиран подход, помагайки на надзорниците и на банките да откриват своевременно нововъзникващите рискове и да предприемат мерки по тях. Той ще се опира на отчетни образци и структури, с които банките вече разполагат, и това трябва да сведе до минимум допълнителните разходи и усилия. Повече подробности за стрес теста ще бъдат оповестени изцяло при задействането му и ще бъдат обсъдени с банките в нарочен кръг от консултации.

Какво означава „допускането за постоянен баланс“, на което се опират стрес тестът?

Стрес тестът се опира на „допускане за постоянен баланс“. Това означава, че се приема, че счетоводният баланс на всяка банка ще остане непроменен през целия хоризонт на стрес теста. С други думи, стрес тестът не отчита управленски действия, които банката би могла да предприеме в отговор на неблагоприятни условия, като например да набере допълнителен капитал, да продаде активи или да промени бизнес стратегията си. Вместо това се предполага, че банката ще продължи да предоставя същия обем финансови услуги като в началната дата на стрес теста (т.е. в края на 2024 г.). Този подход осигурява последователност и съпоставимост на резултатите за всички банки и сценарии. Това означава също, че не се вземат предвид ефектите върху реалната икономика от динамичните реакции на банките и от верижните ефекти от разпространението на сътресения между финансовите институции.

Защо докладът с резултатите от стрес теста се опира на преходни стойности, а P2G се определя въз основа на пълно въвеждане?

В тазгодишния стрес тест банките трябваше да вземат предвид преработените правила на Регламента за капиталовите изисквания (РКИ III), който влезе в сила на 1 януари 2025 г. Някои от разпоредбите в него са предмет на преходни клаузи, които постепенно ще отпаднат до 2033 г. Стойности при пълно въвеждане означава новите правила да бъдат приложени изцяло, но не се взема предвид способността на банките да коригират балансите си през следващите години. Затова докладът за стрес теста е насочен към резултатите за капиталовите съотношения при преходните условия, тъй като те са приложимите за хоризонта на сценария 2025 – 2027 г.

За определянето на P2G се използва намаление на капитала при пълно прилагане. Това е най-простият метод да се определят изходните стойности на P2G, като въздействието на икономическия сценарий се разделя от ефекта от постепенното прилагане на РКИ III.

Каква информация за резултатите е достъпна?

ЕБО публикува подробни резултати за отделните банки, участващи в теста за целия ЕС.

За банките, участващи в паралелния стрес тест на ЕНМ, ЕЦБ публикува обобщени резултати и избрана информация, специфична за всяка банка. Подходът на публикуване за тази извадка е подчинен на принципа на пропорционалност, тъй като тези банки са по-малки от участващите в теста за целия ЕС.

Какво предприема ЕЦБ по отношение на банки, които имат (сериозен) недостиг при утежнения сценарий?

Както и през предходните години, стрес тестът през 2025 г. не е изпит с оценка издържал/неиздържал. Поради това не може да се говори за „недостиг“ в обичайния смисъл. Вместо това стрес тестовете осигуряват основни данни за решенията по ПНПО за всяка банка. На практика това означава, че резултатите от стрес теста (по-специално степента на намаление на капитала при пълно прилагане) ще се използват като отправна точка при определянето на насоките по Стълб II (както е предвидено в Насоките на ЕБО относно ПНПО и надзорното стрес тестване).

При този подход банките със (сериозно) намаление на капитала при утежнения сценарий като цяло би трябвало да очакват по-високи P2G от банките с по-добри резултати.

В случаите, в които сериозното намаление на капитала откроява конкретни рискове в определени области на дейността, съвместните надзорни екипи (СНЕ) използват тази информация, за да разработят последващи целеви надзорни инициативи и евентуално мерки за осигуряване на подходящо управление на тези рискове.

По какъв начин резултатите от стрес теста се включват в ПНПО?

Резултатите от стрес теста се използват в ПНПО както в количествено, така и в качествено отношение.

1. Резултати от количествено естество

• Методологията за определяне на P2G се състои от два етапа. В първия етап банката се причислява към група според нейното максимално намаление на БСК1 в надзорния стрес тест. Групите се определят въз основа на актуалния надзорен опит, търпимостта към риск в ЕНМ и статистическия анализ на резултатите от стрес теста. Във втория етап СНЕ прилагат експертна преценка и коригират P2G според профила на всяка банка. Те могат да внасят корекции в рамките на съответните групи и, по изключение, извън тях.
• ЕЦБ прилага и насоки по Стълб II като мярка срещу риска от прекомерен ливъридж. Предназначението на тези насоки за капитала е да се гарантира, че собственият капитал на банката може да поеме потенциални загуби в резултат от стрес сценарии. За да определи насоките по Стълб II за съотношението на ливъридж, ЕЦБ използва като отправна точка прогнозите за съотношението на ливъридж в утежнения сценарий на стрес теста и ще следва двуетапен процес, сходен с описания по-горе във връзка с насоките по Стълб II. P2G за съотношението на ливъридж се налага само на определени институции, например когато прогнозното съотношение спада под общото изискване.

2. Резултати от качествено естество

• Стрес тестът предоставя на надзорните органи много информация за рисковете и уязвимостите на дадена банка, както и за капацитетите ѝ за управление на риска. СНЕ вземат предвид различни аспекти, когато оценяват вътрешното управление и управлението на риска на банката в контекста на ПНПО, което в крайна сметка води до надзорни мерки и влияе върху начина на изчисляване на изискването по Стълб II. Такива аспекти са например навременността и точността на данните и качеството на получената информация. Аналогично, количествените показатели, произтичащи пряко от данните, имат за цел да предоставят на СНЕ измерими критерии за оценка на резултатите на банките посредством прилагане на система за рейтинг на четири равнища. Измерва се както способността на банките да отговарят на изискванията за данни, така и съдействието им в целия процес на стрес теста. Освен това СНЕ извършват качествена оценка на резултатите на банките в цикъла на осигуряване на качеството на стрес теста.
• В този стрес тест ЕЦБ проведе кратки посещения на място, за да осигури качество на представените от банките тестови прогнози. След завършването на стрес теста избрани банки ще бъдат подложени на по-подробни проверки, насочени към капацитета им за провеждане на стрес тестове. Те ще бъдат координирани с текущия надзор от страна на СНЕ, за да се създадат синергии и да се сведе до минимум допълнителното усилие на банките.