Обзор на по-малко значимите институции
По-малко значими институции има във всички държави, участващи в единния надзорен механизъм (ЕНМ). Въпреки че пазарният дял на по-малко значимите институции в националните банкови системи се различава съществено между тези държави, дейността им е по-съсредоточена в географско отношение от тази на значимите институции. Много от по-малко значимите институции предоставят услуги на по-малки общности или региони, в зависимост от местоположението си. Освен това портфейлите от продукти, които те предлагат, обикновено са по-ограничени и по-специализирани от предлаганите от значимите институции. Сред сегментите, в които специализират някои по-малко значими институции, са финансиране за закупуване на автомобили, ипотечни кредити, кредитиране на конкретни сектори и предоставяне на услуги, свързани с ценни книжа.
В тази статия и в доклада на ЕЦБ за надзора над по-малко значимите институции ще намерите повече подробности за тези институции в Европа. Включена е и конкретна информация за институционалните защитни схеми (ИЗС), тъй като голям брой по-малко значими институции са членове на такива схеми.
Обзор на сектора на по-малко значимите институции
Секторът на по-малко значимите институции в Европа включва около 2000 банкови институции на най-високото равнище на консолидация. Още 250 институции действат като дъщерни предприятия на други по-малко значими институции, а 60 функционират като отделни клонове. Това прави общо около 2400 субекта, които са под надзора на националните компетентни органи (НКО) на участващите 21 държави. Огромната част на сектора на по-малко значимите институции все още е съсредоточена в Германия, Австрия и Италия, където действат големи децентрализирани системи от спестовни и кооперативни банки.
Сектор на по-малко значимите институции по бизнес модел в участващите държави
(брой институции и общ размер на активите)
Не само пазарният дял на сектора на по-малко значимите институции варира значително между участващите държави – същото се отнася и за преобладаващите им бизнес модели на национално равнище. Това включва присъствието им в редица динамични пазарни сегменти от потребителски кредити и кредитиране за пазара на недвижими имоти до частно банкиране и управление на активи. Дейностите на по-малко значимите институции по начало са по-съсредоточени в географско отношение от тези на значимите институции, като господстващият бизнес модел е кредитирането за граждани.
Сектор на по-малко значимите институции по държави
(брой институции)
За повече информация за сектора на по-малко значимите институции вижте следните публикации на ЕЦБ:
- Доклад за надзора над по-малко значимите институции
- Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност
- Статистически данни за по-малко значимите институции (публикуване през второто тримесечие на 2023 г.)
- Надзорен бюлетин
Обзор на институционалните защитни схеми
В Регламента за капиталовите изисквания (РКИ) институционалната защитна схема (ИЗС) е дефинирана като договорно или нормативно установено споразумение, което i) защитава институциите, които участват в него, и ii) осигурява тяхната ликвидност и платежоспособност, когато е необходимо, за да се избегне несъстоятелност. Съгласно условията, предвидени в РКИ, компетентните органи могат да отменят избрани пруденциални изисквания – например за ликвидността съгласно член 8, параграф 4 от РКИ, или за разглеждането на вътрешногруповите експозиции при изчисляването на размера на рисковопретеглените експозиции съгласно член 113, параграф 7 от РКИ, както и да разрешат определени изключения (например прилагане на по-нисък процент на изходящ поток или по-висок процент на входящ поток за целите на изчислението на коефициента на ликвидно покритие (член 422, параграф 8 и член 425, параграф 4 от РКИ) за институциите, които членуват в ИЗС.
В момента ИЗС се признават за целите на РКИ в четири държави, участващи в ЕНМ: Австрия, Германия, Италия и Испания. ИЗС са важни, като се има предвид, че в тях членуват около 50% от банките в еврозоната и че в тях се намират около 10% от всички активи в банковата система. Всъщност често значими институции под надзора на ЕЦБ и по-малко значими институции членуват в една и съща ИЗС. Двата основни сектора, които обхващат ИЗС в четирите посочени държави от еврозоната, са кооперативните и спестовните банки.
През 2016 г. ЕЦБ публикува насоки за оценяването на ИЗС и за координирането на дейността на ЕЦБ и НКО в тази област. Насоките осигуряват оценяването на нови заявления за ИЗС от ЕЦБ и НКО по хармонизиран начин, при последователно наблюдение на ИЗС, за да е сигурно, че спазват правните изисквания.