Предисловие от Кристин Лагард, председател на ЕЦБ

През 2023 г. европейските банки продължиха да функционират в сложна среда. Те бяха изправени пред слаба икономика в еврозоната и нарастващи геополитически рискове, особено във връзка с неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичния конфликт в Близкия изток. През пролетта финансовото напрежение в други държави засегна пазарите за финансиране. И тъй като се очакваше инфлацията да се задържи много висока твърде дълго, ЕЦБ продължи да затяга паричната си политика.

Но усилията от предишните години за постигане на по-голяма устойчивост на банките в еврозоната бяха възнаградени. Банките запазиха солидни капиталови и ликвидни позиции, като съвкупното съотношение на базовия собствен капитал от първи ред на поднадзорните банки беше 15,6% – близо до рекордното си равнище. Това спомогна за предпазване на сектора от външни сътресения и позволи на банките да пренасят безпрепятствено към икономиката затягането на паричната политика на ЕЦБ.

Остават обаче редица предизвикателства. Макар че по-високите лихвени проценти оказаха въздействие върху нетните лихвени маржове на банките, в резултат на което през третото тримесечие на 2023 г. средната възвръщаемост на балансовия капитал беше 10%, лихвите по депозитите се покачват, а необслужваните кредити се увеличават. Надзорните органи ще продължат да наблюдават отблизо рисковете. По-специално, те ще следят внимателно експозициите на банките към уязвими сектори, като например търговските недвижими имоти, и ще предприемат мерки по будещи безпокойство въпроси, свързани с рамките им за институционално управление и вътрешен контрол на риска.

Устойчивостта и приспособимостта ще играят решаваща роля за справянето със структурните предизвикателства, породени от изменението на климата и цифровизацията. Очаква се през 2024 г. банките да изпълнят надзорните очаквания на ЕЦБ по отношение на рисковете, свързани с климата и околната среда, и да включат тези рискове в своите стратегии и процеси за управление на рисковете. В условията на все по-широко използване на изкуствения интелект надзорните органи ще продължат да наблюдават стратегиите на банките за цифровизация и устойчивостта им срещу кибератаки. Тези усилия ще спомогнат да се гарантира, че банките ще останат силни и ще продължат да изпълняват ролята си в подкрепа на икономиката на еврозоната по пътя ѝ към по-екологосъобразно и по-цифровизирано бъдеще.

Встъпително интервю с Клаудия Бух, председател на Надзорния съвет

Вие встъпихте в длъжност като председател на Надзорния съвет на ЕЦБ през януари 2024 г. Какъв принцип ще Ви ръководи в изпълнението на тази важна задача?

Трябва винаги да помним, че като надзорен орган действаме от името на обществото. Банките имат огромна роля в ежедневието – те съхраняват депозитите, улесняват плащанията и отпускат заеми на домакинствата и предприятията. Нашата задача е да гарантираме, че банките са сигурни и не поемат твърде много рискове.

От това следват редица задачи в практически план: трябва да мислим в перспектива и да имаме критична нагласа, както е посочено в Основните принципи на Базелския комитет за ефективен банков надзор. Перспективната ориентация е особено важна сега, когато много икономики и общества са достигнали повратна точка. Трябва също така да бъдем критични, да мислим нестандартно. Добре функциониращите банки несъмнено са полезни за обществото. Но банките са частни предприятия и в крайна сметка действията им са в интерес на техните акционери. Нашата роля като надзорни органи е да гарантираме, че те работят и в интерес на обществото.

През 2024 г. европейският банков надзор отбелязва десетата си годишнина. Какво беше развитието му за този период и какво може още да се усъвършенства?

С Единния надзорен механизъм (ЕНМ) Европа отбеляза значителен напредък по отношение на институционалното изграждане и на делегирането на правомощия на европейско ниво. Преди десет години картината на надзора в Европа беше фрагментирана – и като институции, и като практики. Трансграничните рискове често бяха пренебрегвани и беше невъзможно банките да се подлагат на сравнителни анализи със сходни институции. Надзорните стандарти се различаваха в отделните държави.

Сега разполагаме със силни надзорни правомощия на европейско равнище, като същевременно работим в тясно сътрудничество с националните органи. Мисля, че начинът, по който е организиран сега европейският банков надзор, може да послужи за пример за други области на политиките, където може да е необходима повече интеграция.

Но разбира се, винаги има какво да се усъвършенства. Една от целите ми е да постигнем още повече интеграция в европейския надзор. Нарекохме 2024 г., в която отбелязваме десетгодишния ни юбилей, „Година на интеграцията“. В нея ще се проведат редица инициативи за по-нататъшно насърчаване на споделяне на знания, за инвестиране в общи надзорни технологии и за ефективно използване на експертния опит на националните надзорни органи. Това ще стимулира културата ни на единен екип.

Как според Вас се справиха поднадзорните банки през 2023 г.?

Европейските банки показаха устойчивост срещу сътресенията, които засегнаха икономиките ни през последните години. Пандемията от COVID-19, нарастването на енергийните цени и инфлацията, руската инвазия в Украйна, а наскоро и конфликтът в Близкия изток подложиха икономиките ни на изпитание. Последиците от тези сътресения се проявяват в повишаване на инфлацията и лихвените проценти и отслабване на икономическия растеж. Станахме свидетели на най-рязкото увеличение на лихвените проценти в историята на ЕЦБ.

По-високите лихвени проценти определено са важен фактор за силното нарастване на рентабилността на банките, включително защото те бавно прехвърлят увеличението към лихвените проценти по депозитите. Капиталовите им позиции остават стабилни и са доста над регулаторните изисквания. Освен това нереализираните загуби на европейските банки от обезценяването на ценни книжа са сравнително ограничени. А ликвидните им позиции остават силни, дори след постепенното оттегляне на извънредната ликвидна подкрепа от ЕЦБ. Това може да се обясни с регулаторните и надзорните промени, въведени след световната финансова криза. Трябва обаче също така да имаме предвид, че банките извлякоха полза от силните парични и фискални мерки в отговор на миналите сътресения.

Ето защо няма място за самодоволство. Макрофинансовите и геополитическите рискове се увеличават, а в много държави реалната икономика трябва да се приспособява към структурни промени. Това може да засегне банките под формата на повишен кредитен и ликвиден риск. Всъщност някои нововъзникващи рискове вече започнаха да се проявяват. Наблюдаваме нарастване на просрочените кредити, на броя на изпадащите в несъстоятелност предприятия и на процента на неизпълнение. Ще продължим да полагаме усилия да засилим устойчивостта на банките, върху които упражняваме надзор. И ще предприемем мерки по отношение на установените недостатъци в институционалното им управление и управлението на риска.

Според Вас какви поуки може да извлече европейският банков надзор от пазарните сътресения през март 2023 г.?

За мен главната поука е, че кризите често настъпват, когато слабото управление на риска на банките е изложено на неблагоприятни външни сътресения. За нас от това следват две конкретни неща.

Първо, като надзорен орган трябва да проявяваме инициатива и да предприемаме на ранен етап мерки по отношение на констатациите. Събитията от март 2023 г. показаха, че дори и сътресението в по-малка местна банка може да има последици в световен мащаб, ако не бъдат взети активни мерки. Поради това на международно равнище правим преглед на недостатъците в регулаторната рамка, например в областта на ликвидния и на лихвения риск, и обсъждаме последиците за ефективността на надзора.

Второ, нужно ни е да вникнем в това какво въздействие оказват върху банките промените в макросредата. Властите в САЩ и Швейцария признаха, че преди сътресенията е имало недостатъци в управлението на риска и институционалното управление. В благоприятна макроикономическа среда тези слабости не нанасят особени вреди. Но когато условията се променят, те стават видими и могат да навредят на цялата финансова система.

Разбира се, първата защитна линия срещу непредвидени събития и външни сътресения е наличието на достатъчно капитал в системата. То също така смекчава отрицателното въздействие на слабото институционално управление и недостатъците в управлението на риска.

Ефективността на надзора е актуална тема, към която беше насочена и препоръка във външната оценка на процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО). Как възнамерявате да засилите ефективността на европейския банков надзор?

За един надзорен орган ефективност означава да се гарантира, че констатациите водят до конкретни подобрения в рисковите профили и устойчивостта на банките. Това е важна поука от събитията през миналата пролет. Но ефективност означава и да съсредоточаваме вниманието си върху съответните рискове.

Всъщност ние от доста време следим ефективността на европейския банков надзор. Много съм признателна на Андреа Енрия, че възложи на експертна консултативна група да извърши преглед на ПНПО. Докладът ѝ съдържа ясни препоръки за нас: трябва да станем по-гъвкави, да оказваме по-активна намеса и да сме фокусирани върху рисковете, да подобрим ефективността и ефикасността си, да използваме пълноценно всички надзорни инструменти.

Обсъдихме обстойно тези препоръки с Надзорния съвет. Някои от тях бяха приложени в цикъла на ПНПО през 2023 г. Разполагаме с нова рамка за поносимостта към риск и с многогодишна оценка по ПНПО, която позволява на надзорните органи повече гъвкавост с цел да съсредоточат вниманието си върху уязвимостите на отделните банки. Други препоръки ще бъдат взети предвид в цикъла на ПНПО през 2025 г. Освен това засилваме надзора си посредством мерки с по-висока степен на намеса, както обясни в своя неотдавнашна реч Франк Елдерсон.

Според Вас кои ще бъдат най-големите предизвикателства пред европейските банки в близко бъдеще?

Бих казала, че най-големите предизвикателства пред банките са промените в макрофинансовите и геополитическите условия и развиващата се конкурентна среда.

Приключва период на свръхниски лихвени проценти. Възможно е тази среда да е подтикнала банките да поемат повече риск с цел по-големи печалби. Въпреки неотдавнашните сътресения, засегнали БВП, случаите на неплатежоспособност и неизпълнение останаха на много ниско равнище, както и провизиите на банките срещу загуби по кредити. Несъответствието се дължи до голяма степен на безпрецедентната фискална и парична подкрепа, която предпази балансите на банките от тези трусове.

Това има последици за бъдещите оценки на риска, тъй като предишните данни за неизпълнение по кредити не отразяват реално рисковете за качеството на активите занапред. А много от рисковете, на които са изложени банките – киберриск, рискове, свързани с климата и околната среда, геополитически рискове – възникнаха едва наскоро.

Затова е особено важно банките да приспособят към новата среда своите практики за управление на риска.

Второто предизвикателство пред банките е променящата се конкурентна среда. Увеличи се пазарният дял на небанковите финансови институции и макар че иновации, като технологията на децентрализирания регистър и изкуственият интелект, предоставят на банките възможност да увеличат производителността си, те също така позволяват на навлизащите на пазара нови предприятия да оспорят съществуващите бизнес модели. Иновациите и засилената конкуренция могат да подобрят икономическото благосъстояние, но те създават и нови рискове. Ако лихвените маржове на банките започнат да се свиват, те може да се насочат към потенциално по-рискови дейности. Възможно е например да смекчат стандартите си за кредитиране. Ето защо следим внимателно експозициите им към небанкови институции и цифровата екосистема и наблюдаваме как засилената конкуренция се отразява на бизнес моделите им.

Как виждате бъдещето на банковия съюз?

Отбелязахме много добър напредък по първите два стълба на банковия съюз – надзора и преструктурирането, но работата по третия – защитата на депозитите – върви далеч по-бавно. Смятам, че по-нататъшно забавяне на завършването на банковия съюз може да се окаже вредно. Трябва да се подготвим за потенциално по-неблагоприятна среда, а това изисква да се отстранят оставащите непълноти в европейските рамки за управление на кризи и застраховане на депозитите.

Трите стълба на банковия съюз всъщност са тясно свързани. Надзорът гарантира, че e малко вероятно банките да изпаднат в несъстоятелност, а ако това все пак се случи, положението да не бъде тежко. Но дори и най-добрият надзор не може и не бива да предотвратява всяка неплатежоспособност. Когато възникне такъв случай, трябва да се сведат до минимум смущенията в банковите услуги и да се защитят парите на данъкоплатците. Тук се намесва вторият стълб – надежден и ефективен режим за преструктуриране под ръководството на Единния съвет по преструктуриране.

Несъмнено трябва да се работи още по третия стълб – обща схема за застраховане на депозитите. Застраховането на депозитите е от съществено значение за защитата на вложителите. Но като всяко застраховане то може да насърчи риска от недобросъвестно и по-рисково поведение. Затова европейският банков надзор гарантира, че във всички участващи държави се прилагат последователно високи надзорни стандарти.

В момента гарантирането на депозитите е организирано главно на национално равнище, а това не е съвместимо с надзора и преструктурирането на европейско ниво. Нужна ни е европейска схема за застраховане на депозитите, която да осигурява еднакво равнище на защита на вложителите в цялата еврозона. Тя би могла също така да подпомогне интеграцията на банковите пазари и трансграничното споделяне на риска.

Бих искала също да подчертая, че наследените от кризата активи вече не са основание за отлагане на следващите стъпки. Когато бе поставено началото на проекта за банков съюз, имаше смисъл вниманието да се съсредоточи първо върху това да се премахнат наследените активи от балансите на банките. Тази цел вече е постигната – делът на необслужваните кредити на значимите банки спадна от 7,5% през 2015 г. до 1,9% през третото тримесечие на 2023 г., което е близо до най-ниското някога равнище.

1 Банковият надзор през 2023 г.

1.1 Устойчивост на банките, подлежащи на европейския банков надзор

1.1.1 Въведение

Процесът по надзорен преглед и оценка (ПНПО) през 2023 г. потвърди, че банките в еврозоната остават устойчиви, със солидни капиталови и ликвидни позиции, въпреки несигурната икономическа среда. Като цяло банките са добре капитализирани. Съвкупното капиталово съотношение на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1) на значимите институции се върна към най-високите в ретроспективен план стойности от 2021 г., достигайки 15,6% през третото тримесечие на 2023 г., докато при по-малко значимите институции то бе 17,7%. Съвкупното отношение на ливъридж също се подобри, достигайки 5,6% (+0,5 процентни пункта) при значимите институции и 9,3% (+0,7 процентни пункта) при по-малко значимите.

Като цяло значимите институции разполагат също така с големи ликвидни буфери в сравнение с регулаторните изисквания, въпреки че тези буфери намаляваха от началото на сегашния цикъл на затягане на паричната политика. През третото тримесечие на 2023 г. съвкупното отношение на ликвидно покритие на значимите институции беше 159% спрямо около 140% преди пандемията. При по-малко значимите институции това отношение беше по-високо – 205%.

Независимо от това незначителният икономически растеж през първите девет месеца на 2023 г., слабата икономическа перспектива в ситуация на затягане на условията за финансиране и повишеното геополитическо напрежение обуславяха високата степен на несигурност по отношение на макрофинансовата среда.

През третото тримесечие на 2023 г. съвкупната възвръщаемост на капитала на значимите институции на годишна база за година назад бе 10% – без изменение спрямо предходното тримесечие и по-висока спрямо равнището от 7,6% година по-рано. При по-малко значимите институции съвкупната възвръщаемост на капитала на годишна база за година назад бе по-ниска – 8,0% през третото тримесечие на 2023 г. спрямо 8,3% през предходното тримесечие, но значително по-висока от равнището от 1,3% година по-рано.

Нетните лихвени маржове бяха основният двигател на рентабилността през 2022 г. и през първите девет месеца на 2023 г. Това изцяло компенсира застоя или лекия спад в обема на кредитирането. Приходите от търговски и инвестиционни банкови операции спаднаха с 5% спрямо 2022 г., като намалелите такси от акции, книжа с фиксиран доход и борсови стоки през второто тримесечие бяха отчасти компенсирани от оживлението през третото тримесечие, а при някои банки – от търговията с кредити.

През 2023 г. надзорните органи продължиха да следят внимателно редица проблеми, като например устойчивостта на нарастващата рентабилност и кредитния риск, произтичащ от експозициите към уязвими сектори, като жилищни и търговски недвижими имоти. Вътрешното управление и управлението на риска също останаха важна сфера за надзорните органи. Главният риск от влошаване на печалбата на банките в еврозоната бе свързан с по-високите разходи за финансиране. Очаква се разходите по депозитите, които досега се променяха бавно, да продължат да се увеличават с нарастващия натиск на конкуренцията и с преориентирането на вложителите от овърнайт депозити към срочни депозити с по-висока лихва.

Данните от първите девет месеца на 2023 г. показват постепенно, макар и неголямо, увеличение на обема на необслужваните кредити (НОК). Продължи инфлационният и пазарният натиск върху уязвими портфейли с кредитен риск, като например потребителски кредити, жилищни и търговски недвижими имоти, както и върху малките и средните предприятия. Следователно е възможно увеличените провизии заради по-големия кредитен риск да окажат влияние върху бъдещата печалба.

1.1.2 Стрес тестване и извънредно събиране на данни за нереализирани загуби

1.1.2.1 Стрес тестване на банките от еврозоната

През 2023 г. ЕЦБ проведе два стрес теста на значимите институции в еврозоната. В стрес теста за целия ЕС, координиран от Европейския банков орган (ЕБО), участваха 57 големи банки от еврозоната. Други 41 средни по големина значими институции бяха обхванати от паралелно провеждания стрес тест, координиран от ЕЦБ. Тези две събития бяха част от годишния надзорен стрес тест, който ЕЦБ е задължена да провежда съгласно правото на ЕС.^[1]

ЕБО публикува подробни резултати от стрес теста за целия ЕС през 2023 г. за най-големите 57 банки от еврозоната. ЕЦБ публикува отделни резултати за допълнителните 41 банки със среден размер, както и доклад с обобщените окончателни резултати от стрес теста на банките в еврозоната за пълната извадка от 98 поднадзорни лица.

Резултатите от стрес теста на ЕЦБ през 2023 г. показаха, че банковият сектор в еврозоната е в състояние да издържи на сериозен икономически спад. При неблагоприятния сценарий съотношението на БСК1 би спаднало средно с 4,8 процентни пункта до 10,4% в края на 2025 г.^[2] Забележимото подобрение в качеството на активите и рентабилността на банките в сравнение с предишни стрес тестове, както и значителното натрупване на капитал през последните десет години (Графика 1) помогнаха на банките да издържат на сериозната тежест на неблагоприятния сценарий. Независимо от това, при стрес теста бяха установени и потенциални уязвимости, които налагат по-нататъшно наблюдение на рисковете.

ЕЦБ използва резултатите от стрес теста като входни данни за годишния ПНПО. Количествените резултати имат ключова роля при определянето на насоките по Стълб II, които за първи път включват и насоки за съотношението на ливъридж по Стълб II, където е целесъобразно. Качествените резултати от стрес теста се включват в частта на ПНПО, отнасяща се до управлението на рисковете, като по този начин вероятно влияят върху изискванията по Стълб II.

Графика 1

Промени в отправната точка и прогнозите за съотношението на БСК1

(процентни пунктове)

1.1.2.2 Събиране на данни за оценка на нереализираните загуби в портфейлите с дългови ценни книжа на банките от еврозоната, измерени по амортизирана стойност

ЕБО и ЕЦБ осъществиха и извънредно събиране на данни за цялостна оценка на рисковете, свързани с нереализираните загуби в портфейлите с дългови ценни книжа на банките, измерени по амортизирана стойност, и свързаното с тях хеджиране. Размерът на нетните нереализирани загуби в портфейлите с дългови ценни книжа на банките от еврозоната е като цяло ограничен – 73 млрд. евро към февруари 2023 г., след отчитане на ефекта от хеджирането по справедлива стойност. Допълнителните загуби, след приспадане на хеджирането по справедлива стойност, прогнозирани съгласно неблагоприятния сценарий на стрес теста за целия ЕС, биха възлезли на 155 млрд. евро. Реализирането обаче на тези нереализирани загуби би следвало да се счита за малко вероятен хипотетичен резултат, тъй като портфейлите на банките по амортизирана стойност са предназначени да бъдат държани до падеж и банките като правило се насочват към репо сделки и други мерки за намаляване на риска, преди да ликвидират позициите си в ценни книжа. ЕЦБ публикува отделните резултати на банките за балансовата и справедливата стойност на портфейлите им с дългови ценни книжа към февруари 2023 г.

1.2 Надзорни приоритети за 2023–2025 г.

1.2.1 Въведение

През 2022 г. руското нахлуване в Украйна и макрофинансовите последици от него увеличиха несигурността по отношение на развитието на икономиката и финансовите пазари, като същевременно повишиха рисковете за банковия сектор. При тези условия поднадзорните банки бяха приканени да засилят устойчивостта си към непосредствените макрофинансови и геополитически сътресения (приоритет 1). По-специално, ЕЦБ настояваше банките да насочат вниманието си към рамките за управление на кредитния риск и секторите, предразположени към влошаване на кредитния риск. Освен това ЕЦБ подложи на по-задълбочена проверка адекватността на плановете на банките за финансиране и диверсификацията на източниците им на финансиране. Към банките бе отправено и искане да предприемат мерки във връзка с предизвикателствата от цифровизацията, да укрепят управленския капацитет на ръководните си органи (приоритет 2) и да приложат по-усърдни усилия за справяне с рисковете, свързани с изменението на климата (приоритет 3).

ЕЦБ непрекъснато подлага на оценка и наблюдава променящия се характер на рисковете и уязвимостите, пред които са изправени поднадзорните банки. Този гъвкав подход ѝ позволява да адаптира приоритетите си към динамиката на рисковете. През 2023 г. продължителното затягане на паричната политика от страна на няколко централни банки показа колко е важно банките да управляват предпазливо експозициите си спрямо лихвения риск и риска от кредитния спред в банковия портфейл. Нещо повече, след сътресенията на пазара през пролетта на 2023 г., предизвикани от фалита на няколко средно големи банки в САЩ, ЕЦБ коригира надзорните си приоритети и обхвана по-широк спектър от институции в целевия си преглед на лихвения риск и риска от кредитния спред в банковия портфейл. Същевременно ЕЦБ извърши извънреден анализ за установяване на потенциални уязвимости на банките в резултат от нереализирани загуби в балансите им. Освен това повишеният риск от операциите с търговски недвижими имоти накара надзорните органи да преразгледат приоритетите си при някои проверки на място, за да оценят мерките на банките за управление и намаляване на рисковете, свързани с някои по-рискови контрагенти в този сектор.

1.2.2 Приоритет 1: Укрепване на устойчивостта спрямо непосредствените макрофинансови и геополитически сътресения

1.2.2.1 Недостатъци в управлението на кредитния риск, включително експозициите към уязвими портфейли и класове активи

През цялата 2023 г. надзорните органи продължиха да изпълняват работна програма за кредитния риск, съсредоточена върху преодоляването на структурни недостатъци в рамката им за управление на кредитния риск, включително в областта на недвижимите имоти и уязвимите портфейли. В условията на нарастващи лихвени проценти и макроикономическа несигурност за надзорните органи е особено важно да се уверят, че банките своевременно се справят с възникващия кредитен риск в уязвимите портфейли и класове активи. Предоставянето на кредити също е ключов елемент в цикъла на управление на кредитния риск в дадена банка и все повече попада в центъра на вниманието на надзорните органи, тъй като отпускането на кредити с добро качество може да спомогне за предотвратяване на необслужвани кредити в бъдеще. През 2023 г. ЕЦБ продължи да съсредоточава вниманието си върху управлението на необслужваните кредити^[3] и свързаните с тях дейности, за да гарантира, че ако те започнат да се увеличават, банките са в състояние да реагират своевременно, използвайки подходящи процеси и процедури.

Независимо че в цикъла от 2023 г. съотношението на необслужваните кредити на съвкупно равнище беше сравнително стабилно, ЕЦБ отчете влошаване на състоянието на определени портфейли, които са по-уязвими на инфлационен натиск, включително кредитите за домакинствата^[4]. Тя отбеляза също така спад на пазарите на търговски недвижими имоти^[5] наред с нарастващ натиск върху способността на кредитополучателите да рефинансират заеми за покупка на такива имоти с настъпващ падеж. Освен това изпадащите в несъстоятелност предприятия и процентът на неизпълнение се увеличиха спрямо наблюдаваните по време на пандемията ниски равнища.^[6] Фирмите от еврозоната, особено малките и средните предприятия, също продължиха да се сблъскват с предизвикателствата, свързани с повишените разходи за финансиране, но и с по-високите разходи като цяло поради инфлацията^[7]. Фирмите с големи дългове или тези с дейност в уязвими сектори бяха по-силно засегнати от повишените разходи и намалялото търсене, което на свой ред оказа натиск върху нормата на печалба.

Надзорни дейности и резултати

Извършените през 2023 г. дейности – дистанционни и на място, показаха, че банките са отбелязали напредък в намаляването на рисковете, свързани с уязвими портфейли и класове активи. Редица недостатъци обаче остават непреодолени.

Неотдавнашни задълбочени оценки в области, като например преструктурирането,^[8] разкриха значителни пропуски в подготвеността на някои банки да се справят с нарастването на длъжниците в затруднено положение и на рисковете, свързани с рефинансирането, включително при идентифицирането и наблюдението на клиенти с финансови затруднения. Оценките показаха също, че банките трябва да бъдат по-инициативни в предприемането на корективни мерки. Проверките на място и целевите прегледи на практиките за формиране на провизии съгласно МСФО 9 (включително покрития) разкриха, че докато много от банките имат адекватни практики, немалка част от тях трябва да отчитат по-внимателно нововъзникващите рискове и да ги отразяват по-добре съгласно определения поетапен подход. За всички тези надзорни дейности банките са получили информация за набор от надзорни мерки, които да осигурят навременно отстраняване на недостатъците. ЕЦБ наблюдава внимателно планираните корективни действия и тяхното прилагане.

При конкретното наблюдение на портфейлите от кредити за домакинствата целевият преглед на кредитирането в областта на търговските недвижими имоти установи, че банките разполагат с ограничени възможности да предвиждат рисковете и да ги диференцират както при предоставянето им, така и при определянето на цената. Прегледът включваше извадка от 34 значими институции с големи портфейли с експозиции към жилищни имоти. Бяха установени няколко случая на неспазване на Насоките на ЕБО за предоставянето и наблюдението на кредити, включително при процедурите за оценка на обезпеченията.

Задълбочените оценки на банковите експозиции към търговски недвижими имоти разкриха кредити, които се погасяват наведнъж или с малки периодични и големи крайни вноски, кредити с плаващ лихвен процент, като и с потенциално надценени обезпечения (вижте Каре 1).

Банките бяха запознати с подробните констатации от надзорните дейности дистанционно и на място. По целесъобразност те бяха взети предвид в резултата от ПНПО през 2023 г., както и в съответните надзорни мерки, обсъдени с поднадзорните институции в рамките на редовния надзорен диалог.

Каре 1
Търговски недвижими имоти: нововъзникващ риск

Търговските недвижими имоти са важен клас активи, които през второто тримесечие на 2023 г. възлязоха на 1,4 трилиона евро в кредитните портфейли на значимите институции. През същото тримесечие 52 млрд. евро (3,67%) от кредитите за търговски недвижими имоти бяха класифицирани като необслужвани. Това са 15% от общия размер на НОК, по-голямата част от които водят началото си от финансовата криза от 2008 г. Съществените експозиции на банките към кредити за търговски недвижими имоти са съсредоточени основно в германски, френски и нидерландски банки (около 52% от всички такива кредити).

Графика А

Същественост на кредитите за търговски недвижими имоти в значимите институции

(трлн. евро)

След години на повишаване на цените на имотите, в момента пазарите на търговски недвижими имоти бележат спад,^[9] като признаци на влошаване се наблюдават в няколко държави от еврозоната.^[10] Секторът на търговските недвижими имоти е изправен пред затегнати условия за финансиране, несигурна икономическа перспектива и по-слабо търсене след пандемията.^[11]

Основният фактор, оказващ неблагоприятно въздействие върху пазара на търговски недвижими имоти, беше повишаването на лихвените проценти и по-високите разходи за дългово финансиране. Наред с по-високите разходи в строителството и променящата се динамика на търсенето (т.е. работа от разстояние и по-голяма енергийна ефективност в търговските обекти и офисите), това е свързано с корекции на цените в оценките на търговските недвижими имоти (по-специално офисни сгради и търговски обекти), които продължават и досега. Освен това настъпи и рязък спад в обемите на инвестициите и на сделките и прекратяване на новото строителство; сви се и възвръщаемостта от ТНИ, което доведе до отрицателни маржове.

Кредити, при които голяма част от сумата се изплаща на падежа^[12] (наричани често „балонни“ кредити или кредити с еднократно погасяване), в момента са в центъра на вниманието на ЕЦБ поради настоящите пазарни условия. Значителна част от тези кредити за ТНИ са структурирани като балонни кредити или кредити с еднократно погасяване и като кредити без право на регресен иск. Тези видове структури за финансиране носят по-висок риск, свързан с рефинансирането, което означава, че на падежа може да се наложи кредитополучателите да рефинансират заемите си на много по-висока от първоначално предвидената цена. Други възможности за погасяване също са станали проблематични, тъй като влошаващите се пазарни условия и по-високите разходи за финансиране оказват неблагоприятно влияние и върху възможността кредитополучателят да продаде актива и/или да рефинансира кредита си за търговски недвижим имот в друга банка.

От експозициите, обхванати в AnaCredit, през второто тримесечие на 2023 г. структурите с балонни кредити или тези с еднократно погасяване с падеж през следващите две години представляват 8% от всички кредити за търговски недвижими имоти. За банките е от решаващо значение да работят активно с кредитополучателите за покупка на ТНИ и да направят оценка на свързания с рефинансирането риск при тези кредити. Те трябва да съсредоточат вниманието си върху основни аспекти на тази оценка, като например актуални и реалистични оценки на обезпеченията, капацитет за генериране на парични потоци, достатъчни да покрият разходите за финансиране, и където е целесъобразно – варианти за привличане на парични средства от спонсори.

Графика Б

Разбивка на кредитите за търговски недвижими имоти с различни структури на видовете погасяване според крайната дата на падежа

(дял на всички кредити за ТНИ)

ЕЦБ продължава да провежда редица надзорни дейности на място и дистанционно^[13], за да осигури активен надзор с акцент върху риска, свързан с търговските недвижими имоти. Този акцент ще продължи и през 2024 г.,^[14] като надзорните органи ще следят внимателно тенденциите в банките и на пазара при този съществен портфейл.

Кредитен риск от контрагента и небанкови финансови институции

През 2023 г. ЕЦБ предприе последващи действия по резултатите от дистанционните дейности и дейностите на място, свързани с институционалното управление и управлението на кредитния риск от контрагента. За целта тя публикува доклада Sound practices in counterparty credit risk governance and management, в който се обобщават резултатите от извършения през 2022 г. преглед и се описват наблюдаваните в сектора добри практики.

ЕЦБ организира и конференция за кредитния риск от контрагента за висши риск мениджъри в значимите институции и други банкови надзорници. На нея бяха обсъдени тенденциите при този риск и практиките в сектора, както и актуалните предизвикателства и възможности от гледна точка на сектора и на надзора.

1.2.2.2 Липса на диверсификация на източниците на финансиране и недостатъци в плановете за финансиране

През последните десет години целевите операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO) помагаха на банките да осигуряват кредитирането на икономиката в периоди на кризи. При все това провеждането на TLTRO III по време на пандемията увеличи значително концентрацията на пасиви.^[15] Тъй като настъпва падежът на кредити по TLTRO III, сега значимите институции трябва да разработят и приложат солидни и надеждни многогодишни планове за финансиране, които предвиждат начини за справяне с предизвикателствата от променящите се условия на финансиране и осигуряват подходяща диверсификация на източниците за финансиране.

В съответствие с надзорните приоритети за периода 2023–2025 г. и като част от по-обширен анализ на осъществимостта на плановете за ликвидността и финансирането ЕЦБ подложи на оценка планираното погасяване на заемите по TLTRO III за тези значими институции, които в най-голяма степен са изложени на риск от увеличаване на разходите за финансиране. Повечето от проверените поднадзорни лица доказаха, че разполагат с надеждни стратегии за прекратяване на използването на TLTRO III и че продължават да изпълняват минималните изисквания както за отношението на ликвидно покритие, така и за отношението на нетно стабилно финансиране. При някои обаче бе установен сравнително висок дял на ликвидни активи с ниско качество в пула от обезпечения на Евросистемата, които, след като бъдат освободени, не биха могли да бъдат използвани като обезпечение в частни сделки за обезпечено финансиране. Други значими институции са направили доста оптимистични допускания за нарастването на депозитите и това прави стратегиите им по-малко надеждни.

Изпадането в несъстоятелност на Silicon Valley Bank и други регионални банки в Съединените щати през март 2023 г. показа, че поведението на вложителите може да се промени рязко и без предупреждение. Социалните медии и цифровизацията в съчетание с привлекателността на алтернативни възможности за инвестиции биха могли да се отразят на бързината, с която вложителите реагират на ценовите сигнали и слуховете за пазара. Ето защо през 2023 г. ЕЦБ започна допълнителни анализи на плановете за действие при извънредни ситуации и на капацитета за мобилизиране на обезпечения, за да се установи до каква степен банките могат да устоят на краткосрочни сътресения в ликвидността и на неочаквани кризисни събития, включително голям отлив на депозити. Това включваше и оценка на стратегиите за управление на активите и пасивите, както и моделиране на допусканията за поведение при сегашните лихвени проценти.

Продължава надзорното наблюдение над експозициите към лихвен риск и риск от кредитния спред

През 2023 г. ЕЦБ предприе последващи действия по резултатите от целевия преглед на експозициите към лихвен риск и риск от кредитния спред, проведен през 2022 г. в 29 значими институции^[16]. През второто тримесечие на 2023 г. прегледът беше разширен, така че да включва нова група от десет значими институции. Инициативата беше допълнена с проверки на място. Освен това през втората половина на 2023 г. ЕЦБ започна хоризонтален преглед на управлението на активите и пасивите, в който бяха обхванати 24 значими институции и който включваше аспекти, свързани с управлението както на лихвения, така и на ликвидния риск, като например моделирането на безсрочни депозити.

1.2.2.3 Заемно финансиране

От въвеждането през 2018 г. на образци за отчитане на заемното финансиране (ливъридж) ЕЦБ наблюдава непрекъснато нарастване на притежаваните от значимите институции кредити с ливъридж. Увеличението беше обусловено от трайно ниските лихвени проценти и високата ликвидност – стимул и за кредитополучатели, и за кредитори да поддържат по-висока степен на ливъридж в съчетание с разхлабване на кредитните стандарти. Тази тенденция се промени през 2022 г. и през първата половина на 2023 г. Предоставянето на нови такива кредити спадна значително в резултат от енергийната криза, инфлацията и нестабилността на лихвените проценти. Този спад постепенно намира отражение в намаление на експозициите във всички значими институции (Графика 2). Съчетанието от спад на равнището на експозициите и повишаване на съотношението на БСК1 доведе до значително намаление на съотношението „заемно финансиране/БСК1“ през последните няколко тримесечия.

Графика 2

Експозиции на значимите институции към заемно финансиране

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: процент от БСК1)

ЕЦБ многократно е призовавала за повече сдържаност от страна на значимите институции в този конкретен пазарен сегмент поради продължаващото увеличение на сделките с висока степен на заемно финансиране. В съответствие с очакванията намаляващата платежоспособност на кредитополучателите намира отражение в по-висок процент на неизпълнение при кредитите с ливъридж както в Европа, така и в Съединените щати. Като цяло обаче равнището на неизпълнение остава ниско спрямо предходни периоди на сътресения. Това може да се обясни с намаляването на споразуменията на пазара. Като се има предвид големият риск за рефинансиране на дълга, пред който са изправени кредитополучателите на заеми със заемен капитал в условия на по-високи лихвени проценти, през следващите години съществува риск да възникнат много по-високи необслужвани експозиции и случаи на неизпълнение.

През 2022 г. ЕЦБ отправи писмо до главните изпълнителни директори, съдържащо подробно разписани очаквания за вътрешните рамки за склонност към риск, които трябва да бъдат приложени, и съобщаващо за високо равнище на поемане на риск в сделките със заемни средства. Оценката на пропуските установи многобройни недостатъци, за които на значимите институции бяха наложени конкретни последващи мерки. През цялата 2023 г. ЕЦБ продължи да следи внимателно напредъка на банките в прилагането на тези мерки. Макар при някои банки да се наблюдаваше известен напредък, остават някои значителни слабости при контрола на риска. Ето защо броят на банките, на които бяха наложени специални капиталови изисквания за рисковете, свързани със заемното финансиране, се увеличи значително в сравнение с 2022 г.

Освен това, за да подпомогне текущото надзорно наблюдение на експозициите на банките към заемното финансиране, ЕЦБ включи в своя стрес тест за целия ЕС през 2023 г. задълбочен анализ на осигуряването на качество при такова финансиране. Констатациите от анализа бяха публикувани в раздел по темата в доклада на ЕС относно стрес теста през 2023 г. на банките в еврозоната.

1.2.3 Приоритет 2: Справяне с предизвикателствата, свързани с цифровизацията, и укрепване на управленския капацитет на ръководните органи

1.2.3.1 Стратегии за цифрова трансформация и рамки за оперативна устойчивост

Банките се цифровизират във все по-голяма степен. Това означава, че трябва да се обръща повече надзорно внимание на стратегиите за цифрова трансформация и на необходимия капацитет за управление на риска. Това включва проучване на рисковете, свързани с използването на иновативни технологии, както и на рисковете относно рамките за оперативна устойчивост, като например зависимост от трети страни и киберрискове.

Що се отнася до цифровизацията в по-общ план, през февруари 2023 г. ЕЦБ публикува преглед на най-важните изводи от проучване на цифровата трансформация и използването на финансови технологии, проведено през 2022 г. Прегледът потвърди, че повечето значими институции разполагат със стратегия за цифрова трансформация, насочена към подобряване на обслужването на клиентите. Той показа също така важността на задаването на правилен тон от ръководството и на наличието на ефикасна рамка за вътрешен контрол.

Освен това през 2023 г. бяха проведени целеви прегледи на цифровизацията в 21 значими институции въз основа на резултатите от горепосоченото проучване, за да се изясни как банките определят целите си в стратегиите си за цифровизация, как наблюдават прилагането им и какво предприемат, за да бъдат целесъобразни рамките им за склонност към риск и за институционално управление. Предвижда се резултатите от тези прегледи да бъдат публикувани през първата половина на 2024 г. Те ще изиграят важна роля, когато на поднадзорните лица се представят становищата на надзорните органи и сравнителните показатели.

Що се отнася до оперативната устойчивост, през 2023 г. броят на съобщените на ЕЦБ значими киберинциденти се увеличи значително на годишна база. Нарастването бе обусловено главно от това, че срещу няколко банки бяха предприети хакерски атаки от типа „отказ на услуга“. Същевременно бе отбелязано осезаемо увеличение на инцидентите при трети страни доставчици на услуги, свързани с атаки с цел изнудване, които са с голям потенциал да причинят нарушаване на операциите. Освен това във финансовия сектор зачестиха кибератаките от страна на финансирани от държави лица. Затова през 2023 г. ЕЦБ проведе редица надзорни дейности – дистанционни и на място, във връзка с ИТ риска и киберриска, и публикува основните резултати в Надзорния бюлетин от ноември 2023 г.

В допълнение към планирания за 2024 г. стрес тест за киберустойчивост ЕЦБ проведе вътрешна симулация за проверка на киберустойчивостта, при която подложи на тест вътрешните си комуникации и тези на няколко НКО, координацията и възможността за предаване на по-високо ниво в случай на мащабна кибератака срещу няколко поднадзорни лица. Това беше вътрешна инициатива, в която не участваха представители на сектора.

Що се отнася до възлагането на дейности на външни изпълнители, през 2023 г. отново бяха събрани регистрите на значимите институции с всички тези договори. В сравнение с първото предоставяне на данни през 2022 г. е отбелязан значителен напредък по отношение на тяхното качество и последователността на събраната информация. Резултатите от тази кампания потвърдиха, че възлагането на дейности на външни изпълнители е твърде важна задача за значимите институции, особено в областта на информационните и комуникационните технологии. Добре установена процедура за уведомяване на надзорните органи за намеренията на поднадзорните лица да сключат нови договори за възлагане на дейности на външни изпълнители допълнително допринасят за оценката на свързания с това риск. Освен това ЕЦБ започна целеви преглед на риска, свързан с възлагането на дейности на външни изпълнители, в който участваха няколко значими институции. Прегледът ще продължи до 2025 г. Всяка година ще се извършва преглед на рамката на значимите институции за управление на възлагането на дейности на външни изпълнители наред с определен брой договори. Така ще се осигури хоризонтален преглед на процесите на управление на риска при договорите на значимите институции за възлагане на дейности на външни изпълнители.

Освен това, в съответствие с международните стандарти^[17], оперативната устойчивост и цифровизацията бяха в центъра на надзорните дейности в работни групи с други европейски надзорни органи през 2023 г. Дейностите включваха прилагане на Регламента относно пазарите на криптоактиви и Пилотната уредба за технология на децентрализирания регистър, обсъждания във връзка със Законодателния акт за изкуствения интелект и прилагането на Законодателния акт за оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор. Освен това ЕЦБ включи в рамката си за ПНПО Принципите за оперативна устойчивост на Базелския комитет за банков надзор.

1.2.3.2 Функциониране и управленски капацитет на ръководните органи

С цел да се подпомогне адекватното вземане на решения и да се ограничи поемането на прекомерен риск, за банките е от решаващо значение да имат ефективни ръководни органи, солидна уредба на институционалното управление,^[18] силен вътрешен контрол и надеждни данни. Банковите фалити в САЩ и Швейцария през пролетта на 2023 г. бяха показателни и за това колко е важно наличието на стабилна нормативна уредба в различните области. В основата на тези фалити бяха недостатъците, свързани с институционалното управление и управлението на риска. Въпреки наблюдавания известен напредък през последните години, ЕЦБ продължава да регистрира голям брой недостатъци от структурен характер при звената за вътрешен контрол, във функционирането на ръководните органи и в капацитета за агрегиране и отчитане на данни за риска.^[19]

Поради това надзорните органи продължиха да работят с поднадзорните лица за постигане на по-нататъшен напредък в това отношение. От 2022 г. ЕЦБ извършва целеви прегледи на банките с недостатъци в състава и функционирането на ръководните органи, проверки на място и целеви (нови) оценки за надеждност и пригодност, основани на риска. Освен това ЕЦБ продължи разработването на подход, който да отразява многообразието в оценките за надеждност и пригодност и да усъвършенства събирането на данни, с цел да подобри анализа на сходните институции^[20]. Целевите прегледи и надзорните действия ще продължат през цялата 2024 г.

Последващите действия за преодоляване на недостатъците бяха част и от ПНПО през 2023 г. (вижте раздел 1.3.1.5).

Добрата организация на управлението е от съществено значение за всички банки независимо от размера им. Поради тази причина ЕЦБ продължи да следи предприетите действия, свързани с резултатите от проведения от нея през 2021–2022 г. тематичен преглед на институционалното управление на по-малко значимите институции.^[21] Във връзка с това ЕЦБ и националните надзорни органи продължават да насърчават сближаването на европейските надзорни очаквания и стандартите за вътрешно управление.

Нещо повече, с цел да насърчи диалога за ефективното управление, както и да представи надзорния си подход и очаквания в това отношение, през април 2023 г. ЕЦБ покани представители на сектора на семинар, организиран съвместно с Школата по банково дело към Европейския университетски институт във Флоренция^[22].

1.2.3.3 Агрегиране на данните за рисковете и отчитане на риска

ЕЦБ установи редица недостатъци в агрегирането на данните за рисковете и отчитането на риска и ги включи като главна уязвимост в планирането на надзорните приоритети за цикъла 2023–2025 г. Във връзка с това беше разработена цялостна, целенасочена надзорна стратегия, която обхваща както дейностите на място, така и дистанционните дейности. Тя е насочена към осигуряването на процедури за ефективен контрол и управление на риска в банките въз основа на надеждни данни.

Що се отнася до дейностите на място, продължи кампанията за специализирани проверки на място, съсредоточена върху агрегирането на данните за рисковете и отчитането на риска, която обхвана 23 значими институции през 2022 г. и 2023 г. В нея бяха посочени недостатъци по отношение на ръководните органи, неясно и непълно определяне на обхвата на рамката за управление на данни и отсъствие на независимо валидиране. Освен това сериозно безпокойство пораждат слабостите в архитектурата на данните и ИТ инфраструктурата, широкото използване на временни решения в ръчен режим, дългите срокове за отчитане и липсата на мерки за контрол на качеството на данните.

Що се отнася до дистанционните дейности, ключов елемент беше проектът на ръководство относно ефективното обобщаване на данните за риск и отчитане на риска, което включва набор от минимални изисквания в тази област. Ръководството има за цел да помогне на банките да укрепят капацитета си в това отношение.^[23] В него не се налагат нови изисквания, а по-скоро се консолидират и изясняват важни теми от надзорните приоритети. Затова е важно банките да не гледат на последното публикуване на ръководството като възможност за промяна на срока за прилагане, а по-скоро като допълнителни указания за установяване на пропуски и за постигане на измерим напредък в тяхното преодоляване. По-нататъшните надзорни дейности включваха: пилотна версия на Доклада на ръководството относно управлението и качеството на данните^[24], принос към доклада за напредъка по отношение на спазването от страна на глобалните системно важни банки на принципите на банковия надзор за ефективно агрегиране на данните за риск и тяхното отчитане, изготвени от Базелския комитет, по-нататъшно усъвършенстване на измерването на качеството на данните за надзорно отчитане и по-ефективно използване на надзорни инструменти за предаване на по-високо ниво на сериозни и трайни пропуски в агрегирането и отчитането на данните за рисковете, включително количествени и качествени измерители.

1.2.4 Приоритет 3: По-усърдни усилия за справяне с изменението на климата

След като през 2020 г. публикува Ръководство относно рисковете, свързани с климата и околната среда, ЕЦБ постоянно подчертава необходимостта от правилно управление на тези рискове от страна на банките. Един от основните надзорни приоритети на ЕЦБ за 2023–2025 г. е банките да интегрират адекватно тези рискове в своята бизнес стратегия и в рамките си за ръководство и управление на риска, така че да редуцират и оповестяват подобни рискове.

1.2.4.1 Последващи действия по недостатъците, установени в тематичния преглед

След проведения през 2022 г. тематичен преглед на рисковете, свързани с климата и околната среда, ЕЦБ определи срокове, за да улесни прехода на банките към пълно съгласуване с очакванията, изложени в горепосоченото ръководство на ЕЦБ, до края на 2024 г. Тогава ЕЦБ заяви, че тези срокове ще бъдат наблюдавани строго и при необходимост ще бъдат предприети мерки за привеждане в изпълнение.

Първият краен срок беше през март 2023 г. – очакваше се дотогава банките да са въвели надеждна и всеобхватна оценка на съществеността и наблюдение на бизнес средата. Тъй като редица банки не спазиха този срок, през 2023 г. ЕЦБ издаде задължителни надзорни решения за 23 поднадзорни лица, в които се предвижда начисляване на периодични парични санкции в 18-те най-значими случая, ако поднадзорните лица не изпълнят изискванията в посочения в решенията срок. В края на 2023 г. продължаваха процедури, свързани с допълнителни проекти на решения, включително за налагане на периодични парични санкции (вижте раздел 2.3.1).

ЕЦБ ще продължи да наблюдава внимателно напредъка на банките през 2024 г. и 2025 г. и при необходимост ще предприема действия за привеждане в изпълнение.

1.2.4.2 Еднократен анализ на сценарий за климатичен риск „Подготвени за цел 55“

През март 2023 г., като част от пакета „Финансиране за устойчиво развитие“, Европейската комисия възложи на трите европейски надзорни органа^[25] да проведат съвместно с Европейския съвет за системен риск и ЕЦБ еднократен анализ на сценарий за климатичен риск „Подготвени за цел 55“ и да направят оценка как договорените политики за преход биха засегнали финансовия сектор. ЕЦБ участва в модула на банковия сектор, който включва събиране на данни, започнало на 1 декември 2023 г. Съответните образци за събиране на данни обхващат кредитния риск, пазарния риск, риска, свързан с недвижимите имоти, и данни за доходите, както и отнасящи се до климата данни за свързания с прехода риск и физическия риск на равнище контрагент и на равнище сектор. ЕЦБ възнамерява да предостави индивидуална обратна информация, включително основните констатации, на участвалите в събирането на данни банки. Резултатите от цялостния анализ на климатичния сценарий в модула за банковия сектор се предвижда да бъдат публикувани в началото на 2025 г. Това събиране на данни ще даде на надзорните органи възможност да наблюдават напредъка спрямо резултатите от стрес теста на ЕЦБ за климатичен риск през 2022 г. и да направят оценка на капацитета на банките за предоставяне на свързани с климата данни и съответствието им с добрите практики съгласно доклада на ЕЦБ за добри практики в провеждането на климатични стрес тестове.

1.3 Пряк надзор над значимите институции

1.3.1 Дистанционен надзор

ЕЦБ се стреми да упражнява върху значимите институции пропорционален и рисково базиран надзор. За тази цел тя всяка година планира и осъществява редица дистанционни надзорни дейности, включително хоризонтални и специфични за отделни институции. Тези надзорни дейности се основават на съществуващите регулаторни изисквания, на Надзорния наръчник и на надзорните приоритети. Те се включват в годишния план за извършване на надзорни проверки (ПИНП) за всяка значима институция. Дейностите са насочени към специфични за конкретната институция рискове, като същевременно осигуряват съответствие с определените от ЕЦБ надзорни приоритети.

1.3.1.1 Принцип на пропорционалност

ПИНП е подчинен на принципа на пропорционалност, т.е. интензивността на надзора зависи от размера, системното значение, риска и сложността на всяка значима институция. Ето защо съвместните надзорни екипи (СНЕ), които упражняват надзор върху по-големи и изправени пред повече рискове значими институции, предвиждат средно по-голям брой дейности в ПИНП (Графика 3).

Графика 3

Среден брой планирани задачи на значима институция през 2023 г.

Броят на дейностите, извършени през 2023 г., е малко по-нисък от първоначално планираното в началото на годината (Графика 4). Това се дължи най-вече на отмяната на незначителен брой административни задачи през годината, подобно на предходните години.

Графика 4

Среден брой задачи на значима институция през 2023 г.

1.3.1.2 Рисково базиран подход

ПИНП следва рисково базиран подход, като се съсредоточава върху най-релевантните системни и специфични за всяка значима институция рискове. Например при банките с високо равнище на НОК СНЕ проведоха (относително) повече дейности, свързани с кредитния риск, отколкото средно за значима институция (Графика 5).

Графика 5

Дейности по ПИНП през 2022 г. и 2023 г.: дейности по кредитен и пазарен риск като дял от всички дейности

Кредитен риск

(проценти)

Пазарен риск

През 2023 г. ЕЦБ въведе нова рамка за поносимост към риск, така че да фокусира по-добре работата си върху стратегическите приоритети и ключовите уязвимости. Тази нова рамка е от решаващо значение за надзорната култура, ориентирана в по-голяма степен към риска, която позволява на надзорните органи да съобразяват дейностите си с индивидуалното състояние на институцията под техен надзор, вместо да прилагат универсален подход.

Тя е разработена така, че да улесни прилагането на надзорните приоритети в стратегическото планиране и текущия надзор. За тази цел тя съчетава насоките „отгоре надолу“ на Надзорния съвет относно приоритетните рискове и уязвимости с оценки на целесъобразността „отдолу нагоре“ за всяко отделно поднадзорно лице. Оценките, изготвени чрез прогнози „отдолу нагоре“, ефективно допълват насоките „отгоре надолу“, тъй като някои поднадзорни лица са изправени пред специфични за институцията си проблеми, които засягат определените за различните рискове равнища на поносимост към риск и съответно се отразяват на надзорния фокус. В тази рамка за поносимост към риска надзорните органи имат право да използват максимално гъвкавостта, заложена в надзорния инструментариум, за да се съсредоточат върху най-важните задачи. Това означава, че в зависимост от специфичните обстоятелства в институцията надзорните органи могат да вложат повече усилия в областите, които изискват по-голяма ангажираност, и да дадат по-нисък приоритет на областите, които се считат за по-малко належащи.

Използвайки събрания през годината положителен опит, ЕЦБ възнамерява да завърши прилагането на рамката за поносимост към риска, като я включи във всички свои надзорни процеси.^[26] Това би следвало допълнително да повиши възможността на СНЕ да се съсредоточат върху най-важните въпроси за отделните поднадзорни лица, както и необходимата гъвкавост да предприемат действия по нови и нововъзникващи рискове в условия на промяна на макрофинансовата среда.

1.3.1.3 Процес на надзорно планиране

Обновеният през 2022 г. процес на надзорно планиране следва последователен и интегриран подход, при който надзорните приоритети определят планирането на хоризонталните дейности, проверките на място и проучванията на вътрешни модели, както и други задачи.

За да се осигури ефективен надзор, различните структурни звена на ЕЦБ си сътрудничат тясно при планирането на дейностите си, като надлежно отчитат надзорните приоритети, специфичните за всяка значима институция рискове и рамката за поносимост към риск. Планирането включва подбор на извадки от поднадзорни лица, които следва да участват в тези хоризонтални дейности и проверки на място. Както и през изминалите години към проверките на място бе приложен кампаниен подход (вижте раздел 1.3.3 относно надзора на място). Резултатът от този процес намира отражение в ПИНП, провеждани от всеки СНЕ за неговото поднадзорно лице. Като се има предвид, че ПИНП е важна част от работата на СНЕ със значимите институции, на тези институции се представя и опростен ПИНП, който формира работната програма за предстоящата година.

Съгласно принципа на пропорционалност дистанционните дейности по ПИНП включват: 1) дейности, свързани с рисковете (например ПНПО); 2) други дейности, свързани с организационни, административни или правни изисквания (например годишната оценка на значимостта); и 3) допълнителни дейности, планирани от СНЕ за по-нататъшно приспособяване на ПИНП към специфичните особености на поднадзорната група или лице (например анализ на бизнес модела или структурата на институционалното управление на банката).

1.3.1.4 Обзор на надзорните дейности

ЕЦБ осигурява достатъчно ресурси за посрещане на стратегическите и надзорните си нужди. Висшето ръководство получава редовни отчети за това как неговите приоритети в областта на надзора са били отразени при планирането и дали всички дейности и проекти са били изпълнени според плана.

През 2023 г. ЕЦБ извърши преглед на организационната готовност, който оцени подготвеността ù да гарантира, че предложените от нея надзорни приоритети могат да бъдат успешно приложени на практика въз основа на наличния набор от умения и ресурси (вижте раздел 5.3.3).

Наблюдението и изготвянето на редовни доклади за надзорните дейности са от решаващо значение за стратегическото управление на надзорните инициативи. По този начин висшето ръководство може да направи оценка на развитието на надзорните приоритети, както и на други инициативи, и да бъде информирано за постигнатия напредък по отношение на съответните надзорни дейности. На базата на тази оценка се актуализират надзорните приоритети и се улеснява ефективното вземане на решения от висшето ръководство.

1.3.1.5 Надзорни мерки

Надзорните мерки са сред основните резултати от редовните дейности при извършване на дистанционен надзор и надзор на място. В тях подробно се посочват действията, които поднадзорните лица следва да предприемат, за да отстранят недостатъците. СНЕ отговарят за наблюдението на своевременното и ефективното прилагане на тези мерки. През 2023 г. общият брой на регистрираните мерки беше сходен с този от 2022 г. Основният двигател за надзорните мерки през 2023 г. бяха дейностите по дистанционен надзор (39%). Както и през 2022 г., най-много нови надзорни мерки (45%) бяха свързани с кредитния риск (Графика 6).

Графика 6

Надзорни мерки

А) Брой на мерките, регистрирани всяка година

(брой мерки)

Б) Мерки по дейности	В) Мерки по категории риск
(брой мерки)	(брой мерки)

1.3.1.6 Хоризонтален анализ в ПНПО

На 19 декември 2023 г. ЕЦБ публикува резултата от процеса по надзорен преглед и оценка през 2023 г. Той включва допълнителни промени в оценките по ПНПО и капиталовите изисквания и насоки по Стълб II, както и по-задълбочен анализ на избрани области на риск. Със съгласието на съответните значими институции ЕЦБ публикува приложимите през 2024 г. индивидуални за всяка банка изисквания по Стълб II, включително предназначените за преодоляване на риска от прекомерен ливъридж.

ПНПО през 2023 г. показа, че банките са като цяло устойчиви, тъй като са запазили солидни капиталови и ликвидни позиции в условията на различни макроикономически предизвикателства (вижте раздел 1.1.1).

Продължават да съществуват неблагоприятни рискове, породени от отслабения икономически растеж, запазването на рестриктивната парична политика, затягането на предлагането на кредити и оттеглянето на мерките за фискална подкрепа. Наблюдаваните миналата пролет сътресения в банковия сектор в САЩ и Швейцария не засегнаха съществено поднадзорните лица, но привлякоха внимание към потенциалната възможност бързото коригиране на лихвените проценти да доведе до нестабилност на пазара.

През 2023 г. ЕЦБ отбеляза подобрение в банковия сектор. Благодарение на увеличените приходи от лихви съвкупната възвръщаемост на капитала на поднадзорните лица беше 10,0% през първите девет месеца на 2023 г. Качеството на активите се подобри, като процентният дял на НОК намаля от 2,6% през 2021 г. до 2,3% през третото тримесечие на 2023 г.

Общата оценка по ПНПО остава стабилна на равнище 2,6, като при 30% от поднадзорните лица се наблюдава промяна в оценката. Общият размер на капиталовите изисквания и насоките леко се увеличи до 15,5% от рисково претеглените активи (спрямо 15,1% през 2022 г.), а медианата на изискванията по Стълб II беше 2,25% (спрямо 2,15% през 2022 г.). Банките следва да продължат да работят за преодоляване на структурните предизвикателства, описани в надзорните приоритети за периода 2024–2026 г. (вижте раздел 1.6).

1.3.1.7 Преглед на ПНПО от външни експерти

На 17 април 2023 г. ЕЦБ публикува резултатите и препоръките от оценката на експертна група на европейския банков надзор, и по-специално на ПНПО.

Макар да се признава, че е постигнат добър напредък при осигуряване от страна на значимите институции на достатъчно равнище на капитала, в оценката на процеса по надзорен преглед и оценка на Европейската централна банка се отправя покана към ЕЦБ да преразгледа оценките си за риск, както и процеса за определяне на капиталовите изисквания по Стълб II. Като се има предвид, че капиталът сам по себе си не е решение за всички видове риск, в доклада се препоръчва ЕЦБ да използва пълноценно всички средства в инструментариума си, включително ефикасни качествени мерки, за да стимулира банките да коригират незадоволителните бизнес модели и практики в институционалното управление.

Докладът допълва заключенията в доклада на Европейската сметна палата за по-нататъшно засилване на ефективността и ефикасността на банковия надзор в ЕЦБ (вижте раздел 5.1.1).

ЕЦБ започна да прилага част от препоръките на експертната група в цикъла на ПНПО през 2023 г. Например в заключителния етап на прилагането на рамката за поносимост към риск за всички надзорни процеси тя въведе нова многогодишна оценка за ПНПО. Това дава възможност на надзорните органи да калибрират по-добре интензивността и честотата на анализите си според уязвимостите на отделните банки и според надзорните приоритети в по-широк план. Освен това ЕЦБ продължава да полага усилия за усъвършенстване на упражнявания от нея рисково базиран надзор и за засилване на ролята на надзорната преценка. Ето защо инициативи, като многогодишната оценка и рамката за поносимост към риск, ще бъдат доусъвършенствани, за да спомогнат за установяването на ясно определена надзорна култура.

Нещо повече, през 2023 г. ЕЦБ подобри комуникацията си във връзка с оповестяването на методологиите за ПНПО относно изискванията по Стълб II. Това включваше по-подробно оповестяване на методологиите за оценка на отношението на ливъридж, вътрешното управление и управлението на риска и бизнес модела, кредитния и пазарния риск.

1.3.2 Надзор върху лица с дъщерни дружества в Русия

От началото на нашествието на Русия в Украйна през февруари 2022 г. ЕЦБ наблюдава внимателно ситуацията и води разговори с малкото поднадзорни лица, които имат дъщерни дружества в Русия. Макар повечето от тях да са ги запазили, те са постигнали известен напредък в свиването на дейността си на този пазар. Като цяло значимите институции са намалили експозициите си към Русия с 21,4% от края на 2022 г. до третото тримесечие на 2023 г.^[27] и по този начин постепенно са понижили експозицията си от началото на войната насам. Също така повечето банки са решили да не приемат нови операции в Русия, когато това е законово допустимо, и сега проучват стратегии за изтегляне, като продажба на дейността или закриване на операциите на руския пазар. Както е обяснено в писмото от 27 юни 2023 г. до членовете на Европейския парламент Де Ланг и Юкниявичиене, ЕЦБ е призовала тези банки да продължат със свиването на дейността си и със стратегиите си за изтегляне, като съставят ясни планове и отчитат редовно пред ръководните си органи и пред ЕЦБ постигнатия напредък и представят обяснения за всяко забавяне и/или препятствие пред изпълнението. ЕЦБ предприе според необходимостта специфични мерки за конкретната ситуация на отделни значими институции.

1.3.3 Надзорни дейности на място

През 2023 г. в значимите институции започнаха 178 проверки на място и 83 проучвания на вътрешни модели. Подобно на тенденцията от предходната година през 2023 г. повечето проверки на място и проучвания на вътрешни модели бяха извършени в хибриден режим на работа. ЕЦБ също така продължи работата по прилагането на рамката за поносимост към риск^[28].

Прилагането на рамката за поносимост към риск означаваше да се повиши ефективността, като се оптимизира разпределението на ресурсите според обхвата, размера и сложността на подложената на проверка институция. Това включваше и укрепване на рисково базирания подход, съчетаване на мисиите и при възможност преглед на пропуските и спуснатите отгоре приоритети, в съчетание с по-добро интегриране на дистанционните дейности, хоризонталните дейности и дейностите на място. Оптимизирането даде възможност броят на проверките на място да бъде увеличен през последните три години. За разлика от тях броят на проучванията на вътрешни модели намаля през последните две години (Графика 7) поради липса на ресурси, както и поради увеличен брой обширни проучвания на вътрешни модели, предизвикани от искания на банки за съществени промени в моделите след последните регулаторни изисквания.

Кампанийният подход към проверките на място от предходните години все така се прилага към редица области на риск, преобразувайки надзорните приоритети в стратегически инициативи и допълвайки други по-специфични за институциите проверки. Тези кампании бяха съсредоточени върху: 1) кредитния риск; 2) лихвения риск и риска от кредитния спред в банковия портфейл; 3) обобщаването и отчитането на данните за риск; 4) вътрешния анализ на адекватността на капитала (ВААК); и 5) бизнес модела и рентабилността. Бяха проведени и нарочни проверки на място във връзка с надзорните приоритети по теми, като цифровата трансформация, информационните технологии и киберсигурността, функционирането и ефикасността на ръководния орган. Рисковете, свързани с климата и околната среда, бяха подложени на оценка посредством проверки на място – специфични за отделната институция или посветени на специфичен риск.

Извършените през 2023 г. проучвания на вътрешни модели обхващаха области като прилагането на най-новите стандарти и насоки на ЕБО, основния преглед на търговския портфейл и последващите действия по целевия преглед на вътрешните модели.

Графика 7

Проверки на място и проучвания на вътрешни модели, започнати през 2021 г., 2022 г. и 2023 г.

(брой проучвания)

1.3.3.1 Основни констатации от проверките на място

Що се отнася до кредитния риск, бяха установени сериозни слабости при идентифицирането на влошаване на кредитното качество, включително при оценяването и идентифицирането на значително увеличение на кредитния риск, класифицирането на експозиции от фаза 2 и на експозиции, които е вероятно да не бъдат платени, а също и при класифицирането на преструктурираните експозиции и свързаните с това процедури за преструктуриране. Сериозни проблеми имаше и в процесите за наблюдение на риска, като недостатъци бяха открити в системата за ранно предупреждение и в ролята на органа за управление на риска да следи и контролира подобаващо кредитния риск. Освен това пропуски имаше в сферата на очакваните кредитни загуби, включително при изчисляването и калибрирането на параметри, като загуба при неизпълнение, вероятност от неизпълнение и процент на оздравяване, а също и в процеса на формиране на провизии за експозиции във фаза 2 и фаза 3, както на индивидуално, така и на колективно равнище.

По отношение на пазарния риск основните слабости засягат институционалното управление, оценяването по справедлива стойност и допълнителните корекции на стойността. Те проличаха особено в недостатъчната надеждност на източниците на пазарни данни и в обхвата на независимата проверка на цените, в незадоволителните методологии за йерархията на справедливата стойност и за допълнителните корекции на стойността, а също и в недостатъците в изчисляването на първоначалното признаване на печалбата. Сериозни недостатъци се наблюдаваха и при кредитния риск от контрагента, където загриженост пораждаха рамките за провеждане на стрес тестове, идентифицирането на риска, налагането на лимити и управлението на обезпеченията.

Що се отнася до ликвидния риск, тежките констатации бяха свързани със слабости в измерването и наблюдението на риска, включително недостатъци в методологиите за количествено определяне, точността и пълнотата на данните и в разработването на сценарии за стрес тестове. Други сериозни констатации засягаха регулаторното отчитане и изчисляването на отношението на ликвидно покритие и отношението на нетно стабилно финансиране.

По отношение на лихвения риск в банковия портфейл повечето от критично важните констатации засягаха слабости при измерването и наблюдението на този риск. По-специално, те бяха свързани с незадоволителни методи за количествено определяне на основни допускания в моделирането, неактуални данни и слабости на рамките за риска, свързан с модела. Други сериозни констатации засягаха недостатъчното формализиране на профила и стратегията на управлението на лихвения риск в банковия портфейл, както и слабото участие на органа за управление на рисковете в определянето и наблюдението на процесите за управление на този риск.

Що се отнася до бизнес моделите и рентабилността, най-сериозните констатации бяха свързани със стратегическото планиране, наблюдението над прилагането на стратегията, рамките за разпределяне на приходите и разходите и финансовите прогнози, като безпокойство пораждат незадоволително обоснованите и неактуални допускания.^[29]

Първоначалните проверки на място по прегледа на цифровата трансформация^[30] на банките показаха трудности, свързани с проследяването и управлението на проекти и управлението на промените. Освен това несъответствието между ИТ стратегиите и бизнес стратегиите пораждат опасения по отношение на институционалното управление.

Що се отнася до свързания с климата риск, който се явява двигател на други съществуващи категории риск, като например риск, свързан с бизнес модела, кредитен риск, риск, свързан с вътрешното управление и операционен риск, първоначалните тематични проверки на място за климатичен риск разкриха още слабости в интегрирането на този риск в управлението на кредитния риск, в управлението на данните за климата и околната среда и в контрола на качеството и стратегиите за данните. За същото свидетелства един хоризонтален надзорен преглед, който в крайна сметка доведе до подлежащи на принудително изпълнение планове за преход за всички значими институции.

По отношение на вътрешното управление най-критичните констатации бяха свързани с 1) зависимостта, обхвата на дейността и ресурсите на всички звена за вътрешен контрол; 2) недостатъчно изчерпателни рамки, неадекватна архитектура на данните и ИТ инфраструктури и слабости в управлението на качеството на данните в областта на агрегирането и докладването на данни за риск; и 3) управленския капацитет на ръководния орган, включително недостатъчно взаимодействие между членовете му, слаба култура по отношение на риска в цялата институция, недостатъчен надзор върху прилагането на бизнес стратегиите на банките и стратегиите им за риск. Тези констатации потвърждават също така, че институционалното управление запазва високия си приоритет за надзорните органи.

Колкото до ВААК, най-сериозните констатации се отнасят до: 1) слабите вътрешни методологии за количествено определяне на кредитния риск, пазарния риск или лихвения риск; 2) неподходящи методологии за идентифициране на съществените рискове като част от процеса на идентифициране на рисковете, при несъгласувана цялостна архитектура на ВААК; и 3) несъответствия между понятията за адекватност на вътрешния капитал и икономическа капиталова адекватност.

Основните констатации за регулаторния капитал (Стълб I) бяха свързани с: 1) незадоволителни рамки за контрол върху процеса на изчисляване на капиталовите изисквания и собствения капитал; и 2) неправилно класифициране на експозиции по класове или неправилно приписване на рисково тегло на експозициите.

При управлението на информационните технологии и киберсигурността тези рискове представляваха около половината от най-сериозните констатации за ИТ риска като цяло. В миналото констатациите бяха свързани с предотвратяването на кибератаки, идентифицирането на рискове за киберсигурността и опазването на ИТ ресурсите. През 2023 г. обаче ЕЦБ установи тенденция към нарастване на констатациите, свързани с реакцията при киберинциденти и капацитета за възстановяване.^[31]

Значителна част (около 16%) от останалите сериозни констатации в областта на информационните технологии засягаха договорите на банките с трети страни за възлагане на ИТ дейности на външни изпълнители. Ето защо, наред с оценката на този риск в рамките на обичайните проверки на място за ИТ риск в значимите институции, през 2023 г. ЕЦБ извърши тематична проверка на място при голям доставчик на услуги в облак.

1.3.3.2 Основни констатации от проучванията на вътрешни модели

През 2023 г. повечето проучвания на вътрешни модели не бяха по инициатива на ЕЦБ, а бяха предизвикани от искания на банки за оценка на промени в модели^[32], разширения на обхвата на модели или одобрения на модели. ЕЦБ също така получи и подложи на оценка редица заявления за връщане към по-опростени подходи, обикновено в рамките на по-широки инициативи за опростяване на комплекса от вътрешни модели.

Вътрешните модели на банките като цяло се подобриха след 200-те проучвания на модели, проведени в рамките на целевия преглед на вътрешните модели в периода 2017–2021 г. Сега подходите им за моделиране отговарят по-добре (или са в процес на изменение, за да отговарят) на спецификациите, определени в новата регулаторна рамка на ЕБО. Проучванията обаче все още разкриват редица слабости, някои от които сериозни, включително неподготвеност на институциите при подаване на искания за промени в моделите. Звената за вътрешен контрол на банките би трябвало да изпълняват по-активна и независима роля в това отношение.

Приблизително една трета от констатациите в резултат от проучванията на вътрешни модели бяха много сериозни. Независимо от вида на изследвания риск, най-голям брой констатации бяха направени в категориите „описание на модела“, „процеси“ и „валидиране“. Ако разгледаме само процедурните аспекти, свързани с вътрешнорейтинговите модели, много сериозни бяха около една трета от констатациите, а от тях близо половината се отнасяха до недостатъци в ИТ инфраструктурата и определението за неизпълнение. При моделирането на вероятността за неизпълнение и на загубата при неизпълнение много сериозни бяха близо една трета от констатациите, като те засягаха най-вече количественото определяне на риска и структурата на рейтинговата система.^[33] За областите с многобройни сериозни констатации ЕЦБ представи допълнителни разяснения в своето преработено Ръководство за вътрешните модели.

През отчетния период се проведоха само малък брой проучвания за пазарен риск, тъй като предстои основен преглед на търговския портфейл. Констатациите в резултат на тези проверки на вътрешни модели за пазарен риск засягаха главно валидирането, корекциите на стойността и моделирането на капиталовото изискване с оглед на допълнителните рискове. Поради много ограничения брой проучвания на вътрешни модели за кредитен риск от контрагента констатациите не са групирани.

1.4 Наблюдение и непряк надзор от страна на ЕЦБ над по-малко значимите институции

1.4.1 Структура на сектора на по-малко значимите институции

Секторът на по-малко значимите институции остава доста фрагментиран. 83% от всички европейски по-малко значими институции се намират в Германия, Австрия и Италия. Ето защо тези държави са начело в инициативата за консолидация в този сектор. През третото тримесечие на 2023 г. броят на по-малко значимите институции намаля до 1956 спрямо 2014 в края на 2022 г. Повечето от тези структурни промени бяха свързани със сливания на 53 институции, като бяха отнети четири лиценза за банкова дейност. Същевременно бяха издадени шест нови лиценза, повечето от тях за технологични фирми (FinTech институции).

Макар че секторът на по-малко значимите институции се състои от доста разнообразни и понякога много специализирани бизнес модели, кредиторите на дребно остават преобладаващият компонент. Това често са регионални спестовни и/или кооперативни банки, много от които членуват в институционални защитни схеми и се намират предимно в Германия и Австрия. В сравнение със значимите институции дейностите на по-малко значимите все още са по-концентрирани в определени региони.

Въпреки общото намаляване на броя на по-малко значимите институции, този сектор продължава да заема съществен дял от европейския банков сектор – около 15,4% от общия размер на банковите активи без инфраструктурите на финансовите пазари. Делът на активите на по-малко значимите институции в общия размер на банковите активи обаче се различава значително по държави и това свидетелства за структурни различия между държавите членки. Докато в Люксембург, Германия, Малта и Австрия над една трета от общите активи в местния банков сектор се падат на по-малко значимите институции, в повечето други държави секторът на тези институции е сравнително малък. Например във Франция, Гърция и Белгия той представлява съответно само 2,4%, 4,1% и 5,5% от общото количество банкови активи.

Графика 8

Класификация на бизнес моделите на по-малко значимите институции

(проценти)

1.4.1.1 Избрани дейности по надзорно наблюдение

Вследствие на геополитически събития през 2023 г. финансовите пазари се отличаваха със значителна нестабилност. Нещо повече, бързото покачване на лихвените проценти оказа въздействие върху съществуващите лихвоносни активи и пасиви. Засиленото нежелание на инвеститорите да поемат риск доведе до това банковите надзорни органи да поставят рисковете, свързани с ликвидността и финансирането, на преден план в работата си. Банковият надзор в ЕЦБ и националните компетентни органи съсредоточаваха все повече вниманието си върху лихвения риск и върху уместността и устойчивостта на финансирането на по-малко значимите институции.

Въпреки продължилия спад на дела на НОК през 2023 г. кредитният риск остана в центъра на вниманието на надзора над по-малко значимите институции. Освен множество количествени сравнителни анализи ЕЦБ извърши и преглед на практиките за оценка на кредитния риск в европейския банков надзор и актуализира хармонизираната ПНПО методология за кредитния риск в по-малко значимите институции.

Същевременно надзорните органи заздравиха рамките си за сътрудничество в управлението на кризи (вижте раздел 3.3).

1.4.2 Хоризонтални дейности по провеждането на стрес тестове в по-малко значимите институции

Въз основа на извършения през 2022 г. преглед на националните практики за провеждане на надзорни стрес тестове на по-малко значимите институции ЕЦБ и националните компетентни органи работят по събирането и обмена на информация относно практиките за провеждане на такива стрес тестове, включително методологиите и инструментите. Тази текуща работа има за цел да стимулира както добрите практики, така и общото им взаимодействие, и където е целесъобразно да използва методите, прилагани в надзорните стрес тестове на значимите институции.

1.5 Макропруденциални задачи на ЕЦБ

През 2023 г. ЕЦБ продължи да работи активно с националните органи в съответствие с възложените ѝ макропруденциални задачи по член 5 от Регламента за ЕНМ^[34]. В този контекст, както и в предишни години, тя получи от съответните национални органи и подложи на оценка уведомления, свързани с макропруденциалната политика. Тези уведомления засягаха решения относно определянето на антициклични капиталови буфери, решения за идентифицирането и капиталовото третиране на глобални системно значими институции или други системно значими институции (Д-СЗИ), както и решения по други макропруденциални мерки, например за определянето на буфери за системен риск и мерки съгласно член 458 от Регламента за капиталовите изисквания^[35].

През 2021 г. и 2022 г. няколко национални органа наложиха или увеличиха цикличните или структурните капиталови буфери на фона на нарастващите макрофинансови уязвимости. Тази тенденция продължи и през 2023 г., като някои национални органи въведоха нови буфери за системен риск, предназначени за преодоляване на системните рискове в определени сектори. Освен това националните органи посочиха 127 Д‑СЗИ и наложиха за тях капиталови буфери. Нивата им бяха в съответствие с методологията за долен праг при определянето на буфери за Д‑СЗИ, която ЕЦБ прилага от 2016 г. насам. Както е посочено в Годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност за 2022 г., от 1 януари 2024 г. ЕЦБ ще използва преработена методология за долния праг при оценката на буферите на Д-СЗИ.^[36] Тази преработена методология има за цел да подобри капацитета на Д‑СЗИ да поемат загуби, да намали допълнително риска от разнородност на буферите за Д‑СЗИ и да доведе до по-последователно третиране на Д‑СЗИ в държавите в обхвата на европейския банков надзор.

Банковият надзор в ЕЦБ също така участва активно в редица области от дейността на Европейския съвет за системен риск. Това включваше редовните му оценки на рисковете и уязвимостите във финансовата система на ЕС, работата му по последиците от по-високите лихвени проценти за финансовата стабилност, анализа на системната неликвидност, макропруденциалните инструменти за киберустойчивост^[37] и работата по криптоактивите и децентрализираното финансиране^[38], както и работата по свързания с климата риск^[39]. Тук се включват и утежнените сценарии за стрес теста на ЕБО за целия ЕС през 2023 г. и еднократният анализ на климатичния риск „Подготвени за цел 55“.

1.6 Рискове и надзорни приоритети за периода 2024–2026 г.

Главната цел на идентифицирането на рисковете и определянето на приоритетите е да се разработи надеждна стратегия за банковия надзор в ЕЦБ, която той да следва през следващите три години. Тази стратегия включва, първо, идентифициране на основните уязвимости, върху които банките и надзорните органи трябва да се съсредоточат с оглед на перспективата за рисковете, и второ, разработване на стратегическите цели и съответните работни надзорни програми, насочени към преодоляване на установените рискове. През 2023 г. инфлацията се оказа по-висока и по-продължителна от очакваното и това доведе до по-бързо затягане на условията за финансиране и по-слаба перспектива за икономиката от предвижданото преди. Същевременно обаче чувствителният обрат в цикъла на лихвените проценти допринесе за повишаване на цялостната рентабилност на банките благодарение на по-високите нетни лихвени маржове и това допринесе за повишаване на устойчивостта на банковия сектор като цяло.

Вследствие на тези промени банковият надзор в ЕЦБ коригира леко надзорните си приоритети за периода 2024–2026 г., като същевременно отправи отново призив към банките да поддържат консервативни и солидни практики за управление на риска, така че да се справят по-добре с вероятните неблагоприятни фактори, които се очаква да се проявят в краткосрочен и средносрочен план. Ето защо през периода 2024–2026 г. поднадзорните лица ще бъдат призовани да засилят устойчивостта си срещу непосредствени макрофинансови и геополитически сътресения (приоритет 1), да ускорят ефективното отстраняване на недостатъците в институционалното управление и управлението на рисковете, свързани с климата и околната среда (приоритет 2), и да постигнат по-нататъшен напредък в цифровата си трансформация и да изградят солидни рамки за оперативна устойчивост (приоритет 3). Повече подробности за актуализираните надзорни приоритети, оценките на риска, на които те се основават, и свързаните с тях надзорни дейности можете да намерите в документа „Надзорни приоритети на ЕНМ за периода 2024–2026 г.“.

2 Процедури по лицензиране, привеждане в изпълнение и налагане на санкции

2.1 Лицензиране

2.1.1 Оценки на значимостта, комплексни оценки и идентифициране на по-малко значими институции с голямо въздействие

2.1.1.1 Оценки на значимостта

В съответствие с Рамковия регламент за ЕНМ^[40] годишната оценка за изпълнението от дадена банка или банкова група на критериите за значимост^[41] бе завършена през ноември 2023 г. Тя беше допълнена от извънредни оценки на значимостта (довели до 61 решения, свързани със значимостта), които бяха извършени след промени в груповите структури.

В резултат на това  113 институции^[42] бяха класифицирани като значими, считано от 1 януари 2024 г., както и при предходната годишна оценка на значимостта.

Годишната оценка през 2023 г. доведе до следните промени:

• Wüstenrot Bausparkasse Aktiengesellschaft беше класифицирана като значима институция, тъй като активите ѝ надхвърлят 30 млрд. евро;
• Вследствие на искане от страна на Lietuvos bankas ЕЦБ взе решение да поеме прекия надзор над Revolut Holdings Europe UAB в съответствие с член 6, параграф 5, буква б) от Регламента за ЕНМ и член 67 от Рамковия регламент за ЕНМ предвид наличието на фактори, като значително презгранично присъствие на институцията на европейските пазари, бързо нарастващия ѝ баланс и същественото увеличение на броя на клиентите ѝ в отделните държави членки;
• Euroclear Holding SA/NV отговаря на критерия за размер, но беше класифицирана като по-малко значима институция поради конкретни обстоятелства, предвидени в член 6, параграф 4 от Регламента за ЕНМ и член 70 от Рамковия регламент за ЕНМ.

Освен това, в резултат от лицензирането на три инвестиционни посредника от клас 1 като значими кредитни институции през 2023 г., към съществуващите значими групи бяха добавени още четири значими кредитни институции: ProCapital към Confédération Nationale du Crédit Mutuel, считано от 11 април; GENO Broker GmbH към DZ BANK AG Deutsche Zentral-Genossenschaftsbank, считано от 12 август; KBC Securities NV към KBC Group NV, считано от 5 октомври; и BNP Paribas Financial Markets към BNP Paribas S.A., считано от 9 декември.

В допълнение бяха извършени следните промени в груповите структури, които засягат броя на значимите поднадзорни лица:

• HSBC Bank Malta p.l.c., HSBC Trinkaus & Burkhardt GmbH и HSBC Private Bank (Luxembourg) S.A. бяха придобити от HSBC Continental Europe, като станаха част от значимата поднадзорна група, ръководена от HSBC Continental Europe, считано съответно от 30 ноември 2022 г., 1 февруари 2023 г. и 2 ноември 2023 г. Впоследствие лицензът на HSBC Trinkaus & Burkhardt GmbH беше отнет, считано от 30 юни 2023 г.
• LP Group B.V. и дъщерното ѝ дружество LeasePlan Corporation N.V. бяха придобити от дъщерно дружество на Société Générale S.A. и станаха част от поднадзорната група, ръководена от Société Générale S.A., считано от 22 май 2023 г.
• CACEIS Investor Services Bank S.A. (бивша RBC Investor Services Bank S.A.) и дъщерното ѝ дружество бяха придобити от Crédit Agricole S.A., считано от 3 юли 2023 г., и станаха част от значимата поднадзорна група, ръководена от Crédit Agricole S.A.
• Субектите със седалище в еврозоната, принадлежащи на NatWest Group plc (основана в Обединеното кралство) – NatWest Bank Europe GmbH, групата, ръководена от RBS Holdings N.V., и RBS International Depositary Services S.A. – бяха класифицирани като значими, считано от 13 ноември 2023 г., с оглед на създаването на две междинни предприятия майки от ЕС, ръководени съответно от NatWest Bank Europe GmbH и RBS Holdings N.V.

И накрая, в груповите структури бяха извършени следните промени, без да засягат броя на значимите поднадзорни лица:

• OTP Luxembourg S.à.r.l. (бивша Biser Bidco S.à.r.l.) беше класифицирана като значима, тъй като тя е една от трите най-големи поднадзорни групи в Словения след продажбата на акциите на Biser Topco S.à.r.l. в OTP Luxembourg S.à.r.l. (бивша Biser Bidco S.à.r.l.) и Nova Kreditna Banka Maribor d.d. към 6 февруари 2023 г.
• Atlantic Lux HoldCo S.à r.l. стана главната институция на значимата поднадзорна група, която включва също Aareal Bank AG и Atlantic BidCo GmbH, след придобиването на повече от 50% от капитала и правата на глас на Aareal Bank AG, считано от 7 юни 2023 г.
• Citibank Europe plc стана самостоятелно значимо поднадзорно лице след разпределението от страна на Citibank Holdings Ireland Limited на целия капитал и права на глас в Citibank Europe plc, считано от 17 октомври 2023 г.

Списъкът на поднадзорните лица се актуализира често и се публикува на уебсайта на банковия надзор на ЕЦБ.

2.1.1.2 Цялостна оценка и прегледи на качеството на активите

През първата половина на 2023 г. ЕЦБ приключи четири проверки на качеството на активите, започнати през 2022 г. Всяка от четирите банки, подложени на оценка, отговаряха на критерия за пряк надзор от страна на ЕЦБ: AS Citadele banka в Латвия беше сред трите най-големи кредитни институции в тази държава членка, а Crelan SA в Белгия, Goldman Sachs Bank Europe SE в Германия и Morgan Stanley Europe SE в Германия отговаряха на критерия за размер.

През 2023 г. ЕЦБ започна преглед на качеството на активите за три банки. През април 2023 г. започна прегледът на качеството на активите на AS LHV Group в Естония (една от трите най-значими кредитни институции в държавата членка) и на FinecoBank S.p.A. в Италия (на размера), а през ноември 2023 г. – на J.P. Morgan SE в Германия (също на размера). Очаква се първите две оценки да приключат през първото тримесечие на 2024 г., а прегледът на качеството на активите на J.P. Morgan SE – до края на второто тримесечие на 2024 г.

2.1.1.3 По-малко значими институции с голямо въздействие

Вследствие на големия брой по-малко значими институции, както и поради различията по отношение на размера, сложността и рисковия им профил европейският банков надзор ги класифицира според въздействието им върху финансовата система и рисковия им профил. От 2022 г. критериите за въздействие и критериите за риск се оценяват поотделно. По-малко значимите институции с голямо въздействие се определят веднъж годишно за всяка от държавите, участващи в европейския банков надзор. Критериите за определяне на по-малко значимите институции с голямо въздействие са представени в Каре 1 на доклада за надзора върху по-малко значимите институции от 2022 г.

По-малко значима институция, която се приема за малка и несложна институция по смисъла на Регламента за капиталовите изисквания, не може да бъде определена за по-малко значима институция с голямо въздействие, освен ако не е най-голямата по-малко значима институция в държава, където всички по-малко значими институции са малки и несложни институции.

2.1.1.4 Последици от класифицирането на институция като по-малко значима с висока степен на въздействие

Статутът на по-малко значима институция с голямо въздействие е важен фактор, който националните компетентни органи (НКО) вземат предвид при определяне на честотата и степента на детайлност на надзорните дейности, като например процеса по надзорен преглед и оценка и проверките на място. Освен това НКО са задължени да уведомяват ЕЦБ за всички съществени надзорни процедури или решения, които възнамеряват да приложат по отношение на тези институции в съответствие с членове 97 и 98 от Рамковия регламент за ЕНМ.

В списъка на поднадзорните лица, приет от Надзорния съвет на ЕЦБ, са посочени 100-те по-малко значими институции, определени за 2024 г. като институции с голямо въздействие.

2.1.2 Процедури по лицензиране

През 2023 г. ЕЦБ получи уведомления за общо 777 процедури по лицензиране (Таблица 2). Тези уведомления включваха 25 заявления за лиценз, 10 – за отнемане на лиценз, 61 – за прекратяване на действието на лиценз, 112 – за придобиване или увеличение на квалифицирани дялови участия, 558 – за процедури по паспортизация, и 11 – за лицензиране на финансови холдинги. Те включваха и издаване на лиценз на три инвестиционни посредника от клас 1, лицензирани като значими кредитни институции в съответствие с по-широкото определение за „кредитна институция“, приложимо от юни 2021 г.

През 2023 г. бяха финализирани  206 решения^[43] по процедури за лицензиране. От тях Надзорният съвет представи  106 проекторешения, които след това бяха одобрени от Управителния съвет. Останалите  100 бяха одобрени от служители на висши ръководни длъжности съгласно рамката за делегиране.^[44] Те включват 79 операции (като процедури по прекратяване на действието на лиценз и по паспортизация), които бяха негласно одобрени от ЕЦБ,^[45] като не са подадени възражения в законоустановените срокове.

Тези  206 решения по процедури за лицензиране представляват 8,57% от всички индивидуални надзорни решения на ЕЦБ през 2023 г.

По три процедури по лицензиране бяха взети отрицателни решения. Освен това седем заявления за лиценз и пет уведомления за придобиване или увеличаване на квалифицирани дялови участия бяха оттеглени, преди да бъде взето окончателно решение поради отрицателна оценка.

2.1.2.1 Тенденции при общите процедури

Като цяло през 2023 г. броят на подадените уведомления до ЕЦБ за общи процедури по издаване на лицензи, квалифицирани дялови участия и отнемане на лицензи остана непроменен спрямо предходната година.

ЕЦБ извърши оценка на голям брой квалифицирани дялови участия. При няколко процедури след изразени опасения от страна на надзорните органи при първоначалната оценка или след отрицателно решение от ЕЦБ заявителите решиха да оттеглят уведомленията си. В други случаи заявителите решиха да ги оттеглят поради продължителната несигурност на макроикономическата среда или специфични за конкретния случай причини. По отношение на няколко процедури по придобиване на квалифицирано дялово участие вследствие на вътрешна реорганизация беше приложен опростеният подход за оценяване. Както в предходни години и въпреки очертаващата се тенденция към преобразуване и активна консолидация, се наблюдаваше само ограничена трансгранична консолидация.

През 2023 г. повечето процедури по лицензиране бяха свързани със създаването на нови по-малко значими институции. Малкият брой процедури по издаване на лицензи на значими институции бе продиктуван главно от необходимостта за разширяване на лицензите с допълнителни регулирани дейности, планирани от банките, което се изисква в някои държави членки. Освен това бяха издадени няколко лиценза съгласно регулаторната рамка на ЕС за инвестиционните посредници, въведена с прилагането на Регламента и Директивата за инвестиционните посредници от 26 юни 2021 г.

Както и в предишните години, важен фактор за новите заявления за лицензи беше все по-широкото използване на цифрови иновации за предоставяне на услуги на клиенти в ЕС (например FinTech бизнес модели). Повечето заявления, засягащи бизнес модели, съсредоточени в дейности и услуги с криптоактиви, бяха подадени от кредитни институции, установени в Германия поради наложеното от германското право специално изискване за лицензиране. Въпреки че някои от тези заявления за издаване на лиценз бяха оттеглени при първоначалната оценка, ЕЦБ разшири съгласно германското законодателство лиценза на една кредитна институция от Германия във връзка с бизнес модела ѝ за попечителство на криптоактиви. При разглеждането на заявленията за издаване на лиценз за дейности, свързани с криптоактиви, ЕЦБ и съответните НКО прилагат критериите, определени в Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ). Националните рамки, уреждащи криптоактивите и свързаните с тях дейности, се различават, като ЕЦБ предприема стъпки за хармонизиране на оценката на заявленията за издаване на лицензи, включващи криптоактиви.

С влизането в сила на Регламента относно пазарите на криптоактиви (MiCAR) през юни 2023 г. и прилагането му от 2024 г. кредитните институции в ЕС обмислят участието си в дейности и услуги, свързани с криптоактиви съгласно MiCAR. В съответствие с Регламента за капиталовите изисквания за кредитните институции не се изисква допълнително лицензиране съгласно MiCAR за услугите и дейностите, свързани с криптоактиви, но към тях се прилагат изисквания за уведомяване. ЕЦБ ще продължи да гарантира сигурността и надеждността на извършваните от кредитните институции операции с криптоактиви.

През 2023 г. ЕЦБ продължи да получава голям брой заявления за издаване на лицензи за банки с FinTech бизнес модел. Оценките показват, че финансово-технологичните фирми разчитат в значителна степен на възлагането на критично важни услуги на външни изпълнители поради ограничения си персонал. Възлагането на подобни услуги на външни доставчици засилва оперативния риск, особено в областта на ИТ услугите и съхранението на данни в облак, но също и при процедурите за идентифициране и опознаване на клиента. FinТech фирмите често използват режима за паспортизация, който позволява на кредитните институции от ЕС да предоставят услуги или да откриват клонове във всяка друга държава от ЕС съгласно издадения първоначален лиценз.

Лицензите на три по-малко значими институции (в Германия, Гърция и Латвия) бяха отнети поради капиталови несъответствия и сериозни нарушения на мерките срещу изпирането на пари. Две решения на ЕЦБ бяха оспорени пред нейния Административен съвет за преглед и Съда на Европейския съюз. Съдът на ЕС потвърди решението на ЕЦБ за отнемане на лиценз по едно от оспорените дела и съдебното производство беше закрито, а процедурата по второто дело все още не е приключила.

2.1.2.2 Промени при процедурите по паспортизация и финансови холдинги (със смесена дейност)

През 2023 г. ЕЦБ и НКО обработиха  558 процедури по паспортизация.

Одобрения и освобождавания на финансови холдинги майки (със смесена дейност) бяха въведени във връзка с член 21а от ДКИ V. През 2023 г. ЕЦБ издаде одобрение на два и освободи пет финансови холдинга (със смесена дейност), които вече са част от или предстои да бъдат включени в значима банкова група. Три от всички одобрения и освобождавания засягаха финансови холдинги (със смесена дейност), които са новосъздадени в значимата поднадзорна група. Други одобрения и освобождавания бяха свързани със закъснялото въвеждане на член 21а от ДКИ V в националното законодателство (т.е. след 29 декември 2020 г.), което от своя страна забави уведомленията от вече съществуващи финансови холдинги (със смесена дейност). След многото постъпили заявления за процедури през 2021 г. и 2022 г. вследствие на транспонирането на ДКИ V, броят им се стабилизира през 2023 г. И накрая, извършени бяха редица реорганизации в поднадзорните групи, с които финансови холдинги (със смесена дейност) бяха елиминирани от структурата на групата.

2.2 Процедури по надеждност и пригодност

През 2023 г. ЕЦБ получи уведомления за общо 2573 индивидуални процедури по надеждност и пригодност^[46], засягащи значими институции (Таблица 3).

През 2023 г. 62% от всички индивидуални процедури по надеждност и пригодност засягаха членове на ръководния орган в надзорната му функция, а 28% се отнасяха до членове на ръководния орган в неговата изпълнителна функция. Останалите индивидуални процедури включваха лица, заемащи ключови позиции (8%), управители на клонове в трети държави (1,5%) и допълнителни директорски длъжности без изпълнителни функции (0,5%).

Средното време за извършване на оценки за надеждност и пригодност и за приемане на решение от ЕЦБ беше  109 дни, което е в рамките на максималния период от четири месеца, посочен в параграф 179 от Съвместните насоки на ЕОЦКП и ЕБО за оценка на пригодността на членовете на ръководния орган и лицата, заемащи ключови позиции.

2.2.1 Промени при процедурите по надеждност и пригодност

Както е отбелязано във втория доклад на Европейската комисия относно единния надзорен механизъм^[47], ЕЦБ е вземала по-ефективно решенията относно надеждността и пригодността чрез опростяване на процесите и разработване и актуализиране на ръководства и образци. Комисията също така установи, че е постигнат значителен напредък при задълбочаването на сътрудничеството с НКО в областта на оценките за надеждност и пригодност. ЕЦБ също обмени информация със сектора на съвместен семинар с Европейския университетски институт във Флоренция относно многообразието и ефективността на съветите и комитетите в променяща се и конкурентна среда.

За да гарантира многообразието в съветите, през 2023 г. ЕЦБ използваше критерия за надеждност и пригодност за колективна пригодност с цел насърчаване на многообразието от умения и опит, пол, възраст и географски произход в съветите на банките. Тя също така реши да повиши очакванията си за колективната пригодност за 2024 г. със специален акцент върху експертния опит в областта на информационните и комуникационните технологии и рисковете за сигурността в рамките на управителния орган при изпълнение на надзорните му функции.

Оценката за пригодност може да доведе до налагането на допълнителни разпоредби, когато въз основа на петте критерия за надеждност и пригодност е необходимо да се намалят определени опасения, свързани с кандидата. Политиката относно допълнителните разпоредби беше преразгледана през 2022 г., което доведе до по-конкретни изисквания и срокове. Оттогава насам допълнителните разпоредби в решенията станаха по-точни, а решенията, съдържащи допълнителна разпоредба, намаляха от 32% от всички решения през 2022 г. до 9,5% през 2023 г. Най-често срещаните опасения, изразени в оценките за надеждност и пригодност през 2023 г., бяха относно възможността за отделяне на време, опита и конфликта на интереси. Това доведе до налагането на 47 условия,  179 задължения и 21 препоръки в сравнение съответно с 58, 225 и 95 през 2022 г.

Ако са налице съществени опасения относно пригодността на кандидата, ЕЦБ може да счете за необходимо да извърши по-задълбочена оценка и в крайна сметка може да съобщи намерението си да приеме отрицателно решение. Тогава банките са склонни да оттеглят кандидатурата си по време на надзорния диалог. През 2023 г. имаше десет такива случая.

ЕЦБ извърши 19 повторни оценки на членове на ръководните органи на банки главно поради опасения относно репутацията (в 14 от случаите).

През 2023 г. ЕЦБ продължи да разработва и насърчава ИТ инструменти за обработка на процедури по надеждност и пригодност (вижте раздел 5.9.2).

2.3 Подаване на сигнали за нарушения, привеждане в изпълнение и налагане на санкции

2.3.1 Мерки по привеждане в изпълнение и налагане на санкции

Съгласно Регламента за ЕНМ и Рамковия регламент за ЕНМ разпределението на правомощията за принудително изпълнение и за налагане на санкции между ЕЦБ и НКО зависи от естеството на предполагаемото нарушение, отговорното лице и мярката, която следва да се приеме. Санкциите, наложени от ЕЦБ в рамките на нейните надзорни задачи, и санкциите, наложени от НКО по искане на ЕЦБ, са публикувани на интернет страницата на ЕЦБ, посветена на надзорните санкции.

Целта на санкциите е да има наказание за нарушенията и да подействат възпиращо не само на съответното поднадзорно лице, но и на банковия сектор като цяло. Мерките за привеждане в изпълнение, като например периодични парични санкции, имат за цел да принудят поднадзорните лица да спазват пруденциалните изисквания, определени в надзорни решения или регламенти.

През 2023 г. ЕЦБ обработи 14 процедури по привеждане в изпълнение и налагане на санкции. От тях 13 бяха по налагане на санкции, които доведоха до девет решения на ЕЦБ^[48], а една беше за привеждане в изпълнение, довела до едно решение на ЕЦБ (Таблица 4).

Освен това през 2023 г. ЕЦБ издаде 18 обвързващи надзорни решения, предвиждащи начисляването на периодични парични санкции за всеки ден от нарушението, в случай че съответните банки не изпълнят пруденциалните изисквания за засилване на процеса на идентифициране на рисковете, свързани с климата и околната среда, в сроковете, определени в тези решения, които варират от края на 2023 г. до края на 2024 г. (вижте раздел 1.2.4). В края на 2023 г. все още не бяха приключили процедурите, свързани с допълнителни проекторешения, предвиждащи начисляване на периодични парични санкции.

От тринадесетте процедури по налагане на санкции, обработени през 2023 г., пет бяха свързани с предполагаеми нарушения на пряко приложимото законодателство на ЕС (включително решения и регламенти на ЕЦБ), извършени от пет значими институции. Три от тези процедури бяха приключени през 2023 г. с три решения на ЕЦБ за налагане на санкции с общ размер 17 925 000 евро на три поднадзорни лица за нарушения на капиталовите изисквания и за неправилно докладване на капиталовите изисквания съответно за пазарен и кредитен риск. В края на 2023 г. все още имаше две неприключени процедури.

Останалите осем процедури по налагане на санкции, обработени през 2023 г., бяха свързани с предполагаеми нарушения на изискванията за надеждност и пригодност, възнагражденията, институционалното управление и квалифицираните дялови участия, определени в националното законодателство, с което се прилага Директивата за капиталовите изисквания. Тези процедури засягаха пет значими институции и една по-малко значима институция и бяха финализирани с шест искания на ЕЦБ, отправени към съответните НКО за започване на процедури.

Процедурата по привеждане в изпълнение, обработена през 2023 г., засягаше евентуалното налагане на периодични парични санкции на значима институция с цел тя да бъде принудена да спазва пруденциалните изисквания за лихвения риск в банковия портфейл, наложени с решение на ЕЦБ. С оглед на предприетите действия и документацията, представена от институцията на етапа на изслушване на процедурата по привеждане в изпълнение, ЕЦБ реши, че не са необходими периодични парични санкции, тъй като откриването на процедурата вече е спомогнало за постигането на желания резултат.

В Графика 9 е представена пълна разбивка по области на предполагаемите нарушения, обхванати от процедурите по привеждане в изпълнение и налагане на санкции, които са обработени от ЕЦБ през 2023 г.

Графика 9

Предполагаеми нарушения, обхванати от процедури по привеждане в изпълнение и налагане на санкции през 2023 г.

Вследствие на предходни искания от страна на ЕЦБ за започване на процедури и след оценка на случаите в съответствие с националното им законодателство през 2023 г. два НКО наложиха две имуществени санкции, възлизащи общо на 60 000 евро.

Подробна информация, включително изчерпателни статистически данни за санкциите, наложени от ЕЦБ и НКО през 2023 г. във връзка с нарушения на пруденциалните изисквания, ще бъде представена в Годишния доклад за санкциите в ЕНМ през 2023 г. Докладът ще бъде публикуван на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ през второто тримесечие на 2024 г.

2.3.2 Подаване на сигнали за нарушения

Съгласно член 23 от Регламента за ЕНМ ЕЦБ има задължението да осигури ефикасни механизми, които дават възможност на всяко лице да докладва нарушения на приложимото законодателство на ЕС – процес на сигнализиране (whistleblowing). Ето защо ЕЦБ поддържа онлайн платформа за докладване на нарушения.

ЕЦБ гарантира пълна поверителност на сигналите, получени през интернет платформата или по други канали (например по имейл или по пощата), и при изпълнението на надзорните си задачи взема предвид цялата налична информация.

През 2023 г. ЕЦБ получи 355 сигнала за нарушения, със 74% повече спрямо предходната година. От тях 117 се отнасяха до предполагаеми нарушения на приложимото законодателство на ЕС, като за 106 от тях беше счетено, че попадат в рамките на надзорните компетенции на ЕЦБ, а 11 – на компетенциите на НКО. Останалите се отнасяха главно до предполагаеми нарушения на изисквания от непруденциално естество (например защита на потребителите) и следователно попадаха извън обхвата на механизма за сигнализиране за нарушения.

В рамките на надзорните правомощия на ЕЦБ най-често докладваните предполагаеми нарушения бяха относно проблеми в институционалното управление (87%) и изчисляването на собствения капитал и капиталовите изисквания (9%). Въпросите, свързани с институционалното управление, засягаха главно управлението на риска и механизмите за вътрешен контрол, изискванията за надеждност и пригодност, организационната структура и функциите на ръководния орган. Цялата разбивка е представена в Графика 10.

Графика 10

Предполагаеми нарушения, докладвани чрез механизма за сигнализиране

(проценти)

Информацията, докладвана чрез механизма за сигнализиране, беше предоставена на съответните съвместни надзорни екипи и те взеха решение за подходящи последващи действия.

Основните разследващи действия, предприети през 2023 г. във връзка със сигнали за нарушения на приложимото законодателство на ЕС, получени през годината или по-рано, включваха:

• вътрешна оценка въз основа на наличната документация (48%);
• искане поднадзорното лице да представи документи или разяснения (42%);
• искане за вътрешен одит или проверка на място (10%).

3 Принос за управлението на кризи

3.1 Кризисни случаи през 2023 г.

Банковите сътресения през пролетта на 2023 г., които започнаха в банковия сектор в САЩ и доведоха до поглъщането на Credit Suisse, представляваха най-значителният стрес в цялата банкова система от голямата финансова криза насам. Банковият сектор в европейския банков съюз обаче доказа, че е устойчив, с високи равнища на капитала и ликвидността. В резултат на това през 2023 г. нито една значима институция не беше оценена като проблемна или с вероятност да стане проблемна в съответствие с член 18, параграф 1, буква а) и член 18, параграф 4 от Регламента за Единния механизъм за преструктуриране^[49].

3.2 Взаимодействие с Единния съвет по преструктуриране

През 2023 г. ЕЦБ и Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) продължиха тясното си сътрудничество на всички равнища. Провежда се редовен обмен между председателите на организациите и между висшето и средното ръководство. Освен това председателят на Надзорния съвет на ЕЦБ и председателят на ЕСП направиха съвместни посещения в няколко национални компетентни органа (НКО).

ЕЦБ и ЕСП засилиха сътрудничеството си след банковите сътресения през пролетта на 2023 г.^[50] Те продължиха да обсъждат извлечените поуки и да предприемат последващи действия.

ЕЦБ и ЕСП продължиха тясното си сътрудничество по въпроси на политиката от общ интерес. През октомври 2023 г. ЕЦБ и ЕСП организираха съвместно семинар на високо равнище относно предложените промени в рамката за управление на кризи и застраховане на депозитите от гледна точка на надзора и преструктурирането.

ЕЦБ актуализира също вътрешните си оперативни насоки, за да подпомогне пълното прилагане на двустранния Меморандум за разбирателство, който беше преразгледан през 2022 г. Както и в предишните години, ЕЦБ участва в проведената от ЕСП симулация на криза и в Тристранната процедура на ръководно ниво с участието на органи за преструктуриране, надзорни органи, централни банки и финансовите министерства на САЩ, Обединеното кралство и банковия съюз.

ЕЦБ и ЕСП продължиха съвместните си усилия за оценка и отчитане на ликвидността. Във връзка с това на съвместна работна група беше възложено да провежда годишни общи прегледи на ликвидността, насочени към проверка на готовността на банките за действие при кризи. Работната група приключи успешно първия преглед през октомври 2023 г., който обхвана  204 банки.

Също така редовното взаимодействие между съвместните надзорни екипи на ЕЦБ и вътрешните екипи на ЕСП по преструктуриране се запази като ключов елемент на сътрудничеството между двете организации. Особено тясно бе сътрудничеството по отношение на банките, включени в обхвата на рамката на ЕЦБ за управление на кризи.

В съответствие с регулаторната рамка бяха проведени консултации с ЕСП относно плановете за възстановяване, представени на ЕЦБ от значимите институции.

И накрая, ЕСП се консултира с ЕЦБ по проектоплановете за преструктуриране и по изчисляването на предложените предварителни вноски, които значимите институции следва да платят на Единния фонд за преструктуриране съгласно Регламента за Единния механизъм за преструктуриране.

3.3 Управление на кризи при по-малко значимите институции

Управлението на кризи при по-малко значимите институции изисква тясно сътрудничество между съответния национален компетентен орган (НКО) и ЕЦБ. Макар че отговорността за надзора при управлението на кризи в по-малко значимите институции е на НКО, необходимостта от засилено сътрудничество и обмен на информация възниква, когато по-малко значима институция се доближи до момент на нежизнеспособност, тъй като ЕЦБ отговаря за отнемането на лиценза.

В ранните етапи на криза, предизвикана от влошаване на финансовото състояние на по-малко значима институция, съответният НКО информира ЕЦБ чрез официално уведомление. През 2023 г. ЕЦБ получи 13 такива уведомления от НКО.

След подаване на уведомление за влошаване на финансовото състояние обикновено се създават контактни групи за управление на кризи. През 2023 г., както и в предходните години, групите, включващи представители на ЕЦБ и съответните НКО, гарантираха внимателното наблюдение на кризите и своевременното и координираното предприемане на надзорни действия и решения. През годината бяха създадени 17 контактни групи за управление на кризи. В десет случая бяха отнети лицензите за банкова дейност, а в три – прекратено действието на лицензи, т.е. засегнатите по-малко значими институции са се отказали от лиценза си за банкова дейност по собствена инициатива. Основанията за отнемане на лицензи могат да включват неустойчиви бизнес модели, слаба или отрицателна рентабилност или недостатъци в управлението и контрола на риска.

През 2023 г. ЕЦБ и НКО съвместно преразгледаха рамката за сътрудничество при управлението на кризи в по-малко значимите институции въз основа на опита им в управлението на кризисни случаи при по-малко значими институции от въвеждането на европейския банков надзор. Проектът, чиято цел беше да се усъвършенства рамката и тя да стане по-ефективна, е част от по-широкомащабните действия на няколко европейски институции за преглед на практиките за управление на кризи по отношение на финансови институции в затруднено положение.

4 Междуинституционално сътрудничество

4.1 Европейско и международно сътрудничество

4.1.1 Сътрудничество с други надзорни органи на ЕС и служби от държави извън ЕС

Меморандумите за разбирателство, съгласувани между ЕЦБ и други надзорни органи, се публикуват на уебсайта на ЕЦБ за банковия надзор.

4.1.1.1 ЕЦБ и колегии от надзорни органи

В надзорните колегии за значими банкови групи с дейности извън банковия съюз участие взема ЕЦБ. Тези колегии позволяват на ЕЦБ да разработва координирани надзорни подходи и решения и да осигурява общи работни програми с други надзорни органи, участващи в надзора върху същата трансгранична банкова група. ЕЦБ организира колегии в случаите, в които в качеството си на надзорник в държавата по произход тя е органът, отговарящ за надзора върху банкова група на консолидирана основа. Ако ЕЦБ е приемащ надзорен орган и упражнява надзор над конкретни институции в банкова група, тя участва в надзорни колегии, когато е поканена. През 2023 г. бяха създадени надзорни колегии за 47 банки под прекия надзор на ЕЦБ.

4.1.1.2 Укрепване на сътрудничеството с националните органи за надзор на пазарното поведение и надзорните органи на държави – членки на ЕС извън ЕНМ

Значимите банкови групи извършват операции на пазарите на финансови инструменти, поради което ЕЦБ си сътрудничи с националните органи, отговорни за пазарите в ЕС, в съответствие с правото на Съюза.

ЕЦБ продължи да засилва обмена на информация и сътрудничеството с националните надзорни органи в държавите – членки на ЕС извън ЕНМ, във връзка с операциите на значими банкови групи в тези държави.

4.1.1.3 Сътрудничество с други секторни надзорни органи в ЕС и органите за пруденциален надзор извън ЕС

Съгласно Директивата за финансовите конгломерати^[51] ЕЦБ е задължена да си сътрудничи със съответните компетентни органи за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати. За групите, ръководени от институции, за които ЕЦБ е консолидиращият надзорен орган, ЕЦБ отговаря за установяването на съответните правила за координация. През 2023 г. ЕЦБ беше координатор за 29 финансови конгломерата^[52].

Многофункционален екип, включващ експерти от ЕЦБ и националните компетентни органи, осигурява последователен подход към надзора над финансовите конгломерати в целия ЕНМ.

През 2023 г. ЕЦБ засили също и обмена си с органите за пруденциален надзор извън ЕС относно използването на надзорни технологии. Това включва сътрудничество със Системата на Федералния резерв, Bank of England и Органа за финансов надзор на Обединеното кралство за разработване на приложение за машинно обучение в помощ на надзорниците при идентифициране на специфични рискове, свързани с информационните технологии и киберсигурността, с помощта на обработката на естествени езици. Експерти от четирите институции понастоящем работят заедно в интердисциплинарен, интерфункционален екип от специалисти, за да представят през септември 2024 г. доказателство за концепцията.

4.1.1.4 Програми на МВФ за оценка на финансовия сектор

Програмите на Международния валутен фонд (МВФ) за оценка на финансовия сектор (FSAP) представляват всеобхватни и задълбочени оценки на финансовия сектор в дадена държава.

През 2018 г. в рамките на програмата за оценка на финансовия сектор в еврозоната беше извършена оценка на архитектурата за банков надзор и за преструктуриране в еврозоната. ЕЦБ включи повечето от препоръките на МВФ в надзорните си практики. Успоредно с това съавторите на законопроекта в ЕС разгледаха препоръките, които изискват промени в законодателството на ЕС. Следващата програма за оценка на финансовия сектор на еврозоната е планирана за 2024 г. и се очаква да включва задълбочена оценка на надзора върху значимите институции.

През 2023 г. МВФ завърши националната програма за оценка на финансовия сектор в Белгия, продължи работата по проверките в Нидерландия и стартира програмите за оценка на финансовия сектор в Люксембург, Словакия и Испания. Съгласно националните програми за оценка на финансовия сектор се оценяват небанкови аспекти, като например национално застраховане и макропруденциални рамки, и се извършва цялостна оценка на банкови дейности, особено на онези, за които отговарят националните органи, упражняващи надзор над по-малко значимите институции, или на аспекти, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, като се има предвид, че е необходима допълнителна работа за доизграждането на банковия съюз.

Участието на ЕЦБ в националните консултации на МВФ по член IV за държави, участващи в европейския банков надзор, е свързано с микропруденциални и макропруденциални въпроси в съответствие с отговорностите на ЕЦБ в тези сфери.

4.2 Принос за разработването на европейската и международната регулаторна рамка

4.2.1 Принос за работата на Съвета за финансова стабилност

През 2023 г. в условия на трайна инфлация, по-високи лихвени проценти и затягане на финансовите условия Съветът за финансова стабилност (СФС) съсредоточи усилията си върху преодоляването на съществуващите уязвимости във финансовата система и подобряването на устойчивостта на финансовата система чрез структурни промени. Тези дейности подкрепят приоритетите на председателството на Г-20 във финансовия сектор.

Като член на СФС банковият надзор на ЕЦБ участваше в различните направления на работа. Те включваха: 1) финализиране на препоръките относно дейностите и пазарите на криптоактиви; 2) работа, свързана с пътната карта за климата, като например постигане на последователни финансови оповестявания, свързани с климата; 3) финализиране на инструментариума за управление на риска от трети страни; 4) окончателния доклад по препоръките за постигане на по-голяма степен на конвергенция при съобщаването на киберинциденти; 5) планиране на преструктурирането и готовност за действие при кризи, включително преодоляване на пречки пред трансграничното финансиране при преструктуриране и обсъждане на привеждането в действие на инструментите за преструктуриране; и 6) прегледа на изводите (включително за международната рамка за преструктуриране) от сътресенията в банковия сектор от пролетта на 2023 г.

Банковият надзор в ЕЦБ взе участие в пленарните заседания на СФС, на Постоянния комитет за прилагане на стандартите и на Постоянния комитет за надзорно и регулаторно сътрудничество. През юни и юли 2023 г. ЕЦБ беше домакин на заседания на място съответно на Постоянния комитет за надзорно и регулаторно сътрудничество и на пленарното заседание на СФС. Тя допринесе и за работата на Координационната група по въпросите на преструктурирането, Регионалната консултативна група за Европа и на Кръглата маса за външния одит.

В допълнение към споменатите по-горе теми банковият надзор в ЕЦБ ще си сътрудничи през 2024 г. със СФС във връзка с работата по политиката за планиране на прехода, последващите действия след кризата в банковия сектор от пролетта на 2023 г., по въпроси относно готовността за допълнително обезпечение и за прилагането на разумни практики за възнагражденията.

4.2.2 Принос за Базелския процес и преразгледаните Базелски основни принципи за ефективен банков надзор

През 2023 г. ЕЦБ продължи да допринася значително за работата на Базелския комитет по банков надзор (БКБН). Тя взе активно участие в няколко работни направления, като предоставяше експертен опит в групи на БКБН и си сътрудничеше с членовете на Базелския комитет в рамките на ЕС и по света.

Ключов момент стана Докладът за сътресенията в банковия сектор през 2023 г., който представляваше обзор на поуките за регулаторните и надзорните органи от трусовете в банковия сектор от пролетта на 2023 г. Подчертани бяха важността на практиките на банките за управление на риска и на правилата за управление, необходимостта от силен и ефективен надзор, за да се гарантира сигурността и стабилността на банките, и изключителното значение на пруденциалните и стабилни регулаторни стандарти за запазване на финансовата стабилност.

Друг ключов крайъгълен камък беше обявяването на публична консултация относно преразглеждане на Основните принципи за ефективен банков надзор. Предложените в консултативния документ промени включват изричното одобрение на наднационалните надзорни рамки, като Единния надзорен механизъм, въздействието на свързаните с климата финансови рискове и цифровизацията на финансите, както и важността на оценяването на устойчивостта на бизнес моделите на банките и оперативната им устойчивост.

Други основни постижения включваха обявяването на обществени допитвания относно 1) рамка за оповестяване по Стълб 3 за свързания с климата финансов риск (вижте Каре 7); 2) оповестяването на експозициите на банките към криптоактиви, което предлага стандартизирана таблица за оповестяване и набор от образци за банковите експозиции към криптоактиви и операции; 3) изменения на стандарта за банковите експозиции към криптоактиви, публикувани през декември 2022 г., и 4) предложения за корекции на стандарта за лихвения риск в банковия портфейл.

ЕЦБ продължи да е съпредседател на Оперативната група към БКБН за финансовите рискове, свързани с климатичните промени, и на Групата за политика и стандарти към БКБН. През юни 2023 г. ЕЦБ беше домакин на заседанието на Групата за надзорно сътрудничество във Франкфурт на Майн.

4.2.3 Принос за работата на Европейския банков орган

През 2023 г. банковият надзор в ЕЦБ продължи да работи в тясно сътрудничество с Европейския банков орган (ЕБО) за насърчаване на последователния надзор в целия европейски банков сектор и за укрепване на сигурността и устойчивостта на кредитните институции, както и за стабилността на финансовата система.

Съвместните проекти включваха стрес теста за целия ЕС през 2023 г., който даде възможност на надзорните органи да оценят устойчивостта на европейския банков сектор. ЕЦБ също така работи с ЕБО по стартирането на еднократен анализ на сценария за климатичен риск във връзка с подготовката за екологичния преход, предназначен да оцени устойчивостта на финансовия сектор в съответствие с пакета на ЕС „Подготвени за цел 55“. Заедно с Единния съвет за преструктуриране ЕЦБ и ЕБО направиха съвместно изявление след обезценката на облигациите на Credit Suisse, свързани с допълнителния капитал от първи ред. Това спомогна за изясняване на рамката на ЕС за преструктуриране и за успокояване на европейските пазари на инструменти на допълнителния капитал от първи ред.

ЕЦБ участваше и в регулаторната дейност на ЕБО, като предостави информация и подкрепа за редица проекти, включително Плана на ЕБО за разработване на политиката за Регламента относно пазарите на криптоактиви и финализирането на Насоките на ЕБО относно общия капацитет за възстановяване при планиране на възстановяването, които имат за цел да подобрят използваемостта на плановете за възстановяване и да повишат ефективността на готовността за кризи. Освен това ЕЦБ допринесе за изготвянето на проекти за правомощия по паричната политика на Акта за оперативна устойчивост на цифровите технологии в качеството си на член на подкомитета на Съвместния комитет на европейските надзорни органи по оперативна устойчивост на цифровите технологии. ЕЦБ допринесе и за мониторинговия доклад на ЕБО за прилагането на „Базел III“, в който се анализира въздействието на специфичните за ЕС корекции, които са основна част от процеса на финализиране на „Базел III“.

Що се отнася до процедурата на ЕБО за изпълнение или обяснение, през 2023 г. банковият надзор в ЕЦБ уведоми ЕБО за статуса си на спазване на една насока, както е посочено на уебсайта на ЕЦБ за банковия надзор. Банковият надзор в ЕЦБ се ангажира да спазва всички приложими насоки, издадени от ЕБО или от Съвместния комитет на европейските надзорни органи.

ЕЦБ работи съвместно с ЕБО и с други заинтересовани страни по създаването на Съвместен комитет за банкова отчетност, съставен от представители на европейските и националните органи, и Контактната група по отчетността, която ще включва експерти от банковия сектор. Първото заседание на Съвместния комитет за банкова отчетност се очаква да се проведе през 2024 г. Вече е в ход работата по разработване на речник на данните за сектора в съответствие със стратегията на Европейската комисия за надзорните данни, подобряване на детайлността в надзорната отчетност и задълбочаване на интегрирането на статистическата и надзорната отчетност.

5 Организационно устройство на банковия надзор в ЕЦБ

5.1 Изпълнение на изискванията за отчетност

Годишният доклад е едно от основните средства, с които банковият надзор в ЕЦБ се отчита пред Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз (Съвета на ЕС), както изисква Регламентът за ЕНМ. Регламентът предвижда надзорните задачи на ЕЦБ да бъдат обект на целесъобразни изисквания за прозрачност и отчетност. ЕЦБ придава голямо значение на поддържането и цялостното прилагане на рамката за отчетност, описана подробно в Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и ЕЦБ и в Меморандума за разбирателство между Съвета на ЕС и ЕЦБ.

През 2023 г. председателят на Надзорния съвет се яви четири пъти пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент – на три редовни публични изслушвания и на извънредна среща за обмен на мнения. На публичното изслушване на 21 март 2023 г. председателят представи Годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност през 2022 г. Същия ден той взе участие с председателя на Европейския банков орган в извънредна среща за обмен на мнения във връзка с фалита на Silicon Valley Bank и неговото отражение върху финансовата стабилност в Европа. Другите две редовни публични изслушвания се проведоха на 28 юни и 7 ноември 2023 г. Основна тема на обсъжданията бяха рисковете, произтичащи от макроикономическата прогноза, особено въздействието на повишенията на лихвените проценти върху банковия сектор и вложителите, поуките от пазарните сътресения през пролетта и динамиката на необслужваните кредити. Други обсъждани въпроси бяха нововъзникващите рискове от криптосектора и нефинансовите банкови институции, както и законодателните досиета за укрепване на банковия съюз, като например пакетът за банковия сектор и прегледът на рамката за управление на кризи и застраховане на депозитите.

През 2023 г. председателят на Надзорния съвет отговори на два писмени въпроса от членове на Европейския парламент, свързани с банковия надзор, и на един писмен въпрос от член на национален парламент в съответствие с изискването за отчетност на ЕЦБ по отношение на националните парламенти. Всички писма с отговор до членове на Парламента бяха публикувани на уебсайта му. Писмата засягаха дейността на поднадзорни институции в Русия, надзорната работа по експозициите на банките към уязвими сектори и законодателни инициативи за насърчаване на вторичния пазар на необслужвани кредити.

В съответствие с Междуинституционалното споразумение ЕЦБ предостави на Европейския парламент и протоколите от заседанията на Надзорния съвет, както и резюметата от семинарите на Надзорния съвет.

Освен това, за да насърчи допълнително диалога между ЕЦБ и Европейския парламент, банковият надзор в ЕЦБ отговори на коментарите и предложенията, отправени от Европейския парламент в неговата Резолюция относно банковия съюз – Годишен доклад за 2022 г. В своя отговор^[55] ЕЦБ коментира тенденции в банковия сектор, рискове, свързани с климата и околната среда, и законодателни досиета в сферата на банковия надзор.

Що се отнася до взаимодействието със Съвета на ЕС през 2023 г., на 15 април и 8 ноември председателят на Надзорния съвет взе участие в две заседания за обмен на мнения с Еврогрупата. Преди всяко от тези обсъждания ЕЦБ публикува обзор на съответните си надзорни дейности^[56]. Основните разисквани теми бяха състоянието на европейската банкова система в сегашната макроикономическа и геополитическа среда, надзорните приоритети и регулаторни и институционални въпроси.

5.1.1 Преглед на ЕНМ от страна на Европейската комисия и специален доклад на Европейската сметна палата относно надзора на ЕС върху кредитния риск на банките

На 18 април 2023 г. Европейската комисия публикува доклад за втория си преглед на ЕНМ. Заключението в него е, че ЕНМ като цяло функционира добре и се е превърнал в опитен и утвърден надзорен орган, който изпълнява поставените при създаването му цели. Той спомага да се гарантира, че банките са добре подготвени и капитализирани за икономически и финансови кризи. Също така той осигурява качествен и проактивен банков надзор, като се адаптира бързо към надзорните предизвикателства, което бе потвърдено по време на кризата с COVID-19.

На 12 май 2023 г. Европейската сметна палата (ЕСП) публикува своя Специален доклад относно надзора от ЕС върху кредитния риск на банките. Заключението в доклада е, че надзорните оценки на ЕЦБ на кредитния риск на банките имат някои недостатъци, но като цяло са с добро качество. Коментарите на ЕЦБ по констатациите са представени в приложение към доклада. ЕЦБ приветства резултатите от одита на Европейската сметна палата и нейните препоръки, които ще допринесат за по-нататъшното подобряване на процесите. ЕЦБ остава решена да прилага най-високите стандарти в банковия надзор и да усъвършенства надзорните си практики.

ЕСП приключи също така последващите действия във връзка със своя одит за 2016 г. – Специален доклад 29/2016 „Единен надзорен механизъм – добър старт, но са необходими допълнителни подобрения“. Резултатите бяха публикувани като приложение към Специалния доклад относно надзора от ЕС върху кредитния риск на банките в ЕС.

5.2 Прозрачност и комуникация

През 2023 г. председателят и заместник-председателят на Надзорния съвет произнесоха 26 речи, а представителите на ЕЦБ в Надзорния съвет – 12. Те дадоха общо 32 интервюта в различни медии и публикуваха девет статии в блогове и авторски рубрики. Председателят проведе и две пресконференции за резултатите от процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) за 2022 г. и 2023 г. Банковият надзор в ЕЦБ излъчи три подкаст епизода и публикува 28 прессъобщения, както и други материали, включително писма до членове на ЕП, указания за банките и надзорна статистика. Тримесечният „Надзорен бюлетин“ – електронно издание с почти 10 000 абонати – предоставяше информация и актуализации за текущи надзорни проекти и констатации.

През 2023 г. банковият надзор в ЕЦБ публикува резултати от стрес теста и стартира четири публични консултации. Консултациите обхващаха добри практики в управлението на кредитния риск от контрагента, преработеното Ръководство на ЕЦБ за вътрешните модели, Ръководството за ефикасно агрегиране на данните за риска и докладване на риска и проекта на Ръководството относно отчитането на значимите концентрации на риск и вътрешногрупови сделки от финансовите конгломерати. В отговор на банковите сътресения в Швейцария банковият надзор в ЕЦБ своевременно изясни правилата за преструктуриране на банки, прилагани в ЕС. Той сподели още информация по няколко случая на приложени санкции и публикува резултатите от външния преглед на ПНПО (вижте раздел 1.3.1.7). Освен това ЕЦБ беше домакин на Петия форум на ЕЦБ за банков надзор. За да насърчи диалога между банковия надзор в ЕЦБ и пазарните специалисти, ЕЦБ проведе две срещи на Групата за контакт на банковия надзор с пазара, като бяха обсъдени прогнозите за риска пред европейския банков сектор.

През 2023 г. ЕЦБ отговори на 1355 запитвания от обществеността по въпроси на банковия надзор. В частност тя разгледа петиция, в която гражданите изразиха загриженост относно въздействието на изменението на климата върху европейския финансов сектор и отговори на запитвания относно стрес теста за климатичния риск. Чрез Центъра за посетители ЕЦБ проведе лекции по банков надзор за  401 участници и запозна 9096 посетители (8903 на място и  193 виртуално) с основните задачи на ЕЦБ и основите на европейския банков надзор.

5.3 Персонал на банковия надзор в ЕЦБ

5.3.1 Наемане на нови служители

Като цяло банковият надзор в ЕЦБ първоначално обявява само вътрешно свободните позиции, с изключение на позициите на начално ниво, които се обявяват на външния пазар. През 2023 г. банковият надзор в ЕЦБ нае 40 кандидати от външни кампании за дългосрочни позиции.

Графика 11

Брой на новоназначените служители по групи персонал през 2023 г.

Като част от годишната ротационна практика 48 служители се преместиха в нов съвместен надзорен екип, за да се избегне контролът върху макропруденциалния надзор и да се подпомогне личностното им и професионално развитие.

5.3.2 Програми за размяна на служители

В допълнение към програмата на ЕНМ за размяна на служители (вижте раздел 5.4) банковият надзор в ЕЦБ се присъедини към програмата „Шуман“, която дава възможност на служители от Европейската система на централните банки и от европейския банков надзор да работят в различни институции по общи проекти.

Освен обмена между Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и ЕЦБ, започнал на 1 февруари 2023 г., беше отправена покана за подаване на заявления за участие в размяна на служители между ЕЦБ и Европейската инвестиционна банка, Европейския орган за ценни книжа и пазари и Единния съвет за преструктуриране.

5.3.3 Развитие на компетентността

През 2023 г. банковият надзор в ЕЦБ извърши оценка на организационната готовност и определи три области за развитие: рискове, свързани с информационните технологии, и киберрискове, климатичен риск и цифрова трансформация.

Анализът на несъответствията послужи за основа на плана на ЕНМ за развитие на компетентността през 2024 г. Планът ще включва мерки за по-ефективно откриване на таланти и съчетаването им с организационните нужди, за обучение и други възможности за образование и за подобряване на набирането на нови способни кадри. Във връзка с това 35 позиции са определени за включване в гъвкавия резерв на ЕНМ за 2024 г. в подкрепа на инициативи в трите области на развитие.

5.3.4 Многообразие и приобщаване

Банковият надзор в ЕЦБ се ангажира да приема многообразието и приобщаването във всичките им форми. Балансът между половете продължава да бъде ключов стратегически приоритет. Жените съставляват 43% от служителите. Делът на жените служители леко варира на различните нива на йерархия. На ниво анализатори делът на жените е нараснал с 2 процентни пункта до 52%. На ниво експерти той се е увеличил с 4 процентни пункта до 39%. На ниво ръководител екип и в ръководния състав нарастването му е с 2 и 1 процентни пункта, съответно до 34% и 35%. ЕЦБ ще продължи да полага по-големи усилия за постигане на баланс между половете.

Диаграма 1

Служители на банковия надзор в ЕЦБ в цифри

5.4 Интеграция в рамките на ЕНМ

През 2023 г. ЕЦБ съвместно с НКО разработи мултидисциплинарна програма за обучение на Фонда на ЕНМ, която започна в началото на 2024 г. Програмата е достъпна за всички служители, работещи за европейския банков надзор, и е създадена в сътрудничество с Европейския университетски институт. Нейната цел е да изгради общо ниво на технически умения и познания по основните и новопоявилите се надзорни теми.

Новото съдържание и функционалностите, приспособени към нуждите на потребителите, спомогнаха SSMnet – съвместната платформа за обмен на информация и знания – да стане по-ефективен канал за пряка комуникация в целия европейски банков надзор. Участници от всички национални надзорни органи и ЕЦБ изготвиха интересни материали, като информираха читателите за вътрешни дейности, важни срещи и за резултатите от периодичното проучване на сътрудничеството в рамките на ЕНМ и по други теми.

С оглед укрепване на тази обща култура на надзор през 2023 г. беше разработена мащабна инициатива за интеграция, която стартира в началото на 2024 г. Инициативата има за цел да превърне десетата годишнина на ЕНМ в „Година на интеграция“, в която всички национални надзорни органи и ЕЦБ предоставят повече възможности на служителите да се свързват помежду си.

Като част от програмата на ЕНМ за размяна на служители през 2023 г. бяха организирани размени на служители с установени партньорски институции (Autorité de contrôle prudentiel et de résolution и Banco de España), както и с нови такива (Banca d’Italia и De Nederlandsche Bank). Професионалният обмен между служители на ЕЦБ и националните надзорни органи е от ключово значение за улесняване на интегрираното кариерно развитие в рамките на европейския банков надзор. В размените участваха девет двойки служители.

Наблюдаваше се и по-тясно сътрудничество по ключови надзорни теми. Над 50 служители от надзора в националните надзорни органи бяха успешно включени в експертни групи за хибридно сътрудничество. В рамките на пилотна схема общността на място стартира два центъра на компетентност в специални рискови области с цел по-нататъшно подобряване на сътрудничеството и споделяне на експертен опит между инспекторите. Освен това, с оглед на по-доброто взаимодействие и занапред, бяха установени най-добрите практики за обмен на знания и функциониране на мрежите на ЕНМ.

Тъй като по-задълбоченото сътрудничество е тясно свързано с интегрираното планиране, беше въведена рамка за склонността към риск, която да подпомага надзорните оценки и да улеснява пренасянето на стратегическите приоритети към надзорното планиране (вижте раздел 1.3.1).

5.5 Цифрова стратегия на ЕНМ

Банковият сектор става все по-сложен, а ресурсите за надзор – по-ограничени, и поради това европейският банков надзор се насочи към цифровизация, за да се развива в крак с промените в банковата среда и да се справи с възникващите надзорни рискове. За тази цел от 2020 г. насам европейският банков надзор превърна програмата в областта на цифровите технологии в приоритет и инвестира в набор от надзорни технологии (suptech).

Понастоящем около 14 suptech инструмента функционират и отговарят ефективно на разнообразните нужди на надзорниците. Например Navi – платформа за мрежов анализ и усъвършенствана визуализация – извлича важна информация от свързани данни като структурите на собственост на значимите институции. Междувременно Agora осигурява централизиран достъп до всички пруденциални данни, използвани в европейския банков надзор.

Докато през 2022 г. бяха въведени няколко инструмента, през 2023 г. бяха положени значителни усилия за по-добро свързване и интегриране на тези инструменти в ИТ средата, модерни suptech платформи, за насърчаване на приемането им от надзорните органи и проучване на нововъзникващите технологии. Първоначалните инвестиции в технологии подпомогнаха също така развитието на най-съвременна инфраструктура, за да се разшири прилагането на изкуствения интелект (ИИ). Важен пример за това е виртуалната лаборатория, която представлява най-модерна облачна платформа. Тя не само засили сътрудничеството и цифровия обмен, но и даде възможност на потребителите да проучват новаторски технологии, като например генеративни приложения за ИИ. Това включваше търсене на надзорни данни чрез използване на естествен език и тестване на функционалностите на чатбота за надзорните регулации и методологии.

Освен това през 2023 г. приключи първият стратегически цикъл от цифровата програма на ЕНМ с пълното прилагане на Плана за цифровизация на ЕНМ. В момента се разработва нова цифрова стратегия на ЕНМ за периода 2024–2028 г. Една от основните цели на новата стратегия е изграждането на единен център на надзора, който обединява най-търсените данни, новини, ИТ приложения и системи.

И накрая, европейският банков надзор започна да прилага оперативен модел за цифровата си програма в стабилно състояние, който включва укрепване на вътрешните екипи и намаляване на зависимостта от външни консултанти за разработването и поддържането на приложения и платформи за надзорни технологии. Във връзка с това той стартира инициативата за център за надзорни технологии, в който някои НКО ще разработват и споделят решения за надзорни технологии, които да се използват в целия ЕНМ.

5.6 Вземане на решения

5.6.1 Заседания и решения на Надзорния съвет и Ръководния комитет

През 2023 г. Надзорният съвет на ЕЦБ проведе 20 заседания. След отпадането на ограниченията, свързани с пандемията, се състояха пет заседания във Франкфурт на Майн и едно – в Дубровник. Останалите заседания се проведоха чрез видеоконферентна връзка.

Наред с това Надзорният съвет проведе две контактни срещи за обмен на информация за актуалните финансови тенденции и организира семинар, на който бяха обсъдени значими за надзора теми. По покана на Banca d’Italia през октомври 2023 г. в Рим Надзорният съвет проведе и стратегическа среща, на която членовете обсъдиха бъдещите стъпки за интеграция в ЕНМ, последващите действия във връзка с доклада на експертната група относно ПНПО, начините за повишаване на надзорната ефективност и приоритетите на ЕБО за 2024 г.

През 2023 г. Ръководният комитет^[57] на Надзорния съвет проведе четири заседания, като всички бяха осъществени чрез видеоконферентна връзка.

Ръководният комитет проведе 13 допълнителни заседания с акцент върху цифровизацията, опростяването на процесите в ЕНМ и интеграцията в рамките на ЕНМ. Всички заседания бяха осъществени чрез видеоконферентна връзка, като в тях можеха да участват всички членове на Надзорния съвет, проявили интерес.

След публикуването на обявлението за свободна длъжност през май, на 13 септември 2023 г. Управителният съвет на ЕЦБ номинира Клаудия Бух от списък с подбрани кандидати, предоставен преди това на Европейския парламент и на Съвета на ЕС, която да замени Андреа Енрия на поста председател на Надзорния съвет, считано от 1 януари 2024 г. На 20 септември Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент проведе публично изслушване на г-жа Бух и гласува в нейна полза. Впоследствие предложението на ЕЦБ за назначаване беше одобрено от Европейския парламент на 3 октомври на пленарно заседание и потвърдено с решение за изпълнение на Съвета на ЕС на 19 октомври 2023 г., считано от 1 януари 2024 г.

През 2023 г. ЕЦБ прие 2403 надзорни решения^[58], свързани с конкретни поднадзорни лица (Диаграма 2). От тях 1286 решения бяха приети от ръководители на работни звена в ЕЦБ в съответствие с общата рамка за делегиране на правомощия за вземане на решения за правни инструменти, свързани с надзорните задачи. Управителният съвет прие 1117 решения съгласно процедурата при липса на възражения въз основа на проект за предложение на Надзорния съвет. В този брой са включени  189 операции^[59] (например създаването на клонове), които ЕЦБ по презумпция е одобрила, като не е възразила в законоустановените срокове.

В голямата си част надзорните решения бяха свързани с процедури по оценки за надеждност и пригодност (48,4%), собствен капитал (9,6%), национални правомощия (7,9%), вътрешни модели (7,7%), ПНПО (4,7%) и извънредно отчитане (4,7%).

В допълнение към окончателните проекти на решения за конкретни банки, внесени в Управителния съвет за приемане, Надзорният съвет взе решения по няколко въпроса относно хоризонтални дейности. Те бяха свързани най-вече със стрес теста на ЕНМ за киберустойчивостта през 2024 г., окончателните резултати от проведения от ЕБО през 2023 г. общоевропейски стрес тест, условията и оперативните аспекти на публикуването на периодичните парични санкции, налагани от ЕЦБ, надзорните приоритети за 2024–2026 г. и политиката за надеждност и пригодност при оценяването на експертния опит на управителните органи на банките във връзка с рисковете, свързани с информационните и комуникационните технологии и сигурността. Някои от тези решения бяха изготвени от временни структури, упълномощени от Надзорния съвет. Тези структури включваха представители на ЕЦБ и НКО и извършиха подготвителна работа по теми като преразглеждане на методологията за оценка на оперативната устойчивост, операционния риск и ИТ риск, която да се приложи по отношение на цикъла на ПНПО през 2024 г. и при калибрирането на методологиите за определяне на насоките по Стълб II и насоките по Стълб II за риска от прекомерен ливъридж.

Освен това някои решения на Надзорния съвет се превърнаха в публично достъпни ръководства, доклади и прегледи като Ръководството на ЕЦБ относно процедурите за квалифицирано дялово участие.

Надзорният съвет прие по-голямата част от решенията си с писмена процедура^[60].

През 2023 г. 32 от 113-те банкови групи, намиращи се под прекия надзор на ЕЦБ, поискаха да получат официалните решения на ЕЦБ на официален език на ЕС, различен от английски.

Диаграма 2

Решения на Надзорния съвет през 2023 г.

5.6.2 Дейност на Административния съвет за преглед

Административният съвет за преглед е орган на ЕЦБ с членове, които са индивидуално и колективно независими от ЕЦБ и имат за задача при допустимост на искането за преглед да извършват преглед на решения по надзорни въпроси, приети от Управителния съвет.

През 2023 г. Административният съвет за преглед получи четири искания за административен преглед на надзорни решения на ЕЦБ (Таблица 5). Едно от тези искания беше оттеглено от заявителя, след като ЕЦБ изясни въпроса с него извън процедурите на Административния съвет за преглед.

Две от останалите три искания се отнасят до отнемане на лицензи за банкова дейност от страна на ЕЦБ. И в двата случая, след изслушване на заявителя, Административният съвет за преглед предложи на Надзорния съвет решението да бъде заменено с друго решение с идентично съдържание. В третия случай, също след изслушване на заявителя, Административният съвет за преглед прие становище, с което предложи Надзорният съвет да замени решението с друго, с което се прилагат същите надзорни мерки. Освен това Административният съвет за преглед насочи Надзорния съвет към нова информация, предоставена от заявителя, като я включи в становището.

През май 2023 г. в Надзорния бюлетин беше публикувано интервю с председателя на Административния съвет за преглед Пенти Хакарайнен. В интервюто си той обяснява как функционира Административният съвет за преглед и представя неговия работен план за следващите години.

През 2023 г. председател на Съвета бе Пенти Хакарайнен. Другите негови членове бяха Андре Камилери (заместник-председател от май 2023 г.), Ф. Хавиер Аристеги Янес, Рене Смитс и Кристиане Кампил (член от март 2023 г., която преди това е била заместник). Дамир Одак беше заместник-член. Информация за настоящия състав на Административния съвет за преглед е налична на уебстраницата на Административния съвет за преглед на ЕЦБ.

5.6.3 Ресорни области на представителите на ЕЦБ в Надзорния съвет

Съгласно Регламента за ЕНМ и Решение 2014/4 на ЕЦБ^[61] Управителният съвет назначава четирима представители на ЕЦБ в Надзорния съвет.

Настоящите представители на ЕЦБ в Надзорния съвет са Шерщин аф Йокник, Едуар Фернандез-Боло, Елизабет Маккол и Аннели Туоминен.

В ежедневната си работа представителите подпомагат председателя и заместник-председателя на Надзорния съвет и представляват банковия надзор в ЕЦБ във вътрешен и външен план.

Поради това, че мандатът на Шерщин аф Йокник, Едуар Фернандез-Боло и Елизабет Маккол ще приключи през 2024 г., ресорните области на представителите на ЕЦБ в Надзорния съвет ще бъдат преразпределени след назначаването на техните правоприемници.

5.7 Прилагане на Кодекса за поведение

В съответствие с член 19, параграф 3 от Регламента за ЕНМ ЕЦБ създаде етична рамка за високопоставени служители, ръководен и редови персонал на ЕЦБ. Тя се състои от единния Кодекс за поведение на високопоставени служители на ЕЦБ, специална глава в Правилата за персонала на ЕЦБ и Насоките за определяне на принципите на етичната рамка на единния надзорен механизъм. Прилагането и по-нататъшното разработване на рамката се подпомагат от Комитета по етика на ЕЦБ, Службата за съответствие и управление и Комитета по етични въпроси и съответствие.

От 1 януари 2023 г. спрямо всички високопоставени служители на ЕЦБ се прилагат разширените правила и задължения за прозрачност при частните финансови сделки. Съгласно новите правила длъжностните лица вече трябва да получават предварително разрешение за продажбата или упражняването на права, свързани с наследени активи, както и да предоставят списъци на частните финансови сделки, извършени през календарната година.

В съответствие с мандата си Комитетът по етика извърши годишна оценка на декларациите за интереси на членовете на Надзорния съвет преди публикуването им на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ. Той също така отговори на искания за консултации, подадени от високопоставени служители в банковия надзор в ЕЦБ, като във връзка с това изготви 13 становища, повечето от които се отнасяха до частни дейности и такива след прекратяване на трудовите правоотношения. Становищата на Комитета по етика се публикуват на уебсайта на ЕЦБ шест месеца след датата на тяхното приемане.

През 2023 г. Службата за съответствие и управление продължи усилията си за цифровизация с оглед на предоставянето на служителите на съвети в областта на етиката по по-бърз, по-безопасен и по-лесен за ползване начин. В допълнение към чатбота по етични въпроси, който дава отговори на ясно формулирани запитвания, служителите на ЕЦБ вече могат да използват вътрешна платформа, за да имат достъп до формуляри за подаване на информация, както и да проследяват всички последващи действия. Новият инструмент е достъпен от множество устройства. През 2023 г. броят на запитванията, за които се изисква участие на служители на Службата за съответствие и управление, е 2767 в сравнение с 1690 през 2022 г. Приблизително 44% от исканията за консултация бяха подадени от служители на банковия надзор в ЕЦБ.

Графика 12

Преглед на запитванията от служители в банковия надзор в ЕЦБ, получени през 2023 г.

(брой запитвания)

В допълнение към специализираните курсове за обучение и програмите за електронно обучение Службата за съответствие и управление организира информационни кампании относно етичната рамка, като например Дните на отворените врати по етика за новопостъпили служители и Инициативата за повишаване на етичната осведоменост през октомври, които включваха и материали във връзка с Месеца за повишаване на информираността в областта на киберсигурността. За всички служители Световният ден на етиката през 2023 г. беше посветен, наред с другото, и на правилата за частните финансови сделки, след освобождаване на длъжността, срещите с външни лица и важността на изразяването на позиция.

За да се избегнат действителни или предполагаеми ситуации на „кадрова въртележка“ между държавния и частния сектор, Службата за съответствие и управление изготви оценка на възможните конфликти на интереси, произтичащи от разглеждането от страна на членове на персонала на предложения за работа от частния сектор, и предостави консултации относно приложимите правила и мерките за намаляване на последствията. От напусналите през 2023 г. служители в банковия надзор в три случая беше въведена временна забрана за постъпване на нова работа съгласно етичната рамка. В седем случая бяха наложени допълнителни защитни мерки, като например преразпределяне на задачи, прехвърляне на служители на други длъжности и/или ограничаване на правата на достъп, за да се избегне ситуация на „кадрова въртележка“ между държавния и частния сектор, обхващайки на практика периода на изчакване.

Службата за съответствие и управление организира свои редовни проверки за спазване на правилата за частните финансови сделки от страна на членове на персонала и високопоставени служители на ЕЦБ. Както и през предходните години бяха установени съвсем малък брой случаи на неспазване, като по-малко от 40% от тях бяха свързани със служители на банковия надзор в ЕЦБ. Нито един не включваше умишлено нарушение или друго сериозно несъответствие с етичната рамка.

Комитетът по етика и съответствие е форум за обмен и сътрудничество в рамките на Евросистемата и ЕНМ по въпроси, свързани с етиката и почтеността. През 2023 г. дейностите му включваха създаване на оперативна група за риска от нарушаване нормите на поведение, която да сравнява, усъвършенства и хармонизира съществуващите рамки за оценка на този риск, както и на процедурите за наблюдение и отчетност, използвани от НКО. На заседание на Комитета по етика и съответствие ЕЦБ представи своята рамка за риска от нарушаване на нормите на поведение по отношение на изпълнителите по договори и последиците от нея за изпълнителите на ЕНМ.

5.8 Прилагане на принципа на разделение между задачите, свързани с паричната политика, и надзорните задачи

През 2023 г. принципът на разделянето на задачите по паричната политика и надзорните задачи се прилагаше главно по отношение на обмена на информация между различните области на политиката.

В съответствие с Решение ЕЦБ/2014/39 относно прилагането на разделение между функцията, свързана с паричната политика, и надзорната функция на ЕЦБ^[63] обменът на информация е подчинен на изискването за „необходимост да се знае“ – всяко функционално звено трябва да докаже, че изискваната от друго звено информация му е необходима, за да постигне целите си по отношение на политиката.

Съгласно Решение ЕЦБ/2014/39 се изисква одобрение на Изпълнителния съвет за обмена на неанонимизирани данни от общото отчитане (COREP) и от финансовото отчитане (FINREP), на други необработени данни и информация, съдържаща оценки или препоръки по политиката. Структурните звена на двете свързани с политиката функции на ЕЦБ обменяха тези данни съгласно рамката, одобрена и периодично преразглеждана от Изпълнителния съвет.

Когато исканата информация се отнасяше до анонимизирани данни или до информация, която не е чувствителна от гледна точка на политиката, достъпът до поверителна информация беше предоставян пряко от функционалното звено в ЕЦБ, което притежава информацията, в съответствие с Решение ЕЦБ/2014/39.

През май 2023 г. Изпълнителният съвет реши да разреши обмена на поверителна информация между двете функционални звена на основание член 8 от Решение ЕЦБ/2014/39 с оглед на неблагоприятни пазарни тенденции, които потенциално биха могли да застрашат ликвидността на пазара и финансовата стабилност. Разрешението, предоставено при стриктно спазване на принципа „необходимост да се знае“, се преразглеждаше и удължаваше всеки месец до края на юни 2023 г. Продължава споделянето на данни, свързани с въздействието върху банковия сектор на руската инвазия в Украйна, което бе задействано през февруари 2022 г. съгласно извънредната разпоредба на член 8 от Решение ЕЦБ/2014/39, при спазване на стриктното изискване за „необходимост да се знае“. Изключението, приложено към обмена на банкови данни, събирани в контекста на пандемията от COVID-19, беше прекратено през октомври 2023 г.

Разделението на равнище органи за вземане на решения не породи проблеми и не се наложи намеса от страна на Групата за посредничество.

5.9 Рамка за отчитане на данните и управление на информацията

5.9.1 Развитие на рамката за отчитане на данни

През 2023 г. ЕЦБ и НКО продължиха да отбелязват значителен напредък в прилагането на мерките за по-нататъшно хармонизиране на общите практики за събиране на надзорни данни, като използваха „секвенциален подход“. Изискването НКО незабавно да представят на ЕЦБ надзорни данни беше приложено на практика, като бяха внесени съответните промени в правната рамка на ЕЦБ (вижте глава 7).

В процес е усъвършенстването на Централизираната платформа на ЕЦБ за подаване на данни (CASPER), която през 2023 г. имаше над 3400 вътрешни и външни потребители, така че входящите данни да могат да бъдат валидирани спрямо другите набори от данни на ЕЦБ при получаването им.

В отговор на препоръка от Службата за вътрешен одит ЕЦБ в сътрудничество с НКО започна работа по набор от ясни правила за определяне на значимостта на повторно подадените надзорни данни в обхвата на техническите стандарти за изпълнение на ЕБО във връзка с надзорната отчетност. Стартира пилотен проект за определяне на критериите за установяване на съществени случаи на повторно подаване, както и за събиране на подробни обяснения за повторно подаване, когато те нарушават съответните регулаторни прагове или прагове на значимост.

ЕЦБ подготви и доклада на ръководството относно управлението и качеството на данните^[64]. Докладът, който включва набор от количествени показатели и въпросник за банките, има за цел да насърчи отчетността на ръководните органи и да установи и евентуално да намали структурните недостатъци на банките при агрегирането и отчитането на данните за рисковете.

През 2023 г. ЕЦБ разшири съдържанието на своята тримесечна надзорна банкова статистика с нови показатели за нетния лихвен марж, с допълнителна разбивка на съотношението на нетно стабилно финансиране и с разбивка на дълговите ценни книжа по контрагенти. Освен това през май 2023 г. ЕЦБ публикува нов набор от агрегирани банкови статистически данни за по-малко значимите институции, обхващащи ключови показатели за капитала, рентабилността, ликвидността и качеството на активите.

В края на 2023 г. ЕЦБ публикува информация по Стълб III за отделни банки, допълвайки избраните съотношения на капитал и ликвидност и образците за кредитно качество с информация за експозициите на банките спрямо екологичните рискове. ЕЦБ извърши сверяване между подбрани оповестявания по Стълб III и регулаторното отчитане, което доведе до съществено подобряване на съответствието на данните.

5.9.2 Управление на информацията

Системата на ЕНМ за управление на информацията (IMAS) се състои от набор от системи за надзорните процеси. Тя включва приложения за процедури по ПНПО, всички първични работни процеси за надзор, услугата за извличане и анализ на надзорната отчетност (IDRA) и приложението, чрез което поднадзорните банки се свързват по цифров път с надзорните органи и подават заявления и уведомления чрез онлайн формуляри (IMAS Portal).

През 2023 г. базовата техническа инфраструктура на IMAS беше изцяло преработена. Сега системата използва най-съвременните технологии и е по-ефективна, по-гъвкава и устойчива. Тя беше адаптирана и към промените във финансовата система и нейната регулаторна рамка, както и към методологията и стратегията на ЕНМ. Новите функции през 2023 г. включваха: 1) промени, които да отразят актуализациите и калибрирането на методологията за ПНПО, включително специфични инструменти за сравнителен и хоризонтален анализ; 2) преработване на модула за планиране на програмата за извършване на надзорни проверки; 3) промени при отчитането, предназначено за органите за вземане на решения на ЕНМ; 4) актуализиране на модула за оценка на значимостта и на регистъра на поднадзорните институции; и 5) по-добро проследяване и вътрешен контрол във всички надзорни процеси, поддържани от IMAS.

През 2023 г. порталът на IMAS също беше модернизиран с обновен потребителски интерфейс, опростяващ навигацията. Бяха добавени нови надзорни процеси, по-конкретно за: 1) предоставянето на досиета за кредитите като част от прегледите на кредитното качество при проверките на място; 2) новата процедура, при която банките и надзорните органи да наблюдават изпълнението на предписанията от констатациите и свързаните с тях мерки; и 3) допълването на единния формуляр за достъп със заявления за оценките за надеждност и пригодност за българските и хърватските институции.

Порталът на IMAS се използваше все по-активно през 2023 г., като бяха подадени над 3900 нови процедури, включително заявления за оценки за надеждност и пригодност, уведомления за паспортизация, планирани придобивания на квалифицирани дялови участия, нови лицензи, одобрения и освобождавания на финансови холдинги, уведомления за несъществени промени в моделите и уведомления за възлагане на дейности на външни изпълнители. По-специално, използването на портала на IMAS за подаване на заявления за оценка за надеждност и пригодност и за наблюдение на движението им нарасна от 89% през 2022 г. на 96% през 2023 г.

И накрая, от 1 септември 2023 г. беше въведен инструментът за машинно разчитане Heimdall за уведомленията за надеждност и пригодност. Този инструмент извлича информация, предоставена от банките чрез портала на IMAS, като например въпросници, и анализира съдържанието ѝ преди служителите, работещи по случаите, да проверят и завършат оценката с помощта на основания на риска инструмент за оценка. Използването на Heimdall и на инструмента за оценка на риска укрепва ефективността на процеса на оценяване за надеждност и пригодност и осигурява последователност в цялостния процес на оценяване.

6 Отчитане на използването на бюджета

6.1 Разходи за 2023 г.

Съгласно Регламента за ЕНМ от ЕЦБ се изисква да заделя достатъчно ресурси, за да изпълнява ефективно надзорните си задачи. Тези ресурси се финансират посредством надзорни такси, които се поемат от лицата, подлежащи на пряк и непряк надзор от страна на ЕЦБ. Тя полага всички усилия за приоритетно пренареждане и оптимизиране на ресурсите си с цел да се гарантира, че банковият надзор може адекватно да изпълнява задачите си в постоянно променяща се среда, като по този начин повишава своята ефективност и ограничава разходите си в съответствие с ангажимента за постигане на стабилност на разходите на цялата организация.

Разходите за надзорните задачи се вписват отделно в бюджета на ЕЦБ. Те се състоят от преките разходи за банковия надзор в ЕЦБ. Надзорната функция разчита също на споделени услуги, предоставяни от спомагателни структурни звена в ЕЦБ^[65].

Управителният съвет изпълнява функциите на бюджетен орган на ЕЦБ. Той приема годишния бюджет на ЕЦБ по предложение на Изпълнителния съвет, като се консултира с председателя и заместник-председателя на Надзорния съвет по въпросите, свързани с банковия надзор. Управителният съвет получава съдействие от Бюджетния комитет, който се състои от представители на всички национални централни банки от Евросистемата и на ЕЦБ. Бюджетният комитет подпомага Управителния съвет, като му предоставя оценки на докладите на ЕЦБ относно бюджетното планиране и контрола.

През 2023 г. действителните годишни разходи за надзорните задачи на ЕЦБ възлизат на 653,5 млн. евро, което е в съответствие с прогнозната стойност от 649,0 млн. евро, обявена през март 2023 г., и със 7,4% под бюджетния таван на ЕЦБ за надзорни задачи през 2023 г. в размер на 705,6 млн. евро.

Класификациите, представени в Taблица 6, се използват за разграничаване на годишните разходи, подлежащи на възстановяване посредством годишни надзорни такси от поднадзорните лица въз основа на надзорния им статут като значими или по-малко значими институции според член 8 от Регламента относно таксите^[66].^[67] В Таблица 7 е представена по-детайлна информация за разходите въз основа на извършените дейности.

През 2023 г. изразходваните средства за надзорни задачи (653,5 млн. евро) са нараснали с 10,1% спрямо 2022 г., когато възлизаха на 593,8 млн. евро. Увеличение се наблюдава при всички основни надзорни задачи. То отразява повишението на разходите за персонал, както и първата цяла година, в която дейността на банковия надзор се възстановява до обичайно ниво след пандемията. Освен това то отразява въвеждането на нови ИТ услуги, отнасящи се до проекти в областта на надзорните технологии (suptech), и текущи промени в други ИТ системи за банков надзор. Повече информация за тези дейности се съдържа в раздел 5.9. И накрая, повишението отразява въздействието на инфлацията и високите цени на енергоносителите. Увеличението с 20,4% на разходите за макропруденциални задачи отразява осъществения през 2023 г. от Европейския банков орган стрес тест, провеждан на всеки две години.

За допълване на вътрешните си ресурси ЕЦБ използва услугите на външни консултанти с цел да осигури специализирани експертни познания или комплексни консултации под квалифицирано вътрешно ръководство за увеличаване на вътрешните ресурси по време на върхови натоварвания. През 2023 г. ЕЦБ изразходва за консултантски услуги по основни надзорни задачи 33,9 млн. евро, или с 6,9 млн. евро по-малко спрямо 2022 г., главно в резултат от използването на вътрешни средства за задачите на място. Тези разходи включват 9,4 млн. евро за развитие на ИТ системите, 8,3 млн. евро за прегледи на качеството на активите и 16,2 млн. евро за надзорни задачи на място, включително презгранични мисии. Повече информация за тези дейности е поместена в глава 1. Освен това бяха извършени разходи за консултантски услуги в размер на 11,2 млн. евро. Тези разходи са направени от структурни звена, които подпомагат дейността на банковия надзор в ЕЦБ, и са свързани предимно с функционирането и усъвършенстването на поддръжката на ИТ системите.

През 2023 г. беше отбелязано значително увеличение на разходите за служебни пътувания, свързани с дейности по банков надзор, като разходите достигнаха 11,3 млн. евро спрямо 6,8 млн. евро през 2022 г. Това се дължи на факта, че 2023 г. е първата цяла година, в която служебните пътувания бяха без ограничения след пандемията.

Разпределението на разходите на пряко присъщи за изпълнение на надзорните задачи в ЕЦБ и на разходи за споделените услуги беше като цяло сходно с това от предходната година (Графика 13).

Графика 13

Разходи за надзорните задачи на ЕЦБ по категории

(млн. евро)

Пряко присъщите разходи включват разходи за основен надзорен персонал, за надзорни инициативи (включително разходи, свързани с цялостните оценки), други оперативни разходи – например за служебни пътувания и обучение, за специализирани информационни технологии, като системата на ЕНМ за управление на информацията (IMAS) и платформата за отчитане на сметки за стрес тестове (STAR) и свързаните с тях проекти, както и за усъвършенствани надзорни технологии.

Категорията „споделени услуги“ обхваща услуги, които се използват както от централнобанковата функция, така и от функцията по банков надзор.^[68] Разходите за тези споделени услуги се разделят между отделните функции чрез механизъм за разпределяне на разходите, който използва секторни стандартни показатели, като еквиваленти на пълно работно време, офиси и брой заявки за превод. Тъй като ЕЦБ е поела ангажимент да работи усилено за подобряване на ефективността, тя редовно усъвършенства показателите за разпределение на разходите.

През 2023 г. действителните разходи бяха общо 653,5 млн. евро. Пряко присъщите разходи възлизат на 403,0 млн. евро, а споделените услуги – на 250,5 млн. евро, съответно 61,7% и 38,3% от действително извършените разходи (които като цяло са сходни с тези през 2022 г., когато бяха съответно 59,2% и 40,8%). През 2023 г. амортизацията на IMAS и STAR допринесе за увеличаването на пряко присъщите разходи за информационни технологии и свързаните с тях проекти, възлизащи на 22,9 млн. евро.

През 2023 г. 70,7% от общото увеличение на действителните разходи в размер на 59,7 млн. евро се дължи на разходите, свързани с персонала (42,2 млн. евро). През 2022 г. разходите за персонал намаляха след корекции в оценката на дългосрочните доходи в резултат от значително по-високия дисконтов лихвен процент, приложен при актюерската оценка. През 2023 г. по-големият среден брой служители, работещи в банковия надзор в ЕЦБ, включително персоналът, необходим за провежданите на всеки две години стрес тестове на Европейския банков орган и в рамките на частичното използване на вътрешни ресурси за разходи за консултантски услуги, свързани с проверките на място и проучванията на вътрешни модели, както и корекции на заплатите, доведоха до нарастване на разходите за персонал.

Освен това възстановяването на дейността в пълен обем след пандемията не само доведе до по-висок коефициент на заетост на персонала, но също така и оказа въздействие върху повечето видове разходи, например служебни пътувания, което също допринесе за общото увеличение на разходите.

Останалата част от увеличението се наблюдава в повечето други категории разходи – както при пряко присъщите разходи, така и при разходите за споделени услуги, отново главно като отражение на връщането към най-високо ниво на активност и на въздействието на инфлацията.

6.2 Прогноза за таксите за банков надзор на ЕЦБ през 2024 г.

Вследствие на отслабването на влиянието на пандемията върху очакваното използване на планираните разходи, ЕЦБ коригира подхода си при прогнозиране на разходите за 2024 г. Очакваното увеличение при използването на планираните разходи доведе до прогнозни разходи за 2024 г. в размер на 661,0 млн. евро. Бюджетният таван за надзорни задачи на ЕЦБ за 2024 г. е 698,9 млн. евро. В съответствие с ангажимента на ЕЦБ за постигане на стабилност на разходите при тези планирани разходи се отчитат усилията за приоритетно пренареждане и оптимизиране на ресурсите, фактът, че няма да се провежда стрес тест на Европейския банков орган през 2024 г., а също и използването на вътрешни ресурси за разходи за консултантски услуги във връзка с проекти за надзорни технологии и мисии на място, които се компенсират от намаляването на разходите за консултантски услуги.

В съответствие с ангажимента си за постигане на стабилност на разходите на цялата организация към 2023 г. ЕЦБ предвижда стабилизиране и на планираните разходи по текущите си задачи.

Годишната надзорна такса за 2024 г., която ще бъде начислена през 2025 г., ще стане известна едва в края на периода на таксуване и ще включва действителните разходи за цялата 2024 г., коригирани със суми, възстановени на или събрани от отделните банки за предишни периоди на таксуване, за лихви за просрочено плащане и за несъбираеми такси.

Делът от общата сума, който ще се начисли за всяка категория през 2024 г., се оценява на 95,8% за значимите институции и на 4,2% за по-малко значимите.

6.3 Рамка за таксите за 2023 г.

Заедно с Регламента за ЕНМ, Регламентът относно таксите и свързаното с него Решение^[69] осигуряват правната рамка, съгласно която ЕЦБ начислява годишна надзорна такса за разходите, свързани с изпълнението на надзорните ѝ задачи.

6.3.1 Обща сума, която ще бъде начислена за периода на таксуване 2023 г.

Годишната надзорна такса, която ще бъде начислена за периода на таксуване 2023 г., възлиза на 635,7 млн. евро. Тя се състои почти изцяло от действителните годишни разходи за 2023 г., възлизащи на 653,5 млн. евро, коригирани с 402 266 евро за (нетно) възстановяване на суми на отделни банки за предходни периоди на таксуване и 182 137 евро за получени лихви по просрочени плащания, или с обща корекция в размер на 220 129 евро.

Годишната надзорна такса може да бъде коригирана и с отписани суми, които са несъбираеми. През 2023 г. подобна корекция не беше необходима.

Сумата за възстановяване посредством годишни надзорни такси се разделя на две части. Това разделение е свързано със статута на поднадзорните лица като значими или по-малко значими, отразяващо различните степени на надзорен контрол, на който те подлежат от страна на ЕЦБ. Разходите се разпределят по категории институции въз основа на методология, която позволява текущи подобрения и своевременни корекции, като се гарантира, че с времето разпределението непрекъснато ще се усъвършенства.

През 2023 г. общата сума, която ще бъде начислена на значимите институции, е 626,5 млн. евро; за по-малко значимите институции тя е 27,2 млн. евро, или съответно 95,8% и 4,2% от общите разходи за надзорните задачи на ЕЦБ.

6.3.2 Индивидуални надзорни такси

На равнище банка или група таксите се изчисляват в зависимост от значимостта на банката и рисковия ѝ профил, като се използват фактори за годишната такса за поднадзорните банки.

Повече информация относно надзорните такси е налична на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ.

6.4 Други приходи от задачи, свързани с банковия надзор

ЕЦБ има право да налага административни санкции на поднадзорните лица за неизпълнение на задълженията им съгласно приложимото банково право на ЕС относно пруденциалните изисквания (включително надзорните решения на ЕЦБ). Свързаните с тях приходи не се вземат предвид при изчисляването на годишните надзорни такси, нито се възстановяват суми за такива санкции, в случай че предишни санкционни решения бъдат изменени или отменени. Съответната сума се записва в отчета за приходите и разходите на ЕЦБ. През 2023 г. приходите от санкции, наложени на поднадзорни лица, възлязоха на 17,9 млн. евро.

7 Правни актове, приети от ЕЦБ

Правните актове, приети от ЕЦБ, включват регламенти, решения, насоки, препоръки и указания към НКО (изброени в член 9, параграф 1, трета алинея от Регламента за ЕНМ и член 22 от Рамковия регламент за ЕНМ). В настоящия раздел са посочени правните актове, засягащи банковия надзор, които са приети от ЕЦБ през 2023 г. и публикувани в „Официален вестник на Европейския съюз“ и на уебсайта EUR-Lex. Обхванати са правните инструменти, приети съгласно член 4, параграф 3 от Регламента за ЕНМ, и други релевантни правни инструменти.

7.1 Регламенти на ЕЦБ

ЕЦБ/2023/20
Регламент (EU) 2023/1678 на Европейската централна банка от 17 август 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) 2015/534 относно отчитането на надзорна финансова информация (ЕЦБ/2015/13) (ЕЦБ/2023/20) (ОВ L 216, 1.9.2023 г., стр. 93)

7.2 Правни актове на ЕЦБ, различни от регламенти

ЕЦБ/2023/2
Решение (ЕС) 2023/656 на Европейската централна банка от 28 февруари 2023 година относно общата сума на годишните надзорни такси за 2022 година (ЕЦБ/2023/2) (ОВ L 81, 21.3.2023 г., стр. 42)

ЕЦБ/2023/5
Решение (ЕС) 2023/672 на Европейската централна банка от 10 март 2023 г. за делегиране на правомощието за приемане на решения, свързани с проверки на място и проучвания на вътрешни модели (EЦБ/2023/5) (ОВ L 84, 23.3.2023 г., стр. 18)

ЕЦБ/2023/6
Решение (ЕС) 2023/673 на Европейската централна банка от 14 март 2023 г. за определяне на ръководителите на работни звена, които приемат делегирани решения, свързани с проверки на място и проучвания на вътрешни модели (ЕЦБ/2023/6) (ОВ L 84, 23.3.2023 г., стр. 24)

ЕЦБ/2023/11
Решение (ЕС) 2023/864 на Европейската централна банка от 13 април 2023 година за изменение на Решение ЕЦБ/2014/16 относно създаването на Административен съвет за преглед и установяването на оперативните му правила (ЕЦБ/2023/11) (OВ L 112, 27.4.2023 г., стр. 46)

ЕЦБ/2023/18
Решение (ЕС) 2023/1681 на Европейската централна банка от 17 август 2023 година относно предоставянето на Европейската централна банка на надзорни данни, отчетени на националните компетентни органи от поднадзорните лица (ЕЦБ/2023/18) (OВ L 216, 1.9.2023, стр. 105)

ЕЦБ/2023/19
Решение (ЕС) 2023/1680 на Европейската централна банка от 17 август 2023 година относно отчитането на планове за финансиране на поднадзорни лица от национални компетентни органи на Европейската централна банка (ЕЦБ/2023/19) (OВ L 216, 1.9.2023 г., стр. 98)

ЕЦБ/2023/24
Решение (ЕС) 2023/2530 на Европейската централна банка от 28 септември 2023 година за делегиране на правомощието за приемане на решения да не се повдигат възражения срещу планирани макропруденциални мерки на националните компетентни органи или определените на национално равнище органи (ЕЦБ/2023/24) (OВ L, 2023/2530, 24.11.2023 г.)

ECB/2023/26
Решение (ЕС) 2023/2531 на Европейската централна банка от 24 октомври 2023 година за определяне на ръководителите на работни звена, които приемат делегирани решения да не се повдигат възражения срещу планирани макропруденциални мерки на националните компетентни органи или определените на национално равнище органи (ЕЦБ/2023/26) (OВ L, 2023/2531, 24.11.2023 г.)