Надзорни мерки

Изпълнението на пруденциалните изисквания към кредитните институции е от решаващо значение за осигуряването на тяхната устойчивост и сигурност и на стабилността на финансовата система в ЕС. Ето защо ЕЦБ предприема своевременни и целесъобразни действия веднага щом установи основания да подозира, че дадено поднадзорно лице не изпълнява пруденциалните изисквания или задължения, наложени от законодателни актове, разпоредби или надзорни решения, или че прилага (или е вероятно да прилага) рискови или неустойчиви практики, които биха могли да застрашат него самото или банковата система.

Своевременното откриване на недостатъците („констатации“) и съответните искания за корективни мерки са в центъра на банковия надзор. Това означава надзорните органи да идентифицират предизвикващите тревога практики и да съобщят за това на банките на достатъчно ранен етап, за да се осигури бърза и ефикасна корекция. Освен това надзорните органи са готови да ескалират мерките за преодоляване на проблемите, ако процесът на корекции не напредва с очаквания темп или ако сериозността на констатациите налага такава стъпка. Изключително важно е надзорният процес и корективната му функция да действат ефикасно. Освен това в интерес на самите банки е да си сътрудничат с ЕЦБ в това начинание.

За тази цел ЕЦБ разполага с богат инструментариум, който ѝ позволява да приема надзорни мерки и мерки за привеждане в изпълнение и/или да налага ефикасни, пропорционални и възпиращи санкции. Това осигурява спазване на пруденциалните изисквания от страна на съответната банка и въздържане от нарушения от страна на останалите.

Надзорните мерки имат за цел да осигурят предприемането на необходимите действия от банките на ранен етап. Целта е да се гарантира солидно управление и покритие на рисковете им и преодоляване на всякакво несъответствие или риск от несъответствие с пруденциалните изисквания. Ако дадена банка не изпълни приложимите пруденциални изисквания (или не е вероятно да ги изпълни през следващите 12 месеца), или ако са налице проблеми с нейното управление или капацитета ѝ за покриване на рискове, ЕЦБ може да издаде необвързващи препоръки, да определи очаквания или да изиска от банката (наред с други мерки):

• да представи план за действие за възстановяване на съответствието с надзорните изисквания;
• да представя допълнителни или по-чести отчети;
• да усъвършенства своята уредба, процеси или стратегии;
• да ограничи променливите възнаграждения;
• да използва нетната си печалба за укрепване на собствения капитал;
• да намали риска, присъщ на определени дейности, продукти и системи;
• да спазва наложените от ЕЦБ ограничения или забрани за разпределяне на дивиденти на акционери или притежатели на инструменти на допълнителния капитал от първи ред;
• да държи допълнителен собствен капитал;
• да ограничи своята дейност, операции или мрежа или да поиска освобождаване от дейности, които създават прекомерен риск за стабилността ѝ;
• да подложи на преоценка надеждността и пригодността на членовете на ръководния орган. 

Някои от тези мерки са подробно описани в Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ), транспонирана в обвързващи национални закони, и в член 16 от Регламента за ЕНМ.

Всички тези инструменти се различават по своята сила и изборът на правилния за всяка ситуация зависи от надзорната преценка и конкретните обстоятелства. По правило ЕЦБ се стреми да изпълнява мандата си посредством надзорен диалог, посредством сътрудничество с банките с цел да се установят и преодолеят недостатъците, преди да бъде застрашена тяхната сигурност и солидност. В някои случаи обаче сериозността на констатациите принуждава ЕЦБ да прибегне от самото начало до инвазивни надзорни действия. В други случаи е възможно банките да не реагират подобаващо на първоначално предприетите мерки и това да принуди ЕЦБ да засили инвазивността чрез по-нататъшни мерки, колкото по-дълго остават нерешени проблемите. Рамката на ЕЦБ за ескалиране на мерките е представена накратко по-долу. Обърнете внимание, че примерите не са изчерпателни и макар стрелката да обозначава нарастващо равнище на инвазивност, надзорниците могат да го променят между различните стъпки.

Наличните мерки, които не се изключват взаимно, могат да се използват успоредно или една след друга, но без да е нужно да се следва автоматична последователност. Това означава, че една или повече от стъпките за ескалиране могат да бъдат пропуснати, ако сериозността на констатациите или незадоволителният напредък на корекциите го налагат. Обикновено с напредването на процеса наборът от налични инструменти намалява. Например когато ЕЦБ приложи най-напред препоръка, с която приканва банката да изготви план за действие за преодоляване на определени недостатъци, някои аспекти на плана или други конкретни мерки могат да бъдат направени принудително изпълними чрез налагането на обвързващи изисквания, ако дотогавашното взаимодействие с банката е било неуспешно. Тъй като прилагането на рамката за ескалиране на мерките включва надзорна преценка и зависи от конкретните обстоятелства, искането за план за действие може да бъде наложено от самото начало като обвързващо изискване, без непременно да се посочва съдържанието на плана. В други случаи сериозността на констатациите или поведението на банката могат да бъдат основание за незабавно приемане на мерки за привеждане в изпълнение или налагане на санкции, успоредно с използването на надзорни мерки.

Когато напредват в процеса на ескалация, надзорниците се съобразяват с редица принципи, които осигуряват ефикасно идентифициране, съобщаване и коригиране на констатираните недостатъци и на мерките (както е обяснено в тази реч на заместник-председателя на Надзорния съвет). По-специално, когато в дадена банка бъдат установени проблеми:

• надзорниците най-напред установяват първопричините за проблемите, което им позволява да организират около тях констатациите си, а не просто да търсят преодоляване на последствията;

• надзорниците прилагат принципа на пропорционалност, за да определят приоритетите, към които да насочат вниманието си, и да приспособят интензивността на мерките към сериозността на проблемите и към съпътстващите обстоятелства;
• надзорниците формулират надзорните си действия и ясните търсени резултати и съобщават на банката очакванията си, като се уверяват, че тя е наясно какво се очаква и в какъв срок;
• след като мерките бъдат съобщени, надзорниците наблюдават прилагането им и проверяват до каква степен банките са решени да действат и да коригират подобаващо недостатъците в предвидения срок; в тази част на процеса с банките се поддържа редовно взаимодействие, което е с по-висока честота при по-сериозни проблеми;
• когато банките не действат за преодоляване на проблемите с очакваната бързина и по този начин не изпълняват надзорните очаквания, надзорниците имат готовност да ескалират процеса и да предприемат по-строги мерки, за да осигурят скорошно и ефикасно подобрение;
• в зависимост от сложността на констатациите надзорниците планират от самото начало стратегиите си за потенциална ескалация, подготвяйки се за по-нататъшни действия при необходимост; те имат грижата да обяснят ясно на банките потенциалните последици от неизпълнението на надзорните мерки.