Предисловие от Кристин Лагард, председател на ЕЦБ

Запазването на устойчивостта на банките под европейския банков надзор продължи да бъде основен приоритет през 2025 г. Глобалните икономически и геополитически предизвикателства все така оказваха неблагоприятно въздействие върху финансовите системи, което подчертаваше значението на силния надзор, осигуряващ способността на банковия сектор в еврозоната да продължава да подпомага реалната икономика.

Благодарение на стабилния напредък в рамките на Единния надзорен механизъм в продължение на повече от десетилетие банките запазиха устойчивостта си въпреки нарастващата геополитическа несигурност и макроикономическия натиск. През третото тримесечие на 2025 г. съвкупното съотношение на базовия собствен капитал от първи ред беше 16,1%, а съотношението на ликвидно покритие остана стабилно на равнище от 157%, като те надвишаваха значително приложимите изисквания. Рентабилността също се запази, като средната възвръщаемост на капитала се стабилизира на ниво около 10%. Това спомогна да се поддържа подкрепата на банките за домакинствата и предприятията в период на по-бавен растеж и продължаващи структурни промени.

Предизвикателствата, породени от нарастващото напрежение в търговията, засилената несигурност и специфичните за сектора уязвимости все още не са намерили пълно отражение в балансите на банките. Прехвърлянето на сътресенията обаче може да се забави и да е неравномерно, затова е наложително банките и надзорните органи да мислят в перспектива и да действат своевременно, когато забележат натрупване на рискове.

Освен това в контекста на протичащия в световен план дебат за сложността на финансовите правила ЕЦБ представи на европейските законодателни органи препоръки, предназначени да спомогнат за оптимизирането на пруденциалната европейска регулаторна, надзорна и отчетна рамка. Успоредно с това банковият надзор в ЕЦБ прилага, заедно с националните компетентни органи, комплекс от реформи на надзорните процедури, за да ги направи по-ориентирани към рисковете и по-ефикасни. Тези общи усилия имат за цел да се намали сложността на нормативната уредба, като същевременно се запази устойчивостта и силата на европейския банков сектор.

Едновременно с това дневният ред на надзора все така е съсредоточен върху структурните предизвикателства, които променят картината в банковия сектор. Рисковете, свързани с климата и природата, остават основен приоритет, като банките разработват надеждни планове за преход. Освен това цифровизацията и бързото въвеждане на изкуствения интелект откриват възможности за иновации и ефикасност, но същевременно излагат банките на нови операционни рискове, като например киберзаплахи и уязвимости на ИКТ инфраструктурата, както и на засилена конкуренция.

И накрая, събитията през 2025 г. затвърдиха отново необходимостта от „повече Европа“. За да се насърчи интеграцията, да се стимулира конкурентоспособността и да се отключи икономическият потенциал на Европа, особено важно е да се използва постигнатият напредък в рамката за управление на кризи и застраховане на депозитите, да бъде завършен банковият съюз, включително създаването на европейска схема за застраховане на депозитите, и да бъде задълбочен единният пазар.

В перспектива ЕЦБ твърдо се придържа към ангажимента си за осигуряване на солиден и приспособим банков сектор в еврозоната. Посредством ефективен, ефикасен и основан на рисковете надзор тя ще продължи да допринася за запазването на финансовата стабилност, да подпомага устойчивия растеж и да се грижи банковият сектор в еврозоната да остава устойчив и годен да обслужва реалната икономика в един бързо променящ се свят.

Предисловие от Клаудия Бух, председател на Надзорния съвет

През 2025 г. банковият надзор в ЕЦБ отбеляза напредък в програмата си за неговото оптимизиране, запазвайки същевременно устойчивостта на банковия сектор в еврозоната. Въз основа на реформата на процеса по надзорен преглед и оценка, която ще бъде приложена изцяло през 2026 г., подложихме на преглед надзорните си процеси в по-широк план.

Главната ни цел е да направим европейския банков надзор по-ефективен, по-ефикасен и основан на рисковете. Като използвахме съображенията, изложени от различни заинтересовани страни, съставихме всеобхватна програма за реформа, която се изпълнява усилено, както е обяснено в доклада ни Streamlining supervision, safeguarding resilience: the ECB’s agenda for more effective, efficient and risk-based European banking supervision. Ние ще предоставяме актуална информация за напредъка на тези реформи и за тяхното въздействие в годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност, като започваме с настоящото издание.

Оптимизирането на надзора способства за запазване на устойчивостта. Неговата цел е поддържането на сигурни и стабилни банки. Това означава уязвимостите да се установяват на ранен етап, да се осигурява предприемането на решителни действия по тях и при необходимост да се повишава степента на надзорните мерки. Посредством реформите освобождаваме надзорен капацитет, така че да можем да съсредоточим вниманието си върху новоформиращата се картина на рисковете и по този начин да запазим гъвкавост в бързо променящата се среда. Това ще даде на надзорниците възможност да забелязват по-рано слабостите и да се погрижат банките да предприемат своевременни мерки, за да запазят цялостната си устойчивост. Тя не се изчерпва със силната финансова позиция, а е свързана и с оперативна гъвкавост, надеждно институционално управление и добро управление на рисковете. Тя позволява на банките да продължат да предоставят финансовите си услуги дори когато са изложени на стрес. Важна е също и за конкурентоспособността им, както и за дългосрочните им бизнес модели.

Запазването на устойчивостта е особено важно в сегашните условия. Политическата, икономическата и геополитическата несигурност е голяма, но тя не намира задоволително отражение в пазарните показатели за финансов стрес, а това може да доведе до рязка преоценка на риска. В момента капиталовите и ликвидните буфери на банките са доста над регулаторните изисквания, а рентабилността им е солидна. Средносрочната до дългосрочна перспектива за финансовата стабилност обаче е станала по-несигурна. При засилено геополитическо напрежение, завишени оценки в редица сегменти на финансовия пазар, нарастваща взаимосвързаност с небанковите финансови посредници и риск от внезапна промяна на пазарните нагласи е възможно неочаквано да настъпят сътресения, които бързо да се разпространят.

Затова трябва да продължим да следим в максимална степен краткосрочните показатели за резултатите на банките и да откриваме уязвимостите от неблагоприятни външни събития. Това е контекстът, в който определихме надзорните си приоритети за цикъла 2026–2028 г.

Първият приоритет е да се засили устойчивостта на банките срещу геополитически рискове и макрофинансова несигурност. Това включва поддържане на силни кредитни стандарти, достатъчна капитализация и разумно управление на рисковете, свързани с климата и природата. Като част от тези дейности през 2026 г. ще проведем обратен стрес тест, с който да установим какви специфични за банките сценарии на геополитически риск биха могли да засегнат тежко финансовите им позиции.

Вторият приоритет е насочен към оперативната им устойчивост и надеждността на технологиите, които използват. Банките трябва да управляват по-добре операционните рискове, да отстранят слабостите в начина, по който събират и използват информацията за рисковете, и да се погрижат цифровата трансформация – включително използването на изкуствен интелект – да се опира на силно институционално управление и мерки за контрол на рисковете.

Гъвкавият надзор с ясен акцент върху съществените рискове и запазването на цялостната устойчивост на банките в еврозоната е стратегическа реакция на променящите се условия на риск. За да изпълняваме мандата си да поддържаме банките сигурни и стабилни, се нуждаем от силна регулаторна рамка. В рамките на Европа една по-голяма хармонизация на правилата за банковата дейност и европейското застраховане на депозитите биха подпомогнали интеграцията и опростяването, а стимулирането на единния пазар би допринесло за ефикасността на банковия сектор.

В международен план устойчивостта на световната финансова система е от решаващо значение за растежа и стабилността. Тя зависи от наличието на общи регулаторни стандарти и добра координация между надзорните органи. Тези предпазни механизми трябва да бъдат запазени в условията на засилващо се геополитическо напрежение. Евентуално фрагментиране или отслабване на стандартите биха довели до нарушаване на способността на банките да устояват на неблагоприятни събития.

1 Банковият надзор през 2025 г.

1.1 Устойчивост на банките под прекия надзор на ЕЦБ през 2025 г.

През изминалата година банковият сектор на еврозоната^[1] остана устойчив, като поддържаше надежден рисков профил и стабилни основни показатели. При значимите институции съвкупното капиталово съотношение на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1) при прилагане на преходното третиране леко се увеличи на годишна основа до 16,1% през третото тримесечие на 2025 г. спрямо 15,7% през 2024 г.^[2] По-доброто му ниво се дължеше главно на стабилната доходност и високата неразпределена печалба на значимите институции. При тях съвкупните съотношения на ливъридж съгласно преходното третиране останаха като цяло стабилни на равнище от 5,9%.

В условията на постепенно намаляваща свръхликвидност в еврозоната банковият сектор поддържаше стабилни нива на ликвидност, които останаха доста над минималните изисквания. През 2025 г. съвкупното отношение на ликвидно покритие при значимите институции бе 157%, а съвкупното им отношение на нетно стабилно финансиране – 126%.

Рентабилността на значимите институции през 2025 г. се оказа устойчива. Нетният лихвен доход остана висок въпреки смекчаването на паричната политика, значително превишавайки наблюдаваните в периода на ниски лихвени проценти нива. Освен това нелихвените приходи отчетоха силен растеж, обусловен от дейностите по управление на активи и увеличените нетни приходи от такси и комисиони при платежните услуги.

Качеството на активите също остана стабилно, подпомогнато от умерените макроикономически условия и стабилните баланси на частния сектор. През първите три тримесечия на годината общото съотношение на необслужваните кредити (НОК) на значимите институции бе 1,9%^[3], като равнището на провизиране на банките отразяваше очакванията за стабилно качество на активите и в бъдеще. Зад стабилността обаче се криеха някои различия между отделните държави и класове активи. Слабото търсене на кредити от страна на НФП наред с нетното затягане на кредитните стандарти на банките през последните тримесечия отразяваха редица проблеми, като например напрежението в търговията и свързаната с него несигурност през изминалата година. Въпреки ниското равнище в началото случаите на несъстоятелност в еврозоната към третото тримесечие на 2025 г. нараснаха с 5,1% на годишна база^[4], като повечето от тях засягаха малките и средните предприятия (МСП).

Обобщено, съотношението на НОК на значимите институции остана стабилно както при портфейлите на МСП, така и при по-широките портфейли на НФП – съответно около 4,9% и 3,5%. Съотношението на НОК във фаза 2, т.е. делът на кредитите със значително увеличение на кредитния риск след първоначалното признаване, намаля незначително до 15,4% при МСП (-0,16 процентни пункта на годишна база) и до 13,6% при НФП (-0,46 процентни пункта).

В сектора на търговските недвижими имоти (ТНИ) индексите на нагласите и агрегираните показатели за качеството на активите сочеха стабилизиране на пазарите в еврозоната въпреки неблагоприятните фактори в сегмента на офисните помещения. Съотношението при портфейлите от ТНИ във фаза 2 намаля на годишна база с 1,74 процентни пункта до 17,8%. Някои държави обаче отчетоха съществено нарастване на необслужваните кредити в портфейлите на МСП и ТНИ, очертавайки необходимостта от по-нататъшно щателно наблюдение на тези сегменти.

При домакинствата по-ниските лихвени проценти и подобряващите се перспективи на жилищния пазар обуславяха силното търсене на ипотечни кредити, като качеството на активите продължаваше да се подобрява. При потребителските кредити обаче качеството на активите леко се влоши, което намери проявление в нарастването с 0,16 процентни пункта на годишна база на съотношението на необслужваните кредити до 5,5%.

1.1.1 Стрес тестове през 2025 г.

През 2025 г. банковият надзор в ЕЦБ проведе стрес тест за платежоспособността на значимите институции в еврозоната.^[5] Общо 51 големи банки от еврозоната участваха в координирания от Европейския банков орган (ЕБО) общоевропейски стрес тест, а 45 средно големи институции бяха включени в паралелния стрес тест, координиран от ЕЦБ. За всички институции бе използвана обща аналитична рамка. ЕБО публикува подробни резултати от общоевропейския стрес тест през 2025 г. за най-големите 51 банки от еврозоната. ЕЦБ публикува отделни резултати за 45-те банки със среден размер, както и доклад с обобщените окончателни резултати от стрес теста на банките в еврозоната за пълната извадка от 96 поднадзорни институции.^[6]

Като цяло стрес тестът открои устойчивостта на банковия сектор в еврозоната при преодоляването на сериозен, макар и потенциален икономически спад. Стрес тестът през 2025 г. препотвърди засилващата се устойчивост на банковия сектор след създаването на Единния надзорен механизъм (ЕНМ) през 2014 г. Спрямо наблюдаваното в края на 2013 г. ниво от 11,1% съвкупното съотношение на БСК1 се увеличи с 4,9 процентни пункта до 16,0% в края на 2024 г. (графика 1). При неблагоприятния сценарий съотношението на БСК1 постепенно се увеличаваше през този период, достигайки равнище, което при теста през 2025 г. бе с 3,5 процентни пункта по-високо, отколкото при комплексното оценяване от страна на ЕЦБ през 2014 г. В сравнение със стрес теста през 2023 г. резултатите от 2025 г. показаха по-високи общи загуби от кредитен риск предвид по-голямото увеличение на НОК, докато загубите от пазарен риск, тези от операционен риск и въздействието върху размера на рисковите експозиции бяха почти същите, както при предходния тест през 2023 г.

Въпреки това повишената рентабилност позволи на банките по-добре да абсорбират неблагоприятните шокове в периода на стрес теста и максимално да компенсират по-големите загуби. Вследствие на това намалението на капитала бе по-слабо, като по-добрите резултати от стрес теста през 2025 г. в голяма степен се дължаха на нетния доход от лихви в сравнение със стрес теста през 2023 г.

Резултатите от стрес тестовете се използват в надзорния диалог с поднадзорните на ЕЦБ институции. Всички пропуски от качествено естество, установени по време на стрес тестовете, допринасят за институционалния компонент на процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) и поради това могат потенциално да влияят на изискванията по Стълб II. Количествените резултати се вземат предвид, когато се определят насоките по Стълб II и съотношението на ливъридж. На графика 1 е показана динамиката на агрегираните съотношения на БСК1 на равнище банкова система преди и след стреса по време на общоевропейските надзорни тестове.

Графика 1

Съвкупно съотношение на БСК1 в началния момент и в края на тригодишния неблагоприятен сценарий

(процент от размера на рисковата експозиция)

Успоредно с общоевропейския стрес тест през 2025 г. ЕЦБ проведе проучвателен анализ на кредитния риск от контрагента, за да оцени способността на избрани банки да създават модели на кредитния риск от контрагента при различни стрес сценарии и да установяват уязвимостите, свързани с експозициите към небанкови финансови институции (НБФИ). Макар че анализът не засегна пряко капиталовите изисквания, констатациите бяха използвани в надзорния диалог с банките участници.

Резултатите от анализа показаха, че подложените на тест експозиции към кредитен риск от контрагента, изключвайки обезпеченията, са особено големи спрямо регистрираните в САЩ НФП и НБФИ. Освен това сценарият с обезценяване на еврото показа като цяло по-големи загуби от кредитен риск от контрагента в сравнение със сценария с понижаващи се лихви. В същото време сравнително ограничен изглеждаше подложеният на стрес общ утежняващ риск, измерващ степента на положителна корелация между експозицията към контрагент и риска от неизпълнение.

1.2 Надзорни приоритети за периода 2025–2027 г.

1.2.1 Въведение

Прогнозата за банковия сектор до голяма степен се обуславя от продължаващата несигурност в геополитическата среда и отражението ѝ върху икономиката на еврозоната. Въпреки че европейският банков сектор остана устойчив при последните сътресения, в надзорните приоритети бе потвърден призивът на банковия надзор в ЕЦБ за предпазливост и благоразумие, както и необходимостта от постоянно наблюдение и редовни оценки на последиците от външните за сектора сътресения. В тези условия поднадзорните институции бяха призовани да засилят способността си да устояват на непосредствените макрофинансови заплахи и сериозните геополитически сътресения (приоритет 1, виж раздел 1.2.2), като насочат вниманието си най-вече към рамките за управление на кредитния риск и за оперативна устойчивост. Предвид всеобхватния характер на геополитическите рискове поднадзорните институции биваха насърчавани да включват потенциалните последици от тях в своите бизнес стратегии и рамки за управление на рисковете. Освен това от тях се изискваше да положат повече усилия за ефикасно и своевременно отстраняване на трайните съществени пропуски, установени при агрегирането на данните за рисковете и отчитането им, както и в бизнес стратегиите и управлението на свързаните с климата и околната среда рискове (приоритет 2, виж раздел 1.2.3), като по този начин да реагират на засиления надзорен контрол в тези критични области. И накрая, с превръщането на технологичния напредък в приоритет за бъдещето на банковия сектор поднадзорните институции бяха приканени да укрепват стратегиите си за цифровизация и да посрещат нововъзникващите предизвикателства, произтичащи от използването на новите технологии (приоритет 3, виж раздел 1.2.4).

1.2.2 Приоритет 1: укрепване на устойчивостта спрямо непосредствените макрофинансови заплахи и тежките геополитически сътресения

1.2.2.1 Управление на геополитическите рискове в рамките на надзорните приоритети

Геополитическите рискове останаха основен акцент в надзорните приоритети на ЕЦБ за периода 2025–2027 г. предвид задълбочаващата се глобална несигурност и взаимосвързания характер на този вид рискове. Наред с това бе очертана необходимостта банките да интегрират тези рискове в цялостните си рамки за управлението им и да поддържат устойчивостта си на широка база.

Справяне с геополитическите рискове

Изготвените през 2025 г. надзорни оценки се основаваха на създадената през 2024 г. рамка^[7] с цел по-добро осъзнаване как геополитическите сътресения влияят върху финансовата система и банките. Съвместните надзорни екипи (СНЕ) включиха геополитическите фактори в оценката на кредитния, пазарния, ликвидния, оперативния и управленския риск, разглеждайки ги като фактори с многостранно въздействие. Надзорните органи съсредоточиха вниманието си върху институционалното управление и управлението на рисковете от страна на банките, включително способността им да установяват, оценяват и реагират на геополитически сътресения. През януари 2025 г. ЕЦБ организира кръгла маса с банките, за да проучи практиките им за управление на геополитическите рискове, които послужиха за основа на надзорните дейности и подпомогнаха по-общите инициативи на ЕЦБ за укрепване на устойчивостта на банките спрямо геополитически сътресения. Геополитическите рискове бяха включени и в общоевропейския стрес тест през 2025 г.^[8], базиран на неблагоприятен глобален геополитически сценарий (виж раздел 1.1.1).

През 2025 г. банковият надзор в ЕЦБ отдели специално внимание на оперативното измерение на геополитическия риск. СНЕ направиха преглед на подготвеността на банките за реакция при киберзаплахи, проблеми, свързани с физическата сигурност, и сривове при възлагане на услуги на външни изпълнители. ЕЦБ проследи изпълнението на предписанията от стрес теста за киберустойчивост през 2024 г.^[9], който потвърди, че банките като цяло са добре подготвени за възстановяване след кибератака въпреки наличието на някои области, изискващи допълнителни усилия. Надзорът в тази област допълни текущото прилагане на Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA)^[10] .

Наред с това банковият надзор в ЕЦБ продължи да наблюдава внимателно банките от еврозоната с дъщерни предприятия в Русия, като изискваше ясни пътни карти за намаляване на рисковете, редовно отчитане и мерки, основаващи се на оценката на риска, с цел осигуряване на своевременното и добре планирано съкращаване на експозициите.

Накрая, ЕЦБ създаде и специална уебстраница за геополитическия риск на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ.

1.2.2.2 Рамки за управлението на кредитния риск

През 2025 г. надзорните органи продължиха да преодоляват структурните недостатъци в нормативните рамки на банките за управление на кредитния риск и наблюдаваха геополитическите рискове, макроикономическата несигурност и новопоявилите се рискове в уязвимите сектори, които биха довели до повишаване на кредитния риск. Така например бързо развиващите се взаимоотношения между банките и НБФИ, като частните пазарни фондове, могат да изложат банките на нови преки и косвени рискове, изискващи внимание от страна на надзора^[11]. Въпреки променящите се рискове основните показатели на надзора за кредитния риск останаха непроменени. През 2025 г. ЕЦБ продължи да отделя специално внимание през целия цикъл на управлението на кредитния риск – от предоставянето на кредити до управлението на НОК, гарантирайки, че банките разполагат с проактивни управленски процедури.

Свързаните с този риск надзорни дейности на място и от разстояние бяха консолидирани и управлявани от СНЕ, с което се осигуряваше цялостен и ефективен подход към надзора върху кредитния риск.

Инспекциите на място (виж раздел 1.4.2) през 2025 г. бяха насочени към търговията на дребно, търговските недвижими имоти, заемното финансиране и портфейлите на фирмите или МСП, по-специално към предоставянето на кредити, класифицирането на рисковете и практиките на моделиране на очакваните загуби по кредити.

При хоризонталната дистанционна работа (виж раздел 1.4.1) бяха проследени основните констатации от инспекциите на място. СНЕ например изпратиха писма до 12 банки след цялостен преглед на заемното финансиране с препоръки за начина, по който следва да се отстранят пропуските, констатирани при прегледа. Хоризонталните звена и СНЕ извършиха и дистанционно оценяване както чрез хоризонтални целеви прегледи, така и чрез задълбочени проучвания на конкретни банки. Пример за това е приключилият целеви преглед на управлението на възникващите рискове в портфейлите от МСП^[12], като СНЕ проведоха задълбочени проучвания по теми и рискове, специфични за техните банки, като например преструктурирането на кредити и ефективността на системите за ранно предупреждение.

Постоянно внимание бе отделяно и на оценката на климатичния риск и начина на въздействието му върху кредитния риск, и по-конкретно на енергийните характеристики на сградите и наличието на застрахователно покритие за опасни за физическото здраве събития. Като част от тези усилия ЕЦБ организира две специални конференции с представители на сектора, на които бяха обсъдени предизвикателствата и набелязани потенциални решения.^[13]

През 2025 г. бе постигнат допълнителен напредък в отстраняването на констатираните недостатъци, свързани с кредитния риск от контрагента. Освен това продължи съвместната работа с Федералния резерв и централната банка на Обединеното кралство във връзка с кредитния риск от контрагента при експозициите на НБФИ, по-конкретно измерването му и експозициите към небанкови институции, участващи в дейности по поддържане на пазара на финансови инструменти. Анализът показа, че банките следва да продължат усилията си за подобряване на качеството на данните, с което да гарантират, че измерването на кредитния риск от контрагента е точно и надеждно. Стрес тестовете на банките за свързаните с риск от страна на контрагента експозиции следва не само да подлагат на стрес факторите на пазарния риск, но и да изследват концентрацията на портфейлите и ликвидността им. Освен това банките трябва да разполагат със стабилно управление на кредитния риск от контрагента в рамките на работния ден, което надлежно да следи дейността на контрагентите им през деня, особено по отношение на небанковите пазарни участници.

През 2025 г. ЕЦБ продължи да наблюдава и риска при сетълмента на валутни сделки, като използваше извадка от най-активните в тази област значими институции. За тази цел Банката събира полугодишни данни и статистика относно риска при сетълмента на валутни сделки въз основа на преработената методология на Световния комитет за валутна търговия, като редовно обсъжда със значимите институции вътрешните промени и общите пазарни тенденции.

Подробни констатации от всички приключили надзорни проверки – дистанционни и на място, бяха изпратени на банките в писмен вид и подробно разяснени на специалните срещи с тях (виж раздел 1.3.1). Те бяха взети предвид по целесъобразност в резултатите от ПНПО, като съответните надзорни мерки бяха обсъдени с поднадзорните институции в рамките на редовния надзорен диалог.

1.2.2.3 Рамки за оперативна устойчивост при риска в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), включително свързания с киберсигурността и в областта на ИКТ, пораждан от трети страни, риск

През 2025 г. ЕЦБ продължи да отдава приоритет на оперативната устойчивост на значимите институции с акцент върху сигурността на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), включително киберсигурността, и пораждания от трети страни риск при ИКТ. От януари 2025 г. с DORA бяха въведени промени в надзорните дейности с изискването банките да укрепват управлението на риска в областта на ИКТ, включително управлението на произтичащия от трети страни риск в областта на ИКТ, и съответно докладването на свързаните с ИКТ инциденти. Надзорните методологии бяха актуализирани, за да се гарантира съответствието им с изискванията на DORA при всички надзорни дейности. Бяха отменени рамките на ЕЦБ за докладване на киберинциденти и възлагане на дейности на външни изпълнители, а впоследствие заменени с установените съгласно DORA срокове за докладване и стандартизирани образци.

В отговор на непрекъснато променящото се естество на киберриска надзорните органи изготвиха проект на комплексно ръководство при свързани с киберинциденти кризи с цел подобряване на координацията и капацитета във вътрешните и външните рамки за този вид риск. В капацитета се включваха вътрешната подготовка на ЕЦБ и международните протоколи за реакция при инциденти.

Проведените през 2025 г. инспекции на място, проследяващи свързания с ИКТ риск, до голяма степен се основаваха на надзорните приоритети на ЕЦБ с акцент върху киберсигурността и управлението на риска, произтичащ от трети страни, в областта на ИКТ. Според изискванията на СНЕ допълнителните инспекции на място следваха специфичен подход (виж раздели 1.3.1 и 1.4.2). Освен това ЕЦБ създаде екип, който да наблюдава тестването срещу заплахи от проникване (TLPT) при значимите институции. Това е нов надзорен инструмент, използван в рамките на DORA, за който ЕЦБ изпълнява ролята на отговорен орган за значимите институции. През 2025 г. ЕЦБ организира първото събиране на данни в регистъра на информация съгласно DORA относно свързаните с ИКТ договори на значимите институции с трети страни. Анализите на данните потвърдиха текущите тенденции: нарастваща зависимост от външни доставчици на услуги в областта на ИКТ, концентрация на малък брой от такива доставчици, по-специално предоставящи облачни услуги, и ниска степен на тяхната заменяемост наред с трудности при реинтегрирането на възложените на външни изпълнители услуги.

Ето защо целта на Ръководството за възлагане на услуги в облак на доставчици на услуги в облак бе да внесе яснота относно очакванията на ЕЦБ, свързани със заложените в Регламента за DORA изисквания, насърчавайки съгласуваните надзорни действия и осигуряването на условия на равнопоставеност чрез повишаване на прозрачността.

Киберрискът и рисковете, свързани с възлагането на ИТ дейности на външни изпълнители, продължават да бъдат основно предизвикателство за банките, тъй като нарастващите заплахи от геополитическия риск изискват от тях допълнително да адаптират управлението на риска за киберсигурността и на риска в областта на ИКТ, произтичащ от трети страни.

1.2.3 Приоритет 2: навременно и ефективно отстраняване на трайни съществени слабости

Акцентът в надзорната стратегия на ЕЦБ бе изместен от установяване на рисковете към отстраняването им, което изискваше от банките да преодоляват трайните съществени слабости и оправдават надзорните очаквания. В предишните оценки бяха разкрити значителни недостатъци в управлението от страна на банките на свързаните с климата и околната среда рискове и в агрегирането на данните за рисковете и отчитането им, които остават основен акцент в надзорните приоритети на ЕЦБ за 2025–2027 г. Въпреки че бе постигнат значителен напредък и в двете области, от жизненоважно значение са по-нататъшните усилия за отстраняването им, което ще изисква последващи действия през предстоящите надзорни цикли.

1.2.3.1 Пропуски в бизнес стратегиите и управлението на свързаните с климата и природата рискове

През 2025 г. способността на банките да управляват адекватно рисковете, свързани с климата и природата^[14], остана сред приоритетите в дневния ред на надзора. Причината за това е, че физическите и свързаните с прехода рискове продължиха да се проявяват и да нарастват по мащаб и честота наред с трайните проблеми в рамките на управлението на банките на рисковете, свързани с климата и природата.

През 2025 г. ЕЦБ приключи многогодишната си програма за засилване на капацитета на банките за управление на рисковете, оставайки ориентирана към обичайния си подход при наблюдението на свързаните с климата и природата рискове като част от редовните си надзорни оценки и процеси. Въз основа на текущите регулаторни изисквания тя бе определила края на 2024 г. като очакван краен срок, в който банките да подобрят съответните практики за управление на рисковете. През предходните години след различни фази на диалог и обратна връзка ЕЦБ приемаше задължителни надзорни решения за банките, отчитащи съществени недостатъци, които бяха съпроводени с периодични парични санкции, начислявани на дневна база в случаите, когато те не успяваха да изпълняват изискванията за рисковете в определения срок („комбинирани решения“)^[15]. През 2025 г. Банката прие едно комбинирано решение във връзка с тези изисквания. Приключено бе и едно производство по принудително изпълнение поради неспазването от страна на институция на решение на ЕЦБ относно изискванията за рисковете при определянето на общия размер на периодичните парични санкции (виж раздел 2.3.1).

Като цяло банките постигнаха значителен напредък в управлението на рисковете, произтичащи от продължаващите климатични и природни кризи – те въведоха институционалната архитектура за установяване, наблюдение и управление на свързаните с климата и природата рискове. Анализите на ЕЦБ показват, че над 90% от банките считат, че са изложени в значителна степен на тези рискове (спрямо 50% през 2021 г.)^[16] и че всички банки вече разполагат с рамки за стрес тестове на климатичните рискове. Повечето от тях започнаха да въвеждат и съответните рамки за количествено определяне на капиталовите нужди. Запазва се обаче необходимостта от постоянно наблюдение на надзора предвид новите методологии за количествена оценка, трайните проблеми при управлението на физическите и свързаните с прехода рискове, както и непреодолените специфични слабости, наблюдавани в отделни институции.

Отчитайки различните предизвикателства за банките, ЕЦБ в момента завършва своя доклад относно добрите практики в управлението на свързаните с климата и околната среда рискове с цел осъвременяване на публикувания за първи път през 2022 г. сборник. Той е полезен инструмент, чрез който банките могат да проучват възможните начини за усъвършенстване на практиките си за управление на рисковете. ЕЦБ поддържаше и постоянен диалог с банките, по време на който се обсъждаше общият им напредък и се осветляваха трудностите, пред които те са изправени. Пример в това отношение бе състоялото се на 1 октомври 2025 г. обсъждане между ЕЦБ и банките на тема: Climate and nature risk management: taking stock and looking ahead.

1.2.3.2 Агрегиране на данните за риск и отчитане на риска

Агрегирането на данните за риск и отчитането на риска е от съществено значение за надеждното му управление и вземането на ефективни решения, тъй като недостатъците в качеството и отчитането на данните ограничават възможностите на банките да идентифицират, следят и редуцират рисковете. Значителният капацитет за агрегиране на данните за риск и отчитането на риска дава възможност на банките да повишат оперативната си ефективност и конкурентоспособност и улеснява използването на цифрови инструменти и иновативни технологии, като изкуствения интелект (ИИ) и усъвършенствани аналитични методи.

Поради наблюдавания през годината все още недостатъчен напредък във възможностите на банките по отношение на агрегиране на данните за рисковете и отчитането им съгласно очакванията, изложени в публикуваното през май 2024 г. ръководство Guide on effective risk data aggregation and risk reporting, през 2025 г. ЕЦБ възприе общ подход към всички банки. Целта му беше да се следи отблизо развитието на капацитета за агрегиране на данните за риск и отчитането на риска на всички значими институции, за да се установят недостатъците и да се предприемат последващи действия по отстраняването им.^[17] Ключов елемент на този подход беше определянето на ясна процедура за ескалиране на проблеми, според която банките трябваше да зададат конкретни срокове и междинни етапи за отстраняване на установените от тях недостатъци и за справяне с първопричините за тях. В случай че първоначалните мерки не са дали своевременно желаните резултати, за надеждното отстраняване на недостатъците бяха използвани по-ефективни инструменти. Тези инструменти се основаваха на задължителните надзорни мерки, залегнали в член 16 от Регламента за ЕНМ^[18], които включват и периодични парични санкции като потенциални мерки за привеждане в изпълнение.

ЕЦБ продължи да гарантира прилагането на единен подход към проблемите, свързани с качеството на данните, като добави констатациите от други надзорни дейности в общата оценка на капацитета на банките за агрегиране на данните за риск и отчитането на риска. Те включваха качеството на данните, предоставени за краткосрочните стрес тестове на ЕЦБ, както и ефективното агрегиране на експозициите към частния кредитен пазар. За да засили допълнително мерките в тази област, в началото на януари 2025 г. ЕЦБ създаде правна рамка с цел гарантиране на необходимото качество на данните при отчитането на стрес тестовете.^[19] Наред с това след успешния пилотен проект през 2023 г. тя продължи да изготвя годишния доклад на ръководството относно управлението и качеството на данните.^[20] В сравнение с прегледа, проведен през 2024 г., през тази година висшите ръководни органи на банките се ангажираха в по-голяма степен с отстраняването на констатираните недостатъци, като отговорността за управлението на проектите бе поета на равнище управителен орган.

Като цяло засиленото внимание към капацитета на банките за агрегиране на данните за риск и отчитането на риска през последните три години доведе до постепенен напредък. Способността за агрегиране на данните за риск и отчитането на риска вече попада в сферата на компетентност на висшето ръководство на банките, като бяха направени важни стъпки за отстраняване на констатираните от предишни надзорни проверки недостатъци. Независимо от това текущите надзорни дейности, включително проверките на място, показаха, че поднадзорните лица трябва да продължат да работят в области, като управлението на данните, обхвата на прилагане на рамката за управлението им, архитектурата на данните и ИТ инфраструктурата.

1.2.4 Приоритет 3: стратегии за цифровизация и използване на нови технологии

1.2.4.1 Стратегии за цифрова трансформация

Цифровата трансформация на банките и използването на нови технологии изискват солиден капацитет за институционално управление и за управление на риска. Цифровизацията не се ограничава само до технологията. Тя е свързана и с вътрешната култура и капацитета на институциите. Внедряването на иновации в бизнеса и цялостната подготвеност в областта на цифровизацията са от ключово значение за успеха на всяка цифрова стратегия. Сроковете и степента на цифровизация са предмет на стратегическо решение на отделните банки, като те могат да имат силно отражение върху оперативните и финансовите им рискове и да засегнат техните рискови профили.

През 2025 г. ЕЦБ осъществи редица надзорни дейности с цел да се запознае по-подробно със случаите, в които са използвани нови технологии, и да проучи въздействието им върху капацитета на банките за управление на рисковете.^[21] Те обхващаха продължаващите вече четвърта поредна година целеви проверки на място, цялостно проучване на стратегиите на банките за цифровизация и механизмите за осъществяването им, в това число нови технологии, осигуряване на ресурси и капацитет за управление на проекти, както и оценка на финансовите и нефинансовите ефекти от цифровизацията. Дистанционните дейности включваха работни срещи с участието на 13 значими институции във връзка с използването на ИИ за кредитни оценки и за разкриване на измами.

В условията на цифрова трансформация данните са много важни не само за самите банки, но и за надзорните органи. Годишното събиране на данни от ЕЦБ, свързано с цифровизацията и използването на иновативни технологии, беше оптимизирано с цел по-доброто им прилагане. Това беше част от краткосрочната кампания за събиране на данни, проведена от ЕЦБ в допълнение към редовната надзорна отчетност. Тя продължи да бъде основен източник на данни за оценяването на напредъка на банките в цифровата трансформация, като отразяваше развитието на дейностите по цифровизацията на банките, технологичното сътрудничество и случаите на практическо приложение. Анализът на събраните данни спомогна за подбора на отделни случаи и банки за по-нататъшна оценка или участие в работни срещи и други подобни форми на сътрудничество.

Като част от целевия си подход ЕЦБ проведе и два хоризонтални анализа с цел да проучи използването на цифровизацията за конкретни направления в дейността на банките. Това беше осъществено посредством проведените с 12 значими институции работни срещи за цифровите плащания и за цифровата търговия на дребно. Нещо повече, конференцията на ЕНМ за цифровизацията, която се проведе на 16 октомври 2025 г., събра надзорни органи и банки заедно, за да обменят вижданията си за цифровите стратегии, прилагането им в конкретни направления, като банковите операции на дребно и плащанията, както и за развитието на изкуствения интелект и свързаните с него рискове.

1.3 Ефикасен и ефективен, основан на риска надзор

От създаването на ЕНМ през 2014 г. значително се промени начинът, по който се осъществява банковият надзор. През първите няколко години от съществуването си европейският банков надзор беше насочен към хармонизиране на надзорните практики. През последните години надзорът преминава към по-гъвкава структура, при която се постигат по-ефективни и устойчиви резултати чрез не толкова сложни, но също толкова строги методи и по-гъвкави процедури. През 2023 г. ЕЦБ създаде рамка за допустим риск, която позволява на надзорниците да определят приоритетните критично важни рискови области и им осигурява по-голяма гъвкавост при идентифицирането и справянето с нови и възникващи рискове.

През 2025 г. ЕЦБ разработи широкообхватна програма за по-нататъшно повишаване на ефективната, ефикасна и насочена към риска дейност на европейския банков надзор. Изложената в публикувания през декември 2025 г. доклад Оптимизиране на надзора, гарантиране на устойчивостта програма включва четири инициативи. Първо, реформата на ПНПО, която започна през 2024 г., продължи да се осъществява и през 2025 г., като се предвижда да приключи през 2026 г. (виж раздел 1.3.1).^[22] Второ, в рамките на проекта „Следващи стъпки за надзора“ целите на реформата на ПНПО бяха разширени, обхващайки сфери, като вземане на решения, одобрения на вътрешни модели, стрес тестове, решения, свързани с капитала, отчетност и проверки на място (виж раздел 1.3.2). Трето, беше предприета конкретна инициатива за по-нататъшно насърчаване на общата надзорна култура в рамките на ЕНМ (виж раздел 1.3.3). И накрая, ЕЦБ в момента разработва рамка за оценка на ефективността на надзора (виж раздел 1.3.4).

1.3.1 Осъществяване на реформата на ПНПО

В съответствие с правомощията си банковият надзор в ЕЦБ редовно извършва оценка на финансовата стабилност на банките под нейния пряк надзор посредством процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО). В отговор на бързо променящата се рискова среда и след независимия експертен преглед^[23] ЕЦБ започна през 2024 г. цялостна реформа на ПНПО с цел повишаване на неговата ефективност, ефикасност и насоченост към риска.

Първият цикъл на реформата по ПНПО приключи през октомври 2025 г., като решенията бяха приети шест седмици по-рано спрямо предходни години. Този важен етап е само един от значимите резултати по реформата на ПНПО, като е постигнат значителен напредък и по шестте заложени в нея цели.^[24]

• По-целенасочени оценки на риска: от 2023 г. ЕЦБ въвежда подход за многогодишни оценки и прилага рамка за допустим риск при тях.^[25] През 2025 г. многогодишна оценка беше извършена за 75% от компонентите на ПНПО, като обхвана и дъщерните дружества на банките.
• По-добро интегриране на надзорните дейности: за получаването на по-цялостна представа за банковите рискове и за да се намали дублирането на отделни дейности, СНЕ вече използват по-систематизирано информацията, получена от проверките на място, тематичните прегледи и други източници, като не разчитат само на данните в края на годината. Освен това банките получават плановете си за извършване на надзорни проверки в началото на годината, което им позволява да се съобразят с тях при планирането си.
• Използване на надзорния инструментариум: по-голям акцент вече се поставя върху навременната комуникация и засилването^[26] на надзорните мерки. Наред с въвеждането на стъпаловиден подход за контрол на мерките^[27] решенията по ПНПО са насочени все повече към структурно значимите и сериозни проблеми, като останалите констатации от проверките се разглеждат през цялата година.
• По-добра комуникация: новият формат на решенията по ПНПО^[28] стимулира по-целенасочения диалог с банките, тъй като основните рискови фактори и надзорни проблеми се посочват предварително в обобщен вид.
• По-надеждни методологии: ЕЦБ се стреми да направи надзорната методология по-надеждна и предвидима. Актуализациите, като например преразгледаната методология за изискванията на Стълб II^[29], правят методологията по-опростена и по-надеждна.
• По-ефективно използване на информационните системи и анализа на данни: цифровите инструменти подпомагат базирания на данни надзор и ефективното взаимодействие с банките, като например възможността банките да следят състоянието на своите качествени показатели и да предоставят информация директно на надзорните си органи.

1.3.1.1 Наблюдение на напредъка

С цел да гарантира, че реформата на ПНПО ще донесе очакваните ползи, банковият надзор в ЕЦБ непрекъснато наблюдава отражението ѝ върху основните цели. Това наблюдение се основава на набор от показатели, които продължават да се разработват и усъвършенстват и обхващат шестте заложени в рамките на реформата цели. Очаква се показателите да включват наличието и ефективното използване на многогодишната оценка в рамките на ПНПО; продължителността и целесъобразността на решенията и мерките по ПНПО; използването на цифрови инструменти, които да подпомагат проследяването в реално време на констатациите и мерките, както и прилагането на тези мерки и целия срок на цикъла на ПНПО. Тези показатели ще се отчитат в бъдещите годишни доклади на ЕЦБ за надзорната дейност.

1.3.2 Следващи стъпки за надзора – реформиране на надзорните дейности извън ПНПО

В рамките на проекта си „Следващи стъпки за надзора“ през 2025 г. ЕЦБ и националните компетентни органи предприеха нов мащабен пакет от реформи. Проектът има за цел да оптимизира и опрости основните надзорни процеси, допълвайки реформата на ПНПО. Той е разработен, като са взети предвид резултатите от проучване „от долу нагоре“, проведено от някои от националните компетентни органи, участващи в европейския банков надзор, както и от информацията, получена от банковия сектор.

Проектът обхваща следните основни области:

1. Вземане на решения: ЕЦБ подобрява ефективността, ефикасността и базирания си на риска подход при вземане на надзорни решения. Това се отнася например за оценките за надеждност и пригодност и общите процедури, като лицензиране и одобрение на квалифицирани дялови участия. Оптимизирането на процеса по вземане на решения ще ускори надзорните процедури по отношение на поднадзорните лица и ще позволи на ЕЦБ да съсредоточи ресурсите си върху най-важните аспекти. Тези решения трябва да бъдат реализирани до втората половина на 2026 г., като с въвеждането на цифрови инструменти ще се правят допълнителни подобрения във времето. Освен това в началото на 2026 г. ще бъде въведена ускорена процедура за по-лесно прехвърляне на значителен риск при секюритизации (виж каре 2).
2. Вътрешни модели: оптимизирането на надзорните процеси, свързани с вътрешните модели, е от ключово значение за намаляване на натоварването на банките и надзорните органи, което се дължи на процедурата по одобряване на съществени промени в моделите. ЕЦБ постепенно въвежда подходи, базирани в по-голяма степен на риска, при одобряване на промени в моделите като цяло и на промени в моделите, извършени на по-ранен етап от процеса. По този начин отпада необходимостта банките да поддържат едновременно различни версии на моделите. Тези промени ще бъдат осъществени в рамките на 2026 г.
3. Стрес тестване: при предходни стрес тестове ЕЦБ вече предприе стъпки за повишаване на пропорционалността, за въвеждане на гаранции за качеството на данните, базирано в по-голяма степен на риска, и за съкращаване на циклите за предаване на данни. ЕЦБ предприема по-нататъшни стъпки за оптимизиране на стрес тестовете и преминава към по-гъвкави и динамични подходи, като опростява образците и съкращава потребностите от ресурси както за банките, така и за надзорните органи. Тези промени ще бъдат въвеждани, като се започне с тематичния стрес тест през 2026 г. и стрес теста за целия ЕС през 2027 г.
4. Решения, свързани с капитала: ЕЦБ въвежда „ускорена“ процедура за одобряване на ясно дефинирани нискорискови сделки със собствен капитал. Тази инициатива има за цел да съкрати времето за обработка и ще стартира от първото тримесечие на 2026 г. Като продължава да инвестира в цифрови технологии, ЕЦБ цели да намали времето за обработка до две седмици при най-стандартните случаи.
5. Надзорно отчитане: ЕЦБ се стреми да оптимизира отчетността и да съкрати разходите за банките, като същевременно запази качеството и значимостта на събираните данни. През 2025 г. ЕЦБ разпространи въпросник за събиране на предложения от сектора с цел оптимизиране на отчетната среда, а след това проведе и работна среща по темата. Банката извърши преглед на „най-рядко използваните образци“ и съществуващите изисквания за отчетност. Например измерителите на данни в пакета за краткосрочна отчетност за 2026 г. бяха с 18,5% по-малко. През 2026 г. ЕЦБ планира да усъвършенства и разшири исканията си за хоризонтална отчетност и да въведе понятие за праговете на същественост за исканията за повторно подаване на данни. В рамките на цикъла на ПНПО за 2027 г. ще бъдат извършени допълнителни подобрения в краткосрочното отчитане на данни. ЕЦБ прилага и мерки за повишаване на пропорционалността в изискванията за отчетност за малките и несложни институции, в т.ч. и за включване на понятието „малки и несложни институции“ в Регламента на ЕЦБ за FINREP.
6. Надзор на място: през 2026 г. ЕЦБ и НКО се споразумяха да извършат редица подобрения при инспекциите на място. Това включва преглед и оптимизиране на вътрешните и външните насоки, свързани с надзора на място, изготвяне на по-лаконични доклади от инспекциите, подобряване на координацията между екипите за извършване на инспекции на място и осъществяване на по-кратки и по-целенасочени мисии.

Във всяка една от тези шест дейности ЕЦБ разширява използването на цифрови инструменти за надзор (известни също като надзорна технология, или „SupTech“). Във връзка с това Банката стартира цялостен ИТ проект (2026–2028 г.) за по-нататъшно цифровизиране на надзорните процеси от край до край, в т.ч. и на процедурите за вземане на решения, чрез разширяване на интеграцията на вътрешните системи и на предвидения единен портал за ЕНМ (виж раздел 5.2.1). Развитието на цифровата инфраструктура на ЕЦБ не само помага на надзорните органи да изпълняват функциите си по-ефективно и ефикасно, но е от полза и за поднадзорните лица, като улеснява комуникацията, ускорява обработката на надзорните задачи и повишава ефективността на използваните ресурси.

1.3.2.1 Допълнителни планирани инициативи

През 2026 г. ЕЦБ ще започне преглед на надзорните си ръководства и други документи с цел повишаване на прозрачността по отношение на очакванията си и надзорните подходи. Една от целите на прегледа ще бъде да се подчертае още веднъж, че в насоките на ЕЦБ не се поставят задължителни изисквания, които излизат извън рамките на приложимото законодателство на ЕС.

Освен това ЕЦБ ще направи преглед на прилагането на принципа на пропорционалност при надзора на по-малко значимите институции. При прегледа ще се разгледа по-конкретно подгрупата на по-малко значимите институции, включени в съществуващата рамка на малките и несложни институции. Ще се отчитат и такива аспекти, като честотата и задълбочеността на оценката по ПНПО, вътрешния анализ на адекватността на капитала (ВААК) и вътрешния анализ на адекватността на ликвидността (ВААЛ), както и стрес тестовете за целия сектор.

1.3.2.2 Изпълнение и контрол

Договорените промени в рамките на проекта „Следващи стъпки за надзора“ ще бъдат осъществени през 2026 г. и през следващите години наред с текущата работа за укрепване на единната надзорна култура (виж раздел 1.3.3). ЕЦБ ще следи напредъка по изпълнението на различните инициативи по всички реформи и ще го отразява в годишните си доклади за надзорната дейност.

1.3.3 Надзорна култура на ЕНМ

През февруари 2025 г. Надзорният съвет на ЕЦБ стартира инициативата си за надзорна култура^[31] с оглед предоставяне на платформа за надзорна култура за дискусии по теми, като реформирането на ПНПО (виж раздел 1.3.1) и проекта „Следващи стъпки за надзора“ (виж раздел 1.3.2). Многогодишната инициатива има за цел да осигури последователно и ефикасно осъществяване на тези реформи и проекти в европейския банков надзор чрез насърчаване на споделена надзорна култура, съответстваща на неговите три стратегически цели.

• Рисково базиран надзор: приоритизиране на съществените рискове, поемане на отговорност за решенията и решителни действия.
• Ефективен и ефикасен надзор: постигане на навременни резултати, бързо отстраняване на проблемите и стремеж към непрекъснато подобряване.
• Интегриран надзор: сътрудничество в рамките на европейския банков надзор за постигане на по-добри резултати като екип.

За постигането на тези стратегически цели беше изготвен план за укрепване на комуникацията и сътрудничеството, развитие на уменията и лидерството, засилване на акцента върху рисковете и приоритетите и подобряване на оперативната ефективност.

Тази многогодишна инициатива се прилага съвместно от банковия надзор в ЕЦБ и НКО.

1.3.4 Оценяване на ефективността на надзора

Ефективният надзор осигурява своевременното отстраняване на пропуските от страна на банките. Банковият надзор в ЕЦБ се стреми непрекъснато да повишава ефективността си, като дава възможност на надзорните органи бързо да оценяват пруденциалните рискове, да установяват съществените недостатъци и да използват по-ефективно своя набор от надзорни инструменти и надзорни правомощия.

През 2025 г. ЕЦБ разработи рамка за оценка на ефективността на надзора. В тази рамка се определят методологиите, които могат да се използват за оценка на ефективността на съответните надзорни дейности, и по-специално на методологиите, които се използват за изпълнение на надзорните приоритети.

Съществуват някои естествени пречки пред оценката на ефективността на надзора, като например фактът, че резултатите от надзорните дейности могат: 1) да не се наблюдават пряко във финансовите или статистическите данни; 2) да имат забавено въздействие, и 3) да бъдат повлияни от външни фактори извън обхвата на влияние на надзорния орган. Поради това от решаващо значение е оценките на надзорните органи да бъдат адекватно подготвени от самото начало на надзорната им дейност. По време на етапа на планиране се очаква СНЕ да определят ясни цели, които да уточняват необходимото въздействие върху поднадзорните им лица, да определят как това въздействие може да бъде измерено, дори и само частично чрез използване на конкретни показатели, и да установят съответните изисквания за данните.

Оценяването на ефективността на надзора в крайна сметка позволява на ЕЦБ да използва заключенията, съдържащи се в оценките, за да подобрява непрекъснато начина, по който осъществява надзорните си дейности, като например вземането на решения за това, дали определената като приоритетна уязвимост е преодоляна по подходящ начин, или се налага нейната надзорна стратегия да бъде коригирана за преодоляването на такива уязвимости. Тези оценки могат да бъдат използвани и включени в най-добрите практики или методи за постигане на определени очаквани надзорни резултати.

Оценката на ефективността на надзора на ЕЦБ би могла допълнително да подпомогне комуникацията ѝ с външните заинтересовани страни като Европейския парламент и да се включи в общото обсъждане на отчетността на банковия надзор в ЕЦБ.

1.4 Пряк надзор върху значимите институции

1.4.1 Дистанционен надзор

Прекият надзор върху кредитните институции е насочен към активното идентифициране и намаляване на рисковете с цел запазване на устойчивостта на банките и ефективното им управление във все по-сложна и динамична среда.

Ефективността на дистанционния надзор се основава на използването на интегрирана и координирана система за планиране, която дава възможност на СНЕ да разпределят ресурсите си между хоризонталните, специфичните за всяка банка и извънредни надзорни задачи (виж също раздел 1.4.1.2).

1.4.1.1 Принцип на пропорционалност

Банковият надзор в ЕЦБ прилага принципа на пропорционалност към своите надзорни дейности и методи. Обхватът и интензивността на надзора зависят от фактори, като размера, системното значение, рисковия профил и сложността на бизнес модела на банката.

В съответствие с многогодишния подход за ПНПО на банковия надзор в ЕЦБ (виж раздел 1.3.1) банки със стабилни и по-малко сложни рискови профили могат да се подлагат на по-малко или по-малко чести надзорни оценки, като по-цялостни оценки се извършват приоритетно за институции с по-висок риск или с по-голямо системно значение.

В резултат на това СНЕ, които отговарят за по-големи и/или по-рискови значими институции, обикновено планират и извършват повече надзорни дейности през годината, в сравнение с тези СНЕ, които упражняват надзор над по-малки и/или по-малко сложни институции.

1.4.1.2 Процес на надзорно планиране и надзорни дейности

Процесът на надзорно планиране следва последователен и интегриран подход, при който надзорните приоритети определят планирането на хоризонталните дейности, проверките на място и проверките на вътрешните модели, както и други надзорни дейности на СНЕ.

За осигуряването на ефективен надзор ЕЦБ и НКО си сътрудничат тясно при планирането на дейностите си, като надлежно отчитат надзорните приоритети, специфичните за всяка банка рискове и рамката за допустим риск. Планирането включва подбор на извадки от поднадзорни лица, които следва да участват в тези хоризонтални дейности и проверки на място. Един от резултатите от този процес е работната програма на високо равнище, която допълва цялостния процес на планиране на СНЕ.

Планираните от СНЕ надзорни дейности се включват в годишния план за извършване на надзорни проверки за всяка определена година. Процесът на надзорно планиране е важна част от комуникацията на СНЕ с поднадзорното лице. До края на годината на банките се предоставя опростен план за дейността, в който се описват надзорните дейности, изискващи участие или информация от поднадзорните лица.

След реформата на ПНПО и преминаването към по-интегрирана многогодишна рамка за оценка, планираните надзорни дейности по горепосочената програма осигуряват основна аналитична информация за оценките на СНЕ по ПНПО (виж раздел 1.3.1).

Съгласно принципа на пропорционалност плановете за дистанционните дейности включват: 1) свързани с рисковете дейности (например ПНПО); 2) други дейности, свързани с организационни, административни или правни изисквания (например годишната оценка на значимостта), и 3) допълнителни дейности, планирани от СНЕ за по-нататъшно приспособяване на планирането към специфичните особености на поднадзорната група или лице (например анализи на бизнес модела или управленската структура на банката).

1.4.1.3 Надзорни мерки

Надзорните мерки са сред основните резултати от редовните дейности на надзора на място и дистанционния надзор.^[32] В тях подробно се посочват действията, които поднадзорните лица следва да предприемат, за да отстранят недостатъците. СНЕ отговарят за наблюдението на своевременното и ефективното прилагане на тези мерки. През 2025 г. броят на новите надзорни мерки намаля спрямо 2024 г. Най-важният фактор, обуславящ надзорните мерки, бяха дейностите на място, като проверките на място и проверките на вътрешните модели (предимно извършвани на място), които съставляваха почти 63% от всички мерки. Както и в предходни години, най-големият брой нови надзорни мерки беше свързан с кредитния риск (42,5%), следван от вътрешно управление (10,7%) (графика 2).

Графика 2

Надзорни мерки

А) Брой на мерките, регистрирани всяка година

Б) Нови мерки през 2025 г. по дейности	В) Нови мерки през 2025 г. по категории риск

1.4.1.4 Хоризонтален анализ в рамките на ПНПО

На 18 ноември 2025 г. ЕЦБ публикува обобщените резултати от ПНПО за 2025 г. за поднадзорните лица. Те включват промените в оценките по ПНПО и капиталовите изисквания и насоки по Стълб II, качествени мерки, както и анализ на избрани области на риск. ЕЦБ публикува приложимите за 2026 г. индивидуални за всяка банка изисквания по Стълб II, включително тези, които се използват за справяне с риска от прекомерен ливъридж. Всички поднадзорни лица дадоха съгласието си да бъдат публикувани техните изисквания по Стълб II и изискванията им за съотношението на ливъридж по Стълб II.

Общата оценка по ПНПО продължи да се подобрява до 2,5 от 2,6 през 2024 г., като само при 6% от банките тя се е влошила, а при 19% от тях оценката е по-добра. Общите капиталови изисквания и насоките за капитала на банките останаха средно на равнище 15,6% от рисково претеглените активи, а медианата на изискванията по Стълб II възлезе на 2,3%, до голяма степен непроменена в сравнение с предходната година. Освен това средното равнище на насоките за капитала на банките по Стълб II намаля от 1,3% на 1,1%, а резултатите от стрес теста през 2025 г. показват, че по-високият прогнозен кредитен риск, пазарният риск и загубите от операционен риск са компенсирани от високото равнище на агрегираните печалби, натрупани през 2024 г. Това доведе до общо по-слабо намаление на капитала и в резултат на това до по-ниско равнище на насоките за капитала на банките по Стълб II (виж раздел 1.1.1).

Извършеният през 2025 г. ПНПО потвърди, че като цяло банките под надзора на ЕЦБ останаха устойчиви, със солидни капиталови и ликвидни позиции. Това беше подкрепено от силно регулиране, ефективен надзор и извънредни мерки на фискалната и паричната политика в отговор на неотдавнашните макроикономически сътресения, като пандемията от COVID-19, войната на Русия срещу Украйна и последвалата енергийна криза. Средата, в която банките работят, обаче продължава да бъде все по-сложна, с многопластови геополитически рискове и икономическа несигурност. В бъдеще банките следва да запазят финансовата и оперативната си устойчивост, да укрепят бизнес моделите си и да станат по-конкурентоспособни, което ще ги направи по-способни да обслужват на реалната икономика на Европа.

1.4.2 Надзорни дейности на място

В съответствие с Регламента за ЕНМ наблюдението от страна на ЕЦБ върху поднадзорните лица се осъществява както дистанционно, така и чрез надзор на място, като тази комбинацията има за цел да осигури подробен и задълбочен анализ на бизнес операциите. Надзорът на място се извършва посредством проверки на място, които представляват задълбочено проучване на риска, на мерките за контрол на риска и институционалното управление, или чрез проверки на вътрешни модели, които включват обстойни оценки на вътрешните модели, използвани за изчисляване на капиталовите изисквания, по-специално по отношение на методологиите, риска, мерките за контрол на риска и управлението.

През 2025 г. започнаха 163 проверки на място и 77 проверки на вътрешни модели в значими институции. Проведените през 2025 г. проверки на място обхванаха както финансови, така и нефинансови рискове. Областите на проверките бяха съгласувани с надзорните приоритети на ЕЦБ, с което се гарантира, че са взети предвид и специфичните за всяка банка проблеми. Освен това през 2025 г. ЕЦБ започна тестването за проникване при значимите институции – нова отговорност, произтичаща от член 26, параграф 1 от DORA.

Проведените през 2025 г. проверки на вътрешните модели обхващаха предимно области, като съществени промени в моделите, предизвикани от редовната поддръжка на модели, и коригирането на задължения, свързани с предишни проверки на вътрешните модели.

През юли 2025 г. ЕЦБ актуализира своето ръководство за вътрешните модели Guide to internal models, за да отрази промените в РКИ III, да изясни тълкуването на регулаторните изисквания на ЕЦБ и да разгледа исканията за насоки от сектора, като например използването на машинно самообучение по вътрешни модели. Ръководството съдържа и разяснения по някои въпроси, наблюдавани от ЕЦБ в хода на проверките на вътрешни модели.

Графика 3

Проверки на място и проверки на вътрешни модели, започнали през 2023 г., 2024 г. и 2025 г.

(брой проверки)

Дейностите и резултатите от надзора на място на ЕЦБ бяха включени и в Надзорния бюлетин.^[33]

1.4.2.1 Основни констатации от проверките на място по видове риск

По отношение на изчисляването на регулаторния капитал (Стълб I) основните констатации бяха: 1) неправилно определяне на рисковите тегла на експозициите; 2) неправилно определяне на техники за редуциране на кредитния риск, и 3) нeзадоволителни рамки за контрол на процеса на изчисляване на капиталовите изисквания, особено по отношение на кредитния риск.

Що се отнася до процеса на вътрешен анализ на адекватността на капитала (ВААК), най-сериозните констатации показаха: 1) недостатъчно надеждни, непоследователни, прекалено оптимистични и неадекватно прилагани вътрешни методологии и допускания за количествено определяне на капитала, и 2) недостатъци в стрес тестовете за цялата институция, произтичащи от неподходяща честота и неадекватно отразяване както на нормативната, така и на икономическата перспектива.

Що се отнася до кредитния риск, банките разкриха значителни слабости в точното количествено определяне на очакваните кредитни загуби за обслужваните кредити. По-специално, при проверките на място продължи да се установява съществена нужда от усъвършенстване на рамките на банките за значително увеличение на кредитния риск. Подобни недостатъци доведоха до рискове от недостатъчно прекласифициране във фаза 2 и потенциално подценени обезценки. Недостатъци бяха наблюдавани и по отношение на оценката и калибрирането на вероятността от неизпълнение и загуба при дадени параметри на неизпълнение в моделите на банките за очаквани кредитни загуби. Някои банки срещнаха трудности при установяване влошаването на кредитоспособността на контрагентите, като в процесите на наблюдение възникнаха проблеми, например при оценка на обезпеченията и системите за ранно предупреждение.

Бяха установени и недостатъци в институционалното управление, включително слаб вътрешен контрол, незадоволителни рамки за управление на риска и при процесите за отпускане на кредити. Продължиха предизвикателствата при установяване на неизпълненията по рамката за вероятност за неплащане, с незадоволително качество на мерките и прилагането им. Тези проблеми подчертаха необходимостта от по-надеждни практики за управление на риска и наблюдение на кредитирането, които да отговарят на регулаторните стандарти.

По отношение на ликвидния риск най-сериозните констатации бяха свързани с регулаторното отчитане, отношението на ликвидно покритие и изчисленията на отношението на нетно стабилно финансиране. Критични констатации също така установиха несъответствия между плана за финансиране, плана за финансиране при извънредни обстоятелства и стратегията за ликвидния риск. Други констатации разкриха недостатъци в организационната рамка за управление на ликвидния риск, включително слабости в институционалното управление, стратегията по отношение на риска и разработването на сценарии за стрес тестове за ликвидност.

По отношение на лихвения риск и риска от кредитния спред в банковия портфейл (ЛРБП/РКСБП) бяха установени сериозни проблеми при измерването и управлението на ЛРБП, като например неподходящи допускания при моделирането, непълно формализиране, незадоволително разработване на стратегии за ЛРБП, неактуални данни, слабости в ИТ системите или в рамките на моделите за оценка на риска. Други сериозни констатации се отнасяха до липсата на участие на ръководните органи в определянето и наблюдението на процесите за управление на ЛРБП и разработването на рамки за управление на РКСБП.

Що се отнася до пазарния риск, основните констатации засягаха оценката на риска, институционалното управление, управлението на риска и кредитния риск от контрагента. Констатациите относно оценката на риска откроиха слабости в пруденциалните и счетоводните корекции, независимата проверка на цените и изчисляването на първоначалното признаване на печалбата. Слабости бяха установени и в институционалното управление, рамките на лимитите и практиките за търговия и банкови портфейли. При проверките на кредитния риск от контрагента бяха констатирани недостатъци в моделирането и валидирането на основни показатели (например за потенциални бъдещи експозиции или стрес тестове) и при наблюдението на лимитите и управлението на обезпеченията. При подготовката за осъществяване на основния преглед на търговския портфейл бяха установени както качествени, така и количествени проблеми, включително неясни роли и отговорности, предизвикателства, свързани с възлагането на дейности на външни изпълнители, липсата на независимо валидиране и методологични недостатъци.

Що се отнася до вътрешното управление и тясно свързаните с него констатации, проблемите включваха: 1) слабости в агрегирането на данни за риска и докладване на риска (АДРДР) поради незадоволителни рамки за управление, архитектура на данните и ИТ инфраструктура, засягащи точността и целостта на данните; 2) независимостта, обхвата на дейността и ресурсите на всички звена за вътрешен контрол, и 3) недостатъци при оценки на риска от външни изпълнители, особено във връзка с ИТ услугите (виж по-надолу).

По отношение на бизнес моделите и рентабилността критичните констатации бяха свързани с проблеми в управлението на факторите за доходността, изпълнението на стратегията, рамките за определяне на цените на продуктите, методологиите и наблюдението, разпределението на разходите, допусканията в бизнес плана и финансовите прогнози. При дейностите, свързани с цифровата трансформация, бяха установени сходни слабости, както се вижда от предишни проверки на място.

Що се отнася до рисковете, свързани с климата и околната среда, констатациите от проверките на място показаха, че банките не са успели да идентифицират напълно рисковете, да анализират съществеността им и да представят точни отчети за склонността към риск. Други чести констатации показаха, че факторите за климатичния риск не са били включени в процеса на управление на кредитния риск, в наблюдението от страна на ръководния орган или рамката за данни.

По отношение на ИТ риска най-голямата част от сериозните констатации отново бяха в областта на управлението на информационните технологии и киберсигурността, особено по отношение на способността за защита на информацията и откриване на риска. Както през предходната година, установени бяха значителни недостатъци при възлагането на дейности на външни изпълнители в областта на ИТ и в управлението на риска, свързан с трети страни в областта на информационните технологии. Тези проблеми доведоха до сериозни рискове за непрекъсваемостта на дейността, особено в условията на бързи геополитически промени.^[34] Освен това в управлението на ИТ риска и в институционалното управление на информационните технологии преобладават значителни слабости. Установените констатации често бяха свързани с идентифицирането и оценката на рисковете и ролята на ръководния орган по отношение на надзорните му отговорности.^[35]

И в заключение, проверките разкриха нарушения на нормативната уредба и погрешни изчисления на риск въпреки цялостните подобрения в управлението на риска. Значителни недостатъци в количественото определяне на риска, институционалното управление и вътрешния контрол откроиха необходимостта от по-нататъшни действия, за да се осигури устойчив банков сектор в условията на продължаваща геополитическа и икономическа несигурност.

1.4.2.2 Основни констатации от проверките на вътрешните модели

При проверките на вътрешните модели се извършва оценка дали тези модели, използвани от банките за изчисляване на техните капиталови изисквания, са в съответствие с правните и регулаторните изисквания. Проверките на вътрешните модели могат да се предприемат или по искане на дадена банка – например при първоначално одобрение на моделите, съществени промени в моделите, разширение на обхвата на моделите, внедряване на модели, постоянно частично използване или връщане към по-опростени подходи при модели, или по инициатива на ЕЦБ.

През 2025 г. над 90% от проверките на вътрешните модели бяха предприети по искане на банки за оценка на промените в модела, за първоначално одобрение на модела или разширяване на обхвата на модела. Броят на проверките на вътрешните модели по инициатива на ЕЦБ бе около 5% – сходен с този през 2024 г. ЕЦБ получи и подложи на оценка и редица заявления за връщане към по-опростени подходи. Тези искания бяха в съответствие с по-широките инициативи, предприети за опростяване на комплексите на вътрешните модели в отговор на по-подробните и по-строги стандарти, произтичащи от правилата на ЕБО и разпоредбите на ЕС, по-специално за портфейлите с по-малък размер и/или с ограничените представителни данни.

Проведените през 2025 г. проверки на вътрешни модели разкриха редица слабости, като при проучване бяха направени средно по 16 констатации, почти половината от които за „висока степен на въздействие“.^[36]

Насочени единствено към процедурните аспекти на вътрешнорейтинговите модели за кредитен риск, около две пети от констатациите бяха много сериозни. От тях повече от половината се отнасяха до недостатъци в ИТ инфраструктурата, документацията и процеса по присъждане на рейтинг. По отношение на моделирането на вероятността от неизпълнение и загубата при неизпълнение констатациите с висока степен на въздействие бяха със сходен дял (две пети). Докато за моделирането на вероятността от неизпълнение близо две трети от тежките констатации се отнасяха до количественото определяне на риска и до структурата на рейтинговата система, то за моделирането на загубите при неизпълнение констатациите, свързани с количественото определяне на риска и структурата на рейтинговата система, представляваха приблизително половината от тях. За областите с многобройни сериозни констатации ЕЦБ представи допълнителни разяснения в своето преработено ръководство за вътрешните модели Guide to internal models.

През отчетния период беше завършена проверка на моделите за пазарен риск поради предстоящите нови изисквания, произтичащи от основния преглед на търговския портфейл. Основните установени слабости бяха в някои от градивните елементи на новия подход.

Извършени бяха няколко нови проучвания за оценка на стандартизирания подход за корекции на кредитната оценка, въведени в съответствие с нов регламент от януари 2025 г., който включва нов регулаторен модел на експозицията, подлежащ на одобрение от надзорния орган. Установени бяха слабости главно в областта на обхвата, регулаторните изчисления и качеството и поддържането на данните.

Що се отнася до кредитния риск от контрагента, основните слабости засягаха същественото разширяване на обхвата на модела за основна посредническа дейност с капиталови инструменти. В тези случаи повечето проблеми произтичаха от използването на механизъм за изчисляване на VaR при кредитен риск от контрагента, първоначално предназначен за пазарен риск, от недостатъци в моделирането при резки повишения на експозициите, включително рисковите им фактори, и от бектестовете и валидирането на цените.

1.4.3 Основен преглед на търговския портфейл

Основният преглед на търговския портфейл (ОПТП) е ключов елемент от преразгледаната рамка „Базел III“. Той се състои в основно преразглеждане на капиталовите изисквания за пазарен риск по Стълб I, което се основава на поуките, извлечени от глобалната финансова криза от 2007–2008 г., и има за цел да намали вероятността от подобни събития и въздействието им в бъдеще. По-специално, с нея се въвеждат по-строги правила за класифициране на активите във или извън търговския портфейл, алтернативен стандартизиран подход, който е по-чувствителен към риска, но и по-сложен от настоящия стандартизиран подход, както и допълнителни изисквания за използването на вътрешни модели.

Поради високата степен на несигурност по отношение на въвеждането на „Базел III“ в други юрисдикции, които се подчиняват на правилата на Базелския комитет за банков надзор, Европейската комисия отложи прилагането от страна на ЕС на тези стандарти за търговския портфейл с една година до 1 януари 2027 г. в съответствие с делегирания си регламент от 12 юни 2025 г.^[37] На 6 ноември 2025 г. Комисията започна целева консултация (която завърши на 6 януари 2026 г.) относно възможностите на политиката за смекчаване на отрицателните последици върху капитала за банките в ЕС за период от три години, приключващ през 2029 г.^[38]

През 2025 г. ЕЦБ предприе последващи действия по констатациите от един целеви преглед от разстояние и няколко проверки на място и проучвания на вътрешни модели, като анализираше и сравняваше плановете на банките за корективни действия. Освен това при някои от проверките на място, с които се оценява прилагането на алтернативния стандартизиран подход, бяха установени специфични за отделните банки недостатъци в базисните изчисления, оперативните процеси и управлението на данните, като например проблеми с осчетоводяването, които пречат за правилното подаване на чувствителни данни, както и при използването на втората и третата линия на защита, като непълно валидиране и формално одобряване на чувствителностите към риск или отсъствие на прегледи на вътрешния одит. Бяха констатирани проблеми и от качествено, и количествено естество, включително неясни роли и отговорности, предизвикателства, свързани с възлагането на дейности на външни изпълнители, липса на независимо валидиране, както и несъответствия в обхвата на изчисленията по алтернативния стандартизиран подход, като например липсващи изчисления на риска от кривината за финансови инструменти с опционални характеристики и методологични слабости, включително неправилно групиране на някои рискови фактори при използването на методи на чувствителностите или неправилно изчисляване на условните стойности в добавките за остатъчен риск. От гледна точка на оперативното приложение банките са изправени пред предизвикателства при управлението на данните, по-специално по отношение на качеството и наличието на големи обеми и подробни данни, технологичната инфраструктура, както и нормативното тълкуване и последователност поради различия в отделните юрисдикции. Освен това, въпреки наличието на алтернативен стандартизиран подход, банките срещат допълнителни затруднения, свързани със сложността на изчисленията, които изискват пресмятането на три различни показателя, както е предвидено например при метода на чувствителностите.

Първите две проверки на място на алтернативния стандартизиран подход бяха извършени през 2023 г., последвани от една през 2024 г. и още четири през 2025 г. Освен това за 2026 г. са планирани шест проверки на място от същия вид в рамките на кампания наред с текущата ангажираност на надзора за осигуряване на гладкото изпълнение на основния преглед на търговския портфейл.

1.4.4 Надзор над банки от държави извън ЕС

През 2025 г. ЕЦБ упражняваше надзор над 14 дъщерни дружества на банки от държави извън ЕС, извършващи дейност в еврозоната. Тези институции заедно притежават общо активи за 1,9 трлн. евро, представляващи 7% от всички активи – обект на банковия надзор на ЕЦБ, и играят важна роля във финансовата система и реалната икономика на ЕС като доставчици на корпоративни и инвестиционни банкови продукти. Общият им търговски портфейл възлизаше на 815 млрд. евро, или 19% от общите търгуеми финансови активи – обект на банковия надзор на ЕЦБ. Към третото тримесечие на 2025 г. активите им под попечителство достигнаха 17 трлн. евро, което представлява 38% от всички активи под попечителство, наблюдавани от банковия надзор в ЕЦБ.

През 2025 г. мястото в Европа, заемано от банките от държави извън ЕС, леко се увеличи в сравнение с 2024 г., тъй като наближи края по прилагането на целевите операционни модели във връзка с Брекзит. Този крайъгълен камък бележи прехода на тези институции към по-стабилен и зрял оперативен етап. Ето защо акцентът на надзора на ЕЦБ се измести от първоначалните приоритети за периода след Брекзит, като например оценката на бизнес моделите на банките, правилата за управлението и връзките с дружествата майки и предотвратяването на фиктивни структури, към по-индивидуализиран подход за справяне със специфичните рискове и характеристики на отделните институции.

Основен приоритет за ЕЦБ остава все така последователното прилагане във всички институции на регулаторните и надзорните стандарти за банките от държави извън ЕС. Ето защо надзорните органи продължиха да предприемат съгласуван подход при решаването на общи въпроси, особено в областите, които се влияят от размера на дъщерното дружество или от силни (взаимо)зависимости, като устойчивост на бизнес модела, агрегиране на данните за рисковете и отчитането им, рамки за оперативна устойчивост, оценка на плановете за възстановяване, както и управление на геополитически рискове.

ЕЦБ продължи да наблюдава осъществяването на плановете за изпълнение, произтичащи от прегледа на звената за търговски операции (виж каре 2 от Годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност 2023 г.). Тя продължи също така да работи с банките от държави извън ЕС върху последиците, произтичащи от член 21в от Директивата за капиталовите изисквания и планираното прилагане на изискванията на национално равнище. Считано от 11 януари 2027 г., разпоредбите ще изискват от банковите групи от трети държави да установят физическо присъствие в ЕС за дейностите, включващи приемане на депозити и предоставяне на заеми и гаранции. Очаква се това да доведе до съществено нарастване на активите, както и до допълнителни промени в оперативните модели на банките от държави извън ЕС, което налага повишена надзорна ангажираност, по-специално във връзка с по-широкия спектър от дейности и рискови профили.

1.5 Наблюдение и непряк надзор от страна на ЕЦБ над по-малко значимите институции

1.5.1 Структура на сектора на по-малко значимите институции

През третото тримесечие на 2025 г. броят на по-малко значимите институции намаля до 1828 – най-високото равнище на консолидация, спрямо 1864 в края на 2024 г. В Германия и Австрия се намират 77% от всички европейски по-малко значими институции. През 2025 г. повечето промени в сектора на по-малко значимите институции бяха свързани с 49 сливания, по-голямата част от които – в Германия. Освен това бяха отнети осем лиценза за извършване на банкова дейност, а шест нови лиценза бяха издадени.

Макар че секторът на по-малко значимите институции се състои от доста разнообразни и понякога доста специализирани бизнес модели, кредиторите на дребно и предоставящите потребителски кредити институции останаха преобладаващата категория с дял от около 61%. Това често са регионални спестовни или кооперативни банки, много от които членуват в институционални гаранционни схеми.

Въпреки общото намаляване на броя на по-малко значимите институции, този сектор продължи да заема съществен дял в банковия сектор на еврозоната, възлизайки приблизително на 15% от общия размер на банковите активи без инфраструктурите на финансовите пазари, опериращи с лиценз за банкова дейност. Делът на активите на по-малко значимите институции в общите банкови активи по страни варира значително, което свидетелства за структурни различия между държавите от еврозоната. В Австрия, Германия, Люксембург и Малта над една трета от общите активи в местния банков сектор се падат на по-малко значимите институции, докато в повечето други държави секторът на тези институции е сравнително малък. Например в Белгия, Франция и Гърция той представлява съответно едва 3,7%, 1,5% и 5,1% от общите банкови активи.

Графика 4

Класификация на бизнес моделите на по-малко значимите институции

(проценти)

1.5.2 Избрани надзорни дейности

Важно правомощие на наблюдението над по-малко значимите институции е да насърчава прилагането на високи и последователни надзорни стандарти за всички от тях в рамките на европейския банков надзор. Основен акцент в това отношение през изминалите няколко години беше справянето с необслужваните кредити, особено предвид факта, че в последно време бе отчетено отново повишение на съотношението на НОК в кредитните портфейли на по-малко значимите институции. Значителен брой от тях все така бяха изправени пред предизвикателства, свързани с наследените НОК, отчитани в продължение на много години в счетоводните им отчети, което пораждаше потенциални допълнителни загуби и ограничаваше възможностите на банките за отпускане на нови кредити. Ето защо ЕЦБ в сътрудничество с НКО изготви нови Насоки^[39], в които е заложен общ подход при надзорните очаквания по отношение на покритието на натрупаните наследени НОК. От полза за инициативата е няколкогодишният опит от използването на сходен подход при значимите институции, като към по-малко значимите се прилага принципът на пропорционалност в по-висока степен.

Допълнителните инициативи за насърчаване на тези високи и последователни надзорни стандарти за по-малко значимите институции включваха: а) справяне с риска в областта на ИКТ, като например прилагането на DORA и разработването на инструменти за наблюдение на риска при ИКТ; б) разработване на съвместни подходи за надзор на определени характеристики или рискове на бизнес модела, като финансови технологии и висока концентрация на канали за финансиране, и в) създаване на контактна група с участието на ЕЦБ и няколко НКО за развитие на надзорните практики при по-малко значимите институции в областта на свързаните с климата и природата рискове. Освен това бяха проведени редица сравнителни анализи при по-малко значими институции, като редовното наблюдение на кредитния риск и сравнителния анализ по ПНПО, хоризонталния анализ на лихвения риск в банковия портфейл, наблюдението на хибридните институционални защитни схеми и идентифицирането на по-малко значими институции, чиито основни дейности съществено се разрастват. Инициативите могат да доведат до последващи действия от страна на НКО или ЕЦБ, ако бъдат установени значителни слабости или рискове.

Наред с хармонизирането на надзорните стандарти функцията за наблюдение беше все така насочена към надзорните процеси и насърчаването на общите подходи. Ето защо през 2025 г. стартира проект за преглед и по-нататъшно усъвършенстване на подходите на надзора за справяне с надзорните констатации и мерки за по-малко значимите институции, който ще продължи и през 2026 г.

През 2025 г. надзорните органи на по-малко значимите институции обърнаха особено внимание на прегледа и преодоляването на предизвикателствата, пред които са изправени по-малките банки вследствие на нарастващите регулаторни изисквания. Работата във връзка с пропорционалността беше съсредоточена по-специално върху малките и несложни институции, като тя ще продължи през 2026 г. с цел повишаване на равнището ѝ, прилагано в надзорните практики, без да се излага на риск устойчивостта на сектора на по-малко значимите институции като цяло.

1.5.3 Хоризонтални дейности при провеждането на стрес тестове в по-малко значимите институции

През 2025 г. ЕЦБ и НКО приключиха конкретните последващи действия във връзка с прегледа през 2022 г. на националните практики за надзорните стрес тестове на по-малко значимите институции, като бе извършен количествен обзор на последните обобщени резултати от теста за тези институции и няколко измерители при стрес тестването.

С цел да споделят знанията, придобити по време на стрес тестовете, ЕЦБ и НКО организираха редовни работни срещи относно добрите практики, някои елементи на методологията и приложимите надзорни инструменти.

1.6 Макропруденциални задачи на ЕЦБ

Ролята на ЕЦБ в макропруденциалната политика е от решаващо значение за последователното и ефективното справяне със системния риск в цялата еврозона. Чрез надзорните си дейности и други подобни функции ЕЦБ проучва мерките, предприети от националните органи с цел гарантиране, че отделните държави членки и банковият съюз като цяло са добре подготвени за преодоляване на икономическата несигурност и рисковете за финансовата стабилност.

През 2025 г. ЕЦБ работи активно с националните органи в съответствие с възложените ѝ макропруденциални задачи по член 5 от Регламента за ЕНМ. В този контекст, както и в предишни години, тя получи от съответните национални органи и подложи на оценка уведомленията, свързани с макропруденциалната политика. Те засягаха решения относно определянето на антициклични капиталови буфери, идентифицирането и капиталовото третиране на глобални системно значими институции (Г-СЗИ) или други системно значими институции (Д-СЗИ), както и други макропруденциални мерки, например за определянето на буфери за системен риск и по-точно рисково тегло за обезпечените с недвижими имоти експозиции на банките.^[40]

През 2023 г. и 2024 г. няколко национални органа въведоха или повишиха антициклични капиталови буфери или структурни капиталови буфери за системен риск. Тази тенденция продължи и през 2025 г., в резултат на което всички макропруденциални органи обявиха или приложиха някаква форма на изискване за буфери с възможност за освобождаване, като десет държави приеха рамка в политиката си за прилагане на т.нар. положително неутрално ниво на антицикличния буфер, т.е. положителен процент на антицикличния капиталов буфер, когато цикличните системни рискове все още не са повишени. Освен това националните органи определиха 125 банки като Д-СЗИ със съответните нива на капиталовите им буфери. Нивата им бяха в съответствие с усъвършенстваната методология за долен праг при определянето на буфери за Д-СЗИ, оповестена от Управителния съвет на ЕЦБ през декември 2024 г.,^[41] която отчита системното значение на Д-СЗИ за банковия съюз като цяло.

Банковият надзор в ЕЦБ участваше активно и в редица сфери на дейност на Европейския съвет за системен риск (ЕССР). Това включваше редовните му оценки на рисковете и уязвимостите във финансовата система на ЕС, оценката на устойчивостта на финансовата система на ЕС спрямо промени в лихвените проценти, анализа на системния риск в сектора на криптоактивите, както и работата му по секюритизацията и суаповете за кредитно неизпълнение.

1.7 Рискове и надзорни приоритети за периода 2026–2028 г.

Надзорните приоритети отразяват оценката на банковия надзор в ЕЦБ на основните рискове и уязвимости за поднадзорните лица въз основа на текущата картина на рисковете, ориентираната към бъдещето информация, като например перспективата за макрофинансовата среда и резултатите от стрес теста за целия ЕС, както и отстраняването на съществените недостатъци, установени в хода на надзорната му дейност.

Банковият сектор в еврозоната успяваше до този момент да се справя с повишените геополитически и все по-големи структурни икономически предизвикателства, произтичащи от редица събития, като войни и конфликти в различни части на света, включително Европа, и ескалацията на напрежението в световната търговия напоследък, като всички те предизвикваха периоди на високи колебания на финансовите пазари и помрачаваха макрофинансовите перспективи. Макар че финансовите и пруденциалните показатели потвърдиха общата устойчивост на европейския банков сектор, както показа и проведеният през 2025 г. общоевропейски стрес тест (виж раздел 1.1.1), потенциалните неблагоприятни фактори, произтичащи от външните предизвикателства, все още не са оказали съществено въздействие върху банковия сектор, като рисковете от неблагоприятно развитие останаха високи предвид запазващата се голяма несигурност.

Банковият надзор в ЕЦБ извърши целенасочени корекции в надзорните си приоритети за периода 2026–2028 г., като същевременно продължи да призовава банките да останат бдителни и да осигурят благоразумно и стабилно управление на риска в краткосрочен и средносрочен план. Ето защо надзорните приоритети за 2026–2028 г. акцентират върху необходимостта банките да съхранят устойчивостта си на фона на геополитическите рискове и макрофинансовата несигурност, като се съсредоточат предимно върху благоразумното поемане на риск и солидните кредитни стандарти, последователното прилагане на РКИ III и разумното управление на рисковете, свързани с климата и природата (приоритет 1). По приоритет 2 целта е да се гарантира силна оперативна устойчивост и капацитет в областта на ИКТ, което включва и спазване на новите изисквания на DORA и своевременното отстраняване на недостатъците на капацитета за отчитане на риска и свързаните с това информационни системи.

Освен това по приоритет 2 банковият надзор в ЕЦБ разработва стратегия в средносрочен и дългосрочен план с акцент върху цифровите (и свързаните с ИИ) стратегии на поднадзорните лица, институционалното управление и управлението на риска, за да установи структурните тенденции и рисковите фактори, определящи бъдещето на банковия сектор. Ето защо надзорните органи възнамеряват да работят целенасочено с банките по някои от тези ключови теми през 2026 г. Повече подробности можете да намерите в надзорните приоритети за 2026–2028 г.

2 Процедури по лицензиране, надеждност и пригодност и по принудително изпълнение и налагане на санкции

2.1 Лицензиране

2.1.1 Оценки на значимостта

В съответствие с Рамковия регламент за ЕНМ^[42] годишната оценка за изпълнението от дадена банка или банкова група на критериите за значимост^[43] бе завършена през ноември 2025 г. Тя беше допълнена от извънредни оценки на значимостта, извършени след промени в груповите структури и довели до 51 решения относно значимостта.

В резултат на това 112 институции^[44] бяха класифицирани като значими, считано от 1 януари 2026 г.

Годишната оценка през 2025 г. доведе до следните промени:

Освен това бяха извършени следните промени в груповите структури, засягащи броя на значимите поднадзорни лица:

В груповите структури бяха извършени следните промени, без да засягат броя на значимите поднадзорни лица:

Списъкът на поднадзорните лица се актуализира често и се публикува на уебсайта на банковия надзор на ЕЦБ.

2.1.2 Прегледи на качеството на активите

Прегледите на качеството на активите имат за цел да гарантират, че банките, които са или ще бъдат обект на пряк надзор от страна на ЕЦБ, са адекватно капитализирани. Методологията, прилагана при прегледите, е описана в специално ръководство^[45].

През 2025 г. ЕЦБ приключи прегледа на качеството на активите на Raiffeisen-Holding Niederösterreich-Wien reg.Gen.m.b.H. в Австрия. Прегледите на качеството на активите в две германски банки – LBS Landesbausparkasse Süd и Wüstenrot Bausparkasse Aktiengesellschaft, се очаква да приключат в началото на 2026 г. През юни 2025 г. ЕЦБ започна прегледа на качеството на активите на две банки – KfW Beteiligungsholding GmbH в Германия и Promontoria 19 Coöperatie U.A. в Нидерландия. Всяка от петте оценявани банки отговаряше на критерия за пряк надзор от страна на ЕЦБ.

2.1.3 По-малко значими институции с висока степен на въздействие

Вследствие на големия брой по-малко значими институции, както и поради различията по отношение на размера, сложността и рисковия им профил, европейският банков надзор ги класифицира според въздействието им върху финансовата система и рисковия им профил. По-малко значимите институции с висока степен на въздействие се определят веднъж годишно за всяка от държавите, участващи в европейския банков надзор. Критериите за определяне на по-малко значимите институции с голямо въздействие включват размер, значение за икономиката, трансгранична дейност, бизнес модел и минимално покритие за държава.^[46] Към 1 януари 2026 г. 105 по-малко значими институции бяха класифицирани като такива с висока степен на въздействие. Този брой остана като цяло стабилен през последните няколко години.^[47]

2.1.4 Процедури по лицензиране

През 2025 г. ЕЦБ получи уведомления за общо 676 процедури по лицензиране (таблица 7). Тези уведомления обхващаха 14 заявления за лиценз, 11 – за отнемане на лиценз, 42 – за прекратяване на действието на лиценз, 110 – за придобиване или увеличение на квалифицирани дялови участия, 496 – за процедури по паспортизация, и 3 – за лицензиране на финансови холдинги.

През 2025 г. бяха приети 194 решения^[48] относно процедури по лицензиране. Те представляват 7,7% от всички индивидуални надзорни решения на ЕЦБ за годината.

Едно заявление за лиценз и три уведомления за придобиване или увеличаване на квалифицирано дялово участие бяха оттеглени, преди да бъде взето окончателно решение, поради отрицателна оценка.

2.1.4.1 Тенденции при общите процедури

Като цяло броят на подадените през 2025 г. уведомления до ЕЦБ за общи процедури по лицензиране, квалифицирано дялово участие и прекратяване на действието на лицензи се увеличи спрямо предходната година.

ЕЦБ подложи на оценка голям брой известия за квалифицирано дялово участие. При редица процедури по отношение на квалифицирано дялово участие вследствие на вътрешна реорганизация в поднадзорни групи беше приложен опростеният подход за оценяване. През 2025 г. процедурите относно квалифицирано дялово участие засягаха предимно сделки, насочени към консолидация, най-вече на национално равнище, въпреки че при някои от тях бе осъществена трансгранична консолидация. Бяха оценени и няколко враждебни придобивания, включително поглъщания, свързани с публично предлагане.

Повечето процедури по лицензиране през годината бяха свързани със създаването на нови по-малко значими институции. Малкият брой процедури по издаване на лицензи на значими институции се дължи главно на заявленията за разширяване на лицензите с допълнителни регламентирани дейности, планирани от банките, което се изисква в някои държави членки. В някои случаи процедурите по лицензиране бяха свързани с преместването на значима институция в друга държава членка или със създаването на дъщерно дружество на значима институция в друга държава членка.

През 2025 г. някои заявления за издаване на лиценз бяха подадени от юридически лица от трети държави, възнамеряващи да разширят дейността си в ЕС. В тези случаи оценките бяха съсредоточени върху добрата репутация на институцията и спазването на изискванията в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма от страна на тези субекти от трети държави.

Националните компетентни органи (НКО) инициираха отнемането на лиценза на две по-малко значими институции (в Германия и Австрия). В единия случай това се дължеше на факта, че кредитната институция е изпаднала в несъстоятелност, а в другия – на сериозни нарушения на изискванията за борба с изпирането на пари, нарушения на правилата за управление и открито срещу нея съдебно производство по несъстоятелност.

През 2025 г. ЕЦБ въведе стратегия за общи процедури въз основа на оценката на риска, която се очаква да бъде в услуга както за поднадзорните лица, така и за кандидат-приобретателите благодарение на намалените взаимодействия и по-бързото време за обработка в по-несложни случаи (вижте раздел 1.3.2).

2.1.4.2 Промени при процедурите по паспортизация, одобрение на финансови холдинги (със смесена дейност), в случаи на сливане и разделяне

През 2025 г. ЕЦБ и НКО обработиха 496 процедури по паспортизация.

След многото постъпили през 2021 г. и 2022 г. заявления за процедури вследствие на транспонирането на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ V)^[49] броят им се стабилизира през 2023 г., 2024 г. и 2025 г. ЕЦБ получи през 2025 г. три искания за одобрение на финансови холдинги (със смесена дейност) от значими групи.

През 2025 г. ЕЦБ се подготви и за прилагането на преработената Директива за капиталовите изисквания (ДКИ VI)^[50] от януари 2026 г. ДКИ VI въвежда определени промени в надзорното третиране на финансови холдинги (със смесена дейност) чрез преразглеждане на член 21а от директивата. Измененията включват ново изискване надзорните органи да публикуват веднъж годишно списък на финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, които са получили одобрение или са освободени от одобрение, и определеното поднадзорно лице в съответствие с член 21а, параграф 4, буква в) от ДКИ VI.

С ДКИ VI се въвеждат и нови глави относно придобиването или продажбата на съществено дялово участие, съществени прехвърляния на активи и пасиви и сливания и разделяния, като се хармонизират предишните режими на „национални правомощия“.^[51] Съгласно ДКИ VI ЕЦБ е единственият компетентен орган за оценка на тези операции, когато те засягат значими институции. По-специално, по отношение на сливанията ЕЦБ е компетентна за съответната пруденциална оценка, ако в резултат от нея институцията е квалифицирана като значима. ЕЦБ ще бъде компетентен орган и за разделянията, ако институцията, обект на разделяне, е значима.

2.2 Процедури по надеждност и пригодност

През 2025 г. ЕЦБ получи уведомления за общо 1672 отделни процедури по надеждност и пригодност^[52], засягащи значими институции (таблица 8).

През 2025 г. 67,2% от всички индивидуални процедури засягаха членове на ръководния орган в надзорната му функция, а 24,9% се отнасяха до членове на ръководния орган в изпълнителната му функция. Останалите индивидуални процедури включваха лица, заемащи ключови позиции (6,2%), допълнителни директорски длъжности без изпълнителни функции (1,0%) и управители на клонове в трети държави (0,7%).

Средно времето за извършване на оценка за надеждност и пригодност (от получаването от страна на ЕЦБ на уведомлението до приемането на решение) бе 113 дни спрямо 109 дни през 2023 г. Това е в рамките на максималния срок от четири месеца, посочен в параграф 179 от Съвместните насоки на ЕОЦКП и ЕБО за оценка на пригодността на членовете на ръководния орган и лицата, заемащи ключови позиции.

2.2.1 Промени при процедурите по надеждност и пригодност

ЕЦБ проучва подходи за оптимизиране на процеса на вземане на решения чрез използване на цифрови инструменти и въвеждане на рисково базирани методи. Целта е да се намали времето за обработка, като същевременно се запази високото качество и последователността на надзорните решения (виж раздел 1.3).

На 27 октомври 2025 г. ЕЦБ организира съвместен семинар с Европейския университетски институт във Флоренция за повишаване на осведомеността в банковия сектор относно добрите практики на управление.

Оценката за пригодност може да доведе до налагането на допълнителни разпоредби, когато на базата на петте критерия за надеждност и пригодност трябва да бъдат разгледани определени опасения по отношение на назначеното лице. При около 40,85% от извършените оценки ЕЦБ е установила опасения по отношение на един или повече от критериите за надеждност и пригодност. Делът на решенията, съдържащи допълнителна разпоредба, е намалял от 14,5% през 2024 г. на 9,15% през 2025 г. Най-често срещаните опасения, изразени в оценките за надеждност и пригодност през 2025 г., бяха относно възможността за отделяне на време, опита и конфликта на интереси. Това доведе до 27 условия, 122 задължения и 4 препоръки в сравнение съответно с 55, 151 и 20 през 2024 г.

Ако са налице съществени опасения относно пригодността на кандидата, е възможно ЕЦБ да счете за необходимо да извърши по-задълбочена оценка и в крайна сметка може да съобщи намерението си да приеме отрицателно решение. Тогава банките са склонни да оттеглят заявлението си по време на надзорния диалог. През 2025 г. имаше 30 такива случая.

2.3 Мерки по принудително изпълнение и налагане на санкции и подаване на сигнали за нарушения

2.3.1 Мерки по принудително изпълнение и налагане на санкции

Съгласно Регламента за ЕНМ и Рамковия регламент за ЕНМ разпределението на правомощията за принудително изпълнение и за налагане на санкции между ЕЦБ и НКО зависи от естеството на предполагаемото нарушение, отговорното лице и мярката, която следва да се приеме. Санкциите, наложени от ЕЦБ в рамките на нейните надзорни задачи, и санкциите, наложени от НКО по искане на ЕЦБ, са публикувани на уебстраницата на ЕЦБ, посветена на надзорните санкции.

Санкциите имат за цел да накажат текущи или минали нарушения от страна на поднадзорно лице и да възпират бъдещи нарушения навсякъде в банковата система. Мерките за принудително изпълнение, като например периодични парични санкции, са разработени да заставят поднадзорните лица да спазват пруденциалните изисквания в случай на продължаващи нарушения.

През 2025 г. ЕЦБ обработи 16 процедури по принудително изпълнение и налагане на санкции. От тях 14 бяха за налагане на санкции, които доведоха до девет решения на ЕЦБ, и две – за принудително изпълнение, довели до едно решение на ЕЦБ (таблица 9).

От четиринадесетте производства за налагане на санкции, обработени през 2025 г., десет бяха свързани с предполагаеми нарушения на пряко приложимото законодателство на ЕС (включително решения и регламенти на ЕЦБ), извършени от девет значими институции. Пет от тези процедури бяха в ход в края на годината, а останалите пет бяха приключени през 2025 г. с пет решения на ЕЦБ за налагане на санкции, възлизащи общо на 8 585 000 евро. Тези санкции бяха наложени на пет поднадзорни лица. Четири от тези решения бяха свързани с нарушения на решения на ЕЦБ относно вътрешни модели за кредитен риск и едно решение, свързано с докладването на неправилно изчислени рисковопретеглени активи за пазарен риск.

Три от четирите неприключени санкционни производства, разгледани през 2025 г., засягаха нарушения на изискванията за институционално управление и квалифицирани дялови участия, установени в националното законодателство за прилагане на Директивата за капиталовите изисквания, а едно засягаше нарушения на съответното пряко приложимо законодателство на ЕС, свързано с изискванията за собствен капитал и отчетност. Тези производства бяха приключени с четири искания на ЕЦБ до съответните НКО за започване на процедури, за да се гарантира налагането на подходящи санкции на отговорните страни. Сред тях са една значима институция, служители на значими институции, свързани с нарушенията, както и субекти, които не са поднадзорни, и физически лица, отговорни за придобиването на квалифицирани дялови участия в значима институция.

Двете производства по принудително изпълнение, разгледани през 2025 г., се отнасяха до неизпълнението от страна на две значими институции на решения на ЕЦБ, които изискват от тях да засилят процеса за идентифициране на рисковете, свързани с климата и околната среда, до определен краен срок през 2024 г. Една от тези процедури не беше завършена до края на 2025 г., а другата беше приключена с решение на ЕЦБ, определящо начисляването на периодични парични санкции с общ размер 187 650 евро.

В графика 5 е представена разбивка по области на нарушения при производствата по принудително изпълнение и налагане на санкции, проведени от ЕЦБ през 2025 г., както и при процедурите, приключени в периода 2020–2024 г.

Графика 5

Дейности по принудително изпълнение и налагане на санкции по области на нарушения между 2020 г. и 2025 г.

(брой производства)

Вследствие на предходни искания от страна на ЕЦБ за започване на производство и след оценка на случаите в съответствие с националното им законодателство, през 2025 г. един НКО наложи две имуществени санкции на стойност 30 000 000 евро. Повече информация за имуществените санкции, наложени от НКО по искане на ЕЦБ, можете да намерите на уебстраницата на ЕЦБ за надзорните санкции.

Подробна информация, включително изчерпателни статистически данни за санкциите, наложени от ЕЦБ и НКО през 2025 г. във връзка с нарушения на пруденциалните изисквания, ще бъде представена в Годишния доклад за санкциите в ЕНМ през 2025 г. Докладът ще бъде публикуван на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ през второто тримесечие на 2026 г.

През 2025 г. ЕЦБ издаде едно задължително надзорно решение, предвиждащо начисляване на периодични парични санкции за всеки ден на нарушение, ако банката не изпълни пруденциалните изисквания, посочени в това решение. Решението съдържаше пруденциални изисквания за укрепване на процеса за установяване на рискове, свързани с климата и природата.

Ако има основание за подозрение за извършено престъпление, ЕЦБ отправя искане до съответния НКО да сезира за случая компетентните органи за разследване и възможно наказателно преследване в съответствие с националното законодателство. През 2025 г. са отправени две такива искания до съответните НКО.

2.3.2 Подаване на сигнали за нарушения

Съгласно член 23 от Регламента за ЕНМ ЕЦБ има задължението да осигури ефикасни механизми, които предоставят възможност на всяко лице да докладва за нарушения на приложимото законодателство на ЕС (процес на подаване на сигнали за нарушения, т.нар. whistleblowing). Ето защо ЕЦБ поддържа онлайн платформа за докладване на нарушения.

ЕЦБ гарантира пълна поверителност на сигналите, получени през интернет платформата или по други канали (например по имейл или по пощата), и при изпълнението на надзорните си задачи взема предвид цялата налична информация.

През 2025 г. ЕЦБ получи 416 сигнала за нарушения, като броят им е сходен с получените през 2024 г. 421 сигнала и по-висок от 355 през 2023 г. От тях 165 се отнасяха до предполагаеми нарушения на приложимото законодателство на ЕС, като за 155 от тях беше счетено, че попадат в рамките на надзорните компетенции на ЕЦБ, а 10 – в компетенциите на НКО. Останалите се отнасяха главно до предполагаеми нарушения на изисквания от непруденциално естество (например защита на потребителите) и следователно попадаха извън обхвата на механизма за подаване на сигнали за нарушения.

В рамките на надзорните правомощия на ЕЦБ най-често докладваните предполагаеми нарушения са свързани с проблеми в институционалното управление (80%), следвани от публичното оповестяване и отчетност (6%) и изчисляването на собствения капитал и капиталовите изисквания (6%). Свързаните с институционалното управление въпроси засягаха основно управлението на риска и вътрешния контрол, функциите на управителния орган и изискванията за надеждност и пригодност. Цялата разбивка е представена в графика 6.

Графика 6

Предполагаеми нарушения, докладвани чрез механизма за сигнализиране

(проценти)

Информацията, докладвана чрез механизма за сигнализиране, беше предоставена на съответните съвместни надзорни екипи и те решаваха относно подходящите последващи действия.

Основните проучвания, предприети през 2025 г. във връзка със сигнали за нарушения на приложимото законодателство на ЕС, получени през годината или по-рано, включваха:

• вътрешна оценка въз основа на наличната документация (38%);
• искане поднадзорното лице да представи документи или разяснения (35%);
• искане за вътрешен одит или проверка на място (24%);
• изслушване на обвиняемите лица (3%).

3 Принос за управлението на кризи

3.1 Кризисните случаи през 2025 г.

През 2025 г. нито една значима институция не беше оценена като проблемна или с вероятност да стане проблемна в съответствие с член 18, параграф 1, буква а) и член 18, параграф 4 от Регламента за Единния механизъм за преструктуриране^[53]. Макроикономическата среда през 2025 г. остана като цяло благоприятна за банките, особено по отношение на доходността. В перспектива обаче банките са изправени пред неблагоприятни фактори, които могат да повлияят върху бъдещите печалби. Те включват потенциално влошаване на качеството на активите, непрекъснато свиване на маржа и по-малки обеми на кредитите.

3.2 Взаимодействие с Единния съвет по преструктуриране

През 2025 г. ЕЦБ и Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) продължиха тясното си сътрудничество. Председателят на Надзорния съвет на ЕЦБ и председателят на ЕСП обменяха редовно информация и посетиха съвместно няколко национални компетентни органа (НКО) и национални органи за преструктуриране. Служители на ЕЦБ и ЕСП поддържаха чести контакти, като работиха заедно по различни теми от общ интерес и по случаи на кризи, засягащи по-малко значими институции.

Редовното взаимодействие между съвместните надзорни екипи на ЕЦБ и вътрешните екипи по преструктуриране на ЕСП се запази като ключов елемент от това сътрудничество. Особено тясно бе сътрудничеството по отношение на банките, включени в обхвата на рамката на ЕЦБ за управление на кризи. За това допринесе двустранният Меморандум за разбирателство между ЕЦБ и ЕСП за сътрудничество и обмен на информация, както и подписаният през 2023 г. специален Меморандум за разбирателство относно обмена на поверителни статистически данни.

ЕЦБ и ЕСП продължиха да си сътрудничат по въпроси на политиката от общ интерес. Организациите гарантираха, че тясно са координирали позициите си по програмата за опростяване на реформата от гледна точка на надзора и преструктурирането. Освен това ЕЦБ и ЕСП продължиха съвместните си усилия за оценка и отчитане на ликвидността. През 2025 г. те завършиха третия годишен преглед на ликвидността, който тества готовността на банките за действия при кризи въз основа на съвместно разработен образец за ликвидност. И накрая, ЕЦБ и ЕСП си сътрудничиха в разработването на съответните стратегии за цифровизация и цифрова култура, като се опираха на общия си опит и инициативи за обучение и споделяха специализирани надзорни технологични инструменти на ЕЦБ.

През 2025 г. ЕЦБ и ЕСП участваха в симулации като част от общата им цел за оценка на съществуващия капацитет и повишаване на готовността за действия при кризи. Те участваха и в тристранната процедура на равнище ръководен персонал в централата на ЕСП в Брюксел. В мероприятието взеха участие органи за преструктуриране, надзорни органи, централните банки и финансовите министерства на САЩ и Обединеното кралство и банковият съюз. Освен това ЕЦБ и ЕСП участваха в симулацията на няколко специфични за банките кризи, за да тестват готовността им за действие по време на евентуална кризисна ситуация.

В съответствие с регулаторната рамка бяха проведени консултации с ЕСП относно плановете за възстановяване, представени на ЕЦБ от значимите институции. От своя страна ЕСП се консултира с ЕЦБ по проектоплановете за преструктуриране и по изчисляването на предложените предварителни вноски, които значимите институции следва да заплатят на Единния фонд за преструктуриране съгласно Регламента за Единния механизъм за преструктуриране.

3.3 Управление на кризи при по-малко значимите институции

Управлението на кризи при по-малко значимите институции изисква тясно сътрудничество между съответния НКО и ЕЦБ. Макар че отговорността за надзора при управлението на кризи в по-малко значимите институции е на НКО, необходимостта от засилено сътрудничество и обмен на информация възниква, когато по-малко значима институция се доближи до момент на нежизнеспособност, тъй като ЕЦБ отговаря за отнемането на лиценза. Процедурните аспекти на това сътрудничество са изложени в преработена рамка за управление на кризи в по-малко значими институции, въведена в действие на 1 януари 2024 г.

В ранните етапи на криза, предизвикана от влошаване на финансовото състояние на по-малко значима институция, съответният НКО информира ЕЦБ чрез официално уведомление. През 2025 г. ЕЦБ получи 11 такива уведомления от НКО.

След изпращане на уведомление за влошаване на финансовото състояние обикновено се създават контактни групи за управление на кризи, освен ако отговорният НКО или ЕЦБ не установят основателни причини за неучастие. Групите, които включват представители от съответните структурни звена на ЕЦБ и НКО и в зависимост от случая – от съответните национални органи по преструктуриране, могат да се създават в случай на нарушения на капиталовите изисквания, влошаване на качеството на активите или ликвидната позиция или при сериозни недостатъци на системите за вътрешно управление или контрол.

През годината бяха създадени 14 контактни групи за управление на кризи спрямо 12 през 2024 г. Те продължиха да играят решаваща роля в осигуряването на ефективно и последователно преодоляване на стреса в отделните по-малко значими институции, както и за своевременно и координирано предприемане на надзорни действия. Това спомогна вторичните ефекти към други части на финансовата система да останат възможно най-ограничени.

4 Междуинституционално сътрудничество

4.1 Европейско и международно сътрудничество

4.1.1 Сътрудничество с други надзорни органи на ЕС и органи от държави извън ЕС

През 2025 г. ЕЦБ допълнително задълбочи сътрудничеството си с други надзорни органи в различни държави и сектори, включително чрез преговори за допълнителни меморандуми за разбирателство.

4.1.1.1 Сътрудничество с органи на държавите – членки на ЕС извън ЕНМ, и на страните от Европейското икономическо пространство

Чрез надзорни колегии ЕЦБ има възможност да разработва координирани надзорни подходи и решения и да осигурява общи работни програми с други надзорни органи, участващи в надзора върху дейността на същата трансгранична банкова група. В съответствие с европейските регламенти ЕЦБ организира колегии в случаите, в които в качеството си на надзорник в държавата по произход тя е органът, отговарящ за надзора върху банкова група на консолидирана основа. Другата възможност е, когато органът на ЕС, действащ като консолидиращ надзорен орган, не е част от европейския банков надзор, ЕЦБ участва в съответната колегия като надзорен орган в приемащата държава за специфични институции под нейния пряк надзор.

През 2025 г. ЕЦБ и компетентните органи на държавите – членки на ЕС, които не са част от европейския банков надзор, и на Норвегия потвърдиха отново ангажимента си за насърчаване на сътрудничеството и сближаването в областта на надзора по време на два специализирани семинара, организирани от ЕЦБ през март и октомври. Семинарите предоставиха възможност за обмен на най-добри практики и повишаване на ефективността и ефикасността на надзора в контекста на реформата на ПНПО на ЕЦБ. Същевременно влизането в сила на два европейски регламента относно функционирането на надзорните колегии^[54] позволи на ЕЦБ да насърчи допълнително обмена на информация за клоновете на банки със седалище в трети държави и да улесни сътрудничеството между органите за пруденциален надзор и други органи, като например надзорните органи в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

4.1.1.2 Сътрудничество с органите за банков надзор извън ЕС

ЕЦБ си сътрудничи и с международни надзорни органи посредством други форуми, като групи за управление на кризи при глобалните системно значими банки (Г-СЗБ).

Когато ЕЦБ отговаря за надзора на консолидирана основа върху групи, които извършват дейност и извън Европейския съюз, компетентните органи на трети държави са поканени да се присъединят към съответните колегии от надзорни органи, при условие че ЕБО е оценил правилата им за поверителност и професионална тайна като еквивалентни на тези в ЕС.

ЕЦБ сключи нов надзорен меморандум за разбирателство с Централната банка на Република Аржентина (Banco Central de la República Argentina). В допълнение към регулярния и конструктивен диалог с органи, като Органа за пруденциално регулиране на Обединеното кралство и Системата на Федералния резерв, ЕЦБ беше домакин и на няколко тематични двустранни срещи и организира инициативи за изграждане на капацитет с органи за банков надзор от други държави извън ЕС за обсъждане на въпроси от общ интерес, включително надзора върху финансовите конгломерати, свързаните с климата финансови рискове, цифровата трансформация и оперативната устойчивост.

През 2025 г. ЕЦБ допълнително задълбочи сътрудничеството си с органите за пруденциален надзор извън ЕС относно използването на надзорни технологии. Това включваше съпредседателство на работната група на Мрежата за иновации на БМР относно suptech, regtech и Monetary Policy Tech с централната банка на Обединеното кралство, която проучва използването на големи езикови модели и насърчава глобална новаторска екосистема. ЕЦБ задълбочи и дългогодишното си сътрудничество с Органа по паричната политика (централната банка) на Сингапур чрез съществен обмен на знания.

4.1.1.3 Сътрудничество с националните органи за надзор върху пазарното поведение и други секторни надзорни органи

ЕЦБ работи съвместно с националните пазарни органи в съответствие с правото на ЕС и обменя информация относно операциите на значимите банкови групи на пазарите на финансови инструменти. По-специално, ЕЦБ е сключила двустранни меморандуми за разбирателство с националните пазарни органи на шест държави, участващи в европейския банков надзор. През 2025 г. беше осъществен по-активен обмен на информация с тези органи в отговор на нарасналия брой сделки за сливания, придобивания и други консолидации, свързани със значими институции, както и на пазарните тенденции, наложили координирани надзорни мерки.

В ролята на координатор за значимите банкови групи, определени като финансови конгломерати, ЕЦБ задълбочи сътрудничеството си с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и със съответните компетентни органи, които отговарят за надзора върху регулираните образувания – предимно извън банковия сектор – в рамките на тези конгломерати. Приемането на споразумения за координация със съответните компетентни органи допринесе за подобряване и разширяване на надзорните колегии за финансови конгломерати, а годишните заседания на колегиите служат като важна платформа за обмен на информация между тези органи.

4.1.1.4 Участието на ЕЦБ в борбата с изпирането на пари

Надзорът над кредитните и финансовите институции в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма попада в сферата на компетентност на надзорните органи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително на новосъздадения Орган на ЕС в тази област – ОБИП. Органите за пруденциален надзор и органите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма си сътрудничат тясно, за да изпълняват съответните си правомощия.

Като пруденциален надзорен орган ЕЦБ сподели с ОБИП поуките от създаването на Единния надзорен механизъм (ЕНМ), включително чрез участието си в Оперативната група на ОБИП. Сключването на меморандум за разбирателство между ЕЦБ и ОБИП на 27 юни 2025 г., както е предвидено съгласно член 92, параграф 3 от Регламента за ОБИП, беше ключов момент при определянето на начина, по който двете организации да си сътрудничат и обменят информация.

Както и в предишни години, ЕЦБ отрази в надзора си пруденциалните последици от рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма,^[55] и подпомогна подготовката на политиката за ОБИП. ЕЦБ допринесе за развитието на нормативната уредба в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма и се застъпи за законодателна рамка, която позволява ефективно сътрудничество и обмен на информация между финансовите надзорни органи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и съответните органи извън пряко ангажираните в тази дейност.

През 2025 г. ЕЦБ продължи също да усъвършенства обмена на надзорна информация с органите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Това включваше участието ѝ като наблюдател в 66 колегии за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, създадени за значими институции,^[56] за обмен на информация чрез тях, както и по други канали, и докладване за съществени слабости, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, в централната база данни на ЕБО EuReCa.

Освен това ЕЦБ участва като наблюдател в Постоянния комитет на ЕБО за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и в надзорния състав на Генералния съвет на ОБИП. Успоредно с това ЕЦБ допринесе за подготвителната работа, ръководена от ЕБО и ОБИП, при изготвянето на проекти на регулаторни технически стандарти и насоки съгласно новата рамка за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

4.1.1.5 Ролята на ЕЦБ в надзора върху критично важни доставчици – трети страни, след влизането в сила на Регламента за цифровата оперативна устойчивост

С Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA) беше въведена комплексна рамка за надзор^[57] върху критично важните доставчици на услуги – трети страни, в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Рамката за надзор обхваща 19-те критично важни доставчика на ИКТ услуги – трети страни,^[58] определени от европейските надзорни органи. Водещият надзорник – един от трите надзорни органа – извършва всички дейности по надзор от разстояние и на място, подпомаган от съвместни екипи за проверка. Въз основа на тези дейности водещият орган за надзор може да издава препоръки към критично важните доставчици на услуги – трети страни, в областта на ИКТ.

През 2025 г. банковият надзор в ЕЦБ подкрепи установяването на надзорната рамка, а от началото на дейностите през януари 2026 г. е участвал с 21 експерти в съвместните екипи за проверка. В допълнение, ЕЦБ ще следи също за това, поднадзорните институции, които използват услугите на критично важните доставчици – трети страни, в областта на ИКТ, да обърнат необходимото внимание на специфичните рискове, посочени в препоръките.

Надзорът върху трети страни – критично важните доставчици на услуги в областта на ИКТ, укрепва оперативната устойчивост на цифровите технологии в целия финансов сектор на ЕС. Той по-скоро допълва, отколкото замества доброто управление на риска от страна на институциите от трети страни, както и свързаните с това надзорни дейности на ЕЦБ. Кредитните институции и другите финансови структури остават изцяло отговорни за управлението на всички аспекти на риска в областта на ИКТ.

4.1.1.6 Програми на МВФ за оценка на финансовия сектор

Програмите на Международния валутен фонд (МВФ) за оценка на финансовия сектор представляват всеобхватни и задълбочени оценки на финансовия сектор в дадена държава.

През 2025 г. МВФ приключи втората си програма за оценка на финансовия сектор в еврозоната (виж каре 3). Програмата включваше цялостна оценка на начина, по който надзорните практики на ЕНМ се съгласуват с Базелските основни принципи (БОП). Това беше първата оценка въз основа на преработената методология на Базелските основни принципи (виж каре 3). През идните години ще бъдат предприети последващи действия по изпълнението на препоръките по програмата за оценка на финансовия сектор.

През 2025 г. МВФ завърши националните програми за оценка на финансовия сектор във Франция и Словакия и започна проверки по програмите за оценка на финансовия сектор в Австрия, Гърция, Италия и Португалия. Съгласно националните програми за оценка на финансовия сектор се оценяват аспекти извън банковата дейност, като местното застраховане и макропруденциалните рамки, и се извършва цялостна оценка на банкови дейности, особено на онези, за които отговарят националните органи, упражняващи надзор над по-малко значимите институции, или на аспекти, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, като се има предвид, че е необходима допълнителна работа за доизграждането на банковия съюз.

Банковият надзор в ЕЦБ е включен и в националните консултации с МВФ по член IV, отнасящи се до държави, участващи в европейския банков надзор, като предоставя информация на екипите на МВФ по микропруденциални и макропруденциални въпроси в съответствие със задачите на ЕЦБ в тези области.

4.2 Принос за разработването на европейската и международната регулаторна рамка

4.2.1 Принос за работата на Съвета за финансова стабилност

Като член на Съвета за финансова стабилност (СФС) банковият надзор в ЕЦБ взе активно участие в пленарните заседания и дейностите на Постоянния комитет за надзорно и регулаторно сътрудничество, Постоянния комитет за прилагане на стандартите, Координационната група по преструктуриране и Регионалната консултативна група за Европа, както и в дейностите на някои от техните подструктури. Банковият надзор в ЕЦБ изигра съществена роля за напредъка на различни инициативи на СФС от стратегическо значение, най-вече пътната карта на СФС за справяне с финансовите рискове, произтичащи от климатичните промени, работата по стандартизиране на докладването на киберинциденти и операционни инциденти (формат за обмен на информация за инциденти) и тематичната партньорска проверка на криптоактивите. Освен това банковият надзор в ЕЦБ продължи да подпомага работата на СФС по определяне на регулаторния периметър и оценяване на потенциалните възможности и рискове, породени от финансовите иновации.

4.2.2 Принос за Базелския процес

Като член на Базелския комитет за банков надзор банковият надзор в ЕЦБ осигури европейска перспектива за работата на Комитета и изигра активна роля в дискусиите относно по-нататъшното укрепване на регулацията и надзора върху банките.

Банковият надзор в ЕЦБ допринесе за работата на подструктурите на Базелския комитет, като съпредседателстваше както Оперативната група за финансовите рискове, свързани с климатичните промени, така и Групата за политика и стандарти. Част от важните постижения на тези подструктури са публикуването на Рамката за доброволно оповестяване на свързания с климата финансов риск и Принципите на доброто управление на риска от трети страни, както и започването на консултация относно нов стандартен образец за машинночетими оповестявания по Стълб III.

В допълнение, банковият надзор в ЕЦБ ръководи изготвянето на научен преглед на ефективността на надзора в контекста на последващите действия на Базелския комитет във връзка със сътресенията в банковия сектор през 2023 г.

Освен това през декември 2025 г. ЕЦБ, съвместно с Изследователската група на Базелския комитет по банков надзор и с Центъра за изследвания на икономическата политика, беше домакин на конференция за технологични иновации на финансовите пазари и рисковете и възможностите за банковото дело и регулацията.

И накрая, ЕЦБ ясно защитава международното прилагане на Базелското споразумение, което осигурява добри защитни механизми за универсален устойчив банков сектор. Тези общи стандарти полагат основата за условия на равнопоставеност и гарантират, че банките са в състояние да осигурят кредити и ликвидност, дори и в периоди на напрежение.

4.2.3 Принос за работата на Европейския банков орган и за формирането на европейска политика

През 2025 г. банковият надзор на ЕЦБ продължи да работи в тясно сътрудничество с ЕБО, като помага при разработването на Единен наръчник, за насърчаване на последователния надзор в банковия сектор на ЕС и укрепване на сигурността и устойчивостта на кредитните институции, както и за стабилността на финансовата система.

ЕЦБ и ЕБО разработиха заедно методологията, образците и сценариите за стрес теста за целия ЕС през 2025 г., резултатите от който бяха публикувани на 1 август 2025 г. Във връзка с това ЕЦБ участваше и в дискусиите по дългосрочните стратегии, и в разработването на централизирани модели за кредитен риск за бъдещи стрес тестове в целия ЕС.

Като част от усилията за опростяване в целия ЕС ЕЦБ участва в Оперативната група на ЕБО за ефективност на регулаторната и надзорната рамка. В оценката си Оперативната група установи четири основни области, в които е необходимо подобрение: 1) изготвянето на регулаторни продукти от второ и трето ниво; 2) тежестта на отчетността за финансовите институции; 3) ролята на ЕБО при формирането на пруденциалната регулаторна рамка на ЕС, и 4) вътрешните работни договорености. Тя също така предложи мерки за повишаване на ефективността през различни времеви хоризонти: до края на 2025 г. (незабавно); до края на 2026 г. (краткосрочно) и след 2026 г. (средносрочно/дългосрочно). Резултатите от оценката на Оперативната група и нейните препоръки бяха представени в Доклада относно ефективността на регулаторната и надзорна рамка и в Работната програма на ЕБО за 2026 г.

Във връзка с реформите „Базел III“ ЕЦБ допринесе за изготвянето на техническите стандарти за прилагане на изисквания за оповестяване на долни граници, кредитен риск, пазарен риск, риск от корекция на кредитната оценка, операционен риск и преходни оповестявания за експозициите към криптоактиви.

ЕЦБ участва в публичната консултация във връзка с изменените изисквания за оповестяване на рисковете от екологичен, социален и управленски характер, експозициите в капиталови инструменти и агрегираните експозиции към институции от нерегулирания банков сектор съгласно Регламента за изпълнение на Европейската комисия относно оповестяванията по Стълб III съгласно РКИ III, както и в публичната консултация относно преработените насоки за доброто управление на риска от трети страни.

Освен това ЕЦБ предостави информация за доклада на ЕБО относно бялото етикетиране, който беше публикуван на 14 октомври 2025 г.

ЕЦБ стана наблюдател и в подгрупата на Съвета за ИИ по въпросите на ИИ във финансовите услуги, което ще ѝ даде възможност да подпомага подготовката на бъдещата работа по сътрудничеството между надзорните органи и съответните компетентни органи съгласно Закона за ИИ.

5 Организационно устройство на банковия надзор в ЕЦБ

5.1 Персонал на банковия надзор в ЕЦБ

5.1.1 Наемане на нови служители

Банковият надзор в ЕЦБ обикновено първо обявява само вътрешно свободните позиции, с изключение на онези на начално ниво, които се обявяват на външния пазар на труда. През 2025 г. банковият надзор в ЕЦБ нае 22 кандидати на дългосрочни позиции от външни кампании.

Графика 7

Брой на новоназначените служители по групи персонал през 2025 г.

5.1.2 Програми за размяна на служители

ЕЦБ насърчава обмена на служители с организациите – партньори от ЕС. Междуинституционалната размяна с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, Единния съвет за преструктуриране, Европейския орган за ценни книжа и пазари и Европейската инвестиционна банка дава възможност на служителите да работят при различни организационни условия, да разширяват набора от уменията си и да задълбочават сътрудничеството в рамките на европейската система за финансов надзор.

5.1.3 Изграждане на компетентността

Банковият надзор в ЕЦБ извършва периодична оценка на готовността си за изпълнение на надзорни задачи и актуализира плана си за изграждане на компетентност, за да се даде приоритет на развитието на таланти в области с по-ниска готовност. През 2025 г. той се съсредоточи върху надзорни задачи, свързани с възлагане на ИТ дейности на външни изпълнители, ИТ сигурност, киберрискове и с новия мандат на ЕЦБ съгласно Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии.

ЕЦБ продължи да развива предложенията си за обучение във всички области на банковия надзор. Въвеждащата програма на ЕНМ бе усъвършенствана, като на новопостъпилите служители се осигури достъп до специална секция на онлайн платформата за обмен на информация и знания между надзорниците (SSMnet). Второто издание на програмата „Основи на ЕНМ” приключи през юни 2025 г., давайки възможност на надзорниците да придобият съответстващо ниво на технически познания. Бяха въведени и нови курсове за виртуалните активи и геополитическите рискове, за да се отрази важността на тези надзорни теми. Накрая, беше усъвършенстван цифровият обучителен курс на ЕНМ, за да се обучават надзорниците, разработчиците и лидерите в областта на ИИ, надзора на рисковете, свързани с ИТ сигурността и цифровизацията (виж раздел 5.2.1).

През 2026 г. обучението в областта на приоритетни области на риск, като кредитния риск, ИТ/операционния риск и геополитическия риск, ще включва последните насоки на развитие в банковия надзор, за да бъдат отразени основните и възникващите тенденции и предизвикателства.

5.1.4 Многообразие и приобщаване

Банковият надзор в ЕЦБ се стреми да създаде работна култура, която използва предимствата на многообразието и приобщаването и дава възможност на всеки служител да споделя своята гледна точка и да даде своя автентичен принос към организацията. Като част от тази концепция постигането на баланс между половете продължава да бъде ключов стратегически приоритет. В банковия надзор на ЕЦБ 43% от служителите и стажантите са жени. Делът на жените служители варира на различните нива в йерархията. При анализаторите делът на жените e 47%, а при експертите – 44%. На ниво ръководители на екип и на ниво ръководен персонал този дял е 33%, докато 37% от висшите ръководни длъжности се заемат от жени. ЕЦБ ще продължи да полага усилия за постигане на баланс между половете.

Диаграма 1

Персонал на банковия надзор в ЕЦБ в числа

5.2 Рамка за технологиите, иновациите и отчитането на данните

5.2.1 Развитие на надзорните технологии

През 2025 г. банковият надзор в ЕЦБ продължи да използва в още по-голяма степен технологиите в съответствие с технологичната стратегия на ЕНМ за 2024–2028 г., която има за цел да подпомогне основания на риск надзор, да укрепи капацитета за обработка на данни и да насърчи цифровата култура. Наблюдава се значителен напредък в три области: основните надзорни системи бяха усъвършенствани, въведени бяха иновации, обусловени от ИИ, а процесите бяха опростени, за да се намали сложността за надзорните органи и банките.

Системата за управление на информацията (IMAS) – основната ИТ система, използвана от всички надзорни органи от целия европейски банков надзор, беше значително подобрена. Тези промени укрепиха способността на надзорните органи да упражняват надзор върху ИКТ и киберрисковете в съответствие с DORA и подобриха процеса за докладване на свързани с ИКТ инциденти. В IMAS нов стъпаловиден подход към надзорните мерки позволява на надзорните органи да приоритизират сериозните констатации, като същевременно опростява обработката на по-малко критичните констатации. Освен това сега банките могат да управляват последващи действия по електронен път чрез портала на ЕНМ и да потвърждават онлайн, че са отстранили проблема. Така, чрез по-бързото отстраняване на маловажни констатирани недостатъци и гарантирането на последващи действия, основани на риск и пропорционалност, административната тежест за банките и надзорните органи намалява.

Бяха въведени и нови аналитични и основани на ИИ инструменти. Athena – платформата за текстов анализ, беше подобрена с големи езикови модели, което означава, че надзорните органи могат да използват усъвършенстван ИИ за анализ и обобщаване на текста и извличане на информация. Разработва се и широк набор от помощни инструменти в областта на ИИ, като такива вече са достъпни при запитвания за данни и преглед на документи. Освен това Navi, платформата за мрежов анализ, се използва за оценка на рисковете и каналите за предаването им в условия на повишена геополитическа несигурност.

Тези иновации разширяват аналитичния инструментариум, като осигуряват по-бърз достъп до информация, подобряват последователността на надзорния анализ и дават възможност на надзорниците да се съсредоточат върху решенията, основани на преценка.

Като част от продължаващите усилия на ЕЦБ за опростяване и хармонизиране на взаимодействието между банките и надзорните органи проектът за портала на ЕНМ започна да консолидира съществуващите канали за подаване на данни и за комуникация. Порталът на ЕНМ ще обедини настоящия портал на IMAS и външния портал на платформата за докладване на сметки за стрес тестове (STAR) в един канал и ще продължи да го интегрира с централизираната платформа за подаване на данни (CASPER). Порталът на ЕНМ ще създаде единна платформа за обмен на данни, проследяване на статуса и надзорния диалог. Това ще оптимизира работните процеси както за банките, така и за надзорните органи и ще проправи пътя за безпрепятствени, сигурни и прозрачни взаимодействия с банковия сектор.

Освен в технологии банковият надзор в ЕЦБ продължи да инвестира в цифрова култура и умения посредством обучение, както и общности от практикуващи специалисти с цел подпомагане използването на нови технологии. Той работи и с банковия сектор чрез Конференцията на иноваторите в надзора. В годишната конференция участваха около 1200 души от банковия сектор, надзора и технологиите, за да обсъдят отговорното възприемане на ИИ в надзора по темата „ИИ в действие“.

През 2025 г. ЕЦБ стартира и проекта „Следващи стъпки за надзора“ (виж раздел 1.3.2), включващ инициативи за допълнително цифровизиране на надзорните процеси от край до край и за насърчаване на по-ефективен, ефикасен и основан на риска надзор.

5.2.2 Развитие на рамката за отчитане на данни

През 2025 г. ЕЦБ и НКО приключиха въвеждането на актуализираната рамка за отчитане на ЕБО, която отразява новите изисквания, произтичащи от РКИ III и ДКИ VI. Свързаните с това промени в методологията са отразени в тримесечната надзорна банкова статистика на ЕЦБ, считано от референтния период, обхващащ първото тримесечие на 2025 г. Тези методологически промени засягат главно изчисляването на общия размер на рисковата експозиция и нейните компоненти в кредитния, пазарен и операционен риск. Освен това, като част от ангажимента си да подобри комуникацията и иновациите, ЕЦБ усъвършенства тримесечната си надзорна банкова статистика, като за първи път я представи във формата на интерактивни доклади, давайки на потребителите по-голяма гъвкавост и възможности за персонализиране.

В допълнение към надзорната отчетност на ЕБО надзорните органи изискват от банките извънредна информация, за да наблюдават възникващите рискове. ЕЦБ поддържа база данни с тези заявки за данни, за да управлява тежестта на отчетността и да спомогне за оптимизиране на изискванията за отчетност като част от проекта „Следващи стъпки за надзора“ (виж раздел 1.3.2). Базата данни скоро ще обхваща събиране на данни, предназначени за по-малко значимите институции, и в сътрудничество с ЕБО – на данни, въведени в държави от ЕС, които не участват в Единния надзорен механизъм. Като част от продължаващите усилия за намаляване на разходите по отчетност ЕЦБ завърши тематичната оценка на събирането на данни за бизнес модели и капиталовата адекватност. Това доведе до намаляване на прегледаните данни, до по-висока степен на стандартизация и до въвеждането на по-строги принципи за дисциплина и отчетност при отправянето на нови заявки за данни.

През юни 2025 г. ЕЦБ започна да събира разяснения от поднадзорните лица относно естеството и основните причини за всяко съществено преразглеждане на надзорните им отчети в обхвата на техническите стандарти за изпълнение на ЕБО. Методологията за идентифициране на преразглежданията се основава на изводите от проведения от ЕЦБ през 2023 г. пилотен проект. Тя беше разработена през 2024 г. и споделена със значимите институции, от които се очаква да я въведат вътрешно.

През 2025 г. ЕЦБ предостави на банките годишния Доклад на ръководството относно управлението и качеството на данните (виж раздел 1.2.3.2). Докладът, който включва набор от количествени показатели и въпросник за банките, има за цел да подобри отчетността на органите на управление. Овен това той подпомага надзорните органи и банките да откриват и отстраняват недостатъците при агрегирането и отчитането на данните за рисковете. В документа се отбелязва, че установените по-рано недостатъци в качеството на данните продължават да съществуват. Те се дължат главно на неправилно тълкуване на изискванията за докладване, проблеми с вътрешни ИТ системи или външни доставчици на софтуер, както и оперативни или човешки грешки.

През февруари 2025 г. ЕЦБ създаде нов канал за комуникация, който ѝ позволява да наблюдава и работи пряко със значимите институции за решаване на проблеми с качеството на данните в техническите стандарти за изпълнение. Взаимодействията сега се насочват чрез ASTRA – платформата на ЕЦБ за обмен на базирана на документи информация и комуникация с нейните външни контрагенти. НКО запазват пълен достъп, като осигуряват прозрачност и съвместно участие по време на целия процес.

И накрая, през 2025 г. ЕЦБ извърши годишното равняване между подбрани оповестявания по Стълб III и надзорната отчетност. То доведе до съществено подобряване на съответствието и качеството на данните. Така получените данни бяха публикувани на уебсайта на ЕЦБ за статистиката на банковия надзор заедно с придружаваща бележка относно основните резултати. Процедурата през 2025 г. беше съсредоточена върху автоматизираните процеси, което ще даде възможност за разширяване на обхвата на процеса на равняване след пускането в експлоатация на центъра за данни по Стълб III на ЕБО.

6 Управление на банковия надзор в ЕЦБ

6.1 Изисквания за отчетност

Годишният доклад е едно от основните средства за отчетност на банковия надзор в ЕЦБ пред Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз (Съвета на ЕС), както е предвидено в Регламента за ЕНМ. Регламентът предвижда надзорните задачи на ЕЦБ да се подчиняват на целесъобразни изисквания за прозрачност и отчетност. ЕЦБ придава голямо значение на поддържането и цялостното прилагане на рамката за отчетност, описана подробно в Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и ЕЦБ и в Меморандума за разбирателство между Съвета на ЕС и ЕЦБ. През годините ЕЦБ разширяваше обхвата на взаимодействието си с Европейския парламент отвъд изискванията на Междуинституционалното споразумение, подчертавайки ангажимента си към отчетността.

През 2025 г. председателят на Надзорния съвет се яви пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент на три редовни публични изслушвания. По време на публичното изслушване на 27 март председателят представи Годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност през 2024 г. Другите две редовни публични изслушвания се проведоха на 15 юли и на 13 октомври. Обсъжданията бяха насочени към стоящите пред банките предизвикателства, макроикономическата несигурност, цифровизацията, геополитическия риск и резултатите от стрес теста от 2025 г. Председателят даде разяснения и относно усилията за укрепване и опростяване на надзора. В центъра на обсъжданията бе регулаторната рамка и законодателните досиета за завършване на банковия съюз, като например прегледа на рамката за управление на кризи и застраховане на депозитите и Европейската схема за застраховане на депозитите.

През 2025 г. председателят на Надзорния съвет отговори на шест писмени въпроса от членове на Европейския парламент, свързани с банковия надзор. Всички писма с отговори бяха публикувани на уебсайта за банков надзор на ЕЦБ. Писмата се отнасяха до финансовата стабилност при оценката на придобиванията на банки, защитата на потребителите, институционалните защитни схеми и последиците от цифровото евро за банковия сектор.^[62]

В съответствие с Междуинституционалното споразумение ЕЦБ предостави на Европейския парламент и протоколите от заседанията на Надзорния съвет, както и резюметата от семинарите на Надзорния съвет.

Освен това, с цел допълнително насърчаване на диалога с Европейския парламент, банковият надзор в ЕЦБ отговори на коментарите и предложенията, отправени от Европейския парламент в неговата Резолюция относно банковия съюз – Годишен доклад за 2024 г. В своя отговор ЕЦБ коментира тенденциите в банковия сектор и в законодателните досиета във връзка с банковия надзор. Темите включваха устойчивостта на банките, регулаторната рамка и доизграждането на банковия съюз.

Що се отнася до взаимодействието със Съвета на ЕС през 2025 г., на 12 май и 12 ноември председателят на Надзорния съвет взе участие в две срещи за обмен на мнения с Еврогрупата. Наред с други регулаторни въпроси председателят обсъди основната роля на надзора и регулирането за укрепване на устойчивостта на банковия сектор в еврозоната на фона на повишените геополитически рискове; инструментите за изпитване на устойчивостта, като стрес тестове и начини за повишаване на ефикасността и ефективността на надзора.

6.2 Прозрачност и комуникация

През 2025 г. банковият надзор в ЕЦБ спазваше високи стандарти за прозрачност и комуникация, за да обясни и информира заинтересованите страни за надзорните си дейности чрез различни канали и продукти. Банковият надзор в ЕЦБ използваше прозрачна и ясна комуникация, за да помогне на обществеността да разбере стремежа му надзорът да е още по-ефективен, ефикасен и основан на риска.

През 2025 г. председателят и заместник-председателят на Надзорния съвет произнесоха 23 речи, а представителите на ЕЦБ в Надзорния съвет – 18. Те дадоха общо 14 интервюта и публикуваха 14 статии в блогове. Председателят на Надзорния съвет проведе една пресконференция за резултатите от процеса по надзорен преглед и оценка за 2025 г. Банковият надзор в ЕЦБ излъчи два подкаст епизода и публикува 23 прессъобщения, както и други материали, включително писма до членове на ЕП, указания за банките и надзорна статистика. Тримесечният надзорен бюлетин – електронно издание с над 11 000 абонати, предоставяше информация и актуализации във връзка с текущи надзорни проекти и констатации. ЕЦБ очерта и по-важните теми на европейския банков надзор в каналите си в социалните мрежи, като използваше състезателни игри и обяснения, за да опише основни понятия на по-младата аудитория.

Основен акцент в комуникацията на ЕЦБ през 2025 г. беше предоставянето на подробна информация за това как ЕЦБ включва в работата си геополитическия риск и какво очаква от банките по отношение на идентифицирането и управлението на този риск (виж раздел 1.2.2). В съобщенията на ЕЦБ се обяснява дневният ред на надзорните реформи, описан в подробен доклад, който допълва препоръките на Оперативната група на високо равнище на ЕЦБ за опростяването на тези реформи (виж раздел 1.3).

За насърчаване на диалога с пазарните анализатори и специалистите от сектора ЕЦБ проведе две срещи на Групата за контакт на банковия надзор с пазара и беше домакин на шестия Форум на ЕЦБ за банковия надзор. Дискусиите по време на тези събития бяха съсредоточени върху перспективите за риска за банковия сектор в еврозоната, взаимовръзките между банките и небанковия финансов сектор, както и геоикономическите рискове и тяхното въздействие върху регулацията и стратегиите на банките. В допълнение, при посещенията си в националните компетентни органи на 12 държави председателят на Надзорния съвет се срещна с ръководните органи на местни банки и с представители на организации на гражданското общество.

През 2025 г., освен на ежедневните медийни запитвания, ЕЦБ отговори на 915 обществени запитвания, свързани с банковия надзор. Запитванията обхващаха различни аспекти на банковия надзор на ЕЦБ, включително стрес тестове, киберустойчивост, оперативни рискове, банкови лицензи и разрешения, надзорни политики и рамки, както и преструктуриране на банки. В Центъра за посетители ЕЦБ проведе лекции по банков надзор за 688 участници и запозна 14 860 посетители с основните си задачи.

6.3 Вземане на решения

6.3.1 Заседания и решения на Надзорния съвет и Ръководния комитет

През 2025 г. Надзорният съвет на ЕЦБ проведе 16 заседания. Четири от тях се състояха във Франкфурт на Майн и едно – в Малта. Останалите бяха проведени чрез видеоконферентна връзка.

Освен това по покана от Finantsinspeksioon Надзорният съвет проведе през октомври 2025 г. стратегическа среща в Талин.

Ръководният комитет^[63] на Надзорния съвет проведе шест заседания чрез видеоконферентна връзка.

През 2025 г. ЕЦБ прие 2549 надзорни решения^[64] по отношение на конкретни поднадзорни лица (диаграма 2). От тях 1395 решения бяха приети от ръководители на работни звена в ЕЦБ в съответствие с общата рамка за делегиране на правомощия за вземане на решения за правни инструменти, свързани с надзорните задачи. Управителният съвет прие 1154 решения съгласно процедурата при липса на възражения въз основа на проект за предложение на Надзорния съвет. В този брой са включени 128 операции (например създаването на клонове), които ЕЦБ приема с мълчаливо съгласие, като не е отправила възражения в законоустановените срокове.

По-голямата част от надзорните решения бяха свързани с оценки за надеждност и пригодност (48,8%), собствен капитал (11,2%), вътрешни модели (8,1%), общи процедури (7,7%), надзорна отчетност (7,5%), национални правомощия (6,8%) и ПНПО (4,0%).

В допълнение към окончателните проекти на решения, засягащи конкретни банки, представени на Управителния съвет за приемане, Надзорният съвет взе решения по няколко хоризонтални въпроса. Тези решения, бяха свързани най-вече с ефикасния и ефективен надзор, справянето с въздействието на геополитическите рискове върху банките; стрес теста на ЕЦБ през 2025 г.; прилагането на Регламента за оперативна устойчивост на цифровите технологии в надзорната рамка; укрепването на надзорната оценка на кредитния риск; свързаните с климата и околната среда рискове; по-нататъшното усъвършенстване на рамката на ПНПО; развитието на надзора на вътрешните модели вследствие на новите тенденции в нормативната уредба и предварителното предложение за надзорните приоритети за 2026–2028 г. Някои от тези решения бяха изготвени от временни структури, упълномощени от Надзорния съвет. Те включваха представители на ЕЦБ и НКО, които извършиха подготвителната работа по съответните теми.

Освен това някои решения на Надзорния съвет доведоха до създаването на публично достъпни ръководства, доклади и прегледи, като Ръководството на ЕЦБ относно възлагането на услуги в облак на доставчици на услуги в облак, актуализацията на Ръководството на ЕЦБ относно правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза, и ревизираното Ръководство на ЕЦБ за вътрешните модели.

Надзорният съвет прие по-голямата част от решенията си чрез писмена процедура^[65].

Към януари 2025 г. 32 от 113-те банкови групи под прекия надзор на ЕЦБ поискаха да получат официалните решения на ЕЦБ на официален език на ЕС, различен от английски.

Диаграма 2

Решения на Надзорния съвет през 2025 г.

6.3.2 Дейност на Административния съвет за преглед

Административният съвет за преглед е орган на ЕЦБ с членове, които са индивидуално и колективно независими от ЕЦБ, и имат за задача при допустимост на искането за преглед да извършват такъв на решения на ЕЦБ по надзорни въпроси.

Той проведе 35 заседания, 31 от които бяха виртуални, а 4 бяха присъствени, включително една изнесена среща в Хелзинки, Финландия.

През 2025 г. Административният съвет за преглед изрази становища по пет искания за административен преглед на надзорните решения на ЕЦБ (таблица 10). Едно от исканията беше свързано с класифицирането на заявителите като значими поднадзорни лица. Второто искане касаеше въпроси, свързани с правомощието на ЕЦБ да приема надзорни мерки въз основа на националното законодателство. В другите три искания заявителите оспориха решенията на ЕЦБ в областта на санкциите и привеждането в изпълнение. Във всички случаи, след изслушване на заявителите, Съветът предложи на Надзорния съвет решението на ЕЦБ да бъде заменено с друго решение с идентично съдържание.

През 2025 г. председателят на Административния съвет за преглед представи дейността на органа на две правни конференции. По време на Висшия форум на ЕНМ, организиран от A&O Shearman през юни, както и на 11-ата конференция на Банковия съюз, организирана от Freshfields в сътрудничество с Institute for Law and Finance и the Center for Financial Studies of Goethe Universität Frankfurt през септември той акцентира на предоставянето на прагматична и дискретна процедура за обжалване.

През 2025 г. председател на Съвета бе Пенти Хакарайнен. Другите му членове бяха Илиас Пласковитис (заместник-председател), Едуар Фернандез-Боло, Кристиане Кампил и Верица Трстеняк. Дамир Одак беше заместник-член. Информация за настоящия състав и автобиографиите на неговите членове са налични на уебстраницата на Административния съвет за преглед на ЕЦБ.

6.4 Прилагане на Кодекса за поведение

В съответствие с член 19, параграф 3 от Регламента за ЕНМ ЕЦБ създаде етична рамка за високопоставени служители, ръководен и редови персонал на ЕЦБ. Тя се състои от Кодекса за поведение на високопоставени служители на ЕЦБ, специална глава в Правилата за персонала на ЕЦБ и Насоките за определяне на принципите на етичната рамка на единния надзорен механизъм. Прилагането и по-нататъшното разработване на рамката се подпомагат от Комитета по етика на ЕЦБ, Службата за съответствие и управление и Комитета по етични въпроси и съответствие.

Съгласно мандата си Комитетът по етика подготви годишната оценка на декларациите за интереси на членовете на Надзорния съвет. Тези декларации са публикувани на уебстраницата за отчетността на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ. Комитетът отговори и на исканията за консултации, подадени от високопоставени служители на банковия надзор в ЕЦБ, като във връзка с това изготви 18 становища, повечето от които се отнасяха до уведомления за дейности след прекратяване на трудовите правоотношения. Становищата на Комитета по етика се публикуват на уебсайта на ЕЦБ шест месеца след издаването им. През 2025 г. процедурата за подаване на декларациите за интереси на високопоставени длъжностни лица беше цифровизирана, което спомогна за по-ефикасната и по-ефективната им обработката.

През 2025 г. Службата за съответствие и управление продължи усилията си за цифровизиране и актуализира своите вътрешни инструменти, с цел да предоставя съвети по етични въпроси на служителите по по-бърз и по-достъпен начин. През 2025 г. броят на запитванията, за които се изисква участие на служители на Службата, бе 3532 спрямо 3070 през 2024 г. Приблизително 41% от исканията за консултация бяха подадени от служители на банковия надзор в ЕЦБ.

Графика 8

Преглед на запитванията от служители в банковия надзор в ЕЦБ, получени през 2025 г.

(брой запитвания)

В допълнение към встъпителното обучение, проведено за новоназначените служители, учебните курсове и задължителните програми за електронно обучение, Службата за съответствие и управление организира информационни кампании за етичната рамка. През 2025 г. Инициативата за повишаване на етичната осведоменост, която се проведе в Дните на отворените врати по етика, предостави на всички служители информационни щандове по етични въпроси и опреснителни беседи относно правилата за частните финансови сделки. През 2025 г. Службата за съответствие и управление организира и специализирано обучение в областта на конфликтите на интереси за инспектори от ЕЦБ и НКО, участващи в проверки на място. Фокусът на това обучение беше върху подобряването на осведомеността относно етичните правила в рамките на европейския банков надзор.

С цел избягване на евентуални ситуации на „кадрова въртележка“ Службата за съответствие и управление изготви оценка на евентуални конфликти на интереси, които могат да възникнат при служители, обмислящи предложения за работа от частния сектор, като предостави консултации относно приложимите правила и наложи мерки за намаляване на последствията, когато това е целесъобразно. От напусналите през 2025 г. служители в един случай беше въведена временна забрана за постъпване на нова работа в съответствие с рамката за етично поведение. В шест случая бяха наложени допълнителни защитни мерки, като например преразпределяне на задачи, прехвърляне на служители на други длъжности и/или ограничаване на правата на достъп с цел избягване на „кадрова въртележка“, като по този начин периодът на изчакване протича в рамките на институцията.

Службата за съответствие и управление организира годишни проверки за спазване на правилата за частните финансови сделки на членове на персонала и високопоставени служители на ЕЦБ. Както и в предходни години, бяха установени ограничен брой от случаи на неспазване, като приблизително 55% от тях бяха свързани със служители на банковия надзор в ЕЦБ. Нито един от тях не бе свързан с умишлено нарушение или друго сериозно несъответствие с етичната рамка.

Комитетът по етика и съответствие, Евросистемата и форумът за сътрудничество в рамките на ЕНМ по въпроси, свързани с етиката и добросъвестността, създадоха специална работна група по етика и изкуствен интелект (ИИ). Чрез тази инициатива Комитетът изготви незадължителни ръководни принципи, които имат за цел да насърчат етичното и отговорно проектиране и използване на системите с ИИ и да предоставят практически указания за институциите в цялата Евросистема и в европейския банков надзор. В съответствие с ангажимента си да насърчава осведомеността в областта на правилата за етичност и добросъвестност и въз основа на приноса на работната група, Комитетът организира състезателни игри по етични въпроси в Евросистемата/ЕНМ, както и тематични беседи в областта на етиката, общественото доверие и човешкото поведение от гледна точка на поведенческата наука. Процентът на участие и в двете инициативи беше висок, със сериозна ангажираност от страна на институциите в Евросистемата и в европейския банков надзор.

6.5 Принцип на разделение между задачите, свързани с паричната политика, и задачите на надзора

През 2025 г. принципът на разделянето на задачите по паричната политика и надзорните задачи се прилагаше главно по отношение на обмена на информация между различните области на политиката.

В съответствие с Решение ЕЦБ/2014/39 относно прилагането на разделение между функцията, свързана с паричната политика, и надзорната функция на ЕЦБ^[66] обменът на информация бе подчинен на изискването за „необходимост да се знае“ – всяко функционално звено трябваше да докаже, че изискваната от друго звено информация му е била необходима, за да постигне целите си по отношение на политиката.

Съгласно Решение ЕЦБ/2014/39 се изисква одобрение на Изпълнителния съвет за обмена на неанонимизирани данни от общото отчитане (COREP) и от финансовото отчитане (FINREP), за други необработени данни и информация, съдържаща оценки или препоръки по политиката. Структурните звена на двете свързани с политиката функции на ЕЦБ обменяха тези данни съгласно рамката, одобрена и периодично преразглеждана от Изпълнителния съвет.

Когато исканата информация се отнасяше до анонимизирани данни или до информация, която не е чувствителна от гледна точка на политиката, достъпът до поверителна информация беше предоставян пряко от функционалното звено в ЕЦБ, притежаващо информацията, в съответствие с Решение ЕЦБ/2014/39.

Предвид засиленото геополитическо напрежение през 2025 г. беше задействана извънредната разпоредба на член 8 от Решение ЕЦБ/2014/39, с цел да се позволи обмен на информация с ограничено времетраене между функциите на паричната политика и на надзора.

Разделението на равнище органи за вземане на решения не породи проблеми и не се наложи намеса от страна на Групата за посредничество.

7 Отчитане на изпълнението на бюджета

Съгласно Регламента за ЕНМ от ЕЦБ се изисква да заделя достатъчно ресурси, за да изпълнява ефективно надзорните си задачи. Тези ресурси се финансират посредством надзорни такси, поемани от лицата, подлежащи на пряк и непряк надзор от страна на ЕЦБ. Тя полага всички усилия за приоритетно пренареждане и оптимизиране на ресурсите си, за да гарантира, че надзорът може да изпълнява задачите си в променяща се среда, като по този начин повишава своята ефективност и ограничава разходите си в съответствие с ангажимента за постигане на стабилност на разходите на цялата организация.

Разходите за надзорните задачи се посочват отделно в бюджета на ЕЦБ. Те се състоят от преките разходи за банковия надзор на ЕЦБ. Надзорната функция разчита също на споделени услуги, предоставяни от поддържащи структурни звена в ЕЦБ^[67]. ЕЦБ е поела ангажимент да подобрява ефективността си и поради това тя редовно усъвършенства механизмите за разпределяне на разходите, за да гарантира точното им разпределение, което да отразява повишената ефективност и променящите се задачи в цялата институция.

Управителният съвет изпълнява функциите на бюджетен орган на ЕЦБ. Той приема годишния бюджет на ЕЦБ по предложение на Изпълнителния съвет, като се консултира с председателя и заместник-председателя на Надзорния съвет по въпросите, свързани с банковия надзор. Управителният съвет получава съдействие от Бюджетния комитет, който се състои от представители на всички национални централни банки от Евросистемата и на ЕЦБ. Бюджетният комитет подпомага Управителния съвет, като му предоставя оценки на докладите на ЕЦБ относно бюджетното планиране и наблюдение.

7.1 Разходи за 2025 г.

През 2025 г. действителните годишни разходи за надзорните задачи на ЕЦБ възлязоха на 689,8 млн. евро – с 14,0 млн. евро по-малко от обявената през март 2025 г. прогнозна стойност от 703,8 млн. евро, което отразява степента на усвояване на планираните разходи за надзорни задачи – 98,0%.

Представените в тaблица 11 класификации се използват за разграничаване на годишните разходи, подлежащи на възстановяване посредством годишни надзорни такси от поднадзорните лица въз основа на надзорния им статут като значими или по-малко значими институции в съответствие с член 8 от Регламента относно таксите^[68].^[69]

В таблица 12 е представена по-подробна информация за разходите на базата на извършените дейности.

През 2025 г. разходите за надзорни задачи нараснаха с 1,3% спрямо 2024 г. Увеличението на общите разходи с 9,1 млн. евро на годишна база може да се отдаде на общоевропейските стрес тестове през 2025 г., които се провеждат на всеки две години (виж раздел 1.1.1), на допълнителните разходи, свързани с новите правомощия, предоставени от Регламента на ЕС относно оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA) (виж раздели 1.2.2.3 и 4.1.1.5), както и на продължаващите инвестиции в надзорни технологии (виж раздел 5.2).

Нарасналите разходи бяха компенсирани от по-ниската амортизация на първоначалните разходи за системата за управление на информацията (IMAS) и платформата за отчитане на резултатите от стрес тестовете (STAR) при въвеждането на европейския банков надзор. Амортизационният разход, който последно беше начислен през 2025 г., намаля от 19,0 млн. евро през 2024 г. на 3,8 млн. евро през 2025 г. Също така по-ниските разходи, свързани с надзорни инициативи и споделени услуги, допълнително компенсираха общото увеличение (графика 9).

За допълване на вътрешните си ресурси ЕЦБ използва услугите на външни консултанти с цел да осигури специализирани експертни познания и опит или интегрирани консултации под квалифицирано ръководство, особено по време на максимално натоварване. През 2025 г. ЕЦБ изразходва за консултантски услуги по основни надзорни задачи 37,1 млн. евро, което е с 5,0 млн. евро по-малко спрямо 2024 г., главно поради намаляване на необходимостта от външни консултанти за надзорни инициативи и проверки на място.

Разпределението между разходите, пряко свързани с надзорните задачи на ЕЦБ, и разходите за споделени услуги като цяло остана сходно с това от предходната година (графика 9).

Графика 9

Разходи за надзорните задачи на ЕЦБ по категории

(млн. евро)

Пряко присъщите разходи включват разходите за основен надзорен персонал, за надзорни инициативи (включително разходи, свързани с прегледи на качеството на активите), разходи за специализирани информационни технологии и други оперативни разходи, като служебни пътувания и обучение.

През 2025 г. общите пряко присъщи разходи се увеличиха с 14,7 млн. евро спрямо 2024 г., в резултат на повишаване на разходите за персонал с 30,4 млн. евро, компенсирано от спад в други категории разходи. Увеличените разходи отразяват главно одобрените от Управителния съвет допълнителни работни места на пълен работен ден за: 1) стрес тестовете, провеждани на всеки две години; 2) окончателното интернализиране на разходите за консултации, свързани с проучвания на място и на вътрешни модели; и 3) новите правомощия, произтичащи от DORA; както и назначаването на допълнителен персонал за проекти, свързани с банковия надзор, чиито разходи са пряко разпределени в тази категория.

По-специално, увеличените разходи за специализирани надзорни технологии и новите правомощия, произтичащи от DORA, бяха изцяло компенсирани от по-ниския амортизационен разход за IMAS и STAR в размер на 15,2 млн. евро. През 2025 г. се наблюдаваше увеличение на проектите за разработване на ИТ системи, предназначени за банковия надзор (включително Project Olympus и единния център на надзора), докато разходите за поддръжка на специализирани ИТ системи намаляха спрямо 2024 г. Разходите за дейности, свързани с надзорни инициативи, също намаляха спрямо 2024 г., тъй като се извършваха само редовни прегледи на качеството на активите.

В категорията „споделени услуги“ разходите възлязоха на 264,6 млн. евро, обхващайки услуги, които се използват както от централнобанковата функция, така и от функцията по надзор.^[70] Разходите за тези общи услуги се поделят между двете функции чрез механизъм за разпределяне на разходите, който използва секторни стандартни показатели, като работни места на пълен работен ден, офиси и брой заявки за превод.

През 2025 г. разходите за споделени услуги намаляха, като по-ниските разходи, свързани с инвестиции в ИТ хардуер и ИТ услуги, и вноските на ЕЦБ за Европейското училище във Франкфурт доведоха до намаляване на разходите в категориите на информационните технологии и услугите за управление на човешките ресурси.

Намалението бе компенсирано от увеличените разходи за сгради и съоръжения в резултат на поддръжката на две сгради през 2025 г.,^[71] както и на началото на дългосрочната стратегия за активите, свързана със замяната на активи в края на техния полезен срок на годност. Очаква се прилагането на стратегията да приключи през 2029 г. Освен това се наблюдаваше увеличение на правните, одиторските и административните услуги. То се дължеше най-вече на реорганизацията на звеното за вътрешен одит на ЕЦБ, която имаше за цел да засили още повече разделението между надзорните и другите задачи на ЕЦБ в рамките на споделените услуги.

7.2 Прогнозни разходи за надзорните задачи на ЕЦБ през 2026 г.

Планираните максимални средства в бюджета за надзорни задачи през 2026 г. възлизат на 706,7 млн. евро – с 2,9 млн. евро повече спрямо планирания за 2025 г. бюджет (703,8 млн. евро). Бюджетът на ЕЦБ се изготвя, като се вземат предвид очакваните задачи и се балансират принципите на приоритетно пренареждане и оптимизиране на ресурсите, за да се запази ангажиментът на ЕЦБ за стабилизиране на разходите. В съответствие с наблюдаваната през 2024 г. и 2025 г. тенденция ЕЦБ очаква почти пълно усвояване на планирания за 2026 г. бюджет. Това означава, че съществува по-малка финансова гъвкавост при реакция на външни фактори, които биха могли да възникнат през бюджетния период.

Оценката за 2026 г. отразява продължаващите инвестиции в надзорни технологии и нуждите от допълнителен бюджет, произтичащи от DORA. От януари 2026 г. разходите, свързани с участието на експерти на ЕЦБ в съвместни екипи за проверка, ангажирани с надзора върху ключови външни доставчици на услуги в областта на ИКТ (виж раздел 4.1.1.5), ще бъдат възстановени от водещия надзорен орган и затова не са включени в надзорните такси на ЕЦБ.

Освен това подходите за набиране на персонал, свързани с общоевропейските стрес тестове, които се провеждат на всеки две години, са коригирани, като ресурсите, необходими за подготвителни задачи, вече са заложени в бюджета за години, през които не се провеждат стрес тестове. Промяната би трябвало да компенсира колебанията в числеността на персонала на всеки две години. Планираните разходи за 2026 г. не съдържат амортизационни разходи за IMAS или STAR. Освен това увеличението им се компенсира от икономиите, реализирани при преместването на ЕЦБ от три сгради в две.

Годишната надзорна такса за 2026 г., която ще бъде начислена през 2027 г., ще се изчисли единствено в края на периода на таксуването и ще включва действителните разходи за цялата 2026 г., коригирани със сумите, възстановени на или събрани от отделните банки за предишни периоди на таксуване, лихвите за просрочено плащане и несъбираемите такси.

Делът от общата сума, който ще се начисли за всяка категория за 2026 г., се оценява на 95,8% за значимите институции и 4,2% за по-малко значимите институции.

7.3 Рамка за таксите за 2025 г.

7.3.1 Обща сума, която ще бъде начислена за периода на таксуване 2025 г.

Годишната надзорна такса, която ще бъде начислена за периода на таксуване 2025 г., възлиза на 690,0 млн. евро. Тя се състои почти изцяло от действителните годишни разходи за 2025 г., възлизащи на 689,8 млн. евро, коригирани с 275 638 евро за (нетно) възстановяване на суми на отделни банки за предходни периоди на таксуване и 30 444 евро за лихви по просрочени плащания, или обща корекция в размер на 245 194 евро.

Сумата за възстановяване чрез годишните надзорни такси се разделя на две части въз основа на статута на поднадзорното лице като значимо или по-малко значимо и следователно според степента на надзорен контрол от страна на ЕЦБ. Разходите се разпределят между значимата или по-малко значимата институция в съответствие с методология, която непрекъснато се преразглежда въз основа на действително изпълняваните надзорни задачи. През 2025 г. сумите, начислени за значимите и по-малко значимите институции, са съответно 95,5% и 4,5% от общия размер на годишната надзорна такса.

Разгледани в по-широк контекст, надзорните такси на ЕЦБ представляват 0,16% от общите административни разходи и амортизацията на активите на институциите под прекия или непрекия надзор на ЕЦБ^[72] (0,19% за значимите и 0,04% за по-малко значимите институции).

7.3.2 Индивидуални надзорни такси

На равнище банка или група таксите се изчисляват в зависимост от значимостта на банката и рисковия ѝ профил, като се използват фактори за годишната такса на поднадзорните лица.

Повече информация относно надзорните такси е налична на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ.

7.4 Други приходи по задачи, свързани с банковия надзор

ЕЦБ има право да налага административни санкции на поднадзорните лица за неизпълнение на задълженията им съгласно приложимото банково право на ЕС относно пруденциалните изисквания (включително надзорните решения на ЕЦБ). Свързаните с това приходи не се вземат предвид при изчисляването на годишните надзорни такси, както и сумите за възстановяване по такива санкции, в случай че предишни решения за налагане на санкции са изменени или отменени. Съответните суми се отчитат в отчета за приходите и разходите на ЕЦБ. През 2025 г. приходите от санкции, наложени на поднадзорни лица, възлязоха на 28,5 млн. евро.

8 Правни актове, приети от ЕЦБ

Приетите от ЕЦБ правни актове включват регламенти, решения, насоки, препоръки и указания към националните компетентни органи. В настоящия раздел са посочени правните актове в областта на банковия надзор, които са приети от ЕЦБ през 2025 г. и публикувани в „Официален вестник на Европейския съюз“ и на уебсайта EUR-Lex. Включени са правните актове, приети съгласно член 4, параграф 3 от Регламента за ЕНМ, както и други свързани с него правни инструменти.

8.1 Регламенти на ЕЦБ

ЕЦБ/2025/24
Регламент (ЕС) 2025/1520 на Европейската централна банка от 15 юли 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) 2016/445 относно упражняването на правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза (ЕЦБ/2016/4) (ЕЦБ/2025/24) (ОВ L, 2025/1520, 28.7.2025 г.)

ЕЦБ/2025/31
Регламент (ЕС) 2025/1958 на Европейската централна банка от 9 септември 2025 година за изменение на Регламент (ЕС) 2015/534 относно отчитането на надзорна финансова информация (ЕЦБ/2015/13) (ЕЦБ/2025/31) (ОВ L, 2025/1958, 17.10.2025 г.)

8.2 Правни актове на ЕЦБ, различни от регламенти

ЕЦБ/2025/1
Решение (ЕС) 2025/94 на Европейската централна банка от 10 януари 2025 година за определяне на критериите за уведомяване за надзорни решения за целите на надзорни стрес тестове (ЕЦБ/2025/1) (ОВ L, 2025/94, 16.1.2025 г.)

ЕЦБ/2025/7
Решение (ЕС) 2025/451 на Европейската централна банка от 21 февруари 2025 година за изменение на Решение (ЕС) 2024/461 относно информацията за възнагражденията, разликата в заплащането на жените и мъжете, одобрените по-високи съотношения и високоплатените служители, която националните компетентни органи предоставят на Европейската централна банка за целите на сравнителния анализ (ЕЦБ/2024/2) (ЕЦБ/2025/7) (OВ L, 2025/451, 6.3.2025 г.)

ЕЦБ/2025/8
Решение (ЕС) 2025/507 на Европейската централна банка от 7 март 2025 година относно общата сума на годишните надзорни такси за 2024 година (ЕЦБ/2025/8) (ОВ L, 2025/507, 27.3.2025 г.)

ЕЦБ/2025/10
Решение (ЕС) 2025/673 на Европейската централна банка от 24 март 2025 година за изменение на Решение (ЕС) 2023/1681 относно предоставянето на Европейската централна банка на надзорни данни, отчетени на националните компетентни органи от поднадзорните лица (ЕЦБ/2023/18) (ЕЦБ/2025/10) (OВ L, 2025/673, 4.4.2025 г.)

ЕЦБ/2025/13
Решение (ЕС) 2025/873 на Европейската централна банка от 24 април 2025 година за изменение на Решение (ЕС) 2022/1981 относно използването на услугите на Европейската система на централните банки от компетентните органи (ЕЦБ/2022/33) (ЕЦБ/2025/13) (OВ L, 2025/873, 12.5.2025 г.)

ЕЦБ/2025/14
Решение (ЕС) 2025/874 на Европейската централна банка от 24 април 2025 година за изменение на Решение (ЕС) 2022/1982 относно използването на услугите на Европейската система на централните банки от компетентните органи и от сътрудничещите органи (ЕЦБ/2022/34) (ЕЦБ/2025/14) (OВ L, 2025/874, 12.5.2025 г.)

ЕЦБ/2025/25
Насоки (ЕС) 2025/1521 на Европейската централна банка от 15 юли 2025 година за изменение на Насоки (ЕС) 2017/697 относно упражняването на правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза, от националните компетентни органи по отношение на по-малко значимите институции (ЕЦБ/2017/9) (ЕЦБ/2025/25) (OВ L, 2025/1521, 28.7.2025 г.)

ЕЦБ/2025/26
Препоръка на Европейската централна банка от 15 юли 2025 година за изменение на Препоръка ЕЦБ/2017/10 относно общите спецификации за упражняването на някои права на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза, от националните компетентни органи по отношение на по-малко значимите институции (ЕЦБ/2025/26) (ОВ C, C/2025/4190, 28.7.2025 Г.)

ЕЦБ/2025/40
Насоки (ЕС) 2025/2595 на Европейската централна банка от 10 декември 2025 година относно надзорния подход на националните компетентни органи към покритието на необслужваните експозиции, държани от по-малко значимите поднадзорни лица (ECB/2025/40) (ОВ L, 2025/2595, 19.12.2025 г.)