Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по

1 Въведение

Надзорните приоритети за 2025–2027 г. отразяват средносрочната стратегия на банковия надзор в ЕЦБ за следващите три години. Те се определят от Надзорния съвет на ЕЦБ, преразглеждат се ежегодно и се основават на задълбочена оценка на основните рискове и уязвимости за поднадзорните лица. В тях също така се вземат предвид резултатите от процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО),[1] както и напредъкът спрямо приоритетите от предходните години. На тях се основава ефикасното разпределение на наличните надзорни ресурси и те могат да бъдат коригирани гъвкаво, ако промени в картината на рисковете го налагат.

През изминалата година европейският банков сектор показа устойчивост в несигурна външна среда и способност да подкрепя и занапред икономическото възстановяване. Европейските банки отчитат силни капиталови и ликвидни позиции. Качеството на активите им остава като цяло устойчиво в по-трудните макрофинансови условия, а рентабилността им достигна най-високото си равнище от създаването на европейския банков надзор насам, по-специално вследствие на високите лихвени проценти.

Независимо от стабилността на балансите и рисковите профили на банките е необходима предпазливост предвид продължителното силно геополитическо напрежение и свързаната с това несигурност относно макроикономическите перспективи. Въпреки че досега поднадзорните лица успяваха да устоят на неотдавнашните геополитически сътресения, за което допринесе и цялостната устойчивост на реалната икономика, от решаващо значение е банките да запазят бдителност и редовно да оценяват последиците, които такива събития биха могли да имат за тяхната дейност, операции и рисков профил. В този смисъл приоритет остава преодоляването на недостатъците в рамките на банките за управление на кредитния риск, особено по отношение на ранното установяване на влошаващо се качество на активите и въвеждането на разумни равнища на провизиране. Освен това от ключово значение е да се усъвършенстват рамките на банките за оперативна устойчивост, за да се засили способността им да преодоляват всякакви смущения в операциите, произтичащи от внезапни събития. Многостранното въздействие на геополитическите сътресения налага холистична надзорна стратегия и специален акцент върху способността на банките да се справят с тях в рамката на надзорните приоритети.

Същевременно банките трябва да полагат още повече усилия в предприемането на ефективни мерки по съществените недостатъци, установени от надзорните органи в предишни цикли, и да ги коригират своевременно. В областите, които в миналото са били предмет на внимателно надзорно наблюдение, усилията на надзорните органи ще бъдат съсредоточени върху ефективното и своевременно отстраняване на установените недостатъци от страна на банките. Това се отнася особено за агрегирането на данните за риск и отчитането на риска – област, в която въпреки продължителния диалог с надзорните органи и признатия напредък някои банки все още не са предприели мерки за преодоляване на основни слабости. Освен това приоритет ще продължи да бъде пълното изпълнение на надзорните очаквания по отношение на управлението в банките на рисковете, свързани с климата и околната среда.

И накрая, тъй като технологичният напредък се превръща в приоритет за бъдещето на банковия сектор, от съществено значение е банките да засилят усилията си за цифровизация и да осигурят разумно управление на рисковете, произтичащи от внедряването на нови технологии. Въпреки че поднадзорните лица отбелязват напредък в тази област, за да засилят капацитета си за конкурентоспособност занапред, те трябва да бъдат подготвени за нови рискове, произтичащи от цифровизацията на техните операции и услуги. Това ще им помогне да направят бизнес моделите си по-устойчиви и ще им даде възможност да се възползват от предимствата на иновативните технологии.

На този фон надзорните приоритети за периода 2025–2027 г. са съсредоточени върху устойчивостта на банките срещу непосредствени макрофинансови заплахи и тежки геополитически сътресения (Приоритет 1), значимостта на своевременното коригиране на известните съществени недостатъци (Приоритет 2) и необходимостта да се посрещнат предизвикателствата, пораждани от цифровата трансформация и новите технологии (Приоритет 3). Всеки приоритет е насочен към конкретен комплекс от слабости в банковия сектор, наречени „приоритетни уязвимости“, за които са определени нарочни стратегически цели и са създадени работни програми. Взаимната зависимост между рисковете е отразена в начина, по който са замислени работните програми. Те са насочени към засилване както на ефикасността, така и на ефективността на взаимодействието на надзорните органи с банките. В Диаграма 1 са посочени пет основни уязвимости на банките със специален акцент върху геополитическите рискове. Към тяхното преодоляване са насочени трите основни приоритета.

Диаграма 1

Надзорни приоритети за 2025–2027 г. за преодоляване на установени уязвимости в банките

Източник: ЕЦБ.
Забележки: В диаграмата са представени трите надзорни приоритета за периода 2025–2027 г. и съответните уязвимости, по които се очаква банките да предприемат мерки през следващите три години. Банковият надзор в ЕЦБ ще извърши целеви дейности за оценка, наблюдение и проследяване на установените уязвимости. В дясната част на диаграмата е показана генералната категория риск, свързана с всяка отделна уязвимост.

Главната цел на стратегическото планиране на банковия надзор в ЕЦБ е да бъде разработена надеждна стратегия за следващите три години. Надзорните приоритети допринасят за ефективност и последователност в планирането на съвместните надзорни екипи и способстват за ефикасно разпределение на ресурсите според съответните нива на поносимост към риск. Те също така помагат на националните надзорни органи да определят по пропорционален начин собствените си приоритети за надзора над по-малко значимите институции. Прозрачността при обявяването на приоритетите внася яснота в надзорните очаквания към банките, засилва ефекта на надзора за по-нататъшното укрепване на устойчивостта на банковия сектор и допринася за осигуряване на условия на равнопоставеност.

Банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да наблюдава и оценява както i) развитието на рисковете и уязвимостите на поднадзорните лица, така и ii) напредъка, постигнат от банките в прилагането на надзорните приоритети. Редовните прегледи на стратегическите приоритети ще предоставят на банковия надзор в ЕЦБ възможност да коригира, ако е необходимо, фокуса и дейностите си, реагирайки гъвкаво на промените в картината на рисковете.

В следващите раздели са представени повече подробности за резултатите от идентифицирането и оценяването на рисковете през 2024 г. и са изложени надзорните приоритети и основните работни програми за периода 2025–2027 г. Надзорните органи ще извършват и други редовни дейности и последващи действия по предишни приоритети като част от текущото си взаимодействие с банките, допълвайки работата по трите приоритета за 2025–2027 г.

2 Оценка на рисковете и надзорни приоритети за 2025–2027 г.

2.1 Макроикономическа и оперативна среда за поднадзорните лица

Въпреки че прирастът на реалния БВП в еврозоната постепенно започна да се възстановява и инфлационният натиск продължава да намалява, краткосрочната перспектива за растежа остава слаба и изложена на значителна геополитическа и свързана с политиките несигурност.[2] Умереното икономическо възстановяване в еврозоната през 2024 г. беше подпомогнато главно от услугите, докато промишленото производство остана много слабо.[3] Макар че актуалните показатели сочат забавяне на растежа в краткосрочен план и в условия на значителна несигурност, се очаква прирастът на реалния БВП да се увеличи в средносрочен план. Прогнозира се възстановяването да се засили благодарение на покачване на реалния разполагаем доход на потребителите (което ще подпомогне частното потребление), нарастване на външното търсене и отзвучаване на потискащите ефекти от предходното затягане на паричната политика.[4] Същевременно ХИПЦ инфлацията се забави и се очаква да достигне целевото равнище в хода на прогнозния период. Очаква се основната инфлация също да продължи да спада, макар че ще остане малко по-висока от общата ХИПЦ инфлация в краткосрочен план. .

Предвид повишената несигурност рисковете, свързани с перспективата за растежа, продължават да клонят в низходяща посока в средносрочен план. Въпреки очакванията за завръщане към умерен растеж вероятността да настъпят статистически слабо вероятни събития като че ли е по-голяма, отколкото преди година, тъй като са нараснали геополитическите рискове.[5] Нарастващото геополитическо напрежение (породено например от войната в Украйна и конфликта в Близкия изток) и засилващите се тенденции на деглобализация биха могли да тласнат нагоре енергийните цени и разходите за товарни превози в краткосрочен план и да причинят смущения в световната търговия, което от своя страна би влошило перспективата за растежа в еврозоната и би възобновило инфлационния натиск.[6] Същевременно екстремни метеорологични явления и преходът към нисковъглеродна икономика биха могли да тласнат нагоре инфлацията, особено тази на храните.[7]

Освен че влияят върху перспективата за растежа и инфлацията в по-общ план, геополитическите рискове и структурните предизвикателства, произтичащи от свързания с климата преход и цифровата трансформация на финансовата система, се очаква да окажат и пряко въздействие върху банковия сектор. Геополитическите сътресения могат да изострят управленските рискове, операционните рискове и рисковете, свързани с бизнес модела, особено по линия на финансови санкции или кибератаки. Освен това съществени последици може да има и за рисковите профили, особено в случаите, в които банките имат в баланса си големи преки или косвени експозиции към контрагенти, засегнати от съответните рискове. Същевременно нараства значението на рисковете, свързани с климата и околната среда, за финансовата система и за икономиката в по-широк план, и това е фактор във формирането на условията, в които извършват дейността си банките. Като се има предвид, че банките са изложени в сериозна степен на физически и свързани с прехода климатични рискове, те трябва да се приспособят към по-силното въздействие на кризите, свързани с климата и околната среда, които биха могли да доведат до хаотичен преход и допълнително да увеличат физическите щети.[8] Освен това протичащата технологична трансформация на икономиката изисква банките да предприемат активно мерки да ускорят усилията си за цифровизация, да усъвършенстват практиките си за управление на риска и да се справят с нарастващата конкуренция от страна на небанкови институции.

Снизходителното оценяване на риска, което се наблюдаваше на финансовите пазари през последната година, потенциално би могло да доведе до внезапна промяна на пазарните нагласи и преоценка на цените на активите вследствие на изненадващи негативни събития. Постепенното възстановяване на икономическата активност и очакванията за разхлабване на паричната политика доведоха до засилена склонност към риск, по-ниски премии за риск и няколко месеца на сравнително слаба променливост на пазара на капиталови инструменти. Тези фактори и несигурността за бъдещата динамика на растежа и инфлацията в големите световни икономики биха могли да създадат предпоставки за резки корекции на цените на активите и засилена волатилност на световните финансови пазари при влошаване на макроикономическата перспектива или настъпване на геополитически сътресения.[9] За илюстрация може да послужи рязката и краткотрайна вълна от продажби на световните финансови пазари в началото на август, когато изненадващи негативни събития в икономиката на САЩ и опасения, свързани с повишаването на лихвените проценти в Япония, предизвикаха остро нежелание за поемане на риск.

2.2 Надзорни приоритети за 2025–2027 г.

Приоритет 1: Банките трябва да засилят способността си да устоят на непосредствени макрофинансови заплахи и тежки геополитически сътресения

Продължителната несигурност на макроикономическата перспектива и нарастващата интензивност на геополитическите заплахи са основание за засилено надзорно внимание към способността на банките да устояват на всякакви свързани с тях сътресения. Предвид трайно низходящите рискове за перспективата за растежа в еврозоната и повишената несигурност още по-важно е да се разглеждат сценарии, различни от базовия, и да се анализират различни траектории на икономическия растеж и лихвените проценти. Банките трябва да предприемат ефективни мерки по установените недостатъци на рамките им за управление на кредитния риск, да откриват своевременно всякакво влошаване на качеството на активите и да поддържат достатъчно равнище на провизии. Макроикономическата динамика може да се отрази върху риска от експозициите на банките към нефинансови предприятия, например малки и средни предприятия (МСП). Освен това тя може да засегне рисковете, произтичащи от експозиции към небанкови финансови институции, включително от ефекти на пренос от сътресения в този сектор. Ето защо тези въпроси също ще останат в центъра на вниманието в бъдещата надзорна дейност.

Поради многостранното си въздействие геополитическите рискове могат да доведат до неблагоприятна макрофинансова динамика и да повлияят върху цялостните условия, в които банките извършват дейността си. Те могат да бъдат пряка заплаха за оперативната им устойчивост, особено ако доведат до засилване на рисковете, свързани с информационните технологии и киберсигурността. Ето защо се изисква съсредоточено надзорно усилие през идните години, за да бъдат преодолени недостатъците в тази област. Давайки си сметка за многото различни канали на предаване на геополитическите рискове, надзорните органи ще прилагат разнообразни целеви инициативи за повишаване на осведомеността и засилване на устойчивостта на банките срещу такива сътресения. Такава инициатива е стрес тестът за целия ЕС през 2025 г., координиран от Европейския банков орган (ЕБО).

Приоритетна уязвимост: Недостатъци на рамките за управление на кредитния риск

Стратегическа цел: Банките следва своевременно да откриват влошаване на качеството на активите и това да се отразява в разумно провизиране и капиталови равнища. Те трябва да положат повече усилия за своевременно и ефективно преодоляване на съответните недостатъци, установени от надзорните органи съгласно приоритетите от предишните години.

Засега европейските домакинства и предприятия показват добра устойчивост спрямо променящите се макроикономически условия и прехода към по-високи лихвени проценти. Стабилните баланси и постепенното икономическо възстановяване в еврозоната благоприятстват перспективите за предприятията, а пазарите на жилищни имоти се очаква да останат устойчиви, за което допринасят ниската безработица, нарастването на реалните заплати и очакванията за по-нататъшно понижение на лихвените проценти. Необслужваните кредити (НОК) на банките обаче са започнали да нарастват, макар и доста бавно, като това е по-изразено при портфейлите, които са по-уязвими в сегашните макрофинансови условия – особено тези на търговски недвижими имоти и МСП. Въпреки тази тенденция коефициентите на покритие на банките продължиха да намаляват, дори и в по-рисковите сегменти, отчасти поради това, че те продължават да се освобождават от стари НОК. Ето защо бавното нарастване на коефициента на покритие за новите НОК и необслужваните кредити от Етап 2[10] поражда опасения, че е възможно провизиите на банките да не отразяват в достатъчна степен потенциалните нововъзникващи рискове и низходящите рискове, произтичащи от слабата перспектива за икономиката и сложните геополитически условия.

В действителност работата на надзорните органи открои трайни недостатъци в рамките на банките за прилагането на МСФО 9. Стана ясно, че някои от тях все още не изпълняват надзорните очаквания в тази област. През последните две години надзорните органи извършиха две хоризонтални оценки, насочени към способността на банките да обхванат нововъзникващите рискове посредством моделите си за очаквана кредитна загуба. Тези оценки показват, че банките са постигнали напредък в отразяването на нови рискове, особено що се отнася до рисковете, свързани с климата и околната среда. Независимо от това напредъкът при някои нововъзникващи рискове, например от геополитическо естество, е недостатъчен.[11] Надзорните органи също така продължиха да извършват проверки на място, посветени на кредитния риск, и направиха констатации в някои институции по въпроси като например параметрите на модела за очаквана кредитна загуба, причисляването към етапи и недостатъчното провизиране. ПНПО през 2024 г. открои и трайни недостатъци в области като провизирането, предоставянето на кредити, класифицирането и оценката/преоценката на обезпечения.[12]

Занапред банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да наблюдава способността на банките да установяват своевременно влошаване на качеството на активите и да прилагат подходящи практики за формиране на провизии. Във връзка с това надзорните органи ще съсредоточат вниманието си върху корекциите след прилагането на модели и отразяването на нови рискове, включително геополитически. В етапа на последващи действия надзорните органи ще продължат да работят с банките за осигуряване на ефективно и своевременно отстраняване на констатираните в предишни надзорни цикли недостатъци, като ще използват всички налични мерки за постигането на тази цел.[13] Успоредно с това целевите проверки на място все така ще бъдат съсредоточени върху моделите и политиките за провизиране на кредити например в портфейлите от МСП, търговия на дребно и търговски недвижими имоти. Надзорните органи ще подложат на оценка и ранното идентифициране и справяне от страна на банките с потенциални затруднения на кредитополучателите в уязвими портфейли, по-специално чрез целеви преглед на портфейлите от МСП.

Основни дейности в работната програма по тези надзорни приоритети

  • Етап на последващи действия по целевия преглед на МСФО 9, насочени например към използването на корекции след прилагане на модели и отразяването на нови рискове (включително от геополитическо естество). Надзорните органи ще наблюдават напредъка на банките по вече констатирани недостатъци, ще предприемат последващи действия по тяхното отстраняване и, когато е необходимо, ще използват мерки за ескалация.
  • Ще продължат проверките на място за кредитен риск, с акцент върху колективното причисляване към етапи според МСФО 9 и формирането на провизии за портфейли от големи и малки и средни предприятия, търговия на дребно и търговски недвижими имоти, включително оценката на обезпечения.
  • Ще се извърши целеви преглед на портфейлите от МСП с акцент върху ранното установяване и справяне с потенциални затруднения на кредитополучателите, моделите за МСП и управлението на експозициите към такива предприятия.

Приоритетна уязвимост: Недостатъци на рамките за оперативна устойчивост що се отнася до рискове, свързани с възлагането на ИТ дейности на външни изпълнители, рискове за ИТ сигурността и киберсигурността

Стратегическа цел: Банките следва да спазват правните изисквания, произтичащи от Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA), що се отнася до управлението на риска в областта на ИКТ, докладването на инциденти, тестването на оперативната устойчивост на цифровите технологии и доставчиците на услуги – трети страни. Те трябва да положат повече усилия да преодолеят установените вече недостатъци своевременно и ефективно, особено що се отнася до управлението на рисковете за киберсигурността и рисковете, свързани с възлагането на дейности на външни изпълнители.

Нарастващите киберзаплахи и зависимостта от общи доставчици на услуги – трети страни, продължават да изправят банките пред големи предизвикателства. Броят на значимите киберинциденти, докладвани от поднадзорните лица, нарасна рязко през 2023 г. и остана на сходни равнища през първите три тримесечия на 2024 г. Продължаващата цифровизация на услугите и операциите на банките и засилването на геополитическото напрежение (което увеличи риска от атаки от свързани с държави групи)[14] бяха ключови фактори за рязкото нарастване на киберинцидентите през последните две десетилетия.[15] Освен това банките отчитат повишена зависимост от доставчици – трети страни за критични функции, като почти всички институции използват услуги в облак за възложени на външни изпълнители критично важни дейности.[16] Високите нива на концентрация при използването на доставчици на информационни технологии – трети страни могат допълнително да влошат разпространението на проблемите и да увеличат потенциалното системно въздействие на киберинцидентите.[17]

Незадоволителният ПНПО рейтинг за операционен риск и резултатите от надзорната дейност в областта на киберустойчивостта и управлението на възлагането на дейности на външни изпълнители потвърждават недостатъците в оперативните рамки на банките и необходимостта да се постигне напредък в отстраняването им. В ПНПО през 2024 г. операционният риск все така беше областта с най-лош среден резултат, като основният обуславящ фактор бяха елементи, свързани с ИКТ.[18] В областта на възлагането на дейности на външни изпълнители надзорните органи са установили, че над 10% от договорите, засягащи критични функции, не са съобразени с приложимите разпоредби.[19] В този контекст банките следва да подложат на оценка рисковете от концентрация по отношение на конкретни доставчици, географски местоположения (с оглед на повишените геополитически рискове) и функционалности и да ги управляват подобаващо, както и да оценяват и управляват риска от потенциални верижни ефекти в множество сектори предвид взаимосвързаността на банковите мрежи.

Стрес тестът за киберустойчивост през 2024 г. показа, че банките като цяло разполагат с рамки за реакция и възстановяване на високо равнище. Той обаче също така открои и ключови области, в които е необходимо подобрение, включително рамките за непрекъснатост на дейността, планирането на реакция при инциденти, защитата на резервни копия на данни и управлението на доставчиците на услуги – трети страни.[20] Затова надзорните органи ще предприемат последващи действия по недостатъците, свързани със способността на банките да се възстановят след успешна кибератака.[21] При тези условия надзорните органи ще продължат усилията от последните години, като провеждат целеви прегледи и инициативи за оценка на оперативната устойчивост на банките и на изпълнението от тяхна страна на съответните надзорни очаквания и регулаторни изисквания (по-специално изискванията по DORA, които ще се прилагат от януари 2025 г.).

Основни дейности в работната програма по тези надзорни приоритети

  • Събиране на данни относно доставчици на ИКТ – трети страни, за да се установят връзките между тях и поднадзорните лица, потенциалните рискове от концентрация и слабостите в споразуменията на банките за възлагане на дейности на външни изпълнители
  • Целеви прегледи на рамките за управление на риска за рисковете, свързани с възлагането на дейности на външни изпълнители, на рамките за киберустойчивост и на мерките за контрол на риска
  • Последващи действия по констатациите от стрес теста за киберустойчивост
  • Целеви проверки на място за операционен риск и рамки за устойчивост на информационните технологии
  • Прилагане на DORA в надзорната рамка

Специален акцент: Включване на управлението на геополитическите рискове в надзорните приоритети

Неотдавнашното засилване на геополитическото напрежение налага банките да прилагат стабилно управление на риска и мерки за контрол на риска и изисква засилено внимание от страна на надзорните органи в краткосрочен и средносрочен план.

В отражение на многостранния характер на геополитическите рискове устойчивостта, стратегиите и управлението на риска на банките ще бъдат подложени на оценка посредством широк спектър от дейности. Първо, геополитическият риск е обхванат от гореспоменатите приоритетни дейности, свързани с управлението от банките на кредитния и операционния риск. Надзорните органи също така ще подложат на оценка процесите на управление на риска и рамките за склонност към риск, които банките използват за наблюдение и редуциране на геополитическите рискове. Това ще бъде постигнато чрез целеви сравнителни анализи на склонността към риск и културата по отношение на рисковете с акцент върху отразяването на последиците от геополитическите рискове за идентифицирането на рисковете в банките и рамките им за склонност към риск. Освен това геополитическите рискове ще бъдат ключов елемент в стрес теста за целия ЕС през 2025 г., който ще включва проучвателен сценариен анализ за оценка на способността на банките да моделират кредитния риск от контрагента в условия на стрес.

За да вникнат по-добре в начина, по който банките подхождат към геополитическите рискове, и да доизяснят надзорните очаквания в тази област, надзорните органи ще направят преглед на текущите практики, насочен, наред с всичко останало, към рамките за управление на риска, планирането на капитала и ликвидността и вътрешните стрес тестове.

Приоритет 2: Банките трябва ефективно и своевременно да поправят непреодолените съществени недостатъци

Постепенното изместване на акцента от идентифицирането на рисковете към отстраняването им е основна характеристика на надзорната стратегия за целия ЕНМ. Съответно банките с непреодолени съществени недостатъци ще бъдат призовани да положат повече усилия за пълно изпълнение на надзорните очаквания и своевременно да приложат надеждни планове за коригиращи действия. Обширната надзорна дейност, извършена през предходните години, доведе до установяването на съществени недостатъци по отношение на i) бизнес стратегиите на банките и управлението на рисковете, свързани с климата и околната среда, и ii) капацитета им за агрегиране на данните за риск и отчитане на риска. В условията на нововъзникващи рискове (включително геополитически) от решаващо значение е банките да разполагат с адекватни и ефикасни рамки за агрегиране на данните за риск и отчитане на риска, за да осигурят навременно вземане на решения и ефективно стратегическо управление. Макар че банковият надзор в ЕЦБ отчита, че вече е постигнат значителен напредък в това отношение, процесът на корективни мерки все още не е завършен и ще изисква последващи действия в предстоящите надзорни цикли.

Приоритетна уязвимост: Недостатъци в бизнес стратегиите и управлението на риска що се отнася до рисковете, свързани с климата и околната среда

Стратегическа цел: Банките трябва да изпълнят в пълна степен надзорните очаквания в областта на управлението на рисковете, свързани с климата и околната среда, както и изискванията, произтичащи от новия пакет РКИ III/ДКИ VI за банковия сектор (включително свързаните с плановете за пруденциален преход), както и своевременно да предприемат мерки по установените недостатъци.

Способността на банките да управляват адекватно рисковете, свързани с климата и околната среда, остава на челно място в дневния ред на надзора поради нарастващите физически и свързани с прехода рискове, факта, че банките все още не изпълняват изцяло свързаните с това надзорни очаквания, и новите изисквания, произтичащи от влизането в сила на новия законодателен пакет за банковия сектор през 2025 г. Нарастващите физически рискове отразяват продължаващото повишаване на глобалните температури (като се очаква 2024 г. да бъде най-горещата в историята) и факта, че броят на свързаните с климата бедствия (като горски пожари и наводнения) се е увеличил през последните години. Същевременно бавният напредък към постигането на целите за нулеви нетни емисии поражда опасения по отношение на рисковете, свързани с прехода. В световен мащаб е голям процентът на фирмите, регистрирани на фондовата борса, които не следват насоките за намаляване на глобалното затопляне до не повече от 2°C.[22] Що се отнася до банковия сектор, неотдавнашна оценка показва, че 90% от анкетираните банки все още не са се съгласували с целите на ЕС в областта на климата, което ги излага не само на по-високи равнища на кредитен риск, но например и на правни рискове при по-нататъшно неприлагане на добри практики за справяне с тези рискове.[23] Същевременно 70% от европейските банки са изложени на репутационни рискове поради риска от съдебни спорове, свързани с околната среда.[24]

Надзорните оценки показват, че банките все още са в процес на изпълнение на надзорните очаквания по отношение на управлението на рисковете, свързани с климата и околната среда.[25] Повечето – но не всички – банки под надзора на ЕЦБ положиха значителни усилия да извършат оценките си за същественост до крайния срок – март 2023 г. За неуспелите ЕЦБ приложи ескалация на мерките и издаде задължителни надзорни решения с потенциал да наложи периодични парични санкции, ако банките не изпълнят изискванията в определения срок.[26] Оценка през декември 2023 г. – крайният срок за включване на рисковете, свързани с климата и околната среда, в институционалното управление, стратегиите и управлението на риска на банките – показа, че основните рамки за рисковете, свързани с климата и околната среда, като цяло са налице, но липсват в редица банки (където надзорните органи в момента предприемат последващи действия). Същевременно продължават да са налице слабости, които възпрепятстват адекватното управление на рисковете, свързани с климата и околната среда. За тях са изпратени нови писма с обратна информация към банките, а ЕЦБ продължава да следи отблизо напредъка на съответните институции. Надзорните органи също така ще наблюдават внимателно как банките спазват окончателния срок в края на 2024 г. за пълно изпълнение на надзорните очаквания, включително отразяването им във вътрешния анализ на адекватността на капитала и стрес тестовете.

Надзорните оценки и проверките на място ще продължат да хвърлят светлина върху адекватността на стратегиите на банките и управлението на рисковете, свързани с климата и околната среда, и тяхното съответствие с предстоящите регулаторни промени. Оценката на оповестяванията по Стълб III от поднадзорните лица показа значително поле за усъвършенстване.[27] С напредването на практиките на банките за оповестяване надзорните органи ще продължат редовно да подлагат на преглед и оценка адекватността им. Законодателният пакет за банковия сектор РКИ III/ДКИ VI, който предстои да влезе в сила, ще наложи по-строги задължения за оповестяване и ще изисква от банките да разработят планове за пруденциален преход, които надзорните органи да подложат на преглед в съответствие с предстоящи насоки на ЕБО. Освен това рисковете, свързани с климата и околната среда, ще продължат да се оценяват чрез проверки на място. Те ще се извършват самостоятелно и като част от определени проверки за конкретни рискове, а надзорните органи ще проведат задълбочени проучвания на способността на банките да се справят с репутационни рискове и рискове от съдебни спорове.

Основни дейности в работната програма по тези надзорни приоритети

  • Наблюдение на пълното привеждане в съответствие с надзорните очаквания и прилагане на ескалационна стълбица
  • Хоризонтална оценка на спазването от страна на банките на изискванията за оповестяване по Стълб III, свързани с рискове от екологично, социално и управленско естество
  • Задълбочени проучвания на способността на банките да предприемат мерки срещу репутационни рискове и рискове от съдебни спорове във връзка с ангажименти, засягащи климата и околната среда
  • Преглед на планирането от банките на прехода в съответствие с очакваните от ДКИ VI задачи
  • Целеви проверки на място по свързани с климата и околната среда въпроси – самостоятелни или като част от запланувани прегледи на отделни рискове (напр. кредитен риск, операционен риск и риск, свързан с бизнес модела).

Приоритетна уязвимост: Недостатъци в агрегирането и отчитането на данни за рисковете

Стратегическа цел: Банките трябва да положат повече усилия да поправят отдавна съществуващите недостатъци в рамките си за агрегиране на данните за риск и отчитане на риска и да приведат практиките си в съответствие с надзорните очаквания. Ако не ги изпълнят, това би могло до доведе до ескалиране на мерките.

Напредъкът в преодоляването на отдавна съществуващи недостатъци в рамките за агрегиране на данните за риск и отчитане на риска продължава да е недостатъчен. Значителен брой поднадзорни лица все още не изпълняват в пълна степен надзорните очаквания и принципите на Базелския комитет за банков надзор за ефективно агрегиране на данните за риск и отчитане на риска. ПНПО през 2024 г., целевият преглед на капацитета за агрегиране на данните за риск и отчитане на риска и кампанията за проверки на място откроиха слабости, свързани с: i) участието и експертния опит на ръководните органи, ii) изчерпателността на рамките за агрегиране на данните за риск и отчитане на риска, iii) адекватността на архитектурата за данни и ИТ инфраструктурата, iv) сложни и фрагментирани ИТ системи и v) управлението на качеството на данните.

В съответствие с миналогодишните надзорни приоритети банковият надзор в ЕЦБ ще положи повече усилия да гарантира, че поднадзорните лица спазват надзорните очаквания, посочени в неговото Ръководство за ефикасно агрегиране на данните за риск и отчитане на риска. Надзорните органи ще засилят още натиска върху банките, които не успяват да отстранят недостатъците в определените срокове, като използват пълноценно и по целесъобразност набора от ескалиращи надзорни инструменти (включително санкции).[28] Тази стратегия за премахване на слабостите ще бъде съобразена с индивидуалните обстоятелства на банките и ще отчита съществеността на непреодолените недостатъци, позицията на банките в цикъла на корекции и историята им в прилагането на мерки в отговор на надзорни опасения. Надзорните органи също така ще продължат целевия преглед на капацитета за агрегиране на данните за риск и отчитане на риска и ще извършват целеви проверки на място, като работят в тясно сътрудничество с банките, когато бъдат установени недостатъци.

Основни дейности в работната програма по тези надзорни приоритети

  • Последващи действия по целевия преглед на практиките и изпълнението на надзорните очаквания, изложени в Ръководство за ефективно агрегиране на данните за риск и отчитане на риска и отстраняване на констатираните по-рано недостатъци, като при необходимост се използват в пълна степен наличните ескалиращи инструменти
  • Целеви проверки на място, насочени към общи въпроси на институционалното управление и ИТ инфраструктурата, капацитета за агрегиране на данните за риск и практиките за отчитане на риска
  • Доклад на ръководството относно управлението и качеството на данните – годишен въпросник, чиято цел е да се гарантира, че ръководните органи на банките отговарят адекватно за вътрешната, финансовата и надзорната отчетност

Приоритет 3: Банките трябва да засилят стратегиите си за цифровизация и да се справят с нововъзникващите предизвикателства, произтичащи от използването на нови технологии

Банките са изправени пред редица структурни и дългосрочни тенденции, сред които е цифровизацията. Технологичният напредък бързо променя много отрасли, включително банковия сектор, като създава множество нови бизнес възможности, но и нови предизвикателства и рискове за вече установените институции. Цифровата трансформация се превърна в приоритет за много банки, които се стремят да останат конкурентоспособни, и от съществено значение е те да разполагат с подходящи предпазни механизми, за да ограничат потенциалните рискове, произтичащи от новите бизнес практики и технологии. Във връзка с това ключова роля има и сложната картина на киберзаплахите, тъй като напредъкът в областта на цифровизацията може да влоши оперативната устойчивост на банките. В дългосрочен план се очаква цифровизацията да засили конкурентоспособността на банките, да подобри техните бизнес модели и да ги направи по-устойчиви срещу конкуренция извън банковия сектор.

Наблюдаваният бърз напредък в областта на технологиите, като например появата на генеративен изкуствен интелект (ИИ), и силният подем във внедряването на такива технологии в банките (като ИИ се използва например и за пруденциални, и за непруденциални задачи) изискват структуриран подход. Банковите надзорни органи трябва да разработят целеви стратегии, за да вникнат по-добре в реакцията на банките на структурните тенденции, определящи бъдещето на техния сектор, като цифрови платформи, стратегически партньорства и използване на ИИ. Затова ЕЦБ насърчава добро управление на рисковете, свързани с цифровизацията, и възприемане на най-добрите практики в сектора.

Приоритетна уязвимост: Недостатъци на стратегиите за цифрова трансформация

Стратегическа цел: Банките трябва да засилят стратегиите си за цифровизация и свързаните с тях планове за изпълнение, за да редуцират подобаващо базисните рискове, включително произтичащите от използването на нови/усъвършенствани технологии, като например услуги в облак и изкуствен интелект.

Поднадзорните лица се радват на рекордно високи равнища на рентабилност, обусловени главно от преминаването от ниски към положителни лихвени проценти, което увеличи нетните лихвени маржове. Банките се възползваха от по-високите приходи, като същевременно успяха да ограничат увеличението на разходите и по този начин подобриха разходната си ефективност (както се вижда от неотдавнашния спад на съотношението разходи/приходи). Тези подобрения обаче се дължат до голяма степен на външни фактори, свързани с макрофинансовата среда, в която работят банките, а продължават да са налице структурни предизвикателства, свързани с бизнес моделите им. При тези условия поднадзорните лица могат да бъдат насърчавани да използват тези извънредни печалби, за да напреднат още в цифровизацията си и да укрепят рамката си за оперативна устойчивост.

През последните години един от приоритетите на банковия надзор в ЕЦБ е оценката на рисковете, свързани с цифровизацията на банковия сектор. Надзорни дейности като проучвания на пазара, целеви прегледи и проверки на място дават възможност за преглед на добрите практики на банките и за идентифициране на важни аспекти на устойчивото, добре ръководено и отчитащо рисковете управление на цифровизацията им. През юли 2024 г. банковият надзор в ЕЦБ публикува доклад относно основните критерии за оценка и добрите практики в областта на цифровизацията,[29] който служи за основа на надзорниците да създадат цялостна рамка за оценка на цифровизацията. Занапред банковият надзор в ЕЦБ ще продължи усилията си в тази област, като провежда целеви проверки на място и прегледи с акцент върху ключови технологии, случаи на употреба и направления на дейност с цел да задълбочи представата си и да усъвършенства надзорния си подход. Надзорните органи ще работят с банките по последващи действия по констатациите, като следват ясно установен подход на ескалиране.

Основни дейности в работната програма по тези надзорни приоритети

  • Целеви дейности, насочени към въздействието на цифровите дейности на банките върху техните бизнес модели/стратегии и към рисковете, произтичащи от използването на иновативни технологии
  • Целеви проверки на място на тема цифрова трансформация, в които се разглеждат аспекти на стратегиите на банките, свързани както с информационните технологии, така и с бизнес моделите

2.3 Други надзорни дейности и последващи действия по предишни приоритети

В допълнение към надзорните приоритети, определени за периода 2025–2027 г., банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да провежда други редовни и извънредни дейности.

Последващи дейности за корекции в рамките на редовната надзорна работа

След като през предходните години бяха извършени обширни надзорни прегледи, някои предишни приоритети вече са достигнали напреднал етап, в който надзорното внимание се измества от идентифицирането на основни уязвимости към реалното отстраняване на съответните констатирани слабости. В този раздел се разглежда постигнатият през последните няколко години напредък и се очертават областите, в които все още е необходимо внимание и които ще бъдат проследени посредством редовни надзорни дейности.

През последните три години надзорните органи съсредоточиха вниманието си върху рамките на банките за управление на кредитния риск. Особен акцент беше поставен върху устойчивостта на портфейлите, които са по-чувствителни към макрофинансовите условия и/или са изложени на риск, свързан с рефинансирането, като портфейли от жилищни и търговски недвижими имоти. В резултат на това банките подобриха капацитета си да се справят с потенциално рязко нарастване на броя на изпаднали в затруднение длъжници в портфейлите от недвижими имоти. Някои банки обаче трябва да работят още много, например за да изпълнят в пълна степен насоките на ЕБО относно предоставянето и наблюдението на кредити, да отчитат в достатъчна степен рисковете, свързани с рефинансирането на кредитополучателите, и своевременно да актуализират оценките си на обезпеченията. Освен това надзорните органи продължиха да извършват прегледи на вътрешните модели, което доведе до голям брой констатации и мерки, свързани с вътрешнорейтинговите модели.

Целевият преглед на управлението на кредитния риск от контрагента, извършен през 2022 г., и различните проверки на място, проведени през последните няколко години, установиха съществени уязвимости в практиките на банките за управление на риска (стрес тестове, процедури за управление и документация при неизпълнение и др.). След този целеви преглед въпросните банки представиха целеви планове за действие с краен срок за окончателно отстраняване на недостатъците до края на 2025 г. Освен това през октомври 2023 г. ЕЦБ публикува указания относно добрите практики в управлението на кредитния риск от контрагента.[30]

През 2024 г. бяха предприети и значителни надзорни действия за преодоляване на недостатъци в рамките за управление на активите и пасивите. Бяха извършени целеви прегледи на капацитета за планиране при извънредни ситуации, свързани с ликвидността, и за оптимизиране на обезпеченията, на осъществимостта на плановете за финансиране, на управлението и стратегиите за активите и пасивите, на лихвения риск и риска, свързан с кредитния спред. Всичко това доведе до установяване на недостатъци например в: i) оценката на обезпеченията и монетизирането им (неяснота за допустимостта на обезпечението от гледна точка на централната банка, прекалено оптимистично оценяване на времето за превръщане в ликвидност и др.); ii) допусканията в моделирането на прогнози за депозитите (твърде оптимистично очакване за бъдещо нарастване на депозитите, прилагане на опростени допускания в моделирането и др.); iii) бек-тестовете на моделите за управление на активите и пасивите, процесите за утвърждаване и рекалибриране; и iv) цялостните рамки за управление на активите и пасивите (управление на данните, адаптивност на информационните системи, калибриране на лимитите в декларациите за склонност към риск и т.н.).

Справянето със слабостите във функционирането на ръководните органи на банките е надзорен приоритет от 2020 г. насам. Надзорните дейности (които включваха целеви прегледи на ефективността и многообразието на ръководните органи, проверки на място и годишно събиране на данни) разкриха основни слабости и очертаха постигнатия напредък в преодоляването им. Въпреки че е постигнат известен напредък в многообразието, някои банки все още показват слабости в областта на колективната пригодност (включително по отношение на експертния опит в областта на ИТ и независимостта на управителните съвети), планирането на приемствеността и функционирането и състава на комитетите. Резултатите от анализа доведоха до актуализиране на Ръководството на ЕЦБ за управлението и културата по отношение на рисковете, което предстои да бъде публикувано в началото на 2025 г. В него се излагат надзорните очаквания към банките.

Занапред надзорните органи ще съсредоточат вниманието си върху консолидирането на съществуващите констатации и коригирането на недостатъците в посочените области с цел да се осигури пълно съответствие с надзорните и регулаторните очаквания. Те ще проследят резултатите от надзорните дейности и ще работят със съответните банки на индивидуална основа, за да се преодолеят нерешените проблеми (особено съществуващите отдавна). Ако усилията за отстраняването им не са навременни или достатъчни, надзорните органи може при необходимост да използват стратегии за ескалация, като използват пълноценно надзорния инструментариум, с който разполагат.

Европейска централна банка 2024

Пощенски адрес 60640 Frankfurt am Main, Germany
Телефон +49 69 1344 0
Уебсайт www.bankingsupervision.europa.eu

Всички права запазени. Разрешава се възпроизвеждането с образователна и нетърговска цел при изрично позоваване на източника.

За специфичната терминология можете да използвате речника на ЕНМ (само на английски език).

HTML ISBN 978-92-899-6902-4, ISSN 2599-8625, doi:10.2866/4465804 QB-01-24-029-BG-Q


  1. Вижте Обобщени резултати от ПНПО през 2024 г., ЕЦБ, декември 2024 г.

  2. Вижте Макроикономически прогнози на експертите на Евросистемата за еврозоната, ЕЦБ, декември 2024 г.

  3. Вижте Макроикономически прогнози на експертите на Евросистемата за еврозоната, ЕЦБ, декември 2024 г.

  4. Вижте Макроикономически прогнози на експертите на Евросистемата за еврозоната, ЕЦБ, декември 2024 г.

  5. Вижте Преглед на финансовата стабилност, ЕЦБ, ноември 2024 г.

  6. Вижте изявлението за паричната политика на ЕЦБ от 12 декември 2024 г.

  7. Вижте Икономически бюлетин, брой 7, ЕЦБ, 2024 г.

  8. Вижте Sustainable finance: from ‘eureka!’ to action („Устойчиви финанси – от “Еврика!” към действия“), тематично слово на Франк Елдерсон на симпозиума на Sustainable Finance Lab за финансовата система в преход, 4 октомври 2024 г.

  9. Вижте Преглед на финансовата стабилност, ЕЦБ, ноември 2024 г.

  10. Вижте Same same but different: credit risk provisioning under IFRS 9 („Същото, но не съвсем: провизии за кредитен риск съгласно МСФО 9“), поредица „Работни материали“, № 2841, ЕЦБ, 2023 г.

  11. Вижте IFRS 9 overlays and model improvements for novel risks („Корекции след прилагането на модели и подобрения в моделите за нови рискове съгласно МСФО 9“), ЕЦБ, юли 2024 г.

  12. Вижте Aggregated results of the 2024 SREP („Обобщени резултати от ПНПО – 2024 г.“), ЕЦБ, декември 2024 г.

  13. Вижте също раздел 2.3 за информация за други планирани и текущи надзорни дейности във връзка с кредитния риск.

  14. Вижте интервюто на Аннели Туоминен пред Börsen-Zeitung на 21 ноември 2023 г.

  15. Вижте Global Financial Stability Report („Доклад за световната финансова стабилност“), МВФ, април 2024 г.

  16. Вижте Rise in outsourcing calls for attention („Подемът във възлагането на дейности на външни изпълнители изисква внимание“), Надзорен бюлетин, ЕЦБ, февруари 2024 г.

  17. Вижте Global Financial Stability Report („Доклад за световната финансова стабилност“), МВФ, април 2024 г.

  18. Вижте Aggregated results of the 2024 SREP („Обобщени резултати от ПНПО – 2024 г.“), ЕЦБ, декември 2024 г.

  19. Вижте Rise in outsourcing calls for attention („Подемът във възлагането на дейности на външни изпълнители изисква внимание“), Надзорен бюлетин, ЕЦБ, февруари 2024 г.

  20. Вижте Global rifts and financial shifts: supervising banks in an era of geopolitical instability („Глобални разломи и финансови промени: надзор над банките в епоха на геополитическа нестабилност“), тематично слово на Клаудия Бух на осмата годишна конференция на ЕССР на тема „Нови граници в макропруденциалната политика“, 26 септември 2024 г.

  21. Вижте ЕЦБ завършва стрес тест за киберустойчивост, прессъобщение, ЕЦБ, 26 юли 2024 г.

  22. Вижте Инструмента за проследяване на нетните нулеви емисии на Института за устойчивост на MSCI.

  23. Вижте Risks from misalignment of banks’ financing with the EU climate objectives („Рискове от разминаване на финансирането на банките с целите на ЕС в областта на климата“), ЕЦБ, януари 2024 г.

  24. Вижте Failing to plan is planning to fail’ – why transition planning is essential for banks („Липсата на план е план за провал: защо планирането на прехода е особено важно за банките“), Надзорен блог, ЕЦБ, 23 януари 2024 г.

  25. Както е посочено в Ръководството на ЕЦБ относно рисковете, свързани с климата и околната среда от 2020 г.

  26. Вижте също You have to know your risks to manage them – banks’ materiality assessments as a crucial precondition for managing climate and environmental risks („Трябва да си познаваш рисковете, за да ги управляваш – оценка на банките на съществеността като ключова предпоставка за управление на рисковете, свързани с климата и околната среда“), Надзорен блог, ЕЦБ, 8 май 2024 г., и Nature-related risk: legal implications for central banks, supervisors and financial institutions („Риск, свързан с природата: правни последици за централните банки, надзорните органи и финансовите институции“), тематично слово на Франк Елдерсон на Правната конференция на ЕСЦБ – 2024 г., 6 септември 2024 г.

  27. Вижте ESG data quality: Pillar 3 disclosures in focus („Качество на данните от екологичен, социален и управленски характер: оповестявания по Стълб III“), Надзорен бюлетин, ЕЦБ, февруари 2024 г.

  28. Вижте Risk data aggregation and risk reporting: ramping up supervisory effectiveness („Агрегиране на данните за риск и отчитане на риска: засилване на ефективността на надзора“), Надзорен блог, ЕЦБ, 15 март 2024 г.

  29. Вижте Digitalisation: key assessment criteria and collection of sound practices („Цифровизация: основни критерии за оценка и събиране на добри практики“), ЕЦБ, 2024 г.

  30. Вижте Sound practices in counterparty credit risk governance and management („Добри практики в управлението на кредитния риск от контрагента“), ЕЦБ, откомври 2023 г.

Подайте сигнал