Предисловие от Кристин Лагард, председател на ЕЦБ

2024 година беше специална, тъй като отбелязахме десетата годишнина от създаването на Единния надзорен механизъм на 4 ноември 2014 г. В десетилетната си история европейският банков надзор не само потвърди статута си на един от най-значимите фактори за европейската интеграция след въвеждането на еврото, но и надмина очакванията при изпълнението на своите задачи.

Банките, подлежащи на европейския банков надзор, ставаха значително по-устойчиви през този период. Въпреки че икономиката на Европа беше подложена на изпитания от пандемията от COVID-19 и последвалата енергийна криза, поднадзорните лица поддържаха стабилна доходност, капиталова адекватност и ликвидност.

Към третото тримесечие на 2024 г. съвкупното капиталово съотношение на базовия собствен капитал от първи ред и отношението на ликвидно покритие останаха твърдо на равнище съответно 15,7% и 158,5%. Финансовата стабилност позволи на банките ефективно да подкрепят икономиката като цяло и да подпомагат гладкото предаване на ефекта от лихвената политика на ЕЦБ.

През 2024 г. с напредването на процеса на дезинфлация настъпи кардинална промяна в паричната политика, като ЕЦБ понижаваше лихвените проценти, след като влязохме във фазата на „отстъпление“ на нашата политика. Банките ефективно коригираха условията си за кредитиране, за да се съобразят с промените. През годината обаче се проявиха и текущи проблеми вследствие на нестабилната външна среда, която се очаква да се запази. Глобалната геополитическа обстановка е белязана от нестабилност, включително от неоправданата война на Русия срещу Украйна, конфликтите в Близкия изток и трайното напрежение в международната търговия. Тези фактори продължават да подлагат на изпитание устойчивостта на банките, подчертавайки необходимостта от бдителност на надзора, за да се засили защитата срещу макрофинансовите заплахи и геополитическите сътресения.

Банките трябва да запазят и адаптивността си в условията на променящи се структурни предизвикателства. Климатичните промени и цифровизацията преоформят банковата среда. С повишаването на температурата в световен мащаб все по-чести стават природните бедствия, като горските пожари и наводненията. Способността на банките да управляват и смекчават рисковете, свързани с климата и околната среда, ще остане сред приоритетите в дневния ред на надзора.

Същевременно технологичният напредък бързо преобразява отраслите на икономиката, включително банковия сектор. Цифровата трансформация придобива все по-голямо значение за запазването на конкурентоспособността на банките, но тя трябва да бъде съчетана с надеждни практики за управление на рисковете, решавайки проблеми, като прекомерната зависимост от доставчиците на ИТ услуги и постоянната заплаха от кибератаки. ЕЦБ планира да засили надзорните си дейности в тази област през 2025 г. съгласно правомощията, предвидени в Закона за цифровата оперативна устойчивост.

Полагайки тези усилия, ние оставаме верни на ангажимента си да съдействаме за развитието на стабилен, устойчив и ориентиран към бъдещето банков сектор, който е в състояние да се справя с предизвикателствата, както и да се възползва от възможностите, като в крайна сметка подкрепя икономиката като цяло.

Предисловие от Клаудия Бух, председател на Надзорния съвет

През 2024 г. можем да направим равносметка на осъществения през десетилетието напредък в развитието на добре контролирания европейски банков сектор. Постиженията на европейския банков надзор нямаше да бъдат възможни без експертния опит и отдадеността на колегите в ЕЦБ и националните компетентни органи. Аз искам сърдечно да им благодаря за усърдната работа. Техните усилия играеха решаваща роля за поддържането на стабилността и целостта на европейския банков сектор.

Днес този сектор е по-устойчив, отколкото преди десетилетие, благодарение на по-добрия надзор, по-строгото регулиране, по-ефективното управление на рисковете в банките и решителните политически мерки в отговор на сътресенията, като пандемията от COVID-19 и енергийната криза. Солидните регулаторни стандарти и ефективният надзор спомагат да се гарантира, че банките остават надеждни и стабилни в условията на усложняваща се външна среда. Устойчивите добре капитализирани банки са в най-добра позиция да подкрепят и предоставят финансови услуги на реалната икономика, включително в периоди на сътресения.

Устойчивостта придобива все по-голямо значение, тъй като средата, в която банките оперират, се променя: макроикономическите и геополитическите рискове са по-високи; рисковете, свързани с климата и околната среда, трябва подобаващо да се вземат предвид; цифровата трансформация във финансовия сектор оказва влияние върху конкурентната среда, а структурната промяна в реалната икономика може да се отрази върху качеството на активите. При тези обстоятелства банките следва да адаптират своите рамки за управление на рисковете и да гарантират, че са подготвени за неблагоприятни сценарии.

В същото време надзорът трябва да съсредоточи вниманието си върху рисковете, да бъде далновиден и адаптивен към променящата се среда − така, както е заложено в нашите надзорни приоритети за 2025–2027 г.

Първо, банките следва да са достатъчно устойчиви, за да преодоляват евентуални неблагоприятни макрофинансови заплахи и геополитически сътресения. Приключилият през 2024 г. процес на надзорен преглед и оценка (ПНПО) показа, че значимите институции, които са под надзора на ЕЦБ, имат солидни капиталови и ликвидни позиции. Това важи и за по-малко значимите институции, които са под надзора на националните компетентни органи. В същото време потенциално влошаване на качеството на активите и евентуални икономически сътресения, породени от геополитически конфликти или от последиците от финансовите санкции, изискват повишено внимание, достатъчен капитал и надеждни системи за институционално управление и управление на рисковете в банките. Освен това оперативната устойчивост, особено в областта на киберсигурността, е също толкова важна, колкото и финансовата устойчивост.

Второ, банките трябва своевременно да преодоляват установените слабости в устойчивостта и управлението на риска. Те включват недостатъци в институционалното управление и управлението на риска, свързан с климата и околната среда. Банките се нуждаят и от адекватни системи за обобщаване и отчитане на данните за риска, така че техните ръководни органи да могат да вземат информирани решения в условията на бързо променяща се среда. Ние ще продължим да наблюдаваме тези области и при необходимост ще предприемаме надзорни действия.

Трето, банките следва да реагират стратегически на цифровизацията на финансовите услуги и да управляват свързаните с нея рискове. След като те все по-активно използват усъвършенствани цифрови инструменти за повишаване на ефективността и в отговор на очакванията на клиентите, ние ще продължим да оценяваме техните цифрови стратегии, за да гарантираме, че рисковете са ограничени.

Подобно на банките, надзорните органи следва да се приспособяват към променящата се среда. Поради това през 2024 г. Надзорният съвет реши да реформира процеса на надзорен преглед и оценка с цел оптимизиране на процесите и повишаване на ефективността. Реформата на ПНПО трябва да направи надзора по-ефикасен, ефективен и фокусиран върху специфичните за банките рискове, гарантирайки, че надзорните констатации се отстраняват по-бързо и последователно.

И занапред нашите усилия ще бъдат трайно насочени към сигурността и устойчивостта на банките, върху които упражняваме надзор, и към стабилността на финансовата система. Това ще даде възможност на банковия сектор да се приспособи към предизвикателствата и възможностите, които ни предлага променящият се свят.

Наред с надзорните усилия силната регулаторна рамка, насочена към устойчивост, е от основно значение за запазването на финансовата стабилност. Необходим е напредък в законодателството по отношение на рамката за управление на кризи и застраховането на депозитите, за да се даде възможност на органите в банковия съюз, по-специално – на Единния съвет за преструктуриране, да се справят по-ефективно с фалитите на банки и да защитават вложителите. Завършването на банковия съюз и постигането на по-нататъшен напредък към съюз на капиталовите пазари продължават да бъдат ключови приоритети за укрепването на устойчивостта и интеграцията на европейската финансова система.

Участието в тесен диалог с гражданското общество има решаващо значение за осигуряването на подкрепа за постигането на силен и ефективен надзор. Ние запазваме ангажимента си за висока степен на прозрачност и отчетност пред формиращите политиката европейски органи, като все по-активно се обръщаме към организациите на гражданското общество. Задълбочаваме сътрудничеството си с международните органи – особено важно начинание с оглед на новите геополитически предизвикателства. Ние ще продължим да работим с всички заинтересовани страни за насърчаването на стабилна и ефективна финансова система, която е в състояние да подкрепя устойчивия икономически растеж в еврозоната.

1 Банковият надзор през 2024 г.

1.1 Финансова устойчивост на банките, подлежащи на европейския банков надзор, през 2024 г.

Като цяло капиталовите и ликвидните позиции на банките, подлежащи на европейския банков надзор, са стабилни. При значимите институции съвкупното капиталово съотношение на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1) при прилагане на преходното третиране бе 15,7% през третото тримесечие на 2024 г. спрямо 15,6% през 2023 г. на годишна база,^[1] докато при по-малко значимите институции то достигна 18,4%. Съвкупното преходно отношение на ливъридж се запази като цяло стабилно – 5,8% при значимите институции, и се подобри до 9,8% на годишна база (+0,45 процентни пункта) при по-малко значимите институции.

През 2024 г. съвкупното отношение на ликвидно покритие беше 158,5% при значимите институции и 216,8% при по-малко значимите институции. Съвкупното отношение на нетното стабилно финансиране бе 126,9% при значимите институции и 133,7% при по-малко значимите.

Доходността на банките, подлежащи на европейския банков надзор, остава по-висока, отколкото през периода на ниски лихвени проценти до средата на 2022 г. През 2024 г. нетният доход от лихви остана непроменен, докато приходите от такси се увеличиха. Въздействието на неблагоприятните фактори върху разходите за финансиране намаля в резултат на по-ниските лихвени проценти. С понижаването на основните лихвени проценти през юни 2024 г. възходящата инерция на лихвите по депозитите беше преустановена. Като цяло разходите за лихви останаха високи, тъй като по задълженията с настъпващ падеж се извършва преоценка към по-високи равнища.

През 2024 г. съвкупната анюализирана възвръщаемост на собствения капитал на значимите институции от началото на годината към указаната дата бе 10,2% спрямо 10,0% на годишна база, което в голяма степен отразяваше динамиката на лихвените проценти, забавена от слабото увеличаване на собствения капитал. При по-малко значимите институции възвръщаемостта на капитала достигна 8,2% спрямо 8% през 2023 г. на годишна база.

Качеството на активите през 2024 г. беше като цяло стабилно. Общото съотношение на необслужваните кредити (НОК) на значимите институции възлезе на 1,9%^[2] при текущо увеличение на обема на тези кредити с 13,9 млрд. евро през първите девет месеца на годината. През 2024 г. общият обем на НОК в значимите институции достигна 360,5 млрд. евро.

В някои портфейли обаче се наблюдаваха сегменти на риск, дължащи се предимно на по-чувствителни към промените в лихвените проценти сектори, като например малките и средните предприятия (МСП) и търговските недвижими имоти. При кредитите за МСП бе отбелязан все по-голям брой просрочени плащания и случаи на неизпълнени задължения, което доведе до нарастване на съотношението на необслужваните кредити на МСП до 4,9%. При пазара на търговски имоти продължи да се наблюдава чувствителна корекция на цените.^[3] Това, заедно със засиления натиск върху способността на кредитополучателите да рефинансират заеми за покупка на такива имоти с настъпващ падеж поради по-високите лихви, доведе до нарастване на необслужваните кредити в някои държави. Банките започнаха да увеличават провизиите си за корпоративни кредити, като цената на риска се повиши незначително до 0,5% през 2024 г. спрямо 0,4% на годишна база през 2023 г. Отношението на покритие на корпоративните необслужвани кредити достигна рекордно ниски в ретроспективен план равнища от 42,1% през 2024 г., което наред с други фактори се дължи и на продажбата на добре провизирани стари НОК.

В последно време разхлабването на кредитните стандарти на банките по ипотечните кредити стимулира нарастването на жилищните кредити, като показателите за кредитен риск се запазиха стабилни, а съотношението на НОК за 2024 г. беше 1,6% при значимите институции.

1.2 Надзорни приоритети за периода 2024–2026 г.

1.2.1 Обзор

През последните няколко години перспективите за растеж на банковия сектор се определяха главно от несигурността, свързана с макрофинансовата среда, влошената икономическа перспектива, по-високата и по-продължителна инфлация, затягането на условията за финансиране, както и от засилващото се геополитическо напрежение и риска от възобновяване на периодите на финансови сътресения. При тези условия поднадзорните лица бяха призовани да засилят устойчивостта си спрямо непосредствени макрофинансови и геополитически сътресения (приоритет 1), като се съсредоточат най-вече върху рамките си за управление на кредитния риск и кредитния риск от контрагента, както и върху ефективното намаляване на натрупани рискове в по-чувствителните към подобни сътресения портфейли. Надзорните органи извършиха оценка на адекватността на рамките на банките за управление на активите и пасивите с цел да се гарантира устойчивостта им при краткотрайни ликвидни сътресения. Към банките бе отправено искане за ускорено отстраняване на недостатъците в институционалното управление и управлението на рисковете, свързани с климата и околната среда (приоритет 2), и за постигане на по-нататъшен напредък в цифровата им трансформация и в изграждането на стабилна рамка за оперативна устойчивост (приоритет 3).

1.2.2 Приоритет 1: Укрепване на устойчивостта спрямо непосредствените макрофинансови и геополитически сътресения

1.2.2.1 Рамка за управление на кредитния риск и на кредитния риск от контрагента

През 2024 г. надзорните органи продължиха да се занимават със структурните недостатъци в нормативните рамки на банките за управление на кредитния риск, в това число и в портфейлите, които са по-уязвими към повишените лихвени проценти и продължаващата макроикономическа несигурност. Ето защо е особено важно банките да предприемат своевременни и активни мерки за справяне с възникващия кредитен риск в уязвимите портфейли и във всички класове активи. Предоставянето на кредити е ключов елемент в цикъла на управление на кредитния риск в дадена банка, тъй като отпускането на кредити с добро качество може да предотврати бъдещи необслужвани кредити. През 2024 г. ЕЦБ продължи да следи внимателно управлението на необслужваните кредити и свързаните с тях дейности, за да гарантира, че ако НОК започнат да се увеличават, банките са в състояние да реагират своевременно, използвайки подходящи процеси и процедури.

Извършените през 2024 г. дейности – дистанционни и на място, показаха, че банките са отбелязали напредък в намаляването на рисковете, свързани с уязвими портфейли и класове активи. Някои недостатъци обаче все още не са отстранени.

Поредица от дистанционни целеви прегледи и проверки на място беше насочена към кредитирането за жилищни недвижими имоти, търговски недвижими имоти, рефинансирането на дълга и портфейлите на МСП, свързани с отпускането на кредити, класификацията на риска и практиките на моделиране на очакваните загуби по кредити. Съвместните надзорни екипи (СНЕ) извършиха и подробни проучвания по специфични за техните банки теми и рискове, например класификацията на разсрочените експозиции и тези с нищожна вероятност за изплащане.

Вниманието продължи да бъде съсредоточено върху управлението на възникващи рискове, особено в уязвимите портфейли, като търговски недвижими имоти и заемно финансиране. В резултат на текущата кампания за свързаните с търговски недвижими имоти проверки на място бяха установени редица проблеми относно начина на възлагане и извършване на оценките от страна на банките.^[4] Осъществен бе цялостен преглед на портфейла за заемно финансиране с цел допълване на дистанционните дейности предвид значителния растеж и свързаните с него рискове, наблюдавани в този сектор.^[5]

В резултат на работата при проверките на място и при дистанционните проверки продължиха да се установяват проблеми, свързани с идентифицирането на преструктурирани експозиции и на експозиции, за които има вероятност да не бъдат погасени. Правилното определяне и класифициране на риска е от решаващо значение за гарантирането на ефективното му управление и поддържането на адекватни нива на капитал и провизии. През 2024 г. банките бяха уведомени за редица надзорни мерки, насочени към своевременното отстраняване на недостатъците.

В резултат от надзорната дейност, извършена във връзка с практиките за формиране на провизии съгласно МСФО 9 (по-конкретно покрития), ЕЦБ публикува набор от най-добри практики за обхващане на нови рискове при провизиите срещу загуби по кредити.^[6]

Отстраняването на констатираните недостатъци, свързани с кредитния риск от контрагента, бележи напредък. Нещо повече, през 2024 г. в сътрудничество с Федералния резерв и централната банка на Обединеното кралство ЕЦБ извърши съвместен анализ на свързаните с риск от страна на контрагента експозиции към небанкови финансови институции при отделни банки с активна дейност на световните финансови пазари. Тази инициатива, в съчетание с прегледа на експозициите към фондове за дялово участие и частни кредитни фондове, изведе на преден план необходимостта банките да събират подходяща информация от непосредствените си контрагенти с цел избягване на тяхната изложеност към риск от прекомерен ливъридж и на риска от концентрация.

През 2024 г. ЕЦБ продължи да наблюдава и предприема мерки по отношение на риска при сетълмент на валутни сделки, като използва извадка от най-активните в тази област значими институции. За тази цел ЕЦБ извърши преглед за спазването на съответните стандарти и надеждни практики от страна на значимите институции^[7], със специален акцент върху изчисляването на капитала. ЕЦБ прие методологията на Световния комитет за валутна търговия (Global Foreign Exchange Committee) за статистическа отчетност на избрани значими институции.

Банките бяха запознати с подробните констатации от извършените надзорни проверки – дистанционно и на място. По целесъобразност те бяха взети предвид в резултата от ПНПО през 2024 г., както и в съответните надзорни мерки, обсъдени с поднадзорните лица в рамките на редовния надзорен диалог.

1.2.2.2 Рамка за управление на активите и пасивите

След години на значителна по размер ликвидност в условията на нарастващо геополитическо напрежение ефективното управление на рисковете, свързани с ликвидността и финансирането, придобива все по-важно значение. Освен това социалните медии и цифровизацията в съчетание с привлекателните алтернативни възможности за инвестиции могат да повлияят бързо върху реакцията на вложителите и инвеститорите по отношение на ценовите сигнали и слуховете за пазара. Неочаквани събития, като например политически катаклизми или икономически сътресения, могат да доведат до внезапни промени в цените на пазарите и допълнително да влошат средата за банките. При липсата на стабилни стратегии за управление на риска, надеждни планове за финансиране при извънредни ситуации и разумно управление на обезпеченията банките остават по-силно уязвими към неблагоприятни сътресения.

Поради това, през 2024 г. ЕЦБ осъществи редица дистанционни надзорни дейности по отношение на рамките за управление на активи и пасиви. По-конкретно, бяха приключени целевите прегледи на плановете за финансиране и плановете за действие при извънредни ситуации, на капацитета за мобилизация на обезпечения и рамките за управление на активи и пасиви, обхващащи 25 значими институции, избрани съвместно със СНЕ въз основа на техните рискови показатели.

Заключението от целевите прегледи беше, че значимите институции като цяло са поддържали добър достъп до финансиране на дребно и едро, като през 2024 г. разходите за финансиране са останали стабилни, а от 2025 г. се очаква те да започнат да намаляват. Освен това значимите институции имаха достъп до ликвидните улеснения на централните банки. Не всички значими институции обаче бяха напълно подготвени да работят в условията на по-свита ликвидност.

Нещо повече, нарастващата зависимост от пазарните източници на финансиране, ограниченият и/или концентриран капацитет за генериране на ликвидност, невзискателност по отношение на изготвянето на неблагоприятни сценарии в съчетание с недостатъците в управлението и вътрешния контрол биха могли да застрашат надеждността на плановете за финансиране на значимите институции и да увеличат риска за изпълнението им. В някои случаи допусканията за необходимото време за ликвидация на активите са прекалено оптимистични, а идентифицирането и управлението на обезпеченията трябва да се подобрят.

Същевременно прегледът на управлението и стратегиите на активите и пасивите разкри необходимостта от: 1) по-често вътрешно отчитане на ключовите показатели за управление на активите и пасивите; 2) по-добро дефиниране на вътрешните стратегии и лимити за лихвения и ликвидния риск; 3) укрепване на калибрирането на моделите за поведение на активите и пасивите; и 4) подобряване на структурата на рамките за хеджиране.

През 2024 г. ЕЦБ допълни своята оценка на лихвения риск и риска от кредитния спред в банковия портфейл, както и на ликвидния риск, като проведе кампанийни проверки на място. В тях бяха включени 34 значими институции, подбрани според съответните надзорни приоритети и индивидуалния рисков профил на институцията. Инспекциите на място допълниха резултатите от целевите прегледи със задълбочени и специфични за всяка банка оценки наред с другото и на: 1) измерването, наблюдението и управлението на лихвения и ликвидния риск; 2) устойчивостта на плановете за финансиране/действие при извънредни ситуации; и 3) точността на изчисленията на регулаторното съотношение за ликвидност.

И накрая, ЕЦБ извърши тематичен преглед на управлението на ликвидния риск на ежедневна основа на шест глобални системно значими банки със сложна структура и въз основа на резултатите от прегледа публикува „Надеждни практики за управление на ликвидния риск в рамките на деня“ (Sound practices for managing intraday liquidity risk)^[8]. Тези практики допълват настоящите международни стандарти с подробно описание на конкретни случаи в седем области на ликвидния риск в рамките на деня^[9] и са насочени към хармонизирането им в банковия надзор, като същевременно укрепват съществуващите в сектора практики.

Недостатъците, установени при целевите прегледи и проверките на място, бяха използвани в ПНПО през 2024 г. и в други свързани надзорни дейности.

1.2.3 Приоритет 2: Ускорено ефективно отстраняване на недостатъците в институционалното управление и управлението на рисковете, свързани с климата и околната среда

1.2.3.1 Функциониране и управленски капацитет на ръководните органи

Добре управляваните банки са в основата на една сигурна и стабилна банкова система.^[10] От решаващо значение за постигането ѝ са ясните граници за отчетност, ефективното управление на риска и прозрачността в процесите на вземане на решения. Въпреки постигнатия от банките напредък ЕЦБ продължава да отбелязва някои структурни недостатъци, което изисква по-нататъшно подобряване, особено по отношение на функционирането и управленския капацитет на ръководните органи, ефективността на звената за вътрешен контрол, агрегирането на данните за риска и отчитането на риска.^[11]

Ето защо ЕЦБ продължи да участва в различни надзорни дейности и да полага целенасочени усилия за постигане на напредък в тези области, като вниманието бе съсредоточено върху укрепването на вътрешното управление и капацитета за стратегическо управление.

През 2024 г. ЕЦБ приключи целевите прегледи на банките с установени недостатъци в състава и функционирането на ръководните органи. При някои от проверяваните през последните няколко години банки се наблюдаваха начални признаци на напредък. Банките вече започнаха да изпълняват препоръките за промени, като демонстрираха готовност за подобряване на рамките си за институционално управление. Въпреки признаците на напредък обаче те трябва да продължат да полагат усилия за цялостното отстраняване на установените недостатъци и за изграждането на стабилна рискова култура и рамка за отчетност в структурите на своите ръководни органи.

Освен това ЕЦБ продължи работата си с банките във връзка с плановете за многообразие и приемственост, при които се наблюдава очевидно подобрение във всички значими институции. Въпреки че ръководителите с опит в областта на банковото дело, финансите или икономиката останаха 88%^[12], делът на членовете без изпълнителни функции с експертни познания в областта на информационните технологии се е увеличил съвсем слабо – до 24%, през последните няколко години. Що се отнася до независимостта на членовете на ръководните органи, данните се запазват стабилни през последните няколко години, като средно 62% от тях са официално независими, но със значителни разлики между банките. Известен напредък бе отбелязан в планирането на приемствеността и политиката на многообразие, но по отношение на представителството на половете той е по-бавен. По-конкретно средният брой на жените в ръководния персонал остана нисък – около 35% от директорите без изпълнителни функции и 19% от изпълнителните директори.

Като част от работата по отстраняване на недостатъците в състава и функционирането на ръководните органи на банките през периода 2022–2024 г. ЕЦБ продължи да извършва и проверки на място, и целеви (повторни) оценки за надеждност и пригодност, основани на риска (виж раздели 1.3.5 и 2.2).

И накрая, резултатите от целевите прегледи на ръководните органи и събраните годишни данни предоставиха значителна информация за надзорните дейности и залегнаха в основата на проекта на ръководство за управлението и културата по отношение на рисковете^[13].

1.2.3.2 Агрегиране на данните за риск и отчитане на риска

Агрегирането на данните за риск и отчитането на риска е от съществено значение за надеждното му управление и вземането на ефективни решения, тъй като недостатъците в качеството и отчитането на данните намаляват възможностите на банките да идентифицират, следят и намаляват рисковете. Значителният капацитет за агрегирането на данните за риск и отчитането на риска също позволява на банките да разгърнат целия си потенциал, включително и за повишаване на оперативната ефективност и конкурентоспособността.

Повече от десет години след публикуването на принципите на Базелския комитет за ефективно агрегиране и отчитане на данните за риск (БКБН 239) ЕЦБ продължава да отчита дълготрайни слабости в капацитета за агрегиране на данните за риск и отчитането на риска. През 2019 г. в писмо до всички значими институции банките отново бяха уведомени, че е необходимо да прилагат единен подход както към агрегирането на данните за риск и отчитането на риска, така и към качеството на данните. Поради съществуващите предизвикателства агрегирането на данните за риск и отчитането на риска останаха заложени като едно от основните уязвими места в надзорните приоритети за периода 2024–2026 г. За преодоляването му беше приложена целева надзорна стратегия, включваща инспекции на място и дистанционни проверки, с цел да се гарантира, че банките разполагат с ефективни процедури за институционално управление и управление на риска, подкрепени от адекватно управление на данните и надеждни механизми за контрол на качеството на данните.

През периода 2022–2024 г. продължиха тематичните проверки на място относно агрегирането на данните за риск и отчитането на риска, които обхванаха около една трета от значимите институции. При тази кампания бяха установени някои слабости в области, като вътрешното управление, ИТ инфраструктурата и архитектурата на данните, както и в точността и целостта на данните. След приключването ù през 2024 г. ЕЦБ ще продължи да провежда целеви проверки на място за оценка на капацитета на банките за агрегиране на данните за риск и отчитането на риска в бъдеще.

Ключов момент в дистанционните дейности беше публикуването през май 2024 г. на окончателния вариант на ръководството за ефективно агрегиране на данните за риска и отчитането на риска (Guide on effective risk data aggregation and risk reporting) след провеждането на публично обсъждане на проекта на ръководството. Окончателното ръководство съдържа разяснения и обосновка на надзорните очаквания, свързани с агрегирането на данните за риск и отчитането на риска, с оглед постигането на по-голяма последователност и опростеност. Всички коментари са обобщени и отговорите са включени в придружаващото обобщение на коментарите. Извършен беше специален целеви преглед на капацитета за агрегиране на данните за риск и отчитането на риска на редица банки, който беше съсредоточен върху отговорностите на ръководния орган и управлението на данните и архитектурата. Изглежда, че е постигнат известен напредък в ясното разпределение на свързаните с агрегирането на данните за риск и отчитането на риска отговорности между ръководните органи и при определянето на общата политика. Въпреки това обаче в няколко случая продължават да се наблюдават сериозни недостатъци, в това число стесняване на приложното поле, липса на функции за напълно независимо валидиране или текущи затруднения при постигането на интегрирани таксономии на данни. Вследствие на това по отношение на седем институции ЕЦБ взе решения, с които наложи изпълнението на изисквания относно качеството с цел преодоляване на установените пропуски. В по-широк план надзорните органи засилиха натиска върху институциите, които не отговаряха на минималните надзорни очаквания, за преодоляване на трайните проблеми, свързани с капацитета им за агрегиране на данните за риск и отчитането на риска.

В допълнение към този целеви преглед надзорните органи извършиха конкретни оценки в контекста на стрес тестовете за оценка на качеството на данните, предоставяни от поднадзорните лица. През последните години се наблюдава значително подобряване на качеството на предоставяните данни, но въпреки това някои банки изпитваха трудности при спазването на установените съответни стандарти. Когато качеството на данните се разглеждаше като сигнал за по-съществени пропуски, които се отразяват върху агрегирането на данните за риск и отчитането на риска, това се отразяваше в оценките по ПНПО и в другите текущи надзорни дейности.

И накрая, ЕЦБ подготви годишния си Доклад на ръководството относно управлението и качеството на данните^[14]. В сравнение с пилотния преглед, проведен през 2023 г., се оказа, че висшето ръководство на банките е по-добре запознато с въпросите, свързани с управлението и качеството на данните. Въпреки това все още се наблюдават сериозни слабости. Например по отношение на финансовото отчитане (FINREP) и общото отчитане (COREP) ЕЦБ установи оперативни/човешки грешки в процеса на отчитане, погрешно тълкуване на регулаторните изисквания и периодични затруднения, свързани с доставчиците на софтуер, както и с ИТ системите.

1.2.3.3 Значителна експозиция към фактори, пораждащи физически риск и риск, свързан с прехода, вследствие на изменението на климата

Способността на банките да управляват адекватно рисковете, свързани с климата и околната среда, остава сред приоритетите в дневния ред на надзора с оглед на нарастващия физически риск и свързания с прехода риск и поради факта, че банките все още не включват в пълна степен рисковете, свързани с климата и околната среда, в рамката си за институционално управление и управление на рисковете, както и предвид новите изисквания, произтичащи от влезлия в сила през 2025 г. нов пакет за банковия сектор.^[15] Нещо повече, предварителните анализи на ЕЦБ показват, че в края на 2023 г. около 90% от поднадзорните лица са преценили като съществени рисковете, свързани с климата и околната среда.^[16]

В този контекст през ноември 2023 г. ЕЦБ обяви,^[17] че е започнала да приема обвързващи надзорни решения, включително за евентуално налагане на периодични парични санкции, ако банките не успеят да спазят изискванията относно рисковете, свързани с климата и околната среда, в определените в тези решения срокове. Тези решения бяха приети, след като ЕЦБ информира банките, че ще наблюдава внимателно трите ключови елемента, определени след резултатите от проведения през 2022 г. тематичен преглед на рисковете, свързани с климата и околната среда, и при необходимост ще предприеме принудителни действия за справяне с неправилно управляваните рискове.

Когато първият от трите ключови елемента не беше изпълнен, през 2023 г. и в началото на 2024 г. ЕЦБ прие 28 обвързващи решения относно рисковете, свързани с климата и околната среда, от които 22 предвиждат потенциално налагане на периодични парични санкции, ако банките не изпълнят изискванията, посочени в тях. С първия ключов елемент се очакваше банките да са въвели надеждна и всеобхватна оценка на съществеността и наблюдение на бизнес средата.

Макар че повечето от упоменатите поднадзорни лица вече са изпълнили определените в тези решения изисквания относно оценката на съществеността и наблюдението на бизнес средата, процедурата за определяне на това, дали в крайна сметка ще бъдат наложени периодични парични санкции, все още бе в ход в края на 2024 г. по отношение на малък брой от тези лица.^[18]

По втория ключов елемент трябваше да се работи до края на 2023 г., като той засягаше включването на риска, свързан с климата и околната среда, в рамките за институционално управление, стратегия и управление на рисковете на банките. През 2024 г. ЕЦБ прие допълнителни обвързващи надзорни решения, включително налагането на периодични парични санкции, в случай че банките не изпълняват посочените в тях изисквания. Тези обвързващи решения бяха приложени спрямо девет поднадзорни лица, които не разполагаха с основните елементи за адекватно управление на свързаните с климата и околната среда рискове след изтичането на срока по този ключов елемент.

През 2025 г. ЕЦБ ще продължи да наблюдава внимателно напредъка на банките и при необходимост ще предприеме съответните принудителни действия след третия ключов елемент през декември 2024 г. След този ключов елемент от банките се очаква да имат надеждни процедури за управление на рисковете, свързани с климата и околната среда, включително за цялостното включване на тези рискове в процеса на вътрешния анализ на адекватността на капитала (ВААК) и при провеждането на стрес тестовете.

През 2024 г. ЕЦБ проведе кампания по събиране на климатични данни като част от анализа на сценария за климатичен риск „Подготвени за цел 55“ в цялата система по искане на Европейската комисия за съвместни действия на европейските надзорни органи, ЕЦБ и Европейския съвет за системен риск (ЕССР) с цел съвместно оценяване на устойчивостта на финансовата система на ЕС спрямо климатичните и макрофинансовите сътресения в съответствие с пакета от реформи „Подготвени за цел 55“. Събирането на данни допринесе не само за теста „Подготвени за цел 55“, но спомогна и за оценката на напредъка на банките при управлението на риска, свързан с климата, след стрес теста на ЕЦБ за климатичния риск през 2022 г. и при въвеждането на добри практики в провеждането на климатичните стрес тестове. Оценката на ЕЦБ на представените данни за климата беше съсредоточена върху способността на банките да събират и изчисляват свързаните с климата данни, като например интензитета на емисиите на парникови газове на техните кредитополучатели и рейтингите на сертификатите за енергийна ефективност при обезпеченията на жилищните кредити. Въпреки че банките отбелязват известен напредък, бяха установени и слабости в способността на много от тях правилно да отчитат климатичните данни. Някои банки обаче успяха да покажат, че преодоляването на тези слабости е осъществимо. След публикуването на резултатите от оценката банките получиха конкретни заключителни доклади за капацитета им при работа с климатичните данни, включително сравнения със сходни институции и резултати от стрес теста за климатичния риск от 2022 г. по определен набор от показатели, имащи отношение към климата.

1.2.4 Приоритет 3: По-нататъшен напредък в цифровата трансформация и изграждането на стабилни рамки за оперативна устойчивост

1.2.4.1 Стратегии за цифрова трансформация

Цифровизацията на финансовите услуги е структурна тенденция, която засяга конкурентната среда, в която функционират европейските банки. Тя оказва въздействие не само върху рисковите им профили, включително техните дългосрочни стратегии, но може да има сериозни последици както за операционните рискове на банките, така и за финансовите рискове. Необходимо е да се обърне допълнително внимание от страна на надзора за справяне с предизвикателствата пред цифровизацията, съответните рискове и възможностите на институционалното управление и управление на рисковете от ръководните органи.

През 2024 г. в 21 поднадзорни лица бяха осъществени дистанционни дейности, включително целеви прегледи на дейността на банките в областта на цифровизацията. Резултатите от тях дават на ЕЦБ ценна информация за свързаните с цифровизацията рискове, помагайки ѝ да настрои в максимална степен инструментите си и съответно методологиите си за оценка. Наред с постигнатите успехи в други дейности през предходните години тези резултати бяха използвани като основа за доклада, озаглавен „Цифровизацията: ключови критерии за оценка и подбор на надеждни практики“ (Digitalisation: key assessment criteria and collection of sound practices), публикуван през юли 2024 г. Този доклад помага на поднадзорните лица да разберат как се оценяват рисковете, свързани с цифровизацията, и как да разработят надеждни и от надзорна гледна точка практики.

Решението дали да се цифровизират процесите е стратегическо решение на самата банка, което може да окаже сериозно въздействие върху бъдещата ѝ доходност, но също и върху произтичащите от това рискове. Редовните краткосрочни проверки на ЕЦБ бяха допълнително използвани за събиране на данни за напредъка на банките в цифровата трансформация, като те обхващаха промените в дейностите на банките при цифровизацията, сътрудничеството им в областта на финансовите технологии и случаите на използване на технологии. Тези данни бяха използвани и при подготовката на посочения по-горе доклад от миналата година относно цифровизацията.

Освен това през 2024 г. ЕЦБ продължи активно да участва в обсъждането на политиките в рамките на международни и европейски работни групи. Тези дейности включваха приноса за регулаторната информация за прилагането на Регламента за пазарите на криптоактиви^[19] и на Законодателния акт за изкуствения интелект^[20].

1.2.4.2 Рамки за оперативна устойчивост, свързани с рисковете от трети страни и с киберсигурността

Оперативната устойчивост е способността на дадена банка да осъществява критично важните си операции дори в случай на оперативна неизправност или срив. Поради това тя се явява първостепенен надзорен приоритет предвид потенциалното въздействие, което такъв срив би могъл да окаже върху критично важни банкови дейности на финансовите пазари в по-широк план и върху икономиката като цяло.

През 2024 г. се наблюдаваше още по-осезаемо увеличаване на кибератаките, насочени към доставчици – трети страни, тъй като отчетените в тази категория значими киберинциденти нараснаха с около 50% и съставляваха почти една трета от общия брой значими киберинциденти. Банките станаха все по-зависими, а понякога и критично зависими от услугите на доставчици – трети страни. Освен това заплахата от спонсорирани от държави кибератаки остана висока. Ето защо оперативната устойчивост е в центъра на вниманието на банките под прекия надзор на ЕЦБ.

През 2024 г. ЕЦБ осъществи редица надзорни дейности – дистанционни и на място, във връзка с ИТ сигурността и киберриска и публикува основните резултати и наблюдения в Надзорния бюлетин от ноември 2024 г. Целевият преглед на киберустойчивостта бе разширен, така че да включва втора група значими институции с цел оценяване на ключовите им мерки за киберсигурност. Освен това ЕЦБ разшири целевия си преглед по възлагането на дейности на външни изпълнители, за да включи втора група значими институции.

ЕЦБ взе участие и в трансграничното координиране на дейността на Експертната група на Г-7 по киберсигурност, насочена към усъвършенстване на рамките за управление на киберинциденти и кризи.

В допълнение, ЕЦБ проведе вътрешна симулация за проверка на киберустойчивостта, при която подложи на тест вътрешните комуникации, координацията и процесите за решаване на проблемите на по-високо ниво на ЕЦБ и на няколко национални компетентни органа в случай на кибератака срещу няколко поднадзорни лица. Това беше вътрешна инициатива, в която не участваха представители на сектора.

Законът за цифровата оперативна устойчивост^[21] подкрепя усилията на ЕС за гарантиране на оперативната устойчивост на финансовия сектор и има за цел да консолидира и разшири изискванията за управление на рисковете, свързани с информационните и комуникационните технологии. През 2024 г. ЕЦБ коригира надзорната си рамка, за да осигури пълно съответствие с изискванията на закона, адаптирайки например рамката за докладване на киберинциденти и регистъра за възлагането на дейности на външни изпълнители. Освен това ЕЦБ се подготви за тестване срещу заплахи от проникване, използвайки европейската рамка за етично сътрудничество на „червени екипи“, базирана на разузнаване на заплахите (TIBER-EU).

1.2.4.3 Стрес тест за киберсигурност през 2024 г.

В центъра на стрес теста през 2024 г. беше киберустойчивостта и оценката на ответните мерки на банките при фиктивен инцидент, свързан с киберсигурността. Тестът обхвана 109 банки и беше използван в ПНПО през 2024 г. В него беше включен сценарий, който оказа влияние върху основните системи на банките. Всички банки тестваха капацитета си за реагиране и възстановяване и предоставиха документацията си, като 28 банки бяха подложени на задълбочена оценка, включваща тест за възстановяване на информационните технологии и оценки от проверки на място. Банките бяха подложени на тест по отношение на техните планове за реакция при кризи, комуникацията им със заинтересованите страни, анализите на услугите и мерките за ограничаване на рисковете. Бяха оценени възможностите за възстановяване на данни, сътрудничеството с трети страни и бъдещото засилване на устойчивостта. ЕЦБ ще продължи да работи с банките за укрепване на киберустойчивостта им, съсредоточавайки се върху непрекъсваемостта на бизнес процесите, комуникациите и плановете за възстановяване. Очаква се банките да постигнат целите на възстановяването, да подложат на оценка зависимостите си от трети страни и да прогнозират по-добре загубите, дължащи се на кибератаки.

1.3 Пряк надзор върху значимите институции

1.3.1 Дистанционен надзор и реформата на ПНПО

Прекият надзор върху кредитните институции заостря вниманието си върху идентифицирането и справянето с рисковете, за да се гарантира, че банките остават устойчиви и са ефективно управлявани в условията на все по-сложна обстановка. По същия начин надзорният подход трябва да се адаптира към променящата се среда, за да се запази финансовата стабилност.

Като част от правомощията на ЕЦБ за гарантиране на сигурността и стабилността на банките, повишаването на устойчивостта на банковия сектор изисква прилагането на съгласуван и гъвкав подход, недопускащ фрагментация.

В този контекст Надзорният съвет на ЕЦБ реши да реформира процеса по надзорен преглед и оценка, така че надзорът да стане по-ефективен, ефикасен и настоятелен, като в същото време се ангажира да адаптира и хармонизира собствените си методологии за надзорна оценка. Ето защо ЕЦБ разпореди провеждането на независим експертен преглед^[22] на ПНПО. В реформата на ПНПО са взети под внимание заключенията на независимия експертен преглед и тя започна постепенно да се въвежда от 2024 г.

Реформираният ПНПО ще гарантира същото равнище на надзорен контрол, но с по-рационализиран график, оптимизирани вътрешни процеси и по-целенасочени действия, водещи до още по-ефективен ПНПО.

Очаква се той да се прилага изцяло към 2026 г.

Основните цели^[23] на реформата на ПНПО са следните:

• Целенасочени оценки на рисковете – увеличаване на гъвкавостта, предоставена на надзорните органи, за да дават приоритет и насочат оценките си към ключови рискове за определен многогодишен период. Надзорните органи ще използват стратегия за многогодишна оценка, която по-скоро ще им позволи да извършват задълбочен преглед на съответните рискове в рамките на даден многогодишен период, вместо да преразглеждат всеки отделен риск всяка година. Гъвкавият подход ще позволи на СНЕ да разпределят по-ефективно ресурсите.
• По-добро интегриране на надзорните дейности – укрепване на интеграцията при планирането на проверките на място, задълбочени анализи и хоризонтални тематични прегледи, за да се придобие структурирана и цялостна представа за рисковете за банките. Подобрявайки процеса на планиране на надзорните дейности, максимално се подобрява взаимодействието, а банките придобиват по-ясна представа за надзорните приоритети.
• Използване на целия инструментариум на надзора – осигуряване на възможност за по-ефективно и навременно решаване на проблемите на по-високо ниво,^[24] когато слабостите не се отстраняват своевременно. Това включва задължителни изисквания от качествен характер и мерки за принудително изпълнение и налагане на санкции, когато това е необходимо.
• Подобряване на комуникацията – оптимизиране на резултатите от ПНПО, съсредоточавайки се изключително върху основните рискове и надзорните очаквания. Ако оценките не показват съществени промени в рисковия профил на дадена банка, решенията по ПНПО могат да бъдат актуализирани по-рядко от веднъж годишно.
• По-стабилни методологии – опростяване на надзорните методологии и подобряване на тяхната надеждност, като се даде възможност на надзорните органи да се съсредоточат върху нови проблеми и нововъзникващи рискове. Пример за това е преразглеждането на методологиите за изискването по втория стълб (P2R), което има за цел да направи подхода по-лесно приложим и да намали сложността на процедурите. Същевременно преразгледаният подход има за цел да засили стабилността, гарантирайки, че изискването по втория стълб ще остане в основата на цялостните надзорни оценки на риска, извършвани в рамките на ПНПО, и ориентирано към рисковете, които все още не са обхванати по първия стълб, гарантирайки по този начин, че те няма да бъдат отчетени два пъти.
• По-ефикасно използване на информационните системи и анализа на данни – в дневния ред на ЕЦБ в областта на цифровите технологии се предвиждат инвестиции в ИТ системи и аналитичната обработка на данните от 2024 г. до 2028 г., включващи модерни технологии като генеративен ИИ в подкрепа на надзорниците при рутинни задачи, с цел да се подобрят ефективността, достъпът до данни, анализът на риска, последователността при вземането на решения и цялостното сътрудничество.

Целта на тези промени е да се подобри европейският банков надзор, като процесите станат по-целенасочени, ефективни, предвидими и прозрачни. ПНПО ще бъде оптимизиран и съгласуван по-тясно с надзора в реално време, което ще осигури по-бърза и по-ефективна реакция спрямо възникващите рискове. Насърчавайки надзорната култура, която дава приоритет на значимите уязвимости и насърчава навременните и решителните действия, подобренията целят повишаване на ефективността и последователността на надзорните практики.

1.3.1.1 Рисково базиран подход

През 2024 г. ЕЦБ продължи да прилага своята рамка за нивата на допустим риск, действаща от 2023 г. насам, като въведe по този начин в различни области на надзорната методология повече рисково базирани характеристики и гъвкавост. Рамката позволява на надзорниците да дават приоритет на критично важните рискови области, осигурявайки строг надзор там, където той е най-необходим, и използвайки пълния набор от надзорни инструменти в случаите, когато банките не изпълняват надзорните очаквания на ЕЦБ.

Рамката за нивата на допустим риск е разработена така, че да улесни вграждането на надзорните приоритети в стратегическото планиране и всекидневния надзор. За тази цел тя съчетава насоките „от горе надолу“ на Надзорния съвет относно приоритетните рискове и уязвимости с оценките на целесъобразността „от долу нагоре“ за всяка банка. Изготвените чрез принципа „от долу нагоре“ оценки ефективно допълват насоките „от горе надолу“, тъй като някои поднадзорни лица са изправени пред специфични за тях проблеми, които влияят върху определените за различните рискове нива на допустим риск и съответно върху приоритетите на надзорната дейност.

Рамката за нивата на допустим риск се използва като инструмент от СНЕ и надзорните органи по хоризонтална линия, за да подреждат по приоритет дейностите си и съответно да заострят вниманието си върху основните надзорни рискове. Това осигурява на екипите по-голяма гъвкавост при справянето с нови и възникващи рискове.

1.3.1.2 Принцип на пропорционалност

Извършваната от СНЕ дейност е подчинена на принципа на пропорционалност, т.е. интензивността на надзора зависи от размера, системното значение, риска и сложността на структурата на всяка значима институция. Ето защо СНЕ, които упражняват надзор върху по-големи и изправени пред повече рискове значими институции, предвиждат средно по-голям брой дейности.

Броят на дейностите, извършени през 2024 г., е малко по-нисък от първоначално планирания в началото на годината. Това се дължи най-вече на отмяната на незначителен брой административни задачи през годината, подобно на предходните години.

1.3.1.3 Планиране и дейности на надзора

Процесът на надзорно планиране следва последователен и интегриран подход, при който надзорните приоритети определят планирането на хоризонталните дейности, проверките на място и проверките на вътрешните модели, както и други надзорни задачи.

За осигуряването на ефективен надзор различните структурни звена на ЕЦБ си сътрудничат тясно при планирането на дейностите си, като надлежно отчитат надзорните приоритети, специфичните за всяка банка рискове и рамката за допустим риск. Планирането включва подбор на извадки от поднадзорни лица, които следва да участват в тези хоризонтални дейности и в проверките на място. Както и през миналите години, към инспекциите на място бе приложен кампаниен подход (виж раздел 1.3.5). Резултатът от този процес намира отражение в извършеното от всеки съвместен екип планиране на дейността за поднадзорното лице. Имайки предвид, че планирането е важна част от комуникацията на екипите с поднадзорното лице, на тези банки се изпраща и опростен план за дейността, в който се описват надзорните дейности, изискващи участие или предоставяне на данни от поднадзорното лице.

Съгласно принципа на пропорционалност плановете за дистанционните дейности съдържат: 1) свързани с рисковете дейности (например ПНПО); 2) други дейности, свързани с организационни, административни или правни изисквания (например годишната оценка на значимостта); и 3) допълнителни дейности, планирани от СНЕ, за по-нататъшно приспособяване на планирането към специфичните особености на поднадзорната група или лице (например анализи на бизнес модела или управленската структура на банката).

1.3.1.4 Надзорни мерки

Надзорните мерки^[25] са сред основните резултати от редовните дейности на надзора на място и дистанционния надзор. В тях подробно се посочват действията, които поднадзорните лица следва да предприемат, за да отстранят недостатъците. СНЕ отговарят за наблюдението на своевременното и ефективното прилагане на тези мерки. През 2024 г. най-важният фактор за надзорните мерки бяха дейностите на място, като при проверките на място и проучванията на вътрешните модели (най-вече на място) са определени 55% от всички мерки. Както и през 2023 г., най-много нови надзорни мерки (40%) бяха свързани с кредитния риск (графика 1).

Графика 1

Надзорни мерки

А) Брой на мерките, регистрирани всяка година

Б) Мерки по дейности	В) Мерки по категории риск

1.3.1.5 Хоризонтален анализ в рамките на ПНПО

На 17 декември 2024 г. ЕЦБ публикува резултата от процеса по надзорен преглед и оценка през 2024 г. Той включва промените в оценките по ПНПО и капиталовите изисквания и насоки по втория стълб, както и анализ на избрани рискови области. Със съгласието на съответните значими институции ЕЦБ публикува приложимите за 2025 г. индивидуални за всяка банка изисквания по Стълб II, включително предназначените за справяне с риска от прекомерно използване на заемни средства.

Общата оценка по ПНПО остава стабилна на равнище 2,6, като при 11% от банките тя се влошава, а 15% от тях получават по-добра оценка. Общият размер на капиталовите изисквания и насоките леко се увеличи до 15,6% от рисково претеглените активи (спрямо 15,5% през 2023 г.), а медианата на изискванията по Стълб II възлезе на 2,2%, оставайки също стабилна в сравнение с 2023 г.

Извършеният през 2024 г. ПНПО показа, че като цяло банките, подлежащи на европейския банков надзор, продължиха да проявяват устойчивост и бяха със солидни капиталови и ликвидни позиции. В перспектива банките трябва да се приспособяват към една променяща се среда. Ето защо те трябва да останат бдителни и благоразумни, за да поддържат дейността си. Отчитаните в момента добри равнища на доходност им дават възможност да укрепят устойчивостта си.

1.3.2 Надзор над банки от държави извън ЕС

През 2024 г. ЕЦБ осъществи надзор над 14 дъщерни дружества на банки от държави извън ЕС, намиращи се в еврозоната, чиито общи активи възлизат на 1,8 трлн. евро (7% от общите активи – обект на банков надзор на ЕЦБ), с общ търговски портфейл на стойност 780 млрд. евро (21% от общите търгуеми финансови активи, подлежащи на банков надзор от страна на ЕЦБ) и активи под попечителство, възлизащи общо на 15,5 трлн. евро (37% от всички активи под попечителство – обект на банков надзор на ЕЦБ), към третото тримесечие на 2024 г.

Надзорните дейности по отношение на дъщерните дружества на банки от държави извън ЕС до голяма степен се определяха от надзорните приоритети на ЕЦБ за периода 2023–2025 г. Освен това ЕЦБ осъществи няколко целеви проверки, включително наблюдение на изпълнението на плановете за действие, разработени в отговор на прегледа на търговските звена (виж каре 2 от Годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност през 2023 г.), и поредица от задълбочени проучвания на корпоративното и инвестиционното банкиране и контрола върху трейдърите, за да се справи с нарастващите опасения в ключови области, като търговията и кредитирането.

ЕЦБ е ангажирана и с дъщерни дружества на банки от държави извън ЕС във връзка с въздействието на член 21в от Директивата за капиталовите изисквания VI (в сила от 11 януари 2027 г.), съгласно който групи от трети държави следва да установяват физическо присъствие в ЕС по отношение на дейностите си, свързани с набиране на депозити, предоставяне на кредити и осигуряване на гаранции. Тези изисквания биха могли съществено да повлияят върху моделите на осчетоводяване на кредитирането на дъщерни предприятия на банки от държави извън ЕС. Допълнително предизвикателство при осъществяването на надзора върху дъщерните дружества на банки от държави извън ЕС е, че те са изцяло собственост на своите компании майки, чиито стратегии и вътрешни политики невинаги съответстват на правилата на ЕС или на надзорните очаквания на ЕЦБ. Поради това надзорните органи следва да отчитат тези проблеми и различия, като същевременно гарантират пълното спазване на стандартните изисквания. При тези обстоятелства ЕЦБ активизира и редовния двустранен обмен на информация с банкови надзорни органи извън Европа, отговорни за надзора върху банките извън ЕС, като Системата на Федералния резерв и Органа за пруденциално регулиране на Обединеното кралство.

1.3.3 Надзор върху лица с дейности в Русия

От началото на инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г. ЕЦБ участва активно в диалога с малкото поднадзорни лица, развиващи дейност на руския пазар, като при необходимост предприема конкретни мерки и внимателно следи ситуацията. През цялата 2024 г. банките продължиха да съкращават обема на дейностите си и да развиват стратегиите си за напускане и прекратяване на дейността. Като цяло значимите институции намалиха експозициите си към Русия с 5,6% от края на 2023 г. до третото тримесечие на 2024 г.^[26], като по този начин понижиха още нивото на експозициите си след началото на войната.

При необходимост ЕЦБ предприемаше мерки за решаването на проблеми в някои значими институции с цел ограничаване на операционния, репутационния, регулаторния и финансовия риск във връзка с тяхната дейност в Русия. Някои от тези мерки включваха ограничения върху кредитирането и набирането на депозити в Русия, както и върху прехвърлянето на средства във финансови институции със седалище в Русия. Освен това ЕЦБ очаква намаляване на платежните операции от Русия навън и на презграничното кредитиране на клиенти със седалище в Русия.

По-малко значимите институции приеха редица стратегии за редуциране на експозициите, подобно на значимите институции. Няколко по-малко значими институции закриха руските си дъщерни дружества, намалиха балансовата си експозиция и ограничиха финансовите сделки, свързани с руския пазар. В някои случаи по-малко значимите институции напълно се изтеглиха от руския пазар чрез прекратяване на дейността и отказ от банков лиценз. В много малък брой случаи международните санкции сериозно засегнаха по-малко значими институции, собственост на Русия, което фактически ги принуди да напуснат пазара.

В условията на нарастващо напрежение с Русия инфраструктурите на финансовия пазар с лиценз за банкова дейност по своята същност остават уязвими към геополитически рискове. Тези рискове се отнасят до проблемите от правно и нормативно естество, свързани със спазването на международните санкции срещу Русия. За да се ориентират в сложната и непрекъснато променяща се среда на международните финанси и геополитическото напрежение, инфраструктурите на финансовия пазар трябва да продължат да се приспособяват и да прилагат стабилни стратегии за ограничаване на рисковете, а надзорните органи следва внимателно да наблюдават процеса.

1.3.4 Основен преглед на търговския портфейл

Основният преглед на търговския портфейл е ключов елемент от преразгледаната рамка „Базел III“. Тя съдържа значителна промяна на капиталовите изисквания за пазарен риск по Стълб I, която се основава на поуките, извлечени от голямата финансова криза от 2007–2008 г., и има за цел да намали вероятността от подобни събития и въздействието им в бъдеще. По-специално, с нея се въвеждат по-строги правила за класифициране на активите във или извън търговския портфейл, алтернативен стандартизиран подход, който е по-чувствителен към риска, но и по-сложен от настоящия стандартизиран подход, както и допълнителни изисквания за използването на вътрешни модели.

През 2024 г. ЕЦБ проведе дистанционен целеви преглед и няколко проверки на място и проверки на вътрешни модели по темата. Целевият преглед на алтернативния стандартизиран подход подложи на оценка подготвеността на извадка от 30 банки, използващи рисково базирани модели. Заключението беше, че откакто през 2021 г. е започнало отчитането по този подход, банките са постигнали определен напредък в подготовката и прилагането на този нов подход към капиталовите изисквания. Въпреки това бяха установени пропуски от техническа гледна точка, както и в независимия преглед и включването на алтернативния стандартизиран подход в рамките на основния преглед на търговския портфейл в управленската отчетност.

Освен това при някои от проверките на място, оценяващи прилагането на алтернативния стандартизиран подход, бяха установени специфични за всяка банка недостатъци в базовите изчисления, оперативните процеси и управлението на данните, както и в участието на втората и третата защитна линия. Първите две проверки на място по прилагане на алтернативния стандартизиран подход бяха извършени през 2023 г., последвани от още една през 2024 г. В рамките на Плана за надзорни проверки за 2025 г. са предвидени пет проверки.

През 2024 г., въз основа на заявленията на банките за използване на алтернативния подход на вътрешните модели, ЕЦБ приключи три проверки на вътрешните модели с цел да подготви съответните надзорни решения. Основните констатации са описани в раздел 1.3.5.2.

На 24 юли 2024 г. Европейската комисия прие делегиран акт, с който се отлага с една година (т.е. до 1 януари 2026 г.) датата на прилагане на стандартите по основния преглед на търговския портфейл по „Базел III“ в ЕС за изчисляване от банките на капиталовите им изисквания за пазарен риск. Текущият надзорен ангажимент в тази област, включително последващите действия на СНЕ, ще осигури гладкото протичане на основния преглед на търговския портфейл.

1.3.5 Надзорни дейности на място

В съответствие с Регламента за ЕНМ^[27] наблюдението от страна на ЕЦБ над поднадзорните ѝ лица се извършва както дистанционно, така и чрез надзор на място, като тази комбинация има за цел да осигури подробен и обстоен анализ на бизнес операциите на поднадзорните лица. Надзорът на място се извършва посредством проверки на място, които представляват задълбочено проучване на риска, на мерките за контрол на риска и управлението, или проверки на вътрешни модели, включващи обстойни оценки на вътрешните модели, използвани за изчисляване на изискванията за собствен капитал, по-специално по отношение на методологиите, икономическата целесъобразност, риска, мерките за контрол на риска и управлението.

През 2024 г. започнаха 165 проверки на място и 79 проверки на вътрешните модели в значимите институции. Подобно на тенденцията от предходната година повечето проверки на място и проверки на вътрешните модели бяха извършени в хибриден режим на работа. Освен това ЕЦБ предприе цялостен преглед на портфейла за заемно финансиране на набор от банки^[28], за да спомогне за по-доброто управление на риска при кредитите с ливъридж.

Проверките на място, проведени през 2024 г., обхващаха области като кредитен риск, институционално управление, ИТ риск, лихвен риск и риск от кредитния спред в банковия портфейл (ЛРБП/РКСБП), като някои от проверките включваха и ликвидния риск, бизнес моделите и рентабилността, риска, свързан с ликвидността и финансирането, капиталовата адекватност, пазарния и операционен риск. Рисковете, свързани с климата и околната среда, бяха подложени на оценка, както чрез специални проверки на място, така и като част от проверки в други области на риск, най-вече в тази на кредитния риск.

Извършените през 2024 г. проверки на вътрешните модели обхващаха области, като прилагането на най-новите стандарти и насоки на ЕБО, основния преглед на търговския портфейл и коригирането на задължения, свързани с предишни проучвания на вътрешни модели.

Графика 2

Проверки на място и проверки на вътрешните модели, започнали през 2022 г., 2023 г. и 2024 г.

(брой проверки)

1.3.5.1 Основни констатации от проверките на място

По отношение на кредитния риск бяха установени сериозни слабости в способността на банките да определят правилно очакваните кредитни загуби за обслужваните кредити, особено в условията на повишена макроикономическа несигурност. Моделите на очакваните кредитни загуби не бяха съобразени по подходящ начин с включването на информация за бъдещи периоди. Моделите за вероятност от неизпълнение и за загуба при неизпълнение разкриха пропуски. Независимо от установените различни практики, рамките на редица банки за посрещане на значителни увеличения на кредитния риск бяха идентифицирани като явно несъответстващи от гледна точка на навременното прехвърляне на кредити към фаза 2 съгласно МСФО 9.

Предвид това, че банките отчетоха доста бавно влошаването на финансовите пазари, особено в уязвимите сектори на недвижимите имоти, бяха направени множество констатации относно разработването и прилагането на процесите на оценка на обезпеченията. Инспекциите на място продължиха да установяват несъвършенства в процесите за управление на риска, недостатъци в стратегията за управление на риска и склонността към поемане на риск и в процеса на отпускане на кредити, както и слабости в наблюдението на риска и адекватното идентифициране на преструктурирани и непогасени кредити. В някои случаи тези констатации бяха предизвикани от опасения относно рамките за институционално управление на банките, препятстващи адекватното управление на риска.

По отношение на пазарния риск основните слабости засягаха оценката на риска и установяването на кредитен риск от контрагента, неговото измерване и управление. По-конкретно, що се отнася до извършване на оценката на риска, бяха установени недостатъци при изчисляването на регулаторните и счетоводните резерви, държани от институциите за отчитане на несигурността при оценката. Сериозни пропуски се наблюдаваха и при кредитния риск от контрагента, особено при моделирането и валидирането на показателите за кредитен риск от контрагента (потенциална бъдеща експозиция, стрес тестове), при определянето и наблюдението на лимитите, както и при управлението на обезпеченията.

По отношение на ликвидния риск най-сериозните констатации бяха свързани със слабости в измерването и наблюдението на риска, включително недостатъци в методологиите за количественото му определяне, точността и пълнотата на данните и в разработването на сценарии за стрес тестове на ликвидността. Сериозни констатации бяха направени и във връзка с регулаторното отчитане и изчисляването на отношението на ликвидно покритие и отношението на нетно стабилно финансиране. Други констатации разкриха недостатъчно ефикасна организационна рамка за управление на ликвидния риск и несъответствия между плана за финансиране и стратегията по отношение на ликвидния риск.

По отношение на лихвения риск в банковия портфейл повечето важни констатации бяха свързани със слабости в неговото измерване и наблюдение, включително незадоволителни методологии за количественото определяне и надеждност на ключови допускания при моделирането, неактуални данни, слабости в ИТ системи и в рамките на моделите за оценка на риска. Други сериозни констатации засягаха непълното формализиране на профила и стратегията на управлението на лихвения риск в банковия портфейл, както и недостатъчното участие на органа за управление на рисковете в определянето и наблюдението на процесите за управление на този риск.

По отношение на бизнес моделите и доходността най-тежките констатации бяха свързани с рамките за определяне на цените на продукти, методологиите и наблюдението, които бяха в центъра на редица проверки на място през 2024 г. Други сериозни констатации разкриха слабости в разпределението на приходите и разходите, в анализа на факторите за доходността, както и при допусканията и анализите на чувствителността във финансовите прогнози на бизнес плановете на банките.

Във връзка с бизнес модела и доходността проверките на място по прегледа на цифровата трансформация^[29] на банките разкриха слабости в стратегическото управление, управлението на промените и наблюдението. Освен това бяха установени проблеми по отношение на разпределението на приходите и разходите, рамките за ключови показатели за финансовите резултати, процесите на прогнозиране и изготвяне на бюджета.

По отношение на климатичния риск, който е определящ фактор за други съществуващи категории риск, като например риска, свързан с бизнес модела, или кредитния риск, проверките на място разкриха слабости в идентифицирането на рисковете, оценката на съществеността, проследяването и отразяването на риска, свързан с климата, в бизнес стратегиите на банките. Освен това други важни констатации разкриха недостатъци в интегрирането на свързания с климата риск в процесите по отпускане на кредити и в съответните вътрешни механизми за контрол.

По отношение на вътрешното управление и тясно свързаните с него теми най-критичните констатации се отнасяха до: 1) агрегирането и отчитането на данните за риска в резултат от недостатъчно изчерпателни рамки за управление, неадекватна архитектура на данните и ИТ инфраструктура, което води до слабости в управлението на качеството на данните; 2) независимостта, обхвата на дейността и ресурсите на всички звена за вътрешен контрол; и 3) възлагането на дейности на външни изпълнители, включително незадоволителна оценка на риска при вземането на решения за възлагане на дейности на външни изпълнители и несъвършенства при управлението на риска и наблюдението на възложените на външни изпълнители услуги, особено във връзка с ИТ услугите. Тези констатации подтикнаха надзорните органи да определят като надзорен приоритет отстраняването на недостатъците във вътрешното управление.

По отношение на ВААК най-сериозните констатации разкриха: 1) непоследователни вътрешни методологии за количествено определяне и допускания за кредитен и пазарен риск; 2) пропуски във вътрешния процес на валидиране на методологиите за количествено определяне; и 3) неподходящи методологии за идентифициране на съществените рискове като част от процеса на идентифициране на рисковете.

По отношение на регулаторния капитал (Стълб I) основните констатации за изчисляването му засягаха: 1) несъответстващото разпределяне на рискови тегла на експозициите, водещо до подценяване на рисково претеглените активи, особено за кредитен риск, в резултат на неправилно разпределяне на класовете експозиции и определяне на стойностите на обезпеченията; и 2) недостатъчните рамки за контрол върху процеса за изчисляване на капиталовите изисквания и собствения капитал.

По отношение на операционния риск (несвързан с ИТ риска) най-сериозните констатации бяха относно: 1) измерването и управлението на рисковете, включително недостатъците в процеса на събиране на данни за операционния риск, незадоволителните мерки за предотвратяване и отстраняване на рисковете при събития, водещи до операционен риск; и 2) идентифицирането на рисковете, по-специално незадоволително покритие и определение за значимите операционни рискове.

По отношение на ИТ риска най-сериозните констатации бяха направени в областта на управлението на информационните технологии и киберсигурността, особено за капацитета за защита и откриване на уязвимости в киберсигурността. Същевременно проверките на място продължиха да установяват слабости в рамките за институционално управление, управлението на непрекъсваемостта на действие на ИТ системите и управлението на ИТ ресурсите. Значителен брой от останалите сериозни констатации засягаха ИТ операциите на банките. Освен това управлението на риска от трети страни остава в центъра на вниманието на надзора,^[30] като значителен брой констатации засягаха договорите на банките с трети страни за възлагане на ИТ дейности на външни изпълнители. През 2024 г., както и през предходната година, ЕЦБ проведе специална проверка на голям доставчик на услуги в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) – трета страна.^[31]

И в заключение, констатациите разкриха значителни пропуски в различни области на управлението на рисковете в проверяваните банки. Те изтъкнаха необходимостта от по-нататъшно подобряване на количественото определяне на риска, рамките за институционално управление и вътрешния контрол, за да се осигури по-голяма стабилност и устойчивост на банковия сектор. Разрешаването на тези проблеми, наред с всичко останало, ще бъде от решаващо значение, за да могат банките да се справят по-добре с бъдещата несигурност, особено с оглед на запазващото се силно геополитическо напрежение и въздействието му върху макроикономическите перспективи.

1.3.5.2 Основни констатации от проверките на вътрешните модели

При проверките на вътрешните модели се извършва оценка дали тези модели, използвани от банките за изчисляване на капиталовите изисквания, са в съответствие с правните и регулаторните изисквания. Проверките на вътрешните модели могат да се предприемат или по искане на дадена банка (при първоначално одобрение на моделите, съществени промени в моделите, разширения на обхвата на моделите, внедряване на модели, постоянно частично използване или връщане към по-опростени подходи при модели), или по инициатива на ЕЦБ.

Целевият преглед на вътрешните модели (ЦПВМ), който приключи през април 2021 г., представляваше най-сериозната крачка от страна на банковия надзор в ЕЦБ към хармонизиране на надзорното третиране на вътрешните модели и привеждането им в съответствие със съществуващите правила. Оттогава насам банковият надзор в ЕЦБ насочваше вниманието си главно върху оценяването на поисканите от значимите институции промени в моделите с цел да провери дали те отговарят на новите нормативни изисквания, произтичащи например от регулаторния преглед на вътрешнорейтинговия подход („програмата на ЕБО за коригиране на вътрешнорейтинговия подход“), или върху отстраняването на слабостите, установени в хода на ЦПВМ. Една от основните цели на ЦПВМ беше да се намали неоправданата (т.е. небазирана на риска) променливост на изходните данни за моделите, използвани от значимите институции за изчисляването на регулаторните капиталови изисквания по Стълб I, като по този начин допълнително повишава доверието в използването на вътрешни модели.

Освен това новите по-обстойни и по-строги стандарти, произтичащи от разпоредбите на ЕБО и ЕС, усложняват спазването на всички правила от страна на банките и по-специално – правилата за портфейлите с малък размер и/или с ограничени представителни данни. Във връзка с това ЕЦБ очаква банките да извършват задълбочена оценка на характеристиките на вътрешнорейтинговите си модели, за да ги оптимизират. При тази оценка следва да се вземат предвид прилагането на окончателно приетите стандарти „Базел III“, оперативният капацитет на банките и разходите, свързани с въвеждането или поддържането на вътрешнорейтинговите модели, както и пригодността на тези модели към различните портфейли (например наличието на минимални представителни данни).

В този смисъл над 90% от проверките на вътрешните модели през 2024 г. бяха предприети по искане на банки за оценка на промени в модела, за първоначално одобрение на модела или разширяване на обхвата на модела. Делът на проверките на вътрешните модели по инициатива на ЕЦБ бе около 5% – сходен с този през 2023 г. ЕЦБ също така получи и подложи на оценка редица заявления за връщане към по-опростени подходи в съответствие с предприети по-мащабни инициативи за опростяване на комплекса от вътрешни модели, описан по-горе.

Проведените през 2024 г. проверки на вътрешни модели разкриха редица слабости, като при всяка инспекция бяха направени средно 20 констатации, една трета от които за „висока степен на въздействие“.^[32]

Насочени единствено към процедурните аспекти на вътрешнорейтинговите модели за кредитен риск, около една трета от констатациите бяха много сериозни, а близо половината от тях се отнасяха до недостатъци в ИТ инфраструктурата и определението за неизпълнение. По отношение на моделирането на вероятността от неизпълнение и загубата при неизпълнение приблизително една трета от констатациите бяха с висока степен на въздействие. За моделирането на вероятността от неизпълнение приблизително половината от констатациите се отнасяха до количественото изразяване на риска и изчисляването на степента на консервативност. При моделирането на загубата при неизпълнение основни опасения предизвика количественото измерване на риска и структурата на рейтинговата система.^[33] За областите с многобройни сериозни констатации ЕЦБ представи допълнителни разяснения в своето преработено ръководство за вътрешните модели Guide to internal models, публикувано през февруари 2024 г.

През отчетния период бяха проведени незначителен брой проверки на моделите за пазарен риск поради предстоящите нови изисквания, произтичащи от основния преглед на търговския портфейл. В хода на проверките за първоначално одобрение на модела съгласно тези нови изисквания, установените основни слабости бяха при някои от градивните елементи на новия подход, например в оценката на податливостта към моделиране на рисковите фактори, методологиите, използвани за измерване на риска при сценарий на стрес и в процесите на моделиране. Поради малкия брой проверки на вътрешни модели за кредитен риск от контрагента съответните констатации не бяха обобщени.

1.4 Наблюдение и непряк надзор от страна на ЕЦБ над по-малко значимите институции

1.4.1 Структура на сектора на по-малко значимите институции

През второто тримесечие на 2024 г. броят на по-малко значимите институции намаля до 1912 – най-високото равнище на консолидация, спрямо 1932 в края на 2023 г. В Германия и Австрия се намират 77% от всички европейски по-малко значими институции. През 2024 г. повечето структурни промени в сектора на по-малко значимите институции бяха свързани със сливанията на 43 институции, по-голямата част от които установени в Германия. Отнети бяха четири лиценза за извършване на банкова дейност и четири нови лиценза бяха издадени.

Макар секторът на по-малко значимите институции да се състои от доста разнообразни и понякога много специализирани бизнес модели, кредиторите на дребно и предоставящите потребителски кредити институции остават преобладаващата категория с дял от около 60%. Това често са регионални спестовни и/или кооперативни банки, много от които са част от институционални гаранционни схеми, като повечето се намират предимно в Германия и Австрия. В сравнение със значимите институции дейностите на по-малко значимите все още са по-концентрирани в определени региони и/или продукти.

Независимо от общото намаляване на броя на по-малко значимите институции, този сектор продължи да заема съществен дял от европейския банков сектор – около 15,5% от общия размер на банковите активи без инфраструктурите на финансовите пазари. Делът на активите на по-малко значимите институции в общия размер на банковите активи се различава значително по страни и това свидетелства за структурни различия между държавите членки. В Австрия, Германия, Люксембург и Малта над една трета от общите активи в местния банков сектор се падат на по-малко значимите институции, докато в повечето други държави секторът на тези институции е сравнително малък. Например в Белгия, Франция и Гърция той представлява съответно едва 4,4%, 1,9% и 4,8% от общите банкови активи. По-подробна информация може да намерите в доклада за надзора върху по-малко значимите институции за 2024 г. (2024 LSI supervision report).

Графика 3

Класификация на бизнес моделите на по-малко значимите институции

(проценти)

1.4.2 Избрани надзорни дейности

Бързото повишаване на лихвените проценти през 2023 г. доведе до значително увеличение на доходността на банките през 2024 г. Този растеж обаче беше съпътстван с несигурност, особено във връзка с експозицията към геополитическите рискове и по-специално експозициите, обезпечени с недвижими имоти, и най-вече – свързаните с търговски недвижими имоти експозиции. Увеличението на съотношението на НОК в кредитните портфейли на по-малко значимите институции до 2,5% от второто тримесечие на 2024 г., надхвърлящо най-ниската му стойност през 2023 г., показва, че е възможно рисковете да започнат да се натрупват. Ето защо ЕЦБ и националните компетентни органи внимателно наблюдаваха измененията в това отношение както на секторно равнище, така и на ниво банки. Предвид нарастващата несигурност се появиха допълнителни опасения за потенциалното ù отражение върху ликвидния риск. Поради това ЕЦБ съвместно с НКО извърши целеви преглед на оценката на плановете за финансиране, за да определи потенциалните ликвидни рискове в сектора на по-малко значимите институции.

С оглед на важността на ИКТ системите ЕЦБ улесни структурирания обмен на информация между европейските надзорни органи, за да споделят подходите си към надзора на риска в областта на ИКТ. Това трябва също да подпомогне прилагането на Закона за цифровата оперативна устойчивост от регулаторна гледна точка. В областта на климатичните промени ЕЦБ организира обмен на информация между НКО и продължи да им оказва съдействие, като споделяше примери на добри практики и организираше обучения за техни служители.

1.4.3 Хоризонтални дейности при провеждането на стрес тестове в по-малко значимите институции

През 2024 г. ЕЦБ и НКО осъществиха допълнителни дейности, свързани с проследяването на резултатите от прегледа през 2022 г. на националните практики за надзорните стрес тестове на по-малко значимите институции. Те включваха поредица от семинари относно добрите практики, методологии и инструменти. Освен това ЕЦБ и НКО изготвиха сборник с най-новите публикации за стрес теста на по-малко значимите институции, както и количествен преглед на най-новите обобщени резултати от стрес теста за по-малко значимите институции и няколко свързани с тях показателя за стрес тестове.

Според проведените от НКО стрес тестове периодичният преглед на състоянието като цяло доказа устойчивостта на сектора на по-малко значимите институции. От методологична гледна точка, макар да има много общи черти в практиките за провеждане на стрес тестове при по-малко значимите институции, съществуват и различия, които отразяват специфичните особености на националните банкови структури сред всички европейски поднадзорни лица.

1.5 Макропруденциални задачи на ЕЦБ

Координирането на макропруденциалната политика от страна на ЕЦБ в рамките на европейския банков надзор е от решаващо значение за последователното и ефективното справяне със системния риск в цялата еврозона. Чрез надзорните си дейности и други подобни функции ЕЦБ проучва мерките, предприети от националните органи, за да се гарантира, че отделните държави членки и банковият съюз като цяло са добре подготвени да се справят с икономическата несигурност и рисковете за финансовата стабилност.

През 2024 г. ЕЦБ продължи да работи активно с националните органи в съответствие с възложените ѝ макропруденциални задачи по член 5 от Регламента за ЕНМ. В този контекст, както и в предишни години, тя получи уведомления, свързани с макропруденциалната политика, от съответните национални органи и ги подложи на оценка. Тези уведомления засягаха решения относно определянето на антициклични капиталови буфери, идентифицирането и капиталовото третиране на глобални системно значими институции (Г-СЗИ) или други системно значими институции (Д-СЗИ), както и други макропруденциални мерки, например за определянето на буфери за системен риск и по-точно рисково тегло за експозициите на банките, обезпечени с недвижими имоти.^[34]

През 2022 г. и 2023 г. няколко национални органа въведоха или увеличиха антицикличните капиталови буфери или структурните капиталови буфери за системен риск. Тази тенденция продължи и през 2024 г., в резултат на което всички държави от банковия съюз бяха обявили или приложили някаква форма на изискване за буфери с възможност за освобождаване, като девет държави са приели т.нар. положително неутрално ниво на антицикличния буфер, т.е. положителен процент на антицикличния капиталов буфер, когато цикличните системни рискове все още не са повишени. Освен това националните органи идентифицираха като Д-СЗИ 129 банки и определиха за тях нива на капиталовите буфери. Нивата им бяха в съответствие с методологията за долен праг при определянето на буфери за Д-СЗИ.

От януари 2024 г. ЕЦБ използва преработена методология за долен праг при оценката на буферите за Д-СЗИ.^[35] Използвайки повече категории и по-високо ниво на долен праг за най-високата категория, преработената методология за долен праг има за цел да подобри способността на Д-СЗИ за поемане на загуби, да намали допълнително риска от разнородност на буферите за Д-СЗИ и да доведе до по-последователно третиране на Д-СЗИ в държавите, които участват в европейския банков надзор. Едва наскоро, както беше обявено от Управителния съвет през декември 2024 г., ЕЦБ усъвършенства методологията си за долен праг при оценката на буферите за Д-СЗИ, обявени от националните органи. В момента се отчита и системното значение на Д-СЗИ за банковия съюз като цяло. Подобрената методология, приложима от 1 януари 2025 г., ще противодейства на необоснованите различия в определянето на буферите за Д-СЗИ и ще допринесе за задълбочаването на финансовата интеграция, като намалява настоящото несъответствие между капиталовите изисквания за национални и презгранични дейности в рамките на банковия съюз.^[36]

Банковият надзор в ЕЦБ също така участваше активно в редица области от дейността на ЕССР. Това включваше редовните му оценки на рисковете и уязвимостите във финансовата система на ЕС, работата по последиците за финансовата стабилност от по-високите лихвени проценти, анализа на системното отсъствие на ликвидност и напредъка при макропруденциалните инструменти за киберустойчивост,^[37] както и работата му по уязвимостите, свързани с жилищните и търговските недвижими имоти. Към тях се причислява и изработването на утежнените сценарии за стрес теста на ЕБО за целия ЕС през 2025 г. и теста на ЕССР за ликвидността на ниво система.

1.6 Рискове и надзорни приоритети за периода 2025–2027 г.

Стратегическите приоритети продължават да отразяват настоящата рискова среда и необходимостта от своевременно коригиране на неотстранените констатирани пропуски. Независимо от стабилността на балансите и рисковите профили на европейските банки през 2024 г., трайно повишеното геополитическо напрежение и свързаната с това несигурност относно макроикономическите перспективи заставят банките да запазят бдителността си и редовно да оценяват последиците за своите дейности, операции и рискови профили. Същевременно, предвид постепенното пренасочване на вниманието на надзора от идентифицирането на рисковете към отстраняването им в области, които в миналото са били под стриктно надзорно наблюдение, от банките ще се изисква да активизират усилията си за ефикасно отстраняване на трайно съществуващите слабости.

Банковият надзор в ЕЦБ извърши целенасочени корекции в надзорните си приоритети за периода 2025–2027 г., като същевременно продължи да призовава банките да се съсредоточат върху практиките за благоразумно и надеждно управление на риска, за да се справят с неблагоприятните явления, очаквани в краткосрочен и средносрочен план. Ето защо акценти в надзорните приоритети през периода 2025–2027 г. ще бъдат: засилването на устойчивостта на банките спрямо непосредствени макрофинансови заплахи и тежки геополитически сътресения (приоритет 1); своевременното коригиране на известните съществени недостатъци и в частност при управлението на рисковете, свързани с климата и околната среда и с агрегирането на данните за риск и отчитането на риска (приоритет 2); и необходимостта да се посрещнат предизвикателствата, пораждани от цифровизацията и новите технологии (приоритет 3). По приоритет 1 ще бъде обърнато специално внимание на включването на управлението на геополитическите рискове в надзорните дейности и в оценката на свързаните с това практики на банките за управление на риска. Освен това надзорните органи ще извършват и други редовни дейности и последващи действия по предишни надзорни приоритети като част от текущото си взаимодействие с банките, допълвайки работата по трите надзорни приоритета за периода 2025–2027 г. Повече подробности за актуализираните надзорни приоритети, оценките на основните рискове и свързаните с тях надзорни дейности може да се намерят в документа Надзорни приоритети за периода 2025–2027 г.

Каре 2
Геополитически рискове

Изострянето на геополитическото напрежение през последните години изискваше повишено внимание. Макар че до момента прякото въздействие на неотдавнашните геополитически събития върху банковия сектор и непосредствените заплахи бяха ограничавани, важно е да се запази бдителността и да се оценят възможните бъдещи последствия за банките.

Геополитическите рискове се определят като „заплахи, реализиране и ескалиране на нежелани събития, свързани с войни, тероризъм, както и всяко напрежение между държави и политически субекти, които засягат мирния ход на международните отношения“.^[38] Те не са лесно предвидими, а произходът им е извън финансовата система, и могат да окажат влияние върху всички обичайни за банковия сектор категории рискове по три канала за пренос на риск: финансовите пазари, реалната икономика и безопасността и сигурността (диаграма А). Геополитическите рискове могат да доведат до засилено нежелание за поемане на риск, което евентуално да предизвика сътресения, произтичащи от пазарния риск и свързания с финансирането риск. Макроикономическият шок може да породи повишен кредитен риск и риск за доходността. Рисковете, пренасяни по канала на безопасността и сигурността, могат да застрашат операциите на банките и устойчивостта на техните бизнес модели.

Геополитическият риск беше основен надзорен приоритет през 2024–2026 г. и ще остане такъв и през периода 2025–2027 г. (раздел 1.6). За справяне с този риск се предприемат редица надзорни инициативи с оглед на неговия широкообхватен характер.

Първо, изискват се правила за ефективно институционално управление, за да се управляват геополитическите рискове. Ето защо ЕЦБ ще подложи на оценка рамките на процесите на управление на риска и склонността към поемане на риск, използвани от банките за наблюдение и намаляване на геополитическите рискове, което ще спомогне при изработване на становището ù относно надзорните очаквания за тези рискове.

Второ, геополитическите рискове трябва да се разглеждат в контекста на планирането на ликвидността и капитала. Затова надзорните органи подлагат на оценка инструментите, които банките използват за своя вътрешен анализ на адекватността на капитала и своя вътрешен анализ на адекватността на ликвидността.

Трето, геополитическите рискове могат също да засилят кредитния риск, пренесени по канала на реалната икономика. С оглед на това при прегледа за прилагането на МСФО 9 беше изследвано как банките отчитат новите рискове, включително геополитическите, в своите провизии за очаквани загуби по кредити.

Четвърто, геополитическият риск беше основна характеристика на стрес теста на ЕБО, проведен в целия ЕС през 2023 г. Той ще бъде и ключов елемент от стрес теста за целия ЕС през 2025 г.^[39]

Пето, нарастващото геополитическо напрежение може да засегне оперативната устойчивост на банките например чрез заплаха от кибератаки или посредством споразумения за възлагане на дейности на външни изпълнители. Ето защо банките трябва да разполагат със солидни рамки за оперативно управление с цел намаляване на подобни заплахи. Тези заплахи могат да бъдат оценени при целевите прегледи на споразуменията за възлагане на дейности на външни изпълнители и киберустойчивостта, като те получиха действителна оценка в рамките на стрес теста за киберустойчивост през 2024 г. Предприети бяха и инициативи за установяване на геополитическите рискове на всяка банка на индивидуално равнище.

Диаграма A

Канали за предаване на геополитическото напрежение върху макрофинансовата среда и банките

1.7 Оценяване на ефективността на надзора

През 2024 г. ЕЦБ започна да обмисля начини за системно оценяване на степента, в която надзорните ѝ дейности постигат желаните резултати. Една цялостна оценка на ефективността на надзора ще даде възможност на ЕЦБ по-добре да измерва в каква степен са изпълнени надзорните ѝ приоритети и дали е необходимо адаптиране на надзорните ѝ стратегии. Това е ключов елемент на отчетността на европейския банков надзор като цяло.

Ефективният надзор дава възможност на надзорните органи в най-кратък срок да оценяват пруденциалните рискове и да установяват съществените недостатъци, като по този начин използват по-ефективно своя набор от инструменти за надзор и регулаторните си правомощия с цел гарантиране на своевременното отстраняване на пропуските от страна на банките. За оценката на ефективността на надзора е необходимо да се използва съвкупност от количествени показатели, качествена информация и експертни становища.

При оценяването на ефективността на надзора трябва да се вземе предвид фактът, че резултатите от надзорните дейности може: 1) да не се наблюдават пряко във финансовите или статистическите данни; 2) да имат забавено въздействие, и 3) да бъдат повлияни от външни фактори извън обхвата на въздействие на надзорния орган. Това прави абсолютно необходимо използването на подходящи аналитични инструменти наред с експертната преценка.

ЕЦБ се стреми да бъде все по-ефективен надзорен орган и възнамерява да надхвърли поставената си цел, за да осигури съответствие с регулаторните изисквания и да стимулира поднадзорните лица да коригират установените при тях пропуски. Измерването на ефективността на надзора не се отнася само до представата за основните последици от предприетите надзорни мерки. То включва още отчитането на непредвидените ефекти и ролята, която има макроикономическата среда, въздействайки върху резултатите от надзора. Следователно определянето на неговата ефективност не се ограничава просто с оценката на извършваните надзорни дейности, а по-скоро започва с оценката на конкретните резултати от тези надзорни дейности. Ето защо ЕЦБ се стреми да оцени дали установените рискове или пропуски са отстранени или коригирани от поднадзорното лице своевременно и по подходящ начин, а също и търси начини за избягване на появата на такива рискове или недостатъци в бъдеще.

Това от своя страна помага на ЕЦБ да реши например дали е обърнато достатъчно внимание на определените като приоритетни уязвимости, или се налага нейната надзорна стратегия да бъде коригирана за преодоляването им. По такъв начин може да бъде изготвена работна програма на високо равнище, заедно с необходимите надзорни инструменти, за по-ефективно справяне с уязвимостите от приоритетно значение. Оценката на ефективността на надзора на ЕЦБ би могла допълнително да подпомогне информационното ѝ взаимодействие с външните заинтересовани страни като Европейския парламент, допринасяйки за обсъждането на контрола и отчетността на европейския банков надзор като цяло.

2 Процедури по лицензиране, надеждност и пригодност и по принудително изпълнение и налагане на санкции

2.1 Лицензиране

2.1.1 Оценки на значимостта, комплексни оценки и идентифициране на по-малко значими институции с голямо въздействие

2.1.1.1 Оценки на значимостта

В съответствие с Рамковия регламент за ЕНМ^[40] годишната оценка за изпълнението от дадена банка или банкова група на критериите за значимост^[41] бе завършена през ноември 2024 г. Тя беше допълнена от извънредни оценки на значимостта (довели до 51 решения, свързани със значимостта), които бяха извършени след промени в груповите структури.

В резултат на това 114 институции^[42] бяха класифицирани като значими, считано от 1 януари 2025 г., с една повече спрямо предходната годишна оценка на значимостта.

Годишната оценка през 2024 г. доведе до следните промени:

В допълнение, в резултат от лицензирането на два инвестиционни посредника от клас 1 като значими кредитни институции, през 2024 г. две значими кредитни институции бяха добавени към съществуваща значима група.

Освен това бяха извършени следните промени в груповите структури, които засягат броя на значимите поднадзорни лица:

И накрая, в груповите структури бяха извършени следните промени, без да се засяга броят на значимите поднадзорни лица:

Списъкът на поднадзорните лица се актуализира често и се публикува на уебсайта на банковия надзор на ЕЦБ.

2.1.1.2 Цялостна оценка и преглед на качеството на активите

През 2024 г. ЕЦБ приключи три прегледа на качеството на активите. Всяка от трите банки, подложени на оценка, отговаряше на критерия за пряк надзор от страна на ЕЦБ: AS LHV Group в Естония беше сред трите най-големи кредитни институции в държавата членка, докато FinecoBank S.p.A. в Италия и J.P. Morgan SE в Германия отговаряха на критерия за размер.

През ноември 2024 г. ЕЦБ започна прегледи на качеството на активите на три банки, които изпълниха критерия за размер: Raiffeisen-Holding Niederösterreich-Wien reg.Gen.m.b.H. в Австрия, Wüstenrot Bausparkasse Aktiengesellschaft в Германия и LBS Landesbausparkasse Süd в Германия. Очаква се проверките да бъдат завършени през второто тримесечие на 2025 г.

2.1.1.3 По-малко значими институции с висока степен на въздействие

Вследствие на големия брой по-малко значими институции, както и поради различията по отношение на размера, сложността и рисковия им профил, европейският банков надзор ги класифицира според въздействието им върху финансовата система и рисковия им профил. От 2022 г. критериите за въздействие и критериите за риск се оценяват отделно. По-малко значимите институции с висока степен на въздействие се определят веднъж годишно за всяка от държавите, участващи в европейския банков надзор. Критериите за определяне на по-малко значимите институции с голямо въздействие включват размер, значение за икономиката, трансгранична дейност, бизнес модел и минимално покритие за държава (виж каре 1 от доклада за надзора върху по-малко значимите институции от 2022 г.).

По-малко значима институция, която се приема за малка и несложна институция съгласно Регламента за капиталовите изисквания, не може да бъде определена като по-малко значима институция с голямо въздействие, освен ако не е най-голямата по-малко значима институция в държава, където всички по-малко значими институции са малки и несложни институции.

2.1.2 Процедури по лицензиране: представяне и статистически данни за уведомленията

През 2024 г. ЕЦБ получи уведомления за общо 742 процедури по лицензиране (таблица 10). Тези уведомления обхващаха 15 заявления за лиценз; девет – за отнемане на лиценз; 29 – за прекратяване на действието на лиценз; 91 – за придобиване или увеличение на квалифицирано дялово участие; 596 – за процедури по паспортизация, и две – за лицензиране на финансови холдинги. Те включваха и издаването на лиценз на три инвестиционни посредника от клас 1, лицензирани като значими кредитни институции в съответствие с по-широкото определение за „кредитна институция“, приложимо от юни 2021 г., съгласно ревизираната Директива за капиталовите изисквания (ДКИ V)^[43]

През 2024 г. бяха финализирани 133 решения^[44] относно процедури по лицензиране. Те представляват 8,3% от всички индивидуални надзорни решения на ЕЦБ за годината.

При пет процедури по лицензиране бяха взети отрицателни решения. Освен това три заявления за лиценз и три уведомления за придобиване или увеличаване на квалифицирано дялово участие бяха оттеглени, преди да бъде взето окончателно решение, поради отрицателна оценка.

2.1.2.1 Тенденции при общите процедури

Като цяло през 2024 г. броят на подадените уведомления до ЕЦБ за общи процедури по издаване на лицензи, квалифицирано дялово участие и отнемане на лицензи намаля спрямо предходната година.

ЕЦБ подложи на оценка голям брой известия за квалифицирано дялово участие. Тя издаде отрицателни решения при три процедури вследствие на опасения, изразени от надзорните органи. Едно от тези решения беше оспорено пред Административния съвет за преглед, който излезе със становище, потвърждаващо решението на ЕЦБ (виж раздел 6.3.2). При няколко процедури по отношение на квалифицирано дялово участие вследствие на вътрешна реорганизация беше приложен опростеният подход за оценяване. През 2024 г. трансграничната консолидация остана ограничена въпреки очертаващата се тенденция към преобразуване и активна консолидация.

Повечето процедури по лицензиране през годината бяха свързани със създаването на нови по-малко значими институции. Малкият брой процедури по издаване на лицензи на значими институции бе продиктуван главно от необходимостта за разширяване на лицензите с допълнителни регламентирани дейности, планирани от банките, което се изисква в някои държави членки. ЕЦБ одобри две разширения на лиценза за дейности, касаещи криптоактиви в Германия, във връзка с конкретното изискване за лицензиране съгласно германското законодателство. Освен това бяха издадени няколко лиценза съгласно регулаторната рамка на ЕС за инвестиционните посредници, въведена с прилагането на Регламента и Директивата за инвестиционните посредници, считано от 26 юни 2021 г.

С влизането в сила на Регламента относно пазарите на криптоактиви (MiCAR) през юни 2023 г. и прилагането му от 2024 г. кредитните институции в ЕС обмислят участието си в дейности и услуги, свързани с криптоактиви, съгласно регламента. В съответствие с Регламента за капиталовите изисквания за кредитните институции не се изисква допълнително лицензиране съгласно MiCAR за услугите и дейностите, свързани с криптоактиви, но по отношение на тях се прилагат изисквания за уведомяване.

През 2024 г. ЕЦБ получи две заявления за издаване на лиценз във връзка с национална реформа, която задължава местните кредитни кооперации да станат кредитни институции. Някои заявления за издаване на лиценз бяха подадени от институции от трети държави, възнамеряващи да разширят дейността си в ЕС. В тези случаи оценките бяха съсредоточени върху добрата репутация на институцията и спазването на изискванията в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма от страна на тези субекти от трети държави.

Националните компетентни органи инициираха отнемане на лицензи на две по-малко значими институции (в Германия и Люксембург). В единия случай това се дължеше на факта, че кредитната институция има акционери, несъответстващи на изискванията, и е взела решение за преустановяване на дейността, а във втория – поради неподходящи акционери, нарушения в управлението и сериозни нарушения на изискванията за борба с изпирането на пари. Едното от тези решения за отнемане на лиценза беше оспорено пред Административния съвет за преглед, който излезе със становище, потвърждаващо решението на ЕЦБ (виж раздел 6.3.2). И двете решения на ЕЦБ бяха оспорени пред Общия съд на Европейския съюз. Производствата все още са в ход.

2.1.2.2 Промени при процедурите по паспортизация и финансови холдинги (със смесена дейност)

През 2024 г. ЕЦБ и НКО обработиха 462 процедури по паспортизация.

След многото постъпили заявления за процедури през 2021 г. и 2022 г. вследствие на транспонирането на ДКИ V броят им се стабилизира през 2023 г. и 2024 г. През 2024 г. ЕЦБ получи уведомления за две процедури, засягащи финансови холдинги (със смесена дейност) от значими групи: с едната се иска одобрение, а с другата – освобождаване.

2.2 Процедури по надеждност и пригодност

През 2024 г. ЕЦБ получи уведомления за общо 1557 отделни процедури по надеждност и пригодност^[45] по отношение на значимите институции (таблица 11).

През 2024 г. 63,0% от всички индивидуални процедури по надеждност и пригодност засягаха членове на ръководния орган в надзорната му функция, а 25,8% се отнасяха до членове на ръководния орган в неговата изпълнителна функция. Останалите индивидуални процедури включваха лица, заемащи ключови позиции (8,9%), управители на клонове в трети държави (1,6%) и допълнителни директорски длъжности без изпълнителни функции (0,7%).

Средното време за извършване на оценки за надеждност и пригодност и за приемане на решение от ЕЦБ е намалено от 109 дни през 2023 г. до 97 дни през 2024 г., което е в рамките на максималния период от четири месеца, посочен в параграф 179 от Съвместните насоки на ЕОЦКП и ЕБО за оценка на пригодността на членовете на ръководния орган и лицата, заемащи ключови позиции.

2.2.1 Промени при процедурите по надеждност и пригодност

ЕЦБ продължи да подобрява ефективността на решенията за надеждност и пригодност, като опростява процесите (подпомагани от инструмента за машинно четене Heimdall) и разработва и актуализира ръководства и образци с акцент върху многообразието и колективната пригодност. На 24 април 2024 г. ЕЦБ организира съвместен семинар с Европейския университетски институт във Флоренция за повишаване на осведомеността в банковия сектор относно ефективното управление и културата за поемане на разумни рискове.

ЕЦБ използва критерия за надеждност и пригодност при оценката на колективната пригодност, за да подобри ефективността на управителните съвети, като насърчава многообразието от умения и опит, пол, възраст и географски произход в управителните органи на банките. През 2024 г. тя също така повиши очакванията си относно изискванията за колективната пригодност със специален акцент върху експертния опит в областта на информационните и комуникационните технологии и рисковете за сигурността в рамките на управителния орган при изпълнение на надзорните му функции.

Оценката за пригодност може да доведе до налагането на допълнителни разпоредби, когато на базата на петте критерия за надеждност и пригодност трябва да бъдат разгледани определени опасения по отношение на назначеното лице. Решенията, съдържащи допълнителна разпоредба, са се увеличили от 9,5 % през 2023 г. на 14,5 % през 2024 г. Най-често срещаните опасения, изразени в оценките за надеждност и пригодност през 2024 г., бяха свързани с опита, конфликта на интереси и колективната пригодност. Това доведе до налагането на 55 условия, 151 задължения и 20 препоръки през 2024 г. в сравнение съответно с 47, 179 и 21 през 2023 г.

Ако са налице съществени опасения относно пригодността на назначеното лице, ЕЦБ може да счете за необходимо да извърши по-задълбочена оценка и в крайна сметка може да съобщи намерението си да приеме отрицателно решение. Тогава банките са склонни да оттеглят заявлението по време на надзорния диалог. През 2024 г. имаше 50 такива случая.

През годината ЕЦБ инициира пет повторни оценки на членове на ръководните органи на банките главно поради опасения за репутацията им. Институцията също така продължи да разработва и насърчава ИТ инструменти за обработка на процедури по надеждност и пригодност (виж раздел 5.2.3).

2.3 Мерки по принудително изпълнение и налагане на санкции и подаване на сигнали за нарушения

2.3.1 Мерки по принудително изпълнение и налагане на санкции

Съгласно Регламента за ЕНМ и Рамковия регламент за ЕНМ разпределението на правомощията за принудително изпълнение и за налагане на санкции между ЕЦБ и НКО зависи от естеството на предполагаемото нарушение, отговорното лице и мярката, която следва да се приеме. Санкциите, наложени от ЕЦБ в рамките на нейните надзорни задачи, и санкциите, наложени от НКО по искане на ЕЦБ, са публикувани на уебстраницата на ЕЦБ, посветена на надзорните санкции.

Целта на санкциите е да има наказание за нарушенията и да подействат възпиращо не само на съответното поднадзорно лице, но и на банковия сектор като цяло. Мерките за принудително изпълнение, като например периодични парични санкции, са разработени да заставят поднадзорните лица да спазват пруденциалните изисквания, определени в надзорни решения или регламенти.

През 2024 г. ЕЦБ проведе осем производства по принудително изпълнение и налагане на санкции. От тях седем бяха по налагане на санкции, които доведоха до три решения на ЕЦБ^[46], а едно беше за принудително изпълнение, което беше в ход в края на годината (таблица 12).

Освен това през 2024 г. ЕЦБ издаде 13 надзорни решения относно рисковете, свързани с климата, предвиждащи начисляване на периодични парични санкции за всеки ден на нарушение, ако банките не изпълнят пруденциалните изисквания, посочени в тези решения. Четири от тях съдържаха пруденциални изисквания за укрепване на процеса за идентифициране на рисковете, свързани с климата и околната среда. В началото на 2024 г. ЕЦБ уведоми съответните поднадзорни лица за тези четири решения, но производството е започнало през 2023 г. През 2023 г. 18 решения по същата тема, които също предвиждаха начисляването на периодични парични санкции, ако банките не изпълнят задълженията си, бяха оповестени на субектите. Останалите девет решения, за които са изпратени уведомления през 2024 г., съдържаха пруденциални изисквания относно включването на рисковете, свързани с климата и околната среда, в рамките на банките за институционално управление, стратегия и управление на риска.

Всички седем производства по налагане на санкции, проведени през 2024 г., бяха свързани с предполагаеми нарушения на пряко приложимото законодателство на ЕС (включително решения и регламенти на ЕЦБ), извършени от шест значими институции. Четири от тези процедури бяха приключени през 2024 г. с три решения на ЕЦБ за налагане на пет санкции, възлизащи общо на 15 625 000 евро. Тези санкции бяха наложени на три поднадзорни лица. Първото решение бе за налагане на две санкции, свързани с нарушения на изискванията, установени в решения на ЕЦБ за вътрешните модели, второто – за налагане на две санкции поради неправилно докладване на информацията за собствените средства и капиталовите изисквания за валутен и кредитен риск, и третото – за една санкция във връзка с докладването на неточна информация относно капиталовите изисквания и рисково претеглените активи за кредитен риск.

Производството по принудително изпълнение, проведено през 2024 г., се отнасяше до неизпълнението от страна на една значима институция на решения на ЕЦБ, които изискват от нея да засили процеса за идентифициране на рисковете, свързани с климата и околната среда, до определен краен срок през 2024 г. Тази процедура по принудително изпълнение, свързана с управлението, не беше приключена към края на 2024 г.

В графика 4 е представена разбивка по области на нарушения при производствата по принудително изпълнение и налагане на санкции, проведени от ЕЦБ през 2024 г., както и процедурите, приключени в периода 2020–2023 г.

Графика 4

Дейности по принудително изпълнение и налагане на санкции между 2020 г. и 2024 г.

(брой производства)

Вследствие на предходни искания от страна на ЕЦБ за започване на производство и след оценка на случаите в съответствие с националното им законодателство, през 2024 г. един НКО наложи една имуществена санкция на стойност 97 500 евро. Повече информация за имуществените санкции, наложени от НКО по искане на ЕЦБ, можете да намерите на уебстраницата на ЕЦБ за надзорните санкции.

Подробна информация, включително изчерпателни статистически данни за санкциите, наложени от ЕЦБ и НКО през 2024 г. във връзка с нарушения на пруденциалните изисквания, ще бъде представена в Годишния доклад за санкциите в ЕНМ през 2024 г. Докладът ще бъде публикуван на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ през второто тримесечие на 2025 г.

2.3.2 Други имуществени мерки

Съгласно Регламента за ЕНМ, изключително за целите на надзорните си задачи, ЕЦБ упражнява правомощията, с които разполагат НКО, в съответствие с приложимото национално законодателство. Във връзка с това през 2021 г. ЕЦБ наложи на две значими институции административни мерки, които са в компетентността на НКО, съгласно националното законодателство за прилагане на Директивата за капиталовите изисквания. Наложените национални административни мерки нямаха наказателен характер и включваха плащания на лихви с приблизителен размер 21,5 млн. евро за нарушения на изискванията за максималния размер на големите експозиции. След отмяната на решенията на ЕЦБ от Съда на Европейския съюз през 2024 г. ЕЦБ, като взе предвид решението на Съда, прие ново решение за налагане на плащания на лихви в размер на приблизително 10,2 млн. евро по един от тези случаи. Във втория случай не е прието ново решение, тъй като субектът е престанал да съществува.

2.3.3 Подаване на сигнали за нарушения

Съгласно член 23 от Регламента за ЕНМ Европейската централна банка има задължението да осигури ефикасни механизми, които дават възможност на всяко лице да докладва нарушения на приложимото законодателство на ЕС – процес на подаване на сигнали за нарушения. Ето защо ЕЦБ поддържа онлайн платформа за докладване на нарушения.

ЕЦБ гарантира пълна поверителност на сигналите, получени през интернет платформата или по други канали (например по имейл или по пощата), и при изпълнението на надзорните си задачи взема предвид цялата налична информация.

През 2024 г. ЕЦБ получи 421 сигнала за нарушения спрямо 355 през 2023 г. От тях 124 се отнасяха до предполагаеми нарушения на приложимото законодателство на ЕС, като за 117 от тях беше счетено, че попадат в рамките на надзорните компетенции на ЕЦБ, а седем – на НКО. Останалите засягаха главно предполагаеми нарушения на изисквания от непруденциално естество (например защита на потребителите) и следователно попадаха извън обхвата на механизма за сигнализиране за нарушения.

В рамките на надзорните правомощия на ЕЦБ най-често докладваните предполагаеми нарушения бяха относно проблеми в институционалното управление (86%) и изчисляването на изискванията за собствен капитал и капиталовите изисквания (8%). Въпросите, свързани с институционалното управление, се отнасяха главно до управлението на риска и механизмите за вътрешен контрол, изискванията за надеждност и пригодност, организационната структура и функциите на ръководния орган. Цялата разбивка е представена в графика 5.

Графика 5

Предполагаеми нарушения, докладвани чрез механизма за сигнализиране

(проценти)

Информацията, докладвана чрез механизма за сигнализиране, беше предоставена на съответните съвместни надзорни екипи и те решаваха относно подходящите последващи действия.

Основните разследващи действия, предприети през 2024 г. във връзка със сигнали за нарушения на приложимото законодателство на ЕС, получени през годината или по-рано, включваха:

• вътрешна оценка въз основа на наличната документация (44%);
• искане поднадзорното лице да представи документи или разяснения (43%);
• искане за вътрешен одит или проверка на място (10%);
• изслушване на обвиняемите лица (3%).

3 Принос за управлението на кризи

3.1 Кризисните случаи през 2024 г.

През 2024 г. нито една значима институция не беше оценена като проблемна или с вероятност да стане проблемна в съответствие с член 18, параграф 1, буква а) и член 18, параграф 4 от Регламента за Единния механизъм за преструктуриране^[47]. Макроикономическата среда през 2024 г. беше благоприятна за банките, особено по отношение на доходността. В бъдеще обаче банките ще трябва да се приспособяват към повишени геополитически рискове, структурни промени, рискове, свързани с промени в климата и околната среда, и с по-неблагоприятни макроикономически перспективи.

3.2 Взаимодействие с Единния съвет по преструктуриране

През 2024 г. ЕЦБ и Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) продължиха тясното си сътрудничество. Председателят на Надзорния съвет на ЕЦБ и председателят на ЕСП обменяха редовно информация и направиха съвместни посещения в няколко национални компетентни органа и национални органи за преструктуриране. Продължи честата обмяна на мнения между ЕЦБ и ЕСП на управленско и на експертно ниво.

Редовното взаимодействие между съвместните надзорни екипи на ЕЦБ и вътрешните екипи на ЕСП по преструктуриране се запази като ключов елемент на сътрудничеството между двете организации. Особено тясно бе сътрудничеството по отношение на банките, включени в обхвата на рамката на ЕЦБ за управление на кризи. За това допринесе двустранният Меморандум за разбирателство между ЕЦБ и ЕСП за сътрудничество и обмен на информация, както и подписаният през 2023 г. специален Меморандум за разбирателство относно обмена на поверителни данни.

ЕЦБ и ЕСП продължиха да си сътрудничат по въпроси на политиката от общ интерес. Организациите гарантираха, че тясно са координирали позициите си по реформата на рамката за управление на кризи и застраховане на депозитите от гледна точка на надзора и преструктурирането. ЕЦБ и ЕСП продължиха съвместните си усилия за оценка и отчитане на ликвидността. През 2024 г. те завършиха втория годишен преглед на ликвидността, който тества готовността на банките за действия при кризи въз основа на съвместно разработен образец за ликвидност.

През годината ЕЦБ и ЕСП участваха в симулации като част от общата цел за оценка на съществуващия капацитет и подобряване на готовността за действия при кризи. Те взеха участие и в тристранната процедура на ръководно ниво, в която участваха органи за преструктуриране, надзорни органи, централните банки и финансовите министерства на САЩ, Обединеното кралство и от банковия съюз. Освен това ЕЦБ и ЕСП участваха в симулацията на криза в скандинавските и балтийските държави, за да тестват подготовката им за действие по време на евентуална кризисна ситуация.

В съответствие с регулаторната рамка бяха проведени консултации с ЕСП относно плановете за възстановяване, представени на ЕЦБ от значимите институции. От своя страна, ЕСП се консултира с ЕЦБ по проектоплановете за преструктуриране и по изчисляването на предложените предварителни вноски, които значимите институции следва да заплатят на Единния фонд за преструктуриране съгласно Регламента за Единния механизъм за преструктуриране.

3.3 Управление на кризи при по-малко значимите институции

Управлението на кризи при по-малко значимите институции изисква тясно сътрудничество между съответния НКО и ЕЦБ. Макар че отговорността за надзора при управлението на кризи в по-малко значимите институции е на НКО, необходимостта от засилено сътрудничество и обмен на информация възниква, когато по-малко значима институция се доближи до момент на нежизнеспособност, тъй като ЕЦБ отговаря за отнемането на лиценза.

В ранните етапи на криза, предизвикана от влошаване на финансовото състояние на по-малко значима институция, съответният НКО информира ЕЦБ чрез официално уведомление. През 2024 г. ЕЦБ получи 11 такива уведомления от НКО.

След изпращане на уведомление за влошаване на финансовото състояние обичайно се създават контактни групи за управление на кризи, освен ако отговорният НКО или ЕЦБ не установят основателни причини за неучастие. Групите, които включват представители от съответните структурни звена на ЕЦБ и НКО, могат да се създават в случай на нарушения на капиталовите изисквания, влошаване на качеството на активите или ликвидната позиция или при сериозни недостатъци на системите за вътрешно управление или контрол. През годината бяха създадени 12 контактни групи за управление на кризи. Както и в предишните години, тези групи гарантираха внимателното наблюдение на кризите и своевременното и координираното предприемане на надзорни действия. През 2024 г. беше отнет един лиценз за банкова дейност и прекратено действието на един лиценз, т.е. засегнатата по-малко значима институция се е отказала от лиценза си за банкова дейност по собствена инициатива.

През 2023 г. ЕЦБ и НКО работиха съвместно за опростяването на рамката за сътрудничество при управлението на кризи в по-малко значимите институции, за да оптимизират обмена на информация между съответните заинтересовани страни и да затвърдят подхода в управлението на бъдещи кризисни ситуации в по-малко значими институции. Преработените съвместни надзорни стандарти влязоха в сила на 1 януари 2024 г.

4 Междуинституционално сътрудничество

4.1 Европейско и международно сътрудничество

4.1.1 Сътрудничество с други надзорни органи на ЕС и органи от държави извън ЕС

През 2024 г. ЕЦБ допълнително задълбочи сътрудничеството си с други надзорни органи в различни държави и сектори, включително чрез преговори за допълнителни меморандуми за разбирателство (таблица 13).

4.1.1.1 ЕЦБ и надзорни колегии

В надзорните колегии за значими банкови групи с дейности извън банковия съюз участие взема ЕЦБ. Тези колегии позволяват на ЕЦБ да разработва координирани надзорни подходи и решения и да осигурява общи работни програми с други надзорни органи, участващи в надзора върху дейността на същата трансгранична банкова група. ЕЦБ организира колегии в случаите, в които в качеството си на надзорник в държавата по произход тя е органът, отговарящ за надзора върху банкова група на консолидирана основа. Другата възможност е, ЕЦБ да бъде надзорният орган на приемащата държава на конкретни институции от банкова група. В този случай тя участва в надзорни колегии по покана на надзорния орган на държавата по произход. Извън надзорните колегии ЕЦБ си сътрудничи също и с редица международни надзорни органи. Тя участва например в тристранни срещи с централната банка на Обединеното кралство (Bank of England) и Системата на Федералния резерв.

4.1.1.2 Укрепване на сътрудничеството с националните органи за надзор върху пазарното поведение и надзорните органи в държави – членки на ЕС, извън ЕНМ

Значимите банкови групи извършват операции на пазарите на финансови инструменти, поради което ЕЦБ си сътрудничи с националните органи, отговорни за пазарите в ЕС, в съответствие с правото на Съюза. През 2024 г. ЕЦБ сключи надзорен меморандум за разбирателство с Националната комисия за пазара на ценни книжа на Испания (Comisión Nacional del Mercado de Valores – CNMV).

ЕЦБ продължи да подобрява обмена на информация и сътрудничеството с националните надзорни органи и органите за преструктуриране на шестте държави – членки на ЕС, които не участват в европейския банков надзор, във връзка с операциите на значими банкови групи в тези страни. През 2024 г. тя сключи меморандуми за разбирателство с Единния съвет по преструктуриране и съответните национални надзорни органи и органи за преструктуриране на шестте държави – членки на ЕС, извън ЕНМ.

4.1.1.3 Сътрудничество с други секторни надзорни органи в ЕС и с органи за пруденциален надзор извън ЕС

ЕЦБ действа като координатор за значимите банкови групи, определени като финансови конгломерати и подлежащи на допълнителен надзор. Във връзка с това тя си сътрудничи активно със съответните компетентни органи, отговарящи за надзора върху другите регулирани образувания, принадлежащи към финансовия конгломерат, и с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО).

През 2024 г. ЕЦБ засили взаимодействието си с ЕОЗППО и националните надзорни органи върху застрахователните предприятия, ангажирани с допълнителен надзор върху финансовите конгломерати, като организира работни срещи за обсъждане на общи предизвикателства пред надзора и за определяне на начините за по-нататъшно повишаване на ефективността на допълнителния надзор.

ЕЦБ публикува нови надзорни меморандуми за разбирателство, сключени със Superintendencia de Servicios Financieros del Banco Central del Uruguay, с Агенцията за банково регулиране и надзор на Турция и с Guernsey Financial Services Commission. В допълнение към регулярния и конструктивен диалог с органи, като Органа за пруденциално регулиране на Обединеното кралство и Системата на Федералния резерв, ЕЦБ беше домакин и на няколко тематични и двустранни срещи с органи за банков надзор от други държави извън ЕС за обсъждане на въпроси от общ интерес, включително надзора върху финансовите конгломерати и свързаните с климата финансови рискове.

През 2024 г. ЕЦБ укрепи допълнително и сътрудничеството си с органите за пруденциален надзор извън ЕС относно използването на надзорни технологии. Това включваше съвместната работа с Федералния резерв, централната банка на Обединеното кралство (Bank of England) и Органа за финансов надзор на Обединеното кралство на екипи от експерти с различни специалности и с различни функции (т.нар. тайгър тийм). ЕЦБ изигра активна роля и в Мрежата за иновации на БМР – платформа за сътрудничество, поддържана от хъба за иновации на БМР, която предоставя възможност за обмен на знания и насърчаване на сътрудничеството между централните банки и надзорните органи по света чрез нейните специализирани експертни работни групи.

4.1.1.4 ЕЦБ и борбата с изпирането на пари: последни събития

Понастоящем отговорността за надзора върху кредитните и финансовите институции в сферата на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма е изключително на национално равнище. Въпреки това органите за пруденциален надзор и органите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма трябва да си сътрудничат тясно, за да изпълняват съответните си правомощия.

Както и в предходни години, ЕЦБ отрази рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, в пруденциалния надзор^[48] и оказа политическа подкрепа при подготовка на Органа на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОБИП).

През 2024 г. ЕЦБ продължи да усъвършенства обмена на надзорна информация с органите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Това включваше участие като наблюдател и обмен на информация в 66 колегии за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, създадени за значими институции.^[49] ЕЦБ също така докладваше за съществени слабости в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма в централната база данни на Европейския банков орган (ЕБО) – EuReCa.

ЕЦБ участва като наблюдател в Постоянния комитет на ЕБО за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Успоредно с това основен фокус на политиката ѝ беше новият законодателен пакет на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, публикуван през юни 2024 г. ЕЦБ подкрепи този напредък в нормативната уредба и по-конкретно се застъпи за създаването на законодателна рамка, улесняваща ефективното сътрудничество и обмена на информация между всички финансови органи за надзор в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма в съответната надзорна система и съответните органи извън ангажираните в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Тя започна да допринася за подготвителната работа, ръководена от ЕБО, след отправено от Европейската комисия искане за консултация относно регулаторните технически стандарти и насоки съгласно новата рамка за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Като пруденциален надзорен орган ЕЦБ се подготвя за тясно и добро взаимодействие с ОБИП и споделя извлечените поуки от създаването на ЕНМ с Комисията и нейната специална работна група. ЕЦБ също така започна подготвителна работа по меморандум за разбирателство между ЕЦБ и ОБИП, както е предвидено в законодателния пакет.

4.1.1.5 Програми на МВФ за оценка на финансовия сектор

Програмите на Международния валутен фонд (МВФ) за оценка на финансовия сектор (FSAP) представляват всеобхватни и задълбочени оценки на финансовия сектор в дадена държава.

През 2024 г. МВФ проведе втората си програма за оценка на финансовия сектор в еврозоната, която се очаква да приключи през 2025 г. МВФ оценява съответствието на регулаторната рамка на еврозоната и на надзорните практики на ЕНМ с Базелските основни принципи, които бяха преразгледани през април 2024 г., за да включи, наред с другото, и по-строги изисквания във връзка с нововъзникващи рискове и свързани с климата финансови рискове, с оперативната устойчивост и устойчивостта на бизнес моделите, както и с ролята на европейския банков надзор в управлението на кризи. Той също извършва стрес тест „от горe надолу“, обхващащ значими институции. МВФ също така оценява изпълнението на препоръките, отправени към ЕЦБ и съавторите на законопроекти в ЕС при предишната програма за оценка на финансовия сектор в еврозоната, която приключи през 2018 г.

През 2024 г. МВФ завърши националните програми за оценка на финансовия сектор в Люксембург, Нидерландия и Испания, продължи работата си по прегледа за Словакия и стартира програмата за оценка на финансовия сектор във Франция. Съгласно националните програми за оценка на финансовия сектор се оценяват аспекти извън банковата дейност, като местното застраховане и макропруденциалните рамки, и се извършва цялостна оценка на банкови дейности, особено на онези, за които отговарят националните органи, упражняващи надзор над по-малко значимите институции, или на аспекти, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, като се има предвид, че е необходима допълнителна работа за доизграждането на банковия съюз.

Участието на ЕЦБ в националните консултации на МВФ по член IV за държави, участващи в европейския банков надзор, е свързано с микропруденциални и макропруденциални въпроси в съответствие с отговорностите на ЕЦБ в тези сфери.

4.2 Принос за разработването на европейската и международната регулаторна рамка

4.2.1 Принос за работата на Съвета за финансова стабилност

Като член на Съвета за финансова стабилност (СФС) банковият надзор в ЕЦБ взе активно участие в пленарните заседания на СФС, на Постоянния комитет за надзорно и регулаторно сътрудничество, на Постоянния комитет за прилагане на стандартите, на Координационната група по въпросите на преструктурирането и на Регионалната консултативна група за Европа. Тя допринесе за различни инициативи на СФС, включително по извличането на поуки от сътресенията в банковия сектор през 2023 г., за да се засили готовността за действия при кризи и да се укрепят рамките за преструктуриране, да се насърчат усилията за посрещане на свързани с климата финансови рискове и за оповестявания и оценка на последиците за финансовата стабилност от плановете за преход. ЕЦБ подкрепи оценката на ефектите върху секюритизацията от финансовите реформи на Г-20, участва в обзора на надзорните подходи за оценка на финансови рискове, свързани с околната среда, и допринесе за работата по трансграничните регулаторни предизвикателства пред глобалните „стабилни валути“ на нововъзникващите пазари. Освен това тя сътрудничи при разработването на рамката за обмен на информация за инциденти.

4.2.2 Принос в работата на Базелския комитет за банков надзор

През 2024 г. ЕЦБ продължи да допринася значително за работата на Базелския комитет за банков надзор (БКБН). Тя взе участие в няколко работни направления, като предоставяше експертен опит в групи на БКБН и си сътрудничеше с членовете на Базелския комитет в рамките на ЕС и по света.

В частност, представители на ЕЦБ съпредседателстваха и съдействаха с насоки за работата на две групи на Базелския комитет. Заместник-председателят на Надзорния съвет на ЕЦБ Франк Елдерсон ръководеше Оперативната група за свързаните с климата финансови рискове (TFCR) съвместно с Кевин Стайро, старши съветник в Съвета на Федералния резерв, докато Корбиниан Ибел, генерален директор на Универсални и диверсифицирани институции, и Артър Юен, заместник главен изпълнителен директор на централната банка на Хонконг (Hong Kong Monetary Authority), бяха съпредседатели на Групата за политики и стандарти.

Основни етапи от работата на TFCR през 2024 г. бяха публикуването на дискусионни материали относно използването на анализа на климатичния сценарий и прегледът на отзивите, получени в отговор на консултативен документ относно рамката за оповестяване по Стълб III на свързаните с климата финансови рискове. Оперативната група продължи също да изпълнява и някои от другите стратегически приоритети на Базелския комитет, включително по оценяването на съществеността на пропуските в действащата Базелска рамка, проучването на планирането на прехода на банките и наблюдението за прилагането на принципите за ефективно управление и надзор на свързаните с климата финансови рискове.

През 2024 г. Групата за политики и стандарти изигра ключова роля в окончателното публикуване на: 1) Насоките за управление на кредитния риск от контрагента; 2) рамката за оповестяване за банките на експозициите към криптоактиви и някои целеви изменения на стандарта за криптоактиви; 3) целенасочени корекции на стандарта за лихвения риск в банковия портфейл; и 4) доклада относно съществуващите практики в подкрепа на юрисдикциите, които желаят да прилагат положителни лихвени проценти, неутрални по отношение на цикъла. Освен това Групата за политики и стандарти допринесе за започването на консултации относно мерки за справяне с поведението на банките за представяне в по-благоприятна светлина от действителното („window dressing behavior“) в контекста на рамката за банките със системно значение на глобално равнище и на консултациите относно принципите на доброто управление на риска от трети страни.

Извън тези две групи ЕЦБ също допринесе, наред с другото, и за окончателното публикуване на промени в Основните принципи за ефективен банков надзор и за работата по ликвидността и ефективността на надзора като част от инициативите на Базелския комитет вследствие на банковите сътресения през март 2023 г.

4.2.3 Принос за работата на Европейския банков орган и формирането на европейска политика

През 2024 г. банковият надзор на ЕЦБ продължи да работи в тясно сътрудничество с ЕБО за насърчаване на последователния надзор в целия европейски банков сектор и за укрепване на сигурността и устойчивостта на кредитните институции, както и за стабилността на финансовата система.

На 18 март 2024 г. ЕЦБ и ЕБО подписаха меморандум за разбирателство за създаването на Съвместeн комитет за банкова отчетност с цел подобряване на интеграцията и намаляване на разходите на банките за регулаторна отчетност. Двете институции участваха и в обсъжданията на проекта за методология и описание на стрес теста за целия ЕС през 2025 г., както и за възможните начини за усъвършенстване на стрес тестовете въз основа на най-новите регулаторни промени.

Във връзка с реформите „Базел III“ ЕЦБ предостави информация по няколко от регулаторните проекти на ЕБО. Освен това тя взе участие в консултациите с ЕБО по проект за насоки за управление на екологичните, социалните и управленските рискове и за разработването на проекти на консултативни документи относно оповестяванията и надзорната отчетност от екологичен, социален и управленски характер.

ЕЦБ подкрепи ЕБО във връзка с работата по политиката за прилагането на Регламент относно пазарите на криптоактиви и Закона за цифровата оперативна устойчивост, включително за разширяване на обхвата на насоките за възлагане на дейности на трети страни.

Освен работата си с ЕБО експертите на ЕЦБ имаха и обществен принос за целенасочената консултация на Европейската комисия относно функционирането на секюритизационнaта рамкa на ЕС. Този принос използва и допълва становището на ЕБО от декември 2022 г., както и докладите, изготвени от Съвместния комитет на европейските надзорни органи съгласно член 44 от Регламента за секюритизациите.

5 Организационно устройство на банковия надзор в ЕЦБ

5.1 Персонал на банковия надзор в ЕЦБ

5.1.1 Наемане на нови служители

Банковият надзор в ЕЦБ обикновено първо обявява само вътрешно свободните позиции, с изключение на позициите на начално ниво, които се обявяват на външния пазар на труда. През 2024 г. банковият надзор в ЕЦБ нае 53 кандидати на дългосрочни позиции от външни кампании.

Графика 6

Брой на новоназначените служители по групи персонал през 2024 г.

5.1.2 Програми за размяна на служители

След въведената през 2023 г. програма за размяна на служители между Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, Единния съвет за преструктуриране (ЕСП), Европейския орган за ценни книжа и пазари и Европейската инвестиционна банка (EИБ), през 2024 г. стартира второто ѝ издание с ЕСП и ЕИБ, в резултат на което 12 двойки служители си размениха местата.

5.1.3 Развитие на компетентността

Банковият надзор в ЕЦБ извършва периодична оценка на организационната подготовеност (главно за СНЕ и екипите за проверки на място), за да определи капацитета си във връзка с текущите задачи и потенциалните надзорни приоритети. Тези оценки се използват за актуализиране на плана за развитие на компетентности, което позволява на организацията да даде приоритет на развитието на таланти и свързаните инициативи в области с по-ниска подготовка.

През 2023–2024 г. банковият надзор в ЕЦБ се съсредоточи върху изграждането на капацитет за надзорни задачи, свързани с възлагане на ИТ дейности на външни изпълнители, ИТ сигурност, киберрискове и с новия мандат на ЕЦБ по Закона за цифрова оперативна устойчивост.

Във всички области на банковия надзор бяха активизирани и усилията за обучение. През 2024 г. бяха въведени две нови програми за обучение: въвеждащата програма на ЕНМ за новопостъпили служители и следващото ниво „Основи на ЕНМ“, предназначена да предостави на банковите надзорни органи основни технически познания и умения по традиционни и нови надзорни теми. Пилотната фаза на програмата „Основи на ЕНМ“ приключи през юни 2024 г.

Подробен курс на обучение за екологичните и климатичните рискове, насочен към различни длъжности и функции, започна през февруари 2024 г., като 1000 банкови надзорници завършиха обучението през годината.

В допълнение дигиталните инструменти на ЕНМ за обучение бяха доразвити с цел задълбочаване на знанията на служителите в надзора за ролята на изкуствения интелект в банките, за надзора върху свързаните с ИТ рискове и други основни теми относно цифровизацията и иновациите. През 2024 г. в обучението са участвали 2050 надзорници.

През 2025 г. работата по усъвършенстване на обучението в трите целеви области ще продължи да се опира на установените партньорства и сътрудничества на ЕЦБ, като специално внимание ще бъде отделено на последните промени в банковия надзор.

5.1.4 Многообразие и приобщаване

Банковият надзор в ЕЦБ се стреми да създаде работна култура, която използва предимствата на многообразието и приобщаването и дава възможност на всеки служител да изразява индивидуалността си на работното място. Като част от тази концепция постигането на баланс между половете продължава да бъде ключов стратегически приоритет. В банковия надзор на ЕЦБ 42% от служителите са жени, като делът им варира на различните нива в йерархията. При анализаторите жените наброяват 49%, а при експертите – 42%. На ниво ръководители на екип и ръководен персонал делът им е съответно 33% и 35%, докато 42% от висшите ръководни длъжности са заети от жени. ЕЦБ ще продължи да полага усилия за постигане на баланс между половете.

Диаграма 1

Персонал на банковия надзор в ЕЦБ в числа

5.2 Цифровизация, рамка за отчитане на данните и управление на информацията

5.2.1 Основни задачи в областта на цифровизацията и технологична стратегия на ЕНМ

През 2024 г. Надзорният съвет на ЕЦБ одобри нова технологична стратегия за европейския банков надзор, обхващаща периода от 2024 г. до 2028 г. – технологичната стратегия на ЕНМ. Банковият сектор става все по-сложен, а надзорните ресурси – по-ограничени, и по тази причина стратегията е насочена към потребностите на европейския банков надзор в областта на цифровизацията с цел укрепване на ефективния модел за рисково базиран надзор.

Технологичната стратегия на ЕНМ е изградена от съществуващите основни системи и внедряването на 14 приложения за надзорни технологии (suptech). Тя се състои от два основни стълба: технологиите и хората. С насоченост върху двата тя ще доведе до усъвършенстване на надзорните практики чрез авангардни технологии, като същевременно ще държи надзорниците в центъра на технологичното развитие.

Що се отнася до технологичния стълб, стратегията целѝ да опрости и консолидира ИТ средата, за да насърчи ефективния и съгласуван надзор, което е от полза както за надзорните органи, така и за банките. Основните цели включват интегриране на основните системи и технологични инструменти и извеждане от експлоатация на остарели системи. В този смисъл т.нар. Project Olympus се стреми да създаде по-интегрирана ИТ среда в европейския банков надзор. В резултат ще бъде изграден единен център на надзора – универсална платформа, предоставяща на надзорниците съществена информация с цел оптимизиране на задачите, повишаване на ефективността и подобряване на сътрудничеството между екипите. Той също така ще консолидира каналите, използвани от банките за обмен на информация с ЕЦБ, в единен портал на ЕНМ. Това значително ще съкрати работата на банките в областта на отчетността и ще опрости свързаната с нея комуникация с надзорните органи.

В технологичната стратегия на ЕНМ се набляга и върху отговорното използване на генеративен ИИ за укрепване на надзорните процеси. Например мащабното разширяване на езиковия модел Athena – платформата за ИИ на европейския банков надзор за текстов анализ, ще позволи на надзорните органи да обработват огромен обем документи, да извличат информация и ефективно да съставят текстове.

Вторият стълб – хората, е също толкова важен. Съгласно технологичната стратегия на ЕНМ всички инструменти са разработени така, че да отговарят на нуждите на надзорните органи. В стратегията се подчертава и значението на висококачественото обучение и насърчаването на цифровата култура на всички равнища и за всички функции. Този подход гарантира, че надзорниците напълно разбират новите технологии и знаят как да ги използват по възможно най-добрия начин.

Прилагането на технологичната стратегия на ЕНМ за 2024–2028 г. ще предостави на надзорниците подходящите инструменти и технологии, за да изпълняват ефективно задачите си. Това ще има положителни последствия за банките – модерната и оптимална ИТ среда ще насърчава последователния, ефективен и навременен надзор, ще намалява отчетната тежест, ще увеличава прозрачността и в крайна сметка ще спомогне за гарантирането на сигурността и стабилността на европейския банков сектор.

5.2.2 Развитие на рамката за отчитане на данни

ЕЦБ и НКО се подготвят за прилагането на актуализираната рамка за отчитане на ЕБО, която включва промени в съдържанието и отразява новите изисквания, произтичащи от РКИ III и ДКИ VI. С нея се въвежда и нова архитектура на таксономията с очаквана първа референтна дата – 31 март 2025 г.

За спазването на изискванията за отчетност, въведени в РКИ III, банките трябва да извършат няколко технически адаптации на системите си за вътрешно отчитане в рамките на кратък период от време. Например въвеждането на долна граница на капиталовото изискване поражда необходимост от допълнителни данни за банките, използващи вътрешни рисково базирани модели. Предвид новите правила и с цел намаляване на разходите на банките по прилагането и осигуряване на достатъчно време за тяхната подготовка, крайният срок за отчитането на надзорната информация, изисквана съгласно актуализираната рамка, беше удължен до 30 юни 2025 г. В допълнение към отчетността по актуализираната рамка на ЕБО надзорните органи изискват от банките и специална информация, която им е необходима, за да изпълняват надзорните си задачи, например с цел наблюдение на динамиката на нововъзникващи рискове. ЕЦБ поддържа база данни за подобно събиране на специални данни с цел наблюдение и управление на отчетната тежест.^[50] Банките трябва да са в състояние да реагират на предизвикателствата, за да отговорят на надзорните очаквания относно доброто управление и възможностите за агрегиране на данните.

През 2024 г. ЕЦБ разработи методология за установяване на съществени случаи на повторно подадени надзорни данни в обхвата на техническите стандарти за изпълнение на ЕБО и за обобщаване на причините за повторното подаване. Методологията се основава на изводите от проведеното от ЕЦБ през 2023 г. пилотно проучване.

ЕЦБ предостави на банките годишния Доклад на ръководството относно управлението и качеството на данните (виж раздел 1.2.3.2). Той включва количествени показатели на равнище банки и въпросник и има за цел да подобри отчетността на органите на управление. Това помага на надзорните органи и на банките да откриват и отстраняват недостатъците при агрегирането и отчитането на данните за рисковете.

Като част от продължаващите усилия за управление на разходите по отчетността ЕЦБ оценява събирането на данни за бизнес модела и капиталовата адекватност с оглед на установяването на области, които могат да бъдат оптимизирани и стандартизирани. Това би позволило на поднадзорните институции да отговорят по-ефективно на очакванията относно агрегирането на данните и способността за отчитане на рисковете (виж раздел 1.2.3.2).

През 2024 г. ЕЦБ разшири тримесечната си надзорна банкова статистика, като добави по-подробни разбивки на съотношението на необслужваните кредити и кредитите и авансите със значително увеличение на кредитния риск. Данните за година назад в таблиците за приходите и разходите бяха коригирани, за да се отрази линейното преизчисляване за година, което улесни сравняването на данните между различни времеви периоди. Значително бе подобрен графикът за публикуване на тримесечната надзорна банкова статистика, което позволи по-ранното публикуване на данни (30 вместо 40 работни дни след датата на подаване съгласно техническите стандарти за изпълнение).

И накрая, ЕЦБ извърши годишното съпоставяне на данни между подбрани оповестявания по Стълб III и надзорната отчетност, насочвайки вниманието си върху банковите експозиции към климатичните рискове. Това доведе до съществено подобряване на съответствието и качеството на данните. Извлечените данни бяха публикувани на уебсайта на ЕЦБ за банковия надзор заедно с придружаващо разяснение относно основните резултати.

5.2.3 Управление на информацията

Системата за управление на информацията (IMAS) е набор от основни ИТ системи, които поддържат надзорните процеси. Тя се използва от европейските банкови надзорни органи и поднадзорните лица за цифрово свързване и достъп до споделена информация.

През 2024 г. IMAS продължи да се развива и адаптира към промените във финансовата система и регулирането ѝ, както и към надзорната методология и стратегия. Основните промени в IMAS бяха свързани с реформата на процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) (виж раздел 1.3.1). Сега в рамките на IMAS надзорните органи могат да започнат по-рано годишните си оценки на риска според вида му и по-лесно да интегрират резултатите от други надзорни процеси в ПНПО, както и в рамката на ЕЦБ за ескалиране на надзорните мерки.

Освен това преди влизането в сила на Регламента за оперативната устойчивост на цифровите технологии беше въведен и нов процес, който позволява автоматизираното получаване на отчети за големи инциденти от поднадзорните лица и последващата надзорна оценка в IMAS.

През 2024 г. бяха усъвършенствани и други надзорни процеси в IMAS. Те включваха проверките на място и проверките на вътрешните модели, оценките на значимостта, процедурите по принудително изпълнение и налагане на санкции, оценките на плановете за възстановяване, програмата за извършване на надзорни проверки и оперативно планиране, както и хранилището на данни и информационните услуги за изготвяне на самостоятелни доклади и таблата с наличните надзорни данни.

Освен това в портала на IMAS бяха добавени нови процеси, позволяващи цифрово взаимодействие между поднадзорните лица и надзорните органи. Това включваше: 1) онлайн наблюдение на неизпълнените надзорни мерки и действията за отстраняването им; 2) проверки на място с цел преглед на кредитното качество; и 3) актуализация на съществуващите процеси, включително оценката за надеждност и пригодност и придобиването на квалифицирани дялови участия. Беше усъвършенстван и онлайн формулярът за оценките за надеждност и пригодност, което улесни процеса за подаване на нови заявления от поднадзорните лица.

6 Управление на европейския банков надзор

6.1 Изисквания за отчетност

Годишният доклад е едно от основните средства, с които банковият надзор в ЕЦБ се отчита пред Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз (Съвета на ЕС), както изисква Регламентът за ЕНМ. Регламентът предвижда надзорните задачи на ЕЦБ да се подчиняват на целесъобразни изисквания за прозрачност и отчетност. ЕЦБ придава голямо значение на поддържането и цялостното прилагане на рамката за отчетност, описана подробно в Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент (ЕП) и ЕЦБ и в Меморандума за разбирателство между Съвета на ЕС и ЕЦБ. През годините ЕЦБ разширяваше обхвата на взаимодействието си с Европейския парламент извън упоменатите в Междуинституционалното споразумение клаузи, подчертавайки допълнително значението, което ЕЦБ придава на отчетността.

През 2024 г. председателят на Надзорния съвет се яви пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент на три редовни публични изслушвания. По време на публичното изслушване на 21 март председателят представи Годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност през 2023 г. Другите две редовни публични изслушвания се проведоха на 2 септември и на 18 ноември. Обсъжданията бяха насочени към стоящите пред банките предизвикателства, в частност макроикономическата несигурност, цифровизацията, свързаните с климата и околната среда рискове и геополитическия риск. Председателят даде разяснения и относно положените в последно време усилия за укрепване на надзора. В центъра на обсъжданията бе прилагането на „Базел III“ и на законодателните досиета за укрепване на банковия съюз, като например прегледът на рамката за управление на кризи и гарантиране на депозитите и Европейската схема за гарантиране на депозитите.

През 2024 г. председателят на Надзорния съвет отговори на три писмени въпроса от членове на Европейския парламент, свързани с банковия надзор, и на един писмен въпрос, зададен от член на национален парламент в съответствие с изискването за отчетност на ЕЦБ по отношение на националните парламенти. Всички писма с отговори до членове на Парламента бяха публикувани на уебсайта на ЕП. Писмата се отнасяха до лихвените проценти по депозитите, ипотеките на жилища със строителни дефекти, капиталовите изисквания и конкурентоспособността на банките в ЕС, както и оперативната устойчивост в условията на цифрова трансформация.^[51]

В съответствие с Междуинституционалното споразумение ЕЦБ предостави на Европейския парламент и протоколите от заседанията на Надзорния съвет, както и резюметата от семинарите на Надзорния съвет.

Освен това, с цел допълнително насърчаване на диалога с Европейския парламент, банковият надзор в ЕЦБ отговори на коментарите и предложенията, отправени от Европейския парламент в неговата Резолюция относно банковия съюз – Годишен доклад за 2023 г. В своя отговор ЕЦБ коментира тенденциите в банковия сектор и в законодателните досиета във връзка с банковия надзор. Това включваше свързаните с лихвените проценти и качеството на активите рискове, нахлуването на Русия в Украйна, експозициите на банките към екологичен, социален и управленски риск, рамката за управление на кризи и застраховане на депозитите и Европейската схема за гарантиране на депозитите, както и борбата с изпирането на пари и многообразието в съвета на директорите на финансовите институции.

Що се отнася до взаимодействието със Съвета на ЕС през 2024 г., на 13 май и 4 ноември председателят на Надзорния съвет взе участие в две срещи за обмен на мнения с Еврогрупата. Приблизително по това време ЕЦБ публикува обзор на свързаните с това надзорни дейности^[52]. Основните разисквани теми засягаха първото десетилетие от съществуването на европейския банков надзор, състоянието на европейската банкова система в настоящата макроикономическа и геополитическа среда, надзорните приоритети, както и регулаторни и институционални въпроси.

6.2 Прозрачност и комуникация

През 2024 г. председателят и заместник-председателят на Надзорния съвет произнесоха 33 речи, а представителите на ЕЦБ в Надзорния съвет – 11. Те дадоха общо 23 интервюта и публикуваха девет статии в блогове и авторски рубрики. Председателят проведе и една пресконференция за резултатите от процеса по надзорен преглед и оценка за 2024 г. Банковият надзор в ЕЦБ излъчи два подкаст епизода и публикува 22 прессъобщения, както и други материали, включително писма до членове на ЕП, указания за банките и надзорна статистика. Тримесечният „Надзорен бюлетин“ – електронно издание с над 10 000 абонати, предоставяше информация и актуализации във връзка с текущи надзорни проекти и констатации. ЕЦБ очертава също и по-важните теми на европейския банков надзор в каналите си в социалните мрежи, като използва състезателни игри и кратки видеоклипове тип „reels“, за да обясни основните понятия пред по-младата аудитория.

През 2024 г. банковият надзор на ЕЦБ проведе първия си стрес тест за киберустойчивост и стартира три обществени консултации. Предмет на консултациите бяха Ръководството за управлението и културата по отношение на рисковете (виж раздел 1.2.3.1), Ръководството относно възлагането на услуги в облак на доставчици на услуги в облак (виж каре 1) и преработените политики относно възможностите за избор и преценка, с които разполагат надзорните органи според правото на ЕС (виж каре 3). След извършения от експертната група преглед на ПНПО и получената обратна информация, предоставена от Европейската сметна палата, ЕЦБ преработи ПНПО с цел надзорните ѝ процеси да останат ефективни и ефикасни. Пост в блог, публикуван от председателя, и списък от често задавани въпроси представиха основните елементи от новия ПНПО (виж раздел 1.3.1).

За насърчаване на диалога с пазарните специалисти ЕЦБ проведе две срещи на Групата за контакт на банковия надзор с пазара, като дискусиите бяха насочени към прогнозите за рисковете пред европейския банков сектор, оценките на банките в международния контекст и тяхната ИТ сигурност и киберустойчивост. В допълнение, при посещенията си в националните компетентни органи председателят на Надзорния съвет се срещна и с представители на организации на гражданското общество в 13 държави.

През 2024 г. ЕЦБ отговори на 923 запитвания от обществеността по въпроси на банковия надзор. По-конкретно, отговорите бяха свързани с климатичния риск, стрес теста за киберустойчивост, банковите лицензи и одобрения и надзорните политики и рамки, по-специално вътрешните модели. В Центъра за посетители ЕЦБ проведе лекции по банков надзор за 469 участници и запозна 12 798 посетители с най-важните задачи на Европейската централна банка и с основите на европейския банков надзор.

6.3 Вземане на решения

6.3.1 Заседания и решения на Надзорния съвет и Ръководния комитет

През 2024 г. Надзорният съвет на ЕЦБ проведе 14 заседания. Шест от тях се състояха във Франкфурт на Майн и едно – в Кипър. Останалите бяха проведени чрез видеоконферентна връзка.

Освен това по покана на Banka Slovenije Надзорният съвет проведе през октомври 2024 г. стратегическа среща в Любляна.

През 2024 г. Ръководният комитет^[53] на Надзорния съвет заседава четири пъти чрез видеоконферентна връзка.

Ръководният комитет проведе 12 допълнителни заседания с акцент върху цифровизацията, опростяването на процесите в ЕНМ и интеграцията в рамките на ЕНМ. Те се състояха чрез видеоконферентна връзка, като в тях можеха да участват всички членове на Надзорния съвет, проявили интерес.

През 2024 г. ЕЦБ прие 2174 надзорни решения^[54] относно конкретни поднадзорни лица (диаграма 2). От тях 1312 бяха приети от ръководители на работни звена в ЕЦБ в съответствие с общата рамка за делегиране на правомощия за вземане на решения относно правни инструменти, свързани с надзорни задачи. Управителният съвет прие 845 решения съгласно процедурата при липса на възражения въз основа на проект за предложение на Надзорния съвет. В този брой са включени 123 операции (например създаването на клонове), които ЕЦБ по презумпция одобри без възражения в законоустановените срокове.

По-голямата част от надзорните решения бяха свързани с оценки за надеждност и пригодност (50,7%), собствен капитал (12,2%), национални правомощия (9,0%), вътрешни модели (6,9%), ПНПО (4,4%) и квалифицирано дялово участие (4,2%).

В допълнение към окончателните проекти на решения за конкретни банки, внесени в Управителния съвет за одобрение, Надзорният съвет прие решения по няколко въпроса от всеобщ характер. Те бяха свързани най-вече с: технологичната стратегия на ЕНМ за 2024–2028 г.; надзора върху свързаните с ИТ сигурността рискове; стрес теста за киберустойчивост през 2024 г.; прилагането на Закона за цифровата оперативна устойчивост в надзорната рамка; прегледа на рамката на ЕЦБ относно упражняването на правото на избор и оценка; свързаните с климата и околната среда рискове; по-нататъшното усъвършенстване на рамката за ПНПО; и надзорните приоритети за 2025–2027 г. Някои от тези решения бяха изготвени от временни структури, упълномощени от Надзорния съвет. Те включваха представители на ЕЦБ и НКО, които извършиха подготвителната работа по съответните теми.

Някои решения на Надзорния съвет доведоха и до изготвянето на публично достъпни ръководства, доклади и прегледи, като например актуализираното Ръководство на ЕЦБ за вътрешните модели.

Надзорният съвет прие по-голямата част от решенията си чрез писмена процедура^[55].

Към януари 2024 г. 32 от 113-те банкови групи под прекия надзор на ЕЦБ поискаха да получат официалните решения на ЕЦБ на официален език на ЕС, различен от английски.

Диаграма 2

Решения на Надзорния съвет през 2024 г.

6.3.2 Дейност на Административния съвет за преглед

Административният съвет за преглед е орган на ЕЦБ с членове, които са индивидуално и колективно независими от ЕЦБ и имат за задача, при допустимост на искането за преглед, да извършват преглед на решенията, приети от Управителния съвет по надзорни въпроси.

През 2024 г. Административният съвет за преглед получи четири искания за административен преглед на надзорни решения на ЕЦБ (таблица 14). В Секретариата на този съвет бе получена и друга кореспонденция, която бе препратена до компетентните структурни звена на ЕЦБ. Административният съвет за преглед проведе 21 заседания, 15 от които бяха онлайн, а 6 бяха присъствени, включително една изнесена среща в Загреб, Хърватия.

Две от исканията за преглед бяха свързани с придобиването на квалифицирано дялово участие. И в двата случая, след изслушване на заявителите, Административният съвет за преглед предложи на Надзорния съвет решението да бъде заменено с друго решение с идентично съдържание. Третото искане, касаещо отнемането на лиценз, бе признато за недопустимо от Административния съвет за преглед. Четвъртото искане беше оттеглено от заявителя.

Административният съвет за преглед публикува и доклад с подробно описание на дейността си през последните десет години.

През 2024 г. председател на Съвета бе Пенти Хакарайнен. Останалите членове на Съвета бяха Андре Камилери (заместник-председател), Ф. Хавиер Аристеги Янес, Рене Смитс и Кристиане Кампил. Дамир Одак беше заместник-член. Мандатите на г-н Камилери, г-н Аристеги Янес и г-н Смитс изтекоха през септември 2024 г. Управителният съвет назначи Едуар Фернандез-Боло, Илиас Пласковитис и Верица Трстеняк за техни правоприемници с мандат от пет години. Информацията за настоящия състав на Административния съвет за преглед е налична на уебстраницата на Административния съвет за преглед на ЕЦБ.

6.3.3 Ресорни области на представителите на ЕЦБ в Надзорния съвет

Съгласно Регламента за ЕНМ и Решение 2014/4 на ЕЦБ^[56] Управителният съвет назначава четирима представители на ЕЦБ в Надзорния съвет. Представителите подпомагат председателя и заместник-председателя на Надзорния съвет и представляват банковия надзор в ЕЦБ във вътрешен и външен план.

През 2024 г. представители на ЕЦБ в Надзорния съвет бяха Шерщин аф Йокник, Едуар Фернандез-Боло, Елизабет Маккол и Аннели Туоминен. Мандатите на г-жа аф Йокник, г-н Фернандез-Боло и г-жа Маккол изтекоха през годината. Управителният съвет назначи Патрик Монтание, Шарън Донъри и Педро Мачадо за техни правоприемници.

6.4 Прилагане на Кодекса за поведение

В съответствие с член 19, параграф 3 от Регламента за ЕНМ ЕЦБ създаде етична рамка за високопоставени служители, ръководен и редови персонал на ЕЦБ. Тя се състои от единния Кодекс за поведение на високопоставени служители на ЕЦБ, специална глава в Правилата за персонала на ЕЦБ и Насоките за определяне на принципите на етичната рамка на единния надзорен механизъм. Прилагането и по-нататъшното разработване на рамката се подпомагат от Комитета по етика на ЕЦБ, Службата за съответствие и управление и Комитета по етични въпроси и съответствие.

Разширените правила за частните финансови сделки и свързаните с тях задължения за прозрачност, които влязоха в сила през 2023 г., доведоха до увеличение на исканията, подадени до Комитета по етика, особено за получаване на предварително разрешение за продажба на наследени активи. От 2024 г. ЕЦБ започна също така да публикува частните финансови сделки, извършени от високопоставени служители на ЕЦБ през предходната календарна година, включени в приложение към годишните им декларации за конфликт на интереси.

В съответствие с мандата си Комитетът по етика подготви годишната оценка на декларациите за конфликт на интереси на членовете на Надзорния съвет преди публикуването им на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ. Комитетът отговори и на исканията за консултации, подадени от високопоставени служители на банковия надзор в ЕЦБ, като във връзка с това изготви 16 становища, повечето от които относно уведомления при прекратяване на трудовите правоотношения. Становищата на Комитета по етика се публикуват на уебсайта на ЕЦБ шест месеца след датата на издаването им.

През 2024 г. Службата за съответствие и управление продължи усилията си за цифровизиране с цел да предоставя на служителите съвети по етични въпроси по ускорен и по-лесен за ползване начин. През 2024 г. броят на запитванията, за които се изисква участие на служители на Службата, бе 3070 спрямо 2767 през 2023 г. Приблизително 44% от исканията за консултация бяха подадени от служители на банковия надзор в ЕЦБ. И накрая, наблюдението над свързаните с бизнес практики рискове се засили, като в портала на IMAS бяха включени декларациите за конфликт на интереси на ръководителите на мисии и членовете на екипите за извършване на проверки.

Графика 7

Обзор на получените през 2024 г. запитвания от служители на банковия надзор в ЕЦБ

(брой запитвания)

В допълнение към учебните курсове и програмите за електронно обучение Службата за съответствие и управление организира информационни кампании относно етичната рамка, като например Дните на отворените врати по етика за новопостъпили служители и Инициативата за повишаване на етичната осведоменост през октомври, и подкрепи кампанията на ЕЦБ за по-голяма осведоменост при подаване на сигнали за нарушения. Световният ден на етиката през 2024 г., организиран с подкрепата на ръководството на ЕЦБ, предостави на всички служители информационни щандове по етични въпроси и опреснителни беседи относно правилата за частните финансови сделки, прекратяването на трудовите правоотношения, срещите с външни лица и приемането на подаръци и покани.

С цел избягване на действителни или предполагаеми ситуации на „кадрова въртележка“ между държавния и частния сектор Службата за съответствие и управление изготви оценка на възможни конфликти на интереси, които могат да възникнат при служители, обмислящи предложения за работа от частния сектор, като предостави консултации относно приложимите правила и наложи мерки за намаляване на последствията, когато е целесъобразно. От напусналите през 2024 г. служители в шест случая беше въведена временна забрана за постъпване на нова работа в съответствие с рамката за етично поведение. В 19 случая бяха наложени допълнителни защитни мерки, като например преразпределяне на задачи, прехвърляне на служители на други длъжности и/или ограничаване на правата на достъп, за да се избегне ситуация на „кадрова въртележка“. По този начин изчаквателният период протича в рамките на институцията.

Службата за съответствие и управление организира годишни проверки за спазване на правилата за частните финансови сделки на членове на персонала и високопоставени служители на ЕЦБ. Както и в предходни години, бяха установени ограничен брой случаи на неспазване, като приблизително 55% от тях бяха от страна на служители на банковия надзор в ЕЦБ. Нито един от тях не бе свързан с умишлено нарушение или друго сериозно несъответствие с етичната рамка.

Комитетът по етика и съответствие представлява форум за обмен и сътрудничество в рамките на Евросистемата и ЕНМ по въпроси, свързани с етиката и почтеността. През 2024 г. Комитетът продължи да работи по прилагането на етичните насоки на ЕНМ и Евросистемата и организира тематични сесии с външни лектори, на които присъстваха представители на 50 европейски и международни институции. За да отбележи Световния ден на етиката, Комитетът стартира информационна кампания с табла на тема „Етиката: нашият общ компас“. Тя беше подготвена на всички езици на ЕС, което подчертава споделения ангажимент за високи етични стандарти и принципи.

6.5 Принцип на разделение между задачите, свързани с паричната политика, и задачите на надзора

През 2024 г. принципът на разделение между задачите по паричната политика и задачите на надзора се прилагаше главно по отношение на обмена на информация между различните области на политиката.

В съответствие с Решение ЕЦБ/2014/39 относно прилагането на разделение между функцията, свързана с паричната политика, и надзорната функция на ЕЦБ^[57] обменът на информация беше подчинен на изискването за „необходимост да се знае“ – всяко функционално звено трябваше да докаже, че изискваната от друго звено информация му е била необходима, за да постигне целите си по отношение на политиката.

Съгласно Решение ЕЦБ/2014/39 се изисква одобрение на Изпълнителния съвет за обмена на неанонимизирани данни от общото отчитане (COREP) и от финансовото отчитане (FINREP), на други необработени данни и информация, съдържаща оценки или препоръки по политиката. Структурните звена на двете свързани с политиката функции на ЕЦБ обменяха тези данни съгласно рамката, одобрена и периодично преразглеждана от Изпълнителния съвет.

Когато исканата информация се отнасяше до анонимизирани данни или до информация, която не е чувствителна от гледна точка на политиката, достъпът до поверителна информация беше предоставян пряко от функционалното звено в ЕЦБ, притежаващо информацията, в съответствие с Решение ЕЦБ/2014/39.

Продължава споделянето на данни, свързани с въздействието върху банковия сектор на инвазията на Русия в Украйна, което бе задействано през февруари 2022 г. съгласно извънредната разпоредба на член 8 от Решение ЕЦБ/2014/39, при стриктното спазване на изискването за „необходимост да се знае“.

Разделението на равнище органи за вземане на решения не породи проблеми и не се наложи намеса от страна на Групата за посредничество.

7 Отчитане на изпълнението на бюджета

7.1 Разходи за 2024 г.

Съгласно Регламента за ЕНМ от ЕЦБ се изисква да заделя достатъчно ресурси, за да изпълнява ефективно надзорните си задачи. Тези ресурси се финансират посредством надзорни такси, поемани от лицата, подлежащи на пряк и непряк надзор от страна на ЕЦБ. Тя полага всички усилия за приоритетно пренареждане и оптимизиране на ресурсите си, за да гарантира, че надзорът може да изпълнява адекватно задачите си в променящата се среда, като по този начин повишава своята ефективност и ограничава разходите си в съответствие с ангажимента за постигане на стабилност на разходите на цялата организация.

Разходите за надзорните задачи се вписват отделно в бюджета на ЕЦБ. Те се състоят от преките разходи за банковия надзор на ЕЦБ. Надзорната функция разчита също на споделени услуги, предоставяни от поддържащи структурни звена в ЕЦБ^[58].

Управителният съвет изпълнява функциите на бюджетен орган на ЕЦБ. Той приема годишния бюджет на ЕЦБ по предложение на Изпълнителния съвет, като се консултира с председателя и заместник-председателя на Надзорния съвет по въпросите, свързани с банковия надзор. Управителният съвет получава съдействие от Бюджетния комитет, който се състои от представители на всички национални централни банки от Евросистемата и на ЕЦБ. Бюджетният комитет подпомага Управителния съвет, като му предоставя оценки на докладите на ЕЦБ относно бюджетното планиране и контрола.

През 2024 г. действителните годишни разходи за надзорните задачи на ЕЦБ възлязоха на 680,6 млн. евро, или с 3,0% повече от прогнозните разходи в размер на 661,0 млн. евро, обявени през март 2024 г. Това отразява по-доброто от очакваното усвояване на бюджета, достигайки 97,4% от планираните разходи за надзорни задачи през 2024 г. в размер на 698,9 млн. евро.

Класификациите, представени в тaблица 15, се използват за разграничаване на годишните разходи, подлежащи на възстановяване посредством годишни надзорни такси от поднадзорните лица въз основа на надзорния им статут като значими или по-малко значими институции в съответствие с член 8 от Регламента относно таксите^[59].^[60] В таблица 16 е представена по-подробна информация за разходите на базата на извършените дейности.

През 2024 г. разходите за надзорни задачи нараснаха с 4,2% спрямо 2023 г., когато възлязоха на 653,5 млн. евро. Това увеличение на общите разходи с 27,1 млн. евро на годишна база отразява по-голямото усвояване на планирания бюджет за всички надзорни функции, както и продължаващото влияние на инфлацията. Освен това засилените надзорни дейности, а именно във връзка с цялостният преглед на портфейла за заемно финансиране (виж раздел 1.3.5) и редовните прегледи на качеството на активите, доведоха до по-високи разходи, свързани с функциите по дистанционен надзор и наблюдение.^[61] По подобен начин продължаващите промени и усъвършенстването на предназначените за банковия надзор ИТ системи увеличиха разходите на функциите, свързани с политиката, и консултативните и регулаторните функции, както и на надзорната статистика през 2024 г. За разлика от тях, разходите за макропруденциални задачи бяха по-ниски, тъй като през 2024 г. не бяха проведени координирани от Европейския банков орган стрес тестове в ЕС.

За допълване на вътрешните си ресурси ЕЦБ използва услугите на външни консултанти с цел да осигури специализирани експертни познания и опит или интегрирани консултации под квалифицирано ръководство, особено по време на максимално натоварване. През 2024 г. ЕЦБ изразходва за консултантски услуги по основни надзорни задачи 42,1 млн. евро – с 8,2 млн. евро повече спрямо 2023 г. Тези разходи включваха 11,3 млн. евро за развитие на ИТ системите, 18,7 млн. евро за надзорни инициативи (виж раздели 2.1.1.2 и 1.3.5) и 11,8 млн. евро за надзорни задачи на място, включително презгранични мисии. Повече информация за тези дейности може да се намери в глава 1. Освен това разходите за консултантски услуги в размер на 10,5 млн. евро бяха отчетени от структурните звена, които подпомагат надзорната функция на ЕЦБ, и са свързани предимно с експлоатацията и поддръжката на ИТ системите.

През 2024 г. се наблюдаваше увеличение спрямо 2023 г. с 1,7 млн. евро на разходите за служебни пътувания, свързани с надзорната дейност, които възлязоха общо на 13,1 млн. евро. Това отразява по-високите разходи, свързани с използването на вътрешни ресурси за надзорни дейности на място, както и по-високите цени, касаещи служебните пътувания.

Разпределението на разходите на пряко присъщи за изпълнение на надзорните задачи в ЕЦБ и на разходи за споделените услуги беше като цяло сходно с това от предходната година (графика 8).

Графика 8

Разходи за надзорните задачи на ЕЦБ по категории

(млн. евро)

Пряко присъщите разходи през 2024 г. в размер на 410,5 млн. евро включват разходите за основен надзорен персонал, за надзорни инициативи (включително разходи, свързани с прегледи на качеството на активите) и други оперативни разходи, като служебни пътувания и обучение. Те включват още и текущите разходи за специализирани информационни технологии, като системата за управление на информацията (IMAS) и платформата за отчитане на сметки за стрес тестове (STAR) и свързаните с тях проекти, както и за развитието на надзорните технологии (виж раздел 5.2.1).

В категорията „споделени услуги“ разходите възлязоха на 270,2 млн. евро, обхващайки услуги, които се използват както от централнобанковата функция, така и от функцията по надзор.^[62] Тези разходи се разделят между двете функции чрез механизъм за разпределяне на разходите, който използва секторни стандартни показатели, като еквиваленти на пълно работно време, офисни площи и брой заявки за превод. ЕЦБ е поела ангажимент да работи усилено за подобряване на ефективността, затова тя редовно усъвършенства показателите за разпределение на разходите.

През 2024 г. разходите за пряко присъщи информационни технологии и свързаните с тях проекти включват амортизационните разходи за IMAS и STAR в размер на 18,9 млн. евро.

През 2024 г. общите пряко присъщи разходи нараснаха със 7,5 млн. евро спрямо 2023 г., което отразява увеличените дейности, свързани с надзорни инициативи, и разработването и поддръжката на ИТ системите, предназначени за банковия надзор. Увеличението с 14,6 млн. евро на тези разходни категории беше компенсирано от по-ниските разходи за персонал в сравнение с 2023 г., тъй като през 2024 г. нямаше стрес тестове, провеждани на всеки две години. Разходите за персонал за служителите, ангажирани с дейности по надзорни инициативи, се отчитат в категорията на надзорните инициативи вместо в категорията „разходи за персонала“.

Увеличението на годишна база на разходите за споделени услуги отразява разходите, свързани с инвестициите в ИТ хардуер и ИТ услуги, категоризирани като услуги в областта на информационните технологии. Допълнителното увеличение при всички споделени услуги като цяло бе в съответствие с темпа на инфлацията, но отразяваше и допълнителните разходи за 2024 г., включително приноса на ЕЦБ за разширяването на Европейското училище във Франкфурт (под формата на услуги за управлението на човешките ресурси).

7.2 Прогноза за таксите за банков надзор на ЕЦБ през 2025 г.

Планираните максимални средства в бюджета за надзорни задачи през 2025 г. възлизат на 703,8 млн. евро. В съответствие с продължаващата тенденция към по-добро изпълнение на бюджета ЕЦБ очаква почти напълно използване на планираните разходи през следващата година. Тази оценка отразява непрекъснатото инвестиране в надзорни технологии и включва допълнителен бюджет във връзка с новите правомощия, произтичащи от Закона за цифровата оперативна устойчивост, както и разходи за провежданите на всеки две години стрес тестове в ЕС, планирани за 2025 г. Освен това през 2025 г. се очакват разходи, свързани с преместването, тъй като ЕЦБ ще се помещава в две вместо в три сгради.^[63] Това увеличение на разходите ще бъде компенсирано от по-ниските амортизационни разходи за IMAS и STAR и ще продължи да бъде ограничавано поради трайния ангажимент на ЕЦБ за стабилизиране на разходите.

Годишната надзорна такса за 2025 г., която ще бъде начислена през 2026 г., ще бъде изчислена само в края на периода на таксуване и ще включва действителните разходи за цялата 2025 г., коригирани със суми, възстановени на или събрани от отделните банки за предишни периоди на таксуване, лихви за просрочено плащане и несъбираеми такси.

Делът от общата сума, който ще се начисли за всяка категория за 2025 г., се оценява на 95,8% за значимите институции и 4,2% за по-малко значимите.

7.3 Рамка за таксите за 2024 г.

Заедно с Регламента за ЕНМ, Регламентът относно таксите и свързаното с него Решение^[64] осигуряват правната рамка, съгласно която ЕЦБ начислява годишна надзорна такса за разходите, свързани с изпълнението на надзорните ѝ задачи.

7.3.1 Обща сума, която ще бъде начислена за период на таксуване 2024 г.

Годишната надзорна такса, която ще бъде начислена за периода на таксуване, обхващащ 2024 г., възлиза на 680,6 млн. евро. Тя се състои почти изцяло от действителните годишни разходи за 2024 г., възлизащи на 680,6 млн. евро, коригирани с 4538 евро за (нетно) възстановяване на суми на отделни банки за предходни периоди на таксуване и 78 283 евро за лихви по просрочени плащания, или обща корекция в размер на 73 746 евро.

Годишната надзорна такса може да бъде коригирана и с отписани суми, които са несъбираеми. През 2024 г. подобна корекция не беше необходима.

Сумата за възстановяване на разходите чрез годишните надзорни такси се разделя на две части въз основа на статута на поднадзорното лице като значимо или по-малко значимо, следователно – според степента на надзорен контрол от страна на ЕЦБ. Разходите се разпределят между значимата или по-малко значимата институция в съответствие с методология, която непрекъснато се преразглежда въз основа на действително изпълняваните надзорни задачи.

През 2024 г. общата сума, начислена за значимите институции, е 651,4 млн. евро; за по-малко значимите институции тя възлиза на 29,2 млн. евро, или съответно 95,7% и 4,3% от общите разходи за надзорни задачи.

7.3.2 Индивидуални надзорни такси

На равнище банка или група таксите се изчисляват в зависимост от значимостта на банката и рисковия ѝ профил, като се използват фактори за годишната такса на поднадзорните лица.

Повече информация относно надзорните такси е налична на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ.

7.4 Други приходи, свързани с надзорните задачи на ЕЦБ

ЕЦБ има право да налага административни санкции на поднадзорните лица за неизпълнение на задълженията им съгласно приложимото банково право на ЕС относно пруденциалните изисквания (включително надзорните решения на ЕЦБ). Свързаните с това приходи не се вземат предвид при изчисляването на годишните надзорни такси, както и сумите за възстановяване по такива санкции, в случай че предишни решения за налагане на санкции са изменени или отменени. Съответните суми се отчитат в отчета за приходите и разходите на ЕЦБ. През 2024 г. приходите от санкции, наложени на поднадзорни лица, възлязоха на 15,6 млн. евро.

8 Правни актове, приети от ЕЦБ

Приетите от ЕЦБ правни актове включват регламенти, решения, насоки, препоръки и указания към националните компетентни органи. В настоящия раздел са посочени правните актове в областта на банковия надзор, които са приети от ЕЦБ през 2024 г. и публикувани в „Официален вестник на Европейския съюз“ и на уебсайта EUR-Lex. Включени са правните актове, приети съгласно член 4, параграф 3 от Регламента за ЕНМ, както и други, свързани с него, правни инструменти.

8.1 Регламенти на ЕЦБ

През 2024 г. ЕЦБ не прие регламенти в областта на банковия надзор.

8.2 Правни актове на ЕЦБ, различни от регламенти

ЕЦБ/2024/8
Решение (ЕС) 2024/871 на Европейската централна банка от 8 март 2024 година относно общата сума на годишните надзорни такси за 2023 година (ЕЦБ/2024/8) (ОВ L, 2024/871, 21.3.2024 г.)

ЕЦБ/2024/10
Решение (ЕС) 2024/902 на Европейската централна банка от 12 март 2024 година за изменение на Решение (ЕС) 2021/1486 за приемане на вътрешни правила относно ограниченията на правата на субектите на данни във връзка със задачите на Европейската централна банка, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ЕЦБ/2021/42) (ЕЦБ/2024/10) (ОВ L 2024/902, 22.3.2024 г.)

ЕЦБ/2024/18
Решение (ЕС) 2024/2023 на Европейската централна банка от 3 юли 2024 година за изменение на Решение ЕЦБ/2004/2 за приемане на Процедурния правилник на Европейската централна банка (ЕЦБ/2024/18) (OВ L, 2024/2023, 25.7.2024 г.)