Често задавани въпроси за ПНПО на бъдещето

Актуализация – 18 ноември 2025 г.

Защо направихме преглед на ПНПО?

Условията, в които функционира банковият надзор в ЕЦБ, се променят, настъпват структурни промени и възникват външни сътресения и нови рискове, създаващи среда на голяма несигурност. За да продължим да изпълняваме мандата си да поддържаме сигурни европейските банки, подложихме на преглед редовната си проверка на състоянието на банките – процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО), с цел да подобрим неговата ефикасност и ефективност. Взехме предвид коментарите от прегледа на ПНПО от експертната група и доклада, публикуван от Европейската сметна палата, както и коментарите на всички заинтересовани лица как да оптимизираме ПНПО.

Какво се стремихме да постигнем с прегледа на ПНПО?

Целта на реформата е да се постигнат по-прости и по-гъвкави надзорни процеси и по-кратки срокове за ПНПО. Тя също така има за цел да благоприятства и поддържа надзорна култура, която обръща по-голямо внимание на основните рискове, способства за индивидуална преценка от качествено естество за всяка банка и насърчава предприемането на решителни и навременни мерки, когато това е необходимо. И накрая, промените ще ни помогнат да комуникираме по-ясно с банките, над които упражняваме надзор, и да направим работата си по-ефективна, прозрачна и предвидима.

Как променяме ПНПО?

• По-фокусирана оценка на риска: надзорниците разполагат с повече гъвкавост да определят приоритетите си и да съсредоточават оценките си върху най-важните рискове. Те ще прилагат многогодишен подход, който им дава възможност да разглеждат задълбочено всички релевантни рискове в продължение на години, в съответствие с рамката за поносимост към риск, вместо всяка година да правят преглед на всички рискове. Този гъвкав подход ще позволи на съвместните надзорни екипи (СНЕ) да разпределят ресурсите си по-ефикасно, без да отслабват надзорните стандарти.
• По-добро интегриране на надзорните дейности: в новия ПНПО се засилва интеграцията на планирането на проверки на място, задълбочени анализи и хоризонтални тематични прегледи, така че да се получи структурирана и всеобхватна картина на рисковете на банките. Благодарение на подобреното планиране на надзорните дейности се използват в максимална степен синергиите, а банките придобиват по-ясна представа за надзорните приоритети.
• Използване на пълния надзорен инструментариум: по този начин е възможно по-ефективно и своевременно ескалиране, когато недостатъците не бъдат отстранени бързо. Инструментариумът включва задължителни изисквания от качествено естество и мерки за привеждане в изпълнение и налагане на санкции при необходимост.
• Усъвършенстване на комуникацията: Решенията по ПНПО са насочени пряко към основните рискове и надзорните очаквания. Ако оценките покажат, че не са настъпили съществени промени в рисковия профил на банката, решенията по ПНПО може да се актуализират по-рядко от веднъж годишно.
• Засилване на стабилността на методологията: надзорните методологии стават по-прости и по-стабилни. Стабилните методологии осигуряват последователност във времето и по този начин правят надзора по-предсказуем за банките и подобряват сравнителния анализ.
• Подобряване на използването на информационните технологии и аналитичните инструменти: програмата на ЕЦБ в областта на цифровите технологии предвижда инвестиции в ИТ системи и анализ на данни от 2024 г. до 2028 г., като това включва високи технологии като генеративен ИИ в помощ на рутинните задачи на надзорниците.

Как се променя графикът на ПНПО?

Графикът на ПНПО за 2025 г. е оптимизиран и процесът ще приключи до края на октомври – по-рано, отколкото в предишните години. Освен че ще осигурят своевременното уведомяване на банките за окончателните решения по ПНПО, промените са съобразени с целите за ефикасност в инициативата за реформа на процеса и ще направят надзора по-ефективен.

Основните етапи са следните:

• Предвижда се срещите в рамките на надзорния диалог да започнат в края на юни и да приключат до средата на юли. Този нов график изисква банките да направят всички необходими корекции и да се подготвят добре, за да има възможност за съдържателни надзорни обсъждания.
• Периодът на изслушване е определен да започне в началото на август. Предвид летния период срокът за правото на изслушване е удължен от две на четири седмици до края на месеца, като по този начин банките ще разполагат с повече време да прегледат проектите на решения по ПНПО и да се възползват от правото си на изслушване.
• Окончателните решения по ПНПО ще бъдат съобщени до края на октомври (спрямо декември в предишния цикъл). Надзорниците са решени да намалят времето за достигане до решение, като подпомагат и подобряват планирането на следващия надзорен цикъл.

Ако оценките показват, че няма съществени промени в рисковия профил на дадена институция и се смята, че не са необходими промени в съществуващите мерки, при определени условия решенията по ПНПО може да се актуализират с по-малка честота. Сега ще бъде разширен обхватът на този подход, който преди беше прилаган за ограничен брой банки.

При него се търси равновесие между ефективната и навременна комуникация и процедурната добросъвестност, като в крайна сметка се постига по-бърз и динамичен надзорен процес.

Как усъвършенстваме образеца за решение по ПНПО?

Новите решения по ПНПО са оптимизирани и съсредоточени върху най-важните рискове и надзорни мерки, така че надзорните опасения да бъдат ясно изложени пред банките.

Форматът на решенията по ПНПО през 2025 г. беше преразгледан, така че да се постигне повече яснота и целенасоченост. Основните установени проблеми и приложимите изисквания ще бъдат изложени в нарочни раздели на новите решения по ПНПО. Изискванията и препоръките от качествено естество ще бъдат представени в приложение, така че банките да могат бързо да определят най-важните действия и същевременно все пак да разполагат с подробно обяснение на надзорните очаквания. Във всеки случай на банките се напомня, че трябва да предприемат своевременно последващи действия по всички съобщени през годината надзорни мерки.

Целта на този нов формат е да се подобри прозрачността и да се оптимизира и улесни разбираемостта за банките на решенията по ПНПО. Това не означава, че се измества акцентът на надзора или че той е отслабен. Вследствие на въвеждането на преработения формат ще прекратим използването на „писма до ръководството“ като документи, придружаващи решенията по ПНПО. Срещите в рамките на надзорния диалог ще допълват тази комуникация, като ще осигуряват допълнителни подробности, които банките са приканени да споделят с управителните си съвети.

Как ще се променят последващите ни действия по надзорни констатации?

Разработихме нов степенуван подход към последващите действия от наша страна по надзорните констатации и мерки. Той ще помогне на надзорниците да насочат усилията си към най-сериозните проблеми и ще улесни последващите им действия по констатациите с по-малка тежест. Какво означава това:

• Не толкова сериозните констатации (всички от категория F1 и повечето от F2) ще се разглеждат по подразбиране под формата на „напомняния за действия“ (препоръки) или свързани с проучвания на вътрешните модели „напомняния за спазване на надзорните изисквания“ (задължения). За да бъдат отменени тези констатации, банките просто ще трябва да потвърдят, че са предприели нужните действия за осигуряване на съответствие с надзорните изисквания, така че няма да се налага да подават друга документация. Те ще трябва обаче да съхраняват всички данни, доказващи, че тези проблеми са били действително разрешени, за срок от пет години за целите на евентуални бъдещи последващи избирателни проверки. Мерките за констатации F1 и F2 ще включват стандартен текст и краен срок, освен ако СНЕ не реши друго.
• При тежки констатации (F3 и F4) СНЕ ще продължат рутинното си наблюдение.
• Външният ни портал ще дава на банките достъп до състоянието на всички констатации и мерки във всеки един момент.

Банките ще трябва да предприемат действия по констатациите с ниска степен на сериозност, като прилагат подходяща процедура за вътрешно управление. СНЕ няма да проверяват активно какви действия са предприели те по тези констатации, но може да извършват проверки на случаен принцип. Ако възникнат несъответствия по състоянието на корективните действия, СНЕ ще ги вземат предвид в текущите си оценки и може при необходимост да формулират нови конкретни констатации. В зависимост от естеството и повторяемостта на проблема това може да доведе до последващи надзорни действия или, в по-сериозни случаи, до мерки за привеждане в изпълнение.

Какво се случи след последното съобщение за преразгледаната методология за изискванията по Стълб II?

След като последно публикувахме информация относно преработената методология за изискванията по Стълб ІІ (P2R) през март тази година, се случиха много неща. Проведохме симулация с всички СНЕ, за да потвърдим, че чрез методологията се постигат целите за опростяване и ефикасност, както и за по-висока чувствителност към рискове, свързани със Стълб II. Това са рискове, които не са изобщо или в достатъчна степен покрити в Стълб I. Резултатите от симулацията бяха задоволителни, а методологията ще се приложи за цикъла на ПНПО през 2026 г.

Какво научихме от симулацията? Ще се променят ли капиталовите изисквания?

Коментарите на надзорните органи потвърждават, че новата методология е по-опростена и лесно приложима от предишния подход, но все така гарантира, че изискванията по Стълб II се определят в съответствие с оценките на рисковете в ПНПО. Тя няма да промени начина, по който се извършват прегледите и оценките на рисковете пред отделните банки.

Тъй като новата методология също е тясно свързана с оценките на рисковете в ПНПО и отразява надзорната ни представа за рисковия профил на всяка отделна банка, не очакваме тя да доведе до резки промени в капиталовите изисквания за системата. Капиталовите изисквания по Стълб ІІ за европейските банки ще продължават да отразяват индивидуалните им рискови профили и вътрешните контролни механизми, които са въвели за преодоляването на тези рискове.

Какво означава за банките на практика преминаването към новата методология?

Преразгледаната методология ще се прилага като част от ПНПО. Резултатът от него остава основният канал за информиране на банките относно надзорните очаквания и изисквания. Макар че подходът за определяне на изискванията по Стълб II се променя, банките ще продължат да получават ясна информация за това как оценките на отделните рискове се отразяват върху окончателния резултат.

С прехода към новата методология за банките ще стане по-лесно да разбират свързаните със Стълб II резултати и да предприемат съответните действия.

Кога ще бъде приложена новата методология за изискванията по Стълб II?

ЕЦБ ще започне да прилага новата методология от цикъла на ПНПО през 2026 г. Подробна информация за новата методология за P2R наскоро беше публикувана тук. Изискванията по Стълб II въз основа на новата методология ще влязат в сила от 1 януари 2027 г.

Как обхваща преработената методология за P2R препоръките от доклада на експертната група за ПНПО от 2023 г.?

Надзорният съвет взе решение за преразглеждане на методологията за P2R като част от по-широката реформа на ПНПО, като взе предвид препоръките на независима експертна група, публикувани през 2023 г. Целта е методологията да бъде опростена и по-устойчива.

Преработената методология е ефикасна и много по-лесно приложима. Това показа и симулацията с надзорниците. Рейтингите по ПНПО, които представляват най-силният елемент на надзорната ни методология, остават отправна точка за определянето на изискванията по Стълб II, а новата методология продължава да гарантира, че съществени рискове, които не са покрити изобщо или в достатъчна степен в Стълб I, могат да окажат пряко въздействие върху съответните P2R. Прилагането на преценка остава основен елемент на методологията, но е ограничено и се проверява от втората защитна линия.

Освен това новата методология за P2R вече не се основава на данни от ВААК. Все пак оценката на стабилността на ВААК продължава да се използва в оценките по ПНПО на бизнес моделите, вътрешното управление, мерките за контрол върху рисковете и цялостното управление на рисковете. Така тя може да окаже въздействие върху капиталовите изисквания. Това се отнася по-конкретно до Препоръка 2.3 от доклада на експертната група от 2023 г.

Освен това в съответствие с Препоръка 3.2. на експертната група с новата методология се дава възможност за по-пряко въздействие върху капиталовите изисквания по Стълб ІІ, ако потенциално трайни недостатъци, например свързани с вътрешните механизми за контрол и проблеми с институционалното управление, не бъдат отстранявани своевременно, а други надзорни мерки се окажат недостатъчни.