Често задавани въпроси за оптимизирането на ПНПО

Актуализация: 24 август 2026 г.

Защо направихме преглед на ПНПО?

Условията, в които функционира банковият надзор в ЕЦБ, постоянно се променят, настъпват структурни промени и възникват външни сътресения и нови рискове, създаващи среда на голяма несигурност. За да продължим да изпълняваме мандата си да поддържаме европейските банки сигурни и стабилни, през 2024 г. подложихме на преглед редовната си проверка на състоянието на банките – процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО). Основната цел беше да подобрим неговата ефикасност и ефективност. Затова взехме предвид коментарите от прегледа на ПНПО от експертната група и доклада, публикуван от Европейската сметна палата, както и коментарите на други заинтересовани лица как да оптимизираме ПНПО.

Какво искахме да постигнем с реформата на ПНПО?

Реформата въведе по-прости и по-гъвкави надзорни процеси и по-кратки срокове за ПНПО. Тя също така цели да благоприятства и поддържа надзорна култура, която обръща по-засилено внимание на основните рискове, способства за индивидуална качествена преценка за всяка банка и насърчава предприемането на решителни и навременни мерки, когато са необходими. И накрая, промените вече ни помагат да поддържаме по-ясна комуникация с банките, над които упражняваме надзор, и правят работата ни по-оптимална, прозрачна и предвидима.

Как се промени ПНПО?

• По-целенасочена оценка на риска: предоставихме по-голяма гъвкавост на надзорниците да определят приоритетите си и да съсредоточават оценките си върху най-важните рискове. Сега те прилагат многогодишен подход, който им дава възможност да разглеждат задълбочено всички релевантни рискове в продължение на години, в съответствие с рамката за поносимост към риск, вместо всяка година да правят преглед на всички рискове. Този гъвкав подход позволява на съвместните ни надзорни екипи (СНЕ) да разпределят ресурсите си по-ефикасно, без да компрометират надзорните ни стандарти.
• По-добро интегриране на надзорните дейности: укрепихме начина, по който интегрираме планирането на проверки на място, задълбочените анализи и хоризонталните тематични прегледи, така че да се получи структурирана и всеобхватна картина на рисковете на банките. Подобрените процедури за планиране на надзорните дейности могат да увеличат максимално полезните взаимодействия и да помогнат на банките да придобият по-ясна представа за надзорните приоритети.
• Използване на пълния надзорен инструментариум: усъвършенстваме процедурите си за отнасяне на въпроси до по-горна инстанция, за да насърчаваме надзорниците да използват пълния надзорен инструментариум, когато недостатъците не се отстранят бързо. Инструментариумът включва, наред с другото, и задължителни изисквания от качествено естество и мерки за привеждане в изпълнение и налагане на санкции.
• Усъвършенствана комуникация: решенията по ПНПО вече са пряко насочени към основните рискове и надзорните очаквания. След преразглеждането на насоките ни, ако оценките покажат, че не са настъпили съществени промени в рисковия профил на банката и няма нужда от издаване на нови изисквания, решенията по ПНПО може да се актуализират по-рядко от веднъж годишно.
• По-надеждна методология: опростихме надзорните си методологии и ги направихме по-стабилни. Ръководството за ПНПО вече се актуализира по-рядко, а промените се групират и издават наведнъж само в определени години, за да се избегне ежегодно въвеждане на нови елементи. Стабилната методологична рамка освен това гарантира последователност на оценките по ПНПО във времето. Така банките могат да разчитат на по-предвидим надзор, а резултатите от ПНПО могат по-прецизно да се съпоставят с референтите показатели в различните периоди и институции.
• Подобряване на използването на информационните технологии и аналитичните инструменти: текущата ни програма в областта на цифровите технологии включва едромащабни инвестиции в ИТ системи и анализ на данни с цел внедряване на високи технологии като генеративен ИИ в помощ на рутинните задачи на надзорниците.

Как се променя графикът на ПНПО?

Графикът на ПНПО беше оптимизиран през 2025 г. Сега процесът приключва до края на октомври всяка година – по-рано, отколкото преди измененията. Освен че гарантират навременно уведомяване на банките за окончателните решения по ПНПО, промените са съгласувани с целите за ефикасност по инициативата за реформиране на ПНПО и повишават ефективността на надзора.

Основни етапи:

• Срещите в рамките на надзорния диалог започват в края на юни и да приключат до средата на юли. Това разписание изисква банките да направят необходимите корекции в плановете си и да се подготвят добре, за да има възможност за съдържателни надзорни обсъждания.
• Периодът на изслушване започва в началото на август. Тъй като това съвпада с периода на летните почивки, срокът за правото на изслушване беше удължен от две на четири седмици до края на месеца, за да се даде повече време на банките да прегледат проектите на решения по ПНПО и да се възползват от правото си на изслушване.
• Окончателните решения по ПНПО се съобщават до края на октомври (спрямо декември в предишния цикъл). Надзорниците са решени да намалят времето за достигане до решение, с което освен това се подпомага и подобрява планирането на следващия надзорен цикъл.

Как усъвършенствахме образеца за решение по ПНПО?

Решенията по ПНПО вече са оптимизирани и съсредоточени върху най-важните рискове и надзорни мерки, така че надзорните опасения да бъдат ясно изложени пред банките.

Форматът на решенията по ПНПО беше преразгледан с цел по-голяма яснота и целенасоченост. Основните проблеми и приложимите изисквания са изложени в нарочни раздели на новите решения по ПНПО. Изискванията и препоръките от качествено естество са представени в приложение, така че банките да могат бързо да определят най-важните действия и същевременно все пак да разполагат с подробно обяснение на надзорните очаквания. Във всеки случай на банките се напомня, че трябва да предприемат своевременно последващи действия по всички съобщени през годината надзорни мерки.

Този усъвършенстван формат повишава прозрачността и помага на банките да разбират по-добре резултатите си от ПНПО. Това не означава, че се измества акцентът на надзора или че той е отслабен. Вследствие на така преработения формат прекратихме използването на „писма до ръководството“ като документи, придружаващи решенията по ПНПО. Срещите в рамките на надзорния диалог допълват тази комуникация, като осигуряват допълнителни подробности, които банките са приканени да споделят с управителните си съвети.

Как се променят последващите ни действия по надзорни констатации?

Разработихме нов степенуван подход към последващите действия от наша страна по надзорните констатации и мерки. Той помага на надзорниците да насочат усилията си към най-сериозните проблеми и улеснява последващите им действия по констатациите с по-малка тежест. Какво означава това?

• Не толкова сериозните констатации (всички от категория F1 и повечето от F2) се разглеждат по подразбиране под формата на „напомняния за действия“ (препоръки) или свързани с проучвания на вътрешните модели „напомняния за спазване на надзорните изисквания“ (задължения). За да бъдат отменени тези констатации, банките просто трябва да потвърдят, че са предприели нужните действия за осигуряване на съответствие с надзорните изисквания – тоест няма да се налага да подават друга документация. Те трябва обаче да съхраняват, за срок от пет години, всички доказателства, че тези проблеми са били действително разрешени, за целите на евентуални бъдещи последващи избирателни проверки. Мерките за констатации F1 и F2 включват стандартен текст и краен срок, освен ако СНЕ не реши друго.
• При тежки констатации (F3 и F4) СНЕ продължават рутинното си наблюдение.
• Външният ни портал дава на банките достъп до състоянието на всички констатации и мерки във всеки един момент и възможност да удостоверят, че са приложили мерките от степенувания подход.

Банките трябва да предприемат действия по констатациите с ниска степен на сериозност, като прилагат подходяща процедура за вътрешно управление. СНЕ не проверяват активно какви действия са предприели те по тези констатации, но може да извършват проверки на случаен принцип. Ако възникнат несъответствия по състоянието на корективните действия, СНЕ ги вземат предвид в текущите си оценки и може при необходимост да формулират нови конкретни констатации. В зависимост от естеството на проблема и дали той се повтаря, това може да доведе до последващи надзорни действия или, в по-сериозни случаи, до мерки за привеждане в изпълнение.

Кога започна ЕЦБ да прилага новата методология за изискванията по Стълб II?

Преработената методология за изискванията по Стълб 2 (P2R) беше публикувана на 18 ноември 2025 г. и ЕЦБ започна да я прилага в началото на цикъла на ПНПО за 2026 г. Изискванията по Стълб II въз основа на новата методология са в сила от 1 януари 2027 г. Подробности можете да намерите на специалната ни уебстраница за P2R.

Какво научихме от симулацията? Ще се променят ли капиталовите изисквания?

През 2025 г. проведохме симулация, за да оценим въздействието на промените. Коментарите на надзорните органи потвърждават, че новата методология е по-опростена и лесно приложима от предишния подход, но все така гарантира, че изискванията по Стълб II се определят в съответствие с оценките на рисковете в ПНПО. Тя няма да промени начина, по който се извършват прегледите и оценките на рисковете пред отделните банки.

Тъй като новата методология също е тясно свързана с оценките на рисковете в ПНПО, които отразяват надзорната ни представа за рисковия профил на всяка банка, не очакваме тя да доведе до резки промени в капиталовите изисквания на системно равнище. Капиталовите изисквания по Стълб ІІ за европейските банки ще продължават да отразяват индивидуалните им рискови профили и вътрешните контролни механизми, които са въвели за преодоляването на рисковете, с които се сблъскват.

Какво на практика означава за банките преминаването към новата методология?

Преразгледаната методология се прилага като част от ПНПО. Резултатът от него остава основният канал за информиране на банките относно надзорните очаквания и изисквания. Макар че подходът за определяне на изискванията по Стълб II се променя, банките ще продължат да получават ясна информация за това как оценките на отделните рискове се отразяват върху окончателния резултат.

С новата методология за банките е по-лесно да разбират свързаните със Стълб II резултати и да предприемат съответните действия.

Как са отразени препоръките от доклада на експертната група за ПНПО от 2023 г. в преработената методология за P2R?

Надзорният съвет взе решение за преразглеждане на методологията за P2R като част от по-широката реформа на ПНПО, като взе предвид препоръките на независима експертна група, публикувани през 2023 г. Целта е методологията да бъде опростена и по-устойчива.

Преработената методология е ефикасна и много по-лесно приложима. Това показа и симулацията с надзорниците. Рейтингите по ПНПО, които са основен компонент от надзорната ни методология, остават отправна точка за определянето на изискванията по Стълб II. Новата методология все така гарантира, че съществени рискове, които не са покрити изобщо или в достатъчна степен в Стълб I, могат да окажат пряко въздействие върху съответните P2R. Прилагането на преценка остава крайъгълен камък на методологията, но е ограничено и се проверява от втората защитна линия.

Освен това новата методология за P2R вече не се основава на данни от вътрешния анализ на адекватността на капитала (ВААК). Все пак оценката на стабилността на ВААК продължава да се използва в оценките по ПНПО на бизнес моделите, вътрешното управление, мерките за контрол върху рисковете и цялостното управление на рисковете. Това означава, че тя може да окаже въздействие върху капиталовите изисквания. Това се отнася по-конкретно до Препоръка 2.3 от доклада на експертната група от 2023 г.

Освен това, в съответствие с препоръка 3.2. на експертната група, с новата методология се дава възможност за по-пряко въздействие върху P2R, ако потенциално трайни недостатъци, например свързани с вътрешните механизми за контрол и проблеми с институционалното управление, не се отстраняват своевременно, а други надзорни мерки се окажат недостатъчни.