Често задавани въпроси за ПНПО на бъдещето

Актуализация – 11 юли 2025 г.

Защо направихме преглед на ПНПО?

Нашите надзорни процеси изпълняваха добре функцията си, но условията, в които работим, вече не са същите вследствие на структурни промени, външни сътресения и нови рискове, създаващи среда на висока несигурност. За да продължим да изпълняваме мандата си – да поддържаме банките в Европа сигурни, подложихме на преглед нашата редовна проверка на състоянието на банките – процеса на надзорен преглед и оценка (ПНПО), за да се уверим, че е пригоден за целта и че надзорните ни процеси са по-резултатни и ефективни от всякога. Ето защо взехме предвид коментарите от прегледа на ПНПО, извършен от експертната група, и доклад, публикуван от Европейската сметна палата, за това как да оптимизираме ПНПО.

Какво се стремихме да постигнем с прегледа на ПНПО?

Действията, предприети в резултат на прегледа, ще доведат до по-опростени, по-гъвкави надзорни процеси и съкратен график за ПНПО. Те също така имат за цел да благоприятстват и поддържат надзорна култура, която обръща по-голямо внимание на основните рискове, способства за индивидуална преценка от качествено естество за всяка банка и насърчава предприемането на решителни и навременни мерки, когато това е необходимо. И накрая, промените ще ни помогнат да комуникираме по-ясно с банките, над които упражняваме надзор, и да направим работата си по-ефективна, прозрачна и предвидима.

Как променяме ПНПО?

• Гъвкава система за оценка на риска: надзорниците разполагат с по-голяма гъвкавост да определят приоритетите си и да съсредоточават оценките си върху най-важните рискове. Те ще прилагат стратегия за многогодишна оценка, която им дава възможност да разглеждат задълбочено всички релевантни рискове през многогодишен период, в съответствие с рамката за поносимост към риск, вместо всяка година да правят преглед на всички рискове. Този гъвкав подход ще позволи на съвместните надзорни екипи (СНЕ) да разпределят по-ефективно ресурсите.
• Цялостно планиране: в новия ПНПО се засилва интеграцията на планирането на проверки на място, задълбочени анализи и хоризонтални тематични прегледи, така че да се получи структурирана и всеобхватна картина на рисковете на банките. Подобреното планиране на надзорните дейности използва в максимална степен синергиите, а банките придобиват по-ясна представа за надзорните приоритети.
• Използване на пълния надзорен инструментариум: възможно е по-ефективно и своевременно ескалиране, ако недостатъците не бъдат отстранени бързо. Инструментариумът включва задължителни изисквания от качествено естество и мерки за привеждане в изпълнение и налагане на санкции при необходимост.
• Ясни и кратки решения: оптимизира се надзорната комуникация. Решенията по ПНПО ще бъдат насочени пряко към основните рискове и надзорните очаквания. Ако оценките покажат, че не са настъпили съществени промени в рисковия профил на банката, решенията по ПНПО може да се актуализират по-рядко от веднъж годишно.
• Опростяване: надзорните методологии стават по-прости и по-стабилни.
• Информационни технологии и аналитични инструменти: програмата на ЕЦБ в областта на цифровите технологии предвижда инвестиции в ИТ системи и анализ на данни от 2024 г. до 2028 г., като това включва високи технологии като генеративен ИИ в помощ на рутинните задачи на надзорниците.

Как се променя графикът на ПНПО?

Графикът на ПНПО за 2025 г. е оптимизиран и процесът ще приключи до края на октомври – по-рано, отколкото в предишните години. Освен че ще осигурят своевременното уведомяване на банките за окончателни решения по ПНПО, промените са съобразени с целите за ефикасност в инициативата за реформа на процеса и ще направят надзора по-ефективен.

Основни етапи:

• Предвижда се срещите в рамките на надзорния диалог да започнат в края на юни и да приключат до средата на юли. Този нов график изисква банките да направят всички необходими корекции и да се подготвят добре, за да има възможност за съдържателни надзорни обсъждания.
• Периодът на изслушване е определен да започне в началото на август. Предвид летния период срокът за правото на изслушване е удължен от две на четири седмици до края на месеца, като по този начин банките ще разполагат с повече време да прегледат проектите на решения по ПНПО и да се възползват от правото си на изслушване.
• Окончателните решения по ПНПО ще бъдат съобщени до края на октомври (спрямо декември в предишния цикъл). Надзорниците са решени да намалят времето за достигане до решение, като подпомагат и подобряват планирането на следващия надзорен цикъл.

Ако оценките показват, че няма съществени промени в рисковия профил на дадена институция и се смята, че не са необходими промени в съществуващите мерки, при определени условия решенията по ПНПО може да се актуализират с по-малка честота. Сега ще бъде разширен обхватът на този подход, който преди беше прилаган за ограничен брой банки.

При него се търси равновесие между ефективната и навременна комуникация и процедурната добросъвестност, като в крайна сметка се постига по-бърз и динамичен надзорен процес.

Как усъвършенстваме образеца за решение по ПНПО?

Новите решения по ПНПО ще бъдат оптимизирани и съсредоточени върху най-важните рискове и надзорни мерки, така че надзорните съображения да бъдат ясно изложени пред банките.

Форматът на решенията по ПНПО през 2025 г. ще бъде преработен за повече яснота и целенасоченост. Основните установени проблеми и приложимите изисквания ще бъдат изложени в нарочни раздели на новите решения по ПНПО. Изискванията и препоръките от качествено естество ще бъдат представени в приложение, така че банките да могат бързо да определят най-важните действия и същевременно все пак да разполагат с подробно обяснение на надзорните очаквания. Във всеки случай на банките се напомня, че трябва да предприемат своевременно последващи действия по всички съобщени през годината надзорни мерки.

Целта на този нов формат е да се подобри прозрачността и да се оптимизира и улесни разбираемостта за банките на решенията по ПНПО. Това не означава, че се измества акцентът на надзора или че той е отслабен. Вследствие на въвеждането на преработения формат ще прекратим използването на „писма до ръководството“ като документи, придружаващи решенията по ПНПО. Срещите в рамките на надзорния диалог ще допълват тази комуникация, като ще осигуряват допълнителни подробности, които банките са приканени да споделят с управителните си съвети.

По какъв начин опростяваме методологията за определяне на изисквания по Стълб II?

За да опростим процесите и да сме сигурни в надеждността на методологията, изискванията по Стълб II ще бъдат обусловени по-пряко от съответните области на риск, а по-високият риск все така ще води до по-нисък ПНПО рейтинг и по-високо изискване по Стълб II. Макар че информацията от вътрешния анализ на адекватността на капитала (ВААК) на банките вече няма да засяга пряко изискването по Стълб II, надзорната оценка на ВААК ще продължи да се използва в оценката в рамките на ПНПО на бизнес моделите, вътрешното управление и цялостното управление на риска.

Чрез новата методология ще се предприемат по-ефективно мерки по отношение на потенциално трайни недостатъци, например свързани с вътрешните механизми за контрол и проблеми с институционалното управление. Изискванията по Стълб II могат да бъдат повлияни по-пряко, ако такива недостатъци не бъдат отстранени бързо и ако другите надзорни мерки се окажат недостатъчни. В края на процеса надзорниците ще използват експертната си преценка, за да решат дали окончателното изискване по Стълб II е достатъчно с оглед на цялостната оценка на риска и, ако е необходимо, ще внесат корекции.

Кога ще бъде приложена новата методология за изискванията по Стълб II?

Методологията ще бъде подложена на задълбочена вътрешна проверка през 2025 г. и ще се прилага от цикъла на ПНПО през 2026 г. Изискванията по Стълб II въз основа на новата методология ще влязат в сила от 1 януари 2027 г.

Как ще се променят последващите ни действия по надзорни констатации?

Разработихме нов подход по редове към последващите действия от наша страна по надзорните констатации и мерки. Този подход ще помогне на надзорниците да насочат усилията си към най-сериозните проблеми и ще улесни последващите им действия по констатациите с по-малка тежест. Какво означава това:

• Не толкова сериозните констатации (всички от категория F1 и повечето от F2) ще се разглеждат по подразбиране под формата на „напомняния за действия“ (препоръки) или свързани с проучване на вътрешните модели „напомняния за спазване на надзорните изисквания“ (задължения). За да коригират тези констатации, банките просто ще трябва да потвърдят, че са предприели нужните действия за осигуряване на съответствие с надзорните изисквания, така че няма да се налага да подават друга документация. Ще трябва обаче да съхраняват всички данни, доказващи, че тези проблеми са били действително разрешени, за период от пет години за целите на евентуални бъдещи последващи проверки на място. Мерките за констатации F1 и F2 ще включват стандартен текст и краен срок, освен ако СНЕ не реши друго.
• При тежки констатации (F3 и F4) СНЕ ще продължат рутинното си наблюдение.
• Външният ни портал ще дава на банките достъп до състоянието на всички констатации и мерки във всеки един момент.

Банките ще трябва да предприемат действия по констатациите с ниска степен на сериозност, като прилагат уместна процедура за вътрешно управление. СНЕ няма да проверяват активно какви действия са предприели те по тези констатации, но може да извършват случайни проверки на място. Ако възникнат несъответствия по състоянието на корективните действия, СНЕ ще ги вземат предвид в текущите си оценки и може при необходимост да формулират нови конкретни констатации. В зависимост от естеството и повторяемостта на проблема това може да доведе до последващи надзорни действия или, в по-сериозни случаи, до мерки за привеждане в изпълнение.

Какво следва?

Възприемаме поетапен подход към прилагането на промените в ПНПО през цикъла за 2025 г. и 2026 г. Например многогодишната оценка, гъвкавата система за оценка на риска и опростените решения по ПНПО се въвеждат в цикъла на ПНПО за 2025 г., а новата методология за изискването по Стълб II ще започне да се прилага от цикъла за 2026 г.

Този постепенен подход гарантира, че промените са съвместими със сроковете на други свързани процеси и че са включени всички заинтересовани лица. Ще наблюдаваме напредъка, Надзорният съвет ще обсъжда хода на процесите и ще внедряваме извлечените поуки от прилагането на тези мерки.