Какво представляват периодичните парични санкции?

Периодичните парични санкции са една от мерките за привеждане в изпълнение, с които ЕЦБ разполага по силата на законодателството на ЕС. Те съществуват по основателна причина – да принудят банките да изпълняват във възможно най-кратък срок изисквания, определени в надзорни решения или регламенти на ЕЦБ.

Ако ЕЦБ наложи такива санкции, банката трябва да плаща до 5% от средния си дневен оборот за всеки ден, в който не изпълнява изискванията, за максимален период от шест месеца.

Как ЕЦБ налага периодични парични санкции?

Първи етап

ЕЦБ информира банката посредством решение, в което поставя изисквания, че е необходимо тя да предприеме конкретни мерки, за да отстрани установен недостатък в рамките на определен срок.

Втори етап

Ако банката изпълни изискването в определения срок, процесът приключва и спрямо нея не се прилагат никакви мерки.

Но ако банката не го изпълни в срок:

• Ако първото решение е съчетано с решение за автоматично начало на начисляване на санкции, в случай че изискването не е изпълнено, те започват да се начисляват, след като изтече срокът. Не е необходимо последващо решение за налагане на периодични парични санкции.
• Ако първото решение не е съчетано с решение за автоматично начало на начисляване на санкции, в случай че изискването не е изпълнено, ЕЦБ налага периодични парични санкции с второ отделно решение. Те започват да се начисляват от датата, посочена в него. 

Това не означава, че банката трябва да извършва парични преводи към ЕЦБ всеки ден след изтичане на крайния срок. Означава, че окончателният размер, който банката трябва да изплати в края на процеса, се увеличава с всеки ден на неизпълнение. И при двата метода периодичните парични санкции могат да се начисляват в продължение на не повече от шест месеца след началната дата. По време на целия процес банката и ЕЦБ обменят редовно информация за напредъка към изпълнение на изискването.

Трети етап

Начисляването на периодични парични санкции се прекратява, когато банката изпълни изискванията или измине максималният период от шест месеца за начисляване – което от двете настъпи по-рано. ЕЦБ известява банката за проект на окончателно решение за привеждане в изпълнение, в което се посочва броят дни на неизпълнение и общият размер на начислената санкция. Банката може да коментира проекта на решение, преди то да бъде официално прието.

Четвърти етап 

След като се запознае с коментарите на банката, ЕЦБ приема окончателно решение за привеждане в изпълнение. След това публикува информация за него на уебсайта си. Тя включва наименованието на банката, вида, естеството и продължителността на нарушението, както и окончателния размер на санкцията, която банката трябва да плати. Окончателният размер на начислената периодична парична санкция се определя отделно за всяка банка, но не може да бъде повече от 5% от средния ѝ дневен оборот за всеки ден на неизпълнение.

Може ли банката да обжалва решението?

Ако желае, банката може да обжалва решението пред Административния съвет за преглед или пред Съда на Европейския съюз. Възможно е първо да подаде жалба до Административния съвет за преглед, а след това и до Съда на ЕС. 

Какво се случва, ако банката не изпълнява изискванията и след срока от шест месеца?

Ако банката не е изпълнила условията в законовия максимален срок, ЕЦБ може да използва други средства от своя надзорен инструментариум за привеждане на решенията си в изпълнение, включително налагане на санкции.