Предисловие от Марио Драги, председател на ЕЦБ

Изминаха пет години и вече са видими ползите от европейския банков надзор. Надзорните практики се сближиха – от 19 национални модела към един европейски. По-голямата хармонизация на правилата и повишената прозрачност доведоха до по-добри условия на равнопоставеност за банките в еврозоната.

Надзорниците вече разполагат с по-изчерпателна картина на банковата система. Сега банките навсякъде в еврозоната се съпоставят с многобройни подобни на тях банки и това води до ефикасно прилагане на референтни показатели за бизнес моделите и рисковите профили. Същевременно трансграничните връзки и разпространения на ефекти също могат да се наблюдават по-лесно, а това подобри разбирането ни не само на риска на равнище отделна банка, но и на системния риск в банковия сектор.

Тези благоприятни фактори изиграха ключова роля за засилване на устойчивостта на европейския банков сектор. Банките увеличиха своя коефициент на БСК1 от 11,3% в края на 2014 г. до 14,1% през 2018 г. Отбелязан бе напредък в редуцирането на наследените активи, като за същия период необслужваните кредити (НОК) спаднаха с около 300 млрд. евро. Финансирането и ликвидността също са по-стабилни от преди.

Банките все така са изправени пред редица важни предизвикателства. През 2018 г. рентабилността остана ниска, а това засяга способността на банките да отпускат заеми на икономиката. В периода между 2016 г. и 2018 г. банките в еврозоната с по-добри резултати компенсираха по-малките си лихвени маржове, като разшириха кредитирането, а банките с по-слаби резултати избраха вместо това да намалят дълговото финансиране.

Рентабилността се подобрява при намаляване на свръхкапацитета и на високите разходи. За тази цел е необходимо също да продължи съкращаването на оставащите наличности от НОК и да се намалят скритите загуби и несигурността, свързани с оценяването на някои сложни финансови активи – включително, но не само, активите от трето ниво. В перспектива банките, надзорните органи и регулаторните органи трябва да продължат съвместната си работа за преодоляване на тези проблеми, като същевременно се грижат банките да спазват високи стандарти за управление на риска.

Не по-малко важно е да се установи последователна регулаторна и институционална рамка за добре функционираща трансгранична интеграция. Един по-интегриран банков сектор би насърчил трансграничната консолидация и би задълбочил участието на частния сектор в споделянето на риска в еврозоната, създавайки по-стабилна макроикономическа среда. Регулаторните и надзорните органи следва да продължат усилията си за по-единна пруденциална рамка, която възпира ограничаването на трансграничното движение на регулаторен капитал и ликвидност.

Тези усилия са неделими от необходимия процес на доизграждане на банковия съюз. Европейският банков надзор трябва да се опира на здрава рамка за преструктуриране и на ефикасна схема за застраховане на депозитите, за да се гарантира целостта на единния банков пазар.


Встъпително интервю с Андреа Енрия, председател на Надзорния съвет

Вие встъпихте в длъжност като председател на Надзорния съвет на ЕЦБ през януари 2019 г. Как ще подходите към тази важна задача?

На първо място, Даниел Нуи, Забине Лаутеншлегер и всички наши колеги – тук в ЕЦБ и в националните компетентни органи (НКО) – са свършили страхотна работа, създавайки една добре функционираща организация. Така че, няма нужда аз да преоткривам топлата вода. За в бъдеще трябва да се запазят високите надзорни стандарти, като се следва строгият и взискателен подход, наложен в етапа на първоначално изграждане.

Създаването на единен надзорен механизъм беше голяма крачка напред, но трябва да признаем, че още не е налице действително интегриран европейски банков пазар. За да има напредък в тази област, трябва да се премахнат законодателни пречки, което, разбира се, не е наша задача. Все пак смятам, че трябва да направим всичко по силите си, за да напреднем към банковия съюз като единна юрисдикция, тоест единна що се отнася до банковите регулации и надзор. Това би положило основите на действителен вътрешен пазар на европейските банки.

Онова, което трябва да помним, е за кого работим – за европейските граждани, за вложителите, инвеститорите, кредитополучателите и за икономиката като цяло. Работата ни трябва да им носи полза и пред тях сме длъжни да се отчитаме. Това е нещо, към което се отнасям много сериозно и смятам, че има основателни причини да поддържаме възможно най-голяма прозрачност. Хората трябва да са в състояние да разбират какво правим и по какъв начин им е полезно то. Банките трябва да са в състояние да разбират и предвиждат нашите политики и действия. Същото се отнася и за инвеститорите. В днешния свят на рекапитализация чрез вътрешни източници, ако банка изпадне в затруднено положение, нейните инвеститори трябва да понесат загуби. Затова те трябва да бъдат по-наясно с рисковете, които поемат.

Още в началото на мандата си трябваше да се справяте с изпаднала в затруднение банка. Как беше този първи опит с новата европейска рамка за управление на кризи?

Най-силно впечатление ми направи всеотдайността на нашите служители. Всички работиха много усърдно през целия период на коледните и новогодишните празници. И всички бяха наясно какъв е залогът, до каква степен неприятностите на една банка могат да се отразят на живота на хората. Това именно е важното в кризисна ситуация. Всички процеси протекоха гладко, всички участващи органи работиха добре заедно.

При все това има още какво да се подобри. Когато ние, надзорниците, трябва да реагираме на криза, се налага да работим в границите на съществуващата нормативна уредба. А тя все още не е еднаква в различните държави. Например Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки (ДВПБ) не е транспонирана еднакво в националните законодателства. Също така, всяка държава има собствени закони за несъстоятелността. Това означава, че инструментите, които можем да използваме при криза, не са едни и същи във всички държави. Освен това не можем винаги да сме сигурни, че във всички случаи може да се осигури гладко изтегляне от пазара. Това е проблем, не на последно място при трансграничните банки. Друг наскоро откроен проблем е липсата на уредба за осигуряване на ликвидност при преструктуриране. Така че, все още има работа за вършене, за да сме подготвени за бъдещи кризи.

В перспектива следващата голяма промяна, която предстои, е оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз. Какво мислите за това?

За мен Брекзит е много тъжно събитие, не на последно място защото учих в Обединеното кралство и живях 12 години в Лондон. Въз основа на този опит мога да кажа също, че Европейският съюз не винаги е представян достоверно в Обединеното кралство. Мнозина, изглежда, надценяват разходите и подценяват ползите от обединена Европа.

Колкото до банковия сектор, Брекзит ще донесе много промени. Доста банки ще се пренесат в еврозоната и това ще промени картината в банковия сектор. Това поражда куп въпроси – и как да регулираме и упражняваме надзор над клонове на институции и инвестиционни посредници от трети държави е само един от тях. Банките, регулаторните и надзорните органи имаха много работа по подготовката за Брекзит; очаква ни още много и след него. Все пак съм уверен, че ще се справим с предизвикателството – благодарение и на ефикасното ни сътрудничество с надзорните органи в Обединеното кралство.

Пред какви други предизвикателства са изправени банките?

Е, определено не липсват предизвикателства пред банките. Те трябва да продължат да изчистват балансите си, да преосмислят бизнес моделите си, да подобрят институционалното си управление и да осигурят капацитета си за преструктуриране. И това са само предизвикателствата от миналото и настоящето.

Занапред банките ще трябва също така да следят внимателно какво се случва на пазарите. От доста време насам ликвидността е изобилна и евтина. Наред с ниските печалби това тласна банките към поемането на по-големи рискове. Но те трябва да бъдат внимателни – високите оценки на активите и ниските рискови премии не са нещо, което може да се приема за даденост. В даден момент положението може да се промени и тази промяна да настъпи много внезапно. Премиите за риск и срочност може изведнъж да се увеличат и това да навреди в много отношения на банките, засягайки потенциално печалбите, ликвидността и капитала им. Рискът, свързан с финансирането, и пазарният риск вероятно ще стават по-значими в бъдеще. Ние, надзорниците, се отнасяме много сериозно към тези рискове – и банките трябва да правят същото.

Споменахте институционалното управление като нещо, по което банките трябва да работят. Колко важно е това?

Сега банките имат повече и по-добър капитал, а също и повече ликвидност, и са преминали към по-стабилни източници на финансиране. Всичко това обаче няма особена стойност, ако банката има слабо институционално управление, късогледо ръководство и проблемна култура. Две неща трябва да помнят банкерите. Краткосрочната печалба не бива да бъде двигател на банковите операции – важно е това, което поддържа дейността на банките в дългосрочен план. Устойчивостта е от ключово значение. Освен че са неприемливи от гледна точка на обществото, краткосрочните печалби, които в дългосрочен план вредят на клиентите, акционерите и данъкоплатците, не са в интерес на самите банки. Неотдавнашната поредица от скандали и случаи на изпиране на пари доказват това.

Общоизвестно е, че банките изживяват трудни времена. Каква поука можем да извлечем от банките, които въпреки всичко просперират?

Действително, в еврозоната има редица банки, които се справят по-добре от останалите. Какво е общото помежду им? На пръв поглед те нямат много общо – твърде различни са една от друга. Като че ли няма идеална стратегия за постигане на рентабилност. Важно обаче е да имаш стратегия. Общото за всички тези успешни банки е, че са изключително добри в нещо, което можем да наречем стратегическо управление. Те умеят да формулират стратегия и да я осъществят. Работата не е просто в това какво правят, а как го правят. Това е поуката, която можем да си вземем от тях.

Освен това трябва да признаем, че в европейските банкови пазари все още има един структурен проблем – много банки са били спасявани с публични средства, но малко са онези, които реално са напуснали пазара. Затова банките в Европа като че ли все още са прекалено многобройни и това се отразява на рентабилността. В някои други сектори консолидацията е изиграла ключова роля за премахване на излишния капацитет, натрупан в предкризисния период.

По темата за промените в пазарната структура – какво е Вашето отношение към цифровизацията? Какво е тя – проблем, възможност или и двете?

Промените в технологията винаги са сложен и трудно предсказуем процес. Но аз наистина виждам някои възможности. Цифровизацията може да помогне на банките да станат по-ефективни и да отключат нови източници на приходи; тя способства за по-икономични и по-бързи процеси и позволява на банките да предлагат на клиентите си по-добро обслужване и нови продукти. Ако банките успеят да се възползват от тези възможности, те ще извлекат полза. Ако обаче не предприемат нищо, други ще го сторят – били те малки и гъвкави начинаещи компании за финансови технологии или отдавна наложили се технологични гиганти. В това се състои предизвикателството за банките.

Разбира се, регулаторните и надзорните органи нямат за задача да предпазват съществуващите банки от по-ефективни конкуренти. При все това имаме да се справяме с нови рискове, сред които най-очевидният пример е киберрискът. Трябва да следим внимателно такива нови рискове и да подлагаме на оценка дали те налагат да адаптираме правилата. Същевременно цифровизацията може да помогне на регулаторните и надзорните органи да подобрят своята ефективност и да намалят разходите за съответствие, особено за по-малките и по-просто устроени предприятия. Иначе казано, възможности има и за нас самите.

Приспособяването на правилата неизменно е водеща тема от кризата насам. Какво мислите Вие за регулаторната реформа – твърде далеч ли е отишла тя, както твърдят някои, или недостатъчно далеч?

Реформата беше необходима. Кризата разкри редица недостатъци на регулаторната рамка, които трябваше да бъдат премахнати. Смятам, че пакетът, който беше разработен на равнище Г-20, е балансиран – той подобрява значително сигурността и стабилността на банките, като изискванията са калибрирани и въведени поетапно, за да се избегнат ненужни ефекти върху кредитирането и реалния растеж. Някои държави преизпълниха изискванията на международните стандарти в определени области и сега преосмислят тези решения. Като цяло смятам, че не трябва да отстъпваме пред натиска да облекчаваме изискванията в благоприятни периоди. Както вече казах, банките не бива да се поддават на краткосрочното мислене – същото трябва да важи и за регулаторните органи. Трябва да мислим за дългосрочната стабилност на системата и да избягваме процикличната нагласа при изработването на правилата.

Въпреки това е вярно, разбира се, че преработената нормативна уредба е доста сложна. Затова наистина трябва да наблюдаваме последиците от нея и, ако е нужно, да внесем корекции. Но сега приоритетът трябва да бъде да завършим еднородното осъществяване на реформите навсякъде в света.

В Европа е на път да придобие завършен вид пакетът от регулации за банковия сектор, който ще определя регулаторния режим за години напред. Вие доволен ли сте от резултата?

Пакетът от регулации за банковия сектор е много важно законодателство, не на последно място защото прилага в европейските закони базелските стандарти. Макар че цялостната оценка е положителна, има някои области, в които предложеното законодателство се отклонява от международните стандарти. Такъв е случаят с някои технически подробности по коефициента на ливъридж, коефициента на нетно стабилно финансиране и новите правила за търговските портфейли на банките. Ето защо в глобален мащаб условията няма да са толкова равностойни, колкото можеха да бъдат.

Ако се върнем към Европейския съюз, смятам, че пакетът за банковия сектор можеше по-амбициозно да преследва целта този сектор действително да бъде интегриран, поне в рамките на банковия съюз. Ако искаме да имаме единна юрисдикция за банковия сектор, трябва да преодолеем инстинкта си да ограничаваме трансграничното движение на капитал и ликвидност. Банковите групи трябва да могат свободно да насочват регулаторния си капитал и ликвидността си в цялата еврозона. За съжаление, пакетът за банковия сектор запазва малка възможност за решения на национално равнище за освобождаване от изискванията за капитал и ликвидност в рамките на банковите групи. Надявам се, че в близко бъдеще законодателните органи ще преосмислят подхода си с предприемането на по-нататъшни стъпки към доизграждане на банковия съюз.

Какво още трябва да се направи, за да се доближим до един действително европейски банков сектор?

Ясно е, че при отсъствие на наистина европейски защитен механизъм националните органи ще проявяват неохота към допускането на интегрирано управление на капитала и ликвидността в трансграничните групи в банковия съюз. Отбелязан е известен напредък в създаването на предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране, но политическият дебат по създаването на третия стълб на банковия съюз – европейска схема за застраховане на депозитите – все така е изпълнен с трудности. Аз смятам, че е подвеждащо поляризирането на възгледите между лагера, който се обявява за намаляване на рисковете и твърди, че те трябва да отслабнат, преди да се въведат общи гаранции, и лагера, който поддържа тезата за споделяне на рисковете с аргумента, че са назрели условията за интегрирано застраховане на депозитите. Двете цели са взаимосвързани. Затова Европейският съюз трябва да направи това, което умее – да представи ясна пътна карта. Тя следва да отчита колко тясно са свързани оставащите елементи на реформата. Това би ни позволило да напреднем по всички тях едновременно.


1 Прилагане на надзорния модел на ЕНМ

1.1 Кредитните институции: основни рискове и цялостни резултати

Основни рискове в банковия сектор

През 2018 г. широкообхватният подем на икономическата активност в еврозоната изигра благоприятна роля за рентабилността и балансите на банките

Банковият надзор в ЕЦБ в тясно сътрудничество с националните надзорни органи проведе годишната си кампания по идентифициране и оценка на рисковете и съответно актуализира Картата на ЕНМ на рисковете, на която са представени основните рискове пред банките в еврозоната през следващите две до три години. През отчетния период широкообхватният подем на икономическата активност в еврозоната изигра благоприятна роля за рентабилността на банките и техните баланси. Това допринесе за подобряване на устойчивостта на банковия сектор в еврозоната и за редуциране на някои рискове, които имат отношение към нея – по-специално, свързаните с наследени необслужвани кредити (НОК) и с условията на ниски лихвени проценти. Въпреки това в момента съвкупното равнище на НОК в еврозоната остава твърде високо според международните стандарти.

От друга страна геополитическата несигурност и рискът от преразглеждане на цените на финансовите пазари нараснаха в сравнение с 2017 г. Освен това непрестанно засилващата се цифровизация изостря рисковете, свързани с ИТ системите на банките (които често са остарели) и с киберсигурността (вж. Графика 1).

Графика 1

Карта на ЕНМ на рисковете за 2019 г.

Източници: ЕЦБ и национални надзорни органи.
Забележки: Степента на вероятност на двигателите на риска и въздействието от тях се основават на резултата от качествена оценка. В нея се определят основните събития, които е възможно да се осъществят и да засегнат неблагоприятно банковата система в еврозоната в краткосрочен до средносрочен план (две до три години).

Геополитическата несигурност представлява нарастващ риск

Отчетният период се отличаваше с нарастване на геополитическата несигурност, свързана, наред с всичко останало, с политическата обстановка в някои държави в еврозоната, с нарастване на търговския протекционизъм и с неблагоприятна динамика в определени икономики от възникващите пазари. Всички те могат да имат неблагоприятно отражение върху финансовите пазари и върху икономическите перспективи за еврозоната. Що се отнася до Брезкит, все още е несигурно дали до датата на излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз ще е налице споразумение за оттегляне и, следователно, дали ще има преходен период. Това означава, че банките и надзорните органи трябва да бъдат подготвени за всички възможни сценарии.

Банките намалиха значително наследените НОК

Въпреки че качеството на активите се подобри значително през последните години, високите равнища на НОК все още са проблем за много банки в еврозоната. В резултат от продължаващото прилагане на стратегиите за редуциране на НОК тези банки вече са отбелязали значителен напредък в намаляването на обема на наследени НОК, като съотношението на НОК при значимите институции е спаднало от 8% през 2014 г. до 4,2% през третото тримесечие на 2018 г. Въпреки това настоящото съвкупно равнище на НОК остава високо и са необходими по-нататъшни усилия, за да се гарантира задоволително разрешаване на проблема с НОК в еврозоната.

Трябва внимателно да се наблюдава потенциалното бъдещо натрупване на НОК

Наред с това непрекъснатото търсене на доходност от страна на банките би могло да увеличи потенциала за бъдещо натрупване на НОК. Банките от еврозоната съобщават за разхлабване на кредитните стандарти през цялата 2018 г., макар тази тенденция да се е забавила през последното тримесечие на годината.[1] Освен това те, изглежда, се ориентират към по-рискови сектори и се задоволяват с по-ниски равнища на защита. През 2017 г. бяха достигнати нови върхове в отпускането на кредити на вече силно задлъжнели кредитополучатели, а кредитите с по-облекчени ограничения върху длъжника имаха рекордно голям дял в общия кредитен обем.

Непрекъснато растящата цифровизация засилва рисковете, свързани с информационните технологии и киберпрестъпността

Киберпрестъпността и пробивите в ИТ системите са все по-голямо предизвикателство пред банките заради тенденцията към цифровизация. Те са изправени пред нарастващ натиск да инвестират в основните си ИТ инфраструктури и да ги модернизират, за да повишат ефективността, да подобрят качеството на обслужването на клиентите и да се конкурират с големите технологични компании и компаниите за финансови технологии. Освен това те се сблъскват с растящ брой киберзаплахи.

Увеличил се е рискът от преразглеждане на цените на финансовите пазари

Търсенето на доходност в глобален мащаб, изобилната ликвидност и свитите премии за риск повишиха риска от внезапно преразглеждане на цените на финансовите пазари, като този риск се изостря допълнително от високото равнище на геополитическа несигурност. Средната устойчивост на дълга на публичния сектор в еврозоната се е подобрила, като за това допринася положителната циклична инерция. Все пак в няколко държави дисбалансите в наличностите остават повишени и това ги прави уязвими на потенциални преоценки на държавния риск.

Рентабилността на банките се подобри, но все още е слаба

Положителната икономическа динамика през отчетния период допринесе за равнището на рентабилност на банките, но то все пак остава ниско. Макар да подпомогна икономиката, продължителният период на ниски лихвени проценти постави под натиск лихвените маржове на банките. Като цяло значимите институции прогнозират засилване на нетния доход от лихви през 2019 г. и 2020 г. Много от тях обаче очакват през следващите години печалбите им да останат на ниско равнище що се отнася до възвръщаемостта на капитала.

Значимите институции от еврозоната посрещнаха стрес теста през 2018 г. с по-високи капиталови съотношения

Резултатите от стрес теста за целия ЕС през 2018 г., координиран от Европейския банков орган (ЕБО), показаха, че през последните две години 33‑те най-големи банки под прекия надзор на ЕЦБ са увеличили още своята устойчивост. Благодарение на усилията, вложени в справянето с наследените активи, и на последователното увеличение на капитала те посрещнаха стрес теста със средно много по-силна капиталова база, като базовият собствен капитал от първи ред (БСК1) беше 13,7% спрямо 12,2% преди стрес теста през 2016 г.

При утежнения сценарий по-тежките условия и по-строгата методология доведоха до по-значително намаление на капитала

За 33-те най-големи банки под прекия надзор на ЕЦБ утежненият сценарий доведе до съвкупно намаление на БСК1 в размер на 3,8 процентни пункта при завършено изпълнение на регулаторните капиталови изисквания[2], което е с 0,5 процентни пункта повече, отколкото в стрес теста от 2016 г. Това включва въздействие в размер на 0,3 процентни пункта от първоначалното въвеждане на МСФО 9, който влезе в сила на 1 януари 2018 г. Освен това този резултат отразява прилагането на по-тежък макроикономически сценарий и по-чувствителна към риск методология, отколкото през 2016 г. Всички тези фактори неутрализират положителния ефект от подобряването на качеството на активите след успешното редуциране на НОК.

Резултатите от стрес теста показват, че банките като цяло са по-устойчиви, но продължават да са налице някои уязвимости

Въпреки по-голямото намаление на капитала съвкупното капиталово съотношение след стрес теста беше по-високо, отколкото при утежнения сценарий през 2016 г. – 9,9% спрямо 8,8%. Това потвърждава, че се е подобрила устойчивостта на участващите банки срещу макроикономически сътресения. Стрес тестът обаче разкри и уязвимости при някои отделни банки, които надзорниците ще проследят през 2019 г.

Резултатите от стрес теста показват, че още 54 банки, невключени в извадката на ЕБО, вече са по-добре капитализирани

В добавка към 33-те банки в извадката на ЕБО ЕЦБ подложи на собствен стрес тест други 54 банки под неин пряк надзор, невключени в извадката на ЕБО. Резултатите от стрес теста показват, че тези 54 банки също са подобрили капитализацията си, засилвайки капацитета си да преодоляват финансови сътресения. Благодарение на последователното натрупване на капитал през последните години те посрещнаха стрес теста с по-високо средно съотношение на БСК1 – 16,9% спрямо 14,7% през 2016 г. В края на теста средното окончателно съотношение на БСК1 беше по-високо – 11,8% спрямо 8,5% през 2016 г.[3]

Каре 1
Стрес тестовете през 2018 г.

Цялостно устройство на стрес теста през 2018 г. и участието на ЕЦБ

Както и в предишните години ЕЦБ се включи както в подготовката, така и в провеждането на стрес теста за целия ЕС през 2018 г., който беше координиран от ЕБО. В подготвителната работа ЕЦБ участва в разработването на методологията на стрес теста, на базовия и утежнения сценарий. Утежненият сценарий беше разработен съвместно с Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и ЕБО и в тясно сътрудничество с НКО. В ползотворно сътрудничество с експерти от ЕБО и НКО ЕЦБ изработи и официалните референтни показатели за кредитен риск за целите на стрес теста. Банките трябваше да приложат към портфейлите тези референтни показатели, ако не разполагат с подходящи модели за кредитен риск.

След задействането на стрес теста за целия ЕС на 31 януари 2018 г. ЕЦБ съвместно с НКО извърши процеса по осигуряване на качеството при банките под неин пряк надзор. Основната цел беше да се гарантира, че банките прилагат правилно разработената от ЕБО обща методология. От всички 48 банки, включени в стрес теста за целия ЕС, 33 са под прекия надзор на банковия надзор в ЕЦБ. Те имат дял от 70% в банковите активи в еврозоната. На 2 ноември 2018 г., петък, ЕБО публикува индивидуалните резултати за всички 48 участвали банки, както и подробните баланси и данните за експозициите към края на 2017 г.[4]

Наред с това ЕЦБ проведе собствен стрес тест на 54 банки под нейния пряк надзор, невключени в извадката на ЕБО. По-рано през 2018 г. тя проведе и стрес тест на четирите гръцки банки, над които упражнява пряк надзор. При този стрес тест се използваше същата методология, сценарии и подход за осигуряване на качеството като при стрес теста на ЕБО, но той беше изтеглен напред във времето, за да приключи преди изтичането на третата програма на Европейския механизъм за стабилност за икономически корекции за Гърция.

Сценарии

Утежненият сценарий в стрес теста през 2018 г. се основаваше на строен комплекс от макрофинансови сътресения, които биха могли да се превърнат в действителност при криза, включително 2,4% свиване на БВП, 17% спад на цените на недвижимите имоти и внезапен 31% спад на цените на акциите в еврозоната като цяло. Той отразяваше главните системни рискове, идентифицирани в началото на кампанията: i) рязко и съществено преоценяване на рисковите премии на глобалните финансови пазари; ii) порочен кръг на слаба рентабилност на банките и нисък номинален растеж на БВП; iii) опасения по отношение на устойчивостта на публичния и частния дълг; и iv) ликвидни рискове в небанковия финансов сектор с потенциален ефект на пренос към финансовата система като цяло.

Основни фактори, обуславящи резултатите от стрес теста през 2018 г.

Един от основните фактори за намаляване на капитала при утежнения макроикономически сценарий беше обезценката на кредити, дължаща се главно на факта, че макроикономическият сценарий беше по-тежък, отколкото при стрес теста през 2016 г., макар че наличностите от НОК имаха по-малка роля, отколкото през 2016 г. поради подобреното качество на активите в балансите на банките. Втори основен фактор беше сътресение при спреда във финансирането, компенсирано отчасти от положителния ефект от по-високи дългосрочни лихвени проценти. Трети ключов фактор беше въздействието върху справедливата стойност на портфейлите от сътресения при пазарните цени и ликвидността. Въздействието от пълната преоценка на тези портфейли беше най-силно при глобално системно значимите банки (Г-СЗБ). Те обаче бяха до голяма степен в състояние да компенсират загубите с високи приходи от клиенти. Стресовото въздействие от сценария върху резервите от ликвидност и несигурността на моделите също засегна глобално системно значимите банки повече от останалите. Друг ключов обуславящ фактор беше значителното сътресение върху нетния доход от такси и комисиони.

Интегриране на стрес теста в редовната надзорна работа

Както качествените резултати от стрес теста (т.е. качеството и навременността на предадените от банките данни), така и количествените (т.е. намалението на капитала и устойчивостта на банките на неблагоприятни пазарни условия) бяха използвани в годишния процес по надзорен преглед и оценка (ПНПО). В контекста на ПНПО резултатите от стрес теста бяха взети предвид и при определянето на надзорните капиталови изисквания.

Надзорните приоритети на ЕНМ

Надзорните приоритети на ЕНМ, определящи областите, върху които е съсредоточен надзорът през годината, се обсъждат и одобряват от Надзорния съвет на ЕЦБ. Те се опират на оценка на основните рискове, пред които са изправени поднадзорните банки, като се отчита актуалната динамика на икономическата, регулаторната и надзорната среда. Ежегодно преразглежданите приоритети са важен инструмент за координиране на надзорните действия за всички банки по подходящо хармонизиран, пропорционален и ефективен начин, допринасящ за създаването на условия на равнопоставеност и за по-силен надзорен ефект (вж. Диаграма 1).

Диаграма 1

Надзорни приоритети на ЕНМ за 2019 г.

Източник: ЕЦБ.
1 Необслужвани кредити
2 Целеви преглед на вътрешните модели
3 Вътрешен анализ на адекватността на капитала и вътрешен анализ на адекватността на ликвидността
4 През 2018 г. се проведе стрес тест, обхващащ целия ЕС
5 Заплануваните дейности включват кампания от проверки на място, посветени на свързания с оценките риск, и хоризонтален анализ, който включва кампания за събиране на данни, така че СНЕ да разполагат с по-детайлна информация за сложните активи, оценявани по справедлива стойност, като например класифицираните като активи от второ и трето ниво.

Цялостни резултати на значимите банки през 2018 г.

След като през 2017 г. се подобри, през 2018 г. рентабилността на банките в еврозоната се задържа в общи линии стабилна

Рентабилността на банките в еврозоната остана в общи линии стабилна през 2018 г. след отбелязаното през 2017 г. подобрение. При значимите институции годишната възвръщаемост на капитала се промени незначително и беше на равнище от 6,9% спрямо 7,0% през 2017 г. и 5,4% през 2016 г. Зад тази цялостна стабилност на равнището на рентабилност обаче се крият значителни различия между банките. Нещо повече, много банки, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, все още се търгуват при съотношение пазарна спрямо счетоводна стойност под единица, което свидетелства за необходимостта от по-нататъшно подобряване на състоянието, за да се изпълнят очакванията на инвеститорите.

През 2018 г. два основни фактора повлияха върху съвкупните приходи на банките. След като отбелязаха нарастване през 2017 г., през първите девет месеца на 2018 г. оперативните печалби преди обезценка спаднаха значително със 7,1%. Този спад бе до голяма степен компенсиран от рязко намаление при обезценките (-31,8% спрямо 2017 г.).

Спадът в оперативните печалби преди обезценка бе обусловен главно от по-ниските нетни приходи от търговска дейност (-50%)[5] в сравнение с първите три тримесечия на 2017 г. За разлика от това нетните приходи от такси и комисиони продължиха да се подобряват и надхвърлиха с 1,4% стойността си от първите три тримесечия на 2017 г., докато през същия период нетният доход от лихви е останал в общи линии стабилен (-0,1%).

Графика 2

Стабилна възвръщаемост на капитала (годишни данни) през 2018 г.: ниската оперативна печалба преди обезценка се компенсира от спад в обезценките

(Всички показатели са представени като процент от собствения капитал.)

Източник: Надзорна банкова статистика на ЕЦБ.
Забележка: Данните за всички години са представени като анюализирани кумулативни данни за второто тримесечие.

Зад стабилното развитие на нетния доход от лихви се крият две тенденции – нарастващият обем на кредитите се неутрализира от по-малките лихвени маржове. В периода между третото тримесечие на 2017 г. и третото тримесечие на 2018 г. обемът на кредитите се увеличи с 2,8%, като най-динамичен растеж отбелязаха сегментът на финансовите институции (кредити за кредитни институции: +3,7%, кредити за други финансови предприятия: +12,1%) и сегментът на нефинансовите предприятия (+3,3%). През първите три тримесечия на 2018 г. нетният доход от лихви се подобри при около половината значими институции, а при другата половина се влоши.

Оперативните разходи са се увеличили с 2,0% през първите три тримесечия на 2018 г. спрямо същия период през 2017 г. въпреки мерките за преструктуриране, предприети неотдавна от няколко банки в еврозоната.


1.2 Мерки по отношение на необслужваните кредити (НОК)

1.2.1 Ситуацията в Европа

От 2015 г. насам наличностите от НОК намаляват ...

През третото тримесечие на 2018 г. размерът на НОК в балансите на значимите институции беше 628 млрд. евро – спад спрямо равнището от 1 трлн. евро в началото на 2015 г. От третото тримесечие на 2017 г. до третото тримесечие на 2018 г. този размер намаля със 131 млрд. евро, а брутният коефициент на НОК спадна с 1 процентен пункт до 4,2%. Спадът на НОК се ускори през последните две години и е особено бърз в държавите с високи коефициенти на НОК.

Независимо от това съвкупното равнище на НОК в европейския банков сектор остава високо по международните стандарти и изчистването на балансите ще отнеме още време.

... но съвкупното им равнище остава високо по международните стандарти

Мерките по отношение на необслужваните кредити бяха сред най-важните надзорни приоритети на банковия надзор в ЕЦБ през 2018 г.; те ще останат в центъра на вниманието и през 2019 г., като ще се надгражда постигнатото досега с обсъждане със засегнатите институции с цел да се дефинират конкретни за банките надзорни очаквания според хармонизирана рамка. Целта е да се осигури непрекъснат напредък в редуцирането на наследените рискове и да се постигне последователно обхващане както на наличните, така и на новите НОК в средносрочен план.

Що се отнася до статистиката за НОК, ЕЦБ публикува на тримесечна основа надзорна банкова статистика[6], включително данни за качеството на активите на значимите институции. В Таблица 1 е представен спадът на равнищата на НОК между 2017 г. и 2018 г.

Таблица 1

НОК и аванси – размери и коефициенти, по референтен период

(млрд. евро; проценти)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Таблицата обхваща значими институции на най-високо равнище на консолидация, за които са налични общо отчитане за капиталовата адекватност (COREP) и финансово отчитане (FINREP). По-специално, през третото тримесечие на 2017 г. значимите институции наброяваха 114, през четвъртото тримесечие на 2017 г. те бяха 111, а през първото, второто и третото тримесечие на 2018 г. – 109. Броят на поднадзорните лица за всеки референтен период отразява промени в резултат от изменения в списъка на значимите институции вследствие на оценки от страна на банковия надзор в ЕЦБ, които обикновено се извършват на годишна основа, а също и на сливания и придобивания.
1) Кредитите и авансите в таблиците за качеството на активите са представени като брутна балансова стойност. В съответствие с FINREP: i) не са включени експозициите, държани за търгуване; ii) включени са паричните салда при централните банки и други безсрочни депозити. Съгласно дефиницията на ЕБО НОК са кредити и аванси, различни от държаните за търгуване, които отговарят на единия или и на двата критерия по-долу: а) значителни кредити, които са в просрочие от над 90 дни; б) оценка, че не е вероятно длъжникът да изплати задълженията си по кредита в пълен размер без реализиране на обезпечението, независимо дали е налице просрочие или не, и независимо от броя на дните на просрочие. Коефициентът на покритие е съотношението между натрупаните обезценки по кредити и аванси и наличността от НОК.

Коефициентите на НОК варират значително в различните държави от еврозоната

В еврозоната коефициентите на НОК продължават да се различават съществено между държавите, както е показано в Таблица 2. Значимите институции в Гърция, Кипър и Португалия имат най-високи коефициенти на НОК (среднопретеглено за страната съответно 43,4%, 20,7% и 14,5% през третото тримесечие на 2018 г.). Трендът показва значително намаляване на коефициента на НОК на годишна база при значимите институции в Кипър (‑13,3 процентни пункта), Словения (-5,3 процентни пункта), Ирландия (‑3,7 процентни пункта), Португалия (-3,6 процентни пункта), Гърция (‑3,2 процентни пункта) и Италия (-2,5 процентни пункта). През третото тримесечие на 2018 г. наличностите от НОК бяха най-големи при италианските значими институции (153 млрд. евро), следвани от френските (130 млрд. евро), испанските (95 млрд. евро) и гръцките (90 млрд. евро).

Таблица 2

НОК и аванси – размери и коефициенти по държави (референтен период – третото тримесечие на 2018 г.)

(млрд. евро; проценти; процентни пунктове)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Значими институции на най-високо равнище на консолидация, за които има общо отчитане (COREP) и финансово отчитане (FINREP).
„C“ обозначава, че стойността не е включена от съображения за поверителност.
1) Кредитите и авансите в таблиците за качеството на активите са представени като брутна балансова стойност. В съответствие с FINREP: i) не са включени експозициите, държани за търгуване; ii) включени са паричните салда при централните банки и други безсрочни депозити.
2) Нарастването на коефициента на НОК в Литва се дължи на промяна в подхода към консолидацията по отношение на една значима институция.
3) В Словакия няма значими институции на най-високо равнище на консолидация.

1.2.2 Ролята на банковия надзор в ЕЦБ в цялостната стратегия за преодоляване на проблема с НОК в ЕС

Банковият надзор в ЕЦБ разработи надзорна рамка за НОК

Да се предприемат мерки по отношение на рисковете, свързани с големите наличности от НОК, е важно за икономиката като цяло, тъй като НОК отслабват рентабилността на банките и поглъщат ценни ресурси, ограничавайки възможностите им да отпускат нови заеми. Проблемите в банковия сектор може лесно да се разпространят в други части на икономиката, влошавайки перспективите за заетостта и растежа. Ето защо ЕЦБ, в съответствие с мандата си да допринася за сигурността и стабилността на европейската банкова система, препоръчва банките да предприемат по-решителни действия, за да се справят с наличностите си от НОК.

Банковият надзор в ЕЦБ разработи надзорна рамка за НОК. Тя включва три стратегически елемента, всеки от които е насочен пряко към наследените НОК или има за цел да предотврати натрупването на нови НОК за в бъдеще:

  • Практически указания за НОК, насочени към всички значими институции, в които се описват надзорните очаквания от качествено естество по отношение на управлението и редуцирането на НОК;
  • Рамка за преодоляване на проблема с наличностите от НОК като част от надзорния диалог, включваща: i) оценка на собствените стратегии на банките за редуциране на НОК и ii) конкретни надзорни очаквания към всяка банка за осигуряване на адекватни провизии за наследените НОК;
  • Допълнение към практическите указания за НОК, в което се описват количествени надзорни очаквания за насърчаване на навременно формиране на провизии за нови НОК.

През 2018 г. приключи работата си оперативната група по необслужваните кредити

Рамката бе разработена от нарочна оперативна група, включваща представители на НКО и ЕЦБ. ЕБО също бе представен в групата като наблюдател. Работата на оперативната група се ръководеше от група на високо равнище по НОК с председател Шарън Донъри, заместник-управител на Banc Ceannais na hÉireann/Central Bank of Ireland. В периода от 2015 г. до 2018 г. групата на високо равнище проведе 16 срещи, на които обсъди предложения за разработването и прилагането на надзорна рамка за НОК. Председателят докладва 14 пъти пред Надзорния съвет и пет пъти пред Управителния съвет. След като изпълни мандата си, оперативната група бе разпусната в края на 2018 г. и прилагането на надзорната рамка за НОК премина успешно към компетентните звена на банковия надзор в ЕЦБ.

Една цялостна стратегия за справяне с наличностите от НОК изисква действия на всички заинтересовани страни, включително органи на ЕС и национални държавни институции

Разрешаването на проблема с НОК обаче далеч надхвърля надзорната дейност. За целта трябва да обединят усилията си националните органи и европейските институции. Това беше и една от основните констатации на изготвения от ЕЦБ обзор на националните практики по отношение на НОК, чиято последна версия бе публикувана през юни 2017 г. Същото отбеляза и Съветът по икономически и финансови въпроси през юли 2017 г., когато министрите на финансите се споразумяха за План за действие за справяне с необслужваните кредити в Европа. В плана се изтъква необходимостта от действия в три области: банков надзор, реформиране на рамките за неплатежоспособност и събиране на дълг и развитие на вторичните пазари. През ноември 2018 г. Комисията публикува Трети доклад за напредъка по плана за действие. В него се посочва, че в прилагането на плана е отбелязан съществен напредък. Банковият надзор в ЕЦБ допринася активно за многобройни инициативи, свързани с НОК, в горепосочените три области, включително описаните в плана за действие, в тясно сътрудничество с организаторите на инициативите.

В тази връзка банковият надзор в ЕЦБ работи в тясна координация с компетентните европейски институции като например Европейската комисия по необходимостта да се осигури допълващият характер на i) предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на минималното покритие за загуби за необслужвани експозиции и ii) допълнението към практическите указания на ЕЦБ към банките относно НОК.

Освен това банковият надзор в ЕЦБ съдейства на ЕБО за издаването на общи насоки относно управлението на необслужвани и преструктурирани експозиции и насоки относно оповестяването на необслужвани и преструктурирани експозиции. Тези насоки трябва да се прилагат от всички кредитни институции навсякъде в ЕС. Що се отнася до по-малко значимите институции, те трябва да прилагат насоките пропорционално, както е описано в самите насоки. Наред с това ЕЦБ в тясно сътрудничество с ЕБО и Единния съвет по преструктуриране (ЕСП) съдействаха на службите на Европейската комисия за изготвянето на технически план за създаване на национални компании за управление на активи. Той бе публикуван през март 2018 г.

И накрая, банковият надзор в ЕЦБ продължи да работи съвместно с ЕБО за усъвършенстване на стандартите за отпускане на нови кредити. Той също така участва в работната група на ЕССР, съставила доклада относно макропруденциалните подходи към необслужваните кредити, посветен на възможната роля на макропруденциалната политика за предотвратяване на общосистемно увеличение на НОК.

1.2.3 Основни елементи на надзорния подход на банковия надзор в ЕЦБ към НОК

Стратегии на банките за редуциране на НОК – напредък и оценка

През март 2017 г. ЕЦБ публикува практически указания към банките относно необслужваните кредити. Като част от последващите мерки значимите институции с по-високи равнища на НОК и преструктурирани активи бяха приканени да представят на банковия надзор в ЕЦБ стратегиите си за редуцирането им. В този смисъл практическите указания за НОК формират основата за непрекъснатия надзорен диалог с отделните банки. Отговорност на самите банки е да прилагат адекватни стратегии за НОК и да управляват портфейлите си от НОК с помощта на разнообразни стратегии, като например уреждане на НОК, обслужване, продажба на портфейли и т.н.

Подобни стратегии за НОК следва да съдържат цели за редуцирането на НОК на равнище портфейл в тригодишен срок. Тези цели се определят от самите банки и се предават на СНЕ. Във Втора глава на практическите указания за НОК се описват най-добрите практики при определянето на стратегии за редуцирането на НОК и се изброяват инструменти за прилагането им, включително преструктуриране, активно редуциране на портфейли, промяна на типа експозиции и правни средства. В нея се изтъква също така, че банките следва да се погрижат стратегиите им за НОК „да не се опират на единствен вариант, а по-скоро да съчетават стратегии и варианти, така че да постигнат най-успешно целите си в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план“. Най-доброто съчетание от такива инструменти зависи от особеностите на портфейла на всяка банка, от пазара и от правните условия. Важно е да се отбележи, че ръководството на всяка банка трябва да прилага собствената си преценка, когато избира съчетанието от инструменти въз основа на задълбочен анализ. ЕЦБ не изразява предпочитание към даден инструмент за редуциране на НОК за сметка на други инструменти.

Ролята на съвместните надзорни екипи (СНЕ) е да анализират, разглеждат критично и проследяват напредъка на банките към целите им за редуциране на НОК. Тази роля е вградена изцяло в обичайната им надзорна работа и е неделима част от ПНПО. Когато подлагат на оценка стратегиите, СНЕ съсредоточават вниманието си върху три основни елемента: i) амбициозност, ii) реалистичност на стратегията и iii) аспекти, свързани с институционалното управление. Оценката се основава на много подробен анализ на портфейлите на банките от брутни необслужвани експозиции и активи – резултат от влизане във владение на обезпечение, които могат да се обединят под названието „необслужвани активи“.

От банките с по-високи равнища на НОК се изисква да докладват на СНЕ на тримесечна база определени данни за НОК, описвайки подробно методите си за редуцирането им. СНЕ използват тези тримесечни доклади, за да наблюдават напредъка на банките и да го съпоставят със залегналите в стратегиите им целеви равнища – като цяло и на ниво портфейл. Освен това те наблюдават напредъка на банките към целите както с включване на провизиите, така и без тях, за да осигурят холистичен подход на анализа. Като част от редовната им работа със СНЕ от банките се очаква да изготвят и представят два пъти годишно доклад за изпълнението.

Предназначението на този доклад е да покаже доколко банките изпълняват стратегиите си за НОК – както в количествен, така и в качествен план. Количественият напредък може да се измери въз основа на тримесечните данни за НОК, като е възможно да се представи разбивка на конкретните методи за редуциране на НОК, като например парични погашения, продажби, отписвания и т.н. Съответно банката следва не само да анализира цялостното редуциране, но и да посочи методите на равнище портфейл и причините за евентуално надхвърляне или недостигане на целите. Презумпцията е, че е налице тясна връзка между вече постигнатото от банката за редуциране на НОК и бъдещия ѝ капацитет за това.

За да се документират тези количествени аспекти, се препоръчва банките да извършват целеви анализ и преглед на конкретни проблематични класове активи или портфейли, включително на въздействието им върху капитала на равнище портфейл. Те трябва също така да се погрижат стратегиите им за НОК да се актуализират непрекъснато с отчитането на всякакви такива данни и анализи, за да бъдат надеждни, подходящи и осъществими.

Много важни са и качествените аспекти на напредъка на банките. Затова стратегиите им следва да включват ясно формулиран оперативен план, който служи за основа на качествените етапи, действия и цели на стратегията. Когато извършват преглед на качествения си напредък, те трябва проактивно да идентифицират всяко потенциално препятствие пред успешното изпълнение на стратегията. Във връзка с това за различните методи за редуциране на НОК се изискват различни неща. Оздравяването на кредитите например изисква стабилна оперативна рамка, достатъчно ресурси и подробна рамка за преструктуриране, докато продажбата на портфейли изисква висококачествени данни, сложна ИТ инфраструктура, опитно управление и подходящи финансови съветници. На равнище индивидуална банка СНЕ извършват преглед на качествените аспекти на стратегиите и предоставят на банката обратна информация за всякакви установени недостатъци.

Практическите указания за НОК отдават голямо внимание на важността на нарочни звена за уреждане на НОК, на наличието на ясни политики и процедури и на ясно дефиниран комплекс от продукти за преструктуриране. Освен това в тях се изтъква необходимостта управителните органи да участват активно и да се ангажират с проблема с НОК. Ето защо банките трябва да преразгледат своите структури за вътрешно управление и оперативната си уредба що се отнася до управлението на НОК – управителните органи трябва например да се ангажират в пълна степен с проблема.

Ако бъде отдадено повече внимание на оздравяването, уреждането и преструктурирането, това може да допринесе за насърчаването на по-благоразумни практики по отношение на кредитния риск и постепенно това да помогне на банките да прилагат по подходящи от гледна точка на риска стандарти и механизми за управление в кредитната си дейност.

През последните няколко години банките като цяло отбелязаха добър напредък в стратегиите си за НОК, за което свидетелства значителният спад в наличностите на НОК в много европейски държави и банки. Въпреки това наличностите от НОК все още са на високо равнище. Затова СНЕ продължават да работят с банките и, когато е необходимо, да настояват за по-нататъшен напредък по въпроса. Ако отделните банки не изпълняват собствените си цели, от тях се очаква да приложат своевременно достатъчни и подходящи корективни действия.

В различните институции и държави се използват разнообразни методи за редуциране на наличностите от НОК. Сред тях са преструктурирането и свързаните с това изплащания, продажбите на портфейли, отписването и реализирането на обезпечения. В някои държави, поради специфични обстоятелства, се предпочитат определени методи за сметка на други. Дори и в рамките на отделните държави обаче се прилагат разнообразни подходи в зависимост от индивидуалната ситуация на банките.

Стратегията за НОК вече е неделима част от процедурите на банките с големи наличности от такива кредити и от надзорните процедури на банковия надзор в ЕЦБ. Съответно, работата по този надзорен приоритет ще продължи през 2019 г.

Индивидуални надзорни очаквания към банките за формиране на провизии за наличностите от НОК

Следващите стъпки в надзорния подход към наличностите от НОК формират последователна рамка за преодоляване на проблема като част от надзорния диалог

На 11 юли 2018 г. ЕЦБ обяви по-нататъшни стъпки в надзорния си подход по отношение на наличностите от НОК (т.е. експозиции, класифицирани като необслужвани според дефиницията на ЕБО от 31 март 2018 г.). Този подход създава стройна рамка за разрешаване на проблема като част от надзорния диалог посредством индивидуални за всяка банка надзорни очаквания, насочени към постигането на достатъчно равнище на провизии за съществуващите НОК, и съответно увеличаване на устойчивостта на банковата система в еврозоната като цяло.

При този подход банковият надзор в ЕЦБ работи още по-задълбочено с всяка банка при дефинирането на надзорните си очаквания. Оценката се ръководеше от текущия процент необслужвани кредити в банката, основните ѝ финансови характеристики, стратегията ѝ за редуциране на НОК (при наличие на такава) и сравнителен анализ със съпоставими институции, за да се осигури еднакво третиране. Вземаха се предвид най-актуалните данни и способността на банката да поеме допълнителни провизии.

На оценка бяха подложени всички значими институции под прекия надзор на ЕЦБ, като целта беше да се определят специфични за всяка банка очаквания, така че да се осигури по-нататъшен напредък в редуцирането на наследени рискове в отделните банки и, в средносрочен план, да се постигне еднакво покритие на наличностите и потоците на НОК.

Финализиране на допълнението към практическите указания за НОК

Допълнението бе публикувано след пространно публично обсъждане с всички засегнати страни

В началото на 2018 г. ЕЦБ финализира допълнение към практическите указания към банките относно необслужваните кредити. Това бе предшествано от публична консултация, която продължи от 4 октомври до 8 декември 2017 г. На 15 март 2018 г. ЕЦБ публикува допълнението заедно с подробни коментари от консултацията и обобщение на консултацията, в което бяха представени отговорите на ЕЦБ на тези коментари.

Документът допълва практическите указания от качествено естество по отношение на НОК, публикувани на 20 март 2017 г., и уточнява надзорните очаквания на ЕЦБ относно разумните равнища на провизиране за нови НОК. Той няма задължителен характер, а служи за основа на надзорния диалог между значимите институции и банковия надзор в ЕЦБ. Отнася се за кредити, класифицирани като необслужвани след 1 април 2018 г., в съответствие с дефиницията на ЕБО.

Предисторията на допълнението е свързана с това, че според Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ ІV) надзорните органи трябва да подложат на оценка и да предприемат мерки по отношение на конкретните за институцията рискове, които още не са покрити – или са недостатъчно покрити – от задължителните пруденциални изисквания в Регламента за капиталовите изисквания (РКИ) (често наричани „правила по Стълб І“). По-специално, съществуващата пруденциална рамка изисква надзорните органи да подложат на оценка и решат дали провизиите на банките са достатъчни и навременни от пруденциална гледна точка. В допълнението се описва какво очаква банковият надзор в ЕЦБ в това отношение и така се изяснява отправната точка за надзорния диалог. Както и при другите надзорни очаквания допълнението е добавка към обвързващото законодателство, включително предложението за регламент за изменение на РКИ по отношение на минималното покритие за загуби за необслужвани експозиции. Ето защо ЕЦБ работи по допълнението в тясно сътрудничество с компетентните европейски институции като например Европейската комисия.

Диаграма 2

Обзор на надзорните очаквания от количествено естество, посочени в допълнението за НОК

Източник: ЕЦБ.

Посочените в допълнението надзорни очаквания вземат предвид до каква степен са обезпечени НОК. За изцяло необезпечените експозиции и необезпечените части на частично обезпечените експозиции се очаква да се постигне 100% покритие до две години след класифицирането им като НОК. За изцяло обезпечените експозиции и обезпечените части на частично обезпечените експозиции се очаква постепенно да се постигне 100% покритие до седем години след класифицирането им като НОК. Очакванията по отношение на обезпечените експозиции са в съответствие с пруденциалния принцип, че защитата от кредитен риск трябва да може да се приложи своевременно.

Допълнението ще се прилага посредством надзорния диалог с всяка банка

Прилагането на допълнението на практика ще бъде част от надзорния диалог, в който СНЕ обсъждат с всяка банка отклоненията от очакванията за пруденциални провизии, описани в допълнението. Впоследствие, вземайки предвид конкретните обстоятелства в банката, банковият надзор в ЕЦБ ще реши за всеки отделен случай дали е подходящо да се приложат надзорни мерки и какви да бъдат те. Резултатите от този диалог ще бъдат включени за първи път в ПНПО за 2021 г. Банките следва да използват това време, за да се подготвят, а също и да преразгледат политиките си за отпускане на кредити и критериите си за редуциране на нововъзникващи НОК, особено при сегашните благоприятни икономически условия.


1.3 По-нататъшно развитие на методологията на ПНПО

1.3.1 ВААК/ВААЛ – с по-голяма роля в надзорната оценка

Очаква се за в бъдеще ВААК и ВААЛ да играят още по-голяма роля в ПНПО, стимулирайки банките да продължават да усъвършенстват вътрешните си процеси

Финансовите сътресения в банковия сектор често се засилват или дори причиняват от недостатъчен размер или качество на капитала и ликвидността на банките. Два основни процеса са от ключово значение за укрепване на устойчивостта на институциите – вътрешният анализ на адекватността на капитала (ВААК) и вътрешният анализ на адекватността на ликвидността (ВААЛ). Изискванията за ВААК и ВААЛ са определени в ДКИ ІV.

И ВААК, и ВААЛ имат за цел да насърчат институциите да измерват и управляват рисковете си по отношение на капитала и ликвидността по структуриран начин, използвайки специфичен за всяка институция подход. Целта не е просто да се представи доклад на надзорниците; това са задълбочени и ценни вътрешнобанкови процеси за идентифициране, оценяване и ефикасно управление и покриване на капиталовия и ликвидния риск във всеки един момент. Банките отговарят за прилагането на ВААК и ВААЛ по пропорционален начин, т.е. те да бъдат съизмерими например с бизнес модела на институцията, с нейния размер, сложност и рисков профил, както и с пазарните очаквания.

Както е посочено в надзорните приоритети на ЕНМ, ВААК и ВААЛ са основни инструменти, с които институциите управляват своята капиталова и ликвидна адекватност. Поради това те заслужават особено внимание от страна на надзорните органи. Като част от ПНПО качеството и резултатите на ВААК и ВААЛ се вземат предвид при определянето на капиталови, ликвидни и качествени мерки. Добрите ВААК и ВААЛ намаляват несигурността както за институциите, така и за надзорниците, що се отнася до реалните рискове, на които е изложена дадена институция. Освен това те дават на надзорниците по-голяма увереност за способността на институцията да си осигури капиталова и ликвидна адекватност и така да поддържа жизнеспособността си.

За в бъдеще ВААК и ВААЛ ще играят още по-голяма роля в ПНПО, стимулирайки банките да продължават да усъвършенстват вътрешните си процеси. Освен всичко останало, както качествените, така и количествените аспекти на ВААК ще имат засилена роля в определянето на изискванията за собствен капитал по Стълб ІІ риск по риск.

1.3.2 Финализиране на ръководствата за банките относно управлението на капитала и ликвидността

Банките се приканват да използват тези ръководства, за да премахнат евентуални пропуски и да поправят несъвършенствата в управлението си на капитала и ликвидността възможно най-скоро

В последните си оценки по ПНПО банковият надзор в ЕЦБ стигна до заключението, че значимите институции имат сериозни недостатъци в над половината си ВААК и над една трета от ВААЛ, заради което общите им оценки са „незадоволителни“ или „слаби“. Такива ВААК и ВААЛ не осигуряват здрава основа за разумно управление на капитала и ликвидността или за определянето на допълнителни изисквания за собствен капитал. Затова е необходимо институциите да усъвършенстват (още) своите ВААК и ВААЛ.

През ноември 2018 г. банковият надзор в ЕЦБ публикува ръководства за ВААК и ВААЛ на институциите. Тези ръководства ще имат важна роля за постигане на необходимите подобрения. Те са важна стъпка в опита на ЕЦБ да подобри подхода на банките към управлението на капитала и ликвидността, който започна с публикуването на надзорни очаквания по отношение на ВААК и ВААЛ през януари 2016 г. Като последваща стъпка в началото на 2017 г. ЕЦБ задейства многогодишен план за ВААК и ВААЛ с цел да представи по-подробни очаквания и да информира своевременно институциите в каква посока очаква да поемат. През 2016 г. очакванията бяха използвани като основа за ръководствата и преминаха три етапа на усъвършенстване, като бяха взети предвид около 800 коментара, получени в две публични консултации. Все пак в целия ход на процеса общата посока на очакванията остана непроменена.

Обзор на седемте принципа на ВААК и ВААЛ

Седемте принципа на ВААК и ВААЛ се отнасят до:

  • Управлението – очаква се управителните органи да поемат изцяло отговорността за ВААК и ВААЛ.
  • Интегрирането – ВААК и ВААЛ трябва да бъдат неделима част от общата рамка на управление, включително вземането на бизнес решения. И двата процеса трябва да бъдат последователни – всеки сам по себе си, един с друг и с другите стратегически процеси.
  • Количествената рамка – очаква се капиталовата и ликвидната адекватност да се осигуряват от две различни перспективи по отношение на по-нататъшната жизнеспособност на институцията – от „нормативната“ перспектива, която отразява външните изисквания и ограничения, и от „икономическата“ перспектива, която трябва да отразява реалното икономическо състояние.
  • Идентифицирането на рисковете – очаква се всички значими рискове да бъдат идентифицирани и управлявани.
  • Вътрешното определяне на капитала/ликвидността – от икономическа гледна точка се очаква капиталовите и ликвидните буфери да са висококачествени и ясно определени, така че да могат да се поемат възникващи икономически загуби.
  • Методологиите за количествено определяне на риска – очаква се рисковете да бъдат подложени на оценка и да бъдат количествено определени по консервативен начин, с прилагането на собствени, подробно валидирани методологии.
  • Стрес тестовете – ЕЦБ очаква банките да прилагат стабилни и задълбочени рамки за провеждане на стрес тестове, които да осигуряват способността им да оцелеят при възможни, но много тежки и продължителни периоди на затруднения.

Очакванията в ръководствата вече са много по-изчерпателни и ЕЦБ започна да ги прилага през януари 2019 г. Те обаче нямат за цел да осигурят пълни указания по всички аспекти, имащи отношение към надеждни ВААК и ВААЛ. Те по-скоро следват подход, основан на принципи, и са съсредоточени върху избрани ключови аспекти от надзорна гледна точка. Банковият надзор в ЕЦБ подчертава, че ВААК и ВААЛ са преди всичко вътрешни процеси, специфични за всяка институция. Затова прилагането на подходящи за конкретните обстоятелства ВААК и ВААЛ остава отговорност на всяка отделна институция. Ръководствата помагат на банките, като определят очакванията по отношение на ВААК и ВААЛ под формата на седем принципа и съдържат редица диаграми и примери с илюстративна цел.

Като основен елемент на ПНПО, но също и на други дейности като например проверките на място, надзорниците извършват оценка във всеки отделен случай дали институциите изпълняват задълженията си и управляват капитала и ликвидността си по начин, съизмерим с бизнес дейностите, рисковия профил и други релевантни обстоятелства. Очаква се заключенията от тези оценки да имат още по-голямо значение в ПНПО и следствията от него във вид на надзорни мерки. Ако банките имат добри и надеждни ВААК и ВААЛ, това ще бъде отбелязано положително в ПНПО.

Тъй като надеждните, ефикасни, задълбочени и перспективно ориентирани ВААК и ВААЛ са инструменти от ключово значение за осигуряване на устойчивостта им, банките се приканват да използват ръководствата, за да преодолеят пропуските и да поправят недостатъците в управлението на капитала и ликвидността възможно най-скоро. Тъй като цялостната философия и насоченост на надзорните очаквания на ЕЦБ не са се променили от първоначалното им публикуване през януари 2016 г., от значимите институции се очаква да направят всичко по силите си да ги отразят възможно най-скоро. Разработването на ръководствата беше дългогодишен процес и ЕЦБ осигури голяма прозрачност по отношение на постепенното прецизиране на очакванията си. Краткото време между публикуването на ръководствата през ноември 2018 г. и началото на прилагането им през януари 2019 г. не е оправдание за бездействие.

1.3.3 Действия за преодоляване на ИТ риска

Рискът в областта на информационните технологии, включително киберрискът, от самото начало е ключова област за банковия надзор в ЕЦБ и е сред надзорните приоритети за 2019 г.

Като част от текущия надзор на операционния риск СНЕ извършват надзор на ИТ риска. През 2018 г. те преминаха допълнително обучение за всички релевантни области на ИТ риск, за да подобрят знанията и уменията си в текущия надзор и за целите на годишния ПНПО. Въз основа на Насоките на ЕБО за оценка на риска в областта на ИКТ в рамките на ПНПО банковият надзор в ЕЦБ въведе обща и стандартизирана методология за оценка на ИТ риска. Беше проведен сложен комплекс от хоризонтални анализи, в които се използваха подробни въпросници за самооценка на банките и резултатите от оценките на СНЕ на ИТ риска. Получиха се множество констатации, които послужиха за основа на надзорните дейности на СНЕ и за тематичен обзор на цялостното състояние на управлението на ИТ риска в значимите институции. Като цяло, анализите потвърдиха областите, в които вече беше съсредоточено вниманието на банковия надзор в ЕЦБ – ИТ сигурност, зависимост от трети страни и тяхното управление, както и ИТ операции.

Проверките на място, посветени на ИТ риска, продължиха през 2018 г., допълвайки текущия надзор, извършван от СНЕ. Въз основа на методологията на банковия надзор в ЕЦБ за проверки на място инспекциите разгледаха конкретни цели по отношение на ИТ рисковете по искане на СНЕ, като целта беше да развият и обосноват оценките на СНЕ на ИТ риска и да дадат по-добра представа как значимите институции управляват ИТ рисковете. През 2019 г. някои проверки на място, посветени на ИТ риска, ще бъдат проведени под формата на кампания, в която една и съща тема ще бъде разгледана в съпоставим мащаб в няколко значими институции. Това дава възможност за по-ефективна подготовка и провеждане на проверките и за съпоставяне на резултатите.

Както и в предишните години, от всички значими институции в 19-те държави от еврозоната се изискваше да докладват значимите киберинциденти още при установяването им. Това дава възможност на банковия надзор в ЕЦБ да открива и наблюдава тенденциите в киберинцидентите, засягащи значимите институции. Освен това то позволява да се действа бързо в случаи, когато мащабен инцидент засегне една или повече значими институции.

За да осигури координиран подход към ИТ риска и киберриска и за да улесни обмена на знания и най-добри практики, банковият надзор в ЕЦБ продължи да поддържа връзка с всички заинтересовани страни (НКО, вътрешни заинтересовани страни в ЕЦБ, експерти по платежни системи и пазарна инфраструктура, други надзорни органи в ЕС и извън него, Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и т.н.) посредством двустранни срещи и участие в международни работни групи.


1.4 Тематични прегледи

Тематичен преглед на бизнес моделите и двигателите на рентабилността

През 2018 г. бе завършен многогодишният тематичен преглед на бизнес моделите и двигателите на рентабилността

През 2018 г. банковият надзор в ЕЦБ приключи тематичния си преглед на бизнес моделите и двигателите на рентабилността и публикува доклад за него. Тематичният преглед започна през 2016 г. с цел да се извърши задълбочен анализ банка по банка на способността на значимите институции да редуцират слабостите в бизнес моделите си. Наблюдавани бяха последиците от слабата рентабилност, а хоризонталните анализи бяха обогатени, като в тях бяха включени констатациите на СНЕ по последователен начин за всички банки. Първите две години на прегледа бяха посветени на разработването на инструменти, събирането на данни, а за СНЕ – на извършването на задълбочени анализи.

В началото на 2018 г. СНЕ информираха значимите институции за констатациите и основните заключения от тематичния преглед. В рамките на тематичен надзорен диалог те обсъдиха установените недостатъци и подложиха на критичен анализ бизнес плановете на значимите институции. В последващи писма бяха обобщени констатациите и на резултатите от надзорния диалог бе придадена официална форма. Констатациите бяха използвани в оценката на бизнес моделите в цикъла на ПНПО през 2018 г. През септември 2018 г. банковият надзор в ЕЦБ публикува на уебсайта си общите изводи от тематичния преглед.

Банките от еврозоната все още са в процес на адаптация след кризата, но положението с рентабилността се различава съществено между различните значими институции

Прегледът показа, че макар икономическото състояние на банките в еврозоната да се е подобрило като цяло, рентабилността и бизнес моделите все още се намират под натиск. Ако се абстрахираме от обобщените тенденции, положението с рентабилността се различава съществено между значимите институции, с известно сближаване при очакваното от банките средно ниво, като тези с най-слаби резултати очакват значително подобрение на рентабилността си (вж. Графика 3). Банките, които през предишните години са се представяли по-добре от другите, са разпръснати географски и имат различни размери и бизнес модели.

Графика 3

Тригодишно развитие на възвръщаемостта на капитала

(проценти)

Източници: FINREP и прогноза за рентабилността.
Забележки: В извадките не са включени дъщерните предприятия на банки извън ЕНМ. Най-добри резултати: 22 значими институции със средна възвръщаемост на капитала над 6% през последните три години Най-слаби резултати: 22 значими институции с отрицателна възвръщаемост на капитала през последните три години.

Способността за стратегическо управление е важен фактор за рентабилността

СНЕ наблюдават внимателно нарастващото поемане на риск при отделни банки

Анализът потвърди, че способността на банките за стратегическо управление[7] има силно въздействие върху рентабилността им. Наблюденията на СНЕ показват също, че много банки се опитват да засилят рентабилността си, насочвайки се към дейности, които могат да са свързани с по-голям риск (най-вече кредитен[8] или операционен риск[9]). Тъй като за насочването към такива дейности може да има основателни бизнес съображения, препоръките за отделните банки не оспорват непременно дадена стратегия, а по-скоро са съсредоточени върху това да се гарантира, че стратегическото управление и управлението на риска се подобряват, като рисковете се наблюдават и ограничават. СНЕ участват в установяването и оценяването на тези проблеми и ги проследяват в рамките на редовното наблюдение над банките с помощта на пълния набор от надзорни инструменти.

Тематичен преглед на МСФО 9

МСФО 9 има за цел да осигури по-адекватно и навременно формиране на провизии

Новият счетоводен стандарт за финансовите инструменти (МСФО 9) влезе в сила през януари 2018 г. Той е свързан с поуките от финансовата криза, а именно, че провизирането, което се основава на модели на претърпяната загуба, често води до признаване на загубите, което може да се опише като недостатъчно и закъсняло. МСФО 9 има за цел да се преодолее тази слабост чрез въвеждането на модел на очаквана кредитна загуба, който включва перспективно ориентирана информация за оставащия срок на кредита. Поради самото си естество това изисква значително усилие да се приложи, като потенциални рискове произтичат от все още неясната практическа ефикасност на моделите на очаквана кредитна загуба.

Резултатите от започналия през 2016 г. тематичен преглед за оценка на подготвеността на банките за МСФО 9 показва, че има какво да се подобри

Затова през 2016 г. ЕЦБ реши да започне тематичен преглед на МСФО 9 като част от надзорните си приоритети. Целта беше да се подложи на оценка подготвеността на институциите и да се насърчи качественото и последователно прилагане на новия стандарт. Институциите бяха разделени на две групи според постигнатия от тях напредък във въвеждането на МСФО 9. Резултатите от тематичния преглед на първата група бяха публикувани през 2017 г. в доклад на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ. Резултатите за втората група бяха публикувани в статия в Надзорен бюлетин през 2018 г.

Като цяло тематичният преглед допринесе за по-доброто осъзнаване на предизвикателствата, пред които са изправени банките при въвеждането на МСФО 9. Същевременно той открои факта, че все още има какво да се подобри.

Банковият надзор в ЕЦБ наблюдава внимателно как банките изпълняват корективните мерки

Бе отправена препоръка институциите да предприемат корективни мерки за преодоляване на недостатъците, открити в тематичния преглед през 2017 г. и 2018 г. Понастоящем банковият надзор в ЕЦБ наблюдава внимателно напредъка им в изпълнението на тези мерки. Едно от нещата, които тематичният преглед разкри, беше значително разминаване в практиките на банките по отношение на формирането на провизии, и СНЕ проследиха тази тема през цялата 2018 г. и ще продължат да я следят през 2019 г. Друга област, която беше в центъра на вниманието на надзора през 2018 г., беше въздействието от първоначалното въвеждане на МСФО 9, включително промяната в класификацията на експозициите, разпределението на провизиите и преминаването на експозициите от единия в другия етап. Във връзка с това ЕЦБ разглежда счетоводството на банките с акцент върху регулаторния капитал и отчитането.

При проследяващите действия във връзка с въвеждането на МСФО 9 банковият надзор в ЕЦБ си сътрудничи с ЕССР, ЕБО и ЕОЦКП по свързани със счетоводството въпроси, за да осигури висококачествено и последователно прилагане на МСФО 9 и високо равнище на прозрачност за инвеститорите навсякъде в ЕС.[10]

Преходният период ще отслаби потенциалното негативно въздействие на МСФО 9 върху регулаторния капитал на банките

Освен това той наблюдава внимателно как банките използват преходните разпоредби за МСФО 9. Тези преходни разпоредби бяха включени в пруденциалната рамка от законодателните органи на ЕС с цел да смекчат ефекта върху БСК1 на банките от преминаването към изискванията за обезценки в МСФО 9. Тъй като правилата за поетапно въвеждане може да окажат въздействие върху капиталовото съотношение на някои банки, ЕЦБ наблюдава правилното им прилагане.

Тематичен преглед на БКБН 239

През май 2018 г. бе публикуван доклад за тематичния преглед на ефикасното агрегиране на данни за риска и докладване на риска

Принципите на Базелския комитет за банков надзор (БКБН) относно агрегирането на данни за риска и докладването на риска бяха публикувани през януари 2013 г. Във връзка с това в периода от 2016 г. до 2018 г. бе проведен тематичен преглед на агрегирането на данни за риска и докладване на риска, с извадка от 25 значими институции. Резултатите бяха публикувани във формата на специален доклад на уебсайта на ЕЦБ през май 2018 г. Докладът показва, че обхванатите значими институции са приложили незадоволително 239-те принципа на БКБН. Резултатите от прегледа бяха съобщени на банките и в последващи писма бяха отправени искания за корективни мерки В този контекст към банките бе отправено и искане да представят ясни, точни и подробни планове за действие. Централизираната работна група с помощта на СНЕ направи оценка на тези планове за действие, за да осигури хоризонтална съгласуваност, и сега наблюдава внимателно напредъка на банките в прилагането им.

Методологията, използвана в тематичния преглед, ще обогати надзорната методология за оценка на агрегирането на данните за риск и докладването на риска. Понастоящем специален съставителски екип вгражда тази методология в ПНПО методологията, която за в бъдеще ще се използва за всички значими институции.

Прегледът бе подчинен на принципите на ефикасно агрегиране на данните за риск и докладване на риска, формулирани от БКБН. Докато наблюдава как се подобряват агрегирането на данните за риск и капацитетът за докладване на риска в институциите, ЕЦБ редовно подава придобитата информация в Мрежата за данни за риска на БКБН.

Тематичен преглед на възлагането на дейности на подизпълнители

През последните години развитието на технологиите се отрази на начина, по който се предлагат банкови услуги в световен мащаб. Възлагането на дейности на подизпълнители например може да помогне на банките да бъдат по-ефективни, но същевременно и да ги изправи пред трудности, свързани с управлението на риска и с начините, по които контролират възложените на подизпълнители дейности. Банките също така проявяват нарастващ интерес към възлагането на дейности на доставчици на услуги в облак. Макар услугите в облак да имат някои предимства (като например икономии от мащаба и ефективност на разходите), те пораждат и проблеми, свързани със защитата на данните и тяхното местоположение.

При тези условия банковият надзор в ЕЦБ наблюдава внимателно възлагането на дейности на подизпълнители и то бе определено като един от надзорните приоритети на ЕНМ за 2017 г. За тази цел през 2017 г. започна и завърши тематичен преглед с целева извадка от значими институции, като последващите действия продължиха през 2018 г. като част от редовния текущ надзор. В тематичния преглед бе направен обзор на практиките на банките по отношение на възлагането на дейности на подизпълнители и бяха разкрити значителни разлики в тяхното управление. Освен това банковият надзор в ЕЦБ определи най-добри практики с цел да насърчи по-нататъшното усъвършенстване в тази област. Въз основа на тематичния преглед той подпомогна работата на ЕБО по отношение на i) Препоръките на ЕБО за възлагане на външни изпълнители на дейности в облак[11] и ii) новите Препоръки на ЕБО относно възлагането на дейности на подизпълнители, които ще заменят Насоките на Комитета на европейските банкови надзорни органи и предните препоръки, когато влязат в сила по-късно през 2019 г.

В тези документи ЕБО се спира на редица релевантни проблеми, идентифицирани в хода на тематичния преглед на банковия надзор в ЕЦБ. Като цяло препоръките на ЕБО се отнасят до конкретни характеристики на възлагането на подизпълнители на услуги в облак на съществени дейности, например сигурността и местоположението на данните и системите. Други релевантни аспекти като например осигуряване на достъп и право на одит в писмените договори за възлагане на дейности на подизпълнители, свързани с поверителността въпроси, стратегии за прекратяване, а също и въпросът с подизпълнители на подизпълнителите („верижно“ възлагане на дейности на подизпълнители) се разглеждат в преработените Насоки. Въведено е и задължението да се поддържа регистър с информация за всички дейности, възложени на подизпълнители, и той да бъде на разположение при поискване от надзорните органи.

Съгласно преработената рамка на ЕБО банковият надзор в ЕЦБ има за цел да се увери, че банките се възползват пълноценно от иновациите, като същевременно запазват сигурна среда, в която рисковете се наблюдават и редуцират подобаващо. За тази цел той е включил препоръките на ЕБО в надзорните си стандарти и ги взема предвид при провеждането на текущия надзор. Банковият надзор в ЕЦБ също така се е ангажирал да прилага насоките и ще наблюдава действията, които банките предприемат за приспособяване на споразуменията си за възлагане на дейности на подизпълнители. Освен това той следи проблемите, свързани с възлагането на дейности на подизпълнители, във връзка с Брекзит и плановете на банките за преместване на дейност, за да се увери, че споразуменията за възлагане на дейности на подизпълнители не възпрепятстват ефикасния надзор.


1.5 Текущ надзор

Банковият надзор в ЕЦБ се стреми да осъществява надзор над значимите институции по основан на риска и пропорционален начин, като същевременно е строг и последователен. За тази цел всяка година се определя набор от основни текущи надзорни дейности. Те се опират на съществуващите нормативни изисквания, Надзорното ръководство на ЕНМ и надзорните приоритети на ЕНМ. Тези дейности се включват в текущия план за извършване на надзорни проверки (ПИНП) за всяка значима институция.

В допълнение към тези централно определени основни дейности СНЕ могат да адаптират надзорни дейности според спецификата на банките, както е целесъобразно. Това им позволява да предприемат действия по отношение на бързо променящи се рискове при отделните институции или на равнището на цялата система.

През 2018 г. текущите дейности по ПИНП включваха: i) свързани с риска дейности (например ПНПО и стрес тестове); ii) други дейности, свързани с организационни, административни или правни изисквания (например ежегодната оценка на значимостта); и iii) допълнителни дейности, запланувани от СНЕ за по-нататъшно приспособяване на текущия ПИНП към спецификата на поднадзорната група или институция (например анализ на конкретни теми като избрани кредитни портфейли или класове активи).

Пропорционалност

Надзорните дейности през 2018 г. бяха подчинени на принципа на пропорционалност, като интензивността на надзора беше съобразена със системната значимост и рисковия профил на поднадзорните банки

ПИНП е подчинен на принципа на пропорционалност, т.е. интензивността на надзора е съобразена с размера, системното значение и сложността на всяка институция. Именно тези фактори определят общия брой на текущите дейности за всяка отделна институция (вж. Графика 4).

Графика 4

Среден брой задачи на значима институция през 2018 г.

Източник: ЕЦБ.

Подход, основан на риска

ПИНП също така следва основан на риска подход, при който вниманието се съсредоточава върху най-релевантните категории риск за всяка значима институция. Пример за това са банките с високи равнища на НОК. За тях през 2018 г. бяха изпълнени специални задачи като например оценка на стратегиите за редуциране на НОК спрямо очакванията на ЕЦБ. В резултат на това процентът задачи, свързани с кредитния риск, при банките с високо равнище на НОК беше по-висок от средното. Същото се отнася за институциите с големи експозиции на пазарни и търговски дейности. Тези банки бяха подложени на по-интензивен надзор за проблеми, свързани с пазарния риск (вж. Графика 5).

Графика 5

Дейности по ПИНП през 2018 г.: съсредоточаване върху кредитния и пазарния риск

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Взети са предвид само заплануваните дейности, свързани с категории риск.

Основни моменти в текущия надзор през 2018 г.

В контекста на текущия ПИНП през 2018 г. за СНЕ бяха особено важни дейностите, свързани с оценката по ПНПО, провеждането на стрес теста за целия ЕС, както и последващите действия по анализа на чувствителността към лихвения риск в банковия портфейл.

ПНПО е една от основните задачи на СНЕ. СНЕ участваха в ПНПО през цялата 2018 г., като бяха отбелязани някои върхови моменти на дейността във връзка с ключови задачи като предварителната оценка на капитала, ликвидността и качествените мерки и изработването на проекторешения. За да могат да бъдат включени резултатите от обхващащия целия ЕС стрес тест, срокът за съставяне на писмата с окончателните решения беше удължен до януари 2019 г.

Друга дейност, която изискваше значително участие на СНЕ, беше провеждането на надзорен стрес тест. Кампанията включваше стрес теста за целия ЕС (на 33 значими институции, включени в извадката на ЕБО) и собствения стрес тест на ЕЦБ (на 54 значими институции, невключени в извадката на ЕБО).[12]

Още една ключова дейност, извършвана от СНЕ през 2018 г., бяха последващите действия по анализа на чувствителността към лихвения риск в банковия портфейл, проведен през 2017 г. Банките, при които анализът установи потенциални уязвимости, бяха обект на последващи действия от СНЕ през първото тримесечие на 2018 г. Мерките за корекции, предприети в отговор на индивидуалните констатации, бяха наблюдавани през цялата година в рамките на текущия надзорен диалог с банките.

Задълбочени проучвания

Като част от текущия надзор СНЕ могат по своя преценка да предприемат действия по специфични за конкретната институция рискове. Те могат да направят това например като определят мащаба на задълбочените проучвания, т.е. на анализите на специфични проблеми, включени в ПИНП. През 2018 г. вниманието на СНЕ бе съсредоточено главно върху институционалното управление, кредитния риск и бизнес моделите и рентабилността. Тези области в общи линии отразяват надзорните приоритети за 2018 г. (вж. Графика 6).

Графика 6

Задълбочени проучвания и анализи по категории риск през 2018 г.

Източник: ЕЦБ.

Състояние на дейностите по ПИНП

ПИНП за 2018 г. бяха осъществени успешно, с ниво на изпълнение 95%

ПИНП за 2018 г. бяха осъществени успешно. В края на годината бяха изпълнени 95% от всички дейности. От тях бяха завършени 82%, а 13% все още са в процес на изпълнение съгласно плановете (например оценката на плановете за възстановяване, която започна през 2018 г. и е предвидено да завърши през 2019 г.). Още 3% от дейностите ще бъдат завършени с известно закъснение, а 2% бяха отменени, главно поради промени в структурата на банките или поради отнемане на лиценза им (вж. Графика 7). Главните дейности обаче бяха изпълнени по план, покривайки основните рискове за банковата система. Като цяло ниският процент забавени или отменени дейности потвърждава уместността и стабилността на текущите ПИНП, както и способността на СНЕ да изпълняват дейностите си, както е планирано.

Графика 7

Завършени дейности през 2018 г.

Източник: ЕЦБ.

Надзорни констатации

Един от основните резултати от редовната надзорна дейност са „надзорните констатации“, т.е. недостатъците, които банките трябва да поправят. Задължение на СНЕ е да проследяват какво предприемат банките вследствие на тези констатации. След като нарастваше през първите няколко години на ЕНМ, годишният брой на регистрираните констатации се стабилизира. През 2018 г. по-голямата част от констатациите произлизаха от проучвания на вътрешни модели (отчасти поради целевия преглед на вътрешните модели (ЦПВМ), който засили надзорното участие), проверки на място и тематични прегледи (като например на бизнес моделите и рентабилността, вж. Графика 8).

Графика 8

Надзорни констатации

Източник: ЕЦБ.


1.6 Надзорни дейности на място

През 2018 г. започнаха общо 156 проверки на място

ПИНП за надзорните дейности на място през 2018 г. беше четвъртият годишен цикъл на проверки на място от създаването на ЕНМ. През 2018 г. започнаха общо 156 проверки на място в значими институции (същият брой като през 2017 г.) (вж. Графика 9). Към 31 декември 2018 г. повечето проверки или бяха приключени (т.е. заключителният доклад за проверката беше изпратен на съответната институция), или бяха на етап отчитане или проучване.

Поради по-добро подреждане на мисиите по приоритет през 2018 г. се подобри стабилността на плана за извършване на надзорни проверки на място. Като цяло, 95% от мисиите започнаха по план (спрямо 84% през 2017 г.). Все пак планът за извършване на надзорни проверки на място остана достатъчно гъвкав, за да може да се реагира на спешни ситуации и неочаквани събития, благодарение на редовно актуализиране на програмата през годината.

Графика 9

Проверки на място през 2018 г. и 2017 г., разбивка по тип риск

Източник: ЕЦБ.

Планирането на проверките на място и съставянето на екипите се извършва в тясно сътрудничество с НКО, чиито служители съставляват по-голямата част от ръководителите на мисии и членовете на екипите. През 2018 г. 88% от проверките бяха под ръководството на НКО и бяха съсредоточени главно върху банкови групи, чието главно управление е в съответните им държави. Останалите 12% от проверките бяха под ръководството на отдел „Централизирани проверки на място“ в ЕЦБ.

Банковият надзор в ЕЦБ се стреми да увеличи броя на мисиите от трансгранични и смесени екипи

През 2018 г. банковият надзор в ЕЦБ постигна целта си да увеличи общия брой на мисии от трансгранични и смесени екипи. Тази цел е част от многогодишна инициатива постепенно да се увеличи делът на такива мисии в общия брой проверки. Екип за проверка се счита за „трансграничен“, когато ръководителят на мисията и поне един от членовете на екипа не са от съответния НКО на държавата по произход или приемащата държава. Екип за проверка се счита за „смесен“, когато ръководителят на мисията е от съответния НКО на държавата по произход или приемащата държава, а поне двама от членовете на екипа не са от съответния НКО на държавата по произход или приемащата държава. Общо 44 от 156-те проверки на място, започнали през 2018 г. (28%), бяха проведени от смесени или трансгранични екипи – значително повече, отколкото през 2017 г. (вж. Таблица 3).

Таблица 3

Състав на екипите за проверки на място – мисии на трансгранични и смесени екипи

Източник: ЕЦБ.

Около една трета от служителите на ЕНМ от екипите за проверки на място участваха в нарочно разработена програма за обучение

През 2018 г. около една трета от общо 1150 инспектори на ЕНМ, участващи в проверките на място, участваха в програма за обучение, разработена от отдел „Централизирани проверки на място“. Бяха организирани над 25 обучителни сесии по десет различни теми, обхващащи всички основни типове риск в ПНПО, както и процесите, включени в проверките на място. Тази програма беше изпълнена в тясно сътрудничество между ЕЦБ и НКО – всеки курс беше разработен и изнесен от инспектори, участващи в проверки на място, а НКО бяха домакини на 75% от проведените през 2018 г. курсове.

1.6.1 Основни констатации от проверките на място

Следващият анализ представя в общ план най-критичните констатации от 154 доклада за проверки на място, завършени през 2018 г. и свързани с ПИНП както от 2017 г., така и от 2018 г.[13]

Кредитен риск

Повече от половината проверки на място, посветени на кредитния риск, бяха съсредоточени основно върху качеството на активите и се състояха в преглед на кредитните досиета. Останалите проверки на място бяха съсредоточени главно върху качествени аспекти на процесите на банките за управление на кредитния риск. През 2018 г. в редица банки започнаха три координирани кампании от проверки на място, посветени на кредитния риск. В центъра на вниманието бяха i) жилищните имоти, ii) търговските имоти и iii) банките с високо равнище на НОК. По-подробно, най-критичните констатации бяха следните:

  • Слабости в процесите на отпускане на кредит: недостатъчна оценка на рисковия профил на длъжника, неадекватно равнище на одобряване, както и неподходящи критерии за отпускане на кредити и процеси за одобряване на изключения.
  • Незадоволителна класификация и наблюдение на длъжниците: недостатъци в дефинирането и/или идентифицирането на експозиции в неизпълнение или необслужвани експозиции, слаби процедури за наблюдение на високорискови кредитополучатели.
  • Неправилно пресмятане на провизиите: надценяване на обезпечението и на процента на оздравяване, незадоволителна оценка на паричните потоци, недостатъци в дисконтирането на обезпечения и в параметрите за колективно провизиране.
  • Регулаторни коефициенти: неправилно пресмятане на рисковопретеглените активи, нарушаване на разпоредбите за големи експозиции.

Риск, свързан с институционалното управление

Констатациите по отношение на вътрешното институционално управление и управлението на риска бяха направени в проверки на място, посветени специално на тази тема, но също и в проверки на място по други области на риска. Критични констатации бяха направени в следните области:

  • Институционална структура и организация: недостатъци в рамките за вътрешен контрол, недостатъчни човешки ресурси, липса на координация в рамките на групата.
  • Роли и отговорности на управителния орган: недостатъци в делегирането на правомощия, слабости в прилагането на институционалната стратегия и на уредбата на институционалното управление.
  • Функции на вътрешния контрол, включително нормативно съответствие, управление на риска и вътрешен одит: критични констатации по състоянието, ресурсите и обхвата на дейностите на всички звена, свързани с вътрешния контрол.

Операционен риск

Повечето критични констатации бяха свързани с измерването на операционния риск (недостатъци в събирането на данни за операционния риск, неадекватност на плановете за действие при операционни инциденти) и с обхвата на управлението и идентифицирането на риска (непълно обхващане и дефиниране на значими операционни рискове, непоследователност в използването на показатели между юридическите лица в рамките на групата).

ИТ риск

Повечето от важните констатации бяха свързани с управлението на ИТ операциите (незадоволителни процедури за управление на инциденти, липса на изчерпателен и точен списък на активите); управлението на правата за достъп (неефективни процеси за пресертифициране, недостатъчно изолиране на задълженията); управлението на качеството на данните (слабости на оперативните процедури за валидиране на ръчно въведените данни); и управлението на ИТ сигурността (закъснели и неподходящи мерки за откриване и овладяване).

Капиталов риск

Констатациите за регулаторния капитал (Стълб І) бяха свързани с недостатъци в определянето на правилни рискови тегла на експозициите, което води до подценяване на рисковопретеглените активи (главно по отношение на кредитния риск поради неправилно определяне на клас на експозициите и неидентифициране на спекулативно финансиране на недвижими имоти).

Най-сериозните проблеми, идентифицирани в посветените на ВААК проверки, бяха свързани с недостатъчно развити рамки за провеждане на стрес тестове (неотчитане на всички съществени рискове и непровеждане на обратни стрес тестове), околичествяването на слабостите (главно при моделирането на кредитния риск) и съществени пропуски при интегрирането на ВААК в рамката за управление.

Лихвен риск в банковия портфейл

Най-проблемните констатации по лихвения риск в банковия портфейл бяха свързани главно с измерването и управлението на риска, по-специално с недостатъчната обосновка при моделирането на безсрочни депозити и отсъствието на редовно валидиране на моделите за лихвен риск в банковия портфейл.

Ликвиден риск

Повечето констатации по ликвидния риск се отнасяха до измерването на риска и провеждането на стрес тестове. Най-често проблемите се отнасяха до незадоволително моделиране на риска, слабости в оценката на профила на погасяване на финансови продукти, грешки в изчисляването на коефициента на ликвидно покритие (КЛП) и използването на сценарии на стрес тестове, които не са съизмерими със сложността на институцията.

Бизнес модели и доходност

Най-критичните констатации бяха свързани със самия анализ на рентабилността (недостатъчен анализ на основните двигатели на рентабилността и стопанските дейности, недостатъци на инструментите за ценообразуване по отношение на обхващането на всички разходи и рискове) и анализа на финансовите прогнози (прекомерно оптимистични финансови прогнози и сценарии, недостатъчно анализиране и интегриране на новостите в регулаторната рамка, счетоводството и конкуренцията в перспективно ориентираната бизнес стратегия).

Пазарен риск

Най-критичните констатации се отнасяха до проблеми с измерването на риска както от счетоводна, така и от пруденциална гледна точка, особено при оценяването на справедливата стойност. Те засягаха незадоволителния характер на рамката за определяне на нива на активите, водещ до неправилна класификация, недостатъчните резерви от преоценка по справедлива стойност и неадекватността на допълнителните корекции на оценката.


1.7 Целеви преглед на вътрешните модели (ЦПВМ)

ЦПВМ е многогодишен проект, който се изпълнява в тясно сътрудничество с НКО. Той започна през 2017 г. след аналитична работа, извършена през 2016 г., и има за цел да намали нежелано вариране в рисковопретеглените активи на институциите и да направи оценка доколко са задоволителни и подходящи вътрешните модели. Като цяло той допринася за осигуряването на условия на равнопоставеност, тъй като насърчава прилагането на съгласувани надзорни практики с акцент върху правилното и последователно изпълнение на регулаторните изисквания към вътрешните модели. В този смисъл той допълва мерките по Базел ІІІ.

ЦПВМ е най-мащабният проект, предприеман досега от банковия надзор в ЕЦБ. Той е историческа инициатива в стремежа към хармонизация в областта на надзора над вътрешните модели. През 2018 г., в средата на етапа си на изпълнение, ЦПВМ вече отчете значителни резултати по пътя към постигането на целите си.

На първо място, той определи и въведе хармонизирани практики за извършване на надзор над използваните от значимите институции вътрешни модели. Това е ключова предпоставка за осигуряването на условия на равнопоставеност в ЕНМ. ЦПВМ доведе до общо за НКО разбиране на европейските регулаторни норми по отношение на вътрешните модели, отразени в ръководството на ЕЦБ за вътрешните модели и в общата методологична рамка, която се прилага в проверките на място по ЦПВМ. Това ще бъде от полза за надзора над вътрешните модели в ЕНМ далеч отвъд времевите граници на проекта.

В този дух ръководството на ЕЦБ за вътрешните модели ще се поддържа като текущ документ, който с течение на времето ще се изменя и актуализира. През 2018 г. бе отбелязан важен етап с публикуването на преработена версия[14], последвала две публични консултации. В преработената версия са взети предвид и коментарите от институции, обхванати от ЦПВМ, опитът от проверките на място по ЦПВМ и текущите регулаторни промени.

С оглед на хармонизирането на надзорните практики друго голямо постижение на ЦПВМ е прозрачността, която осигурява, по типичните недостатъци, наблюдавани във вътрешните модели на значимите институции. Тъй като етапът на проверки на място по ЦПВМ вече приключи за 60% от около 200 планирани проучвания за периода 2017–2019 г., стана възможно да се извършват по систематичен начин хоризонтални анализи и съпоставки на сходни институции и това очерта обща картина на най-значимите и чести недостатъци, наблюдавани при подложените на инспекции институции. Това осигури съгласуваност на надзорните оценки във всички проучвания.[15]

Всъщност надзорните решения в резултат от проверки на място по ЦПВМ са третото голямо постижение на проекта, тъй като те способстват за налагане на подобрения на моделите и за поправяне на установените недостатъци. Това се осигурява посредством систематично и последователно прилагане на надзорни мерки, насочени към компенсиране на евентуално подценяване на рискове. Чрез тези целеви последващи действия ЦПВМ допринася за намаляване на излишните вариации на рисковопретеглените активи във вътрешните модели на банките.

За да постигне това, ЦПВМ се нуждае от заделянето на значителни надзорни ресурси. За да се избегне нарушаване на нормалното поддържане на моделите от институциите, оценките на съществени промени в моделите и първоначалните одобрения на моделите все така се извършват на място, в допълнение към проверките по ЦПВМ и понякога успоредно с тях. През 2018 г. освен 59-те проверки на място в рамките на ЦПВМ бяха задействани още 85 проверки на вътрешни модели в значими институции (от които 55 се проведоха на място)[16]. През 2018 г. бяха приети общо[17] 121 надзорни решения, свързани с проучвания на вътрешни модели.

Работата в рамките на проекта ЦПВМ, както и редовният надзорен преглед на съществени промени в модели или на искания за първоначално одобрение на модели, ще продължи през 2019 г. По-специално, етапът на проверки на място по ЦПВМ трябва да приключи през втората половина на 2019 г. с оглед на това проектът да завърши през първите няколко месеца на 2020 г.


1.8 Непряк надзор над по-малко значимите институции

Регламентът за ЕНМ[18] определя на ЕЦБ задачата да осигурява ефикасното и последователно функциониране на ЕНМ и съответно ѝ възлага функцията за надзорно наблюдение по отношение на по-малко значимите институции, като НКО запазват главната отговорност за надзора над тях. Цялостната цел на тази функция за надзорно наблюдение е да се осигури последователното прилагане на високи надзорни стандарти навсякъде в еврозоната. За тази цел банковият надзор в ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с НКО по разработването на оперативна рамка за надзор над по-малко значимите институции.

Съвместни надзорни стандарти (СНС) и политики

В продължение на години ЕЦБ и НКО работят съвместно по определянето на СНС за надзора над по-малко значимите институции. Тези стандарти остават ключов инструмент за насърчаване на надзорни практики, осигуряващи последователен и висококачествен надзор над тези институции.

През 2018 г. продължи работата по насърчаване на последователност в надзорните практики и процедури при надзора над по-малко значимите институции

През цялата година бяха доусъвършенствани съществуващи СНС[19], а нови бяха завършени. Наред с това бяха предприети инициативи за обмен на най-добри практики и стимулиране на последователното прилагане на стандартите в определени целеви области. По-специално, бяха проведени няколко работни срещи с НКО с цел да се установят техните най-добри практики в надзора над вътрешното управление на по-малко значимите институции, опитът им в прилагането на новите Насоки на ЕБО относно диалога между компетентните органи, осъществяващи надзор върху кредитните институции и регистрирания(ите) одитор(и) и одиторското(ите) дружество(а), извършващи задължителния одит на кредитните институции[20] и опитът им в управлението на кризи. В областта на управлението на кризи бяха завършени три нови СНС.[21]

След като през есента на 2017 г. се проведе публична консултация, през март 2018 г. бе публикувана окончателната версия на Ръководството за оценка на заявленията за лицензиране на FinTech кредитни институции. То вече се прилага, където е релевантно, в оценката на нови заявления за лицензиране. Напредък бе отбелязан в работата по последиците от финансовите технологии за банковия надзор.

За да се осигури ефикасното прилагане на СНС за институциите, които отпускат кредити за автомобили, бяха предприети инициативи за обмен на информация и стимулиране на съпоставките между сходни институции в тясно сътрудничество между органите, извършващи надзор над такива институции, ЕЦБ и НКО. Наред с това продължава диалогът със сектора посредством работни срещи. През 2018 г. той бе насочен към планирането за възстановяване, цифровизацията и други структурни тенденции, които засягат автомобилната индустрия и вероятно с течение на времето ще засегнат институциите, отпускащи кредити за автомобили.

Тематичният преглед на МСФО 9 продължи през 2018 г. в тясно сътрудничество с НКО, за да се осигури еднаквото прилагане на стандарта от банките навсякъде в еврозоната. Наред с всичко останало, бяха задействани няколко инициативи в помощ на надзорниците при оценката на равнището на подготвеност на по-малко значимите институции за МСФО 9.

След като завърши проведената от МВФ за еврозоната Програма за оценка на финансовия сектор[22], която бе насочена към значимите институции, банковият надзор в ЕЦБ допринесе активно за оценката на надзора над по-малко значимите институции в националните Програми за оценка на финансовия сектор в някои държави от еврозоната[23]. Неговото участие бе съсредоточено върху функцията на ЕЦБ за надзорно наблюдение по отношение на надзора над по-малко значимите институции и представи ролята на ЕЦБ и сътрудничеството ѝ с НКО.

ПНПО методология за по-малко значимите институции

През 2018 г. НКО за първи път прилагаха единна, хармонизирана методология в провеждането на ПНПО за по-малко значимите институции. През януари 2018 г. Надзорният съвет одобри първата версия на методологията за ПНПО за по-малко значимите институции, по чието създаване работиха съвместно служители на НКО и ЕЦБ от 2015 г. насам. Въвеждането ѝ е поетапно, за да се позволи плавен преход от националните методологии към единната в течение на три години: НКО се споразумяха през 2018 г. да прилагат общата ПНПО методология най-малко към по-малко значимите институции с висока степен на приоритет, а до 2020 г. да я въведат за всички по-малко значими институции.

Методологията се основава на насоките за ПНПО, разработени от ЕБО, и използва подхода на ЕЦБ към значимите институции и съществуващите национални методологии. Методологията за ПНПО е гъвкава и пропорционална. Така тя дава на НКО възможност да приспособяват интензитета и честотата на надзорните дейности към рисковия профил на банките и към потенциалното им влияние върху финансовата система. Пропорционалният подход предвижда различна честота и равнище на детайлност в оценката на нивата на риск на банките и мерките за контрол на риска и в анализа как банката оценява нуждите си от вътрешен капитал и ликвидност при нормални условия и при сътресение. Предвидена е гъвкавост за НКО, за да могат те да вземат предвид националните особености (като например счетоводни стандарти или регулации) и да вземат решения по ПНПО. ПНПО методологията за по-малко значимите институции се актуализира редовно. Затова тя ще продължи да се развива и занапред.

За да засили прозрачността на пазара и за да представи надзорните си очаквания към банките, ЕЦБ публикува на уебсайта си за банковия надзор резюме на ПНПО методологията за по-малко значимите институции. Резюмето е насочено към общите аспекти на методологията и към онези, които са особено важни за по-малко значимите институции, като например пропорционалността. Освен това ЕЦБ проведе срещи с европейски банкови асоциации за обмен на мнения по ПНПО методологията за по-малко значимите институции.

Сътрудничество по отношение на отделни по-малко значими институции

Ефикасното сътрудничество между ЕЦБ и НКО е от съществено значение за осигуряването на последователен и висококачествен надзор над по-малко значимите институции. През 2018 г. сътрудничеството между ЕЦБ и НКО бе усъвършенствано в три основни области: i) сътрудничество на високо равнище и техническо сътрудничество, ii) надзорно наблюдение над по-малко значимите институции и iii) секторни и тематични анализи.

Сътрудничество на високо равнище и техническо сътрудничество: Съществува програма за редовна комуникация (включително срещи и телефонни разговори) между високопоставени представители на ЕЦБ и НКО. Насърчава се и сътрудничеството на техническо равнище по случаи с отделни по-малко значими институции и по надзорните практики. В това отношение звената на ЕЦБ по държави[24] изиграха ключова роля за насърчаване на обмена на информация и най-добри надзорни практики между всички НКО.

Надзорно наблюдение над по-малко значимите институции: В съответствие с възприетия през предишните години подход и с принципа на пропорционалност по-малко значимите институции са подложени на наблюдение въз основа на рамка за подреждане по приоритет[25]. Сътрудничеството между ЕЦБ и НКО бе насочено към редовното наблюдение на по-малко значимите институции с висок приоритет и тези със специфични надзорни проблеми, по-специално институциите с влошено финансово състояние. В случаите, когато решенията по лицензиране (например за издаване на лиценз или за придобиване на квалифицирано дялово участие) съдържаха допълнителни разпоредби[26], изискващи последващи надзорни действия, ЕЦБ и съответните НКО също работиха съвместно за прилагането на тези разпоредби. Освен това 2018 г. беше първата, в която бяха приложени в пълна степен практическите указания[27] относно уведомяването. Становището на ЕЦБ относно уведомяването бе формирано в контекста на текущото ѝ сътрудничество с НКО, особено по отношение на обмена на информация за отделните по-малко значими институции и за възприетия от съответните НКО надзорен подход.

Секторни и тематични анализи: Висококачественото надзорно наблюдение над по-малко значимите институции също бе усъвършенствано посредством извършването на секторни и тематични анализи. Като се има предвид колко важни са кооперативните сектори в някои държави, през последните две години ЕЦБ и НКО извършиха съвместен преглед на тези сектори в две държави. Беше съставена Група за кооперативния сектор (състояща се от представители на ЕЦБ и съответните НКО) със задачата да наблюдава реформата на кооперативния сектор в една държава, за да насърчи последователното ѝ осъществяване. Що се отнася до институционалните защитни схеми, за трети път се проведе годишното наблюдение на „хибридните“ схеми[28] в съответните държави. Бе осигурено съдействие на НКО в държавите, където банки подаваха (или възнамеряваха да подадат) заявления за признаване на институционални защитни схеми. Освен това, за да се сравнят подходите между различните НКО по отношение на изискванията по ПНПО и за да се постигне последователност на надзорните резултати, през 2018 г. бе извършен бенчмарк анализ на изискванията по Стълб ІІ към по-малко значимите институции с висок приоритет. И накрая, във връзка с инфраструктурите на финансовите пазари, ЕЦБ и съответните НКО започнаха годишния секторен анализ на тези от тях, които притежават лиценз за банкова дейност.


1.9 Макропруденциални задачи

Що се отнася до макропруденциалната политика в еврозоната, през 2018 г. ЕЦБ продължи да работи активно с националните органи в съответствие с възложените ѝ задачи по член 5 от Регламента за ЕНМ. В тези определени рамки на макропруденциалната политика ЕЦБ може да прилага: i) по-високи изисквания за капиталови буфери от прилаганите от националните органи, и ii) по-строги мерки за справяне със системни или макропруденциални рискове. Макропруденциалният форум е платформа, където членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет съчетават микропруденциалната с макропруденциалната перспектива за целия ЕНМ.[29] Така се осигурява ефикасно взаимно допълване между микропруденциалните и макропруденциалните мерки.

Над 100 макропруденциални уведомления бяха получени от националните органи през 2018 г.

През 2018 г. ЕЦБ получи от националните органи над 100 уведомления, свързани с макропруденциалната политика. Повечето от тях се отнасяха до тримесечни решения за определяне на антициклични капиталови буфери и решения за идентифицирането и капиталовото третиране на глобални системно значими институции (Г-СЗИ) и/или други системно значими институции (Д-СЗИ). Освен това тя получи уведомления за други мерки, например за въведените по силата на член 458 от РКИ, за буферите за системен риск и за реципрочни на предприети в други държави членки макропруденциални мерки.

Следвайки методологията на БКБН, ЕЦБ и националните органи определиха осем Г-СЗИ[30], от които се изисква през 2020 г. да разполагат с допълнителни капиталови буфери между 1,0% и 2,0%. ЕЦБ получи също така уведомления за равнището на капиталовите буфери за 107 Д-СЗИ. Те бяха в съответствие с методологията за долен праг, чрез която се определят капиталовите буфери за Д-СЗИ. ЕЦБ прилага тази методология от 2016 г. насам.[31] В момента тя е в процес на преразглеждане.

ЕЦБ участва и в работата на ЕССР, който отговаря за макропруденциалното наблюдение на финансовата система в ЕС. СНЕ използват информация от ЕССР наред с други макропруденциални анализи на ЕЦБ, за да осигурят отчитането на всички релевантни рискове. По подобен начин ЕССР и други макропруденциални органи използват информация от СНЕ, за да осигурят включването на информацията за отделните институции в общосистемния анализ на риска и да определят възможни мерки за редуцирането му.


2 Принос към рамката на ЕС за управление на кризи и преструктуриране на банки

2.1 Случаите на кризи през 2018 г.

2.1.1 Определяне на ABLV Bank като проблемна или с вероятност да стане проблемна

На 23 февруари 2018 г. ABLV Bank AS и дъщерното ѝ дружество бяха определени като проблемни или с вероятност да станат проблемни

Съгласно рамката на ЕС за управление на кризи ЕЦБ, след консултация с ЕСП, може да определи, че дадена банка е проблемна или с вероятност да стане проблемна (ПВСП).[32] На 23 февруари 2018 г. банковият надзор в ЕЦБ определи, че латвийската значима институция ABLV Bank е проблемна или с вероятност да стане проблемна съгласно член 18, параграф 4, буква в) от Регламента за единния механизъм за преструктуриране (РЕМП), тъй като бе вероятно в близко бъдеще да не е в състояние да плаща дълговете си или други задължения на техния падеж. ЕЦБ също така определи като ПВСП ABLV Bank, S.A. – дъщерното дружество на ABLV Bank в Люксембург.

Какво доведе до решението за ПВСП

След изтичането на ликвидност, предизвикано от производство срещу изпиране на пари в САЩ, бе наложен мораториум

На 13 февруари 2018 г. Мрежата за борба с финансовите престъпления (FinCEN) към Министерството на финансите на САЩ предложи мярката ABLV Bank да бъде определена като „институция под най-сериозни подозрения за изпиране на пари“ съгласно Раздел 311 от закона „USA PATRIOT“. Последвалото спешно изтегляне на депозити и загубата на достъп до финансиране в щатски долари доведоха до това банката вече да не може да извършва плащания в щатски долари. На 19 февруари 2018 г. латвийската Комисия за финансовите и капиталовите пазари наложи на ABLV Bank AS мораториум[33] по нареждане на банковия надзор в ЕЦБ. Мораториумът постави забрана върху всички плащания на ABLV Bank AS по финансовите ѝ задължения. Беше счетено, че той е необходим, за да се даде на банката време да се справи с ликвидното си състояние. На същата дата в Люксембург бе наложено прекратяване на плащанията ABLV Bank, S.A.

Предвид спешния характер на случая процедурата за оценка за ПВСП бе завършена за два дни

ABLV Bank AS и дъщерното ѝ дружество ABLV Bank, S.A. не разполагаха с достатъчно средства, за да се справят с изтичането на депозити, което вероятно би настъпило при отмяна на мораториума. По тази причина Надзорният съвет взе решение да започне процедурата за ПВСП и на 22 февруари 2018 г. инициира официална консултация с ЕСП. След това Надзорният съвет и Управителният съвет на ЕЦБ приеха оценките за ПВСП по отношение на ABLV Bank AS и ABLV Bank, S.A. На 23 февруари оценките за ПВСП бяха изпратени на ЕСП и на Европейската комисия съгласно изискванията на член 18 от РЕМП. Банковият надзор в ЕЦБ също така уведоми всички компетентни органи за решенията си в съответствие с член 81 от ДВПБ и ДКИ IV.

Сътрудничество и обмен на информация с ЕСП

Тясното сътрудничество между банковия надзор в ЕЦБ и ЕСП допринесе за успешност на процеса на управление на кризата

Банковият надзор в ЕЦБ уведоми ЕСП веднага щом научи за проекта за мярка на FinCEN. Влошаващото се ликвидно състояние на банките бе обсъдено подробно с представители на ЕСП на проведени от ЕЦБ срещи за управление на кризата. Освен това ЕСП беше поканен да участва като наблюдател в заседанията по темата на Надзорния съвет на ЕЦБ. Наред с това представител на ЕЦБ участва във всички свързани със случая изпълнителни сесии на ЕСП, включително заседанието, на което ЕСП взе решение да не предприема действия за преструктуриране.

Действия след оценката за ПВСП

След решението на ЕСП да не предприема действия за преструктуриране ABLV в Латвия подаде заявление за самоликвидация

На 24 февруари 2018 г. ЕСП взе решение да не предприема действия по преструктуриране в случаите на ABLV Bank AS и ABLV Bank, S.A. Той заключи, че макар да са изпълнени условията за преструктуриране, изброени в член 18, параграф 1, буква а) и буква б) от РЕМП, не е изпълнено условието, посочено в член 18, параграф 1, буква в), свързано с обществения интерес. Успоредно с това Комисията за финансовите и капиталовите пазари и люксембургската Комисия за надзор на финансовия сектор в ролята си на определени органи съгласно Директива 2014/49/ЕС[34] констатираха, че гарантираните депозити съответно в ABLV Bank AS и ABLV Bank, S.A. са станали неналични.[35] След това ABLV Bank AS подаде заявление за доброволна самоликвидация по латвийския Закон за кредитните институции. През юли 2018 г. банковият надзор в ЕЦБ отне лиценза на ABLV Bank AS по предложение на Комисията за финансовите и капиталовите пазари, която продължава да извършва надзор над процеса на самоликвидация. Що се отнася до ABLV Bank, S.A., компетентният съд в Люксембург реши, че не са изпълнени условията за започване на производство по несъстоятелност по националното право. Затова, по националното право, той постави банката в режим на прекратяване на плащанията и назначи двама външни синдици, които да контролират управлението на активите на банката.[36]

Случаят с ABLV показва, че ДВПБ/РЕМП и националните закони за несъстоятелността следва да бъдат съгласувани и че органите, които работят срещу изпирането на пари, следва да си сътрудничат по-тясно

Основни поуки

Случаят ABLV открои потенциално разминаване между рамката на ЕС за управление на кризи и националните закони за несъстоятелността. Съгласно ДВПБ/РЕМП не само фактическата, но и вероятната в близко бъдеще неликвидност е достатъчна причина да се определи една банка като проблемна или с вероятност да стане проблемна. За разлика от това законите за несъстоятелността обикновено изискват реално да бъде налице неликвидност, за да може да започне производство по несъстоятелност на основание неликвидност. Ето защо банковият надзор в ЕЦБ приветства и подкрепи изменение на правната рамка на ЕС, което да осигури автоматичното задействане на националните процедури за ликвидация, когато банка бъде обявена за ПВСП и ЕСП реши, че не е изпълнен критерият за предприемане на преструктуриране, свързан с обществения интерес.

Що се отнася до въпроса за изпирането на пари, важно е да се отбележи, че прилагането на националното законодателство в тази област е компетентност на съответните национални органи. Все пак, в границите на своята компетентност и с оглед на наличната информация, ЕНМ взема предвид въпросите, свързани с изпирането на пари. Това става например посредством оценката по ПНПО, тъй като сериозно нарушение на изискванията за борба с изпирането на пари и с финансирането на терористична дейност в крайна сметка представлява риск за жизнеспособността на банките. В това отношение особено важна роля изпълнява обменът на информация между компетентните органи (вж. Каре 2).

2.1.2 Комуникация по случаите на ПВСП

Комуникацията е изключително важен елемент на управлението на кризи. Свидетелство, че отговорните органи предприемат мерки за преодоляване на кризата, може да успокои реакцията на пазарите и съответно да намали риска от верижно разпространение. Когато дадена банка е проблемна или с вероятност да стане проблемна, изключително важно е не само да се намери решение на кризата, но и това решение да бъде добре обяснено на обществеността.

Координацията между различните заинтересовани страни е от съществено значение за изпращането на ясно и изчерпателно послание към обществеността.

В случая с ABLV Bank ЕЦБ, ЕСП и Комисията за финансовите и капиталовите пазари си сътрудничиха тясно в комуникационната дейност. Най-напред на 18 февруари 2018 г., неделя, банковият надзор в ЕЦБ съобщи за налагането на мораториум.[37] Шест дни по-късно – на 24 февруари, събота, след взетото от ЕЦБ решение ABLV Bank AS и ABLV Bank S.A. да бъдат обявени за ПВСП, ЕСП оповести решението си, че преструктурирането не е в обществен интерес.[38] Почти веднага последваха съгласувани съобщения на банковия надзор в ЕЦБ[39] и Комисията за финансовите и капиталовите пазари относно решението на ЕЦБ за ПВСП. Освен това Комисията за финансовите и капиталовите пазари и Комисията за надзор на финансовия сектор също публикуваха съобщения за своите решения, определящи депозитите като неналични.[40]

След като прие решението за ПВСП, ЕЦБ получи запитвания по въпроси, свързани със случая ABLV Bank, от един член на Европейския парламент и от председателя на германския парламент. ЕЦБ отговори на тези въпроси в съответствие с приложимите правила за поверителност и публикува отговорите на уебсайта си за банковия надзор.[41]

Публикуване на неповерителни версии на оценките за ПВСП

Оценките за ПВСП са подчинени на задълженията за спазване на професионална тайна и правилата за поверителност, които се прилагат по отношение на всички решения, които взема ЕЦБ в качеството си на надзорен орган.

За целите на прозрачността и отчетността и предвид широкия обществен интерес ЕЦБ, както в предишни случаи, публикува на уебсайта си за банковия надзор неповерителни версии на двете оценки за ПВСП за ABLV Bank AS и ABLV Bank, S.A. За да бъдат изпълнени задълженията за професионална тайна, не беше оповестена поверителна информация. Банковият надзор в ЕЦБ публикува тези оценки малко след като ЕСП публикува неповерителни версии на решенията си относно преструктурирането. Публикуването на неповерителните оценки за ПВСП е изключение от общата комуникационна политика на ЕЦБ, която съгласно правните изисквания не предвижда публикуване на индивидуални надзорни решения или оценки, защитени от правилата за професионална тайна.

Каре 2
Ролята на ЕЦБ в борбата срещу изпирането на пари

Когато създаваха рамката на ЕНМ, законодателите на ЕС избраха да оставят на национално равнище отговорността за борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризъм. Националните органи за борба с изпирането на пари отговарят също така за разследването на всякакви нарушения от страна на кредитните институции на правилата за борба с изпирането на пари.

За ЕЦБ обаче е важно да вземе предвид резултатите от надзора над борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризъм, когато изпълнява надзорните си задачи по член 127, параграф 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз и по Регламента за ЕНМ[42]. По-специално, рисковете за изпиране на пари или финансиране на тероризъм имат отношение към изпълнявания от ЕЦБ пруденциален надзор с оглед на оценките на придобивания на квалифицирано дялово участие в поднадзорни институции (включително за процеса на издаване на лицензи на кредитни институции), към оценките за надеждност и пригодност на вече изпълняващи длъжността си или бъдещи ръководители на поднадзорни институции и към текущия надзор. Сериозни нарушения на правилата за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризъм са признак на слабо институционално управление и незадоволителни вътрешни механизми за контрол. Те могат да увредят репутацията на кредитната институция, а също и да доведат до налагането на значителни административни или наказателни санкции на поднадзорните лица или на техни служители. Ето защо те представляват риск за жизнеспособността на поднадзорните лица. През последните месеци на европейско ниво бяха предприети няколко инициативи за изработване на предложения за засилване на сътрудничеството между органите за борба с изпирането на пари и пруденциалните надзорни органи, както и за по-ефикасно интегриране на въпросите, свързани с борбата с изпирането на пари, в пруденциалния надзор.

Петата Директива за борба с изпирането на пари[43], и по-специално член 57a, параграф 2, въведе два важни нови елемента на ролята на ЕЦБ в борбата с изпирането на пари. Първо, изменяйки член 56 от ДКИ ІV, тя позволява на ЕЦБ да обменя поверителна информация с националните органи, упражняващи надзор във връзка с борбата с изпирането на пари. Второ, тя задължава ЕЦБ да сключи, с подкрепата на Европейските надзорни органи (ЕНО), споразумение относно практическите ред и условия за улесняване на по-безпрепятствен обмен на информация с всички компетентни органи за борба с изпирането на пари, които упражняват надзор над кредитни и финансови институции. ЕЦБ работи по сключването на такова споразумение с помощта на Съвместния комитет на Европейските надзорни органи срещу изпирането на пари, като ЕБО изпълнява ролята на координатор. Споразумението беше подписано от ЕЦБ на 10 януари 2019 г.

Очаква се този подобрен обмен на информация между ЕЦБ и органите на ЕС, извършващи надзор срещу изпирането на пари, да повлияе благоприятно както върху борбата с изпирането на пари, така и върху пруденциалния надзор на равнище ЕС. Като банков надзорен орган ЕЦБ не отговаря за прекия надзор във връзка с изпирането на пари, но би имала полза от споделяне на информация по темата с националните органи за борба с изпирането на пари.

Съобразявайки се с разпределението на отговорностите по отношение на борбата с изпирането на пари в действащата правна рамка, банковият надзор в ЕЦБ създава звено за координация в борбата срещу изпирането на пари, което се предвижда да изпълнява три основни роли. Първо, то ще действа като една входна точка за прекия обмен на информация за борбата с изпирането на пари между ЕЦБ като пруденциален надзорен орган и националните органи за борба с изпирането на пари. Второ, то ще създаде и ръководи мрежа за борба с изпирането на пари между СНЕ на банките, чийто бизнес модел е податлив на рискове, свързани с изпирането на пари. Целта на тази мрежа ще бъде да интегрира по-пълноценно въпросите, свързани с изпирането на пари, в пруденциалния надзор. Трето, то ще служи като център за експертни знания по засягащите ЕНМ въпроси, свързани с борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризъм. На тази основа новото координационно звено за борба с изпирането на пари ще допринесе за разработването на позиции на ЕЦБ по политиката срещу изпирането на пари. Новото звено ще си сътрудничи с оперативната група на ЕЦБ за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризъм, в която са представени всички релевантни структурни звена на ЕЦБ.


2.2 Рамката на ЕЦБ за управление на кризи

През 2018 г. бе доразвита рамката на ЕЦБ за управление на кризи, като бяха взети предвид препоръките на Европейската сметна палата

ЕЦБ въведе рамка за управление на кризи – План на ЕНМ за действие при извънредни ситуации – с цел да реагира своевременно и ефикасно при криза въз основа на адекватен информационен поток и надежден процес за вземане на решения. Планът предвижда три етапа на ескалация според конкретното състояние на съответната кредитна институция, а именно: i) засилено наблюдение на институцията, ii) подготовка за ранна намеса и iii) подготовка за евентуална оценка за ПВСП. Рамката дава на ЕЦБ възможност да предприема съобразени със ситуацията действия при влошаване на финансовото състояние на дадена институция, следвайки триетапен процес на ескалация (вижте по-долу).

През 2018 г. рамката на ЕЦБ за управление на кризи бе допълнително усъвършенствана, като бяха взети предвид препоръките на Европейската сметна палата. Процедурите за ескалация в рамката бяха уточнени с по-широк набор от качествени и количествени показатели, определящи преминаването от един етап към следващия. Показателите са в съответствие с насоките на ЕБО за ранна намеса и ПВСП и са свързани както с капитала и ликвидността, така и със значими събития. Що се отнася до количествените показатели, зададени бяха ясни прагове за определяне на потенциалното влошаване на финансовото състояние на дадена кредитна институция. Те се наблюдават централно от отдел „Управление на кризи“ в ЕЦБ. В рамката се разглеждат конкретните за институциите показатели и прагове, като например посочените в плановете им за възстановяване. Независимо от показателите ескалацията е възможна и въз основа на експертната преценка на СНЕ и на отдел „Управление на кризи“ в ЕЦБ.

Триетапният процес на ескалация

На всеки от трите етапа на процеса на ескалация се предприемат конкретни действия, за да се осигури подходящата реакция на ситуацията. По-специално, внимателно се наблюдава ликвидното състояние на институциите, например като често се подлагат на оценка капацитетът за генериране на ликвидност и ликвидните потоци. За да осигури подготвеността на институциите за потенциална криза, през септември 2018 г. ЕЦБ проведе, както и в предишните години, ликвидна симулация, която се състоеше в предоставяне на данни по нарочен образец за наблюдение на ликвидността. В рамките на банковия надзор в ЕЦБ отдел „Управление на кризи“ изработва редовно доклади за висшето ръководство, членовете на Надзорния съвет и ЕСП относно институциите, обхванати от рамката за управление на кризи.

Първият етап (засилено наблюдение) се задейства, ако финансовото състояние на кредитната институция се влоши. СНЕ реагира с определяне на подходящото надзорно действие и засилва наблюдението над институцията (например посредством нови задълбочени анализи, назначаване на проверки на място и/или по-интензивно наблюдение на ликвидността). Същевременно се засилва сътрудничеството и обменът на информация между СНЕ и отдел „Управление на кризи“, както и между ЕЦБ, НКО и ЕСП. Ако е уместно, се използва образецът за наблюдение на ликвидността, за да се събере минимален набор от информация за ликвидността.

Ако финансовото състояние продължи да се влошава, трябва да се обмисли необходимостта от провеждане на оценка за ранна намеса (съгласно член 27 от ДВПБ) (втори етап). СНЕ и отдел „Управление на кризи“ работят в тясно сътрудничество за оценка на ситуацията и предлагат мерки според приложимото национално транспониране на членове 27, 28 и 29 от ДВПБ. Ако съответната институция е представена в държава членка извън еврозоната или в трети държави, надзорни колегии осигуряват взаимодействието между съответните надзорни органи. Освен това отдел „Управление на кризи“ уведомява функцията по паричната политика в ЕЦБ в съответствие с принципа на разделение и с решението на Изпълнителния съвет относно обмена на информация между функцията по паричната политика и надзорната функция в ЕЦБ.

Ако финансовото състояние продължи да се влошава (трети етап), се съставя специален екип за управление на кризата, който да осигури пълното съгласуване между надзорните органи, органите за преструктуриране и централнобанковата функция в кризисна ситуация. Този екип включва висши ръководители от ЕЦБ, членовете на Надзорния съвет от съответните НКО, председателя на ЕСП и други членове според случая. Той служи като централен координатор на необходимите надзорни дейности, планирането при непредвидени ситуации и проследяването на напредъка, ефикасността и ефективността на управлението на кризата. Това може да включва подготовка за оценка за ПВСП като част от текущото планиране на действия при непредвидени ситуации. Всяко решение за ПВСП се изпраща на ЕСП и, без излишно отлагане, на съответните компетентни органи на приемащата държава и органите за преструктуриране, на компетентните министерства, централни банки и схеми за гарантиране на депозитите, в съответствие с правната рамка.

В случай на системна криза може да се създаде група за наблюдение на високо равнище, която да наблюдава и идентифицира потенциални трудности, свързани с ликвидността и платежоспособността, които биха могли да възникнат едновременно както за значими, така и за по-малко значими институции.

На всички етапи на Плана за действие при извънредни ситуации, който съставлява рамката за управление на кризи, ЕЦБ си сътрудничи с ЕСП съобразно с приложимите закони и междуинституционални споразумения, като например Меморандума за разбирателство (МР) между ЕЦБ и ЕСП. Така например, отдел „Управление на кризи“ в сътрудничество със СНЕ уведомява ЕСП за същественото влошаване на финансовото състояние на съответното поднадзорно лице или група и обменя с ЕСП мнения и опит. В допълнение към това ЕСП има пряк достъп до съответните данни за конкретната банка в информационните системи на ЕЦБ.

Ако дадена кредитна институция бъде обявена за ПВСП, екипът на банковия надзор в ЕЦБ за управление на кризи координира обмена на информация между ЕНМ и ЕСП/националните органи за преструктуриране (НОП) и подготовката на всякакви необходими последващи действия, като например лицензиране на мостова банка и отнемане на лиценза на остатъчната част на институцията. При преструктуриране (след решение за ПВСП) главните органи за вземане на решения са органите за преструктуриране, т.е. ЕСП и НОП. При тези обстоятелства ЕЦБ изпълнява консултативна функция.


2.3 Взаимодействие с Единния съвет по преструктуриране

През 2018 г. продължи тясното сътрудничество между банковия надзор в ЕЦБ и ЕСП

През 2018 г., както и в предишните години, банковият надзор в ЕЦБ и ЕСП продължиха тясното си сътрудничество на всички равнища. Представител на ЕЦБ участва през цялата година в заседанията на изпълнителните и пленарните сесии на ЕСП. Освен това Надзорният съвет на ЕЦБ кани председателя на ЕСП да присъства на проведените през 2018 г. релевантни заседания с цел засилване на сътрудничеството и обсъждане на въпроси от взаимен интерес. Банковият надзор в ЕЦБ и ЕСП също така работиха в тясно сътрудничество в области на политиката, засягащи надзора и преструктурирането.

Отлично и усъвършенствано бе сътрудничеството на техническо равнище между съответните комитети и във всички релевантни хоризонтални функции в ЕСП и банковия надзор в ЕЦБ. СНЕ и вътрешните екипи по преструктуриране (ВЕП), отговарящи за отделните кредитни институции, задълбочиха сътрудничеството си по различни теми, свързани с планирането за възстановяване и преструктуриране. В съответствие с МР СНЕ и ВЕП също така усъвършенстваха обмена на релевантна информация на ниво конкретна банка. Освен това те проведоха съвместни работни срещи и, когато бе уместно, срещи със значимите институции.

Банковият надзор в ЕЦБ се консултира с ЕСП по плановете за възстановяване

В съответствие с правната рамка банковият надзор в ЕЦБ се консултира с ЕСП по плановете за възстановяване, представени от значимите институции, за които ЕЦБ е консолидиращ надзорен орган. След това банковият надзор в ЕЦБ взе предвид коментарите на ЕСП при оценката на плановете за възстановяване и при изготвянето на собствените си коментари към банките.

Банковият надзор в ЕЦБ бе поканен да представи мнение по плановете за преструктуриране

През 2018 г. банковият надзор в ЕЦБ отново бе поканен да представи мнение по плановете на ЕСП за преструктуриране, включително по минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ) и оценките на възможността за преструктуриране на значимите институции. Банковият надзор в ЕЦБ направи оценка на плановете за преструктуриране и изпрати на ЕСП коментари от надзорна гледна точка. Той съсредоточи вниманието си главно върху това какво въздействие могат да окажат плановете за преструктуриране (включително МИПЗ и оценките на възможността за преструктуриране), от една страна върху значимите институции от гледна точка на принципа на действащото предприятие, и от друга страна върху собствения му надзорен подход.

Както и в предишните години, ЕСП също така се консултира с банковия надзор в ЕЦБ относно изчисляването на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране. Банковият надзор в ЕЦБ разгледа изчислението, за да оцени потенциалното въздействие върху значимите институции от гледна точка на принципа на действащото предприятие.

През 2018 г. банковият надзор в ЕЦБ и ЕСП завършиха прегледа на двустранния си МР. Сключен първоначално през 2015 г., този МР определя по какъв начин си сътрудничат ЕСП и банковият надзор в ЕЦБ и как обменят информация в съответствие с Регламента за ЕМП. ЕЦБ и ЕСП започнаха през 2017 г. прегледа на функционирането и ефикасността на сътрудничеството и обмена на информация, регламентирани в МР. Те анализираха опита от първите две години от прилагането му и срещнатите практически затруднения. За да улеснят засиленото сътрудничество, те съсредоточиха вниманието си главно върху обмена на информация. ЕСП и банковият надзор в ЕЦБ публикуваха МР, включително Приложението относно обмена на информация, на съответните си уебсайтове, за да осигурят прозрачност в интерес на сектора и на обществеността.[44]


2.4 Дейност по планиране на възстановяването

Банките изготвят планове за възстановяване, които да осигурят устойчивостта им в периоди на тежки финансови сътресения. Когато извършва оценка на плановете за възстановяване, ЕЦБ обръща най-голямо внимание на това те да са функциониращи и да могат да бъдат приложени ефикасно и своевременно от институциите. Надеждните планове за възстановяване са ключов елемент на ефикасността на европейската рамка за управление на кризи.

През 2018 г. планирането за възстановяване бе съсредоточено върху осигуряването на общосистемна картина с цел да се помогне на банките в еврозоната да подобрят собствените си планове за възстановяване. След три цикъла на оценяване на планове за възстановяване от 2015 г. до 2017 г. на 3 юли 2018 г. ЕЦБ представи на банковия сектор доклад относно плановете за възстановяване, в който бяха посочени най-добри практики в пет ключови области: i) варианти на възстановяване, ii) общ потенциал за възстановяване, iii) показатели за възстановяване, iv) указания за прилагане на плановете за възстановяване и v) симулации.

Макар че повечето банки са отбелязали напредък в планирането за възстановяване, има още какво да се желае. Това важи особено за определянето на изпълними и надеждни варианти за възстановяване и за разработването на рамка от показатели, обхващаща най-релевантните за банките рискове и уязвимости.

За надзорните органи е от решаващо значение адекватното преценяване на общия потенциал за възстановяване. То им дава възможност да оценят дали дадена банка може да се възстанови в кризисна ситуация, като приложи посочените в плана за възстановяване варианти на възстановяване. Освен това то е полезно за органите за преструктуриране като изходна информация в планирането за преструктуриране и за определянето на целите по МИПЗ. Опитът от предишните цикли на оценяване обаче сочи, че банките са склонни да надценяват общия си потенциал за възстановяване. Докладът на ЕЦБ показва на банките как могат да представят своя общ потенциал за възстановяване (например като вземат предвид взаимното изключване или взаимната зависимост между различни варианти, приложимостта им при различни типове сътресения и оперативните ограничения за едновременно задействане на няколко варианта). През следващите цикли ЕЦБ ще насочи вниманието си към това да получи от банките надеждни оценки на общия потенциал за възстановяване и към това да насърчи банките с ограничен брой варианти за възстановяване да засилят потенциала си.

Друг основен въпрос е дали банките могат да приложат своевременно и ефикасно плановете си за възстановяване в ситуации на тежко сътресение. ЕЦБ идентифицира две най-добри практики, които да помогнат на банките да постигнат тази цел – указания за прилагане на плановете и симулации. Указанията за прилагане изпълняват ролята на кратки наръчници и дават възможност на банките да осъществят бързо плановете си за възстановяване в случай на криза. Симулациите помагат на банките да изпробват „в реални условия“ ключови елементи на плановете си за възстановяване, да обучат служителите си да реагират при кризи и да определят кои части се нуждаят от усъвършенстване.


2.5 Случаи на кризи при по-малко значими институции

Управлението на кризи при по-малко значими институции изисква НКО и ЕЦБ да обменят интензивно информация и да координират тясно действията си – НКО в качеството си на преки надзорни органи на по-малко значимите институции и ЕЦБ във функцията си на наблюдател и на компетентен орган за решенията по общите процедури. Необходимостта от засилено сътрудничество възниква, когато по-малко значима институция се доближи до точката на нежизнеспособност. Тогава ЕЦБ и НКО трябва да обсъдят съвместно ликвидацията или преструктурирането на банката и да съгласуват действията си по отнемане на лиценза ѝ, по оценката на евентуални придобивания или увеличение на квалифицирани дялови участия, както и по предоставяне на нови лицензи (например за мостова институция).

Подобно сътрудничество в управлението на кризи има за цел да подпомогне НКО и ЕЦБ в съответните им задачи и да осигури наличието на необходимата информация, когато трябва да се вземат бързо неотложни решения. Обменената информация, предприетите действия и сътрудничеството между ЕЦБ и НКО са пропорционални на рисковете, които поражда по-малко значимата институция, като се вземат предвид и вече идентифицирани от НКО решения от страна на частния сектор. През цялата 2018 г. сътрудничеството между НКО и ЕЦБ при няколко кризи с по-малко значими институции се характеризираше с редовна и ползотворна комуникация, която позволи бързо вземане на решения.

През 2018 г. бяха завършени три съвместни надзорни стандарта (СНС) и те вече са действащи:

  1. СНС за надзорните практики на НКО по отношение на управлението на кризи в по-малко значимите институции и сътрудничеството с органите за преструктуриране; този стандарт осигурява последователното прилагане на национално равнище на практиките за управление на кризи в по-малко значимите институции.
  2. СНС за надзорните процедури на НКО по отношение на нарушаване на изискванията за минимален капитал от по-малко значимите институции; този стандарт подпомага еднаквото тълкуване на административните практики, които се прилагат при влошаване на финансовото състояние на по-малко значимите институции.
  3. СНС за определянето на по-малко значими институции като ПВСП; този стандарт подпомага еднаквото разбиране на процеса на определянето на по-малко значими институции като ПВСП с акцент върху прилагането на пропорционалност в експертната оценка, за да се гарантира, че предвидената мярка е подходяща и необходима за постигането на целите на надзорния орган.

И трите горепосочени СНС заедно с действащия от 2017 г. СНС за рамката за сътрудничество в управлението на кризи при по-малко значимите институции ще насърчат прилагането на общи надзорни подходи в европейския банков надзор.


3 Процедури по лицензиране, привеждане в изпълнение и налагане на санкции

3.1 Лицензиране

3.1.1 Промени в броя на значимите институции

През ноември 2018 г. бе проведена годишната оценка съгласно Рамковия регламент за ЕНМ дали дадена банка или банкова група изпълнява някой от критериите за значимост[45]. Тя бе допълнена от извънредни оценки на значимостта, извършени вследствие на промени в структурата и други обстоятелства в банкови групи. Общо 119 институции[46] бяха класифицирани като значими към 14 декември 2018 г. – същият брой като в предишната годишна оценка на значимостта към 5 декември 2017 г. Промените в състава на значимите институции между тези дати са изложени подробно по-долу.

През 2018 г. две нови институции бяха включени в списъка на значимите институции в резултат на Брекзит. Barclays Bank Ireland PLC и Bank of America Merrill Lynch International DAC бяха класифицирани като значими и от 1 януари 2019 г. са под прекия надзор на ЕЦБ. Това бе предизвикано от искане на централната банка на Ирландия с оглед на очакваното разрастване на дейностите на двете банкови групи в еврозоната.

В резултат от годишната оценка на значимостта Permanent tsb Group Holdings plc бе прекласифицирана като по-малко значима институция, след като три последователни години не изпълнява нито един от критериите за значимост. От 1 януари 2019 г. надзорът над тази институция бе поет от централната банка на Ирландия.

Промените през годината в списъка на банките под надзора на ЕЦБ се дължеше на реорганизации, сливания и придобивания в банкови групи, издаване на нови лицензи и отнемане на лицензи.

През 2018 г. пет банки бяха извадени от списъка на институциите под надзора на ЕЦБ:

  • Banco Mare Nostrum, S.A. след сливане с Bankia, S. A.;
  • Nordea Bank AB (publ), Suomen sivuliike – финландски клон на Nordea – след прекратяване на съществуването на институцията като отделно лице в резултат на сливането на дружеството-майка Nordea Bank AB (publ) с Nordea Bank Abp;
  • Danske Bank Plc – финландско дъщерно дружество на Danske Bank A/S – след прехвърляне на дейността към дружеството-майка и прекратяване на съществуването на институцията;
  • VTB Bank (Austria) AG – след прекратяване на съществуването на институцията и прехвърляне на дейността ѝ към VTB Bank (Europe) S.E. в Германия, която е поднадзорна като по-малко значима институция;
  • Cyprus Cooperative Bank Ltd – след отнемане на лиценза ѝ от ЕЦБ.

Други четири нови банки бяха включени сред онези, над които ЕЦБ упражнява пряк надзор:

  • след създаването на Luminor group Luminor Bank AS в Естония и Luminor Bank AS в Латвия влязоха в списъка на значимите институции;
  • Banque Internationale à Luxemburg S.A. премина под прекия надзор на ЕЦБ след отделянето си от Precision Capital S.A.;
  • Nordea Bank Abp във Финландия беше класифицирана като значима, тъй като ѝ беше издаден нов лиценз във Финландия, след като тя прехвърли седалището си там от Швеция.

Клонът на HSBC Bank Plc в Нидерландия запазва класификацията си като по-малко значима институция. Макар да отговаря на критериите за значимост, специфични обстоятелства,[47] свързани с реорганизацията на HSBC group, възпряха класифицирането ѝ като значима институция.

Списъкът на поднадзорните лица се актуализира през цялата година. Последната версия на списъка можете да намерите на уебсайта на ЕЦБ за банковия надзор.

Таблица 4

Значими и по-малко значими банкови групи или самостоятелни банки в ЕНМ след годишната оценка през 2018 г.

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Общи активи на институциите, включени в списъка на поднадзорните лица, публикуван през декември 2018 г. (с референтна дата за груповите структури 1 ноември 2018 г. и за решенията за значимост 14 декември 2018 г.); референтната дата за общите активи е 31 декември 2017 г. (или най-късната налична).

Цялостна оценка през 2018 г.

През 2018 г. ЕЦБ публикува актуализирана версия на методологията за преглед на качеството на активите, която се прилага в цялостните оценки. Актуализацията беше извършена, за да намерят отражение промените в счетоводните правила (въвеждането на МСФО 9) и за да бъдат обхванати по-добре рисковите профили на банките, чиито бизнес модели са съсредоточени върху инвестиционни услуги (това важи особено за банките, които се местят в държави от ЕНМ вследствие на Брекзит).

Освен това през втората половина на 2018 г. започна цялостна оценка на Nordea Group, след като банката реши да премести седалището си и дружеството майка от Швеция във Финландия и така попадна в обхвата на европейския банков надзор. Очаква се цялостната оценка да завърши през второто тримесечие на 2019 г.

3.1.2 Процедури по лицензиране

Брой на процедурите

През 2018 г. НКО изпратиха до банковия надзор в ЕЦБ уведомления за общо 2696 процедури, свързани с лицензиране. Те включваха 43 заявления за издаване на лицензи, 26 отнемания на лицензи, 82 прекратявания на действието на лицензи[48], 100 придобивания на квалифицирано дялово участие, 419 процедури по прилагането на единния европейски паспорт за извършване на дейност и 2026 процедури по оценка за надеждност и пригодност (индивидуални оценки за членове на управителни и надзорни съвети, лица, заемащи ключови позиции, и управители на клонове в трети страни[49]).

Таблица 5

Процедури по лицензиране, за които е изпратено уведомление до ЕЦБ

Източник: ЕЦБ.

През 2018 г. бяха приключени 2013 процедури, свързани с лицензиране. На това съответстват 1168 решения,[50] от които 526 бяха одобрени от Надзорния съвет и Управителния съвет, а 642 – от служители на висши ръководни длъжности съгласно рамката за делегиране на правомощия[51]. Тези 1168 решения, свързани с лицензиране, представляват близо 61% от всички индивидуални надзорни решения на ЕЦБ.

В сравнение с 2017 г. се наблюдава различна тенденция в процедурите по лицензиране – увеличил се е броят на процедурите по издаване на лицензи и по прекратяване на действието на лицензи, а е намалял броят на процедурите по придобиване на квалифицирани дялови участия, отнемане на лицензи и прилагане на единния европейски паспорт за извършване на дейност. От 2017 г. насам броят на процедурите по оценка за надеждност и пригодност е намалял с 10%.

Тенденции при общите процедури

Повечето процедури по издаване на лицензи (около 81%) са свързани с учредяването на нови по-малко значими институции. Както и през 2017 г. двата основни обуславящи фактора за новите заявления за лицензиране бяха нарастващото използване на цифрови иновации за предоставяне на услуги на клиенти в ЕС (FinTech бизнес модели) и планираното излизане на Обединеното кралство от ЕС, което доведе до нарастване на броя на заявленията за издаване на лицензи за банкова дейност в еврозоната. Очаква се през 2019 г. тези тенденции да продължат – секторът на финансовите технологии ще се разраства, ще има и още преструктурирания във връзка с Брекзит. Останалите 19% от процедурите, свързани с лицензиране, засягаха значими институции и бяха свързани основно с разширяване на обхвата на лицензи, така че да включат инвестиционни услуги. Една процедура в значима институция се отнасяше до създаването на ново дъщерно дружество, за да бъде преместено седалището на глобална системно значима банка в еврозоната.

Що се отнася до политиките за лицензиране, през март 2018 г. ЕЦБ публикува Ръководство за оценка на заявления за лицензиране и Ръководство за оценка на заявления за лицензиране на FinTech кредитни институции, след като проведе публични консултации. Предназначението на ръководствата е да допринасят за общи надзорни практики и повишаване на прозрачността на политиките. След отделна публична консултация през октомври 2018 г. по Част 2 на Ръководството за оценка на заявления за лицензиране през януари 2019 г. бе публикувана консолидирана версия на двете части.

Процедури по отнемането на лицензи обикновено произтичат от това, че банки доброволно са прекратили дейността си или са предприели сливания или други видове преструктуриране. Това се отнася по-специално за отказа от лиценз от страна на значими институции, който е причина за около 50% от всички процедури по отнемане на лицензи. В малък брой случаи обаче отнемането на лицензи бе предизвикано от неизпълнение от страна на институции на пруденциални изисквания, за което съвместно решават компетентните НКО и ЕЦБ, или от неизпълнение на национални правила за предотвратяване на изпирането на пари.

Две трети от процедурите по придобиване на квалифицирано дялово участие засягаха по-малко значими институции, а една трета – значими институции. През 2018 г. в банковия сектор се наблюдаваше само ограничена трансгранична консолидация на значими институции. Няколко процедури бяха свързани с придобивания на мажоритарни дялове в значими институции от инвеститори на частен капитал. Като се имат предвид сложната структура на подобни транзакции, краткосрочният характер на инвестицията и на моменти използването на дългово финансиране, оценката им изисква много внимателен анализ. Все пак по брой преобладаващата част от процедурите по квалифицирани дялови участия, за които през 2018 г. бяха изпратени уведомления до ЕЦБ, бяха свързани с вътрешна реорганизация на акционерната структура на поднадзорните институции. Подобни реорганизации имат за цел главно опростяване на груповата структура и/или намаляване на разходите, но е възможно да са мотивирани и от регулаторен арбитраж.

Брекзит наложи значително усилие от страна на надзорните органи през 2018 г., свързано с оценката на банки, които пожелаха да преместят дейности от базирани в Обединеното кралство институции към еврозоната. С оглед на това да се предотврати създаването на фиктивни компании ЕЦБ работи последователно с тези банки и това доведе до сериозни корекции в плановете им. Корекциите засягаха, наред с всичко останало, вътрешното управление, назначаването на служители, организацията, стратегията за генериране на дейност, нейното осчетоводяване и хеджиране, както и вътрешногруповата уредба.

Тенденции при оценките за надеждност и пригодност

През 2018 г. ЕЦБ изпълни по-малък брой процедури по оценка за надеждност и пригодност, отколкото през 2017 г. Възможните причини за това са i) по-голямата стабилност на банковите съвети (по-малък общ брой на новите мандати през 2018 г.) и ii) трайното въздействие на промените във френското законодателство, което вече не изисква оценки за надеждност и пригодност при преназначаването на членове на надзорни съвети.

Около две трети от процедурите по оценка за надеждност и пригодност се отнасяха до членове на надзорни съвети. Останалата една трета засягаше членове на управителни съвети, лица, заемащи ключови позиции, и управители на клонове в трети страни. При около една трета от процедурите по оценка за надеждност и пригодност, приключени през 2018 г., се наложи извършването на по-подробна оценка. В много от тези случаи ЕЦБ наложи на значимите институции условия, задължения или препоръки за справяне с конкретни проблеми, свързани например с опита и възможността за посвещаване на време от страна на определени членове на съветите. Много от тези случаи засягаха членове на надзорните съвети.

През май 2018 г. бе публикувана актуализация на Ръководството за оценките за надеждност и пригодност, която го хармонизира със съвместните Насоки за оценка на пригодността на членовете на управителния орган и лицата, заемащи ключови позиции на ЕБО и ЕОЦКП.

През 2018 г. ЕЦБ засили диалога си с банките, които подават най-много заявления за оценка за надеждност и пригодност, и публикува обяснителен видеоматериал за оценките на ЕЦБ за надеждност и пригодност. Целта беше да се усъвършенства още прозрачността и комуникацията във връзка с оценките за надеждност и пригодност и да бъдат подпомогнати банките да подават пълни и точни заявления.

Ролята на оценките за надеждност и пригодност за подобряване на управлението на банките бе изтъкната и във втората конференция по въпросите на банковия надзор „Очаквания към институционалното управление на банките в променящата се финансова среда“, която се проведе на 22 март 2018 г.


3.2 Докладване на нарушения, процедури по привеждане в изпълнение и налагане на санкции

Привеждане в изпълнение и налагане на санкции

Съгласно Регламента за ЕНМ и Рамковия регламент за ЕНМ разпределението между ЕЦБ и НКО на правомощията за привеждане в изпълнение и за налагане на санкции зависи от i) естеството на предполагаемото нарушение, ii) отговорното лице и iii) мярката, която следва да се приеме (вж. Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност 2014).

През 2018 г. ЕЦБ обработи 51 процедури – с 13% повече, отколкото през 2017 г. В резултат от тях бяха приети 16 решения на ЕЦБ – увеличение с 60% спрямо 2017 г.

През 2018 г. ЕЦБ продължи да усъвършенства процесите си за привеждане в изпълнение и налагане на санкции с цел да постигне по-ефективен и последователен подход. Същевременно тя използва по-често правомощията си за налагане на санкции.

ЕЦБ инициира общо 27 процедури за налагане на санкции през 2018 г. Заедно с 24-те процедури, които бяха в ход в края на 2017 г., тя обработи през 2018 г. 51 процедури по налагане на санкции (вж. Таблица 6), което представлява увеличение с 13% спрямо 45-те процедури, по които работи през 2017 г. Вследствие на тези 51 процедури през 2018 г. бяха приети 16 решения на ЕЦБ, което представлява увеличение с 60% спрямо предходната година.

Таблица 6

Дейности на ЕЦБ по привеждане в изпълнение и налагане на санкции през 2018 г.

Източник: ЕЦБ.
1) Няколко от решенията на ЕЦБ се отнасяха до повече от една процедура.

През 2018 г. ЕЦБ наложи три санкции с общ размер 4,8 млн. евро

От всички 51 процедури по налагане на санкции, обработени през 2018 г., 22 бяха свързани с предполагаеми нарушения на пряко приложимо законодателство на ЕС (включително решения и регламенти на ЕЦБ), извършени от 13 значими институции. Тези нарушения, за които ЕЦБ има пряка компетентност да налага административни санкции, бяха в областите на собствения капитал, капиталовите изисквания, отчитането, публичното оповестяване и големите експозиции. През 2018 г. ЕЦБ прие три решения за санкции, чрез които наложи санкции с общ размер 4,8 млн. евро. Санкциите бяха наложени на три поднадзорни лица заради нарушаване на правилата за собствения капитал. Осем от 22-те процедури, свързани с нарушения на пряко приложимото законодателство на ЕС, бяха прекратени през 2018 г., главно поради несъщественост на предполагаемите нарушения или поради отсъствие на правно основание за налагане на санкции в конкретните случаи. Три от тези осем процедури бяха прекратени с решение на ЕЦБ; за останалите пет бе решено преди етапа на изслушване да не бъдат продължавани. В края на годината останаха неприключени още 11 процедури.

След искане от страна на ЕЦБ за започване на процедури и след оценка на случаите в съответствие с националното законодателство през 2018 г. НКО наложиха санкции в общ размер на 1,33 млн. евро

Останалите 29 от всички 51 процедури по налагане на санкции, обработени през 2018 г., при които ЕЦБ нямаше преки правомощия за налагане на санкции и можеше само да поиска от НКО да започнат процедури, бяха свързани с i) предполагаеми нарушения от страна на значими институции или физически лица на националното законодателство, транспониращо разпоредбите на ДКИ IV и ii) предполагаеми нарушения от страна на физически лица на пряко приложимо законодателство на ЕС. Тези процедури бяха свързани основно с предполагаеми нарушения на изискванията за институционално управление. През 2018 г. ЕЦБ отправи десет искания до НКО за откриване на процедури по налагане на санкции в рамките на техните национални компетенции. Три от 29‑те процедури бяха приключени през 2018 г. След искане от страна на ЕЦБ и след оценка на случаите в съответствие с националното законодателство през 2018 г. НКО наложиха санкции в общ размер на 1,33 млн. евро.

Пълна разбивка по области на предполагаемите нарушения, подлежащи на процедури за привеждане в изпълнение и налагане на санкции и обработени от ЕЦБ през 2018 г., е показана на Графика 10.

Графика 10

Предполагаемите нарушения, които подлежат на процедури за привеждане в изпълнение и налагане на санкции, са свързани предимно с изискванията за институционално управление

Източник: ЕЦБ.

Ако има основание за подозрение, че може да е извършено престъпление, ЕЦБ отправя искане до съответния НКО да сезира за случая компетентните органи с цел разследване и евентуално наказателно преследване в съответствие с националното законодателство. През 2018 г. бе отправено едно такова искане към съответния НКО.

Опит във връзка с докладването на нарушения съгласно член 23 от Регламента за ЕНМ

ЕЦБ има задължение да осигури наличието на ефикасни механизми, които дават възможност на всяко лице да докладва нарушения на приложимото законодателство на ЕС (процес на сигнализиране – „whistle-blowing“). Съответно ЕЦБ създаде механизъм за докладване на нарушения (МДН), който включва структурирана интернет платформа, достъпна посредством уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ.

Информацията, получена посредством този механизъм, се разглежда грижливо (например като се подлага на оценка въздействието върху рисковия профил на банката) и се проследява (например като се изиска информация, проведе се проучване на място или се предприемат надзорни мерки).

През 2018 г. ЕЦБ получи 124 съобщения за нарушения, което представлява увеличение с 39% спрямо предходната година

През 2018 г. ЕЦБ получи 124 съобщения за нарушения, което представлява увеличение с 39% спрямо предходната година. От тях 93 се отнасяха до предполагаеми нарушения на приложимото законодателство на ЕС, като за 75 от тях беше счетено, че попадат в рамките на надзорните компетенции на ЕЦБ, а 18 – на компетенциите на НКО. Останалите се отнасяха главно до национални въпроси, несвързани с пруденциалните изисквания (например защита на потребителите) и следователно бяха извън обхвата на механизма за докладване на нарушения.

Сред най-често докладваните предполагаеми нарушения бяха въпроси, свързани с институционалното управление (80%) и с неправилно изчисляване на собствения капитал и капиталовите изисквания (8%). Пълната разбивка е представена в Графика 11. Свързаните с институционалното управление въпроси засягаха основно управлението на риска и механизмите за вътрешен контрол, изискванията за надеждност и пригодност и организационната структура[52].

Графика 11

Предполагаемите нарушения, съобщени посредством механизма за докладване на нарушения, основно засягат свързани с институционалното управление въпроси

Източник: ЕЦБ.

Основните действия за разследване, предприети през 2018 г. във връзка с получените съобщения за нарушения, бяха:

  • вътрешна оценка въз основа на налична документация (45% от случаите);
  • отправяне на искане към поднадзорното лице за вътрешно разследване/одит или документи/разяснения (40% от случаите);
  • проверка на място (15% от случаите).

И накрая, през 2018 г. ЕЦБ оптимизира оценяването и обработката на постъпващите съобщения за нарушения, като осигури на тях да се реагира ефективно и своевременно независимо от големия им брой.


4 ЕНМ като част от европейската и глобалната надзорна архитектура

4.1 Европейско и международно сътрудничество

Банките от еврозоната имат клонове и дъщерни дружества в 104 държави извън ЕС (данни към 31 декември 2017 г.)

Банките от еврозоната извършват дейност в повече от 100 държави извън ЕС, а ЕНМ поддържа широкообхватно сътрудничество с надзорни органи в ЕС и извън него. ЕЦБ е твърдо решена да благоприятства това сътрудничество чрез участие в колегии от надзорни органи и чрез разработване на инструменти за сътрудничество като например меморандуми за разбирателство и споразумения за конкретни случаи. Партньорите, с които към днешна дата са договорени меморандуми за разбирателство, включват надзорни органи от държави членки на ЕС извън еврозоната, надзорни органи на трети държави и национални пазарни органи.

4.1.1 Сътрудничество с други надзорни органи

Сътрудничество с надзорни органи в рамките на Европейското икономическо пространство

ЕЦБ често работи в сътрудничество с НКО на държавите от ЕС извън еврозоната в съответствие с разпоредбите на ДКИ ІV относно сътрудничеството и обмена на информация между компетентните органи в ЕС.

Досега банковият надзор в ЕЦБ е сключил три меморандума за разбирателство с национални пазарни органи от държави от еврозоната. Те се основават на съвместно изготвен образец от ЕЦБ и ЕОЦКП.

Сътрудничество с надзорни органи на трети държави

С течение на времето отслабва значението на меморандумите за разбирателство между НКО от еврозоната и надзорните органи на трети държави, тъй като се сключват меморандуми за разбирателство между ЕЦБ и надзорните органи на трети държави

ЕЦБ се стреми към ползотворно сътрудничество с надзорните органи на трети държави и улесняване на текущия трансграничен надзор. Когато това бе възможно, банковият надзор в ЕЦБ се присъединяваше към съществуващите меморандуми за разбирателство, договорени преди създаването на ЕНМ между НКО от еврозоната и надзорните органи на трети държави. В някои случаи се наложи банковият надзор в ЕЦБ да разработи специално пригодени варианти на сътрудничество. През 2015 г. ЕЦБ започна да сключва собствени меморандуми за разбирателство с надзорни органи на трети държави, за да не се налага да разчита на съществуващите меморандуми между НКО от еврозоната и надзорните органи на трети държави.

Досега са оценени като изпълняващи изискванията за еквивалентност режимите на поверителност на надзорните органи на 40 трети държави

За да се гарантира последователност на ниво ЕС, банковият надзор в ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с мрежата за еквивалентност на ЕБО, която провежда оценки на еквивалентността на режимите за поверителност на надзорните органи на трети държави. Меморандуми за разбирателство в областта на надзорното сътрудничество могат да бъдат сключени само ако е изпълнено условието за еквивалентност на професионалната тайна.

Сътрудничество с надзорните органи на Обединеното кралство след Брекзит

Изключително важно е да се гарантира, че сътрудничеството в областта на надзора с органите на Обединеното кралство ще продължи и след Брекзит

Обединеното кралство е важен световен финансов център, а британските банки извършват дейност както в своята държава, така и в еврозоната. С оглед на планираното оттегляне на Обединеното кралство от ЕС ЕЦБ усилено си взаимодейства с Обединеното кралство за създаването на рамка за сътрудничество, която ще позволи непрекъснато и безпроблемно сътрудничество в областта на надзора и обмена на информация (за повече подробности относно подготовката за Брекзит вижте Каре 3).

Каре 3
Подготовка за Брекзит

През 2018 г. работата на банковия надзор в ЕЦБ във връзка с Брекзит беше съсредоточена върху два аспекта: i) изготвяне на оценка на плановете на международните банки, които желаят да преместят дейности от Обединеното кралство в еврозоната; ii) проверка на степента на подготвеност на банките с главно управление в еврозоната и дейност в Обединеното кралство. Неведнъж през годината ЕЦБ заяви ясно на банките, че трябва да се подготвят за всички възможни варианти, включително за сценарий на непостигане на договореност, който може да доведе до твърд Брекзит без преходен период. Към банките, желаещи да се преместят в еврозоната, беше отправена молба да подадат заявления за всички необходими лицензи до ЕЦБ своевременно и не по-късно от края на второто тримесечие на 2018 г.

В резултат на това през 2018 г. значително нарасна броят на процедурите по лицензиране, подложени на оценка от ЕЦБ и НКО. ЕЦБ и НКО подложиха на оценка и плановете на банките, които желаят да разширят дейностите на своите съществуващи в еврозоната институции заради Брекзит. Във всички случаи те обърнаха специално внимание на това налице да бъдат адекватно управление на риска и свързаният с него капацитет, за да се избегне създаването на фиктивни предприятия в еврозоната. Надзорните органи поставиха специален акцент върху вътрешната организация и управлението на банките, капацитета им за управление на риска на местно ниво и предложените модели на осчетоводяване.[53]

До края на 2018 г. повечето банки, които се местят в еврозоната, отбелязаха приличен напредък в своята подготовка, направлявани от съвместно разработените от ЕЦБ и националните органи надзорни очаквания. Като цяло основните проблеми в областта на пруденциалния надзор, които ЕЦБ идентифицира, са свързани с моделите на осчетоводяване и с бизнес моделите. През 2019 г. надзорните органи ще продължат своя диалог с банките, за да се справят с все още неразрешените проблеми и да наблюдават изпълнението на плановете за преместване.

В качеството си на пряк надзорен орган на банките с главно управление в еврозоната, извършващи дейности в Обединеното кралство, ЕЦБ изисква те да се подготвят своевременно и да представят съответните планове, които ще удовлетворят нейните надзорни очаквания. В тях се поставя специален акцент върху надлежно планиране на действия при непредвидени ситуации за всички възможни изходи от преговорите и адекватна подготовка и планове за дейността на клоновете, намиращи се в Обединеното кралство.

ЕЦБ също така продължи да оповестява надзорните си очаквания чрез актуализации на често задаваните въпроси на своя уебсайт на банковия надзор и в двустранни разговори с поднадзорните лица. Освен това бяха организирани работни срещи с банковия сектор, на които бяха обсъдени проблеми, свързани с моделите на осчетоводяване и управлението на риска на банките. ЕЦБ също така публикува редица ключови послания и изявления относно Брекзит в Надзорния бюлетин на ЕНМ и през 2019 г. възнамерява да публикува още статии по въпроси, свързани с Брекзит.

Поглед към бъдещето

Денят, в който Обединеното кралство ще се оттегли от ЕС, наближава и 2019 година се очертава като изключително важна в работата на ЕЦБ във връзка с Брекзит. ЕЦБ ще продължи да наблюдава по какъв начин банките изпълняват своите планове и се подготвят за Брекзит, както и до каква степен се придържат към надзорните очаквания на ЕНМ. Банковият надзор в ЕЦБ започна да извършва пряк надзор над институции, които станаха значими заради преместването на дейности във връзка с Брекзит. В хода на 2019 г. броят на значимите институции, които са обект на такъв надзор, ще се увеличи. Като цяло надзорната работа във връзка с Брекзит през 2019 г. ще зависи до голяма степен от хода на политическите преговори и от това дали в крайна сметка ще бъде ратифицирано споразумение за оттегляне, включващо преходен период. ЕЦБ ще следи отблизо политическите събития и ще преценява дали е необходима промяна в надзорните очаквания.

4.1.2 Колегии от надзорни органи

Колегиите от надзорни органи стоят в основата на съвместната оценка на риска и съвместните решения относно капиталовите изисквания и изискванията за ликвидност за трансграничните международни банки

Колегиите от надзорни органи са постоянни, но гъвкави координационни структури, които обединяват компетентните органи, участващи в надзора над трансгранични банкови групи. Колегиите играят важна роля за банките от еврозоната, които имат дейност в държави извън еврозоната.

В края на 2018 г. ЕЦБ действаше като консолидиращ надзорен орган в 29 колегии от надзорни органи в ЕС, председателствани от съответните СНЕ. Спрямо 2017 г. колегиите са намалели с една – понастоящем се извършва реорганизация в две банки, а след преместването на главното управление на Nordea в държава членка от еврозоната беше създадена една нова колегия.

В резултат на преместването на Nordea в еврозоната броят на трансграничните институции със седалища в държави членки на ЕС извън еврозоната, които извършват дейност посредством значими институции в еврозоната, намаля от седем през 2017 г. на шест. ЕЦБ е активен член в колегиите, отговорни за тези банки. Неин представител е СНЕ, който упражнява надзор над съответното дъщерно дружество или клон. По този начин ЕЦБ допринася за надзора на консолидирана основа на тези институции.

Четири значими институции извършват съществени трансгранични дейности извън ЕС. Чрез създаването и управлението на колегиите от надзорни органи, отговорни за тези банки, ЕЦБ има за цел да улесни координацията и обмена на информация между съответните надзорни органи.

И накрая, шест банки със седалище извън ЕС имат значими дружества в еврозоната. ЕЦБ участва в съответните колегии като орган на приемащата държава. В качеството си на такъв тя допринася конструктивно за целите на колегията и на консолидиращия надзорен орган, в съответствие с международните стандарти и споразумения.

През 2019 г. се очаква картината на колегиите да се промени значително заради оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. От една страна, дъщерните дружества и клоновете на институции от еврозоната в Обединеното кралство ще станат субект от трета държава. Съответните британски компетентни органи на свой ред ще станат наблюдатели на трета държава в колегиите под ръководството на ЕЦБ. От друга страна, британските банки ще станат институции от трета държава, а съществуващите колегии съгласно европейското законодателство се очаква да станат колегии извън ЕС. И накрая, редица институции, които се намират в Обединеното кралство, планират преместване на дейности в еврозоната. Може да възникне необходимост от голям брой нови колегии, които ЕЦБ да създаде и да управлява като консолидиращ надзорен орган. Аналогично, ЕЦБ може да стане надзорен орган на приемащата държава в колегиите под ръководство на трета държава.

4.1.3 Текущо състояние в областта на тясното сътрудничество

Държавите членки на ЕС, чиято парична единица не е еврото, могат да участват в ЕНМ в режим на тясно сътрудничество. Основните условия за това са заложени в член 7 от Регламента за ЕНМ, а процедурните аспекти са посочени в Решение ЕЦБ/2014/5.

През юли 2018 г. България подаде официално искане за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Българската народна банка, като по този начин стана първата държава членка извън еврозоната, която предприе официални стъпки за присъединяване към банковия съюз.

ЕЦБ ще вземе решение относно установяването на тясно сътрудничество, след като приключи с оценката на искането на България. За тази цел ЕЦБ ще извърши цялостна оценка на шест български кредитни институции и оценка на релевантното национално законодателство, в която ще бъде отчетено и неговото прилагане на практика. Успоредно с това ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с Българската народна банка в качеството ѝ на национален компетентен орган, за да подпомогне безпрепятственото ѝ интегриране в ЕНМ.

4.1.4 Група за преглед към ЕБО

Банковият надзор в ЕЦБ продължи да допринася активно за дейността на групата за преглед към ЕБО. Тази група периодично организира и извършва партньорски проверки на дейностите на европейските органи за банков надзор с цел насърчаване на последователността на надзорните резултати. Прегледите са съсредоточени върху степента на сближаване в прилагането на европейското законодателство и върху най-добрите практики, разработени от съответните органи.

През 2018 г. групата за преглед към ЕБО извърши партньорска проверка на регулаторните технически стандарти за уведомленията относно прилагането на единния европейски паспорт за извършване на дейност съгласно членове 35, 36 и 39 от ДКИ ІV. Целта беше да се изготви оценка доколко е подробна и навременна релевантната информация, предоставяна от банките на органите на държавата по произход и на органите на приемащата държава. Проверката засегна и въпроса дали органите на държавата по произход са доволни от получаваната информация и дали органите на приемащата държава са получавали необходимата информация, за да се подготвят за надзора.

В еврозоната ЕЦБ носи окончателната отговорност за задачите по прилагането на единния европейски паспорт за извършване на дейност, свързани със значимите институции в ЕНМ и извън него. ЕЦБ следи процедурите по прилагането на единния европейски паспорт за извършване на дейност, като част от тях се провеждат с помощта на НКО (например събирането на уведомления от значимите институции и извършването на първоначална оценка на тяхната пълнота).

Заключението на партньорската проверка е, че ЕЦБ е въвела напълно изчерпателни процеси. Все пак тя допринесе за идентифицирането на области, в които е необходимо подобряване и опростяване на процесите – въпроси, по които ЕЦБ и НКО вече работят.

4.1.5 Програми на МВФ за оценка на финансовия сектор

Програмите на МВФ за оценка на финансовия сектор представляват комплексни, задълбочени оценки на финансовия сектор в дадена държава. Те обхващат i) идентифициране на ключови уязвимости и оценка на устойчивостта на финансовия сектор; ii) оценка на рамката на политиката за финансова стабилност, както и на надзорната рамка и практики на дадена държава; и iii) оценка на финансовите защитни механизми и на способността на финансовата система да управлява и да преодолее финансова криза.

През 2018 г. беше завършена програма на МВФ за оценка на финансовия сектор за еврозоната

През януари 2017 г. председателят на Икономическия и финансов комитет на ЕС поиска от МВФ да проведе първата си програма за оценка на финансовия сектор за ЕС/еврозоната, така че да бъде отчетена ролята на новата архитектура за банков надзор и преструктуриране в еврозоната. Тази програма стартира през юни 2017 г., а заключенията от нея бяха оповестени през юли 2018 г. Наред с други въпроси в програмата беше поставен акцент върху банковия надзор и управлението на кризи при значимите институции. Във връзка с това МВФ извърши i) подробна оценка (с точков резултат за съобразност) на приложимите Базелски основни принципи за ефективен банков надзор[54]; и ii) анализ на уредбата за преструктуриране на банки и управление на кризи в еврозоната въз основа на Основните показатели за ефективни режими за преструктуриране на финансовите институции (Key Attributes of Effective Resolution Regimes for Financial Institutions) на СФС. Освен това МВФ извърши оценка на платежоспособността на банковия сектор в контекста на оценката на стабилността на финансовата система в рамките на програмата за оценка на финансовия сектор. Констатациите от тази програма за оценка на финансовия сектор допринесоха за консултациите по член IV за 2018 г., проведени от МВФ с държави от еврозоната.

Препоръки по програмата на МВФ за оценка на финансовия сектор бяха отправени както към ЕЦБ, така и към законодателните органи

ЕЦБ приветства резултата от програмата на МВФ за оценка на финансовия сектор за еврозоната. Някои от релевантните препоръки изискват действия от страна на ЕЦБ за коригиране на нейни вътрешни структури и/или процеси. Що се отнася до банковия надзор, най-важните препоръки към ЕЦБ са: а) да продължи с настоящите си усилия за оптимизиране на вътрешните процедури и на процесите на вземане на решения, тъй като те са довели до по-голяма ефективност в използването на ресурсите и до по-своевременна реакция при възникващи надзорни проблеми; б) да се увери, че споразуменията с НКО по отношение на служителите осигуряват необходимия за СНЕ и проверките на място персонал; и в) да подобри някои аспекти на надзорния си подход, например своите надзорни очаквания в случаите, за които следва да се повиши прозрачността, както и надзора на ликвидния риск. В много други препоръки се изискват действия от страна на законодателните органи на ЕС за промяна на законодателството на ЕС. Пример за това е препоръката за насърчаване на по-нататъшното хармонизиране на европейските нормативни изисквания с цел да се избегне фрагментарността по държави, както и препоръката да се предоставят на ЕЦБ надзорни правомощия над всички значими форми на кредитно посредничество в еврозоната. Това е свързано с надзора над клонове на институции от трети държави и най-вече над трансграничните инвестиционни посредници. Друга уместна препоръка е европейското законодателство да се съгласува в по-голяма степен с базелските стандарти. Банковият надзор в ЕЦБ изготви план за действие в отговор на препоръките, които попадат в обхвата на надзорните правомощия на ЕЦБ. Този план беше одобрен от Надзорния съвет.

В следващи национални програми за оценка на финансовия сектор МВФ ще продължи да разглежда банковата система в нейната цялост, като същевременно избягва дублиране с програмите за оценка на финансовия сектор за еврозоната. Аналогично на начина, по който се третира паричната политика в националните доклади на МВФ по член IV, в националните програми за оценка на финансовия сектор не се включват оценки на ефикасността на банковата надзорна дейност на ЕЦБ/ЕНМ. Този общ подход позволява на МВФ да съгласува обхвата на програмите за оценка на финансовия сектор както за отделните държави, така и за еврозоната с новата архитектура за банков надзор и преструктуриране в ЕС. С негова помощ наблюдението и консултациите на МВФ ще останат все така ефикасни и релевантни за всички засегнати органи. През 2018 г. МВФ завърши националната програма за оценка на финансовия сектор за Белгия[55] и даде началото на национална програма за оценка на финансовия сектор за Франция, Италия и Малта. За 2019 г. е насрочена национална програма за оценка на финансовия сектор за Австрия.


4.2 Принос към разработването на европейската и международната регулаторна рамка

4.2.1 Принос към Базелския процес

През 2018 г. Базелският комитет за банков надзор (БКБН) съсредоточи работата си върху завършването на текущите инициативи в областта на политиките, изготвянето на оценка на въздействието на следкризисните реформи и насърчаването на силен надзор. ЕЦБ, която активно участва в работата на БКБН, допринесе за това, като се включи в обсъжданията по политиките, предостави експертен опит в различни групи на БКБН (например за регулаторния арбитраж), сътрудничи на членовете на БКБН в ЕС и по света и участва във важни анализи на въздействието. ЕЦБ участва най-вече в работата по пакета реформи Базел III.

С изместването на фокуса към прилагането на договорените реформи ЕЦБ предоставя подкрепа на законодателите и БКБН, за да осигури ефективност на реформите

През 2018 г. БКБН продължи да работи за осигуряването на пълно, навременно и последователно прилагане на Базел III и, в по-общ план, за насърчаване на силен банков надзор. Тази работа ще продължи и през следващите години.

БКБН инициира и цялостна работна програма за оценка на реформите, въведени от кризата насам. В тази програма ще се оцени ефикасността на индивидуалните стандарти, взаимодействието между стандартите, тяхната последователност и рискът от регулаторен арбитраж, както и по-широкото макроикономическо въздействие на следкризисните реформи. ЕЦБ ще продължи да допринася активно за дневния ред на БКБН.

4.2.2 Европейската законодателна програма

През 2018 г. ЕЦБ продължи да допринася за законодателните реформи на ЕС. Що се отнася до преразглеждането на банковото законодателство в ЕС (РКИ/ДКИ IV, ДВПБ и РЕМП), ЕЦБ приветства резултатите от политическите преговори между Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент през декември 2018 г., които проправиха пътя за окончателното приемане на тези законодателни актове преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г. Те са важна стъпка за укрепване на устойчивостта на банковия сектор чрез прилагане на международни стандарти и по-нататъшно редуциране на риска. Това ще даде възможност за по-нататъшен напредък към доизграждането на банковия съюз, включително европейска схема за застраховане на депозитите. В този контекст ЕЦБ продължи да участва в работата на специалната работна група по укрепването на банковия съюз.

През 2018 г. ЕЦБ даде своя принос и в други законодателни инициативи, най-вече предложенията на Европейската комисия за регулации по отношение на инвестиционните посредници, обезпечените облигации, необслужваните експозиции и засилването на мандата на ЕБО в предотвратяването на използването на финансовата система за изпиране на пари и финансиране на тероризъм. По искане на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз ЕЦБ публикува становища, в които изложи съветите си към законодателните органи.[56]

4.2.3 Принос към работата на ЕБО

Банковият надзор в ЕЦБ и ЕБО работят в тясно сътрудничество в редица области, за което свидетелства големият брой служители на ЕЦБ в комитетите и работните направления на ЕБО

През цялата 2018 г. банковият надзор в ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с ЕБО за общите цели – повишаване на финансовата стабилност и насърчаване на последователен надзор в целия европейски банков сектор.

Банковият надзор в ЕЦБ допринесе активно за работата на ЕБО на всички нива. През 2018 г. служители на банковия надзор в ЕЦБ участваха в общо 50 комитета и работни направления на ЕБО, в четири от които в качеството на председател или съпредседател. Банковият надзор в ЕЦБ участва в Съвета на надзорниците на ЕБО като член без право на глас.

Съвместните усилия включват прилагане на пакета за финализиране на Базел III, подготовка за Брекзит, работа по валидиране на модели, оценки за надеждност и пригодност, възлагане на дейности на подизпълнители, Европейската централизирана инфраструктура за надзорни данни (EUCLID) и редуцирането на НОК

Съвместната работа на ЕБО и банковия надзор в ЕЦБ обхвана редица въпроси. ЕЦБ например допринесе за отговора на ЕБО по отправената от Европейската комисия покана за консултации относно прилагането на пакета за финализиране на Базел III. ЕЦБ също така участва в съставянето на становището на ЕБО относно оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС[57] (вж. Каре 3) и на техническите стандарти на ЕБО и неговите насоки относно вътрешните модели и валидирането на модели.[58]

Друг аспект от ключово значение за надзора е прегледът на устойчивостта на правилата за управление на банките и на пригодността на членовете на съвети на банките. Преработеното Ръководство на ЕЦБ за оценките за надеждност и пригодност, публикувано през май 2018 г., следва терминологията, използвана в ДКИ IV, Съвместните насоки на ЕОЦКП и ЕБО относно пригодността и Насоките на ЕБО относно вътрешното управление. То е отражение на работата по актуализацията на насоките относно споразуменията за възлагане на дейности на подизпълнители, по които ЕБО проведе през 2018 г. публична консултация (вж. Раздел 1.4).

Банковият надзор в ЕЦБ също така допринесе за напредъка нa европейския план за действие във връзка с необслужваните кредити (вж. Раздел 1.2). През октомври 2018 г. ЕБО завърши своите Насоки относно управлението на необслужвани и преструктурирани експозиции, които са съгласувани с практическите указания относно НОК на банковия надзор в ЕЦБ. ЕБО и банковият надзор в ЕЦБ в момента разработват Европейска централизирана инфраструктура за надзорни данни (EUCLID) с цел събиране и съпоставяне на надзорни данни от целия европейски банков сектор. През 2018 г. общите усилия се ръководеха от оперативната група на ЕБО/ЕЦБ за изпълнението на EUCLID, която проведе технически работни срещи с цел съгласуване на моделите на данни, категоризацията на субектите и задълженията за отчетност.

Съгласно процедурата за изпълнение или обяснение на ЕБО ЕЦБ изпрати уведомления по седем насоки, една насока на Съвместния комитет и три препоръки

За да насърчи регулаторна хармонизация в ЕС, ЕБО прилага процедура за изпълнение или обяснение.[59] Съгласно тази процедура ЕЦБ като компетентен орган за прекия надзор над значимите институции трябва да информира ЕБО дали изпълнява или възнамерява да изпълни наскоро публикувани насоки и препоръки. През 2018 г. ЕЦБ изпрати уведомления до ЕБО във връзка със седем насоки, една насока на Съвместния комитет и три препоръки, както е документирано на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ.[60] До този момент банковият надзор в ЕЦБ винаги е съобщавал на ЕБО, че изпълнява или възнамерява да изпълни съответните негови насоки.

4.2.4 Принос към работата на СФС

През 2018 г. банковият надзор в ЕЦБ активно допринесе за работата на Съвета за финансова стабилност (СФС), по-специално в областите на надзорно и регулаторно сътрудничество, прилагането на стандартите и преструктурирането. Банковият надзор в ЕЦБ също така взе участие в заседанията на регионалната консултативна група на СФС за Европа.

Понастоящем СФС се фокусира върху това да наблюдава изпълнението на реформите в глобалния финансов сектор и да оценява техния ефект. Банковият надзор в ЕЦБ ще участва активно в съответните инициативи на СФС, които имат за цел да определят ефекта от договорените реформи в конкретни форми на кредитиране, включително и за да покаже как стабилният и добре функциониращ банков сектор подкрепя устойчивия икономически растеж. Освен това банковият надзор в ЕЦБ ще допринесе за работата по редица важни въпроси, свързани с политиките, като проблема „твърде големи, за да фалират“, преструктурирането, управлението на кризи и рисковете, произтичащи от използването на нови технологии във финансовите услуги.


5 Организационно устройство на банковия надзор в ЕЦБ

5.1 Изпълнение на изискванията за отчетност

Банковият надзор в ЕЦБ продължи активната си комуникация с Европейския парламент и Съвета на ЕС

Годишният доклад е едно от основните средства, с които банковият надзор в ЕЦБ се отчита пред Европейския парламент и Съвета на ЕС, както изисква Регламентът за ЕНМ. Регламентът предвижда надзорните задачи на ЕЦБ да бъдат обект на целесъобразни изисквания за прозрачност и отчетност. ЕЦБ отдава голямо значение на поддържането и пълното прилагане на рамката за отчетност, описана подробно в Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и ЕЦБ и в Меморандума за разбирателство между Съвета на ЕС и ЕЦБ.

Що се отнася до взаимодействието с Европейския парламент през 2018 г., председателят на Надзорния съвет се яви пред Комисията по икономически и парични въпроси на Парламента i) за да представи годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност за 2017 г. (26 март), ii) за да участва в две обикновени публични изслушвания (19 юни и 20 ноември) и iii) за да участва в четири тематични обмена на мнения (26 март, 19 юни, 9 септември и 20 ноември). Сред основните обсъждани въпроси бяха необслужваните кредити, ролята на ЕЦБ в борбата срещу изпирането на пари и проведеният от ЕБО стрес тест през 2018 г. През 2018 г. ЕЦБ също така публикува на уебсайта си 35 отговора на писмени въпроси на членове на ЕП по теми, свързани с банковия надзор. В отговорите бяха засегнати множество теми, включително необслужваните кредити, по-малко значимите институции и надеждността и пригодността на управителите на банки.

Освен това в съответствие с Междуинституционалното споразумение ЕЦБ предостави на Европейския парламент протоколите от заседанията на Надзорния съвет.

Що се отнася до Съвета на ЕС, председателят на Надзорния съвет участва в три заседания на Еврогрупата, първото от които се проведе на 19 февруари. На 27 април председателят представи Годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност през 2017 г. На 5 ноември председателят участва в обмен на мнения относно изпълнението на надзорните задачи на ЕЦБ.

През 2018 г. банковият надзор в ЕЦБ продължи да изпълнява изискванията за предоставяне на информация на националните парламенти в съответствие с Регламента за ЕНМ. Публикувани бяха шест отговора на писмени въпроси на членове на националните парламенти.

През 2018 г. ЕЦБ също така допринесе за извършените от Европейската сметна палата одити на ЕССР и на ЕБО във връзка с проведените стрес тестове за ЕС. Чрез предоставянето на данни ЕЦБ спомогна за подобряване на проучванията на Сметната палата по тези въпроси и за описването на начина, по който функционират съответните процеси на сътрудничество.

Същевременно ЕЦБ работеше и за изпълнението на препоръките от двата доклада на Сметната палата относно банковия надзор в ЕЦБ, които бяха публикувани през януари 2018 г. и ноември 2016 г. В тях акцентът беше върху управлението на кризи, както и върху функционирането на ЕНМ като цяло.

ЕЦБ високо цени извършените от Сметната палата одити. Тя е твърдо решена да работи в тясно сътрудничество със Сметната палата и да ѝ предоставя цялата необходима информация за нейната работа. Предвид разпоредбите на Договора, свързани с обхвата на мандата на Сметната палата да одитира ЕЦБ, през 2017 г. Комисията предложи на ЕЦБ и Сметната палата да сключат междуинституционално споразумение, с което „да се определят редът и условията за обмена на информация“. В момента са в ход разговори между ЕЦБ и Сметната палата по този въпрос.

Каре 4
Склонност за поемане на риск в ЕНМ

През март 2018 г. банковият надзор в ЕЦБ публикува своето Надзорно ръководство, в което изчерпателно обяснява как функционира надзорът над банките в еврозоната и какви са основните процеси в подхода ѝ към него. Като следваща стъпка ЕЦБ публикува изявление относно склонността за поемане на риск в ЕНМ. Изявлението има за цел да способства за по-доброто разбиране на целите на ЕЦБ и общия ѝ подход от страна на външните заинтересовани страни. Банковият надзор в ЕЦБ допринася за стабилността на финансовата система, като насърчава устойчивостта и доброто функциониране на банковия сектор, така че той да може да изпълнява функцията си да обслужва икономиката. За тази цел ЕЦБ упражнява перспективно ориентиран, рисково базиран надзор. Въпреки това банковият надзор в ЕЦБ няма за цел да предотвратява банковите фалити като такива. Да се поддържа политика на нулево равнище на фалити не е нито осъществимо, нито желателно.


5.2 Прозрачност и комуникации

За да изпълни ангажимента си за прозрачност, банковият надзор в ЕЦБ продължи да разяснява дейността си посредством различни комуникационни канали. През 2018 г. председателят и заместник-председателят на Надзорния съвет произнесоха 32 речи, а двамата представители на ЕЦБ в него – 11 речи; заедно те дадоха общо 20 интервюта. Банковият надзор в ЕЦБ публикува 31 прессъобщения и четири писма към банки под пряк надзор. Онлайн публикацията „Надзорен бюлетин“ отбеляза през ноември втората си годишнина с над 5000 абонати. ЕЦБ използва социалните медии, за да привлече внимание към новата информация и да осигури широко разпространение на съдържанието от ключово значение.

Наред с това председателят и заместник-председателят на Надзорния съвет провеждат в началото на всяка година пресконференция, на която очертават приоритетите за банковия надзор. Те участват в събития на ЕЦБ, насочени към младежката аудитория. В първото издание на „Диалог на ЕЦБ с младите хора“, проведено в Banco de España в Мадрид, председателят обмени мнения с група от 40 млади професионалисти от финансовия сектор, а във второто издание председателят и заместник-председателят заедно участваха в дискусия с над 260 студенти и випускници на Франкфуртския институт по финанси и мениджмънт. През 2018 г. ЕЦБ също така отговори на над 1600 запитвания от обществеността, свързани с банковия надзор, и организира 31 тематични лекции с над 1000 участници по теми, свързани конкретно с надзорните задачи на ЕЦБ.


5.3 Вземане на решения

5.3.1 Надзорен съвет и Ръководен комитет

През 2018 г. се проведоха 20 заседания на Надзорния съвет. От тях 14 се състояха във Франкфурт на Майн, а 5 – чрез телеконферентна връзка. Едно от заседанията беше проведено в Мадрид по покана на Banco de España. Надзорният съвет прие повечето си решения с писмена процедура[61]. През 2018 г. 35 от 119-те банкови групи под прекия надзор на ЕЦБ поискаха да получават официалните решения на ЕЦБ на официален език на ЕС, различен от английски.

Диаграма 3

Решения на Надзорния съвет през 2018 г.

Забележки:
1) Този брой включва писмените процедури по индивидуални надзорни решения и по други въпроси като например общи методологии и консултации на Надзорния съвет. Една писмена процедура може да включва няколко надзорни решения.
2) Това е броят на индивидуалните надзорни решения, адресирани до поднадзорни лица или техни потенциални приобретатели, и указания към национални компетентни органи относно значими или по-малко значими институции. Едно решение може да съдържа няколко надзорни одобрения. Поради прилагането на рамката за делегиране не всички надзорни решения, включени в това число, са одобрени от Надзорния съвет и приети от Управителния съвет. Наред с това Надзорният съвет прие други решения по редица хоризонтални въпроси (например общи методологии) и по институционални въпроси.
3) Решенията по процедури, свързани с оценка за надеждност и пригодност, на брой 1006, обхващат 2026 отделни процедури (вж. раздел 3.1.2).

Наред с окончателните проекторешения за конкретни банки, предадени на Управителния съвет за приемане по процедура при липса на възражения, Надзорният съвет прие решения по редица хоризонтални въпроси, сред които се откроява прилагането на общи методологии и рамки в конкретни области на надзора. Някои от тези решения бяха изготвени от временни структури, упълномощени от Надзорния съвет. В техния състав участваха представители на висшето ръководство на ЕЦБ и НКО. Те извършиха подготвителна работа по теми като методологията за ПНПО, надзорния подход към поднадзорните институции с високо равнище на необслужвани кредити и опростяването на процесите в ЕНМ.

Надзорен съвет

На предния ред (от ляво надясно): Фабио Панета, Дени Бо, Лига Клейнберга (заместник на Петерс Путнинш), Том Дешен, Андреа Енрия, Катрин Галеа, Маргарита Делгадо, Вита Пилсума (заместник на Зоя Размуса), Стелиос Георгакис (заместник на Ягос Димитриу).
На средния ред (от ляво надясно): Франк Елдерсон, Рената Багдониене (заместник на Витаутас Валвонис), Владимир Дворжачек, Елиза Ферейра, Иняцио Анджелони, Аннели Туоминен, Хелмут Етл, Феликс Хуфелд, Андреас Итнер.
На задния ред (от ляво надясно): Ед Сибли, Клод Вампах, Примож Доленц, Йоахим Вюрмелинг, Андрес Кургпьолд (заместник на Килвар Кеслер), Пенти Хакарайнен, Ерик Кадилак, Оливър Бонело, Илияс Пласковитис.

През 2018 г. Ръководният комитет проведе 12 заседания. От тях 10 се проведоха във Франкфурт на Майн, едно се състоя чрез телеконферентна връзка и едно се проведе в Мадрид по покана на Banco de España. През април се извърши традиционната ротация на петимата членове от НКО, назначени за мандат от една година.

5.3.2 Опростяване на вземането на решения

През 2018 г. Групата на ЕНМ по опростяването (вж. Раздел 5.4) предложи и въведе няколко мерки с цел оптимизация на функционирането на Надзорния съвет чрез опростяване на процедурите за вземане на решения и чрез подобряване на достъпа до информация за членовете. Три от тях бяха от ключово значение: i) намаляване на броя на заседанията на Надзорния съвет и броя на писмените процедури и на информационните позиции, за да може членовете му да се съсредоточат върху най-важните надзорни въпроси; ii) оптимизиране и опростяване на заседанията на Надзорния съвет, за да се постигне възможно най-голяма ефективност и ефикасност; и iii) рационализиране и допълнително подобряване на потока на информация към Надзорния съвет.

Една от мерките, оказали най-значително въздействие върху вземането на решения, беше разширяването на рамката за делегиране и въвеждането на допълнителни типове рутинни надзорни решения. През март 2018 г. рамката за делегиране на правомощия беше разширена така, че да обхване правомощия за решения, свързани с намаляване на собствения капитал, класификацията на инструменти на БСК1, и, където това се изисква от националното право, класификацията на инструменти на допълнителния капитал от първи ред и на капитала от втори ред.

5.3.3 Административен съвет за преглед

Административният съвет за преглед[62] е орган на ЕЦБ с членове, които са индивидуално и колективно независими от ЕЦБ и имат за задача да извършват преглед на приети от Управителния съвет решения по надзорни теми при допустимост на молбата за преглед. В прегледите на Административния съвет за преглед се поставя акцент върху „процесуалното и материалното съответствие“ на оспорваното решение с Регламента за ЕНМ, като същевременно се зачита свободата на преценка на ЕЦБ. На практика прегледите се състоят от проверка дали е спазена законосъобразността на процедурата, дали решението е добре обосновано и е в съответствие с приложимото право, дали оценката е накърнена от явна грешка, дали решението е явно непропорционално и дали ЕЦБ е злоупотребила с правомощията си. Резултатът от прегледа е необвързващо становище, адресирано до Надзорния съвет с предложение или да отмени първоначалното решение, или да го замени с ново решение с идентично или изменено съдържание и то да бъде представено на Управителния съвет за окончателно одобрение по процедурата при липса на възражения.

През 2018 г. към Административния съвет за преглед бяха отправени пет нови молби за административен преглед на надзорни решения на ЕЦБ. Съветът прие четири становища, тъй като една от молбите за преглед беше оттеглена, след като ЕЦБ публикува поправка на надзорно решение (вж. Таблица 7). Във всички подложени на преглед случаи през 2018 г. Административният съвет за преглед проведе изслушване като част от проучвателната фаза, което предостави на заявителя и на ЕЦБ допълнителна възможност да обсъдят оспорваното решение.

Таблица 7

Брой прегледи, извършени от Административния съвет за преглед

Източник: ЕЦБ.

Тематични области на прегледа и релевантни въпроси

Случаите, разгледани от Административния съвет за преглед, засягаха няколко вида надзорни решения: съответствие с надзорните изисквания, отнемане на лицензи, придобиване на квалифицирано дялово участие и административни санкции.

През 2018 г. прегледът на решения на ЕЦБ засягаше главно въпроси, свързани със съблюдаването на процедурните правила (например точно излагане на фактите, подходящо правно основание, достатъчно добро обосноваване на мотиви и спазване на принципа на пропорционалност), както и сътрудничеството между ЕЦБ и НКО при изготвянето на решенията на ЕЦБ.

Юрисдикция на Съда на Европейския съюз по отношение на ЕЦБ

През 2018 г. бяха заведени 19 преки иска срещу ЕЦБ, а в две дела, свързани с ЕЦБ, решенията на Общия съд на Европейския съюз („Общия съд“) бяха обжалвани пред Съда на Европейския съюз. През 2018 г. бяха приети решения по две групи дела, свързани с банковия надзор в ЕЦБ. На 24 април 2018 г. Общият съд потвърди решения на ЕЦБ, адресирани до Caisse régionale de crédit agricole mutuel Alpes Provence, (Дело T‑133/16), Caisse régionale de crédit agricole mutuel Nord Midi-Pyrénées (Дело T‑134/16), Caisse régionale de crédit agricole mutuel Charente-Maritime Deux-Sèvres (Дело T‑135/16) и Caisse régionale de crédit agricole mutuel Brie Picardie (Дело T‑136/16). В тези четири решения, приети на 7 октомври 2015 г., ЕЦБ одобрява назначението на определени лица като председатели на съветите на директорите на всяка от банките – жалбоподатели, но се противопоставя на това едни и същи конкретни лица едновременно да изпълняват функцията на „фактически управители“ във всяка от тези банки. На 13 юли 2018 г. Общият съд отмени решенията на ЕЦБ, адресирани до La Banque Postale (Дело T-733/16), BNP Paribas (Дело T-768/16), Crédit Agricole SA (Дело T-758/16), Société générale (Дело T-757/16), Confédération nationale du Crédit mutuel (Дело T-751/16) и BPCE (Дело T-745/16). В тези шест решения ЕЦБ отхвърля заявленията на банките за разрешение да изключат от изчисляването на коефициента на ливъридж определени експозиции към Caisse des Dépôts et Consignations (CDC), свързани с депозити в обхвата на спестовни сметки „livret A“, „livret de développement durable et solidaire“ и „livret d’épargne populaire“.


5.4 Подобряване на ефективността и ефикасността на ЕНМ

5.4.1 Преглед на извършената работа на отдел „Осигуряване на качество в надзора“ в ЕЦБ от създаването му насам

С цел да увеличи доверието към банковия надзор в ЕЦБ и да осигури поддържането на висококачествен, последователен надзор в целия ЕНМ ЕЦБ създаде отдел „Осигуряване на качество в надзора“. Този отдел работи в тясно сътрудничество с мрежа от звена за осигуряване на качеството в НКО, която служи като платформа за обсъждане и осигуряване на информация по въпросите за качество в надзора, имащи отношение към НКО.

За своя принос отделът използва редица взаимосвързани инструменти, най-вече ex-post прегледи за качество. С тях се цели подобряване на качеството и последователността и осигуряване на ефикасност на банковия надзор в ЕЦБ. Освен това отдел „Осигуряване на качество в надзора“ представлява център за знания относно най-добрите практики.

Начинът на функциониране на отдел „Осигуряване на качество в надзора“ се основава на открито сътрудничество и взаимно разбирателство с включените оперативни подразделения и НКО. Той отразява действителните им надзорни практики, рискове, слабости и нужди от осъществими подобрения. Затова отдел „Осигуряване на качество в надзора“ цели да предложи градивни перспективно ориентирани и рисково базирани решения, насочени към резултатите, методологиите, процесите и инструментите на ЕНМ.

След всеки преглед на качеството отдел „Осигуряване на качество в надзора“ се стреми да постигне съгласие със съответните структурни звена относно предложения за подобрение, а също и да идентифицира подходящите адресати и срокове за изпълнение на предложенията. Това означава, че адресатите на предложенията отговарят за процеса, най-вече те са заинтересовани да проучат и приложат разработените съвместно с отдел „Осигуряване на качество в надзора“ предложения. От създаването си отделът е извършил 24 прегледа, довели до над 300 предложения за подобрение. Освен прегледите отдел „Осигуряване на качество в надзора“ предоставя обратна връзка на оперативните подразделения под формата на работни срещи, семинари и посещения на НКО.

В допълнение към провеждането на прегледи на качеството отдел „Осигуряване на качество в надзора“ насърчава ефективността и ефикасността в ЕНМ. Той постига това чрез редица допълнителни инструменти, например Учебния план на ЕНМ, който има за цел да поддържа висока степен на компетентност сред служителите на ЕНМ и да допринася за сближаването на надзорните практики. Освен това отдел „Осигуряване на качество в надзора“ оказва подкрепа на структурните звена в техните контакти с вътрешните и външните одитори (например дирекция „Вътрешен одит“, Комитета на вътрешните одитори, Европейската сметна палата). Той също така подпомага Групата от старши експерти за управление на операционния риск в ЕНМ, която отговаря за наблюдението и управлението на операционни рискове. Аналогично с това отделът действа като център за опростяване, подпомаган от мрежа от партньори в ЕЦБ и НКО. Той подкрепя структурните звена и НКО в прилагането на мерките за опростяване като част от усилията за утвърждаване на простотата като основна ценност в ЕНМ.

5.4.2 Заключения на Групата на ЕНМ по опростяването

С времето структурите и процесите в ЕНМ станаха все по-сложни, което породи необходимост от опростяване. След като ЕНМ навлезе в по-напреднала фаза от своето развитие, беше създадена Група на ЕНМ по опростяването, представляваща ЕЦБ и НКО. Тя изготви оценка на надзорните процеси с цел намаляване на ненужната усложненост и дублирането на работа, като по този начин оптимизира използването на ресурсите в ЕНМ и насочи надзора към по-основан на риска подход.

За да се подобри осведомеността сред надзорниците, опростяването ще бъде дефинирано като общ принцип за функционирането на ЕНМ в Надзорното ръководство.

Групата на ЕНМ по опростяването предложи подход за опростяване на структурите и процесите в рамките на ЕНМ в три направления. Първо, структурните звена в ЕЦБ и НКО, включително СНЕ и хоризонталните функции, следва непрекъснато и активно да участват в предлагането на икономични процеси. Второ, трябва да има хоризонтален подход, приложим за целия ЕНМ, за насърчаване на най-добрите практики. Трето, за да подпомага постигането на целите на ЕНМ, Надзорният съвет следва да застане начело на опростяването, задавайки тона и насърчавайки икономични процеси.

Групата на ЕНМ по опростяването по-конкретно направи предложение за нови мерки за опростяване, които послужиха и като катализатор за вече провеждащи се инициативи. Едно от тези предложения беше да се съкрати броят на равнищата на одобрение и дължината на предложенията на Надзорния съвет. Друго от тях беше свързано със споделянето на информация между ЕЦБ и НКО, като се използва системата на ЕНМ за управление на информация (IMAS). Групата на ЕНМ по опростяването предложи и редица мерки за опростяване на изискванията за надзорна отчетност и за обработването и съхраняването на данните, получени в резултат от искания за докладване.

Групата на ЕНМ по опростяването направи и предложения за оптимизиране на функционирането на Надзорния съвет, насочени към опростяване на процедурите за вземане на решения и към достъпа на членовете на Надзорния съвет до информация.

Броят процедури, представени на Управителния съвет и на Надзорния съвет, намаля в резултат от тези инициативи, най-вече благодарение на рамката за делегиране (вж. Раздел 5.3.2). Освен това рационализацията, автоматизацията и подобреното качество на потока информация до Надзорния съвет, както и подобрените инструменти за проследяване подпомогнаха опростяването и оптимизирането на неговите заседания. И накрая, честотата на заседанията на Надзорния съвет намаля в резултат от по-ефективен график на заседанията и оптимизираното разпределение на писмените процедури и информационните позиции.

Предложенията, направени от Групата на ЕНМ по опростяването, включват още: подобряване на екипната работа в рамките на СНЕ; прилагане на холистичен подход към опростяването на планирането на надзорни дейности на място и дистанционни дейности и вътрешната организация на задачите; цифровизиране на процесите и оптимизиране на съществуващата ИТ инфраструктура.

Диаграма 4

Въздействието на опростяването

Източник: ГД „Секретариат на Надзорния съвет“/Отдел „Вземане на решения“.


5.5 Набиране на служители в банковия надзор в ЕЦБ

Вътрешна реорганизация на банковия надзор в ЕЦБ

Организационните промени в банковия надзор в ЕЦБ включиха преместването на три отдела от генерална дирекция „Микропруденциален надзор IV“ в дирекция „Секретариат“.

През февруари 2018 г. отдел „Лицензиране“, отдел „Привеждане в изпълнение и санкции“ и отдел „Осигуряване на качество в надзора“ бяха прехвърлени в дирекция „Секретариат“. След това прехвърляне дирекцията беше трансформирана в генерална дирекция (ГД „Секретариат на Надзорния съвет“). В рамките на генералната дирекция беше създаден отделът „Вземане на решения в ЕНМ“, в чийто състав влязоха две звена на предишната дирекция „Секретариат“. Това прехвърляне възстанови баланса в размера на структурните звена в банковия надзор на ЕЦБ. То също така подобри административното управление и насърчи по-ясно разделение на отговорностите между ГД „Микропруденциален надзор IV“ и новата ГД „Секретариат на Надзорния съвет“.

Увеличение на броя на служителите

През 2018 г. общият брой на одобрените позиции, приравнени към работни места на пълен работен ден, за петте основни структурни звена на банковия надзор в ЕЦБ беше 1099 спрямо 1028,5 през 2017 г. Основен фактор за увеличението през 2018 г. в дейности като запълване на СНЕ и цялостни оценки беше подготовката за Брекзит. Освен това бяха одобрени 30,5 позиции, приравнени към работни места на пълен работен ден, за свързани с ЕНМ задачи в общите услуги[63], с което общият брой на позициите, приравнени към работни места на пълен работен ден, достигна 453.

Както през 2018 г., увеличението в числеността на персонала през 2019 г. се дължи най-вече на Брекзит

Що се отнася до 2019 г. Управителният съвет одобри увеличение в числеността на персонала с 90 позиции, приравнени към работни места на пълен работен ден, за основните структурни звена на банковия надзор в ЕЦБ и 18 позиции, приравнени към работни места на пълен работен ден, за сфери на дейност, предоставящи общи услуги за задачи, свързани с ЕНМ. От първите почти половината са свързани с нуждите от служители във връзка с Брекзит през следващата година. Останалите нови позиции в основните структурни звена на банковия надзор в ЕЦБ са свързани преди всичко с извършването с вътрешни ресурси на дейностите по стрес тестове, за които преди се използваха външни консултанти. Що се отнася до бъдещи ресурси, пряко свързани с Брекзит, вече се очаква, че нуждата от допълнителни служители ще бъде по-малка от първоначално предвидената, а запълването на новите позиции ще бъде удължено до 2022 г.

Що се отнася до равнопоставеността на половете, през 2018 г. делът на жените сред служителите се задържа на равнище 40% от всички постоянни позиции и позиции на срочен договор в основните структурни звена на банковия надзор в ЕЦБ. Делът на жените на ръководни длъжности намаля леко спрямо предходната година до 31%. При неръководните длъжности делът на жените остана непроменен спрямо предходната година – 42%.

Насърчаване на трансгранични мисии на място: по-често краткосрочно командироване на инспектори от НКО в ЕЦБ

Европейският банков надзор предприе многогодишна инициатива да увеличи дела на мисии от трансгранични и смесени екипи в общия брой проверки на място.[64] Тази инициатива има за цел да допринесе за условията на равнопоставеност и да хармонизира прилагането на методологията за извършване на проверки на място в банките. Освен това се очаква тя да засили екипността и да изгради единна култура в провеждането на проверките на място. Тя също така осигурява и друг поглед към състоянието на дадена банка – на служителите на НКО от друга националност.

С цел насърчаване на мисиите от трансгранични и смесени екипи на инспекторите от НКО са предоставени няколко възможности за избор. Те могат да изберат да бъдат командировани в ЕЦБ за целия срок на мисиите от трансгранични и смесени екипи, като сключат ЕСЦБ/МО договор[65] с ЕЦБ; в този случай тяхната заплата и разходите им за пътуване и настаняване се поемат от бюджета на ЕЦБ (вместо да останат в работния режим на собствените им НКО). Тази възможност беше въведена през 2018 г. и се използва често – сключени са общо 128 ЕСЦБ/МО договора за участието на инспектори от НКО в мисии от трансгранични и смесени екипи, допринасяйки за обмена на служители в европейския банков надзор. Тези членове на екипи за проверки с ЕСЦБ/МО договори работят при равностойни условия на заетост. Това допринася за изграждането на екипен дух на приобщаване и единна култура при проверките на място. Подобрява се и взаимозаменяемостта на ресурсите за действия на място в целия европейски банков надзор. Ако в определена област има недостиг на специфичен професионален опит, празнотата може да бъде попълнена от експерти от друг надзорен орган.

За първи път: „Надзорна сбирка“ и „Ден на инспекторите“, организирани за служители на НКО и ЕЦБ

През 2018 г. във Франкфурт бяха организирани две събития за целия ЕНМ като продължение на усилията за оформяне на общоевропейска надзорна култура.

В „Надзорна сбирка“ взеха участие 280 души, 200 от които бяха от НКО и НЦБ

Първото събитие – „Надзорна сбирка“ – се проведе от 17 до 19 април. То беше насочено главно към координаторите и подкоординаторите на СНЕ, но също и към служители на висши ръководни длъжности, отговарящи за надзора над по-малко значимите институции, и към най-високопоставените представители на хоризонталните мрежи в ЕНМ. Второто събитие – „Ден на инспекторите“ – се състоя на 29 и 30 октомври и беше насочено към инспектори, участващи в проверките на място, включително в проучванията на вътрешните модели и планирането.

„Надзорна сбирка“ събра 280 надзорници, 200 от които бяха от НКО и НЦБ. За два дни и половина участниците присъстваха на редица пленарни и тематични сесии по въпроси като цифровизация и киберриск, доходност и Брекзит. Надзорниците от НКО взеха активно участие в организацията на дискусиите – от 38 лектори 30 бяха от НКО. Освен това участниците имаха възможност да присъстват на работни срещи за поведенчески умения като лидерство, справяне с конфликти и комуникативност. Събитието, включително информационното изложение, на което редица звена на ЕЦБ представиха своята работа, също така позволи на участниците да създадат полезни контакти. Те имаха възможност да общуват и да се учат един от друг, както и да обменят най-добри практики.

400 надзорници взеха участие в „Ден на инспекторите“

Събитието „Ден на инспекторите“ до голяма степен следваше формата на „Надзорна сбирка“. В него бяха включени пленарни сесии, тематични сесии (общо 28) по технически въпроси (преглед на кредитни досиета и методи за създаване на статистически извадки, МСФО 9, ЦПВМ) и споделяне на опит. То събра близо 400 инспектори, участващи в проверки на място, от целия ЕНМ.

„Надзорна сбирка“ и „Ден на инспекторите“ са първите събития, организирани от ЕНМ в този вид и мащаб от създаването му насам. Те ще се провеждат веднъж на всеки две години и техен домакин – не на последно място поради съображения, свързани с разходите – ще бъде банковият надзор в ЕЦБ във Франкфурт.


5.6 Прилагане на Кодекса за поведение

Член 19, параграф 3 от Регламента за ЕНМ изисква ЕЦБ да има Кодекс за поведение, който да ръководи поведението на служителите и на ръководството на ЕЦБ, участващи в банковия надзор, и да посочва мерки при опасения за конфликти на интереси. Съответните разпоредби се съдържат в етичната рамка на ЕЦБ, която се прилага от Службата за съответствие и управление (ССУ) на ЕЦБ. ССУ предоставя на всички служители на ЕЦБ консултации по етични въпроси.

През 2018 г. ССУ продължи усилията си за изграждане на силна етична култура в цялата ЕСЦБ и в целия ЕНМ. Изпълнителният съвет и Надзорният съвет дадоха пълната си подкрепа на тези усилия. За тази цел всички нови служители на банковия надзор в ЕЦБ преминаха през задължителна електронна програма за обучение и повишиха своята осведоменост по етични въпроси посредством посветени на това работни срещи. Освен това ССУ отговори на около 1850 запитвания по разнообразни въпроси, от които една трета бяха изпратени от служители в банковия надзор в ЕЦБ. Почти половината от тези запитвания се отнасяха до частни финансови операции, а на второ място бяха запитванията за ограниченията след напускане и за конфликт на интереси (вж. Графика 12).

В контекста на редовното си наблюдение за спазването на правилата ССУ установи малък брой случаи на несъответствие, от които 40% бяха свързани със служители и лица на ръководни длъжности в банковия надзор в ЕЦБ. Никой от тях не включваше умишлено нарушение или друго сериозно несъответствие с етичната рамка.

Графика 12

Обзор на запитванията, получени през 2018 г. от служители на банковия надзор в ЕЦБ

Източник: ЕЦБ.

Три случая на напуснали през 2018 г. служители и ръководители в банковия надзор изискваха изчаквателен период съгласно разпоредбите на етичната рамка. Във всички тези случаи ставаше въпрос за служители на ръководни длъжности в ЕНМ, преминаващи във финансови предприятия, над които те не са извършвали надзор преди това.

ЕЦБ провери мерките, взети от НКО за спазване на Насоките на ЕЦБ относно общите за ЕЦН и НКО принципи на етичната рамка, и заключи, че Насоките са изцяло приложени в целия ЕНМ. Оперативната група на служителите по етичните въпроси и съответствието съдейства за тази проверка и продължи да оказва подкрепа на Управителния съвет за по-нататъшното съгласуване на етичните стандарти в средносрочен план.

Комитетът по етика на ЕЦБ предоставя консултации по етични въпроси на членовете на ръководните органи на ЕЦБ. През 2018 г. той предостави единайсет становища, свързани с високопоставени служители на ЕЦБ, участващи в банковия надзор. Повечето от тези случаи бяха свързани с приложими изчаквателни периоди.

Комитетът по етика също така изигра ключова роля за изработването на нова обща подробна етична рамка, съобразена с най-съвременните изисквания, за всички високопоставени служители на ЕЦБ, включително членовете на Надзорния съвет. Тази нова рамка беше одобрена от Управителния съвет през декември 2018 г. и влезе в сила през януари 2019 г. Тя отразява основните принципи и ценности на ЕЦБ, като същевременно надлежно зачита особеностите на ЕЦБ като централна банка, банков надзорен орган и институция на ЕС. Освен това тя отговаря на изискванията на Европейския парламент и на препоръките на Европейския омбудсман.


5.7 Прилагане на принципа на разделяне на задачите, свързани с паричната политика, от надзорните задачи

През 2018 г. принципът на разделение на задачите, свързани с паричната политика, от надзорните задачи се прилагаше главно по отношение на обмена на информация между различните области на политиката.[66]

В съответствие с Решение ЕЦБ/2014/39 относно прилагането на разделение между функцията, свързана с паричната политика, и надзорната функция на ЕЦБ този обмен на информация е подчинен на изискването „необходимост да се знае“ – всяко структурно звено трябва да докаже, че изискваната информация му е необходима, за да постигне целите си по отношение на политиката. В повечето случаи достъпът до поверителна информация се даваше пряко от звеното собственик на информацията в ЕЦБ. Това бе в съответствие с Решение ЕЦБ/2014/39, което позволява достъп до анонимизирани данни или до информация, която не е чувствителна от гледна точка на политиката, да се предоставя пряко от съответното звено. Не се наложи намесата на Изпълнителния съвет за разрешаване на евентуални конфликти на интереси. Съгласно Решение ЕЦБ/2014/39 намесата на Изпълнителния съвет все пак бе необходима в няколко случая, за да се разреши споделянето на неанонимизирани данни, свързани с отделни банки (т.е. индивидуални образци по FINREP и COREP[67] или други необработени данни), или на чувствителни от гледна точка на политиката оценки. Достъпът до данните бе разрешен въз основа на принципа „необходимост да се знае“ след оценка на бизнес основанията и за ограничен период от време, така че да се осигури изпълнението на изискването за „необходимост да се знае“ във всеки момент.

Разделението на равнище органи за вземане на решения не породи проблеми и не се наложи намеса от страна на Групата за посредничество.


5.8 Рамка за отчитане на данните и управление на информацията

5.8.1 Новости в рамката за отчитане на данните

Съгласно Рамковия регламент за ЕНМ ЕЦБ организира събирането и прегледа на качеството на данните, отчитани от поднадзорните лица.[68] Главната цел е да се гарантира, че банковите надзорници използват надеждни и точни надзорни данни.

Надзорните данни се събират и споделят със заинтересованите лица въз основа на секвенциален подход с участието на НКО

Информационният поток следва „секвенциален подход“[69], в който ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с НКО, които първи получават пруденциални отчети от кредитните институции и правят първите проверки на качеството. Когато ЕЦБ получи отчетените данни, тя ги предоставя на крайните потребители, като например СНЕ или хоризонталните функции в банковия надзор в ЕЦБ. Това се осъществява посредством Системата на ЕНМ за управление на информация (IMAS). Освен това избрани данни от една подгрупа от институции (най-вече значими институции) се изпращат още при получаването им до ЕБО и ЕСП. Освен надзорните данни ЕЦБ събира и информация относно самите отчетни единици (основни данни), например тяхната държава по резидентност и техните взаимоотношения с други субекти от банкови групи. От 1 декември 2018 г. НКО/НЦБ и ЕЦБ предават всички основни данни и свързаните с тях актуализации направо чрез базата данни „Регистър на институциите и филиалите“ (RIAD).[70]

В съответствие с Рамката на ЕБО за отчитане на данни 2.7, която е приложима към предоставянето на данни от 31 март 2018 г., наборът от надзорни данни сега обхваща и данни за експозиции към държавен дълг, подробна информация относно загуби от операционен риск и допълнителни показатели за наблюдение на ликвидността. Тя също така отразява промените, произтичащи от МСФО 9. От 31 декември 2018 г. данните следват Рамката на ЕБО за отчитане 2.8, в която се въвеждат нови изисквания за отчитане по отношение на пруденциалната оценка (COREP) и на ТСИ за отчитане на преструктурирането.

Качеството на надзорните данни се подлага често на оценка

ЕЦБ подлага на оценка качеството на надзорните данни, предадени съгласно техническите стандарти за изпълнение (ТСИ) на ЕБО, при извънредни краткосрочни кампании и в рамките на тримесечното отчитане на НОК. В рамката на ЕЦБ за наблюдение на данните и оценка на качеството е въведен процес от ескалиращи мерки за осигуряване на качеството на данните. Основното съображение е с него да се осигури съответствие на надзорното отчитане на институциите с изискванията за качеството на данните. Процесът е разработен така, че да гарантира, че реакцията на ЕЦБ (включително надзорните мерки) при проблеми в качеството на данните е съизмерима, справедлива и възпираща. В допълнение ЕЦБ изготвя табло, което представя оценката на качеството на отчетните данни на всяка институция и също така позволява на надзорниците да сравняват резултатите със сходни институции.

На уебсайта на ЕЦБ за банковия надзор се публикуват агрегирани надзорни данни и подбрани оповестявания по Стълб ІІІ

Освен таблата ЕЦБ произвежда редовно набори от надзорни данни, основни показатели за риск и доклади за надзорниците. На всяко тримесечие на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ се публикуват агрегирани банкови статистически данни за значимите институции на най-високо равнище на консолидация. След въвеждането на най-новата рамка за отчитане на данни на ЕБО и вследствие на променящия се фокус на анализаторите и участниците на пазара, през 2018 г. тези публикации бяха значително усъвършенствани. Сега те включват нови показатели като активи от първо, второ и трето ниво, общ размер на експозициите към сектор „Държавно управление“ и параметри на вътрешнорейтинговия подход към кредитния риск. Всяка година ЕЦБ публикува също показатели за платежоспособност и ливъридж на равнище банка, оповестени от банките в съответствие с изискванията по Стълб ІІІ. През 2018 г. тази публикация беше разширена, така че да включва индивидуална информация за рисковопретеглените активи според типа риск и според метода за изчисление за глобални и други системно значими институции под надзора на ЕЦБ. Това ново равнище на прозрачност позволява на заинтересованите лица да извършват съдържателни съпоставки на пруденциалните показатели.

5.8.2 Статистически данни, налични за надзорни цели

За надзорни цели са налични статистически данни на равнище инструмент

Освен данните, докладвани на надзорниците, за надзорни цели може да се предоставя и поверителна статическа информация[71]. Тя включва например набори от данни на равнище инструменти - AnaCredit[72] и статистическата информация за паричния пазар[73], които допълват информацията за финансовите инструменти, държани от институциите под надзора на ЕЦБ.

През 2018 г. влезе в действие наборът от аналитични данни за кредитите AnaCredit, който събира данни на ниво отделен кредит в еврозоната

AnaCredit събира хармонизирани данни на ниво отделен кредит, предоставени от кредитни институции от всички държави в еврозоната. AnaCredit влезе в действие през четвъртото тримесечие на 2018 г. с първоначални данни от няколко държави; очаква се до края на първото тримесечие на 2019 г. да бъдат налични данни за всички държави в еврозоната. Що се отнася до длъжниците, данните обхващат кредити, предоставени на юридически лица, които включват нефинансови предприятия, държавни органи и финансови институции. Що се отнася до инструментите, данните обхващат депозити (различни от обратни репо-сделки), овърдрафти, дългове по кредитна карта, револвиращи кредити (различни от овърдрафти и дългове по кредитна карта), кредитни линии (различни от револвиращи кредити), обратни репо-сделки, търговски вземания, финансов лизинг и други кредити. Очаква се данните от AnaCredit, освен да предоставят информация относно риска от страна на контрагента и неговото състояние на неизпълнение, също да позволят на надзорниците да идентифицират рискове от значителни концентрации на кредитополучатели, да наблюдават и оценяват кредитния риск на поднадзорните лица и да извършват подробен анализ на необслужваните експозиции или на адекватността на обезпеченията. Въпреки че ползите, които AnaCredit предлага на надзорниците при оценката на кредитния риск, са ясно определени, има няколко ограничения на настоящата рамка, които могат да им попречат да я използват широкообхватно. Нейните недостатъци включват по-специално равнището на консолидация (информацията е налична единствено на нивото на отделните субекти), обхващането на контрагенти и инструменти (например липсва информация за домакинствата и за дериватите/задбалансовите позиции) и прага на същественост (например малки разминавания между AnaCredit и надзорната статистика). Начините за справяне с тези ограничения ще бъдат проучени в подготовката за бъдещите етапи на AnaCredit.

Статистическата информация за паричния пазар предоставя данни на ниво отделна транзакция

Наборът от данни „Статистическа информация за паричния пазар“ влезе в действие от 1 юли 2016 г. Той предоставя данни на ниво отделна транзакция в различни сегменти на паричния пазар: обезпечени и необезпечени транзакции, валутни суапове и овърнайт индекс суапове в евро. Данни отчитат общо 50 кредитни институции в еврозоната (резидентни в десет държави от еврозоната). Отчитането обхваща транзакции между отчетните единици и други финансови институции (например централни банки, други финансови посредници, застрахователни дружества и пенсионни фондове), сектор „Държавно управление“ и нефинансови предприятия, класифицирани като „предоставящи услуги на корпоративни клиенти“ съгласно Рамката Базел III за КЛП. Данните „Статистическа информация за паричния пазар“ допълват надзорните данни както за обезпечени, така и за необезпечени кредитни експозиции. Те също така предоставят информация за овърнайт индекс суапове и валутни суап транзакции.

5.8.3 Управление на информацията в ЕНМ – IMAS

През 2018 г. в системата на ЕНМ за управление на информация (IMAS) бяха извършени важни промени. Сред тях бяха нови модули за ПНПО и за проследяване и наблюдение на надзорните констатации и мерки, изложени в решенията и оперативните актове на ЕЦБ. Промените включват и нова база данни за вътрешните модели, както и нови работни процеси в IMAS за текущото наблюдение на модели и за задействане на процедури по привеждане в изпълнение и санкции, включително докладването на потенциални нарушения.

Освен дейности, свързани с ЕНМ, в момента IMAS също така осигурява подкрепа на Единния съвет по преструктуриране и националните органи за преструктуриране в техните дейности по преструктуриране – това е платформата, използвана от ЕНМ и от ЕМП за споделяне на информация, както е посочено в съответния меморандум за разбирателство.


6 Отчитане на използването на бюджета

Регламентът за ЕНМ съдържа разпоредбата, че ЕЦБ трябва да има на разположение достатъчно ресурси, за да изпълнява ефикасно надзорните си задачи. Тези ресурси се финансират посредством надзорни такси, които се поемат от лицата под надзора на ЕЦБ.

Разходите за надзорните задачи се посочват отделно в бюджета на ЕЦБ.[74] Управителният съвет изпълнява функциите на бюджетен орган на ЕЦБ. Той приема годишния бюджет на ЕЦБ по предложение на Изпълнителния съвет, като се консултира с председателя и заместник-председателя на Надзорния съвет по въпросите, свързани с банковия надзор. Управителният съвет получава съдействие от Бюджетния комитет (BUCOM), който се състои от представители на всички НЦБ от Евросистемата и на ЕЦБ. BUCOM подпомага Управителния съвет, като му предоставя оценки на докладите на ЕЦБ относно бюджетното планиране и наблюдение.

ЕЦБ очаква нарастването на контролираните разходи да продължи през 2019 г., предимно във връзка с прекия надзор над значимите институции. Предвидените в бюджета разходи за редовни дейности се стабилизираха. Налице са обаче външни фактори, които налагат увеличаване на ресурсите през следващата година. Сред тях най-силно се откроява оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз. Информация за одобреното увеличение на броя на служителите на банковия надзор в ЕЦБ се намира в Раздел 5.5 на настоящия доклад.


6.1 Разходи за 2018 г.

Разходите на ЕЦБ за изпълнение на свързаните с надзора задачи основно се състоят от преките разходи на генералните дирекции за банков надзор в ЕЦБ. Надзорната функция също така разчита на общи услуги, предоставяни от съществуващи спомагателни структурни звена в ЕЦБ.[75]

Разходите през 2018 г. като цяло съответстваха на прогнозните

През април 2018 г. Управителният съвет прие решение на ЕЦБ относно сумата за възстановяване чрез надзорни такси през 2018 г. Съгласно решението прогнозните годишни разходи за задачи, свързани с банковия надзор, са в размер на 502,5 млн. евро.[76] В края на 2018 г. разходите на ЕЦБ за надзорни задачи възлизаха на 517,8 млн. евро. Това надхвърля само с 3% прогнозата от април 2018 г. и е по-близо до бюджета, отколкото през 2017 г. В съответствие с Регламента на ЕЦБ относно надзорните такси („Регламента относно таксите“) дефицитът от 15,3 млн. евро ще бъде включен в общата сума за начисляване през 2019 г.[77]

Таблица 8

Разходи за надзорните задачи на ЕЦБ по функции (2018–2016)

(млн. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Общите суми и междинните сборове в таблицата може да не се равняват в резултат от закръгляването.

ЕЦБ групира разходите си въз основа на класификация по функции. За надзорните ѝ задачи основните групи по дейност са следните:

  • пряк надзор над значимите банки или банкови групи;
  • наблюдение на надзора над по-малко значимите банки или банкови групи (непряк надзор);
  • изпълнение на хоризонтални задачи и специализирани услуги.

Класификацията се определя въз основа на направените разходи от структурните звена на ЕЦБ, които отговарят за съответните надзорни задачи. За всяка група посочените разходи включват дял от общите услуги, осигурявани от спомагателните структурни звена на ЕЦБ. ЕЦБ използва тези класификации и за да определи разпределението на годишните разходи за възстановяване посредством годишни надзорни такси, начислявани на поднадзорните лица въз основа на надзорния им статут като значими или по-малко значими. Според методологията за разделянето на годишните надзорни такси, определена в член 8 от Регламента относно таксите, разходите, свързани с хоризонталните задачи и специализираните услуги, се разпределят пропорционално въз основа на пълните разходи за надзора на значимите поднадзорни лица и съответно разходите за наблюдение на надзора на по-малко значимите поднадзорни лица.

Категорията разходи „пряк надзор над значимите банки или банкови групи“ включва основно разходите за участието на ЕЦБ в СНЕ и в проверките на място. Тя съдържа също разходите, свързани с многогодишния целеви преглед на вътрешните модели и с микропруденциалните дейности във връзка с провеждания на две години надзорен стрес тест за значимите институции през 2018 г. Наблюдението на надзора над по-малко значимите банки или банкови групи включва дейности по наблюдение и задачи по лицензиране. Хоризонталните задачи и специализираните услуги обхващат дейности като работата на Секретариата на Надзорния съвет, макропруденциални задачи (включително свързаните с провеждане на стрес тестове), определяне на надзорните политики, статистически услуги и специализирани правни услуги.

Таблица 9

Разходи на банковия надзор в ЕЦБ по категории (2018–2016)

(млн. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Общите суми и междинните сборове в таблицата може да не се равняват в резултат от закръгляването.

Най-голямата част от разходите по надзорните дейности е свързана със заплати и компенсации, наред със свързаните с тях разходи за наем и поддръжка на сгради и други разходи за персонала като служебни пътувания и обучение.

ЕЦБ приложи консервативен подход при оценката на размера на разходите за задачите по банковия надзор, които да бъдат възстановени от надзорни такси през 2018 г. Малкият преразход от 3% се дължи най-вече на по-добро запълване на одобрения брой работни места, което доведе до съответстващо увеличение в разходите, свързани със сградния фонд и с дейности като служебни пътувания и консултантски услуги.

Наред с вътрешните ресурси се налага ЕЦБ да привлича външни консултантски услуги, които подпомагат изпълнението на надзорните ѝ задачи. Такива ресурси се използват за осигуряването или на специализирани експертни знания, или на интегрирани консултантски услуги за преодоляване на временен недостиг на ресурси, под квалифицирано вътрешно ръководство. През 2018 г. разходът на ЕЦБ за консултантски услуги по надзорните задачи възлизаше общо на 75,8 млн. евро. Дейността, изисквала най-много консултантска подкрепа през 2018 г., беше ЦПВМ, където разходите за външни консултанти за годината бяха в размер на 45,7 млн. евро. През 2018 г. още 9,2 млн. евро бяха похарчени за външни ресурси за провеждания на всеки две години надзорен стрес тест – за допълване на състава от командировани от НКО служители и служители на ЕЦБ. Както е обяснено в Раздел 5.5 на настоящия доклад, Управителният съвет реши от 2019 г. да увеличи броя на служителите, за да извършва с вътрешни ресурси дейностите по стрес тестове, изпълнявани преди от външни консултанти. Останалите разходи за консултантски услуги бяха използвани предимно за провеждането на „редовния“ надзор на място, включително трансгранични мисии, за оценка на подготвеността на банките за въздействието от промените в МСФО 9, за цялостни оценки и за текущи подготвителни дейности, свързани с Брекзит.


6.2 Рамка за таксите – 2018 г.

Заедно с Регламента за ЕНМ Регламентът относно таксите осигурява правната рамка, съгласно която ЕЦБ начислява годишна надзорна такса за разноските, свързани с надзорните ѝ задачи. Регламентът относно таксите установява методологията за: i) определяне на пълния размер на годишната надзорна такса; ii) изчисляване на сумата, която трябва да плати всяка поднадзорна институция; и iii) събиране на годишната надзорна такса.

Актуална информация за преразглеждането на рамката на ЕЦБ за надзорните такси

Резултатът от текущия преглед на рамката на ЕЦБ за надзорните такси се предвижда да бъде публикуван до април 2019 г. Този документ ще обясни измененията в Регламента за надзорните такси, предложени от ЕЦБ, и ще постави началото на публична консултация по тези предложения за изменения. Отчитайки коментарите по прегледа, получени в публичната консултация през 2017 г., измененията включват допълнителни мерки за пропорционалност за неголемите по-малко значими банки, процедурни подобрения, включително оптимизирани процедури за събиране на статистически данни (фактори за таксата), както и пояснения по определени елементи на рамката. Очаква се измененият регламент да е влязъл в действие преди изчисляването на годишните надзорни такси за периода на таксуване 2020 г.

Обща начислена сума

Такси, начислени от ЕЦБ по изпълнението на надзорните задачи, в размер на 474,8 млн. евро

През април 2018 г. ЕЦБ прие решение за определяне на общата сума на таксите – 474,8 млн. евро за очакваните разходи по изпълнението на надзорните задачи. Тази сума се основаваше на очакваните разходи за цялата 2018 г. в размер на 502,5 млн. евро, коригирана за: i) излишъка в размер на 27,9 млн. евро, пренесен от периода на таксуване 2017 г., и ii) 0,2 млн. евро (нето), възстановени на отделни банки за предходни периоди на таксуване.

Сумата за възстановяване чрез годишни надзорни такси се разделя на две части. Това разделение е свързано със статута на поднадзорните лица като значими или по-малко значими, в отражение на прилаганите от ЕЦБ различни степени на надзорен контрол.

Таблица 10

Общо приходи от задачи, свързани с банковия надзор

(млн. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Общите суми и междинните сборове в таблицата може да не се равняват в резултат от закръгляването.

Както е обяснено в Раздел 6.1, налице е дефицит от 15,3 млн. евро между действителните разходи за задачи, свързани с банковия надзор през 2018 г., и прогнозните разходи за същата година. Този дефицит ще бъде взет предвид в общата сума, която ще бъде начислена през 2019 г. Тя ще бъде разпределена между категориите на значимите институции и по-малко значимите институции въз основа на съотношението на фактическите разходи, разпределени към съответните функции през 2018 г., т.е. 91% за значимите институции и 9% за по-малко значимите институции.

През предишните цикли на таксуване върху общия размер на начислените такси благоприятен ефект имаше преносът от неизползваните средства, събрани през предходната година, като това намаляваше въздействието от годишното нарастване на разходите. Тъй като в общия размер на таксите, които ще бъдат начислени през 2019 г., ще бъде включен дефицит (който повишава сумата за събиране), а не излишък (който би я намалил), следва да се очаква общият размер на таксите, които ще бъдат начислени за следващата година, да се увеличи с повече от годишното нарастване на разходите.

Индивидуални надзорни такси

На ниво отделна банка таксите се изчисляват в зависимост от нейната значимост и рисковия ѝ профил, като се използват годишни фактори за таксите, предоставяни от всички поднадзорни банки с референтна дата 31 декември на предходната година. След това надзорната такса, изчислена за всяка банка, се събира посредством годишни плащания, дължими през последното тримесечие на всяка финансова година.

Диаграма 5

Променливият компонент на таксата се определя от значимостта на банката и нейния рисков профил

Надзорната такса се определя на най-високото равнище на консолидация в държавите членки, участващи в ЕНМ. Тя съдържа променлив компонент на таксата и минимален компонент на таксата. Последният се прилага в еднаква степен за всички банки и се базира на 10% от цялата сума за възстановяване.[78]

Съгласно член 7 от Регламента относно таксите следните промени в състоянието на отделна банка изискват изменение на съответната надзорна такса: i) промяна в статута на поднадзорното лице, т.е. лицето е прекласифицирано от значимо в по-малко значимо или обратното; ii) лицензиране на ново поднадзорно лице; или iii) отнемане на съществуващ лиценз. Промените, свързани с предишни периоди на таксуване, които доведоха до нови решения на ЕЦБ относно надзорните такси, през 2018 г. се равняваха на 0,3 млн. евро.

Повече информация за надзорните такси е налична на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ. Тези страници се актуализират редовно и се публикуват на всички официални езици на ЕС.


6.3 Други приходи по задачи, свързани с банковия надзор

ЕЦБ има право да налага административни санкции на поднадзорните лица за неизпълнение на задълженията им съгласно банковото пруденциално законодателство на ЕС (включително надзорните решения на ЕЦБ). Свързаните с това приходи не се вземат предвид при изчисляването на годишните надзорни такси. Регламентът относно таксите гарантира, че надзорните такси не се влияят по никакъв начин нито от обезщетения, дължими на трети страни, нито от административни санкции, дължими на ЕЦБ от поднадзорните лица. Административните санкции, наложени на поднадзорни лица, се отчитат като приход в отчета на ЕЦБ за приходите и разходите. През 2018 г. приходите от санкции, наложени на поднадзорни лица, бяха в размер на 6,0 млн. евро.


7 Правни актове, приети от ЕЦБ

В таблицата по-долу са посочени правните актове във връзка с банковия надзор, които са приети от ЕЦБ през 2018 г. и публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и/или на уебсайта на ЕЦБ. Обхванати са правните актове, приети съгласно член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и други релевантни правни инструменти.


7.1 Регламенти на ЕЦБ

ЕЦБ/2018/26
Регламент (ЕС) 2018/1845 на Европейската централна банка от 21 ноември 2018 година относно упражняването на право на преценка съгласно член 178, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на прага за оценяване на значимостта на просрочените кредитни задължения (OВ L 299, 26.11.2018 г., стр. 55)


7.2 Правни актове на ЕЦБ, различни от регламенти

ЕЦБ/2017/44
Препоръка на Европейската централна банка от 28 декември 2017 г. относно политиките за разпределяне на дивиденти (ОВ C 8, 11.1.2018 г., стр. 1).

ЕЦБ/2018/6
Решение (ЕС) 2018/228 на Европейската централна банка от 13 февруари 2018 година за изменение на Решение (ЕС) 2017/936 за определяне на ръководителите на работни звена, които приемат делегирани решения относно надеждността и пригодността (OВ L 43, 16.2.2018 г., стр. 18).

ЕЦБ/2018/10
Решение (ЕС) 2018/546 на Европейската централна банка от 15 март 2018 година за делегиране на правомощието за приемане на решения относно собствения капитал (OВ L 90, 6.4.2018 г., стр. 105).

ЕЦБ/2018/11
Решение (ЕС) 2018/547 на Европейската централна банка от 27 март 2018 година за определяне на ръководителите на работни звена, които приемат делегирани решения относно собствения капитал (OВ L 90, 6.4.2018 г., стр. 110).

ЕЦБ/2018/12
Решение (ЕС) 2018/667 на Европейската централна банка от 19 април 2018 година относно общата сума на годишните надзорни такси за 2018 година (OВ L 111, 2.5.2019 г., стр. 3).


8 Европейският банков сектор в числа

През 2018 г. надзорната статистика бе значително усъвършенствана

От декември 2016 г. ЕЦБ публикува на своя уебсайт за банковия надзор статистика за състава на балансите, доходността, платежоспособността и кредитния риск на значимите институции. След въвеждането на най-новата рамка за отчитане на ЕБО и поради изместването на центъра на вниманието на анализаторите и участниците на пазара през 2018 г. тези публикации бяха усъвършенствани значително, като бяха включени нови показатели, като например активи от първо, второ и трето ниво, общ размер на експозициите към сектор „Държавно управление“ и параметри на вътрешнорейтинговия подход към кредитния риск. Тази надзорна банкова статистика се оповестява на тримесечна база и включва разбивки по географски признак и по класификация на банките.

По-долу са представени някои важни статистически данни за отчетния период. Следва да се отбележи, че извадката от банки, използвана през различните референтни периоди, не е еднаква, тъй като списъкът на значимите институции се променя през годината.

През последните отчетни периоди капиталовите съотношения са като цяло стабилни

През последните отчетни периоди капиталовите съотношения са като цяло стабилни (вж. Таблица 11). Съотношението на общата капиталова адекватност беше на ниво от 17,83% през третото тримесечие на 2018 г. – лек спад спрямо 17,97% една година по-рано. Подобно развитие се наблюдава при съотношението на БСК1, докато съотношението на капитала от първи ред се увеличи от 15,32% през третото тримесечие на 2017 г. до 15,40% през третото тримесечие на 2018 г. Коефициентът на ливъридж леко е намалял, както според дефиницията за преходния период, така и според дефиницията за завършено поетапно въвеждане. Коефициентът на ликвидно покритие беше на ниво от 140,93% през третото тримесечие на 2018 г. спрямо 140,34% една година по-рано.

Таблица 11

Съотношение на обща капиталова адекватност и неговите компоненти, коефициент на ливъридж и коефициент на ликвидно покритие, по референтен период

(проценти)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Значими институции на най-високо равнище на консолидация, за които има общо отчитане за капиталовата адекватност (COREP) и финансово отчитане (FINREP). По-специално, през второто и третото тримесечие на 2017 г. банките наброяваха 114, през четвъртото тримесечие на 2017 г. те бяха 111, а през първото и второто тримесечие на 2018 г. – 109. Броят на поднадзорните лица за всеки референтен период отразява промени в резултат от изменения в списъка на значимите институции вследствие на оценки от страна на банковия надзор в ЕЦБ, които обикновено се извършват на годишна основа, а също и на сливания и придобивания.

През 2018 г. продължи да се подобрява качеството на активите на банките

Качеството на активите на банките също се е подобрило, като общият коефициент на необслужваните кредити намалява устойчиво от 5,15% през третото тримесечие на 2017 г. до 4,17% през третото тримесечие на 2018 г. (вж. Графика 13).

Графика 13

Качество на активите: необслужвани кредити и аванси, по референтен период

Източник: ЕЦБ
Забележка: Извадката е същата като в Таблица 11.

Общият размер на активите и пасивите на банките (вж. Графика 14 и Графика 15) отразява данните за (променящата се) извадка от поднадзорни лица в определени моменти във времето. Като се има това предвид, основните балансови показатели се запазват стабилни във времето, макар че в състава на активите се наблюдава тенденция към нарастване на показателя „кредити и аванси“ и тенденция към намаляване на показателите „капиталови инструменти“ и „деривати“. Освен това съставът на пасивите показва тенденция към намаление в показателя „деривати“ и леко увеличение в „депозити“.

Графика 14

Състав на активите по референтен период

(млрд. евро)

Графика 15

Състав на пасивите и собствения капитал по референтен период

(млрд. евро)

© Европейска централна банка, 2019 г.

Пощенски адрес 60640 Frankfurt am Main, Germany
Телефон +49 69 1344 0
Уебсайт www.bankingsupervision.europa.eu

Всички права запазени. Разрешава се възпроизвеждането с образователна и нетърговска цел при изрично позоваване на източника.

Данните, съдържащи се в този доклад, са към 31 декември 2018 г..

За специфичната терминология можете да използвате многоезичния речник на ЕНМ.

HTML ISBN 978-92-899-3577-7, ISSN 2443-5996, doi:10.2866/36486, QB-BU-19-001-BG-Q


[2]Съотношенията на БСК1 при завършено изпълнение на регулаторните капиталови изисквания се изчисляват посредством хармонизирани правила, без да се прилагат предвидените в РКИ или ДКИ преходни разпоредби.
[4]За обзор на резултатите вижте Раздел 1.1 на настоящия доклад и публикуваните от ЕБО резултати от стрес теста за целия ЕС през 2018 г.
[5]Това отклонение е противоположно на силното нарастване на приходите от търговска дейност през предходната година.
[6]Тази статистика се основава на информация, събрана съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията от 16 април 2014 г. за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета, на техническите стандарти за изпълнение по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи (OВ L 191, 28.6.2014 г., стр. 1) и Регламент (ЕС) 2015/534 на Европейската централна банка от 17 март 2015 г. относно отчитането на надзорна финансова информация (ЕЦБ/2015/13) (OВ L 86, 31.3.2015 г., стр. 13).
[7]Стратегическо управление означава способността на ръководството да определя пътя към дългосрочните цели на банката и обхваща аспекти като ефективност на процесите и добро институционално управление.
[8]По-специално, чрез занижаване на кредитните стандарти, предлагане на нови продукти или навлизане в нови сегменти, повишаване на концентрацията и агресивно ценообразуване при кредитите.
[9]Например в резултат от цифровизацията, от свързани с търговското поведение уязвимости и от въздействието на оптимизирането на разходите върху капацитета на контролните функции, или от други релевантни източници на риск, възникващи във връзка със стратегическите решения на банката.
[10]За повече подробности вижте Последици от МСФО 9 за финансовата стабилност, ЕССР, 2017 г.
[11]Тези препоръки влязоха в сила през юли 2018 г.
[12]За повече подробности вижте Каре 1, „Стрес тест 2018 г.“, в настоящия доклад.
[13]Референтната дата за анализа е 15 октомври 2018 г.
[14]Преработената версия на глава „Общи въпроси“ от ръководството на ЕЦБ за вътрешните модели беше публикувана на 15 ноември 2018 г. след публична консултация, която се проведе от март до май 2018 г. Останалите глави (посветени на кредитния риск, пазарния риск и кредитния риск от страна на контрагента) в момента се актуализират след публична консултация, проведена от септември до ноември 2018 г. Те ще бъдат публикувани през първата половина на 2019 г.
[15]Междинна актуализация на тази обща картина бе предоставена на институциите, за да разполагат те с по-широка рамка, в която да разглеждат първите получени решения, свързани с ЦПВМ.
[16]Не са включени отменените проверки на място.
[17]Не са включени последващи решения за допълнителни разпоредби.
[18]Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).
[19]В СНС за надзорното планиране бяха включени конкретни изменения, свързани със сроковете за докладване на НКО.
[20]Тези насоки се прилагат от 31 март 2017 г.
[21]За повече подробности вижте Раздел 2.5.
[22]За повече подробности вижте Раздел 4.1.5.
[23]Програми за оценка на финансовия сектор бяха проведени за Малта, Франция и Италия.
[24]Звената по държави са организационните звена на ЕЦБ, които отговарят за редовното и постоянно сътрудничество с НКО.
[25]Тази рамка, разработена съвместно и актуализирана редовно от ЕЦБ и НКО, класифицира по-малко значимите институции по висока, средна и ниска степен на приоритет въз основа на присъщото им ниво на риск и потенциалното им въздействие върху съответната национална финансова система. След това равнището и интензивността на надзорните дейности и наблюдението се съгласуват с определеното на институцията ниво на приоритет.
[26]В решенията на ЕЦБ в областта на лицензирането може да се включат допълнителни разпоредби, които са насочени към специфични надзорни проблеми, открити в хода на оценката. Те могат да имат обвързващ или необвързващ характер и да са адресирани към институцията, към някой от одобрените притежатели на квалифицирано дялово участие или към НКО, отговарящ за прекия надзор, когато става въпрос за по-малко значима институция.
[27]Практическите указания към НКО относно изискванията за уведомяване във връзка с по-малко значимите институции уточняват изискванията и процедурните аспекти на редовните и извънредните уведомления, които НКО изпращат към ЕЦБ във връзка с тези институции.
[28]Това обхваща както значимите, така и по-малко значимите институции.
[29]За повече подробности вижте Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност 2015.
[30]Като Г-СЗИ са определени BNP Paribas (FR), Groupe Crédit Agricole (FR), Deutsche Bank (DE), ING Bank (NL), Banco Santander (ES), Société Générale (FR), UniCredit Group (IT) и Groupe BPCE (FR).
[32]ЕСП също може да вземе такова решение, но само след като уведоми ЕЦБ за намерението си и само ако ЕЦБ не направи сама такава оценка до три календарни дни след като е била уведомена от ЕСП.
[33]Съгласно член 113, параграф 1, точка 4 от латвийския Закон за кредитните институции.
[34]Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149).
[35]Съгласно член 2, параграф 1, точка 8а от Директивата, депозит е станал неналичен, ако съответните административни органи са констатирали, че по тяхна преценка към този момент съответната кредитна институция изглежда неспособна – по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че институцията няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива.
[40]„Комисията за финансовите и капиталовите пазари приема решение за неналичност на депозитите в ABLV Bank AS“, прессъобщение на Комисията за финансовите и капиталовите пазари, 24 февруари 2018 г.; „Комисията за надзор на финансовия сектор определя като неналични депозитите в ABLV Bank S.A.“, прессъобщение на CSSF/Fonds de garantie des dépôts Luxembourg, 25 февруари 2018 г.
[42]Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).
[43]Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (OВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 43).
[45]Тези критерии са описани в член 6, параграф 4 от Регламента за ЕНМ.
[46]Списъкът на значимите и по-малко значимите институции, публикуван през декември 2018 г., отразява i) решенията за значимост, за които е изпратено уведомление до поднадзорните институции преди 14 декември 2018 г., и ii) други промени и обстоятелства в груповите структури, настъпили преди 1 ноември 2018 г.
[47]Член 70 от Рамковия регламент за ЕНМ.
[48]Прекратяване на действието на лиценз означава, че там, където го позволява националното законодателство, лицензът престава да съществува, без да е необходимо официално решение за това; то представлява правна последица, произтичаща непосредствено от настъпването на конкретно, ясно определено събитие, като например изричен отказ от лиценза от страна на институцията, или фактът, че тя самата прекратява съществуването си, например поради сливане с друго дружество.
[49]Включително много малък брой (15) заявления за допълнителни директорски длъжности.
[50]Някои решения обхващат повече от една процедура (например оценки за надеждност и пригодност на няколко членове на съветите на една и съща значима институция или придобивания на квалифицирани дялови участия в различни дъщерни предприятия в единична транзакция). Някои процедури по лицензиране не изискват официално решение на ЕЦБ – такива са най-вече процедури по прилагането на единния европейски паспорт за извършване на дейност и процедури по прекратяването на действието на лицензи.
[51]Тези процедури се отнасят до оценката на членове на управителни и надзорни съвети и попадат в обхвата на рамката за делегиране, одобрена с Решение (ЕС) 2017/935 на Европейската централна банка от 16 ноември 2016 г. за делегирането на правомощието за приемане на решения относно надеждността и пригодността и оценката на изискванията за надеждност и пригодност (ЕЦБ/2016/42).
[52]„Управление на риска и механизми за вътрешен контрол“ включва механизмите и процесите, които трябва да са налице в институцията, за да може тя адекватно да установява, управлява и докладва рисковете, на които е или би могла да бъде изложена. „Организационна структура“ се отнася до степента, в която дадена институция разполага с ясно определена, прозрачна и последователна йерархия.
[53]Банките прилагат модели на осчетоводяване (booking models), с които да централизират рисковете от транзакции на различни места в определени центрове на търгуване и управление на риска, така че да постигнат разходна ефективност на управлението на риска.
[54]Един от 29-те Базелски основни принципа, БОП 29, „Злоупотреба с финансови услуги“, не попадна в обхвата на оценката, тъй като ЕЦБ не е компетентна по въпроси, свързани с изпирането на пари. 28-те приложими БОП обхващат общо 216 основни критерия и 17 допълнителни критерия.
[55]Националната програма за оценка на финансовия сектор за Белгия бе завършена преди тази за еврозоната. Тя съдържаше препоръки, важащи и за ЕНМ, особено що се отнася до надзора над финансовите конгломерати, наблюдението на вътрешните модели, класифицирането на кредитите и формирането на провизии, както и до необходимостта от внимателен преход към банковия съюз.
[56]Становище на Европейската централна банка от 22 август 2018 г. относно прегледа на пруденциалната уредба на инвестиционните посредници (CON/2018/36), Становище на Европейската централна банка от 22 август 2018 г. относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменение на Директива 2009/65/ЕО и Директива 2014/59/ЕС и относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на експозициите под формата на покрити облигации (CON/2018/37), Становище на Европейската централна банка от 12 юли 2018 г. относно предложение за регламент относно минималното покритие за загуби за необслужвани експозиции (CON/2018/32), Становище на Европейската централна банка от 7 декември 2018 г. относно изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) и на други правни актове (CON/2018/55).
[58]Вж. Валидиране на модели, уебсайт на ЕБО.
[59]Член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр.12).
[61]Съгласно член 6.7 от Процедурния правилник на Надзорния съвет решенията също могат да се вземат с писмена процедура, освен ако поне трима членове на Надзорния съвет с право на глас не възразят. В такива случаи въпросът се включва в дневния ред на следващото заседание на Надзорния съвет. Обикновено писмената процедура изисква поне пет работни дни за разглеждане от Надзорния съвет.
[62]Административният съвет за преглед има петима членове: Жан-Пол Редуен (председател), Кончета Бреша Мора (заместник-председател), Хавиер Аристеги, Андре Камилери и Едгар Майстер, както и двама заместници: Рене Смитс и Иван Шрамко.
[63]Звена на ЕЦБ, които оказват подкрепа на надзорните дейности.
[64]Вж. дефиницията за мисии от трансгранични и смесени екипи в Раздел 1.6.
[65]ЕСЦБ/МО договорите (договорите за служители от Европейската система на централните банки и международни организации) са краткосрочни трудови договори с ЕЦБ, които могат да се сключват само със служители от: 28-те национални централни банки в ЕСЦБ, националните компетентни органи, европейските публични институции и агенции и международни публични институции (например МВФ, Банката за международни разплащания и Европейската банка за възстановяване и развитие).
[66]Решение ЕЦБ/2014/39 съдържа и разпоредби, свързани с организационни аспекти.
[67]FINREP (финансово отчитане) и COREP (общо отчитане) са част от техническите стандарти за изпълнение на ЕБО и са включени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията от 16 април 2014 година за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета, на техническите стандарти за изпълнение по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи. FINREP е рамката за събиране на финансова информация от банковите институции и представлява стандартизиран формат на годишните им финансови отчети (баланс, отчет за приходите и разходите и подробни приложения). COREP е рамката за събирането – също в стандартизиран формат – на информация, свързана с изчисляването на Стълб І, т.е. подробности за собствения капитал, приспадания и капиталови изисквания (кредитен, пазарен и операционен риск) и за големите експозиции.
[68]Член 140, параграф 4 от Рамковия регламент за ЕНМ.
[69]„Секвенциален подход“ представлява рамката за предаване на надзорни данни от банките до НКО, от НКО до ЕЦБ и от ЕЦБ до ЕБО.
[70]RIAD е набор от споделени данни, за който се използва споделена платформа за целия ЕСЦБ и целия ЕНМ. Тя е разработена така, че да съхранява референтни данни за юридически лица и други (статистически) институционални единици (основно клонове) и връзките между тях.
[71]Правното основание е Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка, изменен с Регламент (ЕО) № 951/2009 на Съвета и с Регламент (ЕС) 2015/373.
[72]Правното основание е Регламент (ЕС) 2016/867 относно събирането на подробни данни за кредитите и кредитния риск (ECB/2016/13) и Насоки ЕЦБ/2017/38.
[73]Правното основание е Регламент (ЕС) № 1333/2014 на ЕЦБ от 26 ноември 2014 г. (ЕЦБ/2014/48), изменен с Регламент (ЕС) № 1599/2015 на ЕЦБ от 10 септември 2015 г. (ЕЦБ/2015/30).
[74]В съответствие с член 29 от Регламента за ЕНМ.
[75]Те включват сграден фонд, управление на човешките ресурси, административни услуги, бюджетиране и контрол, счетоводство, правни услуги, комуникации и преводачески услуги, вътрешен одит, статистически и информационни услуги.
[76]Решение (ЕС) 2018/667 на Европейската централна банка от 19 април 2018 година относно общата сума на годишните надзорни такси за 2018 г. (ЕЦБ/2018/12).
[77]Член 9 от Регламент (ЕС) № 1163/2014 на Европейската централна банка от 22 октомври 2014 година относно надзорните такси (ЕЦБ/2014/41).
[78]За най-малките значими банки с общи активи под 10 млрд. евро минималният компонент на таксата е намален наполовина.