(1)

На Европейската централна банка (ЕЦБ) е предоставено правомощието да приема регламенти в съответствие с член 132 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Освен това член 132 от Договора и член 34 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът на ЕСЦБ“), като препращат към член 25.2 от Устава на ЕСЦБ, възлагат на ЕЦБ регулаторни правомощия, доколкото това е необходимо за изпълнението на конкретните задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции.

(2)

Правото на Европейския съюз, уреждащо пруденциалните изисквания за кредитните институции, предвижда права на избор и преценка, които компетентните органи могат да упражняват.

(3)

Съгласно предвиденото в приложимото право на Съюза ЕЦБ е компетентният орган в участващите държави членки за целите на изпълнението на микропруденциалните си задачи в рамките на единния надзорен механизъм (ЕНМ) съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 по отношение на кредитните институции, които са класифицирани като значими в съответствие с член 6, параграф 4 от същия регламент и част IV и член 147, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2014/17) (4). Поради това тя има всички правомощия и задължения, с които компетентните органи разполагат съгласно приложимото право на Съюза. По-специално, ЕЦБ има правомощието да упражнява правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза.

(4)

ЕЦБ изпълнява надзорните си задачи в рамките на ЕНМ, което следва да гарантира, че политиката на Съюза, свързана с пруденциалния надзор над кредитните институции, се прилага по съгласуван и ефективен начин, че единният наръчник за финансовите услуги се прилага по един и същ начин спрямо кредитните институции във всички съответни държави членки и че тези кредитни институции подлежат на надзор с най-високи стандарти. При изпълнението на надзорните си задачи ЕЦБ следва да отчита в пълна степен различията между кредитните институции, техните размери и бизнес модели, както и системните ползи от разнообразието на банковия сектор в Съюза.

(5)

Последователното прилагане на пруденциалните изисквания за кредитните институции в държавите членки, които участват в ЕНМ, е специфична цел на Регламент (ЕС) № 1024/2013 и Регламент (ЕС) № 468/2014 (ЕЦБ/2014/17) и е възложено на ЕЦБ.

(6)

В съответствие с Регламент (ЕС) № 1024/2013 ЕЦБ прилага цялото приложимо право на Съюза, а когато то се състои от директиви — националното законодателство за транспониране на тези директиви. В случаите, когато приложимото право на Съюза се състои от регламенти и когато понастоящем тези регламенти изрично предвиждат право на избор и право на преценка за държавите членки, ЕЦБ също следва да прилага националното законодателство, с което се упражняват правата на избор и преценка. Това национално законодателство не следва да засяга гладкото функциониране на ЕНМ, за което ЕЦБ отговаря.

(7)

Тези права на избор и преценка не включват правата, които са предоставени от правото на Съюза на компетентните органи и които единствено ЕЦБ е компетентна да упражнява и следва да упражнява по целесъобразност.

(8)

При упражняването на правата на избор и преценка ЕЦБ следва да вземе предвид общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципите на равнопоставеност, пропорционалност и защита на правните очаквания на поднадзорните кредитни институции.

(9)

По отношение на правните очаквания на поднадзорните кредитни институции ЕЦБ отчита нуждата от преходни периоди, когато упражняването на правата на преценка от нейна страна значително се отклонява от подхода, възприет от националните компетентни органи преди влизането в сила на настоящия регламент. Във връзка с това както кредитните институции, които прилагат стандартизирания подход, така и кредитните институции, които прилагат вътрешнорейтинговия подход, следва да разполагат с подходящ преходен период. Поради това кредитните институции трябва да прилагат определения в настоящия регламент праг за оценяване на значимостта на просрочено кредитно задължение не по-късно от 31 декември 2020 г. и да уведомят ЕЦБ преди 1 юни 2019 г. за точната дата, на която ще започнат да го прилагат.

(10)

Член 178, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013 предоставя на компетентните органи правомощието да установяват праг за оценяване на значимостта на просрочено кредитно задължение съгласно посоченото в член 178, параграф 1, буква б). При установяването на този праг ЕЦБ следва да вземе предвид критериите в Делегиран регламент (ЕС) 2018/171.

(11)

ЕЦБ счита, че в настоящия регламент прагът за оценяване на значимостта на просрочено кредитно задължение съгласно член 178, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013 отразява разумно ниво на риска и прилагането му ще създаде условия за повишена съпоставимост на капиталовите изисквания между поднадзорните кредитни институции.

(12)

Съгласно член 143, параграф 1, буква б) от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5) компетентните органи трябва да оповестяват начина, по който упражняват правата си на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза,