Изявление относно склонността за поемане на риск в ЕНМ

Основната цел на ЕНМ е постигането на устойчив и добре функциониращ банков сектор

Единният надзорен механизъм (ЕНМ) допринася за стабилността на финансовата система, като насърчава устойчивостта и доброто функциониране на банковия сектор, така че той да може да изпълнява функцията си да обслужва икономиката.

ЕНМ следва надзорен подход, който се основава на най-добрите практики за независим, перспективно ориентиран, справедлив и рисково-базиран надзор. Макар че използва възможността да сравнява банките и да оценява рисковите им профили и, в крайна сметка, жизнеспособността им, ЕНМ съсредоточава ресурсите си в областите, които смята за най-рискови, на равнището на отделни банки и за банковата система като цяло. Когато ЕНМ забележи сериозни недостатъци в равнищата на капитала или на ликвидността на банките или в тяхното управление на риска и механизмите им за контрол, интензивността на надзора се увеличава пропорционално. ЕНМ използва правомощията, предоставени му от законодателя, за да постигне в крайна сметка най-добрия възможен ефект, като същевременно ограничава низходящите рискове и непредвидените последствия.

ЕНМ няма за цел да предотвратява банковите фалити, а по-скоро да ограничава рисковете от възникването им и последиците от тях

В условия на добре функциониращ банков сектор някои банки преуспяват, а други излизат от пазара – или посредством консолидация, или, в много крайни случаи, като изпаднат в несъстоятелност. Това е съществена особеност на стабилния пазар, отличаващ се със здравословна конкуренция между участниците в него.

ЕНМ насърчава устойчивите банкови бизнес модели, които предвиждат разумно управление на риска и механизми за контрол и са обезпечени с достатъчно капитал и ликвидност, за да бъдат в състояние да устоят на неблагоприятни икономически и финансови условия. Банките, които не изпълняват тези минимални условия, трябва да вземат подходящи мерки да укрепят позициите си, в противен случай може да се наложи да излязат от пазара.

Ето защо ЕНМ няма за цел да предотвратява банковите фалити сами по себе си. Да се поддържа политика на нулево равнище на фалити не е нито осъществимо, нито желателно. Банките могат и следва да напускат пазара, ако управлението им е рисковано и нестабилно или ако са структурно неспособни да поддържат своята конкурентоспособност въз основа на устойчив бизнес модел. Освен това политика на нулево равнище на фалити би била в разрив с принципа, че собствениците и управителите на банките носят крайната отговорност за последиците от своите действия и решения. Следователно политика на нулево равнище на фалити би засилила моралния риск.

След като оцени устойчивостта на бизнес модела на дадена банка, нейния рисков профил и осъществими мерки за възстановяване, ЕНМ може да установи, че банката вече не е жизнеспособна от капиталова и ликвидна гледна точка, и да я обяви за проблемна или с вероятност да стане проблемна. Впоследствие Единният съвет по преструктуриране (ЕСП) поема отговорността за решението дали да преструктурира въпросната банка.

Като се има предвид, че един банков фалит може да дестабилизира банковата система като цяло, ако не бъде управляван ефикасно, ние имаме и ролята да подготвим излизането на банката от пазара, ако това е необходимо. Поради тази причина насърчаваме и планирането на организирано възстановяване и преструктуриране в банките в тясно сътрудничество с ЕСП, който носи основната отговорност за стратегиите за преструктуриране.