Menu

Предисловие от Марио Драги, председател на ЕЦБ

Стабилен банков сектор, който да обслужва икономиката, е важна предпоставка за възстановяването в еврозоната. А главната поука, която извлякохме от кризата, е, че силната регулация и ефикасният надзор са важни условия за стабилността на банковия сектор. Всъщност, прекомерното дерегулиране беше една от причините за глобалната финансова криза. Ето защо засилването на правилата за финансовия сектор и по-добрият надзор реално принадлежат към задачите, свързани с растежа. На европейско и глобално равнище е отбелязан огромен напредък. През ноември 2014 г. бе създаден европейският банков надзор. Това беше решаваща стъпка, която положи основите за по-голяма стабилност на банковия сектор и по-голяма интеграция в Европа.

През последните няколко години европейските банки станаха по-устойчиви по отношение на капитал, ливъридж, финансиране и поемане на рискове. Вследствие на това те успяха да устоят на икономическите кризи в икономиките от възникващите пазари, на срива в цената на петрола и на непосредствените последици от гласуването за напускане на ЕС в Обединеното кралство. Освен това банките в добро състояние съумяват последователно да осигуряват кредитиране, така нужно за подпомагане на икономическото възстановяване в еврозоната.

Европейският банков надзор изигра важна роля за осигуряването на устойчивост на сектора. С въвеждането на строг и справедлив банков надзор, провеждан по едни и същи високи стандарти навсякъде в еврозоната, той вдъхна доверие в качеството на надзора и, следователно, в стабилността на банките.

Предизвикателства, обаче, все още има. Способността на банковия сектор да подкрепя в пълна степен възстановяването в еврозоната е ограничена от ниската му рентабилност. За ниската доходност на банките допринасят свръхкапацитетът, неефективността и наследени активи. От самите банки зависи да намерят подходящо решение за тези проблеми. И в интерес на силното възстановяване в еврозоната е да го направят бързо.

Европейският банков надзор допринася много за по-голяма стабилност на банковия сектор в еврозоната. Същевременно той осигурява условия на равнопоставеност – необходима предпоставка за формирането на единен банков пазар. За да бъдем сигурни обаче в неоспоримия интегритет на единния банков пазар, трябва да завършим банковия съюз. Както създадохме общ надзор и общ механизъм за преструктуриране в еврозоната, така трябва да осигурим и повсеместна еднаква сигурност на вложителите.


Встъпително интервю с Даниел Нуи, председател на Надзорния съвет

През ноември 2016 г. европейският банков надзор отбеляза две години от създаването си. Доволна ли сте от досегашните му резултати?

Честно казано, много съм горда с това, което постигнахме. В съвсем кратък срок изградихме институция, която допринася за осигуряването на стабилност на целия европейски банков сектор. Разбира се, европейският банков надзор е още съвсем млад и има какво да се усъвършенства в него. Но той работи, и то добре. Хора от цяла Европа се трудят съвместно за една обща цел – стабилен банков сектор. Част от тях работят тук, в ЕЦБ, а много други – в националните надзорни органи. Заедно те образуват действително европейски екип от банкови надзорници. Именно тяхната всеотдайност е двигателят на успеха ни. Нямам думи, с които да им благодаря подобаващо; за мен е удоволствие и чест да работя с всички тези хора – служителите на ЕЦБ и националните надзорни органи, и, разбира се, с членовете на Надзорния съвет.


Накратко, кои са главните постижения на европейския банков надзор през 2016 г.?

Сещам се за три неща. Първо, започнахме да предприемаме ефикасни мерки по проблема с необслужваните кредити. Още през 2015 г. бяхме съставили оперативна група по тази задача. През 2016 г. разработихме проект на практически указания за банките как да преодолеят високото равнище на необслужвани кредити. Това беше значителна стъпка напред. Второ, продължихме да подобряваме платежоспособността на банковия сектор в еврозоната. И накрая, хармонизирахме още повече банковия надзор в еврозоната, като целта е надзорът над всички банки да се провежда по едни и същи високи стандарти.


Какво по-конкретно направихте за хармонизиране на надзорните практики?

Европейското законодателство в областта на пруденциалния надзор предвижда редица права на избор и преценка, които предоставят на надзорниците известна свобода при прилагането на правилата. През 2016 г. се споразумяхме с националните органи да прилагаме тези права на избор и преценка по хармонизиран начин навсякъде в еврозоната, след което приехме регламент на ЕЦБ и ръководство по темата. Друго важно средство за хармонизиране на надзора е процесът по надзорен преглед и оценка – ПНПО. Той осигурява провеждането на надзора над всички банки в еврозоната по едни и същи методи и стандарти. През 2016 г. ние допълнително усъвършенствахме и адаптирахме ПНПО. В резултат на това надзорните ни изисквания за капиталови добавки вече са много по-тясно свързани с индивидуалния рисков профил на всяка банка.


Значи банките в еврозоната вече работят в условия на равнопоставеност?

Отбелязахме добър напредък към тази цел. Все още има обаче известни препятствия. Регулаторната уредба в еврозоната например остава в известна степен фрагментирана. Някои от правилата за банките са под формата на директиви на ЕС, които впоследствие трябва да се транспонират в националните законодателства. Ето защо реалните правила се различават между отделните държави и това отнема от ефективността на европейския банков надзор и го оскъпява. Така че, ако създателите на политики сериозно се стремят към банков съюз, те трябва още да хармонизират правилата. Едно от възможните решения е да се разчита по-малко на директиви и повече на регламенти, тъй като те са пряко приложими във всички държави членки на ЕС. Неотдавнашното законодателно предложение на Европейската комисия, в което се преразглеждат редица важни аспекти на единната нормативна уредба, предоставя добра възможност за по-нататъшно хармонизиране на банковите регулации в ЕС. Трябва да направим нужното тази възможност да не бъде пропиляна. Окончателният правен текст трябва да гарантира също, че надзорните органи разполагат с всички необходими инструменти и с гъвкавост да изпълняват адекватно задълженията си.


Условията на равнопоставеност простират ли се и върху банките, които не са под прекия надзор на ЕЦБ?

ЕЦБ извършва пряк надзор над около 130 най-големи банки в еврозоната – значимите институции. Останалите банки, около 3200 на брой, известни като по-малко значими институции, са под прекия надзор на националните компетентни органи. ЕЦБ има косвена роля в надзора над по-малко значимите институции. Съвместно с националните надзорни органи ние подпомагаме установяването на еднакви стандарти за надзора и над по-малко значимите институции. През 2016 г. изработихме редица такива стандарти. Освен това разширихме подхода си към правата на избор и преценка така, че да обхване и по-малките банки, и работим по хармонизиран ПНПО за по-малко значимите институции. Естествено, в работата си с тях спазваме принципа на пропорционалност. Приспособяваме нивото на надзорна ангажираност към рисковете, поети от по-малките банки.


Като говорим за банки, как се справят банките в Европа?

Ами, хубавата новина е, че са станали по-устойчиви през последните няколко години; капиталовите им буфери се увеличиха значително. Същевременно обаче пред тях все още има рискове и трудности. Освен че трябва да намерят начин да повишат печалбите си в трудни условия, да се освободят от наследени активи и да се справят с кибер престъпността и други ИТ рискове, в момента те са изправени пред редица други въпроси. Ще се засили ли конкуренцията от страна на небанковите институции? Накъде върви икономиката на еврозоната? Как резултатът от референдума в Обединеното кралство за напускане на ЕС ще засегне банките в еврозоната? Как ще се развият други геополитически въпроси? Банките работят в свят, на който са свойствени рискове и промени, те трябва да управляват рисковете и да се приспособяват към промените. Само така ще могат да запазят рентабилността си в дългосрочен план.


Ниските лихвени проценти и засилената регулация често се посочват като особено предизвикателство пред банките. Какво е Вашето мнение?

При големите банки в еврозоната приходите от лихви съставляват повече от половината от общите приходи. Затова лихвените проценти действително са важен въпрос, а ниските лихвени проценти – предизвикателство. През 2017 г. ще продължим да изследваме лихвения риск на банките. Така например, тазгодишният стрес тест ще представлява анализ на чувствителността, съсредоточен върху ефекта от промените в лихвените проценти върху банковия портфейл. Що се отнася до регулацията, правилата неизменно обременяват онези, които трябва да ги изпълняват. Но в този случай трябва да мислим не само за банките. По-силните правила допринасят за предотвратяването на кризи. А научихме, че финансовите кризи струват скъпо на икономиката, на данъкоплатците и в крайна сметка на самите банки. В този смисъл би било много полезно, ако глобалната регулаторна реформа бъде завършена, както беше предвидено. Едно отстъпление от нея е последното, което трябва да направим. Финансовият сектор се простира през националните граници. Същото трябва да важи и за правилата, които го управляват – това е основна поука от финансовата криза.


Какво предприема банковият надзор по отношение на предизвикателствата пред банките?

Рисковете и предизвикателствата, които току-що споменах, са отразени в надзорните ни приоритети за 2017 г. На първо място, ще продължим да анализираме бизнес моделите на банките и да изследваме двигателите на доходността им. За тази цел нашите съвместни надзорни екипи ще проучат задълбочено съответните си банки. Също така, ще направим оценка как явления от рода на FinTech и резултата от референдума в Обединеното кралство за напускане на ЕС биха могли да повлияят на бизнес моделите на банките в еврозоната. В крайна сметка обаче, очевидно не е наша работа да предписваме нови бизнес модели. Все пак можем и ще подлагаме съществуващите на критична оценка. Вторият ни приоритет е управлението на риска. В сегашните условия на ниска доходност и висока ликвидност банките може да се изкушат да се впуснат в опасно търсене на доходност. В този смисъл управлението на риска е по-важно от всякога. А третият ни приоритет е кредитният риск. Той се отнася главно до необслужваните кредити. Вече споменах този важен въпрос.


Необслужваните кредити действително бяха голям проблем през 2016 г. Какво е положението сега?

Несъмнено банките и надзорните органи вече са постигнали много. Въпреки това необслужваните кредити си остават голям проблем. Те са бреме в балансите на банките, намаляват печалбите им и ограничават способността им да предоставят кредити на икономиката. Практическите указания, които разработихме, ще помогнат на банките да изчистят балансите си. Те насърчават последователното преструктуриране, признаването, провизирането и оповестяването на необслужваните кредити. Освен това подтикват банките с високо равнище на необслужвани кредити да си поставят и да изпълнят конкретни цели за редуцирането им. Най-добрите практики, определени в указанията, съставляват надзорните ни очаквания. Нашите съвместни надзорни екипи вече започнаха активно да работят с банките по въпроса как планират да приложат практическите указания. Въпросът за необслужваните кредити обаче засяга не само банките и техните надзорници. Колко бързо дадена банка може да се освободи от необслужваните кредити зависи и от националните законодателни и съдебни системи. В някои държави тези системи възпрепятстват бързото освобождаване от необслужваните кредити. В този случай националните създатели на политики могат да помогнат на банките. Те могат да направят съдебната система по-ефективна, да увеличат достъпа до обезпечения, да въведат бързи извънсъдебни процедури и да прецизират фискалните стимули.


Споменахте управлението на риска като един от основните си приоритети за 2017 г. Каква е причината за това?

Ясно е, че банките винаги и навсякъде се нуждаят от стабилно управление на риска – нали в крайна сметка работата им е да поемат и разпределят рискове. Стабилното управление на риска обаче е сложно и включва множество елементи. Първо, то изисква подходяща култура – култура, в която управлението на риска се цени, а не се възприема като препятствие пред по-високите печалби. В по-формален план стабилното управление на риска изисква надеждни структури на корпоративно управление – лицата, които вземат решенията, трябва да се вслушват в мениджърите на риска. През юни 2016 г. публикувахме резултатите от преглед по темата, които показаха, че много банки все още трябва да се усъвършенстват в това отношение. И накрая, стабилното управление на риска изисква надеждни данни. Затова през 2017 г. ще направим оценка как банките спазват приложимите международни стандарти. По друга свързана тема стартирахме мащабен проект за оценка на вътрешните модели, които банките използват, за да определят рисковопретеглените си активи. Тези вътрешни модели са важни, защото рисковопретеглените активи формират основата, на която се изчисляват капиталовите изисквания. И накрая, ще насрочим тематичен преглед на дейностите, възложени от банките на външни изпълнители, и ще проверим как те управляват свързаните с това рискове.


Как виждате европейския банков надзор в перспектива? Как служи той и на обществеността, и на банките?

За банките надзорът е като противотежест, която засилва стабилността: банките са склонни да виждат печалбата, надзорниците са склонни да виждат рисковете; банките се интересуват по-скоро от рентабилността, надзорниците се интересуват по-скоро от стабилността. Изпълнявайки ролята си, банковите надзорни органи не позволяват на банките да поемат прекомерни рискове и по този начин допринасят за предотвратяването на бъдещи кризи. Те защитават спестителите, инвеститорите, данъкоплатците и цялата икономика. Европейският банков надзор има и допълнителното преимущество да подхожда от специализирана европейска перспектива. Абстрахирайки се от националните граници, той може да забелязва отрано рисковете и да не им позволява да се разпространят. Като действа независимо от национални интереси, той може да упражнява строг и справедлив надзор над всички банки в еврозоната. Така той способства за изграждането на условия на равнопоставеност, в които всички имат еднакви възможности и еднакви задължения. Това е основата, на която може да се гради действително европейски банков сектор в полза на цялата икономика.


Принос на надзора за финансовата стабилност

През 2016 г. банките в еврозоната отчетоха стабилни, но ниски печалби. Същевременно рисковете и предизвикателствата пред тях останаха в общи линии непроменени спрямо 2015 г. Главният риск се състоеше в устойчивостта на бизнес моделите и рентабилността на банките; други важни рискове бяха високите равнища на необслужваните кредити и геополитическата несигурност, като например във връзка със средносрочните и дългосрочните последици от изхода от референдума в Обединеното кралство за напускане на ЕС. Европейският банков надзор определи съответно надзорните си приоритети.

Освен това той продължава да усъвършенства основния си инструмент – процеса на надзорен преглед и оценка (ПНПО). В резултат на това капиталовите изисквания на банките бяха настроени по-точно към индивидуалните им рискови профили. В общи линии търсенето на капитал в резултат от ПНПО 2016 остана като цяло стабилно.

През 2016 г. европейският банков надзор отбеляза добър напредък в разрешаването на проблема с необслужваните кредити. През септември той публикува за публична консултация проект на практически указания. Описаните в тях препоръки и най-добри практики ще помогнат на банките да намалят ефикасно необслужваните кредити.

Кредитните институции: основни рискове и цялостни резултати

Основни рискове в банковия сектор и надзорни приоритети

Основните рискове за европейския банков сектор остават непроменени

По-голямата част от рисковете, идентифицирани през 2016 г., остават актуални и през 2017 г. Банките в еврозоната все още работят в бизнес среда, която се характеризира с нисък икономически растеж. Слабите икономически резултати влияят върху лихвените проценти и върху икономическото възстановяване и обуславят главните рискове пред банковия сектор в еврозоната, както е показано в Графика 1.

Продължителният период на ниски лихвени проценти подпомага икономиката и намалява риска от фалити. Същевременно обаче той оказва натиск върху бизнес моделите на банките, тъй като ниските лихвени проценти намаляват приходите от лихви в условия на и без това ниска цялостна рентабилност. Рисковете за устойчивостта на бизнес моделите и ниската рентабилност останаха сред водещите проблеми за банковия сектор в еврозоната през 2016 г.

Банките трябва да намалят големите си наличности от необслужвани кредити

Друга причина за загриженост са големите наличности от необслужвани кредити в редица банки от еврозоната. Освен че отслабват рентабилността, те правят засегнатите банки по-уязвими от промени в пазарните нагласи. Ето защо банките се нуждаят от стабилни и надеждни стратегии за изчистване на балансите, включително активно управление на портфейлите от необслужвани кредити.

Изходът от референдума в Обединеното кралство за напускане на ЕС представлява геополитически риск за всички банки

Геополитическата несигурност нараства. Особено в контекста на референдума в Обединеното кралство за напускане на ЕС банковият надзор в ЕЦБ поддържа тесни контакти с най-засегнатите банки, за да се увери, че те наблюдават внимателно ситуацията и рисковете и се подготвят за възможните последствия. През този период не бяха идентифицирани съществени ликвидни, свързани с финансирането или операционни рискове в банковия сектор. Възможно е все пак политическите събития в последно време да доведат до отлагане на инвестиции и това да забави растежа.

Графика 1

Карта на рисковете за банковата система в еврозоната

Необслужвани кредити Геополитическа несигурност в ЕС Ниски лихвени проценти Възникващи пазари и Китай Обрат в рисковите премии Неправомерно поведение Платежоспособност на ЦК Конкуренция на небанкови институции Реакция на банките на новите регулации Ниска пазарна ликвидност Фискални дисбаланси в еврозоната Нисък растеж в еврозоната Пазари на недвижими имоти Кибер престъпност и нарушени ИТ системи високо висока ниска Вероятност на риска Въздействие на риска

Източник: ЕЦБ; стрелките показват потенциалните трансмисионни канали от един към друг двигател на риска (показани са само основни първостепенни ефекти); Необслужвани кредити: този двигател на риска е релевантен само за банки в еврозоната с висок коефициент на необслужвани кредити.

Независимо от ползите от по-сигурна и по-устойчива финансова система проблем е и неяснотата, свързана с бъдещи регулации. Приключването на прегледа на Базел III и определянето на цели за минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ) ще намалят регулаторната несигурност и ще направят по-стабилна средата, в която работят банките. Междувременно банките се подготвят и за въвеждането на МСФО 9, който влиза в сила в началото на 2018 г. Като цяло, възможно е все пак за някои банки да се окаже трудно да изпълнят по-строгите изисквания и същевременно да запазят достатъчна рентабилност.

През 2016 г. банковият надзор в ЕЦБ проведе за банките в еврозоната общия за целия ЕС стрес тест на Европейския банков орган (ЕБО) и своя собствен ПНПО стрес тест.[1] Стрес тестът за целия ЕС обхвана 37 големи значими институции с общ дял около 70% от банковите активи под европейски банков надзор. Резултатите за тези банки от стрес теста бяха публикувани от ЕБО на 29 юли 2016 г.[2] ПНПО тестът обхвана още 56 значими институции в еврозоната. В двата стрес теста беше използвана приблизително еднаква методология за оценка на устойчивостта на финансовите институции към неблагоприятно развитие на условията на пазара. Те осигуриха информация за ПНПО.

Резултатът от стрес теста показва, че:

  • банковата система може да издържи на дори още по-тежко стресово въздействие от симулираното при цялостната оценка през 2014 г., поддържайки същевременно средно същото равнище на капитала след стрес събитията;
  • най-релевантните фактори, обуславящи разликата между резултатите от стрес теста при базовия сценарий и при неблагоприятния сценарий, са по-големите кредитни загуби, по-ниският нетен приход от лихви и по-високите загуби от преоценка по позициите, засегнати от пазарен риск;
  • банките с по-ниско кредитно качество и по-висок коефициент на необслужвани кредити имат средно по-слаби резултати по отношение на ефекта от стреса както върху кредитните загуби, така и върху нетните приходи от лихви; това затвърждава важността на редуцирането на високите равнища на необслужвани кредити.

Екип от около 250 души от ЕЦБ и НКО/НЦБ подложи на сериозна процедура по осигуряване на качеството резултатите от стрес теста, изчислени от банките. В процеса бяха използвани специфичните познания на съвместните надзорни екипи (СНЕ) за банките, съпоставки със сходни институции, собствените йерархически низходящи изчисления на ЕЦБ и експертните знания на НКО.

Диаграма 1

Надзорни приоритети за 2016 г. и 2017 г.

image/svg+xml Надзорни  дейности  за 2017  г. и по  - нататък Приоритети   2016 г. Вероятно продължение през 2018  г. Приоритети   2017 г. Бизнес модели и двигатели на доходността Кредитен риск    акцент върху необслужваните кредити и концентрациите Управление на риска Бизнес модели и двигатели на доходността Кредитен риск Управление на риска и качество на данните Капиталова адекватност Ликвидност Подготовка за Брекзит диалог с банките Оценка на бизнес моделите и двигателите на доходността на банките Последователен подход към необслужваните кредити / преструктурираните експозиции (напр. задълбочени проучвания / проверки на място) Оценка на подготвеността на банките за МСФО 9 Проследяване на концентрации на експозиции (напр. морски транспорт, недвижими имоти) Подобрение на ВААК² и ВААЛ³ на банките Оценка на съответствието с БКБН 239 - Базелските принципи за агрегиране на данните за риск и докладване на риска ЦПВМ 1 Модели за кредитен риск, пазарен риск и кредитен риск от страна на контрагента НОВО Конкуренция от небанкови институции / FinTech НОВО Възлагане на дейности на външни подизпълнители

1 Целеви преглед на вътрешните модели
2 Вътрешен анализ на адекватността на капитала
3 Вътрешен анализ на адекватността на ликвидността
Забележка: Тематичните прегледи са откроени с тъмносиня рамка

Количественото въздействие на неблагоприятния сценарий на стрес теста е сред факторите, определящи равнището на насоките по Стълб ІІ (P2G). Качественият резултат от стрес тестовете се взема предвид при определяне на изискването по Стълб ІІ (P2R)[3]. Освен това наред с вече идентифицираните рискове в хода на надзорната оценка стрес тестът открои ключови уязвимости на банките в еврозоната при неблагоприятно сътресение. Така например, повечето кредитни загуби произтичаха от необезпечени експозиции на дребно и експозиции към предприятия. Стрес тестът също така открои отпускането на кредити в редица райони като Латинска Америка и Централна и Източна Европа като фактор, обуславящ кредитни загуби.

Надзорните приоритети на ЕНМ определят областите, върху които е съсредоточен надзорът през дадена година. Те се опират на оценка на основните рискове, пред които са изправени поднадзорните банки, като се отчита актуалната динамика на икономическата, регулаторната и надзорната среда. Ежегодно преразглежданите приоритети са важен инструмент за координиране на надзорните действия за всички банки по подходящо хармонизиран, пропорционален и ефективен начин, допринасящ за създаването на условия за равнопоставеност и за по-силен надзорен ефект (вж. Диаграма 1).


Цялостни резултати на значимите банки през 2016 г.

Печалбите на значимите институции в еврозоната останаха стабилни

Резултатите от първите три тримесечия на 2016 г. показват, че рентабилността на значимите институции е останала стабилна през 2016 г.[4] Средната годишна възвръщаемост на капитала на представителна извадка от 101 значими институции е 5,8% през третото тримесечие на 2016 г., с лек спад на годишна база (6,0% през третото тримесечие на 2015 г.)[5] Следва обаче да се отбележи, че зад тези агрегирани стойности се крие разнопосочна динамика.

5,8% възвръщаемост на капитала през 2016 г.

Периодичните приходи намаляха през 2016 г.; агрегираните нетни приходи от лихви на значимите институции отбелязаха спад с 3%, независимо от слабото нарастване на кредитите (+0,5% на годишна база), особено в обема на корпоративните кредити (+2,8%). Спадът бе съсредоточен в първото тримесечие на 2016 г. След това приходите от лихви се стабилизираха. Приходите от такси също намаляха (-2,8% на годишна база), в отражение главно на спад в комисионите от управление на активи и дейности на капиталовите пазари през първите три тримесечия на 2016 г. Възможно е тенденцията да се е пречупила през четвъртото тримесечие на годината със засилването на активността на капиталовите пазари.

Графика 2

Стабилно равнище на възвръщаемост на капитала през 2016 г. поради това, че по-ниските разходи за обезценка компенсират спада на оперативната печалба

(Всички показатели са среднопретеглени, представени като процент от собствения капитал.)

-10% -5% 0% 5% 10% 15% 2015 2016 Оперативна печалба преди обезценка Обезценки Други Възвръщаемост на капитала

Данните за двете години са представени като анюализирани кумулативни данни за третото тримесечие.
Източник: Рамка на FINREP (101 значими институции, отчитащи данни по международните стандарти за финансова отчетност (МСФО) на най-високо равнище на консолидация).

Негативното въздействие на намаляващите приходи е смекчено отчасти от по-ниските оперативни разходи (-1%). Намалението на разходите е особено изразено при разходите за персонал (-1,4% на годишна база). С оглед на мерките за преструктуриране, предприети наскоро от няколко банки в еврозоната, тази тенденция може да се запази през следващите тримесечия.

Подобряването на макроикономическите условия има положително въздействие върху разходите за обезценка, които са по-ниски, отколкото през 2015 г.; обезценките по кредити и други финансови активи спаднаха от 5,5% от агрегирания собствен капитал през третото тримесечие на 2015 г.[6] до 4,4% през третото тримесечие на 2016 г. В голямата си част подобрението е съсредоточено в няколко държави, а в някои от останалите кредитните загуби поначало бяха на безпрецедентно ниско равнище. Опитът показва, че банките имат склонност да отчитат по-високи обезценки през четвъртото тримесечие, а това би могло да засегне резултатите по отношение на рентабилността за цялата година.

През 2016 г. рентабилността на банките беше подпомогната от извънредни източници на приходи (3,4% от агрегирания собствен капитал през третото тримесечие на 2016 г.). Еднократните печалби обаче бяха по-ниски спрямо 2015 г. и може да не се повторят през идните тримесечия.


Прилагане на надзорния модел на ЕНМ

Усъвършенстване на методологията на ЕНМ за ПНПО

В резултат от усъвършенстването на методологията за ПНПО се засили корелацията между рисковите профили на банките и техните капиталови изисквания

76% корелация между капиталовите изисквания и рисковите профили

Въз основа на обща методология за най-големите банкови групи в еврозоната през 2016 г. европейският банков надзор проведе за втори път ПНПО. Отново целта беше да се способства за стабилна банкова система, която да е в състояние да финансира устойчиво реалната икономика на еврозоната. Вече постигнатата в надзорния цикъл на 2015 г. хармонизация доведе до осезаеми резултати в това отношение. Въз основа на тези постижения бе усъвършенствана оценката по ПНПО. Усъвършенстването намира отражение в засилена корелация на капиталовите изисквания и рисковите профили на банките (от 68% след ПНПО през 2015 г. до 76% след ПНПО през 2016 г.). Същевременно се запазва общият подход да се съчетават количествени и качествени елементи чрез експертна преценка по зададени параметри. Наред с това методологията на ПНПО бе допълнена, така че да обхване резултатите от проведения през 2016 г. стрес тест за целия ЕС.

Диаграма 2 представя обзор на ПНПО методологията. Актуализация на приложимата брошура за методологията на ЕНМ за ПНПО беше публикувана през декември 2016 г.

Диаграма 2

Методология на ЕНМ за ПНПО, 2016 г.

1. Оценка на бизнес модела 2. Оценка на корпоративното управление и на управлението на риска 3. Оценка на рисковете за капитала 4. Оценка на рисковете за ликвидността и финансирането Жизнеспособност и устойчивост на бизнес модела Адекватност на управлението и на управлението на риска Категории: напр. кредитен, пазарен, оперативен риск и лихвен риск в банковия портфейл Категории: напр. краткосрочен ликвиден риск, устойчивост на финансирането Решение по ПНПО Количествени капиталови мерки Количествени ликвидни мерки Други надзорни мерки Обща ПНПО оценка  холистичен подход Оценка + обосновка/основни заключения

СНЕ осигуриха основните входящи данни за ПНПО, като подложиха на оценка всеки от следните четири елемента за съответните си банки: бизнес модел, корпоративно управление и управление на риска, рискове за капитала и рискове за ликвидността и финансирането.

Методологията на ЕНМ за ПНПО беше усъвършенствана през 2016 г.

През 2016 г. беше усъвършенствана ПНПО методологията за оценка на корпоративното управление и управлението на риска, въз основа на обширния тематичен преглед на управлението на риска и склонността към риск[7], извършен от СНЕ през 2015 г.

Диаграма 3

Насоките по Стълб ІІ не се включват в изчислението на максималната сума за разпределяне (МСР)

Стълб І (минимални изисквания) Изисквания по Стълб ІІ Предпазен капиталов буфер Антицикличен буфер Буфер за Г- СЗИ Буфер за Д- СЗИ ЕСП2 Насоки по Стълб ІІ Прилага се максималното1 Праг за ограничаване на МСР

1) Типичен случай; възможни са специфики на изчислението в зависимост от прилагането на член 131, параграф 15 от ДКИ IV от държавата членка
2) Буфер за системен риск
Забележки: Мащабът не е точен; прилагане на становището на ЕБО относно МСР и прессъобщение от 1 юли 2016 г.

Освен това през 2016 г. бяха въведени насоките по Стълб ІІ, определени от ЕБО през юли 2016 г.[8] Насоките по Стълб ІІ допълват изискванията по Стълб ІІ и представляват надзорно очакване за капитал на банките над равнището на задължителните капиталови изисквания (минимален и допълнителен капитал) и над съвкупността от капиталови буфери (вж. Диаграма 3). Представлявайки надзорно очакване, насоките по Стълб ІІ не се включват в изчисляването на максималната сума за разпределяне (МСР), регламентирана в член 141 от Директивата за капиталовите изисквания ДКИ IV).

Когато се съставят насоките по Стълб ІІ, се прилага холистичен подход, при който се вземат предвид следните елементи: като цяло, изчерпването на капитала при хипотетичния неблагоприятен сценарий на стрес теста; специфичният рисков профил на отделната институция и нейната чувствителност към стрес сценариите; настъпили междувременно промени в рисковия профил на институцията след крайната дата за целите на стрес теста; мерки, предприети от институцията за редуциране на чувствителността към риск.

Макар че от банките се очаква да изпълнят насоките по Стълб ІІ, неизпълнението им не предизвиква автоматични ограничения. Ако дадена банка не изпълни насоките за нея по Стълб ІІ, банковият надзор в ЕЦБ предприема корективни мерки, прецизирани според индивидуалните обстоятелства на банката.

Търсенето на базов собствен капитал от първи ред по ПНПО остава стабилно за 2017 г.

Резултатите от ПНПО за 2016 г. задържат общото търсене на базов собствен капитал от първи ред (БСК1) за 2017 г. на същото равнище като в предходната година. При равни други условия настоящото търсене на капитал в системата представлява и индикация за бъдещето.[9] В редица конкретни случаи търсенето на БСК1 по ПНПО се промени в отражение на развитието на рисковия профил на съответните институции. В ПНПО 2016 капиталът се измести от Стълб ІІ (както беше през 2015 г.) към нововъведените насоки по Стълб ІІ, а включването на недокрай въведената част на предпазния капиталов буфер беше елиминирано. Тъй като насоките по Стълб ІІ не се вземат предвид в съответните изчисления, граничната стойност за МСР намаля от средно 10,2% до средно 8,3%.

В допълнение към капиталовите мерки повече се използват качествени мерки за преодоляване на специфични слабости на отделните институции. Вероятността на тези мерки е в корелация с рисковия профил на банките – колкото по-висок е рискът, толкова по-вероятно е използването на качествени мерки.

ПНПО 2017 – не се очакват съществени промени

Не се очаква методологията за ПНПО на ЕНМ да се промени съществено през 2017 г. Все пак банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да я усъвършенства в съответствие с перспективно насочения си подход за адекватно проследяване на банковите дейности и рискове.


Дейности по други методологии

Задачите и организацията на целевия преглед на вътрешните модели са разписани подробно

109 проверки на вътрешни модели стартираха през 2016 г.

През годината концептуалната работа по вътрешните модели бе съсредоточена върху целевия преглед на вътрешните модели, който започва през 2017 г. В подготовката за него банковият надзор в ЕЦБ:

  • направи представителен и базиран на риска подбор на моделите, които ще бъдат проверени на място;
  • формулира надзорно ръководство за конкретни видове риск и определи техники за проверка за валидирането им;[10]
  • състави организационни разпоредби, за да се справи с нарасналия брой проучвания на вътрешни модели, които ще се извършват на място през следващите години;
  • редовно изпраща на поднадзорните институции актуална информация за проекта;
  • проведе няколко акции за събиране на информация, предоставяйки на значимите институции възможност да дадат принос в подготвителния етап.

Графика 3

През 2016 г. повечето проучвания на вътрешни модели бяха съсредоточени върху кредитния риск

87 16 5 1 0 20 40 60 80 100 120 Кредитен риск Пазарен риск Кредитен риск от контрагента и риск от корекция на кредитната оценка Операционен риск

През последната година стартираха 109 проучвания на вътрешните модели в значими институции и бяха приети 88 решения на ЕЦБ относно вътрешни модели. Броят им вероятно ще се увеличава в бъдеще, когато в рамките на целевия преглед на вътрешните модели бъдат извършени допълнителни проучвания.

Нов напредък е отбелязан в хармонизирането на практиките за оценка на вътрешните модели. Служители на ЕЦБ и НКО представиха европейския банков надзор на европейски и международни форуми по въпроси, свързани с вътрешните модели, и участваха в редица инициативи като например на ЕБО за сравнителен анализ на вътрешните модели.


Кредитен риск: работа по необслужваните кредити

Равнищата на необслужвани кредити са нараснали значително от 2008 г. насам

Необслужваните кредити са особено сериозно предизвикателство за банките. Те са нараснали значително от 2008 г. насам, особено в държавите членки, където през последните години протекоха съществени процеси на икономически корекции. Голямото количество необслужвани кредити понижава рентабилността на банките и ограничава възможностите им да предоставят ново финансиране на икономиката.

6,49% средна претеглена на брутния коефициент на необслужваните кредити на значимите институции

От третото тримесечие на 2016 г. среднопретегленият брутен коефициент на необслужваните кредити на значимите институции е 6,49% спрямо 6,85% през първото тримесечие на същата година и 7,31% през третото тримесечие на 2015 г. Агрегираните данни за значимите институции показват, че наличностите от необслужвани кредити са намалели с 54 млрд. евро между третото тримесечие на 2015 г. и третото тримесечие на 2016 г. (от които 15,59 млрд. евро през третото тримесечие на на 2016 г.). От третото тримесечие на 2016 г. наличностите достигнаха 921 млрд. евро.[11]

54 млрд. евро спад в наличностите от необслужвани кредити между третото тримесечие на 2015 г. и третото тримесечие на 2016 г.

Започвайки с цялостната оценка през 2014 г., ЕЦБ продължава да подпомага преодоляването на проблема с необслужваните кредити посредством непрекъснат надзорен диалог със засегнатите банки.

ЕЦБ помага на банките да се освободят от наследените необслужвани кредити и да не допуснат натрупване на нови

За да бъдат предприети решителни и настойчиви мерки спрямо проблема с необслужваните кредити, през юли 2015 г. европейският банков надзор създаде нарочна оперативна група. Тя включва представители на НКО и ЕЦБ и е председателствана от Шарън Донъри, заместник-управител на Banc Ceannais na hÉireann/Central Bank of Ireland. Целта на оперативната група е да разработи и приложи последователен надзорен подход спрямо институциите с високо равнище на необслужвани кредити.

Въз основа на работата на оперативната група ЕЦБ публикува практически указания за банките относно необслужваните кредити за консултация в периода от 12 септември до 15 ноември 2016 г. На 7 ноември се проведе публично изслушване. В официалния процес на консултацията бяха получени над 700 индивидуални коментара. Те бяха анализирани от оперативната група. Окончателната версия на указанията беше публикувана през март 2017 г. Те представляват важна стъпка към значителното редуциране на необслужваните кредити.

Диаграма 4

Коефициент на необслужваните кредити в еврозоната

< 7% < 25% > 25% 19,82% 2,44%