Какво представляват по-малко значимите институции?

2 август 2024 г.

Всички поднадзорни лица по подразбиране се класифицират като по-малко значими институции. Те стават значими, и по този начин попадат под прекия надзор на ЕЦБ, ако изпълняват поне един от критериите, изброени в Регламента за единния надзорен механизъм (ЕНМ). Тези критерии включват размера на банката, нейната значимост за икономиката на държавата или за ЕС като цяло и значимостта на трансграничната ѝ дейност. Към декември 2023 г. 110 банки са класифицирани като значими институции и около 2000 – като по-малко значими.

Много от по-малко значимите институции предоставят услугите си в рамките на по-малки общности или региони. В тази група попадат например повечето спестовни и кооперативни банки. Освен това по-малко значимите институции може да предлагат по-специализирани услуги и продукти от предлаганите от значимите институции, като например финансиране на покупки на автомобили, ипотечни кредити, кредитиране на специфични сектори и предоставяне на услуги за ценни книжа.

По-малко значимите институции са под надзора на националните си надзорни органи, като ЕЦБ изпълнява ролята на наблюдател, докато значимите институции са под прекия надзор на ЕЦБ. Техният надзор и наблюдение следва принципа за пропорционалност. С това се гарантира, че очакванията и изискванията на надзорния орган са съобразени с размера, системното значение и рисковия профил на поднадзорните банки и че надзорните ресурси са ефективно разпределени. Въпреки това минималните стандарти трябва да се спазват от всички банки и следователно не могат да бъдат отменени поради съображения за пропорционалност.

За да се улесни това пропорционално третиране, банките се класифицират според характеристиките им. Това означава, че разграничението между значими и по-малко значими институции е ключова отправна точка за прилагане на принципа на пропорционалност. Допълнително разграничение между по-малко значимите институции е възможно след въвеждането на малки и несложни институции в резултат на преработения Регламент за капиталовите изисквания (РКИ II). И накрая, специфични за банката характеристики като рисков профил, бизнес модел, трансгранични дейности и размер са допълнителни фактори за диференциране, използвани за определяне на подходящото равнище на надзорна ангажираност (по отношение на честотата, обхвата и дълбочината на надзорните прегледи) и надзорната отчетност.