Какво означава една банка да бъде проблемна или да има вероятност да стане проблемна?
14 юни 2017 г.
Има четири причини, поради които дадена банка може да бъде обявена за проблемна или с вероятност да стане проблемна:
- вече не отговаря на лицензионните изисквания на надзорния орган
- пасивите на банката надвишават активите ѝ
- не е в състояние да изплаща задълженията си, когато станат изискуеми
- нуждае се от извънредна публична финансова подкрепа
Към момента на обявяване на дадена банка за проблемна или с вероятност да стане проблемна трябва да бъде налице едно от посочените по-горе условия или да има вероятност то да бъде изпълнено.
Защо са необходими специални действия, ако една банка бъде обявена за проблемна или с вероятност да стане проблемна?
Като цяло се счита, че несъстоятелност на банка е събитие от първостепенна важност поради съществената роля на банките за икономиката. Те предоставят основни услуги на граждани и на предприятия, като например предлагане на кредити, приемане на влогове и обработване на плащания. Ето защо е важно да се гарантира, че предоставянето на тези услуги ще продължи в случай че банка изпадне в несъстоятелност.
Освен това финансовата система е силно интегрирана. Неотдавнашната финансова криза показа колко бързо и мощно могат да се разпространят проблемите във финансовия сектор, ако не се вземат ефикасни мерки.
Какво става, когато една банка бъде обявена за проблемна или с вероятност да стане проблемна?
След като банката бъде обявена за проблемна или с вероятност да стане проблемна, тя попада под разпореждането на Единния съвет по преструктуриране – орган за преструктуриране, отговарящ за значими банки под европейски банков надзор и за по-малко значими банки с трансгранична дейност. Той решава дали има обществен интерес банката да бъде преструктурирана (в противен случай банката бива ликвидирана) и какви мерки за преструктуриране трябва да бъдат приложени.
Основните цели на преструктурирането са:
- запазване на системно важната част от бизнеса на банката (която при несъстоятелност може да предизвика финансова криза)
- защита на вложителите
- осигуряване на по-нататъшното изпълнение на ключовите функции
- предотвратяване на смущения на пазара
ЕЦБ, която упражнява пряк надзор над около 120 значими банки, си сътрудничи тясно с Единния съвет по преструктуриране по време на процедурата на преструктуриране.
Единен съвет по преструктуриране
Стъпка 1 - Планиране на възстановяването и преструктурирането
Планирането е основен елемент на ефикасното преструктуриране на банките, обявени за проблемни или с вероятност да станат проблемни.
Всяка година от банките се изисква да изготвят планове за възстановяване, които се оценяват от отговарящия за тях надзорен орган (като ЕЦБ отговаря за значимите банки). Плановете за възстановяване конкретизират възможни сценарии, ако банката се изправи пред финансови затруднения, и предвиждат действия, които тя би могла да предприеме, за да продължи да функционира и по този начин да се избегне изпадането ѝ в несъстоятелност. Банка, която изпитва финансови затруднения, може например да увеличи капитала си, да намали планираното кредитиране или да продаде част от активите си.
Планът за преструктуриране, от друга страна, е нещо като „завещание за разпореждане с живота“, което определя как банката би прекратила постепенно дейността си, ако бъде обявена за нежизнеспособна. Целта е да се определят първостепенните функции на банката, да се открият и преодолеят всички пречки, ограничаващи възможностите за нейното преструктуриране, и да се подготви евентуалното му осъществяване. Органът за преструктуриране е отговорен за изготвяне на плана за преструктуриране за всяка банка въз основа на получената информация от банката и от надзорния орган, с който също се правят консултации по време на този процес.
Стъпка 2 - Преструктурирането на банката започва
След като се вземе решение, че дадена банка е проблемна или има вероятност да стане проблемна, Единният съвет по преструктуриране преценява дали има алтернативни мерки от страна на частния сектор, които биха могли да бъдат предприети за предотвратяване на несъстоятелността на банката в разумен срок и дали пристъпване към преструктуриране (вместо ликвидация на банката чрез обичайно производство по несъстоятелност) е в интерес на обществото. С други думи, Единният съвет по преструктуриране преценява дали несъстоятелността на банката би могла, например, да причини финансова нестабилност или смущения на пазара.
Ако Единният съвет по преструктуриране реши, че няма приемливи алтернативни мерки от страна на частния сектор и че преструктурирането отговаря в най-голяма степен на обществения интерес, той може да приеме план за преструктуриране.
Единния съвет по преструктуриране разполага с набор от различни инструменти за преструктуриране:
- части от банката могат да бъдат продадени
- части от банката могат да бъдат прехвърлени на временна структура („мостова банка“), за да се гарантира, че банковите услуги за клиентите няма да бъдат прекъснати.
- определени активи и пасиви могат да бъдат прехвърлени на „лоша“ банка
- пасивите на банката могат да бъдат премахнати или намалени посредством рекапитализация чрез вътрешни източници
Какво се случва, ако имам депозит в банка, която е обявена за проблемна или с вероятност да стане проблемна?
Във всяка държава членка има схема за гарантиране на депозити, чрез която на вложителите се изплащат техните депозити, ако банката им е изпаднала в несъстоятелност и вложенията им вече не са налични. Защитени са депозити до 100 000 евро. Всички банки са задължени да участват в тази схема и да правят вноски в нейния фонд.