Проучванията на вътрешните модели имат за цел да оценят дали вътрешните модели, използвани от банките за изчисление на капиталовите изисквания, са в съответствие с правните норми. Те могат да бъдат извършени по искане на дадена банка (във връзка с първоначално одобрение, съществена промяна, разширения в обхвата, въвеждане, постоянна частична употреба или връщане към по-опростени подходи) или да бъдат инициирани от ЕЦБ.
Щом проучването завърши, се изготвят решения относно използването на вътрешни модели. Преди да станат окончателни, решенията трябва да бъдат одобрени от Надзорния съвет и приети от Управителния съвет на ЕЦБ съгласно процедурата при липса на възражения.
В Ръководството на ЕЦБ за проверките на място и проучванията на вътрешните модели се разяснява общата рамка и приложимата процедура за проучванията на вътрешните модели.
Ръководство за проверките на място и проучванията на вътрешните модели
То се допълва от Ръководството на ЕЦБ за вътрешните модели, чиято основна тема е съдържанието на проучванията (вж. съответния раздел по-долу).
Проучванията на вътрешните модели оценяват дали дадена банка изпълнява изискванията за използване на вътрешни модели. В тези проучвания по-конкретно:
В началото на подготвителната фаза на дадено проучване на вътрешните модели трябва да се потвърди, че всички участници са на разположение и в готовност (вж. също раздела Подаване на заявления, свързани с вътрешните модели).
Процедурата за самото проучване е представена в графиката по-долу (за подробно описание вижте Ръководство за проверките на място и проучванията на вътрешните модели).
Ръководство за проверките на място и проучванията на вътрешните модели
Ръководството на ЕЦБ за вътрешните модели осигурява прозрачност относно начина, по който ЕЦБ тълкува действащото законодателство на ЕС и национално законодателство, и нейните намерения относно прилагането му, когато оценява дали банките изпълняват правните изисквания. Първоначално разработено в контекста на проекта за целеви преглед на вътрешните модели (ЦПВМ), ръководството е гръбнакът на методологията за извършването на проучвания на вътрешните модели на място, разработена от ЕЦБ като част от този проект. Поради тази причина то има важен принос за хармонизиране на надзорните практики в целия ЕНМ и в крайна сметка за осигуряване на условия на равнопоставеност за значимите институции, които използват вътрешни модели.
Ръководството на ЕЦБ за вътрешните модели се състои от четири глави (общи въпроси, кредитен риск, пазарен риск и кредитен риск от страна на контрагента), които бяха подложени на публична консултация през 2018 г.
Ръководството не бива да се тълкува като надхвърлящо рамките на действащото законодателство на ЕС и национално законодателство и няма за цел да го замени, да вземе превес над него или да му окаже въздействие.
Актуализирано Ръководство на ЕЦБ за вътрешните модели
За да спомогне за съгласуван подход към свързаните с вътрешни модели заявления в целия ЕНМ, банковият надзор в ЕЦБ публикува набор от документи и процедури, които значимите банки се насърчават да използват, когато изпращат на ЕЦБ такива заявления.
По-долу са предоставени формуляри и насоки относно процедурата преди и в хода на кандидатстването, както и връзки към набора документи, които следва да се използват за уведомяване на ЕЦБ относно всякакви несъществени промени на модел или разширяване на обхвата му – както запланувани, така и вече въведени.
Изисква се банките, които кандидатстват за първоначално одобрение на модел или уведомяват за съществена промяна или разширяване на обхвата му, недължащи се на изпълнение на предишно задължение:
Според Регламента за капиталовите изисквания компетентният орган трябва да одобри съществените разширения в обхвата и промени на вътрешните модели за кредитен, операционен и пазарен риск. Европейската комисия прие регулаторни технически стандарти (РТС) за оценка на степента на същественост на разширения в обхвата на моделите и на промени във вътрешнорейтинговия подход за кредитен риск, в усъвършенствания подход за измерване за операционен риск и в подхода на вътрешните модели за пазарен риск. Въз основа на тези РТС разширенията в обхвата и промените във вътрешните модели се категоризират или като съществени и изискващи предварително одобрение от компетентния орган, или като несъществени и изискващи предварително или последващо уведомяване.
Що се отнася до кредитния риск от страна на контрагента, действащата версия на Регламента за капиталовите изисквания не налага приемането на сходни РТС за метода на вътрешните модели (IMM) и усъвършенствания метод за изчисляване на риска от корекция на кредитната оценка (A-CVA). Поради тази причина ЕЦБ публикува Ръководство относно оценката на степента на същественост (EGMA), което помага на значимите институции в тяхната самооценка на степента на същественост на промените и разширенията в обхвата на моделите IMM и A-CVA според приложимата правна рамка. Това ръководство няма за цел да замени приложимото законодателство на ЕС и национално законодателство, да вземе превес над него или да му окаже въздействие по какъвто и да било начин. Освен това трябва да се има предвид, че ЕБО може да регулира тази област, като приеме насоки въз основа на член 16 от Регламента за ЕБО или приеме РТС въз основа на бъдещо законодателство на ЕС.
Ръководство на ЕЦБ относно оценката на степента на същественост (EGMA)