Борба с изпирането на пари
Законодателните органи на ЕС са предприели редица стъпки, за да изяснят и засилят важната връзка между борбата с изпирането на пари/финансирането на терористична дейност и пруденциалните въпроси, а също и за да допълнят съществуващата правна рамка на Съюза. Тези стъпки включват изменения на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ), в които още по-ясно се очертава връзката между пруденциалния надзор и надзора над борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризма и които налагат пруденциалните надзорници да предприемат действия при информация, свързана с борбата срещу изпиране на пари и финансиране на терористична дейност (за повече подробности вж. Становище на Европейския банков орган относно съобщенията до поднадзорните лица във връзка с рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, в пруденциалния надзор).
Освен това Съветът на Европейския съюз прие План за действие за борба с изпирането на пари. В него са изложени редица цели заедно с конкретни действия и срокове и е подчертана необходимостта от по-ефикасен надзор над борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Въпреки че националните органи за борба с изпирането на пари и финансирането на терористична дейност продължават да се ползват с изключителната компетентност да извършват надзор над спазването от страна на финансовите институции на изискванията в тази област, в плана за действие се посочва, че подобряването на обмена на информация и сътрудничеството между тях и пруденциалните надзорни органи, особено между различните държави, би изиграло ключова роля за постигането на ефикасен надзор.
В този контекст, изпълнявайки задачите си по пруденциалния надзор, банковият надзор в ЕЦБ предприема действия при опасения, свързани с изпирането на пари и финансирането на терористична дейност, които биха могли да засегнат сигурността и устойчивостта на дадена институция. Този вид опасения – особено произтичащите от оценки на органите за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, свързани с отделни институции – ще бъдат взети предвид в процеса по пруденциален надзор. Това ще стане по-специално, но не само, както следва:
- при издаването на лицензи с оглед на степента, до която бизнес моделът на заявителя, предложените системи за управление на риска и механизмите на контрол, както и пригодността на неговите акционери, членове, управителен орган, висше ръководство и лица на ключови позиции могат да доведат до рискове, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма;
- като част от текущия надзор в оценката на придобивания на квалифицирани дялови участия и в оценката за надеждност и пригодност на управителния орган;
- в контекста на процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) като част от прегледа на рисковете, бизнес моделите, кредитните операции, административното управление и вътрешното управление на риска;
- в контекста на предприемане на всякакви административни мерки от пруденциален характер и по-специално при налагането на санкции или предприемането на действия за отнемане на лиценз, като по този начин се гарантира, че слабостите, свързани с борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, които имат пруденциално въздействие, се отчитат при прилагането на мерки и упражняването на правомощия за пруденциален надзор с цел премахване на този вид опасения.
Предвид всичко това много важна е постоянната необходимост от тясно сътрудничество и засилен обмен на информация между пруденциалните надзорници и компетентните органи за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма в ЕС и извън него. Причината за това е, както беше посочено по-горе, че пруденциалните надзорници ще използват за своите надзорни дейности информацията, с която разполагат органите за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, а те на свой ред ще използват сведенията, получени от пруденциалните надзорници, при формирането на подхода си към надзора на институции във връзка с борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Съсредоточаването единствено върху регулацията и надзора няма да бъде достатъчно за успешно справяне с изпирането на пари и финансирането на тероризма във финансовия сектор. Водеща за това е ролята на институциите. Те първи трябва да се уверят, че не са използвани за такива цели и че ръководството им обръща достатъчно внимание на този вид проблеми. В този смисъл институциите трябва, наред с всичко останало, да бъдат сигурни, че членовете на управителния им орган и висшето ръководство по всяко време се ползват с достатъчно добра репутация и притежават необходимите познания, умения и опит, за да изпълняват задълженията си. Освен това институциите са длъжни да се уверят, че имат подходящо административно управление и управление на риска, които им позволяват да идентифицират, оценяват и управляват рисковете, на които са или могат да бъдат изложени, включително рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма.