Мерки срещу изпирането на пари
Въпреки че надзорните задачи на ЕЦБ изрично изключват надзора в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм (AML/CFT), те могат да породят значителни рискове за сигурността и стабилността на банките. Това е причината да вземаме предвид такива рискове в нашия пруденциален надзор.
Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ) изяснява връзката между пруденциалния надзор и надзора в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, и изисква от органите за пруденциален надзор да предприемат действия при наличието на такава информация. По-конкретно ДКИ въвежда изрично задължение за сътрудничество между органите за пруденциален надзор, надзорните органи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм и звената за финансово разузнаване. По този начин се улеснява ефективният и ефикасен надзор и координираните действия по надзора, когато е необходимо.
През 2024 г. Съветът на Европейския съюз прие нов законодателен пакет, с който за първи път се хармонизират европейските правила за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, за да се защитят гражданите и финансовата система на ЕС. Пакетът включва регламент за създаване на нов орган на ЕС за борба с изпирането на пари (Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм – ОБИП), който ще има преки и непреки надзорни правомощия по отношение на високорисковите задължени субекти във финансовия сектор.
През юни 2025 г. ЕЦБ сключи меморандум за разбирателство с ОБИП, в който се определя как ще работим съвместно. В него се определят принципите за обмен на информация и редовно сътрудничество по политики и стандарти.
Надзорът за съответствие на финансовите институции с изискванията за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм остава изключителна компетентност на съответните органи. При все това опасенията по отношение на изпирането на пари или финансирането на тероризъм – особено произтичащите от оценките на ОБИП и съответните национални органи за рисковете, свързани с отделни институции – се вземат предвид в процесите на пруденциален надзор, по-специално:
при издаването на лицензи и оценките за надеждност и пригодност – с оглед на степента, в която бизнес моделът на заявителя, предложените системи за управление на риска и механизмите за контрол, както и пригодността на акционерите, членовете, управителния орган, висшето ръководство и лицата на ключови позиции могат да доведат до рискове, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризъм;
като част от текущия надзор и процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) при прегледа на рисковете, когато рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм са свързани с бизнес модели, кредитни операции, административно управление и вътрешно управление на риска;
когато се предприемат каквито и да е административни мерки от пруденциален характер, по-специално при налагането на санкции или предприемането на действия за отнемане на лиценз, като по този начин се гарантира, че слабостите, свързани с борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм, които имат пруденциално въздействие, се отчитат при прилагането на мерки и упражняването на правомощия за пруденциален надзор с цел премахване на този вид опасения.
В този контекст тясното сътрудничество и обменът на информация между органите за пруденциален надзор, ОБИП и националните органи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм продължават да бъдат от съществено значение. Причината за това е, че пруденциалните надзорници използват за своите надзорни дейности информация, с която разполагат органите за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм, а те на свой ред използват сведения, получени от пруденциалните надзорници, при формирането на подхода си към надзора на институциите във връзка с борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм.
Съсредоточаването единствено върху регулацията и надзора няма да бъде достатъчно за успешно справяне с изпирането на пари и финансирането на тероризъм във финансовия сектор. Преди всичко институциите са тези, които трябва да се уверят, че не са използвани за такива цели и че ръководството им обръща достатъчно внимание на въпросите, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризъм.
За тази цел институциите трябва по всяко време да гарантират, че членовете на техния ръководен орган и висшето ръководство са с достатъчно добра репутация и притежават достатъчно знания, умения и опит, за да изпълняват задълженията си. Институциите са също така длъжни да се уверят, че имат подходящо административно управление и управление на риска, които им позволяват да идентифицират, оценяват и управляват рисковете, на които са или биха могли да бъдат изложени, включително рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризъм.