Често задавани въпроси...

… за единния надзорен механизъм

Какво представлява единният надзорен механизъм?
Единният надзорен механизъм (ЕНМ) представлява нова рамка за банков надзор в Европа. Той включва ЕЦБ и националните надзорни органи на участващите държави от ЕС. Неговите основни цели са:
  • да осигурява сигурността и стабилността на европейската банкова система;
  • да засили финансовата интеграция и стабилност в Европа.
ЕНМ е важна стъпка към изграждането на банков съюз в ЕС.
Защо е необходим единният надзорен механизъм?
Един действително европейски надзорен механизъм намалява зависимостта между банките и държавите. Това допринася за възстановяване на доверието към банковия сектор в Европа.

Неотдавнашната финансова криза показа колко бързо и непредотвратимо проблемите във финансовия сектор в една държава могат да се разпространят и да обхванат друга, особено в един паричен съюз, и как тези проблеми могат да засегнат пряко гражданите навсякъде в еврозоната.
Защо именно ЕЦБ поема тези нови задачи?
Наред с правното основание има и редица други причини ЕЦБ да поеме новата задача за банковия надзор:
  • Независимост – Като независима институция на равнище ЕС ЕЦБ осигурява извършването на банковия надзор от перспективата на ЕС. Това намалява неблагоприятната взаимна зависимост между държавите и банките.
  • Компетентност – ЕЦБ вече е натрупала експертни знания в анализа на финансовите институции и пазари. Ето защо тя разполага със средствата и – съвместно с националните надзорни органи – с техническите възможности за изпълнение на тази сложна задача.
  • Разделение на задачите – Организационните принципи, определени в релевантните правни актове, гарантират провеждането на надзора в ЕЦБ независимо от паричната политика.
Какво представлява Рамковият регламент за ЕНМ и защо е необходим? За кого е приложим?
Рамковият регламент за ЕНМ определя правната структура за сътрудничеството с националните надзорни органи, наричани също национални компетентни органи (НКО), в рамките на единния надзорен механизъм (ЕНМ). Той регламентира взаимоотношенията между ЕЦБ и националните надзорни органи и съдържа правила, приложими пряко към банките.
По какъв начин се прилага демократичното задължение за отчетност на ЕЦБ за новите ѝ задачи?
Въведени са редица механизми за отчетност, така че ЕЦБ да изпълнява демократичното си задължение за отчетност по отношение на надзорните си задачи. Те включват:
  • редовно представяне на доклади пред Европейския парламент, Съвета на ЕС, Европейската комисия, Еврогрупата и националните парламенти на участващите държави членки на ЕС;
  • одити, извършвани от Европейската сметна палата;
  • правен контрол от страна на Съда на ЕС.

Практическите аспекти на упражняването на демократична отчетност са уредени от Междуинституционалното споразумение между ЕЦБ и Европейския парламент и от Меморандум за разбирателство между ЕЦБ и Съвета на ЕС.

Отчетност
Как избягва ЕЦБ потенциални конфликти на интереси между
надзорните си задачи и задачите по паричната политика?
Надзорните задачи и задачите по паричната политика се изпълняват независимо едни от други, а органите на ЕЦБ за вземане на решения обсъждат въпросите на паричната политика и свързаните с надзора въпроси на отделни заседания.

Освен това организационното отделяне на служителите, които участват пряко в задачите по паричната политика, служи за избягване на потенциални конфликти на интереси.

… за подготвителната работа

Кога започна да функционира единният надзорен механизъм?
Единният надзорен механизъм (ЕНМ) влезе в действие на 4 ноември 2014 г.

На 15 октомври 2013 г. Съветът на ЕС официално прие Регламента относно единния надзорен механизъм след обсъждане с Европейския парламент. Регламентът за ЕНМ влезе в сила след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Съгласно Регламента за ЕНМ единният надзорен механизъм трябваше да функционира пълноценно най-късно една година след влизането на регламента в сила.
Как се подготви ЕЦБ за новите си задачи?
Изградени са нови организационни структури и те са интегрирани в цялостната организация. Разработени са вътрешни процедури, наети са допълнителни служители, които да изпълняват новите задачи.
Какво представляваше цялостната оценка?
Цялостната оценка беше „профилактичен преглед на финансовото здраве“ на значимите банки в еврозоната и в участващите държави. Тя се състоеше от два взаимно допълващи се стълба:
  • преглед на качеството на активите;
  • стрес тест.
Оценката, която започна през октомври 2013 г. и продължи 12 месеца, обхвана 130 най-големи банки в еврозоната. Тя беше важна стъпка в подготовката на единния надзорен механизъм и имаше три основни цели:
  • прозрачност – всички заинтересовани страни трябва да имат достъп до информация за състоянието на техните банки;
  • корекции – установените проблеми трябва да бъдат разрешени ако и където бъде необходимо;
  • укрепване на доверието – всички заинтересовани страни трябва да са уверени, че банките са фундаментално стабилни и надеждни.
Цялостна оценка

… за банковия надзор

Каква точно е ролята на ЕЦБ?
От ноември 2014 г. ЕЦБ отговаря изключително за основните задачи, свързани с пруденциалния надзор над банките. Наред с всичко останало, тя има правомощията да:
  • издава и оттегля лицензите на всички банки в еврозоната;
  • оценява придобиването на дялови участия и освобождаването от дялови участия в банките;
  • осигурява спазване на всички пруденциални изисквания, определени в правилата за банките в ЕС, и да определя по-високи пруденциални изисквания към банките, когато е необходимо, с цел да защити финансовата стабилност.
Банков надзор
Кои държави участват?

Държави от еврозоната

Държавите от еврозоната участват по подразбиране.

Тясно сътрудничество с държави извън еврозоната

Държави членки на ЕС, чиято парична единица не е еврото, също могат да решат да участват в единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез встъпване на техните национални надзорни органи в „тясно сътрудничество“ с ЕЦБ.

Сътрудничество с държави извън ЕНМ

Що се отнася до неучастващите държави от ЕС и държави извън ЕС, ЕЦБ и съответните национални надзорни органи могат да сключат меморандуми за разбирателство, описващи как ще се провежда сътрудничеството при изпълнение на надзорните задачи.
Кои институции са обект на надзор?
Банкови групи, които се състоят от няколко отделни банки, се разглеждат като една институция.

Пряк надзор

ЕЦБ упражнява пряк надзор над 125 „значими банки“, чийто дял в общите банкови активи в еврозоната е близо 82 %.

Косвен надзор

ЕЦБ упражнява косвен надзор над по-малко значимите банки в участващите държави. В еврозоната техният брой е около 3500. ЕЦБ обаче може по всяко време да вземе решение да поеме прекия надзор над която и да е от тези банки, за да осигури последователното прилагане на високите надзорни стандарти.

Регистър на банките под пряк надзор
Какво определя значимостта на дадена банка?
Решението дали дадена банка е значима се основава на следните фактори:
  • нейния размер;
  • нейното значение за икономиката на държавата, в която се намира, или за ЕС като цяло;
  • значимост на нейната трансгранична дейност;
  • дали институцията е искала или получавала финансова помощ пряко от Европейския механизъм за стабилност или Европейския инструмент за финансова стабилност.
Във всяка участваща държава под прекия надзор на ЕЦБ са по принцип най-малко трите най-значими банки, независимо от абсолютния им размер.

Как мога да съобщя за нарушение на законодателството на ЕС в областта на банковия надзор?
Приканваме Ви да съобщите на ЕЦБ всяко подозрение за нарушение на законодателството на ЕС, свързано с надзорните ѝ задачи. Това включва всякакви предполагаеми нарушения, извършени от поднадзорните банки, националните надзорни органи или самата ЕЦБ. Цялата предоставена информация ще бъде обработена при най-строга конфиденциалност.

Съобщете за нарушение
Задачи като защитата на потребителите и борбата срещу изпирането на пари остават в компетентността на националните органи. Всяко нарушение на законодателството в тези области следва да бъде съобщено на националния надзорен орган.

Национални органи, отговарящи за защитата на потребителите

... за организационните аспекти

Как е организиран единният надзорен механизъм?

Надзорен съвет

За да се осигури разделянето на задачите по надзора и по паричната политика, надзорните задачи на ЕЦБ се планират и изпълняват от Надзорен съвет. Това включва изготвянето на предложения за надзорни решения, които се представят за приемане от Управителния съвет на ЕЦБ.

Нови структурни звена

Изграждането на единния надзорен механизъм (ЕНМ) наложи промени в съществуващата организационна структура на ЕЦБ, включително и създаването на нови структурни звена. Изцяло посветени на банковия надзор са четири нови генерални дирекции и секретариат.

Общи услуги

Вече съществуващи в ЕЦБ функции и обслужващи звена предоставят допълнително подкрепа на ЕНМ. Такива са звената за информационни технологии, човешки ресурси, бюджет, статистика, комуникации, правни услуги и администрация.

Организационна структура на ЕЦБ
Как действа единният надзорен механизъм?
Надзорният съвет, подпомаган от Ръководен комитет, планира и осъществява надзорните задачи на ЕЦБ. Те включват подготвителната работа и представянето на проекти за решения на Управителния съвет на ЕЦБ. Ако Управителният съвет – главният орган на ЕЦБ за вземане на решения – не възрази срещу предложените от Надзорния съвет решения, те се смятат за приети. Текущият надзор над значимите кредитни институции се извършва от съвместни надзорни екипи (СНЕ).

Вземане на решения
Какво представляват съвместните надзорни екипи?

Състав

Съвместните надзорни екипи (СНЕ) са една от основните форми на сътрудничество между ЕЦБ и националните надзорни органи (НКО). За всяка значима банка е сформиран екип от служители на националните надзорни органи, участващи в надзора над тази банка, и служители на ЕЦБ. Екипите се координират от ЕЦБ с помощта на подкоординатор от всеки национален надзорен орган.

Задачи

СНЕ извършват текущия надзор над значимите банки. Техните основни задачи са да извършват анализ на риска в поднадзорното лице или група и да предлагат надзорна програма и подходящи надзорни действия.
Каква е ролята на националните надзорни органи?
Националните надзорни органи, наричани също национални компетентни органи (НКО), работят в тясно сътрудничество с ЕЦБ. Те подготвят и прилагат приетите от ЕЦБ решения. Освен това те извършват пряк надзор над по-малко значимите банки в участващите държави, които са около 3500 на брой само в еврозоната и не са под прекия надзор на ЕЦБ. ЕЦБ обаче може по всяко време да вземе решение да поеме прекия надзор над която и да е от тези банки, за да осигури последователното прилагане на високите надзорни стандарти.

НКО също така отговарят за защитата на потребителите и за борбата с изпирането на пари – задачи, които са извън надзорните задължения на ЕЦБ.

... за защитата на потребителите

Ако имам оплакване от някоя банка, как трябва да постъпя?
ЕЦБ упражнява надзор над банките в еврозоната и в решилите да участват държави. Задачи като защитата на потребителите и борбата срещу изпирането на пари са извън обхвата на задълженията на ЕЦБ и поради това остават в правомощията на националните надзорни органи.

Ако имате оплакване срещу банка, свържете се пряко с банката или отправете оплакването към органа, отговарящ за защитата на потребителите във Вашата държава.

Национални органи, отговарящи за защитата на потребителите
Мога ли да получа от ЕЦБ конкретна информация за моята банка?
Не. Правни разпоредби не позволяват на ЕЦБ да оповестява информация или данни за отделни поднадзорни банки.

Регламент за ЕНМ, член 27, параграф 1
Директива за капиталовите изисквания IV, член 53, член 1 – член 3

Свържете се пряко със своята банка.

Какво прави ЕЦБ, за да бъдат парите ми в безопасност?
Единният надзорен механизъм (ЕНМ) има правомощието да поиска от банките да поддържат повече пари в резерв като спасителна мрежа за в случай на проблеми. Тя може да издава и отнема лицензи за банкова дейност и в някои случаи да налага санкции на банките, ако нарушат правилата. ЕНМ цели да подобри здравето на банките, да ги направи по-устойчиви на сътресения от рода на финансовите кризи и по този начин да поддържа тях стабилни, а Вашите пари – в безопасност.

Ако имате още въпроси, пишете ни на info@ecb.europa.eu или се обадете на телефон +49 69 1344 1300.