ИНТЕРВЮ

„Капиталовите изисквания за банките се стабилизират“

Интервю с Андреа Енрия, председател на Надзорния съвет на ЕЦБ, Надзорен бюлетин

13 ноември 2019 г.

Андреа Енрия, председател на Надзорния съвет на ЕЦБ, твърди, че банките са станали по-устойчиви, а надзорните очаквания се стабилизират, но е възможно следващата буря да е близо. Той също така обяснява какво прави едно сливане успешно и защо ни е нужна повече прозрачност в надзора.

Този месец се навършват пет години от началото на европейския банков надзор. ЕЦБ и цялата система от надзорни органи са в общи линии доста строги към банките по отношение на капиталовите буфери и равнищата на необслужвани кредити. Достатъчно устойчиви ли са банките?

Преди пет години, когато бе поставено началото на европейския банков надзор, банките все още се мъчеха да се справят с наследството от кризата и да подобрят балансите си. Те трябваше да укрепят капиталовите си позиции. Бяха обременени от необслужвани кредити. Срещаха недоверие към надеждността на вътрешните си модели, а следователно и към изчисленията на рисковопретеглените си активи. И трябваше да се справят със слабости в управлението и процедурите за вътрешен контрол. Оттогава сме постигнали много – следкризисният процес на възстановяване вече е към края си, което съответно доведе до стабилизиране на равнището на надзорните изисквания към банките.

Сега най-големите банки в Европа поддържат повече и по-добър капитал – средното съотношение на БСК1 е 14,4%. Като цяло наблюденията ни сочат, че капиталовите изисквания и буфери се стабилизират, а надзорниците все повече съсредоточават вниманието си върху конкретни области на риск в отделните банки. Същевременно равнището на необслужваните кредити намалява с бързи темпове – от приблизително 1 трлн. евро през 2014 г. до по-малко от 600 млрд. евро днес. Въпреки това показателите за качество на активите все още не са се върнали към своите предкризисни равнища и все още изоставаме в сравнение с останалия свят. Независимо от това вървим в правилната посока и банките постигат съгласуваните с надзорниците цели, а често дори ги надхвърлят.

Ето защо моят отговор на първоначалния Ви въпрос е: да, банките са станали по-устойчиви. Банковият сектор в еврозоната обаче все още страда от слаба рентабилност, което е причина за ниски пазарни оценки. Това е отражение и на свръхкапацитета в системата и на опасенията за дългосрочната устойчивост на бизнес моделите. В еврозоната банковата дейност продължава да бъде до голяма степен сегментирана по национален признак, а това възпрепятства допълнително ефективността на банките. И накрая, все още има нужда от подобрения в областта на вътрешното управление и културата на поемане на риск.

Какво може да се направи, за да се подобри рентабилността на банките?

Преди всичко, банките трябва да съсредоточат вниманието си върху областите, в които могат да се усъвършенстват – да повишат разходната си ефективност, да инвестират в технологии, да разработят и приложат по-добри стратегии. Това ще им помогне да увеличат рентабилността си. Ние от своя страна трябва да продължим да им оказваме натиск, например чрез анализ на бизнес моделите. Трябва обаче и да признаем, че на пазарите има пречки от структурен характер, и ние трябва да се опитаме да спомогнем за преодоляването им. Банките, които са рентабилни и в добро състояние, ще могат да се справят по-добре със следващата буря, чиито облаци вече се сгъстяват на хоризонта.

На какво ще обърнат специално внимание надзорниците при проверките на банки в следващите години?

Със сигурност ще продължим с усилията си за подобряване на балансите на банките. Ще предприемем последващи действия във връзка с нашите указания относно необслужваните кредити с цел да помогнем на банките да намалят още повече наличностите от необслужвани кредити и да подобрят провизиите си за бъдещи такива. Ще продължим да работим и за това вътрешните модели, които намират широко приложение в европейските банки, да бъдат достатъчно добри. Те играят важна роля за определянето на капиталовите изисквания, затова банките ще трябва да се справят с всички недостатъци, установени в нашия целеви преглед. И накрая, ще обърнем специално внимание на риска, свързан с търговията, и на оценката на активите, като се съсредоточим най-вече върху сложните инструменти, отчитани по справедлива стойност.

В бъдеще ще работим за ограничаване на рисковете в самия им първоизточник, за да възпрепятстваме разпространението им. През последните месеци събрахме данни за стандартите, които банките прилагат при отпускането на кредити. Ще ги използваме, за да разберем по-добре как банките отпускат кредити и да идентифицираме рисковете в различни бизнес сегменти на кредитните им портфейли, така че да можем да предприемем действия, където е необходимо. Други важни въпроси на дневен ред са рисковете, свързани с информационните технологии и киберсигурността, въпросите, свързани с управлението и вътрешния контрол, както и цялостната устойчивост на бизнес моделите на банките.

Колкото повече избледнява споменът за кризата, толкова по-силен ще бъде натискът да разхлабим регулаторните си изисквания и да отслабим регулаторния натиск върху банките. Нашият надзорен модел доказа, че е изключително ефикасен, затова трябва да го браним с всички сили. Вярвам обаче, че трябва също да предложим план за опростяване. Както преките надзорници, така и банките с недоволство отбелязват, че нашият модел е доста утежнен и невинаги позволява ресурсите да се разпределят според риска. Трябва да положим истински усилия да намалим бремето на спазването на административните разпоредби и да приемем по-гъвкав начин на действие, при условие че така няма да попречим на собствените си цели.

Широко се обсъжда твърде големият брой банки в някои части на Европа и необходимостта от сливания. Твърди се, че автоматично ще поставяте изискване на слетите институции да увеличат капитала си – така ли е? Какви са решаващите фактори за успешни сливания от надзорна гледна точка?

Вярно е, че в европейския банков сектор има свръхкапацитет и това е така от доста време. Вместо да напуснат пазара, множество слаби банки се задържат прекалено дълго и оказват натиск върху маржовете за всички останали. В резултат на това европейските банки не са толкова рентабилни, колкото биха могли да бъдат.

Секторът се нуждае от консолидация. Тя ще помогне за възвръщането на ефективността и за премахването на свръхкапацитета. Полза ще има както от националните, така и от трансграничните сливания – безсмислено е да се обсъжда на теория кой от двата вида е по-желателен. Националните сливания вероятно ще доведат до по-голямо увеличение на ефективността благодарение на съществуващите припокриващи се мрежи на разпределение. Трансграничните сливания биха спомогнали за постигането на по-интегриран европейски банков пазар с по-добра диверсификация на рисковете и по-голяма способност за поемане на сътресения. Най-важно е правилата и политиките да не възпрепятстват банките, когато те правят избор.

Въпреки че съм силен привърженик на консолидацията, задачата на надзорника не е активно да насърчава – или да възпира – каквато и да било форма на банкова консолидация. Вместо това ние, надзорниците, оценяваме жизнеспособността и устойчивостта на сливането от пруденциална гледна точка. Резултатът от едно успешно сливане би бил банка с бизнес модел, който осигурява добро управление, достатъчно капитал и ликвидност, и средства за повишаване на рентабилността. Бих искал да опровергая представата, че ЕЦБ изисква по-високи равнища на капитал от слетите институции. Капиталовите изисквания и буфери отразяват надзорната оценка на бизнес плана във всяка предложена сделка и са средносрочно ориентирани. Нашата цел е не да възпираме, а да подкрепяме ефикасното преструктуриране на слетите институции и да се уверим в устойчивостта на произтичащия от него бизнес модел.

От самото създаване на банковия надзор в ЕЦБ банките изразяват недоволство, че надзорниците изискват прекалено много данни. Какви са ползите от събраните данни и какво можете да направите, за да облекчите отчетната тежест за банките?

Наясно сме, че изискванията за отчетност са свързани с тежест за банките. Те често ни напомнят за този проблем. Вслушваме се в тези напомняния и се отнасяме сериозно към тях.

Смятам, че ЕЦБ положи значителни усилия да осигури пропорционален подход. Обхватът и честотата на нашите изисквания за отчетност се различават в зависимост от размера на банката и рисковия ѝ профил, отразени в нашата надзорна преценка. По правило малките банки предоставят много по-малко данни на надзорниците, отколкото големите – средно 600 единици данни спрямо 40 000 единици данни за най-големите банки. Одобрихме допълнително опростяване на изискванията за отчетност за малките банки, а Европейският банков орган прави по-нататъшни усилия за редуциране на разходите по отчитането за малки, несложни институции съгласно наскоро преработената версия на Регламента за капиталовите изисквания.

Въпреки това има два важни въпроса, по които тепърва трябва да предприемем действия. Първо, колкото и пропорционален да е подходът ни, той все пак може да доведе до прекомерно обременяващи изисквания, когато се комбинира с исканията за отчетност от други органи – в това число националните компетентни органи, макропруденциалните органи и централните банки. Необходима е повече съгласуваност. Второ, в допълнение към редовното отчитане се провежда и извънредно събиране на данни. То е необходимо, за да бъдат обхванати нови рискове или да се задълбочи оценката на вече съществуващите. Извънредното събиране на данни би било полезно за управлението на риска на банките, тъй като би позволило съпоставка с референтни показатели на сходни институции. Въпреки това е необходимо да си подобрим планирането и начина, по който оповестяваме тези инициативи, както и да спазваме известна дисциплина. Точно това и правим в момента.

Говорили сте за необходимостта от подобряване на прозрачността на надзорните оценки. Защо е важно това и докъде могат да стигнат надзорниците, без да нарушават поверителността?

Най-малко две са причините, поради които трябва да бъдем възможно най-прозрачни. Първо, нашите действия биха могли да имат финансови последствия за множество заинтересовани лица. Този въпрос придоби още по-голяма важност, откакто преминахме от рекапитализация чрез финансова помощ към рекапитализация чрез вътрешни източници. При фалит на банка има вероятност инвеститорите и кредиторите да понесат загуби. Това означава, че те трябва да разбират рисковете, които поемат, и да разполагат с достатъчно количество подходяща информация, за да ги оценят.

Второ, ние преследваме обществено значима цел – сигурност и устойчивост на банковия сектор, и то в качеството си на независима институция. Това означава, че за нас е изключително важно да се отчитаме пред обществеността. От нас се изисква да сме прозрачни: длъжни сме внимателно да обясняваме какво вършим, защо го вършим и как го вършим. Нашите принципи, политики и действия трябва да са разбираеми за банките, инвеститорите, кредиторите и обществеността.

Когато обаче става въпрос за конкретни банки, сме ограничени от необходимостта за поверителност. Въпреки това смятам, че системата като цяло може да стане по-прозрачна. От 2021 г. нататък банките ще бъдат длъжни по закон да оповестяват своите изисквания по Стълб II – накратко P2R. Понастоящем тази информация вече се оповестява от около 70% от поднадзорните банки. Това показва, че не сме толкова далеч от целта, но че все още има разлики, които не могат да се оправдаят в една единна юрисдикция. Надявам се, че ще успеем да убедим повече банки да оповестят своите P2R в края на сегашния надзорен цикъл в началото на 2020 г. За да предоставим повече контекст, бихме могли дори да помислим за това да посочим онези оценки на рисковете, които формират P2R.

В по-дългосрочна перспектива следва да се замислим и за по-голяма прозрачност в насоките по Стълб II, които даваме на банките. Това е въпрос, който заслужава сериозно внимание.

Отправяли сте призиви за преразглеждане на стрес тестовете. Какво трябва да се промени и защо?

От кризата насам стрес тестовете са важен инструмент както за надзорниците, така и за банките, но те трябва да бъдат приспособени към следкризисния свят. По време на кризата целта на стрес тестовете беше да се установи размерът на капиталовия недостиг в балансите на банките. Днес като надзорници използваме стрес тестовете най-вече за да идентифицираме уязвимости, които могат да доведат до проблеми в бъдеще. Но стрес тестовете могат също да допринесат за вътрешните дейности на банките по управление на риска, както и да предоставят много подробна информация на участниците на пазара. Тези отделни, потенциално противоречащи си цели направиха днешните стрес тестове доста сложни и ресурсоемки. В тях има и елемент, напомнящ на конкурс за красота – банките се опитват да се представят пред пазарите по възможно най-привлекателен начин, често за сметка на реалистичността. Дойде моментът да се върнем към чертожната дъска и да видим какви подобрения можем да направим.

Преначертавайки стрес тестовете, трябва да се стремим да ги направим възможно най-релевантни и реалистични. Същевременно, в най-добрия случай следва да намалим натоварването на ресурсите както на банките, така и на надзорниците. Ето тези принципи следва да бъдат водещи в преработването на европейските стрес тестове.

В този контекст една от възможностите ще бъде да разделим стрес тестовете на два компонента: банкова перспектива и надзорна перспектива. Банковата перспектива ще представлява до голяма степен неограничен възходящ подход, като всяка банка отчита индивидуалните си особености. Ако се прилага подходящо, тя ще направи резултатите по-реалистични и по-релевантни за управлението на риска на банките. Надзорната перспектива ще представлява ограничен възходящ подход, проверяван чрез низходящи модели. Това следва да доведе до по-голяма съгласуваност между банките. Тя е важна, защото резултатите служат за основа за определяне на капиталовите буфери – насоките по Стълб ІІ. Впоследствие двете перспективи могат да се публикуват заедно, така че пазарите да могат сами да си съставят мнение.

Това е само една идея за възможно бъдещо подобрение – може да има и други такива. Едно обаче е сигурно: трябва да започнем да обсъждаме тези идеи възможно най-скоро.

Брекзит беше отложен, новата дата е 31 януари 2020 г. Вие от своя страна ще дадете ли на банките повече време, за да изпълнят надзорните очаквания към подготовката?

Откакто Обединеното кралство реши да напусне Европейския съюз, ние настояваме банките да направят всичко необходимо, за да се подготвят за Брекзит. Те трябва да се снабдят с всички изисквани лицензи, за да продължат да обслужват клиентите си в ЕС, и трябва да приспособят бизнес моделите си за условията след оттеглянето на Обединеното кралство. Като цяло нашите наблюдения показват, че банките – и онези, които се местят в еврозоната, и установените тук, които имат дейност в Обединеното кралство – бяха доста добре подготвени за Брекзит на 31 октомври.

Независимо от удължението до края на януари нашите надзорни очаквания и вече договорените срокове, в които банките трябва да изпълнят плановете си за Брекзит, остават непроменени. Все така призоваваме банките да въведат целевите си операционни модели, включително да прехвърлят активи и служители и да засилят капацитета си за управление на риск в ЕС. Посланието ни остава същото – като цяло, няма промяна в графика.

Schedule of events

Данни за контакт за медиите