Надзорната такса е сумата, която всяка поднадзорна банка плаща всяка година на ЕЦБ, за да финансира разходите ѝ, свързани с изпълнението на надзорните ѝ задачи и отговорности.
ЕЦБ отговаря за ефикасното и съгласувано функциониране на единния надзорен механизъм (ЕНМ) в неговата цялост, т.е. на значимите банки под нейния пряк надзор и на по-малко значимите банки, над които упражнява непряк надзор. Ето защо всички поднадзорни банки са задължени да заплащат такса.
Те включват:
Надзорната такса на ЕЦБ е свързана с важността и рисковия профил на банката, т.е. с надзорния ѝ статут.
ЕЦБ извършва пряк надзор над значимите банки и затова те трябва да ѝ плащат по-високи надзорни такси.
По-малко значимите банки са обект на пряк надзор от страна на съответните национални надзорни органи и по тази причина те плащат на ЕЦБ по-ниски надзорни такси.
Задълженото лице за таксата служи като звено за контакт с ЕЦБ за цялата комуникация, свързана с годишната надзорна такса.
Всички институции, които плащат такси и са част от банкова група, трябва да определят една банка, заплащаща такса, която ще действа като задължено лице за таксата от името на цялата група.
Банковите групи посочват задължено лице за таксата, като изпратят на ЕЦБ подписано уведомление по пощата или чрез имейл. Такова уведомление е валидно само ако:
Нов формуляр за уведомление за задълженото лице за таксата
Изисква се задължените лица за таксата да изпратят формуляра си не по-късно от 30 септември на съответната година, за да се осигури гладко протичане на процеса на начисляване на таксите.
Ако в дадена банкова група настъпят промени, на ЕЦБ следва да се изпрати ново уведомление за задълженото лице за таксата само ако има промени в:
Задълженото лице за таксата:
В Регламента относно надзорните такси се определят допълнителни подробности кое ще бъде задълженото лице за таксата при поднадзорни групи, заплащащи такса клонове и заплащащи такса кредитни институции.