Определянето на надзорни приоритети за всяка година е важен механизъм за координиране на надзорната дейност в целия единен надзорен механизъм (ЕНМ) по хармонизиран, ефикасен и пропорционален начин. Наличието на ясен комплекс от надзорни приоритети, съобщени по прозрачен начин на обществеността, допринася за засилване на надзорното въздействие върху банките и за цялостното осигуряване на условия на равнопоставеност.

Надзорните приоритети за 2021 г. се опират на оценка на основните рискове и уязвимости в банковия сектор. Пандемията от коронавирус (COVID-19) е безпрецедентно събитие, засягащо реалната икономика и подлагащо на изпитание устойчивостта на европейските банки. В краткосрочен до средносрочен план остава висока несигурността, свързана с окончателния обхват на цялостното въздействие от пандемията.

Банковият надзор в ЕЦБ постоянно подлага на оценка рисковете и може да коригира надзорните си приоритети и действията си според развитието на икономическата среда, в която работят поднадзорните институции. При тези условия банковият надзор в ЕЦБ ще съсредоточи надзорните си усилия занапред върху четири приоритетни области, засегнати съществено от сегашната криза. Четирите приоритетни области за 2021 г. са:

• управление на кредитния риск;
• сила на капитала;
• устойчивост на бизнес моделите;
• институционално управление.

Наред с това през 2021 г. ще се извършват надзорни дейности, свързани с други средносрочни и дългосрочни структурни рискове за европейските банки, които не се отнасят до пандемията от COVID-19. Надзорните органи ще насочат вниманието си и към това доколко банките изпълняват очакванията, посочени в Ръководството на ЕЦБ относно рисковете, свързани с климата и околната среда, към пруденциалните рискове, произтичащи от изпирането на пари, киберрисковете и рисковете, свързани с цифровизацията, както и към подготвеността на банките за заключителния етап на прилагането на Базел III. В зависимост от развитието на кризата някои надзорни дейности може да бъдат коригирани и приспособени към индивидуалния рисков профил на банките.

1 Кредитен риск

Пандемията от COVID-19 и влошаващата се макроикономическа среда ще засегнат пряко качеството на активите на банките, тъй като е вероятно да настъпи по-нататъшно влошаване на кредитното качество, нарастване на броя на кредитополучателите в затруднение и обезценката на кредити. Държавните мерки за подкрепа, включително парични, фискални, регулаторни и надзорни мерки, произведоха желания ефект да предотвратят финансова криза: беше облекчен ликвидният натиск върху банките и кредитополучателите и така проблемите с ликвидността не се превърнаха в проблеми с платежоспособността. Една от поуките от голямата финансова криза, когато с времето се натрупаха необслужвани кредити и задръстиха балансите на банките, е, че е важно разпознаването и разграничаването на чисто временните финансови затруднения, причинени от пандемията, и влошаването на кредити с по-траен икономически характер. Заделянето на подходящи провизии и признаването на загубите преди да са приключили мораториумите и фискалните мерки ще спомогне за избягването на резки сривове и проциклични ефекти, които биха могли да увеличат икономическата цена на пандемията.

В този смисъл е важно да се засилят допълнително инициативите, подети през 2020 г., да се гарантира, че банките са въвели задоволителни практики за управление на риска, така че да идентифицират, измерват и редуцират въздействието от кредитния риск, както и че разполагат с оперативен капацитет да управляват очакваното нарастване на броя на кредитополучатели в затруднение.

Освен това банковият надзор в ЕЦБ ще насочи усилията си към адекватността на управлението на кредитния риск от банките, на свързаните с него операции, наблюдение и отчитане. Особен акцент се поставя не само върху способността на банките да установяват на ранен етап влошаване на кредитното качество и съответно да заделят своевременно достатъчни провизии, но и върху способността им да продължат да предприемат необходимите действия за подходящо управление на просрочията и необслужваните кредити. Съвместните надзорни екипи (СНЕ) ще проверят практиките на банките в тези области и, ако е необходимо, ще се проведат целеви задълбочени проучвания, дистанционни проверки и проверки на място.

2 Сила на капитала

Възможно е повишеното равнище на кредитен риск и потенциалните промени на пазарите да влошат капиталовите съотношения на банките. Ще бъде важно да се осигури адекватност на капиталовите позиции на банките и да се установят специфичните за всяка от тях уязвимости на ранен етап, за да се предприемат действия за коригиране, както е целесъобразно.

Затова е особено важно банките да прилагат надеждни практики за капиталово планиране въз основа на капиталови прогнози, които могат да се приспособяват към бързо променяща се среда, особено в кризисна ситуация. Затова СНЕ ще проверят доколко е подходящо капиталовото планиране на банките и, в тази връзка, ще подложат на критичен анализ адекватността на политиките им за изплащане на дивиденти и обратно изкупуване на акции. Освен това през 2021 г. ще се проведе стрес тестът за целия ЕС, координиран от Европейския банков орган. Той ще бъде важен елемент в оценката на капиталовата устойчивост на банките като част от надзорния диалог за капиталовото планиране.

3 Устойчивост на бизнес моделите

Доходността на банките и устойчивостта на техните бизнес модели все така се намират под натиск от сегашните икономически условия на ниски лихвени проценти, неизползван капацитет, ниска разходна ефективност и конкуренция между банките и от страна на небанкови институции. Пандемията от COVID-19 влошава този натиск.

През 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да полага усилия да анализира критично стратегическите планове на банките и мерките, предприемани от тяхното висше ръководство за преодоляване на недостатъците. Освен това, тъй като пандемията ускори процеса на цифрова трансформация, надзорните органи ще оценяват напредъка на банките в реакцията им към тези тенденции. Когато е уместно, СНЕ ще водят структуриран надзорен диалог с ръководствата на банките относно наблюдението над бизнес стратегиите им.^[1]

4 Институционално управление

Добрите практики в институционалното управление и надеждните механизми за вътрешен контрол имат решаващо значение за редуцирането на рисковете пред банките при нормални условия, и още повече по време на криза. Силата на управлението от страна на ръководния орган е решаващ фактор за преодоляване на кризи и в този смисъл една от приоритетните области на надзора ще бъде оценката на институционалното управление. Наред с това надзорните органи ще продължат да наблюдават адекватността на рамките на банките за управление на риска при криза и способността им да адаптират и прилагат тези рамки по подходящ начин в условията на сегашната криза. Очаква се ръководните органи да имат достъп до информацията за риска, да я оценяват и ефикасно да подлагат на критичен анализ нейната точност. Това се отнася особено за информацията, свързана с практиките за управление на кредитния риск, включително за оперативния капацитет и адекватността на механизмите за формиране на провизии в сегашните условия. Банковият надзор в ЕЦБ ще проверява капацитета на банките за агрегиране на данните за риск и докладването на информацията за риск пред ръководството. Освен това надзорниците ще проследят практиките на банките в управлението на ИТ риска и киберриска, включително рисковете, произтичащи от възлагане на изпълнението на услуги на външни доставчици – трети страни. И накрая, банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да оценява пруденциалното въздействие на рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на терористична дейност, особено що се отнася до рамките на банките за вътрешен контрол.