Често задавани въпроси за общия за ЕС стрес тест през 2018 г.

2 ноември 2018 г.

Каква беше целта на общия за ЕС стрес тест през 2018 г.?

Посредством общия за ЕС стрес тест бе направен анализ как се развиват капиталовите позиции на банките при базов и при утежнен сценарий въз основа на данни от края на 2017 г., за тригодишен период до края на 2020 г.

В резултат от провеждането на стрес теста надзорните органи, банките и други участници на пазара придобиха обща аналитична рамка за съпоставяне и оценка на устойчивостта на банките в ЕС на специфични за държавите икономически сътресения.

Стрес тестът обхвана 48 банки, представляващи 70% от съвкупните банкови активи в Европейския съюз. Като цяло за провеждането на стрес теста отговаряше Европейският банков орган (ЕБО) – той разработи методологията, взе решение за сценариите и за всякакви единични корекции и публикува резултатите в края на процедурата.

Както и през 2016 г. стрес тестът нямаше за цел да служи за изпит, който да бъде издържан или не. Не бяха определени прагове, според които банките да успеят или да се провалят за целите на стрес теста. Констатациите от него ще съставляват част от текущия надзорен диалог. За целта надзорното звено в Европейската централна банка (ЕЦБ) ще използва като отправна информация в процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) както резултатите от качествено естество (качество и навременност в предоставянето на данните от банките), така и количествените резултати (намаление на капитала и устойчивост на банките спрямо неблагоприятни пазарни условия). В контекста на ПНПО резултатите от стрес теста ще се използват и като отправна информация при определянето на надзорните капиталови изисквания към банките.

Кои от банките под надзора на ЕЦБ участваха в общия за ЕС стрес тест, проведен от ЕБО?

От всички 48 банки, включени в проведения под ръководството на ЕБО стрес тест, 33 са под прекия надзор на банковия надзор в ЕЦБ. Обхванати са 70% от банковите активи в еврозоната. На 2 ноември 2018 г., петък, ЕБО публикува индивидуалните резултати за всички 48 банки, както и подробните баланси и данните за експозициите към края на 2017 г.

В добавка към 33-те банки под надзора на ЕЦБ, обхванати в извадката на ЕБО, ЕЦБ проведе успоредно собствен стрес тест (ПНПО стрес тест) на банките, намиращи се под неин пряк надзор, но невключени в извадката на ЕБО.

По-рано през годината ЕЦБ проведе и стрес тест на четири гръцки банки, над които упражнява пряк надзор. Макар че следва същата методология и подход както в общия за ЕС стрес тест, ръководен от ЕБО, ЕЦБ приложи ускорен график, за да завърши теста преди изтичането на третата програма на Европейския механизъм за стабилност за подпомагане на Гърция.

Какъв е цялостният резултат от стрес теста през 2018 г.? Кои бяха основните фактори и как изглеждат те в съпоставка със стрес теста през 2016 г.?

При 33-те банки под прекия надзор на ЕЦБ утежненият сценарий доведе до общо намаление на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1) от 3,8 процентни пункта при завършено изпълнение на регулаторните капиталови изисквания, което означава спад на БСК1 в цялата система от 13,7% в края на 2017 г. до 9,9% в края на 2020 г. Това включва въздействие в размер на 0,3 процентни пункта от първоначалното въвеждане на Международния стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9), който влезе в сила на 1 януари 2018 г. Съответното намаление на капитала е с 0,5 процентни пункта по-голямо, отколкото при стрес теста през 2016 г.

Един от основните фактори, обуславящи резултатите при утежнения макроикономическия сценарий, беше обезценката на кредити. Втори фактор беше сътресение при спреда във финансирането, компенсирано отчасти от положителния ефект от по-високи дългосрочни лихвени проценти. Трети фактор беше съществено сътресение при нетния доход от такси и комисиони, а четвърти – въздействието на сътресения при пазарните цени и ликвидността върху справедливата стойност на портфейлите.

Резултатът при утежнения сценарий е отражение на по-неблагоприятен макроикономически сценарий и въвеждането на МСФО 9. Отражение дава и методологията с по-висока чувствителност към риска. Това свръхкомпенсира ефекта от подобреното качество на активите, особено в резултат на успешното редуциране на обемите на необслужваните кредити (НОК), и ползите от по-стръмното нарастване на дългосрочните лихвени проценти, предвидени в сценария.

Въпреки по-значителното намаление на капитала съвкупното капиталово съотношение от 9,9% БСК1 след теста е по-високо от полученото през 2016 г. – 8,8%. Това е потвърждение, че участващите банки са подобрили устойчивостта си срещу макроикономически сътресения. Стрес тестът обаче разкри и уязвимости при отделни банки, които надзорниците ще проследят.

При 33-те банки под прекия надзор на ЕЦБ утежненият сценарий доведе до намаление на съотношението на ливъридж с 0,98 процентни пункта при завършено изпълнение на регулаторните капиталови изисквания, което означава спад на съотношението на ливъридж от средно 5,11% в края на 2017 г. до средно 4,13% в края на 2020 г.

Очаквате ли капиталовите изисквания в системата средно да нараснат в резултат от стрес теста?

Не очакваме капиталовите изисквания средно да нараснат в резултат от стрес теста. Все пак има развитие на обстоятелствата при някои от компонентите, които автоматично повишават капиталовите изисквания. Това обаче се очакваше и е независимо от стрес теста. Става дума за компоненти на капиталовите изисквания, чието постепенно въвеждане ще продължи и които ще достигнат пълния си размер на 1 януари 2019 г., като например системните буфери, определени от макропруденциалните органи (буфери, приложими към глобални и други системно значими институции, както и буфери за системен риск). Както бе посочено в брошурата за ПНПО за 2016 г. и 2017 г., банките следва да очакват за в бъдеще положителни насоки за капитала по Стълб ІІ (P2G) независимо от постепенното въвеждане на предпазните капиталови буфери.

По какъв начин резултатите от стрес теста ще бъдат взети предвид в ПНПО?

Резултатите от качествено естество на стрес теста ще бъдат взети предвид при определянето на изискването по Стълб ІІ (P2R), особено по отношение на елемента „управление на риска“ в ПНПО.

Количествените резултати, а именно намалението на капитала при хипотетичния утежнен сценарий, служат като отправна точка при определянето на равнището на насоките за капитала по Стълб ІІ (P2G). При определянето на P2G ЕЦБ ще използва широк диапазон от данни. Една от референтните стойности ще бъде резултатът на банката след симулирания утежнен сценарий спрямо коефициент на капиталова адекватност 5,5% – или, в случая на глобални системно значими банки (Г-СЗБ), 5,5% плюс буфера за Г-СЗБ.

Този резултат ще бъде допълнително коригиран нагоре или надолу с отчитането на други фактори. Такива са специфичният рисков профил на отделната институция и нейната чувствителност към стрес сценариите, промените, настъпили междувременно в рисковия ѝ профил след крайната дата за целите на стрес теста (31 декември 2017 г.), и предприетите от нея мерки за редуциране на чувствителността към риск, например чрез продажба на активи. Така резултатите от стрес теста няма да бъдат включени механично в P2G.

Ето защо е невъзможно да се изчисли P2G за дадена институция, като се следва механичен подход и без познаване на тези допълнителни фактори.

Кое е най-важното, което научихме от тазгодишния стрес тест?

Кредитните загуби са обясними най-вече с макроикономическия сценарий. Наличностите от НОК имаха по-незначителна роля в стрес теста през 2018 г., отколкото през 2016 г., заради подобренията в балансите на банките.

При утежнения сценарий въздействието от пълната преоценка въз основа на пазарния риск беше най-силно при Г-СЗБ. От друга страна обаче, положителен аспект са по-високите приходи от клиенти. Тези банки бяха засегнати в по-голяма степен от другите и от въздействието на сътресението върху несигурността на моделите и резервите от ликвидност.

Корекции при криза по дивиденти, купонни плащания по инструменти на допълнителния капитал от първи ред и променливи компенсации (максимална сума за разпределение) съгласно член 141 от Директивата за капиталовите изисквания биха намалили общото въздействие при утежнения сценарий с около 40 базисни пункта.

Стрес тестът принесе и допълнителна важна информация за капацитета на банките за провеждане на стрес тестове и управление на риска. Наред с оценката на качеството и навременността на подаването на данни от банките в хода на стрес теста тази информация ще бъде използвана за ПНПО и за определянето на P2R, както и за планирането на проверки на място и други надзорни дейности.

Стрес тестът също така ни дава възможност да проверим дали банките са предприели успешни мерки за преодоляване на слабостите, установени при предишните стрес тестове, например що се отнася до капацитета им за провеждане на стрес тестове, агрегиране на данни и изработване на модели.

Какво точно бе подложено на проверка при този стрес тест и какви са основните разлики спрямо стрес теста от 2016 г.?

В стрес теста бе подложена на оценка устойчивостта на банките срещу неблагоприятно развитие на обстоятелствата на пазарите. За тази цел бе анализиран начинът, по който се развива капиталовата им позиция при допускане за статичен баланс за тригодишния период от края на 2017 г. до края на 2020 г., при базов и при утежнен сценарий. Базовият сценарий беше в съответствие с декемврийските прогнози, публикувани от ЕЦБ, а в утежнения се допускаше материализирането на четири системни риска, за които бе счетено, че представляват най-съществените заплахи за стабилността на банковия сектор в ЕС. Рисковете бяха следните:

1. рязко и значително преоценяване на рисковите премии на глобалните финансови пазари;
2. порочен кръг между слаба рентабилност на банките и нисък номинален растеж в резултат от спад в икономическата активност в ЕС;
3. опасения по отношение на устойчивостта на публичния и частния дълг в контекста на потенциално преоценяване на рисковите премии и нараснала политическа несигурност;
4. ликвидни рискове в небанковия финансов сектор и потенциален ефект на пренос към финансовата система като цяло.

В стрес теста бе подложено на оценка въздействието от двигателите на риска върху платежоспособността на банките. От банките се изискваше да подложат на стрес един и същи набор от рискове (кредитен риск, включително секюритизации; пазарен риск и кредитен риск от страна на контрагента; операционен риск, включително риск, свързан с бизнес практиките). Освен това се изискваше те да изследват ефекта от сценариите върху нетните приходи от лихви и да подложат на стрес печалбата и загубата, както и елементи на капитала, необхванати от другите типове риск.

За банките, прилагащи МСФО, в предвижданията в стрес теста беше отчетено въвеждането на МСФО 9 на 1 януари 2018 г. В тях бяха взети предвид и разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/2395 относно преходните разпоредби за смекчаване на ефекта от въвеждането на МСФО 9. Образците за оповестяване, публикувани от ЕБО, включват и въздействието от първоначалното въвеждане на МСФО 9.

Как участва ЕЦБ в подготовката за стрес теста?

ЕЦБ подпомогна подготовката на общия за ЕС стрес тест, като допринесе за разработването на методологията на ЕБО и осигури базовия сценарий.

Този сценарий отразяваше макроикономическата динамика при нормални условия, вземайки предвид прогнозите, изготвени от Евросистемата, Международния валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Освен това в рамките на цялостната координация на Европейския съвет за системен риск ЕЦБ допринесе за изработването на утежнения сценарий за стрес теста.

Каква е ролята на ЕЦБ в провеждането на стрес тестовете под ръководството на ЕБО?

В цялостната рамка на общия за ЕС стрес тест, координиран от ЕБО, ЕЦБ отговаря за процеса на осигуряване на качеството при банките, които са под неин пряк надзор. Основната цел на тази задача, изпълнявана съвместно от ЕЦБ и националните компетентни органи, е да се осигури правилното прилагане на общата методология, изработена от ЕБО.

Успоредно с общия за ЕС стрес тест банковият надзор в ЕЦБ провежда ПНПО стрес тест за банките под неин пряк надзор, които не са включени в извадката на ЕБО. В този стрес тест се използва методология, съгласувана с тази на ЕБО, но се отдава дължимото внимание на по-малкия размер и сложност на участващите институции.

Как осигурява ЕЦБ пропорционалност в стрес тестовете?

Пропорционалността вече е взета предвид в методологията и образците на ЕБО. Това намира отражение във факта, че по-малките и не толкова сложни банки могат да прилагат по-прости подходи и от тях се изисква докладването на по-малък набор от данни.

При ПНПО стрес теста банковият надзор в ЕЦБ прилага принципа на пропорционалност към по-малките и не толкова сложни банки, като използва по-прост подход и по-малко строги прагове за докладване.

Кои са основните характеристики на утежнения сценарий, използван в стрес теста през 2018 г., и доколко беше той реалистичен?

Утежненият сценарий в стрес теста през 2018 г. се основаваше на последователни и силно неблагоприятни макроикономически условия. Те включваха свиване на брутния вътрешен продукт (БВП) в цялата еврозона с 2,4%, ценови шок при недвижимите имоти в размер на 17% и спад от 31% в цените на акциите.

Този сценарий отразяваше основните системни рискове, идентифицирани в началото на процедурата. Ето какво включваха те: рязко и съществено преоценяване на рисковите премии на глобалните финансови пазари; порочен кръг между слаба рентабилност на банките и нисък номинален растеж; опасения по отношение на устойчивостта на публичния и частния дълг; ликвидни рискове в небанковия финансов сектор с потенциален ефект на пренос към финансовата система като цяло.

Що се отнася до реалистичността, утежнените макроикономически сценарии за стрес тестовете трябва да бъдат сурови, но правдоподобни, за да се осигури надеждност на резултатите.

Калибрирането на сценария на ЕБО се опираше на основните рискове за финансовата стабилност, които бяха считани за релевантни при задействането на стрес теста. Сценарият отразяваше правдоподобна конфигурация от събития, макар че подобно съчетание от негативни сътресения би било рядкост.

Така например, за повечето държави основните компоненти на макроикономическия сценарий за стрес теста през 2018 г. бяха по-тежки, отколкото за теста през 2016 г. Бе направено допускане за тежка глобална макроикономическа криза с продължителност две до три години. В сценария бе моделирано глобално сътресение, засягащо по различни начини европейските икономики. Ето защо резултатите следва да се тълкуват като обусловени от съчетание от държавен риск и специфичен за индивидуалната банка риск.

Сценарият за 2018 г. трябваше да бъде изработен по-рано, отколкото за стрес теста през 2016 г. Причината беше по-ранното провеждане на стрес теста за гръцките банки, отколкото за останалите, както и че основната му част продължи по-дълго заради въвеждането на МСФО 9. Независимо от това сценарият имаше достатъчно широк обхват, така че да покрие редица непредвидени обстоятелства. Това важи с особена сила, като се има предвид, че по същество сценарият не е прогнозно мероприятие, а процес на допускания, чиято цел е да разкрие уязвимости, имащи значение при оценката на банките, макар че базисните рискове могат да се материализират по различни начини.

Какво сравнение може да се направи между стрес теста през 2018 г. и стрес тестове в други държави?

Независимо от наличието на редица методологични различия в рамките на различните стрес тестове, като цяло резултатите от ръководения от ЕБО тест са в общи линии съпоставими с тези от неотдавнашни стрес тестове в други държави.

Ако например сравним утежнения сценарий на ЕБО 2018 с този на Подробния анализ и преглед на капитала (CCAR) на Федералния резерв на САЩ от 2018 г., тежестта на сценария на ЕБО за вътрешната икономика попада между утежнения и силно утежнения сценарий на CCAR. Тежестта на утежнения сценарий за вътрешната икономика в ЕБО 2018 е сравнима с тази на годишния цикличен сценарий за 2018 г. на Bank of England. Тя е сравнима и със стрес теста за еврозоната на Програмата за оценка на финансовия сектор, публикуван от МВФ през юли 2018 г.

Отразява ли стрес тестът потенциалното въздействие на изхода от референдума в Обединеното кралство относно членството в ЕС? Бяха ли взети предвид последиците от сценария с непостигане на споразумение?

Елементи на базовия сценарий отразяваха средно положение от диапазон възможни последици от Брекзит за търговските отношения на Обединеното кралство с ЕС.

Утежненият сценарий беше значително по-суров от прогнозите на анализаторите за негативното въздействие от Брекзит върху икономиката на еврозоната. Не беше включено допускане за еднократно събитие като Брекзит. При утежнения сценарий обаче прогнозите за БВП на еврозоната бяха по-тежки за всяка година от хоризонта на стрес теста от предвижданите от анализаторите негативни последици от Брекзит за растежа на БВП.

Утежненият сценарий включваше широк диапазон от макроикономически рискове, които биха могли да бъдат свързани с Брекзит. Един от основните фактори в утежнения сценарий се отнасяше до политическа несигурност (включително свързано с Брекзит развитие на събитията). Допускането беше, че тази несигурност, наред с всичко останало, ще предизвика неблагоприятно сътресение за доверието в развитите икономики в началото на прогнозния период.

Не бяха разгледани изрично последици от сценарий без постигане на сделка, но потенциалните последици за икономическия растеж бяха в общи линии обхванати в утежнения сценарий, в който за Обединеното кралство бе включено допускане за цялостно и тежко влошаване на всички основни икономически и финансови променливи. Брекзит обаче би могъл да има тежки последици за отделни банки.