Какво представляват необслужваните кредити?

12 септември 2016 г. (актуализация - 14 януари 2021 г.)

Един от приоритетите в надзорната работа на ЕЦБ е да предотвратява и преодолява появата на необслужвани кредити в европейската банкова система. Какво представляват тези кредити и защо са лоши?

Да видим първо какво представлява банковата дейност. Една от основните задачи на банките е да предоставят кредити, позволяващи на фирмите да инвестират и да създават работни места, а на гражданите - да купуват неща като автомобили или жилища. Банката печели от лихвата, която получава по тези кредити.

Докато кредитополучателят запазва доброто си финансово състояние и изплаща договорените вноски и лихви според плана, кредитът се нарича обслужван. Винаги има обаче риск фирмата или частното лице да не може да плати вноските си в договорения срок. Ако това се случи или изглежда вероятно да се случи, банката трябва да класифицира кредита като необслужван. Необслужваните кредити често са наричани също „лоши кредити“.

Кога един кредит става необслужван?

Кредит става необслужван, когато са налице признаци, че има вероятност кредитополучателят да не го изплати, или когато са минали над 90 дни без той да погаси договорените вноски. Това може да се случи, ако човек загуби работата си и съответно не може да изплаща ипотеката си, както е било договорено, или когато фирма е изправена пред финансови трудности.

Банките трябва да следят внимателно отпуснатите кредити и да идентифицират на ранен етап онези, които са изложени на риск да станат необслужвани. Това се нарича „признаване на необслужваните кредити“.

Защо са лоши необслужваните кредити?

За банките необслужваните кредити са нещо рутинно, тъй като, за съжаление, често се случва хората да остават без работа, а фирмите – да изпадат във финансови затруднения. Но те винаги означават разходи за банките, затова те трябва да поддържат колкото може по-ниско равнището на лошите кредити.

Два са начините, по които необслужваните кредити пречат на банките. Те намаляват рентабилността им, тъй като генерират загуби, които намаляват печалбата на банките от отпускането на кредити. Освен това, за да се подготвят за тези загуби, банките трябва да осчетоводяват провизии. Това означава да заделят средства, с които да покрият очакваните загуби. Така тези пари вече не могат да се използват за отпускането на нови кредити или за поемането на други загуби. Това допълнително намалява печалбите на банките и ги прави по-слаби.

Банка с твърде много необслужвани кредити не е в състояние да осигурява адекватно на фирмите кредитите, които са им нужни за инвестиции и за създаване на работни места. Ако това се случи на много банки в по-голям мащаб, може да бъде засегната цялата икономика.

Как може дадена банка да избегне натрупването на необслужвани кредити?

На първо място, банките трябва поначало да избягват да отпускат прекалено рискови кредити. Те трябва да следват солидни критерии за кредитиране и да оценяват внимателно кредитоспособността на кредитополучателите, за да е сигурно, че отпускат кредити само на клиенти, които е вероятно да ги изплатят.

Важно е също да е налице надеждна система за наблюдение, така че банката да установи на ранен етап, че даден кредитополучател е изправен пред финансови затруднения. Тогава тя все още разполага с инструменти за преодоляване на ситуацията. В някои случаи просто да бъде уведомен клиентът за финансовото му състояние може да е достатъчно, за да се предотврати превръщането на кредита в необслужван.

Банките трябва също така да заделят на достатъчно ранен етап достатъчни провизии.

Кризата с коронавируса ще доведе ли до повече необслужвани кредити?

Кризата с коронавируса причини безпрецедентно сътресение в икономиката и много фирми едва успяват да просъществуват. Не всички от тях ще преживеят кризата и не всички домакинства ще могат да си изплатят кредитите, изтеглени преди или по време на пандемията. Това означава, че увеличение на необслужваните кредити е неизбежно, тъй като не всички ще бъдат изцяло погасени.

За да се сведе до минимум това увеличение, ЕЦБ нееднократно подчертава, че дори и в трудни времена банките трябва да кредитират само клиенти, които е вероятно да изплатят дълга си. Освен това тя напомня на банките да следят внимателно рисковете, за да могат отрано да идентифицират и да предприемат мерки по отношение на необслужваните кредити.

Надзорът. Как работи? Създават ли мерките за подпомагане в ситуация на пандемия предприятия зомбита?

Какво може да направи една банка, за да намали големите си наличности от необслужвани кредити?

Освен да формират достатъчно провизии, банките трябва активно да се стремят да уреждат необслужваните кредити.

Една от възможностите е да предоговорят условията по тях, например да отпуснат на кредитополучателя повече време за погасяване. Така частно лице или фирма с временни проблеми получава възможност да оцелее финансово и в крайна сметка да си изплати кредита.

Банката може да реши също така да продаде лошите си кредити на инвеститори, като в този случай е характерно това да стане с отстъпка от стойността. При такава сделка банката може да регистрира загуба, но пълното отписване на кредит обикновено води до още по-голяма загуба.

Ако всички опити за намиране на решение се окажат безуспешни, например защото кредитополучателят е изпаднал в несъстоятелност, банката може да потърси възможност да възстанови поне част от парите си по съдебен път.

В някои случаи банките може също да прехвърлят необслужваните си кредити в „лоша банка“. Това е фирма за управление на активи, обичайно създадена от правителството, с конкретната цел да работи с необслужвани кредити. Това позволява на банките да изчистят балансите си от необслужвани кредити и по-бързо да възстановят капацитета си за кредитиране. Лошата банка се грижи за това да събере отпуснатите в заем пари, като продава кредитите на инвеститори или посредством други действия.

Какво могат да направят надзорните органи?

Надзорните органи имат силен интерес да бъде преодолян проблемът с необслужваните кредити, защото те отслабват банките и представляват риск за стабилността им. За ЕЦБ този въпрос е един от акцентите на надзорната работа. Тя е предоставила на банките подробни указания за необслужваните кредити и за своите очаквания.