Какво представляват по-малко значимите институции с висок приоритет?

24 март 2016 г. (актуализация - 12 декември 2018 г.)

Рамковият регламент за ЕНМ съдържа разпоредба, че „ЕЦБ определя общите критерии, по-специално вземайки предвид състоянието по отношение на риска и потенциалното влияние върху националната финансова система на съответното по-малко значимо поднадзорно лице, за да се реши каква информация за кои по-малко значими поднадзорни лица се съобщава“. В този смисъл от влизането в действие на ЕНМ през ноември 2014 г. се очерта нуждата от списък на институции с висок приоритет.

Има редица причини, поради които по-малко значима институция може да бъде определена като институция с висок приоритет. По-малко значими институции, които заради размера си са близо до класифициране като значими, фактически се смятат за високо приоритетни. Освен това се прилага минимум от три високо приоритетни по-малко значими институции за всяка държава. В допълнение към това, при определянето на по-малко значимите институции с висок приоритет под внимание се взема и присъщата степен на риск, както и въздействието върху националната икономика. Що се отнася до аспекта за присъща степен на риск, националните компетентни органи провеждат оценка на риска в по-малко значимата институция в контекста на текущия надзор и като използват обща за ЕНМ методология. При тази оценка се отчитат няколко елемента, като например бизнес модел на институцията, вътрешно управление и управление на риска, рискове за капитала, рискове за ликвидността и финансирането. Оценката на въздействието на дадена по-малко значима институция има за цел да измери нейното влияние върху националната финансова система и върху ЕНМ. За тази цел под внимание се взема не само размерът на институцията (общият размер на активите), но и взаимовръзките ѝ с останалите части на финансовата система.