Встъпително изявление на пресконференцията по повод на годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност през 2015 г.

Даниел Нуи, председател на Надзорния съвет на ЕЦБ, и Забине Лаутеншлегер, заместник-председател на Надзорния съвет на ЕЦБ,
Франкфурт на Майн, 23 март 2016 г.

Даниел Нуи, председател на Надзорния съвет на ЕЦБ

Уважаеми дами и господа,

Добре дошли на пресконференцията по повод на публикуването на годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност през 2015 г. След представянето на доклада пред Европейския парламент в Брюксел вчера бих искала да използвам възможността да отправя поглед отвъд годишния доклад и отвъд 2015 г.

По-рано тази година банковият сектор се озова в светлината на прожекторите с нарастващата волатилност и спада на цените на акциите на банките. С оглед на това смятам, че е успокояващо, че европейските банки стават все по-устойчиви през последните няколко години, като значително увеличават коефициента си на капиталова адекватност. Например, от 2012 г. насам коефициентът на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1) се е повишил от 9% на 13%.

И все пак последният случай на волатилност разкри несигурност сред инвеститорите – която не бе непременно свързана с устойчивостта на банките, а по-скоро с тяхната рентабилност. На фона на продължаващия период на ниски лихвени проценти, отслабваща световна икономика, нововъзникващи пазари в затруднение и сериозен спад на цените на петрола, много инвеститори са обезпокоени за способността на банките да адаптират своите бизнес модели и да поддържат своята рентабилност.

Според нас също адаптирането на бизнес моделите е най-голямото предизвикателство за европейския банков сектор. Други предизвикателства включват кредитен риск и повишено ниво на необслужвани кредити, обрат в търсенето на доходност, риск, свързан с търговското поведение и управлението, държавен риск, геополитически риск, нарастваща уязвимост в икономиките от възникващи пазари, както и риск, свързан с информационните технологии и киберпрестъпленията.

Въз основа на тези рискове сме дефинирали пет приоритета, които ще ръководят нашата надзорна дейност през 2016 г.

  • Първо, ще разгледаме бизнес моделите и рентабилността на банките.
  • Второ, ще проучим кредитния риск, и по-специално по отношение на необслужваните кредити. В тази връзка миналата година създадохме специална работна група, която има задачата да подпомогне намаляването на наличностите на необслужвани кредити.
  • Трето, ще проучим капиталовата адекватност – например във връзка с капитала за рекапитализация чрез вътрешни източници.
  • Четвърто, ще проучим оперативното и стратегическото управление на риска. Предвид настоящата среда, белязана от много ниски лихвени проценти и значителна ликвидност, все по-важно е банките да управляват целесъобразно своите рискове.
  • И пето, ще проучим ликвидността.

Предвид горното съм сигурна, че банките ще бъдат изправени пред още едно предизвикателство, а именно нуждата да се справят с множество промени в регулаторната рамка. Да, налице са редица промени и да, необходими са усилия за адаптиране към тях. Разбираме това и се стремим към регулаторна сигурност, за да позволим на банките да планират надлежно и да предприемат надлежни мерки по отношение на рисковете.

Въпреки това не трябва да забравяме откъде сме тръгнали: фрагментиран банков сектор в Европа и световна финансова криза. На този фон регулаторната реформа беше необходимост – това което беше направено, трябваше да бъде направено.

Новите изисквания за капитал и ликвидност са повишили устойчивостта на отделни банки и на цялата банкова система. В системно отношение се намираме в много по-силна позиция от тази преди последната криза. Откъдето и да ни връхлети следващата буря, банките ще бъдат по-устойчиви. И ако дадена банка фалира, новите правила за рекапитализация чрез вътрешни източници ще защитят данъкоплатците. На свой ред това изравнява стимулите за инвеститорите. Повишаването на спредовете за определени капиталови инструменти е знак, че пазарите се адаптират към тези нови правила.

Освен това Базел III, който е в основата на регулаторната реформа, предстои да се финализира през 2016 г. Няма да бъдат въведени допълнителни значителни увеличения на капиталовите изисквания и Базел IV не е на дневен ред. Регулаторната реформа приближава своя завършек. Тя е положила основите за по-стабилна банкова система. Наистина пътят беше дълъг и нелек. Кризата подкопа доверието и ще са необходими известно време и усилия, преди то да бъде напълно възстановено – скорошният ръст на волатилността беше пример за това.

В качеството си на надзорници – заедно с регулаторите – допринасяме за възстановяването на доверието в банковата система. Но самите банки трябва да гарантират, че разполагат с устойчиви бизнес модели. Самите банки трябва да управляват благоразумно рисковете си. Признаването на това и предприемането на съответните действия е друга необходима стъпка към целта за стабилна банкова система, която служи на реалната икономика.

Благодаря Ви за вниманието.

Забине Лаутеншлегер, заместник-председател на Надзорния съвет на ЕЦБ

Уважаеми дами и господа,

И аз бих искала да Ви приветствам с добре дошли на нашата пресконференция. Даниел Нуи току-що посочи регулаторните реформи като източник на промяна за банковата система. Въпреки това е налице и друга реформа, която доведе до радикална промяна. Разбира се, говоря за европейския банков надзор.

Извеждането на банковия надзор на европейско равнище беше толкова необходимо, колкото и регулаторната реформа. И също като регулаторната реформа ще помогне да се възстанови доверието в банковата система. Какви всъщност са ползите от европейския банков надзор?

Първо, европейският банков надзор не се ограничава до националните граници, а придобива европейско измерение. Следователно може да се прави съпоставка и сравнителен анализ на банките на трансгранично ниво с цел ранно идентифициране на проблемите.

Второ, европейският банков надзор комбинира опита и експертните познания на 19 национални надзорни органа и ЕЦБ. Следователно може да ползва огромен източник на аналитичен капацитет.

Трето, европейският банков надзор може да предприема действия, когато такива са необходими. В крайна сметка европейският банков надзор гарантира, че банките в цялата еврозона подлежат на надзор при едни и същи високи стандарти – в обхвата на националното законодателство.

През 2015 г. предприехме важни стъпки в тази посока, например по отношение на основния инструмент на банковия надзор, процеса по надзорен преглед и оценка, или накратко ПНПО. Капиталовите изисквания – въз основа на рисково базиран и прогнозен анализ и отразени в ПНПО – са особено важни за гарантиране на стабилността на финансовата система.

През 2015 г. за първи път в историята бе проведен ПНПО съобразно хармонизирана методология. Банките в цялата еврозона бяха измерени спрямо общи критерии. В резултат на това наблюдаваме понастоящем по-силна взаимовръзка между рисковия профил на институциите и съответните надзорни капиталови изисквания.

През 2016 г. ще усъвършенстваме допълнително ПНПО. В този контекст поискахме разяснения относно правната основа на ПНПО и получихме вътрешен дискусионен документ на Европейската комисия за коментари. Приветстваме целта на Комисията да създаде регулаторна сигурност, тъй като това е особено важно както за банките, така и за пазарите.

През 2016 г. ПНПО ще бъде допълнен от два стрес теста: стрес тест за целия ЕС, проведен от Европейския банков орган, ЕБО, и стрес тест за еврозоната, проведен от ЕЦБ. Следователно ЕНМ ще може да оцени всички значими институции в еврозоната от прогнозна перспектива.

И при двата стрес теста ще се прилагат разпоредбите на методологията на ЕБО. Наблюденията, получени по време на стрес тестовете на ЕБО и ЕЦБ, ще бъдат отразени в ПНПО за 2016 г. Следователно това не е изпит с оценка „издържал/неиздържал“. Освен това всички въпроси, свързани с качеството на данните и осигуряване на качество, които изникват по време на упражнението, ще бъдат включени в ПНПО за 2016 г. за въпросните институции.

Европейската регулация предлага голям брой разпоредби, които дават на надзорниците свобода при вземането на решения относно конкретното им прилагане. Когато постигнем съгласие относно упражняването на тези права на избор и преценка по хармонизиран начин в цялата еврозона през 2015 г., предприемаме още една стъпка към хармонизиране на банковия надзор. Съответният регламент и ръководство ще влязат в сила през октомври 2016 г.

В заключение: през първата цяла година с европейски банков надзор сме постигнали много в посока на хармонизиране на банковия надзор в цялата еврозона. Но ни остава още работа за вършене.

Например, подготовката на целеви преглед на вътрешните модели на банките. Контекстът на нашия преглед е, че много значими институции използват вътрешни модели за определяне на регулаторни капиталови изисквания. Нашият преглед има за цел да намали небазираните на риска колебания в основаните на модел капиталови изисквания.

Уважаеми дами и господа, в днешните ни изявления дотук се фокусирахме върху значимите институции – банките, които са под пряк надзор на ЕЦБ. Въпреки това не трябва да забравяме тези около 3200 по-малко значими институции. В много държави тези малки или средноголеми банки са особено важни за регионалната и националната икономика. И като група те също могат да бъдат толкова важни за националната финансова стабилност.

Тези банки са под прекия надзор на националните компетентни органи и нямаме амбицията да променим това и да упражняваме пряк надзор над тях. По-скоро ЕНМ упражнява наблюдение над цялостното функциониране на системата. Заедно с националните надзорници разработваме общи надзорни стандарти, които вземат предвид регионалните аспекти както и големината, бизнес дейностите и рисковите профили на отделни институции.

Следователно сме постигнали съгласие с националните надзорни органи относно например съвместен стандарт за надзорно планиране по отношение на по-малко значими институции. Този стандарт позволява на националните надзорни органи да определят надзорните приоритети за „своите“ по-малко значими институции според обща методология. По същия начин наскоро постигнахме съгласие относно общ надзорен стандарт по отношение на планирането на възстановяването на по-малко значими институции.

Също така проучваме институционални защитни схеми, които са особено важни за по-малко значимите институции. Съгласно европейското законодателство банките могат да получат определени привилегии, ако са включени към защитна схема. Предвид целта за хармонизация има още много какво да се каже за предоставяне на тези привилегии в съответствие с единни критерии. Дефинирали сме приложимите критерии и в момента провеждаме публична консултация, която ще продължи до средата на април.

Накратко, докато регулаторната реформа приближава своя завършек, все още усъвършенстваме надзорните методи и процеси. В крайна сметка ще създадем силна надзорна рамка, която допринася за сигурността и стабилността на банковата система при пълно зачитане и задължение за полагане на грижа за единството и интегритета на вътрешния пазар.

Благодаря Ви за вниманието.

Данни за контакт за медиите