Правна рамка на ЕЦБ

Като институция на ЕС ЕЦБ работи по ясно определени правила, които са установени в първичното право на Европейския съюз (Договорите) и във вторичното право (регламенти, директиви, решения, препоръки и становища).

Общите задачи и цели на ЕЦБ са определени в Договора за функционирането на Европейския съюз и в Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка. Специфични задачи по банковия надзор са възложени на ЕЦБ с Регламента за ЕНМ, който урежда също така сътрудничеството на ЕЦБ с националните надзорни органи на държавите от ЕС, участващи в европейския банков надзор.

При изпълнението на надзорните си задачи ЕЦБ прилага европейското банково законодателство, по-специално Директивата за капиталовите изисквания и Регламента за капиталовите изисквания. В тях се посочват правилата, които банките трябва да следват, например по отношение на капитала, управлението на риска и институционалното управление, и определят съответните правомощия на надзорните органи. Допълват ги подробни технически стандарти, изработени от Европейския банков орган.

Банково законодателство на ЕС

Правни актове на ЕЦБ

ЕЦБ приема и свои собствени правни инструменти, за да изпълнява надзорния си мандат. Те включват:

Регламенти

Най-важен сред тях е Рамковият регламент за ЕНМ, който определя институционалните отношения и процедури в европейския банков надзор. Други регламенти на ЕЦБ уточняват как тя използва правата на избор и преценка, предвидени в европейското банково законодателство, или налагат определени допълнителни задължения на поднадзорните банки, например за плащане на надзорни такси.

Решения без адресати

Тези решения могат да се използват за изпълнение на конкретни разпоредби на европейското банково законодателство, например за пруденциалното третиране на печалбите. Те могат също да уточняват определени вътрешни процедури на ЕЦБ, например делегирането на определени правомощия за приемане на надзорни решения.

Решения, адресирани към отделни банки

Такива решения могат да се използват за налагане на конкретни задължения на дадена банка, или за одобряване на искане, отправено от банка. Те могат да бъдат например решения относно размера на изисквания регулаторен капитал, или за разрешаване на използването на вътрешен модел за изчисляване на финансовите рискове. Ако дадено решение има неблагоприятно въздействие върху банката, към която е адресирано, банката има право на изслушване и право да поиска административен преглед на решението.

Насоки и указания

ЕЦБ може да адресира тези инструменти до националните надзорни органи от еврозоната, за да хармонизира надзорните подходи по конкретни въпроси. ЕЦБ може да издава указания и към надзорните органи на други държави от ЕС, които са влезли в надзорно тясно сътрудничество с ЕЦБ.

Надзорни насоки

Препоръки

ЕЦБ обичайно използва препоръки, за да хармонизира подхода на националните надзорни органи към по-малко значимите банки. Те могат също да предоставят надзорни указания за значимите банки в определени области, например по отношение на политиките им за изплащане на дивиденти.

Надзорни препоръки

Становища

В консултативната си роля ЕЦБ издава становища, в които коментира предложения за европейски или национални правни актове в областта на банковия надзор.

Национално законодателство

Като банков надзорен орган ЕЦБ също така прилага релевантните разпоредби на националното право, които транспонират или допълват директивите на ЕС в областта на банковия надзор.

Националните надзорни органи прилагат същата правна рамка като ЕЦБ, допълнена от техни собствени подзаконови разпоредби и процедури съгласно националното право.

Повече информация за надзорните правни актове на ЕЦБ