„По-добре подготвени сме за следващата буря“

Интервю с Даниел Нуи, председател на Надзорния съвет на ЕЦБ, Надзорен бюлетин, 14 ноември 2018 г.

Interview with Danièle Nouy

Според Даниел Нуи, която в края на годината приключва петгодишния си мандат като председател на Надзорния съвет на ЕЦБ, европейският банков надзор е по-подготвен да посрещне следващата криза и днес банките са по-устойчиви в сравнение с времето на краха на „Лиман Брадърс“. Въпреки това тя призовава Европа да положи по-големи усилия за банковия съюз, а банковия сектор – за консолидация и доходност.

Минаха десет години от „Лиман Брадърс“, пет години, откакто ръководите банковия надзор в ЕЦБ, и четири от създаването на единния надзорен механизъм (ЕНМ). По-близо ли сме до осигуряване на по-добри и по-сигурни банки в Европа?

Банките безспорно станаха по-сигурни и по-стабилни през последните десет години. Имат повече и по-висококачествен капитал в сравнение с периода преди кризата. Съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1) на постоянна извадка от значими институции достигна 13,8% в края на второто тримесечие на 2018 г., и то след като банките бяха изразходвали част от капиталовите си буфери за изчистване на балансите. Банките са в по-добро състояние и от гледна точка на финансирането и ликвидността благодарение на някои нови правила като коефициента на ликвидно покритие и коефициента на нетно стабилно финансиране.

Накратко, банките са по-добре подготвени да се справят с евентуални бъдещи сътресения. Някои от тях все още не са разрешили наследени от кризата проблеми, но отбелязват напредък. През последните четири години равнищата на необслужвани кредити намаляха с около 30% – от приблизително 1 трилион евро през 2014 г. до 680 милиарда.

Всичко това повиши устойчивостта на банковия сектор. Не трябва обаче да прекратяваме усилията си да осигурим разрешаването на наследените от предишната финансова криза проблеми, преди да се появи следващата. Би било наивно да смятаме, че няма да има повече кризи, затова трябва да бъдем подготвени. И ние наистина сме подготвени. Създадена е нова европейска рамка за управление на кризи и справяне с банкови фалити. Тя ни позволява да се справяме с потенциални кризи по ефикасен и съгласуван начин, в сътрудничество с Единния съвет по преструктуриране и Европейската комисия.

Какви според Вас са най-големите постижения на европейския надзор до момента и в кои области има още какво да се желае?

Първото, което ми хрумва, е колко бързо беше изграден европейският банков надзор. Решението за създаването му беше взето през юни 2012 г. и само две години по-късно той вече функционираше пълноценно. За много кратко време наехме хора от цяла Европа, разработихме основната методология и установихме необходимите процеси. Според мен това беше забележително постижение.

През последните четири години изградихме справедлив и последователен надзор в рамките на еврозоната. По този начин спомогнахме за значителното ограничаване на рисковете в банковия сектор. Вече споменах работата ни по необслужваните кредити и бих могла да добавя още много неща: целевия преглед на вътрешните модели, работата ни по управлението, стрес тестовете и много други.

Разбира се, това не е всичко. Създадохме условия за равнопоставеност на банките, и то не само защото прилагаме едни и същи високи надзорни стандарти навсякъде в еврозоната. Имаме участие и в хармонизирането на съответните правни рамки. Като надзорници обаче правомощията ни в тази област са ограничени; по-нататъшната хармонизация на правилата е отговорност на законодателните органи. А те имат още много работа – европейският банков надзор се нуждае от европейски правила.

Понякога изглежда сякаш надзорните органи не могат да решат какво искат – казват на банките да си осигурят доходност, но да не рискуват прекалено; да се консолидират, но да не станат „твърде големи, за да фалират“. Какви са основните съображения на надзорните органи при оценяване на банките?

Като цяло банките се нуждаят от сигурни и надеждни бизнес модели, за да обслужват европейските компании, малки и средни предприятия и домакинства. А това означава устойчиви и следователно печеливши бизнес модели. Редица европейски банки не постигат доходност на равнището на цената на капитала; това положение не е устойчиво в дългосрочен план. Ако банките не реализират печалби, те не могат да изградят капиталовите буфери, от които се нуждаят. Съответно това може да ги подтикне да поемат твърде голям риск.

Така че в крайна сметка е въпрос на равновесие. Банките трябва да имат доходност, а това не може да стане без поемане на риск. Поемането на рискове е същността на банковата дейност. Важното е банките да могат правилно да разпознават, управляват и редуцират тези рискове. „Твърде голям риск“ е риск, който надвишава възможностите на банката да го управлява и покрие. Тъкмо на това ние, като надзорници, отделяме особено внимание – как дадена банка управлява рисковете си.

Що се отнася до консолидацията на банковия сектор в Европа, един по-голям пазар, в който банките могат да осъществяват трансгранична консолидация, би спомогнал за това банковият сектор да си възвърне доброто състояние. Същевременно един добре функциониращ трансграничен банков пазар може да спомогне за децентрализиране на рисковете в банковия сектор и по този начин да намали вероятността от системен срив. Разбира се, регулациите също бяха усъвършенствани в това отношение. Законодателните органи въведоха правила, сред които капиталови свръхизисквания за сценария „недействащо предприятие“ за системно важните банки – минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ) и общ капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ). Освен това вече има процедури, които позволяват фалитът да протече по-структурирано дори при по-големите банки.

Многократно сте подчертавали, че целта на банковия надзор не е да „спаси“ всички банки и че винаги ще има банкови фалити. Какъв е собственият подход на банковия надзор в ЕЦБ към управлението на риска – неговата склонност за поемане на риск, така да се каже?

Целта ни е устойчив и добре функциониращ банков пазар. А за да функционира добре един пазар, трябва да има възможност за фалити. Ако няма опасност от фалит, това ще убие конкуренцията, пазарите ще изгубят динамичния си характер и прогресът ще замре. Да се поддържа политика на нулево равнище на фалити не е нито осъществимо, нито желателно. Така че ако се стигне до такава ситуация, ние сме готови да приемем неизбежното и да обявим дадена банка за проблемна или с вероятност да стане проблемна.

Не можем и нямаме намерение да предотвратяваме банкови фалити на всяка цена. Вместо това намаляваме риска от фалит и ограничаваме въздействието му. За тази цел упражняваме независим, перспективно ориентиран и рисковобазиран надзор над банките. Същевременно работим в тясно сътрудничество с Единния съвет по преструктуриране по подготовката за потенциални фалити на банки. Освен това изискваме от банките да съставят целесъобразни и обосновани планове за възстановяване и преструктуриране.

Banco Popular Español, Veneto Banca, Banca Popolare di Vicenza... Бихте ли казали, че банковият надзор в ЕЦБ се провали при тези банки? Защо проблемите им не бяха забелязани в цялостната оценка от 2014 г., когато може би щеше да се намери по-евтино решение?

Всъщност тези банки бяха разпознати като много слаби от самото начало. Когато поехме надзора, извършихме подробна оценка на слабостите им и поискахме от тях да вземат мерки за поемане на устойчив курс. Те обаче не предприеха нужните мерки или усилията им бяха недостатъчни и закъснели. Това още повече влоши положението им. Вследствие на това обявяването им за проблемни или с вероятност да станат проблемни се оказа единственият възможен изход.

Все по-силно се чуват призивите за създаване на истински общоевропейски банки, не на последно място за да се ограничи влиянието на глобалните инвестиционни банки. Как според Вас може да се постигне това?

Както казах, в Европа все още има редица банки, чиято доходност не покрива цената на капитала им. Това положение може да се поддържа известно време, но не завинаги – просто не е устойчиво. Има множество причини за тази липса на доходност. Една от тях е свръхкапацитетът в предлагането на банкови услуги в Европа. Възможно решение за подобряване на доходността е известна консолидация на национално или европейско равнище.

Благодарение на банковия съюз днес банките имат повече възможности за сливания. Кръгът на потенциалните партньори се разшири. Така че в бъдеще вероятно ще наблюдаваме повече трансгранични сливания. Това ще спомогне не само за оптимизиране на сектора, но и за задълбочаване на финансовата интеграция в Европа.

Не надзорните органи обаче решават кои сливания са желателни и кои не са. Това е работа на банкерите и участниците на пазара. Нашата роля е по-скоро да повдигаме въпроси към очакванията на сливащите се банки; да се уверим, че бизнес моделите на новата организация стъпват на здрави основи и на правдоподобен сценарий; и при необходимост да поставяме определени условия при предоставяне на лиценза. В това отношение фактът, че днес банките навсякъде в еврозоната са обект на един и същи надзор, е много полезен. Разбира се, по-ниско ниво на фрагментация и една по-хармонизирана правна рамка също биха улеснили създаването на европейски трансгранични банкови групи.

Какви според Вас са най-големите предимства и най-сложните предизвикателства на работата в рамките на съюз с 19 национални органа, всеки със своя история, контекст, знания и експертен опит?

Има много предизвикателства, разбира се – от липса на хармонизирана правна рамка до това, че се работи с различни езици и култури. Иска се голяма отдаденост и много усилия за обединяване на надзорни органи от 19 държави и 26 национални власти. Невероятно е обаче да се наблюдава как хора от цяла Европа могат да работят заедно и да усъвършенстват надзорната дейност, като набелязват и използват най-добрите надзорни практики, учат се един от друг и спомагат за развитие на обща европейска култура.

Тази съвместна работа има множество предимства и безспорно си струва усилията. Един европейски екип от надзорници може да постигне много повече от един чисто национален екип. Различните гледни точки помагат за намиране на по-добри решения. Освен това противодействат на националните пристрастия, които често спъват качествената надзорна работа. Европейският банков надзор позволява прилагане на един и същ строг и справедлив надзор спрямо всички банки навсякъде в еврозоната. В крайна сметка заедно сме по-силни и както банките, така и надзорните органи ще бъдат по-добре подготвени за следващата буря.

Кои са основните фактори за окончателното завършване на банковия съюз? И какви според Вас ще са ползите за Европа от един силен банков съюз?

Ще започна с втория въпрос. Логиката тук е ясна. Силният банков съюз означава по-сигурни и стабилни банки, които могат да оказват по-добра подкрепа на европейските предприятия и домакинства. Това допринася значително за нормалното функциониране на икономиката.

Това е отплатата за усилията ни, но за да се възползваме от тези предимства, трябва първо да завършим банковия съюз. Вече споменах, че е необходимо да превърнем правилника за банките в истински европейски правилник. Една фрагментирана регулаторна рамка не може да бъде основа за истински банков съюз. По същия начин се наблюдава и високо ниво на обособяване, което фрагментира пазара. Така че имаме да събаряме още огради. Имам предвид например пречки пред използването на трансгранични освобождавания от изисквания за капитал, ликвидност и големи експозиции.

Освен това се нуждаем от солидарност в лицето на Европейската схема за застраховане на депозитите. ЕНМ значително намали равнищата на риск в банките от еврозоната и моментът за тази крачка е настъпил. Същевременно трябва да въведем и европейски предпазен механизъм към Единния фонд за преструктуриране.

Кое е най-голямото Ви опасение във връзка с институционалната рамка на Европа?

От съществено значение е да се действа амбициозно и бързо. Най-голямото ми опасение е, че Европа може да не положи достатъчно и навременни усилия да завърши банковия съюз. Споменът за кризата избледнява, националните интереси може да надделеят и волята за осъществяване на европейски реформи може би отслабва. Това лесно може да създаде проблеми в бъдеще. Европейските законодателни органи проявиха голяма смелост и бяха напълно прави, когато решиха да прекосят Рубикон и да преминат от национален към европейски банков надзор. Вече сме до средата на реката и не можем да спрем сега. Не е добре следващата буря да ни завари на това място. Трябва да прекосим до отсрещния бряг. Ако продължим напред, това вероятно ще доведе до по-ниски разходи в периоди на криза и по-големи ползи в добри времена.

И накрая, как си представяте банковия надзор след пет години?

Европейският банков надзор измина дълъг път от въвеждането си през 2014 г. Започнахме от нулата и изградихме гладко функционираща надзорна машина. Но са минали само четири години и, разбира се, има място за още подобрения. Трябва да усъвършенстваме процеса на вземане на решения – истинско делегиране на правомощия, вградено в рамката на ЕНМ, би било от голяма полза. Необходимо е също така още повече да опростим процесите – не на последно място и за да избегнем дублирането на работа между националните надзорни органи и ЕЦБ. Трябва да насърчаваме обмяната на информация и опит между националните надзорни органи и ЕЦБ. И в по-общ план, трябва напълно да осъзнаваме, че органите на банковия надзор в еврозоната вече имат европейски мандат, независимо дали работят в Париж, Франкфурт, Брюксел или Мадрид.

Schedule of events

Данни за контакт за медиите