Menu


Създават ли мерките за подпомагане в ситуация на пандемия предприятия зомбита?

14 декември 2020 г.

Създава ли реакцията на ЕЦБ на пандемията предприятия зомбита?

Пандемията от коронавирус нанесе сериозен удар на европейската икономика с безпрецедентен спад в икономическата активност и значителна несигурност в целия свят. Търсенето в еврозоната и извън нея се сви рязко. Наложи се множество фирми да затворят поради ограничителните мерки, а много хора, чиито доходи зависеха от тези фирми, загубиха работата си.

Всичко това затрудни оцеляването на много фирми, тъй като изчезнаха източниците им на приходи. За да ги подкрепят и така да запазят работните места и икономиката като цяло, ЕЦБ и националните правителства приложиха мерки за подпомагане на банковото кредитиране на бизнеса. Тези кредити помагат на компаниите в добро финансово състояние да се справят с кризата.

Критиците обаче питат дали нашите мерки за подпомагане не подкрепят или създават предприятия зомбита, които не могат да запазят дейността си с течение на времето, а се поддържат изкуствено чрез заеми. Отпускат ли банките заеми на фирми, които няма да могат да ги изплатят? И ще скочи ли в резултат от това броят на необслужваните кредити? Нека разгледаме въпроса по-внимателно.

Дори по време на криза банките трябва да поддържат стриктни стандарти за кредитиране

На много фирми, които загубиха източниците си на доходи поради ограничителните мерки, им се наложи да компенсират загубите като кандидатстват за банков кредит. Правителствата създадоха системи за държавни гаранции, за да улеснят банките при финансовото подпомагане на засегнатите предприятия. Благодарение на тези гаранции банките могат да отпускат повече кредити, отколкото иначе биха могли. А чрез тях много фирми имат възможността да продължават да работят. Но довело ли е това до банково кредитиране на предприятия зомбита?

Правилата, които банките трябва винаги да спазват, се прилагат и при кредитите, които са гарантирани от държавата. Те задължително трябва да оценяват кредитоспособността на клиентите си, т.е. финансовото им състояние и риска от необслужване на кредита. Това означава, че банките трябва да предоставят кредити само когато считат, че кредитополучателят ще може да ги изплати. Държавните гаранции не променят това правило и следователно не би трябвало да насърчават банките да отпускат заеми на предприятия зомбита. Неведнъж ЕЦБ е наблягала на факта, че банките трябва да поддържат стриктни стандарти за кредитиране.

Банките трябва непрекъснато да оценяват кредитоспособността на кредитополучателите

Друго задължение на банките е непрекъснато да подлагат на оценка рисковете, свързани с вече отпуснатите от тях кредити. Това им помага да установят на ранен етап финансовите затруднения на кредитополучателите и своевременно да намерят подходящи решения за иначе стабилните клиенти. Освен това им дава възможност отрано да заделят достатъчно средства, които да ги предпазят от очаквани загуби. Този процес се нарича осчетоводяване на провизии срещу загуби.

Заради някои мерки за подпомагане за банките е сложно да определят дали даден кредитополучател е изпаднал в затруднено положение. Обикновено най-очевидният показател е липсата на плащания. По време на кризата банките в много държави дадоха на кредитополучателите кредитна ваканция по своя инициатива или съгласно национален мораториум. Така те не могат механично да оценяват риска, свързан с кредитополучателите, а трябва да разчитат на повече качествена информация. За тази цел е необходимо да въведат ефикасно оценяване на риска и системи за ранно предупреждение.

ЕЦБ поиска от банките да осигурят достатъчен капацитет за наблюдение на състоянието на кредитополучателите и техните заеми, за да могат на ранен етап да идентифицират предприятията зомбита. Освен това при оценяването те трябва да разчитат повече на експертна преценка. Необходимо е и да подобрят подготовката си за очаквани загуби. Достатъчните провизии срещу загуби би трябвало да ограничат ръста на необслужваните кредити след изтичане на кредитната ваканция.

Капиталовите буфери са предназначени именно за времена на криза

При тази криза банките са изправени пред дилема. От една страна, те трябва да запазят или да увеличат нивата на кредитиране. От друга страна, повишеният риск намалява капацитета на банките за кредитиране, тъй като те трябва да понесат повече загуби.

За да помогне на банките да излязат от този омагьосан кръг, ЕЦБ им разрешава да използват капиталовите си буфери, т.е. средствата, които са заделили за времена на криза. Те могат да използват средствата, за да отпускат нови кредити или да покриват загуби от вече отпуснати. Благодарене на тази и на другите мерки за подпомагане банките имат възможност да продължават да предоставят кредити въпреки по-високите нива на риска. Това не означава, че могат да правят компромиси със стандартите за кредитиране или управлението на рисковете.

Според проведени симулации икономическата ситуация би била по-неблагоприятна, ако на банките не им беше разрешено да използват капиталовите си буфери. Все пак те трупат капиталови буфери в добри времена точно за да могат да ги използват в лоши.

Жизненоважна помощ за икономиката, а не изкуствено поддържане на зомбита

Мерките на ЕЦБ за подпомагане, държавните гаранции и кредитните ваканции помогнаха да се смекчи като цяло ударът на кризата, причинена от коронавируса, върху икономиката. Те предоставиха жизненоважна помощ на иначе стабилни фирми, които са изчерпали средствата си поради кризата. Би трябвало правилата за управление на риска и очакванията на ЕЦБ, към които банките трябваше да се придържат, да са предотвратили възможността от предоставяне на помощ на предприятия зомбита.

Това намерение е заложено дълбоко в мерките за подпомагане и надзорните защитни мерки. Тъй като това са нови мерки и обемът на кредитите е голям, все пак съществува риск от допускане на кредитиране на нежизнеспособни компании. Ето защо остава необходимостта от полагане на съвместни усилия от страна на банките, техните одитори, надзорните органи и създателите на политики, за да остане този риск под контрол.