Какво представлява ПНПО?

16 юни 2016 г. (актуализация 13 ноември 2017 г.)

Надзорните органи редовно подлагат на оценка и измерване рисковете за всяка банка. Тази ключова дейност се нарича „процес по надзорен преглед и оценка“, или накратко ПНПО. В нея се обединяват всички надзорни констатации за дадена година и се определят изискванията, които банките трябва да изпълнят.

По-специално, ПНПО показва състоянието на банката по отношение на капиталовите изисквания и справянето с рисковете. В решението по ПНПО, което надзорният орган изпраща на банката в края на процеса, се определят ключови цели за преодоляване на установените проблеми. След това банката трябва да „коригира“ тези проблеми в определен срок.

Какви елементи разглеждат надзорниците?

За да се осигурят условия на равнопоставеност, изключително важно е към всички банки да се прилага едно и също мерило. ПНПО осигурява на надзорниците хармонизиран инструментариум за изследване на рисковия профил на банките в четири различни аспекта.

Как надзорниците проверяват дали банката е в добро състояние

Бизнес модел

Бизнес модел
Разполага ли банката с устойчива бизнес стратегия?

Управление и риск

Управление и риск
Компетентни ли са управителните органи и правилно ли се управляват рисковете?

Капитал

Капитал
Разполага ли банката с достатъчно буфери, за да поеме загуби?

Ликвидност

Ликвидност
Може ли банката да посрещне краткосрочни потребности от пари в брой?

  1. Бизнес модел: надзорниците оценяват устойчивостта на устройството на всяка банка, т.е. дали има широк диапазон от дейности или се съсредоточава само върху няколко. Например банка, съсредоточена изключително върху транспортни услуги, би била силно уязвима от забавяне в световната търговия или от прекомерно щедро кредитиране на корабостроителници. Тя трябва да управлява този риск.
  2. Управление и мениджмънт: надзорниците разглеждат организационната структура на банката, като наблюдават нейните управителни органи и проверяват доброто управление на рисковете.
  3. Рискове за капитала: надзорниците анализират дали банката има достатъчна защитна мрежа, за да поеме загуби, възникващи например от кибератака срещу информационните ѝ системи, рязко поевтиняване на петрола или непогасяване на кредити навреме от кредитополучатели.
  4. Рискове за ликвидността и финансирането: надзорниците проверяват способността на банката да посрещне извънредна нужда от пари в брой, например във време на икономическа несигурност, когато спестителите може да изтеглят много повече пари от обичайното.

Как се използва ПНПО?

Съвместните надзорни екипи изпълняват последователно ПНПО и веднъж годишно изготвят решение по ПНПО за всяка институция. Всяка банка получава писмо, в което се определят конкретните мерки, които трябва да приложи през следващата година.

Това решение по ПНПО е съобразено с индивидуалния профил на всяка банка. Като цяло, всяка банка трябва да изпълнява правни изисквания, определящи минималното количество капитал, с който трябва да разполага. То е известно още като „Първи стълб“.

Тук в уравнението се намесва ПНПО. Според отделната банка, в решението по ПНПО надзорният орган може да поиска от банката да държи допълнителен капитал и/или да определи изисквания за качествени показатели („Втори стълб“). Тези показатели може да се отнасят например за управителната структура на банката или за нейния мениджмънт.

Освен това индивидуалните решения по ПНПО подпомагат други надзорни дейности и допринасят за задълбоченото и последователно наблюдение на банките. Те се използват в стратегическото и оперативното планиране на следващия надзорен цикъл и влияят пряко върху честотата и задълбочеността на надзорните дейности – дистанционни и на място – за всяка отделна банка.

Какво означава това за банките?

Всяка банка е различна. Някои се съсредоточават върху традиционните дейности на търговското банкиране, други се грижат за финансовите активи на предприятия. Някои са с експозиции към конкретен сектор, други разпростират по-широко дейността си върху различни отрасли.

Въпреки следването на обща методология, осигуряваща справедлив и последователен надзор, тези разлики се отразяват в обхвата, интензивността и честотата на отделните процеси на преглед за всяка банка. Надзорниците от ЕЦБ и националните надзорни органи, които работят заедно в съвместните надзорни екипи, вземат предвид потенциалното въздействие на банката върху финансовата система, нейната рисковост и състояние, т.е. дали е институция майка, дъщерно дружество или самостоятелна институция.

В обичайния случай надзорниците изискват от дадена банка да държи повече капитал като допълнителна мярка за сигурност, или да продаде определени кредитни портфейли, за да намали кредитния си риск. В най-крайните случаи надзорниците може да изискат от банката да смени членовете на управителните си органи или да адаптира бизнес стратегията си, за да стане по-рентабилна.

Новост ли е ПНПО?

ПНПО не е нещо ново; досега са го извършвали националните надзорни органи. Новото в ПНПО в рамките на единния надзорен механизъм се състои в това, че сега се прилагат обща методология и общ график за всички значими банки в еврозоната.

Понятието ПНПО бе въведено за първи път през 2004 г. в споразумението „Базел ІІ“, разработено от Базелския комитет за банков надзор. През 2006 г. навсякъде в ЕС бяха приложени актуализирани правила, които различните национални надзорни органи оттогава следват.

Най-големите банки в еврозоната, които са под прекия надзор на ЕЦБ, знаят какво да очакват: процесът става по-прозрачен, а за трансграничните банки в частност е благоприятна засилената хармонизация на изискванията.

ЕЦБ разпрати своите първи решения по ПНПО в началото на 2015 г. Те все още се основаваха на националните методики, допълнени от резултатите от проведената през 2014 г. проверка на състоянието – така наречената „цялостна оценка“.

Втората вълна решения по ПНПО, финализирани в края на 2015 г., се основаваха за първи път на общ подход, прилаган навсякъде в еврозоната. Това беше важна стъпка към постигането на условия на равнопоставеност в европейското банково дело.