Menu

Какво представляват вътрешните модели?

6 април 2021 г.

Какво представляват вътрешните модели?

Това са статистически модели, които банките могат да използват, за да определят колко капитал им е необходим. Колкото повече рискове поема една банка, толкова повече капитал трябва да поддържа.

Правилата за банките в ЕС изискват те да поддържат достатъчно капитал, за да покрият неочаквани загуби, обусловени от рисковете в портфейлите им. Това се нарича „изискване за капиталова адекватност“.

Когато измерва тези рискове, за да определи дали изпълнява изискването за капиталова адекватност, банката може да използва или

  • стандартизиран подход, определен от регулаторните органи, или
  • собствени вътрешни модели, които трябва да отговарят на конкретни условия – също определени от регулаторните органи.

Банките трябва да получат изрично разрешение от своя надзорен орган, за да използват вътрешни модели.

Надзорът. Как работи? Защо банките трябва да поддържат капитал?

Как се случва това на практика?

Как се изчислява колко капитал е нужен на дадена банка?

За оценката дали дадена банка разполага с достатъчно капитал използваме капиталови съотношения, като например съотношението на базов собствен капитал от първи ред (БСК1). БСК1 е капиталът с най-високо качество, определено в банковото законодателство. В обичайния случай той включва акции, неразпределена печалба и други резерви. Съотношението на БСК1 показва как се отнася БСК1 на банката към нейните рисковопретеглени активи.

Рисковопретеглените активи са мярка за рисковете в портфейлите на банката. Тази мярка показва доколко са рискови нейните активи. Обикновено активите на банката включват кредити, отпуснати на нейните клиенти, а също така и парични средства – накратко, всичко, което тя притежава.

Съотношението на БСК1 се увеличава, ако се увеличи капиталът на банката (например ако тя емитира нови акции или не разпредели печалби), или ако намалее размерът на рисковопретеглените активи (например ако банката намали рисковете в портфейлите си, като продаде активи или ги замени с по-нискорискови).

При стандартизирания подход банките прилагат към активите си стандартни рискови тегла. За разлика от това вътрешните модели им позволяват да оценяват сами рисковете си. Тези модели са специфични за всяка банка и поради това позволяват по-точно измерване на рисковете. В резултат на това капиталът се използва по-ефективно, а рисковете се управляват по-добре. Вътрешните модели за кредитен риск дават възможност да се оценят рискови параметри като например вероятността даден кредит да изпадне в неизпълнение до една година или размерът на загубата, ако кредитополучател не успее да погаси кредита си.

Банките, които решават да използват вътрешни модели, трябва да инвестират в разработването и поддържането на висококачествени модели. Те трябва да разполагат с надеждни процедури за вътрешно валидиране и контрол.

Надзор над вътрешните модели

Ако не бъдат редовно актуализирани и подложени на внимателен надзор, в някои случаи вътрешните модели може да подценят рисковете на банката. Затова банковите надзорни органи трябва да наблюдават внимателно вътрешните модели на банките.

Ако дадена банка желае да използва собствени модели, тя трябва да получи разрешение от надзорния орган. Преди да даде това разрешение, надзорният орган проверява дали банката изпълнява приложимите изисквания.

В периода 2016–2021 г. ние извършихме мащабен целеви преглед на вътрешните модели на банките (проектът ЦПВМ). Една от целите беше да се осигури спазване от банките на изискванията, определени от регулаторните органи, и по този начин да се намали непоследователността и нежеланото, т.е. неосновано на риска, вариране при рисковопретеглените активи.

Целеви преглед на вътрешните модели (проектът ЦПВМ)

В нашето Ръководство за вътрешните модели обяснихме как разбираме правилата за вътрешните модели, заложени в правото на ЕС.

Допълнителни предпазни механизми

Регулаторните органи решиха да въведат допълнителен предпазен механизъм, наречен „долен праг на изчисленията“. След пълното му въвеждане през 2027 г. изчисленията, получени посредством вътрешни модели (т.е. рисковопретеглените активи, които банките пресмятат с помощта на такива модели) вече няма да могат да падат под определен долен праг. Регулаторните органи са определили този праг на 72,5% от рисковопретеглените активи за същата банка, изчислени посредством стандартизирания подход.

Долният праг на изчисленията е въведен като предпазен механизъм, който да намали прекомерното вариране на рисковопретеглените активи и да направи по-съпоставими рисковопретеглените капиталови съотношения.