Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по
  • ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

ЕЦБ запазва в общи линии стабилни капиталовите изисквания за 2027 г., съсредоточава приоритетите си върху финансовата и оперативната устойчивост на банките

19 ноември 2026 г.

  • Резултатите от процеса по надзорен преглед и оценка през 2026 г. за банките под надзора на ЕЦБ показват като цяло солидни капиталови и ликвидни позиции, силна рентабилност и стабилни рейтинги
  • Общите капиталови изисквания и насоки за базовия собствен капитал от първи ред (БСК1) за 2027 г. остават в общи линии стабилни на равнище от 11,3% от рисковопретеглените активи в сравнение с 11,2% през 2026 г.
  • Изискването по Стълб II, което трябва да бъде изпълнено с БСК1, остава като цяло стабилно – 1,2%
  • Преработена методология по Стълб II, използвана за първи път, засилва връзката между капиталовите изисквания и специфичния за всяка банка рисков профил, като същевременно се избягва припокриване между изискванията по Стълб I и Стълб II за всеки отделен случай
  • Новите мерки от качествено естество засягат предимно кредитния риск, вътрешното управление и операционния риск.
  • Надзорните приоритети за периода 2027 – 2029 г. са съсредоточени върху устойчивостта на банките срещу геополитически рискове и макрофинансови сътресения, както и върху оперативната им устойчивост към рискове, породени от технологиите

Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува резултатите от процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) за 2026 г. и надзорните приоритети за периода 2027 – 2029 г. Оценката обхваща 108 банки под нейния пряк надзор, като прегледът обхваща техния капитал, ликвидност, бизнес модел, институционално управление и управление на риска.

Банковият сектор в еврозоната запази солидни капиталови и ликвидни позиции в условията на повишени геополитически рискове и макрофинансова несигурност. Среднопретегленото съотношение на обща капиталова адекватност беше 20,1% през второто тримесечие на 2026 г., а съотношението на ливъридж при пълно въвеждане беше 5,8%.

Ликвидните буфери останаха доста над минималното изискване от 100%, като през второто тримесечие на 2026 г. съвкупното отношение на ликвидно покритие (ОЛП) беше 155%. Банковият сектор запази добър достъп до финансиране на дребно и на едро, като средното отношение на нетно стабилно финансиране (ОНСФ) възлизаше на 125%.

Рентабилността продължава да е висока. Съвкупната годишна възвръщаемост на капитала се увеличи от 9,5% през 2025 г. до близо 11% през второто тримесечие на 2026 г. Нетният доход от такси и комисиони подпомогна растежа на приходите, а за нетния лихвен доход допринесоха по-големият обем на кредитите и подобрените лихвени маржове. Високите приходи спомогнаха за леко намаляване на съвкупното съотношение разходи/приходи – от 55% на 53%.

Качеството на активите се запази относително устойчиво, като съвкупните съотношения на необслужваните кредити останаха на ниски равнища – 1,9% през второто тримесечие на 2026 г., а съвкупните съотношения на кредитите в етап 2 намаляха. Все пак продължават да са налице уязвимости в някои портфейли, като например потребителските кредити и малките и средните предприятия. Макар че условията на пазарите на търговски недвижими имоти показаха признаци на стабилизиране, все още има несигурност и низходящи рискове.

Може да мине известно време, докато проличи напълно въздействието на неотдавнашните геополитически сътресения върху балансите на банките. Затова те трябва да възприемат предпазлив подход към поемането на риск, съчетан със солидно институционално управление и перспективно ориентирано планиране на капитала и ликвидността, за да се справят с потенциални сътресения и да продължат да предоставят финансиране на домакинствата и бизнеса и в условия на стрес.

Количествени и качествени надзорни мерки

Общите капиталови изисквания и насоки под формата на БСК1 за 2027 г. остават в общи линии стабилни на равнище от 11,3% от рисковопретеглените активи в сравнение с 11,2% през 2026 г. Изискването по Стълб II, което трябва да бъде изпълнено с БСК1, също остава като цяло стабилно – 1,2% спрямо 1,1% през 2026 г. Незадължителните насоки по Стълб II за 2027 г. остават непроменени в размер на 1,1%

Аналогично общите капиталови изисквания и насоки, приложими през 2027 г. по отношение на общия капитал, останаха като цяло стабилни на равнище 15,7% от рисковопретеглените активи в сравнение с 15,6% през 2026 г., а общите капиталови изисквания по Стълб II се задържаха на ниво около 2%.

Като мярка срещу риска от прекомерен ливъридж ЕЦБ приложи към 14 банки задължителни изисквания за съотношението на ливъридж по Стълб II. Освен това тя определи незадължителни насоки за съотношението на ливъридж по Стълб II за пет банки с цел да се засили устойчивостта им в условия на стрес.

Средният общ рейтинг по ПНПО остана непроменен през 2026 г. – 2,5. За 86% от банките беше определен същият общ рейтинг като през 2025 г., като повишенията и пониженията се дължат главно на нефинансови рискове.

През 2026 г. ЕЦБ наложи нови мерки от качествено естество на 78 банки. В сравнение с предходната година броят на тези нови мерки намаля с около 50%. По-висок приоритет се отдава на съществените слабости и на основни опасения на надзора. Бързо се предприемат последващи действия по сериозни и трайни недостатъци и се налагат мерки за привеждане в изпълнение, ако банките не успеят да ги отстранят. Новите мерки от качествено естество засягат предимно кредитния риск (33%), вътрешното управление (24%) и операционния риск (12%). Тези мерки са насочени към недостатъци в управлението на необслужваните експозиции, ефективността на ръководните органи и обобщаването на данните за риск и отчитането на риска.

Операционният риск и рискът, свързан с ИКТ, все така са сред категориите с най-слаб рейтинг, като 92% от значимите институции показват недостатъци в киберсигурността, управлението на риска, пораждан от трети страни, и контрола на риска в областта на ИКТ. Освен това банките трябва да засилят капацитета си за агрегиране на данните за риск и отчитане на риска, тъй като слабости в качеството на данните, ИТ архитектурата и прекомерната зависимост от неавтоматизирани процеси продължават да възпрепятстват ефективното управление на риска.

Надзорни приоритети за 2027 – 2029 г.

Надзорните приоритети за 2027 – 2029 г. отразяват картината на рисковете и осигуряват приемственост с предишния комплекс от надзорни приоритети. В този цикъл двата основни приоритета са да се засили финансовата устойчивост на банките срещу геополитически рискове и макрофинансови сътресения и да се подобри оперативната устойчивост и капацитетът в областта на ИКТ.

Първият приоритет е насочен към разумни стандарти за отпускане на кредити и основано на риска ценообразуване на кредитите. Освен това надзорните органи ще продължат да подлагат на оценка дали Регламентът за капиталовите изисквания (РКИ III) се прилага точно и последователно, особено що се отнася до изчисляването по стандартизирания подход на рисковопретеглените активи за кредитния и операционния риск.

Освен това надзорните органи ще предприемат мерки по потенциални уязвимости при банките със съществени експозиции към небанкови финансови институции, включително финансиране на фондове и други дейности на частния пазар. Те ще направят преглед на стратегиите за прехвърляне на значителен риск чрез секюритизация и на начина, по който те са интегрирани в управлението на риска и в капиталовото планиране на банките.

Рисковете, свързани с климата и природата, остават неделима част от първия приоритет. В тематичен преглед през 2027 г. ще бъде направена оценка на пруденциалното планиране на прехода от банките. Освен това ще продължи работата по трайни слабости в управлението на физическия риск.

Вторият приоритет е съсредоточен върху мерките на банките за отстраняване на съществени недостатъци в управлението на риска в областта на ИКТ. Дейностите ще включват проверки на място на киберсигурността и на управлението на рискове, породени от трети страни, тестване за проникване съгласно Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии и целеви прегледи на зависимостта от доставчици на услуги в облак.

Надзорните органи ще подложат на оценка реакцията на банките на киберзаплахи, използващи изкуствен интелект, и подготвеността им за миграция към постквантова криптография. Освен това те ще работят все повече със сектора и други компетентни органи по управлението на рисковете, произтичащи от употреби на ИИ.

И накрая, от банките ще се очаква да поправят в договорените срокове съществените слабости в капацитета за агрегиране на данните за риск и отчитане на риска, като при необходимост ще бъдат наложени мерки за привеждане в изпълнение.

Реформа и методологии на ПНПО

През 2026 г. ЕЦБ завърши реформата на ПНПО. Надзорните оценки станаха по-ефективни, ефикасни и основани на риска. Преработената рамка за поносимост към риск и многогодишните оценки означават, че банките и надзорните органи могат да се съсредоточат върху най-съществените рискове и главните нововъзникващи проблеми. В резултат на това решенията по ПНПО са по-кратки и съсредоточени върху основните уязвимости на банките и се налагат по-малко мерки от качествено естество. Благодарение на пълното интегриране на предварителното планиране на надзорните дейности плановете за извършване на проверки и резултатите от ПНПО вече се съобщават по-рано от преди.

Преработената методология за Стълб II беше използвана за първи път в тазгодишния цикъл на ПНПО за определяне на капиталовите изисквания, влизащи в сила от януари 2027 г. Това намалява сложността и създава по-пряка връзка между капиталовите изисквания и двигателите на риска. Не е настъпила промяна в общите капиталови изисквания на системно ниво, а по-скоро се променят изискванията към отделните банки, така че те да отразяват начина, по който преработената методология отчита специфичните им рискови профили.

Освен това надзорните органи обърнаха особено внимание на потенциалното припокриване на изискванията по Стълб I и Стълб II във връзка с изпълнението от страна на ЕС на окончателните реформи по Базел III, които засягат изчисляването на рисковопретеглените активи. Последиците от РКИ III засега като цяло са незначителни и различни в отделните банки, което често води до намаляване на капиталовите изисквания по Стълб I. В случаите, в които изискванията по Стълб І бяха увеличени и бяха установени припокривания, ЕЦБ намали изискванията по Стълб ІІ. ЕЦБ ще продължи да наблюдава този ефект и да предприема мерки по отношение на потенциалното двойно отчитане на рисковете във всеки отделен случай, след като новите правила бъдат постепенно въведени.

След влизането в действие на преработената методология по Стълб II тази година и на методологията за ликвидност, приложима от 2027 г., през следващите две години не се очакват допълнителни промени в методологиите на ПНПО, а за в бъдеще ревизиите ще бъдат по-редки, отколкото през годините на реформата на процеса. Това ще осигури на банките по-стабилна надзорна рамка за техния капитал, ликвидност и стратегическо планиране, като същевременно ще се запазят необходимите стандарти за надзорна дисциплина и устойчивост.

За въпроси журналистите могат да се свържат с Тим Бройтнер, тел.: +49 69 1344 4463.

Забележки

  • В ПНПО се оценяват четири основни елемента: жизнеспособност и устойчивост на бизнес моделите, адекватност на вътрешното управление и управлението на рисковете, рискове за капитала и рискове за ликвидността и финансирането. По всеки елемент се определя рейтинг от 1 до 4 (като 1 е най-високият, а 4 – най-ниският). След това тези рейтинги се обобщават и се получава общ рейтинг, който също е от 1 до 4.
  • Цикълът на оценка по ПНПО през 2026 г. като цяло се основаваше на данни към края на 2025 г. Решенията в резултат от ПНПО от 2026 г. се прилагат през 2027 г. От 110-те поднадзорни институции към септември 2026 г. 107 банки участваха в оценката в рамките на ПНПО и ще получат или решение, или оперативно писмо. Три банки няма да получат тази година ново решение или оперативно писмо по ПНПО поради текущи сливания и придобивания или поради особености или специфични обстоятелства на институциите. Оценката на ПНПО рейтингите обхвана 108 банки. В обобщените данни за капиталовите изисквания и насоки е използвана извадка от 109 институции. Оценките за комбинираните буфери, приложими през 2027 г., отразяват обявените основни лихвени проценти.
  • Капиталът, който банките се очаква да поддържат в резултат от ПНПО, се състои от две части. Първата е изискването по Стълб II (P2R), което обхваща рискове, подценени или необхванати от Стълб I. Втората е насоките по Стълб II (P2G), указващи равнището на капитала, което дадена банка следва да поддържа, за да разполага с достатъчен буфер за справяне в условия на стрес (въз основа по-специално на оценката по утежнения сценарий в надзорните стрес тестове). Докато P2R е задължително и неспазването му може да има преки правни последици за банките, P2G не са задължителни.
  • Базовият собствен капитал от първи ред (БСК1) е регулаторният капитал с най-високо качество, който поема загубите непосредствено при възникването им. Допълнителният капитал от първи ред също осигурява поемане на загубите на база действащо предприятие, макар че неговите инструменти не покриват всички критерии за БСК1. За разлика от това капиталът от втори ред е капитал на недействащо предприятие. Това означава, че когато банка изпадне в неплатежоспособност, инструментите на капитала от втори ред трябва да поемат загубите преди вложителите и кредиторите. Общият наличен регулаторен капитал е сборът от тези два елемента: капиталът от първи ред, който обхваща БСК1 и допълнителния капитал от първи ред, и капитала от втори ред.
  • Общи капиталови изисквания и насоки означава изискване по Стълб I + изискване по Стълб II + комбинирано изискване за буфер + насоки по Стълб II. Вижте Надзорната методология за повече информация за състава на капиталовото изискване. Всички числа са представени като процент от рисковопретеглените активи.
  • Съгласно ДКИ V, която влезе в сила на 1 януари 2021 г., капиталът по P2R следва да има същия състав като по Стълб I, т.е. най-малко 56,25% да бъде БСК1 и най-малко 75% – капитал от първи ред, в съответствие с минималните изисквания.
  • Комбинираните изисквания за буфер включват предпазния капиталов буфер, антицикличния буфер и системните буфери (системните буфери обхващат буферите за глобални системно значими институции, други системно значими институции и системен риск). Те са правни изисквания, установени от Директивата на ЕС за капиталовите изисквания или от национални органи.
  • Отношението на ликвидно покритие е регулаторен стандарт, част от рамката „Базел III“. Изисква се банките да поддържат достатъчно количество висококачествени ликвидни активи, за да покрият очаквани изходящи парични потоци при 30-дневен стрес сценарий.
  • Отношението на нетно стабилно финансиране е показател, който измерва стабилността на финансирането на дадена банка, като сравнява наличното стабилно финансиране с изискваното стабилно финансиране за покриване на нуждите за период от една година.
  • В плана за извършване на надзорни проверки за всяка значима институция се посочват основните надзорни задачи и дейности за следващите 12 месеца, предварителният график и цели и нуждата от проверки на място и проучвания на вътрешни модели. Той се определя от съответния съвместен надзорен екип.
ДАННИ ЗА КОНТАКТ

Европейска централна банка

Генерална дирекция „Комуникации“

Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.

Данни за контакт за медиите