Supervisory approach and methodologies

Подходът и методологиите, които ЕЦБ използва при надзора и наблюдението над по-малко значимите институции, трябва да постигат равновесие между хармонизацията и отчитането на местните особености и пропорционалността.

Всяка година банковият надзор в ЕЦБ, заедно с националните компетентни органи (НКО), извършва цялостна оценка на основните рискове и уязвимости, пред които са изправени значимите институции под нейния пряк надзор, и задава стратегическите си приоритети за следващите три години. Тези приоритети са пряко приложими към значимите институции, но също така задават тона за НКО при определянето на приоритетите за надзора над по-малко значимите институции в техните държави, като отчитат също местните особености и пропорционалността.

• Надзорни приоритети и оценка на рисковете и уязвимостите
• Доклад за надзора над по-малко значимите институции – 2022 г.

С принципа на пропорционалност се гарантира, че очакванията и изискванията на надзорния орган са съобразени с размера, системното значение и рисковия профил на поднадзорните банки и че надзорните ресурси са ефективно разпределени.

По същество това означава приспособяване на естеството и интензивността на надзора към всяка отделна банка, като се взема предвид рисковият ѝ профил, бизнес моделът или размерът ѝ, без да се излага на риск пруденциалната ѝ позиция. Общите средства и характеристики, използвани при отчитане на пропорционалността, са изброени в насоките на Европейския банков орган (ЕБО) относно вътрешното управление.

Единният надзорен механизъм (ЕНМ) прилага по няколко начина принципа на пропорционалност в надзора и наблюдението.

Класификационният режим е възлова отправна точка за прилагането на този принцип. Първо, разграничението между значими и по-малко значими институции предоставя мащаб за определяне на индивидуалната степен на надзорно внимание. Освен това по-малко значимите институции бяха допълнително групирани с въвеждането на категорията малки и несложни институции в Регламента за капиталовите изисквания (РКИ) II, както и с класификацията на по-малко значимите институции с висок риск и такива с голямо въздействие въз основа на методологията, изложена в Рамковия регламент за ЕНМ. В класификационния режим рисковият профил, бизнес моделът или размерът на банките се използват като основа за повече равнища на надзорна намеса (по отношение на честотата, обсега и задълбочеността на надзорните прегледи) и задължения, например що се отнася до надзорната отчетност. 

В съответствие с рамката за надзорна отчетност принципът на пропорционалност се прилага чрез намаляване на обхвата на финансовото отчитане за по-малките институции, за които по-селективното отчитане на данни би било по-полезно, отколкото пълното отчитане. Повече подробности ще намерите в раздела за отчетността.

Методологията на оценката по процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) е особено важен компонент от надзорния преглед, тъй като задава различни степени на надзорна интензивност и разпределя по-малко значимите институции в различни категории по приоритет, предимно по отношение на честотата и детайлността на надзорните оценки. В сравнение с методологията за ПНПО, прилагана към значимите институции, методологичната рамка на ПНПО за по-малко значимите институции обхваща очаквания, честота и равнища на детайлност на оценката, които като цяло са с по-ниска интензивност.

И накрая, пропорционалността намира отражение и в редица други методологии за надзорна оценка – например в оценките на ЕЦБ за надеждност и пригодност.

Реч на Пенти Хакарайнен за пропорционалността в банковия надзор, Базел, 9 май 2019 г.

В РКИ II беше въведено понятието за малка и несложна институция. За да се смята за такава, институцията трябва да отговаря на девет критерия, изброени в съответния член на Регламента.

Банките най-вече сами определят дали са малки и несложни институции и по правило извършват тази оценка на текущ принцип. Очаква се по-малко значимите институции да уведомят съответните НКО за всяка промяна в статута си, т.е. когато изпълнят условията за малки и несложни институции и когато вече не отговарят на всички критерии в РКИ. Това не пречи на НКО да определят дали банки под техния надзор следва да се смятат за малки и несложни институции по критериите в РКИ, както и да съобщават резултата от тези решения на въпросните банки. Статутът на малка и несложна институция не е без последици, например във връзка с финансовото отчитане съгласно техническите стандарти за изпълнение.

Що се отнася до наблюдението на ЕЦБ на надзора над по-малко значимите институции, Рамковият регламент за ЕНМ съдържа разпоредба, че „ЕЦБ определя общите критерии, по-специално като взема предвид състоянието по отношение на риска и потенциалното влияние върху националната финансова система на съответното по-малко значимо поднадзорно лице, за определянето на това каква информация за кои по-малко значими поднадзорни лица се съобщава“.

ЕЦБ разграничава по-малко значими институции с голямо въздействие и високорискови по-малко значими институции.

Процедурата по определяне на по-малко значимите институции с голямо въздействие се извършва ежегодно и резултатът се публикува. За разлика от това списъкът с високорисковите по-малко значими институции се актуализира на всяко тримесечие, но резултатите не се огласяват.

Освен че се използва от ЕЦБ и НКО в контекста на рамката за уведомяване, класификацията поражда последици и за интензивността на надзора, например за честотата на оценките по ПНПО

Списък на по-малко значимите институции с голямо въздействие

Целта на ПНПО е да способства за устойчива банкова система и надеждно предоставяне на финансови услуги за икономиката. Той представлява цялостна оценка на стратегиите, процесите и рисковете на банките, с перспективна ориентация, за да се определи колко капитал е необходим на всяка банка, за да обезпечи тя рисковете си.

ЕЦБ и НКО си сътрудничат от 2015 г. насам в разработването на обща методология на ПНПО за по-малко значими институции, като следват насоките на ЕБО относно ПНПО и се опират както на методологията на ПНПО за значимите институции, така и на актуалните национални методологии за този процес.

ПНПО за по-малко значимите институции има за цел да насърчава сближаването на надзорните практики в този сектор, поддържайки същевременно минимално равнище на хармонизация и последователност в оценката на значимите и по-малко значимите институции. Като преки надзорници на по-малко значимите институции НКО продължават да носят пълната отговорност за извършване на оценките и за преценката за подходящите мерки във връзка с капитала, ликвидността и качеството, които да се предприемат.

Методологията на ПНПО отразява принципа на пропорционалност, защото определя минималната степен на намеса на надзорните органи в поднадзорните им по-малко значими институции. Степента на надзорно внимание зависи от приоритета, определен на съответната банка, и от естеството на дейността ѝ – това се нарича модел на минимална надзорна намеса. Поради това процесът на надзорен преглед и оценка протича различно при различните по-малко значими институции, например според интензивността на оценката, според това каква информация те трябва да предоставят на надзорниците и какво очакват надзорниците от тях.

От 2018 г. НКО имат възможност да въведат поетапно общата методология на ПНПО и да я прилагат поне към по-малко значимите институции с висок приоритет. Тя обаче ще се прилага към всички по-малко значими институции най-късно от 2022 г. При все това методологията позволява известна гъвкавост на НКО, което играе важна роля в ПНПО във връзка с оценката на вътрешния анализ на дадена банка на адекватността на капитала, вътрешния анализ на адекватността на ликвидността и стрес тестовете на по-малко значимите институции.

При по-малко значимите институции ПНПО е текущ процес и методологията ще продължи да се развива с времето.

Методология на ПНПО при по-малко значимите институции

През април 2017 г., след публична консултация, ЕЦБ публикува насоки и препоръка с цел хармонизация на начина, по който надзорниците в ЕНМ упражняват правата на избор и преценка, предвидени в правото на Европейския съюз.

От НКО се очакваше да прилагат препоръката от датата на нейното приемане – 4 април 2017 г., а до 1 януари 2018 г. да постигнат съответствие с насоките. Във функцията си по надзорно наблюдение ЕЦБ следи прилагането от страна на НКО на договорените права на избор и преценка.

През март 2022 г. насоките и препоръката бяха актуализирани, за да отразят законодателните промени, приети след първоначалното им публикуване, по-конкретно приемането на пакета РКИ II/ДКИ V за реформи в банковия сектор с преразгледани правила за капиталовите изисквания. От НКО се очаква да следват преработените насоки от 1 октомври 2022 г., докато указанията за преработената препоръка са тя да се прилага от датата на приемането си – 25 март 2022 г.

• Насоки (ЕС) 2017/697 на ЕЦБ от 4 април 2017 г. относно упражняването на правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза, от НКО по отношение на по-малко значимите институции
• Насоки (ЕС) 2022/508 на ЕЦБ от 25 март 2022 г. за изменение на Насоки (ЕС) 2017/697
• Препоръка ЕЦБ/2017/10 относно общите спецификации за упражняването на някои права на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза, от националните компетентни органи по отношение на по-малко значимите институции
• Препоръка на ЕЦБ от 25 март 2022 г. за изменение на Препоръка ЕЦБ/2017/10
• Публична консултация по проект за изменение на политиките по отношение на правата на избор и преценка