Често задавани въпроси за проекта на Насоки на ЕЦБ относно надзорния подход на националните компетентни органи към покритието на необслужваните експозиции, държани от по-малко значимите поднадзорни лица

За какво се отнася консултацията на ЕЦБ и на какво се дължи?

ЕЦБ провежда консултация по проект на насоки за националните компетентни органи (НКО). В разработените съвместно от ЕЦБ и НКО Насоки се описва хармонизиран надзорен подход към покритието на стари необслужвани експозиции (НОЕ), държани от по-малко значими поднадзорни лица. Посочват се надзорните очаквания за покритие, които НКО ще прилагат според конкретния случай спрямо по-малко значимите поднадзорни лица, които са особено изложени на рискове от стари НОЕ, възникнали преди 26 април 2019 г. Тези НОЕ не попадат в обхвата на изискването за приспадане по Регламента за капиталовите изисквания (РКИ), което се отнася за възникнали след тази дата НОЕ. Очаква се НКО да оценяват дали по-малко значимите институции покриват потенциалните кредитни загуби по тези НОЕ чрез провизии или други средства за редуциране на риска. Като се има предвид, че средната възстановима сума намалява съществено с течение на времето, НКО ще вземат предвид продължителността на необслужването, т.е. броя години от класифицирането на експозицията като необслужвана. 

С провеждането на консултация и публикуването на този проект на Насоки ЕЦБ цели да осигури прозрачност по отношение на хармонизирането на надзорните практики и последователно прилагане на високи надзорни стандарти спрямо банките в единния надзорен механизъм (ЕНМ).

Защо ЕЦБ въвежда сега общ надзорен подход към покритието на НОЕ, държани от по-малко значими институции?

Макар че като цяло процентът на НОЕ е намалял значително от въвеждането на европейски банков надзор насам, при някои по-малко значими институции се наблюдава по-бавен напредък в управлението на наличностите от такива експозиции. Това намира отражение в наличности от НОЕ с по-голяма продължителност на необслужването и по-нисък процент на покритие в сравнение с държаните от значимите институции. Тъй като тези наличности представляват траен източник на потенциални по-нататъшни загуби и ограничават капацитета на банките да предоставят нови кредити, от решаващо значение за надзорните усилия за осигуряване на устойчивост на по-малко значимите институции е да се предприемат мерки банките да напреднат в редуцирането на тези наличности или на свързаните с тях рискове.

Големи наличности от НОЕ могат да изложат на значителен риск банките и финансовата стабилност в по-широк план. Затова мерките банките да управляват задоволително портфейлите си от НОЕ и да поддържат достатъчно покритие за тях отдавна представляват важен надзорен приоритет. За успешното редуциране на НОЕ от значимите институции през последните десет години допринесе общият за целия ЕНМ подход, включващ надзорни очаквания за покритие.^[1] Досега по-малко значимите институции в повечето участващи в ЕНМ държави не са били обект на такива очаквания.

По какъв начин тази инициатива е насочена към съответните рискове? Как се съпоставя тя с другите начини за редуцирането или смекчаването им?

Тъй като в европейския банков надзор надзорните очаквания за покритие на НОЕ бяха използвани за първи път по отношение на по-големите банки, те се доказаха като прозрачно и ефикасно средство и допринесоха значително за редуцирането на НОЕ и на риска. Тези очаквания не са строги правила. Те по-скоро дават ясна основа за надзорния диалог, в който се подлагат на оценка още фактори, посочени от банките и подкрепени с конкретни доказателства.

Макар че положителни резултати са давали и допълващи инструменти като стратегии за намаляване на НОЕ и разработени от банките специализирани процеси за преструктуриране, по-малките банки са изпитвали по-големи трудности в практическото им прилагане поради фактори от рода на ограничени ресурси и липса на инвеститорско търсене за малки по мащаб продажби на НОЕ. Ето защо европейският банков надзор счита, че хармонизирани надзорни очаквания за покритие, насочени към съответните по-малко значими институции въз основа на рисково базирани критерии, предоставят прост и изпитан начин за осигуряване на задоволителни мерки по отношение на рисковете, свързани с НОЕ.

За кои банки ще се прилага този общ надзорен подход?

Подходът се основава на риска и е замислен така, че да осигури пропорционалност, като същевременно се избегнат излишни ефекти на изкривяване. По принцип той се прилага за всички по-малко значими институции, но НКО могат да изключат банки или групи експозиции, ако оценят рисковете като ниски или ако прилагането на подхода би довело до необосновани разлики в надзорните резултати. По-специално, Насоките включват следните условия за потенциалното изключване на по-малко значими институции от обхвата на прилагане:

• Делът на НОК е под 5%
• НОЕ в обхвата на общия надзорен подход имат незначителен дял в общия размер на НОЕ на по-малко значимата институция
• По-малко значимата институция е в процес на организирано преустановяване на дейността
• По-малко значимата институция е в процес на сливане или придобиване от друго поднадзорно лице
• По-малко значимата институция е „специализирана институция за преструктуриране на дългове“ съгласно определението в РКИ
• По-малко значимата институция е изправена пред специфични фактически обстоятелства, които според съответния НКО правят неподходящо прилагането на общия подход

Въз основа на тези критерии НКО ще оценяват всяка година дали за дадена по-малко значима институция е приложим общият подход. Ако е така, те следва да предприемат мерки потенциалният недостиг на покритие, установен съгласно общия подход, да бъде преодолян в количествено отношение. Това ще се случва в рамките на прегледа по Стълб II след дължимото отчитане на посочените от по-малко значимата институция специфични обстоятелства.

Кои експозиции попадат в обхвата? Как е свързано това с изискването за приспадане за НОЕ, залегнало в РКИ?

Общият надзорен подход се отнася за експозиции, възникнали преди 26 април 2019 г., които поради това попадат извън обхвата на изискването за приспадане за НОЕ по Стълб I. Равнището на надзорните очаквания за покритие, посочено в Насоките, е съгласувано в количествено отношение с правилата за покритие, залегнали в изискването за приспадане по Стълб I. Така се гарантира, че всички НОЕ, държани от попадащите в обхвата по-малко значими институции, са обект на последователни очаквания за покритие, след като достигнат определена продължителност на необслужване, независимо от датата на възникването им. За разлика обаче от изискването за приспадане по РКИ, което се прилага автоматично, покритието на НОЕ на по-малко значимите институции ще бъде оценявано от НКО според случая, при отчитане на специфичните особености на всяка отделна банка. Насоките не заместват и не отменят приложими регулаторни или счетоводни изисквания.

Как се очаква да засегне този подход банките в неговия обхват?

Въпреки че окончателното въздействие ще зависи от резултата от надзорния диалог на НКО с определените банки, очаква се ефектът от общия подход върху по-малко значимите институции да бъде управляем. При разработването на общия подход надзорниците от ЕНМ извършиха подробно проучване на въздействието, за да измерят ефектите от него. Заключението от проучването беше, че от гледна точка на капиталовото изискване ефектът ще бъде като цяло управляем, като се има предвид, че банките в общи линии са напреднали в намаляването на НОЕ и имат добро равнище на капитал, за което е допринесла по-високата рентабилност през последните години. За да разполагат банките с достатъчно време да се подготвят, общият подход ще бъде въведен постепенно – надзорните изисквания за покрития ще се прилагат в пълна степен едва от 31 декември 2028 г. За предходните отчетни периоди равнищата им са по-ниски и постепенно ще се увеличават с всяка следваща година.

Общият подход включва ли значително допълнително отчитане?

НКО ще изисква по-малко значимите институции в обхвата на подхода да представят специализирано годишно отчитане въз основа на кратък основен образец. Той е съгласуван тясно със съществуващото отчитане за изискването за приспадане по РКИ, което всички банки под европейски банков надзор представят като част от тримесечното общо отчитане (COREP) от 2021 г. насам. Това съгласуване означава, че се използват установени понятия и изчисления.

Какви са ролите на ЕЦБ и НКО в прилагането на общия надзорен подход, установен в проекта на Насоки?

Проектът на Насоки е предназначен за НКО в ролята им на преки надзорни органи за по-малко значимите институции. На НКО е първостепенната отговорност да подлагат на преглед уредбата, процесите, механизмите и стратегиите, които по-малко значимите институции прилагат за осигуряването на надеждно управление и покритие на рисковете, като това включва политиките за формиране на провизии и третирането на активи от гледна точка на изискването за собствен капитал. Като част от ролята си на наблюдател ЕЦБ насърчава последователното прилагане на високи надзорни стандарти в провеждането на такива прегледи, в съответствие с по-общата си отговорност за ефикасното и последователно функциониране на ЕНМ. В тази рамка ЕЦБ и НКО ще си сътрудничат в прилагането на Насоките, например посредством обмен на информация и определяне на референтни показатели. Редица характеристики на подхода, определен в проекта на Насоките, предоставят на НКО подходяща степен на надзорна преценка и по този начин осигуряват оперативна осъществимост на местно равнище.

Какви са следващите стъпки за банките в обхвата на проекта на Насоките след тяхното приемане?

По-малко значимите институции, които попадат в обхвата на първото годишно прилагане на общия надзорен подход, ще бъдат своевременно уведомени от съответните НКО и ще получат необходимите указания и образци за отчитане.