Menu

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

Често задавани въпроси за стрес теста през 2021 г.

Франкфурт, 30 юли 2021 г.

Какво представлява стрес тестът, проведен в целия ЕС през 2021 г.? Каква е целта му?

Стрес тестът за целия ЕС използва данни към края на 2020 г., с помощта на които анализира как се развиват капиталовите позиции на банките през период от три години до 2023 г. при базисен и утежнен сценарий. Тестът предоставя на надзорните органи, банките и други участници на пазара обща аналитична рамка, чрез която последователно да сравняват и оценяват устойчивостта на банките в ЕС към специфични за държавите икономически сътресения. В рамките на ЕНМ резултатите от стрес теста за всички значими институции ще бъдат използвани и за оценка на капиталовите нужди на отделните банки по Стълб II в контекста на процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО).

Резултатите от качествено естество ще бъдат включени в обхвата на управлението на риска в ПНПО, което ще повлияе върху процеса по определяне на изискванията по Стълб ІІ (P2R). Резултатите от количествено естество ще се използват като основни входни данни за определяне на насоките по Стълб ІІ (P2G).

Стрес тестът е устроен така, че да засили пазарната дисциплина посредством оповестяването на последователна и детайлна информация на равнище отделна банка, която показва как общите сътресения засягат балансите на банките. Следва да се отбележи, че надзорните стрес тестове не заместват вътрешните стрес тестове на банките, които се основават на индивидуално разработени сценарии за специфичните им обстоятелства.

Защо тази година ЕЦБ публикува някои резултати за банките в ЕНМ?

Целта е да се засили още прозрачността. Същевременно поддържането на принципа на пропорционалност е важно за банките, участващи в стрес теста на ЕНМ, които са по-малки от обхванатите от общия за целия ЕС стрес тест и може би не могат да посветят на процеса същото количество ресурси. Това се отчита в нашия подход при публикуването, като вниманието се съсредоточава върху основните показатели и в някои случаи се използват диапазони. Това предотвратява допълнителната необходимост от по-голям брой показатели. Тези показатели са насочени към специфичната за всяка банка информация за 1) индивидуалните резултати на високо равнище, 2) изходните данни и 3) чувствителност към сценариите.

Какво ще прави ЕЦБ с банките, които имат (сериозен) недостиг при утежнения сценарий?

Както в предходните години, стрес тестът през 2021 г. не е изпит с оценка издържал/неиздържал, затова няма „недостиг“ в обичайния смисъл. Той по-скоро предоставя ключови данни за процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) за всяка институция. На практика това означава, че при институциите със (сериозно) намаление на капитала при утежнения сценарий резултатът от стрес теста ще се използва като отправна точка за определяне на P2G (както е предвидено в насоките на ЕБО за ПНПО и за надзорните стрес тестове).

При този подход банките със (сериозно) намаление на капитала при утежнения сценарий като цяло би трябвало да очакват по-високи P2G в сравнение с банките с по-добри резултати. Същевременно не може да се говори за еднозначно съответствие между намаляването при стрес теста и P2G.

Когато сериозното намаляване на капитала откроява конкретни рискове в определени области на дейност, съвместните надзорни екипи ще използват тази информация, за да разработят последващи целеви надзорни инициативи и, ако е целесъобразно, мерки за осигуряване на подходящо управление на тези рискове.

Защо в публикацията на ЕНМ не показвате точното съотношение на БСК1 на банките, които падат под 8%, и как би трябвало да тълкуват данните наблюдателите?

По своя замисъл резултатите от стрес теста са само един от елементите в надзорния инструментариум на ЕЦБ. Оценява се устойчивостта на банката в хипотетичен сценарий, като се използва съвсем конкретен набор от методологични допускания. Резултатите са само ориентир за това как би се справила банката при възможни неблагоприятни обстоятелства. На тази основа, макар че резултатите от стрес теста са индикация за положението на банката, особено спрямо нейните конкуренти, те следва да се разглеждат в контекста на този му замисъл. За публикацията през 2021 г. увеличихме прозрачността на резултатите от стрес теста на ЕНМ спрямо този през 2018 г., при който оповестихме само агрегирани резултати на високо равнище.

Същевременно поддържането на принципа на пропорционалност също беше основна цел: банките, участващи в стрес теста на ЕНМ, по принцип са доста по-малки от обхванатите от общия за целия ЕС стрес тест и може би не могат да посветят на процеса същото количество ресурси.

Това е взето предвид в подхода ни към публикацията, като вниманието е съсредоточено върху много малък брой важни показатели, като така се избягва много по-обременяващият процес на осигуряване на качеството, който е необходим, за да има последователност и по-голяма точност по многобройни показатели.

Предвид това е очевидно, че резултатите в този диапазон варират и включват и банки, които би трябвало да предприемат действия, за да поддържат съответствие с минималните капиталови изисквания. Съответната цялостна оценка се извършва от нашите надзорни екипи и резултатите от стрес теста са надлежно включени в ПНПО.

Какви последици от кризата с коронавируса отбелязва ЕЦБ? Наблюдават ли се някакви ясни закономерности?

В утежнения сценарий се допуска продължително въздействие от коронавируса в среда на продължително ниски лихвени проценти. Преоценката на очакванията на участниците на пазара в условия на намаляващи корпоративни печалби води до рязка и значителна корекция на оценката на финансовите активи. При утежнения сценарий намалението на съотношението на БСК1 за цялата система възлиза на -5,2 процентни пункта при пълно изпълнение на капиталовите изисквания. Основните фактори, обуславящи намалението на капитала при утежнения сценарий, са кредитните загуби, значителното сътресение върху нетните приходи по лихви, приходите от търговски операции и нетния приход от такси и комисиони, както и въздействието от сътресения върху акциите и кредитния спред по позиции, измервани по справедлива стойност.

На държавните гаранционни схеми и свързаните с коронавируса мораториуми съгласно условията на ЕБО е отделено специално място в методологията на стрес теста. Допускането е, че кредитите, обхванати от схема за държавни гаранции, са заместени от гаранцията, независимо дали се очаква съответната схема все още да продължи, а банките трябва да прогнозират своите кредитни загуби въз основа на допускането, че няма благотворно въздействие от свързани с коронавируса мораториуми съгласно условията на ЕБО.

Отбелязва се също, че отрасли, които през 2020 г. се оказаха уязвими, показват по-висок и нестабилен процент на обезценка при утежнения сценарий. Например търговията на едро и дребно и техническото обслужване на автомобили и мотоциклети, наемите, лизингът и жилищата отбелязват най-висока медианна обезценка в обобщен план.

И накрая, макар че банките успяха да намалят разходите си и да приложат целеви стратегии за намаляване на необслужваните експозиции след стрес теста от 2018 г., доста по-тежкият макроикономически неблагоприятен сценарий в сравнение с тогавашния стрес тест компенсира ефекта от тези подобрения и води до по-голямо системно намаление на съотношението на БСК1 (5,2 процентни пункта спрямо 4,0 процентни пункта през 2018 г.).

По какъв начин резултатите от стрес теста се включват в ПНПО?

Резултатите се отчитат в ПНПО и в качествено, и в количествено отношение.

  • Резултати от качествено естество: В ПНПО СНЕ разглеждат различни аспекти в оценката на вътрешното управление и управлението на риска на дадена банка и това в крайна сметка влияе върху определянето на изискванията по Стълб II. Такива аспекти са например навременността и точността на данните и качеството на получената информация. Аналогично, количествените показатели, генерирани пряко от данните в ИТ системите, имат за цел да предоставят на СНЕ измерими критерии за оценка на резултатите на банките посредством прилагане на рейтинг на четири равнища. Измерва се както способността на банките да отговарят на исканията за данни, така и отзивчивостта им в целия процес на стрес теста. Освен това СНЕ извършват качествена оценка на резултатите на банките в цикъла на осигуряване на качеството на стрес теста.
  • Резултати от количествено естество: Методологията за определяне на P2G се състои от две стъпки. В първата стъпка банката се причислява към група според максималното намаление на БСК1 в надзорния стрес тест. Групите се определят въз основа на актуален надзорен опит, търпимостта към риск в ЕНМ и тежестта на стрес теста. Във втората стъпка СНЕ прилагат експертна преценка и коригират P2G според специфичния профил на всяка институция. Корекциите на СНЕ са в диапазона на съответната група и само по изключение извън границите му.

Данни за контакт за медиите