Литва: Високите надзорни стандарти са важни!

29/12/2014

С приемането на еврото Литва се присъединява към единния надзорен механизъм от 1 януари 2015 г. Ингрида Шимоните, заместник-председател на Lietuvos bankas, става член на Надзорния съвет. В онлайн интервю тя говори за основните характеристики на литовския банков сектор и за предизвикателствата пред банковия надзор в ЕЦБ.

Какво означава за Литва да стане пълноправен член на еврозоната и на единния надзорен механизъм (ЕНМ)? Какво мислите за включването си като член на Надзорния съвет?

Възможно най-скорошното ни превръщане в пълноправен член на еврозоната винаги е било считано за един от жалоните на нашата европейска интеграция, като се има предвид, че от 1994 г. се намираме в режим на паричен съвет, а литасът е обвързан с еврото от февруари 2002 г.

При тези обстоятелства целта бързо да станем държава членка на еврозоната е естествена стратегия, особено след като страната ни направи такива големи усилия да запази фиксирания обменен курс с еврото по време на кризата през 2008–2009 г. Членството в еврозоната означава пълно елиминиране на валутния риск и на транзакционните разходи, както и още по-голяма устойчивост на банковия сектор.

За щастие, към единния надзорен механизъм и към Надзорния съвет се присъединяваме почти от самото начало, така че няма да има голяма нужда от приспособяване и от корекции, както би било в противен случай. Очаквам с нетърпение съвместната работа с останалите членове за изпълнението на задачите, заради които беше създаден ЕНМ.

Цялостната оценка беше подготовка за прекия надзор от страна на ЕЦБ над трите най-големи литовски банки. Подготвени ли са банките за прехода? Каква беше Вашата роля в този процес?

Две от най-големите банки имат централи и в Естония и Латвия, така че за тях това беше хоризонталeн процес, както и за групата SEB и Swedbank, въпреки че като група те не попадат в обсега на единния надзорен механизъм. Третата банка – DNB – участва в цялостната оценка и в Естония. Имаше възможности за синергия в много отношения. Банките се представиха добре, корекциите бяха незначителни – дори и при стрес сценария. Във всеки случай капиталът се задържа доста над минималния. Това показва, че всички те са следвали много предпазлива политика след настъпването на световната криза, отчитайки потенциалните загуби при много консервативни допускания, затова в момента няма никаква реална нужда за корекции. Не се съмнявам, че се присъединяваме към ЕНМ от много стабилна основа.

Литовската централна банка имаше много голяма роля в процеса, като се има предвид, че имахме по-малко време за цялостната оценка от други държави, тъй като започнахме по-късно. Ето защо участвахме не само в координацията и надзора, но и извършихме част от прегледа на качеството на активите, за да приключим навреме и да проведем цялостната оценка по разходно-ефективен начин, тъй като за местните органи и консултанти беше трудно да осигурят достатъчно експерти в такъв кратък срок.

Кои са основните характеристики на банковия сектор в Литва и какво въздействие ще има надзорът от страна на ЕЦБ?

Както вече споменах, устройството на банковата система е сходно с това в другите балтийски държави, дори имената на основните банки са общо-взето същите. Банковата система е доминирана от дъщерни дружества на скандинавски банки, като трите най-големи имат общо около 70% пазарен дял. Има няколко по-малки банки, които не отговарят на определението за системно важни институции, както и някои клонове.

Банковата система показа устойчивост по време на кризата, като в повечето случаи загубите бяха отчетени веднага и капиталът беше подсилен. Някои по-малки банки обаче трябваше да бъдат обявени в ликвидация през 2011–2013 г. поради лошо управление, но това нямаше негативен системен ефект на пренос, а като цяло банковата система стана още по-устойчива и с по-висока степен на пруденциалност.

Пруденциалните коефициенти на банките с дейност в Литва продължават да надхвърлят значително изискуемия минимум. Така например, на 1 октомври 2014 г. коефициентът на капиталова адекватност на банковата система беше 20,7%.

И трите значими банки в Литва са дъщерни дружества на чуждестранни банкови групи, чиито главни управления са в неучастващи държави. Как ще действа в рамките на ЕНМ сътрудничеството с надзорните органи на държавата по произход на тези банки?

Сътрудничеството между централната банка на Литва и консолидиращите надзорни органи на трите най-големи банки, които се намират в Швеция и Норвегия, отдавна е налице и представлява добър пример за трансграничен надзор. Надзорните колегии осигуряват ефективен и добре организиран диалог между националните надзорни органи и несъмнено изпълняват успешно ролята си.

В рамките на ЕНМ ЕЦБ ще стане пълноправен член на тези колегии, продължавайки и обогатявайки продуктивния опит. Националните надзорни органи на участващите държави, включително централната банка на Литва, ще останат в надзорните колегии като наблюдатели и ще подкрепят изцяло ЕЦБ в нейното активно участие в дейността им. Последните заседания на колегиите, в които ЕЦБ участва, вече показаха, че продуктивното сътрудничество ще продължи в същия дух.

Като цяло, кои според Вас са главните предизвикателства пред европейския банков надзор?

Мисля, че е важно да се гарантира, че ЕЦБ ще бъде надзорен орган, осигуряващ както висок надзорен стандарт, така и справедливо третиране на поднадзорните банки.

Не бива да има съмнения в стриктността и интегритета на надзора, но същевременно трябва да се избягва опростенческият подход на унифициране. Решенията трябва да бъдат ясни и разбираеми. Поднадзорните банки трябва да имат подобаваща възможност да изразят мнението си и трябва да се осигури висока степен на сътрудничество.

Като един от най-младите лидери в своята държава Вие вече сте постигнали много в кариерата си. Какво Ви мотивира и откъде черпите вдъхновение?

Когато Литва си възвърна независимостта, много млади хора постъпиха в институции и фирми и се бориха за изграждането на институционална рамка и бизнес среда по западен стандарт. Като дете по време на съветската окупация мечтаех за деня, когато страната ми ще бъде свободна и ще може да се стреми към стандартите на демокрация и благоденствие, за които знаехме, че са нещо естествено отвъд желязната завеса. Щастлива съм, че това се сбъдна и че мога да играя роля в този удивителен преход. Огромната промяна, която постигнахме досега, е най-важният мотивиращ фактор за мен и за колегите ми.