ЕЦБ запазва капиталовите изисквания в общи линии стабилни за 2026 г. на фона на неотслабващи предизвикателства в глобален план

18 ноември 2025 г.

• Агрегираните резултати от процеса по надзорен преглед и оценка през 2025 г. за банките под надзора на ЕЦБ показват солидни капиталови и ликвидни позиции и силна рентабилност
• Общото капиталово изискване и насоките за БСК1 и изискването по Стълб II, приложими през 2026 г., остават в общи линии стабилни на равнища съответно от 11,2% и 1,2%
• Незадължителните насоки по Стълб II за 2026 г. намаляват от 1,3% на 1,1%
• Мерките от качествено естество са насочени на първо място към кредитния риск, институционалното управление и капиталовата адекватност, при засилени последващи мерки от страна на надзорните органи по внесените от банките корекции
• Надзорните приоритети за периода 2026 – 2028 г. са съсредоточени върху устойчивостта на банките срещу геополитически рискове и макрофинансова несигурност, както и върху оперативната им устойчивост и капацитета им в областта на информационните технологии

Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува резултатите от процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) за 2025 г. и надзорните приоритети за периода 2026 – 2028 г. Оценката обхваща 105 банки под европейски банков надзор, упражняван пряко от ЕЦБ. На преглед са подложени техният капитал, ликвидност, рентабилност, институционално управление и управление на рисковете.

Като цяло, през второто тримесечие на 2025 г. банките са поддържали солидни капиталови и ликвидни позиции и силна рентабилност. Среднопретегленият базов собствен капитал от първи ред (БСК1) – капиталът на банките с най-високо качество – възлиза на 16,1% от рисковопретеглените им активи. Съотношението на ливъридж е 5,9%. Съотношението на обща капиталова адекватност е 20,2%.

Аналогично, ликвидните буфери са останали доста над минималното изискване от 100%, като през второто тримесечие на 2025 г. съвкупното отношение на ликвидно покритие (ОЛП) е 158%. Банките са запазили добър достъп до финансиране на дребно и на едро, като средното отношение на нетно стабилно финансиране (ОНСФ) е в общи линии стабилно на ниво от 127%.

Рентабилността остава силна, за което допринасят нетният доход от лихви и нетните такси и комисиони. Съвкупната годишна възвръщаемост на капитала възлиза на 9,5% през четвъртото тримесечие на 2024 г. и се подобрява още, достигайки 10,1% през второто тримесечие на 2025 г.

Качеството на активите в сектора остава стабилно, като през второто тримесечие на 2025 г. съотношението на необслужваните кредити (НОК) е 1,9%. Съотношенията на НОК при кредитите за търговски недвижими имоти и при кредитите за малки и средни предприятия остават над средното ниво (съответно 4,6% и 4,9%), а някои държави с ниски съотношения на НОК в миналото сега се сблъскват с леко увеличение на наличностите от такива кредити.

Кредитите и авансите от Етап 2, т.е. такива, за които кредитният риск е нараснал значително след първоначалното признаване, са се увеличили леко от 9,5% през второто тримесечие на 2024 г. до 9,6% през второто тримесечие на 2025 г.

Сегашното добро равнище на устойчивост на банковия сектор в еврозоната се дължи на редица фактори. Такива са ефективната регулация, надеждният надзор и усъвършенстването на управлението на риска от банките, но също така и извънредните фискални и парични мерки в отговор на неотдавнашните макроикономически сътресения.

Качествени и количествени надзорни мерки

Надзорните мерки в този цикъл на ПНПО бяха подчинени на приоритетите, определени от Надзорния съвет за периода 2025 – 2027 г. Те бяха съсредоточени главно върху устойчивостта на банките срещу непосредствени макрофинансови заплахи и тежки геополитически сътресения, както и върху преодоляване на недостатъците, установени от надзорните органи, например в областта на институционалното управление, управлението на риска и предизвикателствата, свързани с цифровата трансформация.

В сравнение с предходната година ЕЦБ издаде около 30% по-малко нови качествени мерки. Този спад е в съответствие с усъвършенствания надзор на ЕЦБ с акцент върху риска и с по-добрите последващи действия от страна на банките. Издадените мерки от качествено естество са насочени към кредитния риск (40%), вътрешното управление (17%), капиталовата адекватност (11%) и операционния риск (10%). Те включват наблюдение на кредитния риск и управление на конкретни портфейли, състав на ръководните органи, усъвършенстване на рамката за стрес тестове във вътрешния анализ на адекватността на капитала (ВААК) или корективни мерки, свързани с непрекъснатостта на дейността в областта на информационните технологии.

Що се отнася до ПНПО рейтинга, средният общ рейтинг леко се е подобрил, достигайки 2,5 спрямо 2,6 през миналата година. Това подобрение не е еднородно, тъй като оценките са съсредоточени в по-голяма степен в центъра на разпределението. Банките с предишен рейтинг 3- са отбелязали подобрение, а тези с рейтинг 2 или повече са се влошили леко. Като цяло една четвърт от банките остават в най-слабите категории (рейтинги 3 – 4).

Що се отнася до количествените изисквания, общите капиталови изисквания и насоки за БСК1, приложими през 2026 г., остават като цяло стабилни на равнище от 11,2%. Тази стойност включва изискванията по Стълб I и Стълб II, комбинираните изисквания за буфер и насоките по Стълб II (P2G).

Капиталовите изисквания по Стълб II за БСК1, които банките трябва да изпълняват през 2026 г., остават като цяло стабилни на равнище от 1,2% от рисковопретеглените активи.

Комбинираното изискване за буфер, т.е. сборът на предпазния капиталов буфер, системните буфери и антицикличния капиталов буфер, е леко увеличено поради по-високия антицикличен буфер, приложим в някои държави в резултат на национални мерки.

Незадължителните насоки по Стълб II, които се основават на стрес теста за целия ЕС през 2025 г. и се прилагат през 2026 г., намаляват от 1,3% на 1,1% (БСК1). Това отразява резултатите от тазгодишния стрес тест, които показват по-големи загуби и по-добра способност за поемането им благодарение на по-високи печалби, а оттам и по-слабо намаление на капитала в сравнение с предходния стрес тест през 2023 г.

ЕЦБ наблюдава особено внимателно необслужваните експозиции и сделките с ливъридж на банките. Когато положението бъде счетено за незадоволително или напредъкът по отстраняване на недостатъците е недостатъчен, се прилага добавка към изискванията по Стълб II (P2R). В решенията по ПНПО през 2025 г. броят на банките, за които се прилага такава добавка, намалява, тъй като някои банки са коригирали констатираните недостатъци.

По-конкретно, в ПНПО през 2025 г. десет банки са обект на добавка за недостатъчно провизирани необслужвани експозиции спрямо 18 в предходния цикъл на ПНПО. За шест банки P2R включва добавка за финансиране с ливъридж в сравнение с девет миналата година.

ЕЦБ прилага изискване за съотношението на ливъридж по Стълб II (P2R-LR) за 14 банки спрямо 13 в предишния преглед, тъй като счита, че те имат повишен риск от прекомерен ливъридж. Това изискване е правно обвързващо и е в допълнение към минималното съотношение на ливъридж от 3%, задължително за всички банки.

Освен това ЕЦБ прилага необвързващи насоки за съотношението на ливъридж по Стълб II за пет банки и налага количествени мерки за ликвидност на четири банки.

Надзорни приоритети за периода 2026 – 2028 г.

Европейските банки продължават да работят в сложна обстановка, характеризираща се със засилени геополитически рискове и промени в конкуренцията поради цифровизацията и нарасналото предоставяне на финансови услуги от небанкови институции. Необходими са перспективно ориентирани оценки на рисковете и достатъчна устойчивост.

Това намира отражение в средносрочната стратегия на банковия надзор в ЕЦБ за 2026 – 2028 г., която е като цяло в съзвучие със сегашните приоритети.

Първият приоритет изисква банките да запазят устойчивост срещу геополитически рискове и макрофинансова несигурност. Това включва мерки те да поддържат надеждни кредитни стандарти и адекватна капитализация посредством последователно прилагане на Регламента за капиталовите изисквания (РКИ3) и да управляват разумно рисковете, свързани с климата и природата.

Вторият приоритет е да се осигури силна оперативна устойчивост и капацитет в областта на информационните и комуникационните технологии. Това означава, че са необходими устойчиви рамки за управление на операционния риск, за отстраняване на недостатъците в докладването на рисковете и агрегирането на данни – и съответно надеждни информационни системи.

Надзорна реформа и методологии

В отговор на променящата се външна среда банковият надзор в ЕЦБ проведе всеобхватна реформа с цел да подобри своята ефикасност, ефективност и съсредоточеност върху рисковете. Тези цели се прилагат към всички надзорни дейности, като в центъра е ПНПО. Ето защо окончателните решения или писмата по ПНПО бяха изпратени на банките в края на октомври 2025 г. – повече от месец по-рано, отколкото в предишните цикли. Сега тези решения са по-кратки и съсредоточени върху главните изисквания от количествено и качествено естество, основните резултати от ПНПО и най-значителните надзорни опасения.

През 2026 г. ще влезе в действие по-прозрачна и опростена методология за изчисляване на изискванията по Стълб II. Повече подробности за нейните основни елементи можете да намерите на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ.

И накрая, днес ЕЦБ публикува преработена и по-обхватна методология за оценка на ВААК на банките. С нея се оценяват, наред с всичко останало, вътрешните процедури на банките, за да е сигурно, че те разполагат с достатъчно капитал, за да покрият съществени рискове, и че поддържат задоволителни практики за управление на рисковете.

За въпроси журналистите могат да се свържат с Франсоа Пейрату на телефон +49 172 8632 119.

Забележки

• В ПНПО се оценяват четири основни елемента: жизнеспособност и устойчивост на бизнес моделите, адекватност на вътрешното управление и управлението на рисковете, рискове за капитала и рискове за ликвидността и финансирането. По всеки елемент се определя рейтинг от 1 до 4 (като 1 е най-високият, а 4 – най-ниският). След това тези рейтинги се обобщават и се получава общ рейтинг, който също е от 1 до 4.
• Цикълът на оценка по ПНПО през 2025 г. като цяло се основаваше на данни към края на 2024 г. Решенията в резултат от ПНПО от 2025 г. се прилагат през 2026 г. От 113-те поднадзорни институции през септември 2025 г. 105 банки участваха в оценката в рамките на ПНПО и ще получат или решение по ПНПО, или оперативно писмо по ПНПО. Осем банки няма да получат тази година ново решение по ПНПО или оперативно писмо поради текущи сливания и придобивания или поради особености или специфични обстоятелства на институциите. Повече подробности вижте тук.
• Капиталът, който банките се очаква да поддържат в резултат от ПНПО, се състои от две части. Първата е изискването по Стълб II (P2R), което обхваща рискове, недооценени или необхванати от Стълб I. Втората е насоките по Стълб II (P2G), указващи равнището на капитала, което дадена банка следва да поддържа, за да разполага с достатъчен буфер за справяне в условия на стрес (въз основа конкретно на оценката по утежнения сценарий в надзорните стрес тестове). Докато P2R е задължително и неспазването му може да има преки правни последици за банките, P2G не са задължителни.
• Общи капиталови изисквания и насоки означава изискване по Стълб I + изискване по Стълб II + комбинирано изискване за буфер + насоки по Стълб II. Вижте Надзорната методология за повече информация за състава на капиталовото изискване. Всички стойности се представят като процент от рисковопретеглените активи.
• Комбинираните изисквания за буфер включват предпазния капиталов буфер, антицикличния капиталов буфер и системните буфери (системните буфери обхващат буферите за глобални системно значими институции, други системно значими институции и системен риск). Те са правни изисквания, установени с Директивата на ЕС за капиталовите изисквания или от национални органи.
• Отношението на ликвидно покритие е регулаторен стандарт, част от рамката „Базел III“. Изисква се банките да поддържат достатъчно количество висококачествени ликвидни активи, за да покрият очаквани изходящи парични потоци при 30-дневен стрес сценарий.
• Отношението на нетно стабилно финансиране е показател, който измерва стабилността на финансирането на дадена банка, като сравнява наличното стабилно финансиране с изискваното стабилно финансиране за покриване на нуждите за период от една година.