Често задавани въпроси за ръководствата на ЕЦБ за вътрешния анализ на адекватността на капитала и ликвидността (ВААК и ВААЛ)

Опитът на ЕЦБ показва, че ВААК и ВААЛ трябва да бъдат усъвършенствани във всички институции. Значителен напредък е отбелязан само във ВААК и ВААЛ на някои от значимите.

ВААК и ВААЛ са от основополагащо значение за управлението на адекватността на капитала и на ликвидността от страна на институциите. ЕЦБ изпълнява многогодишен план за насърчаване на усъвършенстването им в значимите институции. Въз основа на активен диалог с институциите и други участници от сектора по проекта на ръководство, публикуван през 2017 г., и след като взе предвид и други коментари, ЕЦБ прецизира и допълни надзорните си указания за ВААК и ВААЛ. Важно е да се изтъкне, че значимите институции се приканват да започнат незабавно да прилагат на практика надзорните очаквания на ЕЦБ, посочени в ръководствата, независимо от това че надзорниците от ЕЦБ ще започнат да ги използват едва от 1 януари 2019 г. Ако значими институции решат да прилагат ръководствата, те се приканват да го направят в тясно сътрудничество със своите съвместни надзорни екипи (СНЕ), като поемат инициативата да ги информират за обстоятелствата и плановете си.

Следва да се отбележи, че ЕЦБ не е променяла цялостната философия на ръководствата от първоначалното публикуване на очакванията за ВААК и ВААЛ през януари 2016 г. Тя само е разяснявала тези очаквания на три етапа, а именно през февруари 2017 г., март 2018 г. и с публикуването на окончателните версии през ноември 2018 г.

Референтната дата за значимите институции при подаването на информация за ВААК и ВААЛ (включително например образеца за ВААК) към СНЕ през 2019 г. е 31 декември 2018 г. ЕЦБ ще използва ръководствата, за да оценява ВААК и ВААЛ на значимите институции, едва от 1 януари 2019 г.

Очаква се в данните и информацията за ВААК/ВААЛ, представени на ЕЦБ от значимите институции през 2019 г., да са взети предвид новопубликуваните ръководства. Следва да се отбележи, че ЕЦБ не е променяла цялостната философия на ръководствата от първоначалното публикуване на очакванията за ВААК и ВААЛ през януари 2016 г. Тя само е разяснявала тези очаквания на три етапа, а именно през февруари 2017 г., март 2018 г. и с публикуването на окончателните версии през ноември 2018 г. Освен това ръководствата са в пълно съответствие с очакванията за ВААК и ВААЛ, публикувани през януари 2016 г. Важно е да се отбележи, че информацията за ВААК, предоставена чрез образеца, трябва да бъде от икономическа перспектива.

Поради значителните различия в третирането и ролята на ВААК и ВААЛ в различните държави членки практиките на значимите институции изглеждат доста разнородни. Разликите по отношение на ВААК например проличаваха в цялостната му роля в управлението и вземането на решения в институциите, в използването на икономическата и нормативната (регулаторната) перспектива и в подхода към ВААК като цяло, т.е. в това дали ще се прилага концепцията за „действащо предприятие“ или за „недействащо“. В някои държави членки ВААК и ВААЛ се приемат за ядрото на процесите на институциите за управление на рисковете. В други те са свързани с процеса на изготвяне на доклади за адекватността на капитала и ликвидността, които се предоставят на надзорния орган, или се използват като синоним за тези доклади. Само при някои от значимите институции ЕЦБ отбеляза значителен напредък по отношение на ВААК и ВААЛ.

Всички значими институции се приканват да подобрят своите процеси за вътрешен анализ на адекватността на капитала и на ликвидността. Очакваме публикуването на нашите значително подобрени ръководства да им помогне в това отношение.

Първо, ВААК и ВААЛ са важни фактори в процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) в европейския банков надзор. Те се използват при оценките на всички елементи от ПНПО и в процесите по определяне на капитала и ликвидността по Стълб II. В бъдеще се предвижда ролята на ВААК и ВААЛ в ПНПО да бъде още по-голяма.

Те са ключови фактори за устойчивостта на институциите. Ето защо ЕЦБ оценява тези процеси всяка година в рамките на ПНПО. Ако установи слабости, тя може да предприеме надзорни мерки за справяне с проблемите в съответната институция. Те могат да включват изискване за допълнителен капитал или ликвидност, за да се преодолее повишената несигурност при управлението на риска от страна на институциите и да се стимулират значимите институции да се справят с тези слабости.

Вниманието на ЕЦБ е съсредоточено върху това да поддържа стабилността на банковия сектор, като се грижи институциите да запазват непрекъснатостта на своите операции. Ето защо в Ръководството за ВААК се описва подход, който има за цел да допринесе за нея, осигурявайки адекватна капитализация на банките. От януари 2016 г. насам ЕЦБ непрестанно насърчава значимите институции да преминат от подход за ВААК на „недействащо предприятие“ към подходи, насочени към непрекъснатостта.

ВААК и ВААЛ се основават на два еднакво важни, допълващи се стълба: икономически и нормативен. И двата аспекта хвърлят светлина върху рискове, на които са изложени институциите, и върху тяхната капиталова и ликвидна адекватност от много различни гледни точки. За да се обхванат тези рискове, банките следва да обмислят управлението на своята капиталова и ликвидна адекватност както в нормативен, така и в икономически план.

Институциите трябва да изпълняват по всяко време изискванията за капитал и ликвидност по Стълб I и Стълб II, както е предвидено от нормативна гледна точка. Само това обаче не е достатъчно, за да се гарантира оцеляването на институциите по всяко време, както показа неотдавнашната финансова криза. Някои институции например изглеждаха в добро състояние що се отнася до регулаторния капитал, но въпреки това се затрудниха да осигурят достатъчна ликвидност и равнища на финансиране, тъй като контрагентите им нямаха достатъчно доверие в тях и вече не ги приемаха като надеждни партньори. Тези контрагенти бяха наясно, че икономическото състояние на такива институции се е влошило, но това (все още) не е отразено в техните баланси и например в регулаторните им капиталови съотношения. В литературата такива институции се наричат „банки зомбита“.

Ето защо едната перспектива не може да замести другата. По-скоро двете се допълват и, по-конкретно, при всяка се използва информация от другата.

В миналото някои значими институции използваха подходи за ВААК, които наричат подходи на „действащо предприятие“. Основната им цел е да се провери дали в конкретния момент (t₀) те все така отговарят на регулаторните и надзорните изисквания за собствен капитал, в случай че се осъществят рисковете, които са определили в количествено изражение в своя ВААК за предстоящите 12 месеца. По същество за целите на оценката те приспадат от наличния към този момент (t₀) собствен капитал в баланса размера, който е необходим, за да изпълнят надзорните или регулаторните капиталови изисквания. След това сравняват остатъка, който понякога се нарича „свободен собствен капитал“, с рисковата експозиция, която са определили количествено. В размера на риска се включват всички рискове, които биха могли да засегнат регулаторния собствен капитал и съотношенията по Стълб I през следващите 12 месеца. Доста често рискът се определя количествено чрез модели, които генерират например стойност под риск с доверителен интервал от 99%. В някои случаи се избират по-ниски доверителни интервали, за да се разгледа аспектът на непрекъснатост на дейността за разлика от подхода на „недействащо предприятие“.

На практика настоящият собствен капитал се сравнява с изискванията по Стълб I и Стълб II, както и с всички рискове, определени количествено във ВААК (кредитен риск, пазарен риск, операционен риск, лихвен риск в банковия портфейл и други) към дадения момент t₀.

Нормативната перспектива, както е определена в Ръководството за ВААК, се различава от такива подходи, тъй като не предвижда отделно количествено определяне на риска по ВААК за t₀. Вместо това от значимите институции се очаква в момента t₀ да определят съотношенията по Стълб I и да ги сравнят със своите външни капиталови изисквания (по Стълб I и по Стълб ІІ, буфери) и с капиталовите насоки по Стълб II. След една година това се повтаря, като се прогнозират съотношенията по Стълб I към t₁, както и за следващите години: поне t₂, и t₃. Естествено, очаква се при тези прогнози да се вземат предвид всички въздействия, които засягат бъдещите съотношения по Стълб I при съответните сценарии. Това включва промени в рисковопретеглените активи, както и ефекти, свързани с приходите и разходите и със собствените средства, произтичащи от кредити в неизпълнение, промени в пазарните цени и лихвените проценти и други.

Нормативната перспектива е сравнима с това, което много институции правят при планирането на регулаторния капитал. Значимите институции обаче следва да са наясно, че очакванията на ЕЦБ по отношение на капиталовото планиране ясно надхвърлят това, което много институции предприемаха в миналото, например във връзка с определянето на неблагоприятни сценарии и сериозността на допусканията за бъдещи събития, оценявани в тях.

Не, това не е така. ЕЦБ обаче очаква значимите институции да подхождат предпазливо и консервативно. Това означава, че като цяло те не бива да бъдат по-малко консервативни при определянето на параметрите и другите допускания, на които се основават методологиите им за количествено определяне на рисковете от икономическа перспектива.

Това не следва да се смесва с прилагането на долни прагове от страна на надзорните органи. Както е предвидено в насоките на ЕБО относно ПНПО, надзорният орган прилага долна граница по Стълб I за конкретни рискове.

По принцип ръководствата не са правно обвързващи и следователно не заместват, нито заменят приложимото право за прилагане на членове 73 и 86 от ДКИ IV. В случай че в определени ситуации ръководствата не са в съответствие с приложимото право, ЕЦБ ще прилага него при оценката си на ВААК и ВААЛ на значимите институции. Тя обаче ги е разработила в много тясно сътрудничество с националните компетентни органи. Поради това не очаква да възникнат такива противоречия между тях и националното право.

Не. ЕЦБ пояснява в ръководствата, че това би било погрешно схващане, тъй като концепцията за управленски буфер не поставя нови капиталови или ликвидни изисквания над съществуващите законови минимални равнища. Тя просто описва факта, че институциите обикновено работят над минималните надзорни изисквания по своя собствена инициатива, просто защото в противен случай не биха могли да намерят контрагентите, клиентите, служителите и инвеститорите, от които се нуждаят, за да следват своя бизнес модел. В ръководствата обаче институциите се приканват изрично да оценят равнищата на капитала и ликвидността, от които се нуждаят поотделно за всеки от оценяваните сценарии. При определянето на конкретни управленски буфери, когато е уместно, те се приканват да представят обосновка. Това е в съответствие с общия смисъл на ВААК, тъй като институциите следва да са напълно наясно с рисковете, пред които са изправени, и да ги управляват активно.

Не. Управленските буфери представляват инструменти за вътрешно управление на риска на банките и не се оценяват в контекста на процесите на ЕЦБ за намаляване на капитала. За да отговарят на условията за бързата процедура, банките трябва да изпълняват критериите, определени за съответния вид намаляване, публикувани на уебсайта на ЕЦБ и допълнително уточнени в образците за тази процедура. Когато е приложимо, критериите за бърза процедура са съсредоточени върху действителните резерви, надвишаващи надзорните минимуми, но не и върху вътрешните управленски буфери. Заявленията за намаляване на капитала, които не отговарят на критериите за бърза процедура, все пак могат да бъдат одобрени по редовната.

В ръководствата не се описват конкретни неблагоприятни сценарии от нормативна гледна точка, тъй като се очаква те да бъдат съизмерими със стопанската дейност, оперативните условия, рисковите профили и, следователно, с уязвимостите на институциите, а всички те са много различни. В ръководствата, Принцип 7, се пояснява следното: „Очаква се спектърът на утежнените сценарии да обхваща задоволително сериозни икономически спадове и финансови сътресения, релевантни, специфични за институцията уязвимости, експозиции към важни контрагенти и възможни комбинации от тези фактори“.

Що се отнася до степента на тежест, на която се очаква да се основават утежнените сценарии, в ръководствата се пояснява, във връзка с Принцип 7, че под „неблагоприятен“ ЕЦБ разбира наличие на силен стрес: „Очаква се степента на тежест да съответства на тенденции, които са правдоподобни, но също толкова сериозни от гледна точка на институцията, колкото са тенденциите, които биха могли да се наблюдават при кризисна ситуация в пазарите, и да обхваща факторите или областите, които са най-релевантни за капиталовата/ликвидната адекватност на институцията.“

Очаква се определението за вътрешен капитал да бъде в съответствие с концепцията за икономическа капиталова адекватност и с вътрешното околичествяване на риска на институцията. Концепцията за икономическа капиталова адекватност е вътрешна концепция, която има за цел да способства за това от икономическа перспектива финансовите ресурси (вътрешният капитал) на институцията да ѝ позволяват да покрива своите рискове и да поддържа непрекъснатост на операциите си на текуща основа.

Следва да се отбележи, че размерите на вътрешния и на регулаторния капитал може да се различават съществено поради факта, че дефинициите им се основават на различни концепции. Причината за това е, че от вътрешния капитал се очаква да отразява икономическата стойност на институцията, а регулаторният се основава преди всичко на нормативни определения, но по принцип може да съдържа и счетоводни допускания. В зависимост от индивидуалното положение на всяка институция и приложимите счетоводни стандарти е възможно несъответствието между икономическите и счетоводните стойности да доведе до значителни разлики.

Същото се отнася и за околичествяването на рисковете, когато от нормативна перспектива се оценява въздействието на всички рискове върху законово определените съотношения, като се следват счетоводните правила и регулаторните дефиниции. За разлика от това от икономическа перспектива оценката се отнася за това как съвкупността от рискове, към които институцията има съществена експозиция, би могла да повлияе върху икономическата ѝ стойност. Рисковете от кредитния спред при позиции, които не са осчетоводени по справедлива стойност, са типичен пример за рискове, които се очаква да бъдат третирани различно при двете перспективи.

Очаква се определението на вътрешните ликвидни буфери да бъде в съответствие с икономическото разбиране за адекватност на ликвидността и с вътрешното околичествяване на рисковете на институцията. Концепцията за икономическа адекватност на ликвидността е вътрешна концепция, чиято цел е от икономическа перспектива финансовите ресурси (вътрешната ликвидност) на институцията да могат да покрият рисковете и очакваните изходящи потоци и да поддържат непрекъснатостта на операциите на текуща основа. И в този случай различните основни допускания и концепции могат да доведат до сериозни разлики в размера на наличната ликвидност и в източниците на стабилно финансиране.

При инструментите на капитала от втори ред и на подчинен дълг обикновено условията не съдържат клауза, че ще поемат загубите при сценарии, различни от ликвидация. Позициите на подчинен дълг ще бъдат изплатени на държателите при продължаване на дейността съгласно реда и условията на емисията.

Следователно, при допускането за продължаване на дейността, на което се основават очакванията на ЕЦБ за ВААК, инструментите на капитала от втори ред, включително по-специално подчиненият дълг, по принцип могат да бъдат изключени като поемащи риска в такъв сценарий. Съответно по начало не се очаква такива инструменти да бъдат включени във вътрешния капитал. Институцията обаче има възможност да обоснове защо тази логика е невалидна в конкретен случай.

В неблагоприятните сценарии от нормативна перспектива от институцията се очаква да допусне извънредни, но правдоподобни събития с подходяща степен на сериозност що се отнася до тяхното въздействие върху нейните нормативни капиталови съотношения и по-специално върху съотношението на БСК1. Очаква се степента на сериозност да съответства на събития, които са осъществими, но също толкова сериозни от гледна точка на институцията, колкото онези, които биха могли да се наблюдават при кризисна ситуация в пазарите, факторите или областите, които са най-релевантни за нейната капиталова адекватност.

Разбира се, от институциите не се очаква да правят „планове“ за такива сценарии. Очаква се обаче да се подготвят за реалистичен случай, в който те биха могли да се материализират. В този смисъл „планиране“ не следва да се разбира като стремеж за попадане в неблагоприятни обстоятелства. То по-скоро означава „подготвеност“ и „готовност за предотвратяване“ на бъдещи стресови събития, така че да се избегне недостатъчна капитализация при такива неблагоприятни обстоятелства.

Така или иначе се очаква нивото на консервативност в количественото определяне на рисковете при икономическата перспектива да бъде много високо, следователно то би трябвало да обхваща и много редки събития. В зависимост от използваната методология за околичествяване на риска това намира отражение например във високи доверителни интервали. Съответно възниква въпросът дали се очаква провеждане на допълнителни стрес тестове от икономическа перспектива.

Отговорът има два аспекта. От една страна количественото определяне на риска от икономическа перспектива не се очаква да бъде подлагано на стрес тест чрез неблагоприятни (многогодишни стресови) сценарии, както е при нормативната перспектива. Тъй като обаче ВААК би следвало да обхване бъдещи тенденции, се очаква институциите да подлагат на оценка чувствителността на своето количествено определяне на риска към потенциални бъдещи икономически събития, необхванати от използваните за него данни.

Например жилищните цени в Съединените щати нарастваха последователно в много продължителен период преди настъпването на кризата през 2008 г. Изцяло ретроспективните методологии за околичествяване на риска, използвани широко в сектора, сочеха, че тази продължителна тенденция никога няма да се промени, т.е. че непрекъснатото поскъпване на жилищата означава, че ипотечните кредити не носят кредитен риск. Когато тенденцията се промени, оказа се, че това разбиране е погрешно.

Подобен проблем може да се наблюдава, когато например институциите разчитат на модели за стойността под риск, за да околичествят пазарния си риск. След продължителен епизод на стабилни или повишаващи се цени на фондовия пазар използването например на симулации въз основа на ретроспективни данни за количествено определяне на тази стойност би довело до много ниски стойности на риска. В действителност обаче тенденциите винаги могат да се променят и истинският риск да бъде подценен значително при използването в моделите на данни от миналото. И в двата случая дори изключително високото ниво на доверителност би довело до съществено подценяване на рисковете.

Поради това по отношение на икономическата перспектива се очаква и всеобхватна, стабилна и консервативна програма за стрес тестове, ориентирана към бъдещето при оценката на различните параметри. Това е от ключово значение, за да е сигурно, че рисковете не се подценяват и че институциите могат да поддържат адекватни равнища на капитал, включително от икономическа гледна точка. Съгласно концепцията за взаимно допълване между двете перспективи на ВААК от институциите се очаква, когато оценяват капиталовата си адекватност от икономическата перспектива, да използват и неблагоприятните сценарии от нормативната.

Следва да се отбележи, че понякога терминът „стрес тестове“ се използва като синоним на многогодишните стрес тестове, провеждани от ЕБО. Не това се има предвид в този контекст. В Ръководството за ВААК ясно се посочва, че ЕЦБ не очаква от институциите да изготвят многогодишни прогнози за състоянието на икономическата си капиталова адекватност, например като удължат едногодишен еднофакторен модел за още три години.

Очаква се методологиите и допусканията за околичествяване на риска, използвани за икономическата и нормативната перспектива, да бъдат устойчиви, достатъчно стабилни, чувствителни към рисковете и консервативни, за да определят количествено загубите, които биха могли да възникват дори при рядко срещани обстоятелства.

Според ЕЦБ в един надежден ВААК общото равнище на консервативност от икономическа перспектива по принцип е най-малко същото като равнището, на което се основават методологиите за околичествяване на риска във вътрешните модели за Стълб I. Общата степен на консервативност се определя от съвкупността от базисни допускания и параметри, а не от всеки един от тях поотделно. „Съвкупност“ в този смисъл означава, че подходите могат да бъдат в съответствие с настоящите насоки, въпреки че някои отделни параметри, например нивото на доверителност при икономическите капиталови модели, са по-малко консервативни, отколкото при Стълб I. В такива случаи обаче от институциите се очаква да покажат как тези по-малко консервативни допускания се компенсират, за да бъдат поне равностойни в съвкупността си на равнището на консерватизъм, заложено за Стълб I.

Що се отнася до равнището на консерватизъм, в Ръководството за ВААК се пояснява, че въпреки че по принцип се предвижда процесът да се използва при вземането на решения, не се очаква всяко бизнес решение да се взема въз основа на най-високото равнище на консерватизъм.

За различни цели могат да се прилагат различни нива. Очаква се обаче институциите да могат да поемат и рисковете, определени количествено въз основа на много силно консервативен подход. Например дадена институция може да използва при ценообразуването на дериватите и съответно за вземането на решение за предлагане или купуване на определени продукти на пазара допускането, че този пазар няма да изпадне в кризисна ситуация. Тя обаче следва да бъде в състояние да устои при настъпването на този риск по отношение както на наличния капитал, така и на процесите за управление на риска. В конкретния пример това би означавало, че тя би трябвало да може да поеме всякакви загуби, които носи сделка с деривати, дори ако пазарът е в кризисна ситуация.

В ръководствата се посочва очакването вътрешните прегледи да се извършват цялостно от три линии на защита, включително бизнес звената и независимите звена за вътрешен контрол (управление на риска, нормативно съответствие и вътрешен одит), в съответствие с ролите и отговорностите им. За да се гарантира стабилна система на уравновесяване на правомощията, звеното (втора линия на защита), което отговаря за разработването и валидирането на методологии за околичествяване на риска, трябва да бъде независимо от звената, поемащи риск (първа линия на защита). Освен това е важно всички дейности в рамките на институцията (включително тези от втората линия на защита) да подлежат на редовен преглед от друго, напълно независимо звено за вътрешен одит (трета линия на защита), което се отчита пряко пред ръководния орган.

В зависимост от размера и сложността на институцията могат да се използват множество организационни решения, за да се осигури независимост между разработването и валидирането на методологиите за количествено определяне на риска. Очаква се обаче концепциите в основата на различните линии на защита да бъдат спазвани, т.е. независимото валидиране трябва да бъде извършвано от звено, различно от звеното за вътрешен одит.

Съответно дейностите по валидиране, които се очаква да бъдат извършени от звеното за управление на риска (т.е. втората линия на защита), следва да бъдат предмет на редовни прегледи от звеното за вътрешен одит (т.е. третата линия на защита). Очаква се също така във вътрешния одит да се включи адекватността на методологиите за количествено определяне на риска.

Не, прогнозите за съотношението на ликвидно покритие при неблагоприятни сценарии (т.е. при условия на стрес) следват точно разпоредбите относно теглата, нивата на изтегляне и други в Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията, т.е. начинът на изчисляване на коефициента на ликвидно покритие винаги е един и същ. ЕЦБ обаче очаква институциите да определят неизплатените салда на активите, пасивите и задбалансовите задължения, които се включват в изчисляването на коефициента на ликвидно покритие в условия на стрес, и след това да умножат тези салда по теглата или нивата на изтегляне, предвидени в регламента.

Целта на това очакване е институциите да бъдат наясно с въздействието, което някои сериозни, но реалистични бъдещи събития могат да окажат върху коефициента на ликвидно покритие (който те също ще трябва да изчисляват в бъдеще при такива условия). От институциите се очаква да анализират резултатите от тези прогнози и да решат дали трябва да предприемат действия за подготовка за очаквана ситуация или за нейното предотвратяване.

Например в резултат от такава оценка е възможно коефициентът на ликвидно покритие да намалее до 60%. Въпреки че в РКИ се предвижда, че коефициентът може в някои случаи да падне под 100%, от институцията все пак се очаква да отговори на въпроса дали ще продължи да бъде в състояние да следва устойчиво своя бизнес модел с коефициент от 60% при обстоятелствата, които е включила в съответния неблагоприятен сценарий.

Според Ръководството за ВААК се очаква „капиталовият план да включва базов и утежнен сценарий и да има бъдещ времеви хоризонт от поне три години“. Това означава, че се предвижда институциите да прилагат процес на капиталово планиране, често в рамките на своя редовен многогодишен процес на планиране, който обхваща целия хоризонт от най-малко три години, когато се одобрява. От институциите се очаква да се погрижат капиталовият план да бъде коригиран през цялата година, в случай че е станал неактуален предвид настъпили събития. Освен това от институциите се очаква поне веднъж годишно да преминават през целия процес на капиталово планиране, като включат всички свързани звена, например икономическия отдел и свързаните с риск, финанси и бизнес звена.