Стрес тест показва, че банковият сектор в еврозоната е устойчив при сценарий на тежък икономически спад

1 август 2025 г.

• При утежнения сценарий съотношението на БСК1 на банковата система би било 12,0% в края на прогнозния период – с 4 процентни пункта под отправната точка
• Високата рентабилност осигурява на банките солиден буфер срещу по-големи прогнозни загуби
• Стрес тестът обхвана 96 банки в еврозоната под прекия надзор на ЕЦБ (51 големи и 45 със среден размер)

Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува резултатите от своя стрес тест за 2025 г. Той показва, че банковата система в еврозоната е устойчива при сценарий на тежък икономически спад.

В края на тригодишния период, разглеждан в стрес теста, при утежнения сценарий, 96-те участващи банки прогнозират загуби в размер на 628 млрд. евро вследствие на влошаване на кредитния, пазарния и операционния риск. Това представлява увеличение спрямо стойността от 548 млрд. евро в стрес теста през 2023 г. Въпреки тези загуби намалението на капитала е по-малко, отколкото при предишни стрес тестове. Това по-умерено намаление на капитала се дължи главно на факта, че изходната позиция на банките в стрес теста е на по-висока рентабилност, обусловена от по-високи лихвени проценти и стабилно качество на активите. Устойчивостта на по-високите печалби обаче остава несигурна и е възможно да се различава при отделните банки.

При приложения утежнен сценарий съвкупното съотношение на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1), което е ключов показател за финансовата стабилност на дадена банка, би спаднало до 12,0% след три години на стрес спрямо 10,4% при стрес теста през 2023 г. Това означава намаление на съотношението на БСК1 с 4,0 процентни пункта спрямо изходното положение. В края на 2027 г. съотношението на БСК1 би било с 5,1 процентни пункта по-ниско, отколкото в базовия сценарий.

Резултатът от стрес теста показва, че сегашните капиталови буфери поддържат способността на банковия сектор в еврозоната да се справи с неблагоприятни сътресения. Стрес тестът се проведе в условия на значителна макрофинансова несигурност, което засили аргументите за по-нататъшна предпазливост в капиталовото планиране и тълкуването на резултатите. Банките трябва да продължат да укрепват своята финансова и оперативна устойчивост, включително да инвестират в устойчивост на информационните технологии и киберустойчивост.

ЕЦБ подложи на стрес тест 96 банки, над които упражнява пряк надзор. От тях 51 са най-големите банки в еврозоната, включени в общия за целия ЕС стрес тестрезултати, който е координиран от Европейския банков орган (ЕБО), а 45 са средни по размер и не са част от извадката на ЕБО. Заедно те представляват около 83% от общите активи на банковия сектор в еврозоната. По-рано днес ЕБО публикува подробните за тези 51 най-големи банки. ЕЦБ публикува избрани данни за средно големите 45 банки.

Банките бяха изправени пред общ базов и хипотетичен утежнен сценарий. В утежнения сценарий се допуска повишено геополитическо напрежение и вътрешноцентрични търговски политики, водещи до повишаване на енергийните цени и фрагментиране на световните вериги на доставка. Това би довело до засилена несигурност, загуба на доверие и съществено свиване на реалния икономически растеж. Пазарните лихвени проценти първоначално биха се повишили, пораждайки по-силно вариране и значителни корекции на цените на активите и оценките на недвижимите имоти.

За да се оценят последиците от силно динамичната макрофинансова среда, в доклада са включени анализи на чувствителността на уязвимостите на банките към изменения на основни променливи в сценариите. Например вариране на бъдещите лихвени проценти би могло да доведе до понижение на нетния доход от лихви, а по-високи митнически тарифи биха могли да причинят загуби по кредити в уязвими сектори. Въпреки това в доклада се посочва, че моделите на банките за стрес тестове улавят само до определена степен секторните уязвимости.

Стрес тестът не е изпит с оценка издържал/неиздържал и не е определен праг, според който да се преценява успешното или неуспешното представяне на банките. Той по-скоро им помага да подобрят практиките си в управлението на риска, а на надзорниците помага да оценят устойчивостта им.

Основни фактори, обуславящи намалението на капитала

Общосистемното намаление на капитала при утежнения сценарий се дължи предимно на загуби, свързани с кредитния и пазарния риск, както и на намаленото генериране на приходи от банките.

Ефектите от кредитния и пазарния риск обуславят цялостното намаление на капитала, а буферната роля на нетната печалба отслабва при утежнения сценарий. Провизиите за загуби по кредити и размерът на рисковите експозиции нараства значително, намалявайки съответно с 5,0 и 1,1 процентни пункта съотношението на БСК1 в края на 2024 г. вследствие на въздействието от макроикономическите сътресения върху способността на кредитополучателите да обслужват дълга си и върху процента на събиране на вземанията. Пазарният риск отнема 1,3 процентни пункта, главно в отражение на промени в справедливата стойност в други загуби на общ приход и загуби от кредитен риск от контрагента, свързани с търговия с деривативни инструменти. И накрая, операционният риск и други ефекти на печалба и загуба намаляват БСК1 с още около 0,7 процентни пункта. Нетните приходи възлизат на 4,8 процентни пункта при утежнения сценарий и играят ролята на буфер срещу прогнозните загуби.

В резултатите от стрес теста се отчита въвеждането на новия Регламент за капиталовите изисквания III (РКИ III), който включва долен праг на изчисленията. В доклада е изложено подробно въздействието от тази регулаторна промяна върху резултатите от стрес теста.

Интегриране в процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО)

Стрес тестът даде резултати както от качествено, така и от количествено естество. Първите включват навременност, точност и качество на предоставените от банките данни. Надзорните органи ще разгледат тези аспекти, когато оценяват институционалното управление и управлението на риска на банките в рамките на годишния ПНПО. В съответствие с оповестяваното преди ЕЦБ обърна особено внимание на консервативния характер на предоставената от банките информация. В тазгодишния стрес тест те представиха като цяло адекватни данни, но много от тях все още срещат трудности в обобщаването на подробни данни на равнище кредит. През 2025 г. ЕЦБ усъвършенства своя преглед на предоставената информация, като проведе кратки посещения на място като част от процеса на осигуряване на качеството. Както беше обявено предварително в началото на стрес теста, след завършването му избрани банки ще бъдат подложени на по-задълбочени проверки на място, насочени към капацитета им за провеждане на стрес тестове. Проверките ще бъдат координирани тясно с други надзорни дейности.

Същевременно количествените резултати от стрес теста се използват като отправна точка при определянето на равнището на насоките по Стълб II (P2G). Тези насоки представляват незадължителна препоръка за конкретни банки. Те показват какво равнище на капитал ЕЦБ очаква да поддържат банките в добавка към задължителното капиталово изискване. Предназначението им е да се гарантира, че собственият капитал на дадена банка може да поеме потенциални загуби в резултат от неблагоприятни стрес сценарии.

ЕЦБ прилага насоки по Стълб II и към съотношението на ливъридж като мярка срещу риска от прекомерен ливъридж. Съвкупното съотношение на ливъридж на банките в еврозоната спада с 0,9 процентни пункта при утежнения сценарий. В края на прогнозния период то достига 5,0%, което е над правно изискуемия минимум от 3%. P2G за съотношението на ливъридж важат само за определени банки, например когато прогнозното съотношение на ливъридж попада под общото изискване.

Проучвателен сценарий за кредитен риск от контрагента

ЕЦБ допълни стрес теста през 2025 г. с проучвателен сценариен анализ на кредитния риск от контрагента. В него се разглежда как избрани банки моделират този риск при различни стресови условия. Целта е също така да се вникне по-добре в уязвимостите, произтичащи от взаимовръзките между банковия сектор и небанковите финансови институции.

Анализът показва, че след приспадане на обезпеченията стресираните експозиции на банките на кредитен риск от контрагента са особено големи към нефинансови предприятия и базирани в САЩ небанкови финансови институции. Има значителни различия между банките в равнището на обезпечаване на стресирани портфейли с кредитен риск към контрагента. Освен това сценарий на обезценяване на еврото спрямо основни чуждестранни валути води до по-големи загуби от кредитен риск към контрагента в сравнение със сценарий на намаляващи лихвени проценти и със сценария на ЕБО за пазарен риск. Същевременно специфичният утежняващ риск, при който експозицията към определен контрагент е в корелация със собствената вероятност от неизпълнение, а не с общи фактори на пазарния риск, в момента изглежда относително ограничен.

За разлика от стрес теста този анализ не води до изчисляване на намаление на капитала. Констатациите от него, включително що се отнася до управлението на кредитния риск от контрагента, ще се използват в надзорния диалог с участващите банки.

За въпроси журналистите могат да се свържат с Еторе Фанчули, тел.: +49 172 2570849.

Забележки

• В стрес теста през 2025 г. методологията за прогнозиране на нетния приход от лихви през тригодишния период беше централизирана за всички банки, като беше приложен общ подход, определен от надзорните органи.
• Прогнозите на банките бяха изчислени въз основа на правилата за отчитане, приложими към 31 декември 2024 г. Но тъй като от 1 януари 2025 г. банките в ЕС трябва да спазват правилата на преработения РКИ III, от всички участващи банки се изискваше да представят отправната си позиция в края на 2024 г. в стойности, преизчислени съгласно регламента. Всички посочени тук съотношения на БСК1 отразяват главно „преходната“ основа съгласно разпоредбите на РКИ III, която постепенно ще отпадне до 2033 г.
• Регулаторните промени, свързани с основния преглед на търговския портфейл, не са отразени в стрес теста, тъй като бяха временно отложени преди финализирането на методологията за стрес теста през 2025 г.
• За да определи насоките по Стълб II, банковият надзор в ЕЦБ прилага двуетапен подход. В първия етап всяка банка се причислява към група въз основа на нейното максимално намаление на БСК1 в стрес теста. Във втория етап надзорните органи определят крайните насоки по Стълб II в диапазона на всяка група и, по изключение, извън него в извънредни ситуации, в зависимост от спецификата на всяка банка.
• За да определи P2G за съотношението на ливъридж, ЕЦБ използва като отправна точка прогнозите за съотношението на ливъридж в утежнения сценарий на стрес теста и следва двуетапен процес, сходен с описания по-горе във връзка с насоките по Стълб II.
• Нетните приходи представляват сумата на нетния доход от търговски операции, нетния доход от лихви, нетния приход от такси и комисиони минус административните разходи.
• Долният праг на изчисленията е регулаторна мярка, която ограничава степента, в която банките могат да използват собствените си вътрешни модели за изчисляване на рисковопретеглените активи. По същество тя определя минимално равнище на рисковите тегла, получени от тези модели, като по този начин гарантира, че банките не подценяват рисковете, на които са изложени.