ЕЦБ запазва стабилни капиталовите изисквания през 2024 г.; пренасочва надзорните приоритети

19 декември 2023 г.

• Резултатите от ПНПО показват, че банките имат солидни капиталови и ликвидни позиции и рентабилността им е нараснала
• Вътрешното управление, управлението на риска и капиталовото планиране остават основни области на надзорните действия с оглед на влошаващата се перспектива за рисковете
• Средните рейтинги по ПНПО остават като цяло непроменени; изискванията по Стълб II за БСК1 са средно 1,2% спрямо 1,1% през 2023 г.
• Общо капиталовите изисквания и насоки за БСК1 са увеличени от 10,7% на 11,1% в отражение на въздействието на макропруденциалните политики
• Надзорните приоритети са пренасочени към изграждане на устойчивост към краткосрочната перспектива за риск, укрепване на институционалното управление и управлението на риска, свързан с климата и околната среда, и по-нататъшен напредък в цифровата трансформация и оперативната устойчивост

Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува резултатите от процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) за 2023 г. и надзорните приоритети за периода 2024–2026 г.

ПНПО е основна дейност на европейските органи за банков надзор. Процесът им дава възможност да подложат на оценка рисковете пред банките и доколко добре се справят те с управлението им. Въз основа на резултатите от ПНПО ЕЦБ определя конкретни капиталови изисквания и мерки от качествено естество за преодоляване на недостатъците във всяка банка. Резултатът от ПНПО също така се използва в определянето на надзорните приоритети на ЕЦБ за следващите три години.

През 2023 г. банковият сектор в еврозоната остана силен и устойчив. Средно банките поддържаха солидни капиталови и ликвидни позиции, надхвърлящи значително регулаторните изисквания. Рентабилността им се върна към равнища, невиждани от десетилетие, и те засилиха способността си да устоят на външни сътресения, както показаха резултатите от проведения през 2023 г. стрес тест за целия ЕС.

Все пак слабата макроикономическа перспектива и затегнатите условия за финансиране остават източник на риск за европейските банки. Бързото увеличение на лихвените проценти допринесе за цялостната рентабилност на банките, но този ефект ще отслабне, след като по-високите лихвени проценти се пренесат към вложителите. Същевременно високите лихвени проценти засилиха кредитния риск, риска, свързан с оценяването, и ликвидния риск. Пазарните сътресения през март 2023 г. показаха колко важно е банковият сектор да управлява ефикасно лихвения риск.

В този контекст средният ПНПО рейтинг остана като цяло стабилен на равнище 2,6 (при диапазон от 1 до 4), като 70% от банките запазиха рейтинга си от 2022 г., 14% получиха по-нисък, а 15% – по-висок.

ЕЦБ полага все повече усилия банките да предприемат отдавна забавените действия срещу констатираните недостатъци и да изпълнят наложените им мерки. Тя наложи мерки от качествено естество като основен елемент на надзорния инструментариум, най-вече за отстраняване на недостатъци във вътрешното управление, управлението на кредитния риск и капиталовото планиране. Банките трябва да продължат да отделят особено внимание на вътрешното управление, тъй като три от всеки четири от тях са адресати на мерки за преодоляване на недостатъци в тази област. Значително се увеличиха наложените мерки срещу ликвидния риск и лихвения риск в банковия портфейл в резултат от промените в макрофинансовата картина.

През цикъла на 2023 г. надзорниците се стремиха да вникнат по-задълбочено във факторите, обуславящи слабостите на бизнес моделите. Те отбелязаха, че упоритите структурни слабости се дължат на лошо стратегическо планиране и недостатъчна диверсификация, влошени допълнително от несъвършенства във вътрешното управление.

След тази оценка индивидуалните за всяка банка изисквания по Стълб ІІ (P2R) за базов собствен капитал от първи ред (БСК1) се увеличиха леко от 1,1% до около 1,2% от рисковопретеглените активи. P2R включва добавка за рисково финансиране с ливъридж за осем банки, както и добавки за необслужвани експозиции за 20 банки.

Общо изискванията и незадължителните насоки по Стълб II за БСК1 са увеличени на 11,1% спрямо 10,7% през 2023 г. Това е обусловено главно от факта, че няколко държави върнаха или увеличиха антицикличните капиталови буфери и, в по-малка степен, от промени в рисковите профили и капиталовите добавки за необслужвани експозиции. Общо капиталовите изисквания и насоки по Стълб II са се увеличили леко на 15,5% от рисковопретеглените активи спрямо 15,1% в цикъла на ПНПО от 2022 г.

За първи път ЕЦБ прилага изискване за коефициента на ливъридж по Стълб II за шест банки с особено висок риск от прекомерен ливъридж. Това индивидуално за банките задължително изискване е в среден размер на 10 базисни пункта и представлява допълнение към задължителното за всички банки изискване за съотношението на ливъридж – минимум 3%. ЕЦБ прилага и насоки за коефициента на ливъридж по Стълб II за седем банки.

Освен това ЕЦБ наложи количествени ликвидни мерки на три банки, изискващи минимални периоди на оцеляване и ликвиден буфер за конкретна валута.

В този контекст ЕЦБ пренасочи леко надзорните си приоритети за следващите три години. За да засили устойчивостта на банките към непосредствените макрофинансови и геополитически сътресения (Приоритет 1), ЕЦБ ще изиска банките да отстранят недостатъците в рамките си за управление на активите и пасивите и в управлението на кредитния риск и кредитния риск от контрагента. Банките трябва също така да ускорят ефикасното преодоляване на несъвършенствата във вътрешното управление и управлението на рисковете, свързани с климата и околната среда (Приоритет 2). Освен това те трябва да отбележат по-нататъшен напредък в цифровата трансформацията и в изграждането на солидни рамки за оперативна устойчивост (Приоритет 3).

За въпроси журналистите могат да се свържат с Андреа Зизола на телефон +49 69 1344 6551.

Забележки

• ПНПО е ежегодна процедура , в която надзорниците анализират рисковете на банките и определят капиталови изисквания и насоки за всяка отделна банка, които са в допълнение към нормативното изискуемия минимален капитал. В ПНПО се оценяват четири основни елемента: жизнеспособност и устойчивост на бизнес моделите, адекватност на вътрешното управление и управлението на рисковете, рискове за капитала и рискове за ликвидността и финансирането. По всеки елемент се определя рейтинг от 1 до 4 (като 1 е най-високият, а 4 – най-ниският). След това тези рейтинги се обобщават и се получава общ рейтинг, който също е от 1 до 4.
• Цикълът на оценка по ПНПО през 2023 г. като цяло се основаваше на данни към края на 2022 г. Решенията в резултат от ПНПО от 2023 г. се прилагат през 2024 г.
• Капиталът, който банките се очаква да поддържат в резултат от ПНПО, се състои от две части. Първата е изискването по Стълб II (P2R), което обхваща рискове, недооценени или необхванати от Стълб I. Втората е насоките по Стълб II (P2G), указващи равнището на капитала, което дадена банка следва да поддържа, за да разполага с достатъчен буфер за справяне в условия на сътресение (въз основа на оценката по утежнения сценарий в надзорните стрес тестове). Докато P2R е задължително и неспазването му може да има преки правни последици за банките, P2G не е задължително.
• Изискването по Стълб II не обхваща риска от прекомерен ливъридж, който попада в обхвата на изискването за съотношението на ливъридж по Стълб ІІ. Изискването за съотношението на ливъридж по Стълб II е процент от мярката за експозицията при изчисляването на съотношението на ливъридж, която включва активите и задбалансовите позиции на банката, независимо от тяхната степен на риск. Ето защо това изискване не е рисково базирано.
• Общо капиталови изисквания и насоки означава изискване по Стълб I + изискване по Стълб II + комбинирано изискване за буфер + насоки по Стълб II. Вижте Надзорна методология за повече информация за състава на капиталовото изискване. Всички числа са представени като процент от рисковопретеглените активи.
• Комбинираното изискване за буфер включва предпазния капиталов буфер, антицикличния капиталов буфер и системните буфери (като системните буфери обхващат буферите за глобални системно значими институции, други системно значими институции и системен риск) по силата на правни изисквания, установени с Директивата на ЕС за капиталовите изисквания (ДКИ IV) или от национални органи.