Стрес тестът показва, че банковият сектор в еврозоната може да устои на тежък икономически спад

28 юли 2023 г.

• Установи се, че при тежки икономически сътресения в продължение на три години съотношението на БСК1 на банките под надзора на ЕЦБ би намаляло с 4,8 процентни пункта до 10,4%
• Подобреното качество на активите и засилената рентабилност помогнаха на банките да запазят устойчивост при крайно неблагоприятни условия
• Стрес тестът обхвана 98 банки в еврозоната под прекия надзор на ЕЦБ (57 големи и 41 със среден размер)

Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува резултатите от стрес теста за 2023 г. Те показват, че банковата система в еврозоната е в състояние да устои на тежък икономически спад.

Съотношението на базов собствен капитал от първи ред (БСК1) на 98-те подложени на стрес тест банки би спаднало средно с 4,8 процентни пункта до 10,4%, ако те бъдат изложени на сътресения в много трудни макроикономически условия в продължение на три години. Съотношението на БСК1 е ключов измерител на финансовата стабилност на една банка.

ЕЦБ подложи на стрес тест 98 банки, над които упражнява пряк надзор. От тях 57 са най-големите банки в еврозоната, включени в общия за целия ЕС стрес тест, който е координиран от Европейския банков орган (ЕБО), а 41 са средни по размер и не са част от извадката на ЕБО. Заедно те представляват около 80% от общите активи на банковия сектор в еврозоната. По-рано днес ЕБО публикува подробните резултати за 57-те най-големи банки. ЕЦБ публикува избрани данни за средно големите 41 банки.

Стрес тестът измерва как биха се справили банките при хипотетичен утежнен икономически сценарий, в който допусканията включват продължителен период на нисък растеж, повишени лихвени проценти и висока инфлация. Той не е изпит с оценка издържал/неиздържал и не е определен праг, според който да се преценява успешното или неуспешното представяне на банките. Констатациите от стрес теста по-скоро ще намерят приложение в текущия надзорен диалог, в който надзорниците обясняват на банките оценката си и обсъждат възможни мерки за преодоляване на недостатъците.

Въздействието върху капитала при утежнения сценарий се определя от кредитния и пазарния риск, както и от по-слабото генериране на приходи. Загубите по кредити са причина за намаление от 4,5 процентни пункта на съотношението на БСК1, като най-уязвими са необезпечените портфейли на дребно. Освен това банките бяха приканени да представят прогнози за загубите по кредити по сектори, както и прогнози за експозициите си към финансиране с ливъридж в кредитния портфейл и при кредитите в процес на отпускане. Прегледът показа, че експозициите към финансиране с ливъридж носят по-голям риск при икономически спад и че много банки трябва да усъвършенстват капацитета си за оценка на кредитите в процес на отпускане, за моделиране и за обобщаване на данни.

Също така 1,4 процентни пункта от общото намаление на капитала се дължат на пазарния риск, по-специално на ефекти от преоценка на позиции, оценявани по справедлива стойност. При утежнения сценарий страда и капацитетът на банките за генериране на приходи, като по-ниският нетен доход от лихви, доход от дивиденти и нетен доход от такси и комисиони водят общо до 3,6 процентни пункта намаление на БСК1 в сравнение с базисния сценарий. Важно е, че стрес тестът показа, че способността на банките да генерират нетен доход от лихви при утежнен сценарий на нарастващи лихвени проценти зависи в решаваща степен от техните бизнес модели и свързаната с това структура на активите и пасивите. Така например банките с по-голям дял на кредити с плаващ лихвен процент са по-облагодетелствани от нарастването на лихвените проценти, отколкото разчитащите основно на кредити с фиксиран лихвен процент. Затова в момента ЕЦБ изисква банките да обърнат особено внимание на това как управляват лихвените си рискове.

Намалението на капитала в края на тригодишния срок е по-малко, отколкото при предишни стрес тестове. Това се дължи главно на факта, че като цяло банките са в по-добра форма в началния момент на стрес теста, активите им са с по-високо качество и рентабилността им е увеличена. За някои банки качеството на кредитния портфейл се е подобрило съществено от 2021 г. насам. Тези фактори спомогнаха банките да се справят с утежнения сценарий, в който се допуска продължителен период на висока инфлация и повишени лихвени проценти. В много случаи благоприятното въздействие от повишаването на лихвените проценти върху приходите от лихви все още компенсира натиска върху разходите за финансиране. От друга страна се очаква административните разходи на банките да нараснат поради по-високата инфлация.

При по-малките банки в извадката на ЕЦБ се наблюдава по-голямо намаление на капитала в сравнение с по-големите банки под надзора на ЕЦБ (6,6 процентни пункта спрямо 4,6 процентни пункта). Това се дължи на по-слабия им капацитет за генериране на приходи и на по-големите загуби по кредити през прогнозния период. Независимо от това съотношението им на БСК1 все пак е по-високо, отколкото при големите банки (13,7% спрямо 10,1%), тъй като отправното им равнище също е по-високо (20,2% спрямо 14,7%).

Включване в ПНПО

Когато оценяват административното управление на банките и управлението на риска в годишния процес по надзорен преглед и оценка (ПНПО), надзорните органи вземат предвид определени качествени резултати от стрес теста, като например навременност, точност на данните и качество на информацията.

Освен това количественото въздействие на утежнения сценарий на стрес теста е сред важните данни, въз основа на които надзорниците определят равнището на насоките по Стълб II (P2G). Насоките по Стълб ІІ представляват специфична за всяка банка препоръка за равнището на капитал, което банките следва да поддържат съгласно очакванията на ЕЦБ в допълнение към нормативното изискване за капиталова адекватност. Предназначението им е да се гарантира, че собственият капитал на банката може да поеме потенциални загуби в резултат от стрес сценарии.

В ПНПО за 2023 г. ЕЦБ за първи път ще приложи нова методология за определяне на съотношението на ливъридж по Стълб II за справяне с риска от прекомерен ливъридж. На системно равнище съотношението на ливъридж на банките в еврозоната спада с 1,1 процентни пункта при утежнения сценарий. В края на прогнозния период то достига 4,4%, което е над правно изискуемия минимум от 3%. Съотношението на ливъридж по Стълб II важи само за определени банки, например когато прогнозното съотношение на ливъридж попада под общото изискване за съотношението на ливъридж.

За въпроси журналистите могат да се свържат със Зимон Шпорнбергер на телефон: +49 151 15661448 или Естер Техедор, тел.: +49 172 5171280.

Забележки

• Окончателната извадка включваше 41 средно големи банки вместо 42, както беше обявено при започването на стрес теста. Причината е, че в началото на 2023 г. Biser Topco S.à.r.l. Беше придобита от OTP Bank Nyrt.
• Някои банки под пряк надзор не участваха в нито един от двата стрес теста. Такъв например е случаят, когато са дъщерни дружества или клонове на банки извън ЕНМ, участващи в оценката за целия ЕС. Други възможни причини за изключването на дадена банка бяха текущ процес на преструктуриране по това време или участие в сливане или придобиване.
• За по-добра съпоставимост всички капиталови съотношения на БСК1 са на база завършено изпълнение на капиталовите изисквания, което означава, че банките вече са изпълнили всички регулаторни капиталови изисквания, които са предмет на преходен режим.
• В стрес теста през 2023 г. банките използваха за първи път предписани параметри за прогнозиране на нетните приходи от такси и комисиони. Преди това те използваха свои собствени модели.
• Прогнозите на банките бяха изчислени въз основа на правилата за отчитане, приложими към 31 декември 2022 г. Тъй като стандартът за отчитане МСФО – 17 за застрахователните дейности влезе в сила едва на 1 януари 2023 г., това не беше взето предвид при теста. Въпреки това, за да се гарантира достатъчна прозрачност, ЕБО оповести избрани допълнителни показатели, които включват въздействието на МСФО – 17. Това следва да улесни сравненията между резултатите от стрес теста и съответните капиталови съотношения, считано от 1 януари 2023 г. Тези допълнителни показатели обаче не са обект на същата задълбочена проверка за качество като тази, която компетентните органи извършват по отношение на другите публикувани данни от стрес тестовете.
• За да определи насоките по Стълб II, банковият надзор в ЕЦБ прилага двустепенен подход. В първия етап всяка банка се причислява към група въз основа на намалението при стрес теста на напълно въведения БСК1. Във втория етап надзорните органи определят крайните насоки по Стълб II в диапазона на всяка група и надхвърлянето им в извънредни ситуации, в зависимост от спецификата на всяка банка.
• За да определи съотношението на ливъридж по Стълб II, ЕЦБ ще използва като отправна точка прогнозите за съотношението на ливъридж в утежнения сценарий на стрес теста и ще следва сходен двустепенен процес като описания по-горе във връзка с насоките по Стълб II.