ЕЦБ запазва стабилни капиталовите изисквания през 2023 г.; банките остават устойчиви

8 февруари 2023 г.

• Резултатите от ПНПО показват, че банките имат солидни капиталови и ликвидни позиции и рентабилността им е нараснала, а рейтингът им остава в общи линии непроменен
• БСК1: претегленото средно равнище на изискванията по Стълб II е определено на 1,1%, без промяна спрямо предишната година
• БСК1: претегленият среден общ размер на капиталовите изисквания и насоките в БСК1 се повишава на 10,7% спрямо 10,4% в отражение на въздействието на макропруденциалните политики
• Кредитният риск и вътрешното управление остават в центъра на надзорните действия

Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува резултатите от своя процес по надзорен преглед и оценка (ПНПО) за 2022 г. Този процес представя цялостна оценка на предизвикателствата, пред които са изправени значимите институции, както и съответните капиталови изисквания и други надзорни мерки, които банките се очаква да изпълняват през предстоящата година, за да се справят по-успешно с тези предизвикателства.

ПНПО бе проведен при влошаващи се икономически условия и динамика на финансовия пазар след руската инвазия в Украйна. Въпреки че перспективата се влошаваше през цялата година, нарастването на лихвените проценти доведе до по-висока рентабилност и генериране на капитал. Средно банките поддържаха солидни капиталови и ликвидни позиции, а огромната част от тях поддържаха капитал, надхвърлящ равнището на капиталовите изисквания и насоките, определени в предишния цикъл на ПНПО. Рейтингите по ПНПО също останаха като цяло непроменени.

„Банките успешно устояха на икономическото въздействие на руската инвазия в Украйна благодарение на силните си капиталови и ликвидни позиции, повишена рентабилност и продължаващо подобряване на качеството на активите“, заяви председателят на Надзорния съвет на ЕЦБ Андреа Енрия. „Ще има обаче още предизвикателства, докато продължава войната, а ефектът от покачването на лихвените проценти изисква внимателно наблюдение. Банките трябва да предприемат мерки по отношение на непреодолените си слабости, особено що се отнася до рамките им за контрол на риска и институционално управление, и да подложат на консервативна оценка бъдещата динамика.“

През 2022 г. ЕЦБ въведе редица инициативи, чиято цел е да стимулират банките да предприемат действия в отговор на средносрочни структурни трансформации като цифровизацията на финансовата система и прехода към екологосъобразна икономика. Тези инициативи бяха разработени така, че в ПНПО да бъдат използвани резултатите от тематичния преглед на риска, свързан с климата и околната среда, и от климатичния стрес тест. Освен това ЕЦБ започна проект за събиране на информация в целия банков сектор, така че да наблюдава внедряването на цифровата трансформация и адаптирането на бизнес моделите.

През идната година среднопретегленото равнище на изискванията по Стълб II (P2R), определени от ЕЦБ за общия размер на капитала, остават в съответствие с тези от предишните години – 2,0% от рисковопретеглените активи спрямо 1,9% през 2022 г.

P2R за БСК1 за 2023 г. също остава в общи линии непроменено – 1,1%.

Като се има предвид, че през 2022 г. не бе проведен капиталов стрес тест за целия ЕНМ, насоките по Стълб II (P2G) остават почти непроменени – средно 1,3%.

ПНПО през 2022 г. доведе до капиталови надбавки по Стълб II заради необслужвани експозиции при 24 банки, които не изпълняваха очакванията на ЕЦБ за провизии за необслужвани кредити (НОК), отпуснати преди 26 април 2019 г. Настоява се институциите да отстранят тези несъответствия. Общият недостиг в провизиите за НОК беше в размер на 7 базисни пункта от рисковопретеглените активи в края на цикъла на ПНПО. Банките, които бързо предприемат мерки за премахване на този недостиг в провизиите спрямо очакванията на ЕЦБ, ще могат бързо да намалят новата надбавка през 2023 г., без да трябва да чакат следващата оценка в ПНПО.

Капиталова надбавка е включена в P2R и за няколко банки с много високи експозиции на сделки с ливъридж или с големи недостатъци в контрола на риска в това направление на дейност.

За първи път ЕЦБ подложи на оценка в ПНПО риска от прекомерен ливъридж. Целта беше да се установят банките, които трябва да приложат мерки от качествено естество или изискване по Стълб II за съотношението на ливъридж. В резултат на това ЕЦБ наложи мерки от качествен характер за четири банки.

За предстоящия период е увеличен общият размер на капиталовото изискване и насоките – средно 15,0% от рисковопретеглените активи спрямо 14,7% в предишния цикъл на ПНПО.

Средният общ размер на капиталовото изискване и насоките в БСК1 е увеличен на приблизително 10,7% от рисковопретеглените активи за 2023 г. спрямо 10,4% през 2022 г. В края на третото тримесечие на 2022 г. средният размер на БСК1 на значимите институции възлизаше на 14,7% от рисковопретеглените активи.

Увеличението на общия размер на капиталовото изискване и насоките отразява най-вече въздействието от макропруденциалните политики, определени от националните компетентни органи. През 2022 г. няколко от тях обявиха увеличение на антицикличните капиталови буфери и буферите за системен риск, приложимо от началото на 2023 г., и това повиши средното комбинирано изискване за буфер от 3,6% от рисковопретеглените активи през първото тримесечие на 2022 г. до 3,8% през първото тримесечие на 2023 г.

През 2022 г. средният общ рейтинг по ПНПО остана в общи линии непроменен, като 92% от обхванатите банки получиха същия общ ПНПО рейтинг като през 2021 г. При половината от останалите 8% рейтингът се влоши.

ЕЦБ наложи мерки от качествено естество главно в областите на вътрешното управление и кредитния риск. Именно в тях надзорниците разглеждаха цялостното качество на вътрешните рамки на банките за контрол на риска и ефикасността на ръководните им органи в съответствие с надзорните приоритети, определени за периода 2022–2024 г.

Констатациите за вътрешното управление откроиха опасения, свързани с ефикасността и състава на ръководните органи, колективната им пригодност и контролната им роля. Основните опасения в областта на управлението на риска бяха свързани с факта, че в банките липсва яснота по отношение на склонността им към риск и адекватни практики за оценка и управление на рисковете, свързани с климата и околната среда.

ЕЦБ също така установи, че много банки не разполагат с достатъчно ресурси за всичките си контролни звена (управление на риска, нормативно съответствие и вътрешен одит). Същевременно много от банките не са успели да подобрят съществено капацитета си за обобщаване и отчитане на данни. Това от своя страна влияе отрицателно върху качеството на данните и способността на банките да съставят нестандартизирани отчети. В много банки картината в областта на информационните технологии остана фрагментирана и нехармонизирана, което възпрепятства обобщаването и отчитането на данни.

Войната в Украйна доведе и до нарастване на операционния риск, рисковете, свързани с информационните технологии, и киберрисковете и това наложи на банките да предприемат мерки по недостатъците в уредбата си за възлагане на услуги на външни изпълнители, ИТ сигурността и рамките за киберустойчивост.

Въпреки че размерът на НОК продължи да намалява, рейтингът за кредитен риск на повече от половината от банките остана непроменен. Появиха се признаци за латентен кредитен риск, съотношенията на кредити в етап 2 и преструктурирани кредити останаха над равнищата от преди пандемията, а при много банки провизиите за кредити в етап 2 спаднаха под равнищата от преди пандемията. През 2022 г. рейтингите все така бяха обусловени от продължаващи недостатъци в контрола на риска, особено в областта на класифицирането на кредитите и прилагането на Насоките на ЕБО относно предоставянето и наблюдението по кредити.

За въпроси журналистите могат да се свържат с Андреа Зизола на телефон +49 170 2292502.

Забележки

• ПНПО е ежегодна процедура , в която надзорниците изследват рисковете на банките и определят капиталови изисквания и насоки за всяка отделна банка, които са в допълнение към нормативното изискуемия минимален капитал. В ПНПО се оценяват четири основни елемента: жизнеспособност и устойчивост на бизнес моделите, адекватност на вътрешното управление и управлението на рисковете, рискове за капитала и рискове за ликвидността и финансирането. По всеки елемент се определя рейтинг от 1 до 4 (като 1 е най-високият, а 4 – най-ниският). След това тези рейтинги се обобщават и се получава общ рейтинг, който също е от 1 до 4.
• Цикълът на оценка по ПНПО през 2022 г. като цяло се основаваше на данни към края на 2021 г. Решенията в резултат от ПНПО от 2022 г. се прилагат през 2023 г.
• Комбинираното изискване за буфер включва предпазния капиталов буфер, антицикличния капиталов буфер и системните буфери (като системните буфери обхващат буферите за глобални системно значими институции, други системно значими институции и системен риск) по силата на правни изисквания, установени с Директивата на ЕС за капиталовите изисквания (ДКИ IV) или от национални органи.
• Капиталът, който банките се очаква да поддържат в резултат от ПНПО, се състои от две части. Първата е изискването по Стълб II (P2R), което обхваща рискове, недооценени или необхванати от Стълб I. Втората е насоките по Стълб II (P2G), указващи равнището на капитала, което дадена банка следва да поддържа, за да разполага с достатъчен буфер за справяне в условия на сътресение (въз основа на оценката по утежнения сценарий в надзорните стрес тестове). Докато P2R е задължително и неспазването му може да има преки правни последици за банките, P2G не е задължително.
• Общ размер на капиталовите изисквания и насоките означава изискване по Стълб I + изискване по Стълб II + комбинирано изискване за буфер + насоки по Стълб II. Вижте Надзорна методология за повече информация за състава на капиталовото изискване. Всички числа са представени като процент от рисковопретеглените активи.
• Кредитите от етап 2 включват кредити, при които се наблюдава значително нарастване на кредитния риск след първоначалното им осчетоводяване.