Menu

Често задавани въпроси за целевия преглед на вътрешните модели

Какво представляваше целевият преглед на вътрешните модели? Каква беше основната му цел?

Целевият преглед на вътрешните модели (ЦПВМ), който ЕЦБ започна в началото на 2016 г., е най-големият проект, провеждан някога от банковия надзор в ЕЦБ съвместно с националните компетентни органи (НКО). Направихме оценка дали вътрешните модели, които използват банките под прекия надзор на ЕЦБ, отговарят на регулаторните изисквания и дали резултатите от тях са надеждни и съпоставими.

Банките могат да използват вътрешни модели, за да определят общия размер на рисковопретеглените си експозиции. Те се наричат още рисковопретеглени активи. За целта банките трябва да получат разрешение от своя надзорен орган.

Ето какви бяха основните цели на ЦПВМ:

  1. да осигури съответствие с регулаторните изисквания и да засили съпоставимостта и надеждността на вътрешните модели;
  2. да намали необоснованите, т.е. неосноваващи се на риск вариации в рисковопретеглените активи;
  3. да хармонизира надзорните практики.

Един от важните резултати от ЦПВМ е ръководството на ЕЦБ за вътрешните модели. То допринася за осигуряването на правилно и последователно използване на вътрешните модели от банките. В ръководството се представя позицията на ЕЦБ по избрани приложими регулаторни изисквания към вътрешните модели. Освен това то дава основа за общите методологии за оценка, приложени в ЦПВМ.

Целите на ЦПВМ бяха в съзвучие с двете основни цели на банковия надзор в ЕЦБ:

  1. да способства за стабилност и устойчивост на банковата система посредством активен надзор и използване на най-добри практики;
  2. да осигурява последователното прилагане на надзорните практики навсякъде в еврозоната.

Какви бяха основните констатации от ЦПВМ?

Като цяло, проучванията по ЦПВМ потвърдиха, че поднадзорните лица могат да продължат да използват своите вътрешни модели за изчисляване на рисковопретеглените активи. В хода на ЦПВМ бяха установени редица недостатъци („констатации“) във връзка с всички видове риск. Банките трябва да ги поправят в определен от ЕЦБ срок. Те трябва да продължат да инвестират в поддържане на високото качество на моделите, което бе постигнато по време на ЦПВМ.

Макар че констатираните недостатъци са в процес на отстраняване, за някои модели са необходими надзорни предпазни механизми, за да се преодолее потенциалното подценяване и високата несигурност, свързана с рисковопретеглените активи. Такива са например някои модели за изчисляване на загубата при неизпълнение и на конверсионни коефициенти, свързани с портфейли с ниска степен на неизпълнение.

В хода на ЦПВМ установихме редица недостатъци по видове риск, като около една трета от тях имаха, според оценката, съществено въздействие върху равнището на изискванията за собствен капитал на банките, върху вътрешното управление или върху контрола и управлението на риска. Например при моделите за кредитен риск при почти всички проучвания установихме слабости със силно или много силно въздействие върху параметъра загуба при неизпълнение. При моделите за пазарен риск установихме недостатъци със силно или много силно въздействие по отношение на прилаганата методология за стойността под риск и стресираната стойност под риск.

Констатациите по видове риск от ЦПВМ се съдържат в раздел 4 на доклада за проекта.

Прегледът доведе ли до по-висок общ размер на рисковопретеглените активи?

Проучванията по ЦПВМ бяха пространни и задълбочени. Те доведоха до голям брой констатации и подробен план за последващи надзорни действия. Тези действия са насочени към отстраняване на недостатъците и възстановяване на пълното съответствие с регулаторните изисквания.

Банките получиха подробни и задължителни предписания с предварително определени срокове за изпълнение. Освен това наложихме ограничения, за да осигурим подходящо равнище на изискванията за собствен капитал за времето, през което банките поправят недостатъците и докато достигнат съответствие с регулаторните изисквания. По наша оценка съвкупното въздействие на тези ограничения и одобрените промени в моделите в рамките на ЦПВМ са довели до общо абсолютно увеличение на рисковопретеглените активи от около 275 млрд. евро през периода 2018–2021 г. Не можем обаче предварително да оценим в пълна степен въздействието на издадените в рамките на ЦПВМ надзорни решения.

Всъщност що се отнася до предписанията, които са в центъра на последващите действия по ЦПВМ, не може предварително да се оцени въздействието върху капиталовите изисквания, тъй като то в крайна сметка зависи от това как всяка институция ще реши да изпълни на практика конкретните за нея предписания.

ЦПВМ намали ли неоснователните, т.е. неосноваващи се на риск вариации при рисковопретеглените активи? Ако е така, по какъв начин?

ЦПВМ намали по редица начини неосноваващите се на риск вариации на рисковопретеглените активи, тъй като такива вариации могат да бъдат обусловени от различни фактори, като например недостатъчна конкретност на разпоредбите, която да ги предотврати, или неизпълнение от страна на институциите на регулаторните изисквания.

  1. Ръководството на ЕЦБ за вътрешните модели дава яснота как тя тълкува съществуващите законови разпоредби. То осигурява последователност в прилагането на регулаторните изисквания и способства за хармонизирана оценка на вътрешните модели. В контекста на ЦПВМ ЕЦБ прилага последователно към всички банки своята инвазивна методология за оценка, използвайки по-специално стандартизирани искания за данни и общи техники и инструменти за проверка.
  2. В резултат от проверките по ЦПВМ издадохме надзорни решения, прилагайки последователен подход. Тези решения включват мерки за привеждане на проверените модели в пълно съответствие с регулаторните изисквания. По време на процеса на внасяне на корекции мерките компенсират всякакво подценяване на риска. По този начин се уверяваме, че поднадзорните лица ще коригират бързо наблюдаваните недостатъци и през това време няма да подценят рисковопретеглените активи.

Тези мерки в крайна сметка засилват връзката между риска при базовите активи и резултата от модела и допринасят за съпоставимостта между резултатите от моделите. Затова те намаляват неосноваващите се на риск вариации на рисковопретеглените активи и допринасят за възстановяване на надеждността на вътрешните модели.

С какво ЦПВМ бе от полза за бъдещия европейски надзор над вътрешните модели?

От ЦПВМ следват редица ползи и резултати, които не се изчерпват с оценката на съответствието на вътрешните модели с регулаторните изисквания.

  • Надзорните органи се запознаха много по-задълбочено и общосистемно със съществуващите практики за моделиране и свързаните с тях недостатъци. Това ще им помогне да определят областите за проверки и наблюдение за в бъдеще.
  • Ръководството на ЕЦБ за вътрешните модели допълва от надзорна гледна точка регулаторните инициативи в тази област. То осигурява яснота за тълкуването на приложимите регулаторни изисквания към вътрешните модели от ЕЦБ. Освен това то допринася за по-солидни рамки и оценки на вътрешните модели в европейския банков надзор.
  • ЦПВМ подпомогна разработването на последователен подход към надзора над вътрешните модели в значимите институции под европейски банков надзор. Подобен подход към бъдещите надзорни оценки на вътрешните модели ще се запази и за в бъдеще. Това ще допринесе допълнително за постоянното осигуряване на условия на равнопоставеност.

Занапред ще включим установените в ЦПВМ методологии, надзорни практики и задълбочени познания за картината на моделирането в двата стълба на редовния надзор над вътрешните модели в рамките на европейския банков надзор – проучванията на вътрешните модели и текущото им наблюдение.

В какъв смисъл е „целеви“ ЦПВМ?

ЦПВМ е целеви в следните отношения.

  • Той обхващаше най-релевантните видове риск, като същевременно вземаше предвид предстоящи регулаторни промени. Проектът включваше моделите за кредитен и пазарен риск и кредитен риск от контрагента. ЦПВМ не включваше вътрешните модели за операционен риск и риск от корекция на кредитната оценка. Това е в съзвучие с позицията на Базелския комитет като част от реформите за завършване на Базел  III – банките да не използват методи, основани на модели, за тези видове риск.
  • ЦПВМ обхващаше най-значимите области, в които се считаше, че има необосновани вариации на рисковопретеглените активи или в които съществуваха разнородни практики, потенциално несъответстващи на регулаторните изисквания.
  • По отношение на кредитния риск в рамките на проекта бе направен преглед на достатъчно голям брой от най-значимите вътрешни модели. Това бе подчинено на принципа на пропорционално използване на времето и ресурсите, като се има предвид, че пълен преглед на съществуващите модели не би бил възможен в рамките на проекта (за разлика от моделите за пазарен риск и кредитен риск от контрагента).

ЦПВМ засегна ли всички банки под прекия надзор на ЕЦБ?

Ние направихме оценка на вътрешните модели във всички банки под пряк надзор, които използваха такива модели към момента, в който бе поставено началото на ЦПВМ. Като се има предвид обаче целевият характер на проекта и по съображения за пропорционалност и логистична осъществимост, не беше възможно да бъдат проверени всички одобрени модели във всички банки. Освен това изключихме от прегледа банките в процес на сливане и онези, които вече не бяха обект на пряк надзор.

Също така, не можахме да включим в обхвата на проекта всички институции, които получиха първоначално одобрение за модели, докато се провеждаше ЦПВМ. И накрая, не включихме в обхвата на ЦПВМ по-малко значимите институции, които са под прекия надзор на НКО, освен в случаите, когато в тях бе проведено проучване по ЦПВМ преди да станат по-малко значими институции.

В ЦПВМ участваха общо 65 банки.

Колко широко разпространено е използването на вътрешни модели? Очаква ли се това да се промени в резултат от ЦПВМ?

ЦПВМ имаше за цел не да убеди или разубеди банките да използват вътрешни модели, а да направи оценка доколко подходящи са използваните модели. Все пак е възможно ЦПВМ заедно с промените, произтичащи от финализирането на стандартите Базел III, да е оказал въздействие върху това къде и по какъв начин банките използват вътрешни модели. ЦПВМ ще продължи да оптимизира картината на прилагане на модели от банките. По-специално, като се има предвид необходимата инвестиция за изпълнение на стандартите, изисквани от ЦПВМ в съответствие със законовите разпоредби, банките би следвало да обмислят стратегиите си по отношение на вътрешните модели, когато за в бъдеще разработват или опростяват такива.

Какъв беше графикът на проекта? Колко проверки на място бяха проведени?

Ние поставихме началото на проекта през 2016 г., като разработихме основната методология и необходимите инструменти и определихме кои модели ще бъдат подложени на преглед. В периода от 2017 г. до 2019 г. проведохме 200 проверки на място в рамките на ЦПВМ. От тях 161 бяха прегледи на модели, свързани с кредитния риск, 31 – с пазарния риск и 8 – с кредитния риск от контрагента. През 2020 г. приключихме хоризонталните анализи на резултатите от проверките и продължихме с издаването на надзорни решения. През април 2021 г. ЦПВМ бе завършен с публикуването на доклад за проекта.

Кои бяха етапите на проекта ЦПВМ?

Проучванията по ЦПВМ имаха ясно изразени етапи от дейности и нива на осигуряване на качеството. Те съответстваха на стандартния цикъл на проучванията на вътрешни модели, описани в ръководството на ЕЦБ за проверките на място и проучванията на вътрешни модели:

  1. определяне на обхвата и подготовка на проучването;
  2. провеждане на дейностите на място;
  3. провеждане на дистанционните проверки за последователност;
  4. финализиране на проучвателния етап и изпращане на окончателния доклад за оценката на банката;
  5. последващи мерки по установените недостатъци в хода на проучванията на място по процедурата за надзорни решения.

Проверките за последователност осигуриха съгласувано прилагане на разработената за ЦПВМ обща методология. Извършихме хоризонтални анализи на едни и същи видове риск и категории експозиции, за да вникнем по-задълбочено в картината на използваните модели в съответните области. Това ни даде представа за най-често срещаните и критично важни недостатъци и гарантира последователното прилагане на мерки към сходните недостатъци от страна на надзорните органи.

Как са свързани целите и резултатите на ЦПВМ с други инициативи, свързани с вътрешните модели, като например регулаторния преглед на ЕБО на вътрешнорейтинговия подход или стандартите Базел III?

И ЦПВМ, и стандартите Базел III имат за цел да намалят прекомерните и необосновани вариации на рисковопретеглените активи. ЦПВМ подхожда към темата от надзорна гледна точка. Стандартите Базел III я разглеждат от регулаторна перспектива.

Прилагането на окончателните стандарти Базел III успоредно с поправянето на недостатъците, установени в ЦПВМ, са предпазна мярка срещу неподходящи или некачествени вътрешни модели. Ограниченията и условията, които се съдържат в стандартите Базел III, се прилагат на по-общо равнище (Базел III съдържа например долни граници на параметри и ограничения за използването на усъвършенствания вътрешнорейтингов подход). Проучванията по ЦПВМ, от своя страна, бяха насочени повече към аспектите на моделирането.

И програмата на ЕБО за усъвършенстване, и ЦПВМ имат за цел да подобрят адекватността на вътрешните модели на регулаторните изисквания. Така например, обясненията на приложимото законодателство в ръководството на ЕЦБ за вътрешните модели бяха съобразени с текущите регулаторни промени като например регулаторните технически стандарти и насоките на ЕБО.

ЦПВМ нямаше за цел да въведе предварително предстоящи регулаторни промени. Все пак прилагането на стандартите Базел III посредством изменения на Регламента за капиталовите изисквания и регулаторният преглед на вътрешнорейтинговия подход, провеждан от ЕБО, заедно с премахването на установените в ЦПВМ недостатъци би трябвало да осигурят допълнителни нива на защита срещу несъответстващи на изискванията вътрешни модели.

По какъв начин участваха в проекта националните компетентни органи?

Участието на различните НКО беше основен принцип в проекта ЦПВМ. Целта беше да се насърчат съгласувани надзорни практики и да се използва богатият опит в цялата система на европейския банков надзор по отношение на вътрешните модели.

НКО участваха например в следните дейности:

  1. провеждането на проучванията на място (екипите се състояха основно от служители на НКО);
  2. оперативното управление на проекта;
  3. изпращането на специалисти по вътрешни модели в специализираните центрове за ЦПВМ, които отговаряха за разработването на методологията на проекта и за извършването на хоризонталните прегледи на докладите за оценка.