Предисловие от Кристин Лагард, председател на ЕЦБ

Крайната дата за предисловието на председателя на ЕЦБ и интервюто с председателя на Надзорния съвет е 28 февруари 2023 г.

За гражданите на еврозоната 2022 г. донесе много предизвикателства. Икономиката напредваше добре по пътя на възстановяването от пандемията, но бе неблагоприятно засегната от неоправданото нахлуване на Русия в Украйна. Макар че непосредственото въздействие от войната върху банките беше ограничено, тъй като малък брой от тях имаха значителни експозиции към засегнатите райони, те се озоваха в среда, белязана от тежка икономическа несигурност и безпрецедентно висока инфлация.

Енергийната криза, предизвикана от войната, в съчетание със затрудненията във веригите на доставка и латентното търсене след пандемията доведе до силен инфлационен натиск. При тези условия задачата на създателите на паричната политика е да се погрижат инфлацията да не пусне трайно корени, а да се върне своевременно към целевото равнище. ЕЦБ предприе действия в тази посока и се зае да нормализира паричната политика, като прекрати нетните покупки на активи, а след това повиши лихвените проценти.

Нарастващите лихвени проценти се отразиха на резултатите на поднадзорните банки през 2022 г. Рентабилността, която е първата защитна линия на банките срещу сътресения, бе подпомогната от нетния доход от лихви, който за първи път от няколко години отбеляза растеж. Наред с продължаващото подобряване на качеството на активите при спад на необслужваните кредити до най-ниското равнище от 2015 г., когато започна измерването на данни в банковия съюз, това осигурява гладко предаване на сигналите на паричната ни политика от банките към икономиката на еврозоната.

Но в среда, в която условията за финансиране се затягат, банките трябва да продължат да се справят с проблеми с институционалното управление и вътрешните рамки за контрол на риска. Затова европейският банков надзор следи внимателно нарастването на рисковете.

Иначе още преди 2022 г. банките трябваше да приспособят бизнес моделите си към структурните предизвикателства, породени от цифровизацията и изменението на климата, които бяха изострени от необоснованата война на Русия в Украйна. Войната засили още риска от кибератаки, а в момент, когато Европа прекъсва зависимостта си от руски петрол и газ, свързаните с прехода рискове се увеличават. Те, както и нарастващите физически рискове, изискват активен и всеобхватен подход от страна на банките, за да станат те по-устойчиви срещу сътресения, свързани с климата и прехода.

ЕЦБ вече предприе редица важни стъпки, за да се увери, че те могат да посрещнат предизвикателството. Няма да отстъпим в усилията си и ще продължим да изпълняваме ролята си, за да могат европейските граждани да разчитат на солиден банков сектор.

Встъпително интервю с Андреа Енрия, председател на Надзорния съвет

Крайната дата за предисловието на председателя на ЕЦБ и интервюто с председателя на Надзорния съвет е 28 февруари 2023 г.

Много събития настъпиха през 2022 г. Каква беше тя за банковия надзор в ЕЦБ?

В известен смисъл това беше година, в която минавахме от криза на криза. В началото на годината всички признаци сочеха стабилно възстановяване от пандемията, която беше обърнала наопаки живота ни и икономиката ни. Ясно си спомням как за първи път от много време банките и анализаторите гледаха с известен оптимизъм към непосредственото бъдеще. И тъкмо тогава Русия нахлу неоправдано в Украйна. Преди всичко, руската война подложи украинците на неописуемо страдание. Тя също така причини икономически и финансови смущения в Европа и в целия свят, които постепенно прераснаха в пълноправно макроикономическо сътресение.

Трябваше да реагираме бързо и да проявим гъвкавост в надзора, за да се справим с бързо променящите се икономически условия и произтичащите от тях предизвикателства за банковия сектор. Малък брой банки бяха засегнати пряко от войната и от санкциите поради преките им експозиции или връзки с Русия. Но всички банки можеха да бъдат засегнати неблагоприятно от сътресението при енергоносителите и суровините, както и от условията на трайно висока инфлация, съчетана с бърз темп на нормализиране на паричната политика.

От друга страна обаче това беше година на развитие за банковия надзор в ЕЦБ. Служителите ни се върнаха към режим на по-редовна присъствена работа и беше наистина удоволствие да се види как в офисите ни отново кипи оживление. С радост председателствах повече присъствени заседания на Надзорния съвет и бях много щастлив от възможността да посетя лично няколко национални компетентни органа.

Отбелязахме и добър напредък към по-тясна интеграция между ЕЦБ и националните компетентни органи, участващи в единния надзорен механизъм. Продължаваме да насърчаваме обща култура и интегрирани кариерни пътища в ЕНМ, създаваме възможности за по-тясно сътрудничество между надзорниците през целия надзорен цикъл, стремим се към повече координация в планирането и бюджетирането, продължаваме да развиваме инструментите за сътрудничество в ЕНМ и въвеждаме общи технологии както за надзор, така и за обучение.

Как се справят банките след руската война в Украйна?

Тук трябва да направим разграничение между банките с преки връзки с Русия и всички останали банки.

Шепа банки бяха засегнати пряко от геополитическите събития, главно вследствие на рамката за санкции. Sberbank Europe AG – банкова група със седалище в Австрия и руски собственици, и дъщерните ѝ дружества в Хърватия и Словения понесоха репутационен удар и значителен изходящ поток на депозити. Тя в крайна сметка бе обявена за проблемна или с вероятност да стане проблемна и напусна пазара. Друг подобен пример беше RCB Bank LTD – кипърска банка, в която базираната в Русия банка VTB беше значителен акционер. След налагането на санкции и промяната в геополитическото положение банката избра да закрие доброволно банковата си дейност и това доведе до отнемане на банковия ѝ лиценз.

Банкови групи в еврозоната с пряко присъствие в Русия също са изложени на опасност от загуби, ако пожелаят и успеят да излязат от този пазар. За някои този риск вече се е материализирал, но с ограничен и управляем ефект.

Засега банковият сектор като цяло се оказва много устойчив срещу предизвиканото от войната макроикономическо сътресение, дори повече, отколкото очаквахме въз основа на анализа на уязвимостта, който публикувахме през май 2022 г. В края на третото тримесечие на 2022 г. съвкупното съотношение на базовия собствен капитал от първи ред беше 14,7% – само малко под равнището в края на 2019 г. Качеството на активите продължи да се подобрява, като размерът на необслужваните експозиции, държани от значими банки, спадна до 349 млрд. евро в края на септември 2022 г. Това е най-ниското равнище от първото публикуване на надзорни данни за значимите банки през 2015 г. Рентабилността също достигна исторически връх, като средната възвръщаемост на капитала на банките беше 7,6% през третото тримесечие на 2022 г.

Въз основа на тези положителни резултати банките предвидиха през 2023 г. да разпределят дивиденти, до голяма степен в съзвучие с наваксването при дивидентите и обратното изкупуване на акции през 2022 г. след премахването на свързаните с пандемията ограничения. Не сме възразявали срещу нито един конкретен план на банка, но водихме двустранен надзорен диалог с всички банки в рамките на обичайната ни оценка на развитието на капитала.

Към края на 2022 г. макроикономическата перспектива започна отново да се подобрява. Но това не означава, че макроикономическото сътресение е отминало. Ако продължи инфлационният натиск, необходимият процес на бързо нормализиране на паричната политика би могъл от своя страна да засегне портфейли и направления на дейност на конкретни банки и това да породи широк спектър от предизвикателства и да създаде потенциални печеливши и потърпевши.

Като става дума за предизвикателства, кои според Вас са главните, пред които са изправени европейските банки?

Първата група предизвикателства са конюнктурни.

Ако не бъде преодоляна енергийната криза, е възможно кредитният риск да се увеличи в портфейлите от корпоративни кредити, при които стопанската дейност зависи в най-голяма степен от енергоносителите. В по-общ план забавянето на икономиката към края на миналата година бе придружено от възобновено нарастване на фалитите на предприятия и това налага повишено внимание към качеството на активите.

Нормализирането на паричната политика с бърз темп и особено повишаването на лихвените проценти изигра важна роля за възстановяването на рентабилността. Възможно е обаче това да доведе и до влошаване на качеството на активите – кредитополучателите да се затрудняват да изплащат задълженията си и това да обхване редица кредитни портфейли, които са особено чувствителни към лихвените проценти.

Тази промяна в лихвената среда би могла да доведе също и до хаотични корекции в някои сегменти на финансовите пазари и при небанковите финансови институции, засилвайки кредитния риск от контрагента в банките с концентрирани експозиции към тези конкретни пазари и пазарни участници.

Ако оставим настрана конюнктурата, нормализирането на лихвените проценти и количественото затягане може да принудят някои банки да преразгледат средносрочните си стратегии за финансиране и да отделят повече внимание на рисковете, свързани с ликвидността и финансирането.

Процесът по надзорен преглед и оценка (ПНПО) през 2023 г. хвърли нова светлина върху редица непреодолени слабости. Недостатъците в контрола на риска все още се отразяват на рейтинга за кредитен риск. Имаше и редица констатации за ефикасността на ръководните органи и звената за управление на риска, нормативно съответствие и вътрешен одит. Загрижеността ни за контрола на риска и институционалното управление в банките е засилена от несигурната среда, тъй като е възможно ретроспективните показатели за равнището на риск да създават неточна картина при прогнозирането на бъдещите тенденции и рискове.

Цифровата трансформация и рисковете, свързани с климата и околната среда, също представляват средносрочни предизвикателства за банките и изискват незабавно и целенасочено внимание.

Споменахте нормализирането на паричната политика. Доколко са подготвени европейските банки за условията на променящи се лихвени проценти?

Обикновено покачването на лихвените проценти е добра новина за банките. То означава, че могат да спечелят повече от лихвения марж – разликата между лихвения процент, който налагат по отпусканите от тях заеми, и онзи, който плащат по депозитите. Нормализирането на лихвените проценти и тласъкът, който тази дългоочаквана промяна даде на нетния доход от лихви, е в основата на добрите резултати на банките през 2022 г. За първи път от няколко години нетният доход от лихви се увеличи благодарение не само на увеличен обем на кредитирането, но и на разширяване на нетния лихвен марж.

И банки, и анализатори очакват перспективата за рентабилността да остане сходно положителна и тази година. Според нашите данни, ако макроикономическите условия се развиват според сегашните очаквания, по-нататъшно организирано повишаване на лихвените проценти вероятно ще подпомогне средните печалби на сектора.

Ако обаче се отклоним от базовия сценарий и допуснем по-неблагоприятна динамика, възможно е нещата да се развият другояче. При определени портфейли и направления на дейност разходите, свързани с влошаване на качеството на активите, може да надхвърлят ползите за приходите с покачването на лихвените проценти, особено ако икономическият растеж се забави. Възможно е кредитополучателите да се затруднят да изплащат задълженията си в портфейли, които традиционно са много чувствителни към цената на кредитите. Потребителските кредити, кредитите за недвижими имоти и финансирането с ливъридж са открояващи се примери за области, в които е съсредоточено вниманието на надзора.

Както споменах, възможно е в процеса на коригиране на лихвените проценти на финансовите пазари да настъпи безпорядък. Продължителният период на ниски лихвени проценти благоприятства безпрецедентно нарастване на равнището на дълг, като някои нерегулирани или по-слабо регулирани субекти поеха позиции с много висок ливъридж, често силно концентрирани, при които може бързо да настъпи срив при неочаквана промяна в икономическата перспектива или лихвената среда. Фалитът на Archegos през 2021 г. и сътресението при определяните от пасивите инвестиции в Обединеното кралство през 2022 г. показват как при ненамеса от страна на политиките подобни проблеми може лесно да се прехвърлят в банковия сектор.

Повишаването на лихвените проценти и количественото затягане изисква банките да отделят повече внимание на рисковете, свързани с ликвидността и финансирането. Ако банките не адаптират бързо капацитета си за управление на риска и стратегическо управление, условия на по-трудно финансиране може да поставят под въпрос твърде опростените и несъмнено остарели стратегии за управление на активите и пасивите, като например практиките да се използва лихвеният диференциал, които някои банки възприеха, за да извлекат полза от извънредната подкрепа от страна на паричната политика. Съществува риск някои банки да се окажат неподготвени.

Мерките за контрол на риска и вътрешното управление на банките бяха централна тема през 2022 г. Още колко подобрение очаквате от банките в тази област?

Честно казано, това е област, в която не виждаме достатъчен напредък.

На първо място, през 2022 г. продължиха да съществуват несъвършенства в агрегирането и отчитането на данни поради недостатъчна ефикасност на управлението на данни и на процедурите за управление на качеството на данните, фрагментирана картина в областта на информационните технологии, както и поради ограничения обхват и амбициозност на проектите на банките за корекции. Това затруднява достъпа на ръководните органи до информацията, която им е необходима, за да управляват рисковете и стратегията на организацията си.

Второ, редица банки все още трябваше да усъвършенстват звената си за вътрешен контрол, и по-специално да решат проблемите с недостатъчния персонал, слабия авторитет на звената и недостатъците на процесите, като например програмите за наблюдение на нормативното съответствие и определянето на склонността на банките към риск. Целевите прегледи, които проведохме през 2022 г., бяха насочени към практиките на банките за управление на риска в области, свързани с кризата от пандемията и с нормализирането на лихвените проценти, по-специално кредитиране за търговски и жилищни имоти, лихвен риск и риск от кредитния спред в банковия портфейл, както и кредитен риск от контрагента.

За да стимулираме осезаем напредък, където той е най-необходим, сме решени да използваме в пълна степен всички надзорни инструменти и правомощия, с които разполагаме съгласно законодателството на ЕС и националното право. Ако мерките от качествено естество не бъдат достатъчни да осигурят последващи действия от страна на банките и своевременно отстраняване на установените слабости, е възможно да приложим целеви капиталови изисквания по Стълб II, мерки за привеждане в изпълнение или санкции, за да осигурим постигането на задоволителен напредък. За да бъде надзорът ни още по-ефикасен, когато напредъкът на банките е твърде бавен и резултатите им са упорито незадоволителни, ЕЦБ ще преразгледа въпроса как да ескалира надзорните мерки в ясно определена времева рамка.

Някои казват, че европейският банков надзор е твърде инвазивен, твърде натоварващ, че налага по-високи изисквания, които вредят на конкурентоспособността на банките в ЕС. Как бихте отговорили на това?

Първо, просто не е вярно, че регулаторните и надзорните капиталови изисквания са по-високи в ЕС, отколкото в други държави като например Съединените щати или Обединеното кралство. Често се срещаме с колеги от техните надзорни органи и сравняваме изискванията, които поставяме пред банките, и трябва да кажа, че те са сходни. Дори капиталовите изисквания за най-големите системно важни европейски банки – онези, които наистина се конкурират на световните пазари – са малко по-леки.

Независимо от това винаги сме готови да изслушаме критично мнение. Всъщност в момента внасяме промени в надзорните процеси, които би трябвало да успокоят някои от тревогите в сектора.

Въвеждаме рамка за склонността към риск, която ще даде възможност на надзорниците да вложат повече усилия там, където те са най-необходими. Така ще се улесни превръщането на стратегическите надзорни приоритети за целия ЕНМ в надзорно планиране за всяка отделна банка. Рамката за склонността към риск не отслабва надзорните стандарти или интензивността на надзора ни над която и да е банка. Тя по-скоро засилва фокуса ни върху основания на риска надзор. Това означава също, че банките трябва да очакват по-малко формални надзорни дейности, евентуално по-малко искания и намалено отчетно бреме, тъй като няма да прилагаме към всяка банка пълния надзорен наръчник. Ще се ръководим по-скоро от специфичните за банката приоритети. Ето една важна стъпка към това да направим надзорните си процеси по-гъвкави, адаптивни, пропорционални и основани на риска.

Посредством новия многогодишен ПНПО надзорът ни също така ще стане по-малко натоварващ, тъй като работата ни с банките по различни области на риск ще бъде разпределена в няколко години, вместо да се опитваме да обхванем всичко всяка година. Това ще ни помогне също да се съсредоточим повече върху риска, като отдаваме приоритет на най-важните области на риск в дадена година. Освен това очакваме резултатите от независима група експерти, която извършва оценка на нашия ПНПО, и ще обмислим как да направим методологиите си още по-прозрачни. Всички тези инициативи са насочени към това надзорните ни процеси да бъдат възможно най-съобразени с рисковете, пред които поднадзорните банки биха могли да бъдат изправени занапред.

1 Банковият надзор през 2022 г.

1.1 Банките под европейски банков надзор през 2022 г. – резултати и основни рискове

1.1.1 Устойчивост на банките под европейски банков надзор

В началото на 2022 г. значимите институции бяха стъпили твърдо на пътя на възстановяване от пандемията от коронавирус (COVID-19) и имаха солидни капиталови позиции. Първоначалното въздействие на руската война срещу Украйна беше ограничено само до малък брой банки с преки експозиции към засегнатите от войната области. Това обаче бързо прерасна в енергийна криза и по-мащабно макроикономическо сътресение, отличаващо се с траен инфлационен натиск и бързо нормализиране на паричната политика. Независимо от спада, отбелязан през първата половина на 2022 г., банковият сектор в еврозоната запази устойчивост, като съвкупното съотношение на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1) беше на равнище от 14,7% в края на третото тримесечие на годината (Графика 1) – само малко под нивото от края на 2019 г. След като през 2022 г. банковият сектор отчете рекордна рентабилност, спадът на съвкупното съотношение на БСК1 беше обусловен главно от нарастване на активите.

Капиталовите позиции на по-малко значимите институции се влошиха, макар все пак да останаха силни – средното съотношение на БСК1 спадна с 54 базисни пункта на годишна база до 17,0% през третото тримесечие на 2022 г. в резултат от нарастване на кредитирането и слаба цялостна рентабилност. Размерът на рисковите експозиции се увеличи със 112 млрд. евро или 4,8%, а допустимият БСК1 – само с 1,5%.

Графика 1

Капиталови съотношения на значимите институции (преходно определение)

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: проценти)

Съвкупното съотношение на ливъридж на значимите институции беше 5,2% през третото тримесечие на 2022 г. (Графика 2) – едно от най-ниските от въвеждането на европейския банков надзор насам, но все пак надхвърлящо значително регулаторните изисквания и буферите. Спадът (-90 базисни пункта) през първите три тримесечия на 2022 г. беше до голяма степен обусловен от нарастването на експозициите, което отразяваше увеличението на активите в банковия сектор, но също, макар и в по-малка степен, от изтичането в края на март 2022 г. на освобождаването от включване на експозиции към централни банки в изчислението на съотношението на ливъридж. През третото тримесечие на 2022 г. съвкупното съотношение на ливъридж на по-малко значимите институции беше 8,6% – по-ниско, отколкото през третото тримесечие на 2021 г.

Графика 2

Съотношение на ливъридж на значимите институции

(проценти)

Каре 1
Анализ на уязвимостта на устойчивостта на банките: войната в Европа

Оценка на вторичните и третичните последици за значимите институции от руската война в Украйна

След рязката промяна в геополитическата среда в резултат от руската война в Украйна ЕЦБ извърши през първата половина на 2022 г. анализ на уязвимостта на устойчивостта на банките. Тази извънредна оценка помогна на надзорниците да вникнат по-добре в цялостната устойчивост на банките.

В анализа на уязвимостта бяха разгледани устойчивостта и платежоспособността на значимите институции при различни утежнени сценарии, отразяващи високото равнище на несигурност в началото на войната. Резултатите потвърдиха цялостната устойчивост на банките под европейски банков надзор, дори като се отчетат вторичните и третичните ефекти от руската война в Украйна. Според оценката съвкупното съотношение на БСК1 (в максимално изискуем вид) е 11,6% при силно утежнения сценарий, а намалението на капитала е 3,6 процентни пункта. При утежнения сценарий съотношението на БСК1 достига 13,1%, а намалението на капитала е около 2,1 процентни пункта.

Графика А

Каскадна графика на обобщените резултати при утежнения и силно утежнения сценарий, по вид риск

(процентни пунктове от съотношението на БСК1, максимално изискуем)

В тази вътрешна оценка бяха съчетани налични надзорни данни с данни от стрес теста на Европейския банков орган (ЕБО) за целия ЕС и стрес тестовете на ЕЦБ по ПНПО през 2021 г., според целесъобразността. Използваната методология в общи линии следваше 2021 EU‑Wide Stress Test Methodological Note. Бяха използвани централизирани модели на ЕЦБ за оценка на кредитния и пазарния риск на банките, както и на рисковете за тяхната рентабилност. В нови модули бяха разгледани експозициите на банките към уязвими сектори, наличностите от необслужвани кредити (НОК), ефектите от изплащането на целевите операции по дългосрочно рефинансиране и евентуалните ефекти от пълна загуба по експозиции към Беларус, Русия и Украйна (ефект на пълно оттегляне – walk away, WA).

Графика Б

Банки, които при избрани стрес тестове падат под капиталовите изисквания

(проценти от общия размер на рисковите експозиции в съответната извадка от значими институции)

Използваните три сценария – базов, утежнен и силно утежнен – се основаваха на макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната от март 2022 г. и са описани подробно в изданието на „Преглед на финансовата стабилност“ от май 2022 г.

Резултатът от анализа на уязвимостта предостави на преките надзорници информация за критичен анализ на поднадзорните им банки, особено на определените като най-уязвими при сегашните условия. Обсъжданите въпроси обхващаха тежестта на сценариите във вътрешните стрес тестове на банките, методологиите за провеждане на стрес тестове, секторните концентрации, адекватността на провизиите и трудностите за рентабилността в условия на нарастващи лихвени проценти. Този вид централизиран анализ все още не може да замени напълно водените от банките възходящи стрес тестове. Независимо от това възможността да се околичестви централно въздействието на сътресението се оказа незаменима в усилието на надзорниците да оценят бързо евентуалните ефекти от руската война в Украйна.

Качеството на активите продължи да се подобрява през 2022 г. При липса на признаци за високо равнище на материализиран кредитен риск и с оглед на значителния размер на покритието от провизии, натрупани по време на пандемията, след леко покачване в началото на руската война в Украйна средната цена на риска започна отново да спада през второто и третото тримесечие на 2022 г., връщайки се в общи линии към равнищата от преди пандемията. Освен това през първата половина на 2022 г. обемите на НОК намаляха практически във всички портфейли, като през третото тримесечие бяха отбелязани незначителни нараствания в портфейлите от кредити за потребители и малки и средни предприятия (МСП). Аналогично, въпреки известно нарастване на просрочените кредити или, съгласно счетоводната терминология, кредитите от етап 2, към края на третото тримесечие бе отбелязана тенденция за стабилност, макар че нивото им остана над най-високото от времето на пандемията. Независимо от тази положителна тенденция бъдещото развитие остава несигурно. Налице са известни признаци за увеличен риск, по-специално в контекста на малки групи просрочия в ранен етап, които започнаха да се оформят в някои държави през третото тримесечие на 2022 г. Това може да е признак за натрупване на повишен кредитен риск и за потенциално увеличение на обема на НОК в краткосрочен план. Във връзка с това ще се провежда постоянно надзорно наблюдение на тенденциите при кредитите от етап 2, особено при банки с експозиции към сектори, уязвими от поскъпване на природния газ и енергията, но също и за портфейли като финансиране с ливъридж, потребителско кредитиране и кредити за недвижими имоти, които са чувствителни към бързото нормализиране на лихвените проценти. В този смисъл сътресението при енергийните цени, причинено от руската война в Украйна, засегна най-вече онези сектори на икономиката, които включват производство или преработка на суровини, доставчиците на енергия и енергоемките отрасли. В някои отрасли сътресението при енергийните цени би могло да влоши вече налични смущения във веригите на доставка, дължащи се на ограниченията в Китай заради COVID-19 и на цялостния недостиг на микрочипове. Високите цени на факторите за производство възпрепятстваха и строителството и биха могли да засегнат също големите потребители на природен газ като например производителите на метали, химикали, храни и напитки. Ще продължат надзорните дейности, насочени към оценка на действията, които банките предприемат за управлението на потенциално уязвими портфейли.

Графика 3

Уязвими сектори

а) Кредити за уязвими сектори

б) Развитие на кредитите от етап 2 в уязвими сектори

Силното геополитическо напрежение през 2022 г. доведе до траен инфлационен натиск и колебания в цените на енергоносителите и суровините. Това оказа въздействие върху и без това високата инфлация по време, когато централните банки започваха да нормализират паричната политика, и допринесе за въвеждането на корекции на капиталовите пазари. Последвалото бързо нормализиране на лихвените проценти благоприятства силно нетния доход от лихви на банките, който се увеличи не само поради по-големия обем на кредитите, но и поради по-големите лихвени маржове. Приходите от търговска дейност, особено за глобалните системно важни банки (Г-СВБ), като цяло бяха благоприятствани от по-високите лихвени проценти и засилената волатилност (Графика 4 и Графика 5).

Графика 4

Прираст на нетния доход от лихви

(процентно изменение за последните четири тримесечия)

Графика 5

Потоци на приходите от търговска дейност и инвестиции по избран бизнес модел

(тримесечни потоци в млрд. евро)

Условията за ликвидност и финансиране на значимите институции все така бяха благоприятно повлияни от приетите през 2020 г. и 2021 г. мерки по паричната политика. Към 30 септември 2022 г. коефициентът на ликвидно покритие (КЛП) беше 162% – под равнището от края на 2021 г., но доста над това от преди пандемията и над минималните надзорни изисквания (Графика 6).

Графика 6

Промени в коефициента на ликвидно покритие, ликвидните буфери и нетните изходящи ликвидни потоци

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: проценти)

Към същата дата съотношението на нетното стабилно финансиране беше 127,1% – в общи линии съответстващо на наблюдаваните през 2021 г. стойности и значително надхвърлящо равнищата от преди пандемията и минималните изисквания (Графика 7).

Графика 7

Промени в съотношението на нетното стабилно финансиране, наличното стабилно финансиране и изискуемото стабилно финансиране

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: проценти)

Що се отнася до по-малко значимите институции, съответните надзорни показатели са на стойност 188,4% за КЛП и 130,2% за съотношението на нетното стабилно финансиране. И двата са малко по-ниски в сравнение с третото тримесечие на 2021 г., но все пак значително над регулаторните прагове.

През последното тримесечие на 2022 г. ЕЦБ продължи да повишава лихвените проценти, промени реда и условията за провеждане на третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III) и предложи на банките допълнителни дати за доброволно предсрочно погасяване от 23 ноември 2022 г. Нормализирането на паричната политика ще направи по-трудно финансирането на банките и ще окаже натиск за понижаване на съотношенията им на ликвидност.

В резултат на това 2022 г. се отличаваше с устойчивост на капиталовите и ликвидните съотношения, подобрено качество на активите и повишена рентабилност. Банковият надзор в ЕЦБ следи внимателно преразпределителния ефект от тези тенденции, като продължава да наблюдава специфичните уязвимости на банките. Същевременно той следи за потенциална несигурност, породена от волатилност на пазарите или от неочаквани промени в макроикономическите условия, като например евентуален икономически спад, по-стръмно покачване на лихвените проценти или засилен инфлационен натиск.

През 2022 г. отслабна значението на предизвикателствата, свързани с пандемията и с въвеждането на нови хибридни модели на работа. За разлика от това несигурността, породена от руската война в Украйна, и засилващото се геополитическо напрежение станаха причина средата, в която функционират поднадзорните банки, да бъде все така трудна от гледна точка на оперативната устойчивост.

Банките с критично важни дейности в държавите, засегнати пряко от руската война в Украйна, въведоха планове за непрекъснатост на дейността, които доказаха солидността си в бързо променящите се условия през първия етап на войната. Тези значими институции успяха да осигурят защита и, където бе необходимо, да прехвърлят най-важните си служители, без да прекъсват операциите си. В някои случаи критично важни дейности бяха прехвърлени към екипи в друго местоположение, включително в институции в ЕС. Поуките от пандемията от COVID-19 изиграха ключова роля в усилията на институциите да се адаптират бързо.

Както и в предишни години, през 2022 г. банките следваха същата тенденция за цифрова трансформация. Това означава засилено използване на ИТ инфраструктура и на услуги на трети страни, включително в облак, за предоставянето на услуги от критично значение. Макар че тази тенденция несъмнено носи известни ползи на банките, тя също така поражда допълнителни рискове и предизвикателства от операционна гледна точка. Сред тях са справянето с все повече и по-сложни кибератаки и потенциалното съсредоточаване на услуги в малък брой критично важни доставчици – трети страни. Ето защо киберрисковете и зависимостта от трети страни остават приоритет за банковия надзор в ЕЦБ (вижте също раздел 1.2.3.1 за повече подробности за възникващите рискове в информационните технологии и възлагането на дейности на външни изпълнители). Необходимо е банките да продължат усилията си да осигурят устойчивост срещу потенциално нарушаване на операциите от всякакви заплахи, включително тежки, но реалистични инциденти в киберсигурността, които биха могли да изложат на риск финансовата система в по-общ план^[1].

Що се отнася до структурите на поднадзорните банки за институционално управление, ЕЦБ подчертава необходимостта да продължи усъвършенстването на техните рамки. Пандемията от COVID-19 и руската война в Украйна показаха отново колко е важно да са налице солидни правила за институционално управление, както и звена за вътрешен контрол и капацитет за обобщаване на данни.

По-специално, що се отнася до руската война в Украйна, банковият надзор в ЕЦБ установи редица области, които изискват особено внимание. Първо, способността на ръководните органи, както и на правните отдели и на звената за нормативно съответствие, да упражняват силен контрол над въздействието на схемите за санкции. Второ, подходяща процедура за одобрение на сделките с клиенти, включително подобаващ капацитет за обобщаване на данните за риск, така че да се установяват критично важните експозиции. И накрая, възможно е да се наложи да се адаптират дейностите на вътрешния одит в някои банки, така че да бъдат отразени всички релевантни рискове, произтичащи от промените в текущите външни условия.

Пандемията от COVID-19 и руската война в Украйна също така засилиха вече съществуващи слабости в редица правила за цялостно институционално управление и управление на риска. На първо място, продължиха да съществуват несъвършенства в агрегирането и отчитането на данни поради недостатъчна ефикасност на управлението на данни (например слабости в независимото валидиране на качеството им) и на процедурите за управление на качеството на данните, както и поради фрагментираната картина в областта на информационните технологии и ограничения обхват и амбициозност на проектите на банките за корекции. Тези недостатъци могат да възпрепятстват процесите на банките за вземане на решения. Второ, редица банки все още трябваше да усъвършенстват звената си за вътрешен контрол, и по-специално да решат проблемите с недостатъчния персонал, слабия авторитет на звената и недостатъците на процесите (като например програмите за наблюдение на нормативното съответствие и определянето на склонността на банките към риск).

Ако се абстрахираме от кризисните аспекти, някои банки продължиха да отбелязват напредък вследствие на целевите мерки на банковия надзор в ЕЦБ. Тук се включват специфични области като колективната пригодност, броят на независимите директори, структурите на комитетите, политиките по отношение на многообразието и степента на участие на директорите без изпълнителни функции. Независимо от това в повечето банки все още се наблюдават редица слабости, а именно: i) слабо участие на ръководния орган в надзорната му функция и слаб капацитет той да подлага на критичен анализ стратегическите решения в областите, засегнати най-сериозно от сегашните кризи; ii) недостатъчна компетентност в областта на банковото дело и управлението на риска при директорите без изпълнителни функции в някои банки; iii) недостатъчна подкрепа за многообразието в някои банки; iv) малък дял на независими членове на ръководния орган в някои банки, което възпрепятства допълнително способността му в неговата надзорна функция да влиза в конструктивен спор с изпълнителните директори. Като част от работата по ефикасността и многообразието в ръководните органи тези недостатъци са обект на засилено надзорно наблюдение (вижте раздел 1.2.2.2).

1.1.2 Цялостни резултати на банките под европейски банков надзор

Рентабилността на значимите институции под европейски банков надзор показа силна устойчивост срещу влошаването на бизнес средата в резултат от руската война в Украйна, смущенията във веригите на доставка и скока на енергийните цени. Съвкупната им годишна възвръщаемост на капитала нарасна до 7,6% през третото тримесечие на 2022 г. (Графика 8) – най-високото равнище от няколко години насам, но въпреки това под средната цена на капитала на банките. Увеличението е обусловено главно от големи приходи, дължащи се основно на покачващите се лихвени проценти, но за него допринася и ниската цена на риска, тъй като неблагоприятните макроикономически промени засега не са се отразили съществено на качеството на активите, а и банките все още можеха да се ползват от заделените през пандемията провизии, които да пренасочат към текущите кризи.

Графика 8

Съвкупна възвръщаемост на капитала в разбивка по източници на приходи и разходи

Нарастване на рентабилността вследствие на силни приходи, подпомогнати от ниски обезценки

(процент от капитала)

Нарастването на оперативния доход се дължеше главно на увеличението на нетния доход от лихви (+9,3% на годишна база), за което допринесе по-високата норма на печалба, подпомогната от покачването на лихвените проценти и по-стръмната крива на доходност, както и от нарасналия обем на кредитите. За разлика от това общата цена на финансирането и по-точно цената на депозитите на нефинансови предприятия се увеличи осезаемо през 2022 г., макар тази тенденция да не се проявяваше еднородно във всички банки. През първите три тримесечия на 2022 г. нетният доход от такси и комисиони все още надвишаваше равнището от предишните години, макар и да отбелязваше лек спад, който се дължеше на неблагоприятното въздействие на влошаващата се бизнес среда върху управлението на активите и таксите за инвестиционна банкова дейност. Силното нарастване на приходите повиши разходната ефективност въпреки покачващите се разходи – през третото тримесечие на 2022 г. за всяко евро от дохода банките трябваше да изразходват 61 цента спрямо 64 цента през предходната година (Графика 9).

Графика 9

Съотношение разходи/приходи и индексирани компоненти

(проценти)

От страната на разходите административните разходи и амортизацията се увеличиха с 3%, главно поради нарасналите разходи за персонал и разходите, свързани с информационните технологии, с проникването на повишаващата се инфлация в структурата на разходите на значимите институции. Увеличението на разходите за персонал беше относително неголямо, но поради предварителното фиксиране на договорните заплати е възможно инфлацията да ги засегне с известно закъснение. Независимо от това значимите институции запазиха по-общите си стратегически цели – намаляване на разходите и инвестиции в информационни технологии, дори при сегашните условия, с постепенното премахване на свързаните с пандемията ограничения.

Като цяло печалбите на банките запазиха устойчивост срещу забавянето на растежа и извлякоха ползи от нарастващите лихвени проценти. Натискът върху рентабилността произтичаше от потенциално нарастване на обезценките, нуждата от корекции в оценките, по-високи оперативни разходи, поскъпване на финансирането, натиск за намаляване на доходите от такси и комисиони и недостатъчно устойчиви приходи от търговска дейност. Първите признаци за увеличен натиск върху рентабилността се наблюдаваха при значимите институции, специализирани в отпускането на потребителски кредити.

Следователно, за да затвърдят и подобрят още постигнатите през 2022 г. положителни резултати, банките следва да управляват активно бизнес моделите си и да насочат стратегиите си към постигане на солидни, съобразени с риска цели по отношение на рентабилността. Надзорните органи продължиха да наблюдават устойчивостта на бизнес моделите на банките в контекста на краткосрочна несигурност и дългосрочни структурни предизвикателства.

На пръв поглед при рентабилността на по-малко значимите институции се наблюдава различна тенденция: годишната възвръщаемост на капитала е спаднала до 1,3% след три тримесечия на 2022 г. (-4,3% на годишна база). Главният фактор, обуславящ този общ резултат, е съществен спад на нетния друг оперативен доход, което обаче се дължи до голяма степен на развитието на събитията в Германия. Там банките претърпяха съществени загуби от преоценка в резултат от повишаването на лихвените проценти и тяхното отражение върху портфейлите от ценни книжа при съответния им счетоводен режим, предизвикал счетоводни загуби вследствие на строгия принцип за прилагане на по-ниската от двете между цената на придобиване и пазарната цена. В повечето държави по-малко значимите институции всъщност успяха да подобрят доходността си спрямо предходната година. Повишаването на лихвените проценти оказа положително въздействие върху рентабилността в съзвучие с цялостната тенденция при значимите институции – подобрение беше отбелязано както при нетния доход от лихви, така и при нетния доход от такси и комисиони, съответно със 7,2% и 1,5% на годишна база. При търговската дейност също беше отчетено съществено нарастване на нетните доходи (+89% на годишна база). Въпреки това съотношението разходи/приходи продължи да се увеличава и достигна 85,6% – значително по-високо, отколкото при значимите институции, в отражение на съществено влошаване на нетния оперативен доход. Административните разходи и обезценките нараснаха общо с 3,6%. Същевременно размерът на общите активи леко се повиши (3,2% на годишна база) вследствие на нарастване на корпоративното кредитиране и кредитирането на дребно, намалявайки още възвръщаемостта на активите до 0,12% спрямо 0,54% година по-рано. В резултат на това временно се подобриха перспективите за основния капацитет за генериране на доходи, но по-високите разходи изправиха пред риск сектора на по-малко значимите институции, особено като се имат предвид продължаващите регионални различия.

От световната финансова криза насам броят на банките, предприели сливания и придобивания, е малък. В съзвучие с тенденциите в световен план стойността на сделките по сливания и придобивания, представена от размера на общите активи на институциите – цел на тези сделки, спадна с около две трети между десетилетието, предхождащо кризата, и периода от 2008 г. насам, докато спадът на общия брой на сделките не е толкова стръмен.

В по-скорошен период, през 2020 г. и 2021 г., дейността по сливания и придобивания като че ли набра известна инерция, банките участваха по-активно в целеви консолидации на равнище направление на дейност като например лизинг, факторинг, управление на благосъстоянието, попечителски услуги и услуги, свързани с ценни книжа. Някои от тези придобивания на направления на дейност включваха и трансгранични елементи. През 2022 г. влошаването на макроикономическата среда вследствие на геополитическата несигурност и перспективите за забавен растеж досега възпираха усилията на банките да активизират дейността си по сливания и придобивания.

Както и преди пълноправните сливания и придобивания бяха основно вътрешни и насочени към по-малки цели. Някои от по-целенасочените сделки обаче имаха трансгранично измерение и съответно допринесоха за финансовата интеграция в ЕС. Друг начин за постигане на трансгранична интеграция е банките да преразгледат трансграничните си организационни структури.

Графика 10

Общ размер на активите на целевите банки и брой на сливанията и придобиванията в еврозоната

1.2 Надзорни приоритети за 2022 г.

1.2.1 Надзорните приоритети за 2022 г. – въведение

През 2022 г. банковият надзор в ЕЦБ съсредоточи надзорните си усилия в три различни приоритетни области, за да се увери, първо, че банките ще излязат от пандемията в добро състояние (Приоритет 1); второ, че те ще се възползват от възможността да преодолеят структурни слабости посредством ефикасни стратегии за цифровизация (Приоритет 2); и трето, че ще предприемат мерки по отношение на нововъзникващите рискове, включително свързаните с климата и околната среда, експозициите към кредитен риск от контрагента и рисковете, свързани с възлагането на ИТ дейности на външни изпълнители и киберрисковете (Приоритет 3). През 2022 г. бяха проведени редица надзорни дейности, насочени към преодоляване на тези предизвикателства. Те обхващаха широк спектър от банки и следваха основан на риска подход. Банковият надзор в ЕЦБ също така показа гъвкавост, като коригира обхвата, графика и интензивността на планираните си дейности, така че да посрещне нововъзникващите рискове от руската война в Украйна, включително високата инфлация и последвалия отговор на паричната политика.

1.2.1.1 Рамки за управление на кредитния риск и експозиции към уязвими сектори, включително недвижими имоти

В положителен план качеството на активите на банките продължи да се подобрява посредством последователно свиване на обема на НОК през първата половина на 2022 г., като до края на третото тримесечие настъпиха само незначителни увеличения в портфейлите от малки и средни предприятия и потребителските портфейли. Тези положителни тенденции в качеството на активите са особено желателни, тъй като продължават да се проявяват ползите от конкретните действия на банките след редица целеви надзорни действия срещу кредитния риск през последните няколко години. Положителни тенденции при кредитното качество, например продължаващото редуциране на НОК, допринесе за малки подобрения в средните рейтинги за кредитен риск на банките в цикъла на процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) през 2022 г. Макар да са налице ясни признаци, че банките полагат усилие да поправят установените недостатъци в рамките и мерките за контрол на кредитния риск, което намира проява в намаляването на обема на съответните мерки по отношение на този риск в ПНПО през 2022 г., темпът на напредъка все още е бавен. Ето защо в ПНПО през 2022 г. рейтингите за контрол на кредитния риск останаха ниски.

Въпреки тези положителни тенденции променящата се среда по отношение на кредитния риск, със затягане на условията за финансиране и нарастващ риск от рецесия в цяла Европа, естествено възпира напредъка. Това в различна степен оказа въздействие върху домакинствата, фирмите и държавите, в зависимост от фактори като равнището им на задлъжнялост или чувствителността им към макрофинансовите условия. Ето защо проведените досега надзорни дейности и надзорните очаквания, съобщени след настъпването на пандемията с оглед на преодоляване на структурните недостатъци в рамките на банките за управление на кредитния риск, остават релевантни за справяне с трудности, които биха могли да възникнат занапред.

Това важи особено за области като отпускане и наблюдение на кредити, сигнализиране за преструктуриране, класифициране на кредитополучатели в затруднено положение като НОК и съответните рамки за формиране на провизии, както и за областта на уязвимите сектори. Макар че повечето значими институции разработиха планове за корективни действия, за да отстранят пропуските, посочени в писмата до главните изпълнителни директори^[2] – инициатива от декември 2020 г., много от тези пропуски още не са преодолени. Очакваше се тези недостатъци да бъдат отстранени посредством работна програма за кредитния риск през 2023 г. и следващите години. Също така в хоризонтален анализ на закономерностите и тенденциите при кредитния риск, проведен през 2022 г., бяха установени последователни данни за това в сектора на по-малко значимите институции.

След рязка корекция на цените в началото на пандемията условията на пазарите на търговски недвижими имоти все още пораждаха тревога. Това пролича особено в подсекторите на офисните имоти и имотите за търговия на дребно в цяла Европа, които бяха изправени пред предизвикателства от повишението на лихвените проценти и от резкия скок на разходите в строителството. Въпреки многобройните признаци за надценяването им в еврозоната цените на жилищата нараснаха през първата половина на 2022 г., разширявайки още повече разминаването с цените на наемите. В съчетание с повишаването на разходите за живот и съответния спад на реалните заплати това породи опасения за рязко увеличение на НОК, особено за банките, изложени в значителна степен на жилищни ипотечни кредити с плаващ лихвен процент.

За да се изясни доколко са подготвени банките да се справят с влошаващите се условия на пазара на търговски недвижими имоти и в съответствие с Препоръката на Европейския съвет за системен риск относно уязвимости в сектора на търговските недвижими имоти в Европейското икономическо пространство, банковият надзор в ЕЦБ извърши целеви преглед на сектора на търговските имоти с акцент върху подсектора на офисните имоти и обектите за търговия на дребно. В първоначалния етап бяха събрани извънредни данни с цел да се анализира рисковият профил и значимостта на тези подсектори. В него бяха обхванати 32 банки, а в следващия етап на задълбочен качествен анализ размерът на извадката бе ограничен до 15 банки. Основните проблеми, установени в този преглед, се отнасяха до ефикасността на рамките на банките за управление на кредитния риск. В това отношение бяха установени недостатъци при повечето банки – в оценката им на способността на кредитополучателите за погасяване при отпускането на кредит, особено като се имат предвид по-трудните условия с нарастващи разходи за финансиране и застой в приходите от наеми. Като област, в която са необходими подобрения, бе посочена и способността за установяване на нововъзникващи рискове, главно защото рамките на някои банки не улавяха в достатъчна степен прогнозните рискове, а в някои случаи и се опираха прекомерно на неавтоматизирани процеси. Що се отнася до включването на свързания с климата риск в управлението на кредитния риск, банките все още не разполагаха с необходимите данни, за да го оценят в достатъчна степен, и твърде много използваха аналози за прогнозиране на липсващите „реални“ данни. Впоследствие до всички обхванати от прегледа банки бяха изпратени подробни констатации и искания да бъдат разработени планове за корективни действия, а съвместните надзорни екипи (СНЕ) участваха през цялото време в работата по тази тема.^[3]

През второто тримесечие на 2022 г. започна подобен преглед на сектора на жилищните имоти. Той бе насочен към оценка на потенциалните рискове, присъщи на съществуващите експозиции, преодоляване на специфични за банките недостатъци в управлението на риска при отпускането на нови кредити за жилищни имоти на вътрешния пазар, и в крайна сметка към установяване на пропуски в управлението на кредитния риск и разработване на планове за корективни действия. Счита се, че този сектор е важен клас активи в балансите на значимите банки. В извадката за прегледа бяха включени 29 банки с дял около 40% в експозициите на значимите институции към сектора на жилищните имоти. Резултатите от него се очакват през второто тримесечие на 2023 г. Те ще бъдат включени в годишния ПНПО.

1.2.1.2 Експозиции към финансиране с ливъридж

През последните четири години нараснаха наличностите на значимите институции под европейски банков надзор^[4] от кредити към дружества с високо равнище на дълг – на агрегирана основа с 80%. Същевременно се увеличи делът на сделките с висока степен на ливъридж^[5], сключени от значимите институции. Тази тенденция се запази до средата на 2022 г., когато значимите институции продължиха да отпускат нови синдикирани заеми. През второто тримесечие на 2022 г. размерът на експозициите на значимите институции беше близък до рекордните стойности, отбелязани през четвъртото тримесечие на 2021 г. Оттогава първичният пазар до голяма степен се затвори. Най-активните на него институции в Европа и света отбелязаха значителни обезценки в портфейлите от корпоративни кредити, държани за продажба.

Графика 11

Динамика на сделките с ливъридж

Динамика на обемите на поетите сделки по равнище на ливъридж

(условен дял от всички значими институции)

Експозиция на банките от еврозоната и дял спрямо БСК1, агрегирани равнища за поднадзорните банки

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: процент от БСК1)

Поради наличието и на опасения за нарастващо поемане на риск в сегмента на финансирането с ливъридж по време на пандемията, през март 2022 г. ЕЦБ реши да изпрати до значимите институции писмо относно този вид сделки, адресирано до главните изпълнителни директори. Целта беше в писмото да се пояснят допълнително очакванията на ЕЦБ по отношение на рамката за склонност към риск при сделките с ливъридж и на практика да се приведе в действие публикуваното през 2017 г. ръководство на ЕЦБ относно тези сделки.

Отговорите на това писмо потвърдиха, че са налице съществени недостатъци както в надеждността на общите рамки на банките за склонност към риск, така и в управлението им на пазарния риск. Понастоящем СНЕ обсъждат в тясно сътрудничество с отделните банки как те могат да отстранят ефикасно установените пропуски и да изпълнят очакванията.

ЕЦБ вече започна да прилага капиталови изисквания при няколко банки, където бе счетено, че рисковете, свързани с дейности по финансиране с ливъридж, са прекомерно високи – било поради равнището на особено високорискови експозиции, било поради слабости в практиките за управление на риска, или и двете. През 2023 г. ЕЦБ ще продължи да налага в рамките на ПНПО каквито капиталови изисквания е необходимо. Тези изисквания отразяват недостатъчния напредък на банките към изпълнение на очакванията, посочени в гореспоменатото ръководство, и ще се прилагат само докато не бъдат отстранени установените недостатъци.

1.2.1.3 Кредитен риск от контрагента

Средата на продължително ниски лихвени проценти, която се задържа до 2022 г., стимулира стратегии на търсене на доходност при много видове инвеститори. В резултат на това някои банки увеличиха обема на услугите на капиталовите пазари, които предоставяха на по-рискови контрагенти с по-ниска степен на прозрачност на дейността, често небанкови финансови институции, включително при висока степен на ливъридж.

В съчетание с нарастването на волатилността на редица пазари, включително енергийния, и на лихвените проценти, и с нормализирането на паричните и финансовите условия през 2022 г. същественото въздействие, което фалитите на контрагенти (например хедж фондове и семейни съдружия) бяха оказали върху някои банки през 2021 г., привлече вниманието към рисковете, произтичащи от слабо институционално управление и незадоволителни практики за управление на риска при трети страни.

Предвид на това и в съответствие с надзорните приоритети банковият надзор в ЕЦБ предприе редица мерки за предотвратяване на потенциални рискове в тази област. Първо, през август 2022 г. ЕЦБ публикува статия в „Надзорен бюлетин“, в която се излагаха надзорните очаквания по отношение на основни посреднически услуги. Второ, тя проведе от април до ноември 2022 г. целеви хоризонтален преглед на институционалното управление и управлението на риска що се отнася до кредитния риск от контрагента. Беше използвана широка извадка от банки, активни в областта на сделките с деривативни инструменти и сделки за финансиране с ценни книжа, включително небанкови финансови институции и нефинансови контрагенти. Трето, в избрани институции бяха извършени проверки на място.

Като цяло, макар банките да са отбелязали напредък в установяването, измерването и контрола над кредитния риск от контрагента, все още са налице редица съществени недостатъци в ключови области като надлежна проверка, определяне на склонността към риск, провеждане на стрес тестове, редуциране на риска и управление на несъстоятелността, както от гледна точка на надзорните очаквания, така и от гледна точка на наблюдаваните в сектора най-добри практики. В перспектива СНЕ ще продължат през 2023 г. да работят с банките за отстраняване на недостатъците в областите, определени като по-съществени.

1.2.1.4 Чувствителност към лихвен риск и риск, свързан с кредитния спред

През 2022 г. ЕЦБ извърши преглед на практиките за управление на лихвения риск и риска, свързан с кредитния спред, в извадка от значими институции, изложени в особено голяма степен на тези рискове. За повечето банки сътресение от повишаване на лихвените проценти с 200 базисни пункта (Графика 12) би оказало положително въздействие върху рентабилността, дори при базов сценарий на забавяне на икономиката, подобен на този в макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ. Що се отнася до потенциално увеличение на провизиите, отразяващо трудностите, пред които са изправени кредитополучателите, последните анализи на ЕЦБ показват, че негативното въздействие върху капиталовата адекватност ще се запази средно доста слабо, дори при сътресения в размер до 300 базисни пункта.

Независимо от приложимите пруденциални и счетоводни режими банките трябва да внимават за типично негативното въздействие на повишението на лихвените проценти върху тяхната икономическа стойност на капитала. Те би следвало да възприемат солидни и консервативни практики за моделиране на управлението на активите и пасивите, за да улавят промени в предпочитанията и поведението на клиентите, когато се промени режимът на лихвените проценти. Освен това те би трябвало да следят внимателно рисковете, произтичащи от хеджирането на деривати.

Рискът, свързан с кредитния спред, следва да бъде подобаващо измерван и управляван, включително държавните дългови ценни книжа и други инструменти, осчетоводявани по амортизирана стойност. По-специално, калибрирането на вътрешните стрес тестове следва да отразява тежестта на минали случаи на сътресения.

Представените по-горе съображения са в сила и за по-малко значимите институции, за които може да бъде подчертано релевантен лихвеният риск и рискът, свързан с кредитния спред. Конкретното въздействие от внезапната промяна на лихвените проценти зависеше не само от отворената рискова позиция, но и от приложимата национална счетоводна рамка. Някои банки бяха засегнати от значителни корекции на оценката в портфейлите им от ценни книжа и те трябваше да бъдат отразени в отчетите за приходите и разходите. Това намали регулаторния капитал. В средносрочен план въздействието върху рентабилността и капитала ще зависи от решението дали ценните книжа да бъдат продадени или задържани до падеж и, разбира се, от развитието на лихвените проценти занапред.

Графика 12

Въздействие върху значимите институции на покачване на лихвените проценти с 200 базисни пункта

Теоретично въздействие на рентабилността и икономическата стойност на капитала върху съотношението на БСК1

(базисни пунктове)

1.2.2 Устойчивост на бизнес моделите и институционално управление

1.2.2.1 Стратегии на банките за цифрова трансформация

Един от надзорните приоритети за 2022–2024 г. беше посрещането на предизвикателствата, които цифровата трансформация поражда за банките.

Ръководните органи на банките носят главната отговорност да определят стратегическите цели за цифровата трансформация и за използването на иновативни технологии. Банковият надзор в ЕЦБ съсредоточи вниманието си върху това да оцени капацитета на банките да разработват и внедряват цифрови стратегии, подходящи за укрепване на устойчивостта на бизнес модела им, и да предприемат разумни мерки за преодоляване на свързаните рискове. Приоритетна остана и задачата да се подобри представата на надзорниците за развитието на пазара и да се следи отблизо въздействието на бързо развиващите се условия в областта на технологиите.

Затова през 2022 г. банковият надзор в ЕЦБ предприе важни стъпки по тези теми. След диалог на високо равнище с някои водещи контрагенти на пазара (в рамките на инициатива за събиране на пазарна информация), чиято цел беше да се вникне в пазарните тенденции, всички значими институции бяха приканени да отговорят на въпросник за цифровата трансформация и използването на финансови технологии. В това проучване бе събрана информация, която преди не е била налична в систематизиран вид за всички значими институции, а някои от националните компетентни органи (НКО) го използваха и за поднадзорни по-малко значими институции.

Обзор на основните изводи от проучването за цялата система е представен в изданието на „Надзорен бюлетин“ от февруари 2023 г., с връзка към обобщените констатации. Като цяло констатациите потвърдиха, че банките се цифровизират все повече и използват иновативни технологии, променяйки начина на предоставяне на финансови услуги и продукти. Банките считат, че това е особено важно, за да запазят пазарния си дял и да подобрят рентабилността си. За да постигнат целите си в цифровата трансформация, те са склонни да прибягват до възлагане на дейности на външни изпълнители и до външни партньорства в среда, която се отличава с конкуренция за привличането, задържането и развитието на компетентни ресурси в информационните технологии и цифровата сфера. Отваряйки обаче своята ИТ инфраструктура, банките поемат по-голям риск по отношение на зависимостта от трети страни и киберсигурността. Тези рискове налагат по-нататъшно наблюдение и трябва да се вземат предвид в рамките на банките за институционално управление и склонност към риск.

При все това реакциите са нееднородни, тъй като, изглежда, липсва общо разбиране какво всъщност означава цифрова трансформация – тя си остава много общо понятие, което се отнася до бизнес моделите, процесите и културните промени, повлияни от технологиите. Затова в тази област са необходими по-нататъшни проучвания и проверки през идните години.

Цялостният резултат от проучването ще има ключово значение за: i) разработване на насоки за надзорниците как да оценяват рисковете и най-добрите практики на банките; ii) идентифициране на рискове в конкретни поднадзорни лица или случаи на употреба на технологии, които изискват допълнително целенасочено наблюдение; и iii) евентуално въвеждане на нови надзорни очаквания. Той ще бъде важен и за разработването на ПНПО методология за бизнес моделите и институционалното управление, в която се акцентира върху използването на нови технологии.

Банковият надзор в ЕЦБ също така продължи усилията си да влияе активно върху облика на цифровизацията с оглед на бъдещата европейска и международна регулаторна рамка, като продължи сътрудничеството си с европейските надзорни органи и международните органи за стандартизация по регламентирането на различни аспекти, свързани с цифровизацията и иновациите във финансовия сектор. Освен това той продължи да участва в разисквания за регулаторния обхват и законодателните предложения, представени в контекста на стратегията на ЕС за цифрови финанси, като например регламента за пазарите на криптоактиви^[6], правния акт за цифровата оперативна устойчивост^[7] и правния акт за изкуствения интелект^[8].

1.2.2.2 Недостатъци в управленския капацитет на ръководните органи

Добрата уредба за институционално управление, солидните мерки за вътрешен контрол и надеждните данни са от решаващо значение за доброто вземане на решения и за редуциране на прекомерното поемане на риск и в нормални, и в кризисни времена. Независимо от напредъка в тази област, постигнат от банките през последните няколко години, надзорните органи все така отбелязват голям брой структурни недостатъци в звената за вътрешен контрол, във функционирането на ръководните органи и в капацитета за обобщаване и отчитане на данни.

Ето защо банковият надзор в ЕЦБ провежда редица дейности, предназначени за постигане на напредък в тази област, и по-специално целящи засилване на вътрешното управление и на капацитета за стратегическо ръководство. През периода 2022–2024 г. тези дейности ще включват целеви прегледи на банки с недостатъци в състава и функционирането на ръководните органи, проверки на място, целеви (нови) оценки за надеждност и пригодност, основани на риска, разработване на метод за отчитане на многообразието при оценките за надеждност и пригодност и актуализация на надзорното изявление от 2016 г.^[9], както и кампании за събиране на данни.

През 2022 г. ЕЦБ приключи кампания по събиране на данни за състава и функционирането на ръководните органи на банките. В нея се установи, че равнището на формална независимост в управителните съвети на банките се повишава, но в редица случаи търпи по-нататъшно подобрение. Освен това стана ясно, че все още има какво да се подобри при многообразието по отношение на половата принадлежност и експертните знания (особено в области като информационните технологии), които отдавна са признати за критично важни за ефикасното институционално управление. Друга област за по-нататъшно развитие е необходимостта от по-добри политики за планиране на приемствеността в управителните съвети. Банковият надзор в ЕЦБ предприе последващи действия по тези констатации в ПНПО през 2022 г., като изиска от банките, които още не разполагаха с политики и цели по отношение на многообразието, да въведат такива рамки. В това отношение съобщените на банките надзорни очаквания показваха ясно, че целевите политики следва да включват дял на по-слабо представения пол в ръководните органи на банките, и обхващаха аспекти като възраст, пол, географски произход, и съответно образование и професионален опит. Като част от текущата си надзорна дейност СНЕ проследяват как банките прилагат такива рамки.

Уредбата на институционалното управление е важна за всички банки, независимо от размера им. Затова през 2021–2022 г. банковият надзор в ЕЦБ проведе също така тематичен преглед на уредбата на институционалното управление в по-малко значимите институции^[10], като използва данни от извадка, включваща над 200 такива институции в 21 участващи държави. Резултатите откроиха редица слабости в по-малко значимите институции и подчертаха колко е важно непрекъснатото усъвършенстване, подпомогнато от постоянен диалог между надзорниците на всички равнища. Банковият надзор в ЕЦБ и националните надзорни органи ще продължат да настояват за по-голямо синхронизиране на европейските надзорни очаквания и стандарти за вътрешно управление, като в хода на този процес ще предприемат мерки по отношение на всички установени слабости.

1.2.3 Нововъзникващи рискове

1.2.3.1 Риск, свързан с информационните технологии, и киберриск

Независимо от руската война в Украйна броят на съобщените на ЕЦБ киберинциденти остана сравнително стабилен през първите три тримесечия на 2022 г. в сравнение със същия период на 2021 г.

През 2022 г. банковият надзор в ЕЦБ извърши редица надзорни дейности, дистанционно и на място, които бяха свързани с ИТ риска и киберриска, и бе установено следното. Първо, при банките все още има какво да се подобри в прилагането на основни мерки за киберсигурност, като близо половината от тежките констатации бяха направени при проверки на място за ИТ риск през 2022 г. и бяха съсредоточени в областта на риска за ИТ сигурността и киберсигурността. Второ, след няколко години на стабилно нарастване използването на системи в края на жизнения им цикъл се стабилизира, макар и на много високо ниво. Трето, управлението на качеството на данните остава най-слабо усъвършенстваната област на контрола на риска, а в няколко банки редица ключови мерки за контрол все още не са приложени изцяло. Четвърто, броят на критично важните проекти, които оказват въздействие върху състоянието на информационните технологии, се е увеличил много съществено. Това сочи ясно колко е важно да са налице подходящи управленски процедури за развитието и проектите в областта на тези технологии.

Нещо повече, през 2022 г. за първи път банковият надзор в ЕЦБ успя да събере всички регистри на дейностите, възложени от значимите институции на външни изпълнители. Предварителен анализ на тази информация потвърждава голямата важност на темата – банките съобщават за около 60 000 действащи договора за възлагане на дейности на външни изпълнители, като половината от тях обхващат критично важни функции. Макар че около 40% от всички такива договори са свързани с услуги в областта на информационните и комуникационните технологии, банките използват външни изпълнители за всевъзможни критични функции от рода на вътрешен контрол, клиентски и административни услуги, платежни услуги и управление на парични наличности.

Събраната информация за зависимостта от доставчици – трети страни спомогна и за идентифицирането на определени нововъзникващи рискове и предизвикателства, които изискват подходящо управление, включително съществуването на няколко доставчика на критично важни услуги, които трудно могат да бъдат заменени, значителна оперативна зависимост на банките от фирми и услуги извън държавите от ЕС, както и значителен брой договори, които все още не са напълно съгласувани с насоките на Европейския банков орган (ЕБО) или с надзорните очаквания на ЕЦБ в това отношение.

Освен това през 2022 г. банковият надзор в ЕЦБ участва в дейността на международни работни групи по ИТ риск и киберриск, включително ръководените от ЕБО, Базелския комитет за банков надзор и Съвета за финансова стабилност, както и в работата по нови регулаторни предложения като например правния акт за цифровата оперативна устойчивост^[11].

Като цяло тези тенденции подчертават необходимостта банките да продължат да усъвършенстват рамката си за оперативна устойчивост, за да осигурят подобаващо непрекъснатост на дейността, включително критично важните услуги, в среда с нарастваща сложност, както и да се приспособят към новите и предстоящите регулаторни изисквания.

1.2.3.2 Рискове, свързани с климата и околната среда

След публикуването през ноември 2020 г. на Ръководството относно рисковете, свързани с климата и околната среда, ЕЦБ започна поредица от надзорни дейности, за да оцени способността на банките да управляват тези рискове и да синхронизират практиките си с надзорните очаквания. След прегледа през 2021 г. на самооценките на банките и техните планове за изпълнение през 2022 г. ЕЦБ направи следващата стъпка с тематичен преглед. В тематичния преглед от 2022 г. ЕЦБ оцени надеждността и изчерпателността на основните политики и процедури на институциите, както и способността им да управляват ефикасно стратегиите си за риска, свързан с климата и околната среда, и рисковите си профили.

Прегледът бе проведен заедно с първия надзорен стрес тест на свързания с климата риск (вижте Каре 3) и бе допълнен от целеви преглед на търговските недвижими имоти и тематични проверки на място. Тематичният преглед бе извършен от ЕЦБ и 21 НКО и обхвана 107 значими и 79 по-малко значими институции.

Той показа^[12] на първо място, че повечето институции вече са създали институционална архитектура за справяне с рисковете, свързани с климата и околната среда, и през последната година видимо са увеличили капацитета си (Графика 13). Освен това все повече се признава съществеността на тези рискове, а в различни институции се прилагат разнообразни добри практики. ЕЦБ публикува в специален сборник^[13] набор от най-добри практики в отговор на искане от страна на банковия сектор те да бъдат изложени по-задълбочено, а също и за да покаже, че е възможен бърз напредък. Въпреки това практически всички институции трябва да положат мащабни и трайни усилия да съгласуват практиките си с надзорните очаквания. Като цяло, избраните подходи все още са лишени от методологическа прецизност, използване на детайлна информация за рисковете, свързани с климата и околната среда, и/или активно съответстващо управление на портфейлите и рисковия профил. По-специално, при 96% от институциите бяха открити пропуски при идентифицирането на рискове, свързани с климата и околната среда, а при над половината бяха изразени сериозни опасения за способността им да прилагат ефикасно стратегиите и процесите си.

Освен това през март 2022 г. ЕЦБ публикува актуализирана оценка на отбелязания от банките напредък в оповестяването на рисковете, свързани с климата и околната среда, както е посочено в ръководството на ЕЦБ от ноември 2020 г. Макар да са настъпили положителни промени след първата оценка на ЕЦБ в края на 2020 г., никоя банка не е изпълнила изцяло надзорните очаквания. В сравнение с 2020 г. сега повече банки са в състояние да оповестяват съдържателна информация за рисковете, свързани с климата и околната среда. Въпреки това цялостното равнище на прозрачност все още е недостатъчно. Близо 75% от банките не са оповестили дали рисковете, свързани с климата и околната среда, имат съществено въздействие върху рисковия им профил, макар че около половината от тях са посочили пред ЕЦБ, че се смятат за изложени на такива рискове. И почти 60% от банките в извадката не описват как стратегията им може да бъде засегната от риск, свързан с прехода, или от физически риск. ЕЦБ изпрати до банките индивидуални писма с обратна информация, в които се обясняват главните им пропуски, и очаква те да предприемат решителни действия. Една от целите беше да се помогне на банките да се подготвят за новите регулаторни изисквания като например задължителните стандарти за оповестяванията по Стълб III на екологични, социални и управленски рискове. В края на 2022 г. ЕЦБ започна нов преглед на оповестяванията на банките на рисковете, свързани с климата и околната среда, като се планира резултатите да се публикуват през 2023 г.

Като последваща мярка по различните надзорни кампании ЕЦБ изпрати индивидуални писма с обратна информация до всички значими институции, посочвайки в тях индивидуални за всяка институция срокове за постепенно изпълнение на всички надзорни очаквания до края на 2024 г.^[14] Сроковете ще бъдат наблюдавани внимателно и, ако е необходимо, ще бъдат предприети действия по привеждане в изпълнение. ЕЦБ вече включи в ПНПО индивидуални за всяка банка констатации, свързани с климата и околната среда, като наложи задължителни качествени изисквания на над 30 банки. За малък брой банки това оказа въздействие върху техния ПНПО рейтинг и съответно непряко въздействие върху капиталовите изисквания по Стълб II.

Графика 13

Резултати от надзорните оценки през 2021 г. и 2022 г.

Степен на развитие на практиките по области на надзорните очаквания (на равнище отделна банка)

(проценти в областите на надзорните очаквания)

1.3 Пряк надзор над значимите институции

1.3.1 Дистанционен надзор

Банковият надзор в ЕЦБ се стреми да упражнява надзор над значимите институции пропорционално и въз основа на рисковете по начин, който е едновременно взискателен и последователен. За тази цел той определя за всяка година набор от основни текущи надзорни дейности. Тези дейности се основават на съществуващите регулаторни изисквания, на Надзорния наръчник на ЕНМ и на надзорните приоритети и се включват в плана за извършване на надзорни проверки (ПИНП) за всяка значима институция. Освен тези дейности, насочени към рискове за цялата система, в ПИНП могат да бъдат включени други надзорни дейности, съобразени със спецификата на отделните банки. Това дава възможност на СНЕ да анализират идиосинкратични рискове и да предприемат мерки по тях. Дистанционните дейности по ПИНП включват: i) свързани с рисковете дейности (напр. ПНПО), ii) други дейности, свързани с организационни, административни или правни изисквания (напр. годишната оценка на значимостта) и iii) допълнителни дейности, запланувани от СНЕ за по-нататъшно приспособяване на ПИНП към специфичните особености на поднадзорната група или институция (напр. анализ на бизнес модела или структурата на институционалното управление на банката).

1.3.1.1 Пропорционалност

ПИНП е подчинен на принципа на пропорционалност, т.е. интензивността на надзора зависи от размера, системното значение, риска и сложността на всяка институция.

Както и в предишните години средният брой запланувани надзорни дейности на значима институция, включена в ПИНП, отразява този принцип на пропорционалност. Иначе казано, СНЕ, които извършват надзор над по-големи значими институции с по-висока степен на риск, планират средно по-голям брой дейности по ПИНП (Графика 14).

Графика 14

Среден брой запланувани задачи на значима институция през 2022 г.

Броят на дейностите, извършени през 2022 г., е малко по-малък от първоначално планираното в началото на годината (Графика 15). Това се дължи най-вече на отмяната на малък брой административни задачи през годината, което е в синхрон с предходните години.

Графика 15

Среден брой задачи на значима институция през 2022 г.

1.3.1.2 Прилага се подход, основан на риска

ПИНП следва основан на риска подход, при който вниманието се съсредоточава върху най-релевантните системни и специфичните за всяка значима институция рискове. Например при банките с високо равнище на НОК СНЕ проведоха повече дейности, свързани с кредитния риск, отколкото е обичайно. Аналогично, процентът на дейностите на СНЕ, свързани с пазарния риск, е по-висок от средния при банки с големи експозиции към пазарни и търговски дейности (Графика 16).

Графика 16

Дейности по ПИНП през 2021 г. и 2022 г.: дейности по кредитен и пазарен риск като дял от всички дейности

Кредитен риск

(проценти)

Пазарен риск

(проценти)

1.3.1.3 Най-важните моменти в дистанционния надзор през 2022 г.

ПНПО е основният надзорен инструмент, който обобщава цялата информация, получена през дадена година за отделната институция, така че за нея да бъде изготвена годишна оценка на риска (вижте също раздел 1.3.1.5 по темата за хоризонталния анализ в ПНПО през 2022 г.).

Като примери за дистанционни дейности на СНЕ през 2022 г. в контекста на ПНПО през същата година и на цялостната оценка по ПНПО си заслужава да се отбележат стрес тестът за климатичен риск (вижте Каре 3) и целевият преглед на търговските недвижими имоти.

За целевия преглед на търговските недвижими имоти бяха необходими значителни ресурси. Той беше обявен през декември 2021 г. и бе съсредоточен върху управлението на кредитния риск при нововъзникващите рискове в националните портфейли на банките от търговски недвижими имоти. Беше използван сравнителен анализ на сходни институции като основа за оценка на критично важни елементи на управлението на кредитния риск.

Годишният стрес тест, който ЕЦБ провежда за поднадзорните значими институции, представляваше тест за свързания с климата риск. Основните констатации от него бяха публикувани през юли 2022 г.

1.3.1.4 Надзорни констатации

Надзорните констатации са сред най-важните резултати от редовната надзорна дейност. Те отразяват недостатъците, които банките трябва да поправят. Задължение на СНЕ е да проследяват какво предприемат банките вследствие на тези констатации. През 2022 г. общият брой регистрирани констатации намаля в сравнение с 2021 г., връщайки се към равнище, сходно с наблюдаваното преди пандемията. Това се дължеше главно на намаляване на броя констатации, свързани с проучвания на вътрешни модели, в сравнение с предходната година. Повечето констатации бяха резултат от проучвания на вътрешни модели, проверки на място и свързани с лицензирането дейности. Най-много констатации бяха отчетени в областта на кредитния риск (Графика 17).

Графика 17

Надзорни констатации

1.3.1.5 Хоризонтален анализ в ПНПО

През 2021 г. ПНПО отново започна да се провежда като пълна оценка и това бе повторено в цикъла през 2022 г. Както в предишни цикли на ПНПО рейтингите останаха в общи линии същите и макар да бе отбелязано възстановяване след пандемията от COVID-19, надзорните органи запазват предпазливост в условията на външни сътресения вследствие на неотзвучалите последици от пандемията и руската война в Украйна.

В съответствие с предишни цикли на ПНПО и с надзорните приоритети за 2022 г. повечето мерки от качествено естество бяха насочени към недостатъци в управлението на кредитния риск и вътрешното управление, но за първи път бяха предприети и значителен брой мерки по отношение на свързания с климата риск.

Кредитният риск е сред най-важните области, подложени на оценка в ПНПО. Въпреки подобрения в равнището на риск и положителни тенденции в кредитното качество (например намаляване на експозициите от НОК), средните рейтинги се повишиха едва незначително. Това се дължи на продължаващата несигурност за макроикономическите тенденции и динамиката на финансовите пазари и на непреодолените структурни слабости в мерките за контролиране на кредитния риск. Вследствие на продължаващата руска война в Украйна и свързаното с това въздействие върху цените на енергоносителите и суровините, както и вследствие на бързото премахване на ниските лихвени проценти, все по-видими стават признаците на латентен риск. Съотношенията на преструктурирани експозиции и кредити в етап 2 вече са се покачили над равнищата от преди пандемията. Това означава, че има отделни зони на риск при финансирането с ливъридж и при експозиции, свързани с уязвимости в конкретни сектори, както и риск от контрагента в резултат на неблагоприятните последици от войната в Украйна.

Една трета от мерките, предприети за справяне с кредитния риск, са свързани със стратегическите и оперативните планове или с покритието за необслужвани експозиции (НОЕ). Освен това, в съответствие с надзорните приоритети за кредитния риск, 10% от всички мерки са предприети за недостатъци, свързани с акцентите в писмото до главните изпълнителни директори от 4 декември 2020 г. и с Насоките на ЕБО относно предоставянето и наблюдението на кредити.

Вътрешното управление продължава да буди загриженост. Недостатъци в ефикасността на ръководните органи, склонността към риск, неотдаването на внимание на звената за нормативно съответствие и вътрешен одит и все още фрагментираната и нехармонизирана картина в областта на информационните технологии засягат капацитета на банките за агрегиране на данни за рисковете.

Една трета от мерките от качествено естество, насочени към вътрешното управление, са съсредоточени върху необходимостта да се подобри ефикасността на ръководните органи. Неоптималният състав на ръководните органи и разпределението на отговорностите им, както и незадоволителното планиране на приемствеността при членовете на съветите са сред водещите въпроси, към които са насочени тези мерки. През 2022 г. бе осъществен напредък в институциите, които преди не са разполагали с политики за многообразието или с вътрешни цели за равнопоставеност на половете на равнище ръководен орган. Повечето поднадзорни банки обаче показаха слабости по отношение на многообразието в области, различни от равнопоставеността на половете, например по признаци като възраст и географски произход.

Що се отнася до свързания с климата риск, над 30 значими институции получиха указания в рамките на оценката по ПНПО да предприемат 40 мерки от качествено естество. Повечето такива мерки бяха по теми, свързани със стратегическото и оперативното планиране. Това показва, че надзорните органи виждат в тази област ключ за по-добро управление на рисковете, свързани с климата и околната среда. Констатациите обхващаха широк спектър от теми, така че да се осигури солидно и обосновано отчитане на рисковете, свързани с климата и околната среда, в определянето на стратегиите и в рамките за управление на риска. Те се отнасяха до подобряване на оценките за същественост при всички релевантни рискове, доусъвършенстване на вътрешните стрес тестове и сценарийни анализи, въвеждане и наблюдение на подходящи показатели за основни рискове, усъвършенстване на обхвата и честотата на отчитането пред ръководството и по-нататъшно включване на рисковете, свързани с климата, в рамката за склонност към риск.

Въпреки трудните икономически условия капиталовата адекватност остана като цяло стабилна, като средните изисквания по Стълб II и насоки по Стълб II останаха сходни с предишните години. Отново бяха наложени специфични надбавки в изискването по Стълб II за незадоволително покритие на НОЕ. За първи път банковият надзор в ЕЦБ подложи на оценка риска от прекомерен ливъридж в рамките на ПНПО през 2022 г., така че да установи при кои банки може да са необходими мерки от качествено естество или изисквания по Стълб II специално за съотношението на ливъридж. Въз основа на резултатите от оценката бяха определени мерки от качествен характер за четири институции. Рискът от прекомерен ливъридж беше свързан с експозиции към потенциален ливъридж или с признаци за „разкрасяване“ на състоянието.

Средното равнище на насоките по Стълб II остана в общи линии непроменено, като се има предвид, че през 2022 г. не е провеждан капиталов стрес тест за цялата система.

За повече информация вижте обобщените резултати от ПНПО 2022.

1.3.1.6 ЕЦБ наема външни експерти, които да направят преглед на ПНПО

ПНПО винаги е бил централен елемент в надзорната дейност на ЕЦБ и главният инструмент за осигуряване на последователен висококачествен надзор в разнородния банков сектор.

Той е претърпял значителни промени. В него са били включени изменения поради нови или актуализирани разпоредби, както и практически корекции за приспособяване към променящата се среда. Осем години след създаването на европейския банков надзор ЕЦБ реши да разгледа в каква степен ПНПО в сегашния му вид отговаря изцяло на съществуващите нужди и приоритети и дали е възможно да се оптимизира сегашният процес. През септември 2022 г. ЕЦБ възложи на група международни експерти на високо равнище да представят препоръки как да бъдат подобрени ефективността и ефикасността на европейския банков надзор въз основа на преглед на ПНПО.

В първия етап на работата си тази група от водещи експерти проведе поредица начални срещи, в които да се запознае с основните концепции и процеси в ПНПО, за да могат експертите да съберат информация, считана за ключова в прегледа, и да влязат във връзка със съответните звена в банковия надзор в ЕЦБ. На срещите бе обсъдено и как ПНПО свързва различни други надзорни дейности със съществуващата правна рамка.

В следващия етап на проекта експертите разговаряха с основните заинтересовани лица от НКО, ЕБО, други международни надзорни органи и представители на сектора. Целта на срещите беше да се опознаят най-добрите практики и да се обмислят перспективите за бъдещото развитие на банковия надзор, както и да се подпомогне групата при вземането на решение за евентуални препоръки, които биха били необходими.

В последния етап на проекта от януари до март 2023 г. тези експерти на високо равнище възнамеряват да съсредоточат вниманието си върху формулирането на препоръки за опростяване на ПНПО и за усъвършенстване на цялостната му ефикасност.

1.3.2 Надзорни дейности на място

През 2022 г. при повечето проверки на място и проучвания на вътрешни модели бе приложен хибриден подход, съчетаващ успешно традиционното присъствие на място в офисите на поднадзорното лице^[17] и дистанционен режим на работа, като присъствието на място се увеличи, когато ситуацията с пандемията от COVID-19 го позволи.

През 2022 г. започнаха 158 проверки на място и 100 проучвания на вътрешни модели в значими институции. Наблюдава се тенденция на нарастване на броя от настъпването на пандемията насам. Броят на проверките на място е малко по-голям, отколкото преди пандемията (Графика 18).

При проверките на място все така се прилага кампанийният подход от предишни години^[18] за редица области на риск, като това допълва специфичните за всяка банка проверки на място, поискани от СНЕ. В съответствие с надзорните приоритети за 2022 г. повечето ключови кампании бяха продължение на провеждани през предходната година, включително: i) кампанията за сектора на търговски недвижими имоти^[19]; ii) голямата кампания за МСП/дружества; iii) кампанията за детайлни данни за портфейлите във връзка с МСФО 9; iv) кампанията за финансирането с ливъридж; v) кампанията за вътрешния анализ на адекватността на капитала; vi) кампанията за бизнес моделите и рентабилността; и vii) кампанията за агрегирането и отчитането на данните за риск – нова кампания, предназначена да оцени дали капацитетът за агрегиране на данни за риска и практиките за отчитане на риска подпомагат цялостното управление на рисковете и позволяват на ръководните органи на банките да вземат информирани решения. По отношение на нововъзникващите рискове бяха проведени проверки на място за рискове, свързани с климата и околната среда, кредитен риск от контрагента, както и за възлагане на ИТ дейности на външни изпълнители и киберустойчивост. Започнаха и поредица целеви проверки на място, посветени на стратегиите на банките за цифрова трансформация, с цел да бъдат преодолени структурни слабости чрез усъвършенстване на ефикасни стратегии за цифровизация и институционално управление.

Както и през 2021 г., основните теми в проучванията на вътрешни модели през 2022 г. засягаха въвеждането на нови стандарти и насоки на ЕБО, временното допускане на модели в контекста на Брекзит и последващи действия по целевия преглед на вътрешни модели.

Графика 18

Проверки на място и проучвания на вътрешни модели, започнати през 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

(брой проучвания)

1.3.2.1 Основни констатации от проверките на място

Следващият анализ представя най-критично важните констатации от проверките на място.^[20]

Кредитен риск

За разлика от предходната година проверките на място за кредитен риск, проведени през 2022 г., бяха в по-голяма степен количествено ориентирани и се опираха, по-специално, на преглед на кредитни досиета и на оценка на рамката за формиране на провизии съгласно МСФО 9 (за която допринесоха нововъведените методологии за критичен анализ на търговските портфейли на дребно и детайлните портфейли). Тези прегледи доведоха до допълнителни прекласификации на експозиции като необслужвани в размер на 4,2 млрд. евро и до допълнителни провизии в размер на 2,3 млрд. евро.

Констатациите в резултат от проверките на място за кредитен риск през 2022 г. откроиха следните важни слабости, в низходящ ред по честота и тежест.

• Счетоводна класификация на риска и класифициране по етапи: недостатъци в оценката на финансовите трудности, пред които са изправени кредитополучателите, вследствие на което екипите за проверка са принудени да прекласифицират експозиции като „с вероятност за неплащане“ или като преструктурирани и да установят допълнителни експозиции, попадащи в етап 2 съгласно МСФО 9.
• Индивидуално и колективно изчисляване на провизиите: недостатъци на моделите за колективно формиране на провизии по отношение на параметрите вероятност за неизпълнение и загуба при неизпълнение (LGD), слабости при значително нарастване на кредитния риск, недостатъчно интегриране на перспективно ориентираната информация, оптимистичен анализ на паричните потоци или отсъствие на такъв при оценката на индивидуалното формиране на провизии, надценяване или неправилно отчитане на стойността на обезпечения, активи, които са резултат от придобиване на обезпечения, и гаранции.
• Процес на отпускане и наблюдение на кредити: недостатъци в процеса на вземане на решения за кредити, неправилно измерване на капацитета за обслужване на задължения, недостатъчно отчитане на риска, свързан с рефинансиране, при заеми, които се погасяват наведнъж, непълни критерии за предоставяне на кредити.
• Качество на данните: слабо качество на данните за кредити, предоставяни от институциите – обект на проверка, вътрешни ИТ системи, които не поддържат адекватно откриване, наблюдение и класифициране на кредитния риск.

Вътрешно управление

Както в предходната година, проведените през 2022 г. проверки на място обхванаха различни аспекти на институционалното управление със специален акцент върху надзорните приоритети. Най-критичните констатации^[21] разкриха недостатъци в следните области на институционалното управление.

• Звена за вътрешен контрол (включително нормативно съответствие, управление на риска и вътрешен одит): тежки недостатъци в състоянието, ресурсите и обхвата на дейност на всички звена, свързани с вътрешния контрол.
• Агрегиране на данните за риск и отчитане на риска: незадоволителна управленска уредба, слабости в управлението на качеството на данните, пораждащи загриженост за капацитета да се генерират точни и надеждни данни за рисковете, неточност и незадоволително качество на отчитането на управлението на риска.
• Възлагане на дейности на външни изпълнители: незадоволителна оценка на риска при вземането на решения за възлагане на дейности на външни изпълнители и недостатъци при изпълнението и проследяването на възложените на външни изпълнители услуги, особено по отношение на ИТ услугите.
• Корпоративна структура и организация: слаба институционална култура по отношение на риска, несъвършенства на рамките за вътрешен контрол и недостатъчни човешки и технически ресурси.

Риск в областта на информационните технологии

В съответствие с надзорните приоритети за периода 2022–2024 г. бе увеличен броят на проверките на място за риск, свързан с информационните технологии. Те бяха насочени към управлението на ИТ риска и риска за киберсигурността. Констатациите в тази област бяха около половината от най-тежките в проверките на място за ИТ риск през 2022 г.

От останалите констатации най-голям дял имаха недостатъците в управлението на ИТ проекти (12% от всички тежки констатации за ИТ риск през 2022 г.). От една страна това потвърди наблюдението, че основна първопричина за прекъсванията на критично важни услуги са промени в софтуера, както посочват банките във Въпросника за ИТ риск^[22]. От друга страна броят на констатациите в тази област буди тревога, като се имат предвид високите очаквания за бързина при промени в софтуера, които имат за цел да подпомогнат цифровата трансформация (друга централна тема в надзорните приоритети).

За повече информация за ИТ риска и киберриска вижте раздел 1.2.3.1.

Регулаторен капитал и вътрешен анализ на адекватността на капитала

Започналата през 2020 г. кампания за вътрешен анализ на адекватността на капитала (ВААК) продължи през 2021 г. и 2022 г. Нейната цел е да се преодолеят структурни слабости в количественото определяне на риска и прогнозирането на капитала, така че да се подобри капиталовото планиране.

Основните констатации за регулаторния капитал (Стълб I) бяха свързани с i) липса на адекватно формализиране на процеса на изчисляване на изискванията за регулаторен капитал; ii) недостатъчна рамка за контрол на капиталовите изисквания и процеса на изчисляване на собствения капитал; и iii) неправилно класифициране на експозиции в класове експозиции или неправилно приписване на рисково тегло на експозициите.

Най-тежките проблеми, установени в посветените на ВААК проверки, засягаха: i) слаби вътрешни методологии за околичествяване (например на кредитния, пазарния или лихвения риск); ii) недостатъчно солиден процес на многогодишно капиталово планиране; iii) незадоволителна методология за идентифициране на съществените рискове като част от процеса на установяване на рискове; и iv) липсващи или непоследователни връзки между ВААК и бизнес стратегията, стратегията за риска и рамката за склонност към риск.

Бизнес модели и рентабилност

Въз основа на започналата през 2021 г. кампания за проверки на място, посветени на бизнес моделите, през 2022 г. проверките на място в тази област отново бяха съсредоточени върху ключови нейни аспекти (като например преглед на стратегиите, анализ на рентабилността, ценообразуване на кредитите и финансови прогнози).

Най-критичните констатации се отнасят за твърде оптимистични и зле структурирани финансови прогнози на някои финансови институции. В допълнение към това бяха установени следните недостатъци.

• Слаб процес по отношение на стратегията, който се отличава с недостатъчно наблюдение и съответно непостигане на стратегическите цели.
• Незадоволителен анализ на рентабилността с недостатъци в управлението поради неподходящи процеси за оценка на стратегически ключови показатели за изпълнение и неприлагане на тези показатели на практика.
• Неефективна рамка за ценообразуване, излагаща на опасност действителната рентабилност и стратегическите цели.

Пазарен риск

Проведените през 2022 г. проверки на място, посветени на пазарния риск, бяха съсредоточени върху свързания с оценяването риск при засегнатите от Брекзит банки, подложени на оценка в рамките на кампанията за лихвения риск в банковия портфейл, и върху кредитния риск от контрагента.

Основните слабости, установени през 2022 г., се отнасяха до оценяването по справедлива стойност и допълнителните корекции на стойността (недостатъчна надеждност на източниците на пазарни данни, недостатъчен обхват на независимата проверка на цените, незадоволителни методологии за йерархията на справедливата стойност и допълнителни корекции на стойността, опасения по отношение на схемите за амортизиране при признаване на печалбата в ден 1). Недостатъци бяха установени и в рамката за управление на риска, свързан с моделите (по-специално при процеса за валидиране на моделите и коригирането на рискови параметри) и в управлението на риска от контрагента (главно при рамките за провеждане на стрес тестове за управлението на риска от контрагента, идентифицирането, измерването, определянето на лимити и управлението на обезпечения).

Ликвиден риск

Няма промяна в обхвата на проверките на място, посветени на ликвидния риск. Повечето от констатациите с висока степен на тежест бяха свързани със слабости в измерването и наблюдението на риска (недостатъчно надеждни параметри и избрани допускания), регулаторното отчитане (неправилна класификация на подкомпоненти на коефициента на ликвидно покритие) и рамката за провеждане на стрес тестове (недостатъци при разработването на сценарии).

Лихвен риск в банковия портфейл

По-голямата част от критично важните констатации засягаха слабости на рамката за сценарии за стрес тестовете (недостатъци при разработването на сценариите и при провеждането на надзорни тестове на твърде отклоняващи се елементи), както и на измерването и наблюдението на лихвения риск в банковия портфейл. Ставаше дума по-специално за незадоволителни модели за околичествяване, които се използват за допускания при моделиране на поведението, недостатъци при валидирането на моделите и бек-тестовете.

1.3.2.2 Основни констатации от проучванията на вътрешни модели

През 2022 г. проучванията на вътрешни модели бяха съсредоточени върху следните теми.

Програма на ЕБО за коригиране на вътрешнорейтинговия подход: многобройни искания, свързани с вътрешни модели, бяха получени от банки, които искат да внесат промени в моделите си, за да изпълнят новите изисквания, поставени от ЕБО в рамките на регулаторния преглед на вътрешнорейтинговия подход (широко известен като програма за коригиране на вътрешнорейтинговия подход). Срокът за изпълнение на повечето от тези изисквания беше краят на 2021 г. Затова през 2022 г. на оценка бяха подложени много голям брой искания от тези банки.

Най-критичните констатации бяха свързани с процесите за качество на данните. Що се отнася до рамката за моделиране при оценка на вероятността за неизпълнение, най-критичните констатации засягаха изчислението на дългосрочната средна стойност и степента на консервативност, а при оценката на загубата при неизпълнение имаше многобройни тежки констатации за изчисляването на реализираната LGD и оценъчната стойност на LGD при икономически спад.

Последващи действия по ЦПВМ: проведените в рамките на целевия преглед на вътрешните модели (ЦПВМ) 200 проверки на място показаха, че банките трябва да положат още усилия, за да подобрят начина, по който внедряват и използват вътрешни модели. Смята се, че е важно да се упражнява непрекъснат контрол от страна на надзорните органи, за да е сигурно, че банките се справят ефикасно с установените недостатъци. Като цяло, що се отнася до вътрешнорейтинговия модел, последващите действия по ЦПВМ бяха съчетани с проучванията на вътрешни модели по гореспоменатата програма на ЕБО за коригиране на вътрешнорейтинговия подход.

Нови институции под прекия банков надзор на ЕЦБ: вследствие на излизането на Обединеното кралство от ЕС и преместването на институции в банковия съюз за някои институции бе необходимо одобрението на ЕЦБ, за да продължат да използват вътрешните си модели, одобрени извън обхвата на европейския банков надзор. През 2022 г. значителен брой проучвания на вътрешни модели бяха насочени към тях, и по-специално към вътрешните модели за пазарен риск и кредитен риск от контрагента.

В резултат на проучванията на вътрешни модели за пазарен риск недостатъци в институционалното управление и възлагането на дейности на външни изпълнители присъстваха в повечето констатации при засегнатите от Брекзит банки, тъй като те използват в голяма степен звена от групата или други субекти в групата извън обхвата на европейския банков надзор за управление на риска, разработване и наблюдение на модели. Освен това се установи, че тези банки изостават от другите институции в изпълнението на регулаторните стандарти и тълкуването на такива регулаторни изисквания от ЕЦБ, например в области като рамката за прилагане на метод за измерване с невключен в модела риск^[23] и бек-тестове на портфейли с все още недооформен пазарен риск. При някои категории пазарен риск моделите не обхващат значителна част от позициите, а това е предварително условие за използването на вътрешни модели.

В резултат на проучванията на вътрешни модели за кредитен риск от контрагента специфични за Брекзит констатации бяха направени и по отношение на институционалното управление и възлагането на дейности на външни изпълнители, според които засегнатите от Брекзит институции разчитат в голяма степен на групата за управление на рисковете, разработване и наблюдение на модели – какъвто е случаят и при пазарния риск. Констатациите включваха и аспекти на вътрешните модели, които са нетипични за засегнатите от Брекзит институции, като например валидирането (особено що се отнася до обхвата на бек-тестовете), качеството на данните, калибрирането на стреса и моделирането на свързаните с търговията парични потоци по време на рисковия маржин период^[24].

И накрая, ЕЦБ получи и подложи на оценка заявления, свързани с връщане към по-опростени подходи, особено в контекста на инициативи на банките да опростят моделите си в съответствие с надзорните очаквания на ЕЦБ. Особено внимание беше обърнато на това да се избегне избирателност при тези обратни смени.

1.4 Непряк надзор над по-малко значимите институции

1.4.1 Структура на сектора на по-малко значимите институции

Като цяло секторът на по-малко значимите институции остава доста фрагментиран. Но 83% от всички европейски по-малко значими институции се намират в Германия, Австрия и Италия. Това е и причината тези държави да са начело в инициативата за консолидиране на сектора на по-малко значимите институции.

Тази трайна тенденция за консолидация в сектора на по-малко значимите институции продължи през 2022 г., като общият им брой намаля още от 2089 в края на 2021 г. до 2032 през третото тримесечие на 2022 г. (Таблица 1), като голяма част от този спад произтичаше от Германия. През първите десет месеца на 2022 г. общо 39 институции бяха придобити или участваха в сливане. От тях 33 бяха германски по-малко значими институции, а пет – австрийски. В сравнение с предходната година броят на институциите с отнет лиценз намаля значително – от десет във всички държави в ЕНМ през 2021 г. до само една по-малко значима институция през 2022 г. Единствен случай имаше и на прекратяване на действието на лиценз. Това бе компенсирано само частично от факта, че бяха издадени четири нови лиценза в четири различни държави, а още три субекта (клонове или финансови холдинги) започнаха дейност под европейски банков надзор.

Таблица 1

Брой на по-малко значимите институции по държави

Въпреки намаляващия брой на по-малко значимите институции този сектор продължава да има значим дял в европейския банков сектор като цяло – близо 15% от общия размер на банковите активи, без да се включват инфраструктурите на финансовия пазар, и 18%, ако се включват. Делът на активите на по-малко значимите институции в общия размер на банковите активи в съответните държави обяснява значението на този сектор в редица държави членки. Той също така е ясен признак за разнородния състав на различните национални банкови системи в 21 държави под европейски банков надзор. В Люксембург, Германия и Австрия по-малко значимите институции държат над една трета от общите активи в националния банков сектор. Обратното, в държавите, където банковият сектор е по-концентриран, секторът на по-малко значимите институции е относително малък. Например във Франция, Гърция и Белгия той представлява съответно само 2,6%, 3,5% и 5,5% от общото количество банкови активи.

Графика 19

Пазарен дял на значимите и по-малко значимите институции

(в процент от общия размер на банковите активи)

Секторът на по-малко значимите институции се състои от разнообразни динамични пазарни сегменти – от потребителски кредити и кредитиране за пазара на недвижими имоти до частно банкиране и управление на активи. Дейностите на тези институции по начало са по-съсредоточени в географско отношение от дейностите на значимите институции, като господстващият бизнес модел е кредитирането за граждани. Затова в сектора на по-малко значимите институции обикновено преобладават многобройни регионални спестовни и/или кооперативни банки, като повечето от разположените в Германия и Австрия са и членове на институционални защитни схеми – над две трети от всички по-малко значими институции в Австрия и около 90% в Германия.

Графика 20

Класификация на бизнес моделите на по-малко значимите институции

(проценти от броя на националните по-малко значими институции)

1.4.2 Избрани дейности по надзорно наблюдение

Въпреки устойчивата тенденция на спад на равнищата на НОК през последните години кредитният риск е основен източник на безпокойство за по-малко значимите институции, като се има предвид макроикономическата и геополитическата несигурност в момента. През септември 2022 г. общото съотношение на НОК (без централнобанковото финансиране) беше 2,1% спрямо 2,3% през септември 2021 г. Продължи да намалява и броят на по-малко значимите институции с високо равнище на НОК^[25] – от 208 на 183 на годишна база.

След многобройни надзорни дейности през последните години, свързани с кредитния риск, през 2022 г. бе разработена и внедрена съвместна рамка за редовно структурирано наблюдение на тенденциите в кредитния риск при по-малко значимите институции. Това осигури на НКО по-детайлни бенчмаркове, давайки възможност за редовно съпоставяне на основни показатели по аспекти като идентифициране от банките на преструктурирани експозиции или такива с вероятност за неплащане, както и за съпоставяне на практиките за формиране на провизии в целия сектор на по-малко значимите институции.

Вътрешното управление продължи да бъде основен приоритет на европейските надзорни органи. През 2021–2022 г. банковият надзор в ЕЦБ съвместно с националните надзорни органи извърши тематичен преглед на уредбата на институционалното управление при по-малко значимите институции, като използва данни от извадка от близо 300 такива институции във всички 21 участващи държави. В прегледа бяха обхванати широк спектър от въпроси, свързани с вътрешното управление, включително функционирането на ръководните органи на по-малко значимите институции. Той бе допълнен от проучване на релевантните национални надзорни практики. Банковият надзор в ЕЦБ и националните надзорни органи ще продължат да настояват за по-тясно съгласуване на надзорните очаквания и на стандартите за вътрешното управление, като в хода на този процес ще се предприемат мерки по отношение на всички установени слабости.

В същото време рентабилността остана повод за безпокойство при голяма част от сектора на по-малко значимите институции (вижте раздел 1.1.2). Ето защо европейските надзорни органи предприеха редица дейности в това отношение, включително свързани с цифровизацията например при използването на платформи за депозити от по-малко значимите институции, и с внимателно наблюдение на онези от тях, които използват бизнес модели, основани на финансови технологии. Освен това надзорните органи извършиха специализирани секторни анализи по теми като кредитни съюзи и жилищно-спестовни каси, наблюдение над спестовните банки и мрежите от институционални защитни схеми, а също и по Брекзит – с акцент върху бизнес моделите и рентабилността.

В допълнение към това през 2022 г. започна пилотен проект, чиято цел е да спомогне за цялостно подобряване на последователността на надзорните резултати за по-малко значимите институции под европейски банков надзор. Замисълът на проекта е да се измери ефикасността на надзора и наблюдението над по-малко значимите институции под европейски банков надзор въз основа на информация и от количествено, и от качествено естество. Централни теми са надзорните ресурси, надзорните дейности (например проверки на място), интензивността на надзорния диалог с по-малко значимите институции и спазването на насоките на ЕБО.

Други инициативи за наблюдение над по-малко значимите институции включваха тематични дейности по свързания с климата риск, управлението на кризи и преглед на практиките на НКО за провеждането на стрес тестове. Повече подробности за тези и други инициативи са представени в LSI supervision report 2022.

1.4.3 Преглед на националните практики за провеждане на стрес тестове при по-малко значимите институции

Банковият надзор в ЕЦБ продължи да насърчава цялостно сближаване на практиките в областта на надзорните стрес тестове за по-малко значимите институции, като направи преглед на националните практики за всички такива институции. Сравнителният анализ на сегашните подходи на национално равнище осигури основа за по-нататъшен напредък към съгласуваност, както е целесъобразно – например като се улесни използването на общи сценарии. Обменът на добри практики между НКО ще допринесе и за хармонизиране на практиките за провеждане на стрес тестове за всички по-малко значими институции до степен, обоснована от националните им особености, при пълно зачитане на принципа на пропорционалност.

1.5 Макропруденциални задачи на ЕЦБ

През 2022 г. ЕЦБ продължи да работи активно с националните органи в съответствие с възложените ѝ макропруденциални задачи по член 5 от Регламента за ЕНМ^[26]. В този контекст, както и в предишни години, тя получи от съответните национални органи и подложи на оценка уведомления, свързани с макропруденциалната политика. Тези уведомления засягаха решения относно определянето на антициклични капиталови буфери, решения за идентифицирането и капиталовото третиране на глобални системно значими институции (Г‑СЗИ) или други системно значими институции (Д‑СЗИ), както и решения по други макропруденциални мерки, например за определянето на буфери за системен риск и мерки съгласно член 458 от Регламента за капиталовите изисквания.

По време на пандемията от COVID-19 редица национални органи решиха да освободят капиталови буфери, за да подпомогнат кредитирането. През 2021 г. обаче някои решиха да наложат отново изисквания за положителен антицикличен буфер като мярка против нарастващия цикличен риск. Тази тенденция продължи и през 2022 г., като няколко национални органа увеличиха цикличните и структурните капиталови буфери в условия на нарастваща макрофинансова уязвимост. Освен това националните органи определиха 129 други системно значими институции и наложиха за тях капиталови буфери. Нивата им бяха в съответствие с методологията за долен праг при определянето на буфери за Д‑СЗИ, която ЕЦБ прилага от 2016 г. насам. На 21 декември 2022 г. ЕЦБ обяви, че от 1 януари 2024 г. ще използва преработена методология за долен праг при оценката на буферите за Д‑СЗИ.^[27] Тази преработена методология има за цел да подобри капацитета на Д‑СЗИ да поемат загуби, да намали допълнително риска от хетерогенност на буферите за Д‑СЗИ и да доведе до по-последователно третиране на Д‑СЗИ в държавите в обхвата на европейския банков надзор.

През март 2022 г. ЕЦБ публикува своя отговор на поканата на Европейската комисия за консултация относно прегледа на макропруденциалната рамка на ЕС.^[28] Поканата за консултация беше отправена също до ЕБО и Европейския съвет за системен риск (ЕССР), които публикуваха едновременно своите отговори.^[29]

През май 2022 г. Базелският комитет за банков надзор внесе промяна в методологията си за глобалните системно важни банки, така че да отрази отбелязания напредък в развитието на европейския банков съюз. Преработената методология дава на надзорниците възможност да намалят по своя преценка теглото, което се приписва на активите и пасивите в банковия съюз, когато оценяват системната значимост на банките.^[30] Вследствие на това на 27 юни 2022 г. ЕЦБ публикува изявление относно третирането на европейския банков съюз в нейната методология за оценка на глобално системно важните банки.^[31] В съответствие с методологията за Г‑СВБ през 2022 г. ЕЦБ и националните органи идентифицираха осем Г‑СЗИ под европейски банков надзор, от които се изисква през 2024 г. да държат допълнителни капиталови буфери между 1% и 1,5%.^[32]

На 2 ноември 2022 г. Управителният съвет публикува изявление, с което се отбелязва, че някои национални органи и ЕЦБ проучват дали е оправдано увеличение на макропруденциалните капиталови буфери в някои държави с цел да се запази устойчивостта и да се осигури способност на банките да устоят на системни рискове, ако такива се материализират в по-късен момент.^[33] В изявлението също така се посочва и потвърждава предупреждението относно уязвимостите на финансовата система, публикувано от ЕССР на 22 септември 2022 г. ЕЦБ беше сред адресатите на предупреждението.^[34]

Банковият надзор в ЕЦБ също така участва активно в редица области от дейността на ЕССР. Това включваше работата на ЕССР по търговските и жилищните недвижими имоти^[35], киберрисковете и свързаните с климата рискове, криптоактивите и децентрализираните финанси. Включваше и утежнения сценарий за стрес теста за целия ЕС, подготвен от ЕБО за 2023 г., и Обобщителния доклад за нормативното съответствие в контекста на препоръките на ЕССР относно ограничаване на разпределянето на дивиденти по време на пандемията от COVID-19.^[36]

1.6 Рискове и надзорни приоритети за периода 2023 – 2025 г.

Банковият надзор в ЕЦБ непрекъснато оценява и наблюдава рисковете и уязвимостите, пред които са изправени институциите под нейния пряк надзор. Резултатът от тази оценка, която отразява и информацията, получена в хода на ПНПО, се използва в разработването и актуализирането на средносрочната стратегия и съответните надзорни приоритети. Тези надзорни приоритети насърчават ефикасност и последователност в надзорното планиране на СНЕ, като по този начин допринасят за по-ефективно разпределение на ресурсите. Те също така помагат на НКО да определят собствените си приоритети за надзора над по-малко значимите институции по пропорционален начин (вижте раздел 1.4).

Геополитическото сътресение, предизвикано от нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г., и непосредствените му макрофинансови последици под формата на по-високи цени на енергоносителите и суровините, и произтичащата от това нарастваща инфлация увеличиха несигурността за развитието на икономиката и на финансовите пазари, засилвайки рисковете за банковия сектор. В тези трудни условия банковият надзор в ЕЦБ в тясно сътрудничество с НКО актуализира стратегическите си приоритети за 2023 – 2025 г. От поднадзорните институции ще се изисква, първо, да засилят устойчивостта си към непосредствените последици от макрофинансовите и геополитическите сътресения (Приоритет 1); второ, да посрещнат предизвикателствата, свързани с цифровизацията, и да укрепят управленския капацитет на ръководните си органи (Приоритет 2); и трето, да вложат повече усилие в борбата с изменението на климата (Приоритет 3) (Диаграма 1).

Диаграма 1

Надзорни приоритети за 2023 – 2025 г. – преодоляване на установените уязвимости в банките

1.6.1 Приоритет 1: Засилване на устойчивостта към непосредствените макрофинансови и геополитически сътресения

През първата половина на 2022 г. поднадзорните институции имаха като цяло добри резултати. Подпомогна ги икономическото възстановяване след постепенното премахване на ограниченията, свързани с пандемията от коронавирус (COVID-19), и поетапното нормализиране на лихвените проценти. Банките отчетоха солидни капиталови съотношения и големи ликвидни буфери през целия период. Това отразява добрата цялостна устойчивост на сектора. Макар че до този момент прякото въздействие от руската война в Украйна остава ограничено за повечето поднадзорни институции, макроикономическото сътресение, което изостри вече съществуващия инфлационен натиск и неотзвучалите затруднения във веригите на доставка, се разпространи, особено в Европа. Вследствие на това нараснаха финансовите и нефинансовите рискове за европейския финансов сектор. При тези условия първостепенната цел на банковия надзор в ЕЦБ в краткосрочен план е да се увери, че банките под нейния пряк надзор укрепват устойчивостта си срещу непосредствените макрофинансови и геополитически сътресения. Координираният от ЕБО стрес тест за целия ЕС през 2023 г. ще спомогне за това и ще бъде отразен в резултатите от следващия цикъл на ПНПО, допринасяйки за надзорните приоритети за 2023 г.

Съчетанието от по-слаб растеж, трайно висока инфлация и нарастващи лихвени проценти вероятно ще засегне капацитета за обслужване на дълг на предприятията и домакинствата, особено на онези, които се отличават с висока степен на задлъжнялост. Повишаващите се лихвени проценти също така засилват натиска върху сектора на недвижимите имоти, където се натрупват уязвимости. За това свидетелстват непрекъснатите признаци за надценяване при жилищата, нарастващите строителни разходи и тенденцията за преминаване към дистанционна работа, която се отразява негативно най-вече на сектора на търговските недвижими имоти. При тези условия банките следва да бъдат в състояние бързо да идентифицират и редуцират всяко натрупване на рискове в кредитните им експозиции към сектори, които са по-чувствителни към сегашната макроикономическа среда. Макар че през последните години банките постигнаха известен напредък, ПНПО през 2022 г. потвърди, че остават непреодолени недостатъци в контрола на риска, особено по отношение на отпускането и наблюдението на кредити, класифицирането на кредитополучатели в затруднено положение и рамките за формиране на провизии. Ето защо банковият надзор в ЕЦБ ще активизира усилията си в тази област и макар че повечето дейности, планирани за следващите години, представляват продължение на миналогодишната програма за работа по приоритетите, акцентът ще бъде пренасочен към секторите, засегнати най-силно от последиците от нахлуването на Русия в Украйна (например енергоемките сектори) и от макроикономическите условия.

Въведените през пандемията извънредни мерки по паричната политика осигуриха на банките изобилна ликвидност на занижена цена. През този период банките изпаднаха в относително по-голяма зависимост от централнобанковото финансиране за сметка на дела на пазарното финансиране. Рязкото покачване на инфлацията след началото на руската война в Украйна и последвалото затягане на паричната политика в развитите икономики сложи край на периода на продължително ниски лихвени проценти. Прякото последствие за банките беше нарастване на разходите за финансиране от централните банки и на спредовете на пазарите на едро. Следователно, занапред е възможно банките да имат затруднения с финансирането, ако се насочат повече към пазарни източници точно когато това става по-скъпо и когато склонността на инвеститорите към риск намалява. Това може да повлияе на рентабилността на банките и на способността им да запазят сегашните си съотношения на ликвидност и финансиране. Рисковете, които произтичат от голямата зависимост на банките от средствата по TLTRO III, и стратегиите им за излизане от тази зависимост изискват по-нататъшно наблюдение от страна на надзорните органи, както беше посочено от някои СНЕ в тазгодишния ПНПО. В този контекст банковият надзор в ЕЦБ ще работи по-тясно с определен брой банки с повече уязвимости в структурата на финансиране и/или по-незадоволителни практики в управлението на ликвидния риск и риска, свързан с финансирането. От поднадзорните институции ще се изисква да разработят, изпълняват и коригират, както е необходимо, солидни и надеждни планове за ликвидността и финансирането, които съдържат изходни стратегии и редуциране на риска от подновяване и концентрацията в структурите за финансиране.

1.6.2 Приоритет 2: Справяне с предизвикателствата, свързани с цифровизацията, и укрепване на управленския капацитет на ръководните органи

Необходимо е банките също така да предприемат мерки по структурните предизвикателства и рискове, свързани с извършването на дейност във все по-силно цифровизирана среда, така че да се осигури солидност и устойчивост на бизнес моделите им.

Цифровизацията не само е ключов фактор за повишаване на ефикасността, но и е решаваща за запазване на конкурентоспособността на банките. В този смисъл банките трябва да приспособят стратегиите си за цифрова трансформация, както за да отговорят на непрекъснато развиващите се предпочитания на клиентите, така и за да устоят на засилването на конкуренцията от страна на пионерите на цифровите технологии в банковия сектор и сред небанковите институции, предлагащи банкови услуги. През следващите години банковият надзор в ЕЦБ възнамерява да актуализира и публикува надзорните си очаквания по отношение на стратегиите за цифрова трансформация, като ще подлага на оценка сегашните стратегии на банките чрез целеви проверки на място и целеви прегледи. Освен това надзорните органи ще проследят всякакви нетипични институции, за да допълнят цялостната стратегия и да стимулират банките да преодолеят установените структурни недостатъци.

Цифровизацията може да породи сериозна заплаха за банките и що се отнася до оперативната им устойчивост. По-специално, банките трябва да предприемат мерки по рисковете, които се пораждат от голямото използване на трети страни за предоставяне на критично важни ИТ услуги и от недостатъци на уредбата на възлагането на такива дейности, които могат да доведат до нарастващи загуби заради неналичност или ниско качество на възложените на външни изпълнители услуги. Необходимо е също те да поемат инициативата да се справят с киберрисковете, свързани с ИТ сигурността, чиято вероятност се увеличи в контекста на засилено геополитическо напрежение и руската война в Украйна. При тези условия банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да подлага на преглед споразуменията на банките за възлагане на дейности на външни изпълнители и мерките за киберсигурност и ще провежда целеви прегледи и проверки на място като последващи действия по установените пропуски.

Солидната уредба на вътрешното управление и ефективното стратегическо ръководство са от решаващо значение, за да се осигури устойчивост на бизнес моделите на банките. Банките са постигнали напредък в подобряването на колективната пригодност на ръководните органи и в приспособяването на политиките за многообразие, но все още е необходимо внимание в някои области, като например изпълнението на целите за равнопоставеност на половете и разнообразието от умения. Недостатъци се наблюдават и в процеса на планиране на приемствеността и капацитета на ръководните органи да упражняват контрол и да подлагат на критичен анализ управленските функции, както и при формалната независимост на ръководните органи в някои банки. Банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да се стреми към постигането на напредък в тези области чрез целеви прегледи, проверки на място и основаващи се на риска оценки за надеждност и пригодност. Освен това надзорните органи ще актуализират и публикуват надзорни очаквания за институционалното управление и управлението на риска.

Достъпът до навременни и точни данни и доклади е предпоставка не само за ефикасно стратегическо управление, но и за управлението на риска и за добро вземане на решения. Въпреки това съществени пропуски при обобщаването и отчитането на данните за риск са установявани многократно в годишните ПНПО. Бавен и недостатъчен е напредъкът на банките в премахването на пропуските в съответствие с надзорните очаквания и в изпълнението на релевантните принципи на Базелския комитет за банков надзор. Съответно банковият надзор в ЕЦБ ще активизира усилията си, за да осигури постигането на значителен напредък от поднадзорните институции в поправянето на установените структурни недостатъци, включително чрез целеви контакти с банките и проверки на място.

1.6.3 Приоритет 3: По-усърдни усилия за справяне с изменението на климата

На изменението на климата не може повече да се гледа просто като на дългосрочен или нововъзникващ риск, тъй като въздействието му вече е видимо и се очаква да нарасне значително през следващите години. Затова справянето с предизвикателствата и използването на възможностите, породени от климатичния преход, се превръща в спешна необходимост за банките.

Все по-честите екстремни метеорологични явления в цяла Европа засилват вероятността и тежестта на загубите от физически риск. Същевременно смущенията на енергийния пазар, причинени от руската война в Украйна, подчертават още по-настойчиво необходимостта Европа да не губи време в прехода към възобновяеми енергийни източници. Затова банките трябва да отчитат адекватно рисковете, свързани с климата и околната среда, в бизнес стратегиите си и в рамките си за институционално управление и управление на риска, за да редуцират и оповестяват тези рискове, съгласувайки практиките си с текущите регулаторни изисквания и надзорни очаквания. За тази цел банковият надзор в ЕЦБ ще предприеме последващи действия по недостатъците, установени в стрес теста за климатичен риск през 2022 г.^[37] и в тематичния преглед^[38], като ще наблюдава напредъка на банките и, ако е необходимо, ще взема мерки за привеждане в изпълнение, за да осигури пълно изпълнение на очакванията до края на 2024 г.

2 Процедури по лицензиране, привеждане в изпълнение и налагане на санкции

2.1 Лицензиране

2.1.1 Оценки на значимостта, цялостни оценки и идентифициране на по-малко значими институции с голямо въздействие

2.1.1.1 Оценки на значимостта

Съгласно Рамковия регламент за ЕНМ^[39] годишната оценка дали дадена банка или банкова група изпълнява някой от критериите за значимост^[40] бе завършена през ноември 2022 г. Тя беше допълнена от извънредни оценки на значимостта (довели до 60 решения относно значимостта), които бяха извършени след промени в групови структури.

В резултат на това 113 институции^[41] бяха класифицирани като значими считано от 30 ноември 2022 г. спрямо 115 при предходната годишна оценка на значимостта.

След годишната оценка за 2022 г. AS LHV Group беше класифицирана като значима, тъй като към 31 декември 2021 г. е изпълнила критерия за икономическа значимост. На 1 януари 2023 г. ЕЦБ пое прекия надзор над AS LHV Group.

Освен това, тъй като четири инвестиционни посредници от клас 1 са лицензирани като значими кредитни институции, в списъка на поднадзорните лица бяха добавени две нови значими институции: Citigroup Global Markets Europe AG, считано от 15 октомври 2022 г., и BofA Securities Europe SA, считано от 8 декември 2022 г. Две други значими кредитни институции бяха добавени към съществуващи значими групи: Morgan Stanley Europe SE към Morgan Stanley Europe Holding SE, считано от 2 септември 2022 г., и Portzamparc към BPCE S.A., считано от 3 ноември 2022 г.

Същевременно четири институции бяха премахнати от списъка на значимите лица.

• J.P. Morgan Bank Luxembourg S.A. беше премахната след сливането си чрез поглъщане в J.P. Morgan AG, считано от 22 януари 2022 г.
• Banque Degroof Petercam SA; Bank Degroof Petercam NV и нейните дъщерни дружества бяха прекласифицирани като по-малко значими институции. Прекият надзор на ЕЦБ над тези институции приключи на 25 февруари 2022 г.
• Лицензът на Sberbank Europe AG in Abwicklung е изтекъл, считано от 15 декември 2022 г.
• Лицензът на RCB Bank LTD е отнет от ЕЦБ, считано от 23 декември 2022 г.

В допълнение бяха извършени следните промени в групови структури, които засягат броя на значимите поднадзорни лица.

• Swedbank Baltics AS беше класифицирана като значима въз основа на размера си след придобиването на Swedbank AS, „Swedbank“ AS и „Swedbank“, AB, които станаха нейни дъщерни дружества. От 4 януари 2022 г. тя е под прекия надзор на ЕЦБ.
• Banca Carige S.p.A. – Cassa di Risparmio di Genova e Imperia и нейните дъщерни дружества бяха придобити от BPER Banca S.p.A. и така се присъединиха към значимата поднадзорна група начело с нея, считано от 3 юни 2022 г.

И накрая, бяха извършени следните промени в групови структури, без да се засяга броят на значимите поднадзорни лица.

• CrelanCo SC; CrelanCo CV беше класифицирана като значима институция въз основа на размера си след придобиването на повече от 50% от капитала и правата на глас в AXA Bank Belgium SA, която стана нейно дъщерно дружество. На 1 февруари 2022 г. ЕЦБ пое пряк надзор над CrelanCo SC; CrelanCo CV.
• Quintet Private Bank (Europe) S.A. стана главната институция в своята значима поднадзорна група след преместването на седалището и административното управление на Precision Capital S.A. от Люксембург в Катар и сливането чрез поглъщане на Banque Puilaetco Dewaay Luxembourg S.A. в Quintet Private Bank (Europe) S.A., считано от 25 февруари 2022 г.

Списъкът на поднадзорните лица се актуализира често. Актуалния списък можете да намерите на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ.

Таблица 2

Значими банкови групи или самостоятелни банки под европейски банков надзор след годишната оценка през 2022 г.

2.1.1.2 Цялостни оценки и прегледи на качеството на активите

През първата половина на 2022 г. ЕЦБ завърши три цялостни оценки, започнали през 2021 г. Всяка от трите оценявани банки изпълни критерия за пряк надзор от страна на ЕЦБ: Addiko Bank AG в Австрия (значителни трансгранични дейности), Agri Europe Cyprus Limited в Словения (една от трите най-големи кредитни институции в държавата членка) и Barclays Bank Ireland PLC в Ирландия (размер).

Прегледът на качеството на активите и надзорният стрес тест бяха разделени през 2022 г. Сега те се разглеждат като две отделни и независими надзорни действия.

През 2022 г. ЕЦБ започна преглед на качеството на активите за четири банки. Прегледите за AS Citadele banka в Латвия (една от трите най-големи кредитни институции в държавата членка) и белгийската банка Crelan SA (размер) стартираха през май 2022 г., а тези за Goldman Sachs Bank Europe SE (размер) и Morgan Stanley Europe SE (размер) – през септември 2022 г. Очаква се прегледите на качеството на активите да бъдат приключени до края на март 2023 г.

2.1.1.3 По-малко значими институции с голямо въздействие

Поради големия брой по-малко значими институции и разликите в размера, сложността и рисковия им профил европейският банков надзор ги класифицира според въздействието им върху финансовата система и рисковия им профил. От 2022 г. насам критериите за въздействие и критериите за риск се оценяват поотделно. По-малко значимите институции с голямо въздействие се определят веднъж годишно за всяка от държавите, участващи в европейския банков надзор.

По-малко значима институция се определя като имаща голямо въздействие, ако отговаря на някой от следните критерии:

• Размер
  Общите активи на институцията надхвърлят 15 млрд. евро.
• Значение за икономиката
  Общите активи на институцията надвишават 15% от БВП на страната
  или институцията е „друга системно значима институция“ по смисъла на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ).^[42]
• Потенциално значима институция
  По-малко значимата институция е „голяма институция“ по смисъла на преработения Регламент за капиталовите изисквания (РКИ II)^[43] (институция, която отговаря на един от критериите за значимост, но не е класифицирана като значима).
• Трансгранична дейност
  По-малко значимата институция притежава една или повече кредитни институции в една или повече участващи държави.
• Бизнес модел
  По-малко значимата институция e инфраструктура на финансовите пазари с лиценз за банкова дейност, централна спестовна или централна кооперативна банка или централната институция на институционална защитна схема.
• Правило за минимално покритие
  Ако в дадена държава съгласно горните критерии са установени под три по-малко значими институции с голямо въздействие, се прилага правилото за минимално покритие. Съгласно това правило се подбират допълнителни по-малко значими институции по размер, докато не бъдат установени три по-малко значими институции с голямо въздействие.

Ако по-малко значимата институция вече не отговаря на критериите, освен в случаите, когато основание за статута на институция с голямо въздействие са трансгранични дейности, бизнес модел или правилото за минимално покритие, тя запазва този статут за следващите две години съгласно така нареченото правило за стабилност.

По-малко значима институция, която се счита за малка и несложна институция по смисъла на РКИ II, не може да бъде определена за по-малко значима институция с голямо въздействие, освен ако не е най-голямата по-малко значима институция в държава, в която всички по-малко значими институции са малки и несложни институции.

2.1.1.4 Последици от класифицирането като по-малко значима институция с голямо въздействие

Статутът на по-малко значима институция с голямо въздействие е фактор, който националните компетентни органи (НКО) вземат предвид при определяне на честотата и степента на детайлност на надзорните дейности, като например процеса по надзорен преглед и оценка и проверките на място. Освен това НКО са задължени да уведомяват ЕЦБ за всички съществени надзорни процедури и решения, които възнамеряват да приложат по отношение на тези институции, в съответствие с членове 97 и 98 от Рамковия регламент за ЕНМ.

В таблицата по-долу са изброени по-малко значимите поднадзорни лица с голямо въздействие за 2023 г., приети от Надзорния съвет на ЕЦБ. За да се осигури прозрачност на класификацията, са посочени основанията за определяне на съответното поднадзорно лице като по-малко значима институция с голямо въздействие.

Таблица 3

Списък на по-малко значимите поднадзорни лица с голямо въздействие за 2023 г.

Белгия
България
Германия
Естония
Ирландия
Гърция
Испания
Франция
Хърватия
Италия
Кипър
Латвия
Литва
Люксембург
Малта
Нидерландия
Австрия
Португалия
Словения
Словакия
Финландия

2.1.2 Процедури по лицензиране

През 2022 г. банковият надзор в ЕЦБ получи уведомления за общо 759 процедури по лицензиране (Таблица 4). Тези уведомления включваха 30 заявления за издаване на лиценз, 22 случая на отнемане на лиценз, 64 случая на прекратяване на действието на лиценз, 87 придобивания или увеличения на квалифицирани дялови участия, 549 процедури по паспортизация и седем случая на лицензиране на финансови холдинги. След като през юни 2021 г. влезе в сила новата рамка за надзора над инвестиционните посредници, НКО и ЕЦБ участваха и в лицензирането на инвестиционни посредници като кредитни институции.

Таблица 4

Уведомления за процедури по лицензиране, представени на ЕЦБ от значими и по-малко значими институции

През 2022 г. бяха финализирани 244 решения по процедури, свързани с лицензиране.^[44] От тях Надзорният съвет представи 108 проекторешения, които бяха одобрени от Управителния съвет. Останалите 136 бяха одобрени от лица на висши ръководни длъжности съгласно рамката за делегиране.^[45] От тях ЕЦБ одобри негласно 98 операции (например за прекратяване на действието на лицензи и процедури по паспортизация)^[46], като не възрази в законоустановените срокове.

Тези 244 решения по процедури, свързани с лицензиране, представляват 9% от всички индивидуални надзорни решения на ЕЦБ през 2022 г.

Една процедура по лицензиране доведе до отрицателно решение. Освен това четиринадесет заявления за издаване на лиценз и седем уведомления за придобиване или увеличение на квалифицирани дялови участия бяха оттеглени, преди да бъде взето окончателно решение, поради отрицателна оценка. В един случай е предприета надзорна мярка по отношение на финансов холдинг в съответствие с член 21а, параграф 6 от преработената Директива за капиталовите изисквания (ДКИ V)^[47].

През 2022 г. броят на съобщените процедури по лицензиране остана като цяло непроменен в сравнение с 2021 г.

2.1.2.1 Тенденции при общите процедури

Като цяло през 2022 г. броят на подадените до ЕЦБ уведомления за общи процедури по издаване на лицензи, квалифицирани дялови участия и отнемане на лицензи остана сходен с този от предходната година.

Банковият надзор в ЕЦБ направи оценка на голям брой квалифицирани дялови участия. При няколко процедури след опасения, изразени от надзорните органи при първоначалната оценка, или издаването на отрицателно решение от ЕЦБ заявителите решиха да оттеглят уведомленията си или да се възползват от правото си на изслушване. В други случаи заявителите решиха да оттеглят заявленията си поради продължително несигурната макроикономическа среда или по специфични за случая причини. Няколко процедури по квалифицирано дялово участие се дължаха на вътрешна реорганизация, към която се прилагаше опростеният подход на оценяване. Както в предходни години и въпреки очертаващата се тенденция към преобразуване и активна консолидация, се наблюдаваше само ограничена трансгранична консолидация.

През 2022 г. повечето процедури по лицензиране бяха свързани с установяването на нови по-малко значими институции. Малкото процедури по лицензиране, засягащи значими институции, бяха предимно в резултат на необходимост от разширяване на лицензите с допълнителни регулирани дейности, запланувани от банките. Наред с това бяха издадени няколко лиценза съгласно новата регулаторна рамка на ЕС за инвестиционните посредници, въведена с Регламента и Директивата за инвестиционните посредници от 26 юни 2021 г.

Както и в предишните години важен фактор за новите заявления за лицензи беше нарастващото използване на цифрови иновации за предоставяне на услуги на клиенти в ЕС (например FinTech бизнес модели). Повечето заявления, свързани с бизнес модели с дейности и услуги с криптоактиви, бяха подадени от кредитни институции със седалище в Германия поради специфично изискване за лицензиране съгласно германското право. Някои от тези заявления за издаване на лиценз в Германия бяха оттеглени по време на първоначалната оценка. Освен това институция със седалище в Люксембург подаде заявление за издаване на лиценз, свързано с бизнес модел с криптоактиви.

Националните рамки за управление на криптоактивите варират значително. Ето защо ЕЦБ предприема стъпки за хармонизиране на оценката на исканията за издаване на лицензи, включващи криптоактиви.

И през 2022 г. ЕЦБ получи голям брой заявления за издаване на лиценз на банки с FinTech бизнес модели. Според оценките FinTech предприятията обикновено разчитат в голяма степен на възложени на външни изпълнители критични услуги поради ограничения си персонал. Възлагането на критични дейности на външни изпълнители увеличава операционния риск, особено в сферата на ИТ услугите и съхранението на данни в облак, но също и при процедурите за идентифициране и опознаване на клиентите. FinTech предприятията често използват режима на паспортизация, който позволява на кредитните институции в ЕС да предоставят услуги или да създават клонове в друга държава от ЕС с първоначално предоставения лиценз.

Няколко процедури за отнемане на лиценз бяха резултат от прякото или косвеното прилагане на санкции от страна на ЕС и САЩ спрямо някои институции в отговор на руската война в Украйна. Бизнес моделите на засегнатите институции бяха определени като нежизнеспособни или в нарушение на пруденциалните изисквания. В други случаи отнемането на лицензи беше поради липса на финансова стабилност или жизнеспособен бизнес модел на институциите, или поради други значителни недостатъци, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Една по-малко значима институция излезе от пазара след производство по несъстоятелност. Процедури по отнемане на лиценз бяха предизвикани и от доброволно прекратяване на дейност или от сливания и други видове преструктуриране.

2.1.2.2 Тенденции при процедурите по паспортизация и (смесените) финансови холдинги

През 2022 г. ЕЦБ и НКО обработиха 549 процедури по паспортизация.

Одобрения и изключения за (смесени) финансови холдинги майки са въведени съгласно член 21а от ДКИ V. През 2021 г. ЕЦБ взе решения основно за съществуващи (смесени) финансови холдинги.^[49] През 2022 г. ЕЦБ одобри 11 финансови холдинга, един от които беше новосъздаден в поднадзорната група. Други одобрения бяха свързани със забавяне на транспонирането на член 21а в националното законодателство (т.е. след 29 декември 2020 г.), което на свой ред забави уведомленията. ЕЦБ взе и първото си съвместно решение като компетентен орган в държава членка, където е установен (смесеният) финансов холдинг, заедно друг компетентен орган в качеството му на консолидиращ надзорен орган съгласно член 21а, параграф 8 от ДКИ V. И накрая, бяха извършени няколко реорганизации в рамките на поднадзорните групи, с което от груповата структура отпаднаха (смесени) финансови холдинги.

2.1.2.3 Нова рамка на ЕЦБ за инвестиционни посредници

ЕЦБ и НКО също така продължиха работата си по лицензиране на инвестиционни посредници. През юни 2021 г. влезе в сила нова рамка за надзора над инвестиционните посредници, с която се въвеждат критерии, задължаващи инвестиционните посредници да подават заявления за издаване на лиценз на кредитни институции. Такъв лиценз се издава въз основа както на качествени критерии (извършвани дейности), така и на количествени критерии (стойност на активите), на индивидуална или на групова основа. През 2021 г. и 2022 г. за инвестиционните посредници, които отговарят на условията за лицензиране на кредитни институции, беше в сила заварен режим. Очаква се около 20 институции да попаднат в обхвата на изискването за банков лиценз. Досега НКО са информирали ЕЦБ за 11 подадени заявления, а през 2022 г. лиценз са получили пет посредници, основно в Германия, Франция и Нидерландия.

За да подпомогне последователната оценка на всички инвестиционни посредници и във всички държави, участващи в европейския банков надзор, ЕЦБ разработи специална методология, която има за цел да постигне равновесие между i) необходимостта от оценка на тези посредници, както всяка друга институция, която заявява лиценз за банкова дейност, и ii) факта, че те са били обект на пруденциални изисквания на националните органи, преди да станат кредитни институции.

2.1.2.4 Портал на Системата за управление на информация (IMAS)

Порталът на IMAS е онлайн платформата, която улеснява взаимодействието и обмена на информация между надзорниците и поднадзорните лица/трети страни. Той е част от стратегията за цифровизиране на надзорните процеси и обхваща целия надзорен цикъл.^[50]

През 2022 г. в портала на IMAS бяха добавени останалите процедури по лицензиране, по-точно заявления за издаване на лицензи, доброволно отнемане на лицензи и одобрения и изключения за финансови холдинги. Значителен дял от процедурите по надеждност и пригодност отново бяха обработени чрез портала на IMAS.

2.2 Процедури по надеждност и пригодност

През 2022 г. банковият надзор в ЕЦБ получи уведомления за общо 2445 индивидуални процедури по надеждност и пригодност (индивидуални оценки на членове на управителни и надзорни съвети, лица, заемащи ключови позиции, управители на клонове в трети страни и одобрения на допълнителни директорски длъжности без изпълнителни функции) (Таблица 5).

Таблица 5

Процедури по надеждност и пригодност, за които е изпратено уведомление до ЕЦБ

Около 67% от всички процедури по надеждност и пригодност, получени през 2022 г., засягаха членове на ръководния орган в надзорната му функция, а 27% се отнасяха до членове на ръководния орган в изпълнителната му функция. Останалите процедури се отнасяха за лица, заемащи ключови позиции (4%), управители на клонове в трети страни (1%) и допълнителни директорски длъжности без изпълнителни функции (1%).

Общото време за обработка на процедурите по надеждност и пригодност беше намалено на средно 102 дни в унисон с положителната тенденция от 2019 г. насам. Това е под максималния срок от четири месеца, посочен в параграф 179 от Съвместните насоки на ЕОЦКП и ЕБО за оценка на пригодността на членовете на ръководния орган и лицата, заемащи ключови позиции.

2.2.1 Промени в оценките за надеждност и пригодност

ЕЦБ установи проблеми, свързани с един или повече от критериите за надеждност и пригодност, при 32% от процедурите през 2022 г. Както и през предходните години, най-често срещаните проблеми бяха свързани с възможността на членовете на съветите за посвещаване на време, с опита им и с конфликти на интереси. За да ги ограничи, ЕЦБ наложи допълнителни разпоредби за значимите институции, а именно 58 условия, 225 задължения и 95 препоръки. През 2022 г. беше преразгледана политиката на ЕЦБ, която е в основата на тези допълнителни разпоредби (вижте Каре 5).

Ако възникнат сериозни съмнения относно пригодността на кандидат за позиция в съвет или за ключова позиция, заявлението за оценка за надеждност и пригодност често се оттегля. В тези случаи надзорният диалог с банките може да предотврати постановяването на отрицателни решения на ЕЦБ относно надеждността и пригодността. През 2022 г. по този начин бяха оттеглени 16 заявления.

ЕЦБ извърши и 15 нови оценки на членове на ръководните органи на банките. Седем от тях бяха свързани с репутационни проблеми, а четири – с недостатъци в сферата на борбата с изпирането на пари. Четирима членове на съвети подадоха оставки в резултат от тези нови оценки.^[51] При общо 23 заявления в оценката на пригодността на членове на съвети беше взета предвид информация, свързана с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм.

За да насърчи многообразието в банките, над които упражнява надзор, в оценката за надеждност и пригодност ЕЦБ извършва и колективна оценка на пригодността, в която взема предвид критерии като многообразие по полов признак, опит и образование. В този смисъл в решенията за надеждност и пригодност се отбелязват констатации във връзка с многообразието и се налагат допълнителни разпоредби, когато националното право позволява.

ЕЦБ не спира да развива своите ИТ инструменти с цел да подобри ефективността на оценките си за надеждност и пригодност. До края на 2022 г. всички държави в европейския банков надзор бяха включени в портала на IMAS. Чрез него значимите институции могат да подават своите заявления за оценка за надеждност и пригодност и да наблюдават процеса до вземането на окончателно решение. През 2022 г. използването на портала на IMAS от банките за такива заявления се увеличи от 84% на 89%, с което се подобри и общото време за обработка на тези процедури. ЕЦБ ще продължи да насърчава използването на портала на IMAS от всички значими банки.

Освен това беше постигнат значителен напредък в разработването на инструмента Heimdall. Той оптимизира процеса по надеждност и пригодност, като автоматично прочита попълнените от банките въпросници и сигнализира за проблеми въз основа на тяхното съдържание. Инструментът използва оптично разпознаване на символи, автоматичен превод и анализ на данни, за да се намали броят на неавтоматизираните задачи и възможността за човешка грешка.

2.3 Подаване на сигнали за нарушения, привеждане в изпълнение и налагане на санкции

2.3.1 Мерки по привеждане в изпълнение и налагане на санкции

Съгласно Регламента за ЕНМ и Рамковия регламент за ЕНМ разпределението между ЕЦБ и НКО на правомощията за привеждане в изпълнение и налагане на санкции зависи от естеството на предполагаемото нарушение, отговорното лице и мярката, която следва да се приеме (вижте Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност 2014). Съгласно приложимата правна рамка наложените от ЕЦБ санкции в рамките на нейните надзорни задачи се публикуват на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ. Санкциите, наложени от НКО по искане на ЕЦБ, се публикуват на същия уебсайт.

През 2022 г. ЕЦБ обработи десет процедури по налагане на санкции, в резултат от което бяха приети осем решения на ЕЦБ (Таблица 6).

Таблица 6

Дейности на ЕЦБ по привеждане в изпълнение и налагане на санкции през 2022 г.

Осем от десетте процедури, обработени през 2022 г., бяха свързани с предполагаеми нарушения на пряко приложимо законодателство на ЕС (включително решения и регламенти на ЕЦБ), извършени от значими институции. Шест от тези процедури бяха финализирани през 2022 г. с решения на ЕЦБ за налагане на санкции в размер на 12 240 000 евро. Три от тези решения потвърдиха решения за санкции, издадени през 2018 г., но след това частично отменени от Съда на Европейския съюз през 2020 г. Две процедури оставаха неприключени в края на 2022 г.

Останалите две процедури, обработени през 2022 г., бяха свързани с предполагаеми нарушения на националното законодателство за прилагане на ДКИ и се отнасяха до придобивания на квалифицирани дялови участия в две по-малко значими институции. Процедурите бяха финализирани с искания на ЕЦБ до съответните НКО за започване на процедури.

В Графика 21 е представена пълна разбивка по области на предполагаемите нарушения, обхванати от процедурите по привеждане в изпълнение и налагане на санкции, които са обработени от ЕЦБ през 2022 г.

Графика 21

Предполагаеми нарушения, обхванати от процедури по привеждане в изпълнение и налагане на санкции през 2022 г.

Вследствие на предходни искания от страна на ЕЦБ за започване на процедури и след оценка на случаите в съответствие с националното законодателство през 2022 г. един НКО наложи три имуществени санкции на обща стойност 6000 евро.

Освен това, ако има основание за подозрение, че може да е извършено престъпление, ЕЦБ отправя искане до съответния НКО да сезира за случая компетентните органи с цел разследване и евентуално наказателно преследване в съответствие с националното законодателство. През 2022 г. е отправено едно такова искане до съответния НКО.

В годишния доклад за санкциите в ЕНМ през 2022 г. ще бъде предоставена по-подробна информация, включително изчерпателни статистически данни, за санкциите във връзка с нарушения на пруденциалните изисквания, наложени през 2022 г. от ЕЦБ и НКО в контекста на европейския банков надзор. Докладът ще бъде публикуван на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ през второто тримесечие на 2023 г.

2.3.2 Подаване на сигнали за нарушения

Съгласно член 23 от Регламента за ЕНМ ЕЦБ има задължението да осигури ефикасни механизми, които дават възможност на всяко лице да докладва нарушения на приложимото законодателство на ЕС – процес на сигнализиране („whistleblowing“). Ето защо ЕЦБ разполага с механизъм за подаване на сигнали за нарушения, който включва структурирана интернет платформа, достъпна през уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ.

ЕЦБ гарантира пълна поверителност на сигналите, получени през интернет платформата или по други канали (например по имейл или по пощата), и при изпълнението на надзорните си задачи взема предвид цялата налична информация.

През 2022 г. ЕЦБ получи 204 сигнала за нарушения, с 34% повече спрямо предходната година. От тях 86 се отнасяха до предполагаеми нарушения на приложимото законодателство на ЕС, като за 78 от тях беше счетено, че попадат в рамките на надзорните компетенции на ЕЦБ, а осем – на компетенциите на НКО. Останалите се отнасяха главно до предполагаеми нарушения на изисквания от непруденциално естество (например защита на потребителите) и следователно попадаха извън обхвата на механизма за сигнализиране за нарушения.

Сред най-често докладваните предполагаеми нарушения в рамките на надзорните компетенции на ЕЦБ бяха въпроси, свързани с институционалното управление (90%) и с неправилно изчисляване на собствения капитал и капиталовите изисквания (5%). Цялата разбивка е представена в Графика 22. Свързаните с институционалното управление въпроси засягаха основно управлението на риска и механизмите за вътрешен контрол, функциите на ръководен орган, изискванията за надеждност и пригодност и организационната структура.^[52]

Графика 22

Предполагаеми нарушения, докладвани чрез механизма за сигнализиране

(проценти)

Информацията, докладвана чрез механизма за сигнализиране, беше предоставена на съответните съвместни надзорни екипи. Тя бе разгледана внимателно и ЕЦБ предприе по нея последващи действия като част от надзорните си задачи.

Основните разследващи действия, предприети през 2022 г. във връзка със сигнали за нарушения на приложимото законодателство на ЕС, получени в рамките на годината или преди това, включваха:

• искане поднадзорното лице да представи документи или разяснения (52%);
• вътрешна оценка въз основа на налична документация (36%);
• искане за вътрешен одит или проверка на място (7%);
• разговор с обвиненото лице (обвинените лица) (5%).

3 Принос за управлението на кризи

3.1 Въздействието на руската война в Украйна върху поднадзорните банки – случаи на кризи през 2022 г.

Геополитическата обстановка в Русия и Украйна засегна както значимите, така и по-малко значимите институции. Някои банки бяха обект на мерки съгласно рамката за управление на кризи, които се оказаха резултатни.

3.1.1 Случаят на Sberbank Europe AG

Съгласно рамката на ЕС за управление на кризи, след консултация с Единния съвет по преструктуриране (ЕСП), ЕЦБ може да определи, че дадено поднадзорно лице е проблемно или с вероятност да стане проблемно (ПВСП). На 28 февруари 2022 г. ЕЦБ определи, че австрийската значима институция Sberbank Europe AG и нейните две дъщерни дружества в банковия съюз – Sberbank d.d. в Хърватия и Sberbank banka d.d. в Словения – са проблемни или с вероятност да станат проблемни съгласно член 18, параграф 1, буква а) и член 18, параграф 4, буква в) от Регламента за Единния механизъм за преструктуриране^[53] поради необратимо влошаване на ликвидното им състояние.^[54]

3.1.1.1 Събития, предхождащи оценката като ПВСП

Банките претърпяха значително изтичане на депозити в резултат на въздействието върху репутацията им от геополитическото напрежение, достигнало връхната си точка с руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Това доведе до бързо и съществено влошаване на ликвидните им позиции. Липсваха мерки с реален шанс да възстановят ликвидната позиция на групово ниво и във всяко от дъщерните дружества на Sberbank Europe AG в рамките на банковия съюз. На 28 февруари 2022 г. ЕЦБ стигна до заключението, че е вероятно дружествата да не са в състояние да изплащат дълговете си или други задължения на техния падеж.

3.1.1.2 Сътрудничество и обмен на информация с Единния съвет по преструктуриране и други органи

ЕЦБ засили взаимодействието си с ЕСП след ескалацията на геополитическото напрежение и предприе първоначални подготвителни мерки. Екипите на ЕЦБ и ЕСП, които отговарят пряко за Sberbank Europe AG, работиха в тясно сътрудничество. Ликвидното състояние на банката беше подробно обсъдено с представители на ЕСП на проведени от ЕЦБ срещи за управление на кризата. Освен това ЕСП беше поканен да участва като наблюдател в заседанията по темата на Надзорния съвет на ЕЦБ. Представител на ЕЦБ участва като наблюдател във всички свързани със случая изпълнителни сесии на ЕСП, включително заседанието, на което ЕСП взе решение за действия за преструктуриране. ЕЦБ и ЕСП изтъкнаха тясното и резултатно сътрудничество по време на кризисната ситуация.

Поради присъствието на Sberbank Europe AG в няколко държави ЕЦБ си сътрудничи и с редица национални компетентни органи (НКО) от ЕС и извън него. Единната рамка за управление на кризи, и по-конкретно Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки, улесни сътрудничеството. Фрагментираният характер на националните правни разпоредби обаче допълнително усложни процеса.

3.1.1.3 Действия, последвали оценката като ПВСП

След двудневен мораториум на 1 март 2022 г. ЕСП прие решения за преструктуриране на дъщерните дружества в Хърватия и Словения и реши, че не са необходими действия за преструктуриране на дружеството майка в Австрия^[55]. На същата дата ЕЦБ възложи на Австрийския орган за финансовия пазар да назначи държавен комисар и да забрани на Sberbank Europe AG да продължи дейността си. Всички акции на хърватското дъщерно дружество Sberbank d.d. бяха прехвърлени към Hrvatska Poštanska Banka d.d. (Хърватска пощенска банка), а акциите на словенското дъщерно дружество Sberbank banka d.d. – към Nova ljubljanska banka d.d. (NLB d.d.). Бившите дъщерни дружества на Sberbank Europe AG възобновиха дейността си на 2 март 2022 г., без прекъсвания за вложителите или клиентите. Австрийското дружество майка избегна производство по несъстоятелност и пристъпи към доброволно организирано преустановяване на дейността в съответствие с националното право. На 21 април 2022 г. Общото събрание на Sberbank Europe AG одобри плана за ликвидация, прекратяването на дейността и ликвидацията на банката и назначаването на четирима членове на управителния съвет за ликвидатори и им предостави правомощия да върнат банковия лиценз след преустановяването на дейността. До есента на 2022 г. Sberbank Europe AG в голяма степен бе изпълнила плана си за ликвидация, продала повечето от активите си и изплатила задълженията си към почти всички вложители, което позволи връщането на лиценза за банкова дейност през декември 2022 г.

3.1.2 Случаят на RCB Bank LTD

RCB Bank LTD е кипърска банка, в която базираната в Русия банка VTB доскоро беше значителен акционер.

През март 2022 г. след налагането на санкции в резултат на руското нашествие в Украйна ЕЦБ взе няколко решения във връзка с дейността на RCB Bank. По-специално, ЕЦБ i) одобри продажбата на част от кредитния портфейл на RCB Bank на Hellenic Bank Public Company Ltd; ii) ограничи дейността на RCB Bank, като възпрепятства приемането на нови депозити от нейна страна, както и отпускането на кредити и предприемането на инвестиции; и iii) назначи временен управител, който да работи с ръководството и да наблюдава внимателно ликвидността и капитала на банката.

Променената геополитическа ситуация принуди RCB Bank да преразгледа цялостната си бизнес стратегия и да вземе решение за доброволно преустановяване на банковата си дейност, след като изплати всичките си задължения към вложителите и върне банковия си лиценз в края на процеса.^[56] До есента на 2022 г. RCB Bank беше погасила, прехвърлила или преобразувала всички свои депозити и беше отправила искане за отнемане на лиценза ѝ за банкова дейност. ЕЦБ одобри искането с решението си от 22 декември 2022 г.^[57]

3.2 Взаимодействие с Единния съвет по преструктуриране

През 2022 г. продължи тясното сътрудничество на всички равнища между банковия надзор в ЕЦБ и ЕСП. Председателят на ЕСП беше поканен от Надзорния съвет на ЕЦБ да участва като наблюдател в неговите заседания по въпроси, свързани с отговорностите на ЕСП. По сходен начин представител на ЕЦБ участваше като наблюдател във всички заседания на изпълнителните и пленарните сесии на ЕСП. Освен това се поддържаше редовна връзка между председателите, както и между висшия и средния ръководен състав в ЕЦБ и ЕСП по въпроси от общ интерес, като актуализирането на Меморандума за разбирателство между ЕСП и ЕЦБ, планирането на възстановяване и преструктуриране и работата по политики, свързани с управлението на кризи. И накрая, в съответствие с Меморандума за разбирателство двете организации осъществиха обмен на широк набор от релевантни данни и информация, с които вече разполагат. Това освободи банките от значително бреме, свързано с двойна отчетност.

През 2022 г. банковият надзор в ЕЦБ и ЕСП започнаха втория си преглед на двустранния Меморандум за разбирателство. Целта на прегледа е да се използва опитът, натрупан през последните години, и да се обмислят нови законодателни актове и области на сътрудничество. Прегледът ще засили още повече сътрудничеството и обмена на информация между банковия надзор в ЕЦБ и ЕСП. Освен това, подобно на предходни години, ЕЦБ взе участие в проведените от ЕСП симулации на кризи и в тристранната процедура на ръководно ниво с участието на органите за преструктуриране, надзорните органи, централните банки и финансовите министерства на САЩ, Обединеното кралство и банковия съюз. Целта на тази поредица от редовни процедури и обмен е да се подобри разбирането за режимите за преструктуриране, прилагани във всяка държава, и да се засили координацията при планирането на трансгранично преструктуриране и процедурите за него.

Също така редовното взаимодействие между съвместните надзорни екипи на ЕЦБ и вътрешните екипи на ЕСП по преструктуриране се запази като ключов елемент на сътрудничеството между двете организации. Особено тясно беше сътрудничеството по отношение на банките, които са обект на рамката на ЕЦБ за управление на кризи, т.е. банки с влошаващо се финансово състояние, с цел да се осигури пълно съгласуване между надзорните органи и органите за преструктуриране в кризисна ситуация (вижте раздел 3.1).

В съответствие с регулаторната рамка бяха проведени консултации с ЕСП по плановете за възстановяване, представени на банковия надзор в ЕЦБ от значими институции. Наблюденията на ЕСП бяха взети предвид при оценяването на тези планове и изготвянето на доклади за поднадзорните лица. Те се отнасят например до калибрирането на праговете на показателите за възстановяване, свързани с минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, както и до въздействието на вариантите за възстановяване върху възможността за преструктуриране.

И накрая, ЕСП проведе консултация с банковия надзор в ЕЦБ по проектоплановете за преструктуриране съгласно Регламента за ЕМП. Подобно на предходни години, тази консултация включваше например определяне на минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения, включително прилагане на вътрешно освобождаване от него, както и оценки на възможността за преструктуриране. Освен това към ЕЦБ бяха отправени запитвания относно искания от национални органи за преструктуриране в съответствие с член 12г, параграф 5 от Регламента за ЕМП. Подобно на предходните години ЕСП проведе консултация с банковия надзор в ЕЦБ и относно изчисляването на предложените предварителни вноски в Единния фонд за преструктуриране, които да бъдат внесени от значимите институции. Оценката на ЕЦБ беше съсредоточена върху наблюденията от гледна точка на надзора и принципа на действащото предприятие.

3.3 Управление на кризи при по-малко значимите институции

Управлението на кризи при по-малко значими институции изисква тясно сътрудничество между съответния НКО и ЕЦБ. Въпреки че НКО отговарят пряко за надзорните дейности спрямо по-малко значимите институции, необходими са по-активно сътрудничество и обмен на информация, ако дадена по-малко значима институция се доближава до нежизнеспособност. На този етап, като компетентен орган за общите процедури, ЕЦБ се свързва с НКО за евентуално отнемане на лиценза.

През 2022 г. ЕЦБ и НКО работиха в тясно сътрудничество и обменяха информация относно няколко по-малко значими институции, за които бе установено, че финансовото им състояние се е влошило или са в криза. НКО уведомиха ЕЦБ за осем нови случая, свързани с влошаване на финансовото състояние на по-малко значими институции. ЕЦБ и НКО продължиха тясното си сътрудничество и обмена на информация по 20 случая на влошаване на финансовото състояние. Девет от тях наложиха съставянето на специални контактни групи за управление на кризи. Както и в предходни години, тези групи от представители на ЕЦБ и на съответните НКО осигуриха внимателно наблюдение на кризите и своевременно и координирано предприемане на надзорни действия и вземане на решения. През 2022 г. съгласно работния план за по-малко значимите институции за 2022–2023 г. беше създадена съвместна работна група на ЕЦБ и НКО, която да извърши преглед и допълнително да подобри сътрудничеството по случаите на кризи с по-малко значими институции.

През 2022 г. НКО уведомиха ЕЦБ и за три случая, свързани с отнемане на лицензи на по-малко значими институции. ЕЦБ прие решение за отнемане на лиценза и в трите случая.

Основни причини за влошаване на финансовото състояние на по-малко значими институции през 2022 г. бяха нежизнеспособни бизнес модели, трайно ниска рентабилност, водеща до проблеми с платежоспособността, и неефективни системи за институционално управление (включително неадекватни рамки за предотвратяване на изпирането на пари).

4 Междуинституционално сътрудничество

4.1 Европейско и международно сътрудничество

Важно постижение през 2022 г. беше приемането на опростени правила за одобрение при предаването на надзорна информация на органи извън единния надзорен механизъм (ЕНМ). Съответният правен акт^[58] прави правилата за разрешаване на преноса по-прости и по-прозрачни в съответствие с приложимото право.

4.1.1 Сътрудничество с други надзорни органи на ЕС и служби от държави извън ЕС

4.1.1.1 ЕЦБ и колегии от надзорни органи

Доброто сътрудничество между надзорните органи както на равнище ЕС, така и на световно равнище е от решаващо значение за ефективния надзор над трансграничните банкови групи. ЕЦБ e консолидиращият надзорен орган за значимите банкови групи със седалище в държави, участващи в европейския банков надзор. За значимите банкови групи с трансгранична дейност в рамките на банковия съюз ЕЦБ е единният надзорен орган, който отговаря за дружеството майка и за всички трансгранични дъщерни дружества или клонове.

За значими банкови групи с дейност извън банковия съюз ЕЦБ участва в колегии от надзорни органи – постоянни, но гъвкави структури за сътрудничество, координация и обмен на информация между органите, отговорни за и участващи в надзора над трансграничните банкови групи. Надзорните колегии дават възможност на ЕЦБ да разработва координирани надзорни подходи и решения и да осигурява общи работни програми с други надзорни органи, участващи в надзора над същата трансгранична банкова група. ЕЦБ организира колегии в случаите, в които в качеството си на надзорник на държавата по произход тя е органът, отговарящ за надзора над банкова група на консолидирана основа. Ако ЕЦБ е приемащ надзорен орган и упражнява надзор над конкретни институции в банкова група, тя участва в надзорни колегии по покана на надзорния орган на държавата по произход.

През 2022 г. бяха създадени надзорни колегии за 43 от банките под прекия надзор на ЕЦБ. В 25 от случаите ЕЦБ беше надзорникът на държавата по произход в колегиите, като в 18 от случаите колегиите се състояха само от надзорни органи от ЕС. Като орган на приемащата държава ЕЦБ взе участие в седем допълнителни колегии от ЕС и в 11 колегии, създадени от органи на трети държави. В допълнение бяха сключени 29 писмени споразумения за сътрудничество и координация – рамки за сътрудничество, договорени между надзорен орган и други членове на колегията за координиране на постъпването и обмена на поверителна информация. ЕЦБ очаква да бъдат създадени около осем нови колегии от надзорни органи през 2023 г., за да се осигури съответствие с приложимите разпоредби.

Многофункционален екип, съставен от представители на трите дирекции, отговорни за прекия дистанционен надзор над отделните банки, осигурява постоянна подкрепа на съвместните надзорни екипи при изпълнение на задълженията им за сътрудничество в съответствие с европейските регламенти и директиви (например съставяне на карта на лицата в групата, обмен на ключови финансови показатели между компетентните органи и изготвяне на програма за проучвания от надзорните колегии). Многофункционалният екип също така подпомага процесите на хармонизация и насърчава най-добрите надзорни практики, свързани с международно сътрудничество.

4.1.1.2 Укрепване на сътрудничеството с надзорните органи на държави членки на ЕС извън ЕНМ

ЕЦБ има за цел да засили допълнително сътрудничеството в областта на надзора на европейско равнище, като поощрява изграждането на обща надзорна култура и се стреми да съгласува надзорните практики и методологии. За тази цел през 2022 г. ЕЦБ сключи многостранен меморандум за разбирателство с националните компетентни органи на шестте неучастващи държави членки от ЕС (Дания, Полша, Румъния, Унгария, Чешката република и Швеция) в съответствие с член 3, параграф 6 от Регламента за ЕНМ. В него се предвижда да се засили сътрудничеството между ЕЦБ и тези органи с цел изпълнение на съответните им надзорни задачи по отношение на поднадзорните институции и техните клонове в чужбина. Това ще спомогне за осигуряване на по-голям обмен на информация, например относно киберинциденти, както и за засилване на сътрудничеството за намаляване на рисковете от фрагментиране на европейските банкови пазари по време на сътресения.^[59] Надзорните меморандуми за разбирателство на ЕЦБ са публикувани на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ.

4.1.1.3 Сътрудничество с други секторни надзорни органи в ЕС и органите за пруденциален надзор от трети държави

Финансовите конгломерати са финансови групи или подгрупи, които предоставят услуги и продукти в различни сектори на финансовите пазари, като банково дело, застраховане и/или инвестиции. Някои от тези конгломерати са сред най-големите финансови групи с дейност на финансовите пазари, които предоставят услуги в световен мащаб.

Директивата за финансовите конгломерати изисква от координиращия орган и от другите компетентни органи за допълнителния надзор над финансовите конгломерати да въведат правила за координация с цел улесняване на сътрудничеството помежду си. За групите, ръководени от лица, за които ЕЦБ е консолидиращият надзорен орган, ЕЦБ отговаря за установяването на тези правила за координация. През 2022 г. Надзорният съвет и Управителният съвет одобриха споразуменията за координация за допълнителния надзор над финансовите конгломерати, ръководени от 16 значими институции.

През 2022 г. ЕЦБ продължи да укрепва сътрудничеството си и с националните органи, отговорни за пазарите в ЕС. Във връзка с това ЕЦБ и италианската Commissione Nazionale per le Società e la Borsa актуализираха двустранните си меморандуми за разбирателство.

И накрая, бяха сключени два меморандума за разбирателство в областта на надзора с органи за пруденциален надзор от трети държави: първият – със Службата за надзор над финансовите институции на Канада (Office of the Superintendent of Financial Institutions of Canada), а вторият – с Японската агенция за финансови услуги (Japanese Financial Services Agency).

4.1.2 Програми на МВФ за оценка на финансовия сектор

Програмите на Международния валутен фонд (МВФ) за оценка на финансовия сектор представляват всеобхватни и задълбочени оценки на финансовия сектор в дадена държава.

През 2018 г. в рамките на програмата на МВФ за оценка на финансовия сектор (FSAP) в еврозоната беше извършена оценка на архитектурата за банков надзор и преструктуриране в еврозоната. Банковият надзор в ЕЦБ включи много от препоръките на МВФ в надзорните си практики; успоредно с това съзаконодателите в ЕС понастоящем разглеждат препоръките, които изискват промени в законодателството на ЕС. Следващата програма на МВФ за оценка на финансовия сектор в еврозоната се очаква да стартира през 2024 г.

През 2022 г. МВФ завърши националните програми за оценка на финансовия сектор за Германия, Ирландия и Финландия и стартира процедура за Белгия. Съгласно тези национални програми се оценяват небанкови аспекти, като например национално застраховане и макропруденциални рамки, и се извършва цялостна оценка на банкови въпроси, особено на онези, за които отговарят националните органи, упражняващи надзор над по-малко значимите институции, или на аспекти, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Участието на ЕЦБ в националните консултации на МВФ по член IV за държави, участващи в европейския банков надзор, е свързано с микропруденциални и макропруденциални въпроси в съответствие с отговорностите на ЕЦБ в тези сфери.

4.2 Принос за разработването на европейската и международната регулаторна рамка

4.2.1 Принос за работата на Съвета за финансова стабилност

През 2022 г. Съветът за финансова стабилност (СФС) съсредоточи усилията си върху координирането на ответните мерки на финансовата политика след пандемията от COVID-19 и руската инвазия в Украйна, укрепването на устойчивостта на небанковото финансово посредничество, посрещането на предизвикателствата, свързани с технологичните иновации, и справянето с финансовите рискове, произтичащи от изменението на климата. Предвид променящата се макроикономическа и финансова среда СФС засили наблюдението си върху уязвимостите и работи за укрепване на устойчивостта на финансовата система.

Като член на СФС банковият надзор в ЕЦБ активно участваше в различните направления на работа, като например i) ежегодното определяне на глобалните системно важни банки (Г‑СВБ), което отразява прегледа на Базелския комитет за банков надзор на третирането на трансграничните експозиции в рамките на Европейския банков съюз; ii) работата по надзорни и регулаторни подходи към свързаните с климата рискове, оповестявания и анализ на сценариите за климата по държави; iii) пакета от политики относно дейностите, свързани с криптоактиви, публикуван за консултация; и iv) консултативния документ за постигане на по-голяма степен на сближаване при съобщаването на киберинциденти.

През годината банковият надзор в ЕЦБ взе участие в пленарните заседания на СФС, на Постоянния комитет за прилагане на стандартите и на Постоянния комитет за надзорно и регулаторно сътрудничество. Той участваше и в Координационната група по въпросите на преструктурирането и в Регионалната консултативна група на СФС за Европа.

Банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да допринася за работната програма на СФС, особено в гореспоменатите области. Освен това той ще си сътрудничи със СФС по рисковете от трети лица и по въпроси, свързани с възлагането на дейности на външни изпълнители, глобален стрес тест на банките, който ще се провежда съвместно с Базелския комитет за банков надзор, и нова процедура за оценка на ефекта от реформите на Г‑20 в областта на секюритизацията.

4.2.2 Принос за Базелския процес

През 2022 г. ЕЦБ продължава да допринася значително за работата на Базелския комитет по банков надзор (БКБН). Тя взе активно участие в няколко работни направления, предоставяйки експертен опит в групи на БКБН и в сътрудничество с членовете на БКБН в рамките на ЕС и по света.

Основните етапи на работата включват: i) приключване на целевия преглед на третирането на трансграничните експозиции в рамките на банковия съюз в методологията за оценка на глобалните системно важни банки (Г‑СВБ), който ясно отчита напредъка в развитието на банковия съюз^[63]; ii) публикуване на принципите за ефективно управление и надзор на финансовия риск, свързан с климата, чиято цел е да насърчават основан на принципи подход за подобряване както на управлението на риска на банките, така и на практиките на надзорните органи по отношение на свързаните с климата финансови рискове; iii) публикуване на глобален пруденциален стандарт за експозициите на банките към криптоактиви; и iv) публикуване на втория доклад за оценка на въздействието и ефективността на прилаганите Базелски реформи във връзка с използваемостта на буферите и цикличността.

Освен това ЕЦБ участва в Оперативната група на БКБН за преразглеждане на Базелските основни принципи, чиято цел е да оцени дали са необходими промени в предпоставките за ефективен банков надзор, основните принципи и методологията за оценка, и какви именно.

Освен това ЕЦБ взе участие в поредица от специални заседания на БКБН, на които бяха обсъдени рисковете и уязвимостите на световната банкова система и въздействието на руската война в Украйна.

И накрая, ЕЦБ продължи да оглавява Оперативната група към БКБН за финансовите рискове, свързани с климатичните промени, и Групата за политика и стандарти към БКБН, която отговаря за разработването и прилагането на общи пруденциални стандарти. През октомври 2022 г. ЕЦБ беше домакин във Франкфурт на Майн на първото присъствено заседание на Групата за политика и стандарти след избухването на пандемията.

4.2.3 Принос за работата на Европейския банков орган

През 2022 г. банковият надзор в ЕЦБ продължи да работи в тясно сътрудничество с Европейския банков орган (ЕБО) за насърчаване на последователен надзор в целия европейски банков сектор и за укрепване на сигурността и устойчивостта на кредитните институции и стабилността на финансовата система. През 2022 г. продължи тясното сътрудничество с ЕБО по стрес теста за целия ЕС, като ЕЦБ допринесе за пакета от стрес тестове за целия ЕС през 2023 г. ЕЦБ също така участваше в работата на ЕБО по нормативната уредба, предоставяйки информация и подкрепа за редица проекти, включително разработването на насоките на ЕБО относно лихвените рискове за позициите в банковия портфейл и риска от кредитния спред от дейности извън търговския портфейл. ЕЦБ участва активно и в работата на ЕБО в отговор на руското нашествие в Украйна, наблюдавайки рисковете, флуктуациите на енергийния пазар и ефектите от санкциите и войната върху икономиката. Тя продължи да допринася и за работата на ЕБО по надзорните технологии и по законодателните предложения относно пазарите на криптоактиви и оперативната устойчивост на цифровите технологии.

Освен това ЕЦБ допринесе за приключването на провежданите от ЕБО през 2022 г. проверки за прозрачност в целия ЕС, осигурявайки своевременно предоставяне на точни надзорни данни за 98 значими институции под прекия ѝ надзор. Проверката предостави подробна информация за банките, участващи в европейския банков надзор.

ЕЦБ продължи да участва като наблюдател в Постоянния комитет на ЕБО за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и взе участие в няколко работни направления, допринасяйки от надзорна гледна точка за разработването на регулаторни продукти, като например насоки относно сътрудничеството и обмена на информация между органите за пруденциален надзор, надзорните органи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и звената за финансово разузнаване и преработените Насоки за ПНПО, които предоставят указания на органите за пруденциален надзор как да интегрират в ПНПО рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма. След финализирането на насоките ЕЦБ приведе в изпълнение промените, произтичащи от правната рамка, и, където е необходимо, създаде нови вътрешни процеси в съответствие с разпоредбите (вижте Каре 8).

ЕЦБ работеше с ЕБО и с други заинтересовани страни по изготвянето на предложение за създаване на съвместен консултативен и координационен комитет, както е предвидено в проучването на ЕБО за осъществимост, който да улесни подготовката за интегрирана система за отчетност, която има за цел да намали бремето на отчетността за банките. На 18 ноември и 1 декември 2022 г. бяха проведени две работни срещи за националните органи, като участниците от сектора се присъединиха на 1 декември. Всички участници в работните срещи изразиха силна подкрепа за инициативата и очакват създаването на Съвместния комитет по банкова отчетност с мандат и работен план през 2023 г.

Що се отнася до процедурата на ЕБО за изпълнение или обяснение, през 2022 г. банковият надзор в ЕЦБ уведоми ЕБО за спазването на 15 насоки, както е посочено на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ. Банковият надзор в ЕЦБ се ангажира да спазва всички приложими насоки, издадени от ЕБО или от Съвместния комитет на европейските надзорни органи.

5 Организационно устройство на банковия надзор в ЕЦБ

5.1 Изпълнение на изискванията за отчетност

Годишният доклад е едно от основните средства, с които банковият надзор в ЕЦБ се отчита пред Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз (Съвета на ЕС), както изисква Регламентът за ЕНМ. Регламентът предвижда надзорните задачи на ЕЦБ да бъдат обект на подобаващи изисквания за прозрачност и отчетност. ЕЦБ придава голямо значение на поддържането и цялостното прилагане на рамката за отчетност, описана подробно в Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и ЕЦБ и в Меморандума за разбирателство между Съвета на ЕС и ЕЦБ.

През 2022 г. за първи път от началото на пандемията срещите между Комисията по икономически и парични въпроси (ECON) на Европейския парламент и председателя на Надзорния съвет се състояха присъствено в Брюксел. Председателят направи изказвания пред Комисията по икономически и парични въпроси по време на публично изслушване на 31 март 2022 г. за представянето на Годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност през 2021 г., както и по време на две обикновени публични изслушвания на 30 юни и 1 декември 2022 г. В центъра на дискусиите бяха най-вече рисковете за финансовия сектор, произтичащи от войната на Русия в Украйна, макроикономическата среда, високата инфлация, нормализирането на паричната политика и енергийната криза. Другите обсъждани въпроси касаеха укрепването на банковия съюз, в това число осъществяването на реформите на Базел III, програмата на банковия надзор в ЕЦБ за включване в надзора на съображения, свързани с изменението на климата, както и надзора върху услугите в областта на криптоактивите.

През 2022 г. председателят на Надзорния съвет отговори на шест писмени въпроса във връзка с банковия надзор, отправени от членове на Европейския парламент. Всички писма с отговори бяха публикувани. Те засягаха различни теми, като например въздействието на войната на Русия в Украйна върху банковия сектор, рисковете, свързани с климата и околната среда, както и лихвените проценти по ипотечните кредити.

В съответствие с Междуинституционалното споразумение ЕЦБ предостави на Европейския парламент и протоколите от заседанията на Надзорния съвет, както и резюметата от семинарите на Надзорния съвет.

Освен това, за да насърчи допълнително диалога между Европейския парламент и ЕЦБ като част от нейния твърд ангажимент по отношение на отчетността, банковият надзор в ЕЦБ отговори на коментарите и предложенията, направени от Европейския парламент в неговата Резолюция относно банковия съюз – Годишен доклад за 2021 г. В своя отговор^[71] на резолюцията ЕЦБ излезе с коментар относно общото състояние на европейската банкова система, въздействието на цифровото евро, баланса между половете във финансовите институции, свързаните с климата и околната среда рискове, лихвените проценти за притежателите на ипотечни кредити и кредитите за малките и средните предприятия, борбата с изпирането на пари, прозрачността и доизграждането на банковия съюз.

Що се отнася до взаимодействието през 2022 г. със Съвета на ЕС, на 4 април и 7 ноември председателят на Надзорния съвет взе участие в две присъствени заседания за обмен на мнения с Еврогрупата. Преди обсъжданията с Еврогрупата ЕЦБ публикува обзор на съответните си надзорни дейности^[72]. Сред основните обсъждани теми бяха общото състояние на европейската банкова система в извънредната макроикономическа и геополитическа среда през 2022 г. и надзорните приоритети.

През 2022 г. ЕЦБ си сътрудничеше също и с Европейската сметна палата (ЕСП) във връзка с одити, свързани с банковия надзор, а именно одита, извършван от ЕСП на оперативната ефективност на ЕЦБ при надзора върху управлението на необслужваните кредити от страна на банките, който се очаква да приключи през 2023 г.

Освен това Меморандумът за разбирателство, подписан от ЕЦБ и ЕСП през 2019 г., улесняваше на практика реда и условията за обмен на информация между двете институции във връзка с последващите действия след проведените от ЕСП одити на банковия надзор в ЕЦБ. ЕЦБ проследява прилагането на препоръките на ЕСП, отправени към нея, а ЕСП провежда и последващи проверки за изпълнението на предишните препоръки. Във връзка с това през 2022 г. ЕСП продължи прегледа си на действията, предприети от ЕЦБ в отговор на констатациите и препоръките, съдържащи се в първия ѝ доклад относно функционирането на единния надзорен механизъм (ЕНМ) и във втория ѝ доклад относно управлението на кризи^[73]. Резултатите от последващите действия във връзка с доклада на ЕСП за управлението на кризи бяха включени в нейния доклад относно изпълнението на бюджета на ЕС, който беше публикуван през ноември 2022 г.^[74]

5.2 Прозрачност и комуникация

Банковият надзор в ЕЦБ разчита в голяма степен на цифровите канали и платформи за своевременното разпространяване на информация по прозрачен и ефикасен начин. За по-доброто си взаимодействие с широката общественост ЕЦБ продължи да използва визуални форми на комуникация, както и разбираеми и достъпни материали. Тя използваше и различни формати, като например публикации в социалните медии, видеоклипове, подкастове и блог статии, за да обяснява надзорния процес и банковото дело на аудитории с различно образование и професионален опит.

Инструментите за комуникация спомогнаха и за разширяване на обхвата на основните послания, разпространявани чрез традиционни средства като речи и интервюта. През 2022 г. председателят и заместник-председателят на Надзорния съвет произнесоха 26 речи, а представителите на ЕЦБ в Надзорния съвет – 13. Те дадоха общо 29 интервюта в различни медии и публикуваха девет статии в блогове и тематични материали. Председателят на Надзорния съвет проведе и пресконференция за резултатите от процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) за 2021 г. Банковият надзор в ЕЦБ излъчи три подкаст епизода и публикува 23 прессъобщения, както и други материали, включително писма до членове на ЕП, указания за банките и надзорна статистика. Тримесечният „Надзорен бюлетин“ – електронно издание с над 9000 абонати – предоставяше информация и актуализации във връзка с текущи надзорни проекти и констатации.

През 2022 г. банковият надзор в ЕЦБ публикува обобщените резултати от първия стрес тест за климатичния риск и обяви една публична консултация по проект за ръководство относно процедури по придобиване на квалифицирано дялово участие. Той реагира своевременно и на кризисни ситуации, включително осигурявайки прозрачност на информацията относно решението за определяне на Sberbank Europe AG като проблемна или с вероятност да стане проблемна. Както и в предходни години, банковият надзор в ЕЦБ предостави също информация по няколко случая на приложени санкции. Освен това ЕЦБ и Единният съвет по преструктуриране бяха домакини на първата си съвместна конференция, която включваше речи и обсъждания на експертно равнище относно десетилетието на банковия съюз, оперативната устойчивост, управлението на кризи и бъдещето на банковото дело.

За насърчаване на диалога между банковия надзор в ЕЦБ и професионалистите от финансовия пазар, ангажирани с въпроси, отнасящи се до банковия сектор, ЕЦБ проведе две срещи на Групата за контакт на банковия надзор с пазара. Наред с други теми в нея бяха обсъдени и прогнозите за риска пред европейския банков сектор.

През 2022 г. ЕЦБ отговори на 1007 запитвания от обществеността по въпроси на банковия надзор, като например обща надзорна информация, жалби относно банки или предполагаеми нарушения на европейското законодателство, лицензиране, стрес теста за климатичния риск и реакцията спрямо войната между Русия и Украйна. Чрез Центъра за посетители ЕЦБ стана домакин на шест присъствени и пет виртуални лекции за банков надзор, на които взеха участие съответно 182 и 187 участници, като той посрещна 963 посетители (617 на място и 346 виртуално), които се запознаха с ключовите задачи на ЕЦБ и основите на европейския банков надзор.

5.3 Персонал на Банковия надзор в ЕЦБ

5.3.1 Наемане на нови служители

Като цяло банковият надзор в ЕЦБ първоначално обявява само вътрешно свободните позиции, с изключение на позициите на начално ниво, които се обявяват на външния пазар. През 2022 г. банковият надзор нае 24 външни кандидати за дългосрочни позиции.

Графика 23

Брой на новоназначените служители по групи персонал през 2022 г.

За позиции на начално ниво за анализатори банковият надзор в ЕЦБ често наема кандидати с натрупан по време на стаж опит. През 2022 г. бивши стажанти с първоначален опит в банковия надзор продължиха да бъдат източник на таланти за тези позиции.

През 2022 г. банковият надзор в ЕЦБ нае 131 стажанти. В този прием са включени стажантите, наети чрез два нови вида стажантски кампании. По време на първата кампания бяха наети шестима украински стажанти, които ще работят по теми от областта на банковия надзор, свързани с руската инвазия в Украйна. Във втората кампания банковият надзор в ЕЦБ нае четирима стажанти с аутизъм като част от стратегията за многообразието.

В рамките на годишната ротационна практика 45 служители се преместиха в нов съвместен надзорен екип, за да избегнат рутината в работата и да надграждат своето личностно и професионално развитие. За първи път в инициативата за по-нататъшно укрепване на сътрудничеството между хоризонталния и вертикалния надзор беше включена генерална дирекция „Хоризонтален надзор“.

5.3.2 Програми за размяна на служители

В допълнение към програмата на ЕНМ за размяна на служители (вижте раздел 5.4) към програмата „Шуман“ се присъединиха структурни звена на банковия надзор, коeто дава възможност на служители от Европейската система на централните банки и от европейския банков надзор да работят в различни институции по общи проекти. Банковият надзор в ЕЦБ предложи два проекта и подпомогна трима служители, проявяващи интерес към участие в други проекти.

5.3.3 Развитие на компетентността

През 2022 г. банковият надзор в ЕЦБ извърши оценка на организационната готовност и определи три области за развитие: рискове в областта на информационните технологии и киберрискове, климатичен риск и цифрова трансформация.

Анализът на несъответствията послужи за основа на плана на ЕНМ за развитие на компетентността през 2023 г. Планът ще включва мерки за по-ефективно откриване на таланти в съответствие с организационните нужди, за обучение и други възможности за образование и за подобряване на набирането на нови таланти. Във връзка с това 17,5 позиции са определени за включване в гъвкавия резерв на ЕНМ за 2023 г. в подкрепа на инициативи в трите области на развитие.

В края на 2022 г. стартира програма за размяна на служители между ЕЦБ и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, за да се насърчи сътрудничеството в областта на надзора над финансовите конгломерати. Очаква се от 1 февруари 2023 г. по двама служители от всяка организация да разменят позициите си.

5.3.4 Многообразие и приобщаване

Банковият надзор в ЕЦБ е разнообразен по своето естество, като включва служители от цяла Европа; 9% от персонала имат няколко гражданства, 56% са родители и 46% са жени. Банковият надзор в ЕЦБ е поел ангажимент да насърчава многообразието и приобщаването в цялостна перспектива и затова балансът между половете остава ключов стратегически приоритет. Делът на жените, заети в банковия надзор в ЕЦБ, леко варира на различните нива на йерархия. На ниво анализатори делът на жените остана непроменен на равнище от 50%. На равнище експерти той се е увеличил с 2 процентни пункта до 43%. На равнище ръководител екип делът е спаднал с 1 процентен пункт до 32%, а в ръководния състав се е увеличил с 2 процентни пункта до 34%.

5.4 Интеграция в рамките на ЕНМ

Началото на интеграционния проект на ЕНМ, който беше одобрен от Надзорния съвет на ЕЦБ през 2021 г., бе поставено през 2022 г., като той е отворен за представители на всички национални компетентни органи (НКО), националните централни банки и структурните звена на банковия надзор в ЕЦБ. Планирани бяха редица инициативи с цел по-нататъшно изграждане на обща за ЕНМ култура и кариерно развитие, създаване на възможности за по-тясно сътрудничество в рамките на надзорния цикъл, подобряване на интеграцията при планирането, по-нататъшно разработване на инструментите на ЕНМ за сътрудничество и въвеждане на общи технологии за надзор и обучение.

Постигнат е значителен напредък в улесняването на достъпа до информация и съвместните инструменти в сферата на информационните технологии, включително по-големи права на достъп до надзорните документи (с подходящи защитни мерки). Това доведе до подобряване на обмяната на опит в SSMnet – интранет платформата за всички служители в сферата на европейския банков надзор. Участници от всички национални надзорни органи и от банковия надзор в ЕЦБ продължиха да изготвят нови материали за SSMnet. Това включва споделяне на основните изводи от първото общоевропейско проучване на сътрудничеството в рамките на ЕНМ и създаване на нова информационна сфера, която да позволи на служителите да намират възможности за мобилност в рамките на европейския банков надзор. За създаването на SSMnet банковият надзор в ЕЦБ получи наградата на Инициативата за финансова стабилност за 2022 г. на списанието Central Banking.

Във връзка с мобилността на персонала в рамките на ЕНМ в допълнение към стартиралата през 2021 г. програма на ЕНМ за размяна на служители четири двойки служители от Banco de España и ЕЦБ размениха позициите си през 2022 г. Освен това бяха създадени множество възможности за служителите от надзора в националните компетентни органи да работят съвместно в експертни групи във виртуален формат по ключови надзорни теми. Въз основа на този положителен опит се разглеждат допълнителни възможности за краткосрочно сътрудничество с националните надзорни органи по подходящи проекти.

През 2022 г. бе създадена нова форма на сътрудничество между ЕЦБ и НКО – хъбът на ЕНМ по секюритизация започна да функционира на 1 април 2022 г., както бе планирано, и понастоящем той подпомага ЕЦБ при надзора ѝ върху изискванията за ограничаване на риска, прозрачност и пресекюритизация^[75].

Насърчаваше се и по-тясното сътрудничество в рамките на надзорната общност за проверки на място въз основа на текущото трансгранично сътрудничество. Освен това като пилотна схема бяха създадени два центъра на компетентност – един за бизнес модели и рентабилност, и друг – за лихвен риск в банковия портфейл, с цел да се насърчи по-тясно сътрудничество в тези области на риск.

В сферата на надзорното обучение заедно с доставчиците INSEAD и Coursera бяха въведени нови формати за проучване на цифровата трансформация и иновациите (вижте раздел 5.5). Очаква се да се създадат допълнителни възможности за обучение и обмен на знания посредством партньорството на банковия надзор в ЕЦБ с Европейския университетски институт.

За да се проправи път за по-тясно сътрудничество, процесът на надзорно планиране беше обновен и понастоящем осигурява по-тесни връзки с НКО. Обновяването предполага периодични контакти с Надзорния съвет и НКО във връзка с анализа на риска и определянето на приоритети, както и предварителни насоки относно приоритетните уязвимости при оперативното планиране и организационната подготвеност.

5.5 Цифрова стратегия на ЕНМ

Банковият сектор все повече разчита на технологии и данни, което означава, че европейският банков надзор трябва да поддържа темпото и да насърчава използването на надзорни технологии (suptech). През 2022 г. европейският банков надзор се възползва в максимална степен от започналата през 2020 г. цифрова трансформация. Въвеждането на 14 технологични инструмента отбеляза важен етап в прилагането на цифровата стратегия на ЕНМ. В края на 2022 г. над 1100 надзорници активно използваха нови технологични инструменти, които подпомагаха ежедневната им работа.

Като забележителен пример може да се посочи виртуалната лаборатория, която задълбочи сътрудничеството и обмена на цифрови данни в рамките на европейския банков надзор със своята съвременна, базирана на облак платформа и единен набор от инструменти за сътрудничество и комуникация за служителите на ЕЦБ и НКО. Виртуалната лаборатория насърчава и иновациите, като предлага среда за споделяне на кодове и модели с цел разработване на проекти в областта на теорията за обработка на данни и изкуствения интелект (ИИ). По подобен начин Athena – платформата за текстов анализ на неструктурирани данни, предостави нови възможности, като например тематично моделиране, анализ на нагласите, автоматичен превод, текстово резюмиране и механизми за анализ на данни. Това позволи на надзорниците незабавно да обработват и анализират голямото количество документи, които използват в работата си. В допълнение Agora предоставя единен източник за всички надзорни данни, използвани в европейския банков надзор, а Navi – платформата за самостоятелна работа с мрежов анализ и усъвършенствана визуализация, генерира важна информация от свързани данни, като например структурите на собственост на значимите институции. Тези инструменти обслужват потребностите на надзорниците от европейския банков надзор и насърчават интеграцията.

Цифровата трансформация включва и инициативи в областта на общата култура и за повишаване на уменията на служителите, за да се даде възможност на надзорниците да отговорят на текущите и бъдещите потребности в областта на цифровите технологии. През 2022 г. в партньорство с водещи академични институции над 1000 надзорници от НКО и ЕЦБ са се записали за обучение в инициативи, като например програмата на ЕНМ за обучение в областта на изкуствения интелект и обработката на данни. Различните смесени формати, включително присъствени сесии и модули за електронно обучение, осигуряваха най-съвременен облик на обучението.

Тези усилия в областта на цифровите технологии бяха широко признати отвън – за втора поредна година ЕЦБ спечели наградата FinTech RegTech Global Award на списанието Central Banking, както и Cloud Innovation Award за виртуалната лаборатория.

През 2022 г. европейският банков надзор предприе и амбициозна инициатива, наречена Project Olympus. Целта е да се изградят основите на обща и интегрирана ИТ среда за ЕЦБ и националните надзорни органи. Като част от инициативата експертите определиха конкретни стъпки за действие за осигуряване на общи и свързани инструменти, безпрепятствен достъп и навигация в системите, общи ИТ стандарти и базиран на данни надзор.

И накрая, европейският банков надзор изгражда специална технологична функция за устойчиво състояние, за да отговори на нарастващата нужда от базиран на технологиите и данните надзор. Основната цел е да се осигурят висококачествени резултати, непрекъснато обновяване и ефективно въвеждане и развиване на надзорните технологии в рамките на европейския банков надзор.

5.6 Вземане на решения

5.6.1 Заседания и решения на Надзорния съвет и Ръководния комитет

През 2022 г. Надзорният съвет на ЕЦБ проведе 23 заседания. След разхлабването на ограниченията, свързани с пандемията, две от заседанията се състояха във Франкфурт на Майн и едно – в Атина. Останалите бяха проведени чрез видеоконферентна връзка. Освен това Надзорният съвет организира пет семинара за обмен на предварителни мнения по значими за надзора теми. По покана на Deutsche Bundesbank през октомври 2022 г. Надзорният съвет проведе и стратегическа среща в Берлин, на която членовете се срещнаха с местната общност за финансови технологии и обмениха мнения относно бъдещите стъпки за интеграция в рамките на ЕНМ и възможните начини за повишаване на ефективността на надзора.

През 2022 г. Ръководният комитет^[76] на Надзорния съвет проведе седем заседания, като всички бяха осъществени чрез видеоконферентна връзка.

Ръководният комитет проведе 12 допълнителни заседания с акцент върху цифровизацията, опростяването на процесите в ЕНМ и интеграцията в рамките на ЕНМ. Всички заседания бяха осъществени чрез видеоконферентна връзка, като в тях можеха да участват всички членове на Надзорния съвет, които проявиха интерес.

Надзорен съвет

През 2022 г. ЕЦБ прие 2582 надзорни решения^[77] по отношение на конкретни поднадзорни лица (Диаграма 2). От тях 1360 решения бяха приети от ръководители на работни звена в ЕЦБ в съответствие с общата рамка за делегиране на правомощия за вземане на решения за правни инструменти, свързани с надзорните задачи. Управителният съвет прие 1222 решения съгласно процедурата при липса на възражения въз основа на проект за предложение на Надзорния съвет. Тези решения включват 213 операции^[78] (например създаването на клонове), които ЕЦБ имплицитно е одобрила, като не е възразила в законоустановените срокове.

В голямата си част надзорните решения бяха свързани с процедури по оценки за надеждност и пригодност (44,9%), ПНПО (8,7%), национални правомощия (9,7%), вътрешни модели (8,5%), собствен капитал (7,7%) и извънредно отчитане (4,7%).

В допълнение към окончателните проекти на решения за конкретни банки, внесени в Управителния съвет за приемане, Надзорният съвет взе решение по няколко хоризонтални въпроса. Тези решения бяха свързани най-вече с надзорни мерки за противодействие на последиците от влошаващата се геополитическа ситуация в началото на годината, с подготовката и прилагането на стрес теста за климатичен риск, опростяването на оценките на плановете за възстановяване и преразглеждането на методологията за преглед на качеството на активите. Някои от решенията бяха изготвени от временни структури, упълномощени от Надзорния съвет. Те включваха представители на ЕЦБ и НКО и извършиха подготвителна работа по теми като промени в методологията на ПНПО за пазарния риск, кредитния риск и насоките по Стълб II.

Освен това някои решения на Надзорния съвет доведоха до публични ръководства, доклади и прегледи, като например преработеното Ръководство на ЕЦБ относно правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза, Ръководството за уведомяване относно секюритизационни сделки и доклада на ЕЦБ за напредъка на банките към прозрачно оповестяване на техния рисков профил, свързан с климата и околната среда.

Надзорният съвет прие по-голямата част от решенията си с писмена процедура^[79].

През 2022 г. 32 от 113-те банкови групи, намиращи се под прекия надзор в ЕЦБ, поискаха да получават официалните решения на ЕЦБ на официален език на ЕС, различен от английски (както през 2021 г.).

Диаграма 2

Решения на Надзорния съвет през 2022 г.

5.6.2 Дейност на Административния съвет за преглед

Административният съвет за преглед е орган на ЕЦБ с членове, които са индивидуално и колективно независими от ЕЦБ и имат за задача при допустимост на искането за преглед да извършват преглед на решения по надзорни въпроси, приети от Управителния съвет.

През 2022 г. Административният съвет за преглед получи три искания за административен преглед на надзорни решения на ЕЦБ (Таблица 7). Едно от тези искания беше оттеглено от заявителя, след като ЕЦБ изясни въпроса с него извън процедурите на Административния съвет за преглед. Във втория случай Административният съвет за преглед установи, че искането е недопустимо, тъй като известието за преглед е непълно и не отговаря на формалните изисквания, посочени в Регламента за ЕНМ и Решението за Административния съвет за преглед.

В третия случай Административният съвет за преглед прие становище, в което предлага Надзорният съвет да измени обжалваното решение, по-специално, за да отрази в по-голяма степен принципа на пропорционалност. В този случай Административният съвет за преглед проведе изслушване в ЕЦБ като част от проучвателната фаза, което даде допълнителна възможност на заявителя и на ЕЦБ да представят коментари по обжалваното решение.

През декември 2022 г. Административният съвет за преглед публикува документ за осемгодишния си опит в прегледа на надзорни решения на ЕЦБ. В документа се определя процедурата за преглед на Административния съвет и са представени процедури и въпроси по същество, анализирани от него, както и критериите, на които той основава своите становища.

През 2022 г. председател на Административния съвет за преглед беше Кончета Бреша Мора. Другите му членове бяха Пенти Хакарайнен (от 1 февруари 2022 г. и заместник-председател), Ф. Хавиер Аристеги Янес, Андре Камилери и Рене Смитс. Заместници бяха Кристиане Кампил и Дамир Одак. Пенти Хакарайнен бе определен за председател, считано от 1 януари 2023 г. Информация за настоящия състав на Административния съвет за преглед е налична на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ.

Таблица 7

Брой прегледи, извършени от Административния съвет за преглед

5.6.3 Преразгледани ресорни сфери на представителите на ЕЦБ в Надзорния съвет

Съгласно Регламента за ЕНМ и Решение 2014/4 на ЕЦБ^[80] Управителният съвет назначава четирима представители на ЕЦБ в Надзорния съвет, като нито един от тях не изпълнява задължения, пряко свързани с паричната функция на ЕЦБ, или дейности в полза на НКО.

Настоящите представители на ЕЦБ в Надзорния съвет са Шерщин аф Йокник, Едуар Фернандез-Боло, Елизабет Маккол и Аннели Туоминен. В ежедневната си работа представителите подпомагат председателя и заместник-председателя на Надзорния съвет и представляват банковия надзор в ЕЦБ във вътрешен и външен план.

След назначаването на Аннели Туоминен на 15 юни 2022 г. ресорните сфери на представителите на ЕЦБ в Надзорния съвет бяха преразгледани и разпределени, както е показано в Таблица 8.

Таблица 8

Ресорни области на представителите на ЕЦБ в Надзорния съвет

5.7 Прилагане на Кодекса за поведение

В съответствие с член 19, параграф 3 от Регламента за ЕНМ ЕЦБ създаде етична рамка за високопоставени длъжностни лица, ръководен и редови персонал на ЕЦБ. Тя се състои от единния Кодекс за поведение на високопоставени длъжностни лица в ЕЦБ, специална глава в Правилата за персонала на ЕЦБ и Насоките за определяне на принципите на етичната рамка на единния надзорен механизъм. Прилагането и по-нататъшното разработване на рамката се подпомагат от Комитета по етика на ЕЦБ, Службата за съответствие и управление и Комитета по етични въпроси и съответствие.

По предложение на независимия Комитет по етика на ЕЦБ през ноември 2022 г. Управителният съвет прие усъвършенстван Кодекс за поведение за високопоставени длъжностни лица в ЕЦБ, въвеждащ допълнителни ограничения за частните финансови сделки и задължения за повишена прозрачност^[81]. От 1 януари 2023 г. високопоставените длъжностни лица имат право да купуват само широко диверсифицирани инструменти със средносрочен и дългосрочен инвестиционен хоризонт и трябва да представят списъци на частните си финансови сделки, извършени през предходната календарна година.

В съответствие с мандата си Комитетът по етика извърши годишната си оценка на Декларациите за интереси на членовете на Надзорния съвет преди публикуването им на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ. Той също така отговори на искания за консултации, подадени от високопоставени служители в банковия надзор в ЕЦБ, и във връзка с това изготви 15 становища, повечето от които се отнасяха до дейности след прекратяване на трудовите правоотношения. В съответствие с политиката си на прозрачност ЕЦБ продължи да публикува становищата на Комитета по етика относно случаи на конфликт на интереси и доходоносна трудова дейност след изтичане на мандата, а от февруари 2022 г. – относно предвидените частни дейности.^[82]

През 2022 г. Службата за съответствие и управление въведе Чатбот по етични въпроси, за да реагира бързо на служители с ясно формулирани етични въпроси. Благодарение на тази автоматизация броят на запитванията, за които се изисква участие на служители на Службата за съответствие и управление, е намалял с почти 20% – от около 2050 през 2021 г. на 1690 през 2022 г. Приблизително 42% от исканията за консултация бяха подадени от служители на банковия надзор в ЕЦБ.

Графика 24

Преглед на запитванията от служители в банковия надзор в ЕЦБ, получени през 2022 г.

Службата за съответствие и управление продължи да предоставя на персонала специализирани курсове за обучение и програми за електронно обучение и организира също така информационни кампании относно етичната рамка, като например Седмица на осведоменост по етичните въпроси и Дни на отворените врати по етични въпроси за новопостъпили служители. Кампанията за повишаване на осведомеността през 2022 г. е съсредоточена, наред с други теми, върху ограниченията на ЕЦБ след прекратяване на трудовите правоотношения и правилата при договаряне на бъдеща трудова дейност^[83]. С цел да се избегнат действителни или предполагаеми ситуации на незабавно преминаване от публичния към частния сектор Службата за съответствие и управление направи оценка на възможните конфликти на интереси, произтичащи от разглеждането от страна на членове на персонала на предложения за работа от частния сектор, и предостави консултации относно приложимите правила и мерките за редуциране на риска.

От напусналите през 2022 г. служители в банковия надзор при три случая беше въведена временна забрана за започване на друга трудова дейност съгласно разпоредбите на етичната рамка. В девет случая бяха наложени допълнителни защитни мерки, като например преразпределяне на задачи, прехвърляне на служители на други длъжности и/или ограничаване на правата на достъп, за да се избегне ситуация на непосредствено преминаване от публичния към частния сектор. Така на практика беше вграден периодът на изчакване.

Службата за съответствие и управление организира свои редовни проверки за спазване на правилата за частните финансови сделки на членове на персонала и високопоставени длъжностни лица в ЕЦБ. Както и през предходните години бяха установени само малък брой случаи на неспазване, като близо половината от тях бяха свързани със служители на банковия надзор в ЕЦБ. Никой от тези случаи не включваше умишлено нарушение или друго сериозно несъответствие с етичната рамка.

В отговор на нарастващото значение на етиката и съответствието Конференцията по етика и съответствие беше трансформирана в Комитет по етика и съответствие. След приемането през 2021 г. на усъвършенстваната етична рамка на единния надзорен механизъм Комитетът по етика и съответствие насърчи хармонизирано и последователно прилагане на новите правила от НКО на държавите, участващи в ЕНМ. За тази цел Комитетът по етика и съответствие подкрепи текущото изпълнение, като участва в редовен обмен на мнения и предоставя консултации и информация относно най-добрите практики.

5.8 Прилагане на принципа на разделение между задачите, свързани с паричната политика, и надзорните задачи

През 2022 г. принципът на разделянето на задачите по паричната политика и надзорните задачи се прилагаше главно по отношение на обмена на информация между различните области на политиката.

В съответствие с Решение ЕЦБ/2014/39 относно прилагането на разделение между функцията, свързана с паричната политика, и надзорната функция на ЕЦБ^[84] този обмен на информация е подчинен на изискването за „необходимост да се знае“: всяко звено трябва да докаже, че изискваната информация му е необходима, за да постигне целите си по отношение на политиката. В повечето случаи достъпът до поверителна информация се даваше пряко от звеното – собственик на информацията в ЕЦБ. Това бе в съответствие с Решение ЕЦБ/2014/39, което позволява достъпът до информация, свързана с анонимизирани данни, или до информация, която не е чувствителна от гледна точка на паричната политика, да се предоставя пряко от съответните звена. Не се наложи намесата на Изпълнителния съвет за разрешаване на евентуални конфликти на интереси.

В съответствие с Решение ЕЦБ/2014/39 намесата на Изпълнителния съвет все пак беше необходима в няколко случая за разрешаване на обмена на неанонимизирани данни, свързани с отделни банки или с оценки, чувствителни от гледна точка на паричната политика. Достъп до данните бе разрешен въз основа на принципа „необходимост да се знае“ след оценка на основанията и за ограничен период от време, така че да се осигури по всяко време изпълнението на изискването „необходимост да се знае“.

По отношение на данните, свързани с въздействието на руската инвазия в Украйна върху банковия сектор, през февруари 2022 г. Изпълнителният съвет задейства извънредната разпоредба на член 8 от Решение ЕЦБ/2014/39. С това отпадна необходимостта Изпълнителният съвет да одобрява отделно споделянето на свързана информация, при стриктно спазване на изискването „необходимост да се знае“. Това изключение беше приложено през 2021 г. в няколко случая на обмен на банкова информация, събрана в условията на пандемията от COVID-19. Както е описано по-горе, достъп до данните беше предоставен въз основа на принципа „необходимост да се знае“ след оценка на бизнес основанията и за ограничен период от време, за да се гарантира, че изискването „необходимост да се знае“ е изпълнено по всяко време.

Разделението на равнище органи за вземане на решения не породи проблеми и не се наложи намеса от страна на Групата за посредничество.

5.9 Рамка за отчитане на данни

5.9.1 Развитие на рамката за отчитане на данни

Централизираната платформа на ЕЦБ за подаване на данни (CASPER) дава възможност на външни организации безопасно да предоставят структурирани данни на ЕЦБ чрез Идентификационния портал на ЕЦБ за централно установяване на самоличност. Данните се валидират автоматично и резултатите могат да бъдат обсъдени със съответните екипи на ЕЦБ, които използват платформата. През 2022 г. CASPER е имала 3100 вътрешни и външни потребители, като по този начин достигна важен етап от практическото си изпитване. ЕЦБ ще продължи да използва CASPER за еднократно събиране на изискани от банките надзорни данни, замествайки по-неефективни процеси като размяна на електронни писма или споделени папки.

През 2022 г. ЕЦБ и НКО постигнаха значителен напредък в прилагането на мерки за по-нататъшно хармонизиране на общите практики за събиране на надзорни данни, като използваха „секвенциален подход“.^[85] Тези изисквания имат за цел да създадат минимален набор от общи стандарти за хармонизиране на подходите, възприети в целия европейски банков надзор за събиране, валидиране и разпространение на надзорни данни, и за създаване на условия на равнопоставеност за поднадзорните институции.

Целта на общата за ЕНМ база данни^[86] е да се определят начини за намаляване на бремето на отчетността за банките чрез премахване на дублирани искания за данни от надзорните органи. Базата данни беше редовно обновявана през 2022 г. и използвана в тематичните прегледи на оптимизирането на изискванията за отчетност, както и преди да бъдат отправени нови хоризонтални искания към значимите институции.

През 2022 г. ЕЦБ разшири съдържанието на своята тримесечна надзорна банкова статистика, публикувана в раздела за надзорни данни на уебсайта на банковия надзор, като от април 2022 г. се публикуват нови показатели за кредитите и авансите, подлежащи на преглед за обезценка (етапи). Освен това от второто тримесечие на 2022 г. ЕЦБ започна да публикува съотношението на нетно стабилно финансиране и съотношението на необслужваните кредити, без паричните салда при централни банки и други депозити на виждане. Видимостта на статистиката беше значително повишена с добавянето на визуален банер на началната страница на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ, предоставящ накратко информация за основните показатели. За първи път ЕЦБ публикува и информация за отделни субекти по Стълб III по избрани образци за оповестяване на кредитния риск от контрагента. ЕЦБ извърши сверяване между подбрани оповестявания по Стълб III и регулаторното отчитане, което доведе до съществено подобряване на съответствието на данните.

5.9.2 Управление на информацията

Системата на ЕНМ за управление на информацията (IMAS) представлява интегриран набор от основни ИТ системи. Тя се използва ежедневно от европейските банкови надзорни органи и институциите под техен надзор. Наборът включва свързани с процеса приложения за надзорните органи, чрез които да изпълняват ежедневните си задачи (IMAS), услуга за отчитане и анализ с цел извличане и работа с надзорната отчетност (IDRA), и интернет приложение, чрез което поднадзорните банки се свързват по цифров път с надзорните органи, като подават заявления и уведомления чрез онлайн формуляри (портал на IMAS). IMAS включва новоразработени инструменти на надзорните технологии (suptech) по целесъобразност и необходимост.

През 2022 г. IMAS продължи да се развива в съответствие с промените във финансовата система и нейната регулаторна рамка и с промените в методологията и стратегията на ЕНМ. Новите тенденции през 2022 г. засягат основните надзорни процеси и включват: i) нови процедури, добавени в IMAS, за да отразят актуализираната методология за ПНПО за 2022 г.; ii) подобрения при отчетните резултати, получавани от органите за вземане на решения на ЕНМ; iii) нов модул за оценка на значимостта и регистър на институциите; iv) преработка на модула за проследяване и наблюдение на надзорните констатации и свързаните с тях надзорни мерки; и v) прилагане на специални елементи, свързани с оценките за надеждност и пригодност. Успоредно с това бяха извършени значителни технически промени в основната инфраструктура на IMAS, за да може да се интегрира с други системи на ЕЦБ, като например suptech приложенията.

През 2022 г. порталът на IMAS беше допълнен с нови надзорни процеси, по-специално подаването на заявления за нови лицензи на кредитни институции и инвестиционни посредници, одобрения и освобождавания на финансови холдинги при значими поднадзорни групи и доброволно отнемане на лиценз, както и уведомления за несъществени промени в моделите и уведомления за споразумения за възлагане на дейности на външни изпълнители. Допълнителните промени в процедурите, които вече се обработват чрез портала на IMAS, включват единен формуляр за подаване на заявления за оценка за надеждност и пригодност и подобрен формуляр за заявления за паспорт в съответствие с актуализираните насоки на Европейския банков орган.

6 Отчитане на използването на бюджета

6.1 Разходи за 2022 г.

Съгласно Регламента за ЕНМ от ЕЦБ се изисква да заделя достатъчно ресурси, за да изпълнява ефективно надзорните си задачи. Тези ресурси се финансират посредством надзорни такси, които се поемат от лицата, подлежащи на пряк и непряк надзор от страна на ЕЦБ.

Разходите за изпълнението на надзорни задачи се посочват като отделно разпознаваеми в бюджета на ЕЦБ. Те се състоят от преки разходи за банковия надзор в ЕЦБ. Надзорната функция разчита също на общи услуги, предоставяни от съществуващи спомагателни структурни звена в ЕЦБ.^[87]

Управителният съвет изпълнява функциите на бюджетен орган на ЕЦБ. Той приема годишния бюджет на ЕЦБ по предложение на Изпълнителния съвет, като се консултира с председателя и заместник-председателя на Надзорния съвет по въпросите, свързани с банковия надзор. Управителният съвет получава съдействие от Бюджетния комитет, който се състои от представители на всички национални централни банки от Евросистемата и на ЕЦБ. Бюджетният комитет подпомага Управителния съвет, като му предоставя оценки на докладите на ЕЦБ относно бюджетното планиране и наблюдение.

През 2022 г. действителните годишни разходи за надзорните задачи на ЕЦБ възлизат на 593,8 млн. евро, или с 4,9% по-малко от прогнозната стойност от 624,1 млн. евро, обявена през март 2022 г.

През 2022 г. разходите за надзорни задачи са нараснали с 2,8% спрямо 2021 г., когато бяха 577,5 млн. евро. Това се дължи на продължаващото постепенно възстановяване на дейността на банковия надзор до по-нормални нива, по-конкретно при прекия надзор над значимите институции, където броят на проверките на място се е върнал на равнището си от преди пандемията (вижте раздел 1.3.2). Нарастването на хоризонталните задачи и специализираните услуги може да се дължи на текущите промени и усъвършенстването на ИТ системите, предназначени специално за банковия надзор. Повече информация за тези дейности се съдържа в раздел 5.9.

Таблица 9

Разходи за изпълнение на надзорните задачи на ЕЦБ по функции (2020–2022 г.)

(млн. евро)

Класификациите, представени в Taблица 9, се използват за определяне на разделянето на годишните разходи за възстановяване посредством годишни надзорни такси, начислявани на поднадзорните лица, на базата на надзорния им статут като значими или по-малко значими институции. Според определената в член 8 от Регламента^[88] методология за разделянето на годишните надзорни такси разходите, свързани с хоризонталните задачи и специализираните услуги, се разпределят пропорционално въз основа на всички разходи за надзора върху значимите институции и съответно на разходите за наблюдение на надзора върху по-малко значимите институции. За всяка група посочените разходи включват дял от общите услуги, осигурявани от спомагателните структурни звена в ЕЦБ.

В Таблица 10 е представена по-детайлна информация за разходите на базата на извършените дейности, и по-специално:

• дистанционен надзор и наблюдение, включително разходите за участието на ЕЦБ в съвместните надзорни екипи и дейностите за наблюдение на по-малко значимите банки или банкови групи;
• участието на ЕЦБ в проверките на място, включително в презгранични мисии;
• функции, свързани с политиката, консултативни и регулаторни функции, включително оценки за значимост, лицензиране, взаимодействие с други агенции, методология и планиране, осигуряване на качеството на надзора, процедури за привеждане в изпълнение и налагане на санкции;
• управление на кризи;
• макропруденциални задачи, включително свързани със стрес тестове и надзорни политики;
• надзорна статистика, свързана с рамката за отчитане на данни;
• вземане на решения от Надзорния съвет, неговия секретариат и правните услуги.

Таблица 10

Разходи за надзорните задачи на ЕЦБ

(млн. евро)

Разходите за проверки на място се увеличиха с близо 60% през 2022 г., което отразява възстановяването на по-нормалната дейност при проверките на място след карантината, като броят на проверките на място се върна до нивата от преди пандемията. Продължаващото усъвършенстване на предназначените специално за банковия надзор ИТ системи доведе до увеличаване на разходите за свързаните с политиката, консултативните и регулаторните функции. В тези функции се отразява и преразпределението през 2022 г. на свързаните с надзорните технологии разходи (suptech проекти), направени от Надзорния съвет, секретариата и звеното за надзорно право. Увеличените разходи в рамките на пруденциалния надзор бяха отчасти компенсирани от по-ниските разходи за макропруденциални задачи, тъй като стрес тестът, провеждан на всеки две години от Европейския банков орган, не беше осъществен през 2022 г.

За да допълни своите вътрешни ресурси, ЕЦБ използва услугите на външни консултанти с цел да осигури специализирани експертни познания или интегрирани консултации под квалифицирано вътрешно ръководство за преодоляване на временен недостиг на ресурси. През 2022 г. ЕЦБ изразходва за консултантски услуги по основни надзорни задачи 40,8 млн. евро – с 2,0 млн. евро повече спрямо 2021 г. От тях за развитие на ИТ системи са изразходвани 13,2 млн. евро, за цялостни оценки – 7,0 млн. евро, а за изпълнение на надзорни задачи на място, включително презгранични мисии – 20,0 млн. евро. Повече информация за тези дейности е представена в глава 1. Освен това разходи за консултантски услуги в размер на 10,4 млн. евро бяха пряко отнесени към банковия надзор. Тези разходи са направени от структурни звена, които подпомагат дейността на банковия надзор, и са свързани предимно с функционирането и усъвършенстването на поддръжката на ИТ системите.

През 2022 г. беше отбелязано значително увеличение на разходите за служебни пътувания, свързани с надзорната дейност по отношение на значими и по-малко значими институции, като разходите възлизат на 6,8 млн. евро, или с 0,3 млн. евро повече спрямо 2021 г. Това отразява възстановяването на надзорната дейност на място до по-нормално равнище.

Делението на разходите на пряко присъщи за банковия надзор в ЕЦБ и на разходи за общи услуги беше като цяло сходно с това от предходната година (Графика 25).

Графика 25

Разходи за надзорните задачи на ЕЦБ по категории

(млн. евро)

Пряко присъщите разходи включват разходи за основен надзорен персонал, за надзорни инициативи (включително разходи, свързани с цялостните оценки), други оперативни разходи (като служебни пътувания и обучение), специализирани ИТ технологии като системата на ЕНМ за управление на информацията (IMAS) и платформата за отчитане на данни за целите на стрес тестове (STAR) и свързаните с тях проекти, както и надзорни технологии.

Категорията „общи услуги“ обхваща услуги, които се използват както от централнобанковата функция, така и от функцията по банков надзор, групирани по следния начин: сграден фонд и съоръжения, човешки ресурси, общи ИТ, правни, одиторски и административни услуги, комуникации и превод и други услуги. Разходите за тези общи услуги се поделят между отделните функции чрез механизъм за разпределяне на разходите, който използва секторни стандартни показатели, като работни места на пълен работен ден, офиси и обем на заявките за превод. Тъй като ЕЦБ е поела ангажимент да работи усилено за подобряване на ефективността, тя редовно усъвършенства показателите за разпределение на разходите.

През 2022 г. действителните разходи бяха общо 593,8 млн. евро. Пряко присъщите разходи възлизат на 351,4 млн. евро, а общите услуги – на 242,4 млн. евро, съответно 59,2% и 40,8% от действително направените разходи (които като цяло са сходни с тези през 2021 г., когато бяха съответно 58,5% и 41,5%).

През 2022 г. амортизацията на IMAS и STAR допринесе за увеличаване на пряко присъщите разходи за информационни технологии и свързаните с тях проекти в размер на 22,9 млн. евро. Разходите, които са пряко присъщи за надзорни технологии, възлизат на 20,8 млн. евро. Увеличението на другите оперативни разходи отразява разходите, свързани с постепенното възстановяване на дейността на надзора на място до по-нормални равнища.

През 2022 г. разходите за общи услуги отбелязаха слабо нарастване с 2,8 млн. евро спрямо 2021 г. Увеличение се наблюдава при повечето категории разходи, което отново се дължи главно на възстановяването на дейността до по-нормални равнища.

6.2 Прогноза за таксите за банковия надзор през 2023 г.

Като се има предвид предходното и очакваното използване на планираните разходи, ЕЦБ продължава да прилага консервативния си подход в оценката на разходите за 2023 г., в резултат на което надзорната такса за 2023 г. се предвижда да е в размер на 649,0 млн. евро. Бюджетният таван за надзорни задачи на ЕЦБ за 2023 г. е в размер на 705,6 млн. евро. В оценката се отчита очакваното по-нататъшно възстановяване на дейността до по-нормалното ѝ равнище, въвеждането на нови ИТ услуги, свързани с продължаващите инвестиции по проекти за разработка на надзорни технологии, както и интернализирането на разходите за консултации, свързани с проверки на място и проучвания на вътрешни модели, което се компенсира с по-ниски разходи за консултантски услуги.

В съответствие с ангажимента си за постигане на стабилност на разходите на цялата организация към 2023 г. ЕЦБ предвижда стабилизиране и на планираните разходи по текущите си задачи. Тя обаче ще запази гъвкавост в реакцията си спрямо неочаквани външни фактори. Въведени са мерки, които да гарантират, че ЕЦБ ще запази целта за стабилизация непроменена, като се отчете и влиянието на инфлацията.

Таблица 11

Прогнозни разходи за банковия надзор в ЕЦБ за 2023 г. по функции

(млн. евро)

Годишната надзорна такса за 2023 г., която ще бъде начислена през 2024 г., ще стане известна едва в края на периода на таксуване и ще включва действителните разходи за цялата 2023 г., коригирани със суми, възстановени на или събрани от отделните банки за предишни периоди на таксуване, лихви за просрочено плащане и несъбираеми такси. Делът от общата сума, който ще се начисли за всяка категория за 2023 г., се оценява на 95,3% за значимите институции и 4,7% за по-малко значимите.

Таблица 12

Прогнозни разходи за надзорните задачи на ЕЦБ за 2023 г.

(млн. евро)

6.3 Рамка за таксите за 2022 г.

Заедно с Регламента за ЕНМ Регламентът относно таксите осигурява правната рамка, съгласно която ЕЦБ начислява годишна надзорна такса за разноските, свързани с изпълнението на надзорните ѝ задачи. Регламентът относно таксите и свързаното с него Решение^[89] установяват методологията за: i) определяне на пълния размер на годишната надзорна такса; ii) изчисляване на сумата, която трябва да плати всяка поднадзорна институция; и iii) събиране на годишната надзорна такса.

6.3.1 Обща сума, която ще бъде начислена за периода на таксуване 2022 г.

Годишната надзорна такса, която ще бъде начислена за периода на таксуване 2022 г., е в размер на 593,7 млн. евро. Тя се състои почти изцяло от действителните годишни разходи за 2022 г., възлизащи на 593,8 млн. евро с корекции от 37 690 евро за (нетно) възстановяване на суми на отделни банки за предходни периоди на таксуване и 133 955 евро за получени лихви по просрочени плащания. Така общата корекция възлиза на 96 265 евро.

Годишната надзорна такса може да бъде коригирана и с отписани суми, които са несъбираеми. През 2022 г. подобна корекция не беше необходима.

Сумата за възстановяване посредством годишни надзорни такси се разделя на две части. Това деление е свързано със статута на поднадзорните лица като значими или по-малко значими, което отразява различните степени на надзорен контрол, на който те подлежат от страна на ЕЦБ. Разходите се разпределят по категории институции въз основа на методология, която позволява текущи подобрения и навременни корекции, като се гарантира, че с времето разпределението непрекъснато ще се усъвършенства.

През 2022 г. общата сума, която ще бъде начислена на значимите институции, е 566,7 млн. евро; за по-малко значимите институции тя е 27,0 млн. евро, или съответно 95,5% и 4,5% от общите разходи за банков надзор.

Таблица 13

Общо приходи от задачи, свързани с банковия надзор

(млн. евро)

6.3.2 Индивидуални надзорни такси

На равнище банка таксите се изчисляват в зависимост от значимостта на банката и рисковия ѝ профил, като се използват фактори за годишната такса за поднадзорните банки. За повечето банки референтната дата за данните е 31 декември на предходната година. За банки, които отскоро са обект на надзор на най-високото равнище на консолидация през периода на таксуване, ЕЦБ взема предвид общите активи и общата рискова експозиция, отчетени от банката към референтната дата, която е най-близо до 31 декември. След това тя използва тези данни, за да изчисли променлив компонент на таксата за всички месеци, за които задълженото лице дължи надзорна такса.^[90] Надзорната такса, изчислена за всяка банка, впоследствие се събира посредством годишни плащания.

Диаграма 3

Променливият компонент на таксата се определя от значимостта на банката и рисковия ѝ профил

Надзорната такса се определя на най-високото равнище на консолидация в държавите членки, участващи в единния надзорен механизъм. Тя съдържа променлив компонент на таксата и неин минимален компонент. Последният се прилага в еднаква степен за всички банки и се базира на 10% от цялата сума за възстановяване. За най-малките значими банки с общи активи до 10 млрд. евро и за неголемите по-малко значими банки с общи активи до 1 млрд. евро минималният компонент на таксата е намален наполовина.

Съгласно член 7 от Регламента относно таксите следните промени в състоянието на отделна банка изискват изменение на съответната надзорна такса: i) промяна в статута на поднадзорното лице, т.е. лицето е прекласифицирано от значимо в по-малко значимо, или обратното; ii) лицензиране на ново поднадзорно лице; или iii) отнемане на съществуващ лиценз. Преминаването към фактуриране след изтичането на периода на таксуване означава, че преобладаващата част от промените, свързани с член 7, които са настъпили в рамките на годината, се включват при изчисляването на стандартната такса. В резултат на това новите решения на ЕЦБ относно надзорните такси възлизаха на едва 37 690 евро през 2022 г. и са включени в годишните надзорни такси, които ще бъдат фактурирани за периода на таксуване 2022 г.

Повече информация относно надзорните такси е налична на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ. Тези страници се актуализират редовно с полезна и практична информация и се публикуват на всички официални езици на ЕС.

6.4 Други приходи от задачи, свързани с банковия надзор

ЕЦБ има право да налага административни санкции на поднадзорните лица за неизпълнение на задълженията им съгласно приложимото банково право на ЕС относно пруденциалните изисквания (включително надзорните решения на ЕЦБ). Свързаните с това приходи не се вземат предвид при изчисляването на годишните надзорни такси, както и сумите за възстановяване по такива санкции, в случай че предишни решения за налагане на санкции са изменени или отменени. Съответните суми се отчитат в отчета за приходите и разходите на ЕЦБ. През 2022 г. приходите от наложени на поднадзорни лица санкции бяха в размер на 12,2 млн. евро.

7 Правни актове, приети от ЕЦБ

Правните актове, приети от ЕЦБ, включват регламенти, решения, насоки, препоръки и указания към НКО (изброени в член 9, параграф 1, трета алинея от Регламента за ЕНМ и член 22 от Рамковия регламент за ЕНМ). В настоящия раздел са посочени правните актове, засягащи банковия надзор, които са приети от ЕЦБ през 2022 г. и публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и на уебсайта EUR-Lex. Обхванати са правните инструменти, приети съгласно член 4, параграф 3 от Регламента за ЕНМ, и други релевантни правни инструменти.

7.1 Регламенти на ЕЦБ

ЕЦБ/2022/14
Регламент (ЕС) 2022/504 на Европейската централна банка от 25 март 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) 2016/445 относно упражняването на правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза (ЕЦБ/2016/4) (ЕЦБ/2022/14) (ОВ L 102, 30.3.2022 г., стр. 11)

7.2 Правни актове на ЕЦБ, различни от регламенти

ЕЦБ/2022/2
Решение (ЕС) 2022/134 на Европейската централна банка от 19 януари 2022 година за определяне на общите правила за предоставянето на надзорна информация от Европейската централна банка на някои органи с цел изпълнение на задачите, възложени ѝ с Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (ЕЦБ/2022/2) (ОВ L 20, 31.1.2022 г., стр. 275).

ЕЦБ/2022/6
Решение (ЕС) 2022/368 от 18 февруари 2022 година за изменение на Решение (ЕС) 2015/2218 относно процедурата за изключване на членовете на персонала от презумпцията за съществено въздействие върху рисковия профил на поднадзорната кредитна институция (ЕЦБ/2022/6) (OВ L 69, 4.3.2022 г., стр. 117)

ЕЦБ/2022/7
Решение (ЕС) 2022/514 на Европейската централна банка от 1 март 2022 година относно общата сума на годишните надзорни такси за 2021 година (ЕЦБ/2022/7) (ОВ L 103, 31.3.2021 г., стр. 14)

ЕЦБ/2022/12
Насоки (ЕС) 2022/508 на Европейската централна банка от 25 март 2022 година за изменение на Насоки (ЕС) 2017/697 на Европейската централна банка относно упражняването на правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза, от националните компетентни органи по отношение на по-малко значимите институции (ЕЦБ/2017/9) (ЕЦБ/2022/12) (ОВ L 102, 30.3.2022 г., стр. 34)

ЕЦБ/2022/13
Препоръка на Европейската централна банка от 25 март 2022 година за изменение на Препоръка ЕЦБ/2017/10 относно общите спецификации за упражняването на някои права на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза, от националните компетентни органи по отношение на по-малко значимите институции (ЕЦБ/2022/13) (ОВ C 142, 30.3.2022 г., стр. 1)

ЕЦБ/2022/33
Решение (ЕС) 2022/1981 на Европейската централна банка от 10 октомври 2022 година относно използването на услугите на Европейската система на централните банки от компетентните органи (ЕЦБ/2022/33) (ОВ L 272, 20.10.2022 г., стр. 22)

ЕЦБ/2022/34
Решение (ЕС) 2022/1982 на Европейската централна банка от 10 октомври 2022 година относно използването на услугите на Европейската система на централните банки от компетентните органи и от сътрудничещите органи и за изменение на Решение ЕЦБ/2013/1 (ЕЦБ/2022/34) (OВ L 272, 20.10.2022 г., стр. 29)