1 Въведение

Геополитическото сътресение, предизвикано от нахлуването на Русия в Украйна, и непосредствените му макрофинансови последици засилиха несигурността относно развитието на икономиката и финансовите пазари и повишиха рисковете за банковия сектор. Сегашната ситуация изисква изключителна предпазливост от страна на банките и банковите надзорни органи. През първата половина на 2022 г. поднадзорните институции имаха като цяло добри резултати. Подпомогна ги икономическото възстановяване след постепенното премахване на ограниченията, свързани с пандемията от коронавирус (COVID-19), и поетапното нормализиране на лихвените проценти. Банките отчитаха солидни капиталови съотношения и големи ликвидни буфери през целия период в отражение на силната устойчивост на сектора, а съвкупният размер на необслужваните кредити (НОК) продължи да намалява.

Макар че до този момент прякото въздействие от войната в Украйна остава ограничено за повечето поднадзорни институции, макроикономическото сътресение, което изостри вече съществуващия инфлационен натиск и неотзвучалите затруднения във веригите на доставка, се разпространи, особено в Европа. Вследствие на това нараснаха финансовите и нефинансовите рискове за европейския финансов сектор. Потенциално засилване на геополитическото напрежение в бъдеще може да увеличи допълнително рисковете от преоценка на финансовите пазари и киберзаплахите. Като цяло развитието на икономиката и финансовите пазари остава твърде несигурно, с повече възможности за изненади в посока влошаване, а не подобрение.

Освен по-непосредствените рискове, предизвикани от руското нашествие в Украйна, съществуващи от преди рискове и слабости с по-структурен характер също изискват подобаващо внимание от страна на банките и надзорните органи. Сред тях са справяне с предизвикателствата, произтичащи от разработването и прилагането на стратегиите на банките за цифрова трансформация, и физическите и свързаните с прехода рискове, породени от изменението на климата в глобален план.

В тези трудни условия банковият надзор в ЕЦБ в тясно сътрудничество с националните компетентни органи подложи на преглед стратегическите си приоритети за следващите три години. Прегледът се основава на задълбочена оценка на основните рискове и слабости на поднадзорните банки, в него се взема предвид напредъкът по одобрените миналата година приоритети и се използват резултатите от процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) през 2022 г. Макар че обстоятелствата са се променили съществено спрямо предишната година и рисковете, пред които е изправен банковият сектор, са станали по-вероятни и по-сериозни, като цяло надзорните приоритети и съответните дейности, определени през 2022 г., остават подходящи за справяне както с неотложните трудности, така и с по-структурните слабости в банковия сектор.

Все пак са необходими известни корекции за преодоляване на нововъзникнали рискове, породени от войната и високата инфлация. Актуализираният план отразява и напредъка, постигнат от надзорните органи в преодоляването на слабостите и рисковете, определени като приоритетни в предходните години. Лихвен риск, риск, свързан с кредитния спред, кредитен риск от контрагента, финансиране с ливъридж – това са все примери за трайни и напълно релевантни рискове, особено в сегашната ситуация, в които през 2022 г. бе вложено значително усилие от страна на надзорните органи. Надзорниците предприемат целенасочени последващи действия по отношение на засегнатите банки посредством редовни надзорни дейности, за да се уверят, че тези рискове се управляват задоволително и че изцяло се отстраняват установените недостатъци.

Сегашните условия изискват и предпазливост. Затова е особено важно в рамките на редовните си дейности надзорните органи да продължат да наблюдават и подлагат на преглед адекватността и солидността на практиките на банките за формиране на провизии и на техните капиталовите позиции, както и прогнозите и плановете им за разпределение. Това включва оценка на начина, по който банките постигат съответствие с минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, особено като се има предвид сегашната макрофинансова ситуация.

Надзорните приоритети на ЕНМ за 2023–2025 г. имат за цел да затвърдят надзорните усилия за постигане на средносрочните стратегически цели, като същевременно насочат вниманието към променящите се предизвикателства. От поднадзорните институции ще се изисква да засилят устойчивостта си към непосредствените макрофинансови и геополитически сътресения (Приоритет 1), да посрещнат предизвикателствата, свързани с цифровизацията, и да укрепят управленския капацитет на ръководните си органи (Приоритет 2), и да вложат повече усилие в борбата с изменението на климата (Приоритет 3) (вижте Диаграма 1).

Диаграма 1

Надзорни приоритети за 2023–2025 г., преодоляване на установените слабости на банките

Главната цел на стратегическото планиране е да се разработи солидна стратегия за банковия надзор в ЕЦБ за следващите три години. В него се прилага холистичен подход на сътрудничество и процесът включва задълбочена оценка на основните рискове и слабости на европейския банков сектор. Надзорните приоритети насърчават ефикасност и последователност в надзорното планиране на съвместните надзорни екипи (СНЕ) и подкрепят по-ефективно разпределение на ресурсите. Освен това надзорните приоритети насърчават определянето на равнища на поносимост към риск и дават насоки за подреждане на рисковете по приоритет в ПНПО, като се отчита фактът, че слабостите и трудностите могат да се различават между отделните банки. И накрая, надзорните приоритети помагат на националните надзорни органи да определят по пропорционален начин собствените си приоритети за надзора над по-малко значимите институции. Прозрачността при обявяването на приоритетите също така спомага за изясняване на надзорните очаквания към банките, засилва ефекта на надзора върху устойчивостта на банковия сектор и допринася за осигуряване на условия на равнопоставеност.

Банковият надзор в ЕЦБ непрекъснато наблюдава и оценява както начина, по който се развиват рисковете и слабостите в поднадзорните институции, така и отбелязания напредък в изпълнението на избраните приоритети. Редовните прегледи на стратегическите приоритети дават на банковия надзор в ЕЦБ възможност да коригира гъвкаво фокуса и дейностите си според промените в картината на рисковете. Тази гъвкавост е особено важна в сегашните несигурни икономически и геополитически условия.

В следващите раздели са представени повече подробности за резултата от процеса на установяване и оценяване на рисковете и са изложени надзорните приоритети и основните работни програми за периода 2023–2025 г. Надзорните органи извършват и други редовни дейности в рамките на текущите си контакти с банките. Те допълват работата по приоритетите.

2 Надзорни приоритети и оценка на рисковете за периода 2023‑2025 г.

2.1 Условия, в които функционират поднадзорните институции

Перспективата за растежа за еврозоната се влоши значително през годината поради високата инфлация и последиците от руската война в Украйна. За месеци напред несигурността остава висока. Подемът на икономическата активност, наблюдаван през първата половина на 2022 г. и дължащ се, наред с всичко останало, на постепенното премахване на свързаните с пандемията ограничения, се забави. Руската инвазия в Украйна предизвика поредица от санкции от страна на западните държави. Те бяха последвани от ответни мерки от Русия и това доведе до рязко повишаване на цените на енергоносителите, храните и суровините, както и до прекъсвания в енергийните доставки. В резултат на това се засили инфлационният натиск, а инфлацията в еврозоната достигна рекордно високи равнища. Тези ефекти и произтичащото от тях сътресение в доверието изостриха вече съществуващите затруднения във веригите на доставка и доведоха до влошаване на икономическата перспектива. В условия на особено повишена несигурност основните рискове за влошаване на перспективата за растежа включват по-продължителна от очакваното война в Украйна, ескалация на геополитическото напрежение, покачване на енергийните цени и на инфлацията, което, съчетано с нови прекъсвания на енергийните доставки и ограничения в използването на енергия, би могло да доведе до рецесия в Европа.

Високото равнище на инфлацията в целия свят принуди основните централни банки, включително ЕЦБ, да ускорят нормализирането на паричната си политика. След като съотношенията на публичния и частния дълг към БВП се увеличиха през пандемията, очаква се съчетанието от по-затегнати условия на финансиране след повишаването на основните лихвени проценти и влошена перспектива за растежа да изправи пред още по-голямо предизвикателство капацитета на контрагентите на банките да обслужват дълга си. Очаква се предприятията, особено във високодоходния сегмент на енергоемките сектори, да бъдат затруднени и от по-високите цени на финансирането и факторите за производство и от по-високите оперативни разходи, както и от по-слабата перспектива за растежа, и това потенциално може да доведе до нарастване на процента на неизпълнение. И накрая, възможно е за в бъдеще да се влоши кредитоспособността на домакинствата с по-висока задлъжнялост, по-ниски доходи или ипотечни кредити с плаващ лихвен процент, макар че фискалните мерки, натрупаните през пандемията спестявания и като цяло устойчивият пазар на труда може да допринесат за поне частично смекчаване на въздействието на инфлацията и по-високите лихвени проценти.

Засиленото геополитическо напрежение, нарастващите лихвени проценти и страховете от икономическа рецесия в Европа потискат динамиката на финансовите пазари. В целия свят лихвите следват темпа на решенията на централните банки и през 2022 г. те имаха моменти на колебания поради несигурността, свързана с времето и размера на корекциите на основните лихвени проценти. След като през първата половина на годината се наблюдаваше рязък спад на оценките, капиталовите пазари донякъде се възстановиха, но остават податливи на по-нататъшни корекции на цените. Занапред високата несигурност може да предизвика засилване на сътресенията на пазара и до моменти на силна променливост, а това от своя страна да доведе до ново преразглеждане на цените на финансовите пазари и последващи загуби от оценка по пазарна стойност в балансите на банките или до по-ниски приходи от търговия и дейности на капиталовите пазари.

2.2 Рискове и приоритети, 2023–2025 г.

Надзорните приоритети на ЕНМ включват стратегическите цели, които банковият надзор в ЕЦБ е решен да изпълнява през следващите три години, за да се справи с приоритетните слабости, както и планираните надзорни дейности за постигането на тези цели. В следващите раздели са описани тези приоритети за периода 2023–2025 г.

2.2.1 Приоритет 1: Засилване на устойчивостта към непосредствените макрофинансови и геополитически сътресения

Високата несигурност и низходящите рискове, свързани със сегашните макрофинансови и геополитически условия, засягат съществено перспективата за европейския банков сектор. Поднадзорните институции трябва да бъдат предпазливи, когато разработват и планират своите бизнес стратегии, да не спират да наблюдават внимателно рисковете, свързани с бързо променящата се финансова среда, и да съсредоточат усилията си върху управлението на риска. Това включва разработването на солидни и надеждни планове за капитала, ликвидността и финансирането, в които се отчита сегашната несигурна перспектива, и готовност те да бъдат коригирани гъвкаво и своевременно според развитието на рисковете.

При тези условия първостепенната цел на банковия надзор в ЕЦБ за следващите месеци е да се увери, че банките под пряк надзор укрепват устойчивостта си срещу непосредствените макрофинансови и геополитически сътресения. Координираният от Европейския банков орган (ЕБО) стрес тест за целия ЕС през 2023 г. ще спомогне за това и ще бъде отразен в резултатите на следващия цикъл на ПНПО, допринасяйки за надзорните приоритети за 2023 г. Други, по-фокусирани надзорни дейности по конкретни рискове са описани в следващия раздел. Включени са и последващи дейности във връзка с определени приоритети от предишната година, които се изпълняват в рамките на редовната надзорна работа.

Приоритетна слабост: Недостатъци в управлението на кредитния риск, включително експозиции към уязвими сектори

Стратегическа цел: Банките следва да поправят ефикасно структурните недостатъци в своя цикъл на управление на кредитния риск, от инициирането на кредити до редуцирането на риска и наблюдението, и да предприемат своевременно мерки при всяко отклонение от регулаторните изисквания и надзорните очаквания.

Банките трябва да бъдат в състояние бързо да установят и редуцират всякакво натрупване на рискове в експозициите си към сектори, които са по-чувствителни към настоящите макроикономически условия, включително секторите, засегнати от войната в Украйна, и портфейлите от недвижими имоти.

Макар че размерът на НОК продължи да намалява през първата половина на 2022 г., затегнатите условия за финансиране и нарастващият риск от рецесия започнаха да влияят върху условията за кредитиране в Европа. Това ще окаже въздействие върху домакинствата и предприятията, макар и в различна степен, в зависимост от фактори като тяхното равнище на задлъжнялост или неблагоприятна чувствителност към сегашната макроикономическа среда. По-специално, сътресението от енергийните цени и затрудненията във веригите на доставка в резултат от войната в Украйна обичайно засягат онези сектори на икономиката, които са свързани с производството и преработката на суровини, доставчиците на енергия и енергоемките сектори като селското стопанство и въздушния, наземния и водния транспорт. Високите цени на факторите на производство възпрепятстват и строителството, а в редица държави от еврозоната прекъсванията на доставките на газ биха могли да се отразят още повече на големи потребители на природен газ като например производителите на метали, химикали, храни и напитки.

След рязка корекция на цените в началото на пандемията условията на пазарите на търговски недвижими имоти като че ли се стабилизират. Офисният сектор в Европа обаче все още е сериозно затруднен от нарастващите лихвени проценти и покачването на разходите за строителство и това засилва тенденцията от времето на пандемията за дистанционна работа. Въпреки многобройните признаци за надценяване в еврозоната цените на жилищата нараснаха през първата половина на 2022 г., разширявайки още повече разминаването с цените на наемите. Съчетано с нарастването на разходите за живот, спада на реалните заплати и повишаващите се лихвени проценти, това поражда опасения, особено за банките с дейност в държави, където голяма част от ипотеките са с плаващ лихвен процент.

При тези условия надзорните дейности, започнати след началото на пандемията, които имаха за цел да бъдат преодолени структурни недостатъци в рамките на банките за управление на кредитния риск, остават като цяло релевантни за справяне с предизвикателствата, породени от настоящата среда. Макар че през последните години банките постигнаха известен напредък, ПНПО през 2022 г. потвърди, че в поднадзорните институции остават непреодолени недостатъци в контрола на риска, особено по отношение на инициирането и наблюдението на кредити, класифицирането на кредитополучатели в затруднение и рамките за формиране на провизии. Макар че повечето банки са разработили планове за коригиращи действия за преодоляване на пропуските, посочени в писмата до главните изпълнителни директори през 2020 г.^[1], все още са налице редица несъответствия, включително недостатъци в практиките по отношение на преструктурирането, вероятността за неплащане и формирането на провизии. Съответно надзорните органи ще вложат повече усилие за постигане на стратегическата цел на банковия надзор в ЕЦБ в тази област и макар че повечето запланувани дейности представляват продължение на миналогодишната работна програма за приоритетите, фокусът ще бъде коригиран така, че да обхване и секторите, засегнати най-силно от войната в Украйна (например енергоемките сектори) и от макроикономическите условия.

Основни дейности, които са част от работната програма по надзорните приоритети

• Целеви прегледи^[2] на инициирането и наблюдението на кредити, оценка на съответствието с приложимите насоки на ЕБО с фокус върху портфейлите от жилищни недвижими имоти.
• Целеви прегледи за МСФО 9, които имат за цел да се оцени съответствието на избрани банки с надзорните очаквания, посочени в писмото до главните изпълнителни директори от 2020 г. (с фокус върху остатъчни проблеми), и да се изследват определени аспекти на моделирането (включително припокривания).
• Задълбочени проучвания на преструктурирането и политиките по отношение на вероятността за неплащане като последваща дейност по остатъчни проблеми, посочени в писмата до главните изпълнителни директори, с отчитане на текущата макрофинансова среда.
• Кампании за проверки на място за МСФО 9 с фокус върху големите корпорации, малките и средните предприятия и портфейлите на дребно, както и върху търговските недвижими имоти/обезпеченията (продължение от 2022 г.).
• Целеви проверки на място на тема търговци на енергия и/или суровини.
• Целеви проверки на място и проучвания на вътрешни модели за някои важни портфейли в избрани уязвими сектори, за да се оцени адекватността на съответните вътрешнорейтингови модели, счетоводни модели и рамки за управление на кредитния риск.
• Проучвания на вътрешни модели и последващи действия на СНЕ за оценка на промени на вътрешнорейтингови модели във връзка с нови регулаторни изисквания^[3] и последващи действия по констатации от предишния целеви преглед на вътрешните модели (ЦПВМ).

Последващи дейности в рамките на редовната надзорна работа

Макар че през последните тримесечия се забави отпускането на кредити към кредитополучатели с високо равнище на дълг, тъй като заемодатели и инвеститори се адаптират към макроикономическата несигурност, съществуващите обеми в поднадзорните институции и слабостите в основата им остават големи поради естеството на контрагентите (висока доходност/нисък кредитен рейтинг и/или висока задлъжнялост) и инструментите (обичайно кредити с плаващ лихвен процент и с по-облекчени ограничения върху длъжника). Тази година банковият надзор в ЕЦБ увеличи усилията си банките да спазват по-строго надзорните очаквания, посочени в насоките на ЕЦБ. Занапред надзорните органи ще проследяват реакцията на банките, за да се премахнат оставащите разминавания със съответните надзорни очаквания. Банковият надзор в ЕЦБ има готовност да наложи допълнителни капиталови изисквания на поднадзорните институции, които не напредват достатъчно в премахването на тези несъответствия.

Макар че през 2022 г. бе предприето много за преодоляване на слабостите, произтичащи от значителната чувствителност на банките към лихвените и кредитните спредове и от експозицията им на кредитен риск от контрагента, свързаните с това рискове не са отслабнали и остава голяма вероятността през следващите месеци да бъдат наблюдавани по-нататъшни случаи на силна променливост и преразглеждане на цените на финансовите пазари. При тези условия се очаква поднадзорните институции да продължат да наблюдават внимателно и да управляват разумно базисните рискове, които все още са особено актуални и съществени в настоящия контекст. Съответно ще бъдат положени усилия от страна на надзорните органи, като през 2023 г. се очаква СНЕ да извършат целеви последващи действия въз основа на резултата от проведените тази година целеви прегледи.

Приоритетна слабост: Липса на диверсификация на източниците на финансиране и недостатъци в плановете за финансиране

Стратегическа цел: Банките, които отчитат висока концентрация на източници на финансиране, особено по-нестабилните сред тях, следва да диверсифицират структурата си на финансиране, като разработят и изпълняват солидни и надеждни многогодишни планове за финансиране, в които се отчитат трудностите, произтичащи от изменящите се условия за финансиране.

През първата половина на 2022 г. поднадзорните институции средно отчитаха добри коефициенти на ликвидно покритие и съотношения на нетно стабилно финансиране – ясен знак за устойчивост срещу материализирането на евентуални сътресения в ликвидността и финансирането. Независимо от това липсата на диверсификация на финансирането прави някои институции по-уязвими от смущения на пазарите. Извънредните мерки по паричната политика, въведени в началото на пандемията, доведоха до това определени банки да засилят финансирането си от централните банки (напр. посредством третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране – TLTRO III) и съответно да намалят дела на пазарното финансиране (напр. посредством търговски ценни книжа и обезпечени облигации). Очакваните изплащания – на падеж или при предсрочно погасяване – ще принудят банките да диверсифицират в по-голяма степен източниците си на финансиране и да заменят част от централнобанковото финансиране с по-скъпи и евентуално по-краткосрочни алтернативи. Това ще окаже натиск върху пруденциалните им съотношения и върху доходността им, особено в условия на нарастващи икономически рискове и постепенно затягане на паричната политика. Рисковете, които произтичат от голямата зависимост на банките от финансирането по TLTRO III, и стратегиите им за излизане от тази зависимост изискват по-нататъшно наблюдение от страна на надзорните органи, както беше посочено от някои СНЕ в тазгодишния ПНПО. В този контекст от поднадзорните институции ще се изисква да разработят, изпълняват и коригират, както е необходимо, солидни и надеждни планове за ликвидността и финансирането, които съдържат изходни стратегии и редуциране на риска от подновяване и концентрацията в структурите за финансиране.

Основни дейности, които са част от работната програма по надзорните приоритети

• Целеви преглед на изходните стратегии от TLTRO III за избрани банки със съществена зависимост от този източник на финансиране, които са по-уязвими от покачване на цената на пазарното финансиране. Този целеви преглед ще бъде допълнен от по-широк анализ на плановете на банките за ликвидността и финансирането. Той ще има за цел да бъдат установени незадоволителни практики и по-уязвими институции и, където е целесъобразно, ще включва целеви проверки на място. СНЕ ще предприемат последващи действия по констатациите от този преглед и ще проследят разработването и изпълнението на солидни планове за коригиращи действия, включително чрез целеви проверки на място.

2.2.2 Приоритет 2: Справяне с предизвикателствата, свързани с цифровизацията, и укрепване на управленския капацитет на ръководните органи

Поднадзорните институции трябва да се съсредоточат усилено върху справянето със структурните трудности и с рисковете, произтичащи от цифровизирането на техните банкови услуги, за да осигурят стабилност и устойчивост на бизнес моделите си. Макар че силното вътрешно управление и ефикасното стратегическо мислене от страна на ръководните органи са от решаващо значение за разработването и изпълнението на успешни стратегии за цифрова трансформация, банките трябва също така да предприемат мерки по уязвимостите и рисковете, които произтичат от оперативната зависимост от ИТ системи в по-широк план, от услуги на трети страни и от иновативни технологии. Същевременно те работят в крайно нестабилна и несигурна среда. Ако бъдат предприети решителни стъпки към постигане на силно стратегическо ръководство, солидно институционално управление, качествено агрегиране на данните за риск и добър капацитет за отчитане, това може да помогне на банките да постигнат устойчивост на бизнесмоделите си пред лицето на предстоящите предизвикателства.

Приоритетна слабост: Недостатъци на стратегиите за цифрова трансформация

Стратегическа цел: Банките трябва да разработят и изпълнят солидни планове за цифрова трансформация посредством подходяща уредба (напр. бизнес стратегия, управление на риска и т.н.), за да засилят устойчивостта на бизнес моделите си и да редуцират рисковете, свързани с използването на иновативни технологии.

Поднадзорните институции непрекъснато разработват, изпълняват и коригират стратегии в подкрепа на цифровизацията на банковите си услуги и практики, за да отговорят на непрестанно развиващите се потребности и предпочитания на потребителите. Същевременно въвеждането на нови технологии може да спомогне за по-висока ефективност и това да допринесе за подобряване на рентабилността на банките. Макар че в последно време поднадзорните институции отчитат по-голяма рентабилност благодарение на очакванията за по-високи лихви, възможно е засилване на конкуренцията от страна на привържениците на цифровите технологии в банковия сектор и специализирани цифрови фирми извън него – така наречените FinTech предприятия и големите технологични фирми – да изложи на риск бизнес моделите на банките, ако те не се приспособят своевременно към развиващата се среда. При тези условия и след като тази година приоритет е даден на инициативите, които имат за цел да се вникне по-добре в практиките на банките и да се определят бенчмаркове в тях, банковият надзор в ЕЦБ ще продължи усилията си в тази област и ще провежда целеви проверки на място и целеви прегледи на конкретни аспекти на стратегиите на банките за цифрова трансформация и използване на иновативни технологии. СНЕ също ще предприемат последващи действия в нетипичните институции, установени в този процес, за да допълнят цялостната стратегия и да стимулират банките да преодолеят установените структурни недостатъци.

Основни дейности, които са част от работната програма по надзорните приоритети

• Публикуване на надзорните очаквания за стратегиите за цифрова трансформация и на резултата от определянето на бенчмаркове през 2022 г.^[4]
• Целеви прегледи на а) стратегиите на банките за цифрова трансформация и б) начина, по който те използват иновативни технологии, допълнени от последващи действия на СНЕ с банките, в които са установени съществени недостатъци.
• Целеви прегледи на място на тема цифрова трансформация, съчетаващи аспектите информационни технологии и бизнес модели в стратегиите.

Приоритетна слабост: Недостатъци на рамките за оперативна устойчивост, а именно рискове, свързани с възлагането на ИТ дейности на външни изпълнители, и с ИТ сигурността/киберрискове

Стратегическа цел: Банките трябва да имат солидна уредба по отношение на риска от възлагане на дейности на външни изпълнители, както и рамки за ИТ сигурност и киберустойчивост, за да предприемат активно мерки по всякакви нередуцирани рискове, които биха могли да доведат до съществено нарушаване на критично важни дейности или услуги, като същевременно осигуряват спазване на приложимите регулаторни изисквания и надзорни очаквания.

Цифровата трансформация, която е в ход в банковия сектор, и засилената зависимост от технологии и доставчици на услуги – трети страни, при осигуряването на банкови услуги внесе допълнителна сложност и взаимосвързаност във финансовата система и това породи по-големи предизвикателства за оперативната устойчивост на банките в целия свят. Макар че по време на пандемията поднадзорните институции показаха силна устойчивост и бяха отчетени ограничени оперативни загуби в условия на повишен риск, войната в Украйна носи нови предизвикателства. Някои от конкретните опасения, повдигнати и от редица СНЕ в контекста на ПНПО 2022 г., са свързани с повишените рискове, които поражда възлагането на външни изпълнители на определени дейности или критично важни услуги в държави, засегнати неблагоприятно от режимите на санкции (или изправени пред по-високи геополитически рискове). Те могат да бъдат по-уязвими например от евентуално засилване на ответни кибератаки в отговор на западните санкции срещу Русия.

Освен това силната зависимост от трети страни за критично важни ИТ услуги и недостатъци в уредбата на възлагането на ИТ дейности на външни изпълнители все така представляват съществена уязвимост, която би могла да доведе до нарастване на загубите поради недостъпност или ниско качество на възложените на външни изпълнители услуги. При тези условия банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да подлага на преглед споразуменията на банките за възлагане на дейности на външни изпълнители и мерките за киберсигурност и ще провежда целеви прегледи и проверки на място като последващи действия по установените недостатъци.

Основни дейности, които са част от работната програма по надзорните приоритети

• Събиране на данни и хоризонтален анализ на регистрите на дейности, възложени на външни изпълнители, за да се установи взаимосвързаност между значими институции и доставчици – трети страни, и потенциални концентрации в определени доставчици.
• Целеви прегледи на споразуменията за възлагане на дейности на външни изпълнители, мерките за киберсигурност и мерките за контрол на ИТ риска.
• Целеви проверки на място на управлението на възлагането на дейности на външни изпълнители и на киберсигурността.

Приоритетна слабост: Недостатъци във функционирането и управленския капацитет на ръководните органи

Стратегическа цел: Банките трябва да предприемат ефикасни мерки, за да преодолеят съществените недостатъци във функционирането, надзора и състава на ръководните си органи, като разработват и прилагат бързо надеждни планове за коригиращи действия, изпълнявайки надзорните очаквания.

Солидната уредба на вътрешното управление и ефикасното стратегическо ръководство са от решаващо значение, за да се осигури устойчивост на бизнес моделите на банките, както при криза, така и в нормални времена, и за да се приспособяват те успешно към актуалните тенденции като например цифровизацията и прехода към екологосъобразна икономика. Колективната пригодност, включително достатъчно колективни знания, умения и опит, и многообразието в ръководните органи на банките укрепват ролята им в контрола на риска и са от решаващо значение за ефикасното им функциониране.

Банките са отбелязали напредък в приспособяването на политиките си за многообразие, включително в резултат на последващите надзорни действия в началото на 2022 г. в банките, които не разполагаха с такива политики и вътрешни цели за равнопоставеност на половете на равнище ръководен орган. Някои области все още изискват внимание, като например изпълнението на вътрешни или национални цели за представеност на половете в ръководните органи, или недостатъчно многообразие на уменията в тях, включително, но не само, опит с ИТ риска и киберриска. Освен това все още има слабости в процеса на планиране на предаването на длъжност на приемник, както и в капацитета на ръководните органи да упражняват надзор и да анализират критично управлението, включително в съответните комитети. Това може да е свързано и с непреодолени слабости в областта на официалната независимост в ръководните органи на някои институции.

Банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да се стреми към напредък в тези области със средствата на целевите прегледи, проверките на място и рисково базираните целеви оценки и повторни оценки за надеждност и пригодност. Освен това надзорните органи ще актуализират и публикуват надзорни очаквания относно институционалното управление и управлението на риска.

Основни дейности, които са част от работната програма по надзорните приоритети

• Целеви прегледи на ефикасността на ръководните органи на банките и целеви проверки на място.
• Актуализиране и публикуване на надзорните очаквания по отношение на уредбата на институционалното управление на банките и управлението на риска.^[5]

Приоритетна слабост: Недостатъци в агрегирането и отчитането на данни за рисковете

Стратегическа цел: Банките трябва да предприемат ефикасни мерки за преодоляване на дълготрайните недостатъци и да разполагат със задоволителни и ефективни рамки за агрегиране и отчитане на данните за рисковете, за да подкрепят ефективното управление от страна на ръководните органи и да изпълняват надзорните очаквания, включително във време на криза.

Достъпът до навременни и точни данни и доклади е предпоставка за добро стратегическо ръководство, ефикасно управление на риска и солиден процес на вземане на решения, както в нормални времена, така и в периоди на стрес. Ето защо банковият надзор в ЕЦБ обръща особено внимание на качеството на данните, капацитета за агрегиране на данни за риск и практиките за отчитане на риска в поднадзорните институции. Съществени недостатъци в тези области са били установявани многократно в годишните ПНПО, тъй като банките показват бавен и недостатъчен напредък в отстраняването на пропуските спрямо надзорните очаквания и в изпълнението на принципите за ефикасно агрегиране на данните за рисковете и отчитането на рисковете на Базелския комитет за банков надзор. Основните слабости са свързани с недостатъчен контрол от страна на ръководните органи, фрагментирана и нехармонизирана картина на ИТ функциите, слаб капацитет за агрегиране на данни на равнище група и ограничен обхват и амбициозност на плановете на банките за коригиращи действия.

Съответно банковият надзор в ЕЦБ ще увеличи усилията си да осигури постигането на достатъчен напредък на поднадзорните институции в отстраняването на установените структурни недостатъци.

Основни дейности, които са част от работната програма по надзорните приоритети

• Уточняване на надзорните очаквания, свързани с прилагането на принципите за агрегиране на данните за риск и отчитането на рисковете, и тяхното съобщаване на банките.
• Целева комуникация и хоризонтален анализ за всички СНЕ и/или проверки на място в банките с непреодолени недостатъци.
• Кампания от проверки на място, посветени на агрегирането на данните за риск и отчитането (продължение от 2022 г.).

2.2.3 Приоритет 3: По-усърдни усилия за справяне с изменението на климата

За банките става неотложна необходимостта да предприемат мерки по отношение на предизвикателствата и да осъзнаят възможностите, свързани с климатичния преход, и да се приспособят към него. На изменението на климата вече не може да се гледа просто като на дългосрочен или нововъзникващ риск, тъй като въздействието му вече е видимо и се очаква да нарасне значително през следващите години.^[6]

Приоритетна слабост: Значителна експозиция на фактори, пораждащи физически и свързани с прехода рискове

Стратегическа цел: Банките трябва да отчетат адекватно рисковете, свързани с климата и околната среда, в бизнес стратегията си и в рамките си за институционално управление и управление на риска, за да редуцират и оповестят тези рискове, съгласувайки практиките си с текущите регулаторни изисквания и надзорни очаквания.

Рисковете, свързани с изменението на климата, се засилват и вече се материализират. Все по-честите екстремни метеорологични явления, засягащи Европа^[7], открояват нарастваща вероятност от тежки загуби от физически риск. Същевременно смущенията на енергийния пазар, причинени от войната между Русия и Украйна, също подчертават необходимостта Европа да не губи време в прехода към възобновяеми енергийни източници. В този контекст планът REPowerEU,^[8] обявен през май 2022 г., има за цел да се намали още в краткосрочен хоризонт зависимостта на Европа от руски изкопаеми горива и да се ускори енергийният преход.

Резултатите от стрес теста за свързан с климата риск, проведен от ЕЦБ през 2022 г.,^[9] и тематичният преглед^[10] показаха, че банките отбелязват напредък във включването на рисковете, свързани с климата и околната среда, в техните бизнес операции, рамки за управление на рисковете и практики за оповестяване. Техният капацитет за генериране на приходи обаче зависи в голяма степен от сектори с високи въглеродни емисии и все така са налице значителни пропуски в изпълнението на надзорните очаквания на ЕЦБ^[11]. Тези пропуски са свързани например с липсата на надеждни оценки на съществеността на експозицията на банките на рискове, свързани с климата и околната среда, и с разработването на подходящи методи за управление на данните и количествено измерване на рисковете, на показатели, граници и прагове за резултатите и склонността към риск и на солидни рамки за провеждане на климатични стрес тестове. При тези условия надзорните органи ще предприемат последващи действия по установените недостатъци, ще наблюдават напредъка и, ако е необходимо, ще вземат мерки за привеждане в изпълнение. За тази цел те са определили индивидуални за всяка институция срокове за коригиращи действия за постигане на пълно съответствие с очакванията до края на 2024 г.

Освен това надзорните органи ще проведат целеви задълбочени проучвания и проверки на място, ще подложат на оценка съответствието на банките с изискванията на новите технически стандарти за изпълнение (ТСИ) по отношение на отчитането и оповестяването по Стълб III и с надзорните очаквания и ще се подготвят за преглед на капацитета на банките за планиране на прехода.

Основни дейности, които са част от работната програма по надзорните приоритети

• Целеви задълбочени проучвания като последващи действия по недостатъците, установени в стрес теста за климатичен риск през 2022 г. и в тематичния преглед.
• Преглед на съответствието на банките с новите изисквания на ТСИ по отношение на отчитането и оповестяването по Стълб III във връзка с климатичния риск и определяне на бенчмаркове за практиките им спрямо надзорните очаквания.
• Задълбочени проучвания по репутационния риск и риска от съдебни спорове, свързани със стратегиите на избрани банки във връзка с климата и околната среда, и техните рискови профили.
• Подготвителна работа за преглед на капацитета на банките за планиране на прехода и на готовността им за задачите от екологичен, социален и управленски характер според очакванията, посочени в шестата Директива за капиталовите изисквания (ДКИ VI).
• Целеви проверки на място по свързани с климата въпроси – самостоятелни или в рамките на прегледа на отделни рискове (напр. кредитен риск и рискове, свързани с институционалното управление и бизнес модела).