Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по

Предисловие от Кристин Лагард, председател на ЕЦБ

През 2021 г. продължихме да се борим с последиците от пандемията от коронавирус (COVID-19) в икономиката и в живота ни. Силната и координирана реакция на политиките спрямо кризата от пандемията, съчетана с напредъка в прилагането на ваксините, бе в основата на бързото възстановяване през годината. Производството в еврозоната достигна равнището си от преди пандемията в края на 2021 г.

За разлика от предишните кризи банковият сектор беше в силно финансово състояние и можеше да подкрепя икономиката и да подсилва нашите мерки на политиката. Действията, предприети от банковия надзор в ЕЦБ, осигуриха възможност на банките да предават гладко мерките ни по паричната политика, които имаха за цел да се запазят благоприятни условия за финансиране за всички сектори на икономиката. Според оценките съвкупността от мерките по паричната политика и банковия надзор са запазили над един милион работни места.

Но независимо от необичайно бързото възстановяване сега трябва да се подготвим за предизвикателствата след кризата. Пълното въздействие на пандемията ще се прояви едва постепенно. А когато се изясни действителното финансово състояние на фирмите в някои по-уязвими от пандемията сектори, възможно е да бъде засегнато качеството на активите. Затова европейският надзор следи внимателно натрупването на кредитни рискове.

Същевременно пандемията доведе до по-фундаментални промени в условията, в които работят банките. Ускори се цифровизацията, неотложност придоби нуждата да се предприемат мерки по отношение на изменението на климата. Отдавнашни проблеми, свързани със слабата рентабилност и свръхкапацитета, може да ограничат способността на някои банки да се приспособят и да останат конкурентоспособни пред лицето на цифровия и зеления преход. Необходимите действия са в две посоки.

Едната е банките да подобрят разходната си ефективност и да пренасочат фокуса на бизнес моделите си към устойчивост и по-дългосрочно създаване на стойност. Това включва по-нататъшен напредък във включването на рисковете, свързани с климата и околната среда, в съществуващите им стратегии и процеси за управление на риска. Банките все още са далеч от това да изпълнят надзорните ни очаквания в тази област.

Втората посока е завършването на банковия съюз. Един по-здрав, интегриран и диверсифициран финансов сектор би спомогнал за отключването на голям капацитет за частни инвестиции в Европа, които са необходими за ускоряването на цифровия и зеления преход.

Убедена съм, че това е възможно. Както допринесе за успешното преодоляване на кризата, банковият сектор може и да спомогне за това икономиката ни да се подготви за по-зелено и по-цифрово бъдеще.

Встъпително интервю с Андреа Енрия, председател на Надзорния съвет

Каква беше за банковия надзор в ЕЦБ 2021 година?

През 2021 г. пандемията продължи да носи предизвикателства за всички, включително за надзорните органи. Впечатлен съм от оперативната устойчивост, която демонстрира ЕЦБ като институция по време на пандемията. Макар че отново не можехме да проведем толкова проверки на място, колкото бихме искали, надзорът ни запази своята ефикасност. Честотата на контактите ни с банките също остана сравнително незасегната, макар че повечето от тях бяха в дистанционен режим. Имахме плодотворни дискусии в Надзорния съвет и с лекота постигахме консенсус по повечето въпроси. Независимо от породените от пандемията трудности успяхме да засилим сътрудничеството и екипната работа във всички структурни звена в ЕЦБ, в рамките на европейския банков надзор и с националните компетентни органи (НКО). Но нямам търпение отново да се видя лично с колегите и да възобновя посещенията в НКО, личните срещи с представителите на банките и проверките на място.

Несигурността за бъдещето отслабна и макроикономическата перспектива се подобри в хода на 2021 г., затова отменихме повечето извънредни мерки, които бяхме въвели с цел да дадем възможност на банките да се справят с непосредственото въздействие на кризата. Освен това възобновихме редовния процес по надзорен преглед и оценка (ПНПО), след като през 2020 г. бяхме възприели прагматичен подход, за да съсредоточим вниманието си върху породените от пандемията предизвикателства. За първи път следвахме структуриран подход към рисковете, свързани с климата, като направихме преглед доколко практиките на банките все още се отклоняват от надзорните ни очаквания. И след пет години интензивна работа завършихме целевия преглед на вътрешните модели. Той беше важна стъпка за възстановяване на надеждността и последователността при използването на вътрешни модели за регулаторни цели. 2021 г. беше и годината, в която поехме надзора над системни инвестиционни посредници в държавите, участващи в банковия съюз. Надзорната ни работа винаги е била съчетана с усилия да съобщаваме ясно очакванията си на банките и на другите участници на пазара, така че политиките ни да бъдат по-прозрачни и да споделяме постигнатия напредък в осъществяването на надзорните ни цели. И накрая, изпробвахме иновативен процес за определяне на приоритетите на надзорната работа, който би трябвало да позволи на екипите ни да съсредоточават вниманието си повече върху основните рискове и по-малко върху поглъщащи много усилие формални задачи.

Изминаха вече две години от настъпването на пандемията. Как, според Вас, се справиха банките през този период?

От настъпването на пандемията насам европейските банки като цяло проявяват силна устойчивост. Според мен това е резултат от реформите, последвали финансовата криза, от отдавнашните ни усилия за засилване на капитала на банките, на качеството на активите и на ликвидните буфери, както и от бързото прилагане на извънредни мерки за държавна подкрепа. Капиталовите съотношения на банките останаха устойчиви през този период и те съумяха да продължат предоставянето на кредити на домакинствата, малките и големите предприятия. Засега няма категорични данни за влошаване на качеството на активите.

Макар че макроикономическите прогнози за еврозоната са като цяло положителни, все още е налице несигурност как ще се развие пандемията. По‑специално, в някои по-уязвими от нея сектори се наблюдават признаци на латентен кредитен риск. Освен това смущения във веригите на доставка възпрепятстват търговията и икономическата активност като цяло. Нараства и ливъриджът във финансовата система и тъй като някои от нашите банки са изложени на него, трябва да останем бдителни. Корекции на лихвените проценти и кредитните спредове по пътя към възстановяването биха могли да засилят кредитния риск за множество банки и да навредят на онези от тях, които имат големи експозиции към небанкови финансови институции с висока степен на задлъжнялост. Това изисква особено внимание.

Но като цяло бих казал, че европейските банки доказаха устойчивостта си в условия на много сериозна криза и са в далеч по-добро състояние, отколкото след кризата през 2008 г.

Кои, според Вас, са главните предизвикателства за в бъдеще пред европейските банки? Остана ли кризата с COVID‑19 до голяма степен в миналото?

За щастие, през 2021 г. макроикономическата перспектива се подобри и вече не очакваме вълна от необслужвани кредити, от каквато се опасявахме в началото на пандемията. При все това банките не бива да свалят гарда. Положителното развитие на събитията през 2021 г. ги насърчи да намалят значително провизиите си спрямо върховите равнища от 2020 г. Но все още е трудно да се оцени равнището на риск, а прогнозите все така сочат признаци на латентен кредитен риск. Делът на просрочените кредити не е намалял през 2021 г. В сектора на хотелиерството и ресторантьорството, както и във въздушния транспорт и туризма просрочените кредити продължиха да се увеличават значително през годината. Затова ще продължим да насърчаваме банките да проявяват инициатива за преодоляване на кредитните рискове и да следят внимателно кредитните си портфейли за потенциално съществено влошаване на качеството на активите.

Наред с това някои банки увеличиха експозициите си към корпоративни контрагенти с високо равнище на задлъжнялост, надхвърлящо предварително съобщените ни надзорни очаквания, а някои са косвено изложени на ливъридж посредством хедж фондове и други небанкови финансови институции. Тези банки са особено уязвими от внезапни корекции на лихвените проценти и спредовете, каквито биха могли да настъпят при трудно протичаща промяна на средата на ниски лихвени проценти. В такъв случай е възможно да наблюдаваме значителни корекции в цените на активите и в спредовете, скъпоструващо намаляване на задлъжнялостта и неочаквани канали на пряко и косвено разпространение на ефектите.

Нещо повече, твърде много европейски банки все още имат проблем с ниска рентабилност и тежка структура на разходите – цялостната динамика на съотношението разходи/приходи от 2015 г. насам сочи трайна неефективност в европейския банков сектор.

Положително е, че в последно време редица банки предприеха задълбочени, основани на технологиите програми за оптимизиране на разходите, макар че ще мине време, докато тези усилия намерят проява в подобрени показатели за рентабилност и разходна ефективност. Настояхме банките да преориентират бизнес моделите си към дългосрочно създаване на стойност, тъй като капацитетът за солидно и постоянно генериране на приходи е първата защитна линия в една трудна бизнес среда. Устойчивостта на бизнес моделите на банките все така се нарежда сред надзорните ни приоритети. През 2021 г. предприехме поредица проверки на бизнес модели и на рентабилността. Те ще продължат през цялата 2022 г.

Да преминем към темата за цифровизацията в банковия и небанковия сектор. Как се справят банките с причинената от нея засилена конкуренция от една страна и с нарастването на търсенето от клиентите на цифрови услуги от друга страна?

Цифровата трансформация се ускори през пандемията. Тя променя завинаги картината на конкуренцията. И в банковия сектор ще има печеливши и губещи. Ефикасното стратегическо управление, обемът и качеството на инвестициите в информационни технологии и решителни действия за подобряване на разходната ефективност се доказаха като основни елементи на успеха. По‑специално, успелите в цифровизацията банки инвестираха в модернизиране на ИТ инфраструктурата си, оптимизираха процесите си и опростиха и цифровизираха редица вътрешни процедури.

Същевременно използването на нови технологии поражда нови предизвикателства не само за банките, но и за надзорните и регулаторните органи. Банките са изложени във все по-голяма степен на рискове, свързани с информационните технологии, и киберрискове. За да добие ЕЦБ ясна представа за тях, трябва нашите надзорници да бъдат задълбочено обучени и в тази област. В този ред на мисли, надзорът също трябва да претърпи цифрова трансформация. През 2021 г. продължихме да въвеждаме диапазон от инструменти на надзорната технология, така че да направим работата на надзорниците в целия банков съюз по-ефикасна и по-ефективна.

През 2021 г. рисковете, свързани с климата и околната среда, излязоха на преден план. Смятате ли, че европейските банки са подготвени да се справят с очакваното засилване на тези рискове?

През 2021 г. ЕЦБ отбеляза осезаем напредък в усилията си да стимулира банките да проявяват повече инициативност в управлението на рисковете, свързани с климата. Отправихме към тях призив да направят самооценка на своята подготвеност да се справят с тези рискове и сравнихме отговорите на сходни институции. Обсъдихме констатациите си с банките в рамките на текущия надзор и публикувахме доклад, в който се описват някои от най‑добрите практики, установени в кампанията. Лошата новина е, че според оценките на банките 90% от практиките им частично или изцяло не отговарят на надзорните ни очаквания.

Но те са започнали да отразяват рисковете, свързани с климата и околната среда, в сегашните си структури и около половината от тях адаптират съответно уредбата на институционалното си управление. През 2022 г. ще продължим да работим по рисковете, свързани с климата и околната среда, като ще проведем нарочен тематичен преглед в рамките на ПНПО и надзорен стрес тест, съсредоточен върху климата. Това ще донесе поуки и за нас като надзорен орган, и за банките, и ще положи основата за включването на тези рискове по по-структуриран начин в методологията за ПНПО.

Споменахте, че ЕЦБ предприема нови стъпки за повишаване на прозрачността. Какъв напредък отбелязахте през 2021 г.?

Банковият надзор в ЕЦБ винаги е бил ангажиран с тази цел и през 2021 г. направихме по редица начини по-прозрачни своите надзорни методи и резултати.

В контекста на стрес тестовете през годината предприехме две сериозни стъпки към по-голяма прозрачност. За първи път публикувахме индивидуални резултати на обобщено равнище от стрес тестовете за банките, невключени в стрес теста на ЕБО за целия банков съюз, както и резултатите за насоките по Стълб II на банките по групи. Надяваме се допълнителните подробности, които представихме по новата методология за насоките по Стълб II, да спомогнат за по-добро разбиране как резултатите от стрес теста се използват в ПНПО.

Освен това предоставихме по-подробна информация как определяме надзорните си приоритети за следващите три години. Изложихме ясно своята карта на рисковете занапред, като свързахме всяка установена уязвимост с конкретен надзорен приоритет. Това служи и като насока как банковият надзор в ЕЦБ като цяло ще разпредели ресурсите си за този период.

Освен това се постарахме да подобрим прозрачността на работата си по рисковете, свързани с климата и околната среда, като публикувахме резултатите от сравнителния анализ на подготвеността на банките, за който вече споменах, и като споделихме добри практики в сектора. Това е особено важно за една категория риск, която се намира все още на ранен етап и за която скоро ще бъде необходим съществен напредък.

Освен това преразгледахме Ръководството за оценките за надеждност и пригодност. Освен че въведохме концепцията за индивидуална отчетност, обърнахме внимание на знанията и опита на членовете на ръководните органи по отношение на рисковете, свързани с климата и околната среда, и изтъкнахме значението на многообразието, включително равнопоставеността на половете, в състава на съветите на банките.

И накрая, преработихме уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ, за да могат гражданите и банките да се ориентират в него по-лесно и по-интуитивно, опростихме портала за банките и усъвършенствахме платформата за подаване на сигнали за нарушения.

Като цяло съм много доволен от постигнатия през 2021 г. напредък, особено като се има предвид, че бяхме изправени пред безпрецедентна криза и едновременно с това през повечето време работехме в дистанционен режим.

1 Банковият надзор през 2021 г.

1.1 Поднадзорните банки през 2021 г. – резултати и основни рискове

1.1.1 Цялостна устойчивост на банковия сектор

Значимите институции посрещнаха кризата с COVID‑19 със силни капиталови позиции, които запазиха през 2021 г.

Значимите институции под европейски банков надзор посрещнаха кризата с коронавируса (COVID‑19) със силни капиталови позиции. След лек спад през първото тримесечие на 2020 г. съвкупното съотношение на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1) достигна 15,6% през четвъртото тримесечие на годината и се стабилизира на това равнище през 2021 г. (Графика 1). Устойчивостта на банките по време на кризата се дължи на няколко фактора: държавните мерки за подкрепа, които бяха въведени с цел да се защити платежоспособността на клиентите и да се улесни достъпът до кредити, подчертано стимулиращата реакция от страна на паричната политика и навременните надзорни и регулаторни мерки в отговор на кризата. Наред с това през март 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ препоръча банките да не разпределят дивиденти и да се въздържат от обратно изкупуване на акции, а през декември същата година препоръча разпределянето да бъде ограничено. Това даде възможност на банките да укрепят капиталовата си база в условия на относителна несигурност за мащаба на потенциалните кредитни загуби. През юни 2021 г., когато макроикономическите прогнози сочеха подем на икономиката и отслабена несигурност, ЕЦБ реши да не удължи действието на препоръката си след септември 2021 г. Вместо това надзорниците се върнаха към практиката от преди пандемията да оценяват капитала и плановете за разпределяне на всяка банка в рамките на редовния надзорен диалог. Очаква се банките да продължат да действат предпазливо при вземането на решения за дивиденти и обратно изкупуване на акции и внимателно да обмислят средносрочните си капиталови прогнози и устойчивостта на бизнес моделите си.

Графика 1

Капиталови съотношения на значимите институции (преходно определение)

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: проценти)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Извадката включва всички значими институции на най-високото равнище на консолидация в рамките на единния надзорен механизъм (променлива извадка).

Съвкупното съотношение на ливъридж следваше сходна тенденция по време на пандемията, като се стабилизира на равнище от 5,9% през третото тримесечие на 2021 г., след като отбеляза увеличение спрямо нивото от 5,3% през второто тримесечие на 2020 г. Банките се подготвиха адекватно за въвеждането през юни 2021 г. на изискването за съотношението на ливъридж. Освен това през 2022 г. ще бъде приложена новоразработената методология за оценка на риска от прекомерен ливъридж, която има за цел да обхване условния ливъридж, произтичащ от широкото използване на деривати, сделки за финансиране с ценни книжа, задбалансови позиции или регулаторен арбитраж. Целта е да се установят банките, за които може да са необходими мерки от качествено естество или изисквания по Стълб II за съотношението на ливъридж. Това допълнително ще ограничи натрупването на прекомерен ливъридж и по този начин ще допринесе за устойчивостта на банковата система в еврозоната. Остават обаче рискове за капиталовата адекватност и банките не бива да подценяват риска допълнителни загуби все пак да окажат въздействие върху развитието на капитала им с изтичането на срока на мерките за подкрепа.

Графика 2

Съотношение на ливъридж на значимите институции

(проценти)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Извадката включва всички значими институции на най-високото равнище на консолидация в рамките на единния надзорен механизъм (променлива извадка).

Извънредните мерки за подкрепа, свързани с COVID‑19, спомогнаха за предотвратяване на рязко нарастване на необслужваните кредити (НОК), но е възможно пълното въздействие на пандемията да се прояви едва в средносрочен план

ЕЦБ продължи да подпомага устойчивостта на банките, подлагайки на критичен анализ цялостния им капацитет за възстановяване, т.е. степента, в която те могат да се възстановят при тежки сътресения, като приложат вариантите за възстановяване, посочени в плановете им за възстановяване.[1]

Банките поддържаха кредитирането на клиентите през цялото време на кризата и досега не се наблюдава значително влияние върху качеството на активите. Положителната като цяло тенденция в качеството на активите (Графика 3) е обусловена от няколко фактора, включително продължаващо редуциране на стари необслужвани кредити (НОК) при банки с високо равнище на НОК и увеличаване на кредитирането, подкрепено с държавни гаранции и други мерки за подпомагане на кредитополучателите. В това отношение наборът от извънредни мерки за подкрепа, свързани с COVID-19, които бяха въведени с цел да се облекчат условията за финансиране и да бъдат подпомогнати домакинствата, малкият бизнес и предприятията през 2020 г. и 2021 г., спомогнаха за предотвратяване на рязко увеличение на броя на фалитите и необслужваните кредити. Все пак банковият надзор в ЕЦБ все още е загрижен за качеството на активите на банките в средносрочен план, тъй като е възможно пълното въздействие на пандемията да се прояви едва след като по-голямата част от извънредните мерки за публична подкрепа бъдат оттеглени. Класифицирането на кредити като просрочени (етап 2) остава по-високо, отколкото преди пандемията, а заеми, за които са били приложени мерки за подкрепа във връзка с COVID‑19, изглежда са с малко по-висок рисков профил. Наред с това значителното увеличение на равнищата на дълга в различни сегменти на икономиката би могло да доведе до по-високи рискове за платежоспособността, особено в икономическите сектори или държавите, засегнати по-тежко от пандемията. При тези условия, като част от надзорната си дейност по отношение на кредитния риск през 2021 г., ЕЦБ подчерта необходимостта от поставяне на силен акцент върху надеждни практики за управлението му.[2]

Графика 3

Развитие на НОК на значимите институции (всичко кредити)

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: проценти)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Извадката включва всички значими институции на най-високото равнище на консолидация в рамките на единния надзорен механизъм (променлива извадка).

Въпреки предизвикателствата, свързани с непрекъсваемостта на бизнес процесите, досега въздействието на пандемията върху операционния риск е ограничено

Въпреки извънредните предизвикателства пред банките по отношение на оперативната дейност и непрекъсваемостта от началото на пандемията насам, размерът на свързаните с нея отчетени загуби от операционен риск, реализирал се през 2021 г., е значително по-малък, отколкото през 2020 г. Това е в съответствие с очакването загубите от операционен риск във връзка с COVID‑19 да са съсредоточени главно в ранните етапи на пандемията, тъй като в тези загуби има големи елементи с еднократен характер.[3]

След първоначалното задействане на плановете за непрекъснатост на дейността в отговор на пандемията от лятото на 2020 г. нататък моделите на дистанционна работа се стабилизираха и през 2021 г. между 40% и 50% от служителите на значимите институции работиха дистанционно (Графика 4).

През първата половина на 2021 г. бе отбелязано леко нарастване от 9,8% в броя на значимите киберинциденти, докладвани на ЕЦБ, но въздействието на тези атаки върху достъпността на ИТ системите и размерът на причинените от тях загуби бяха много ограничени.[4]

Графика 4

Дистанционен режим на работа в значимите институции

(процент на дистанционно работещите служители)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Данните се състоят от постоянна извадка от значими институции, докладвали всички данни през разглеждания период.

Въпреки това операционните рискове и рисковете, свързани с информационните технологии, остават високи поради продължаващите предизвикателства пред банките и техните доставчици на услуги в целия свят. В резултат на пандемията се увеличиха заплахите за киберсигурността, предизвикателствата пред управлението на промените и зависимостта от ИТ инфраструктурите и доставчиците на ИТ услуги. От решаващо значение е банките да управляват правилно свързаните с това рискове, за да осигурят непрекъснато предоставяне на финансови услуги.

Въпреки някои подобрения остават редица структурни слабости, свързани с ръководните органи и звената за вътрешен контрол на банките

Същевременно ЕЦБ продължава да изтъква необходимостта поднадзорните банки да усъвършенстват рамките си за институционално управление. Кризата с COVID-19 показа колко е важно да има силни правила за институционално управление, звена за вътрешен контрол и капацитет за обобщаване на данни. Въпреки че се наблюдават известни подобрения, продължават да съществуват редица структурни слабости.

Банките постигнаха известен напредък в състава на ръководните си органи, например чрез постепенно усъвършенстване на набора от умения на членовете на съветите и чрез назначаване на членове, които са независими по повече формални критерии. Все пак се запазват известни слабости: i) слабо участие на ръководния орган в надзорната му функция и ограничен капацитет за подлагане на критичен анализ на стратегически решения в областите, засегнати най-сериозно от кризата с COVID‑19; ii) недостатъчна компетентност в областта на банковото дело и управлението на риска при директорите без изпълнителни функции в някои банки; iii) отсъствие на политики и недостатъчни действия в подкрепа на многообразието в някои банки, което възпрепятства колективната пригодност на ръководния орган; iv) малък дял на независими членове на ръководния орган в някои банки, което възпрепятства допълнително способността му в неговата надзорна функция да подлага на конструктивна критика изпълнителните директори.

Кризата с COVID‑19 изостри и вече съществуващи слабости в редица области на институционалното управление и управлението на риска. Първо, все още съществуват недостатъци в агрегирането и докладването на данни поради фрагментирани и нехармонизирани ИТ системи, липса на автоматизация, широко използване на човешки контрол и недостатъци в управлението на данните (например недостатъчно независимо валидиране на качеството им). Това възпрепятства процесите на вземане на решения в банките. Второ, редица банки все още трябва да подобрят звената си за вътрешен контрол, особено да решат проблемите с недостатъчния персонал, недостатъчния авторитет на звеното и недостатъците на процесите (като например програмите за наблюдение на нормативното съответствие и определянето на склонността на банката към риск).

През цялата 2021 г. паричните и пруденциалните политики силно подпомагаха наличието на ликвидност и финансирането на значимите институции

Ликвидността и условията за финансиране на значимите институции продължиха да се подобряват, подпомогнати до голяма степен от мерките по паричната политика. На банките беше разрешено до края на 2021 г. да извършват дейността си под принципното минимално равнище на коефициента на ликвидно покритие (КЛП) от 100%.[5] Независимо от това ликвидните позиции запазиха възходящия си тренд, като през третото тримесечие на 2021 г. КЛП достигна 173,8% – най-високото равнище от въвеждането на европейския банков надзор (Графика 5). Това се дължи основно на голямата степен, в която банките се възползваха от целевите операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO), тъй като те им дават възможност да получат финансиране и да натрупват парични резерви, без да обременяват с тежести висококачествените си ликвидни активи. Общото усвояване на средства по TLTRO към септември 2021 г. достигна 2,2 трлн. евро, което представлява около половината от сегашната свръхликвидност в Евросистемата.

Графика 5

Развитие на ликвидните буфери, нетните изходящи ликвидни потоци и КЛП

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: проценти)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Извадката включва всички значими институции на най-високото равнище на консолидация в рамките на единния надзорен механизъм (променлива извадка).

Подобно на КЛП, съотношението на нетно стабилно финансиране (СНСФ) също постоянно нарастваше от втората половина на 2020 г., достигайки върховата си стойност от 129,3% през септември 2021 г. (Графика 6) Изискването за СНСФ от 100% на текуща основа започна да се прилага като задължително минимално изискване от 28 юни 2021 г. Макар че банките трябваше да изпълняват изискването за СНСФ както на консолидирано, така и на индивидуално равнище, през 2021 г. ЕЦБ предостави на някои банки освобождаване от изискването за съответствие на индивидуално равнище, когато бяха изпълнени определените в разпоредбите условия и по-специално когато беше налице надеждно управление на ликвидния риск.

Графика 6

Развитие на наличното стабилно финансиране, изискуемото стабилно финансиране и СНСФ

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: проценти)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Извадката включва всички значими институции на най-високото равнище на консолидация в рамките на единния надзорен механизъм (променлива извадка).

Като цяло пазарните условия за банките в еврозоната ставаха все по-благоприятни от втората половина на 2020 г. насетне след извънредната намеса на правителствата и централните банки, която доведе до по-слаба колебливост, по-тесни кредитни спредове и активни капиталови пазари. В резултат на това спаднаха общите показатели за пазарен риск, като например стойността под риск и рисковопретеглените активи. При тези условия потенциалните пазарни рискове, свързани главно с кредитния риск от контрагента и със сътресения при лихвените проценти и кредитните спредове, са определени като надзорни приоритети за периода 2022–2024 г.

1.1.2 Цялостни резултати на банките под европейски банков надзор

Възстановяването на рентабилността на банките през 2021 г. се дължеше главно на по‑ниските обезценки, тъй като икономиката се възстановяваше от пандемията

След като през 2020 г. достигна най-ниското си равнище в разгара на пандемията, през 2021 г. рентабилността на значимите институции под европейски банков надзор отбеляза подем. Съвкупната годишна възвръщаемост на капитала се повиши до 7,2% (Графика 7) – най-високото равнище от няколко години насам, но все така под средната цена на капитала на банките. Увеличението бе обусловено главно от цикличен спад на потоците на обезценки, които намаляха повече от наполовина спрямо предходната година. През 2020 г. банките трябваше да заделят значителни предпазни провизии поради безпрецедентната несигурност около въздействието на пандемията. През 2021 г. тази практика беше преустановена, а в някои случаи дори бе променена посоката ѝ поради наблюдаваното през годината икономическо възстановяване.

Графика 7

Съвкупна възвръщаемост на капитала на значимите институции в разбивка по източници на приходи/разходи

(процент от капитала)

Източник: Надзорна статистика на ЕЦБ.
Забележка: Извадката включва всички значими институции на най-високото равнище на консолидация в рамките на единния надзорен механизъм (променлива извадка).

Икономическото възстановяване оказа благоприятно въздействие и върху дохода преди обезценка, провизии и данъци, който се възстанови до равнището си от преди пандемията. Това се дължеше главно на нарастване на приходите на банките от търговски и инвестиционни дейности и на нетните приходи от такси и комисиони, като ключова роля играят свързаните с управлението на активи такси. За разлика от това нетният доход от лихви остана слаб и под равнищата от преди пандемията поради постоянния натиск върху маржовете на банките по кредитите. Като цяло банките успяха да увеличат нетния си оперативен доход с 15% (Графика 8). Това нарастване на дохода имаше ключово значение за подобряването на разходната им ефективност, като през 2021 г. съотношението разходи/приходи намаля с над 2 процентни пункта и достигна 63,5%.

Графика 8

Съотношение разходи/приходи на значимите институции и индексирани компоненти

(проценти)

Източник: Надзорна статистика на ЕЦБ.
Забележка: Извадката включва всички значими институции на най-високото равнище на консолидация в рамките на единния надзорен механизъм (променлива извадка).

Приходите от търговски операции имаха положителен принос за рентабилността на банките под европейски банков надзор и достигнаха върхови стойности през първата половина на 2021 г., особено за глобалните системно значими банки (Г-СЗБ) (Графика 9). Банките успяха също така да увеличат съществено нетните си приходи от такси и комисиони, като таксите, свързани с управление на активи, бяха благоприятствани от високите цени на активите.

Графика 9

Потоци на приходите от търговска дейност и инвестиции[6] по избрани бизнес модели

(тримесечни потоци в млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Извадката за „средна стойност за ЕНМ“ включва всички значими институции на най-високото равнище на консолидация в рамките на единния надзорен механизъм (променлива извадка); графиките „Г-СЗБ“, „Универсални и инвестиционни банки“ и „Други“ представляват подизвадката със съответните бизнес модели.

От страна на разходите административните разходи и амортизацията се увеличиха с 3,3%, главно поради увеличени разходи за персонала и разходи, свързани с информационните технологии. Банките обаче запазиха по-общите си стратегически цели – намаляване на разходите и инвестиране в ИТ и цифрови инициативи. Подобни стратегии изискват значителни разходи, които трябва да се направят в самото начало, но банките очакват да пожънат ползи от тази трансформация в средносрочен план. Освен това, с оглед на нарасналото използване на цифрови канали от страна на клиентите заради пандемията банките може да са в състояние да намалят допълнително своя свръхкапацитет и да свият структурата на разходите си, като по този начин подобрят още повече разходната си ефективност.

Банковите сливания и придобивания, които обикновено се считат за най-радикален и фундаментално променящ вид консолидация, изглежда действат като катализатор за сектора за подобряване на ефективността и за връщане към по-устойчиви равнища на рентабилност.[7] Изглежда, че през последните две години дейността по сливания и придобивания е набрала известна инерция. По-специално, банките прибягват по-активно до целеви консолидации на равнище направление на дейност. В сферата на управлението на активи, ценните книжа, попечителските услуги и платежните технологии някои институции разширяват или диверсифицират дейността си, а други я свиват, за да пренасочат ресурси.

Графика 10

Общ размер на активите на целевите банки и брой на сливанията и придобиванията в еврозоната

Източник: Изчисления на ЕЦБ въз основа на Dealogic и Orbis BankFocus.
Забележки: Извадката включва сделки по сливания и придобивания, включващи значими и по-малко значими институции в еврозоната, с изключение на някои частни сделки и сделки между малки банки, които не са съобщени в Dealogic. От извадката са изключени сделките, свързани с преструктуриране на банки или сливания на институции в затруднение. Сделките се отчитат въз основа на годината, през която са били обявени.

Пълноправните банкови сливания и придобивания все още са предимно вътрешни, но някои от по-целенасочените сделки имат презгранично измерение и по този начин допринасят и за финансовата интеграция в рамките на ЕС. Друг начин за постигане на трансгранична интеграция ще бъде банките да преразгледат трансграничните си организационни структури. По-специално, по-широкото използване на клонове и свободно предоставяне на услуги вместо на дъщерни дружества би могло да бъде обещаващ подход за развиване на трансгранична стопанска дейност в рамките на банковия съюз и единния пазар.

Усилията за повишаване на рентабилността по устойчив начин биха могли да породят и по-нататъшни инициативи за консолидация, които могат да доведат до по-голяма диверсификация на източниците на приходи и по-висока ефективност, ако са придружени от ясна оперативна насока и стабилна бизнес стратегия. Тези стратегически действия обаче трябва да бъдат разработени и управлявани от самите банки, като управителните им съвети трябва да осигурят наличието на надеждни управленски процедури, чрез които да могат по подходящ начин да идентифицират, управляват и редуцират всички съществени рискове за изпълнението на тези дейности по консолидация. За да улесни планирането на банките в това отношение, през януари 2021 г. ЕЦБ публикува ръководство относно надзорното третиране на сливания и придобивания[8], за да осигури прозрачност за начина, по който оценява сделките по сливане, така че банките да знаят какво да очакват от своя надзорен орган.

Рентабилността на по-малко значимите институции също се подобри през 2021 г. благодарение главно на по‑ниските обезценки

Следвайки тенденция, сходна с тази на значимите институции, рентабилността на по-малко значимите институции под европейски банков надзор също показа признаци на възстановяване през 2021 г. Към края на септември 2021 г. средната възвръщаемост на капитала беше 3,3% спрямо 1,7% в края на 2020 г. Увеличението се дължи главно на по-ниските обезценки в сравнение с 2020 г., когато по-малко значимите институции трябваше да заделят значителен размер провизии, за да предотвратят рязко влошаване на кредитните си портфейли. Подобно на значимите институции, през 2021 г. някои по-малко значими институции освободиха част от заделените преди провизии, което спомогна рентабилността им да се възстанови до равнищата от преди пандемията.

По-малко значимите институции успяха да компенсират натиска върху кредитните си маржове, като засилиха дейностите си, свързани с такси и комисиони. Като цяло нетният оперативен доход на по-малко значимите институции се е увеличил с 9,7% на годишна база. Това нарастване на източниците на доходи на по-малко значимите институции спомогна да се подобри средното им съотношение разходи/приходи, което спадна от 70,3% в края на 2020 г. на 66,7% в края на септември 2021 г. Що се отнася до разходите, по-малко значимите институции не съумяха ефективно да намалят административните си разходи.

Каре 1
Стрес тестове през 2021 г.

Както и в предишните години, ЕЦБ се включи както в подготовката, така и в провеждането на стрес теста за целия ЕС през 2021 г., който беше координиран от Европейския банков орган (ЕБО). В подготвителната работа ЕЦБ участва в разработването на методологията на стрес теста, на базовия и утежнения сценарий. Утежненият сценарий беше разработен съвместно с Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и ЕБО и в тясно сътрудничество с националните централни банки и националните компетентни органи. ЕЦБ също така предостави официалните бенчмаркове за кредитен риск за стрес теста за целия ЕС. Тези бенчмаркове осигуряват на банките прогноза за движението на параметрите на кредитния риск (като например вероятност от неизпълнение, темп на промяна на кредитния рейтинг и загуба при неизпълнение), като от тях се очаква да я прилагат към портфейлите, когато липсват подходящи модели за кредитния риск.

След като бе поставено началото на стрес теста на 29 януари 2021 г., банковият надзор в ЕЦБ извърши процеса по осигуряване на качеството за банките под нейния пряк надзор, така че да осигури правилното прилагане на методологията на ЕБО от тяхна страна. От всички 50 банки, включени в стрес теста за целия ЕС, 38 са под прекия надзор на банковия надзор в ЕЦБ. Те имат дял от около 70% в активите на банковия сектор в еврозоната. На 30 юли 2021 г. ЕБО публикува индивидуалните резултати за всички 50 участвали банки, както и подробните данни за балансите и експозициите към края на 2020 г.

Наред със стрес теста за целия ЕС ЕЦБ проведе собствен стрес тест на 51 средно големи банки под нейния пряк надзор, невключени в кампанията на ЕБО. За първи път ЕЦБ публикува и индивидуални резултати на обобщено равнище за тези банки.

Обхванатите в общия за целия ЕС стрес тест 38 банки от еврозоната заедно с тези 51 средно големи банки от еврозоната под надзора на ЕЦБ имат дял от малко над 75% в общите банкови активи в еврозоната.

Сценарии

В утежнения сценарий за стрес теста през 2021 г. се допуска продължително въздействие на сътресението от COVID-19 в условия на продължително ниски лихвени проценти. При този сценарий несигурността, свързана с хода на пандемията, води до продължителен икономически спад, който се характеризира с трайно свиване на БВП и значително нарастване на безработицата. Фалити на предприятия и свиване на размера на бизнеси налагат сериозни корекции в оценките на активите, кредитните спредове и разходите по заеми. И накрая, цените на жилищните и особено на търговските недвижими имоти отбелязват значителен спад.

Резултати[9]

При утежнения сценарий крайното съотношение за БСК1 за 89-те банки под прекия надзор на ЕЦБ е средно 9,9% – с 5,2 процентни пункта под началното равнище от 15,1%. За 38-те банки, подложени на тест от ЕБО, средното капиталово съотношение на БСК1 отбелязва спад с 5 процентни пункта от 14,7% на 9,7%. При средно големите 51 банки, участвали само в теста на ЕЦБ, средното намаление на капитала е 6,8 процентни пункта – от началното равнище от 18,1% на 11,3%. Средно големите банки отбелязват по-голямо намаление на капитала при утежнения сценарий, защото са по-силно засегнати от по-ниския нетен доход от лихви, по-ниския нетен доход от такси и комисиони и по-ниския доход от търговски операции в тригодишен хоризонт.

Като цяло в началото на теста от 2021 г. банките са в по-добро състояние, отколкото в началото на предходния стрес тест за целия ЕС през 2018 г.[10] Това се дължи на значителното редуциране на оперативните разходи и на същественото намаляване на наличностите от НОК в много държави. През 2021 г. обаче намалението на капитала на системно равнище е по-голямо. Това се дължи на факта, че неблагоприятният сценарий в стрес теста през 2021 г. е по-тежък от използвания в кампанията от 2018 г.

Първият основен фактор, обуславящ намалението на капитала, е кредитният риск, тъй като тежкото макроикономическо сътресение при неблагоприятния сценарий води до значителни загуби по кредити. Наред с това и въпреки цялостната устойчивост на банковата система дори при неблагоприятни условия стресовият сценарий води до значителни пазарни загуби специално за най-големите банки в еврозоната, тъй като те са изложени в по-голяма степен на сътресения, засягащи капитала и кредитния спред. Третият най-важен обуславящ фактор на намалението на капитала е ограничената способност на банките да генерират приходи при неблагоприятни икономически условия, тъй като се сблъскват със сериозен спад на нетния си доход от лихви, дохода от търговски операции и нетния доход от такси от комисиони.

Интегриране на стрес теста в редовния надзор

Резултатите от качествено естество (т.е. точността и своевременността на подаването на данните от банките) и количествените резултати (т.е. намалението на капитала и устойчивостта на банките на неблагоприятни пазарни условия) от стрес теста послужиха за основа на годишния процес по надзорен преглед и оценка (ПНПО). Количественото въздействие от неблагоприятния сценарий беше и важна информация за надзорните органи при определянето на равнището на насоките по Стълб II (P2G) посредством нов двуетапен подход на групиране. Подробната информация за новата методология за P2G би трябвало да спомогне за по-добро разбиране на използването на резултатите от стрес тестове в рамките на ПНПО.

1.2 Надзорни приоритети и проекти през 2021 г.

1.2.1 Надзорните приоритети за 2021 г.

През 2021 г. надзорните приоритети на ЕЦБ бяха съсредоточени върху областите, засегнати съществено от пандемията

През 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ съсредоточи надзорните си усилия основно върху четири приоритетни области, засегнати съществено от пандемията от COVID‑19: управление на кредитния риск, сила на капитала, устойчивост на бизнес моделите и институционално управление. Изпълняваните през годината надзорни дейности и проекти бяха насочени към укрепване на устойчивостта и практиките на поднадзорните банки със специален акцент върху онези уязвимости, които бяха счетени за критични в контекста на пандемията.

Кредитен риск

Своеобразна особеност на кризата с COVID‑19 е, че в условия на огромен спад на производството НОК продължиха да намаляват благодарение и на извънредните мерки на политиката, предприети в подкрепа на реалната икономика. Тези безпрецедентни мерки намалиха яснотата по отношение на кредитоспособността на кредитополучателите и поради това затрудниха възможността на банките да управляват кредитния риск. При тези условия работата на банковия надзор в ЕЦБ по оценяване на адекватността на рамките на банките за управление на кредитния риск през 2020 г. продължи и през 2021 г. Целта беше да се засили оперативната готовност на банките да предприемат своевременно действия по отношение на длъжниците в затруднение, както и способността им да идентифицират, оценяват и редуцират по подходящ начин потенциалното влошаване на качеството на активите на кредитополучателите, най-вече в секторите, които са особено уязвими от въздействието на пандемията. Инициативите, предприети през 2021 г. за постигането на тази цел, включват задълбочени проучвания на експозициите на банките към сектора на хотелиерството и ресторантьорството, специализирани дейности на място и последващи действия на съвместните надзорни екипи (СНЕ) с банки, за които е установено, че се отклоняват значително от надзорните очаквания.

Сила на капитала

Поради опасенията за повишен кредитен риск беше особено важно надзорните органи да направят оценка на силата на капиталовите позиции на значимите институции и на ранен етап да установят специфичните за всяка банка уязвимости, така че при необходимост да могат да се предприемат своевременни корективни действия. През 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ подложи на преглед практиките на банките за капиталово планиране, за да направи оценка на капацитета им да изготвят реалистични капиталови прогнози, съобразени с произтичащата от пандемията икономическа несигурност. Стрес тестът за целия ЕС през 2021 г. даде възможност за задълбочена оценка на капиталовите позиции на банките и показа, че банковият сектор в еврозоната ще остане устойчив дори при утежнен сценарий.

През юли ЕЦБ реши да не удължава след септември 2021 г. срока на препоръката си всички банки да ограничават дивидентите. Вместо това капиталовите планове и плановете за разпределяне на дивиденти на всяка банка ще бъдат подложени на оценка в рамките на редовния надзорен процес. Очаква се банките да запазят предпазливост при вземането на решения за дивиденти и обратно изкупуване на акции и да обмислят внимателно устойчивостта на бизнес модела си и риска от допълнителни загуби, засягащи развитието на капитала им след изтичането на мерките за публична подкрепа. На този етап ЕЦБ не очаква да продължи своите пруденциални мерки за облекчаване на условията що се отнася до използването на капиталовите буфери от банките след края на 2022 г.

Устойчивост на бизнес моделите

Рентабилността на банките и устойчивостта на бизнес моделите останаха под натиск през 2021 г. в икономически условия на ниски лихвени проценти, свръхкапацитет и ниска разходна ефективност в европейския банков сектор, както и на нарастваща конкуренция от страна на небанкови институции. Банковият надзор в ЕЦБ продължи да укрепва своя надзорен инструментариум, с който оценява бизнес стратегиите на банките за справяне с тези предизвикателства, както и способността им да ги прилагат ефикасно, със специален акцент върху стратегиите за цифровизация. В този контекст СНЕ провеждат структуриран диалог с ръководните органи на банките относно наблюдението на бизнес стратегиите им. И накрая, бяха проведени задълбочени проучвания и проверки на място за конкретни банки с цел да се изследват обуславящите фактори и слабостите на доходността.

Институционално управление

Добрите практики в институционалното управление и надеждните механизми за вътрешен контрол имат решаващо значение за редуцирането на рисковете пред банките при нормални условия, и още повече по време на криза. През 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ извърши редица надзорни дейности в областта на институционалното управление. Първо, той разгледа внимателно процедурите на банките за реакция при кризи. Това включваше оценка на способността на банките да изготвят ефикасни планове за възстановяване и надеждно да докажат цялостния си потенциал за възстановяване. Второ, той предприе последващи действия по тематичния преглед на агрегирането и докладването на данни за риск и започна целеви прегледи за конкретни банки с цел да насърчи достъпа на ръководството на банките до информация за риска и критичния анализ на нейната точност. И накрая, продължи пруденциалната работа по рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, която включваше актуализиране на надзорните методологии за ПНПО и проверките на място, така че да бъдат отразени тези рискове.

1.2.2 Управление на кредитния риск

Банковият надзор в ЕЦБ подложи на оценка спазването от страна на банките на надзорните очаквания относно управлението на кредитния риск, а СНЕ проследяват действията им за преодоляване на установените пропуски

Във време на несигурност, каквото е пандемията от COVID‑19, управлението на кредитния риск – и по-специално неговото адекватно и своевременно идентифициране, класифициране и измерване – е от ключово значение, за да се гарантира, че банките са в състояние да предложат осъществими и бързи решения на длъжниците в затруднение. На 4 декември 2020 г. ЕЦБ изпрати писмо до главните изпълнителни директори на всички значими институции, в което изложи надзорните си очаквания в това отношение. През 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ подложи на оценка практиките на банките за управление на риска спрямо тези очаквания и стигна до заключението, че 40% от значимите институции имат значителни пропуски. Основните недостатъци се отнасят до системите за ранно предупреждение, класифицирането (включително оценките за преструктуриране и вероятност за неплащане), практиките за формиране на провизии, а за някои банки – практиките за оценка на обезпеченията и финансовите прогнози (Графика 11). Установените проблеми са структурни и релевантни както в контекста на кризата с COVID-19, така и в обичаен режим на функциониране. Следва да се отбележи, че бяха установени недостатъци, които също ще трябва да бъдат преодолени, в банки, които в предишни години не са изпитвали значително нарастване на кредитния риск. СНЕ проследяват как банките изпълняват корективните действия.

Графика 11

Недостатъци в управлението на кредитния риск от значимите институции

(процент от значимите институции)

Източник: ЕЦБ. Извадката включва 108 значими институции на най-високото равнище на консолидация в рамките на единния надзорен механизъм.
Забележка: В графиката е представено как СНЕ виждат съществеността на пропуските в управлението на кредитния риск от значимите институции спрямо надзорните очаквания, посочени в писмото до главните изпълнителни директори от 4 декември 2020 г.

Каре 2
Анализ на уязвимите сектори

Пандемията от COVID-19 увеличи уязвимостта на предприятията в някои сектори. Непосредственото въздействие на сътресението от пандемията до голяма степен беше смекчено от мащабните схеми, създадени в подкрепа на по-малките предприятия, докато по-големите можеха да прибегнат до капиталовите пазари, за да преодолеят първоначалните последици. Но с началото на оттеглянето на извънредните мерки за подкрепа някои предприятия може да се окажат изправени пред финансови затруднения, тъй като настъпва падежът на дългове, натрупани по време на кризата с COVID-19. В някои отрасли упорити проблеми, свързани с веригите на доставка, повишават разходите и затрудняват ликвидността, като по този начин допълнително увеличават кредитния риск. Експозицията на значимите институции към всички стопански сектори е представена в Графика A.

Графика A

Експозиция на значимите институции на нефинансови предприятия по икономически сектори на дейност

(процент от брутната балансова стойност на всички кредити и аванси към нефинансови предприятия)

Източник: Отчитане по FINREP.
Забележки: Икономическите сектори се основават на класификацията от ниво 1 по NACE. „Други сектори“ включва Други услуги, Информация и комуникации, Услуги в областта на човешкото здраве и социална работа, Добивна промишленост, Водоснабдяване, Изкуства, развлечения и отдих, Образование, Публична администрация и отбрана, Задължително социално осигуряване.

С оглед на нарасналата уязвимост в определени сектори в началото на 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ предприе целеви преглед на сектора на хотелиерството и ресторантьорството въз основа на анализ на експозициите на извадка от значими институции към този сектор. Целта на прегледа беше да се установи и оцени как банките управляват кредитния риск в един от най-засегнатите от пандемията от COVID‑19 сектори. Банковият надзор в ЕЦБ установи няколко проблемни области през различните етапи от цикъла на кредитния риск, като особено сериозно безпокойство предизвикват кредитополучатели – малки и средни предприятия.

През септември 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ продължи работата си по уязвимите сектори, като започна целеви преглед на сектора на търговските недвижими имоти със специален акцент върху пазара на офиси и магазини. Този целеви преглед продължи и през 2022 г. Макар че експозициите се различават в различните държави членки, търговските недвижими имоти[11] са най-голямата секторна експозиция за значимите институции в еврозоната с дял около 22% от общата експозиция на банките към нефинансови предприятия.

1.2.3 Риск, свързан с информационните технологии, и киберриск

През 2021 г. рискът, свързан с информационните технологии, и киберрискът продължиха да бъдат основен двигател на риска за банковия сектор

През 2021 г. рискът, свързан с информационните технологии, и киберрискът продължиха да бъдат основен двигател на риска за банковия сектор в условия на тенденция към цифровизация, която беше ускорена от пандемията. Тя принуди банките да въведат мащабна уредба за дистанционна работа, изложи ги в по-голяма степен на кибератаки и ги направи по-зависими от доставчици – трети страни. През първата половина на 2021 г. броят на значимите киберинциденти, докладвани на ЕЦБ, леко се увеличи с 9,8% в сравнение със същия период на 2020 г., но въздействието на инцидентите остана сравнително ограничено. Макар че някои от докладваните инциденти стават все по-сложни, много от тях все още отразяват недостатъци в основни мерки за киберсигурност, което показва, че банките все още не са въвели всеобхватни практики в областта на киберсигурността.

През юли 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ публикува своя Годишен доклад за резултатите от въпросника за риска, свързан с информационните технологии, в ПНПО през 2020 г. В него се представят основните наблюдения на ЕЦБ върху отговорите на значимите институции във въпросника. В доклада се отбелязва, че: i) значимите институции все повече разчитат на външни доставчици на услуги, включително услуги в облак; ii) има какво да се подобри в начина, по който банките прилагат основни мерки за поддържане на състоянието и сигурността на техните системи; iii) нараства използването на системи в края на жизнения им цикъл; и iv) управлението на качеството на данните остава най-слабо развитата област на контрола на рисковете. Макар че много банки предприеха мащабни програми, чрез които да подобрят капацитета си за управление на данни, напредъкът е нееднороден. Това се дължи на трудности в управлението на сложните взаимозависимости на програмите със стратегически и регулаторни ИТ и оперативни проекти, както и на структурни промени, които програмите налагат в областта на информационните технологии на институциите. Условията на пандемия също забавиха напредъка в тази област.

С цел преодоляване на рисковете в областта на информационните технологии и киберрисковете банковият надзор в ЕЦБ продължи да укрепва прилагането на надзорни инструменти като годишния ПНПО, процеса за докладване на киберинциденти в ЕНМ, проверките на място и други целеви хоризонтални дейности.

През 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ допринесе и за дейността на международни работни групи по тази тема, включително ръководените от ЕБО, Базелския комитет за банков надзор и Съвета за финансова стабилност.

1.2.4 Последващи действия във връзка с Брекзит

Преходният период, през който правото на Европейския съюз продължи да се прилага във и по отношение на Обединеното кралство, приключи на 31 декември 2020 г. Това отбеляза края на подготовката на банките за Брекзит.

Банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да наблюдава как банките изпълняват очакванията му за времето след Брекзит и, ако е необходимо, ще доуточни позицията си за адекватността на структурите и институционалното управление на банките

В този контекст и като част от текущия си надзор банковият надзор в ЕЦБ наблюдава въвеждането на целевите операционни модели на значимите институции, които са засегнати от излизането на Обединеното кралство от ЕС, за времето след Брекзит, за да се увери, че те напредват в съответствие с предварително договорените срокове. Хоризонталното наблюдение бе допълнено от индивидуално проследяване за всяка банка и при установяването на недостатъци се предприемаха надзорни действия. За да изпълнят надзорните очаквания на ЕЦБ, банките предприеха действия в области като вътрешно управление, генериране на дейност, модели на осчетоводяване и финансиране, преработка на документацията на клиенти от ЕС, вътрешногрупови споразумения, ИТ инфраструктура и отчитане.

За да бъде сигурно, че след Брекзит банките са оперативно самостоятелни и не твърде зависими от институции от групата извън ЕС, ЕЦБ се съсредоточи върху недопускането на фиктивно създаване на нови дъщерни дружества на международни банкови групи в ЕС. В този контекст тя извърши преглед на търговските операции – хармонизирана оценка на моделите на осчетоводяване на значимите институции, за да се увери, че уредбата на банките отразява в достатъчна степен размера, естеството и сложността на тяхната дейност и рискове. Освен това ЕЦБ започна целеви преглед на управлението на кредитния риск и структурата на финансиране на тези банки, за да се увери, че те са в състояние да управляват независимо всички съществени рискове, които потенциално биха могли да ги засегнат на местно равнище (т.е. в ЕС), и че имат контрол върху балансите и експозициите си.

Банковият надзор в ЕЦБ също така проследи регулаторните промени след Брекзит, за да предвиди евентуално въздействие върху финансовия сектор. По-специално, той призова банките да обърнат специално внимание на съобщенията на Европейската комисия относно рисковете, произтичащи от прекомерно използване на централни контрагенти в Обединеното кралство в дългосрочен план.

Съгласно рамката за сътрудничество, договорена през 2019 г., банковият надзор в ЕЦБ и надзорните органи на Обединеното кралство продължават да си сътрудничат тясно в надзора над банките, които извършват дейност в държави, участващи в европейския банков надзор, и в Обединеното кралство. Банковият надзор в ЕЦБ поддържа тясно взаимодействие с органите на Обединеното кралство по теми от общ интерес на ръководно и на оперативно равнище.

Банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да следи развитието на нормативната уредба след Брекзит и да наблюдава как банките изпълняват очакванията му и, ако е необходимо, ще доуточни позицията си за адекватността на структурите им и институционалното им управление.

1.2.5 Финансови технологии и цифровизация

Тъй като банките продължават цифровата си трансформация, банковият надзор в ЕЦБ активно формира европейските надзорни и регулаторни рамки в областта на технологиите и цифровизацията

През 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ продължи да работи по теми, свързани с финансовите технологии и цифровизацията. Това включваше организиране на работна среща със СНЕ на най-големите значими институции по въпросите на стратегията, институционалното управление и управлението на риска при цифровата трансформация. Той също така започна преразглеждане на методологията на ПНПО по отношение на бизнес моделите с цел да отрази по-добре аспектите на цифровата трансформация през следващите надзорни цикли. Освен това банковият надзор в ЕЦБ продължи да разработва инструментите си за системно оценяване на рамките на банките за цифрова трансформация. Тази оценка разглежда ключови показатели за изпълнение и използването от банките на нови технологии, като се съсредоточава върху тяхното значение за бизнес моделите им.

Пандемията от COVID-19 показа значението на цифровата трансформация и технологиите, като позволи на банките да останат оперативно устойчиви в условия на дистанционна работа. Като се има предвид потенциалната роля на технологиите за намаляване на разходите и посрещане на очакванията на все по-ориентираните към цифровите технологии банкови клиенти, от решаващо значение е банките да продължат да въвеждат иновации и да се стремят към цифрова трансформация, за да останат конкурентоспособни сега и за в бъдеще.

Банковият надзор в ЕЦБ също така предприе допълнителни стъпки за активно формулиране на аспектите на цифровизацията в бъдещата европейска регулаторна рамка чрез приноса си към становищата на ЕЦБ по проекти за законодателни предложения относно пазарите на криптоактиви[12], пилотния режим за пазарни инфраструктури, основаващи се на технология на децентрализирани регистри[13], и акта за оперативна устойчивост на цифровите технологии[14]. Освен това той допринесе за становището на ЕЦБ относно правната рамка за изкуствения интелект. Банковият надзор в ЕЦБ взе участие и в дискусии с европейските надзорни органи относно регулирането на финансовите технологии и големите технологични компании и относно регулаторния обхват на консолидация.

1.3 Пряк надзор над значимите институции

1.3.1 Дистанционен надзор

Банковият надзор в ЕЦБ се стреми да упражнява надзор над значимите институции пропорционално и въз основа на рисковете по начин, който е едновременно взискателен и последователен. За тази цел той определя за всяка година набор от основни текущи надзорни дейности. Тези дейности се основават на съществуващите регулаторни изисквания, на Надзорния наръчник на ЕНМ и на надзорните приоритети на ЕНМ и се включват в текущия план за извършване на надзорни проверки (ПИНП) за всяка значима институция.

Освен тези дейности, насочени към рискове за цялата система, в ПИНП могат да бъдат включени други надзорни дейности, съобразени със спецификата на отделните банки. Това дава възможност на СНЕ да анализират идиосинкратични рискове и да предприемат мерки по тях.

Дистанционните дейности по ПИНП включват: i) свързани с рисковете дейности (напр. ПНПО), ii) други дейности, свързани с организационни, административни или правни изисквания (напр. годишната оценка на значимостта) и iii) допълнителни дейности, запланувани от СНЕ за по-нататъшно приспособяване на текущите ПИНП към специфичните особености на поднадзорната група или институция (напр. анализ на бизнес модела или структурата на институционалното управление на банката). Докато първите две групи дейности се определят централно, третата е специфична за банките и се определя от съответните СНЕ.

Пропорционалност

Планираните надзорни дейности за 2021 г. бяха подчинени на принципа на пропорционалност, като интензивността на надзора беше съобразена със системната значимост и рисковия профил на поднадзорните банки

ПИНП е подчинен на принципа на пропорционалност, т.е. интензивността на надзора зависи от размера, системното значение, риска и сложността на всяка институция.

Както и в предходни години, средният брой планирани надзорни дейности на значима институция през 2021 г. отразява този принцип на пропорционалност, осигурявайки на СНЕ достатъчно свобода да предприемат действия по специфични за институцията рискове (Графика 12).

Графика 12

Среден брой запланувани задачи на значима институция през 2021 г.

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Данните са извлечени към 29 декември.

Прилага се подход, основан на риска

ПИНП следва основан на риска подход, при който вниманието се съсредоточава върху най-релевантните категории риск за всяка значима институция. Например при банките с високо равнище на НОК процентът на задачите, свързани с кредитния риск, е по-голям от средния. По същата логика процентът на задачите, свързани с пазарния риск, е по-висок от средния при банки с големи експозиции към пазарни и търговски дейности (Графика 13).

Графика 13

Дейности по ПИНП през 2020 г. и 2021 г.: дейности по кредитен и пазарен риск като дял от всички дейности

Кредитен риск

(проценти)

Пазарен риск

(проценти)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Извадката включва всички дейности по банков надзор, извършвани от СНЕ (променлива извадка). Данните са извлечени към 29 декември. Взети са предвид само заплануваните дейности, свързани с категориите риск. Дейностите, които се отнасят до множество категории риск (например ПНПО и стрес тестовете) са включени в „Други категории риск“.

Акценти в дистанционния надзор през 2021 г.

Вследствие на реорганизацията на банковия надзор в ЕЦБ, пандемията от COVID‑19 и усилията за опростяване банковият надзор в ЕЦБ направи преглед и промени приоритетите по надзорните процеси и дейности, така че СНЕ да могат адекватно да се съсредоточат върху наблюдението на състоянието на поднадзорните банки. Планираният набор от дистанционни дейности за 2021 г. също беше преразгледан и калибриран съобразно приоритетността на рисковете. Примери за централно организирани дейности през 2021 г. са оценката по ПНПО, прегледите на практиките за управление на кредитния риск и секторните уязвимости, стрес тестът за целия ЕНМ, оценката на стратегията за НОК и оценката на самите банки на рисковете, свързани с климата.

Броят на дейностите, извършени през 2021 г., е малко по-малък от първоначално планираното в началото на годината (Графика 14). Това се дължи най-вече на отмяната на малък брой административни задачи през годината, което е в синхрон с предходните години.

Графика 14

Среден брой задачи на значима институция през 2021 г.

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Данните са извлечени към 29 декември.

Оценка по ПНПО

През 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ възприе прагматичен подход към ПНПО с оглед на пандемията от COVID-19. През 2021 г. тя възобнови пълната оценка по ПНПО. Резултатите от ПНПО сочат цялостна стабилност на резултатите въпреки предизвикателствата, породени от кризата с COVID-19, тъй като банките като цяло посрещнаха пандемията със силни капиталови позиции и бяха подкрепени от облекчения, които останаха в сила през 2021 г. В съответствие с предходните цикли на ПНПО и надзорните приоритети за 2021 г. повечето мерки са насочени към преодоляване на недостатъците в управлението на кредитния риск и вътрешното управление.

Кредитният риск беше в центъра на оценките по ПНПО. Рамките за контрол на риска на банките бяха подложени на оценка спрямо надзорните очаквания, съобщени на банките в писмото до главните изпълнителни директори от 4 декември 2020 г. Оценката доведе до по-голям брой констатации, които отразяват най-вече опасения относно качеството на процесите на банките. В редица случаи сериозността на констатациите породи опасения относно адекватността на базисните процеси по формиране на провизии, включително в банки, които преди това не са привличали внимание във връзка с кредитния риск.

Въпреки предизвикателствата, породени от пандемията, капиталовата адекватност се оказа устойчива: надзорните органи направиха щателен преглед на плановете на банките относно дивидентите и поддържаха надзорен диалог с банките, чиито планове бяха счетени за несъразмерни с рисковия им профил. Средните изисквания по Стълб II (P2R) и насоките по Стълб II (P2G) останаха като цяло стабилни и в съответствие с предходните години: незначителното увеличение на средната стойност на изискването по Стълб II е обусловено от допълнителните изисквания по Стълб II, наложени на банки, чиито провизии за наследени необслужвани експозиции все още не са съответствали на съобщените по-рано очаквания за покритие. Средният размер на насоките по Стълб II леко се е увеличил поради по-голямото намаление на капитала в стрес теста за целия ЕС през 2021 г. Методологията за определяне на насоките по Стълб II беше преразгледана за ПНПО 2021.

Надзорни констатации

Надзорните констатации са сред най-важните резултати от редовната надзорна дейност. Те отразяват недостатъците, които банките трябва да поправят. Задължение на СНЕ е да проследяват какво предприемат банките вследствие на тези констатации. Към 29 декември 2021 г. общият брой констатации се е увеличил в сравнение с 2020 г., достигайки равнище, сходно с това преди пандемията. Това се дължи главно на частичното възобновяване на проверките на място и на проучванията на вътрешни модели[15]. По-голямата част от констатациите бяха резултат от проучвания на вътрешни модели, проверки на място и дейности, свързани с лицензиране. Най-много констатации бяха отчетени в областта на кредитния риск (Графика 15).

Графика 15

Надзорни констатации

Източник: ЕЦБ
Забележки: Извадката включва констатации от всички СНЕ, работещи в банковия надзор (променлива извадка). Не са включени 23 констатации от стари СНЕ. Данните са извлечени към 29 декември.

1.3.2 Надзорни дейности на място

През 2021 г. повечето мисии бяха проведени дистанционно

През 2021 г. пандемията от COVID-19 продължи да оказва значително влияние върху начина на провеждане на проверките на място и проучванията на вътрешни модели. Повечето мисии[16] бяха проведени дистанционно, както и през 2020 г. От октомври 2021 г. по отношение на редица проверки беше възприет хибриден подход, съчетаващ традиционното присъствие на място в офисите на поднадзорното лице с по-силно застъпване на изпитани по време на пандемията схеми на дистанционна работа.

След забавянето през 2020 г. през 2021 г. бяха предприети 123 проверки на място и 96 проучвания на вътрешни модели. Този брой бе близък до нивата от преди пандемията (Графика 16)[17].

Що се отнася до проверките на място, продължава да се прилага кампанийният подход от предходните години[18], в допълнение към специфичните за всяка банка проверки на място, поискани от СНЕ. В съответствие с надзорните приоритети за 2021 г. основните кампании, започнати от ЕЦБ, включваха: i) кампания за търговските недвижими имоти, в която се оценяваше качеството на експозициите на банките към този сектор чрез критичен анализ на оценките на обезпеченията; ii) кампания за големите МСП/корпоративни предприятия, която беше съсредоточена върху управлението, наблюдението и контрола на мерките за подпомагане, предоставени в отговор на кризата; iii) кампания за портфейлите в детайли, в която бе направен преглед на рамките на банките за формиране на провизии съгласно МСФО 9; iv) кампания за пазарен риск по отношение на риска, свързан с оценяването; v) кампания за ИТ и киберсигурнст; vi) кампания за вътрешния анализ на адекватността на капитала (ВААК); и vii) кампания за бизнес модела и рентабилността.

Що се отнася до проучванията на вътрешни модели, основните теми през 2021 г. засягаха въвеждането на нови регулаторни разпоредби на ЕБО с временно допускане на модели в контекста на Брекзит и последващи действия по целевия преглед на вътрешни модели (ЦПВМ). Освен това за първи път през 2021 г. беше възприет нов подход за дистанционни проучвания при по‑малко съществени или по-малко сложни искания за промени в моделите; тези проучвания бяха много целенасочени и оценката по тях не отнемаше много ресурси.

Графика 16

Проверки на място и проучвания на вътрешни модели, предприети през 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

(брой проучвания)

Източник: Банков надзор в ЕЦБ

През 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ започна да изпитва нови подходи за допълване на модела на проверки на място

Макар да се запазва първостепенното значение на мисиите на място, при постепенното завръщане към нормални условия на функциониране ще бъдат усвоени ценните поуки и добрите практики от времето на пандемията що се отнася до вариантите за дистанционна работа. За тази цел банковият надзор в ЕЦБ започна да проучва възможности за допълване на традиционния модел на проверки на място, включвайки хибридни методи на работа, които могат да подобрят цялостната ефективност, бързина и устойчивост на проверките, запазвайки същевременно тяхната изчерпателност, взискателност и високо качество. Тези методи имат за цел също така да ограничат въздействието на проучванията върху околната среда, като същевременно стимулират сътрудничеството на трансгранични[19] и смесени екипи[20] и по този начин задълбочават интеграцията в целия европейски банков надзор и подпомагат многообразието и приобщаването.

1.3.2.1 Основни констатации от проверките на място

Следващият анализ представя обзор на най-критично важните констатации от проверките на място[21].

Кредитен риск

В контекста на пандемията от COVID-19 проверките на място за кредитен риск бяха основно провеждани дистанционно и бяха съсредоточени върху качествения аспект. Целта им беше да се оцени стабилността на управлението и контрола на кредитния риск, както и прилагането на мерките за подпомагане. В извадката, разгледана за този анализ, само ограничен брой проверки се основаваха на по-скоро количествен подход, съсредоточен върху преглед на кредитните досиета; това доведе до допълнителни прекласификации на експозиции в размер на 855 млн. евро и до допълнителни провизии в размер на 1 млрд. евро.

През 2021 г. проверките, посветени на кредитния риск, откроиха следните важни слабости в начина, по който банките провеждат и наблюдават ключови процеси във връзка с кредитния риск в условията на пандемия.

  • Подценяване на очакваните кредитни загуби: надценяване на обезпеченията и неподходящо изчисляване на очакваните кредитни загуби поради недостатъци в оценката на основни параметри.
  • Генериране и отпускане на кредити: слаби мерки за контрол на допустимостта при предоставянето на облекчения във връзка с COVID‑19.
  • Неправилно класифициране на длъжниците: недостатъци в оценката на финансовите затруднения, водещи до класифициране като вероятност за неплащане и преструктуриране и до определяне като етап 2 по МСФО 9.
  • Незадоволителен процес на наблюдение: недостатъчно наблюдение на кредитния риск от страна на ръководните органи на поднадзорните банки и недостатъци в приспособяването на системите за ранно предупреждение и на рейтинговите модели към условията, свързани с COVID-19, и към държавните мерки за подкрепа.
Вътрешно управление

Най-критичните констатации[22] разкриха недостатъци в следните области на институционалното управление:

  • Звена за вътрешен контрол (включително за нормативно съответствие, управление на риска и вътрешен одит): тежки недостатъци в състоянието, ресурсите и обхвата на дейност на всички звена за вътрешен контрол.
  • Обобщаване на данните за рисковете и отчитане на рискове: недостатъчно задълбочено докладване на управлението на рискове и слабости в архитектурата на данните и ИТ инфраструктурата.
  • Възлагане на външни изпълнители: незадоволителна оценка на риска при вземането на решения за възлагане на дейности на външни изпълнители и недостатъци при изпълнението и проследяването на възложените на външни изпълнители услуги, особено по отношение на ИТ услугите.
  • Корпоративна структура и организация: слаба институционална култура по отношение на поемането на риск, недостатъци в рамките за вътрешен контрол и недостатъчни човешки и технически ресурси.
Пазарен риск

Кампанията за пазарен риск по отношение на риска, свързан с оценяването, приключи през 2021 г. Тази тригодишна инициатива имаше за цел да се създадат условия на равнопоставеност за банките въз основа на обща методология и да се осигурят системни последващи действия по констатациите от мисиите на място. Основните слабости, установени през 2021 г., бяха свързани с оценяването на справедливата стойност и допълнителните корекции на стойността (недостатъчно застъпване на независима проверка на цените, незадоволителни методологии за йерархията на справедливата стойност и допълнителни корекции на стойността, неподходящи практики за признаване на печалбата в ден 1). Недостатъци бяха установени и в управлението на пазарните данни, осигуряващо надеждна информация за оценката.

Риск в областта на информационните технологии

През 2021 г. в центъра на вниманието при проверките на място, свързани с ИТ риска, беше киберсигурността. Повечето от констатациите с висока степен на сериозност бяха свързани с недостатъци в:

  • управлението на киберсигурността на банките при установяване на потенциални киберзаплахи и рискове и поддържане на точен списък на всички ИТ активи;
  • начина, по който банките предпазват своите ИТ активи и осигуряват достатъчно обучение за повишаване на осведомеността на своите служители в областта на киберсигурността;
  • капацитета на банките за възстановяване, след като функционирането им е било нарушено от киберинциденти.
Регулаторен капитал и ВААК

Основните констатации относно регулаторния капитал (Стълб I) бяха свързани с: i) подценяване на рисковопретеглените активи в резултат на неправилно причисляване на класове експозиции; ii) използване на недопустими обезпечения за техники за редуциране на кредитния риск; и iii) ниско качество на данните (например за признаване на гаранции). Освен това бяха установени редица слабости в рамката за контрол, като например ограничен капацитет за идентифициране на неправилно използване на рискови тегла за рискове по Стълб I.

Най-значимите проблеми, идентифицирани в посветените на ВААК проверки, включват: i) вътрешни методологии за количествено определяне (например за кредитен риск, пазарен риск или пенсионен риск); ii) определението на вътрешния капитал; iii) неправилно конструиране и степен на тежест на неблагоприятните сценарии; и iv) непълнота на процеса на капиталово планиране.

Лихвен риск в банковия портфейл (ЛРБП)

Повечето критични констатации бяха свързани със слабости в обхвата и идентифицирането на риска при ЛРБП и недостатъци на плана за одит на звената за управление на ЛРБП, както и на измерването и наблюдението на ЛРБП. Беше установено, че допусканията при моделирането на поведението, функциите за валидиране на моделите и системите от лимити са особено незадоволителни или неподходящи.

Операционен риск

Най-сериозните констатации бяха свързани с управлението на операционните рискове, с недостатъци в процесите на наблюдение на операционния риск и с незадоволителни оценки на качеството на данните за операционния риск, с предотвратяването на рискове и с корективните действия при събития, водещи до операционен риск.

Ликвиден риск

По-голямата част от констатациите с висока степен на тежест бяха свързани със слабости, установени в рамката за стрес тестове (сценарии на стрес тестовете с недостатъчно покритие на всички съществени източници на ликвиден риск, ограничено използване на обратни стрес тестове и недостатъчно консервативни действия за редуциране) и в измерването и наблюдението на риска (недостатъци при определянето на вътрешните лимити).

Бизнес модели и рентабилност

Най-критичните констатации бяха свързани с недостатъци в разпределението на приходите, разходите и капитала (което изкривява картината на рентабилността на различните направления на дейност), както и с анализа на чувствителността на финансовите прогнози (например ограничен капацитет за предвиждане на промени в основни двигатели на риска като например цена на кредитите).

1.3.2.2 Основни теми на проучванията на вътрешни модели

През април 2021 г. ЕЦБ публикува резултатите от ЦПВМ[23], чиято цел беше да се направи оценка дали използваните от значимите институции вътрешни модели за Стълб I са подходящи от гледна точка на нормативните изисквания и дали резултатите им са надеждни и съпоставими.

По ЦПВМ в периода 2017–2019 г. бяха проведени 200 проучвания на вътрешни модели на място в 65 значими институции. Като цяло резултатите от проучванията по ЦПВМ потвърдиха, че вътрешните модели на значимите институции могат да продължат да се използват за изчисляване на изискванията за собствен капитал. За определен брой модели обаче бяха необходими ограничения, за да се гарантира подходящо равнище на собствен капитал за покриване на базисния риск. Общо за всички видове риск бяха направени над 5800 констатации, от които около 30% бяха много сериозни и изискваха значителни усилия от страна на институциите за отстраняване на недостатъците в предварително определени срокове.

Макар че банките започнаха да предприемат мерки по констатациите от ЦПВМ и оценката на тези корективни действия е включена в обхвата на някои проучвания на вътрешни модели, през 2021 г. значителен брой искания, свързани с вътрешни модели, бяха породени от необходимостта банки да променят моделите си така, че да отговарят на новите разпоредби на ЕБО.

Що се отнася до кредитния риск, значителен брой заявления за промени в моделите бяха свързани с насоките на ЕБО относно прилагането на определението за неизпълнение[24] и програмата му за коригиране на вътрешнорейтинговия подход[25], чието спазване институциите трябва да осигурят съответно до 1 януари 2021 г. и 1 януари 2022 г. Освен това голям брой заявления се отнасяха за връщане към по-прости подходи, особено във връзка с предприети от банките инициативи за опростяване на моделите им. По отношение на пазарния риск в допълнение към последващите действия по констатациите от ЦПВМ бяха извършени няколко проучвания за оценка на промени в модели, свързани с включване на корекции на оценки във вътрешните модели за пазарен риск, както и на други искания за специфични промени на модели. И накрая, в обхвата на оценките на банковия надзор в ЕЦБ попаднаха първоначални одобрения на вътрешни модели, които преди са били временно допуснати (например заради нови значими институции във връзка с Брекзит или заради институции, на които е предстояла консолидация).

През 2021 г. бяха издадени общо 214 надзорни решения относно проучвания на вътрешни модели[26] (включително за ЦПВМ).

1.4 Непряк надзор над по-малко значимите институции

През 2021 г. „пазарният дял“ на сектора на по-малко значимите институции остана без промяна

Броят на по-малко значимите институции намаля през 2021 г., но секторът им успя да запази своя „пазарен дял“, представляващ 18,4% от общия размер на банковите активи в ЕНМ. Но теглото на сектора на по-малко значимите институции в държавите, в които те извършват дейност, се различава значително в отделните държави, участващи в европейския банков надзор (Графика 17). Докато в Люксембург и Германия по-малко значимите институции представляват около 40% от общите банкови активи, тяхното значение е значително по-малко в други държави, по-специално в Гърция и Испания (съответно 3,4% и 5,7%), чиито банкови системи са доминирани от значими институции. Спрямо размера на местната икономика най-големият сектор на по-малко значими институции е в Люксембург, където те са съсредоточени предимно в частното банкиране и попечителски банкови услуги и активите им представляват 210,8% от БВП. Следващите два най-големи сектора на по-малко значимите институции според съотношението с БВП са в Австрия (94,4%) и Германия (88,0%).

Графика 17

Пазарен дял на значимите и по-малко значимите институции по държави

(в процент от общите активи)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Данните са към 30 юни 2021 г. Данните отразяват най-високото равнище на консолидация с изключение на България, Хърватия и Словакия. За тези три държави данните включват местните дъщерни дружества на трансгранични институции, за да се избегне съществено погрешно представяне на пазарните дялове на значимите и по-малко значимите институции.

През 2021 г. общият брой на по-малко значимите институции намаля[27], въпреки че 27 нови институции бяха добавени в списъка на ЕЦБ на по-малко значимите институции след установяването на тясно сътрудничество на ЕЦБ с Българската народна банка и Hrvatska narodna banka. Според списъка на ЕЦБ към края на декември 2021 г. има 2187 по-малко значими институции, което представлява намаление с 4,2% спрямо предходната година. Към края на декември 2021 г. 81,5% от всички по-малко значими институции са установени в Германия, Австрия и Италия, което показва наличие на големи децентрализирани системи на спестовни и/или кооперативни банки в тези държави. Що се отнася до дела в общите банкови активи на по-малко значимите институции, Германия заема 53,6%, а Австрия и Италия – 6,5%.

В съответствие с текущите тенденции в европейския банков сектор консолидацията в сектора на по-малко значимите институции продължи през 2021 г., макар и с по-бавни темпове. През 2021 г. бяха придобити или слети общо 61 по-малко значими институции спрямо 69 през 2020 г. Предвид по‑големия брой по-малко значими институции в Германия повечето от сливанията през последните две години засегнаха сектора на по-малко значимите институции в тази държава (32 през 2020 г. и 49 през 2021 г.). В Италия консолидацията на кооперативния банков сектор в две големи групи приключи през 2019 г., а в Австрия 26 по-малко значими институции се сляха през 2020 г. През 2021 г. не настъпиха съществени промени в секторите на по‑малко значимите институции в тези две държави.

Таблица 1

Брой на по-малко значимите институции по държави

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Данните отразяват най-високото равнище на консолидация с изключение на България, Хърватия и Словакия.

Избрани дейности по надзорно наблюдение над по-малко значимите институции

Общото съотношение на НОК при по-малко значимите институции продължи да намалява въпреки пандемията – 2,1% през юни 2021 г. спрямо 2,3% през юни 2020 г. Аналогично броят на по-малко значимите институции с високо равнище на НОК[28] също продължи да намалява, достигайки 217.

Макар че съотношението на НОК в по-малко значимите институции продължи да намалява през 2021 г. независимо от пандемията, фактът, че, много национални мерки за подкрепа изтекоха в средата на годината, налага допълнително наблюдение занапред

В ролята си за надзорно наблюдение над по-малко значимите институции ЕЦБ се съсредоточи върху оценката с помощта на националните компетентни органи (НКО) на въздействието от пандемията и от прекратяването на съответните национални мерки за подпомагане върху профилите на кредитния риск на тези институции, както и върху тяхната подготвеност да се справят с потенциално увеличение на експозициите в неизпълнение. Макар че секторът на по-малко значимите институции изглежда като цяло устойчив на отрицателните последици от кризата, фактът, че срокът на действие на голяма част от националните мерки за подкрепа изтече в средата на 2021 г., дава основание за по-нататъшно внимателно наблюдение в бъдеще. Ето защо дейностите, свързани с кредитния риск, през 2022 г. ще останат съсредоточени върху оценката на ефекта от пандемията върху качеството на активите на по‑малко значимите институции и върху осигуряването на последователна надзорна реакция във всички държави, участващи в ЕНМ.

През 2021 г. ЕЦБ започна диалог с НКО относно най-бързо разрастващите се по-малко значими институции в техните държави. НКО представиха оценките си за всяка от бързо разрастващите се банки и очертаха надзорните действия, които се предприемат, за да се гарантира, че те не поемат прекомерни рискове. Беше постигнато съгласие това да се извършва ежегодно за поднадзорните по-малко значими институции.

По-малко значимите институции все повече използват платформи за депозити, за да привличат депозити

По-малко значимите институции все повече използват онлайн платформи за депозити, за да привличат депозити. ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с НКО, за да опознае употребата на тези платформи от банките и да научи повече за надзорните подходи на НКО в тази област. Целта на работата по онлайн платформите за депозити е да се постигне по-голяма видимост по въпроса и по-задълбочено вникване в свързаните с това рискове.

Институционалното управление отдавна е в центъра на вниманието на надзора. През 2021 г. ЕЦБ в сътрудничество с НКО предприе тематичен преглед на вътрешното управление на по-малко значимите институции.

ЕЦБ в сътрудничество с НКО предприе тематичен преглед на вътрешното управление на по-малко значимите институции

Тематичният преглед е съсредоточен в две направления и обхваща:

  • правилата за управление на по-малко значимите институции що се отнася до състава и функционирането на ръководния орган в надзорната му функция (размер, експертен опит, формална независимост, структура на комитетите, йерархия и т.н.), както и звената им за вътрешен контрол;
  • надзорните практики на НКО за институционално управление в по-малко значимите институции със специален акцент върху определянето на стандарти и върху надзорните дейности – дистанционни и на място.

През 2021 г. ЕЦБ и австрийският Орган за финансовите пазари (Finanzmarktaufsicht) одобриха институционалната защитна схема (ИЗС) Raiffeisen. От 28 май 2021 г. реорганизираната ИЗС е призната за пруденциални цели. ЕЦБ проведе и допълнителни дейности по наблюдение на хибридни ИЗС, някои от които претърпяват значителни промени. Във връзка с това ЕЦБ и съответните НКО проследяват корективните мерки, предприети от една ИЗС за преодоляване на изказани от Надзорния съвет на ЕЦБ опасения.

Идентифицирането на финансовите холдинги има пряко отношение към обхвата и провеждането на консолидиран надзор и придоби още по-голямо значение с оглед на въвеждането на специален режим за одобрение в преработената Директива за капиталовите изисквания (ДКИ V)[29]. През 2021 г. ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с НКО за осигуряване на последователни и задълбочени практики в тази област за всички по-малко значими институции в целия европейски банков надзор, като през 2022 г. продължават специфичните за отделните случаи и хоризонтални последващи дейности.

Изглежда, че секторите на по-малко значимите институции в държавите, приемащи входящи по-малко значими институции, не са засегнати съществено от Брекзит

През 2021 г. ЕЦБ и НКО анализираха въздействието на Брекзит върху сектора на по-малко значимите институции. Резултатите подсказват, че секторите на по-малко значимите институции в петте държави, приемащи около 20 входящи такива институции, не са засегнати съществено от Брекзит. Рисковопретеглените активи, свързани с експозиции към кредитни институции от Обединеното кралство, са се увеличили поради липсата на еквивалентност на Обединеното кралство съгласно Регламента за капиталовите изисквания (РКИ)[30], но това не е довело до значително въздействие върху капитала поради ограничения размер на засегнатите експозиции и размера на наличния капитал за поемане на увеличението на рисковопретеглените активи. Освен това анализът потвърди, че за повечето национални сектори на по-малко значимите институции делът на извънборсовите деривати, търгувани чрез централни контрагенти в Обединеното кралство, не е съществен.

Методологии за надзорно наблюдение

През 2021 г. европейският банков надзор продължи усилията си за усъвършенстване на общата ПНПО методология за по-малко значимите институции, разработвайки нови елементи в области като контрол на кредитния риск, оценка на бизнес моделите и насоки по Стълб II. Те трябва да се прилагат от 2022 г.

През 2021 г. ЕЦБ и НКО разработиха съвместно подходи за измерване на ефикасността на надзора и наблюдението над по-малко значимите институции

В съответствие с по-общата цел за непрекъснато подобряване на последователността на надзорните резултати във всички държави, участващи в ЕНМ, през 2021 г. ЕЦБ и НКО разработиха съвместно подходи за измерване на ефикасността на надзора и наблюдението над по-малко значимите институции. Тези подходи се прилагат експериментално през 2022 г. и това ще послужи за основа на обсъждане на начини, по които те могат да бъдат усъвършенствани и прилагани в бъдеще.

По-малко значимите институции с висок риск и с висока степен на въздействие са обект на по-чести и задълбочени надзорни дейности

Считано от 2022 г. по-малко значимите институции се класифицират отделно въз основа на критерии за въздействие и риск. По-малко значимите институции, изпълняващи един от критериите за въздействие, които включват размер, значимост за местната икономика, сложност и бизнес модел, се класифицират като имащи висока степен на въздействие. По-малко значимите институции се класифицират като високорискови въз основа на оценка на риска от НКО и на спазването на изискванията за капитал и ливъридж. По-малко значимите институции, класифицирани като институции с висока степен на въздействие, подлежат на по-чести и задълбочени надзорни дейности на НКО, като например ПНПО и проверки на място. По-малко значимите институции с висока степен на въздействие и с висок риск също така подлежат на повече наблюдение от страна на ЕЦБ, тъй като НКО са задължени да уведомяват ЕЦБ за процедурите и решенията, които възнамеряват да вземат спрямо тези институции. Списъкът на по-малко значимите институции с висока степен на въздействие за 2022 г. е поместен в глава 2 на настоящия доклад. Списъкът на високорисковите по-малко значими институции няма да се оповестява публично.

РКИ II дава възможност за целево опростяване на изискванията за малките и несложни институции

В преработения Регламент за капиталовите изисквания (РКИ II)[31] се въвежда нова концепция за „малки и несложни институции“, за да се даде възможност за целево опростяване на изискванията във връзка с прилагането на принципа на пропорционалност. Целевите опростявания за такива институции включват не толкова чести и подробни изисквания за оповестяване, като целта е да се намали административната тежест за тях. Друго опростяване е свързано с не толкова сложна, по-малко подробна версия на съотношението на нетно стабилно финансиране. Опростеното съотношение намалява сложността на изчислението, но е калибрирано по-консервативно, като по този начин се гарантира, че малките и несложни институции продължават да поддържат достатъчно стабилно финансиране.

1.5 Макропруденциалните задачи на ЕЦБ

През 2021 г. ЕЦБ продължи да работи активно с националните органи в съответствие с възложените ѝ макропруденциални задачи по член 5 от Регламента за ЕНМ[32].

През 2021 г. от националните органи бяха получени над 100 макропруденциални уведомления

През 2021 г. ЕЦБ получи от националните органи над 100 уведомления, свързани с макропруденциалната политика. Повечето от тях се отнасяха до тримесечни решения за определяне на антициклични капиталови буфери и решения за идентифицирането и капиталовото третиране на глобални системно значими институции (Г-СЗИ) или други системно значими институции (Д-СЗИ). През 2020 г. няколко национални органа решиха да освободят буфери, за да подпомогнат кредитирането по време на пандемията. През 2021 г. някои национални органи решиха да наложат отново изискванията за антицикличен буфер като мярка срещу нарастващия цикличен риск. ЕЦБ също така подложи на оценка уведомления за други макропруденциални мерки, например за определянето на буфери за системен риск или мерки по член 458 от РКИ.

Следвайки разработената от Базелския комитет за банков надзор методология, ЕЦБ и националните органи определиха осем Г-СЗИ[33] под европейски банков надзор, от които ще се изисква през 2023 г. да разполагат с допълнителни капиталови буфери между 1,0% и 2,0%. За една Г-СЗИ[34] приложимият процент на буфера се е увеличил спрямо процеса от предходната година. През ноември 2021 г. Съветът за финансова стабилност и Базелският комитет за банков надзор обявиха, че в краткосрочен план Базелският комитет ще направи преглед на последиците от развитието на европейския банков съюз за методологията за Г-СЗБ. Това ще включва целеви преглед на третирането на трансграничните експозиции в рамките на банковия съюз.[35]

Националните органи установиха и посочиха капиталови буфери за 124 Д-СЗИ. Те бяха в съответствие с методологията за долен праг, чрез която се определят капиталовите буфери за Д-СЗИ. ЕЦБ прилага тази методология от 2016 г. насам.

През юли 2021 г. ЕЦБ получи искане за консултация от Европейската комисия по прегледа на макропруденциалната рамка. Такава покана беше отправена и към ЕБО и ЕССР. Европейската комисия покани трите организации да представят своите отговори до края на март 2022 г.

Освен това банковият надзор в ЕЦБ участва активно в няколко области от работата на ЕССР, който отговаря за макропруденциалното наблюдение на финансовата система в ЕС. Това включва продължаващата работа на ЕССР по ограничаване на разпределянето на дивиденти. През май 2020 г. ЕССР прие Препоръка ЕССР/2020/7[36], в която компетентните органи се призовават да поискат от финансовите институции, обхванати от надзорните им правомощия, да се въздържат от разпределяне на дивиденти до 1 януари 2021 г. През декември 2020 г. ЕССР преразгледа и измени препоръката си, като призова разпределянето да остане в консервативни граници.[37] На 24 септември 2021 г. ЕССР обяви, че е решил да позволи срокът на действие на препоръката да изтече в края на септември 2021 г.[38] В резултат на тясното си сътрудничество с ЕССР ЕЦБ осигури пълно съответствие на собствената си позиция относно разпределянето на печалби с препоръката на ЕССР.

1.6 С поглед към бъдещето – рискове и надзорни приоритети за 2022 г.

Процесът по идентифициране на рисковете и определяне на приоритетите има основна роля за разработването и формулирането на стратегията на банковия надзор в ЕЦБ за следващите три години

Банковият надзор в ЕЦБ подлага на текуща оценка и наблюдение рисковете и уязвимостите, пред които са изправени институциите под нейния пряк надзор. Резултатът от тази оценка е основата за определяне на надзорните приоритети и съответните дейности за следващите три години. Текущото наблюдение позволява да се променят приоритетите, ако ситуацията го изисква.



Трите надзорни приоритета за 2022–2024 г. са насочени към преодоляване на основните уязвимости на банките

През 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ в сътрудничество с НКО извърши оценка на основните рискове и уязвимости, пред които са изправени значимите институции, и определи три приоритета. Те имат за цел да гарантират, че поднадзорните институции: 1) ще излязат от пандемията в добро състояние, 2) ще се възползват от възможността да преодолеят структурни слабости посредством ефикасни стратегии за цифровизация и 3) ще предприемат мерки по отношение на нововъзникващи рискове, включително свързани с климата и околната среда, с информационните технологии и киберрискове (Диаграма 1). По всеки приоритет банковият надзор в ЕЦБ разработи набор от стратегически цели и съответни работни програми за периода 2022–2024 г. с цел преодоляване на най-съществените уязвимости, установени при оценката на риска.

Диаграма 1

Надзорни приоритети за 2022–2024 г. за преодоляване на установените уязвимости в банките

Източник: ЕЦБ.
Забележки: В диаграмата са представени трите надзорни приоритета и съответните уязвимости, които трябва да бъдат преодолени през следващите години посредством целенасочени действия на банковия надзор в ЕЦБ. Всяка уязвимост е свързана със съответната обща категория риск. Надзорните дейности, насочени към потенциални сътресения при лихвените проценти/кредитните спредове, и експозициите към кредитен риск от контрагента не бива да се разглеждат изолирано. Те се допълват и обуславят взаимно, като целта е да се разрешат по-общи проблеми с корекции на финансовите пазари.

Приоритет 1: Банките да излязат от пандемията в добро състояние

Поднадзорните институции успяват да устоят на неблагоприятното икономическо сътресение, причинено от избухването на пандемията, и като цяло показват голяма устойчивост. Тъй като пандемията все още влошава перспективата за икономиката, банките трябва да бъдат подготвени да се справят с въздействието ѝ в краткосрочен до средносрочен план, особено във връзка с потенциално влошаване на качеството на активите и корекции на оценките на финансовите пазари.

Банките следва да укрепят рамките си за управление на кредитния риск и да отстранят установените слабости

Безпрецедентните мерки за подкрепа от страна на политиките спомогнаха да се ограничат последиците от резкия спад на икономическата активност през 2020 г. за качеството на активите на банките. Тези действия обаче също така размиха границите на кредитоспособността на кредитополучателите и поставиха под въпрос способността на банките да я оценяват прецизно. Затова отстраняването на недостатъците в рамките на банките за управление на кредитния риск, установени от надзорните органи през изминалата година, остава основен приоритет за банковия надзор в ЕЦБ. Особено безпокойство пораждат установяването и класифицирането на кредитополучателите в затруднение, оценката на обезпеченията и адекватността на практиките за формиране на провизии. Във връзка с това банковият надзор в ЕЦБ ще работи с банките, отчели съществени слабости в отговор на инициативата за изпращане на писма до главните изпълнителни директори, и ще осигури навременно изпълнение на планове за коригиращи действия. Освен това надзорните органи ще подложат на наблюдение и преглед начина, по който банките прилагат Насоките на ЕБО относно предоставянето и наблюдението на кредити, обръщайки особено внимание на портфейлите от недвижими имоти.

Надзорните органи ще засилят акцента върху експозициите на банките към сектори, уязвими от COVID‑19, включително търговски недвижими имоти

По-добрите икономически перспективи намалиха риска от мащабна несъстоятелност в корпоративния сектор, поне в краткосрочен план. Въпреки това силно задлъжнелите дружества в тези отрасли, които са най-чувствителни към въздействието на пандемията от COVID‑19, може да бъдат неблагоприятно засегнати от постепенното оттегляне на извънредните публични мерки за подкрепа. В тези условия експозициите на банките към уязвими предприятия, особено в хотелиерството и ресторантьорството, въздушния транспорт и туризма, все още изискват внимателно наблюдение от страна на банките и надзорните органи. Секторът на търговските недвижими имоти, който претърпя значителен спад по време на кризата, също заслужава особено внимание. Затова банковият надзор в ЕЦБ ще усили акцента си върху експозициите на банките към такива уязвими предприятия и ще извърши целеви дейности за сравнителен и критичен анализ на практиките на банките за управление на риска в тази област.

Да не се допусне натрупване на нередуцирани рискове, свързани с финансиране с ливъридж

Търсенето на доходност в условия, които се характеризират с устойчиво ниски лихвени проценти, изобилна ликвидност и извънредни мерки за подкрепа, допринася за допълнително натрупване на рискове на пазара на кредити към дружества с високо равнище на дълг. По-специално, нарастващата склонност към риск, съобщена от някои големи поднадзорни банки (която е отразена в занижаване на стандартите за отпускане на кредити и придружена от повишено кредитиране на вече силно задлъжнели получатели), е притеснителна и трябва да бъде внимателно наблюдавана от надзорните органи. Ето защо банковият надзор в ЕЦБ ще положи още по-големи усилия да гарантира, че практиките на банките за управление на риска са задоволителни, за да се предотврати натрупване на нередуцирани рискове в областта на финансирането с ливъридж. Освен това той ще насърчава банките да изпълняват надзорните очаквания, изложени в Указанията на ЕЦБ относно транзакциите с ливъридж.

Банките следва да разполагат с надеждни мерки за управление на въздействието от сътресения в лихвените проценти и кредитните спредове

Продължаващото търсене на доходност, подпомагано от изобилната ликвидност в системата и благоприятните условия за финансиране, поражда опасения относно завишени оценки в няколко пазарни сегмента, които потенциално повишават вероятността от преразглеждане на цените на дълговия или капиталовия пазар. Внезапна корекция на доходността, предизвикана от промяна в очакванията на инвеститорите във връзка с инфлацията и лихвените проценти, може да доведе до корекции в цените на активите. Затова е от съществено значение банките да бъдат подготвени за подобни корекции и да могат бързо да приспособят практиките си за управление на риска. За да е сигурно, че банките са достатъчно подготвени да устоят на подобни пазарни сътресения, банковият надзор в ЕЦБ ще засили надзорното си внимание към рисковете, породени от прекомерното търсене на доходност, чрез редовно обсъждане със СНЕ, целеви прегледи и проверки на място.

Приоритет 2: По отношение на структурните слабости да бъдат предприемани ефикасни стратегии за цифровизация и усъвършенстване на управлението

Преодоляването на структурните слабости в областта на цифровата трансформация и на управленския капацитет на ръководните органи на банките е от решаващо значение за стабилността и устойчивостта на бизнес моделите им.

Поднадзорните институции следва да предприемат стабилна цифрова трансформация

Промените в предпочитанията на клиентите и засилващата се конкуренция от страна на финансовите технологии и големите технологични компании оказват допълнителен натиск върху банките да ускорят внедряването на цифровите технологии. Освен това от голямата финансова криза насам поднадзорните банки имат проблеми с ниска рентабилност поради структурни уязвимости, свързани със свръхкапацитет и липса на разходна ефективност. Ускорената цифрова трансформация на бизнес моделите на банките им предоставя добра възможност да подобрят устойчивостта си и нови начини за генериране на приходи. Надзорните органи ще вложат още повече усилия в оценката на стратегиите за цифровизация, за да се уверят, че банките разполагат със задоволителна уредба, така че да повишават стабилността и устойчивостта на бизнес моделите си в дългосрочен план.

Поднадзорните банки следва да предприемат мерки за преодоляване на недостатъците във функционирането и състава на ръководните им органи

Отдавнашните уязвимости във вътрешното управление на банките и в управлението на риска остават повод за притеснение за надзорните органи. Независимо от известния напредък от последните няколко години голям брой поднадзорни институции все още показват структурни недостатъци в звената за вътрешен контрол, във функционирането на ръководните органи и в капацитета за обобщаване и отчитане на данни. Тези слабости може да нарушат процеса на вземане на решения и управлението на риска и съответно да породят опасения относно ефикасността на управителните съвети на банките и капацитета им за стратегическо управление. От решаващо значение е поднадзорните институции да предприемат незабавни действия по оставащите надзорни констатации и да засилят ефективността на ръководните си органи. При тези условия банковият надзор в ЕЦБ ще проведе целеви инициативи, за да се увери, че банките ефикасно отстраняват установените недостатъци във функционирането и състава на ръководните си органи, със специално внимание към колективната им пригодност и многообразие.

Приоритет 3: Справяне с нововъзникващи рискове

Картината на рисковете непрекъснато се развива, пораждайки редица нови и растящи рискове за банките както в краткосрочен, така и в по-дългосрочен план. Надзорните органи ще се стремят да гарантират, че банките поемат инициатива да редуцират свързаните с климата и околната среда рискове, нарастващия кредитен риск от контрагента към по-рискови и по‑малко прозрачни небанкови финансови институции, както и рисковете, свързани с оперативната устойчивост и устойчивостта на информационните технологии.

Банките следва да включат рисковете, свързани с климата и околната среда, в бизнес стратегиите си и в рамките си за институционално управление и управление на рисковете

Очаква се свързаните с климата и околната среда рискове да бъдат съществени и поднадзорните институции трябва да предприемат действия да се справят с предизвикателствата, произтичащи от физически и свързани с прехода рискове.[39] Затова е жизненоважно банките адекватно да отразят свързаните с климата и околната среда рискове в бизнес стратегиите си и в рамките си за институционално управление и управление на риска. В тези условия банковият надзор в ЕЦБ ще проведе тематичен преглед, за да оцени напредъка на банките в постигането на тази цел, както и стрес тест на риска, свързан с климата, за да оцени устойчивостта на банките и капацитета им за управление на риска в тази област.[40] Тъй като банките не са напреднали достатъчно в съгласуването на практиките си за оповестяване на информация с надзорните очаквания, надзорните органи ще продължат да наблюдават развитието им[41] и спазването на предстоящите регулаторни изисквания.

Банките следва да разполагат с надеждни рамки за институционално управление и управление на риска, за да се справят с нарасналите експозиции към кредитен риск от контрагента

Увеличеният обем на услугите на капиталовия пазар, които банките предлагат на небанкови финансови институции с по-висок риск и по-малка прозрачност (например хедж фондове и семейни съдружия), както и сериозните последици от потенциалното изпадане на подобни институции в неплатежоспособност откроиха рисковете от слабо институционално управление и незадоволителни практики за управление на риска в тази област. Банковият надзор в ЕЦБ ще извърши целеви прегледи и проверки на място в областта на управлението на кредитния риск от контрагента, за да установи евентуални недостатъци. Специално внимание ще бъде обърнато на основните посреднически дейности, извършвани от няколко институции, които участват активно в тази дейност. СНЕ ще предприемат последващи действия с банките по тези въпроси, за да се осигури своевременното прилагане на ефикасни корективни мерки.

Надзорните органи ще стимулират по-надеждна уредба на възлагането на дейности на външни изпълнители в областта на информационните технологии и по-голяма киберустойчивост в банките, като подлагат практиките им за управление на риска на все по-засилен надзор

Макар че значимите институции показаха силна оперативна устойчивост по време на пандемията, броят на съобщените на ЕЦБ киберинциденти нараства от 2020 г. насам.[42] Ускореното въвеждане на цифрови стратегии от банките и нарастващата им зависимост от информационните технологии налагат засилване на устойчивостта им срещу киберзаплахи. Освен това рисковете, свързани с възлагането на ИТ дейности на външни изпълнители, успоредно с нарастващата зависимост на банките от външни изпълнители на ИТ услуги, пораждат опасения, налагащи по-сериозно внимание от страна на надзора. При тези условия банковият надзор в ЕЦБ постепенно ще засилва акцента си върху оценката на практиките на банките в тези области и активно ще проследява онези, които показват съществени слабости.

Каре 3
Последващи действия по Ръководството на ЕЦБ относно рисковете, свързани с климата и околната среда – преглед на самооценките и плановете за действие на банките

В своето Ръководство относно рисковете, свързани с климата и околната среда, което беше публикувано през ноември 2020 г., банковият надзор в ЕЦБ изложи 13 надзорни очаквания как банките под нейния пряк надзор следва да интегрират свързаните с климата рискове в бизнес моделите си, в институционалното си управление, управлението на риска и оповестяването. След публикуването на ръководството ЕЦБ поиска от банките да си направят оценка спрямо тези очаквания и да представят планове за действие, в които подробно се описва как ще приведат практиките си в съответствие с ръководството.

През ноември 2021 г. ЕЦБ публикува резултатите от надзорната си оценка на практиките на банките в доклад за състоянието на управлението на рисковете, свързани с климата и околната среда, в банковия сектор. Оценката, обхващаща 112 институции под прекия надзор на ЕЦБ с общ размер на активите 24 трлн. евро, представляваше безпрецедентен обзор на готовността на европейските банки да управляват по подходящ начин и да оповестяват експозициите си на рискове, свързани с климата и околната среда.

В доклада се прави хоризонтален преглед на настоящите тенденции при предприемането на мерки и оповестяването на рисковете, свързани с климата и околната среда, в банковия сектор на еврозоната. Посочват се някои от добрите практики, които се наблюдават понастоящем в управлението на тези рискове.

Заключението от надзорната оценка е, че макар институциите да са предприели първоначални стъпки за включване на рисковете, свързани с климата, в практиките си за управление на риска, нито една от тях не отговаря на всички надзорни очаквания (Диаграма A). 90% от институциите, обхванати в оценката, средно изпълняват само частично или изобщо не изпълняват надзорните очаквания на ЕЦБ. Много банки обаче признават, че рисковете, свързани с климата и околната среда, ще окажат съществено въздействие върху рисковия им профил през следващите три до пет години, особено по отношение на кредитния риск, операционния риск и риска, свързан с бизнес модела.

Почти всички институции са разработили планове за изпълнение с цел да подобрят практиките си. ЕЦБ извършва оценка на качеството на тези планове и по-специално дали те поправят съществуващи пропуски в практиките на институциите. Качеството на плановете варираше значително между институциите (Диаграма A); някои банки представиха кратки и неаргументирани отговори на въпросника, а други – големи проектни документи, в които подробно са описани всички планирани във времето действия.

Диаграма A

Състояние на управлението на рисковете, свързани с климата и околната среда, в банковия сектор: изпълнение на очакванията от институциите и адекватност на техните планове за усъвършенстване на практиките им

(ордината: равнище на изпълнение на надзорните очаквания, описани в Ръководството на ЕЦБ, от 112-те институции; абсциса: равнище на адекватност на плановете за изпълнение на 112-те институции за преодоляване на пропуски в практиките им)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: За 13-те надзорни очаквания са представени претеглени средни оценки. Извадката включва 112 значими институции на най-високото равнище на консолидация в рамките на единния надзорен механизъм.

ЕЦБ изпрати до всички банки индивидуални писма с обратна информация, като ги прикани да отстранят недостатъците, установени в надзорната оценка. В някои случаи институциите може да получат изискване с качествен характер като част от ПНПО.

Следващи стъпки

ЕЦБ разбира, че предизвикателствата при интегрирането на рисковете, свързани с климата и околната среда, в стратегиите, институционалното управление и управлението на риска на банките, се развиват непрекъснато, и се ангажира да продължи диалога си с тях по тази тема.

През 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ също така проучи оповестяванията на институциите за рисковете, свързани с климата и околната среда. Констатациите от проучването ще бъдат публикувани в доклад, а всяка банка е получила индивидуална обратна информация.

ЕЦБ ще направи и пълен преглед на готовността на банките да управляват рисковете, свързани с климата и околната среда, включително задълбочени проучвания на включването на тези рискове в техните стратегии, институционално управление и правила за управление на риска. Този преглед ще се състои през първата половина на 2022 г. Банковият надзор в ЕЦБ ще проведе и надзорен стрес тест за рисковете, свързани с климата. Резултатът от тези надзорни кампании ще бъде с качествен характер. Всякакво възможно въздействие върху банките ще бъде непряко, посредством ПНПО рейтинга за изискванията по Стълб II, и няма да бъдат публикувани конкретни резултати за всяка банка. Освен това усъвършенстваните регулаторни разпоредби относно екологичните, социалните и управленските рискове, които се съдържат в прегледа на банковите правила в ЕС, предложен от Европейската комисия, предвиждат еднакво включване на рисковете, свързани с климата и околната среда, в Насоките на ЕБО относно общите процедури и методологии за ПНПО и в надзорните стрес тестове. На тази основа ЕЦБ постепенно ще интегрира рисковете, свързани с климата и околната среда, в своята методология за ПНПО, което в крайна сметка ще повлияе на капиталовите изисквания по Стълб II.

2 Процедури по лицензиране, привеждане в изпълнение и санкции

2.1 Лицензиране

2.1.1 Годишна оценка на значимостта (включително цялостни оценки) и установяване на по-малко значими институции с висока степен на въздействие

2.1.1.1 Годишна оценка на значимостта

От 1 януари 2022 г. ЕЦБ упражнява пряк надзор над 115 банки вследствие на годишния преглед на значимостта и извънредни оценки

Съгласно Рамковия регламент за ЕНМ[43] годишната оценка дали дадена банка или банкова група изпълнява някой от критериите за значимост[44] бе завършена през ноември 2021 г. Тя беше допълнена от извънредни оценки на значимостта (довели до 48 решения относно значимостта), които бяха извършени след промени в групови структури.

В резултат на това 115 институции[45] бяха класифицирани като значими считано от 30 ноември 2021 г., както при предходната оценка на значимостта.

През 2021 г. в резултат на годишната оценка към списъка на значимите поднадзорни лица бяха добавени три институции: Banca Mediolanum S.p.A. и Finecobank S.p.A., и двете установени в Италия, и Danske Bank A/S, Finland Branch бяха класифицирани като значими, тъй като активите им надхвърлят 30 млрд. евро. ЕЦБ упражнява пряк надзор над тези институции от 1 януари 2022 г. По отношение на Danske Bank A/S, Finland Branch ЕЦБ упражнява правомощията на компетентния орган на приемащата държава членка.[46]

Същевременно три институции бяха заличени от списъка на значимите институции:

  • BFA Tenedora De Acciones S.A.U., бившето холдингово дружество на Bankia S.A., беше заличена от списъка на поднадзорните институции в резултат на сливането чрез поглъщане на единственото ѝ дъщерно дружество Bankia S.A. в CaixaBank S.A., считано от 26 март 2021 г.;
  • Liberbank S.A. също беше заличена от списъка на поднадзорните институции, тъй като е погълната от Unicaja Banco S.A., считано от 30 юли 2021 г.;
  • C.R.H. – Caisse de Refinancement de l’Habitat беше класифицирана като по-малко значима, защото в продължение на три последователни календарни години не отговаря на нито един от критериите за значимост; Френският орган за пруденциален надзор и преструктуриране (Autorité de contrôle prudentiel et de résolution – ACPR) отговаря за прекия надзор над нея от 1 януари 2022 г.

В допълнение бяха извършени следните промени в групови структури, без да се засяга броят на значимите поднадзорни лица:

  • поради вътрешногрупови сливания Precision Capital S.A. вече не отговаря на критерия за значителна трансгранична дейност и съответно променя основанието си за значимост на „значение за националната икономика“ (отговаря на съответните прагове от 31 декември 2020 г. нататък);
  • Piraeus Bank S.A. и Alpha Bank AE бяха извадени от списъка в контекста на групово преструктуриране и институциите станаха финансови холдинги, като промениха имената си съответно на Piraeus Financial Holdings S.A. и ALPHA SERVICES AND HOLDINGS S.A. Освен това две нови кредитни институции – Piraeus Bank S.A. и ALPHA BANK S.A. – бяха лицензирани като дъщерни дружества съответно на Piraeus Financial Holdings S.A. и ALPHA SERVICES AND HOLDINGS S.A.

Списъкът на поднадзорните лица се актуализира често. Актуалния списък можете да намерите на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ.

Таблица 2

Значими и по-малко значими банкови групи или самостоятелни банки под европейски банков надзор след годишната оценка през 2021 г.

Източник: ЕЦБ.
Забележки: „Общо активи“ се отнася до общия размер на активите на институциите в списъка на поднадзорните лица, публикуван през декември 2021 г. (с референтна дата 30 ноември 2021 г. за решенията относно значимостта, съобщени на поднадзорните институции в резултат от годишната оценка на значимостта, и 1 ноември 2021 г. за други промени и събития в групови структури). Референтната дата за общите активи е 31 декември 2020 г. (или последната разполагаема, използвана при последната оценка на значимостта).
1) Към 1 ноември 2021 г.

2.1.1.2 Цялостни оценки

През юли 2021 г. ЕЦБ завърши цялостните оценки на две италиански кооперативни банкови групи (Iccrea Banca S.p.A. – Instituto Centrale del Credito Cooperativo и Cassa Centrale Banca – Credito Cooperativo Italiano S.p.A) и на две балтийски банки (Luminor Bank AS в Естония и Akciné bendrové Siauliu bankas в Литва).

В допълнение към това през август 2021 г. ЕЦБ започна цялостна оценка на три банки тъй като всяка от тях изпълнява критерий за пряк надзор от страна на ЕЦБ: Addiko Bank AG в Австрия (значителни трансгранични дейности), Agri Europe Cyprus Limited (една от трите най-големи кредитни институции в държавата членка – Словения) и Barclays Bank Ireland PLC в Ирландия (размер). Очаква се оценката да бъде завършена към края на първата половина на 2022 г.

2.1.1.3 По-малко значими институции с голямо въздействие

Поради големия брой по-малко значими институции и разликите в размера, сложността и рисковия им профил европейският банков надзор ги класифицира според въздействието им върху финансовата система и рисковия им профил. Считано от 2022 г., критериите за въздействие и критериите за риск се оценяват поотделно. По-малко значимите институции с голямо въздействие се определят веднъж годишно за всяка от държавите, участващи в европейския банков надзор.

По-малко значима институция се определя като имаща голямо въздействие, ако отговаря на някой от следните критерии:

  • Размер
    Общите ѝ активи надхвърлят 15 млрд. евро.
  • Значение за икономиката
    Общите активи на институцията надвишават 15% от БВП на страната
    или институцията е „друга системно значима институция“ (Д-СЗИ) по смисъла на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ).
  • Потенциално значима институция
    По-малко значимата институция е „голяма институция“ по смисъла на РКИ II (институция, която отговаря на един от критериите за значимост, но не е класифицирана като значима).
  • Трансгранична дейност
    По-малко значимата институция притежава една или повече кредитни институции в една или повече участващи държави.
  • Бизнес модел
    По-малко значимата институция e инфраструктура на финансовите пазари с лиценз за банкова дейност, централна спестовна или централна кооперативна банка или централната институция на институционална защитна схема.
  • Правило за минимално покритие
    Ако в дадена страна съгласно горните критерии са установени под три по-малко значими институции с голямо въздействие, се прилага правилото за минимално покритие. Съгласно това правило се подбират допълнителни по-малко значими институции по размер, докато не бъдат установени три по-малко значими институции с голямо въздействие.

По-малко значима институция, която се счита за малка и несложна институция по смисъла на РКИ II, не може да бъде определена за по-малко значима институция с голямо въздействие, освен ако не е най-голямата по-малко значима институция в държава, в която всички по-малко значими институции са малки и несложни институции.

2.1.1.4 Последици от класифицирането като по-малко значима институция с голямо въздействие

Статутът на по-малко значима институция с голямо въздействие е фактор, който националните компетентни органи (НКО) вземат предвид при определяне на честотата и степента на детайлност на надзорните дейности, като например процеса по надзорен преглед и оценка, проверките на място и други. Освен това НКО са задължени да уведомяват ЕЦБ за всички съществени надзорни процедури и решения, които възнамеряват да приложат по отношение на тези институции, в съответствие с членове 97 и 98 от Рамковия регламент за ЕНМ.

В таблицата по-долу са изброени по-малко значимите поднадзорни лица с голямо въздействие за 2022 г., приети от Надзорния съвет на ЕЦБ. За да се осигури прозрачност на класификацията, са посочени основанията за определяне на съответното поднадзорно лице като по-малко значима институция с голямо въздействие.

Таблица 3

Списък на по-малко значимите поднадзорни лица с голямо въздействие за 2022 г.

БелгияБългарияГерманияЕстонияИрландияГърцияИспанияФранцияХърватияИталияКипърЛатвияЛитваЛюксембургМалтаНидерландияАвстрияПортугалияСловенияСловакияФинландия

1) Общите активи на институцията надхвърлят 15 млрд. евро. през първото тримесечие на 2022 г.

2.1.2 Процедури по лицензиране

През 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ получи уведомления за общо 651 процедури по лицензиране

През 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ получи уведомления за общо 651 процедури по лицензиране (вижте Таблица 4). Тези уведомления включваха 29 заявления за лиценз, 24 случая на отнемане на лиценз, 52 случая на прекратяване на действието на лиценз, 111 придобивания или увеличения на квалифицирани дялови участия, 404 процедури по паспортизация и 31 случая на лицензиране на финансови холдинги. След като през юни 2021 г. влезе в сила новата рамка за надзора над инвестиционните посредници, НКО и ЕЦБ участваха и в лицензирането на инвестиционни посредници като кредитни институции.

Таблица 4

Уведомления за процедури по лицензиране, изпратени на ЕЦБ

Източник: ЕЦБ.

През 2021 г. бяха финализирани 200 решения по процедури, свързани с лицензиране[47]. От тях Надзорният съвет представи 90 проекторешения, които бяха одобрени от Управителния съвет. Останалите 110 бяха одобрени от лица на висши ръководни длъжности съгласно рамката за делегиране[48]. Тези 200 решения по процедури, свързани с лицензиране, представляват 8% от всички индивидуални надзорни решения на ЕЦБ през 2021 г.

Две процедури по лицензиране доведоха до отрицателни решения. Освен това седем заявления за лиценз и осем уведомления за придобиване или увеличение на квалифицирани дялови участия бяха оттеглени, преди да бъде взето окончателно решение, поради отрицателна оценка.

През 2021 г. броят на съобщените процедури по лицензиране остана като цяло непроменен в сравнение с 2020 г., като се отчетат заявленията, подадени в контекста на новата рамка за лицензиране на финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност.

2.1.2.1 Тенденции при общите процедури

Броят на уведомленията за общи процедури, подадени до ЕЦБ, остана сходен с предходната година

Като цяло през 2021 г. броят на подадените до ЕЦБ уведомления за общи процедури по издаване на лицензи, квалифицирани дялови участия и отнемане на лицензи остана сходен с този от предходната година.

Банковият надзор в ЕЦБ направи оценка на голям брой квалифицирани дялови участия. При няколко процедури след опасения, изразени от надзорните органи при първоначалната оценка или издаването на отрицателно решение от ЕЦБ, заявителите решиха да оттеглят уведомленията си или да се възползват от правото си на изслушване. В други случаи заявителите решиха да оттеглят заявленията си поради продължителната несигурна макроикономическа среда или по специфични за случая причини. Към няколко процедури по квалифицирано дялово участие, които се дължаха на вътрешна реорганизация, беше приложен опростеният подход на оценяване. Както в предходни години и въпреки очертаващата се тенденция към преобразуване и активна консолидация, се наблюдаваше само ограничена трансгранична консолидация.

Огромната част от процедурите по лицензиране през 2021 г. бяха свързани с установяването на нови по-малко значими институции. Както и в предишните години основният фактор за новите заявления беше нарастващото използване на цифрови иновации за предоставяне на услуги на клиенти в ЕС (например FinTech бизнес модели).

Продължи вълната от заявления за лицензи от Литва след въвеждането на „специализиран лиценз за банкова дейност“ през 2017 г. В този контекст Lietuvos bankas и ЕЦБ продължиха да изпитват бизнес моделите, представени от заявителите, което доведе до значително по-голям брой оттеглени от заявителя или отхвърлени от НКО заявления. Освен това в Германия някои заявления за издаване на лиценз във връзка с иновативни технологии бяха оттеглени по време на първоначалната оценка.

Малкото процедури по лицензиране, засягащи значими институции, бяха предимно в резултат на необходимост от разширяване на банковите лицензи с допълнителни регулирани дейности, запланувани от банките.

Процедурите по отнемане на лиценз бяха предимно в случаи на доброволно прекратяване на дейност и сливания или други видове преструктуриране. Четири по-малко значими институции напуснаха пазара чрез недоброволни процедури по ликвидация, включително производства по несъстоятелност.

2.1.2.2 Тенденции при процедурите по паспортизация, инвестиционните посредници и (смесените) финансови холдинги

За първи път инвестиционните посредници, класифицирани като кредитни институции съгласно преработените ДКИ/РКИ, подадоха уведомления за своите дейности по паспортизация при новия режим

През 2021 г. ЕЦБ и НКО обработиха 404 процедури по паспортизация. За първи път инвестиционните посредници, класифицирани като кредитни институции съгласно преработените ДКИ/РКИ, подадоха уведомления за своите дейности по паспортизация при новия режим.

ЕЦБ и НКО също така продължиха работата си по лицензиране на инвестиционни посредници. През юни 2021 г. влезе в сила нова рамка за надзора над инвестиционните посредници, с която се въвеждат критерии, задължаващи инвестиционните посредници да подават заявления за издаване на лиценз на кредитни институции. Такъв лиценз се издава въз основа както на качествени (извършени дейности), така и на количествени (стойност на активите) критерии, на индивидуална или на групова основа. През 2021 г. и 2022 г. за инвестиционните посредници, които отговарят на условията за лицензиране на кредитни институции, важи завареният режим. Очаква се около 20 институции да попаднат в обхвата на изискването за банков лиценз. Досега НКО са уведомили ЕЦБ за 11 подадени заявления.

Член 21а от ДКИ V въвежда нов надзорен режим за (смесени) финансови холдинги майки[49] в поднадзорните групи. Когато получат одобрение, тези финансови холдинги отговарят за спазването от страна на поднадзорната група на пруденциалните изисквания на консолидирана основа. При значимите поднадзорни групи ЕЦБ отговаря за одобряването на такива (смесени) финансови холдинги майки или за освобождаването им от изискването за одобрение. През 2021 г. ЕЦБ получи 31 заявления и издаде 23 решения (обхващащи един новосъздаден и 22 съществуващи (смесени) финансови холдинга в поднадзорни групи): девет такива холдинга бяха одобрени, а 14 бяха освободени от изискването за одобрение.

2.1.2.3 Портал на Системата за управление на информация (IMAS)

През 2021 г. значителен дял от процедурите по надеждност и пригодност бяха обработени чрез портала на IMAS

Порталът на IMAS е онлайн платформата, която улеснява взаимодействието и обмена на информация между надзорниците и поднадзорните лица/трети страни. Той е част от стратегията за цифровизиране на надзорните процеси в ЕНМ и обхваща целия надзорен цикъл.[50]

От януари 2021 г. значителен дял от процедурите по надеждност и пригодност се обработват чрез портала на IMAS. През 2021 г. бяха въведени уведомления за паспортизиране и придобивания/увеличения на квалифицирани дялови участия. През 2022 г. в портала на IMAS ще бъдат добавени заявления за издаване на лицензи, доброволно отнемане на лицензи и лицензиране на финансови холдинги. Така подаването на заявления и транзакции през портала на IMAS непрекъснато нараства.

2.2 Процедури по надеждност и пригодност

През 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ получи уведомления за общо 2627 процедури по надеждност и пригодност[51] (индивидуални оценки на членове на управителни и надзорни съвети, лица, заемащи ключови позиции[52], и управители на клонове в трети страни) (Таблица 5).

Таблица 5

Процедури по надеждност и пригодност, представени на ЕЦБ

Източник: ЕЦБ.
Забележки: В извадката са включени всички значими институции (в рамките на единния надзорен механизъм), които са подали заявления за оценка за надеждност и пригодност.

Около 67% от всички процедури по надеждност и пригодност, получени през 2021 г., засягаха членове на ръководния орган в надзорната му функция. Останалите 33% засягаха членове на ръководния орган в управленската му функция (около 28%), лица, заемащи ключови позиции (4%), и управители на клонове в трети държави (1%).

Общото време за обработка на процедурите по надеждност и пригодност, завършени през 2021 г., беше средно 3,7 месеца – по-кратко от максималния период от четири месеца, посочен в параграф 179 от Съвместните насоки на ЕОЦКП и ЕБО за оценка на пригодността на членовете на ръководния орган и лицата, заемащи ключови позиции.

2.2.1 Тенденции при оценките за надеждност и пригодност

В отражение на по-строгия си и по-инвазивен подход към оценките за надеждност и пригодност и усилията да заздрави институционалното управление на поднадзорните банки ЕЦБ установи проблеми, свързани с един или повече от критериите за надеждност и пригодност при 59% от подложените на оценка членове на ръководни органи. Това представлява увеличение от 8% спрямо 2020 г. Най-често срещаните проблеми бяха свързани с опита на членовете на съветите, с конфликти на интереси и с възможността им за посвещаване на време. Като последващо действие ЕЦБ наложи на значимите институции условия, задължения или препоръки за отстраняване на установените недостатъци.

При извършването на оценките за надеждност и пригодност ЕЦБ работи съвместно със съответните НКО, както и пряко със самите поднадзорни лица. Ако възникнат съмнения или опасения относно пригодността на кандидат, съответното заявление за оценка за надеждност и пригодност често се оттегля. Този надзорен диалог с банките предотвратява постановяването на отрицателни решения на ЕЦБ относно надеждността и пригодността. През 2021 г. по този начин бяха оттеглени 52 заявления, или с 30 повече, отколкото през 2020 г.

През 2021 г. ЕЦБ извърши 17 нови оценки

През 2021 г. ЕЦБ извърши и 17 нови оценки на членове на ръководните органи на кредитни институции. Пет от тези нови оценки бяха свързани с рамката за борба с изпирането на пари, четири – с наказателни производства, две – с граждански производства и шест – с други въпроси като несъстоятелност и измами.

Освен това при общо 36 заявления в оценката на пригодността на членове на съветите бяха взети предвид релевантни сведения, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

ЕЦБ се стреми да повишава ефективността на своите процедури по надеждност и пригодност, по-конкретно като проучва използването на технологии в надзора. Порталът на IMAS, през който поднадзорните лица подават своите заявления за оценка за надеждност и пригодност до НКО и ЕЦБ, се оказа полезен инструмент за повишаване на ефективността.

Каре 4
Преработеното Ръководство за надеждност и пригодност

Банковият надзор в ЕЦБ непрекъснато се стреми да повишава стандартите и прозрачността в надзора над институционалното управление. Във връзка с това ЕЦБ наскоро преработи своето Ръководство за оценките за надеждност и пригодност („Ръководство за надеждност и пригодност“) и разработи нов Въпросник за оценка за надеждност и пригодност, за да подобри качеството и ефективността на процедурите и оценките за надеждност и пригодност.

В преработеното Ръководство за надеждност и пригодност се въвежда понятието за индивидуална отговорност, съгласно което сериозните надзорни констатации могат да окажат въздействие върху пригодността на кандидата дори ако той не е пряко отговорен за тези констатации. Освен това в преработения документ подробно е описан процесът на нова оценка на членовете на ръководния орган, в случай че възникнат нови обстоятелства, които поставят пригодността им под съмнение.

Ръководството също така насърчава определени кредитни институции, които са задължени съгласно националното право да възприемат режим на последваща оценка, да предоставят на ЕЦБ информация относно своите оценки на пригодността на членовете на ръководния орган с изпълнителни функции, преди да ги назначат. По този повод 61 кредитни институции в участващите държави членки получиха писмо от ЕЦБ, с което бе формализирана тази покана.

И накрая, в Ръководството за надеждност и пригодност са засегнати и експертните знания и опит на членовете в областта на рисковете, свързани с климата и околната среда, както и многообразието (включително равнопоставеността на половете), предвид нарасналото им значение като важни за надзора области.

На 15 юни 2021 г. ЕЦБ публикува за консултация[53] проектите за тези документи, за да събере обратна информация от участниците на пазара и други заинтересовани страни. На 15 юли 2021 г. беше проведено публично изслушване с 200 участници. Публичната консултация приключи на 2 август 2021 г.

Окончателните варианти на Ръководството за надеждност и пригодност и Въпросника за оценка за надеждност и пригодност бяха публикувани на 8 декември 2021 г. заедно с обобщение на консултацията в отговор на над 700-те получени коментара от кредитни институции, пазарни и банкови асоциации и консултантски фирми. Публикуването им беше обявено в Надзорния бюлетин през ноември 2021 г. и обсъдено по-подробно в няколко речи на председателя[54] и други членове на Надзорния съвет на ЕЦБ[55], както и в подкаст от заместник-председателя през декември 2021 г.[56]

2.3 Подаване на сигнали за нарушения, привеждане в изпълнение, налагане на санкции и други имуществени мерки

2.3.1 Мерки по привеждане в изпълнение и налагане на санкции

През 2021 г. ЕЦБ обработи осем процедури, от които пет бяха финализирани до края на годината.

Съгласно Регламента за ЕНМ и Рамковия регламент за ЕНМ разпределението между ЕЦБ и НКО на правомощията за привеждане в изпълнение и налагане на санкции зависи от естеството на предполагаемото нарушение, отговорното лице и мярката, която следва да се приеме (вижте Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност 2014). Съгласно приложимата правна рамка наложените от ЕЦБ санкции в рамките на нейните надзорни задачи се публикуват на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ. Санкциите, наложени от НКО по искане на ЕЦБ, се публикуват на същия уебсайт.

През 2021 г. ЕЦБ обработи осем процедури по налагане на санкции, четири от които бяха неприключени през 2020 г. (Таблица 6). В резултат от тези осем процедури бяха приети пет решения на ЕЦБ.

Таблица 6

Дейности на ЕЦБ по привеждане в изпълнение и налагане на санкции през 2021 г.

Източник: ЕЦБ.

През 2021 г. ЕЦБ наложи две имуществени санкции с общ размер 615 000 евро

От осемте процедури, обработени през 2021 г., седем бяха свързани с предполагаеми нарушения на пряко приложимо законодателство на ЕС (включително решения и регламенти на ЕЦБ), извършени от седем значими институции. Две от тези процедури бяха финализирани през 2021 г. с две решения на ЕЦБ за налагане на санкции с общ размер 615 000 евро на две поднадзорни лица от една и съща банкова група. През 2021 г. бяха прекратени две процедури, свързани с нарушения на пряко приложимото законодателство на ЕС: едната по съображения за пропорционалност, а другата поради отсъствие на установена небрежност. Други три процедури оставаха неприключени в края на годината.

Останалата обработена през 2021 г. процедура беше свързана с предполагаеми нарушения на националното законодателство за прилагане на директива на ЕС, извършени от по-малко значима институция, и беше финализирана с искане на ЕЦБ до съответния НКО за започване на процедура.

В Графика 18 е представена пълна разбивка по области на предполагаемите нарушения, обхванати от процедурите по привеждане в изпълнение и налагане на санкции, които са обработени от ЕЦБ през 2021 г.

Графика 18

Предполагаеми нарушения, обхванати от процедури по привеждане в изпълнение и налагане на санкции през 2021 г.

Източник: ЕЦБ.

Вследствие на предходни искания на ЕЦБ за започване на процедури и след оценка на случаите в съответствие с националното законодателство през 2021 г. съответните НКО наложиха две имуществени санкции с общ размер 24,7 млн. евро

Вследствие на предходни искания от страна на ЕЦБ за започване на процедури и след оценка на случаите в съответствие с националното законодателство през 2021 г. съответните НКО наложиха две имуществени санкции с общ размер 24,7 млн. евро.

В годишния доклад за санкциите в ЕНМ през 2021 г. ще бъде предоставена подробна информация, включително изчерпателни статистически данни, за санкциите във връзка с нарушения на пруденциалните изисквания, наложени през 2021 г. от ЕЦБ и НКО в контекста на европейския банков надзор. Докладът ще бъде публикуван на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ през второто тримесечие на 2022 г.

2.3.2 Други имуществени мерки

Съгласно Регламента за ЕНМ ЕЦБ упражнява и правомощията, които са в компетентността на НКО съгласно приложимото национално законодателство, изключително за целите на надзорните ѝ задачи.

В този смисъл през 2021 г. ЕЦБ наложи на две значими поднадзорни лица административни мерки, които са в компетентността на НКО съгласно националното законодателство за прилагане на ДКИ. Наложените национални административни мерки нямаха наказателен характер и се състояха от плащания на лихви с приблизителен размер 21,5 млн. евро за нарушения на изискванията за максималния размер на големите експозиции. Поднадзорните лица обжалват решенията на ЕЦБ пред Съда на Европейския съюз.

2.3.3 Подаване на сигнали за нарушения

През 2021 г. ЕЦБ получи 152 сигнала за нарушения, с 27% по-малко спрямо предходната година

Съгласно член 23 от Регламента за ЕНМ ЕЦБ има задължението да осигури ефикасни механизми, които дават възможност на всяко лице да докладва нарушения на приложимото законодателство на ЕС (процес на сигнализиране – „whistleblowing“). Ето защо ЕЦБ разполага с механизъм за подаване на сигнали за нарушения, който включва структурирана интернет платформа, достъпна през уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ.

ЕЦБ гарантира пълна поверителност на сигналите, получени през интернет платформата или по други канали (например по имейл или по пощата), и при изпълнението на надзорните си задачи взема предвид цялата налична информация.

През 2021 г. ЕЦБ получи 152 сигнала за нарушения, което представлява спад от 27% спрямо предходната година. От тях 78 се отнасяха до предполагаеми нарушения на приложимото законодателство на ЕС, като за 72 от тях беше счетено, че попадат в рамките на надзорните компетенции на ЕЦБ, а шест – на компетенциите на НКО. Останалите се отнасяха главно до предполагаеми нарушения на изисквания от непруденциално естество (например защита на потребителите) и следователно попадаха извън обхвата на механизма за сигнализиране за нарушения.

Сред най-често докладваните предполагаеми нарушения бяха въпроси, свързани с институционалното управление (72%) и с неправилно изчисляване на собствения капитал и капиталовите изисквания (8%). Цялата разбивка е представена в Графика 19. Свързаните с институционалното управление въпроси засягаха основно управлението на риска и механизмите за вътрешен контрол, функциите на ръководен орган, изискванията за надеждност и пригодност и организационната структура.[57]

Графика 19

Предполагаеми нарушения, докладвани чрез механизма за сигнализиране

(проценти)

Източник: ЕЦБ.

Информацията, докладвана чрез механизма за сигнализиране, беше предоставена на съответните съвместни надзорни екипи. Тя бе разгледана внимателно и ЕЦБ предприе по нея последващи действия като част от надзорните си задачи. Основните разследващи действия, предприети през 2021 г. във връзка със сигнали за нарушения на приложимото законодателство на ЕС, включваха:

  • вътрешна оценка въз основа на налична документация (43%);
  • искане поднадзорното лице да представи документи или разяснения (27%);
  • искане за вътрешен одит или проверка на място (19%).

3 Принос за управлението на кризи

3.1 Взаимодействие с Единния съвет по преструктуриране

През 2021 г. продължи тясното сътрудничество между банковия надзор в ЕЦБ и ЕСП

Тясното сътрудничество между банковия надзор в ЕЦБ и Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) продължи на всички нива през 2021 г. Председателят на ЕСП беше поканен от Надзорния съвет на ЕЦБ да участва като наблюдател в неговите заседания по въпроси, свързани с отговорностите на ЕСП. По сходен начин представител на ЕЦБ участваше като наблюдател във всички заседания на изпълнителните и пленарните сесии на ЕСП. Освен това се поддържаше редовна връзка между председателите, както и между висшия и средния ръководен персонал в ЕЦБ и ЕСП по въпроси от общ интерес, като процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО), планирането на възстановяване и преструктуриране и работата по политики, свързани с управлението на кризи. И накрая, в съответствие с действащия Меморандум за разбирателство между ЕСП и ЕЦБ двете организации осъществиха обмен на широк набор от релевантни данни и информация, с които вече разполагат. Това спомогна за намаляване на бремето на отчетността за банките.

ЕЦБ и ЕСП размениха виждания и по въпроси, свързани с възможното подобряване на рамката по политиката за управление на кризи. Сред обсъжданите теми бяха прилаганият от съответните органи инструментариум и използването на външни средства при преструктуриране. Редовните контакти с ЕСП допринесоха и за разширяване на приноса на ЕЦБ за целевата консултация на Европейската комисия по прегледа на рамката за управление на банкови кризи и застраховане на депозитите.[58]

Нещо повече, подобно на предходните години, ЕЦБ взе участие в проведените от ЕСП симулации на кризи. Те бяха разработени с цел тестване на процедурите и международното сътрудничество, както и за по-доброто опознаване на процедурите за вземане на решения и на оперативните процеси във всеки орган в рамките на колегия за преструктуриране.

Освен това бяха организирани съвместни обучения по различни теми (например по планиране на възстановяването, методологията за ПНПО и по актуализираната политика на ЕСП относно минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (MREL). Те имаха за цел да укрепят сътрудничеството и да изградят единно разбиране от страна на органите в отделните аспекти на тяхната работа.

Също така редовното взаимодействие между съвместните надзорни екипи на ЕЦБ и вътрешните екипи на ЕСП по преструктуриране се запази като ключов елемент на сътрудничеството между двете организации. То предполага тясно сътрудничество между институциите, включени в обхвата на рамката на ЕЦБ за управление на кризи, т.е. институции, при които е налице влошаване на финансовото състояние, и участие на ЕСП в съответните екипи за управление на кризи за осигуряване на пълна съгласуваност при кризисна ситуация между надзорните органи и органите за преструктуриране.

В съответствие с регулаторната рамка бяха проведени консултации с ЕСП относно плановете за възстановяване, представени от значимите институции на банковия надзор в ЕЦБ. Наблюденията на ЕСП бяха взети предвид при оценяването на тези планове и изготвянето на доклади за поднадзорните лица. Те са свързани например с изпълнимостта на вариантите за възстановяване и с калибрирането на праговете на показателите за възстановяване, свързани с минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения.

И накрая, ЕСП проведе консултация с банковия надзор в ЕЦБ по проектоплановете за преструктуриране съгласно Регламента за ЕМП[59]. Както и по-рано, наред с другото консултацията включваше определяне на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения и оценки на възможностите за преструктуриране. Подобно на предходните години ЕСП проведе консултация с банковия надзор в ЕЦБ и относно изчисляването на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране, като оценката на ЕЦБ се фокусираше върху наблюденията от гледна точка на надзора и принципа на действащото предприятие.

3.2 Управление на кризи при по-малко значимите институции

Управлението на кризи при по-малко значими институции изисква тясно сътрудничество между съответния национален компетентен орган (НКО) и ЕЦБ. Въпреки че НКО отговарят пряко за надзорните действия спрямо по-малко значимите институции, необходими са по-активно сътрудничество и обмен на информация, ако дадена по-малко значима институция се доближава до момент на нежизнеспособност. На този етап, като компетентен орган за общите процедури, ЕЦБ се свързва с НКО за евентуално отнемане на лиценза.

През 2021 г. ЕЦБ и НКО засилиха сътрудничеството си за справяне с 15 случая на кризи в по-малко значими институции

През 2021 г. ЕЦБ и НКО тясно си сътрудничеха и обменяха информация относно няколко по-малко значими институции, за които бе установено, че финансовото им състояние се е влошило или са в криза. НКО уведомиха ЕЦБ за седем нови случая, свързани с влошаване на финансовото състояние на по-малко значими институции. ЕЦБ и НКО продължиха също да работят в тясно сътрудничество и да обменят информация по 29 активни случая на влошаване на финансовото състояние. Обект на засилено сътрудничество между ЕЦБ и НКО бяха15 случая, като за седем от тях се наложи създаване на специални контактни групи за управление на кризи. Както в предишни години, тези групи осигуриха своевременното и координирано предприемане на надзорни действия и вземане на решения.

През 2021 г. НКО уведомиха ЕЦБ и за 12 случая, свързани с отнемане на лицензи на по-малко значими институции. Два от тях се отнасят до сливания или обединявания, три – до ликвидация, а седем – до доброволно прекратяване. По четири от тези 12 случая ЕЦБ взе решение за отнемане на лицензите, а по останалите осем все още се извършва оценка.

Основни причини за влошаване на финансовото състояние на по-малко значими институции през 2021 г. бяха нежизнеспособни бизнес модели, трайно ниска рентабилност, водеща до проблеми с платежоспособността, и неефективни системи за управление (включително неадекватни рамки за предотвратяване на изпирането на пари); счетоводни измами се оказаха допълнителен фактор за влошаване на финансовото състояние.

4 Презгранично сътрудничество

4.1 Европейско и международно сътрудничество

4.1.1 ЕЦБ и колегиите за банков надзор

ЕЦБ e консолидиращият надзорен орган за европейски банкови групи със седалище в държава – участничка в единния надзорен механизъм (ЕНМ). Това позволява на ЕЦБ да упражнява всеобхватен и последователен надзор при равни условия над всички подразделения на банкови групи (дъщерни дружества или клонове), дори ако те се намират в държави членки на ЕС, които не участват в ЕНМ, или в неевропейски държави.

Като консолидиращ надзорен орган на значимите банкови групи ЕЦБ създава колегии с цел взаимодействие с всички релевантни надзорни органи

Едно от задълженията на ЕЦБ е да осигурява редовно взаимодействие с всички релевантни банкови и небанкови надзорни органи, като това се осъществява чрез създаването на надзорни колегии. Когато банкова група е със седалище извън обхвата на банковия съюз, а ЕЦБ упражнява надзор над поне едно от глобалните дъщерни дружества или клонове на групата, тъй като то е на територията на държава членка, участваща в ЕНМ, ЕЦБ се придържа към споразуменията за сътрудничество с органите на въпросната извъневропейска държава. В повечето случаи консолидиращият орган осъществява международното сътрудничество посредством надзорни колегии, но сроковете и процесите на вземане на решения на всеки орган може да се различават поради специфични местни изисквания и правила за поверителност.

Като приемащ орган ЕЦБ участва в колегии за банкови групи, чиито дружества майки са установени извън ЕНМ

Многофункционален екип, съставен от представители на трите вертикални генерални дирекции, осигурява постоянна подкрепа на съвместните надзорни екипи при изпълнение на задълженията им за сътрудничество в съответствие с европейските регламенти и директиви (например съставяне на карта на лицата в групата, обмен на ключови финансови показатели между компетентните органи, изготвяне на програма за проучвания от надзорните колегии). Многофункционалният екип подпомага също процесите на хармонизация и насърчава най-добрите надзорни практики, свързани с международно сътрудничество.

През 2021 г. този екип допринесе за прегледа на 13 писмени споразумения за сътрудничество на надзорни колегии, за да се вземе предвид промененият след Брекзит статут на Органа за пруденциално регулиране като орган на трета държава.

4.1.2 Укрепване на сътрудничеството с органите на трети държави

През 2021 г. надзорното сътрудничество с трети държави беше разширено, като посредством меморандуми за разбирателство обхвана Австралийския орган за пруденциално регулиране и Нюйоркския департамент за финансови услуги.

ЕЦБ постоянно наблюдава развитието на презграничните банкови операции и оценява необходимостта от укрепване на споразуменията за сътрудничество с пруденциалните органи на трети държави под формата на меморандуми за разбирателство, надзорни колегии и споразумения на индивидуална основа. През 2021 г. ЕЦБ сключи допълнителни меморандуми за разбирателство с Нюйоркския департамент за финансови услуги и с Австралийския орган за пруденциално регулиране. Споразуменията са целесъобразни предвид значителната презгранична взаимосвързаност между обхванатите от европейския банков надзор банкови сектори и съответно тези на щата Ню Йорк и Австралия.

И двата меморандума за разбирателство предвиждат сътрудничество между органите с цел изпълнение на техни надзорни задачи по отношение на презгранични кредитни институции. Те предвиждат сътрудничеството да се осъществява при полагане на максимални усилия и да може да започне по искане на органите или по тяхна собствена инициатива, ако е целесъобразно. Това включва всякаква информация, която би могла да бъде полезна на органите с цел насърчаване на сигурното и стабилно функциониране на поднадзорните лица.

4.1.3 Укрепване на сътрудничеството с надзорните органи на пазара на ценни книжа

Меморандумът за разбирателство с Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ дава възможност значимите банкови групи да подлежат на заместващ нейния режим на съответствие

На 16 август 2021 г. ЕЦБ и Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ (SEC) подписаха меморандум за разбирателство с цел подготовка за регистрацията на значими институции в САЩ, като дилъри на суапове по ценни книжа или големи участници в суапове по ценни книжа. Нормативната уредба в САЩ изисква намиращите се извън САЩ дилъри на суапове по ценни книжа и големи участници в суапове по ценни книжа, които имат значителен бизнес в САЩ, да се регистрират в SEC съответно до 1 ноември 2021 г. и 1 декември 2021 г. SEC може да разреши на тези лица да се придържат към определени изисквания в САЩ, като спазват съпоставимите изисквания в ЕС и в съответните държави. За да се осъществи това, SEC и съответните надзорни и пазарни органи следва да подпишат споразумения за сътрудничество.

Съгласно този меморандум ЕЦБ и SEC ще предоставят и обменят информация относно сделки със суапове по ценни книжа, извършвани в САЩ от поднадзорни на ЕЦБ лица. Това ще позволи на съответните институции в ЕНМ да сведат до минимум дублирането на усилията за постигане на нормативно съответствие и да се съсредоточат върху спазването на изискванията на ЕС, като същевременно се гарантира и спазването на изискванията на САЩ.

През 2021 г. ЕЦБ сключи меморандум за разбирателство на ниво ЕС с Autorité des Marchés Financiers (AMF) в качеството му на компетентен орган, отговарящ за пазарите на финансови инструменти във Франция.

4.1.4 Публикуване на надзорните меморандуми за разбирателство

21 надзорни меморандума за разбирателство са публикувани на уебсайта на ЕЦБ през 2021 г.

През май 2020 г. ЕЦБ одобри политиката, свързана с публикуването на съществуващи и бъдещи меморандуми за разбирателство, сключени от ЕЦБ в качеството ѝ на орган за надзор над банките. Публикуването на тези меморандуми за разбирателство зависи от съгласието на страните по тях, както и от възможни ограничения, свързани с достъпа до поверителна информация в съответствие с приложимото право. На 19 февруари и 30 април 2021 г. ЕЦБ публикува на уебсайта си 18 меморандума за разбирателство, които е сключила в качеството си на орган за надзор над банките от 2014 г. насам. Те включват меморандуми за разбирателство с банкови и пазарни надзорни органи в трети държави, както и меморандума за разбирателство, подписан през 2019 г. с централната банка на Обединеното кралство/Органа за пруденциално регулиране в контекста на Брекзит. В допълнение през второто полугодие ЕЦБ публикува още три меморандума за разбирателство, сключени наскоро със SEC, с Нюйоркския департамент за финансови услуги и с Австралийския орган за пруденциално регулиране.

4.1.5 Тясно сътрудничество в ЕНМ

ЕЦБ,

Hrvatska narodna banka

и Българската народна банка работиха в тясно сътрудничество по текущия надзор

През 2021 г. сътрудничеството с България и Хърватия – последно присъединилите се през октомври 2020 г. членове на банковия съюз – протичаше много гладко. Hrvatska narodna bankа и Българската народна банка бяха интегрирани в структурата на ЕНМ и техните представители участваха при вземането на решения от Надзорния съвет, което осигури безпрепятствен надзор на ЕЦБ в целия банков съюз. Служителите на двата НКО участваха активно в текущия надзор не само на дъщерните дружества на европейски банки в България и Хърватия, но и на дружествата майки и съответните им банкови групи. ЕЦБ включи и по-малко значимите институции от България и Хърватия в дейността си по надзорно наблюдение с цел насърчаване на последователното прилагане на високи надзорни стандарти към по-малко значимите институции в двете държави. През годината бяха проведени семинари и работни срещи с цел подпомагане на съвместната работа. Този съвместен надзор е от ключово значение за изграждането на по-добре интегриран банков сектор.

4.1.6 Програми на МВФ за оценка на финансовия сектор

Програмите на Международния валутен фонд (МВФ) за оценка на финансовия сектор представляват всеобхватни и задълбочени оценки на финансовия сектор в дадена държава.

Банковият надзор в ЕЦБ изпълни много от препоръките за еврозоната в програмата на МВФ за оценка на финансовия сектор

През 2018 г. в рамките на програмата на МВФ за оценка на финансовия сектор (FSAP) за еврозоната беше извършена оценка на архитектурата за банков надзор и преструктуриране в еврозоната. Банковият надзор в ЕЦБ включи много от препоръките на МВФ в надзорните си практики; успоредно с това съзаконодателите в ЕС понастоящем разглеждат препоръките, които изискват промени в законодателството на ЕС.

Националните програми за оценка на финансовия сектор не включват оценки от страна на европейския банков надзор

През 2021 г. МВФ стартира национални програми за оценка на финансовия сектор в Германия, Ирландия и Финландия. Съгласно тези програми се оценяват небанкови аспекти, като например национално застраховане и макропруденциални рамки, и се извършва цялостна оценка на банковите аспекти, особено на онези, за които отговарят националните органи, упражняващи надзор над по-малко значими институции, или на аспекти, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Нещо повече, през 2021 г. МВФ завърши своя преглед по редовната програма за оценка на финансовия сектор, в резултат на който беше актуализиран списък на държавите със системно значим финансов сектор, който подлежи на периодично задължително оценяване.

ЕЦБ участва в националните консултации на МВФ по член IV

Участието на ЕЦБ в националните консултации на МВФ по член IV за държави, участващи в европейския банков надзор, е свързано с микропруденциални и макропруденциални въпроси в съответствие с отговорностите на ЕЦБ в тези сфери.

4.2 Принос за разработването на европейската и международната регулаторна рамка

4.2.1 Принос за работата на Съвета за финансова стабилност

През 2021 г. Съветът за финансова стабилност (СФС) продължи да се фокусира върху международното сътрудничество за преодоляване на предизвикателствата, свързани с пандемията от коронавирус (COVID-19), и за запазване на финансовата стабилност.

През 2021 г. ЕЦБ допринесе за дневния ред на СФС в редица сфери, включително за идентифицирането на изводите от пандемията от COVID-19

Като член на СФС банковият надзор в ЕЦБ активно участваше при извличането на първоначалните изводи от пандемията от COVID-19 чрез изготвянето на специален доклад за финансовата стабилност.

ЕЦБ даде своя принос и за дневния ред на СФС по по-широк кръг въпроси, като например i) ежегодното определяне на глобалните системно значими банки (Г-СЗБ) след консултация с Базелския комитет за банков надзор, включваща планов преглед как се отразява развитието на банковия съюз върху методологията на Г-СЗБ; ii) финализирането на доклада относно съобщаването на киберинциденти; iii) координирането на пътна карта за справяне с финансовите рискове, свързани с климата; и iv) изготвянето на предложения за политика, насочена към засилване на устойчивостта на фондовете на паричния пазар. Във връзка с това банковият надзор в ЕЦБ взе участие в пленарните заседания на СФС, на Постоянния комитет за прилагане на стандартите и на Постоянния комитет за надзорно и регулаторно сътрудничество. Той участваше и в Координационната група по въпросите на преструктурирането и в Регионалната консултативна група на СФС за Европа.

Банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да участва в работната програма на СФС в редица области, включително международното сътрудничество, координирането на мерките, свързани с COVID-19, последващите действия във връзка с цифровите иновации и справянето с финансовите рискове, произтичащи от климатичните промени.

4.2.2 Принос за Базелския процес

Като член на БКБН банковият надзор в ЕЦБ стимулираше международното сътрудничество и координирането на мерките по политиката, например спрямо финансовите рискове, свързани с климатичните промени

През 2021 г. Групата на управителите на централните банки и ръководителите на надзора – надзорният орган на Базелския комитет за банков надзор (БКБН) – одобри стратегическите приоритети и работната програма на БКБН за 2021 г. и 2022 г. За основни приоритети бяха определени изпълнението и оценката на договорените по-рано реформи, наблюдението и оценката на възникващите рискове и области на уязвимост (т.е. цифровизацията и свързаните с климата финансови рискове) и развитието на надзорното сътрудничество. ЕЦБ активно допринася за тяхното постигане.

Във връзка с това ЕЦБ е съпредседател в Оперативната група към БКБН за финансовите рискове, свързани с климатичните промени, и в Групата за политика и стандарти към БКБН, която отговаря за разработването и прилагането на общи пруденциални стандарти.

Нещо повече, БКБН започна работа по прегледа на методологията за оценка на Г-СЗБ. Банковият надзор в ЕЦБ активно допринесе за решението на Комитета да се извърши преглед как се отразява развитието на банковия съюз върху методологията на Г-СЗБ (т.е. фокусирайки се по-конкретно върху третирането на презграничните експозиции в рамките на банковия съюз).

Банковият надзор в ЕЦБ взе участие и в други редовни дискусии по политиката, предоставяйки експертен опит на работните групи на БКБН, сътрудничейки си с членовете на БКБН в рамките на ЕС и по света и подпомагайки анализа на последиците. Това включваше: i) оценка и разработване на потенциални мерки за справяне с финансовите рискове за световната банкова система, свързани с климатичните промени; ii) публикуване на принципите за оперативна устойчивост, които имат за цел да засилят способността на банките да устояват, да се адаптират и да се възстановяват след тежки неблагоприятни събития; и iii) публична консултация по предварителни предложения за пруденциалното третиране на експозиции на банките в криптоактиви.

4.2.3 Принос за работата на ЕБО

ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с ЕБО по няколко проекта, включително по стрес теста за целия ЕС през 2021 г.

През 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ продължи да работи в тясно сътрудничество с Европейския банков орган (ЕБО) за насърчаване на последователния надзор в целия европейски банков сектор и за укрепване на сигурността и устойчивостта на кредитните институции, както и за стабилността на финансовата система. Съвместните проекти включваха стрес теста на ЕБО за целия ЕС през 2021 г., при който ЕЦБ отговаряше за осигуряване на качеството. ЕБО и ЕЦБ работиха заедно и върху последващите действия във връзка с кризата, предизвикана от COVID-19, по подготовката на отговора на призива за консултации в областта на цифровите финанси на Комисията и по доклада на ЕБО относно надзорната независимост на компетентните органи. През септември ЕЦБ и ЕБО разпространиха също съвместно писмо, с което препотвърдиха колко е важно да се приключи цялостното, навременно и точно прилагане в ЕС на останалите стандарти „Базел III“.

Освен това ЕЦБ допринесе за приключването на провежданите от ЕБО през 2021 г. проверки за прозрачност в целия ЕС, осигурявайки своевременно предоставяне на точни надзорни данни за 99 значими институции под прекия надзор на ЕЦБ. Проверката предостави на участниците на пазара подробна информация за финансовите условия за банките, участващи в европейския банков надзор, включително за въздействието на предизвиканата от COVID-19 криза.

В допълнение ЕЦБ помогна на ЕБО да изпълни правомощията си по изготвяне на доклад относно приложимостта на интегрирането на статистическата отчетност, на отчетността, свързана с преструктурирането, и на пруденциалната отчетност в съответствие с член 430в от Регламента за капиталовите изисквания. В доклада, който беше публикуван на 16 декември 2021 г., се казва, че създаването на общ речник на данните във всички отчетни области е ключов градивен елемент и предпоставка за облекчаване на бремето на отчетността за банките, за подобряване на качеството на данните и прокарва пътя към по-нататъшното интегриране на рамката на отчетността. В доклада се препоръчва и създаването на съвместен комитет, включващ европейски органи, национални компетентни органи и, когато е целесъобразно, банковия сектор, който да координира процеса на интеграция. Във връзка с това ЕЦБ си сътрудничи с ЕБО и с други заинтересовани страни, като насърчава постигането на взаимно разбирателство и отправя конкретни предложения за това как да се подготви семантично интегриран речник на данните, който да съдейства за сближаване на изискванията за отчетност.

Що се отнася до процедурата на ЕБО за изпълнение или обяснение[60], през 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ уведоми ЕБО за спазването на 23 насоки, както е посочено на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ. Банковият надзор в ЕЦБ се ангажира да спазва всички приложими насоки, издадени от ЕБО или от Съвместния комитет на европейските надзорни органи.

Каре 5
Актуализиране на политиките на ЕЦБ относно правата на избор и преценка

На 29 юни 2021 г. ЕЦБ обяви публична консултация по промени в своите политики и насоки, свързани с начина, по който съгласно правото на ЕС упражнява различни права на избор и преценка при надзора над банките. Актуализацията на политиките на ЕЦБ в областта на правата на избор и преценка са представени в четири проектоинструмента на политиката:

  • проект на преработена версия на Ръководството на ЕЦБ относно правата на избор и преценка, предвидени в правото на ЕС;
  • проект на Регламент на ЕЦБ за изменение на Регламент (ЕС) 2016/445 на Европейската централна банка относно упражняването на правата на избор и преценка, предвидени в правото на ЕС;
  • проект на Препоръка за изменение на Препоръка ЕЦБ/2017/10 относно общите спецификации за упражняването на някои права на избор и преценка, предвидени в правото на ЕС, от националните компетентни органи по отношение на по-малко значимите институции;
  • проект на Насоки за изменение на Насоки (ЕС) 2017/697 на Европейската централна банка относно упражняването на правата на избор и преценка, предвидени в правото на ЕС, от националните компетентни органи по отношение на по-малко значимите институции.

Политиките на ЕЦБ по отношение на правата на избор и преценка бяха публикувани първоначално през 2016 г. и 2017 г. Необходимостта от техния преглед и преразглеждане се дължи главно на приетото ново законодателство, по-специално на Регламента за капиталовите изисквания II (РКИ II) и Директивата за капиталовите изисквания V (ДКИ V), с които бяха въведени редица нови права на избор и преценка, а други бяха изменени или премахнати. Освен това въз основа на надзорния си опит, натрупан след първоначалното им публикуване, ЕЦБ предлага да се въведат известни промени в нейните политики по правата на избор и преценка.

Консултацията обхващаше правата на избор и преценка в няколко области на политиката, включващи ликвидност, собствен капитал, обхват на пруденциалната консолидация, съотношение на ливъридж и освобождаване от ограничението за големите експозиции. Най-много промени са свързани с политиката по отношение на ликвидността. Това отчасти се дължи на факта, че РКИ II въведе съотношението на нетно стабилно финансиране като ново задължително правило при изискванията за ликвидност, носещо със себе си няколко нови права на избор и преценка, които компетентните органи да упражняват.

Публичната консултация, която приключи на 30 август 2021 г., представляваше възможност да се събере информация от участниците на пазара и от други заинтересовани страни. ЕЦБ получи и разгледа коментари от десет участника, главно браншови сдружения. Предвижда се публикуван на окончателната версия на преразгледаните политики относно правата на избор и преценка, както и обобщение на коментарите на 28 март 2022 г.

5 Организационно устройство на банковия надзор в ЕЦБ

5.1 Изпълнение на изискванията за отчетност

През 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ продължи тясното си взаимодействие с Европейския парламент и със Съвета на ЕС

Годишният доклад е едно от основните средства, с които банковият надзор в ЕЦБ се отчита пред Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз (Съвета на ЕС), както изисква Регламентът за ЕНМ. Регламентът предвижда надзорните задачи на ЕЦБ да бъдат обект на съответстващи изисквания за прозрачност и отчетност. ЕЦБ придава голямо значение на поддържането и цялостното прилагане на рамката за отчетност, описана подробно в Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и ЕЦБ и в Меморандума за разбирателство между Съвета на ЕС и ЕЦБ.

През 2021 г. всички видове взаимодействие между Комисията по икономически и парични въпроси (ECON) на Европейския парламент и председателя на Надзорния съвет се провеждаха във виртуален формат поради пандемията от коронавирус (COVID-19). Председателят на Надзорния съвет се изказа пред Комисията по икономически и парични въпроси по време на публично изслушване, където на 23 март 2021 г. представи Годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност през 2020 г., както и по време на две обикновени публични изслушвания на 1 юли и 1 октомври 2021 г. Разискванията бяха фокусирани най-вече върху надзорните мерки, които ЕЦБ предприе в отговор на пандемията от COVID-19. Освен това бяха обсъдени предизвикателствата в банковия сектор, като устойчивостта на банковите бизнес модели, рентабилността на банките, управлението на рисковете, свързани с климата, и последиците от цифровизацията. Други засегнати теми бяха укрепването на банковия съюз с акцент върху прилагането на Базел III, въпросите относно държавата по произход и приемащата държава, рамката за управление на банкови кризи и застраховане на депозитите, както и дълговото финансиране.

През 2021 г. председателят на Надзорния съвет отговори на осем писмени въпроса от членове на ЕП

През 2021 г. председателят на Надзорния съвет отговори на осем писмени въпроса от членове на Европейския парламент, свързани с банковия надзор, а в съответствие с изискването за отчетност на ЕЦБ по отношение на националните парламенти даде два отговора на писмени въпроси от членове на национални парламенти. Писмата с отговори бяха публикувани. Те обхващаха разнообразни теми, като управление на кредитния риск, рисковете, свързани с информационните технологии и киберсигурността, въпроси на институционалното управление и пруденциалното наблюдение на институционалните защитни схеми.

В съответствие с Междуинституционалното споразумение ЕЦБ предостави на Европейския парламент и протоколите от заседанията на Надзорния съвет.

Що се отнася до взаимодействието през 2021 г. със Съвета на ЕС, на 21 май и 4 октомври председателят на Надзорния съвет взе участие в две заседания за обмен на мнения с Еврогрупата, които се проведоха във виртуален формат. Преди обсъжданията с Еврогрупата ЕЦБ публикува обзор на съответните си надзорни дейности. Сред основните обсъждани теми бяха надзорните мерки на ЕЦБ по отношение на кредитния риск и други възникващи рискове, като например рисковете, породени от дълговото финансиране.

ЕЦБ допринесе за одита на политиката на ЕС за борба срещу изпирането на пари в банковия сектор

През 2021 г. ЕЦБ участва и в одитите на Европейската сметна палата (ЕСП), свързани с банковия надзор, а именно в одита на ЕСП на политиката на Европейския съюз за борба с изпирането на пари в банковия сектор заедно с Комисията и Европейския банков орган (ЕБО). Одитът приключи през юни 2021 г. ЕЦБ работи по изпълнението на препоръките относно ефективността на рамката на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, доколкото тя попада в обхвата на надзорните ѝ функции. Освен това понастоящем ЕЦБ си сътрудничи с ЕСП, подпомагайки одита на оперативната ефективност на ЕЦБ при надзора над управлението от банките на необслужваните кредити.

Каре 6
ЕЦБ и борбата с изпирането на пари: последващи действия на ЕЦБ във връзка с одита на Европейската сметна палата от 2021 г. за ефикасността и изчерпателността на политиката на ЕС срещу изпирането на пари

Макар че отговорността за надзора над кредитните и финансовите институции в сферата на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма се води на национално равнище, а задачите на ЕЦБ изрично изключват надзора над изпирането на пари и финансирането на тероризъм, ЕЦБ трябва да има предвид резултатите от този надзор, когато изпълнява задачите си по пруденциалния надзор, и да обменя с органите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съответната информация, събрана или създадена при изпълнението на такива задачи[61]. В този смисъл ЕЦБ беше одитирана през 2021 г. от ЕСП.

През юни 2021 г. ЕСП публикува своя специален одитен доклад относно ефикасността и изчерпателността на политиката за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма в рамките на ЕС. В доклада ЕСП подчертава добрата работа на ЕЦБ за включване в пруденциалния надзор на риска, свързан с изпирането на пари и финансирането на тероризма, и начина, по който ЕЦБ активно обменя информация с органите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. ЕСП препоръчва също ЕЦБ да опрости процедурите си за обмен на информация с тези органи и да актуализира вътрешните си процедури за включване на риска, свързан с изпирането на пари и финансирането на тероризма, в пруденциалния надзор след публикуването на преработените Насоки на ЕБО за процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО).

ЕЦБ работи активно по изпълнението на препоръките на ЕСП в следните области:

  • Въвежда се съществено опростена процедура за обмен на информация съгласно многостранното споразумение, подписано от ЕЦБ и националните надзорни органи на кредитни и финансови институции за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съгласно Петата директива за борба с изпирането на пари[62].
  • Освен това вътрешните процедури, разработени за улесняване на обмена на информация в рамките на колегиите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които понастоящем са създадени от съответните надзорни органи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и в които ЕЦБ ще участва като наблюдател[63], включват опростена процедура за вземане на решения с цел подобряване на навременността и ефективността при обмена на информация между ЕЦБ и надзорните органи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. ЕЦБ е в процес на придаване на официален характер на участието си във всички тези колегии въз основа на мандат, предоставен на всички съответни органи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм.
  • Други действия по политиката на равнище ЕБО, като например наскоро публикуваните Насоки за сътрудничество съгласно член 117, параграф 6 от Директива 2013/36/ЕС и проекта на Регулаторни технически стандарти за централна база данни за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм съгласно член 9а от Регламент (ЕС) № 1093/2010, допълнително ще регулират обмена на информация с органите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и ще подпомогнат ЕЦБ при изпълнението на препоръките на ЕСП.
  • ЕЦБ ще актуализира своята методология за ПНПО след публикуването на изменените насоки на ЕБО за ПНПО.

Във връзка с това ЕЦБ приветства публикуването на законодателните предложения на Комисията за укрепване на рамката на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм[64]. Въпреки че вече са направени редица подобрения, ЕЦБ споделя мнението, че са необходими допълнителни промени, за да се предотврати използването на финансовата система на Европейския съюз за изпиране на пари или финансиране на тероризма и да се засили позицията на ЕС в световната финансова система. ЕЦБ своевременно ще излезе със становища по предложените законодателни актове.

ЕЦБ подпомага одитирането от ЕСП на оперативната ѝ ефективност при надзора над управлението на необслужваните кредити от банките

Освен това Меморандумът за разбирателство, подписан от ЕЦБ и ЕСП през 2019 г., улесни на практика реда и условията за обмен на информация между двете институции във връзка с последващите действия след проведените от ЕСП одити на банковия надзор в ЕЦБ. ЕЦБ проследява прилагането на препоръките на ЕСП, отправени към нея, а ЕСП предприема и последващи действия по изпълнението на предишни препоръки. Във връзка с това през четвъртото тримесечие на 2021 г. ЕСП извърши преглед на действията, предприети от ЕЦБ за изпълнение на констатациите и препоръките, съдържащи се в първия доклад на ЕСП относно функционирането на ЕНМ и във втория доклад на ЕСП относно управлението на кризи[65].

5.2 Прозрачност и комуникация

ЕЦБ използваше по-активно визуални материали и разбираем, достъпен език, като преработи и уебсайта си за банковия надзор

Предвид продължаващата пандемия от COVID-19 през 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ продължи да разчита в голяма степен на цифровите канали и платформи за своевременно разпространяване на информация по прозрачен и ефикасен начин. За да подобри взаимодействието си с широката общественост, ЕЦБ използваше по-активно визуални материали, както и разбираем и достъпен език. Освен това тя използваше и различни формати, като например публикации в социалните медии, видеоклипове, подкастове и блог статии, за да обяснява надзорния процес и банковото дело на аудитории с различно образование и професионален опит и с различни равнища на познания и разбиране. Важна стъпка беше въвеждането на преработения уебсайт на банковия надзор в ЕЦБ. Новата визия следва съвременните подходи за цифров дизайн с акцент върху разказа и визуалните материали, по-добра четивност и по-привлекателни начини за представяне на техническите теми.

Иновативните инструменти за комуникация спомогнаха и за разширяване на обхвата на основните послания, разпространявани чрез традиционни средства, като речи и интервюта. През 2021 г. председателят и заместник-председателят на Надзорния съвет произнесоха 26 речи, а представителите на ЕЦБ в Надзорния съвет – 12. Те дадоха общо 18 интервюта в различни медии и публикуваха блог статии и тематични статии. Председателят на Надзорния съвет проведе и пресконференция относно резултатите от процеса на надзорен преглед и оценка през 2020 г. и последните събития, свързани със ситуацията с COVID-19. Банковият надзор в ЕЦБ публикува 23 прессъобщения и 44 други материали, включително писма до членове на ЕП, указания за банките и надзорна статистика. Тримесечният Надзорен бюлетин – електронно издание с почти 9000 абонати – предоставяше информация и актуализации за текущи надзорни проекти и констатации.

През юли 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ публикува резултатите от ръководения от ЕБО стрес тест. По този повод и за първи път ЕЦБ оповести обобщени данни за средни по големина банки, които не бяха част от извадката на ЕБО. Освен това ЕЦБ започна да публикува меморандуми за разбирателство с национални и международни органи, като през 2021 г. бяха публикувани 21 такива споразумения за сътрудничество.

Банковият надзор в ЕЦБ проведе и три публични консултации, включително по актуализации на политиките относно правата на избор и преценка и надзора за надеждност и пригодност. Най-важната конференция, провеждана на всеки две години – Форумът на ЕЦБ за банков надзор – през 2021 г. бе в онлайн формат с основни речи и дискусии на експертно равнище по теми, отнасящи се до кредитния и климатичния риск и до банковия съюз.

За да насърчи диалога между банковия надзор в ЕЦБ и професионалистите от секторния пазар, ангажирани с въпроси, отнасящи се до банковия сектор, ЕЦБ създаде нова Група за контакт на банковия надзор с пазара (BSMCG). Групата, чиято първа среща се проведе през юли 2021 г., се ръководи от председателя на Надзорния съвет на ЕЦБ. В нея се обсъждат тенденциите в банковия сектор, структурни и регулаторни тенденции и въздействието от дейността на банковия надзор в ЕЦБ. Така групата събира пазарна информация и с това допринася за извършвания от ЕЦБ анализ на основните рискове и области на уязвимост за банките, като същевременно осигурява специализиран канал за комуникация с пазарните участници в банковия сектор. Банковият надзор в ЕЦБ има за цел да запази балансиран състава на групата, стремейки се да включи широк кръг институции и участници на банковия пазар и планирайки във времето ротация на участниците. Документи, свързани с дейността на BSMCG, включително дневен ред на срещите, списък на участниците и резюмета на проведените различни срещи, редовно ще бъдат на разположение на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ.

През 2021 г. ЕЦБ отговори на 1264 запитвания от обществеността по въпроси на банковия надзор, като например обща надзорна информация, оплаквания относно банки или предполагаеми нарушения на европейското законодателство, лицензиране, стрес теста за климатичен риск и реакцията спрямо кризата, предизвикана от COVID-19. Благодарение на въвеждането в Центъра за посетители на виртуални събития ЕЦБ стана домакин на шест виртуални лекции по банков надзор, на които присъстваха общо 176 участници, и посрещна 892 виртуални посетители, които бяха запознати с най-важните задачи на ЕЦБ и с основите на европейския банков надзор.

5.3 Завършване на реорганизацията на банковия надзор в ЕЦБ

Управление на промяната

С влизането в сила от 1 октомври 2020 г. на новата организационна структура бяха извършени няколко дейности по управление на промените, за да се улесни нейното прилагане. Те включваха създаването на Групата на посланиците на промяната, както и работата по осигуряване на персонал за попълване на всички свободни работни места в новосъздадената структура.

Групата на посланиците на промяната беше съставена от доброволци от всички структурни звена на банковия надзор в ЕЦБ и от всички йерархични нива. Доброволците участваха в четири отделни работни направления на проекта.

  1. Сътрудничество с НКО – насочено към улесняване на сътрудничеството с НКО, обмен на експертен опит и насърчаване на прозрачността в европейския банков надзор. Етапът на осъществяване на проекта в това направление се основаваше на мерки като обедни семинари за всички служители на европейския банков надзор, програми за размяна на служители между ЕЦБ и някои НКО, виртуални инструменти за сътрудничество в рамките на ЕНМ и улеснен достъп до ИТ инструменти на ЕНМ в рамките на комплекса от ИТ инструменти.
  2. Яснота на отговорностите и задачите – имаше за цел да се проучат всички стабилни работни групи, мрежи и експертни групи в рамките на ЕНМ, да се определят целевият оперативен модел и мандатът на всички структурни звена и да се създаде функциониращ справочник, който да улесни намирането на експерти в дадени области. Функционалностите на SSMnet – онлайн платформата за обмен на информация и знания между надзорниците – улесниха постигането на целите в това работно направление.
  3. Процедури – имаха за цел да онагледят основните стъпки и срокове за всички вътрешни процедури при банковия надзор наред с информация за съответните инструменти и експерти, участващи в тези процедури. Прилагането на тези мерки продължава, като се разчита на функционалните възможности на SSMnet.
  4. Сътрудничество между генералните дирекции – насочено към по-пълното осведомяване за работата, извършвана от различните структурни звена, както и за техните постижения, засилване на сътрудничеството между тях и насърчаване на екипния дух. За да бъдат постигнати тези цели, работното направление разчиташе на различни мерки, като презентации, интерактивни изложби и вътрешни работни посещения.

Сред по-мащабните начинания в рамките на реорганизацията бе запълването на свободните работни места в новосъздадената структура. За тази цел през 2021 г. бяха предприети редица дейности по търсене на служители, сред които няколко кръга с предложения по програмата за мобилност, програма за улесняване на вътрешната размяна на служители, както и вътрешни и външни кампании за набиране на персонал. Освен откриването на подходящите хора за попълване на свободните работни места инициативата за набиране на персонал предостави на структурните звена в банковия надзор в ЕЦБ и възможност да постигнат целите, залегнали в стратегията на ЕЦБ за равнопоставеност между половете.[66]

Графика 20

Брой на новоназначените служители по групи персонал

(от 1 януари 2021 г. до 9 декември 2021 г.)

Източник: ЕЦБ.

5.4 Интеграция в рамките на ЕНМ

Провеждат се две инициативи за задълбочаване на интеграцията в рамките на ЕНМ: програма за размяна на служители между ЕЦБ и националните надзорни органи и хъб на ЕНМ

През 2021 г. бяха положени допълнителни усилия за задълбочаване на интеграцията в рамките на европейския банков надзор под формата на две инициативи – програма за размяна на служители между ЕЦБ и националните надзорни органи и хъб на ЕНМ.

Програмата за размяна в ЕНМ е свързана с размяната на служители между банковия надзор в ЕЦБ и персонала на НКО и националните централни банки. Тя ще улесни мобилността в рамките на европейския банков надзор и ще насърчи професионалното развитие в ЕНМ в съответствие с призива, залегнал в член 31 от Регламента за ЕНМ, относно „подходящ обмен и командироване на служители между всички национални компетентни органи и ЕЦБ“ като начин за изграждане на обща надзорна култура. Що се отнася до европейския банков надзор, мобилността е двигател на задълбочено сътрудничество, гъвкавост и организационна устойчивост, както и за многообразие и приобщаване.

Програмата за размяна на служители има за цел да поощри общата надзорна култура и да задълбочи сътрудничеството, гъвкавостта и организационната устойчивост

През 2021 г. в рамките на първия пилотен проект с френския Орган за пруденциален надзор и преструктуриране (Autorité de contrôle prudentiel et de resolution, ACPR) бе осъществена размяна на шест двойки служители от няколко йерархични нива с очаквана продължителност от две години. Членовете на персонала продължават да спазват правилата за служители на институцията по произход, като задължително следват и съществуващите правила на приемащата институция по отношение на работното време, дистанционната работа, оперативните политики и процедурите. В края на периода на размяната служителите ще се върнат в своята институция по произход с допълнителни умения и по-широка перспектива, като ще използват опита си за изграждане на обща надзорна култура.

Създаден беше първият хъб на ЕНМ, координиран от НКО, за да се гарантира, че банките под пряк надзор спазват изискванията за задържане на риска, прозрачност и пресекюритизация

В допълнение първият хъб на ЕНМ, координиран от НКО, беше създаден след приемането от ЕЦБ на нови компетенции за надзор върху изискванията за задържане на риска, прозрачност и пресекюритизация, както е посочено в членове 6, 7 и 8 от Регламента на ЕС за секюритизациите. За да подпомогне ЕЦБ в надзора ѝ над спазването на тези изисквания, в съответствие с член 6, параграф 7 от Регламента за ЕНМ[67] бе създаден хъб на ЕНМ. Той се ръководи от служители от „координиращ НКО“, които ще се сменят с течение на времето, и с персонал от доброволно участващи НКО[68] и допълнителни служители на ЕЦБ, работещи като „съвместен екип“.

Той ще извършва текущ надзор и ще подпомага ЕЦБ в изпълнението на нейните задачи. Цялостната отговорност ще продължи да се носи от ЕЦБ, която е органът, вземащ необходимите мерки по отношение на поднадзорните лица съгласно обичайните ѝ процедури за вземане на решения, като осигурява еднакво прилагане на правните разпоредби. Освен това оперативният хъб на ЕНМ при необходимост ще предоставя техническа помощ и ще извършва прегледи за съответствие.

Като първа важна стъпка беше подготвен за публична консултация проект за незадължително Ръководство за уведомяване относно секюритизационни сделки. В ръководството се уточнява информацията, която ЕЦБ очаква, че банките под пряк надзор, действащи като инициатори или спонсори на секюритизационни сделки, ще предоставят на своите надзорни органи. Очаква се банките да следват Ръководството по отношение на всички секюритизационни сделки, осъществени след 1 април 2022 г., т.е. датата, от която ще започне работата на хъба на ЕНМ.

5.5 Вземане на решения

5.5.1 Заседания и решения на Надзорния съвет и Ръководния комитет

Надзорният съвет на ЕЦБ се състои от председател (назначен за петгодишен мандат, който не подлежи на подновяване), един заместник-председател, четирима представители на ЕЦБ и представителите на НКО. Ако НКО не е национална централна банка, представителят на НКО може да бъде придружен от представител на националната централна банка. В тези случаи за целите на процедурата на гласуване представителите заедно се считат за един член.

През 2021 г. Надзорният съвет проведе 16 заседания, всичките в дистанционен формат

През 2021 г. Надзорният съвет на ЕЦБ проведе 16 заседания. Поради пандемията всички официални заседания бяха проведени чрез видеоконферентна връзка. Виртуалният формат на заседанията обаче не възпрепятства разискванията в Надзорния съвет. Освен това по покана на Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique през октомври 2021 г. Надзорният съвет проведе в Брюксел стратегическа среща, на която членовете се срещнаха в съответствие с всички местни свързани с COVID-19 мерки, за да обсъдят вижданията си относно рисковете и приоритетите на ЕНМ през 2022 г., надзорните предизвикателства след пандемията и как по-добре да се интегрира ЕНМ. По отношение на последната тема беше постигнато съгласие да бъдат предприети някои инициативи за подобряване на сътрудничеството в европейския банков надзор, с акцент върху области като обща култура и кариерно развитие, комплексно планиране, по-тесен работен контакт по време на надзорния цикъл и инструменти, технологии и обучение.

През 2021 г. Ръководният комитет[69] на Надзорния съвет проведе десет заседания, всички чрез видеоконферентна връзка.

Ръководният комитет проведе десет редовни заседания и 14 допълнителни заседания за обсъждане на ключови теми

Ръководният комитет проведе 14 допълнителни заседания с акцент върху цифровизацията и опростяването на процесите в ЕНМ, както и върху интеграцията на ЕНМ. Всички тези заседания бяха проведени чрез видеоконферентна връзка и участието беше свободно за всички членове на Надзорния съвет, които проявиха интерес.

Надзорен съвет

През 2021 г. ЕЦБ издаде 2362 надзорни решения[70], адресирани до конкретни поднадзорни лица (Диаграма 2). От тях 1162 решения бяха приети от ръководители на работни звена в ЕЦБ в съответствие с общата рамка за делегиране на правомощия за вземане на решения за правни инструменти, свързани с надзорните задачи. Управителният съвет прие 1200 решения съгласно процедурата при липса на възражения въз основа на проект за предложение на Надзорния съвет. В допълнение към тези надзорни решения ЕЦБ негласно одобри още 177[71] операции (например създаването на клонове), като не възрази в законоустановените срокове.

По-голямата част от надзорните решения са свързани с процедури за оценка за надеждност и пригодност (49,2%), вътрешни модели (11,2%), собствен капитал (9,5%), национални правомощия (9,5%) и квалифицирани дялови участия (3,8%).

Надзорният съвет взе решение по няколко хоризонтални въпроса, най-вече по прилагането на общи методологии и рамки в конкретни области на надзора

В допълнение към окончателните проекти на решения за конкретни банки, предадени на Управителния съвет за приемане по процедурата при липса на възражения, Надзорният съвет взе решение по редица хоризонтални въпроси, най-вече по прилагането на общи методологии и рамки в конкретни области на надзора. Някои от тези решения бяха изготвени от временни структури, упълномощени от Надзорния съвет. Тези структури включваха висши представители на ЕЦБ и НКО и извършиха подготвителната работа по теми като изискванията за секюритизация на банките и разработването на методологии за стрес теста за климатичния риск през 2022 г., чиято цел е да се оцени как екстремните метеорологични явления биха могли да засегнат банките, колко уязвими са банките на рязко повишаване на цената на въглеродните емисии и как могат да реагират на различни сценарии за преход през следващите 30 години.

Освен това някои решения на Надзорния съвет доведоха до изготвянето на публични ръководства и доклади, като например „Ръководство на ЕЦБ относно оценките за надеждност и пригодност“, „Ръководство за метода за определяне на административни имуществени санкции“ и „Доклад относно надзорния преглед на подходите на банките към управлението на рисковете, свързани с климата и околната среда“.

Въз основа на извлечените поуки през 2021 г. приключи технически преглед на схемите за делегиране

За да опрости процеса на вземане на решения, ЕЦБ е въвела няколко схеми за делегиране във връзка с решения за надеждност и пригодност, решения за значимост и решения относно собствения капитал, както и за решения, засягащи националните правомощия, паспортизацията и общите процедури. Въз основа на поуките, извлечени от практическото прилагане на съществуващите схеми за делегиране от 2017 г. насам, през 2021 г. бе извършен технически преглед на тези схеми за делегиране. Това доведе до усъвършенстване на няколко критерия за делегиране, разширяване на обхвата на схемите за делегиране с указания по линия на тясното сътрудничество и съгласуване на различните схеми, което допълнително повиши тяхната ефективност и съгласуваност. Освен това беше приета нова схема за делегиране за вътрешните модели и за удължаване на сроковете като цяло.

Надзорният съвет прие по-голямата част от решенията си с писмена процедура[72].

През 2021 г. 32 от 115-те банкови групи, намиращи се под прекия надзор в ЕЦБ, поискаха да получават официалните решения на ЕЦБ на официален език на ЕС, различен от английски (в сравнение с 33 през 2020 г.).

Диаграма 2

Решения на Надзорния съвет през 2021 г.

Забележки:
1) Тази диаграма включва писмени процедури за индивидуални надзорни решения и други въпроси, като общи методологии и консултации на Надзорния съвет. Една писмена процедура може да включва няколко надзорни решения.
2) Това е броят на индивидуалните надзорни решения, адресирани до поднадзорни лица или техни потенциални приобретатели, и указания към НКО относно значими или по-малко значими институции. Освен това 177 операции бяха одобрени негласно. Едно решение може да съдържа няколко надзорни одобрения.
3) Решенията относно оценки за надеждност и пригодност са 1249 на брой и обхващат 2627 отделни процедури (вижте раздел 2.2).

5.5.2 Дейност на Административния съвет за преглед

През 2021 г. Административният съвет за преглед[73] прие едно становище по искане за административен преглед (вижте Таблица 7). В това становище той предлага Надзорният съвет да отмени обжалваното решение.

В становището се разглеждат въпроси, свързани с правомощието на ЕЦБ да приема надзорни мерки въз основа на национално законодателство, като Административният съвет за преглед подчертава необходимостта от прилагане на принципа на пропорционалност при приемането на всяко надзорно решение, както и на принципа за предприемане на действия в разумен срок.

През 2021 г. настъпиха няколко промени в състава на Административния съвет за преглед

През годината настъпиха няколко промени в състава на Административния съвет за преглед. След като в Официален вестник на ЕС бе публикувана покана за изразяване на интерес, Управителният съвет назначи Пенти Хакарайнен за нов член, считано от 1 февруари 2022 г., и Кристиане Кампил и Дамир Одак за нови заместници, считано от 1 декември 2021 г. Така съставът на Административния съвет за преглед е, както следва: Председател: предстои да бъде определен; заместник-председател: Кончета Бреша Мора; членове: Хавиер Аристеги, Андре Камилери, Пенти Хакарайнен и Рене Смитс; заместници: Кристиане Кампил и Дамир Одак.

Таблица 7

Брой прегледи, извършени от Административния съвет за преглед

Източник: ЕЦБ.
* Едно становище обхващаше две решения на ЕЦБ.

5.5.3 Избор на нов представител на ЕЦБ в Надзорния съвет

Аннели Туоминен, която наследява Пенти Хакарайнен като представител в Надзорния съвет, е назначена и ще встъпи в длъжност през юни 2022 г.

Поради официалното изтичане на 31 януари 2022 г. на мандата на Пенти Хакарайнен се освободи една позиция на представител на ЕЦБ в Надзорния съвет. Съгласно Регламента за ЕНМ и Решение 2014/4 на ЕЦБ[74] Управителният съвет на ЕЦБ отговаряше за назначаването на приемник на г‑н Хакарайнен.

След публикуването през ноември 2021 г. на покана за изразяване на интерес[75] на 16 декември 2021 г. Управителният съвет назначи Аннели Туоминен, понастоящем генерален директор на Органа за финансов надзор на Финландия (Finanssivalvonta), за представител на ЕЦБ в Надзорния съвет за петгодишен мандат, който не подлежи на подновяване. От 1 юни 2022 г. г‑жа Туоминен ще се присъедини към Едуар Фернандез-Боло, Елизабет Маккол и Шерщин аф Йокник в екипа от представители на ЕЦБ.

В ежедневната си работа г-жа Туоминен ще подпомага председателя и заместник-председателя на Надзорния съвет и по искане на председателя на Надзорния съвет ще представлява банковия надзор в ЕЦБ във вътрешен и външен план.

5.6 Прилагане на Кодекса за поведение

В съответствие с член 19, параграф 3 от Регламента за ЕНМ ЕЦБ създаде етична рамка за високопоставени служители, ръководен и редови персонал на ЕЦБ. Тя се състои от единния Кодекс за поведение за високопоставени служители на ЕЦБ, специална глава в Правилата за персонала на ЕЦБ и Насоките за определяне на принципите на етичната рамка на единния надзорен механизъм[76]. Прилагането и по-нататъшното развитие на рамката беше подпомагано от Комитета по етика на ЕЦБ, Службата за съответствие и управление и Оперативната група на служителите по етичните въпроси и съответствието.

През 2021 г. Комитетът по етика изготви четири становища, свързани с високопоставени служители в банковия надзор в ЕЦБ, повечето от които се отнасяха до конфликт на интереси

През 2021 г. в съответствие с мандата си Комитетът по етика подложи на оценка Декларациите за интереси на членовете на Надзорния съвет преди публикуването им на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ. В съответствие с политиката си на прозрачност ЕЦБ продължи да публикува становищата на Комитета по етика за всички случаи на конфликт на интереси и случаи на доходоносна заетост след приключване на мандата[77]. Комитетът изготви четири становища, свързани с високопоставени служители в банковия надзор в ЕЦБ, по-голямата част от които се отнасяха за частни дейности.

Службата за съответствие и управление организира също свои редовни проверки за спазване на правилата за частните финансови операции на членове на персонала и високопоставени служители на ЕЦБ. Бяха установени само малък брой случаи на неспазване, като близо половината от тях бяха свързани със служители на банковия надзор в ЕЦБ. Никой от тези случаи не включваше умишлено нарушение или друго сериозно несъответствие с етичната рамка.

Наред с организирането на специализирани курсове за обучение, програми за електронно обучение и информационни кампании относно етичната рамка, като например Седмица на осведомеността по етични въпроси и Дни на отворените врати за новопостъпили служители, Службата за съответствие и управление отговори на около 2050 запитвания по широк кръг теми, като около 45% от тях бяха подадени от служители в банковия надзор в ЕЦБ. Почти 54% от запитванията се отнасяха до частни финансови операции на служители, следвани от запитвания за ограничения след приключване на трудовите правоотношения и външни дейности (Графика 21).

Графика 21

Преглед на запитванията от служители в банковия надзор в ЕЦБ, получени през 2021 г.

Източник: ЕЦБ.

Сред напусналите през 2021 г. служители в банковия надзор при един случай беше наложен изчаквателен период съгласно разпоредбите на етичната рамка.

Преразгледаните Насоки за ЕНМ ще продължат да усъвършенстват и хармонизират етичните режими на НКО

Като част от усилията да изгради развита обща култура по етика през 2021 г. Оперативната група на служителите по етичните въпроси и съответствието, която впоследствие беше преобразувана в Конференция по етика и съответствие с цел да отрази по-добре нарастващото значение на въпросите, свързани с коректното поведение и доброто управление, предприе важни стъпки за усъвършенстване и хармонизиране на етичните режими на НКО чрез съществено преразглеждане на Насоките за определяне на принципите на етичната рамка на единния надзорен механизъм[78], приети от Управителния съвет. С оглед на по-ефикасното справяне с конфликтите на интереси Насоките засилват разпоредбите преди и след приключване на трудовите правоотношения, както и правилата за частните финансови операции. ЕЦБ и НКО ще изпълнят новите изисквания до юни 2023 г.

5.7 Прилагане на принципа на разделение между задачите, свързани с паричната политика, и надзорните задачи

През 2021 г. принципът на разделянето на задачите по паричната политика и надзорните задачи се прилагаше главно по отношение на обмена на информация между различните области на политиката.

В съответствие с Решение ЕЦБ/2014/39 относно прилагането на разделение между функцията, свързана с паричната политика, и надзорната функция на ЕЦБ[79] този обмен на информация е подчинен на изискването „необходимост да се знае“: всяко звено трябва да докаже, че изискваната информация му е необходима, за да постигне целите си по отношение на политиката.

В повечето случаи достъпът до поверителна информация се даваше пряко от звеното – собственик на информацията в ЕЦБ. Това бе в съответствие с Решение ЕЦБ/2014/39, което позволява достъпът до информация, свързана с анонимизирани данни, или до информация, която не е чувствителна от гледна точка на политиката, да се предоставя пряко от съответните звена. Не се наложи намесата на Изпълнителния съвет за разрешаване на евентуални конфликти на интереси.

Съгласно Решение ЕЦБ/2014/39 намесата на Изпълнителния съвет все пак беше необходима в няколко случая, за да се разреши обменът на неанонимизирани данни, свързани с отделни банки или с оценки, чувствителни от гледна точка на политиката. Достъп до данните бе разрешен въз основа на принципа „необходимост да се знае“ след оценка на бизнес основанията и за ограничен период от време, така че да се осигури във всеки момент изпълнението на изискването „необходимост да се знае“.

През 2021 г. беше приложена извънредна разпоредба относно исканията за достъп до данни за COVID-19

Що се отнася до данните, свързани с пандемията от COVID‑19, през март 2020 г. Изпълнителният съвет задейства извънредната разпоредбата на член 8 от Решение ЕЦБ/2014/39. С това отпадна необходимостта Изпълнителният съвет да одобрява обмена на информация, свързана с COVID-19, при стриктно спазване на изискването „необходимост да се знае“. През 2021 г. това изключение беше приложено в няколко случая на обмен на банкова информация, събрана в контекста на COVID-19. Както е описано по-горе, достъп до данните беше предоставен въз основа на принципа „необходимост да се знае“ след оценка на бизнес основанията и за ограничен период от време, за да се гарантира, че изискването „необходимост да се знае“ е изпълнено по всяко време.

Разделението на равнище органи за вземане на решения не породи проблеми и не се наложи намеса от страна на Групата за посредничество.

5.8 Рамка за отчитане на данни

5.8.1 Развитие на рамката за отчитане на данни

Нови рамки за отчитане бяха въведени след регулаторни промени

През 2021 г. промените, извършени в рамката на ЕС за надзорна отчетност, доведоха до смяна на съществуващия Регламент за изпълнение на Комисията[80] с няколко нови[81]. Промените, посочени от ЕБО в таксономия 3.0, бяха успешно приложени от ЕЦБ в сътрудничество с НКО, отразявайки също модификациите, направени на равнище отчитащи се банки. Те дават възможност за събиране на информация, наред с всичко останало, и за ревизираното съотношение на ливъридж, за ревизираното съотношение на нетно стабилно финансиране, за кредитния риск от контрагента, за новите минимални изисквания за общия капацитет за поемане на загуби, за собствения капитал и приемливите задължения, както и за основния преглед на търговския портфейл.

Беше внедрена нова централизирана платформа за подаване на еднократно събирани данни

ЕЦБ въведе и нов начин за събиране на надзорни данни от външни лица посредством специалното приложение CASPER (централизирана платформа за подаване на данни), което използва Идентификационния портал на ЕЦБ за централно установяване на самоличност, идентификация и управление на профила на потребителите. CASPER дава възможност на външни организации безопасно да предоставят структурирани данни на ЕЦБ. Данните се валидират автоматично и резултатите могат да бъдат обсъдени със съответните екипи на ЕЦБ, които използват платформата. ЕЦБ постъпателно ще използва CASPER за еднократно събиране на поискани от банките надзорни данни, които понастоящем се събират от съвместните надзорни екипи посредством различни процедури, като например обмен на електронни писма или споделени папки. Очаква се тази нова функция да подобри значително ефикасността на цялостния процес на събиране и валидиране на данни.

През 2021 г. Оперативната група за хармонизиране на секвенциалния подход[82] изготви подробни оперативни изисквания, след като през октомври 2020 г. Надзорният съвет одобри ръководните принципи и изискванията на високо равнище. Окончателните оперативни изисквания, които ЕЦБ и НКО трябва да въведат, целят създаване на минимален набор от общи стандарти за хармонизиране на подходите, възприети в целия ЕНМ, за събиране, валидиране и разпространение на надзорни данни, както и формиране на условия на равнопоставеност на поднадзорните институции.

Целта на общата база данни за целия ЕНМ[83] е да намали бремето на отчетността за банките чрез премахване на дублираните искания за данни, изпратени от надзорните органи в рамките на ЕНМ. През 2021 г. базата данни беше променена, за да се събира допълнителна информация за броя идентифицируеми елементи в нея при всяко искане на данни за по-нататъшен анализ. За да се намали бремето на отчетността за поднадзорните лица и да може по-лесно да се установяват случаите на дублиране на идентифицируеми елементи, всички хоризонтални искания от ЕЦБ за данни бяха моделирани при използването на речника на ЕЦБ за корпоративни данни.

ЕЦБ публикува ново интерактивно табло с основни показатели за банковия сектор и данни по Стълб III за мерките, прилагани в отговор на кризата с COVID-19

ЕЦБ засили прозрачността и достъпността на надзорната информация, публикувана в раздела за надзорни данни на уебсайта на банковия надзор: беше въведено ново интерактивно табло, което представя на обществеността обзор на основни показатели. За първи път ЕЦБ публикува и информация за отделни субекти по Стълб III относно експозициите, подлежащи на законодателни и частни мораториуми, и за новопоявили се експозиции, обхванати от публични гаранционни схеми (съгласно Насоките на ЕБО относно отчетността и оповестяването на експозиции, предмет на мерки, приложени в отговор на кризата, предизвикана от COVID-19). ЕЦБ извърши съгласуване на подбрани оповестявания по Стълб III и регулаторното отчитане, което доведе до съществено подобряване на съгласуваността на данните.

5.8.2 Управление на информацията

Системата на ЕНМ за управление на информацията (IMAS) е основната ИТ система, която подпомага всички европейски банкови надзорни органи в ежедневната им работа и предоставя необходимата им информация. През 2021 г. в IMAS бяха добавени няколко надзорни процедури, включително новата методология за процеса по надзорен преглед и оценка – подход, при който всеки риск се разглежда отделно при определянето на допълнителните капиталови изисквания, оценката на активаторите на мерките за ранна намеса и новите процедури за одобрение за (смесени) финансови холдинги.

Порталът на IMAS е важна стъпка в процеса на цифровизация в ЕНМ, повишаваща прозрачността за поднадзорните институции

Новият портал на IMAS, въведен през октомври 2020 г., дава възможност за онлайн взаимодействие и обмен на информация между надзорните органи и поднадзорните лица. От януари 2021 г. значимите институции използват портала на IMAS, за да подават заявленията си за оценка за надеждност и пригодност, да проверяват онлайн напредъка по оценките си и да обменят с надзорните органи свързаната с тях информация. Порталът на IMAS е много важна стъпка в процеса на цифровизация в ЕНМ, повишаваща прозрачността за поднадзорните институции, намаляваща операционния риск както за надзорните органи, така и за банките, и увеличаваща ефективността. Наред с оценките за надеждност и пригодност други надзорни процедури, които бяха добавени в портала на IMAS през 2021 г., включват подаване на уведомления за единния европейски паспорт за извършване на дейност, на заявления за придобиване на квалифицирано дялово участие и на уведомления за несъществено изменение на модели.

Освен това бяха въведени няколко промени в модула за отчитане IDRA (IMAS Data Reporting and Analytics). Целта на тези промени беше на разположение за извличане и изучаване да бъдат нови набори от надзорни данни, както и да се оборудва модулът със съвременни отчетни инструменти за визуализация на данни.

През 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ започна да интегрира основните системи на ЕНМ в рамките на Цифровата стратегия на ЕНМ със задача да постави ЕНМ във водеща позиция при въвеждането на модерните технологии в банковия надзор.

6 Отчитане на използването на бюджета

6.1 Разходи за 2021 г.

Разходите на ЕЦБ през 2021 г. бяха малко по-ниски от прогнозните

Съгласно Регламента за ЕНМ от ЕЦБ се изисква да разполага с достатъчно ресурси, за да изпълнява ефикасно надзорните си задачи. Тези ресурси се финансират посредством надзорни такси, които се поемат от лицата под надзора на ЕЦБ.

Разходите за надзорните задачи се посочват отделно в бюджета на ЕЦБ. Те се състоят от преки разходи на звеното за банковия надзор в ЕЦБ. Надзорната функция също така ползва общи услуги, предоставяни от съществуващи спомагателни структурни звена в ЕЦБ.[84]

Управителният съвет изпълнява функциите на бюджетен орган на ЕЦБ. Той приема годишния бюджет на ЕЦБ по предложение на Изпълнителния съвет, като се консултира с председателя и заместник-председателя на Надзорния съвет по въпросите, свързани с банковия надзор. Управителният съвет получава съдействие от Бюджетния комитет (BUCOM), който се състои от представители на всички национални централни банки от Евросистемата и на ЕЦБ. BUCOM подпомага Управителния съвет, като му предоставя оценки на докладите на ЕЦБ относно бюджетното планиране и наблюдение.

През 2021 г. действителните годишни разходи за надзорните задачи на ЕЦБ възлизат на 577,5 млн. евро, което е с 2,9% по-малко от прогнозната стойност от 594,5 млн. евро, обявена през март 2021 г.

Разходите за основните надзорни задачи останаха под нивата от преди пандемията

През 2021 г. разходите за основни надзорни задачи останаха по-ниски от нормалните равнища. Увеличението на разходите със 7,9% в сравнение с 2020 г. отразява главно въвеждането в експлоатация на нови ИТ системи, предназначени специално за банковия надзор, които са включени в категорията за хоризонтални задачи и специализирани услуги. Повече информация за тези дейности се съдържа в раздел 5.8.

Таблица 8

Разходи за надзорните задачи на ЕЦБ по функции (2019–2021 г.)

(млн. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Общите суми и междинните сборове в таблицата може да не се равняват в резултат от закръгляването.

Класификациите, представени в Taблица 8, се използват за определяне на разделянето на годишните разходи за възстановяване посредством годишни надзорни такси, начислявани на поднадзорните лица, на базата на надзорния им статут като значими или по-малко значими институции. Според методологията за разделяне на годишните надзорни такси, определена в член 8 от Регламента относно таксите[85], разходите, свързани с хоризонталните задачи и специализираните услуги, се разпределят пропорционално въз основа на пълните разходи за надзора на значимите поднадзорни лица и съответно разходите за наблюдение на надзора над по-малко значимите поднадзорни лица. За всяка група посочените разходи включват дял от общите услуги, осигурявани от спомагателните структурни звена в ЕЦБ.

В съответствие с ангажимента на ЕЦБ за прозрачност и отчетност бяха направени корекции при отчитането на разходите на ЕЦБ за надзорни задачи. В Таблица 9 е представена по-детайлна информация за разходите на базата на извършените дейности, и по-специално:

  • дистанционен надзор и наблюдение, включващи разходите за участието на ЕЦБ в съвместните надзорни екипи и в дейностите по наблюдение на по-малко значимите банки или банкови групи;
  • участие на ЕЦБ в проверки на място, включително в презгранични мисии;
  • функции, свързани с политиката, консултативни и регулаторни функции, включително оценки за значимост, лицензиране, взаимодействие с други агенции, методология и планиране, осигуряване на качеството на надзора, процедури за привеждане в изпълнение и налагане на санкции;
  • управление на кризи;
  • макропруденциални задачи, включително свързани със стрес тестове и надзорни политики;
  • надзорна статистика, свързана с рамката за надзорна отчетност;
  • вземане на решения от Надзорния съвет, неговия секретариат и правните услуги.

Таблица 9

Разходи за надзорните задачи на ЕЦБ

(млн. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Общите суми и междинните сборове в таблицата може да не се равняват в резултат от закръгляването.

Що се отнася до развитието на ИТ системите, нарастването на разходите, наблюдавано при функциите, свързани с политиката, консултативните и регулаторните функции, както и при макропруденциалните задачи, е свързано със системата на ЕНМ за управление на информацията (IMAS) и с платформата за докладване на сметки за стрес тестове (STAR). Основното увеличение на разходите в раздела „Надзорен съвет, секретариат и надзорно законодателство“ се дължи на значителните инвестиции през 2021 г. в надзорните технологии (suptech), които използват потенциала на изкуствения интелект и други новаторски технологии в контекста на банковия надзор за вътрешни и външни заинтересовани страни.

За да допълни своите вътрешни ресурси, ЕЦБ използва услугите на външни консултанти с цел да осигури специализирани експертни познания или интегрирани консултации под квалифицирано вътрешно ръководство за преодоляване на временен недостиг на ресурси. През 2021 г. ЕЦБ изразходва за консултантски услуги по основните надзорни задачи 38,9 млн. евро – с 8,5 млн. евро повече спрямо 2020 г. От тази сума 23,7 млн. евро са свързани с външни ресурси, изразходвани за развитие на ИТ системи, 7,9 млн. евро – за цялостни оценки, и 6,4 млн. евро – за „редовните“ надзорни задачи на място, включително презграничните мисии. Повече информация за тези дейности е представена в Глава 1.

През 2021 г. продължиха да намаляват разходите за служебни пътувания, свързани с прекия надзор над значимите и по-малко значимите институции. Те бяха в размер на 0,3 млн. евро, което отразяваше продължаващото влияние на пандемията върху пътуванията.

В Годишния доклад за надзорната дейност за 2020 г. ЕЦБ въведе отчетност, фокусирана върху целта на разходите, показвайки делението на разходите по категории, на базата на разходите и общите услуги, които са пряко присъщи на банковия надзор в ЕЦБ.

Графика 22

Разходи за надзорните задачи на ЕЦБ по разходни категории

(млн. евро)

Източник: ЕЦБ.

Разходите, които са пряко присъщи, включват разходи за основния надзорен персонал, надзорните инициативи (включително разходите, свързани с цялостните оценки), други оперативни разходи, като например за служебни пътувания и обучение, и специализирани ИТ технологии като IMAS и STAR и свързаните с тях проекти, както и надзорни технологии.

Категорията „общи услуги“ обхваща услуги, които се използват както от централнобанковата функция, така и от функцията по банков надзор, групирани по следния начин: сграден фонд и съоръжения, човешки ресурси, общи ИТ услуги, общи правни, одиторски и административни услуги, комуникации и превод и други услуги. Разходите за тези общи услуги се поделят между функциите чрез механизъм за разпределяне на разходите, който използва секторни стандартни показатели, като работни места на пълен работен ден, офиси и брой заявки за превод. Тъй като ЕЦБ се ангажира да работи усилено за подобряване на ефективността, тя редовно усъвършенства показателите за подялба на разходите.

Пряко присъщите разходи се увеличиха главно поради продължаващото развитие на информационните технологии

През 2021 г. общият размер на действителните разходи беше 577,5 млн. евро. Пряко присъщите разходи възлизаха на 337,9 млн. евро, а общите услуги – на 239,6 млн. евро, съответно 58,5% и 41,5% от направените действителни разходи.

Амортизацията на IMAS и STAR допринесе за увеличаване на пряко присъщите разходи за информационни технологии и свързаните с тях проекти в размер на 17,0 млн. евро. Разходите, които са пряко присъщи за надзорни технологии, възлизаха на 14,9 млн. евро.

През 2021 г. разходите за общи услуги намаляха с 11,2 млн. евро спрямо 2020 г. Постоянно високо остана търсенето на услуги, свързани със сградния фонд и съоръженията, за да се осигури поддържането на безопасна работна среда в сградите на ЕЦБ. То обаче беше повече от компенсирано от намаляването на общите ИТ услуги и на услугите в областта на човешките ресурси, отразяващо по-доброто пряко разпределение на услугите.

6.2 Прогнози за таксите за банков надзор през 2022 г.

ЕЦБ запазва консервативния си подход в оценката на надзорните такси за 2022 г.

Въз основа на наблюдаваните през последните две години по-ниски действителни разходи за надзорните задачи ЕЦБ запазва консервативния си подход в оценката на разходите за 2022 г., в резултат на което прогнозната надзорна такса за годината е 624,1 млн. евро. Пълният размер на планираните за 2022 г. разходи на ЕЦБ за надзорни задачи е 678,9 млн. евро, Вземат се предвид очакваното връщане към по-нормални равнища на дейност, текущите инвестиции за развитието на ИТ системи, свързани с банковия надзор, включително интернализирането на разходите за консултации, свързани със STAR, както и по-високите разходи за персонал, свързани с 25-те щатни бройки, приравнени към работни места на пълен работен ден, одобрени от Управителния съвет през 2020 г. за ЕНМ, и свързаните с надзора общи услуги.

ЕЦБ ще запази гъвкавост в реакцията си на външни фактори, ако условията позволят през 2022 г. да се възстановят по-нормални равнища на дейност.

В съответствие с ангажимента си в средносрочен хоризонт да постигне стабилност на разходите, от 2023 г. ЕЦБ предвижда стабилизиране на планираните разходи за текущите си задачи, свързани с европейския банков надзор.

Таблица 10

Прогнозни разходи за банковия надзор в ЕЦБ за 2022 г. по функции

(млн. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Общите суми и междинните сборове в таблицата може да не се равняват в резултат от закръгляването.

Годишната надзорна такса за 2022 г., която ще бъде начислена през 2023 г., ще стане известна едва в края на периода на таксуване и ще включва действителните разходи за цялата 2022 г., коригирани със суми, възстановени на или получени от отделни банки за предишни периоди на таксуване, лихви за просрочено плащане и несъбираеми такси Делът от общата сума, начислена за всяка категория, се оценява на 95,6% за значимите институции и на 4,4% за по-малко значимите.

Таблица 11

Прогнозни разходи за надзорните задачи на ЕЦБ през 2022 г.

(млн. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Общите суми и междинните сборове в таблицата може да не се равняват в резултат от закръгляването.

6.3 Рамка за таксите за 2021 г.

ЕЦБ завърши въвеждането на новата рамка за надзорните такси

Заедно с Регламента за ЕНМ Регламентът относно таксите осигурява правната рамка, съгласно която ЕЦБ начислява годишна надзорна такса за разноските, свързани с изпълнението на надзорните ѝ задачи. Регламентът относно таксите и свързаното с него решение[86] установяват методите за: i) определяне на пълния размер на годишната надзорна такса; ii) изчисляване на сумата, която трябва да плати всяка поднадзорна институция; и iii) събиране на годишната надзорна такса.

През 2021 г. ЕЦБ финализира внедряването на промените, произтичащи от прегледа през 2019 г., в своята рамка за надзорните такси. Новият езиков режим, при който известията за таксата на ЕЦБ се издават на всички официални езици на ЕС, беше въведен през април 2021 г. Това позволи на институциите да получат известието за таксата за 2020 г. на предпочитания от тях език на ЕС. Процедурата, свързана с уведомлението за намерение за изключване на активи и/или рискови експозиции на дъщерни предприятия, установени в неучастващи държави, беше успешно автоматизирана, което позволи на банките ефективно да уведомят ЕЦБ за намеренията си в срок до 30 септември 2021 г. Освен това, тъй като през 2020 г. ЕЦБ премина към фактуриране на действителните разходи след изтичането на периода на таксуване, вече няма излишък или дефицит, пренесен от предишни години.

6.4 Обща сума, която ще бъде начислена за периода на таксуване 2021 г.

ЕЦБ ще начисли надзорни такси в размер на 577,5 млн. евро за 2021 г.

Годишната надзорна такса, която ще бъде начислена за периода на таксуване 2021 г., е в размер на 577,5 млн. евро. Тя се състои почти изцяло от текущите годишни разходи за 2021 г., възлизащи на 577,5 млн. евро, с корекция от 47 хиляди евро за получени лихви за просрочени плащания.

Годишната надзорна такса може да се коригира и със: i) суми, възстановени на отделни банки за предишни периоди на таксуване, и ii) отписани суми, които са несъбираеми. През 2021 г. такива корекции не бяха необходими.

Сумата за възстановяване посредством годишни надзорни такси се разделя на две части. Това деление е свързано със статута на поднадзорните лица като значими или по-малко значими, което отразява различните степени на надзорен контрол, на който те подлежат от страна на ЕЦБ.

През 2021 г. общата сума, която ще бъде начислена на значимите институции, е 546,1 млн. евро; за по-малко значимите институции тя е 31,4 млн. евро. Разпределянето на разходите се подкрепя от усъвършенствана система, която позволява по-точното им разпределяне между категориите. За 2021 г. значимите институции ще заплатят 94,6% от общите разходи на банковия надзор за периода на таксуване, а по-малко значимите институции – 5,4%.

Таблица 12

Общо приходи от задачи, свързани с банковия надзор

(млн. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Общите суми и междинните сборове в таблицата може да не се равняват в резултат от закръгляването.

6.5 Индивидуални надзорни такси

На равнище банка таксите се изчисляват в зависимост от значимостта на банката и рисковия ѝ профил, като се използват фактори за годишната такса за поднадзорните банки. За повечето банки референтната дата за данните е 31 декември на предходната година. За банки, които отскоро са обект на надзор на най-високото равнище на консолидация през периода на таксуване, ЕЦБ взема предвид общите активи и общата рискова експозиция, отчетени от банката към референтната дата, която е най-близо до 31 декември. След това тя използва тези данни, за да изчисли променлив компонент на таксата за всички месеци, за които задълженото лице дължи надзорна такса.[87] После надзорната такса, изчислена за всяка банка, се събира посредством годишни плащания.

Диаграма 3

Променливият компонент на таксата се определя от значимостта на банката и рисковия ѝ профил

Надзорната такса се определя на най-високото равнище на консолидация в държавите членки, участващи в ЕНМ. Тя съдържа променлив компонент на таксата и минимален компонент на таксата. Последният се прилага в еднаква степен за всички банки и се базира на 10% от цялата сума за възстановяване. За най-малките значими банки с общи активи до 10 млрд. евро минималният компонент на таксата е намален наполовина. От 2020 г. минималният компонент на таксата се намалява наполовина и за неголемите по-малко значими банки с общи активи в размер до 1 млрд. евро.

Съгласно член 7 от Регламента относно таксите следните промени в състоянието на отделна банка изискват изменение на съответната надзорна такса: i) промяна в надзорния статут на поднадзорното лице, т.е. лицето е прекласифицирано от значимо в по-малко значимо или обратното; ii) лицензиране на ново поднадзорно лице; или iii) отнемане на съществуващ лиценз. Преминаването към фактуриране след изтичането на периода на таксуване означава, че преобладаващата част от промените, свързани с член 7, които са настъпили в рамките на годината, са включени при изчисляването на стандартната такса. В резултат на това през 2021 г. ЕЦБ не прие допълнителни решения за надзорните такси, които да бъдат включени в годишните надзорни такси и фактурирани през 2022 г.

Повече информация относно надзорните такси е налична на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ. Тези страници се актуализират редовно с полезна и практична информация и се публикуват на всички официални езици на ЕС.

6.6 Други приходи от задачи, свързани с банковия надзор

ЕЦБ има право да налага административни санкции на поднадзорните лица за неизпълнение на задълженията им съгласно пруденциалното банково законодателство на ЕС (включително надзорните решения на ЕЦБ). Свързаните с това приходи не се вземат предвид при изчисляването на годишните надзорни такси. Регламентът относно таксите гарантира, че надзорните такси не се влияят по никакъв начин нито от обезщетения, дължими на трети страни, нито от административни санкции, дължими на ЕЦБ от поднадзорните лица. Административните санкции, наложени на поднадзорни лица, се отчитат като приход в отчета на ЕЦБ за приходите и разходите. През 2021 г. приходите от санкции, наложени на поднадзорни лица, бяха на стойност 0,6 млн. евро.

ЕЦБ възстановява разходите на поднадзорните лица в случай, че съдът отмени наложени им по-рано административни санкции. През 2021 г. бяха възстановени суми в размер на 4,8 млн. евро. Те бяха свързани с административни санкции, наложени по-рано от ЕЦБ на три поднадзорни лица в рамките на една и съща група, за които съответните решения бяха частично отменени от съда. Тези разходи не са включени при изчисляването на годишните надзорни такси, а се отразени в отчета за приходите и разходите на ЕЦБ и намаляват нетния ѝ резултат.

7 Правни актове, приети от ЕЦБ

Правните актове, приети от ЕЦБ, включват регламенти, решения, насоки, препоръки и указания към НКО (изброени в член 9, параграф 1, точка 3 от Регламента за ЕНМ и член 22 от Рамковия регламент за ЕНМ). В настоящия раздел са посочени правните актове, засягащи банковия надзор, които са приети от ЕЦБ през 2021 г. и публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и/или на уебсайта на ЕЦБ. Обхванати са правните инструменти, приети съгласно член 4, параграф 3 от Регламента за ЕНМ, и други релевантни правни инструменти.

7.1 Регламенти на ЕЦБ

ЕЦБ/2021/24
Регламент (ЕС) 2021/943 на Европейската централна банка от 14 май 2021 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2015/534 относно отчитането на надзорна финансова информация (OВ L 210, 14.6.2021 г., стр. 1)

7.2 Инструменти на ЕЦБ, различни от регламенти

ЕЦБ/2021/7
Решение (ЕС) 2021/432 на Европейската централна банка от 1 март 2021 г. за изменение на Решение (ЕС) 2017/1198 относно отчитането на информация за плановете за финансиране на кредитните институции от националните компетентни органи на Европейската централна банка (ОВ L 86, 12.3.2021 г., стр. 14)

ЕЦБ/2021/8
Решение (ЕС) 2021/490 на Европейската централна банка от 12 март 2021 г. относно общата сума на годишните надзорни такси за 2020 г. (ОВ L 101, 23.3.2021 г., стр. 107)

ЕЦБ/2021/27
Решение (ЕС) 2021/1074 на Европейската централна банка от 18 юни 2021 г. относно временното изключване на някои експозиции към централни банки от мярката за общата експозиция предвид пандемията от COVID-19 и за отмяна на Решение (ЕС) 2020/1306 (ОВ L 230I, 30.6.2021 г., стр. 1)

ЕЦБ/2021/31
Препоръка на Европейската централна банка от 23 юли 2021 г. за отмяна на Препоръка ЕЦБ/2020/62 (ОВ C 303, 29.7.2021 г., стр. 1)

ЕЦБ/2021/33
Решение (ЕС) 2021/1437 на Европейската централна банка от 3 август 2021 г. за изменение на Решение (ЕС) 2017/934 за делегирането на решения относно значимостта на поднадзорните лица (ОВ L 314, 6.9.2021 г., стр. 1)

ЕЦБ/2021/34
Решение (ЕС) 2021/1438 на Европейската централна банка от 3 август 2021 г. за изменение на Решение (ЕС) 2017/935 за делегирането на правомощието за приемане на решения относно надеждността и пригодността и оценката на изискванията за надеждност и пригодност (ОВ L 314, 6.9.2021 г., стр. 3)

ЕЦБ/2021/35
Решение (ЕС) 2021/1439 на Европейската централна банка от 3 август 2021 г. за изменение на Решение (ЕС) 2018/546 за делегиране на правомощието за приемане на решения относно собствения капитал (ОВ L 314, 6.9.2021 г., стр. 8)

ЕЦБ/2021/36
Решение (ЕС) 2021/1440 на Европейската централна банка от 3 август 2021 г. за изменения на Решение (ЕС) 2019/1376 за делегиране на правомощието за приемане на решения за паспортизация, придобиване на квалифицирани дялови участия и отнемане на лицензи на кредитни институции (ОВ L 314, 6.9.2021 г., стр. 14)

ЕЦБ/2021/37
Решение (ЕС) 2021/1441 на Европейската централна банка от 3 август 2021 г. за изменение на Решение (ЕС) 2019/322 за делегирането на правомощието за приемане на решения във връзка с надзорните правомощия, предоставени на основание националното право (ОВ L 314, 6.9.2021 г., стр. 17)

ЕЦБ/2021/38
Решение (ЕС) 2021/1442 на Европейската централна банка от 3 август 2021 г. за делегиране на правомощието за приемане на решения за вътрешни модели и за удължаване на срокове (ОВ L 314, 6.9.2021 г., стр. 22)

ЕЦБ/2021/39
Решение (ЕС) 2021/1396 на Европейската централна банка от 13 август 2021 г. за изменение на Решение ЕЦБ/2014/29 относно предоставянето на Европейската централна банка на надзорни данни, отчетени на националните компетентни органи от поднадзорните лица съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 и (ЕС) 2016/2070 на Комисията (ОВ L 300, 24.8.2021 г., стр. 74)

ЕЦБ/2021/40
Решение (ЕС) 2021/1443 на Европейската централна банка от 26 август 2021 г. за определяне на ръководителите на работни звена, които приемат делегирани решения за вътрешни модели и за удължаване на срокове (ОВ L 314, 6.9.2021 г., стр. 30)

ЕЦБ/2021/42
Решение (ЕС) 2021/1486 на Европейската централна банка от 7 септември 2021 г. за приемане на вътрешни правила относно ограниченията на правата на субектите на данни във връзка със задачите на Европейската централна банка, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 328, 16.9.2021 г., стр. 15)

Поправка на Решение (ЕС) 2021/1074 на Европейската централна банка от 18 юни 2021 г. относно временното изключване на някои експозиции към централни банки от мярката за общата експозиция предвид пандемията от COVID-19 и за отмяна на Решение (ЕС) 2020/1306 (ЕЦБ/2021/27) (Официален вестник на Европейския съюз L 230 I от 30 юни 2021 г.) (ОВ L 234, 2.7.2021 г., стр. 102)

© Европейска централна банка, 2022 г.

Пощенски адрес 60640 Frankfurt am Main, Germany
Телефон +49 69 1344 0
Уебсайт www.bankingsupervision.europa.eu

Всички права запазени. Разрешава се възпроизвеждането с образователна и нетърговска цел при изрично позоваване на източника.

За специфичната терминология можете да използвате речника на ЕНМ (само на английски език).

HTML ISBN , ISSN , doi:,


  1. За повече подробности за оценката на цялостния потенциал на банките за възстановяване вижте „Критичен анализ на капацитета на банките да се възстановят от тежка криза“, Надзорен бюлетин, банков надзор в ЕЦБ, август 2021 г.
  2. Вижте раздел 1.2.2. Вижте също COVID-19: gaps in credit risk management identified [„COVID-19: установени пропуски в управлението на кредитния риск“], Надзорен бюлетин, банков надзор в ЕЦБ, май 2021 г.; McCaul, E. Who pays the piper calls the tune: The need for and benefit of strong credit risk management [„Който плаща, той поръчва музиката: Нуждата и ползата от солидно управление на кредитния риск“], Надзорен блог, 4 декември 2020 г.; и McCaul, E., Credit risk: Acting now paves the way for sound resilience later [„Кредитният риск: Действията сега подготвят почвата за добра устойчивост по-късно“], Надзорен блог, 19 юли 2021 г.
  3. За критериите, които се използват за установяване на еднократни разходи за операционни рискове, вижте раздел 3.3.5.от Доклада на ЕБО за прилагането на избрани политики във връзка с COVID-19.
  4. Вижте раздел 1.2.3. за повече подробности за риска, свързан с информационните технологии, и киберриска.
  5. За подробности за прекратяването на мерките за облекчаване на ликвидността вижте „ЕЦБ няма да продължи мерките за облекчаване на ликвидността след декември 2021 г.“, прессъобщение, банков надзор в ЕЦБ, 17 декември 2021 г.
  6. Прилагат се стандартни дефиниции на приходи от търговска дейност в съответствие с надзорната банкова статистика.
  7. Преглед на финансовата стабилност“, ЕЦБ, ноември 2021 г.
  8. Ръководство относно надзорния подход към консолидацията в банковия сектор“, банков надзор в ЕЦБ, януари 2021 г.
  9. Вижте „Стрес тест за целия ЕНМ 2021 – окончателни резултати“, банков надзор в ЕЦБ, юли 2021 г.
  10. Вижте „Стрес тест за целия ЕНМ 2018 – окончателни резултати“, банков надзор в ЕЦБ, февруари 2019 г.
  11. Търговски недвижими имоти съгласно определението в Препоръка ЕССР/2016/14, изменена с Препоръка ЕССР/2019/3, отчитани в образец F.18.2. на FINREP. Това определение обхваща експозиции към кредитополучатели в различни сектори по NACE и включва, наред с другото, кредитополучатели с кодове 41–Строителство на сгради и 68–Дейности, свързани с недвижими имоти.
  12. Становище на Европейската централна банка от 19 февруари 2021 година относно предложение за регламент относно пазарите на криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 (CON/2021/4) (ОВ C 152, 29.4.2021 г., стр. 1).
  13. Становище на Европейската централна банка от 28 април 2021 година относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пилотна уредба на пазарните инфраструктури, основани на технологията на децентрализирания регистър (CON/2021/15) (ОВ C 244, 22.6.2021 г., стр. 4).
  14. Становище на Европейската централна банка от 4 юни 2021 г. относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (CON/2021/20) (ОВ C 343, 26.8.2021 г., стр. 1).
  15. Процесът на ЕЦБ за вземане на решения във връзка с проучванията на вътрешни модели беше временно прекъснат от март до септември 2020 г. поради ситуацията с COVID-19. Това означаваше, че решенията за проверки на вътрешни модели, които нормално биха били отправени към банките през 2020 г., вместо това бяха издадени през 2021 г.
  16. За улеснение в този раздел проверките на място и проучванията на вътрешни модели се наричат с общите термини „мисии“ или „проверки“.
  17. Поради продължаващата пандемия от COVID-19 планирането на проверките на място и проучванията на вътрешни модели беше организирано едва за три тримесечия през 2021 г. Това означава, че макар общият брой на мисиите да е по-малък в сравнение с преди пандемията, той е съпоставим в относителен план. Пандемията доведе до отмяна или отлагане на проверки през 2020 г. През 2021 г. бързото въвеждане на организационна структура за извършване на дистанционни проверки беше много успешно, в резултат на което повечето проверки бяха проведени според първоначалния план и само ограничен брой бяха отменени.
  18. Кампанията групира няколко проверки на място по една и съща тема и така осигурява на екипите за проверка рамка, в която да се координират и да си сътрудничат, като съгласуват целите си и се възползват от синергии.
  19. В трансграничен екип за проверка ръководителят на мисията и поне един от членовете не са от съответния НКО на държавата по произход или приемащата държава.
  20. В смесен екип за проверка ръководителят на мисията е от съответния НКО на държавата по произход или приемащата държава, а поне двама от членовете не са от НКО на тези държави (един член на екипа при по-малките НКО).
  21. Анализът е извършен с извадка от 89 проверки на място, за които са издадени заключителни доклади в периода от октомври 2020 г. до септември 2021 г.
  22. Някои от най-критичните констатации, свързани с вътрешното управление, бяха установени при проверките на място, насочени предимно към специфични области на риск (например кредитен риск, пазарен риск и ИТ риск).
  23. Вижте „Целеви преглед на вътрешните модели – отчет на проекта“, ЕЦБ, април 2021 г.
  24. Насоки на ЕБО относно прилагането на определението за неизпълнение съгласно член 178 от Регламент (ЕС) № 575/2013 (EBA/GL/2016/07).
  25. Това са Насоките на ЕБО относно оценката на параметрите PD и LGD и третирането на експозиции в неизпълнение (EBA/GL/2017/16), Насоките на ЕБО за оценка на LGD, подходяща при икономически спад („LGD при икономически спад“) (EBA/GL/2019/03), Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2021/930 от 1 март 2021 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти, определящи естеството, остротата и продължителността на икономическия спад, посочени в член 181, параграф 1, буква б) и член 182, параграф 1, буква б) от същия регламент (ОВ L 204, 10.6.2021 г., стр. 1), и окончателният проект на регулаторни технически стандарти за определяне на методологията за оценка от компетентните органи на съответствието на дадена институция с изискванията за използване на вътрешнорейтинговия подход в съответствие с член 144, параграф 2, член 173, параграф 3 и член 180, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013 (EBA/RTS/2016/03), които предстои да бъдат одобрени от Европейската комисия.
  26. Не са включени последващи решения за допълнителни разпоредби.
  27. През 2021 г. броят на по-малко значимите институции намаля и поради Брекзит – от 1 януари 2021 г. клоновете в Обединеното кралство се считат за клонове от трети държави, което означава, че вече не са част от сектора на по-малко значимите институции в ЕНМ.
  28. Банки с високо равнище на НОК са онези, при които съотношението на НОК е над 5%. Вижте Насоки на ЕБО за управление на необслужвани и преструктурирани експозиции
  29. Директива (ЕС) 2019/878 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за изменение на Директива 2013/36/ЕС по отношение на освободените субекти, финансовите холдинги, финансовите холдинги със смесена дейност, възнагражденията, надзорните мерки и правомощия и мерките за запазване на капитала (ОВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 253).
  30. Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
  31. Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи задължения, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за отчетност и оповестяване и на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 1).
  32. Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).
  33. BNP Paribas, Deutsche Bank, Groupe BPCE, Groupe Crédit Agricole, ING Bank, Santander, Société Générale и UniCredit.
  34. BNP Paribas.
  35. Вижте Basel Committee advances work on addressing climate-related financial risks, specifying cryptoassets prudential treatment and reviewing G-SIB assessment methodology [„Базелският комитет напредва в работата си за справяне с финансовите рискове, свързани с климата, определяне на пруденциалното третиране на криптоактивите и преразглеждане на методологията за оценка на Г-СЗБ”], прессъобщение, Базелски комитет за банков надзор, 9 ноември 2021 г., и FSB publishes 2021 G-SIB list, [„Съветът за финансова стабилност публикува списъка на Г-СЗБ за 2021 г.“], прессъобщение, Съвет за финансова стабилност, 23 ноември 2021 г.
  36. Препоръка на Европейския съвет за системен риск от 27 май 2020 г. относно ограничаване на разпределенията по време на пандемията от COVID-19 (ЕССР/2020/7).
  37. Препоръка на Европейския съвет за системен риск от 15 декември 2020 г. за изменение на Препоръка ЕССР/2020/7 относно ограничаване на разпределенията по време на пандемията от COVID-19 (ЕССР/2020/15).
  38. Генералният съвет на Европейския съвет за системен риск проведе 43-тото си редовно заседание на 23 септември 2021 г.“, прессъобщение, ЕССР, 24 септември 2021 г.
  39. Преглед на финансовата стабилност, ЕЦБ, май 2021 г.
  40. Информация за участието в стрес теста на ЕЦБ за свързания с климата риск през 2022 г.“, Писмо до участващите банки, Банков надзор в ЕЦБ, 18 октомври 2021 г.
  41. Броено е времето на банките за управление на рисковете, свързани с климата и околната среда“, Надзорен бюлетин, август 2021 г.
  42. ИТ риск и киберриск – несекващо предизвикателство“, Надзорен бюлетин, банков надзор в ЕЦБ, август 2021 г.
  43. Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 г. за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (ЕЦБ/2014/17) (Рамков регламент за ЕНМ) (ОВ L 141, 14.5.2014 г., стр. 1).
  44. Тези критерии са описани в член 6, параграф 4 от Регламента за ЕНМ.
  45. Списъкът на значимите и по-малко значимите институции, публикуван през декември 2021 г., отразява i) решенията относно значимостта, за които е изпратено уведомление до поднадзорните институции преди 30 ноември 2021 г., и ii) други промени и обстоятелства в групови структури, настъпили преди 1 ноември 2021 г.
  46. Съгласно член 14 от Рамковия регламент за ЕНМ и в съответствие с член 4, параграф 2 от Регламента за ЕНМ.
  47. Някои решения обхващат повече от една оценка, свързана с лицензиране (например придобивания на квалифицирани дялови участия в различни дъщерни предприятия в единична сделка). Някои процедури по лицензиране не изискват официално решение на ЕЦБ, включително процедурите по паспортизация и процедурите по прекратяване на действието на лицензи.
  48. Това са процедури, които са подчинени на рамките за делегиране, одобрени с Решение (ЕС) 2021/1438 на Европейската централна банка от 3 август 2021 г. за делегирането на правомощието за приемане на решения относно надеждността и пригодността и оценката на изискванията за надеждност и пригодност (ЕЦБ/2021/34) и Решение (ЕС) 2021/1440 на Европейската централна банка от 3 август 2021 г. за делегиране на правомощието за приемане на решения за паспортизация, придобиване на квалифицирани дялови участия и отнемане на лицензи на кредитни институции (ЕЦБ/2021/36).
  49. Съгласно определението в член 2, параграф 15 от Директивата за финансовите конгломерати (2002/87/ЕО) – на която се позовава член 2, параграф 5 от РКИ – „смесена финансова холдингова компания“ е „предприятие майка, което не е регулирано образувание, което с дъщерните си дружества, поне едно от които е регулирано образувание с главно управление в Европейската общност, и други структури представлява един финансов конгломерат“. Съгласно член 2, точка 20, буква в) от Рамковия регламент за ЕНМ смесеният финансов холдинг e „поднадзорно лице“, ако отговаря на условията, посочени в член 2, точка 21, буква б) от същия Регламент.
  50. От 2022 г. надзорните органи и банките започнаха да използват портала на IMAS и за други процедури (например несъществени промени в модели, както е описано в раздел 5.8.2).
  51. Тук са включени и малък брой заявления за допълнителни директорски длъжности без изпълнителни функции.
  52. На 30 декември 2020 г. Италия се присъедини към други държави от ЕНМ и започна да оценява лицата, заемащи ключови позиции, съгласно италианското право (Министерски указ 169/2020).
  53. Публична консултация относно проект за Ръководство за надеждност и пригодност и нов Въпросник за оценка за надеждност и пригодност.
  54. Вижте например „Ефикасност на ръководните органи на европейски банки: напредък и недостатъци“, реч на Андреа Енрия, председател на Надзорния съвет на ЕЦБ, на виртуалния семинар „Разговор между членове на ръководните органи на банки и създатели на политики“, организиран от Института по банково дело и финанси във Флоренция. Франкфурт на Майн, 28 май 2021 г.
  55. Вижте например „Какво очаква ЕЦБ от ръководителите на банките?“, реч на Едуар Фернандез-Боло, член на Надзорния съвет на ЕЦБ, на виртуалния семинар „Оценките за надеждност и пригодност: по-добри управителни съвети за по-добри банки?“, организиран от Института по банково дело и финанси във Флоренция. Франкфурт на Майн, 19 февруари 2021 г.
  56. Подбор на най-подходящите ръководители за банките“, Подкаст на ЕЦБ, епизод 24, 10 декември 2021 г.
  57. „Управление на риска и механизми за вътрешен контрол“ включва механизмите или процесите, които трябва да са налице в институцията, за да може тя адекватно да установява, управлява и отчита рисковете, на които е или би могла да бъде изложена. „Функции на ръководен орган“ се отнася до степента, в която лицата, които осъществяват действителното управление на дейността на институцията, или тези, които разполагат с правомощия да определят нейната стратегия, цели и цялостна насока и които упражняват контрол и наблюдение над вземането на решения на управленско ниво, изпълняват своите отговорности.
  58. Вижте: ECB contribution to the European Commission’s targeted consultation on the review of the crisis management and deposit insurance framework [„Отговор на ЕЦБ на целевата консултация на Комисията по прегледа на рамката за управление на банкови кризи и застраховане на депозитите“], ЕЦБ, Франкфурт на Майн, 2021 г.
  59. Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1).
  60. Член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).
  61. По-конкретно, ЕЦБ предоставя информация съгласно Многостранното споразумение за практическите условия за обмен на информация съгласно член 57а, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849.
  62. Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 43).
  63. Съвместни насоки относно сътрудничеството и обмена на информация за целите на Директива (ЕС) 2015/849 между компетентните органи, упражняващи надзор над кредитните и финансовите институции, Съвместен комитет на европейските надзорни органи, 16 декември 2019 г.
  64. Anti-money laundering and countering the financing of terrorism legislative package [Борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма – законодателен пакет], Финансова стабилност, Съюз на финансовите услуги и капиталовите пазари, Европейска комисия, 20 юли 2021 г.
  65. Единният надзорен механизъм – добро начало, но е нужно по-нататъшно усъвършенстване“, Специален доклад на ЕСП № 29, 2016 г., и „Оперативната ефективност на ЕЦБ при управлението на кризи в банкитеСпециален доклад на ЕСП, № 2, 2018 г.
  66. Данните относно целите на ЕЦБ за равнопоставеност между половете се публикуват периодично на уебсайта на ЕЦБ.
  67. Одобрен от Надзорния съвет на 25 октомври 2021 г. (SB/X/21/1110).
  68. ACPR, Banco de España, Banca d’Italia, Deutsche Bundesbank, De Nederlandsche Bank и Австрийският орган за финансовия пазар (Finanzmarktaufsicht).
  69. Ръководният комитет подпомага дейността на Надзорния съвет и подготвя заседанията на Съвета. Той се състои от председателя и заместник-председателя на Надзорния съвет, един представител на ЕЦБ и петима представители на националните надзорни органи. Петимата представители на националните надзорни органи се назначават от Надзорния съвет за една година въз основа на ротационна система, която осигурява справедливо представяне на държавите.
  70. Тези решения се отнасят до решения, които са били финализирани или приети през отчетния период (т.е. изходящи решения). Броят на надзорните решения не съвпада с броя на процедурите по лицензиране, за които е изпратено официално уведомление до ЕЦБ през отчетния период (т.е. входящи уведомителни процедури).
  71. От тях 146 бяха одобрени от висшето ръководство въз основа на рамката за делегиране.
  72. Съгласно член 6.7 от Процедурния правилник на Надзорния съвет решенията могат да се вземат и чрез писмена процедура, освен ако не възразят най-малко трима членове на Надзорния съвет, които имат право на глас. В такива случаи въпросът се включва в дневния ред на следващото заседание на Надзорния съвет. Обикновено писмената процедура изисква най-малко пет работни дни, за да бъде разгледана от Надзорния съвет.
  73. Административния съвет за преглед е орган на ЕЦБ с членове, които са индивидуално и колективно независими от ЕЦБ и имат за задача при допустимост на искането за преглед да извършват преглед на решения по надзорни въпроси, приети от Управителния съвет.
  74. Решение на Европейската централна банка от 6 февруари 2014 г. за назначаването на представители на Европейска централна банка в Надзорния съвет (ЕЦБ/2014/4).
  75. Вижте Обява за вакантна позиция: представител на ЕЦБ в Надзорния съвет.
  76. Насоки (ЕС) 2015/856 на Европейската централна банка от 12 март 2015 г. за определяне на принципите на етичната рамка на единния надзорен механизъм (ЕЦБ/2015/12) (ОВ L 135, 2.6.2015 г., стр. 29).
  77. Членове 11, 12 и 17 от Единния кодекс за поведение за високопоставени служители на ЕЦБ.
  78. Насоки (ЕС) 2021/2256 на Европейската централна банка от 2 ноември 2021 г. за определяне на принципите на етичната рамка на единния надзорен механизъм (ЕЦБ/2021/50) (ОВ L 454, 17.12.2021 г., стр. 21).
  79. Решение ЕЦБ/2014/39 на Европейската централна банка от 17 септември 2014 година относно прилагането на разделение между функцията, свързана с паричната политика, и надзорната функция на Европейската централна банка (2014/723/ЕС) (ОВ L 300, 18.10.2014 г., стр. 57).
  80. Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията.
  81. Регламент за изпълнение (ЕС) № 2021/451 на Комисията, Регламент за изпълнение (ЕС) № 2021/453 на Комисията и Регламент за изпълнение (ЕС) № 2021/763 на Комисията.
  82. Оперативната група за хармонизиране на секвенциалния подход има за цел да осигури условия на равнопоставеност в целия ЕНМ. Затова тя установява най-добрите практики във всяка държава и предлага хармонизиране на онези от тях, които могат да бъдат възприети от всички НКО и ЕЦБ.
  83. Общата за ЕНМ база данни е инициатива, която има за цел да оптимизира изискванията за надзорна отчетност, определени от ЕЦБ и НКО, и да подобри вътрешното управление. В нея се събира информация относно всички искания за данни, изпратени до институциите под пряк надзор, която впоследствие се използва за засилване на прозрачността на исканията за данни, изпращани до банки, и за анализиране на бремето на отчетността.
  84. Тези общи услуги включват сграден фонд и съоръжения, управление на човешките ресурси, общи ИТ услуги, общи правни, одиторски и административни услуги, комуникации и превод и други услуги.
  85. Регламент (ЕС) № 11/63/2014 на Европейската централна банка от 22 октомври 2014 г. относно надзорните такси (ЕЦБ/2014/41).
  86. Решение (ЕС) 2019/2158 на Европейската централна банка относно методологията и процедурите за определянето и събирането на данни относно факторите за таксата, използвани за изчисляването на годишните надзорни такси (ЕЦБ/2019/38), (OВ L 327, 17.12.2019, стр. 99).
  87. За лица, създадени след 1 октомври, начислената надзорна такса се състои от минималния компонент на таксата само за броя пълни месеци, през които е осъществен надзор.