Menu

Предисловие от Кристин Лагард, председател на ЕЦБ

Изминалата 2020 г. беше белязана от пандемията от коронавирус (COVID‑19) и последвалия рязък икономически спад. ЕЦБ, европейският банков надзор и националните правителства работиха съвместно по предприемането на координирани мерки срещу кризата, предоставяйки безпрецедентна по размера си подкрепа, за да могат гражданите, фирмите и икономиката като цяло да се справят в този труден период.

Сегашната криза показва ползата от това да има единна нормативна уредба и единен надзор в банковия съюз. Подлагайки цялата банкова система на по-висок общ надзорен стандарт, банковият надзор в ЕЦБ се грижи за това банките да бъдат по-подготвени да се справят с тежки сътресения като сегашното. Във връзка с това, радвам се, че миналата година приветствахме присъединяването на Хърватия и България към банковия съюз. С нетърпение очаквам да видя как те ще пожънат ползите, които хармонизираните правила и, в крайна сметка, единната валута могат да донесат за финансовата стабилност, устойчивостта и икономическия растеж.

Европейските банки посрещнаха тази криза със солидни капиталови и ликвидни буфери и силен оперативен капацитет. Досега те показват забележителна устойчивост. Успяха да издържат на загуби, да запазят в общи линии стабилно предоставянето на кредити и така да предотвратят голямо нарастване на случаите на неизпълнение при предприятията и домакинствата.

Все пак, след като мерките за подпомагане започнат да приключват в редица европейски държави, е вероятно да се проявят повече уязвимости, тъй като ще проличи нарастващата задлъжнялост на икономиката. Вследствие на това банките ще бъдат изложени на по-голям кредитен риск, който заедно с потенциалните корекции на пазара може да влоши капиталовите им позиции.

Същевременно кризата ще изостри структурните проблеми, които през последните години възпрепятстват ефективността на европейския банков сектор. Печалбите на европейските банки отдавна са слаби и вероятно ще останат такива и през 2021 г., когато се очаква кредитните загуби да се увеличат. В съчетание с наблюдавания понастоящем в банковата система свръхкапацитет това ще наложи банките да продължат да укрепват институционалното си управление, да подобряват разходната си ефективност и да диверсифицират източниците си на приходи, за да могат по-успешно да подкрепят икономическото възстановяване.

И накрая, трябва да продължим да мислим за бъдещето. През 2020 г. публикувахме Ръководство на ЕЦБ относно рисковете, свързани с климата и околната среда, с което заехме място в предните редици на борбата срещу рисковете, свързани с изменението на климата, в глобален план. Наред с това пандемията наложи решителна крачка към цифровизация. Във връзка с това приоритет трябва да бъде проследяването на киберрисковете и рисковете, свързани с информационните технологии.

И накрая, но не по важност, трябва да доизградим банковия съюз. Засилването на общоевропейския подход, където бе възможно, се оказа ефикасно за справянето с предизвикателствата на 2020 г. и ще изпълнява особено важна роля за постигането на устойчиво възстановяване през следващите години.


Встъпително интервю с Андреа Енрия, председател на Надзорния съвет

2020 година бе единствена по рода си. С какво най-вече ще я запомните?

Беше необикновена и много трудна година. Не само се сблъскахме с безпрецедентно икономическо сътресение, предизвикано от пандемията, но и като всички в Европа внезапно се оказахме затворени в домовете си, общуващи само виртуално с колегите си. Мнозина сред нас имаха роднини, приятели или колеги, засегнати от коронавируса (COVID‑19). За съжаление, дори загубихме колеги в пандемията.

Въпреки трудностите обаче всички се справихме с предизвикателството. Работихме задружно и осигурихме бърза европейска реакция на разгръщащата се криза. Първите си решения оповестихме на 12 март 2020 г. – само три дни след първото затваряне на европейска държава.

Бях впечатлен от всеобщата целеустременост, с която бе проникната работата ни. Тя се усещаше на всички равнища: в Надзорния съвет, във всички отдели, в сътрудничеството с националните компетентни органи, в съвместните надзорни екипи (СНЕ) и в по-широк план. Тази трудна година ни напомни колко е важна ролята ни и какво удовлетворение има в това да работим заедно за общественото благо – да се грижим за запазването на финансова стабилност във време на повишена несигурност и значителна тревога.

Как точно допринесе европейският банков надзор за реакцията на пандемията в световен план?

Непосредствената ни цел беше да се уверим, че банките могат да продължат да предоставят финансова подкрепа на жизнеспособните домакинства, малки и големи предприятия, за да се избегнат катастрофалните вторични ефекти от един кредитен срив. Това наложи да изместим доста бързо центъра на вниманието на надзора: предоставихме на банките временни капиталови и оперативни облекчения, за да получат малко пространство за маневриране, така че да продължат да отпускат кредити на домакинствата, малките и големите предприятия, и да поемат загубите, породени от една от най-тежките рецесии в историята.

Тези облекчения бяха възприети като стремеж да бъдете по-малко строги. Съгласен ли сте с това тълкуване?

Облекченията по никакъв начин не са в противоречие с мандата ни да осигуряваме строг и висококачествен банков надзор. След кризата през 2008–2009 г. положихме много усилия да осигурим натрупването на капиталови и ликвидни буфери от банките в добрите времена, за да могат да се използват в лоши времена. Тези лоши времена настъпиха с кризата с COVID‑19. Затова действията ни са в съответствие и с духа, и с буквата на финансовите реформи, осъществени след голямата финансова криза.

Нещо повече, ние запазихме през цялото време строгото си надзорно наблюдение, изисквахме от банките да измерват и управляват подобаващо рисковете и непрестанно подлагахме на критичен анализ оценките им, за да осигурим равнище на пруденциалност, съизмеримо с породената от пандемията засилена несигурност.

А как се вписва в това прагматичният подход към ПНПО?

Като надзорен орган ние трябва да проявяваме гъвкавост. Да се приспособяваме към условията и да коригираме действията си така, че да бъдат по-ефикасни. Макар че продължихме да следваме Насоките на Европейския банков орган, решихме да съсредоточим процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) през 2020 г. върху начина, по който банките се справят с породените от кризата предизвикателства и рискове за капитала и ликвидността. Същевременно запазихме стабилни изискванията по Стълб II (P2R) и насоките по Стълб II (P2G) и решихме ПНПО рейтингите да не се актуализират, освен ако не го налагат извънредни обстоятелства, засягащи конкретна банка. Съобщавахме надзорните си опасения на банките основно посредством препоръки от качествено естество и възприехме целеви подход към събирането на информация за процесите на вътрешен анализ на адекватността на капитала и вътрешен анализ на адекватността на ликвидността. Ако бяхме провели ПНПО като в предишните години, използвайки ретроспективна информация, която вече щеше да е неактуална, нямаше да изпълним надзорната си цел в извънредните условия, предизвикани от COVID‑19.

Как засегна кризата с COVID‑19 европейските банки?

Банките посрещнаха кризата с пандемията в много по-добро състояние, отколкото в началото на предишната криза. С развитието на кризата някои банки бяха залети от много голям брой искания за кредити, особено след въвеждането на програми за държавна помощ, предвиждащи държавни гаранции за кредитите и мораториуми върху плащанията. Но тези банки успяха бързо да се приспособят и допринесоха за осигуряването на безпрепятствен поток от кредити към предприятията и домакинствата. Кредитирането за предприятията и домакинствата продължи да нараства през 2020 г., макар да отбеляза забавяне през третото тримесечие. В сравнение с онова, което се случи през голямата финансова криза, банките отчетоха много по-умерено затягане на кредитните стандарти след първата вълна на пандемията.

През второто тримесечие на 2020 г. анализирахме потенциалните уязвимости на банковия сектор при различни сценарии. Установихме, че при централен сценарий с много тежка рецесия, при който БВП на еврозоната спада с 8,7% през 2020 г. и след това се възстановява доста стабилно през 2021–2022 г., банковият сектор би бил в състояние да устои на въздействието от сътресението върху качеството на активите и капитала.

Кой риск се открои като най-непосредствен за банките по време на пандемията?

Кризата с COVID‑19 засили риска от по-нататъшно натрупване на необслужвани кредити (НОК) поради влошаване на качеството на активите в балансите на банките. Още в началото на 2020 г., тоест преди кризата с COVID‑19, високото съвкупно равнище на НОК в еврозоната бе идентифицирано като проблем от гледна точка на надзора, а сега към това се добавя риск от ефекти на рязък срив, когато започне прекратяването на държавните мерки за подкрепа.

Какво възнамерява да предприеме срещу този риск банковият надзор в ЕЦБ?

В началото на кризата съобщихме на банките, че при изпълнението на Практическите указания на ЕЦБ за НОК ще прилагаме гъвкавост в някои области, за да им помогнем да се справят с въздействието от икономическия спад. Освен това на банките с високо равнище на НОК отпуснахме повече време – до март 2021 г. – за представянето на техните стратегии за редуциране на НОК.

Същевременно се опитахме да постигнем яснота по качеството на активите на банките и да се уверим, че те активно предприемат мерки по отношение на нововъзникващи НОК. Банките трябва да наблюдават внимателно влошаването на качеството на кредитите и да разполагат със стратегии за управление, за да могат да идентифицират на ранен етап рисковете и да управляват активно експозициите към клиенти в затруднение. Ще продължим да следим отблизо доколко ефикасно банките прилагат такива стратегии по време на кризата и ще продължим да разговаряме с тях, за да намерим начини за бързо справяне с обезценените активи.

Какви други рискове за банките възникнаха по време на кризата?

Когато настъпи кризата, европейският банков сектор вече страдаше от структурна липса на ефективност. Европейският банков надзор вече беше установил като основни приоритети в работата си ниската рентабилност, слабата разходна ефективност и проблемите с устойчивостта на бизнес моделите на банките. Кризата изостри допълнително тези слабости и спешната необходимост да бъдат предприети мерки за преодоляването им.

Миналата година казахте, че консолидацията е един от начините за справяне с ниската рентабилност. Постигнат ли е някакъв напредък в тази област?

Да, има такъв напредък. Според мен ЕЦБ и банките предприеха стъпки в правилната посока.

През 2020 г. обявихме публична консултация по Ръководството относно надзорния подход към консолидацията в банковия сектор. Окончателното Ръководство, което бе публикувано в началото на 2021 г., изяснява нашия подход и потвърждава, че подкрепяме добре замислените и добре изпълнени бизнес комбинации.

Наблюдаваме също така обнадеждаваща тенденция за консолидация на банки. В това отношение инициатива проявиха Intesa Sanpaolo и UBI Banca, CaixaBank и Bankia, Unicaja Banco и Liberbank. Това предизвика нови разисквания в съветите на други банки. Добре планираните бизнес комбинации могат не само да помогнат на банките да постигнат по-добра разходна ефективност, да инвестират повече в цифрова трансформация и в крайна сметка да засилят рентабилността си, но и да им помогнат да се освободят от излишния капацитет в банковата система, генериран в периода преди голямата финансова криза.

Как подхожда банковият надзор в ЕЦБ към рисковете, свързани с климата?

Банките трябва да възприемат стратегически, перспективно ориентиран и цялостен подход в разглеждането на рисковете, свързани с климата. Европейските надзорни органи ще съсредоточат вниманието си върху това дали банките изпълняват очакванията, изложени в Ръководството на ЕЦБ относно рисковете, свързани с климата и околната среда, което бе публикувано през ноември 2020 г. след публична консултация. През 2021 г. ще поискаме от банките да извършат самооценка спрямо надзорните очаквания, представени в Ръководството, и на тази основа да изготвят планове за действие. След това ще сравним с референтни показатели самооценките и плановете на банките и ще ги подложим на критичен анализ в рамките на надзорния диалог. През 2022 г. ще извършим цялостен надзорен преглед на банковите практики и ще предприемем конкретни последващи мерки, където е необходимо.

Франк Елдерсон – новият заместник-председател на Надзорния съвет – е председател на Мрежата за по-зелена финансова система и съпредседател на Работната група за свързани с климата финансови рискове на Базелския комитет за банков надзор. Той възнамерява да използва синергиите между тези длъжности и работата на ЕЦБ.

През юли 2020 г. ЕЦБ прие решения за установяване на тясно сътрудничество с централните банки на България и Хърватия. Какво означава това за европейския банков надзор?

За първи път две държави членки извън еврозоната се присъединиха към единния надзорен механизъм. Това е важна стъпка за България и Хърватия, тъй като подготвя условията за въвеждането на еврото в тези държави.

За нас това означава, че от октомври 2020 г., след като приключиха съответните цялостни оценки, ЕЦБ започна да упражнява пряк надзор над пет банки в България и осем в Хърватия. Надзорници от България и Хърватия станаха членове на съответните СНЕ, а представители на централните банки на тези държави станаха членове на Надзорния съвет със същите права и задължения като всички останали членове, включително право на глас. С голямо удоволствие ги приветстваме с добре дошли в семейството!

През 2020 г. ЕЦБ участва в обсъждането на европейска рамка за управление на кризи. Какви бяха най-важните въпроси за Вас?

Изтъкнахме някои въпроси, възникнали от нашия практически опит. Например припокриването между надзорните мерки и мерките за ранна намеса. Това създава объркване и означава, че мерките за ранна намеса рядко се задействат. Законодателството трябва ясно да разграничи двата набора от инструменти и пълномощията на ЕЦБ за ранна намеса да бъдат включени в регламент на ЕС. Това би предотвратило неоснователни разлики при транспонирането на правилата в националните законодателства. Повдигнахме също така въпроса за банките, обявени за „проблемни или с вероятност да станат проблемни“, които обаче според националното право не изпълняват критериите за задействане на процедури по ликвидация и отнемане на лиценза и така остават в неясно положение.

В по-общ план заявихме, че трябва да се предприемат по-смели стъпки за доизграждане на банковия съюз, по-специално чрез създаване на европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) и чрез възлагане на по-широки административни правомощия на Единния съвет по преструктуриране (ЕСП) по отношение на ликвидацията на банки. Като полезен пример може да послужи Федералната корпорация за застраховане на влоговете в САЩ. Дотогава обаче стъпка в правилната посока би било по-нататъшно хармонизиране на национално равнище и по-централизирана координация на европейско равнище, например чрез ЕСП.

И накрая, в общата ни блог публикация с Едуар Фернандез-Боло предложихме по-ефективен подход за справяне с трудностите при банките с трансгранична дейност. Ако дъщерните дружества и предприятията майки в банковите групи могат да сключват официални споразумения да си предоставят взаимно ликвидна подкрепа, която би била свързана с груповите планове за възстановяване, това би помогнало да се изясни как институциите в групата могат да си помагат взаимно, когато възникнат трудности, като се отчитат местните потребности и ограничения. Това би позволило също така създаването на подходящи активатори за предоставянето на договорената подкрепа на ранен етап. Би могло да допринесе и за по-интегрирано управление на ликвидността в благоприятни времена.

Засилването на прозрачността и предсказуемостта на европейския банков надзор е сред основните Ви цели още от встъпването Ви в длъжност. Какъв напредък е отбелязан в тази област?

Определено считам, че направихме надзорните резултати и политиките си по-прозрачни.

Прозрачността на надзорните резултати е полезна за пазарите. След като през януари 2020 г. публикувахме за първи път индивидуалните изисквания по Стълб II на банките, получихме положителни реакции. Индивидуалните изисквания дават конкретна и задълбочена информация за това как надзорът вижда цялостния рисков профил на банката, а това може да помогне на инвеститорите да вземат по-информирани решения. Освен това помага на банките да оценят по-добре положението си спрямо сходни институции. Продължихме с тази практика през януари тази година.

Прозрачността по отношение на политиките ни е полезна за ефикасната ни работа и съответно за репутацията ни. Поднадзорните банки трябва да разбират мотивите за решенията ни и ние трябва да сме последователни в подхода си, така че те да могат да имат реалистични очаквания. Мисля, че успяхме да постигнем добро равнище на прозрачност по отношение на мерките за подпомагане във връзка с COVID‑19 посредством писмената и устната ни комуникация с банките и с широката общественост. Това равнище на прозрачност трябва да стане нашата нова нормалност.

Към края на 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ въведе промени в организационната си структура. Каква е причината?

След шест години дойде време банковият надзор в ЕЦБ да се преобразува от новосъздадена в по-зряла организация, с надзор, съсредоточен в по-голяма степен върху риска, и със засилено сътрудничество между екипите.

За да постигнем това, структурирахме генералните дирекции за индивидуалния надзор над банките според бизнес моделите на поднадзорните банки. Създадохме нова дирекция „Надзорна стратегия и риск“, която отговаря за стратегическото планиране, предлага надзорните приоритети и осигурява последователност в третирането на всички банки. Създадохме нарочна генерална дирекция за надзорните дейности на място и възложихме на генерална дирекция „Хоризонтален надзор“ да засили знанията на СНЕ за рисковете, като провежда оценки по референтни показатели, разработва политики и поддържа методологиите. Отделна генерална дирекция, наречена „Управление и операции в ЕНМ“, подпомага вземането на решения и иновациите в надзора и управлява процедурите по лицензиране. Реорганизацията бе обусловена от стремеж да опростим процесите си и да въведем технологични иновации в надзора в различните отдели.

Наистина съм горд, че успяхме да замислим и осъществим тези промени чрез вътрешни обсъждания и отчитане на мненията на служителите. Около 60 надзорници изиграха ролята на посланици на промяната, като заедно с висшето ръководство помогнаха на колегите си да се адаптират към промените. Те имаха важен принос за успеха на реорганизацията.


1 Банковият надзор през 2020 г.

1.1 Поднадзорните банки през 2020 г. – резултати и основни рискове

1.1.1 Устойчивост на банковия сектор в еврозоната

Значимите институции посрещнаха кризата с COVID‑19 с по-силни капиталови позиции в сравнение с последната финансова криза

Банките от еврозоната посрещнаха кризата с коронавируса (COVID‑19) с по-силни капиталови позиции в сравнение с голямата финансова криза. В края на 2019 г. тяхното съвкупно съотношение на базов собствен капитал от първи ред (БСК1) е 14,9% (Графика 1). То остава като цяло стабилно през 2020 г., като в третото тримесечие е на равнище от 15,2%. Това отчасти се дължи на извънредните надзорни, регулаторни и фискални мерки за подпомагане, предприети в отговор на кризата. Освен това на банките временно беше препоръчано да не разпределят дивиденти и да не изкупуват обратно акции до 1 януари 2021 г., а до 30 септември 2021 г. да се отнасят изключително предпазливо към дивидентите, обратното изкупуване на акции и променливите възнаграждения.[1]

Графика 1

Капиталови съотношения на значимите институции (преходно определение)

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: проценти)

Източник: ЕЦБ.

Съвкупното съотношение на ливъридж също се оказа солидно през цялото време на пандемията – 5,6% през третото тримесечие на 2020 г. спрямо 5,7% в края на 2019 г. Все пак е възможно рисковете за капиталовата адекватност да се проявят в балансите на банките едва по-късно и да бъдат засилени от ефекти на рязък срив в резултат от прекратяването на мерките за подкрепа, въведени през 2020 г., като например мораториуми върху плащанията, схеми за принудителен отпуск, държавни гаранции и други преходни регулаторни мерки.[2]

Графика 2

Съотношение на ливъридж на значимите институции

Източник: ЕЦБ.

Банките в еврозоната започнаха годината със солидни ликвидни буфери. През март обаче започна да се проявява тежък натиск от сътресението, предизвикано от COVID‑19

Благодарение на реформите, въведени с Базел III, банките от еврозоната започнаха годината с по-големи ликвидни буфери в сравнение с началото на голямата финансова криза. През март 2020 г. обаче започна да се проявява тежък натиск от сътресението, предизвикано от COVID‑19. От страната на търсенето корпоративните клиенти от секторите, засегнати най-тежко от кризата, поискаха от банковия сектор значителна подкрепа във вид на финансиране, усвоявайки съществуващите си кредитни линии с поето задължение. Наред с това епизоди на голяма волатилност в повечето финансови пазари предизвикаха искания за допълнително обезпечение от страна на централни клирингови контрагенти, а фондовете на паричния пазар бяха изправени пред безпрецедентни изходящи потоци и се наложи някои банки с международна дейност да откупят непогасените си търговски ценни книжа.

Ликвидността на банките се сблъска с ограничения и откъм страната на предлагането. През март пресъхнаха ключови пазари за набавяне на финансиране, поради което банките не можеха да емитират книжа в необезпечения сегмент на пазара независимо от матуритета, а в обезпечения (репо) сегмент можеха да наберат средства само за много къси матуритети. При тези условия офшорните пазари за финансиране в щатски долари станаха особено скъпи, доколкото изобщо можеха да се използват, и това допълнително влоши зависимостта на банките от вътрешните им ликвидни буфери и от допълнителни кредити от ЕЦБ.

Като част от мерките в отговор на кризата с COVID‑19 банковият надзор в ЕЦБ също така разреши на банките да използват своите регулаторни ликвидни буфери и временно да работят под равнището на изискването за коефициент на ликвидно покритие (КЛП).[3] Успоредно с това подчертано стимулиращата позиция на паричната политика, включваща облекчаване на правилата за допустимост на обезпеченията, осигури широк достъп до централнобанково финансиране на банките, попадащи в обхвата на европейския банков надзор. Непогасените кредити, предоставени от Евросистемата, нараснаха от средно 659 млрд. евро през четвъртото тримесечие на 2019 г. до 1605 млрд. евро през третото тримесечие на 2020 г. (Графика 3).

Графика 3

Развитие на непогасените кредити, предоставени от Евросистемата

(млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.

В резултат на силната и координирана реакция на политиките напрежението на пазара постепенно отслабна през второто тримесечие на годината. От април 2020 г. нататък условията за финансиране на банките започнаха да се подобряват. За някои банки стана възможно отново да емитират необезпечени инструменти, включително в подчинения пазарен сегмент, макар и при по-висока доходност спрямо предкризисната. Същевременно нарастване на депозитите на клиенти, главно заради буферни спестявания на домакинствата, осигури повсеместно допълнителни ликвидни буфери. Като цяло значимите институции увеличиха ликвидните си буфери, както показва средният коефициент на ликвидно покритие от 170,94% през третото тримесечие на 2020 г. спрямо 145,91% през четвъртото тримесечие на 2019 г.

Графика 4

Развитие на ликвидните буфери, нетните изходящи ликвидни потоци и коефициента на ликвидно покритие

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: проценти)

Източник: ЕЦБ.

Сривът на цените на акциите през март оказа негативно влияние върху позициите на банките за пазарен риск

Настъпването на пандемията от COVID‑19 в Европа и САЩ доведе до срив на цените на акциите, стремително нарастване на волатилността и цялостно разширяване на държавните и корпоративните кредитни спредове през март. Това оказа негативно въздействие не само върху балансите на банките, но и върху капиталовите им изисквания за пазарен риск въз основа на вътрешни модели, както и върху пруденциалните корекции на оценките във връзка с волатилността в последно време, особено за несигурност на пазарните цени и за свързан с моделите риск. В отговор на сътресението бяха предприети надзорни мерки за подпомагане, за да се ограничат процикличните ефекти от кризата върху капиталовите изисквания за пазарен риск и корекции на оценките (например изключване на някои случаи на надхвърляне на целта при бек-тестове на вътрешни модели; увеличаване на ползите от диверсификацията при консервативни корекции на оценки). С подобряването на пазарните условия през второто и третото тримесечие настъпи по-голямо облекчение.

Графика 5

Развитие на рисковопретеглените активи и консервативните корекции на оценките за пазарен риск

(млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.

Като цяло въведените мерки по отношение на капитала и ликвидността в съчетание с извънредните държавни мерки за подкрепа, приети от властите на ранен етап от пандемията от COVID‑19, дадоха възможност на банките да изгладят динамиката на кредитния риск и да продължат да осигуряват финансиране на реалната икономика. Кредитите и авансите за домакинствата и нефинансовите предприятия (НФП) останаха в общи линии стабилни от настъпването на пандемията от COVID‑19 (-1,3% за НФП и +0,8% за домакинствата от март до септември 2020 г.). Държавните гаранции бяха особено важни за осигуряването на финансиране на НФП (260 млрд. евро през септември 2020 г.).

Извънредните мерки, въведени с цел да се облекчат условията за финансиране и да се подпомогнат домакинствата, малките предприятия и корпорациите, също допринесоха за това общият размер на необслужваните кредити (НОК) в балансите на банките да остане като цяло стабилен през годината. Очаква се обаче занапред НОК да се увеличават с преустановяването на мерките за подкрепа. При тези условия в съобщенията си от юли и декември[4] банковият надзор в ЕЦБ изтъкна, че за банките е особено важно да осигурят своевременно подходящи решения за изпадналите в затруднение жизнеспособни длъжници и по този начин да спомогнат за възпиране на натрупването на проблемни активи и, доколкото е възможно, да сведат до минимум ефектите на рязък срив. За тази цел банките трябва да се уверят, че рисковете се оценяват, класифицират и измерват адекватно в балансите им. Те трябва да разполагат с ефикасни практики за управление на риска, за да намират, оценяват и осъществяват решения, чрез които най-добре да подпомагат такива длъжници и същевременно да се защитават от всякакви негативни ефекти на рязък срив. Същевременно банките трябва да продължат да управляват ефикасно наличностите си от НОК, натрупани преди настъпването на пандемията.

Графика 6

Развитие на НОК на значимите институции (всичко кредити)

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: проценти)

Източник: ЕЦБ.

Графика 7

Кредити, за които са приложени мерки за подпомагане, като дял от общия размер на кредитите

Източник: ЕЦБ.

От настъпването на пандемията от COVID‑19 насам операционните рискове се увеличиха. Независимо от това през 2020 г. банките не са съобщавали за големи операционни или свързани с информационните технологии инциденти

От настъпването на пандемията от COVID‑19 насам операционните рискове се увеличиха в отражение на промените в операционните модели на банките и на допълнителната сложност, произтичаща от прилагането на държавни програми за подпомагане. Въпреки това през 2020 г. банките не са съобщавали за големи операционни или свързани с информационните технологии инциденти. Макар да се наблюдаваше нарастване на броя на опитите за кибератаки, по-специално от типа разпределена атака за отказ на услуга (DDoS) и атаки за неправомерно придобиване на чувствителна информация по мрежов път (phishing) срещу клиенти на банките, които бяха улеснени от пандемията, това оказа много ограничено въздействие върху достъпността на информационните и комуникационни системи и върху размера на причинените от атаките загуби.[5] В началния етап на пандемията значимите институции задействаха плановете си за непрекъснатост на дейността и делът на дистанционно работещите служители нарасна осезаемо (Графика 8). През лятото банките започнаха да напредват към „нова нормалност“ – уредба за управление, включваща постепенно завръщане в офиса, но новото нарастване на броя на заразените през есента спря тази тенденция и много банки отново направиха дистанционния режим на работа предпочитан или задължителен.

Графика 8

Дистанционен режим на работа в значимите институции

(процент на дистанционно работещите служители)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Използвана е постоянна извадка от значими институции, докладвали всички данни през разглеждания период.

През 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ извърши анализ на уязвимостта на 86 значими институции, за да направи оценка на въздействието на кризата с COVID‑19 върху банковия сектор в еврозоната. Обобщените резултати бяха публикувани на 28 юли 2020 г.[6] По същия начин оценка на уязвимостта на кредитен и ликвиден риск, която би могла да бъде обусловена от влошаване на икономическата ситуация, бе извършена за сектора на по-малко значимите институции.[7]

Резултатите показват, че като цяло банковият сектор в еврозоната може да устои на сътресението, породено от пандемията. Налице е обаче съществена несигурност до каква степен ще се влоши качеството на активите, след като бъдат вдигнати мораториумите върху плащанията, особено в най-засегнатите сектори на икономиката. Тази несигурност за развитието на качеството на активите намира отражение в различните политики за формиране на провизии, възприети от банките, и си остава въпрос, който тревожи надзора.

В анализа на уязвимостта бяха тествани два свързани с пандемията сценария, които до голяма степен отчитаха въздействието от паричните, надзорните и фискалните мерки за подкрепа в отговор на кризата с COVID‑19. При основния сценарий, който според експертите на Евросистемата е най-вероятно да се осъществи, средното съотношение на БСК1 на значимите институции спада от 14,5% на 12,6%. Това е потвърждение, че в момента банките под европейски банков надзор са достатъчно добре капитализирани, за да устоят на краткотрайна дълбока рецесия. Съществуващите капиталови буфери като цяло биха позволили на сектора да издържи и на въздействието на утежнения сценарий, при който се допуска по-дълбока рецесия и по-бавно икономическо възстановяване, с намаляване на средното съотношение на БСК1 на банките от 14,5% на 8,8%. Все пак при този сценарий на някои банки би се наложило да предприемат мерки, за да продължат да изпълняват минималното си капиталово изискване.

Резултатите при двата сценария потвърждават, че банките в еврозоната са посрещнали кризата с COVID‑19 със значително по-високо равнище на капитал и много по-голяма устойчивост за справяне с неочаквано финансово сътресение в сравнение с времето на голямата финансова криза. Резултатите от анализа на уязвимостта бяха използвани в процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) в качествен аспект. Целта беше те да помогнат на надзорните органи да анализират критично капиталовите прогнози на банките, да допринесат за последователност на оценките на рисковете и да насърчат следването на разумни политики за формиране на провизии.[8]

Графика 9

Прогнози за преходно съотношение на БСК1 през 2022 г. при различните сценарии

(проценти)

Източник: Обзор на резултатите от анализа на уязвимостта във връзка с COVID‑19.

1.1.2 Цялостни резултати на банките в еврозоната

Пандемията повлия отрицателно върху рентабилността на значимите институции през 2020 г., главно в резултат от рязкото нарастване на обезценките и провизиите

През 2020 г. рентабилността на значимите институции в еврозоната отбеляза съществен спад в резултат от пандемията от COVID‑19, като съвкупната годишна възвръщаемост на капитала беше под посочената от самите банки цена на капитала, спадайки до 2,1% през първите три тримесечия на 2020 г.[9], спрямо 5,2% в края на 2019 г. (Графика 10). Спадът на рентабилността намери отражение и в допълнително намалялото съотношение цена/балансова стойност в банките. То достигна рекордно ниска медианна стойност от 0,3 през април 2020 г. и за значимите институции стана трудно да се ползват от капиталовите пазари, без да намалят значително дела на съществуващите акционери.

Графика 10

Съвкупна възвръщаемост на капитала на значимите институции в разбивка по източници на приходи/разходи

(процент от капитала)

Източник: Надзорна статистика на ЕНМ за небалансирана извадка от всички значими институции

Нарастването на обезценките за кредитни загуби поради влошаване на макроикономическите условия е основният фактор, обуславящ спада на доходността. Това не е придружено от нарастване на НОК, а само отразява повишения кредитен риск на много експозиции. Големи еднократни обезценки на търговската репутация и отсрочени данъчни активи в някои значими институции допринесоха за намалението на съвкупната доходност.

Графика 11

Съотношение разходи/приходи на значимите институции и индексирани компоненти

(проценти)

Източник: Надзорна статистика на ЕНМ за небалансирана извадка от всички значими институции

През 2020 г. общото съотношение разходи/приходи на банките остана непроменено, на високото си равнище от предходните години (Графика 11). Спадът на приходите е донякъде компенсиран от намаление на разходите, така че оперативният доход преди обезценки, провизии и данъци остава в общи линии стабилен. Откъм положителната страна кризата даде възможност на банките да ускорят цифровизацията. Това може да доведе до по-ефективна структура на разходите в средносрочен план.

За да запазят непрекъснатостта на дейността и конкурентоспособността си в условията на COVID‑19 значимите институции наблегнаха на електронните си контакти с клиентите и разшириха диапазона на услугите си, включвайки онлайн консултации и повече безконтактни плащания. Това влагане на усилие в цифровизация с цел да се отговори на търсенето от страна на потребителите спомогна за намаляване на разходите. До намаление на разходите доведоха и затварянето на клонове, по-ниските разходи за служебни пътувания и други временни фактори. Въпреки нарастването на кредитирането и безпрецедентно ниските лихвени проценти по финансирането, предоставяно по най-новите целеви операции по дългосрочно рефинансиране, нетният доход от лихви на значимите институции продължи да намалява през 2020 г. Нетният доход от такси и комисиони също спадна при повечето генериращи такси дейности.

През 2020 г. рентабилността на по-малко значимите институции също беше неблагоприятно засегната от повишеното равнище на обезценки

Също като при значимите институции рентабилността на по-малко значимите намаля през 2020 г., главно поради увеличените обезценки и провизии в резултат от влошаването на макроикономическите условия. През юни 2020 г. средната възвръщаемост на капитала за по-малко значимите институции е 3,5% – спад спрямо нивото от 5,1% в края на 2019 г. Приходите от лихви, които са най-важният елемент на доходите на по-малко значимите институции, останаха сравнително стабилни през първото полугодие на 2020 г. спрямо предходната година (Графика 12). Нетният доход от лихви обаче намаля леко поради нарастване на разходите за лихви. И накрая, цената на риска при по-малко значимите институции, измерена като съотношение на финансовите обезценки и печалбите преди провизиране, нарасна рязко от 12,4% в края на 2019 г. на 22,4% през юни 2020 г.

Графика 12

Развитие на приходите от лихви, разходите за лихви и нетния доход от лихви при по-малко значимите институции

(млрд. евро)

Източник: Надзорна банкова статистика на ЕЦБ.
Забележки: Графиката се основава на променяща се извадка от по-малко значими институции. Данните за второто тримесечие на 2020 г. са анюализирани с използване на последните четири тримесечия.

Що се отнася до разходите, по-малко значимите институции продължиха да полагат усилия да съкратят цялостните си разходи, основно чрез свеждане до минимум на административните разходи (Графика 13). В края на юни 2020 г. съотношението разходи/приходи при по-малко значимите институции е 72% – малко по-високо, отколкото в края на 2019 г. (70%). Брутното съотношение на НОК в сектора на по-малко значимите институции леко се повиши – до 2,1% през второто тримесечие на 2020 г., с 20 базисни пункта спрямо декември 2019 г.

Графика 13

Обзор на разходите на по-малко значимите институции

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: проценти)

Източник: Надзорна банкова статистика на ЕЦБ.
Забележки: Графиката се основава на променяща се извадка от по-малко значими институции. Данните за второто тримесечие на 2020 г. са анюализирани с използване на последните четири тримесечия.

1.1.3 Основни рискове в банковия сектор

В тясно сътрудничество с националните компетентни органи (НКО) банковият надзор в ЕЦБ определя всяка година основните рискове за банките в краткосрочен и средносрочен план (хоризонт от две до три години). През 2019 г. бяха първоначално определени следните основни двигатели на риска за 2020 г. и следващите години: i) устойчивост на бизнес моделите, ii) киберпрестъпност и недостатъци на ИТ системите и iii) подновените предизвикателства пред икономическата и политическата устойчивост, както и пред устойчивостта на дълга в еврозоната. Други установени фактори на риска включваха риск за изпълнението, свързан със стратегиите на банките за НОК, неправомерно поведение, изпиране на пари и финансиране на терористична дейност, Брекзит и изменението на климата.

Структурните слабости на рентабилността на банките бяха засилени от свързания с пандемията икономически спад през 2020 г.

Пандемията от COVID‑19 наложи банковият надзор в ЕЦБ да измести надзорните си акценти към по-непосредствени предизвикателства, свързани с кризата, и да предприеме извънредни мерки за укрепване на способността на банките да функционират в новите условия.[10] Но наред с непосредственото бреме, породено от крайно несигурните икономически перспективи, кризата с COVID‑19 в крайна сметка засили вече установените още преди пандемията най-големи рискове пред банковия сектор в еврозоната.

Ниската рентабилност на банките в еврозоната и устойчивостта на бизнес моделите им тревожат надзорните органи през последните няколко години, главно поради негъвкавите структури на разходите на много значими институции и поради общите трудности да се генерират достатъчни норми на печалба в условия на продължително ниски лихвени проценти и свръхкапацитет в европейския банков сектор. Икономическият спад, предизвикан от COVID‑19, оказа още по-голям натиск върху рентабилността на банките поради увеличението на обезценките и провизиите и така за тях стана още по-неотложно да предприемат мерки по отношение на структурните слабости и да ускорят постигането на пригодност на бизнес моделите за бъдещето.

С напредването на кризата с COVID‑19 тревога предизвиква влошаването на качеството на активите в балансите на банките

Все още високото общо равнище на НОК в еврозоната в края на 2019 г. също бе повод за тревога за надзорните органи в началото на 2020 г. При тези условия кризата с COVID‑19 засили риска от по-нататъшно натрупване на НОК за в бъдеще в отражение на негативния ефект от пандемията върху платежоспособността на кредитополучателите.

При създаването на европейския банков надзор ЕЦБ установи, че е необходимо да се подобри рамката за институционално управление на банките в еврозоната. Това все още беше в сила в края на 2019 г. Функционирането на съветите на банките, техните организационни рамки, вътрешни звена за контрол, капацитет за агрегиране на данни и качество на данните бяха сред областите, в които бяха установени недостатъци и поради това се озоваха в центъра на надзорното внимание.

Кризата с COVID‑19 влоши слабостите в редица области на институционалното управление и управлението на риска, повечето от които бяха установени преди настъпването на пандемията

Кризата с COVID‑19 донесе нови доказателства за тези слабости: i) недостатъци в отчитането и агрегирането на данни, които потенциално възпрепятстват процесите на вземане на решения в банките; ii) слабо участие на ръководния орган в надзорната му функция в стратегически решения в области, засегнати сериозно от кризата, като например кредитен риск и капиталово планиране, и недостатъчно контрол върху тези решения; iii) недостатъчна инициативност на звената за контрол, особено за управление на риска и нормативно съответствие, за справяне с кризата, като в някои банки продължи недостигът на персонал и липсата на подходящи ИТ инструменти и процеси за идентифициране, измерване и наблюдение на рисковете.

Пазарните сътресения, наблюдавани през първото тримесечие на годината, разкриха и пазарните рискове, към които банките са по-уязвими и които се оказват трудни за количествено определяне и управление, особено във време на силна волатилност. Понесените загуби в търговския портфейл често бяха резултат от низходящи корекции в оценката на деривативни позиции, особено корекции на кредитната оценка и корекции на оценки на финансирането, както и от нарастване на базисния риск, присъщ на арбитражните сделки, като например капиталов арбитраж. Наред с това спадащите цени на акциите и разширяващите се кредитни спредове оказаха съществено въздействие върху инструментите в банковия портфейл, които се отчитат по справедлива стойност, а ниските лихвени проценти имаха негативен ефект не само върху доходността от основната дейност, но и върху количественото определяне на пенсионните задължения.

Каре 1
Мерки, предприети от банковия надзор в ЕЦБ във връзка с пандемията от COVID‑19

От 12 март насам ЕЦБ предприе редица надзорни и оперативни мерки за подпомагане с цел да запази финансовата стабилност и същевременно да осигури възможност на банките да продължат да изпълняват ролята си – да финансират реалната икономика.

От настъпването на пандемията от COVID‑19 насам банковият надзор в ЕЦБ е приел комплекс от мерки, чиято цел е да се осигурят временни капиталови и оперативни облекчения на банките в участващите държави. На 12 март бе взето решение да се позволи на банките временно да работят под равнището на капитал, определено от насоките по Стълб II (P2G) и комбинираното изискване за буфер, както и под равнището на ликвидност, определено от коефициента на ликвидно покритие (КЛП). Тези временни мерки бяха допълнени от подходящо разхлабване на антицикличния капиталов буфер от националните макропруденциални органи. На банките бе разрешено също да използват капиталови инструменти, които не отговарят на критериите за базов собствен капитал от първи ред (БСК1), като например инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред, за да изпълнят изискването си по Стълб II (P2R). Това изтегли напред във времето промяната в капиталовия състав на P2R на банките, която първоначално се предвиждаше да влезе в сила едва през януари 2021 г. в контекста на последната редакция на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ V). В допълнение към това ЕЦБ уведоми банките за мерките, които те могат да предприемат, за да засилят оперативната си гъвкавост при прилагането на индивидуалните за всяка от тях надзорни мерки. ЕЦБ подкрепи категорично решението на Европейския банков орган (ЕБО) да отложи с една година общия за целия ЕС стрес тест и разшири обхвата на решението за отлагане до всички банки, които трябваше да участват в стрес теста през 2020 г.

За да е сигурно, че банките в банковия съюз могат да продължат да изпълняват ролята си да финансират домакинствата и предприятията в условията на сътресение от COVID‑19, на 20 и 27 март банковият надзор в ЕЦБ съобщи допълнителни подробности по привеждането в действие на обявените на 12 март мерки и оповести допълнителни мерки като например още по-голяма гъвкавост в пруденциалното третиране на кредити, подкрепени от държавни мерки за подпомагане, и представи насоки за банките как да избягват прекомерни проциклични ефекти при прилагането на счетоводния стандарт МСФО 9. Проявявайки гъвкавост, ЕЦБ се стремеше да намери равновесие между, от една страна, необходимостта да помогне на банките да поемат удара от икономическия спад, и, от друга страна, необходимостта да поддържа правилни практики за идентифициране на рисковете и стимули за управлението на рисковете, гарантирайки същевременно, че се прилагат само устойчиви решения за жизнеспособни кредитополучатели, изпаднали в затруднение.

В отговор на необичайната волатилност на финансовите пазари на 16 април ЕЦБ също така представи разяснения как банките могат да избегнат нежелано повишение на капиталовите изисквания за пазарен риск, като временно коригират надзорния компонент на тези изисквания. Освен че изглажда процикличността, тази мярка имаше за цел да поддържа способността на банките да осигуряват пазарна ликвидност и да продължат да функционират като маркет-мейкъри. С изменението на Регламента за капиталовите изисквания[11] (РКИ II „бърза редакция“), публикувано на 26 юни 2020 г., се въвежда, освен всичко останало, още гъвкавост за компетентните органи при предприемането на мерки срещу екстремна волатилност на пазара, каквато се наблюдаваше през пандемията от COVID‑19. Начинът беше ЕЦБ да има възможност да разрешава на банките от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2021 г. да изключват надценяването на пазарния риск във вътрешните модели, ако то не е резултат от недостатъци на тези модели.

С цел да улесни прилагането на паричната политика в извънредни обстоятелства „бързата редакция“ на РКИ II дава на компетентните органи и правото на преценка временно да разрешат изключването, след консултация със съответната централна банка, на определени експозиции към централни банки от мярката за общата експозиция при изчисляването на съотношението на ливъридж. На 17 септември ЕЦБ се възползва от това право на преценка и обяви, че на банките под нейния пряк надзор е разрешено до 27 юни 2021 г. да изключват определени експозиции към централни банки от мярката за общата експозиция при изчисляването на съотношението на ливъридж. Решението бе прието вследствие на оценка на Управителния съвет, че са налице извънредни обстоятелства поради пандемията от COVID‑19.

През лятото на 2020 г. ЕЦБ продължи да насърчава банките да използват своите капиталови и ликвидни буфери за кредитиране и поемане на загуби. В съобщение през юли тя подчерта, че няма да изисква от банките да започнат да възстановяват капиталовите си буфери, преди да бъде достигната връхна точка в изчерпването на капитала. По-специално, ЕЦБ пое ангажимент да разрешава на банките да работят под равнището на P2G и комбинираното изискване за буфер най-малко до края на 2022 г. и под равнището на КЛП най-малко до края на 2021 г., без това автоматично да задейства надзорни мерки. Тя поясни, че точният график ще бъде определен след общия стрес тест за целия ЕС през 2021 г. и, както при всеки надзорен цикъл, за всеки отделен случай според индивидуалните обстоятелства за всяка банка.

Тъй като банковият сектор в еврозоната прояви достатъчно оперативна устойчивост през пролетта и ранното лято на 2020 г., през юли 2020 г. ЕЦБ реши да не удължава шестмесечните мерки за оперативни облекчения, предоставени на банките през март 2020 г., с изключение на представянето на стратегиите за редуциране на НОК от банките с високо равнище на НОК. От такива банки все пак се очакваше да продължат да управляват активно своите НОК. Освен това ЕЦБ възобнови проследяването на предприеманите от банките корективни действия вследствие на по-ранни решения по ПНПО, проверки на място и проучвания на вътрешни модели. Тя възобнови също така издаването на решения вследствие на целевия преглед на вътрешните модели (ЦПВМ), последващи писма по проверки на място и решения относно вътрешни модели и отправи към банките писма, в които съобщаваше очакванията си те да разполагат с ефикасни управленски практики и достатъчен оперативен капацитет да се справят с очакваното нарастване на проблемни експозиции.[12]

В края на 2020 г. ЕЦБ продължи да наблюдава внимателно кризата с COVID‑19 и последиците от нея за банковия сектор, в тясно сътрудничество с други органи и с поднадзорните банки, в готовност да използва гъвкавостта, допускана от надзорния ѝ инструментариум, за да предприеме при необходимост по-нататъшни действия.

Препоръки относно дивидентите

Успоредно с взетите през март мерки за капиталови облекчения банковият надзор в ЕЦБ предприе действия, с които да осигури запазване на капитала на банките с оглед на извънредно голямата несигурност, породена от пандемията от COVID‑19. На 27 март ЕЦБ издаде препоръка към банките относно разпределянето на дивиденти. За да се засили капацитетът на банките да поемат загуби и да поддържат кредитирането за домакинствата, малките и големите предприятия, към тях беше отправена препоръка да не изплащат дивиденти за финансовите 2019 г. и 2020 г. най-малко до 1 октомври 2020 г., както и да се въздържат от обратно изкупуване на акции, чрез което да бъдат компенсирани акционери. Целта беше на банките да се осигури допълнителен капацитет за кредитиране и за поемане на загуби във време, когато това бе особено необходимо.

На 28 юли ЕЦБ удължи своята Препоръка относно разпределянето на дивиденти до 1 януари 2021 г., подчертавайки, че мерките остават временни и извънредни и имат за цел да се запази капацитетът на банките за поемане на загуби и да се подпомогне икономиката в условия на изключително голяма несигурност. Както показва анализът на уязвимостта, равнището на капитала в системата би могло да спадне значително при осъществяването на тежък сценарий. Освен това ЕЦБ отправи към банките писмо, в което ги призоваваше да проявяват изключителна умереност при изплащането на променливи възнаграждения, например като намалят общия им размер. При невъзможност за това на банките се препоръчваше да отложат голяма част от променливото възнаграждение и да обмислят възможности за плащане в инструменти като например собствени акции. Както обикновено, като част от ПНПО ЕЦБ продължи да подлага на оценка политиките на банките по отношение на възнагражденията, и по-специално въздействието, което тези политики биха могли да имат върху способността на банките да поддържат солидна капиталова база. Подходът на ЕЦБ към дивидентите и възнагражденията беше съгласуван с Препоръката на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) по същата тема.

От третото тримесечие на 2020 г. насетне на разположение оставаха изобилни капиталови буфери благодарение на разнообразните мерки за капиталови облекчения, въведени от ЕЦБ и макропруденциалните органи. Капиталовото пространство за маневриране в своята съвкупност нарасна от 2,8% на 5,3% от третото тримесечие на 2020 г., като, според оценките, облекченията, свързани с P2G, са допринесли 1,1%, изпълнението на ранен етап на P2R е добавило 0,5%, а ограниченията върху дивидентите, преходните разпоредби за МСФО 9 и облекчаването на макропруденциалните буфери са допринесли още по 0,3%.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. ЕЦБ преразгледа становището си относно дивидентите и възнагражденията. На 15 декември 2020 г. тя издаде преработена Препоръка, в която банките се призовават да се отнасят изключително предпазливо към дивидентите и обратното изкупуване на акции. За тази цел ЕЦБ призова всички банки да обмислят решението да не разпределят никакви дивиденти в парични средства и да не извършват обратно изкупуване на акции или да ограничат подобни операции до 30 септември 2021 г. Като се има предвид продължаващата несигурност във връзка с икономическото въздействие на пандемията от COVID‑19, ЕЦБ очаква дивидентите и обратните изкупувания на акции да останат под 15% от кумулативната печалба за 2019–2020 г. и да не надхвърлят 20 базисни пункта от съотношението на БСК1 – което от двете е по-ниско. ЕЦБ оповести очакването си само рентабилни банки със стабилно развитие на капитала да изплащат дивиденти или да изкупуват обратно акции, а банки, които възнамеряват да извършат такива операции, да се свържат със своите съвместни надзорни екипи (СНЕ), за да обсъдят с тях дали равнището на предвижданото разпределяне е разумно. ЕЦБ потвърди също така позицията си по отношение на променливите възнаграждения в отделно писмо към банките. Препоръката отразяваше оценка на стабилността на финансовата система и беше изготвена в тясно сътрудничество с ЕССР.


1.2 Надзорни приоритети и проекти през 2020 г.

1.2.1 Надзорни приоритети за 2020 г. и прагматичен подход към ПНПО

През 2020 г. настъпването на пандемията от COVID‑19 принуди ЕЦБ да преразгледа надзорните си приоритети, процеси и дейности, така че да подпомогне способността на банките да обслужват икономиката, справяйки се същевременно с оперативните трудности, причинени от пандемията. В този контекст СНЕ преразгледаха приоритета на дейностите си и изместиха вниманието си към способността на банките да се справят с въздействието от пандемията.

При тези условия надзорниците общуваха активно с банките, за да обсъдят индивидуални мерки като например коригиране на графици, процеси и срокове за проверки на място и проучвания на вътрешни модели. Освен това надзорниците удължиха сроковете за определени надзорни мерки и искания за данни, които не са критично важни.

В същия порядък банковият надзор в ЕЦБ възприе прагматичен подход към изпълнението на основната си ежегодна дейност – процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) – в съответствие с Насоките на ЕБО[13].

През 2020 г. избухването на пандемията от COVID‑19 принуди ЕЦБ да преразгледа своите надзорни приоритети, процеси и дейности Банковият надзор в ЕЦБ възприе прагматичен подход към осъществяването на основната си дейност – ПНПО

В съответствие с прагматичния подход към ПНПО ЕЦБ съсредоточи вниманието си върху способността на банките да се справят с предизвикателствата и с рисковете за капитала и ликвидността, предизвикани от продължаващата криза. По принцип ЕЦБ реши да запази капиталовите добавки (P2R и P2G) непроменени и ПНПО рейтингите да не се актуализират, освен ако не го налагат извънредни обстоятелства, засягащи конкретна банка. Освен това ЕЦБ реши да използва препоръки от качествено естество за разрешаването на надзорни проблеми. Също така, СНЕ използваха резултатите от анализа на уязвимостта, извършен от ЕЦБ, за да идентифицират нови уязвимости и да подложат на критичен анализ финансовите и капиталовите прогнози на банките. Впоследствие те бяха включени в оценките по ПНПО.

В съответствие със стремежа от предходната година да се осигури повече прозрачност за банките и инвеститорите посредством публикуването (през януари 2020 г.) на надзорните капиталови изисквания в резултат от ПНПО, през януари 2021 г. ЕЦБ публикува обобщените резултати от ПНПО с разбивка по бизнес модели и P2R за всяка отделна банка със съответния състав на капитала.[14] В това отношение през 2020 г. изискванията по ПНПО и насоките за общия капитал без системните буфери и антицикличния буфер останаха стабилни на средно равнище около 14%, а капиталовото изискване за БСК1 спадна от 10,6% през 2019 г. на 9,6% заради новите критерии за качество на капитала за P2R. На банките също така бе разрешено да използват частично капиталови инструменти, които не отговарят на критериите за базов собствен капитал от първи ред (БСК1), за да изпълнят P2R, като по този начин бе изтеглена напред във времето мярка, която първоначално се предвиждаше да влезе в сила от януари 2021 г. в контекста на последното преразглеждане на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ V). Освен капиталови изисквания и насоки през 2020 г. всички банки получиха препоръки от качествено естество. Повечето от тях бяха насочени към вътрешното управление (основно звената за вътрешен контрол, ръководния орган и новите и стари проблеми с агрегирането на данните) и кредитния риск (главно класифицирането на кредити, формирането на провизии и ефектите на рязък срив). В сравнение с предишния цикъл на ПНПО (през 2019 г.) констатациите относно кредитния риск и елементи на бизнес моделите нараснаха значително, а констатациите, свързани с вътрешното управление и капитала, останаха като цяло стабилни, макар че засягащите вътрешното управление и през 2020 г. бяха най-многобройни в абсолютно изражение.

1.2.2 Работа по критериите за отпускане на кредити

За да оцени качеството на критериите на банките за отпускане на кредити, през 2019 г. банковият надзор в ЕЦБ стартира специален проект за събиране на данни за нови кредити, отпуснати от банките от еврозоната в периода 2016–2018 г. Резултатите бяха публикувани през юни 2020 г.[15] Работата на банковия надзор в ЕЦБ по критериите за отпускане на кредити допълва продължаващите стратегически усилия за преодоляване на проблема със съществуващите НОК.

Докладът относно значимите институции изтъкна някои слабости в начина, по който банките отпускат и определят цената на нови кредити през последните години. По-специално, те разхлабват стандартите си за кредитиране при кредитите за домакинствата. Анализът също така установи, че банките с високи нива на необслужвани кредити са имали тенденция да отпускат жилищни кредити по-консервативно от другите банки и че не всички банки са обърнали достатъчно внимание на основаното на риска ценообразуване, за да се гарантира, че цените на кредитите покриват поне очакваните загуби и разходите. Не бяха установени данни, че банки, използващи вътрешни модели за изчисляване на капиталовите изисквания, прилагат по-добро основано на риска ценообразуване.

През 2019 г. банковият надзор в ЕЦБ започна специален проект за събиране на данни относно новоотпуснатите от банки в еврозоната кредити. Докладът относно значимите институции открои нарастване на кредитирането за домакинствата, обусловено отчасти от рязко поскъпване на жилищата, но неподкрепено изцяло от увеличение на дохода на домакинствата

Кредитирането на домакинствата отбеляза отчетливо нарастване в периода 2016–2018 г., обусловено отчасти от рязкото поскъпване на жилищата, но неподкрепено изцяло от нарастване на дохода на домакинствата (Графика 14). В резултат на това се влошиха ключовите показатели за риск, основани на доходите, в портфейлите от жилищни недвижими имоти и от потребителски кредити, а ценовите спредове се свиха.

При новите кредити за нефинансови предприятия (НФП) обаче картината е нееднозначна. Ключовите показатели за риск на портфейла от нефинансови контрагенти отбелязаха подобрение (Графика 15), макар че кредитните структури станаха по-рискови, а ценовите спредове в портфейла се свиха. СНЕ провеждат нарочни последващи оценки в контекста на текущия надзор.

Графика 14

Жилищни недвижими имоти: прираст на кредитите и макроикономически фактори

(съставен годишен темп на прираст, 2016–2018 г.; проценти)

Източници: Събрани от банковия надзор в ЕЦБ данни за отпускането на кредити, Евростат, 2019 г.
Забележки: За Гърция няма отчетени данни за индекса на жилищните цени през 2018 г. Средните стойности за еврозоната и държавите се основават на балансирани данни.

Успоредно с проучването на отпускането на кредити от значимите институции банковият надзор в ЕЦБ в тясно сътрудничество с НКО извърши хоризонтален анализ, обхващащ целия ЕНМ, на практиките за отпускане на кредити в по-малките банки въз основа на извадка от по-малко значими институции. При събирането на данни за по-малко значимите институции бе взет предвид принципът на пропорционалност. Резултатите показват, че повечето по-малко значими институции в извадката са изправени пред значителни проблеми с наличието на данни, свързани с показателите за кредитен риск. При по-малко значимите институции се наблюдава много по-силен растеж на кредитирането в сравнение със значимите институции, както и значително нарастване на кредитното бреме на кредитополучателите им. Силната пазарна конкуренция постави под допълнителен натиск кредитните маржове на по-малко значимите институции и ги принуди да коригират бизнес стратегиите си и стратегиите си за риск. При тяхното ценообразуване се наблюдава много слаба корелация с базисния кредитен риск. ЕЦБ и НКО ще предприемат последващи мерки по констатациите от проучването на стандартите за отпускане на кредити при по-малко значимите институции.

Графика 15

Малки и средни предприятия (МСП): подобряване на ключовите показатели за риск

(Среднопретеглено по ОНС ОД/EBITDA, съотношение Д/СК и КЛП)

Източници: Събрани от банковия надзор в ЕЦБ данни за отпускането на кредити, 2019 г.; Годишен доклад на Европейската комисия за европейските МСП, 2017–2018 г. и 2018–2019 г.
Забележки: ОНС = обем на нови сделки. ОД/EBITDA = съотношение общ дълг/EBITDA. Д/СК = съотношение дълг/собствен капитал. КЛП = коефициент на лихвено покритие. Средните стойности са претеглени с наличностите на институциите от кредити към МСП или наличните данни за ОНС и се основават на балансирани данни.

1.2.3 Работа по необслужваните кредити

Наличностите на значимите институции от НОК намаляха с около 50% в периода 2014–2020 г.

Обемът на наличностите на значимите институции от НОК намаля от около 1 трлн. евро (8% съотношение на НОК) при създаването на европейския банков надзор в края на 2014 г. до 485 млрд. евро (2,82% съотношение на НОК) в края на септември 2020 г., което означава спад с около 50% (Графика 16). Аналогично при по-малко значимите институции съотношението на НОК намалява от 2016 г. насам от 4,4% до 2,1% през юни 2020 г.

Графика 16

Развитие на НОК на значимите институции

(лява скала: проценти; дясна скала: млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.

През 2019 г. банките с високо равнище на НОК[16] намалиха наличностите си от такива кредити с 23%, надхвърляйки годишната си цел.

Графика 17

Планирано редуциране на НОК при банките с високо равнище на НОК за цялата 2019 г. спрямо действителното редуциране през годината

(абсциса: източници на нарастване и редуциране на НОК; ордината: млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Извадка от 30 значими институции.

Настъпването на пандемията от COVID‑19 изправя банките пред сериозни предизвикателства. Първо, от значимите институции се очаква да положат допълнителни усилия да намалят още наличностите си от НОК, макар че те останаха като цяло стабилни до юни 2020 г., а след това отбелязаха спад от 503 млрд. евро до 485 млрд. евро през третото тримесечие на годината. Второ, очаква се негативното въздействие на пандемията върху икономиката да доведе до покачване на НОК за в бъдеще. В този контекст е изключително важно значимите институции да намерят правилното равновесие между избягване на прекомерна процикличност и мерки за това рисковете, пред които са изправени, да бъдат адекватно отразени в балансите им.

По-специално, има риск от възникване на ефекти на рязък срив, когато започнат да приключват държавните мерки за подкрепа. При тези условия е изключително важно банките да идентифицират и отразяват правилно кредитния риск в балансите си и да бъдат оперативно подготвени да се справят с нарастване на броя на кредитополучатели в затруднение. Забавяне в признаването и мерки за справяне с влошаване на качеството на активите биха засилили процикличните ефекти и биха възпрепятствали способността на банковия сектор да подкрепя икономическото възстановяване.

Навременното и осъществимо преструктуриране осигурява максимална степен на възстановяване на средствата и предотвратява натрупването на НОК. Високите равнища на НОК водят до повишени разходи за финансиране и по-слаб капацитет за генериране на приходи, което също засяга капацитета на банките да подкрепят икономическото възстановяване.

Ако прекласифицирането и адекватното провизиране се отлагат до преустановяването на мораториумите върху плащанията, това би довело до ефекти на рязък срив, по-значително намаляване на дълговото финансиране и, вследствие на това, засилена процикличност. Усещането за незадоволителност на оценката на кредитите от банките и на техните политики за класифициране би уронило доверието на инвеститорите в банковия сектор и би довело до нарастване на разходите за финансиране. Значителното намаляване на дълговото финансиране и повишените разходи за финансиране отслабват способността на банките да подкрепят икономическото възстановяване.

Банковият надзор в ЕЦБ реагира на настъпването на пандемията от COVID‑19 с комплекс от инициативи, свързани с кредитния риск, и със засилена външна комуникация.[17] Спазвайки Насоките на ЕБО относно законодателните и частните мораториуми върху плащанията по кредити[18], тя също така предложи на банките гъвкавост при класифицирането на преструктуриранията и оценката на принудителни преструктурирания за експозиции, обект на мораториуми, които изпълняват критериите от Насоките на ЕБО.

Надзорните инициативи и комуникациите на ЕЦБ имат за цел да осигурят наличието в значимите институции на ефикасни практики за управление на кредитния риск и на достатъчен оперативен капацитет, за да гарантира адекватното оценяване, класифициране и измерване на кредитния риск в балансите им. Това би трябвало да допринесе за възпиране на влошаването на качеството на активите в банките и съответно за редуциране на ефектите на рязък срив, където е възможно. СНЕ работят със значимите институции за проследяване на изпълнението на тези надзорни очаквания по отношение на кредитния риск.

В допълнение към това ЕЦБ реши да удължи с 12 месеца, до март 2021 г., срока за представянето на стратегии за редуцирането на НОК от банките с високо равнище на такива кредити. Банковият надзор в ЕЦБ също така даде ясно да се разбере, че очакванията за покритие на НОЕ остават изцяло валидни за наличностите от НОК, натрупани преди избухването на пандемията.

В ролята си да упражнява наблюдение върху надзора над по-малко значимите институции ЕЦБ продължи да подлага на оценка как НКО прилагат Насоките на ЕБО за управление на необслужвани и преструктурирани експозиции[19]. Освен това с подкрепата на НКО ЕЦБ извърши анализ на уязвимостта от кредитен риск, така че да изясни потенциалното въздействие от кризата с COVID‑19 върху по-малко значимите институции, вземайки предвид и смекчаващите ефекти от предприетите на национално равнище мерки. През 2021 г. последващите дейности ще бъдат съсредоточени например върху оценка на въздействието от прекратяването на националните мерки за подкрепа върху профилите на кредитен риск на по-малко значимите институции, както и на подготвеността на тези институции да се справят с потенциално нарастване на експозициите в неизпълнение.

1.2.4 Целеви преглед на вътрешните модели

Обхващащ периода 2016–2020 г., проектът за целеви преглед на вътрешните модели (ЦПВМ) имаше за цел да подложи на оценка адекватността и уместността на вътрешните модели на институциите и да хармонизира надзорните практики по отношение на вътрешните модели в целия единен надзорен механизъм (ЕНМ). Това доведе до единно за целия ЕНМ тълкуване на регулаторните изисквания по отношение на вътрешните модели – Ръководството на ЕЦБ за вътрешните модели, допринасяйки по този начин за намаляване на неоправдани, т.е. неосновани на риск вариации при рисковопретеглените активи и за осигуряване на условия на равнопоставеност за всички банки в участващите държави.

В рамките на ЦПВМ бяха извършени на място 200 проучвания на моделите в 65 значими институции

Четири години по-късно проектът върви към края си. В рамките на ЦПВМ бяха извършени 200 проучвания на място на модели в 65 значими институции в периода 2017–2019 г., като бяха обхванати вътрешни модели за кредитен и пазарен риск и кредитен риск от контрагента. За тези проучвания беше разработена обща методология въз основа на стандартизирани искания за предоставяне на данни и техники и инструменти за проверка. Наред с това бяха приложени няколко степени на осигуряване на качеството, кръстосани съпоставки и хоризонтални анализи, за да се осигури последователност и съпоставимост на резултатите от проучванията по ЦПВМ.

Случаи на неспазване на регулаторните изисквания, установени в контекста на ЦПВМ, доведоха до над 5800 констатации за всякакви видове риск, около 30% от тях – с висока степен на сериозност.

Ето защо ЦПВМ включва интензивни надзорни последващи действия със засегнатите институции, от които се очаква да предприемат мерки за преодоляване на установените недостатъци и същевременно да въведат през следващите години новите регулаторни разпоредби. Вследствие на проучванията по ЦПВМ към края на 2020 г. бяха издадени 179 решения, съдържащи различни надзорни мерки под формата на задължения, препоръки и ограничения, някои от които със съществено количествено въздействие върху размера на рисковопретеглените активи.

Предстои приключването на ЦПВМ през първата половина на 2021 г.

Оперативните облекчения, които банковият надзор в ЕЦБ предостави на институциите през март 2020 г. в отговор на пандемията от COVID‑19, включваха шестмесечно отлагане на издаването на решения по ЦПВМ, последващи писма за проучвания на място и решения относно вътрешни модели, неизпратени дотогава на институциите. Поради това приключването на ЦПВМ бе отложено от 2020 г. за първата половина на 2021 г.

1.2.5 Работа по ВААК и ВААЛ

Надеждните процеси за вътрешен анализ на адекватността на капитала (ВААК) и вътрешен анализ на адекватността на ликвидността (ВААЛ) са от ключово значение за укрепване на устойчивостта на банките, така че те да могат да продължат да функционират в целия си бизнес цикъл и да издържат на икономически сътресения. И ВААК, и ВААЛ имат за цел да осигурят адекватното измерване и управление на рисковете за капитала и ликвидността от банките по структуриран и индивидуализиран начин.

Капиталът и ликвидността имат ключово значение за осигуряване на устойчивостта на банките

Банковият надзор в ЕЦБ предприе редица мерки, с които да подпомогне банките да разработят своите ВААК и ВААЛ като ценни рамки за управлението на риска. ВААК и ВААЛ на банките се преразглеждат редовно в рамките на ПНПО. През 2018 г. ЕЦБ публикува ръководства за ВААК и ВААЛ, в които обяснява очакванията си по отношение на тези процеси. През 2019 г. тя извърши задълбочен анализ на практиките по отношение на ВААК на 37 значими институции, съпоставяйки ги с обявените си надзорни очаквания. Констатациите от този анализ бяха публикувани през август 2020 г. в Доклад на ЕЦБ за практиките на банките по отношение на ВААК. Според тях, макар че банките са подобрили значително своите ВААК през последните години, е необходима още работа, особено в три основни области.

Първо, при много банки рамите за качество на данните все още са незадоволителни и това може да попречи на способността им да вземат информирани решения въз основа на надеждни данни, които могат бързо да бъдат набавени.

Второ, много банки не отчитат всички рискове, които биха могли да засегнат съществено вътрешния им капитал. Установени бяха слабости например в начина, по който банките оценяват своите инструменти на допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред, когато определят нуждите си от вътрешен капитал за осигуряване на непрекъснатост на дейността (допускане за действащо предприятие), и, в по-общ план, в начина, по който банките определят действителната икономическа стойност на капитала си, когато покриват икономическите си рискове (съображения за икономическа стойност), както показва Графика 18. Когато това се съчетае с пропуски в идентифицирането и количественото определяне на всички съществени икономически рискове, може да пострада способността на банките да осигуряват своята икономическа капиталова адекватност и в резултат на това да бъде отслабена финансовата им устойчивост.

Трето, все още предстои стрес тестовете да се превърнат в ефикасен и неделим елемент на практиките на банките за управление на риска, както показва Графика 19. Пандемията от COVID‑19 открои факта, че банките са изложени на широк спектър от заплахи, които биха могли да се осъществят неочаквано. Много институции обаче не наблюдават системно икономическите условия, за да идентифицират нови заплахи, а сценариите и капацитетът им за стрес тестове не се преразглеждат редовно. Това може сериозно да наруши способността им да реагират ефикасно в ситуация на сътресение.

Графика 18

Отчитане на допускането за действащо предприятие и на съображенията за икономическа стойност при определянето на вътрешния капитал

Допускане за действащо предприятие и съображения за икономическа стойност

Източник: Доклад на ЕЦБ за практиките на банките по отношение на ВААК, Графика 26.

Графика 19

Процеси в стрес тестовете за идентифициране на нови заплахи за капиталовата адекватност

Разполага ли банката с процес за наблюдение и идентифициране на нови заплахи, уязвимости и промени в средата?

Източник: Доклад на ЕЦБ за практиките на банките по отношение на ВААК, Графика 43.

Добрите практики по отношение на ВААК са също толкова важни при криза, колкото и в нормални времена

Макар че гореописаните анализи бяха извършени преди пандемията от COVID‑19, ЕЦБ счита, че добрите практики по отношение на ВААК са също толкова важни в моменти на тежко сътресение, колкото и в нормални времена. Добре разработените ВААК са от решаващо значение за ефикасното управление на риска, финансовата стабилност и дългосрочната устойчивост.

Оценката по ПНПО през 2020 г. разкри слабости в практиките на банките по отношение на стрес тестовете и в планирането на капитала и ликвидността

В контекста на прагматичния подход към ПНПО през 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ установи слабости в практиките на банките за ВААК и ВААЛ, които уронват надеждността на перспективно ориентираните им прогнози и може да нарушат способността им да управляват успешно капиталовите и ликвидните си позиции през кризата от COVID‑19. Банките се насърчават да отчитат прецизно в базовите и утежнените си сценарии въздействието на всяка потенциална възможност за по-тежки резултати от събитията, свързани с COVID‑19.

Занапред ВААК и ВААЛ ще имат още по-голяма роля в ПНПО

За в бъдеще ВААК и ВААЛ ще играят още по-голяма роля в ПНПО и това би трябвало да стимулира банките да продължат да усъвършенстват тези вътрешни процеси. Освен това подходът на банковия надзор в ЕЦБ към определянето на изискването по Стълб II ще отчита по-внимателно двигателите на риск. Очаква се това да мотивира банките да идентифицират по-добре различните рискове, на които са изложени.

1.2.6 Риск, свързан с информационните технологии, и киберриск

И през 2020 г. киберпрестъпността и недостатъците на ИТ системите бяха определени като един от основните двигатели на риск в банковия сектор. За да се засили устойчивостта на банките в тази област, един от приоритетите на банковия надзор в ЕЦБ през 2020 г. беше да подложи на оценка риска, свързан с информационни технологии, и киберриска в банките посредством надзорни действия като проверки на място, годишния ПНПО, процедурата за докладване на киберинциденти в ЕНМ и други дейности, свързани с конкретни банки, и хоризонтални дейности.

Надеждността на информационните системи придоби огромно значение, когато банките започнаха да затварят клонове и да преминават към режим на дистанционна работа. В този контекст банковият надзор в ЕЦБ постави риска, свързан с информационните технологии, и киберриска сред най-важните рискове, свързани с COVID‑19. И наистина, през 2020 г. нарасна броят на значимите киберинциденти, съобщени на ЕЦБ от поднадзорните институции, особено на злонамерените инциденти.[20] Досега те са водели предимно до недостъпност на услугите на банките или на доставчиците, ползвани от банките. Зачестяването на киберинцидентите обаче откроява необходимостта банките да засилят устойчивостта на своите информационни технологии и да премахнат недостатъците от рода на прекалено сложна ИТ архитектура и ползване в голям мащаб на системи за информационни и комуникационни технологии в края на жизнения им цикъл за изпълнението на критични бизнес функции.

През юни 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ публикува годишния си доклад за резултатите от Въпросника за ИТ риск в рамките на ПНПО[21], разработен в сътрудничество с НКО и основан на самооценка на банките. В доклада са представени основни наблюдения върху практиките на банките по отношение на ИТ риска от първото тримесечие на 2019 г. насам. Бюджетите на банките за възлагане на услуги на външни изпълнители продължиха да нарастват през цялата 2018 г. и до началото на 2019 г., като все по-голямо приложение намираха услугите в облак. Тревожно е, че продължи да нараства броят на системи в края на жизнения им цикъл, поддържащи критично важни дейности, а управлението на качеството на данните остава най-слабо развитата област на контрола на рисковете.

Банковият надзор в ЕЦБ даде също така принос в публикации на международни работни групи по тези теми, а именно ефикасните практики за реакция при киберинциденти и възстановяване, разработени от Съвета за финансова стабилност[22], консултативния документ на Базелския комитет за банков надзор относно принципите за оперативна устойчивост[23] и Насоките на ЕБО относно управление на риска в областта на ИКТ и сигурността[24], които влязоха в сила през юни 2020 г.

1.2.7 Брекзит

Банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да наблюдава как банките въвеждат целевите си операционни модели за след Брекзит

Обединеното кралство напусна Европейския съюз на 1 февруари 2020 г. и навлезе в преходен период, в който правото на ЕС продължи да се прилага в тази държава и спрямо нея. Преходният период приключи на 31 декември 2020 г. През 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ вложи усилия в това да осигури подготвеността на банките и надзорниците за края на преходния период и наблюдава внимателно как банките прилагат плановете си за след Брекзит.

През цялата година банковият надзор в ЕЦБ следеше политическите преговори между ЕС и Обединеното кралство и подлагаше на оценка техните последици от надзорна гледна точка. ЕЦБ също така допринесе с техническа информация за работата на европейските надзорни органи, за да се увери, че ключови надзорни въпроси са взети под внимание.

Като част от текущия надзор над значимите институции банковият надзор в ЕЦБ непрекъснато актуализираше оценката си какво въздействие ще окаже върху тези институции потенциалното непостигане на сделка и сценарият на непредоставяне на еквивалентност в края на преходния период, в редица области като например инвестиционни услуги и места за търговия. Банковият надзор в ЕЦБ съветваше банките да продължат да се подготвят за всички възможни варианти на Брекзит и ги призова да приложат мерки за смекчаване на въздействието, така че да не допуснат евентуални рискове от рязък срив. Като цяло подготовката на банките за края на преходния период бе счетена за достатъчна и в началото на януари 2021 г. не се наблюдаваха смущения на пазарите в областта на финансовите услуги.

Банковият надзор в ЕЦБ продължи да наблюдава изпълнението на плановете за Брекзит на значимите институции, засегнати от излизането на Обединеното кралство от ЕС, за да се увери, че те напредват по предварително съгласувания график за въвеждане на целевите оперативни модели за след Брекзит. Хоризонталното наблюдение бе допълнено от индивидуално проследяване за всяка банка и при установяването на недостатъци се предприемаха надзорни действия. За да изпълнят изцяло надзорните очаквания на ЕЦБ, някои банки все още трябва да предприемат действия в области като вътрешно управление, генериране на дейност, модели на осчетоводяване и финансиране, преработка на документацията на клиенти от ЕС, вътрешногрупови споразумения, ИТ инфраструктура и отчитане.

През цялата 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ продължи да излага надзорните си очаквания във връзка с Брекзит в поредица статии в Надзорния бюлетин, публикации в Надзорния блог и двустранни разговори с поднадзорните лица.[25]

След Брекзит банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да наблюдава как банките прилагат своите целеви оперативни модели и ще съсредоточи вниманието си върху ключови надзорни въпроси, които могат да възникнат при прехода към новия режим. Съгласно новата рамка за сътрудничество, договорена през 2019 г., банковият надзор в ЕЦБ и надзорните органи на Обединеното кралство ще продължат да си сътрудничат в упражняването на надзор над банките с дейност в участващите държави и в Обединеното кралство.

1.2.8 Финансови технологии и цифровизация

През цялата 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ продължи да работи по подхода си към надзора над използването на финансови технологии от значимите и по-малко значимите институции. Положени бяха усилия за постигането на общо разбиране за рисковете, свързани с финансовите технологии, и за предоставянето на методологична помощ и инструменти на надзорниците.

Банковият надзор в ЕЦБ продължи да поддържа контакти с НКО, значимите и по-малко значимите институции и други участници на пазара, за да задълбочи представата си как банките използват иновативни технологии и какво следва от това за техните бизнес модели и рамки за управление на риска. В тази връзка тя продължи да наблюдава тенденциите на пазара и нововъзникващите рискове, включително въздействието на пандемията от COVID‑19 върху цифровизацията и иновациите в банките. Пандемията показа също, че банките под европейски банков надзор са в състояние да запазят оперативната си устойчивост въпреки значителното нарастване на дистанционната работа. Занапред цифровата трансформация и иновациите ще запазят решаващото си значение за банките в една силно конкурентна среда, като се има предвид ролята, която цифровизираните системи могат да изиграят за намаляване на разходите и посрещане на очакванията за все по-силно ориентирани към цифровите технологии клиенти.

На 27 август 2020 г. ЕЦБ публикува Отговор на ЕСЦБ/европейския банков надзор на консултацията на Европейската комисия относно цифровите финанси. Той включваше подробни отговори на въпроси за различни елементи в стратегията на Комисията, изискващи разискване. ЕЦБ като цяло подкрепя определените от Комисията приоритетни области за насърчаване на развитието на цифрови финанси в ЕС, придобили още по-голяма значимост след настъпването на пандемията от COVID‑19. Макар че ЕЦБ отчита, че цифровизацията и иновациите могат да донесат значителни ползи на финансовите институции, финансовата система и икономиката като цяло, по отношение на цифровата трансформация на банковия сектор трябва да се вземат предвид и всички свързани с това рискове. При все че пандемията ускори усилията на банките за цифровизиране и открои важността на това да се инвестира в иновации, тя също така насочи вниманието към нови предизвикателства, които изискват още наблюдение и които трябва да бъдат отчетени в рамките на банките за склонност към риск.

ЕЦБ е член на редица международни и европейски групи и мрежи, в които допринася с опита и мнението си за развитието на регулаторната и надзорната рамка в областта на финансовите технологии и цифровизацията. Освен че продължи участието си в тях, през 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ също така допринесе за работата на ЕЦБ по криптоактивите и цифровите валути на централни банки, разглеждайки релевантни за банковия надзор аспекти. Освен това той участва във вътрешни и външни работни срещи, обучения и семинари за изграждане на общ надзорен подход и следене на актуалните събития в областта на финансовите технологии и цифровизацията.

Каре 2
Технологии в надзора

Бързото нарастване на обема на наличните данни и изчислителния капацитет и стремителното възприемане на нови технологии повече от всякога променят картината на световните финанси, пораждайки възможности и предизвикателства за надзорните органи и поднадзорните лица. Пандемията от COVID‑19 засили тази тенденция, ускорявайки още повече цифровата трансформация.

В отговор на това през 2019 г. ЕЦБ създаде специален център за надзорни технологии. Той е място, където вътрешни и външни заинтересовани лица се срещат, за да изследват потенциала на изкуствения интелект и други новаторски надзорни технологии.

План за цифровизация на ЕНМ

Планът за цифровизация на ЕНМ, създаден съвместно от НКО и ЕЦБ, представлява дългосрочна визия и конкретен план за действие за използване на технологиите и цифровизацията в ЕНМ. Предвидените в него проекти са групирани в шест области: i) подобряване на отчитането на надзорна информация и комуникация с банките чрез цифровизация от край до край; ii) овладяване на силата на данните посредством високотехнологичен анализ и най-съвременна архитектура; iii) усъвършенстване на информационните системи на ЕНМ чрез насърчаване на ориентираност към потребителя, свързаност и интегриране на надзорните технологии; iv) обработка на документи и неструктурирани данни посредством текстов анализ със средствата на изкуствения интелект; v) редуциране на ръчно извършваните задачи и повишаване на контрола над информацията посредством автоматизиране на процесите; и vi) осигуряване на интелигентни инструменти за сътрудничество в обхващаща целия ЕНМ цифрова система.

В плана също така се определят основни условия за осъществяването на пълния потенциал на ЕНМ за иновации, като например най-съвременна рамка за управление на иновациите, възможно най-гъвкави параметри на сътрудничество в обхващащите целия ЕНМ проекти, мощна среда на иновативност, както и инициативи за насърчаване на цифрова култура, включително програма за обучение по цифровизация. Планът обхваща също така аспекти на етичното и прозрачно използване на нови технологии и съобразеност на употребата им с рамката за защита на данните.

Органи в целия ЕНМ, ангажирани с Цифровата стратегия

През 2020 г. бе сформиран Ръководен комитет в състав „Цифрова стратегия“. Той включва членове на Надзорния съвет, които движат разискването по въпросите на цифровата стратегия. Едновременно с това бе създаден Форум на иноваторите SuperVision, събиращ надзорници и експерти по информационни технологии от НКО и ЕЦБ. Форумът играе ключова роля в установяването на надзорните нужди и конкретното прилагане на нови технологии за банков надзор. Наред с това Центърът за надзорни технологии въвежда нови методи на работа, като събира в гъвкави екипи за иновации служители на ЕЦБ и НКО с мултидисциплинарни познания - информационни технологии, надзор, наука за данните. Първите четири такива екипа бяха сформирани през септември 2020 г., а за 2021 г. са запланувани още до десет екипа.

Мащабни събития за повишаване на осведомеността

Във връзка с целта на Плана за цифровизация да се подпомага развитието на цифрова култура през 2020 г. се проведоха няколко мащабни събития. Виртуалната среща на Центъра за надзорни технологии и Конференцията на иноваторите в надзора, проведени съответно през юни и ноември, събраха иноватори в надзора от целия свят в опит да засилят сътрудничеството и да представят най-актуалните тенденции при инструментите на изкуствения интелект.

Нови инструменти на надзорните технологии

През 2020 г. ЕЦБ отбеляза значителен напредък в разработването на инструмент за машинно разчитане на въпросниците за надеждност и пригодност и за мрежов анализ на частна собственост на дялове в поднадзорни институции. Продължава проучването на нови инструменти. Те включват прототип на инструмент за автоматично транскрибиране въз основа на гласово разпознаване и автоматизиран инструмент за моделиране и анализ на нагласите, който позволява анализ на данни и новини от качествено естество. Нови технологии като обработка на естествен език и машинно обучение ще се използват за революционизиране на анализа на текст и неструктурирани данни в голям брой надзорни задачи от мисии на място до хоризонтални функции. Освен това един от най-важните проекти за надзорни технологии – виртуалната лаборатория – ще осигури модулна платформа за цифрово сътрудничество и комуникация в рамките на ЕНМ, която позволява например споделяне на код и модели.


1.3 Пряк надзор над значимите институции

1.3.1 Дистанционен надзор

Банковият надзор в ЕЦБ се стреми да упражнява надзор над значимите институции пропорционално и въз основа на рисковете по начин, който е едновременно взискателен и последователен. За тази цел той определя за всяка година набор от основни текущи надзорни дейности. Тези дейности се основават на съществуващите регулаторни изисквания, на Надзорния наръчник на ЕНМ и на надзорните приоритети на ЕНМ и се включват в текущия план за извършване на надзорни проверки (ПИНП) за всяка значима институция.

Освен тези централно определени основни дейности в ПИНП могат да бъдат включени други надзорни дейности, съобразени със спецификата на отделните банки. Това дава възможност на СНЕ да анализират идиосинкратични рискове и да предприемат мерки по тях.

Дистанционните дейности по ПИНП включват: i) свързани с рисковете дейности (напр. ПНПО), ii) други дейности, свързани с организационни, административни или правни изисквания (напр. годишната оценка на значимостта) и iii) допълнителни дейности, запланувани от СНЕ за по-нататъшно приспособяване на текущите ПИНП към спецификата на поднадзорната група или институция (напр. анализ на бизнес модела или структурата на институционалното управление на банката). Докато първите две групи дейности се определят централно, третата е специфична за банките и се определя от съответните СНЕ.

Пропорционалност

Планираните надзорни дейности за 2020 г. бяха подчинени на принципа на пропорционалност, като интензивността на надзора беше съобразена със системната значимост и рисковия профил на поднадзорните банки

ПИНП е подчинен на принципа на пропорционалност, т.е. интензивността на надзора зависи от размера, системното значение и сложността на всяка институция. През 2020 г. средният брой на заплануваните надзорни дейности на значима институция беше доста сходен с този през предходната година (Графика 20). Това осигури на СНЕ достатъчно възможност да обърнат внимание на специфичните за отделните институции рискове.

Графика 20

Среден брой запланувани задачи на значима институция през 2019 г. и 2020 г.

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Данните са извлечени към 31 декември.

Прилага се подход, основан на риска

ПИНП следва основан на риска подход, при който вниманието се съсредоточава върху най-релевантните категории риск за всяка значима институция. Така например, процентът на задачите, свързани с кредитния риск, е по-голям при банките с високо равнище на НОК, отколкото средно за банките, а процентът на задачите, свързани с пазарния риск, е по-висок при банките с по-големи експозиции на пазарни и търговски дейности, отколкото средно за банките (Графика 21).

Графика 21

Дейности по ПИНП през 2019 г. и 2020 г.: дейности по кредитен и пазарен риск като дял от всички дейности

Кредитен риск

(проценти)

Пазарен риск

(проценти)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Взети са предвид само заплануваните дейности, свързани с категориите риск. Данните са извлечени към 31 декември.

Акценти в дистанционния надзор през 2020 г.

Заради пандемията от COVID‑19 банковият надзор в ЕЦБ преразгледа надзорните си процеси и дейности, за да предостави на банките значително оперативно облекчение и да се увери, че СНЕ могат да се съсредоточат достатъчно върху наблюдението на способността на банките да се справят с кризата.

Затова заплануваните дистанционни дейности за 2020 г. бяха преразгледани, някои бяха отменени, опростени или отложени. Основните промени включваха i) отлагане на стрес теста за целия ЕС от 2020 г. за 2021 г. и заместването му с дистанционен анализ на уязвимостта, чиято цел беше да се оценят конкретните рискове, произтичащи от кризата с COVID‑19; ii) възприемане на прагматичен подход към ПНПО (вижте раздел 1.2); iii) въвеждане на процес за наблюдение на въздействието от COVID‑19 върху рисковите профили на банките (предполагащ повече комуникация с тях); и iv) удължаване с шест месеца на сроковете за всички надзорни мерки с още неизтекъл срок.

Наред с предприетите от СНЕ действия по конкретни за всяка банка мерки и изместването на вниманието към способността на банките да се справят с кризата тези усилия доведоха до лек спад в броя на изпълнените дейности спрямо първоначално планираните в началото на 2020 г. (Графика 22).

Графика 22

Среден брой задачи на значима институция през 2020 г.

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Данните са извлечени към 31 декември.

Надзорни констатации

Надзорните констатации са сред най-важните резултати от редовната надзорна дейност. Те отразяват недостатъците, които банките трябва да поправят. Задължение на СНЕ е да проследяват какво предприемат банките вследствие на тези констатации. Към 31 декември 2020 г. общият брой на регистрираните констатации намаля спрямо предходните години, главно поради по-малкия брой проверки на място и проучвания на вътрешни модели поради кризата от COVID‑19. Повечето констатации произтичаха от проверки на място, проучвания на вътрешни модели и свързани с лицензиране дейности. Най-големият брой констатации беше в областта на кредитния риск (Графика 23).

Графика 23

Надзорни констатации

Брой констатации на годишна база

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Не са включени 58 констатации от стари СНЕ.

1.3.2 Надзорни дейности на място

Като част от промените в организационната структура на ЕЦБ, обявени през юли 2020 г., беше създадено структурно независимо звено за надзор на място – генерална дирекция „Проверки на място и проверки на вътрешни модели“. Нейните отговорности са описани в раздел 5.1 – Организационно устройство на банковия надзор в ЕЦБ

В отговор на COVID‑19 бе приложен безопасен, реактивен и пропорционален подход към надзора на място

Ограниченията върху пътуванията, наложени във връзка с пандемията от COVID‑19, засегнаха сериозно проверките на място и проучванията на вътрешните модели през 2020 г. През март 2020 г. Изпълнителният съвет на ЕЦБ реши да прекрати всякакви служебни пътувания и намиращите се в етап на подготовка проверки на място и проучвания на вътрешни модели. Проверките на място и проучванията на вътрешни модели, достигнали проучвателен етап, бяха подновени в дистанционен режим, когато това бе възможно, а намиращите се в заключителен етап на съставяне на доклад бяха приключени по график.

Временно се задейства режим на „дистанционни проучвания“ за оценка на рисковете

За да поддържа подходящ надзорен контрол, банковият надзор в ЕЦБ временно задейства режим на „дистанционни проучвания“, за да разглежда дистанционно най-важните рискове, породени от кризата с COVID‑19, например чрез провеждане на дистанционни интервюта с банките и прилагане на инструменти за дистанционно сътрудничество. Целта беше да се възстановят традиционните практики за работа на място, когато се подобри ситуацията. Все пак от опита с дистанционните проучвания могат да се извлекат полезни поуки и те да се използват за в бъдеще в надзорната методология на банковия надзор в ЕЦБ за работа на място.

СНЕ преподредиха по приоритет първоначално заплануваните за 2020 г. проверки на място и проучвания на вътрешни модели въз основа на оценка на най-изявените рискове за банките в контекста на COVID‑19 и на собствения капацитет на банките да съдействат за проучванията. В резултат на това програмата за 2020 г. включваше 96 проверки на място и 83 проучвания на вътрешни модели, повечето от които трябваше да бъдат изпълнени дистанционно заради изискванията за сигурност във връзка с пандемията от COVID‑19.

През 2020 г. бяха приети общо 168 надзорни решения, свързани с проучвания на вътрешни модели[26].

Графика 24

По-малък брой проучвания през 2020 г. поради COVID‑19

(брой проучвания)

Източник: Банков надзор в ЕЦБ

През 2020 г. програмата за обучение на служители на ЕНМ, участващи в проверки на място, се осъществи основно дистанционно. Тя включваше 15 обучителни сесии, обхващащи всички основни типове риск по ПНПО и релевантните за проверките процеси. Провеждането на курсовете онлайн даде възможност да се включат повече участници, така че от програмата се възползваха над 586 инспектори и надзорници.

1.3.2.1 Основни констатации от проверките на място

Следващият анализ представя обзор на най-критично важните констатации от проверките на място.[27]

Вътрешно управление

Най-критичните констатации разкриха недостатъци в следните области на институционалното управление:

  • Звена за вътрешен контрол, включително нормативно съответствие, управление на риска и вътрешен одит: тежки недостатъци по отношение на независимостта, ресурсите и обхвата на дейността на всички звена за вътрешен контрол.
  • Корпоративна структура и организация: отсъствие на прозрачност в организационната структура на банките поради неподходящо разпределение на отговорностите и неясна йерархия, недостатъци в рамките за вътрешен контрол и недостатъчни човешки и технически ресурси.
  • Прилагане и контрол на процесите на институционално управление: недостатъчно контрол от страна на ръководния орган върху прилагането на бизнес стратегиите и стратегиите за риск на банките.
  • Агрегиране на данните за риск и докладване на рискове: недостатъчен обхват на агрегирането на данните за риск и на рамката за докладване на рискове, слабости в архитектурата на данните и ИТ инфраструктурата.
Кредитен риск

Около половината проверки, посветени на кредитния риск, бяха насочени към качеството на активите на банките и се състояха в преглед на кредитни досиета. Те разкриха необходимост от допълнително провизиране от пруденциална перспектива в размер на над 2,3 млрд. евро и прекласифициране на експозиции от статут на обслужвани към необслужвани в размер на около 3,1 млрд. евро.[28] Останалите проверки бяха насочени към качествени аспекти на процеса на управление на кредитния риск. Най-критичните констатации включват:

  • Подценяване на очакваните кредитни загуби: надценяване на обезпеченията и на процентите на оздравяване, неподходящо изчисляване на очакваните кредитни загуби поради недостатъци на използваната методология и параметри за формиране на провизии.
  • Неподходяща класификация на длъжниците: недостатъци в дефинирането или идентифицирането на експозиции в неизпълнение или необслужвани експозиции, подценяване на групови експозиции в етапи 2 и 3, несъвършенства на процедурата за идентифициране на преструктуриране.
  • Слабости на процесите на наблюдение: недостатъци при установяването на ранни признаци на влошаване на кредитното качество и незадоволителни рейтингови системи, често работещи с данни с ниско качество, несъответствие на данните между различните ИТ системи, прекомерна зависимост от ръчни корекции.
Риск в областта на информационните технологии

Повечето особено сериозни констатации разкриха недостатъци в следните области:

  • Управление на непрекъснатостта на функциониране на ИТ системите: незадоволителни мерки за непрекъснатост на функционирането на ИТ системите, неефикасни или некачествени планове за осигуряване на такава непрекъснатост.
  • Управление на киберсигурността: неспособност на мерките за киберсигурност да осигурят поверителността, целостта и достъпността на критично важни данни и своевременното откриване на инциденти, свързани с киберсигурността.
  • Управление на риска, свързан с информационните технологии: недостатъчно интегриране на ИТ риска в цялостната рамка за управление на рисковете.
Регулаторен капитал и ВААК

Главните констатации относно регулаторния капитал (Стълб I) засягат несъвършенствата на рамката за контрол що се отнася до установяването на неправилно използване на рискови тегла на експозициите за всички рискове по Стълб I и подценяване на рисковопретеглените активи поради неправилно причисляване към класове активи. Други констатации се отнасят до неидентифициране на спекулативно финансиране на недвижими имоти и използване на неотговарящи на критериите за допустимост обезпечения в техники за редуциране на кредитния риск.

Най-сериозните проблеми, установени в проверките на ВААК, се отнасят до i) недостатъци на вътрешното придаване на количествено изражение, основно при моделирането на риска, свързан с участия, пенсионния риск, пазарния и кредитния риск; ii) отсъствие на солидно многогодишно и перспективно ориентирано капиталово планиране; и iii) непоследователно взаимодействие между процесите на стратегическо планиране и рамката за склонност към риск, главно поради отсъствие на последователни и подробни лимити за склонността към риск.

Пазарен риск

Най-сериозните констатации се отнасят до измерването и управлението на свързания с оценките риск, включително съществени несъвършенства в измерването на справедливата стойност (недостатъчно застъпване на независима проверка на цените, незадоволителни методологии за класифициране на финансовите инструменти в йерархията на справедливата стойност, неподходящи практики за признаване на печалбата в ден 1, отсъствие на корекции на справедливата стойност) и в прилагането на регулаторните технически стандарти на ЕБО за пруденциална оценка.

Лихвен риск в банковия портфейл

Повечето критични констатации се отнасят до измерването, управлението и наблюдението на лихвения риск в банковия портфейл: незадоволителни методи за придаване на количествено изражение, използване на допускания и параметри, които не са достатъчно обосновани или солидни, отсъствие на здрава основа на моделирането на безсрочните депозити, неизвършване на редовно валидиране на моделите за лихвен риск в банковия портфейл.

Ликвиден риск

Повечето констатации с висока степен на сериозност са свързани със слабости на рамката за стрес тестове (недостатъчно консервативна рамка на сценариите за стрес тестове, несъвършенства при определянето на допусканията и параметрите, с които се измерва количествено въздействието от стрес тестовете) и на измерването и наблюдението на риска (недостатъци при оценяването на профила на погасяване на финансови продукти и грешки при изчисляването на коефициента на ликвидно покритие).

Операционен риск

Най-сериозните констатации са свързани с управлението на операционните рискове (недостатъци в процеса на събиране на данни за операционния риск, незадоволителни действия за предотвратяване и преодоляване на риска при събития, свързани с операционен риск), и тяхното идентифициране (непълно обхващане и дефиниране на значимите операционни рискове).

Бизнес модели и доходност

Най-критичните констатации се отнасят до недостатъци в определянето на цените на продуктите (невключване на релевантни разходи и рискове в инструментите за ценообразуване; цени, които не могат да генерират устойчива рентабилност), капацитета за стратегическо управление (недостатъчен контрол от страна на ръководството върху осъществяването на бизнес стратегията) и разпределението на приходите, разходите и капитала (недостатъци в разпределението на печалбата, разходите и капитала, водещи до изкривена картина на рентабилността).


1.4 Непряк надзор над по-малко значимите институции

След настъпването на пандемията от COVID‑19 ЕЦБ засили и пренасочи акцента в дейността си по наблюдение над по-малко значимите институции, така че да поема активно инициатива за справяне с нарастващите рискове. Същевременно тя се споразумя с НКО за известна гъвкавост при изпълнението на определени дейности, запланувани първоначално за 2020 г.

Засилване и изместване на фокуса на дейността по наблюдение над по-малко значимите институции за справяне с рисковете, произтичащи от кризата с COVID‑19

Оценка на уязвимостите на по-малко значимите институции в сегашната криза

ЕЦБ засили сътрудничеството си с НКО през годината, както на техническо, така и на управленско ниво, за да се предприемат активно мерки за справяне с рисковете, породени от кризата с COVID‑19. По-специално, тя подложи на оценка уязвимостите на по-малко значимите институции към кредитен и ликвиден риск, които биха могли да бъдат обусловени от влошаване на икономическата ситуация. Тази оценка обхващаше концентрацията на експозиции в по-малко значимите институции към по-силно изложените на последиците от пандемията сектори на икономиката като например транспорт и хотели, както и евентуални уязвимости, свързани с внезапна нужда от ликвидност или сътресения при източниците на финансиране. Що се отнася до качеството на активите, анализите показват, че банките, изложени на по-слабо уязвими сектори, също могат да срещнат трудности с последиците от COVID‑19, особено ако кризата ги е заварила с високо равнище на НОК. Що се отнася до ликвидността, голям брой малки и средни по-малко значими институции все така са изложени на ликвиден риск. Така например, много банки имат много високи равнища на кредитни линии с поето задължение спрямо наличностите им от висококачествени ликвидни активи, което ги прави уязвими в случай на мащабно търсене на ликвидност от фирмите, каквото беше наблюдавано в началния етап на кризата с COVID‑19. Друг проблем с ликвидността засяга по-малко значимите институции, които разчитат силно, а в някои случаи прекомерно, на финансиране на едро. Тази зависимост може да ги изложи на волатилност на пазарите на такова финансиране.

Освен това ЕЦБ предостави помощ на НОК за насърчаване на последователно прилагане на няколко надзорни метода в целия ЕНМ, например изпълнението на Насоките на ЕБО относно прилагането на прагматичен процес на надзорен преглед и оценка през 2020 г. с оглед на кризата, предизвикана от COVID‑19 [29], Насоките на ЕБО относно законодателните и частните мораториуми върху плащанията по кредити, прилагани с оглед на кризата, предизвикана от COVID‑19[30] и оценката на прехвърлянето на значителен риск за секюритизационни сделки що се отнася до прилагането на схеми за държавни гаранции.

ЕЦБ доусъвършенства системата си за ранно предупреждение за по-малко значимите институции, чиято цел е да се идентифицират уязвимите по-малко значими институции и да се подпомага диалогът с НКО, като се включи информация за нарушения по отношение на капитала и големите експозиции.

ЕЦБ продължи да работи по институционалните защитни схеми

През 2020 г. ЕЦБ продължи да работи по институционалните защитни схеми (ИЗС). Във връзка с това тя съдейства на Banca d’Italia при оценката на ИЗС само на по-малко значими институции, включваща банки от групата Raiffeisen в района Трентино-Алто Адидже. След 4 ноември 2020 г. тази ИЗС бе реорганизирана за пруденциални цели. ЕЦБ също така продължи да наблюдава дейности на хибридни ИЗС, в части от които протичат съществени промени.

Гъвкавост за приспособяване на надзорните приоритети за по‑малко значимите институции към кризисната ситуация

Окончателно въвеждане на ПНПО методологията за по-малко значимите институции бе отложено за 2021 г.

През 2020 г. ЕЦБ и НКО се споразумяха да отложат за 2021 г. въвеждането на новата ПНПО методология за по-малко значимите институции.[31] В случаите, в които НКО решиха да приложат методологията към тези по-малко значими институции през 2020 г. в съответствие с първоначалния план, ЕЦБ одобри използването на прагматичен подход към ПНПО в съответствие с Насоките на ЕБО относно прилагането на прагматичен процес на надзорен преглед и оценка през 2020 г. с оглед на кризата, предизвикана от COVID‑19, извършвайки само оценка на съществените рискове и оставяйки като цяло непроменени приложимите изисквания и насоки по Стълб II. Беше коригирана и пътната карта за ПНПО на по-малко значимите институции, като някои теми загубиха приоритет.

Кризата с COVID‑19 стана пример за зависимостта от информационните системи (дистанционна връзка, използване на цифрови канали от клиентите на банките). Това носи повишен риск за банките (недостъпност на системи, по‑дълго време за реакция, по-бавна ИТ поддръжка и т.н.). Ето защо през 2020 г. ЕЦБ препоръча НКО да отдадат дължимото внимание на риска, свързан с информационните и комуникационните технологии, и на това как по-малко значимите институции се справят с кризата на оперативно ниво и ниво информационни системи.

През цялата 2020 г. ЕЦБ продължи подготовката за план за постепенно въвеждане на нейната система за управление на информацията що се отнася до функционалностите, свързани с ПНПО. Това ще позволи на НКО занапред да записват оценките по ПНПО на по-малко значимите институции в единна система в целия ЕНМ.

Поради пандемията видеоконференциите се превърнаха в полезен инструмент за ефективен обмен на информация с НКО.

Други важни теми за надзора над по-малко значимите институции

През 2020 г. ЕЦБ продължи работата по идентифицирането на малки и несложни институции. Заедно с НКО бе направен преглед на състоянието, за да се въведе новата класификация в целия ЕНМ. Въвеждането бе косвено подпомогнато от списъците на малки и несложни институции, предоставени от НКО в контекста на новите образци за НОК във FINREP.

След сформирането в ЕБО на Консултативен комитет по пропорционалността ЕЦБ допринесе за неговото първо писмо-препоръка до Съвета на надзорните органи към ЕБО по темата как ЕБО може по-добре да взема предвид пропорционалността при пет избрани теми от своя проект за работна програма за 2021 г. Препоръката обхваща ПНПО, вътрешното управление, инвестиционните посредници, свързаните с климата оповестявания и изследване на разходите за нормативно съответствие. В момента ЕЦБ съдейства на ЕБО в разработването на методология на Консултативния комитет по пропорционалността за оценка на въздействието.


1.5 Макропруденциални задачи на ЕЦБ

През 2020 г. от националните органи бяха получени над 100 макропруденциални уведомления

През 2020 г. ЕЦБ продължи да работи активно с националните органи в съответствие с възложените ѝ макропруденциални задачи по член 5 от Регламента за ЕНМ[32].

През 2020 г. ЕЦБ получи над 100 уведомления по макропруденциалната политика от националните органи, включително от България и Хърватия след установяването на тясно сътрудничество с тези държави. Повечето от тях се отнасяха до тримесечни решения за определяне на антициклични капиталови буфери и решения за идентифицирането и капиталовото третиране на глобални системно значими институции (Г-СЗИ) или други системно значими институции (Д-СЗИ). Някои решения, по-специално свързаните с определяне на антициклични капиталови буфери, засягаха освобождаването на капитал, който да улесни поемането на кредитни загуби и да подпомогне кредитирането на икономиката по време на пандемията от COVID‑19. И накрая, ЕЦБ подложи на оценка уведомления за други макропруденциални мерки, например за определянето на буфери за системен риск, въведени съгласно член 458 от РКИ.

Следвайки разработената от Базелския комитет за банков надзор методология, ЕЦБ и националните органи определиха осем Г-СЗИ в еврозоната[33], от които ще се изисква през 2022 г. да разполагат с допълнителни капиталови буфери между 1,0% и 1,5%. Националните органи установиха и определиха капиталови буфери за 124 Д-СЗИ. Те бяха в съответствие с методологията за долен праг, чрез която се определят капиталовите буфери за Д-СЗИ. ЕЦБ прилага тази методология от 2016 г. насам.[34]

Освен това банковият надзор в ЕЦБ участва активно в няколко области от работата на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), който отговаря за макропруденциалното наблюдение на финансовата система в ЕС. Това включва работата на ЕССР по ограничаване на разпределянето на печалби. На 27 май 2020 г. ЕССР прие Препоръка ЕССР/2020/7, в която компетентните органи се призовават да изискат от финансовите институции в техните надзорни правомощия да се въздържат от изплащане на дивиденти, обратно изкупуване на обикновени акции и изплащане на променливи възнаграждения на лица, поемащи съществен риск, до 1 януари 2021 г.[35]

Препоръката беше преразгледана и изменена през декември 2020 г. В резултат на тясното си сътрудничество с ЕССР ЕЦБ осигури пълно съответствие на собствената си позиция относно разпределянето на печалби с препоръката на ЕССР.


1.6 С поглед към бъдещето – рискове и надзорни приоритети за 2021 г.

Оценката на рисковете дава актуална картина на съществуващите и нововъзникващите рискове и уязвимости и способства за определянето на надзорните приоритети

За да изпълнява успешно надзорния си мандат, банковият надзор в ЕЦБ непрекъснато идентифицира, оценява и наблюдава съществуващите и нововъзникващите рискове и уязвимости за банковия сектор. Това му позволява да приспособява и подрежда по приоритет действията си, бързо да променя надзорната си програма и да пренасочва ресурсите си, така че да се справя с възникващите заплахи за поднадзорните институции. През 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ трябваше да измести фокуса на надзорното си внимание в отговор на извънредното икономическо сътресение, предизвикано от пандемията от COVID‑19, която от своя страна промени значително цялостната картина на риска в банковия сектор. В перспектива, в краткосрочен до средносрочен план продължава да е налице значителна несигурност, предизвикана от новата вълна от случаи на COVID‑19 в началото на 2021 г. Тази несигурност включва възможност за още епизодични ограничителни мерки, възпиращи финансовите дейности, както и неясна продължителност на кампанията за ваксиниране на населението и съответно връщане към нормална икономическа активност.

Картата на ЕНМ на рисковете за 2021 г. заедно с таблицата на уязвимостите (Графика 25), дава обзор на основните предизвикателства пред банковия сектор за следващите две до три години според оценката на банковия надзор в ЕЦБ в тясно сътрудничество с НКО. Картата на ЕНМ на рисковете показва най-важните рискови фактори, които могат да засегнат поднадзорните институции посредством вътрешни или външни уязвимости, например характеристики на банковата система или на средата, в която банките извършват дейността си. При сегашната картина на рисковете установените уязвимости определят областите, върху които е съсредоточено вниманието на надзора през 2021 г.

Високото равнище на несигурност за макроикономическите перспективи поради пандемията от COVID‑19 оформя картината на рисковете за банките

Настъпването на пандемията от COVID‑19 и свързаните с това ограничителни мерки предизвикаха безпрецедентен спад на икономическата активност в еврозоната през 2020 г., като се предвижда реалният БВП да се върне към равнището си от преди пандемията едва към средата на 2022 г.[36] Бързината на това възстановяване ще зависи от развитието на пандемията, продължителността на ограничителните мерки, потенциалното постепенно прекратяване на мерките за подкрепа и успешното прилагане на ефикасни медицински решения. Потенциалното възобновяване на геополитическо напрежение, свързано основно с търговски конфликти, е сред най-изявените допълнителни низходящи рискове за икономическото възстановяване. Подобно геополитическо напрежение може да доведе и до рязка преоценка на рисковите премии и ново преразглеждане на цените на финансовите пазари. Въздействието от края на преходния период след Брекзит върху икономиката на еврозоната се очаква да бъде овладяно и сравнително ограничено за банковия сектор благодарение на подготовката на засегнатите банки. Въпреки това все пак се очаква някои институции да положат повече усилия в тази посока (вижте раздел 1.2.7).

Графика 25

Карта на ЕНМ на рисковете и таблица на уязвимостите за 2021 г.

Картината на рисковете, обусловена от пандемията от COVID‑19 и високата степен на несигурност във връзка с макроикономическите перспективи...

... ще засегне банките посредством съществуващите уязвимости, които изискват надзорни действия

Източници: ЕЦБ и НКО
Забележки: Двигателите на риск и уязвимостите не бива да се разглеждат изолирано, тъй като могат да се задействат или подсилват взаимно. В картата на рисковете запълнените с бяло точки обозначават двигатели на риска, които се очаква да се засилят значително през следващите пет години. „ИП/ФТ“ се отнася до изпиране на пари и финансиране на терористична дейност; „НОК“ означава „необслужвани кредити“. В таблицата на уязвимостите вътрешни уязвимости са онези, с които банките могат да се справят сами, а външните се отнасят до средата, в която те работят.

Влошаването на качеството на активите е основен риск за банковия сектор и може да подложи на изпитание силата на капитала на банките

Кредитният риск е сред най-непосредствените предизвикателства за европейския банков сектор. Очаква се по-слабата икономическа среда да доведе до влошаване на качеството на активите, особено когато в крайна сметка бъдат прекратени държавните схеми за подкрепа. В много сектори НФП са изправени пред засилен риск за платежоспособността поради рязко отслабване на печалбите, засилено в някои сектори в резултат от промени в поведението на потребителите, а капацитетът на домакинствата за обслужване на дълг може да бъде подложен на изпитание от потенциално влошаване на положението на пазара на труда. Повишеното равнище на частен дълг носи риск от засилено негативно въздействие върху банките, тъй като предприятията с високо равнище на дълг ще бъдат по-малко жизнеспособни дори и след като икономическата среда започне да се нормализира. Рискът от корекции на пазарите на търговски и жилищни имоти нараства, тъй като цените на недвижимите имоти продължават да показват признаци на надценяване. Освен това значително нарастване на експозициите на банките на вътрешен държавен дълг има потенциала да възроди в някои страни порочния кръг между държавата и банките, ако в средносрочен план възникнат опасения за устойчивостта на публичния дълг.

Занапред потенциалното влошаване на качеството на активите изправя пред предизвикателство капиталовата адекватност на банките. При тези условия банките трябва да разполагат със солидни стратегии за риск, структурирани специално така, че да заздравят практиките за управление на кредитния риск. Ефикасното наблюдение на рисковете, надеждното идентифициране на влошаване на кредитното качество (сигнализиране на преструктуриране, оценки за вероятност за неплащане), прозрачното и точно управление на проблемните активи и, не на последно място, адекватното и своевременно покритие на рисковете посредством формиране на провизии – това са основни характеристики на една солидна стратегия за риска.

Сегашната криза поставя под въпрос устойчивостта на бизнес моделите на банките

Предвижда се рентабилността на поднадзорните институции да се оттласне едва слабо от дъното през 2021 г., до все още ниско равнище, придружено от мрачна перспектива за приходите. Освен това ефектът от пандемията вероятно ще наложи повишено провизиране, което от своя страна ще натовари допълнително структурно ниската рентабилност в банковия сектор. Вероятно ще се засили натискът за премахване на съществуващи уязвимости като например свръхкапацитет в банковия сектор и непреодоляна ценова неефективност. Консолидация в банковия сектор обаче би могла да спомогне за преодоляването на такива структурни проблеми и да подпомогне устойчивостта на бизнес моделите на банките. Засилващата се конкуренция от страна на небанкови институции и промяната на пазара в посока към по-голяма цифровизация носят със себе си възможности, но и засилват рисковете, произтичащи от недостатъци на информационните системи, киберпрестъпност и операционни сривове в банковия сектор.

Пандемията от COVID‑19 открои редица съществуващи уязвимости в рамките за институционално управление на банките

Силното вътрешно и стратегическо управление е от съществено значение за адекватното справяне на банките с предизвикателствата на настоящата криза. Вече установени трудности в агрегирането на данните за риск и в капацитета за наблюдение на рисковете на банките са сред основните проблеми, които трябва да бъдат преодолени за в бъдеще. Наред с това при редица банки се наблюдава необходимост от по-добро интегриране на рамките за склонност към риск в практиките за управление на риска и в процесите на вземане на решения. Наблюдава се също недостатъчно упражняване на контрол от страна на ръководните органи в надзорната им функция. Слабото институционално управление и слабите механизми за контрол на риска водят и до изостряне на риска за банките, свързан с изпирането на пари и финансирането на терористична дейност.

Други приоритетни области: фрагментираност на регулаторната рамка и засилване на рисковете, свързани с климата

Хармонизирането на регулаторната рамка на ЕС и доизграждането на банковия съюз са от решаващо значение за повишаване на ефективността и устойчивостта на банковия сектор в ЕС. Тези два елемента биха допринесли за премахване на препятствията пред трансграничната дейност и консолидацията на банките. Въздействието от рисковете, свързани с климата, става все по-осезаемо и надзорните органи изтъкват необходимостта да се ускори разработването на активно управление и оповестяване на тези рискове[37] (вижте Каре 3).

Надзорните приоритети за 2021 г. ще бъдат съсредоточени в четири основни области, засегнати съществено от кризата с COVID‑19

При тези условия надзорните приоритети за 2021 г. са съсредоточени в четири основни области, засегнати съществено от сегашната криза с COVID‑19.

  • Банковият надзор в ЕЦБ ще отдаде приоритет на действията, насочени към оценка на адекватността на управлението на кредитния риск от банките, техните операции, наблюдение и практики на отчитане. Особен акцент ще бъде поставен върху способността на банките да установяват на ранен етап влошаването на качеството на активите, съответно да заделят достатъчни и навременни провизии и да предприемат необходимите действия по отношение на просрочията и управлението на НОК.
  • Освен това от решаващо значение е банките да разполагат със солидни практики за капиталово планиране въз основа на капиталови прогнози, които се приспособяват към динамично променяща се среда, особено в ситуация на криза като сегашната пандемия. Освен това през 2021 г. ще се проведе стрес тест за целия ЕС, координиран от ЕБО, и той ще бъде важен елемент в оценката на силата на капитала на банките.
  • Рентабилността на банките и устойчивостта на техните бизнес модели все така се намират под натиск от икономическите условия, ниските лихвени проценти, неизползвания капацитет, ниската разходна ефективност и конкуренцията между банките и от страна на небанкови институции. Пандемията от COVID‑19 влошава този натиск. През 2021 г. банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да полага усилия да анализира критично стратегическите планове на банките и мерките, предприемани от тяхното висше ръководство за преодоляване на недостатъците.
  • В центъра на вниманието на надзора ще остане институционалното управление и по-специално капацитетът на банките за агрегиране на данните за риск, информационните системи и доколко умело управляват риска от криза. Банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да подлага на оценка механизмите за вътрешен контрол на банките, включително с оглед на редуциране на рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на терористична дейност (вижте Каре 5).

През 2021 г. ще се извършват и други структурни действия, несвързани с въздействието на пандемията от COVID‑19, особено във връзка с изпълнението от банките на очакванията, посочени в Ръководството на ЕЦБ относно рисковете, свързани с климата и околната среда (вижте Каре 3), и подготвеността им за прилагане на завършения пакет от реформи Базел III. В зависимост от развитието на кризата е възможно банковият надзор в ЕЦБ да преподреди по приоритет дейностите си.

Таблица 1

Уязвимости в банковия сектор и надзорни приоритети на ЕНМ за 2021 г.

Източник: ЕЦБ.

Каре 3
Публична консултация по Ръководство на ЕЦБ относно рисковете, свързани с климата и околната среда

Рисковете, свързани с климата и околната среда, вероятно ще имат значително въздействие върху реалната икономика и върху банките.[38] Тези рискове биват два вида. „Физически рискове“ се пораждат от екстремни метеорологични явления и постепенно изменение на климата, както и от влошаване на околната среда. „Свързани с прехода рискове“ произтичат от процеса на приспособяване към по-нисковъглеродна и по-устойчива икономика.[39] Така тези рискове се явяват двигатели на съществуващи категории риск.

В този контекст през 2020 г. след публична консултация ЕЦБ публикува „Ръководство относно рисковете, свързани с климата и околната среда“. В процеса на консултацията ЕЦБ получи 49 отговора от широк спектър заинтересовани лица, не само от банковия сектор, но също и от академичните среди и от неправителствени организации.

В ръководството се излага позицията на ЕЦБ за сигурното и разумно управление на рисковете, свързани с климата и околната среда, при сегашната пруденциална рамка. В него също така се очертава как ЕЦБ очаква банките да подобрят оповестяванията си, свързани с климата и околната среда.

ЕЦБ очаква банките да възприемат стратегически, перспективно ориентиран и задълбочен подход за разглеждане на рисковете, свързани с климата и околната среда, да направят оценка дали текущите им практики са сигурни и консервативни с оглед на очакванията и, ако е необходимо, да започнат да ги приспособяват. Що се отнася до по-малко значимите институции, в ръководството се препоръчва НКО да го прилагат съобразно с принципа на пропорционалност.

През 2020 г. ЕЦБ публикува „Доклад относно оповестяванията на институциите за рисковете, свързани с климата и околната среда“, който представя моментна снимка на равнището на оповестяване на такива рискове с оглед на надзорните очаквания, посочени в ръководството на ЕЦБ, както и „Доклад за практиките на банките по отношение на ВААК“, в който се изтъкват области като свързаните с климата рискове, в които е необходимо банките да доразвият подхода си.[40]

В рамките на надзорния диалог през първото полугодие на 2021 г. ЕЦБ ще отправи към банките искане да направят оценка на практиките си спрямо посочените в ръководството надзорни очаквания и въз основа на това да съставят планове за действие.

През 2022 г. ЕЦБ ще извърши пълна надзорна оценка на всички банки под пряк надзор и ще предприеме конкретни последващи мерки, където е необходимо. Освен това надзорният стрес тест през 2022 г. ще бъде съсредоточен върху рисковете, свързани с климата.

ЕЦБ следи внимателно тенденциите, които е вероятно да засегнат банките под нейния надзор, и продължава да участва в международни форуми, включително ЕБО, Мрежата на централни банки и надзорни органи за по-зелена финансова система и Базелския комитет за банков надзор.


2 Лицензиране, привеждане в изпълнение и налагане на санкции

2.1 Лицензиране

2.1.1 Годишна оценка на значимостта

От 1 януари 2021 г. ЕЦБ упражнява пряк надзор над 115 банки вследствие на годишния преглед на значимостта и извънредни оценки

Годишната оценка в съответствие с Рамковия регламент за ЕНМ[41] дали дадена банка или банкова група изпълнява някой от критериите за значимост[42] бе завършена през ноември 2020 г. Тя бе допълнена от извънредни оценки на значимостта, извършени след установяването на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Българската народна банка и Hrvatska narodna banka, промени в структурата на групи и други събития. Освен това, за да се избегне двойно отчитане, бе въведена методологична промяна. Сега институции, които се нареждат сред трите най-големи кредитни институции в дадена държава членка и същевременно са дъщерни предприятия на значими институции, се броят само веднъж.

В резултат на това 115 институции[43] бяха класифицирани като значими считано от 30 ноември 2020 г. спрямо 117 при предходната оценка на значимостта.[44]

През 2020 г. в списъка на поднадзорните институции бяха добавени пет банкови групи.

  • В резултат от годишната оценка на значимостта като значими бяха класифицирани две нови банкови групи: LP Group B.V., установена в Нидерландия, беше класифицирана като значима, тъй като активите ѝ надхвърлиха 30 млрд. евро, а Agri Europe Cyprus Limited беше класифицирана като значима, след като една от банките в групата – Gorenjska Banka d.d., Kranj – стана третата най-голяма кредитна институция в Словения. И двете групи са под прекия надзор на ЕЦБ от 1 януари 2021 г.
  • Една банка – AS Citadele banka – беше класифицирана като значима, след като стана третата най-голяма кредитна институция в Латвия. От 1 януари 2021 г. тя е под прекия надзор на ЕЦБ.
  • След установяването на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Българската народна банка и Hrvatska narodna banka през октомври 2020 г. ЕЦБ пое прекия надзор над пет банки в България и осем банки в Хърватия.
  • В България ЕЦБ отговаря от 1 октомври 2020 г. за прекия надзор над кредитната институция Банка ДСК АД и четири дъщерни дружества на съществуващи значими банкови групи (УниКредит Булбанк АД, Обединена българска банка АД, Юробанк България АД и Райфайзенбанк (България) ЕАД).
  • В Хърватия от 1 октомври 2020 г. ЕЦБ упражнява пряк надзор над седем дъщерни дружества на съществуващи значими банкови групи (Zagrebačka banka d.d., Privredna banka Zagreb d.d., Erste & Steiermärkische Bank d.d., PBZ stambena štedionica d.d., Raiffeisenbank Austria d.d., Raiffeisen stambena štedionica d.d. и Sberbank d.d.) и дъщерно дружество на нова значима банкова група (Addiko Bank d.d.).
  • След установяването на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Hrvatska narodna banka от 7 октомври 2020 г. групата Addiko Bank AG в Австрия също бе класифицирана като значима поради съществена трансгранична дейност. Надзорът над групата Addiko Bank AG включва надзор над нейните дъщерни дружества Addiko Bank d.d. в Словения и Addiko Bank d.d. в Хърватия.

Същевременно четири банки бяха премахнати от списъка на значимите институции.

  • Макар че отговаря на критерия за размер, Dexia SA и нейните дъщерни дружества Dexia Crédit Local и Dexia Crediop S.p.A. (дъщерно дружество на Dexia Crédit Local) бяха класифицирани от ЕЦБ като по-малко значими по споразумение с френския Орган за пруденциален надзор и преструктуриране (Autorité de contrôle prudentiel et de resolution – ACPR), Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique и Banca d’Italia поради специални обстоятелства съгласно втора алинея на член 6, параграф 4 от Регламента за ЕНМ и член 70 от Рамковия регламент за ЕНМ, в които се посочват специалните обстоятелства, водещи до класифициране на значима институция като по-малко значима.
  • Abanka d.d. бе придобита и по-късно се сля със съществуваща значима банкова група начело с Biser Topco S.à.r.l.
  • Лицензът на една банка – AS PNB Banka – бе отнет в резултат на оценката на ЕЦБ, че банката е проблемна или с вероятност да стане проблемна съгласно член 18, параграф 1, буква а) от Регламента за единния механизъм за преструктуриране[45] и на решението на районния съд на Видземе в Рига, с което банката се обявява за неплатежоспособна.
  • Unione di Banche Italiane Società per Azioni бе придобита от друга значима банкова група начело с Intesa Sanpaolo S.p.A.

Списъкът на поднадзорните лица се актуализира ежемесечно. Актуалния списък можете да намерите на уебсайта на ЕЦБ за банковия надзор.

Таблица 2

Значими и по-малко значими банкови групи или самостоятелни банки под европейски банков надзор след годишната оценка през 2020 г.

Източник: ЕЦБ.
Забележки: „Общо активи“ се отнася до общия размер на активите на институциите в списъка на поднадзорните лица, публикуван през декември 2020 г. (с референтна дата 30 ноември 2020 г. за решенията относно значимостта, съобщени на поднадзорните институции в резултат от годишната оценка на значимостта, и 1 ноември 2020 г. за други промени и събития в груповите структури). Референтната дата за общите активи е 31 декември 2019 г. (или последната разполагаема, използвана при последната оценка на значимостта).

Във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС през юни 2020 г. ЕЦБ приключи цялостната оценка на UBS Europe SE и Bank of America Merrill Lynch International Designated Activity Company. И двете банки изпълняват критерия за размер, за да бъдат под прекия надзор на ЕЦБ, след като преместиха дейностите си в еврозоната.

През същия месец ЕЦБ приключи цялостната оценка на пет хърватски банки вследствие на искането за установяване на тясно сътрудничество с Hrvatska narodna banka. Цялостната оценка е задължителна част от процеса на установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и националния компетентен орган (НКО) на държава членка на ЕС, чиято парична единица е различна от еврото.

В допълнение към това през август 2020 г. ЕЦБ започна цялостна оценка на две италиански кооперативни банкови групи (Iccrea Banca S.p.A. – Istituto Centrale del Credito Cooperativo, Cassa Centrale Banca – Credito Cooperativo Italiano S.p.A) и на две балтийски банки (Luminor Bank AS в Естония и Akcinė bendrovė Šiaulių bankas в Литва). Предвижда се оценката да приключи към края на първото полугодие на 2021 г.

2.1.2 Процедури по лицензиране

Брой на процедурите

През 2020 г. на банковия надзор в ЕЦБ бе съобщено за общо 3385 процедури по лицензиране

През 2020 г. на банковия надзор в ЕЦБ бе съобщено за общо 3385 процедури по лицензиране (Таблица 3). Те включваха 28 заявления за издаване на лиценз, 18 отнемания на лиценз, 49 прекратявания на действието на лиценз, 101 придобивания на квалифицирано дялово участие, 361 процедури по паспортизация и 2828 процедури по оценка за надеждност и пригодност[46] (индивидуални оценки за членове на управителни и надзорни съвети, лица, заемащи ключови позиции, и управители на клонове в трети страни).

Таблица 3

Процедури по лицензиране, за които е изпратено уведомление до ЕЦБ

Източник: ЕЦБ.

През 2020 г. бяха финализирани 1361 решения, свързани с лицензиране[47]. От тях Надзорният съвет представи 522 проекторешения, които бяха одобрени от Управителния съвет. Останалите 839 бяха одобрени от лица на висши ръководни длъжности съгласно рамката за делегиране.[48] Тези 1361 решения, свързани с лицензиране, съставляват 56,6% от всички индивидуални надзорни решения, приети от ЕЦБ.

Спрямо 2019 г. броят на процедурите по оценка за надеждност и пригодност леко е намалял

В сравнение с 2019 г. броят на процедурите по надеждност и пригодност и броят на общите процедури по издаване на лицензи, квалифицирани дялови участия и паспортизация леко е намалял.

Тенденции при общите процедури

През 2020 г. до ЕЦБ бяха изпратени по-малко уведомления за общи процедури, отколкото през 2019 г., тъй като някои придобивания и планове за основаване на банки останаха на изчакване заради макроикономическата несигурност във връзка с кризата от COVID‑19. В малък брой процедури по придобиване на квалифицирано дялово участие заявителите решиха да оттеглят уведомленията си след подаването на първоначалните документи поради несигурната макроикономическа среда през 2020 г. или поради специфични за случая причини, включително колебания и опасения, изразени от надзорните органи при първоначалната оценка.

Огромната част от процедурите по издаване на лиценз през 2020 г. бяха свързани с учредяването на нови по-малко значими институции. Както и в предишните години двата основни фактора, обуславящи заявленията за нови банки, бяха оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС и нарастващото използване на цифрови иновации за предоставяне на услуги на клиенти в ЕС (FinTech бизнес модели).

Процедурите по издаване на лицензи, засягащи значими институции, бяха предимно в резултат на организационно преструктуриране или на необходимост от разширяване на банковия лиценз с допълнителни регулирани дейности, запланувани от банката. Две процедури за издаване на лиценз на значими институции бяха свързани с мащабни корпоративни трансформации – и в двата случая всички банкови услуги бяха съсредоточени в новосъздадените институции.

Процедурите по отнемане на лиценз засягаха основно банки, които доброволно прекратяват дейността си или предприемат сливания или други видове преструктуриране. На този фон отказите от лиценз бяха причина за около половината от всички процедури по отнемане на лиценз.

Повечето процедури по квалифицирано дялово участие, за които през 2020 г. бяха изпратени уведомления до ЕЦБ, бяха свързани с вътрешна реорганизация на акционерната структура на поднадзорните лица. Преди всичко тези реорганизации имаха за цел опростяване на груповата структура и/или намаляване на разходите. Малък брой процедури бяха свързани с придобиването на участие в значими институции от частни инвеститори или от други поднадзорни лица, но не се наблюдава ясно изразена тенденция спрямо 2019 г. Започнатите към края на 2020 г. процедури показват, че поднадзорните лица все повече се стремят да постигнат силна пазарна позиция или да укрепят вече установената си водеща пазарна позиция в определени държави посредством сливания с други поднадзорни лица. Въпреки очертаващата се тенденция за преобразуване и активна консолидация обаче се наблюдаваше само ограничена трансгранична консолидация.

ЕЦБ и НКО обработиха 322 процедури по паспортизация. След многостранното споразумение за обмен на информация между ЕЦБ и органите, компетентни по въпросите на предотвратяването на изпирането на пари и борбата с финансирането на терористична дейност, вече е въведен нарочен режим за уведомяване на тези органи за процедурите по паспортизация.

След реорганизацията на банковия надзор в ЕЦБ през октомври 2020 г. всички общи процедури се подлагат на оценка в преустроения отдел „Лицензиране“. Това осигурява още по-голяма съгласуваност между процедурите за значимите и по-малко значимите институции. Отдел „Лицензиране“ отговаря също за процедурите по паспортизация, оценките на значимостта и поддръжката на списъка на поднадзорните лица.

Инвестиционни посредници и (смесени) финансови холдингови компании

В сътрудничество с НКО ЕЦБ започна подготовка за предстоящото лицензиране на инвестиционните посредници

В сътрудничество с НКО ЕЦБ започна подготовка за предстоящото лицензиране на инвестиционните посредници. Нова регулаторна рамка за надзора над инвестиционните посредници ще влезе в сила през юни 2021 г. (член 4, параграф 1, първа алинея, буква б) от РКИ в съчетание с член 8а от ДКИ). Новата рамка въвежда условията, при които се изисква лицензиране на инвестиционните посредници като кредитни институции. Необходимостта от лицензиране се основава както на качествени критерии (извършвани дейности), така и на количествени (стойност на активите), на индивидуална или на групова основа. Като алтернатива, ако се възползва от правото на преценка, предвидено в рамката, консолидиращият надзорен орган може да реши, че инвестиционният посредник става кредитна институция, ако са изпълнени определени критерии.

Член 21а от ДКИ въвежда нов надзорен режим за определени финансови холдинги със смесена дейност[49] в поднадзорните групи. Тези специализирани финансови холдинги със смесена дейност ще отговарят за осигуряването на съответствие на поднадзорната група с пруденциалните изисквания на консолидирана основа. При значимите поднадзорни групи ЕЦБ отговаря за одобряването на такива финансови холдинги със смесена дейност или за освобождаването им от одобрение от датата на транспонирането на член 21а от ДКИ в националното законодателство на държавите членки, което се очакваше до 28 декември 2020 г.

Тенденции при оценките за надеждност и пригодност

През 2020 г. ЕЦБ получи уведомления за малко по-малък брой процедури по оценка за надеждност и пригодност, отколкото през 2019 г. Годишните общи събрания на някои банкови групи бяха отложени заради кризата с COVID‑19, затова ЕЦБ получи голям брой заявления за оценка за надеждност и пригодност по-късно от обичайното.

Около 74% от всички процедури по надеждност и пригодност, получени през 2020 г., засягаха членове на ръководния орган в надзорната му функция. Останалите 26% засягаха членове на ръководния орган в управленската му функция (около 23%), лица, заемащи ключови позиции, (2,6%) и управители на клонове в трети държави (0,4%).

ЕЦБ следва по-строг подход към процедурите за надеждност и пригодност, за да заздрави институционалното управление на поднадзорните банки

При около 50% от подложените на оценка членове на ръководни органи ЕЦБ установи проблеми, свързани с един или повече от критериите за надеждност и пригодност. Това представлява увеличение с 19% спрямо 2019 г., което отразява по-строгия и по-инвазивен подход на ЕЦБ към оценките за надеждност и пригодност и нейните усилия да заздрави институционалното управление на поднадзорните банки. Тя наложи на значимите институции условия, задължения или препоръки за преодоляване на установените недостатъци. Най-често срещаните от тях бяха свързани с опита, с конфликти на интереси и с възможността за посвещаване на време от страна на членовете на ръководния орган.

При извършването на оценките за надеждност и пригодност ЕЦБ работи съвместно със съответните НКО и със самите банки. Когато са изразени съмнения или опасения във връзка с пригодността на даден кандидат, често се случва самите кандидати или кредитните институции да решат да оттеглят заявлението. Ето защо подобни случаи не водят до отрицателно решение. През 2020 г. по този начин бяха оттеглени 22 заявления, или с 45% повече, отколкото през 2019 г. Това също може да бъде отдадено на по-строгия подход към оценките за надеждност и пригодност, чиято цел е да се подобри институционалното управление на банките под европейски банков надзор. През 2020 г. ЕЦБ извърши и няколко преоценки, които доведоха до оставки на членове на съвети.

Новият отдел „Надеждност и пригодност“ в ЕЦБ, който функционира от октомври 2020 г. насам, и Надзорният съвет наскоро одобриха широкообхватен пакет от мерки за по-нататъшно усъвършенстване на надзора за надеждност и пригодност в ЕНМ.

Първо, ЕЦБ ще осигури повече прозрачност относно надзорните си очаквания що се отнася до качеството на кандидатите за ръководни длъжности. За тази цел тя възнамерява да публикува преработен наръчник, който да замени съществуващото Ръководство относно оценките за надеждност и пригодност, и нов въпросник за надеждност и пригодност.

Второ, ЕЦБ ще засили влиянието си на ранен етап на оценката на пригодността, която според някои национални законодателства се провежда след като съответният кандидат е заел свободната длъжност (последваща оценка). За тази цел тя планира да въведе нов подход, който ще насърчава банките да изпращат на ЕЦБ заявленията си за оценка за пригодност на членовете на изпълнителния съвет, преди те да бъдат назначени.

Трето, ще се отдава повече внимание на индивидуалната отговорност при оценката на пригодността на даден член на съвета, например когато кандидатът за длъжността е заемал длъжности в съветите на банки, получили тежки надзорни констатации. Кандидатът трябва да бъде в състояние да анализира критично решенията и да избягва конформизма, защото членовете на съветите не бива да имат възможност да се крият зад колективната им отговорност. Тези фактори ще бъдат отразени в нов подход към оценките.

Четвърто, пакетът ще изясни процедурата по преоценка на пригодността. За тази цел ЕЦБ ще представи по-подробни указания как появата на нови съществени факти и по-специално констатации, свързани с изпиране на пари, могат да засегнат пригодността на членове на съвета.

Портал на Системата за управление на информация (IMAS)

Банките вече могат да използват IMAS портала, за да изпращат заявленията си за оценки за надеждност и пригодност

Процедурите по лицензиране изискват непрестанна комуникация между банките и надзорните органи. За да бъде улеснена тази комуникация, за да е по-бърза и по-сигурна, ЕЦБ и НКО разработиха цифров портал, наречен IMAS. Сега банките могат да използват този онлайн портал, за да изпращат заявленията си за оценки за надеждност и пригодност, да проследяват напредъка на заявленията и да получават актуална информация. Кандидатите могат също така лесно да качат съпътстващите документи.

Редица значими банки участваха в разработването на портала и в тримесечното му постепенно пускане в експлоатация, което започна на 20 октомври 2020 г. Тяхната подкрепа беше от решаващо значение за по-нататъшното усъвършенстване на портала и за подготовката за официалното му откриване на 27 януари 2021 г. През 2021 г. в портала ще бъдат добавени още процедури, като например за паспортизация, квалифицирани дялови участия и издаване на лицензи.

Каре 4
Надзорният подход на ЕЦБ към консолидацията

Консолидацията може да помогне на банките от еврозоната да постигнат икономии от мащаба, да повишат ефективността си и да подобрят капацитета си да се справят с нови предизвикателства като например цифровизацията. Рентабилността и устойчивостта на бизнес моделите на банките бяха сред надзорните приоритети на ЕЦБ за 2020 г. Те са важни за увеличаването на устойчивостта на банките и техния капацитет да подпомагат икономиката, включително в контекста на пандемията от COVID‑19. Независимо от това, макар че може да донесе ползи, консолидацията носи и рискове, свързани с изпълнението, и в някои случаи би могла да породи предизвикателства по отношение на вероятността за успешно преструктуриране, които също трябва да бъдат взети предвид.

Изготвяне на ръководство на ЕЦБ относно надзорния подход към консолидацията

През 2020 г. ЕЦБ състави ръководство относно надзорния подход към консолидацията в банковия сектор (Ръководството), в което се изяснява нейният надзорен подход към проектите за консолидация, засягащи банки в участващите държави членки. Това е част от по-мащабно начинание на банковия надзор в ЕЦБ да засили прозрачността и предсказуемостта на надзорния процес.[50] В Ръководството се излагат надзорните очаквания по отношение на бизнес плана, капиталовите изисквания, уредбата на институционалното управление, вътрешните модели и ИТ системите на новосъздадените институции и се описва как ще се използва надзорната рамка за оценка на проектите за консолидация.

В Ръководството се призовава лицата, които възнамеряват да извършат консолидация, да се свържат на ранен етап с банковия надзор в ЕЦБ – ако е възможно, още преди да уведомят публично участниците на пазара. ЕЦБ ще използва надзорните си инструменти, за да спомогне за консолидационните проекти, които е преценила като устойчиви. Тези проекти трябва да се основават на надежден бизнес план и интеграционен план, да запазват или подобряват устойчивостта на бизнес модела и да отговарят на високи стандарти за институционално управление и управление на риска. Всички консолидационни проекти все така ще се оценяват индивидуално и във всички случаи изпълнението на интеграционния план ще се наблюдава внимателно, за да е сигурно, че новоучредената институция напредва бързо към стандартните надзорни дейности. При ясно изразено отклонение от плана за консолидация ще се предприемат бързо надзорни действия. ЕЦБ ще поддържа връзка с Единния съвет по преструктуриране и с компетентните макропруденциални органи при оценката на потенциални проблеми, свързани с вероятността за успешно преструктуриране и с финансовата стабилност.

Според специално разработения надзорен подход към устойчивите проекти за консолидация отправната точка за капиталовите изисквания на новоучредените институции ще бъде среднопретеглената стойност на капиталовите изисквания по Стълб II и насоките по Стълб II на участващите в сливането банки преди консолидацията. Възможно е да се внесат възходящи или низходящи корекции според всеки отделен случай, така че да се отразят рискове или ползи от консолидацията. Надлежно проверена, отрицателната репутация от счетоводна гледна точка ще бъде отчетена в пруденциалната перспектива. ЕЦБ очаква отрицателната репутация, отразяваща наличието на слабости в новата обединена институция, да се използва за засилване на устойчивостта на бизнес модела. При тези условия банковият надзор в ЕЦБ очаква печалбата от отрицателна репутация да не се разпределя между акционерите в обединената институция, докато не бъде твърдо установена устойчивост на бизнес модела.

В Ръководството също така се определят условия, при които банковият надзор в ЕЦБ ще приема временно използване в обединената институция на съществуващите вътрешни модели на участниците в консолидацията, под условие на наличието на надежден и конкретен план за приложение.

Публична консултация по Ръководството на ЕЦБ относно надзорния подход към консолидацията в банковия сектор

На 1 юли 2020 г. ЕЦБ публикува за консултация[51] проекта за Ръководство на ЕЦБ относно надзорния подход към консолидацията в банковия сектор с цел да получи коментари от участници на пазара и други заинтересовани лица. Публичната консултация приключи на 1 октомври 2020 г. Коментари бяха изпратени от банки, други финансови институции, правни кантори, секторни асоциации, инвеститори и анализатори, представители на академичната общност и научноизследователски центрове, агенции за кредитен рейтинг, консултантски фирми и някои обществени организации. Окончателното Ръководство, в което са надлежно отчетени получените коментари, бе публикувано на 12 януари 2021 г.


2.2 Подаване на сигнали за нарушения, привеждане в изпълнение и налагане на санкции

2.2.1 Привеждане в изпълнение и налагане на санкции

През 2020 г. ЕЦБ обработи осем процедури, от които четири бяха финализирани с едно решение.

Съгласно Регламента за ЕНМ и Рамковия регламент за ЕНМ разпределението на правомощията за привеждане в изпълнение и за налагане на санкции между ЕЦБ и НКО зависи от естеството на предполагаемото нарушение, отговорното лице и мярката, която следва да се приеме (вижте Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност за 2014 г.). Съгласно приложимата правна рамка наложените от ЕЦБ санкции в рамките на нейните надзорни задачи се публикуват на уебсайта на ЕЦБ за банковия надзор. Санкциите, наложени от НКО вследствие на процедури, открити по искане на ЕЦБ, се публикуват на същия уебсайт.

През 2020 г. ЕЦБ обработи осем процедури по налагане на санкции, продължени от 2019 г. (Таблица 4). Всички те бяха свързани с предполагаеми нарушения на пряко приложимо законодателство на ЕС (включително решения и регламенти на ЕЦБ), извършени от пет значими институции. Четири от тези осем процедури бяха закрити през 2020 г. с издаването на едно решение на ЕЦБ по съображения за пропорционалност, приложими към конкретния случай. Останалите четири процедури оставаха неприключени в края на 2020 г.

Таблица 4

Дейности на ЕЦБ по привеждане в изпълнение и налагане на санкции през 2020 г.

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Четири процедури бяха завършени с едно решение на ЕЦБ.

Вследствие на предходни искания за започване на процедури и след оценка на случаите в съответствие с националното законодателство през 2020 г. съответните НКО наложиха три имуществени санкции в размер на 6,8 млн. евро

Вследствие на предходни искания от страна на ЕЦБ за започване на процедури и след оценка на случаите в съответствие с националното законодателство през 2020 г. съответните НКО наложиха три имуществени санкции в размер на 6,8 млн. евро.

В Графика 26 е представена пълна разбивка по области на предполагаемите нарушения, обхванати от процедури по привеждане в изпълнение и налагане на санкции, които са обработени от ЕЦБ през 2020 г. Както се вижда, процедурите са свързани основно с капиталови изисквания и големи експозиции.

Графика 26

Предполагаеми нарушения, обхванати от процедури по привеждане в изпълнение и налагане на санкции

Източник: ЕЦБ.

Ако има основание за подозрение, че може да е извършено престъпление, ЕЦБ отправя искане до съответния НКО да сезира за случая компетентните органи с цел разследване и евентуално наказателно преследване в съответствие с националното законодателство. В този контекст през 2020 г. са отправени три такива искания до съответните НКО.

2.2.2 Подаване на сигнали за нарушения

През 2020 г. ЕЦБ получи 208 сигнала за нарушения, което представлява увеличение с 56% спрямо предходната година

Съгласно член 23 от Регламента за ЕНМ ЕЦБ има задължението да осигури наличието на ефикасни механизми, които дават възможност на всяко лице да докладва нарушения на приложимото законодателство на ЕС (процес на сигнализиране – „whistleblowing“). Ето защо ЕЦБ създаде механизъм за подаване на сигнали за нарушения, който включва структурирана интернет платформа, достъпна през уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ.

ЕЦБ гарантира пълна поверителност на сигналите, получени през интернет платформата или по други канали (например по имейл или по пощата), и при изпълнението на надзорните си задачи взема предвид цялата налична информация.

През 2020 г. ЕЦБ получи 208 сигнала за нарушения, с 56% повече спрямо предходната година. От тях 126 се отнасяха до предполагаеми нарушения на приложимото законодателство на ЕС, като за 113 беше счетено, че попадат в рамките на надзорните компетенции на ЕЦБ, а 13 – на компетенциите на НКО. Останалите се отнасяха главно до предполагаеми нарушения на изисквания от непруденциално естество (например защита на потребителите) и следователно попадаха извън обхвата на механизма за сигнализиране за нарушения.

Сред най-често докладваните предполагаеми нарушения бяха въпроси, свързани с институционалното управление (76,9%) и с неправилно изчисляване на собствения капитал и капиталовите изисквания (5%). Цялата разбивка е представена в Графика 27. Свързаните с институционалното управление въпроси засягаха основно управлението на риска и механизмите за вътрешен контрол, функциите на ръководен орган, изискванията за надеждност и пригодност и организационната структура.[52]

Графика 27

Предполагаеми нарушения, докладвани чрез механизма за сигнализиране

(проценти)

Източник: ЕЦБ.

Информацията, докладвана чрез механизма за сигнализиране, бе предоставена на съответните съвместни надзорни екипи. Тя бе разгледана внимателно (например като бе подложено на оценка въздействието ѝ върху рисковия профил на поднадзорните лица) и ЕЦБ предприе по нея последващи действия като част от надзорните си задачи. Основните разследващи действия, предприети през 2020 г. във връзка със сигнали за нарушения на приложимото законодателство на ЕС, включваха:

  • вътрешна оценка въз основа на налична документация (75% от случаите);
  • искане за вътрешен одит или проверка на място (23% от случаите);
  • искане поднадзорното лице да представи документи или разяснения (2% от случаите).

3 Принос за управлението на кризи

3.1 Взаимодействие с Единния съвет по преструктуриране

През 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ и Единният съвет по преструктуриране (ЕСП) продължиха тясното си сътрудничество на всички равнища. Надзорният съвет на ЕЦБ отправи покана към председателя на ЕСП да участва като наблюдател в неговите заседания по въпроси, свързани със задачите и отговорностите на ЕСП. Същевременно представител на ЕЦБ участва като наблюдател в изпълнителните и пленарните сесии на ЕСП. Освен това председателите и висшето ръководство на ЕЦБ и ЕСП участваха в редовни обсъждания на теми, свързани с управлението на кризи, а между ЕЦБ и ЕСП има и сключени споразумения за сътрудничество и обмен на информация. И накрая, в съответствие с меморандума за разбирателство между ЕЦБ и ЕСП, банковият надзор в ЕЦБ предостави на ЕСП голям набор от релевантни данни и информация, с което спомогна за намаляване на отчетната тежест за банките.

В съответствие с регулаторната рамка през 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ се консултира с ЕСП по 96 плана за възстановяване, представени от значимите институции, за които ЕЦБ е консолидиращ надзорен орган. Банковият надзор в ЕЦБ взе предвид коментарите на ЕСП при оценката на тези планове и при изготвянето на собствените си коментари към банките.

При консултации относно плановете на ЕСП за преструктуриране банковият надзор в ЕЦБ предоставя коментари от гледна точка на принципа на действащото предприятие и от надзорна гледна точка

Наред с това ЕСП се консултира с банковия надзор в ЕЦБ по 100 проектоплана за преструктуриране. Консултацията включваше и определянето на минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения, решенията за предоставяне на освобождаване от него, където е релевантно, и оценките на възможността за преструктуриране. Коментарите, отправени от банковия надзор в ЕЦБ до ЕСП, бяха съсредоточени върху възможното въздействие на плановете за преструктуриране върху способността на банките да продължат да извършват дейността си.

През 2020 г. ЕЦБ и ЕСП взеха участие в две симулации на кризисни ситуации, които имат за цел i) да подложат на тест координацията и своевременността на обмена на информация между съответните органи преди и по време на преструктуриране и ii) да подобрят разбирането на процесите на всеки орган за вземане на решение и на оперативните процеси в случай на преструктуриране.

Взаимодействието с ЕСП включи и обмен на мнения относно възможни подобрения на рамката на политиката за управление на кризи. Както и в предишните години ЕСП се консултира с банковия надзор в ЕЦБ относно изчисляването на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране. В своята оценка ЕЦБ се съсредоточи върху възможното въздействие върху значимите институции от гледна точка на принципа на действащото предприятие.


3.2 Дейност по планиране на възстановяването

С плановете за възстановяване се цели да се осигури устойчивост на банките срещу тежки финансови сътресения

Когато извършва оценка на плановете за възстановяване, ЕЦБ се стреми най-вече да гарантира, че банките са подготвени и че са в състояние да възстановят своята жизнеспособност в периоди на тежки финансови сътресения. Ето защо плановете трябва да включват надеждни варианти за възстановяване, които могат да бъдат приложени своевременно от банките. Финансовото сътресение, причинено от пандемията от COVID‑19, показа колко е важно в такива ситуации банките да разполагат със солидни планове за възстановяване като средство за управление на кризи.

През 2020 г. пандемията се отрази съществено върху дейността на ЕЦБ по планиране на възстановяването. През април ЕЦБ предостави значителни оперативни облекчения на банки за неосновните части от плановете им за възстановяване.[53] Същевременно, предвид факта, че подготвеността за кризи е от ключово значение за преодоляването на финансови сътресения, ЕЦБ насърчи банките да извършат прегледи и да укрепят основните елементи на своите планове за възстановяване като показателите за възстановяване, вариантите за възстановяване и общия потенциал за възстановяване[54], и да документират тези процеси в плановете за възстановяване, подадени през последното тримесечие на 2020 г.

Важна констатация от анализа на ЕЦБ на въздействието на COVID‑19 върху вариантите и общия потенциал на банките за възстановяване, както и върху способността им да реагират при такова извънредно събитие, въз основа на плановете им за възстановяване за 2019 г., беше, че събитията, свързани с COVID‑19, биха намалили значително общия потенциал за възстановяване на банките. В случай че поради неблагоприятни пазарни условия не е възможно набиране на капитал или продажба на дъщерни дружества, общият потенциал за възстановяване на банките би могъл да спадне с около 60% (Графика 28). Констатациите за ликвидността са подобни. Ако финансирането на едро стане недостъпно в кризисна ситуация, потенциалът за възстановяване на ликвидността би спаднал с 27%.[55] Освен това някои банки разчитат на много малък брой варианти за възстановяване. При 16% от значимите институции основният вариант за възстановяване съставлява повече от 80% от общия им потенциал за възстановяване.

ЕЦБ също така установи, че калибрирането на някои показатели не е ефикасно при справянето с причиненото от COVID‑19 сътресение. Въпреки множеството случаи на нарушаване на показателите за възстановяване след началото на пандемията от COVID‑19 макроикономическите и пазарните показатели са твърде ретроспективни, за да доведат своевременно до отклонение в показателите.

Следователно при оценката на плановете за възстановяване през 2021 г. ЕЦБ ще се съсредоточи върху критичния анализ на вариантите и общия потенциал на банките за възстановяване, за да установи области с възможности за подобрение (например изпълнимостта на вариантите и времето, необходимо за тяхното прилагане) и да насърчи банките да включат по-стабилни и перспективно ориентирани показатели в своите рамки за възстановяване. Целта е да се получи по-реалистична картина на общия потенциал на банките за възстановяване в стрес сценарии и да се подпомогне подобряването на практичността на плановете на банките за възстановяване в кризисни ситуации.

Графика 28

Потенциал за възстановяване на капитала в условия на причинено от пандемия сътресение и при първоначалните допускания на банките

(абсциса: време в месеци; ордината: БСК1 в процентни пунктове)

Източник: Планове за възстановяване, подадени от значими институции през 2019 г.
Забележка: Потенциалът за възстановяване на капитала се измерва чрез съотношението на БСК1. При свързания с пандемията стрес сценарий се допуска, че поради сътресението, причинено от COVID‑19, увеличаване на капитала и продажби на дъщерни дружества не са възможни.


3.3 Управление на кризи и европейска интеграция

Усъвършенстването на рамката за управление на кризи може да доведе до по-добра интеграция на европейския банков пазар

През 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ допринесе за свързаното с политиката обсъждане на възможни подобрения на рамката за управление на кризи с фокус върху теми, отнасящи се до банковия надзор, и такива, които могат да доведат до по-добра интеграция на европейския банков пазар.

В този контекст ЕЦБ продължава да подчертава колко е важно да се премахне припокриването на надзорните мерки и мерките за ранна намеса и да се предвидят правомощия на ЕЦБ за ранна намеса в регламент на ЕС, така че да станат пряко приложими. Освен това тя подчерта, че е необходимо да се гарантира, че нежизнеспособните банки, които са били обявени за проблемни или с вероятност да станат проблемни и не са обект на преструктуриране, напускат банковия сектор в сравнително кратък срок и че във всички случаи надзорният орган има правомощията да отнема банковите им лицензи.

Що се отнася до презграничната интеграция на банкови групи, в съвместна блог публикация[56] председателят на Надзорния съвет на ЕЦБ и Едуар Фернандез-Боло, член на Надзорния съвет, направиха няколко конкретни предложения, които да подпомогнат ефективното разпределение на ликвидни ресурси в банковите групи, като междувременно се осигурят гаранции за приемащите органи. Предоставянето на освобождаване от презгранично изискване за ликвидност би могло да бъде свързано с наличието на подходящи споразумения за вътрешногрупова финансова подкрепа, включени в плановете на банковите групи за възстановяване. Съгласно тези споразумения предприятието майка и дъщерните дружества се задължават да си предоставят ликвидна подкрепа при нарушаване на конкретни показатели за възстановяване. По-тясната връзка с груповия план за възстановяване би дала допълнителна сигурност за предоставянето на помощ от групата както на предприятието майка, така и на дъщерното дружество, а банковият надзор в ЕЦБ подлага плановете за възстановяване на оценка и би могъл да получи правомощия да налага изпълнението на споразуменията, включени в тези планове.

И накрая, банковият надзор в ЕЦБ участва и в свързано с политиката обсъждане как по-добре да се подходи към нежизнеспособни банки, които в момента не са обект на преструктуриране, чрез използване на инструменти на европейско равнище или поне чрез предприемане на хармонизиран подход в целия банков съюз. Възможно решение би могло да бъде установяването на административен режим за ликвидация на банки в ЕС, допълнен от единна схема за застраховане на депозитите в банковия съюз, подобно на модела на Федералната корпорация за застраховане на влоговете в САЩ. В тази връзка е необходим допълнителен напредък за създаване на европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) – ключовият трети стълб на банковия съюз. Тя би подобрила допълнително защитата на вложителите и би спомогнала за финансовата стабилност, с което ще допринесе за по-задълбочена интеграция на единния пазар.

В горепосочените обсъждания и предложения, свързани с политиката, бяха включени и обмен на техническа информация и дискусии между служители на ЕЦБ и ЕСП.[57]


3.4 Управление на кризи при по-малко значимите институции

Управлението на кризи при по-малко значимите институции изисква тясно сътрудничество между съответните национални компетентни органи (НКО) в качеството си на преки надзорни органи на по-малко значимите институции и ЕЦБ във функцията си на наблюдател и компетентен орган за решенията по общите процедури. Необходимостта от засилено сътрудничество възниква, когато се установи, че по-малко значима институция е изправена пред влошаване на финансовото ѝ състояние и се доближава до момента на нежизнеспособност. На този етап ЕЦБ и НКО трябва да съгласуват действията си по евентуално отнемане на лиценза ѝ, по оценката на придобивания или увеличение на квалифицирани дялови участия, както и по предоставянето на нови лицензи (например за мостова институция).

Подобно тясно сътрудничество в управлението на кризи при по-малко значими институции има за цел да подпомогне НКО и ЕЦБ в съответните им задачи и да осигури наличието на необходимата информация, когато трябва спешно да се вземат решения. Обменената информация, предприетите действия и сътрудничеството между ЕЦБ и НКО са пропорционални на рисковете, които поражда по-малко значимата институция, и потенциалното отрицателно въздействие, като се вземат предвид и вече идентифицирани от НКО решения от страна на частния сектор.

През 2020 г. бяха създадени координационни групи за управление на кризи, съставени от служители на ЕЦБ и НКО

През цялата 2020 г. сътрудничеството между НКО и ЕЦБ се отличаваше с редовен и безпрепятствен обмен на информация. Наред с всичко останало бяха създадени специални координационни групи за управление на кризи, съставени от служители на ЕЦБ и НКО, за да се осигури ефикасно сътрудничество и координация между институциите. Засиленото сътрудничество осигурява възможност за навременни и координирани надзорни действия и решения винаги, когато са необходими.

През 2020 г. НКО уведомиха ЕЦБ за 12 нови случая на влошаване на финансовото състояние на по-малко значими институции. Освен това ЕЦБ и НКО продължиха да работят в тясно сътрудничество и да обменят информация във връзка с близо 40 активни случая на влошаване на финансовото състояние на по-малко значими институции в рамките на европейския банков надзор. Шест случая на по-сериозно влошаване на финансовото състояние бяха установени като кризисни и бяха обект на засилено сътрудничество между ЕЦБ и НКО. През 2020 г. НКО информираха ЕЦБ за десет случая, свързани с отнемане на лицензи. По седем от тях ЕЦБ взе решение да отнеме лицензите, а останалите три все още са в процес на оценка.

Основните причини за влошаване на финансовото състояние на по-малко значими институции през 2020 г. бяха нежизнеспособни бизнес модели, продължителна ниска рентабилност, довела до нарушения на регулаторните изисквания (например минималните капиталови и ликвидни изисквания и максималния размер на големите експозиции) и несъвършени системи за институционално управление (включително незадоволителни рамки за борба срещу изпирането на пари). Наред с това счетоводните измами станаха сериозен фактор за влошаване на финансовото състояние. Избухването на пандемията от COVID‑19 и волатилността на пазара в началото на 2020 г. оказаха силно отрицателно въздействие върху някои по-малко значими институции, което доведе до влошаване на финансовото им състояние.


4 Трансгранично сътрудничество

4.1 Разширяване на ЕНМ посредством тясно сътрудничество

През 2020 г. бе установено тясно сътрудничество с Българската народна банка и Hrvatska narodna banka

Държавите членки на ЕС, чиято парична единица не е еврото, могат да участват в ЕНМ, като отправят искане за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и техния национален компетентен орган (НКО). Тази идея се реализира през 2020 г., когато ЕЦБ установи тясно сътрудничество с Българската народна банка и Hrvatska narodna banka, след като бяха изпълнени необходимите надзорни и законодателни предпоставки.[58] Това доведе до разширяване на ЕНМ, като общият брой на участващите държави членки на ЕС достигна 21, и ще спомогне за по-интегриран банков надзор, допринасяйки същевременно и за поддържането и задълбочаването на вътрешния пазар.

Приключването на цялостната оценка беше ключов момент в процеса

Установяването на тясно сътрудничество отбеляза успешното приключване на един процес, който стартира с исканията на България и Хърватия, отправени съответно през 2018 г. и 2019 г. На 5 юни 2020 г. ЕЦБ обяви[59], че е завършила цялостните оценки на пет хърватски банки.[60] На 11 септември 2020 г. ЕЦБ обяви[61], че пет банки в България и осем банки в Хърватия са били определени като значими институции и следователно ще бъдат под прекия надзор на ЕЦБ.

От октомври 2020 г. насам ЕЦБ отговаря за надзора над значимите институции в България и Хърватия и за общите процедури

Представители на двата НКО бяха назначени в Надзорния съвет със същите права и задължения като на всички останали членове. Прекият надзор над значимите институции на тези две държави членки започна на 1 октомври 2020 г. Наред с това ЕЦБ стана надзорния орган, отговорен за общите процедури на всички поднадзорни институции и за наблюдението на по-малко значимите институции в двете държави. В рамките на тясното сътрудничество ЕЦБ изпълнява своите надзорни задачи, като отправя инструкции към двата НКО, които след това издават надзорни решения до банките. Банковият надзор в ЕЦБ, Българската народна банка и Hrvatska narodna banka си сътрудничиха тясно, за да осигурят безпроблемна интеграция на двете НКО в ЕНМ.


4.2 Европейско и международно сътрудничество

4.2.1 Сътрудничество с други надзорни органи на ЕС и служби от държави извън ЕС.

Банковият надзор в ЕЦБ поддържа широкообхватно сътрудничество с други надзорни органи в ЕС и извън него

ЕЦБ си сътрудничи и редовно обменя информация с органите на държавите членки на ЕС в съответствие с разпоредбите на ДКИ за сътрудничество и обмен на информация между компетентните органи в ЕС. Тя също така договаря и подписва меморандуми за разбирателство с национални пазарни органи на държавите членки на ЕС, когато е необходимо.

Освен това ЕЦБ си сътрудничи с пруденциалните органи на държави извън ЕС посредством меморандуми за разбирателство, участие в колегии от надзорни органи или споразумения, сключени за всеки отделен случай. До този момент ЕЦБ е сключила меморандуми за разбирателство с 18 надзорни органа на държави извън ЕС. През 2020 г. ЕЦБ сключи меморандуми за разбирателство с пет надзорни органа в страни извън ЕС, в това число по един с трите пруденциални органа на САЩ, а именно Съвета на управителите на Системата на Федералния резерв, Управлението за контрол на паричното обращение и Федералната корпорация за застраховане на влоговете. Тези меморандуми обхващат споделянето на надзорна информация и други форми на сътрудничество, необходими за изпълнението на съответните задачи на страните, свързани с пруденциалния надзор над банките и банковите организации в държавите им.

Освен това с оглед на засилването на прозрачността и рамката си за отчетност ЕЦБ одобри политика за публикуване, която обхваща всички съществуващи и бъдещи меморандуми за разбирателство, които ЕЦБ е сключила или ще сключи в качеството си на пруденциален надзорен орган. ЕЦБ работи по прилагането на тази нова политика.

И накрая, след вътрешната реорганизация на банковия надзор в ЕЦБ, считано от 1 октомври 2020 г. в Секретариата на ЕНМ в рамките на генерална дирекция „Управление и операции в ЕНМ“ беше създаден специализиран екип за отчетност и сътрудничество. Част от задачите му е да договаря и да сключва меморандуми за разбирателство и да обработва еднократни заявки за обмен на информация с органи в рамките на ЕС или извън него.

4.2.2 Програми на МВФ за оценка на финансовия сектор

Програмите на МВФ за оценка на финансовия сектор представляват изчерпателни и задълбочени оценки на финансовия сектор на дадена страна.

Банковият надзор в ЕЦБ приложи много от препоръките на програмата на МВФ за оценка на финансовия сектор за еврозоната

През 2018 г. в рамките на програмата на МВФ за оценка на финансовия сектор за еврозоната беше извършена оценка на архитектурата за банков надзор и преструктуриране в еврозоната. Банковият надзор в ЕЦБ вече включи много от препоръките на МВФ в надзорните си практики, а законодателните органи в ЕС в момента работят по препоръките, които налагат изменения на законодателството на ЕС.

В националните програми за оценка на финансовия сектор не са включени оценки на европейския банков надзор

През 2020 г. МВФ завърши националните програми за оценка на финансовия сектор за Австрия и Италия и продължи работата си по националната програма за оценка на финансовия сектор за Латвия. В тези национални програми за оценка на финансовия сектор се оценяват небанкови аспекти, например националните застраховки и макропруденциалните рамки, и се предоставя цялостна оценка на банковите въпроси, най-вече на онези, за които отговарят националните органи, извършващи надзор над по-малко значими институции, или на аспекти, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на терористична дейност.

ЕЦБ участва в националните консултации с МВФ по член IV

Участието на ЕЦБ в националните консултации с МВФ по член IV за държави в европейския банков надзор е свързано с микропруденциални и макропруденциални въпроси според отговорностите на ЕЦБ в тези сфери.

След настъпването на пандемията от COVID‑19 МВФ временно прекрати дейността си по програмата за оценка на финансовия сектор и консултациите по член IV. Той планира постепенно възстановяване на наблюдението си, а банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да участва в кампаниите в съответствие с отговорностите си.


4.3 Принос към разработването на европейската и международната регулаторна рамка

4.3.1 Принос към работата на Съвета за финансова стабилност

През 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ активно допринесе за работата на Съвета за финансова стабилност

През 2020 г. Съветът за финансова стабилност (СФС) съсредоточи усилията си върху това да гарантира, че на международно равнище е възможно съгласуването на бърз и координиран отговор на предизвикателствата за финансовата стабилност в резултат от пандемията от COVID‑19, така че да подпомогне непрекъснатия поток на финансиране и други ключови финансови услуги за реалната икономика.

Като член на СФС банковият надзор на ЕЦБ допринася активно за изготвянето и прилагането на мерки срещу COVID‑19, както и за постигането на важни цели на председателството на Г-20. Бяха предприети действия за обобщаване на мерките, предприети в държавите от Г-20, установяване на най-ефикасните мерки, свързани с политиката, и анализ на гъвкавостта на стандартите и съответствието между мерките на политиката и международните стандарти.

Освен за мерките срещу COVID‑19 банковият надзор в ЕЦБ даде своя принос и към по-общи въпроси от програмата на МВФ като i) годишното идентифициране на глобалните системно значими банки след консултация с Базелския комитет за банков надзор, ii) завършването на набора от ефикасни практики за реакция при киберинциденти и възстановяване, iii) оценка на въздействието от реформите по проблема „твърде големи, за да фалират“, iv) надзорните въпроси, свързани с преминаването към нови по-устойчиви референтни проценти във финансовите договори, v) в контекста на дейностите за справяне с фрагментирането на пазара във връзка с международните банкови групи – предварителното позициониране на капиталовите и ликвидните ресурси в приемащата държава и vi) последиците от изменението на климата върху финансовата стабилност. В този контекст банковият надзор в ЕЦБ взе участие в заседанията на пленарния състав на СФС, Постоянния комитет за прилагане на стандартите и Постоянния комитет за надзорно и регулаторно сътрудничество, както и на Координационната група по преструктуриране и Регионалната консултативна група за Европа на СФС.

Банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да допринася за работната програма на СФС в няколко сфери, включително мерките срещу COVID‑19, последващите действия, свързани с киберустойчивостта, приключването на оценката на проблема „твърде големи, за да фалират“, климатичните изменения и напредъка по въпросите за общия капацитет за поемане и споделяне на загуби.

4.3.2 Принос към Базелския процес

Като член на БКБН банковият надзор в ЕЦБ насърчава международното сътрудничество и съгласуването на мерки на политиката и във времена на криза

През 2020 г. Базелският комитет за банков надзор (БКБН) се съсредоточи върху осигуряването на бързи и съгласувани мерки срещу пандемията от COVID‑19. Членовете на БКБН приеха редица регулаторни и надзорни мерки, за да гарантират, че банките могат да продължат да предоставят кредити и други ключови финансови услуги на реалната икономика, като допринасят за способността им да поемат загуби по организиран начин.[62] В този контекст контролният орган на Базелския комитет – Групата на управители на централни банки и ръководители на надзорни органи – обяви отлагане на прилагането на рамката Базел III с цел да се увеличи оперативният капацитет на банките и надзорните органи да реагират на COVID‑19.[63] Комитетът прие допълнителни мерки, за да смекчи икономическите ефекти от коронавируса, най-вече що се отнася до преходните разпоредби за третирането за целите на регулаторния капитал на отчитането на очакваните кредитни загуби.[64] ЕЦБ допринесе активно към тези усилия.

Наред с това Базелският комитет продължи стратегическия си преглед, който има за цел да увеличи възможностите му да реагира при бъдещи предизвикателства и възможности. Прегледът приключи през октомври 2020 г. и след това беше одобрен от Групата на управители на централни банки и ръководители на надзорни органи.[65] ЕЦБ даде своя принос, като използва своя опит на други европейски и международни форуми и насърчи БКБН да погледне по-стратегически на основните рискове и поуки.

Банковият надзор в ЕЦБ участва и в редовни обсъждания на политиките, като предостави експертен опит в работни групи на БКБН, сътрудничи си с членовете на БКБН в ЕС и по света и подпомогна релевантните анализи на въздействието. Освен редицата работни направления, свързани с COVID‑19, това включва и i) стартирането на консултация относно принципите за оперативен риск и оперативна устойчивост; ii) съвместен доклад на БКБН и СФС относно надзорни препоръки за преминаване към нов референтен процент и iii) завършването на Насоките за борба с изпирането на пари и с финансирането на терористична дейност за надзорното сътрудничество.

4.3.3 Принос към работата на ЕБО

През 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ продължи тясното си сътрудничество с Европейския банков орган (ЕБО) с цел да насърчава последователния надзор в целия европейски банков сектор и да увеличи финансовата стабилност. През 2020 г. усилията бяха съсредоточени най-вече върху регулаторните и надзорните мерки срещу кризата с COVID‑19.

През целия период на кризата с COVID‑19 действията на ЕЦБ и ЕБО бяха в пълен синхрон

ЕЦБ и ЕБО съгласуваха напълно действията си срещу кризата, както е отразено в първите надзорни мерки на ЕЦБ за подпомагане, обявени на 12, 20 и 27 март и позициите на ЕБО, публикувани на 12, 25 и 31 март. ЕЦБ подкрепи категорично решението на ЕБО да отложи с една година общия за целия ЕС стрес тест и разшири обхвата на решението за отлагане до всички значими институции, които трябваше да участват в стрес теста на ЕЦБ през 2020 г. Банковият надзор в ЕЦБ допринесе и за разработването и прилагането на Насоките на ЕБО относно законодателните и частните мораториуми върху плащанията по кредити, прилагани с оглед на кризата, предизвикана от COVID‑19. Освен това ЕЦБ даде своя принос и за актуализирането на отговора на ЕБО на отправената от Европейската комисия покана за консултации относно прилагането на окончателните реформи на Базел III с оглед на въздействието на пандемията от COVID‑19.

Що се отнася до процедурата на ЕБО за изпълнение или обяснение[66], през 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ уведоми ЕБО за намеренията си във връзка с девет насоки, както е посочено на уебсайта на ЕЦБ за банковия надзор. Досега банковият надзор в ЕЦБ винаги е уведомявал ЕБО, че спазва или възнамерява да спази всички приложими насоки, издадени от ЕБО или от Съвместния комитет на европейските надзорни органи.

ЕЦБ участва и в успешното приключване на две кампании за прозрачност в целия ЕС, проведени от ЕБО през 2020 г., като осигури своевременното предоставяне на точни надзорни данни за участващите значими институции. Пролетната кампания включваше 93 значими институции и предостави на участниците на пазара подробна информация за финансовото състояние на банките в ЕС към края на 2019 г. Кампанията през есента обхвана 100 значими институции и даде на участниците на пазара достъп до актуална информация за финансовото състояние на банките в ЕС, както и за първоначалното въздействие на кризата с COVID‑19 върху банковия сектор.

ЕЦБ допринесе и за две задачи на ЕБО в сферата на отчетността. Първата е да се подготви доклад за осъществимостта на интеграцията на статистическо, пруденциално и свързано с преструктурирането отчитане. След консултация с Надзорния съвет Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) публикува през септември своята част от доклада на ЕБО.[67] Докладът разглежда общ речник на данните и общ модел на данните във всички сфери на отчитане като предпоставки за намаляване на отчетната тежест, за повишаване на качеството на данните и за подготовка за по-тясна интеграция на отчетната рамка. В доклада също така се препоръчва създаването на съвместен комитет на европейските органи и, когато е уместно, банковия сектор, който да ръководи интеграцията. Втората задача на ЕБО е свързана с проучване на разходите на банките за спазване на изискванията за отчетност съгласно член 430, параграф 8 от РКИ, което има за цел да намали бремето на надзорната отчетност поне за малките и несложни институции. В своето становище ЕЦБ отбеляза, че предвиденият общ речник на данните и общ модел на данните биха могли да намалят отчетната тежест, без да бъдат засегнати потребностите на надзорните органи от данни.

Каре 5
ЕЦБ и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на терористична дейност

Отговорността за надзора над кредитни и финансови институции в сферата на борбата с изпирането на пари и с финансирането на терористична дейност е на национално равнище. Надзорните задачи на ЕЦБ изрично изключват надзора за предотвратяване на изпирането на пари и на финансирането на терористична дейност. Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз ЕЦБ не може да изпълнява тази задача.

Въпреки това за ЕЦБ е важно да взема предвид резултатите от този надзор при изпълнението на задачите си по пруденциалния надзор в съответствие с Регламента за ЕНМ и новите изисквания в преработената Директива за капиталовите изисквания. Тя беше приета от законодателните органи на ЕС през май 2019 г. и трябваше да бъде транспонирана в националните правни рамки преди декември 2020 г.

Въз основа на многостранното споразумение между ЕЦБ и националните органи, извършващи надзор в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на терористична дейност над кредитните и финансовите институции съгласно петата Директива за предотвратяване на изпирането на пари[68], банковият надзор в ЕЦБ редовно и при необходимост участва активно в обмен на информация с тези органи. Изпраща се например надзорна информация, събрана при проверки на място, ако бъде счетено, че констатациите са от значение за компетентния орган, извършващ надзор над засегнатото лице във връзка с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Органите, упражняващи надзор в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, на свой ред изпращат информация на ЕЦБ, която считат за релевантна и необходима за изпълнението на задачите, посочени в Регламента за ЕНМ.

Вътрешното координационно звено за борба с изпирането на пари, създадено в края на 2018 г. в рамките на банковия надзор в ЕЦБ, има важна роля в този процес. В методологичната рамка на банковия надзор в ЕЦБ бяха направени допълнителни подобрения през последните две години, за да може да се отчитат по-добре рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, в надзорните процеси, осъществявани дистанционно и на място, процедурите по лицензиране и оценките за надеждност и пригодност. СНЕ разгледаха констатациите в ПНПО 2020, свързани с борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, най-вече във връзка с оценката на вътрешното управление на банките и управлението на рисковете, оперативния риск, бизнес моделите и ликвидния риск.

Актуални регулаторни инициативи целят да укрепят допълнително рамката за целия ЕС за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризъм. През май 2020 г. Европейската комисия публикува план за действие за създаване на всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма[69], след което през ноември 2020 г. бяха приети заключения на Съвета. Очаква се през първото тримесечие на 2021 г. да бъде публикувано съответното законодателно предложение на Комисията.

Банковият надзор в ЕЦБ ще се погрижи методологиите, които използва, да бъдат преразгледани и актуализирани, след като бъдат одобрени съответните Насоки на ЕБО. В тази връзка ЕЦБ в качеството си на пруденциален надзорен орган активно участва в усъвършенстването на рамката на политиката на европейско равнище.


5 Организационно устройство на банковия надзор в ЕЦБ

5.1 Реорганизация на банковия надзор в ЕЦБ

5.1.1 Контекст и стратегическо направление

Предишната организационна структура позволи на ЕЦБ да си изгради репутация на силен и взискателен надзорник

Първоначалната организационна структура на банковия надзор в ЕЦБ е определена през 2013 г., когато е създаден ЕНМ, а на ЕЦБ са възложени микропруденциални надзорни задачи съгласно Регламента за ЕНМ. По отношение на персонала през 2020 г. общият брой на одобрените позиции, приравнени към работни места на пълен работен ден, в подразделението на ЕЦБ, отговорно за банковия надзор, достигна 1230,5 - с 41,5 позиции повече спрямо 2019 г.

Що се отнася до равнопоставеността на половете, през 2020 г. процентът на жените в персонала се увеличи от 40,7% до 41,6% от всички постоянни позиции и позиции на срочен договор в основните структурни звена на банковия надзор в ЕЦБ. Делът на жените на ръководни длъжности леко намаля – от 32,2% през 2019 г. до 31,6% през 2020 г. Процентът на неръководните длъжности, заемани от жени, нарасна на годишна база от 38,1% до 40%, а този на спомагателните позиции намаля от 98,5% през 2019 г. до 96,8% през 2020 г.

Макар че предишната структура помогна на ЕЦБ да си изгради репутация на силен и взискателен надзорен орган, сега банковият надзор в ЕЦБ се превръща в по-зряла организация.

Реорганизацията на банковия надзор в ЕЦБ, започнала през януари 2020 г., има три основни цели: i) да повиши нивото на ангажираност и сътрудничество между всички звена и равнища, да се постави акцент върху стратегическите приоритети и да се предприемат мерки във връзка с недостатъците, посочени от ръководството и служителите в банковия надзор, ii) да се опростят основните надзорни процеси, да се оптимизират административните процедури и да се основават повече на риска, като междувременно се обърне внимание на бремето върху банките за осигуряване на нормативно съответствие, и iii) да се подобри прозрачността, предсказуемостта, яснотата на надзорните действия и ефикасната комуникация.

В подкрепа на тези основни задачи реорганизацията цели също:

  • надграждане на синергиите и увеличаване на ефективността чрез обединяване на експертен опит и групиране на основни задачи, когато е възможно;
  • подобряване на сътрудничеството и обмена на знания в текущия надзор чрез съчетаване на звена, отговорни за хоризонталния надзор и за надзора над конкретни институции, например чрез създаване на специални групи от експерти;
  • насърчаване на последователността и надеждността на резултатите, като се създаде официална втора линия на защита;
  • съгласуване на обхвата на контрол в целия банков надзор в ЕЦБ чрез структуриране на организационни звена въз основа на насоки за организационните модели.[70]

Непосредственото участие на служителите на банковия надзор в ЕЦБ, включително и чрез нарочни работни срещи, оказа положително влияние върху процеса по реорганизация, при който не бяха използвани външни консултантски услуги.

Диаграма 1

Реорганизация на банковия надзор в ЕЦБ

5.1.2 Нова организационна структура

Новата организационна структура се състои от седем структурни звена

По-долу можете да видите новата организационна структура на високо равнище, включително отделите и разпределението на одобрения брой служители във всяко звено. При въвеждането на новата структура особено внимание бе отделено на запазването на тясното сътрудничество между различните звена на банковия надзор в ЕЦБ и техните партньори в националните компетентни органи (НКО).

Диаграма 2

Ново организационно устройство на банковия надзор в ЕЦБ

Надзор над банките

В новата структура надзорът се осъществява посредством комбинация от надзор над конкретни институции и хоризонтален надзор. Текущият надзор над отделни банкови групи и кредитни институции се основава на сътрудничество между съвместни надзорни екипи, звената за наблюдение на по-малко значимите институции и екипи от специалисти в хоризонталния надзор.

Надзор над конкретни институции

Три генерални дирекции отговарят за надзора над конкретни институции: Генерална дирекция „Системни и международни банки“; генерална дирекция „Универсални и диверсифицирани институции“; и генерална дирекция „Специализирани институции и по-малко значими институции“.

Поднадзорните банки и институции са обединени в групи според бизнес модела си с цел повече взаимодействие и ефективност в рамките на СНЕ, както и за насърчаване на обмен на знания.

Хоризонтален надзор

Генерална дирекция „Хоризонтален надзор“ отговаря за хоризонталния надзор (включително управлението на кризи), като съсредоточава вниманието си върху основаващия се на риск надзор и резултати от политиката и засилва подкрепата, която експертите по риск предлагат на СНЕ и на екипите за наблюдение над по-малко значимите институции. Обединяването на експерти по риска в тази сфера би трябвало да доведе до допълнително повишаване на равнището на ефективност и последователност.

Проверки на място и проверки на вътрешни модели

Всички функции, свързани с планирането и извършването на надзорни дейности на място, включително проверки на място (както за конкретни институции, така и при кампании), проверки на вътрешните модели, прегледи на качеството на активите и управлението на проекти за цялостните оценки, са обединени в генерална дирекция „Проверки на място и проверки на вътрешни модели“.

Надзорна стратегия и риск

Дирекция „Надзорна стратегия и риск“ се състои от звената, заети с надзорния риск, и действа като втора линия на защита и функция за стратегическо планиране и определяне на приоритетите за банковия надзор. Тези задачи се извършват независимо от звената, отговорни за първата линия на надзор. Дирекцията е подчинена пряко на председателя и заместник-председателя на Надзорния съвет. Това устройство осигурява надеждността, необходима за подпомагане на стратегическото планиране и за критичния анализ на надзорните резултати, като съчетава задълбочени знания за банковия сектор чрез познаване на предизвикателствата пред банковия надзор с висококачествени критични анализи.

Отговорност на дирекцията е да гарантира, че основните надзорни резултати съответстват на надзорните приоритети и толерантността на надзора към риск. За тази цел тя извършва комплекс от предварителни оценки или консултации и последващи прегледи. Това звено изпълнява водеща роля в стабилна, съсредоточена върху риска надзорна организация, при която надзорната преценка е от съществено значение, а процесите се оптимизират.

Услуги по управление и операции

Генерална дирекция „Управление и операции в ЕНМ“ контролира големия брой процеси и услуги, свързани с управлението и операциите в надзора.

Тази нова генерална дирекция изпълнява задачите, които обикновено се възлагат на главния оперативен директор. Тя отговаря за големия брой операции, свързани с вземането на решения от Надзорния съвет и неговите подструктури и с процедурите по лицензиране. Ще се отнася до дейността, генералната дирекция ръководи разработването и управлението на технологичната инфраструктура на надзора, включително системата на ЕНМ за управление на информацията (вижте раздел 5.7.2). Тя има задачата да подпомага сътрудничеството в европейския банков надзор, като опростява надзорните процедури, насърчава управление на знанията, включително чрез обучения, и извършва пруденциални разследвания.

5.1.3 Процес на прилагане

Разпределянето на служителите в новата структура се основава на три принципа: нужди на звеното, последователност и равно третиране. Целта е, доколкото е възможно, да бъдат преместени цели екипи, за да се постигне максимална ефективност и плавен преход на операциите. След преразпределянето служителите получиха възможност да изразят интерес към мобилност или съдействие за промяна в позицията.

Новата организационна структура влезе в сила от 1 октомври 2020 г. Освен промяната на структурата и разпределението на служителите в ход са редица други дейности по управление на промените, с които се насърчава желаната промяна в корпоративната култура. Протичащата промяна се основава най-вече на три стълба – насърчаване на висшето ръководство да служи за пример, възможности за инициативи, даващи възможност на служителите да се превърнат в „посланици на промяната“, и периодично измерване на ефикасността на промените.

5.1.4 „Надзорна сбирка“

В Надзорна сбирка взеха участие 1000 души, 700 от които бяха от НКО и НЦБ

Една от темите, обсъждани на втората Надзорна сбирка, беше реорганизацията. Събитието за целия ЕНМ, което се провежда веднъж на две години, се състоя на 7 и 8 октомври 2020 г.

Надзорна сбирка води началото си от 2018 г., като нейното предназначение е да съдейства за сближаване на служителите в рамките на европейския банков надзор и да формира обща надзорна култура. Първоначално планирано като събитие, което да се проведе на място в сградата на ЕЦБ през април 2020 г., второто издание на Надзорна сбирка беше отложено и реорганизирано поради COVID‑19. В крайна сметка събитието се проведе онлайн (чрез видеоконференция) и събра повече от 1000 надзорници от ЕЦБ, НКО и националните централни банки (НЦБ), включително новите участници от надзорните органи на България и Хърватия. Фокус на събитието беше анализът на постиженията на ЕНМ и поуките от кризата с COVID‑19 (включително надзорната стратегия в „новата нормалност“). Участниците обсъдиха и новите форми на сътрудничество между НКО.


5.2 Изпълнение на изискванията за отчетност

През 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ продължи активната си комуникация с Европейския парламент и със Съвета на ЕС

Годишният доклад е едно от основните средства, с които банковият надзор в ЕЦБ се отчита пред Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, както изисква Регламентът за ЕНМ. Регламентът предвижда надзорните задачи на ЕЦБ да бъдат обект на целесъобразни изисквания за прозрачност и отчетност. ЕЦБ отдава голямо значение на поддържането и пълното прилагане на рамката за отчетност, описана подробно в Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и ЕЦБ и в Меморандума за разбирателство между Съвета на ЕС и ЕЦБ.

Що се отнася до взаимодействието с Европейския парламент през 2020 г., което се осъществяваше чрез видеоконференции поради пандемията от COVID‑19, председателят на Надзорния съвет се яви пред Комисията по икономически и парични въпроси на Парламента на две редовни публични изслушвания (на 5 май и на 27 октомври) и на два тематични обмена на мнения (на 14 януари и 26 март). Основен фокус на обсъжданията с Европейския парламент бяха мерките на банковия надзор в ЕЦБ в отговор на пандемията от COVID‑19 и степента на свобода, която банките могат да си позволят, за да могат да продължат да подкрепят домакинствата и малките и средните предприятия. Сред темите бяха и въздействието на Брекзит върху банковия сектор и надзорният подход към рисковете, свързани с климата.

Съгласно Регламента за ЕНМ и Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и ЕЦБ, след предложението на ЕЦБ за назначаване на г-н Франк Елдерсон за заместник-председател на Надзорния съвет на ЕЦБ, на 25 януари 2021 г. се проведе изслушване на г-н Елдерсон пред Комисията по икономически и парични въпроси на Парламента. На 8 февруари Европейският парламент одобри предложението на ЕЦБ с гласуване на пленарно заседание и г-н Елдерсон беше назначен с решение за изпълнение на Съвета на ЕС, считано от 24 февруари 2021 г.

През 2020 г. ЕЦБ публикува 22 отговора на писмени въпроси от страна на членове на Европейския парламент

През 2020 г. ЕЦБ публикува 22 отговора на писмени въпроси на членове на Европейския парламент, свързани с банковия надзор, и осем отговора на писмени въпроси от членове на национални парламенти съгласно задължението си за предоставяне на информация на националните парламенти. Отговори имаше например на въпроси, свързани с надзорните мерки, предприети от ЕЦБ за преодоляване на последиците от пандемията от COVID‑19, с връзката между риска от изпирането на пари и финансирането на тероризъм и пруденциалния надзор, с кредитния риск, както и на въпроси относно институционалното управление и поведението в банковия сектор.

Освен това в съответствие с Междуинституционалното споразумение ЕЦБ изпрати на Европейския парламент протоколите от заседанията на Надзорния съвет.

Пандемията от COVID‑19 оказа влияние и върху фокуса на взаимодействието със Съвета на ЕС. Председателят на Надзорния съвет присъства чрез видеовръзка на две заседания на Еврогрупата през 2020 г. – на 11 юни и на 3 ноември. На тези срещи председателят участва в обмен на мнения относно изпълнението на надзорните задачи на ЕЦБ, като фокусът беше върху надзорните действия и взетите решения в подкрепа на домакинства, компании и банки за справяне с последиците от пандемията.

През 2020 г. ЕЦБ допринесе и за извършените от Европейската сметна палата одити, свързани с банковия надзор. Меморандумът за разбирателство, подписан от ЕЦБ и Сметната палата през 2019 г., направи обмена на информация между двете институции по-лесен в контекста на последващите действия след одитите от Европейската сметна палата на банковия надзор в ЕЦБ.

ЕЦБ предприе мерки в отговор на констатациите и препоръките, отправени от Европейската сметна палата в одиторските ѝ доклади

Освен това ЕЦБ продължи усилията си по отразяване на препоръките от доклада на Сметната палата относно управлението на кризи. В тази връзка банковият надзор в ЕЦБ разработи конкретни планове за действие и последващи мерки[71] по повечето от осемте препоръки, издадени от Сметната палата по различни въпроси, включително сътрудничеството с външни участници, използването на плановете за възстановяване за идентифициране и управление на кризи и указанията относно оценки на ранната намеса. По-специално, банковият надзор на ЕЦБ доразви указанията си относно оценките на ранната намеса и разшири съответните показатели и прагове за определяне на възможно влошаване на финансовото състояние на дадена банка. Ще се отнася до планиране на възстановяването, надзорните органи получиха допълнителни указания, за да се насърчи възприемането на последователен подход от банките със сходни бизнес модели.

ЕЦБ, заедно с Комисията и Европейския банков орган (ЕБО), допринесе допълнително за текущия одит от Европейската сметна палата на политиката на Европейския съюз срещу изпирането на пари в банковия сектор. ЕЦБ също така докладва пред Сметната палата за действията, които е предприела във връзка с констатациите и препоръките от първия ѝ доклад за функционирането на ЕНМ. ЕЦБ редовно наблюдава степента на прилагане на всички препоръки на Сметаната палата, а тя от своя страна също предприема последващи действия.


5.3 Прозрачност и комуникация

През 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ продължи да използва и да разширява обхвата на своите инструменти и канали за комуникация в опит своевременно да разпространява информация по прозрачен и ефикасен начин. Предвид промяната в оперативните обстоятелства, причинена от пандемията от COVID‑19, намирането на иновативни начини за комуникация беше от особено значение. Един от тях е новосъздаденият Надзорен блог, който включва девет блог публикации от председателя, заместник-председателя и представители на ЕЦБ в Надзорния съвет. Те предоставят информация на заинтересованите страни относно развитието на събитията и надзорните мерки, приети от ЕЦБ за справяне с пандемията от COVID‑19. Освен това банковият надзор на ЕЦБ разшири своя инструментариум в социалните медии, като добави нишки в Туитър (Twitter threads), истории в Инстаграм (Instagram stories) и новия подкаст на ЕЦБ, където обяснява надзорните мерки и банковите понятия на аудитории с различни нива на знания. Този подход за комуникация с различна степен на сложност има за цел да достигне до заинтересовани групи от хора с различно образование, професия и равнище на познание и разбиране.

Наред с използването на нови средства за комуникация през 2020 г. председателят и заместник-председателят изнесоха 23 речи, а представителите на ЕЦБ в Надзорния съвет – 19. Заедно те дадоха повече от 20 индивидуални интервюта за медии и публикуваха три коментарни статии, една от които излезе в 12 национални вестника в цяла Европа. Банковият надзор на ЕЦБ публикува 33 прессъобщения и 65 други материала, включително писма до членове на Европейския парламент, указания за банки и тримесечна надзорна статистика. През 2020 г. бяха публикувани още четири нови броя на Надзорния бюлетин – тримесечна онлайн публикация с повече от 8000 абонати, която редовно предоставя информация и новини за текущи надзорни проекти, констатации и доклади.

Освен това банковият надзор в ЕЦБ публикува резултати от своите основни дейности, като например обобщените резултати от процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО), и в продължение на практиката от 2019 г. оповести изискванията по Стълб II за всяка банка под прекия ѝ надзор. В допълнение бяха публикувани и съобщени резултатите от анализа на уязвимостта във връзка с COVID‑19, както и резултатите от цялостната оценка на седем хърватски банки и още две банки, които попадат под надзора на ЕЦБ в резултат от Брекзит.

Банковият надзор в ЕЦБ проведе няколко информационни срещи с представители на медиите и анализатори, включително пресконференции на председателя на Надзорния съвет за резултатите от ПНПО през 2019 г. и за развитието на ситуацията с COVID‑19. Той обяви и четири публични консултации, включително на консултация за надзорните очаквания относно управлението и отчитането на рискове, свързани с климата и околната среда, и за надзорния подход към консолидацията в банковия сектор.

През 2020 г. ЕЦБ отговори на близо 1500 запитвания от обществеността по въпроси на банковия надзор, като например запитвания, свързани с обща надзорна информация или с отделни банки, с оплаквания или съобщения за нарушения и с отговора на кризата с COVID‑19. Заради пандемията през 2020 г. ЕЦБ беше домакин само на две лекции за банковия надзор (спрямо 32 през 2019 г.). Центърът за посетители обаче посрещна повече от 2100 посетители от януари до март 2020 г. и ги въведе в основите на европейския банков надзор и другите основни задачи на ЕЦБ.


5.4 Вземане на решения

5.4.1 Заседания и решения на Надзорния съвет и Ръководния комитет

Надзорният съвет на ЕЦБ се състои от председател (назначен за петгодишен мандат, който не подлежи на подновяване), заместник-председател (избран измежду членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ), четирима представители на ЕЦБ и представителите на НКО. Ако НКО не е национална централна банка, неговият представител може да бъде придружаван от представител на съответната национална централна банка. В тези случаи представителите заедно се считат за един член за целите на процедурата на гласуване.

През октомври 2020 г., след установяването на тясно сътрудничество с България и Хърватия, Надзорният съвет приветства двама нови членове – Радослав Миленков от Българската народна банка и Мартина Дрвар от Hrvatska narodna banka. И двамата представители имат същите права и задължения като всички останали членове, включително право на глас.

През декември 2020 г., след края на мандата на Ив Мерш, Управителният съвет на ЕЦБ предложи назначаването на члена на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Франк Елдерсон за заместник-председател на Надзорния съвет на ЕЦБ. Назначението беше потвърдено от Съвета на ЕС на 24 февруари 2021 г.

През 2020 г. Надзорният съвет на ЕЦБ проведе 24 заседания. Поради пандемията от COVID‑19 само заседанията през януари и февруари се проведоха във Франкфурт на Майн, а останалите – чрез видеоконференция. Дистанционното провеждане на заседанията от март 2020 г. насам не попречи на ефективното вземане на решения от Надзорния съвет.

Надзорен съвет

През 2020 г. Ръководният комитет[72] на Надзорния съвет проведе седем заседания. От тях три се състояха във Франкфурт на Майн, а 4 бяха проведени посредством видеоконферентна връзка.

Ръководният комитет проведе седем допълнителни заседания с акцент върху цифровизацията и опростяването на процесите в ЕНМ. Всички тези заседания се проведоха посредством телеконферентна връзка и всички членове на Надзорния съвет, които проявиха интерес, можеха да вземат участие в тях.

През 2020 г. ЕЦБ издаде 2643 надзорни решения[73], адресирани до конкретни поднадзорни лица (Диаграма 3). От тях 1019 решения бяха приети от ръководители на структурни звена в ЕЦБ в съответствие с общата рамка за делегиране на правомощия за вземане на решения за правни инструменти, свързани с надзорните задачи. 1387 решения бяха приети от Управителния съвет съгласно процедурата при липса на възражения въз основа на проект на предложение на Надзорния съвет. В допълнение към тези надзорни решения ЕЦБ също така негласно одобри 237 [74] операции (например установяването на клонове), като не изказа възражения в законово установените срокове.

В голямата си част надзорните решения бяха свързани с процедури по оценки за надеждност и пригодност (44,1%), вътрешни модели (9,3%), собствен капитал (6,2%) и квалифицирани дялови участия (3,2%).

В отговор на кризата с COVID‑19 ЕЦБ трябваше да приеме и решения за конкретни банки, за да приложи някои от мерките на политиката, които имаха за цел да предоставят облекчения на кредитните институции (вижте Каре 1). Това включва 141 решения за предоставяне на капиталови облекчения чрез изменение на изчисляването или състава на изискванията за собствен капитал и 116 решения за предоставяне на оперативни облекчения чрез удължаване на срокове, определени в предходни надзорни решения и оперативни актове.

Наред с окончателните проекторешения за конкретни банки, предадени на Управителния съвет за приемане по процедурата при липса на възражения, Надзорният съвет прие решения по редица хоризонтални въпроси, сред които се откроява прилагането на общи методологии и рамки в конкретни области на надзора. Някои от тези решения бяха изготвени от временни структури, упълномощени от Надзорния съвет. В техния състав участваха високопоставени представители на ЕЦБ и НКО. Те извършиха подготвителна работа по теми като дългосрочната стратегия за стрес тестовете и методологията за определяне на капиталовите изисквания по Стълб ІІ въз основа на подход, при който всеки риск се разглежда поотделно.

Освен това някои от решенията на Надзорния съвет се превърнаха в публично достъпни ръководства като Ръководството на ЕЦБ относно рисковете, свързани с климата и околната среда, Ръководството относно надзорния подход към консолидацията в банковия сектор и Ръководството на ЕЦБ за методологията за оценка (EGAM).

Надзорният съвет прие повечето си решения с писмена процедура.[75]

През 2020 г. 33 от 115-те банкови групи под прекия надзор на ЕЦБ поискаха да получават официалните решения на ЕЦБ на официален език на ЕС, различен от английски (в сравнение с 34 през 2019 г.).

Диаграма 3

Решения на Надзорния съвет през 2020 г.

Забележки:
1) Тази диаграма включва писмените процедури по индивидуални надзорни решения и по други въпроси като например общи методологии и консултации на Надзорния съвет. Една писмена процедура може да включва няколко надзорни решения.
2) Това е броят на индивидуалните надзорни решения, адресирани до поднадзорни лица или техни потенциални приобретатели, и указанията към национални компетентни органи относно значими или по-малко значими институции. Едно решение може да съдържа няколко надзорни одобрения. Поради прилагането на рамката за делегиране не всички надзорни решения, включени в това число, са одобрени от Надзорния съвет и приети от Управителния съвет. Наред с това Надзорният съвет прие и други решения по редица хоризонтални въпроси (например общи методологии) и институционални въпроси.
3) Решенията по процедури, свързани с оценка за надеждност и пригодност, на брой 1165, обхващат 2828 отделни процедури (вижте раздел 2.1.2).

5.4.2 Дейност на Административния съвет за преглед

През 2020 г. Административният съвет за преглед[76] прие две становища относно нови заявления за административен преглед, изпратени до него (Таблица 5). В едно от становищата той прецени, че молбата е недопустима. В другото предложи заместване на решението с решение с идентично съдържание.[77] В тази процедура по преглед, въз основа на искане от заявител Административният съвет за преглед предложи Управителният съвет да прекрати действието на части от оспорваното решение до приключването на процедурата на Административния съвет за преглед и до приемането на ново решение на ЕЦБ, отменящо или заместващо оспорваното решение. След това се проведе изслушване като част от проучвателната фаза, което предостави на заявителя и на ЕЦБ допълнителна възможност да представят коментари по оспорваното решение. С оглед на пандемията от COVID‑19 това изслушване се проведе посредством видеоконференция.

Наред с това Административният съвет за преглед публикува на уебсайта на ЕЦК поправка в правилата си за работа предвид пандемията от COVID‑19. По-специално, ако ЕЦБ е решила да спре изпълнението на надзорно решение, Административният съвет за преглед по принцип също би спрял и съответното производство, ако има такова, за срока на спирането. Освен това в интерес на справедливия процес Административният съвет за преглед може да адаптира процедурите си, което може да включва удължаване на срока за преглед.

Таблица 5

Брой прегледи, извършени от Административния съвет за преглед

Източник: ЕЦБ.
* Едно становище обхващаше две решения на ЕЦБ.

Становищата, завършени от Административния съвет за преглед през 2020 г., засягаха въпроси, свързани с целевия преглед на ЕЦБ на вътрешните модели и проверка на място, които не доведоха до последващо писмо или надзорно решение.


5.5 Прилагане на Кодекса за поведение

В съответствие с член 19, параграф 3 от Регламента за ЕНМ ЕЦБ създаде етична рамка за високопоставени длъжностни лица в ЕЦБ, за ръководния състав и служителите. Тя се състои от Единния кодекс за поведение за високопоставени длъжностни лица в ЕЦБ, специална глава от Правилата за персонала на ЕЦБ и Насоките за създаване на етичната рамка на единния надзорен механизъм[78]. Прилагането и по-нататъшното разработване на рамката се подпомагат от Комитета по етика на ЕЦБ, Службата за съответствие и управление и Оперативната група на служителите по етичните въпроси и съответствието.

Комитетът по етика подложи на оценка Декларациите за интереси, подадени от всички членове на Надзорния съвет. След това попълнените декларации бяха публикувани на уебсайта на ЕЦБ за банковия надзор. През септември 2020 г. ЕЦБ започна да публикува на уебсайта си становищата на Комитета по етика в случаи на конфликти на интереси и трудовата дейност срещу възнаграждение след приключване на мандата.[79]

Наред с организирането на обучения, програмите за електронно обучение и информационните кампании на тема етичната рамка Службата за съответствие и управление отговори на около 1920 запитвания на множество теми. Приблизително 48% от тези запитвания бяха подадени от служители на банковия надзор в ЕЦБ. Почти 55% от тези запитвания се отнасяха до частни финансови операции на служителите, а на второ място бяха запитванията за ограниченията след напускане и за конфликти на интереси (Графика 29).

Графика 29

Обзор на запитванията, получени през 2020 г. от служители на банковия надзор в ЕЦБ

Източник: ЕЦБ.

Службата за съответствие и управление организира и редовните си проверки на спазването на правилата за частните финансови операции на служителите. Макар че беше установен малък брой случаи на несъответствие, от които 36% бяха свързани със служители в банковия надзор в ЕЦБ, никой от тях не включваше умишлено нарушение или друго сериозно несъответствие с етичната рамка.

Сред напусналите през 2020 г. служители в банковия надзор в един случай се наложи изчаквателен период съгласно разпоредбите на етичната рамка.

Като част от усилията си да изгради силна обща етична култура през 2020 г. Оперативната група на служителите по етичните въпроси и съответствието се съсредоточи върху хармонизирането на етичните рамки в НКО.


5.6 Прилагане на принципа на разделение между задачите, свързани с паричната политика, и надзорните задачи

През 2020 г. принципът на разделение между задачите, свързани с паричната политика, и надзорните задачи се прилагаше главно по отношение на обмена на информация между различните области на политиката.[80]

В съответствие с Решение ЕЦБ/2014/39 относно прилагането на разделение между функцията, свързана с паричната политика, и надзорната функция на ЕЦБ[81] този обмен на информация е подчинен на изискването „необходимост да се знае“. Всяко структурно звено трябва да докаже, че изискваната информация му е необходима, за да постигне целите си по отношение на политиката. В повечето случаи достъпът до поверителна информация се даваше пряко от звеното собственик на информацията в ЕЦБ. Това бе в съответствие с Решение ЕЦБ/2014/39, което позволява достъп до анонимизирани данни или до информация, която не е чувствителна от гледна точка на политиката, да се предоставя пряко от съответното звено. Не се наложи намесата на Изпълнителния съвет за разрешаване на евентуални конфликти на интереси.

Съгласно Решение ЕЦБ/2014/39 намесата на Изпълнителния съвет все пак бе необходима в няколко случая, за да се разреши споделянето на неанонимизирани данни, свързани с отделни банки, или на чувствителни от гледна точка на политиката оценки. Достъпът до данните бе разрешен въз основа на принципа „необходимост да се знае“ след оценка на бизнес основанията и за ограничен период от време, така че да се осигури изпълнението във всеки момент на изискването за „необходимост да се знае“.

Що се отнася до информацията, свързана с COVID‑19, през март 2020 г. Изпълнителният съвет задейства извънредната разпоредба на член 8 от Решение ЕЦБ/2014/39, според която не е необходимо одобрение на Изпълнителния съвет за информация, свързана с конкретната извънредна ситуация. С това отпадна необходимостта от одобрение на Изпълнителния съвет за споделяне на свързана с COVID‑19 информация, при условие на стриктно спазване на изискването „необходимост да се знае“. Това изключение бе приложено в няколко случая на обмен на банкова информация, събрана в контекста на пандемията от COVID‑19, която беше необходима за изпълнение на задачите на бизнес звеното заявител.

Разделението на равнище органи за вземане на решения не породи проблеми и не се наложи намеса от страна на Групата за посредничество.


5.7 Рамка за отчитане на данните и управление на информацията

5.7.1 Новости в рамката за отчитане на данните

Съгласно член 140, параграф 4 от Рамковия регламент за ЕНМ ЕЦБ организира процесите, свързани със събирането и прегледа на качеството на данните, отчитани от поднадзорни лица.[82] Главната цел е да се осигури достъп на ЕНМ до надеждни и навременни надзорни данни.

ЕЦБ редовно подлага на оценка качеството на отчетените данни, включително навременното им предаване, пълнотата и точността им. За тази цел ЕЦБ и НКО разработиха допълнителни проверки на качеството на данните с цел да допълнят правилата за валидиране, публикувани от ЕБО. През ноември 2020 г. ЕЦБ публикува обновен и разширен списък с допълнителни проверки на качеството на данните, които влязоха в сила от референтния период, който обхваща четвъртото тримесечие на 2020 г.

На уебсайта на ЕЦБ за банковия надзор се публикуват агрегирани надзорни данни и подбрани оповестявания по Стълб ІІІ

През 2020 г. ЕЦБ повиши степента на прозрачност и достъпност на надзорната информация, публикувана в раздела за надзорни данни на уебсайта на ЕЦБ за банковия надзор. Първо, беше въведен интерактивен формат, чрез който потребителите могат да анализират и визуализират агрегираните надзорни данни. Обхватът на тримесечните публикации беше разширен допълнително, така че да включи таблици с разбивка на информацията по класификация на бизнес модела. През октомври 2020 г. ЕЦБ за първи път публикува информация за Стълб III на равнище отделна банка относно обременените и свободните от тежести активи и полученото обезпечение, в допълнение към трите съотношения на платежоспособност и задлъжнялост. Преди да бъдат публикувани, подбраната информация за Стълб III и регулаторното отчитане бяха съгласувани, което значително подобри последователността на данните. Това по-високо ниво на прозрачност дава възможност на заинтересованите страни да извършват съдържателна съпоставка между пруденциалните показатели.

През 2020 г., след настъпването на пандемията от COVID‑19 беше събрана допълнителна пруденциална информация

След настъпването на пандемията от COVID‑19, в отговор на необходимостта от внимателно наблюдение на финансовото и пруденциалното състояние на институциите, подбрана пруденциална информация се изискваше по-често и обхватът на отчетността беше леко разширен в определени значими направления. Разширеното отчитане се съсредоточи върху въвеждането на мораториуми и държавни гаранции (с общ образец на ЕЦБ и ЕБО), използването на кредитни линии с поето задължение, показатели за непрекъснатост на дейността и прогнози за ключови пруденциални индекси. Образците на ЕЦБ се обработват в CASPER – новата платформа на ЕЦБ за събиране на данни, която предоставя по-голяма гъвкавост и надеждност в управлението на събирането на нови данни.

През октомври 2020 г. започна допълнителна работа по базата данни на целия ЕНМ

През октомври 2020 г. започна допълнителна работа по базата данни на целия ЕНМ[83]. Целта е да се създаде система, която установява случаи на дублиране в заявленията за данни от ЕНМ, което спомага за намаляване на бремето на отчетността на банките.

През октомври 2020 г. Надзорният съвет одобри и ръководни принципи и последвалите изисквания за дейността на високо равнище, за да хармонизира националните практики за събиране и оценка на качеството на данните в целия ЕНМ. Макар същественият принос на НКО към цялостните процеси за събиране и оценка на качеството на данните остава непроменен, прилагането на изискванията е първата стъпка към разработване на най-добри практики за секвенциален подход в целия ЕНМ, с който се цели равнопоставеност между институциите.

5.7.2 Система на ЕНМ за управление на информацията

Поднадзорните банки могат да използват портала на IMAS, за да подават електронно данни за надзорните процеси, да проверяват статута си и да обменят информация с надзорните органи по надежден начин

Системата на ЕНМ за управление на информацията (IMAS) представлява обща ИТ платформа, която подпомага европейските банкови надзорни органи в изпълнението на ежедневните им задачи. През 2020 г. работните процеси в IMAS, използвани от всички СНЕ и хоризонталните и специализираните звена в ЕНМ, бяха приспособени, за да подпомогнат наблюдението на ситуацията с COVID‑19 и свързаните с нея надзорни мерки. Това гарантира последователност и съпоставимост между банките и в оценките по ПНПО. За да се повиши практичността и ефективността на системата, бяха извършени и други извънредни структурни подобрения. IMAS беше също така приспособена към новата структура на банковия надзор в ЕЦБ. Услугата за отчитане IDRA (IMAS Data Reporting and Analytics), въведена през 2019 г., беше усъвършенствана с нови инструменти за анализ за извличане и изследване на надзорните данни, необходими за подпомагане на ПНПО. През октомври 2020 г. беше въведена нова онлайн услуга – портал на IMAS, който предоставя на поднадзорните институции защитено цифрово пространство за взаимодействие с надзорните органи при подаване на заявленията за оценка за надеждност и пригодност. Порталът на IMAS повишава прозрачността за поднадзорните институции по напредъка на надзорните процедури и намалява оперативния риск и неавтоматизираните задачи за надзорните органи.


6 Отчитане на използването на бюджета

6.1 Разходи за 2020 г.

Съгласно Регламента за ЕНМ от ЕЦБ се изисква да разполага с достатъчно ресурси, за да изпълнява ефикасно надзорните си задачи. Тези ресурси се финансират посредством надзорни такси, които се поемат от лицата под надзора на ЕЦБ.

Разходите за надзорните задачи се посочват отделно в бюджета на ЕЦБ. Те се състоят от преки разходи на звеното за банковия надзор в ЕЦБ. Надзорната функция също така разчита на общи услуги, предоставяни от съществуващи спомагателни структурни звена в ЕЦБ.[84]

Управителният съвет изпълнява функциите на бюджетен орган на ЕЦБ. Той приема годишния бюджет на ЕЦБ по предложение на Изпълнителния съвет, като се консултира с председателя и заместник-председателя на Надзорния съвет по въпросите, свързани с банковия надзор. Управителният съвет получава съдействие от Бюджетния комитет (BUCOM), който се състои от представители на всички НЦБ от Евросистемата и на ЕЦБ. BUCOM подпомага Управителния съвет, като му предоставя оценки на докладите на ЕЦБ относно бюджетното планиране и наблюдение.

През 2020 г. реалните годишни разходи за надзорните задачи на ЕЦБ възлизат на 535,3 млн. евро, което представлява лек спад с 0,3% спрямо реалните разходи през 2019 г.

Таблица 6

Разходи за надзорните задачи на ЕЦБ по функции (2018–2020)

(млн. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Общите суми и междинните сборове в таблицата може да не се равняват в резултат от закръгляването.

В Годишния доклад за надзорната дейност през 2019 г., публикуван през март 2020 г., ЕЦБ изчисли, че разходите през 2020 г. биха могли да достигнат 603,7 млн. евро. Както вече е обяснено в настоящия доклад, ЕЦБ трябваше да преосмисли значително приоритетните си дейности през 2020 г. поради пандемията от COVID‑19. Това е отразено в реалните разходи. Дейностите на място, като редовните посещения на банки и проверките на място, бяха подложени на сериозно оптимизиране, което доведе до значително намаление на редовните разходи, например за служебни пътувания. Освен това планираният стрес тест за целия ЕС, ръководен от Европейския банков орган, беше отложен.

Класификациите в Таблица 6 се използват за определяне на разпределението на годишните разходи за възстановяване посредством годишни надзорни такси, начислявани на поднадзорните лица, въз основа на надзорния им статут като значими или по-малко значими. Според методологията за разделянето на годишните надзорни такси, определена в член 8 от Регламента относно таксите[85], разходите, свързани с хоризонталните задачи и специализираните услуги, се разпределят пропорционално въз основа на пълните разходи за надзора на значимите институции и съответно разходите за наблюдение на надзора над по-малко значимите институции. За всяка група посочените разходи включват дял от общите услуги, осигурявани от спомагателните структурни звена на ЕЦБ.

В съответствие с ангажимента на ЕЦБ за по-голяма прозрачност и отчетност бяха направени корекции в отчитането на разходите на ЕЦБ по надзорните задачи. Таблица 7 представя по-детайлна информация за разходите въз основа на извършените дейности, и по-специално:

  • дистанционен надзор и наблюдение, включващи разходите за участието на ЕЦБ в СНЕ и дейностите за наблюдение на по-малко значимите банки или банкови групи;
  • участието на ЕЦБ в проверките на място, включително в трансграничните мисии;
  • функции, свързани с политиката, консултативни и регулаторни функции, включително оценки за значимост, лицензиране, взаимодействие с други агенции, методология и планиране, осигуряване на качеството в надзора, процедури по привеждане в изпълнение и налагане на санкции и др.;
  • управление на кризи.

Разходите на ЕЦБ отразяват промяната на надзорните приоритети по време на пандемията

  • макропруденциални задачи, включително свързани със стрес тестове и надзорни политики;
  • надзорна статистика, свързана с рамката за надзорна отчетност;
  • вземане на решения от Надзорния съвет, неговия секретариат и правни услуги.

Таблица 7

разходи за надзорните задачи на ЕЦБ (подробен отчет)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Общите суми и междинните сборове в таблицата може да не се равняват в резултат от закръгляването.

През 2020 г. намаляват разходите за служебни пътувания и консултантски спомагателни услуги, свързани с прекия надзор над значимите и по-малко значимите институции. От друга страна разходите за управление на данни и вземане на решения, както и за функциите, свързани с политиката и наблюдението, са се увеличили. Намаляването на другите оперативни разходи е компенсирано от нарастването на одобрения брой служители, посочен в раздел 5.1.

Разходите на ЕЦБ за служебни пътувания през 2020 г. намаляха с повече от 80% до 2,4 млн. евро. За да допълни своите вътрешни ресурси, ЕЦБ използва услугите на външни консултанти с цел да осигури специализирани експертни знания или интегрирани консултантски услуги за преодоляване на временен недостиг на ресурси, под квалифицирано вътрешно ръководство. През 2020 г. общият разход на ЕЦБ за консултантски услуги по основни надзорни задачи възлизаше общо на 30,4 млн. евро – с 38,3 млн. евро по-малко спрямо 2019 г. Основната причина за този спад е приключването на целевия преглед на вътрешните модели през 2020 г. Разходите за външни консултанти през 2020 г. бяха в размер на 3,3 млн. евро спрямо 34,9 млн. евро през 2019 г. През 2020 г. бяха похарчени също 14,6, млн. евро за външни услуги за провеждане на цялостните оценки и допълнителни 0,3 млн. евро за подготовка за Брекзит. ЕЦБ похарчи 4,6 млн. евро за външни услуги за редовните надзорни задачи на място, включително трансграничните мисии. Повече информация за тези дейности е представена в глава 1.

Графика 30

Разходи за надзорните задачи на ЕЦБ по категории

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Общите суми и междинните сборове в таблицата може да не се равняват в резултат от закръгляването.

Освен по-детайлното представяне на разходите за всяка надзорна дейност ЕЦБ въведе и ново отчитане на разпределението на разходите по отделни категории въз основа на разходите и споделените услуги, които се отнасят пряко за банковия надзор в ЕЦБ. Този подход се съсредоточава върху целта на разходите и се основава на подобрена система за разпределяне на разходите с усъвършенствани възможности за отчитане.

Разходите, които могат пряко да бъдат приписани, включват разходи за основния надзорен персонал, надзорните инициативи (включително разходите, свързани с Брекзит и цялостните оценки), други оперативни разходи като например за служебни пътувания и обучения, и специализирани надзорни технологии като IMAS и платформата STAR.

Категорията за споделени услуги включва услуги, които се използват както от централнобанковата функция, така и от функцията по банков надзор, групирани по следния начин: сграден фонд и съоръжения, човешки ресурси, споделени услуги в областта на информационните технологии, правни, одиторски и административни услуги, комуникации и преводачески услуги, и др. Разходите за тези споделени услуги се разпределят между всички звена чрез механизъм за разпределяне на разходите, който използва секторни стандартни показатели като работни места на пълен работен ден, офиси и брой заявки за превод. Тъй като ЕЦБ се ангажира с усилена работа за подобряване на ефективността, тя редовно усъвършенства показателите за разпределяне на разходите.

През 2020 г. пряко свързаните разходи възлизат на 284,5 млн. евро, т.е. 53% от реалните разходи в размер на 535,3 млн. евро. Споделените услуги съставляват 47% от общите разходи, или 250,8 млн. евро. През 2020 г. почти всички икономии спрямо прогнозния размер, публикуван в предходната година, са свързани с разходи, които могат да бъдат пряко приписани. Търсенето на споделени услуги беше постоянно високо, което означава, че реалните разходи достигнаха 100% от планираните. Например необходимостта от споделени услуги, свързани с информационните технологии, беше значителна, тъй като повечето служители работеха дистанционно. Аналогично услугите, свързани със сградния фонд и съоръженията, също бяха използвани често. Фиксираните разходи за тези услуги бяха високи, а някои приоритети – преподредени, за да се осигури поддържането на безопасна работна среда в сградите на ЕЦБ.


6.2 Перспективи за таксите за банковия надзор през 2021 г.

Очаква се разходите на ЕЦБ за надзорните задачи да се върнат към нормалните си равнища през 2021 г.

Все още има значителна несигурност в надзорното планиране и приоритетите за 2021 г., тъй като ЕЦБ запазва гъвкавост в реакциите си на външни фактори. На този ранен етап се очаква връщане към по-нормални равнища на разходите за основни, пряко свързани надзорни задачи. Затова за 2021 г. се предвижда увеличение с 11% спрямо реалните разходи през 2020 г., което все пак е с 2% по-малко спрямо публикуваните прогнози за 2020 г.

Таблица 8

Прогнозни разходи за банковия надзор на ЕЦБ за 2021 г. по функции

(млн. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Общите суми и междинните сборове в таблицата може да не се равняват в резултат от закръгляването.

Годишната надзорна такса за 2021 г., която ще бъде начислена през 2022 г., ще стане известна едва в края на периода на таксуване и ще включва действителните разходи за цялата година, коригирана със сумите, възстановени на или получени от отделни банки за предходни периоди на таксуване, получените лихви за просрочено плащане и несъбираемите такси. Прогнозира се делът от общата сума, начислена на всяка категория, да бъде 93% за значимите институции и 7% за по-малко значимите.

Таблица 9

Прогнозни разходи за надзорните задачи на ЕЦБ за 2021 г.

(млн. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Общите суми и междинните сборове в таблицата може да не се равняват в резултат от закръгляването.


6.3 Рамка за таксите – 2020 г.

Заедно с Регламента за ЕНМ Регламентът относно таксите осигурява правната рамка, съгласно която ЕЦБ начислява годишна надзорна такса за разноските, свързани с надзорните ѝ задачи. Регламентът относно таксите и свързаното с него решение[86] установяват методите за: i) определяне на пълния размер на годишната надзорна такса; ii) изчисляване на сумата, която трябва да плати всяка поднадзорна институция; и iii) събиране на годишната надзорна такса.


6.4 Напредък по прилагането на промените в рамката на ЕЦБ за надзорните такси

През 2020 г. ЕЦБ премина към фактуриране на действителните разходи след периода на таксуване

2020 г. беше преходна година, тъй като ЕЦБ премина към фактуриране на надзорните такси след периода на таксуване и въведе промени, произтичащи от прегледа на рамката на ЕЦБ за надзорните такси през 2019 г. Следователно през 2020 г. не бяха фактурирани надзорни такси за периода на таксуване 2020 г. Според предварителния график таксите ще бъдат фактурирани през май 2021 г. Освен това, за да се премине от събиране на таксите преди периода на таксуване към събирането им след периода на таксуване, ще бъде включен излишъкът за периода на таксуване 2019 г.

Беше постигнат добър напредък при прилагането на промените в рамката. Предстои финализирането на техническите промени, необходими за новия езиков режим, при който ЕЦБ ще издава известията за таксата на всички официални езици на ЕС. Въведе се повторното използване на надзорни данни, с които ЕЦБ разполага. Така се премахна отделното предоставяне на данни за факторите за таксата от повече от 90% от поднадзорните лица и групи. Новият процес включва по-продължителен срок за коментари от 15 дни, за да могат банките да проверят и коригират данните си за факторите за таксата. Процесът на проверка започна в средата на януари 2021 г. Беше създадена нова уведомителна процедура и за поднадзорните групи, които избраха да изключат от изчисленията за таксите си активите на дъщерните дружества, установени в неучастващи държави членки и трети държави. Съгласно решението на ЕЦБ[87], групите трябваше да уведомят ЕЦБ за решението си най-късно до 30 септември 2020 г. На 8 декември 2020 г. ЕЦБ разреши извънредно еднократно удължаване на този срок и разреши на поднадзорните групи да подават известия до 30 декември 2020 г. Еднократното изключение за цикъла за надзорните такси през 2020 г. беше поради въвеждането на нова уведомителна процедура в преработената рамка за надзорните такси по време, когато COVID‑19 беше засегнал много институции и нарушил работните им процеси. За 2021 г. крайният срок отново ще бъде стандартната дата 30 септември. ЕЦБ планира допълнително да автоматизира уведомителната процедура, за да подобри процеса в бъдещите цикли.


6.5 Обща сума, която ще бъде начислена за периода на таксуване 2020 г.

ЕЦБ ще начисли 514,3 млн. евро за надзорни такси през 2020 г.

Годишната надзорна такса, начислена през 2021 г. за периода на таксуване 2020 г., възлиза на 514,3 млн. евро. Тази сума се основава на действителните разходи за 2020 г. в размер на 535,3 млн. евро, коригирана за: I) излишъка в размер на 22,0 млн. евро, пренесен от периода на таксуване 2019 г.[88] и ii) 1,0 млн. евро (нето), възстановени на отделни банки за предходни периоди на таксуване, и други корекции, включително получени лихви за просрочени плащания.

Сумата за възстановяване чрез годишни надзорни такси се разделя на две части. Това разделение е свързано със статута на поднадзорните лица като значими или по-малко значими, в отражение на различната степен на надзорен контрол от страна на ЕЦБ.

Таблица 10

Общо приходи от задачи, свързани с банковия надзор

(млн. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Общите суми и междинните сборове в таблицата може да не се равняват в резултат от закръгляването.


6.6 Индивидуални надзорни такси

На ниво банки таксите се изчисляват в зависимост от значимостта на банката и рисковия ѝ профил, като се използват годишни фактори за таксите на поднадзорните банки. За повечето банки референтната дата за данните е 31 декември на предходната година. За банки, които са нови поднадзорни лица на най-високото равнище на консолидация в рамките на периода на таксуване[89], ЕЦБ взема предвид общите активи и общата рискова експозиция, докладвана от банката на най-близката до 31 декември референтна дата, и използва тези данни при изчисляването на променливия компонент на таксата за всички месеци, за които задълженото лице за таксата дължи надзорна такса. След това надзорната такса, изчислена за всяка банка, се събира посредством годишни плащания.

Диаграма 4

Променливият компонент на таксата се определя от значимостта и рисковия профил на банката

Надзорната такса се определя на най-високото равнище на консолидация в държавите членки, участващи в ЕНМ. Тя съдържа променлив компонент на таксата и минимален компонент на таксата. Последният се прилага в еднаква степен за всички банки и се основава на 10% от цялата сума за възстановяване. За най-малките значими банки с общи активи до 10 млрд. евро минималният компонент на таксата е намален наполовина. От 2020 г. минималната такса е намалена наполовина и за малки по-малко значими институции с общи активи до 1 млрд. евро.

Съгласно член 7 от Регламента относно таксите следните промени в състоянието на отделна банка изискват изменение на съответната надзорна такса: i) промяна в надзорния статут на поднадзорното лице, т.е. лицето е прекласифицирано от значимо в по-малко значимо или обратното; ii) лицензиране на ново поднадзорно лице; или iii) отнемане на съществуващ лиценз. Промените, свързани с предишни периоди на таксуване, които доведоха до нови решения на ЕЦБ за надзорните такси, през 2020 г. се равняват на 1,0 млн. евро, които ще бъдат включени в годишните надзорни такси, фактурирани през 2021 г.

Повече информация за надзорните такси е налична на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ. Тези страници се актуализират редовно и се публикуват на всички официални езици на ЕС.


6.7 Други приходи по задачи, свързани с банковия надзор

ЕЦБ има право да налага административни санкции на поднадзорните лица за неизпълнение на задълженията им съгласно банковото пруденциално законодателство на ЕС (включително надзорните решения на ЕЦБ). Свързаните с това приходи не се вземат предвид при изчисляването на годишните надзорни такси. Регламентът относно таксите гарантира, че надзорните такси не се влияят по никакъв начин нито от обезщетения, дължими на трети страни, нито от административни санкции, дължими на ЕЦБ от поднадзорните лица.

Административните санкции, наложени на поднадзорни лица, се отчитат като приход в отчета на ЕЦБ за приходите и разходите. През 2020 г. не бяха наложени санкции на поднадзорни лица и следователно не възникна такъв приход.[90]


7 Правни актове, приети от ЕЦБ

Правните актове, приети от ЕЦБ, включват регламенти, решения, насоки, препоръки и указания до НКО (изброени в член 9, параграфи 1 и 3 от Регламента за ЕНМ и член 22 от Рамковия регламент за ЕНМ). В настоящия раздел са посочени правните актове във връзка с банковия надзор, които са приети от ЕЦБ през 2020 г. и публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и/или на уебсайта на ЕЦБ. Обхванати са правните инструменти, приети съгласно член 4, параграф 3 от Регламента за ЕНМ, и други релевантни правни инструменти.


7.1 Регламенти на ЕЦБ

EЦБ/2020/22
Регламент (ЕС) 2020/605 на Европейската централна банка от 9 април 2020 година за изменение на Регламент (ЕС) 2015/534 относно отчитането на надзорна финансова информация (OВ L 145, 7.5.2020 г., стр. 1)


7.2 Правни актове на ЕЦБ, различни от регламенти

ЕЦБ/2020/1
Препоръка на Европейската централна банка от 17 януари 2020 г. относно политиките за разпределяне на дивиденти (ОВ C 30, 29.1.2020 г., стр. 1)

ЕЦБ/2020/16
Насоки (ЕС) 2020/497 на Европейската централна банка от 20 март 2020 година относно вписването на някои данни в регистъра на данни за институциите и филиалите от националните компетентни органи (OВ L 106, 6.4.2020 г., стр. 3)

ЕЦБ/2020/19
Препоръка на Европейската централна банка от 27 март 2020 г. относно политиките за разпределяне на дивиденти по време на пандемията COVID‑19 и за отмяна на Препоръка ЕЦБ/2020/1 (ОВ C 102I, 30.3.2020 г., стр. 1)

ЕЦБ/2020/30
Решение (ЕС) 2020/1015 на Европейската централна банка от 24 юни 2020 г. за установяване на тясно сътрудничество между Европейската централна банка и Българската народна банка (ОВ L 224I, 13.7.2020 г. стр. 1)

ЕЦБ/2020/31
Решение (ЕС) 2020/1016 на Европейската централна банка от 24 юни 2020 г. за установяване на тясно сътрудничество между Европейската централна банка и Hrvatska Narodna Banka (ОВ L 224I, 13.7.2020 г. стр. 4)

ЕЦБ/2020/32
Насоки (ЕС) 2020/978 на Европейската централна банка от 25 юни 2020 година относно упражняването на право на преценка съгласно член 178, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от националните компетентни органи по отношение на по-малко значимите институции във връзка с прага за оценяване на значимостта на просрочените кредитни задължения (OВ L 217, 8.7.2020 г., стр. 5)

ЕЦБ/2020/35
Препоръка на Европейската централна банка от 27 юли 2020 г. относно политиките за разпределяне на дивиденти по време на пандемията от COVID‑19 и за отмяна на Препоръка ЕЦБ/2020/19 (ОВ C 251, 31.7.2020 г., стр. 1).

ЕЦБ/2020/39
Решение (ЕС) 2020/1331 на Европейската централна банка от 15 септември 2020 г. за определяне на ръководителите на работни звена, които приемат делегирани решения относно надеждността и пригодността, и за отмяна на Решение (ЕС) 2017/936 (OВ L 312, 25.9.2020 г., стр. 34)

ЕЦБ/2020/40
Решение (ЕС) 2020/1332 на Европейската централна банка от 15 септември 2020 г. за определяне на ръководителите на работни звена, които приемат делегирани решения относно значимостта на поднадзорните лица, и за отмяна на Решение (ЕС) 2017/937 (OВ L 312, 25.9.2020 г., стр. 36)

ЕЦБ/2020/41
Решение (ЕС) 2020/1333 на Европейската централна банка от 15 септември 2020 г. за определяне на ръководителите на работни звена, които приемат делегирани решения относно собствения капитал, и за отмяна на Решение (ЕС) 2018/547 (OВ L 312, 25.9.2020 г., стр. 38)

ЕЦБ/2020/42
Решение (ЕС) 2020/1334 на Европейската централна банка от 15 септември 2020 г. за определяне на ръководителите на работни звена, които приемат делегирани решения във връзка с надзорните правомощия, предоставени на основание националното право, и за отмяна на Решение (ЕС) 2019/323 (OВ L 312, 25.9.2020 г., стр. 40)

ЕЦБ/2020/43
Решение (ЕС) 2020/1335 на Европейската централна банка от 15 септември 2020 година за определяне на ръководителите на работни звена, които приемат делегирани решения за паспортизация, придобиване на квалифицирани дялови участия и отнемане на лицензи за кредитни институции, и за отмяна на Решение (ЕС) 2019/1377 (ОВ L 312, 25.9.2020 г., стр. 42)

ЕЦБ/2020/44
Решение (ЕС) 2020/1306 на Европейската централна банка от 16 септември 2020 година относно временното изключване на някои експозиции към централни банки от мярката за общата експозиция предвид пандемията от COVID‑19 (OВ L 305, 21.9.2020 г., стр. 30)

ЕЦБ/2020/62
Препоръка на Европейската централна банка от 15 декември 2020 година относно политиките за разпределяне на дивиденти по време на пандемията от COVID‑19 и за отмяна на Препоръка ЕЦБ/2020/35 (ОВ C 437, 18.12.2020 г., стр. 1).

Изменение 1/2020 от 23 юли 2020 година на Процедурния правилник на Надзорния съвет на Европейската централна банка (OВ L 241, 27.7.2020 г., стр. 43)

© Европейска централна банка, 2021 г.

Пощенски адрес 60640 Frankfurt am Main, Germany
Телефон +49 69 1344 0
Уебсайт www.bankingsupervision.europa.eu

Всички права запазени. Разрешава се възпроизвеждането с образователна и нетърговска цел при изрично позоваване на източника.

Данните, съдържащи се в този доклад, са към 31 декември 2020 г.

За специфичната терминология можете да използвате речника на ЕНМ (само на английски език).

HTML ISBN 978-92-899-4723-7, ISSN 2443-5996, doi:10.2866/693326, QB-BU-21-001-BG-Q


[1]Вижте „ЕЦБ препоръчва да не се изплащат дивиденти до януари 2021 г. и разяснява сроковете за възстановяване на буферите“, прессъобщение на ЕЦБ, 28 юли 2020 г., и „ЕЦБ призовава банките да се въздържат от изплащане на дивиденти или да ги ограничат до септември 2021 г.“, прессъобщение на ЕЦБ, 15 декември 2020 г. Вижте също Каре 1 – Мерки, предприети от банковия надзор в ЕЦБ във връзка с пандемията от COVID-19.
[2]За повече подробности относно капиталовите тенденции вижте Обобщени резултати от ПНПО 2020.
[3]Вижте Каре 1 – Мерки, предприети от банковия надзор в ЕЦБ във връзка с пандемията от COVID-19.
[5]Вижте раздел 1.2.6. за повече подробности за риска, свързан с информационните технологии, и киберриска.
[6]За повече информация вижте прессъобщението по темата и придружаващата презентация.
[7]Вижте раздел 1.4. за повече подробности за оценката на сектора на по-малко значимите институции.
[8]Вижте също раздел 1.2.1 – Надзорни приоритети за 2020 г. и прагматичният подход към ПНПО.
[9]Стойността за третото тримесечие на 2020 г. е анюализирана.
[10]Вижте Каре 1 – Мерки, предприети от банковия надзор в ЕЦБ във връзка с пандемията от COVID-19.
[11]Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи задължения, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за отчетност и оповестяване и на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 1).
[13]Насоки на Европейския банков орган от 23 юли 2020 г. относно прилагането на прагматичен процес на надзорен преглед и оценка през 2020 г. с оглед на кризата, предизвикана от COVID-19 (EBA/GL/2020/10).
[16]Съгласно Практическите указания за НОК от значимите институции с високо равнище на НОК се изисква да представят стратегии за редуциране на НОК и на активи, резултат от придобиване на обезпечения, и да определят на равнище портфейл цели за това редуциране в средносрочен план, след което да ги актуализират ежегодно.
[18]Насоки на Европейския банков орган от 2 април 2020 г. относно законодателните и частните мораториуми върху плащанията по кредити, прилагани с оглед на кризата, предизвикана от COVID-19 (EBA/GL/2020/02).
[19]Насоки на Европейския банков орган от 31 октомври 2018 г. за управление на необслужвани и преструктурирани експозиции (EBA/GL/2018/06).
[20]Киберинцидентите, т.е. идентифициран възможен пробив в информационната сигурност (било то злонамерен или случаен), трябва да се докладват на ЕЦБ, ако е изпълнено поне едно от следните условия: 1) потенциалното финансово въздействие е най-малко 5 млн. евро или 0,1% от БСК1; 2) за инцидента е съобщено публично или той причинява репутационна вреда; 3) инцидентът е отнесен нагоре по йерархията до главния директор по информационните системи извън рамките на редовното отчитане; 4) банката е съобщила за инцидента на екипа за незабавно реагиране при компютърни инциденти, на агенция за сигурност или на полицията; 5) задействани са процедури за възстановяване от срив и непрекъснатост на дейността или е подаден застрахователен иск за киберинцидент; 6) нарушени са правни или регулаторни изисквания; или 7) банката прилага вътрешни критерии и експертна преценка (включително за потенциално системно въздействие) и решава да уведоми ЕЦБ.
[22]Ефикасни практики за реакция при киберинциденти и възстановяване, Консултативен документ, СФС, 20 април 2020 г.
[23] Принципи за оперативна устойчивост, Базелски комитет за банков надзор, август 2020 г.
[24] Насоки на Европейския банков орган от 29 ноември 2019 г. относно управление на риска в областта на ИКТ и сигурността (EBA/GL/2019/04).
[25]Вижте например „Брекзит: време е да се премине към бизнес модели за след него“, Надзорен бюлетин, банков надзор в ЕЦБ, 12 февруари 2020 г. и „Брекзит: банките трябва да се подготвят за края на годината и периода след това“, Надзорен бюлетин, банков надзор в ЕЦБ, 18 ноември 2020 г.
[26]Включително решения по ЦПВМ и без последващи решения за допълнителни разпоредби.
[27]Анализът е извършен с извадка от 134 проверки на място, за които бяха издадени заключителни доклади в периода от октомври 2019 г. до октомври 2020 г.
[28]В сравнение с предишните години общият размер е по-малък поради прекъсването на програмата за проверки на място заради пандемията от COVID-19.
[29]Насоки на Европейския банков орган от 23 юли 2020 г. относно прилагането на прагматичен процес на надзорен преглед и оценка през 2020 г. с оглед на кризата, предизвикана от COVID-19 (EBA/GL/2020/10).
[30]Насоки на Европейския банков орган от 2 април 2020 г. относно законодателните и частните мораториуми върху плащанията по кредити, прилагани с оглед на кризата, предизвикана от COVID-19 (EBA/GL/2020/02).
[31]ПНПО методологията за по-малко значимите институции се основава на насоките за ПНПО, разработени от ЕБО, и се опира на подхода на ЕЦБ към значимите институции и на съществуващите национални методологии. През 2019 г. тя бе приложена за високоприоритетните по-малко значими институции, а за 2020 г. се предвиждаше да се прилага към всички по-малко значими институции.
[32] Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).
[33]BNP Paribas, Deutsche Bank, Groupe BPCE, Groupe Crédit Agricole, ING Bank, Santander, Société Générale и UniCredit.
[34]В съответствие с член 5, параграф 2 от Регламента за ЕНМ ЕЦБ може да прилага i) по-високи изисквания за подходящи капиталови буфери от прилаганите от националните органи и ii) по-строги мерки срещу системни или макропруденциални рискове.
[35]Препоръка ЕССР/2020/7 на Европейския съвет за системен риск от 27 май 2020 г. относно ограничаване на разпределенията по време на пандемията от COVID-19 (OВ C 212, 26.6.2020 г., стр. 1).
[38]Вече трета поредна година ЕЦБ определя рисковете, свързани с климата, като основен двигател на риска в картата на ЕНМ на рисковете за банковата система.
[39] Вижте също тематичното слово на Андреа Енрия, председател на Надзорния съвет на ЕЦБ, на уебинар на Европейската централна банка за рисковете, свързани с климата и околната среда, на 17 юни 2020 г.
[40]Вижте задълбоченото проучване на риска, свързан с климата, в Доклада на ЕЦБ за практиките на банките по отношение на ВААК.
[41]Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 г. за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (Рамков регламент за ЕНМ) (ОВ L 141, 14.5.2014 г., стр. 1).
[42]Тези критерии са описани в член 6, параграф 4 от Регламента за ЕНМ.
[43]Списъкът на значимите и по-малко значимите институции, публикуван през декември 2020 г., отразява i) решенията за значимост, за които е изпратено уведомление до поднадзорните институции до 30 ноември 2020 г. включително и ii) други промени и обстоятелства в груповите структури, настъпили преди 1 ноември 2020 г.
[44]По-малкият брой поднадзорни лица се дължи на методологичната промяна и е свързан по-специално с три институции в Словакия.
[45]Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1). Вижте също „ЕЦБ оцени латвийската AS PNB Banka като проблемна или с вероятност да стане проблемна“, прессъобщение на ЕЦБ, 15 август 2019 г.
[46]Тук са включени и малък брой заявления за допълнителни директорски длъжности без изпълнителни функции.
[47]Някои решения обхващат повече от една оценка, свързана с лицензиране (например оценки за надеждност и пригодност на неколцина членове на съветите на една и съща значима институция или придобивания на квалифицирани дялови участия в различни дъщерни предприятия в единична сделка). Някои процедури по лицензиране, например за паспортизация и за прекратяване на действието на лиценз, не изискват официално решение на ЕЦБ.
[48] Тези решения се отнасят за процедури, които са подчинени на рамките за делегиране, одобрени с Решение (ЕС) 2017/935 на Европейската централна банка от 16 ноември 2016 г. за делегирането на правомощието за приемане на решения относно надеждността и пригодността и оценката на изискванията за надеждност и пригодност (ЕЦБ/2016/42) (ОВ L 141, 1.6.2017 г.) и Решение (ЕС) 2019/1376 на Европейската централна банка от 23 юли 2019 г. за делегиране на правомощието за приемане на решения за паспортизация, придобиване на класифицирани дялови участия и отнемане на лицензи на кредитни институции (ЕЦБ/2019/23) (ОВ L 224, 28.8.2019 г.).
[49]Понятието „смесено финансово холдингово дружество“ е дефинирано в член 2, параграф 15 от Директива 2002/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и Директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1) (Директива за финансовите конгломерати) като „предприятие майка, което не е регулирано образувание и което заедно с дъщерните си предприятия, поне едно от които е регулирано образувание със седалище в Съюза, и други лица формира финансов конгломерат“. Съгласно член 2, параграф 20 от Рамковия регламент за ЕНМ смесен финансов холдинг e поднадзорно лице, ако отговаря на условията, посочени в член 2, точка 21, буква б) от същия Регламент.
[50]Вижте раздел 5.3 – Прозрачност и комуникации.
[52]„Управление на риска и механизми за вътрешен контрол“ включва механизмите или процесите, които трябва да са налице в институцията, за да може тя адекватно да установява, управлява и докладва рисковете, на които е или би могла да бъде изложена. „Функции на ръководен орган“ се отнася до степента, до която лицата, които осъществяват действителното управление на дейността на институцията, или тези, които разполагат с правомощия да определят нейната стратегия, цели и цялостна насока и които упражняват контрол и наблюдение над вземането на решения на управленско ниво, изпълняват своите отговорности.
[54]Общият потенциал за възстановяване е степента, в която вариантите на възстановяване биха позволили на дадена банка да възстанови финансовото си състояние след кризисна ситуация.
[55]За повече подробности относно въздействието на COVID-19 върху потенциала на банките за възстановяване вижте статията „COVID-19 разкри слабостите на плановете на банките за възстановяване“ в Надзорния бюлетин от февруари 2021 г.
[56]Вижте Енрия, А. и Фернандез-Боло, Е., „Насърчаване на презгранична интеграция на банкови групи в банковия съюз“), Надзорен блог, банков надзор в ЕЦБ, октомври 2020 г.
[57]Вижте раздел 3.1 – Взаимодействие с Единния съвет по преструктуриране.
[58]Решение (ЕС) 2020/1015 на ЕЦБ от 24 юни 2020 г. за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Българската народна банка (ЕЦБ/2020/30) (ОВ L 224I, 13.7.2020 г. стр. 1) и Решение (ЕС) 2020/1016 на ЕЦБ от 24 юни 2020 г. за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Hrvatska Narodna Banka (ЕЦБ/2020/31) (ОВ L 224I, 13.7.2020 г., стр. 4). Едновременно с това влезе в сила и споразумението за включването на българския лев и хърватската куна във валутен механизъм II.
[59]Вижте „ЕЦБ завърши цялостната оценка на пет хърватски банки“, прессъобщение на ЕЦБ, 5 юни 2020 г.
[60]Цялостната оценка за България приключи на 26 юли 2019 г., както беше отчетено в Годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност 2019.
[66]Член 16 от Регламент 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).
[68]Директива (ЕС) 2018/843на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 43).
[70]Един от основните принципи за организационните модели гласи, че ако в един отдел са заети повече от 15 от определения брой позиции, следва да се обмисли създаване на отделни секции. За структурните звена, ангажирани с надзора над конкретни банки, един екип може да се състои от шест или повече служители. За другите структурни звена в банковия надзор се създава отделна секция, ако има осем до десет служители. Този подход изравнява обхвата на контрол за ръководителите съответно на секции и отдели.
[71]За повече подробности вижте Приложение 1 от „Оперативната ефективност на ЕЦБ при управлението на кризи в банките“), специален доклад на Европейската сметна палата, № 2, 2018 г.
[72]Ръководният комитет подпомага дейността на Надзорния съвет и подготвя неговите заседания. Той се състои от председателя и заместник-председателя на Надзорния съвет, един представител на ЕЦБ и петима представители на националните надзорни органи. Петимата представители на националните надзорни органи се назначават от Надзорния съвет за една година въз основа на ротационна система, която осигурява справедливо представяне на държавите.
[73]Тези решения съдържат препратки към решения, завършени или приети през отчетния период (т.е. изходящи решения). Броят на надзорните решения не съвпада с броя на процедурите по лицензиране, за които официално е изпратено уведомление до ЕЦБ през отчетния период (т.е. входящи уведомителни процедури).
[74]От тях 196 бяха одобрени от висши ръководители в рамката за делегиране.
[75]Съгласно член 6.7 от Процедурния правилник на Надзорния съвет решения могат да се вземат и с писмена процедура, освен ако поне трима членове на Надзорния съвет с право на глас не възразят. В такива случаи въпросът се включва в дневния ред на следващото заседание на Надзорния съвет. Обикновено писмената процедура изисква най-малко пет работни дни, за да бъде разгледана от Надзорния съвет.
[76] Административният съвет за преглед е орган на ЕЦБ с членове, които са индивидуално и колективно независими от ЕЦБ и имат за задача да извършват преглед на приети от Управителния съвет решения по надзорни теми при допустимост на молбата за преглед. Административният съвет за преглед има петима членове: Жан-Пол Редуен (председател), Кончета Бреша Мора (заместник-председател), Хавиер Аристеги, Андре Камилери, Герд Хойзлер и двама заместници: Рене Смитс и Иван Шрамко.
[77]Вижте член 24, параграф 7 от Регламента за ЕНМ.
[78]Насоки (ЕС) 2015/856 на Европейската централна банка от 12 март 2015 г. за определяне на принципите на етичната рамка на единния надзорен механизъм (ЕЦБ/2015/12) (OВ L 135, 2.6.2015 г., стр. 29)
[79]Членове 11, 12 и 17 от Единния кодекс за поведение на високопоставени длъжностни лица в ЕЦБ.
[80]Решение ЕЦБ/2014/39 съдържа и разпоредби, свързани с организационни аспекти.
[81]Решение на Европейската централна банка от 17 септември 2014 г. относно прилагането на разделение между функцията, свързана с паричната политика, и надзорната функция на Европейската централна банка (ЕЦБ/2014/39) (ОВ L 300, 18.10.2014 г., стр. 57).
[82]В Регламента за капиталовите изисквания са определени задълженията за отчетност по FINREP (финансово отчитане) и COREP (общо отчитане) за кредитните институции. Тези задължения за отчитане са описани подробно в Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета, на техническите стандарти за изпълнение по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи (ОВ L 191 28.6.2014 г., стр. 1). FINREP е рамката за събиране на финансова информация от банковите институции. COREP е рамката за събиране на информация, свързана с изчисляването на Стълб I.
[83]Общата база данни за целия ЕНМ е инициатива, която има за цел допълнително да оптимизира изискванията за надзорна отчетност, определени от ЕЦБ и НКО, и да подобри вътрешното управление. В нея се събира информация по всички искания за данни, изпратени до институции под пряк надзор. Тази информация се използва за повишаване на нивото на прозрачност на исканията за данни, изпращани до банки, и за анализ на бремето на отчетността.
[84]Тези общи услуги включват сграден фонд и съоръжения, управление на човешките ресурси, административни услуги, бюджетиране и контрол, счетоводство, правни услуги, комуникации и преводачески услуги, вътрешен одит, статистически и информационни услуги.
[85]Регламент (ЕС) № 1163/2014 на Европейската централна банка от 22 октомври 2014 година относно надзорните такси (ЕЦБ/2014/41).
[86]Решение (ЕС) 2019/2158 на Европейската централна банка относно методологията и процедурите за определянето и събирането на данни относно факторите за таксата, използвани за изчисляването на годишните надзорни такси (ЕЦБ/2019/38) (ОВ L 327, 17.12.2019 г., стр. 99).
[87] Вижте член 4 от Решение (ЕС) № 2019/2158.
[88]Прехвърлянето на -22,0 млн. евро към периода на таксуване 2020 г. се състои от -23,1 млн. евро за значими лица или групи и +1,1 млн. евро за по-малко значими лица или групи.
[89]За лица, установени след 1 октомври, начислената надзорна такса се състои от минималния компонент на таксата само за броя пълни месеци, през които е извършван надзор.
[90]Допълнителна информация за дейностите по привеждане в изпълнение и санкции е представена в раздел 2.2 на този доклад.