Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по

Предисловие от Кристин Лагард, председател на ЕЦБ

Финансовата криза и кризата с държавните дългове показаха колко бързо и стремително проблемите в банковия сектор могат да се разпространят в целия ни паричен съюз и да засегнат икономиката и живота на гражданите. Като част от мерките, предназначени да осигурят добро състояние на банките и устойчивост на банковата система, създателите на политики учредиха европейския банков надзор, който функционира вече шеста година.

За този кратък период той се разви от новосъздадена до по-зряла институция, доказа се като строг и последователен в действията си орган. От 2014 г. насам рисковете са редуцирани съществено – наличностите от необслужвани кредити (НОК) намаляха с почти 50%, а капиталът на банките се увеличи чувствително навсякъде в еврозоната. Подходът към необслужваните кредити е отличен пример как действия на европейско равнище допринасят за преодоляване на последици от кризата, засегнали много банки в различни държави.

Подобрявайки състоянието на банките, европейският банков надзор подпомага и паричната политика. Когато са по-силни, банките предоставят повече кредити на икономиката, а това укрепва трансмисионния механизъм на паричната политика. Като насърчава продуктивното поемане на рискове, но се противопоставя на прекомерния стремеж към доходност, европейският банков надзор спомага за ограничаване на рисковете за финансовата стабилност и дава възможност сегашната ориентация на паричната политика да доведе до осъществяване на мандата ни по отношение на ценовата стабилност.

Въпреки значителните усилия на надзорните органи през последните години през 2020 г. все още ни очакват предизвикателства, които изискват по-решителни действия от страна на банките. Тяхната рентабилност остава ниска и ако това продължи твърде дълго, може да засегне устойчивостта на банковия сектор като цяло. Част от решението е да се намали излишният капацитет, да се редуцират оставащите наличности от необслужвани кредити и да се приспособят бизнес моделите и стандартите в информационните технологии към цифровата епоха.

Друга част е да се установи подходяща институционална рамка, която да благоприятства един по-ефективен и интегриран банков пазар. Основата на банковия съюз – единната нормативна уредба – все още е фрагментирана между държавите. Нещо повече, при отсъствието на един от стълбовете на банковия съюз, а именно на европейска схема за застраховане на депозитите, целостта на единния банков пазар може все така да остане несигурна и това да възпрепятства по-нататъшната презгранична интеграция.

Наред с това са налице предизвикателства с по-дългосрочен характер, като например климатичните промени, които са всеобхватни и никой не може да се абстрахира от тях. Те ще засегнат всички аспекти на икономиката, включително банковата система. Ето защо това несъмнено е въпрос, по който трябва да обединим усилията си – между държави, институции и отрасли.

Встъпително интервю с Андреа Енрия, председател на Надзорния съвет

Вие поехте председателството на Надзорния съвет на ЕЦБ в началото на 2019 г. Кое е най-важното Ви наблюдение от тази една година и какво е все още в списъка Ви на задачите?

Най-важното ми наблюдение е следното: европейският банков надзор работи. Идеята върху банките да се упражнява надзор на европейско равнище е смислена и практична, а стълбовете, на които се опира надзорният ни модел, са солидни. Пет години по-късно обаче ние преминаваме от начален към по-зрял етап. Затова трябва да завършим големите си основополагащи проекти и да съсредоточим вниманието си върху това да стабилизираме подхода си и основаващия се на риска надзор. В хода на този процес ще се стремим да опростим още повече процедурите си, за да намалим бремето и върху надзорниците, и върху банките, а това означава също да разчитаме повече на новите технологии. Освен това ще се постараем да засилим прозрачността и предсказуемостта на действията си. Все още сме изправени пред банков сектор, който се бори с ниска рентабилност, и банков съюз, който не е достатъчно интегриран. Да спомогнем за разрешаването на тези два големи въпроса, също е на предно място в списъка на задачите ни.

Каква е целта на по-голямата прозрачност на европейския банков надзор и как може да се постигне тя?

С банковия съюз ние въведохме нов модел в цялата еврозона. Моето впечатление е, че на банките и на инвеститорите все още им е трудно да разберат напълно този нов модел. Това означава, че ние като надзорници трябва да внесем повече яснота за това, което правим, както и защо и как го правим. Така действията ни ще станат и по-предсказуеми – в крайна сметка банковият надзор би трябвало да бъде източник на стабилност, а не на изненади. Според новата институционална рамка за управление на кризи инвеститорите първи поемат загубите, вместо банките да разчитат на държавна помощ. Затова инвеститорите трябва да бъдат по-добре информирани за състоянието на банките, що се отнася до активаторите на надзорни действия. През януари 2020 г. предприехме първата стъпка за повишаване на прозрачността – за първи път публикувахме информация банка по банка за надзорните капиталови изисквания, получени в резултат от нашия процес по надзорен преглед и оценка, и представихме повече подробности за надзорната си методология. Това даде на банките и инвеститорите възможност да вникнат по-задълбочено в надзорната оценка на европейските банки.

Що се отнася до банките, рентабилността все още е сериозно предизвикателство. Вие виждате ли светлина в края на тунела?

Мисля, че за съжаление все още сме дълбоко в тунела. За мен като надзорник ниската рентабилност на банките в еврозоната несъмнено е сериозно основание за тревога. Банки, чиито печалби са ниски, не могат да генерират вътрешно капитал, а поради ниската си пазарна оценка е възможно да имат затруднения с достъпа до капиталовите пазари, когато им се наложи да ги използват. В резултат на това те стават по-уязвими. Очевидно моментът не е много подходящ банките да печелят по традиционния начин, но тази трудна среда няма скоро да се промени. Затова те трябва да приемат и да се приспособят – да приемат, че положението е такова, каквото е, и че може да се наложи да адаптират бизнес моделите си, за да останат жизнеспособни. Най-конкурентни са банките с добра разходна ефективност, които са, както казваме ние, с добро стратегическо управление и които предприемат някакъв вид цифрово преустройство. Опасявам се, че други банки действат доста бавно. Затова ще следим внимателно напредъка им и ще оказваме натиск върху изоставащите.

Съкращаването на разходите включено ли е в инструментариума на банките? Какво могат да направят те, за да намалят разходите си?

Повишаването на разходната ефективност би трябвало да бъде в центъра на мерките, с които банките се стремят да подобрят състоянието си. Банките в еврозоната все още имат високо съотношение разходи/приходи – за всяко спечелено евро те харчат средно около 65 цента, което е много повече в сравнение с конкурентите им в международен план. Най-важното обаче е да не допуснат да спестяват, където не бива. Не може да става дума например за свиване на разходите за управление на риска. Аналогично, инвестирането в нови технологии е все така важно, защото може да им помогне да намалят разходите си в по-далечно бъдеще. Наред с това витаят и някои по-радикални идеи. Банките биха могли например да обединят помежду си ползването на услуги от поддържащо естество. Това може да им помогне да постигнат икономии от мащаба и по този начин да намалят разходите си. Разбира се, най-радикалното решение са пълноправните сливания. Ако се извършат добре и между подходящи банки, сливанията могат също да допринесат за редуциране на разходите и за преориентиране на бизнес модела.

Тогава нужна ли е повече консолидация, т.е. повече сливания между банки?

На мен ми се струва очевидно, че банковият сектор в еврозоната се нуждае от консолидация. Свръхкапацитетът е част от проблема с рентабилността, затова трябва да бъде премахнат. Така че безспорно сливания на банки – в национален или презграничен мащаб – биха били от полза. Националните сливания биха позволили по-добра ефективност, например поради факта, че клоновите мрежи се припокриват. За разлика от тях презграничните сливания могат да допринесат за диверсифициране на източниците на приходи и съответно на рисковете. В резултат на това банките и цялата финансова система биха станали по-устойчиви на сътресения. Разбирам, че от гледната точка на една отделна банка ниската рентабилност и ниската пазарна оценка затрудняват каузата на сливанията. От системна гледна точка обаче е слабо вероятно причините за ниската рентабилност и за ниската пазарна оценка да могат да се преодолеят без някаква форма на консолидация в сектора.

Какво може да направи ЕЦБ?

Макар да виждам икономически основания за консолидация, не е моя работа да я насърчавам или възпирам. Мога да предприема нещо само по отношение на потенциалните препятствия пред сливания, особено ако те са в моята компетентност. Изглежда, има хора, които смятат, че ЕЦБ се опитва да разколебае сливанията, като изисква от слетите институции по-високо равнище на капитал. Това е заблуда, която от известно време насам се опитвам да разсея. По-късно през годината ще внесем още яснота по отношение на политиката ни за сливанията. Как третираме например отрицателната репутация? Как разглеждаме капиталовата адекватност на сливащите се банки? С такива въпроси ще се занимаем, за да внесем повече яснота.

Има ли шанс за по-нататъшна интеграция в Европа, ще бъде ли завършен например банковият съюз?

Банковият пазар остава фрагментиран между държавите, дори и в еврозоната. До голяма степен това е следствие от мерките за обособяване, предприети през финансовата криза. Те подсилиха страха, че когато банка бъде подложена на сътресение, капиталът и ликвидността може да напуснат страната и да се наложи данъкоплатците да плащат сметката. В това отношение трябва да напреднем още в завършването на защитната мрежа в банковия съюз. Известен напредък бе отбелязан с въвеждането на предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране, но въпросите за ликвидността при преструктуриране и особено за създаването на европейска схема за застраховане на депозитите все още са много спорни. Надявам се скоро да има напредък, но съм наясно колко трудни са тези разговори.

Това налага въпроса какво друго можем да направим. Ако рамката няма да се промени, има ли нещо, което можем да направим при сегашното ѝ състояние? Една възможност е да вземаме предвид опасенията на приемащите държави, когато определяме пруденциалните изисквания за цели банкови групи: ако даден риск на местно равнище не се елиминира чрез диверсификацията, нито се изчиства при консолидацията, той може да бъде обхванат в изискванията към групата. Друга възможност е споразуменията за вътрешногрупова финансова подкрепа да станат част от плановете на банките за възстановяване. Ако искаме да имаме интегрирано управление на активите и пасивите в благоприятни времена, трябва да се уверим, че то ще работи и при криза, посредством надеждна уредба, която ЕЦБ да може да прилага.

И как помага в това отношение новата европейска рамка за управление на кризи?

Наличието на такава рамка несъмнено е стъпка напред. В нея обаче все още има редица пропуски на европейско ниво. Тя всъщност си остава до голяма степен национална рамка. Именно тази фрагментарност я прави по-малко ефикасна и по-малко ефективна, отколкото би могла да бъде. Ликвидацията на банки например следва националните процедури, които все още се различават в значителна степен. Различни са и ролите на схемите за гарантиране на депозитите и институционалните защитни схеми, а също и ориентацията на политиките по отношение на спасяването на банки с обществени средства. Това не води до условия на равнопоставеност, а затруднява нас, надзорниците, да използваме инструментите, с които разполагаме. Затова наистина се налага да преминем към по-хармонизирана система. Можем да се доближим малко повече до подхода на Съединените щати например и да въведем инструмент за административна ликвидация на европейско равнище.

Напредъкът към единен европейски банков пазар вероятно ще изисква приемащите държави да получат адекватни защитни механизми, така че да не се притесняват да намалят националните препятствия. Справянето с тези проблеми и усъвършенстването на управлението на кризи биха могли да доведат до понижаване на предполагаемите първоначални разходи, свързани с премахването на разпоредби, които все още издигат стени около националните банкови сектори. Междувременно имаме задължението да проучим всички възможни начини да насърчим прилагането на сегашната законодателна рамка по начин, който по-добре подкрепя управлението на активите и пасивите на групово равнище в банковия съюз. Трябва например да намерим начини да се възползваме от даденото на надзорниците право на преценка в някои области (като например освобождаване от изисквания за ликвидност на отделни институции или вътрешногрупови освобождавания от изискванията по отношение на големите експозиции), за да подпомогнем предприятията да управляват на групово равнище активите и пасивите си в банковия съюз. Това дава сигурност, че при криза може да се разчита на помощ от страна на групата.

Банките често твърдят, че силното регулиране е част от проблема им с рентабилността. Според Вас основателно ли е това твърдение?

Регулаторната реформа бе абсолютно необходима, като се имат предвид слабостите на предишната рамка, които финансовата криза разкри. Така че, когато обсъждаме цената на регулирането, трябва да обсъдим и какво би ни струвала една криза. Истината е, че банките заплащат едната цена, но не непременно другата и донякъде в това се състоеше изначалният проблем. Според мен ние намалихме на разумна цена вероятността да настъпи криза. Така че, аз наистина подкрепям регулаторната реформа, включително окончателния пакет Базел ІІІ. Нееднократно съм призовавал той да бъде приложен добросъвестно тук в Европа.

При все това си давам сметка за бремето, което банките се очаква да поемат, що се отнася до изискванията за отчетност. ЕЦБ вече положи сериозни усилия да облекчи това бреме, особено за по-малките и не толкова сложни банки. Остават все пак два въпроса за разрешаване. Първият е броят на органите, които изискват данни от банките. При по-добра координация между ЕЦБ, националните надзорни органи, националните централни банки и макропруденциалните органи може да се намали натоварването на банките. Вторият въпрос е, че в добавка към редовното отчитане към банките могат да се отправят и еднократни искания за предоставяне на данни. В това отношение трябва да подобрим начина, по който планираме, подреждаме по приоритет и съобщаваме предстоящите искания.

Освен рентабилността с какви други проблеми трябва да се справят банките?

В оценките ни много често се определят като проблемна област въпроси, свързани с институционалното управление. Най-добрите практики започват с това схемите за възнаграждение да са в съответствие със склонността на банката към поемане на риск и продължават чак до предоставянето на ръководния орган на точни и своевременни данни за рисковете. Освен това, като се имат предвид няколко нашумели в последно време случая, мерките за контрол и процедурите срещу изпирането на пари все още са недостатъчни. Нека да е ясно, ние очакваме всички банки да имат силно институционално управление и ефикасни рамки за управление на рисковете. Проблемите в тези области се разпространяват бързо и могат да причинят много неприятности. Добър пример е операционният риск. Тук положението се влоши през 2019 г., като повечето загуби от операционен риск бяха предизвикани от риска от неправомерни действия, който често е свързан с проблеми в институционалното управление. Друг източник на операционен риск са информационните технологии. С нарастващото цифровизиране на банките те стават по-изложени на киберрискове – или на генерични ИТ рискове, произтичащи например от това, че системите са остарели. Ние гледаме много сериозно на този въпрос и провеждаме редица проверки на място, съсредоточени върху информационните технологии.

Изменението на климата проблем ли е за банките и банковите надзорни органи?

Изменението на климата е проблем за всички ни, затова се лансират множество амбициозни идеи. Някои например твърдят, че регулациите трябва да включват подкрепа за „зеления“ бизнес, т.е. да има по-ниски капиталови изисквания за зелени активи. От надзорна гледна точка нашата задача е да се уверим в сигурността и стабилността на банките. Затова каквото и да правим, то трябва да се основава на рисковете и тези рискове трябва да бъдат внимателно анализирани, преди да се впуснем в прибързани заключения за политиките.

Така че, главният въпрос е дали има дейности или активи, които повече от други са изложени на свързани с климата и околната среда рискове. В това отношение изготвяната в момента таксономия на ЕС на устойчивите дейности е важна първа стъпка, тъй като ще позволи на банките да установят и докладват свързани с климата и околната среда рискове. Това от своя страна ще допринесе за повишаване на прозрачността. Следващата стъпка би била да се покрият такива рискове, отразени в управлението на риска на банките или в нашия процес по надзорен преглед и оценка. И накрая, тези рискове могат да бъдат включени и в надзорните стрес тестове. Работата във всички тези области продължава и много от нея се извършва на европейско или дори на глобално равнище. Така например, ЕЦБ е член на Мрежата за по-зелена финансова система, която обхваща над 50 институции от целия свят.

1 Банковият надзор през 2019 г.

1.1 Банковият сектор в еврозоната през 2019 г.

1.1.1 Цялостна устойчивост на банките в еврозоната

През последните отчетни периоди капиталовите съотношения и съотношенията на ливъридж са стабилни на съвкупно равнище

През последните отчетни периоди капиталовите съотношения са стабилни на съвкупно равнище (вж. Графика 1). Съотношението на обща капиталова адекватност беше 18,05% през третото тримесечие на 2019 г., отбелязвайки леко повишение спрямо 17,83% една година по-рано. Подобни тенденции се наблюдават при съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1) и съотношението на капитала от първи ред, с незначителни отклонения.

Графика 1

Съотношение на обща капиталова адекватност на значимите институции (преходно определение)

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: проценти)

Източник: ЕЦБ.

Между четвъртото тримесечие на 2018 г. и третото тримесечие на 2019 г. претегленото средно съотношение на изцяло въведения БСК1 на значимите институции остана стабилно на равнище 14,1% (вж. Графика 2). Съотношението на ливъридж леко се повиши през първите три тримесечия на 2019 г. до 5,42% през третото тримесечие в сравнение с 5,32% година по-рано (вж. Графика 3).

Графика 2

Съотношение на БСК1 на значимите институции

Източник: ЕЦБ.

Графика 3

Съотношение на ливъридж на значимите институции

(проценти)

Източник: ЕЦБ.

Коефициентът на ликвидно покритие за цялата група значими институции продължи да нараства

Коефициентът на ликвидно покритие (КЛП) на всички значими институции взети заедно продължи актуалната си тенденция на нарастване и през третото тримесечие на 2019 г. беше 145,16% – с 4,23 процентни пункта повече спрямо същия период на предишната година (вж. Графика 4).

Графика 4

Коефициент на ликвидно покритие на значимите институции

Източник: ЕЦБ.

Банковият надзор в ЕЦБ проведе анализ на чувствителността във връзка с ликвидния риск – стрес тест 2019 г.

През 2019 г. в годишния си надзорен стрес тест банковият надзор в ЕЦБ извърши задълбочена оценка на краткосрочния ликвиден риск на банките. Анализът на чувствителността във връзка с ликвидния риск – стрес тест 2019 г., представляваше оценка на способността на значимите институции да устоят на идиосинкратично ликвидно сътресение. Устойчивостта на банките срещу неблагоприятно и екстремно сътресение бе оценена посредством хипотетични стрес фактори, калибрирани въз основа на неотдавнашни кризисни случаи, без връзка с решенията по паричната политика.

ЕЦБ установи, че като цяло банките имат сигурни ликвидни позиции

Повечето от участвалите в стрес теста 103 банки отчетоха значителни ликвидни буфери и сравнително дълги периоди на оцеляване (вж. Графика 5). Медианният отчетен период на оцеляване беше около шест месеца при сценария на неблагоприятно сътресение и около четири месеца при сценария на екстремно сътресение (вж. Графика 6). Дългите периоди на оцеляване при сътресение дават на банките повече време да приложат плановете си за финансиране при извънредни обстоятелства.

Графика 5

Разпределение на банките с период на оцеляване под шест месеца при всеки от сценариите

(календарни дни; брой банки)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Периодът на оцеляване се определя като периода до първия ден, в който съвкупните нетни изходящи ликвидни потоци надхвърлят наличния капацитет за генериране на ликвидност. Колкото по-дълъг е периодът на оцеляване, толкова по-добра е вероятността банката да просъществува след ликвидно сътресение.

Графика 6

Медианна нетна ликвидна позиция

(календарни дни; медианна нетна ликвидна позиция като процент от общите активи)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Нетната ликвидна позиция е алгебричният сбор на съвкупните нетни изходящи потоци и наличния капацитет за генериране на ликвидност. Периодът на оцеляване е периодът до първия ден, в който нетната ликвидна позиция стане отрицателна.

Редица въпроси обаче изискват допълнително внимание

Като цяло ликвидната позиция на значимите институции остана солидна през цялата 2019 г., но все пак редица въпроси заслужават допълнителен преглед от страна на надзорните органи: i) няколко банки отчетоха ниски ликвидни позиции в някои чуждестранни валути (напр. щатски долари); ii) някои банки предоставят нетна ликвидност на групи извън еврозоната и това ги излага на риск, свързан с обособяване; iii) няколко банки прилагат стратегии за оптимизация, които подобряват изпълнението на изискванията за съотношение на ликвидност, но осигуряват само ограничена по време ликвидна подкрепа; iv) в много случаи могат да бъдат подобрени практиките за управление на обезпечения, включително способността за бързо мобилизиране на свободни от тежести ликвидни резерви; и v) възможно е банките да подценяват негативното въздействие от понижение на кредитния рейтинг върху ликвидността. Оценката разкри също така проблеми с качеството на данните, свързани с отчитането на ликвидността, и това ще допринесе за подобряване на качеството на надзорната информация за в бъдеще.

Резултатите бяха използвани в годишната оценка на ликвидността на банките и надзорниците ще предприемат по тях последващи действия

Резултатите от стрес теста бяха използвани в оценката на адекватността на ликвидността на банките и тяхното управление на риска. Те обаче не се отразиха пряко върху надзорните капиталови изисквания. Надзорниците предприеха подходящи количествени и качествени мерки по отношение на ликвидността в отговор на откроените от стрес теста проблеми. Надзорниците обсъдиха заключенията с всяка от банките в рамките на годишния процес по надзорен преглед и оценка (ПНПО) и според необходимостта ще предприемат последващи действия по конкретни констатации.

По-малко значимите институции също имаха солидни ликвидни и капиталови позиции през 2019 г.

През 2019 г. по-малко значимите институции също показаха солидни ликвидни и капиталови позиции, като средният им коефициент на ликвидно покритие беше над 200% през второто тримесечие, а средното съотношение на БСК1 – около 17%. Бяха установени обаче някои въпроси, които заслужават внимателно наблюдение, като например значителни падежни несъответствия и зависимост от ликвидни групи, чиито членове обединяват наличните си буфери.

През 2019 г. продължи да се подобрява качеството на активите на банките

И накрая, качеството на активите на банките се подобри, като общото съотношение на необслужваните кредити (съотношение на НОК) отбеляза устойчиво намаление от 4,17% през третото тримесечие на 2018 г. до 3,41% през третото тримесечие на 2019 г. (вж. Графика 7 и раздел 1.2.2). Дисперсията на съотношението на НОК между банките също намаля значително през този период, както е показано в Графика 8.

Графика 7

Качество на активите: необслужвани кредити и аванси на значимите институции

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: проценти)

Източник: ЕЦБ.

Графика 8

Разпределение на съотношенията на НОК на значимите институции

Източник: ЕЦБ.

1.1.2 Цялостни резултати на банките в еврозоната

До второто тримесечие на 2019 г. рентабилността на значимите институции отслабна, докато съотношението разходи/приходи остана сравнително високо

През 2019 г. рентабилността на значимите институции в еврозоната остана слаба, като през третото тримесечие общата анюализирана възвръщаемост на капитала беше 5,8%, отбелязвайки лек спад спрямо 6,2% през четвъртото тримесечие на 2018 г. (вж. Графика 9).[1] Като цяло възвръщаемостта на капитала на значимите институции в еврозоната беше по-ниска в сравнение с тази на банките в САЩ, а в много случаи – и в сравнение с отчетената от самите тях цена на капитала. Това намира отражение и в ниската оценка на повечето търгувани на фондовата борса значими институции, чието съотношение цена/балансова стойност беше доста под единица, а това ги затрудняваше да се възползват от капиталовите пазари, без да намалят съществено дяловете на акционерите си.

Графика 9

Възвръщаемост на капитала на значимите институции, разбивка по източници на приход

(процент от капитала)

Източник: Надзорна банкова статистика на ЕЦБ.
Забележка: Данните за третото тримесечие са анюализирани.

Сред нестихващи опасения, свързани с негъвкавата структура на разходите, нетният доход преди обезценки, провизии и данъци намаля спрямо капитала, но в абсолютен размер остана в общи линии непроменен. Наред с това нарастването на приходите от търговска дейност беше неутрализирано от отрицателния нетен доход и отрицателния друг оперативен доход.

Съотношението разходи/приходи на значимите институции остана сравнително високо (вж. Графика 10) в отражение не само на неефективните разходи, но и на разходи за преструктуриране и разходи, свързани с инвестиции в цифровизиране. В средносрочен план цифровизацията може да подобри разходната ефективност и да даде възможност на банките да предлагат нови продукти и услуги. Тя също така е важна за устойчивостта на бизнес моделите, но същевременно налага начални разходи, докато ползите се реализират едва с течение на времето.

Графика 10

Съотношение разходи/приходи на значимите институции и индексирани компоненти

(проценти)

Източник: Надзорна банкова статистика на ЕЦБ.

През първите три тримесечия на 2019 г. се наблюдава рязко нарастване на потоците от обезценки и провизии на годишна база, което слага край на низходящата тенденция през последните години, довела до наблюдаваните през 2018 г. ниски равнища, и оказва допълнителен натиск върху рентабилността. Покачването е повсеместно, включително в държави с ниски наличности от необслужвани кредити, главно поради провизии срещу загуби по кредити за нови НОК и поради обезценки на нефинансови активи на банките, свързани с програмите им за преструктуриране.

Подобно на значимите институции по-малко значимите институции в еврозоната също отчетоха устойчиво ниско равнище на рентабилност. По-специално, това, че по-малко значимите институции зависят от приходите от лихви, ги излага на негативни ефекти при продължителен период на ниски лихвени проценти, а по-малкият им размер и предимно регионалната им ориентация ограничават възможността им да диверсифицират източниците си на доход и да намалят разходите си. Последните данни показват средна възвръщаемост на капитала на по-малко значимите институции от едва 5,1% през юни 2019 г. – минимално подобрение спрямо отчетеното в края на 2018 г. равнище от 4,7%.[2] От страна на активите приходите от лихви, които представляват най-големият компонент на приходите на по-малко значимите институции, продължиха да намаляват през 2019 г. (вж. Графика 11). Нетният доход от лихви обаче намаля само леко поради успоредния спад на разходите за лихви. И накрая, както и при значимите институции, потоците на провизиите при по-малко значимите институции отбелязаха рязко нарастване с около 20% на годишна база през първата половина на 2019 г. При все това цената на риска при по-малко значимите институции, измерена като съотношение между финансовите обезценки и общия размер на кредитите, остава на сравнително ниско равнище – около 0,1%, което е по-малко от една трета от цената на риска при значимите институции.

Графика 11

Развитие на приходите от лихви, разходите за лихви и нетния доход от лихви при по-малко значимите институции

(млрд. евро)

Източник: Надзорна банкова статистика на ЕЦБ.
Забележки: Графиката се основава на променяща се извадка от по-малко значими институции. Данните за първото и второто тримесечие на 2019 г. са анюализирани с използване на последните четири тримесечия.

По-малко значимите институции продължиха да полагат усилия да ограничат цялостните си разходи (вж. Графика 12). Въпреки това техните съотношения разходи/приходи останаха сравнително високи – 72% през юни 2019 г. Това е по същество без промяна спрямо края на 2018 г. (73%) и все още на по-високо ниво, отколкото при значимите институции. Що се отнася до качеството на активите, големият размер на необслужваните кредити в някои по-малко значими институции остава причина за тревога. Като цяло напредъкът по изчистване на балансите се позабави, като през второто тримесечие на 2019 г. брутното съотношение на НОК беше около 2,71% – с 11 базисни пункта по-ниско спрямо декември 2018 г.

Графика 12

Обзор на разходите на по-малко значимите институции

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: проценти)

Източник: Надзорна банкова статистика на ЕЦБ.
Забележки: Графиката се основава на променяща се извадка от по-малко значими институции. Данните за първото и второто тримесечие на 2019 г. са анюализирани с използване на последните четири тримесечия.

1.1.3 Основни рискове в банковия сектор

Геополитическата несигурност, НОК, киберпрестъпността и пробивите в ИТ системите бяха определени като най-важните предизвикателства пред банките през 2019 г.

В тясно сътрудничество с националните компетентни органи банковият надзор в ЕЦБ определя всяка година основните рискове за банките в краткосрочен и средносрочен план (хоризонт от две до три години). След това тези рискове се публикуват под формата на Карта на единния надзорен механизъм (ЕНМ) на рисковете. През 2018 г. анализът открои следните основни двигатели на риск за 2019 г. и следващите години: геополитическата несигурност, наличностите от НОК и потенциалното натрупване на бъдещи НОК, киберпрестъпността и пробивите в ИТ системите. Други идентифицирани рискове бяха преразглеждането на цените на финансовите пазари, средата на ниски лихвени проценти и реакциите на банките на регулации.

Геополитическата несигурност представляваше сериозен риск за икономиката на еврозоната

Геополитическата несигурност се смяташе за основен риск за световните финансови пазари и за икономиката на еврозоната. Нарастващото напрежение в търговията и засилената геополитическа несигурност оказваха негативно влияние върху прираста на световния БВП, който остана слаб през цялата 2019 г. Освен това Брекзит продължи да представлява сериозен източник на несигурност, налагащ банките и надзорните органи да се подготвят за всякакви възможни сценарии. Наред с повишената политическа несигурност в някои държави от еврозоната тези събития продължиха да оказват неблагоприятно влияние върху икономическата перспектива за еврозоната, която през 2019 г. се влоши.

Съотношението на необслужваните кредити в еврозоната продължи да намалява

Независимо от продължаващия спад на съотношението на НОК в еврозоната високото равнище на НОК в голям брой банки в еврозоната остава повод за безпокойство. Изпълнявайки стратегиите си за редуциране на НОК, тези банки отбелязаха добър напредък в намаляването на наличностите от стари НОК. През третото тримесечие на 2019 г. съотношението на НОК при значимите институции спадна до 3,41%, но остана над равнищата от преди кризата. Затова са необходими по-нататъшни усилия, за да се осигури осъществяването на стратегиите за НОК, особено след като се очаква растежът на реалния БВП да се задържи слаб в краткосрочен план.

Разхлабване на стандартите за отпускане на кредити може да доведе до натрупване на бъдещи НОК

Непрекъснатият стремеж на банките към доходност може да доведе до натрупване на бъдещи НОК. Наблюдаваната през предишните години тенденция на разхлабване на стандартите за отпускане на кредити поотслабна през 2019 г. При все това през две тримесечия на годината банките в еврозоната все още докладваха леко облекчаване на кредитните стандарти при кредитите за предприятията и жилищните кредити за домакинствата.[3] Освен това значимите институции засилиха още повече активността си на пазара на кредити за кредитополучатели с висока задлъжнялост, приемайки рекордно ниско равнище на защита в условията по договорите.

Рисковете, свързани с информационните системи и киберпрестъпността, нарастват в резултат от продължаващото цифровизиране

Тенденцията за цифровизиране на финансовите услуги потенциално отслабва устойчивостта на банките срещу киберпрестъпления и пробиви в ИТ системите. Банките разчитат все повече на цифрови процеси и трябва да въведат допълнителни технологии, за да повишат ефективността си и да отговорят на променящите се предпочитания на клиентите. Редица значими институции обаче все още работят със стари ИТ системи и трябва да преработят ИТ инфраструктурата си, което може да забави процеса и/или да го оскъпи. Същевременно допълнителни рискове възникват заради киберпрестъпници с крайно злонамерени колективни намерения.

Продължи да е налице значителен риск от преразглеждане на цените на финансовите пазари

През 2019 г. все още беше налице съществен риск от значително преразглеждане на цените на финансовите пазари в контекст на непрекъснато търсене на доходност. През цялата година премиите за риск останаха ниски въпреки отделни моменти на повишена волатилност на финансовите пазари в резултат от ескалиращо напрежение в търговията. Макар че устойчивостта на дълга на публичния сектор се подобри в еврозоната като цяло, в няколко отделни държави равнищата на дълга останаха високи и това ги правеше уязвими на потенциално преразглеждане на цената на държавния риск.

Рентабилността на банките остана слаба

Значимите институции продължиха да се борят с ниска рентабилност, докато перспективата за продължителен период на ниски лихвени проценти и силната конкуренция отслабваха допълнително способността им да генерират приходи. През 2019 г. над половината значими институции генерираха възвръщаемост на капитала под оценъчната му цена. Въпреки лекото подобрение на възвръщаемостта на капитала през 2018 г. те ревизираха надолу прогнозите си за рентабилността, предвиждайки за 2019 г. и 2020 г. спад на очакваната възвръщаемост на капитала. Възможно е да ги ревизират дори още по-надолу при влошаване на макроикономическите условия в еврозоната.

Макар че през 2019 г. се наблюдаваше известно развитие на рисковете, гореописаните основни двигатели на риска остават много релевантни за следващите години (вж. раздел 1.6 за перспективата за риска за 2020 г. и по‑нататък).

1.2 Надзорни приоритети и проекти през 2019 г.

1.2.1 Обзор на надзорните приоритети за 2019 г.

Надзорните приоритети определят областите, върху които ще бъде съсредоточено вниманието на банковия надзор в ЕЦБ през предстоящата година. Те се обсъждат и одобряват от Надзорния съвет на ЕЦБ. Основават се на оценка на основните рискове, на които са изложени поднадзорните банки (вж. раздел 1.1) при текущите икономически, регулаторни и надзорни условия. В тях също така се вземат предвид тематични тенденции, установени от съвместните надзорни екипи (СНЕ) в хода на текущия надзор и в проверките на място. Приоритетите се преразглеждат ежегодно и представляват важен инструмент за координиране на надзорната дейност във всички банки по подходящо хармонизиран, пропорционален и ефективен начин. По този начин те допринасят за условия на равнопоставеност и за по-силно надзорно въздействие. Надзорните приоритети за 2019 г. и свързаните с тях проекти са представени по-нататък в този раздел (вж. също Диаграма 1).

Диаграма 1

Надзорни приоритети за 2019 г.

Източник: ЕЦБ.
* Изменена дейност

** Нови дейности/приоритетни области през 2019 г.
1) Необслужвани кредити.
2) Вътрешен анализ на адекватността на капитала и вътрешен анализ на адекватността на ликвидността.
3) Въпреки че все още не е заплануван стрес тест, посветен на ликвидността, през 2020 г. ще се проведе всеобщ за ЕС стрес тест, обхващащ разнообразни рискове.

1.2.2 Работа по необслужваните кредити

През 2019 г. ЕЦБ реши да преразгледа надзорните си очаквания по отношение на пруденциалното формиране на провизии за нови необслужвани експозиции (НОЕ), описано в Допълнението към Практическите указания на ЕЦБ към банките относно необслужваните кредити (наричано по-нататък „Допълнението“). Това решение бе взето, за да бъде отразено приемането на Регламент (ЕС) 2019/630[4], в който се описва третирането на НОЕ по Стълб І. Новият регламент влезе в сила на 26 април 2019 г., допълвайки съществуващите пруденциални правила. Преразглеждането на Допълнението произтичаше от ангажимента на ЕЦБ да подложи на преоценка надзорните очаквания за новите НОЕ след финализирането на новото законодателство по отношение на третирането на НОЕ по Стълб І.

Основни различия между подхода по Стълб ІІ и Стълб І

Установени са три основни разлики между новото третиране на НОЕ по Стълб І и подхода на ЕЦБ по Стълб ІІ.

  • Първо, третирането на НОЕ по Стълб І изисква всички банки да приспадат от собствения си капитал, когато НОЕ не са в достатъчна степен автоматично покрити от провизии или други корекции. Това е правно обвързващо изискване, за разлика от надзорните очаквания на ЕЦБ за пруденциално провизиране на значимите институции съгласно подхода по Стълб ІІ. По-специално, надзорните очаквания i) представляват отправна точка за надзорния диалог, ii) зависят от оценка за всеки конкретен случай, и iii) са надзорна мярка, която може да бъде приложена в рамката по Стълб ІІ в цикъла на ПНПО.
  • Второ, третирането на НОЕ по Стълб І и надзорният подход към нови и стари НОК по Стълб ІІ се различават леко в календарното калибриране. Освен това при подхода на ЕЦБ по Стълб ІІ има различни графици за постигане на корекции, докато в рамката по Стълб І се предвижда пълно прилагане.
  • Трето, значителна разлика има в обхвата. Третирането на НОЕ по Стълб І се прилага само към онези от тях, които произтичат от нови кредити, инициирани след 26 април 2019 г., но не и за i) съществуващите наличности от НОЕ, нито за ii) цялата съвкупност от съществуващи обслужвани кредити в балансите на банките, инициирани преди 26 април 2019 г., които в бъдеще е възможно да се превърнат в НОЕ. Това означава, че на надзорниците са необходими инструменти за справяне с този потенциален риск – тези инструменти са предоставени от подхода на ЕЦБ по Стълб ІІ.

Корекции, свързани с обхвата и календарното калибриране, в подхода по Стълб ІІ към нови НОЕ

След като установи основните различия, ЕЦБ реши да коригира надзорните си очаквания по отношение на пруденциалното провизиране за нови НОЕ. Целта е да се опрости и хармонизира цялостният подход към НОЕ. Първо, обхватът на надзорните очаквания на ЕЦБ по отношение на новите НОЕ съгласно подхода по Стълб ІІ, описан в Допълнението, ще бъде ограничен до експозициите, които не подлежат на третиране по Стълб І, за да се избегне застъпване – една и съща експозиция да подлежи на мерки както по Стълб І, така и по Стълб ІІ. Така НОЕ, които произтичат от кредити, инициирани след 26 април 2019 г., по принцип ще подлежат единствено на третиране по Стълб І. Второ, релевантните времеви рамки (т.е. групиране по продължителност на необслужването/интервали) за НОЕ, произтичащи от инициирани преди 26 април 2019 г. кредити, ще бъдат променени от 2/7 години на 3/7/9 години, за да се съгласуват с времевите рамки по Стълб І.[5] По-специално, очаква се НОЕ, за които се отнася Допълнението, да следват времевия модел 3/7/9 години за необезпечени/обезпечени (не с недвижимо имущество)/обезпечени с недвижимо имущество експозиции и да имат план за постигане на пълно прилагане като в рамката по Стълб І (т.е. 100% покритие).[6]

Надзорните очаквания по отношение на наличностите от НОЕ остават непроменени

Надзорните очаквания по отношение на натрупаните наличности от НОЕ (т.е. експозиции, класифицирани като НОЕ към 31 март 2018 г.) остават непроменени. Отправната точка е същата – групиране в интервали 2/7 години според продължителността на необслужването на необезпечени/обезпечени НОЕ. Те подлежат на препоръки за надзорно покритие и планове за поетапно прилагане, посочени в писмата по ПНПО.[7] Първи приоритет е бързо да бъдат намалени наличностите от НОЕ, за да се осигури „изчистване“ на балансите на банките за в случай че икономическите условия се влошат.

Все пак както за натрупаните, така и за новите НОЕ ще се вземат предвид конкретни обстоятелства, поради които очакванията за формиране на провизии биха станали неподходящи

Всички останали аспекти на третирането на новите НОЕ по Стълб ІІ, описани в Допълнението, остават непроменени. Наред с всичко останало, специфични обстоятелства, които биха могли да направят неподходящи пруденциалните очаквания за провизиране за конкретен портфейл или експозиция, все пак ще се вземат предвид, когато се подлагат на оценка отклонения от надзорните очаквания за покритие в подхода по Стълб ІІ, както за новите, така и за натрупаните НОЕ.

Накратко за коригирания надзорен подход към формирането на провизии за НОЕ

В обобщение, обхватът на надзорните очаквания на ЕЦБ по отношение на новите НОЕ се ограничава до онези от тях, които произтичат от инициирани преди 26 април 2019 г. кредити и не подлежат на третирането на НОЕ по Стълб І[8]. НОЕ, произтичащи от кредити, които са инициирани от 26 април 2019 г. насетне, подлежат на третирането на НОЕ по Стълб І, като ЕЦБ следи внимателно възникващите във връзка с тях рискове. В допълнение към това всички нови НОЕ, независимо от датата на иницииране на експозицията, следват едно и също календарно калибриране и разбивка на обезпечените експозиции. Освен това те се третират по същия начин, както която и да е част на НОЕ, гарантирана или застрахована от официална агенция за експортни кредити с оглед на това да се намали сложността на отчитането за нови НОЕ (вж. Диаграма 2).

Диаграма 2

Обзор на надзорния и регулаторния подход към формирането на провизии за НОЕ

Източник: ЕЦБ.

Въпроси, свързани с публикуваните от Европейския банков орган насоки за НОЕ

ЕЦБ уведоми ЕБО за намерението си да спазва неговите насоки относно необслужваните експозиции

Надзорният подход към НОЕ беше засилен допълнително в края на 2018 г., когато Европейският банков орган (ЕБО) публикува два документа с насоки, свързани с необслужваните експозиции: i) Насоки от 31 октомври 2018 г. за управление на необслужвани и преструктурирани експозиции (EBA/GL/2018/06) и ii) Насоки от 17 декември 2018 г. за оповестяването на необслужваните и преструктурираните експозиции (EBA/GL/2018/10). ЕЦБ уведоми ЕБО за намерението си да спазва горепосочените насоки.[9]

Работа по натрупаните наличности от НОК: напредък и оценка на стратегиите на банките за редуциране на НОК

Наличностите от НОК, държани от значимите институции, намаляха с повече от 40% от декември 2014 г. насам

Когато започна функционирането на европейския банков надзор, обемът на НОК в значимите институции беше около 1 трлн. евро (8% съотношение на НОК). В края на септември 2019 г. размерът им беше намалял до 543 млрд. евро (3,41% съотношение на НОК), т.е. от декември 2014 г. до тогава наличностите от НОК са спаднали с около 46% (вж. Графика 13). Намаляването на наличностите от НОК се ускори през 2017 г., особено в държави, където съотношението на НОК е високо. Това съвпадна с публикуването през март 2017 г. на Практически указания на ЕЦБ към банките относно необслужваните кредити (наричани по-нататък „Практически указания за НОК“), в които са изложени очакванията на банковия надзор в ЕЦБ по отношение на управлението на НОК. В Графика 13 е представено развитието на наличностите от НОК за всички значими институции.

Графика 13

Развитие на НОК на значимите институции

(лява скала: проценти; дясна скала: млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.

Значимите институции с високо равнище на НОК предадоха за първи път стратегии за НОК през 2017 г., а оттогава са ги актуализирали два пъти

В Практическите указания за НОК се описват очакванията как банките следва да управляват наличностите си от НОК.[10] Като последващо действие по Насоките ЕЦБ поиска от значимите институции с високо равнище на НОК (наричани по-нататък „банки с високо равнище на НОК“) да представят своите стратегии за редуциране на НОК и на активи, резултат от придобиване на обезпечения, както и да определят средносрочни цели за редуцирането на равнище портфейл. През 2017 г. тези значими институции представиха за първи път на ЕЦБ стратегиите си за редуциране на НОК, а оттогава са ги актуализирали два пъти.

През 2019 г. стратегиите за НОК предвиждаха 50% редуциране на наличностите от НОК в тригодишен срок

Представените през 2019 г. стратегии за НОК предвиждат брутно намаление на наличностите на НОК с приблизително 50% от края на 2018 г. до края на 2021 г. Графики 14 и 15 показват наличностите от необслужвани активи (НОА) в края на 2018 г. за извадка от 32 банки с високо равнище на НОК, както и собственото им прогнозно редуциране на обема на НОК в периода от края на 2019 г. до края на 2021 г.

През 2018 г. банките с високо равнище на НОК преизпълниха целите си за редуцирането им

През 2018 г. банките с високо равнище на НОК имаха като цяло добри резултати и в много случаи дори преизпълниха целите си за редуциране на наличностите от НОК. Използваните за намаляването на натрупаните НОК инструменти варираха в различните институции и държави. Те по-специално включваха изплащане на кредити (кредитополучателите изплащат договорени суми), оздравяване на кредити, продажби (включително на портфейли, секюритизация и прекласификация на експозициите като държани за продажба съгласно Международния стандарт за финансово отчитане (МСФО) 9), както и отписвания.

През първата половина на 2019 г. банките постигнаха намаляване с 8% на наличностите от НОК, което представлява 42% от плана за годината, спрямо 51% през второто тримесечие на 2018 г. Макар че потоците в двете посоки между НОК и обслужваните експозиции като цяло се развиват според предвижданията, други входящи потоци надхвърлят целевото равнище. Изходящите потоци се определят основно от изплащане и оздравяване на кредити, отписвания и продажби (включително на портфейли, секюритизация и прекласификация като държани за продажба по МСФО 9).

Банките изтеглят напред във времето планираните мерки за редуциране

Повечето банки активно изтеглят напред във времето мерките си за редуциране на НОК. Според представените за периода 2019–2021 г. стратегии в повечето държави се предвижда около 50% от планираното за период от три години редуциране да се извърши през първата година. Над 75% от планираното за тригодишния период редуциране вероятно ще бъде обусловено от изходящи потоци от необслужвани портфейли, изплащания на кредити, продажби и отписвания.

Банките се прицелват по-агресивно в НОЕ с по-голяма продължителност на необслужването

Положителен е и фактът, че в плановете си за редуциране банките се прицелват по-агресивно в НОК с по-голяма продължителност на необслужването. Както показва Графика 16, предвижда се експозиции, класифицирани като необслужвани от над пет години, да бъдат редуцирани значително по-бързо от експозициите с продължителност на необслужването под пет години.

Като цяло наличностите от НОК в еврозоната остават високи. Затова банковият надзор в ЕЦБ ще продължи усилията си за справяне с наличностите от НОК и за недопускане на натрупване на нови такива.

Графика 14

Стратегии за редуциране на НОА: планирано развитие на НОА

(млрд. евро; години)

Източник: ЕЦБ.

Графика 15

Планирано редуциране на НОК за цялата 2019 г. спрямо действителното редуциране през първото полугодие

(млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.
0) Входящи потоци от обслужвани преструктурирани експозиции.

1) Изходящи потоци от реализиране на обезпечения.
2) Входящи потоци от обслужвани непреструктурирани експозиции.
3) Изходящи потоци от ликвидиране на обезпечения.

Графика 16

Стратегии за редуциране на НОА: планирано бъдещо редуциране на НОК по групи според продължителността на необслужването

(млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.

Каре 1
Въздействие на освобождаването от необслужвани кредити върху капиталовия пазар

В това каре се разглежда емпирично как капиталовият пазар реагира на съобщенията от значими и по-малко значими институции в ЕНМ относно изчистването на балансите им в периода 2015–2019 г. Целта е да се оцени дали продажбите[11] на необслужвани кредити са генерирали положителен „ефект върху богатството“ за значимите и по-малко значимите институции в най-активните държави (а именно Италия, Испания, Ирландия, Гърция, Португалия и Кипър). В тези държави общият размер на продажбите на НОК и на активи, резултат от придобиване на обезпечения, надхвърли 184 млрд. евро през 2018 г. спрямо 108 млрд. евро през 2017 г. В по-скорошната част на отчетния период активността бе най-силна на италианския и испанския пазар, а значително засилване се наблюдава в Гърция, Португалия и Кипър, където годишният обем на освобождаванията от НОК нарасна над двойно през 2018 г. спрямо 2017 г. (вж. графиката). Макар че по обем на продажбите активността се забави през 2019 г. в сравнение с 2017 г. и 2018 г., все още са в ход продажби в размер на 74 млрд. евро и се очаква те да бъдат завършени до края на 2020 г. Нещо повече, нараства размерът на сегмента от активи, класифицирани като „с вероятност за неплащане“. През 2019 г. в този сегмент попадаха около една трета от общото количество освобождавания от активи от италиански кредитни институции.

Графика

Продажби на НОК и на активи, резултат от придобиване на обезпечения – от значими и по-малко значими институции в ЕНМ в извадка от държави през периода 2015–2019 г., плюс продажби в ход

(млн. евро; брутна балансова стойност)

Източници: Съобщения на банки, Credit Village, Debtwire, Deloitte, KPMG и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Крайната дата за данните е 31 декември 2019 г. „Продажби в ход“ означава продажби, които се очаква да бъдат завършени до края на 2020 г. Графиката включва окончателни продажби на НОК, секюритизации на НОК, водещи до деконсолидация, и продажби на активи, резултат от придобиване на обезпечения. Тя показва освобождавания от НОК при значими и по-малко значими институции в ЕНМ в избраните държави. Не са включени продажбите, извършени от дружества за управление на активи. Данните за Испания за 2017 г. включват продажбата от Santander на Blackstone на мажоритарния дял в нейния портфейл в размер на 30 млрд. евро от активи, свързани с недвижими имоти. Данните за Италия за 2018 г. включват секюритизацията на лоши кредити на Monte dei Paschi di Siena в размер на 24,1 млрд. евро, завършена през май 2018 г., както и прехвърлянето на портфейл в размер на 18 млрд. евро от Veneto Banca/Popolare di Vicenza към SGA S.p.A, завършено през 2018 г., след ликвидацията на двете банки през 2017 г. Освобождаването на UniCredit от експозиции в размер на 17,7 млрд. евро (проект Fino) е включено в данните за Италия за 2017 г.

Във финансовата литература отдавна има изследвания за въздействието от изчистването на балансите върху цените на акциите на банките и за ефекта върху богатството на продавачите.[12] Използвайки методологията на изследване на събития[13], ЕЦБ е извършвала преди емпирични проучвания по същата тема, анализирайки ефекта от 135 съобщения за освобождаване от НОК от значими и по-малко значими институции[14] след 2015 г. Резултатите показват, че съобщенията за освобождаване от НОК са имали значително положително въздействие върху цените на акциите на кредитните институции, отбелязали съществен напредък в редуцирането на НОК в разглеждания период (вж. таблицата).

Таблица

Резултати от изследването на събития

Източници: ЕЦБ и Bloomberg (за действителната възвръщаемост).
Забележки: „Събитие“ се отнася до прессъобщение, публикувано от търгувани на фондовата борса значими и по-малко значими институции, относно освобождаване от НОК, било посредством преки продажби на НОК на пазара или посредством секюритизация на НОК, водеща до деконсолидация, и относно освобождаване от активи, резултат от придобиване на обезпечения. Не са взети предвид прессъобщения, съдържащи припокриващи се или замъгляващи събития (напр. освобождаване от НОК, съобщено в контекста на публикуването на тримесечен финансов отчет, съобщения за увеличаване на капитала, бизнес стратегии, сливания и т.н.). “Големи освобождавания” означава освобождавания от необслужвани активи с брутна балансова стойност над 320 млн. евро, т.е. над медианата на всички освобождавания от значими и по-малко значими институции в ЕНМ през периода 2015–2019 г. (като се вземат предвид и невключените в този анализ сделки). Нашата извадка от съобщения в Испания, Ирландия и Гърция включва оповестявания на освобождавания от активи с брутна балансова стойност над средната. Необичайната възвръщаемост е изчислена, като се извади очакваната нормална възвръщаемост (ако не би имало съобщение за освобождаване от НОК) от действителната възвръщаемост на акциите. Очакваната нормална възвръщаемост е изчислена посредством „пазарен модел“, който се основава на действителната възвръщаемост на референтен пазар и корелацията на акциите на банките с референтния пазар. За целите на този анализ референтните пазари са следните: индексът FTSE Italia All-Share Banks Index за италианските банки, индексът IBEX 35 за испанските банки, общият индекс на Атинската фондова борса за гръцките банки, индексът FTSE Ireland за ирландските банки, индексът FTSE Portugal за португалските банки и общият индекс на Кипърската фондова борса за кипърските банки. Използвана е логаритмична възвръщаемост. Периодът на оценката е 120 дни на търговия. След като е изчислена необичайната възвръщаемост, е пресметната кумулативната необичайна възвръщаемост (CAR) като сбор на отделните необичайни възвръщаемости, за да се измери общото въздействие от дадено събитие в даден времеви период („събитиен прозорец“). В този анализ са използвани два събитийни прозореца, а именно -2;0 и 0;2, където 0 е денят на събитието или първият ден на търговия след съобщението, ако съобщението е публикувано след затварянето на пазарите или ако събитието се е паднало на нетърговски ден (напр. почивен ден в края на седмицата). Кумулативната средна необичайна възвръщаемост (CAAR) е средната стойност на всички събития в извадката (цялата извадка или на равнище отделна държава), т.е. средната реакция на фондовия пазар (в проценти) на прессъобщенията. За проверка на статистическата значимост на кумулативните средни необичайни възвръщаемости са използвани параметричен t-тест на моментно състояние и тестът на Boehmer, Musumeci и Poulsen (1991). „***“,„**“ и „*“ показват равнище на значимост от съответно 1%, 5% и 10% при t-теста на моментно състояние и теста на Boehmer, Musumeci и Poulsen (1991).

Анализът показва също, че степента на развитие на националните пазари на НОК и особеностите на националните правни рамки влияят по различен начин върху цените на акциите в различните държави. Така например, когато кредитни институции в Италия обявят голямо по размер освобождаване от НОК[15], това средно предизвиква значими и положителни реакции на фондовия пазар в двата дни след прессъобщението. По-специално, наблюдава се силен положителен ефект върху богатството за италианските банки, които използват схемата GACS[16]. Това показва, че добре замислена схема за насърчаване на прехвърлянето на рисковете, свързани с НОК, извън балансите на кредитните институции като цяло би оказала положителен ефект върху продаващата банка. Подобно на това кредитните институции в Ирландия получават положителна реакция на съобщенията от страна на пазара, потенциално поради благоприятното въздействие върху съотношенията на капиталова адекватност, които бяха оповестени в повечето ирландски прессъобщения за освобождаване от НОК.[17] За разлика от тях при кредитните институции в Гърция не се наблюдава статистически значимо въздействие; там приносът на вторичните пазари за редуцирането на НОК започна да нараства през 2017 г. Все пак прехвърлянето на риск чрез схемата за секюритизации „Херкулес“, която наред с други външни и вътрешни стратегически инструменти има за цел да намали обема на НОК до устойчиво равнище[18], може за в бъдеще да доведе до положителен ефект върху богатството. Що се отнася до Испания, реакцията на съобщенията от банките в периода 2015–2019 г. не е статистически значима. Това може би се дължи на зрелостта на испанския пазар за НОК и на относително ниското съотношение на НОК при испанските кредитни институции.[19] В анализа португалските и кипърските кредитни институции се разглеждат като част от цялата извадка, но за тях няма резултати на равнище държава поради ограничения брой търгувани на фондовата борса банки и малкия брой съобщения.

1.2.3 Работа по критериите за отпускане на кредити

Наред с други фактори, за високите съотношения на НОК в някои участващи държави членки до голяма степен допринесоха неподходящи практики за иницииране на кредити. Целта на надзорните мерки за редуциране на НОК е да се изчистят балансите на банките и по този начин да се възстанови доверието в банковия сектор. Като се има предвид нарасналата вероятност за обрат в икономическия цикъл обаче, важно е да се разбират рисковете, които в момента банките поемат в балансите си, тъй като е възможно те да причинят проблеми в бъдеще. Затова сега вниманието се насочва към стандартите, които банките прилагат при отпускането на кредити. Целта е активно да се предприемат мерки за ограничаване на прекомерно натрупване на бъдещи НОК. Тя беше част от надзорните приоритети за 2019 г. (вж. раздел 1.2).

Първата стъпка към постигането на тази цел е да се направи оценка на рисковете и тенденциите в начина, по който банките отпускат кредити, и според това надзорните мерки да се насочат към огнищата на риск. За тази цел ЕЦБ подложи на задълбочена оценка релевантните данни, с които надзорниците вече разполагаха. Необходимо бе обаче да се съберат и допълнителни хармонизирани данни, за да бъде възможна солидна и структурирана оценка на качеството на критериите на банките за отпускане на кредити с акцент върху новите кредити. Ето защо през 2019 г. банковият надзор в ЕЦБ проведе кампания за събиране на данни.

Основните ѝ цели бяха: i) да изясни дали стандартите на банките за отпускане на кредити са се влошили с времето, и ii) да установи закономерности и да разкрие особености в определени кредитни сегменти, различни бизнес модели и различни държави. Освен това кампанията трябваше да спомогне да се изясни дали определени основни показатели за риск са вече достъпни в ИТ системите на банките и да се провери равнището на автоматизация при съставянето и отчитането на тези данни.

Кампанията бе организирана в сътрудничество със сектора. Така се гарантира, че определенията на основните показатели за риск, включени в образците за отпускане на кредити (напр. съотношението стойност на заема/стойност на обезпечението) са съгласувани с най-разпространените практики на банките. Изготвеният като краен резултат образец обхващаше основни показатели за риск при кредитирането и рискови параметри при кредитите за нефинансовия частен сектор. За да се спомогне за последователност на данните във всички кредитни институции, процесът бе подкрепен от подробна процедура за често задавани въпроси и бе последван от задълбочена проверка на качеството.

При тълкуването на събраните данни трябваше да се вземе предвид съответната среда за отпускане на кредити, тъй като тя се различава между държавите. Затова анализът на данните бе допълнен от специализирани срещи за всяка държава, в които участваха СНЕ и националните компетентни органи (НКО). Целта на тези срещи беше да се извърши съвместна оценка на констатациите на СНЕ на място и хоризонталните наблюдения. Това означава, че бе възможно да се вземат предвид специфични за държавата и банката обстоятелства, като същевременно се гарантира хармонизирано оценяване. Резултатите от тези срещи формираха основата за дефиниране на обхвата на последващия анализ, който ще се извърши през 2020 г.

След неговото приключване резултатите от анализа на данните ще бъдат от полза за всички заинтересовани страни. ЕЦБ и НКО ще получат ценни знания за практиките на банките при отпускане на кредити и за основаното на риска ценообразуване. Резултатите също така ще хвърлят светлина върху динамиката на бизнес сегментите, като например пазара за жилищни кредити или кредитирането на малки и средни предприятия, и ще разкрият какви данни използват банките, за да управляват произтичащите от собствените им кредитни портфейли рискове. Добавената стойност за банките ще се изразява в подробна индивидуална обратна информация за техните резултати в съпоставка с тези на сравними институции. Ще се публикуват и обобщени резултати от анализа. Това начинание може да доведе до конкретни действия по банки, които ще бъдат обсъдени допълнително в следващия етап на проекта за критериите за отпускане на кредити през 2020 г. И накрая, времето на провеждане на кампанията допринася за затвърждаване на дейността на ЕБО в областта на отпускането на кредити, в която ЕЦБ активно участва.

1.2.4 Целеви преглед на вътрешните модели

Предназначението на целевия преглед на вътрешните модели (ЦПВМ) е да се направи оценка на адекватността и целесъобразността на вътрешните модели на банките, като по този начин се намали нежеланият разнобой по отношение на рисковопретеглените активи. ЦПВМ допринася за осигуряването на условия на равнопоставеност, тъй като насърчава прилагането на съгласувани надзорни практики с акцент върху правилното и последователно изпълнение на регулаторните изисквания по отношение на вътрешните модели.

През 2019 г. приключи работата на място по ЦПВМ

След като подготвителната аналитична дейност бе извършена през 2016 г., работата на място по ЦПВМ започна през 2017 г. и завърши през 2019 г. През този период бяха проведени 200 проучвания на място в 65 значими институции с акцент върху вътрешните модели за кредитен риск, пазарен риск и кредитен риск от страна на контрагента.

През 2019 г. бе публикувана преработена версия на ръководството на ЕЦБ за вътрешните модели

Проучванията бяха подчинени на обща методологична рамка, която се основаваше на единно тълкуване от ЕЦБ и НКО на европейските разпоредби за вътрешните модели. Това единно тълкуване е отразено в ръководството на ЕЦБ за вътрешните модели, което осигурява прозрачност относно начина, по който ЕЦБ вижда приложимите регулаторни изисквания за вътрешните модели и по който ги прилага последователно, когато оценява дали банките изпълняват тези изисквания. Публикуването на преработена версия на ръководството през 2019 г. отбеляза ключов момент за ЦПВМ след продължителен процес на събиране на обратна информация, включително покана към сектора за коментари по първата версия на документа през 2017 г. и две публични консултации по актуализираните версии на отделни глави от ръководството през 2018 г. Занапред ръководството на ЕЦБ за вътрешните модели ще остане важен референтен документ за нейния подход към упражняването на надзор над вътрешните модели извън рамките на ЦПВМ. Ръководството ще бъде изменяно и актуализирано с течение на времето, според необходимостта.

В хода на ЦПВМ се проведоха (и все още се провеждат) различни анализи, за да се оценят и сравнят резултатите от проверките по институции. Междинните резултати от тези анализи вече са публикувани, за да могат от тях да се ползват и проверяваните институции, и обществеността. Всъщност, обзор на най-съществените и чести недостатъци, установени в хода на проучванията по ЦПВМ, беше публикуван за първи път през 2018 г., а след това беше допълнително актуализиран и разширен през април и ноември 2019 г. Наред с други мерки за осигуряване на качеството тези хоризонтални анализи[20] са важни, за да се гарантира последователност на надзорните оценки във всички проверки. Оповестяването им помага на банките, като им представя по-широк контекст на свързаните с ЦПВМ решения, които получават.

Надзорните решения в резултат от проверките на място по ЦПВМ са друг важен резултат от проекта. Всъщност правно обвързващите задължения, включени в тези решения, допринасят за това банките да поправят недостатъците, установени в хода на ЦПВМ; това задейства необходимото усъвършенстване на вътрешните модели. Досега приблизително 110 такива решения са приети в окончателен вид (т.е. след отчитане на обратната информация от институциите в периода на изслушване). Те са адресирани до около 55 от 65-те институции, участващи в ЦПВМ. Всяко от тези решения по ЦПВМ съдържа средно около 20 обвързващи задължения, придружени, където е целесъобразно, от допълнителни мерки.[21] Чрез такива подробни последващи действия ЦПВМ допринася за намаляване на нежелания разнобой по отношение на рисковопретеглените активи във вътрешните модели на банките, осигурявайки съответствие с регулаторните изисквания. По отношение на кредитния риск например изпъква фактът, че при банките се наблюдават недостатъци в изчисляването на реализираните загуби по експозициите им и в използването на средни проценти на неизпълнение в продължителен период от време за калибриране на параметрите за вероятност от неизпълнение. Що се отнася до пазарния риск, недостатъците са свързани главно с методологиите, които банките използват за измерване на стойността под риск (VaR), стресираната стойност под риск (SVaR), регулаторното бек-тестване на VaR, обхвата на подхода на вътрешните модели и методологията на изискването за допълнителен риск.

Като цяло ЦПВМ ангажира значително количество надзорни ресурси. За да се избегне нарушаване на нормалното поддържане на моделите от банките, оценките на съществени промени в моделите и първоначалните одобрения на моделите също продължиха да се извършват на място, в допълнение към проучванията по ЦПВМ и понякога в съчетание с тях. През 2019 г. освен 49-те проучвания на място в рамките на ЦПВМ бяха задействани още 117 проверки на вътрешни модели в значими институции (от които 52 се проведоха на място)[22]. През 2019 г. бяха приети общо 141 надзорни решения, свързани с проучвания на вътрешни модели[23], включително по ЦПВМ.

ЦПВМ ще приключи през втората половина на 2020 г.

Проектът ЦПВМ ще бъде завършен през втората половина на 2020 г., но се очаква редовният надзорен преглед на съществени промени в моделите и на заявления за първоначално одобрение на вътрешни модели да продължи интензивно през 2020–2021 г. Поднадзорните лица ще трябва да коригират моделите си в отговор на i) констатациите от ЦПВМ и ii) изискванията, изложени от ЕБО в поредица нови регулаторни технически стандарти и насоки, издадени в рамките на регулаторния преглед на вътрешнорейтинговия подход. Банковият надзор в ЕЦБ очаква да постигне, съвместно с банките, синергийни ефекти, като съчетава, доколкото е възможно, осъществяването и оценката на промените във вътрешните модели, произтичащи от двете инициативи и засягащи едни и същи системи за оценка.

1.2.5 Риск, свързан с информационните технологии, и киберриск

През цялата 2019 г. банковият надзор в ЕЦБ продължи да работи по риска, свързан с информационните технологии, и киберриска като надзорен приоритет. Най-общо казано, ИТ рискът и киберрискът трябва да бъдат част от цялостната рамка на банките за управление на рисковете и всички служители трябва да са запознати с тях. В крайна сметка ИТ рискът и киберрискът могат да имат последици за цялата институция. Затова всички служители следва да допринасят за редуцирането на тези рискове, във всички структурни звена и равнища на йерархията.

Предвид високата степен на взаимосвързаност във финансовия сектор киберинцидентите могат бързо да се разпространят в него. За да получат надзорните органи възможност по-добре да откриват и наблюдават тенденциите при киберинцидентите в банковия сектор, през 2017 г. бе въведена процедура за докладване на киберинциденти. От всички значими институции се изисква да докладват за значимите киберинциденти[24] още с установяването им. Базата данни на ЕНМ за киберинцидентите осигурява по-голяма прозрачност и също така дава възможност на ЕЦБ да реагира бързо, ако мащабен инцидент засегне една или повече значими институции. В сравнение с 2018 г. броят на докладваните през 2019 г. киберинциденти се повиши с около 30%.

Честите проверки на място също така позволяват на банковия надзор в ЕЦБ да направи оценка на индивидуалния капацитет на банките за управление на ИТ риска и киберриска, а „кампанийни“ проверки (при които в няколко банки в съпоставим мащаб се разглежда една и съща тема) осигуряват хоризонтална информация. През 2019 г. акцентът върху управлението на непрекъснатостта на функционирането на ИТ системите открои необходимост от усъвършенстване, особено що се отнася до тестването на основни мерки при бедствие. Последващи действия по констатациите ще бъдат предприети като част от текущия надзор. В предстоящата кампания по ИТ риска през 2020 г. ще бъде извършена допълнителна оценка на управлението на киберриска от банките.

Като част от годишния процес по надзорен преглед и оценка СНЕ извършват текущ надзор над ИТ риска и киберриска, следвайки обща и стандартизирана методология за оценка на рисковете, която се основава на Насоки на ЕБО EBA/GL/2017/05[25] и използва въпросник за ИТ риска (самооценка на банките). Това се допълва от тематични прегледи на ИТ риска и от хоризонтални анализи. Самооценките на ИТ риска и механизмите за контрол, които извършват значимите институции, са източник на ценна информация. Една от важните констатации от 2019 г. беше, че средно се наблюдава изместване в сектора към по-консервативни самооценки. Самооценката показа също така, че значимите институции, които имат в управителните си съвети специалисти по информационни технологии, са по-компетентни в редица категории на контрол на ИТ риска и си дават по-ясна сметка за рисковете.

Същевременно самооценката показва, че нараства броят на значимите институции, които разчитат за критично важни бизнес процеси на системи в края на жизнения им цикъл, и че разходите за възлагане на ИТ услуги на външни изпълнители се увеличават. През 2020 г. ще бъде засилено вниманието към тези теми.

В допълнение към това банковият надзор в ЕЦБ поддържа контакт с редица заинтересовани страни в ЕС и извън него, за да осигури координиран подход и обмен на знания за ИТ риска и киберриска. Той участва например в международни форуми като Оперативната група на ЕБО по надзор над ИТ риска, Работната група на Базелския комитет за банков надзор (БКБН) по операционна устойчивост и Работната група на Съвета за финансова стабилност по мерки при киберинциденти и възстановяване на услугите.

1.2.6 Брекзит

Банковият надзор в ЕЦБ продължи да наблюдава как банките прилагат плановете си за Брекзит

През 2019 г. дейността на банковия надзор в ЕЦБ по Брекзит бе съсредоточена върху i) подготвеността на банките и надзорниците за евентуален Брекзит без сделка, и ii) прилагането на плановете на банките за Брекзит, съгласувани с надзорните органи.

През цялата година банковият надзор в ЕЦБ наблюдаваше подготовката на банките за сценарий на Брекзит без сделка, при който Обединеното кралство би напуснало ЕС без преходен период. В този контекст ЕЦБ отправи ясно послание към банките, че трябва да продължат да се подготвят за всякакви непредвидени обстоятелства, и ги прикани да приложат ефикасни смекчаващи мерки, където е необходимо. Като цяло подготовката на банките за Брекзит без сделка отбеляза разумно добър напредък.

Още при наближаването на първоначално определената дата за Брекзит в края на март 2019 г. банковият надзор в ЕЦБ беше приключил повечето процедури по лицензиране, свързани с учредяването на нови или преструктурирането на съществуващи кредитни институции в еврозоната. Освен това той беше завършил оценката си на плановете за Брекзит на значимите институции с дейност в Обединеното кралство и беше одобрил клоновете им в трети държави, където това се изисква от националното законодателство. За тази цел банковият надзор в ЕЦБ предприе задълбочени разисквания с банките, за да постигне споразумение по дейността и бизнес моделите на клоновете им в Обединеното кралство за в бъдеще.

Също така той наблюдаваше осъществяването на плановете на банките за Брекзит, за да се увери, че засегнатите банки спазват поетите ангажименти, включително договорените с надзорниците им срокове за изпълнение. Хоризонталното наблюдение бе допълнено от специфични за всяка банка последващи действия и, при необходимост, от съответстващи надзорни дейности.

За банките, придобили статут на значими в резултат на това, че са прехвърлили дейности в еврозоната заради Брекзит, бяха съставени нови СНЕ и ЕЦБ пое прекия надзор над тези институции. За някои от тези банки през втората половина на 2019 г. започна задължителната цялостна оценка.

ЕЦБ продължи да оповестява надзорните си очаквания чрез актуализации на често задаваните въпроси на уебсайта на банковия надзор, в няколко статии в Надзорен бюлетин и в двустранни разговори с поднадзорните лица.

Поглед към бъдещето

През 2020 г. ЕЦБ ще продължи да наблюдава как банките изпълняват плановете си за Брекзит въз основа на договорените ангажименти и графици за постигане на целевите операционни модели. Макар че през 2019 г. банките отбелязаха известен напредък, те все още трябва да работят за изпълнение на надзорните очаквания на ЕЦБ в различни области, като например вътрешно управление, генериране на дейност, достъп до инфраструктури на финансовите пазари, модели на осчетоводяване, вътрешногрупови споразумения, инфраструктура и докладване в областта на информационните технологии.

Ще започнат и цялостните оценки на други институции, класифицирани наскоро като значими поради свързаните им с Брекзит дейности.

ЕЦБ ще продължи да наблюдава политическите преговори между ЕС и Обединеното кралство и да подлага на оценка последиците от надзорна гледна точка.

1.2.7 Риск, свързан с търговията, и оценки на активи

През 2019 г. бяха стартирани поредица от координирани дистанционни инициативи и инициативи на място

През 2019 г. банковият надзор в ЕЦБ стартира поредица от координирани дистанционни инициативи и инициативи на място в областта на пазарния риск. Това включва рискове, произтичащи от търговски дейности и от оценката на финансови инструменти, които се отчитат по справедлива стойност. Целта на тези инициативи беше:

  • да се осигури съответствие със съществуващите разпоредби;
  • да се подобри информираността на надзора за състава на подобни финансови активи и пасиви;
  • да се наблюдават областите, които са по-изложени на риск, свързан с оценяването;
  • да се подложат на оценка рамките, които институциите използват за изчисляване на справедливата стойност и на консервативни допълнителни корекции на оценката.

През 2019 г. бяха събрани детайлни данни за регулаторния търговски портфейл на 13 големи значими институции с дял от 87% в позициите от второ и трето ниво[26] в търговските портфейли на банките под прекия надзор на ЕЦБ.[27] Наличието на информация на ниво търговски отдел и на ниво продукт даде възможност да се проучи подробно съставът на значително подмножество активи и пасиви от второ и трето ниво. Това ще улесни определянето на обхвата на проучванията на място, които ще бъдат организирани като част от кампанията от дейности на място по риска, свързан с оценяването.

Активите и пасивите от трето ниво са концентрирани в няколко големи банки, докато активите и пасивите от второ ниво се състоят предимно от суапове и репо сделки

Що се отнася до причисляването на активите към нива, голямата част от включените в извадката позиции в търговския портфейл (около 87%) са причислени към второ ниво, а позициите от трето ниво имат дял от само около 2% и са концентрирани в малък брой банки (около 82% от тях са в три банки). Ако разгледаме състава по продукти, голяма част от активите и пасивите от второ ниво са суапове и репо сделки, повечето с матуритет под десет години.

Банките се различават значително в практиките си за определяне на наблюдаемостта, причисляването на активи към нива, третирането на печалбата в ден 1 и оценяването по справедлива стойност

Що се отнася до инициативите на място, през 2019 г. стартира кампания[28] по риска, свързан с оценяването, която ще продължи през 2020 г. и 2021 г. От предварителните резултати личи, че практиките на банките са много разнообразни и е налице голям потенциал за разнобой между тях, като се има предвид обхватът на правото на преценка, с което те разполагат, когато дефинират в счетоводните си рамки наблюдаемостта, причисляването на активи към нива, третирането на печалбата в ден 1 и оценяването по справедлива стойност. Това равнище на нееднородност представлява проблем при анализа на риска, свързан с оценяването. Инициативата на място има за цел да допринесе за условия на равнопоставеност от пруденциална гледна точка и да хармонизира прилагането на методологията за извършване на проверки на място в банките.

Що се отнася до прилагането на регулаторните технически стандарти на ЕБО за пруденциална оценка, проучванията на място през 2019 г. разкриха, че рамките на институциите за пруденциална оценка не отговарят на очакваните от ЕЦБ стандарти и че институциите имат трудности с данните в стремежа си да постигнат необходимото равнище на сигурност в пруденциалната оценка. Процедурата на ЕБО за въпроси и отговори спомогна за внасяне на по-голяма яснота по прилагането на рамката за пруденциална оценка.

1.2.8 Работа по надзорните методологии

Капиталът и ликвидността имат ключово значение за осигуряване на устойчивостта на банките

Финансовите сътресения в банковия сектор често се причиняват или засилват от факта, че количеството и качеството на капитала и ликвидността на банките са недостатъчни. В този контекст ключови за укрепване на устойчивостта на банките са два основни процеса – вътрешният анализ на адекватността на капитала (ВААК) и вътрешният анализ на адекватността на ликвидността (ВААЛ).

И ВААК, и ВААЛ имат за цел да гарантират, че институциите измерват и управляват рисковете си по отношение на капитала и ликвидността по структуриран начин, използвайки специфичен за всяка институция подход. Те позволяват на банките да откриват, да подлагат на оценка и съответно ефикасно да управляват и покриват своите капиталови и ликвидни рискове във всеки един момент.

Поради ключовата им роля в управлението на капиталовата и ликвидната адекватност на банките ВААК и ВААЛ заслужават особено внимание от страна на надзорниците. Като част от ПНПО качеството и резултатите на ВААК и ВААЛ се вземат предвид при определянето на капиталови, ликвидни и качествени мерки. Добрите ВААК и ВААЛ намаляват несигурността и за институциите, и за надзорниците що се отнася до действителната експозиция на институциите на риск. Това им помага да поддържат достатъчно капитал и ликвидност и по този начин да остават жизнеспособни.

Банковият надзор в ЕЦБ публикува ръководства за ВААК и ВААЛ

През ноември 2018 г. банковият надзор в ЕЦБ публикува ръководства за ВААК и ВААЛ на институциите и започна да ги прилага от януари 2019 г. Ръководствата нямат за цел да осигурят изчерпателни указания по всички аспекти на едни солидни ВААК и ВААЛ. Те по-скоро следват подход, основан на принципи, и са съсредоточени върху избрани ключови аспекти.

Всяка институция има отговорността да въведе ВААК и ВААЛ, които са приспособени към нейните индивидуални особености

Банковият надзор в ЕЦБ подчертава, че ВААК и ВААЛ са преди всичко вътрешни процеси, които следва да бъдат приспособени за всяка институция. Ето защо всяка институция има отговорността да въведе ВААК и ВААЛ, които са разработени според и пропорционални на нейните индивидуални особености. Солидни, ефикасни, изчерпателни и перспективно ориентирани ВААК и ВААЛ са ключови инструменти за осигуряване на устойчивост на банките. Затова те се насърчават да използват тези ръководства, за да премахнат евентуални пропуски и да поправят възможно най-скоро несъвършенствата в управлението си на капитала и ликвидността.

През 2019 г. хоризонталните звена на банковия надзор в ЕЦБ съвместно със СНЕ обсъдиха с банките как те планират да усъвършенстват своите ВААК и ВААЛ в съответствие с новите ръководства.

Над половината от всички ВААК и повече от една трета от всички ВААЛ имаха сериозни недостатъци

В оценките си по ПНПО през 2019 г. банковият надзор в ЕЦБ заключи, че над половината от всички ВААК и повече от една трета от всички ВААЛ, използвани от значимите институции, все още имат сериозни недостатъци. Те не осигуряват солидна основа за разумно управление на капитала и ликвидността, затова институциите трябва да ги (до)усъвършенстват. Заключенията от тези индивидуални оценки имат нарастващо влияние в ПНПО и върху съответните индивидуални надзорни мерки. Иначе казано, солидни ВААК и ВААЛ имат положително отражение в ПНПО на дадена банка.

ВААК и ВААЛ ще имат все по-голяма роля в ПНПО

За в бъдеще ВААК и ВААЛ ще играят още по-голяма роля в ПНПО, стимулирайки банките да продължат да усъвършенстват вътрешните си процеси. Освен всичко останало, както качествените, така и количествените аспекти на ВААК ще имат засилена роля при определянето на надзорните изисквания за допълнителен капитал риск по риск.

Каре 2
Технологии в надзора

ЕЦБ създаде Център за технологии в надзора (SupTech) с цел да изследва потенциала на изкуствения интелект и други иновативни технологии в контекста на банковия надзор.

Иновации и SupTech

Технологиите променят финансовия сектор. Нещо повече, надзорните органи навсякъде по света предприемат мерки за въвеждането на иновативни технологии, за да модернизират инфраструктурите и да осигурят ефикасен и ефективен надзор. През 2019 г. ЕЦБ създаде центъра SupTech като средство за въвеждане на иновативни инструменти в надзорните процеси.

Изкуственият интелект и анализът на данни

ЕЦБ започна редица проекти в областта на изкуствения интелект. Една от основните теми, свързани с изкуствения интелект, е машинното самообучение, което дава на компютрите възможност да се учат от данни и да правят предвиждания. Така например, ЕЦБ разработва инструмент, който може да предвиди резултата от стрес тестовете на Европейския банков орган въз основа на данните, събрани в съответствие с техническите стандарти за изпълнение относно надзорната отчетност.

Друга област за изкуствения интелект е обработката на естествен език, която може да помогне на надзорниците да анализират неструктурирани данни. Компютрите, които използват обработка на естествен език, могат да разбират и оценяват информация във формата на текст. Така например, ЕЦБ разработва инструмент, с чиято помощ ще може да се извлича структурирана информация от неструктурирани източници на данни като финансови отчети. В момента такава информация може да се извлича само ръчно.

ЕЦБ също така работи по сложни инструменти за анализ на данни, които позволяват на надзорниците да извличат по-задълбочена информация от данните и да вземат по-информирани, основани на данни решения. Ето един пример. Използва се мрежов анализ, за да се разберат по-ясно взаимовръзките в притежаваните дялове в поднадзорни лица.

Портал за дейностите по лицензиране

Големият обем на процедурите по лицензиране (вж. също раздел 2.1.2) създава сериозно натоварване не само за надзорниците, но и за банките. Ето защо съвместно с националните компетентни органи ЕЦБ разработва онлайн портал, чрез който процесът да се управлява по-ефективно, започвайки от оценките за надеждност и пригодност.

Предназначението на портала е да подобри обмена на информация по процедурите и да намали бюрокрацията, автоматизирайки елементи от процеса на одобрение. Порталът също така би трябвало да помага на банките да подават пълни и точни заявления и по този начин да подобри ефективността и своевременността на оценката. И накрая, той би трябвало също да хармонизира процеса на лицензиране във всички държави, участващи в ЕНМ, като същевременно отчита релевантните особености на националните законодателства. Целта е за в бъдеще той да стане всеобхватен портал за банков надзор, обхващащ разнообразни надзорни процеси в сферата на компетентност на ЕЦБ.

Разпространяване на знания и повишаване на уменията

Разпространяването на знания и привличането за участие на всички заинтересовани лица има голямо значение за приемането на SupTech. Действайки като център на знания, екипът на SupTech започна да организира събития и обучения, които да осигурят на колегите от банковия надзор технически знания и умения, позволяващи им да въвеждат иновации.

Сътрудничество

С цел обмен на технологични знания и практики ЕЦБ установи контакт с националните компетентни органи, които в момента въвеждат цифрови инструменти в надзорните си процеси, със сродни органи (например Органа по парична политика на Сингапур, Органа за пруденциално регулиране на Обединеното кралство, Федералната резервна банка), академични институции (Техническия университет в Дармщат и инициативата за приложен изкуствен интелект в Техническия университет в Мюнхен), както и с редица стартъп компании.

1.3 Пряк надзор над значимите институции

1.3.1 Дистанционен надзор

Банковият надзор в ЕЦБ се стреми да упражнява надзор над значимите институции пропорционално и въз основа на рисковете по начин, който е едновременно взискателен и последователен. За тази цел той определя за всяка година набор от основни текущи надзорни дейности. Тези дейности се основават на съществуващите регулаторни изисквания, на Надзорния наръчник на ЕНМ и на надзорните приоритети на ЕНМ и се включват в текущия план за извършване на надзорни проверки (ПИНП) за всяка значима институция.

В допълнение към тези централно определени основни дейности в ПИНП могат да бъдат включени и други, съобразени с особеностите на банките надзорни дейности. Това позволява да се предприемат мерки срещу бързо променящи се рискове на равнище отделна институция или на равнището на цялата система.

Дистанционните дейности по ПИНП включват: i) свързани с рисковете дейности (напр. ПНПО, стрес тестове), ii) други дейности, свързани с организационни, административни или правни изисквания (напр. годишната оценка на значимостта) и iii) допълнителни дейности, запланувани от СНЕ за по-нататъшно приспособяване на текущите ПИНП към спецификата на поднадзорната група или институция (напр. анализ на бизнес модела или структурата на управление на банката). Докато първите две групи дейности се определят централно, третата е специфична за банките и се определя от съответните СНЕ.

Пропорционалност

Надзорните дейности през 2019 г. бяха подчинени на принципа на пропорционалност, като интензивността на надзора беше съобразена със системната значимост и рисковия профил на поднадзорните банки

ПИНП е подчинен на принципа на пропорционалност, т.е. интензивността на надзора зависи от размера, системното значение и сложността на всяка институция. В съответствие с препоръките на вътрешната Група на ЕНМ по опростяването през 2019 г. средният брой централно определени надзорни дейности на поднадзорна институция бе намален леко спрямо предходната година (вж. Графика 17). Това означава, че СНЕ имат по-добра възможност да обърнат внимание на специфични за институциите рискове.

Графика 17

Среден брой задачи на значима институция през 2018 г. и 2019 г.

Източник: ЕЦБ.

Прилага се подход, основан на риска

ПИНП следва основан на риска подход, при който вниманието се съсредоточава върху най-релевантните категории риск за всяка значима институция. Така например, процентът на задачите, свързани с кредитния риск, е по-голям при банките с високо равнище на НОК, отколкото средно за банките, а процентът на задачите, свързани с пазарния риск, е по-висок при банките с по-големи експозиции на пазарни и търговски дейности, отколкото средно за банките (вж. Графика 18).

Графика 18

Дейности по ПИНП през 2018 г. и 2019 г.: акцент върху кредитния и пазарния риск

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Взети са предвид само заплануваните дейности, свързани с категориите риск.

Акценти в дистанционния надзор през 2019 г.

В контекста на текущия ПИНП за 2019 г. като особено важни се открояват три централизирани дейности: i) оценката по ПНПО, ii) стрес тестът на ликвидността и iii) оценката на критериите на банките за отпускане на кредити.

ПНПО е основният надзорен инструмент, чрез който се обобщава цялата събрана на равнище отделна институция информация през дадена година и се извършва годишната оценка на риска за тази институция. Оценката съставлява основата на надзорния диалог с институцията по подходящите надзорни мерки, преди ЕЦБ да вземе решение за тях. През 2019 г. наред с всичко останало като важна информация за ПНПО послужиха оценките на ВААК и ВААЛ на институциите въз основа на новите ръководства на ЕЦБ и резултатите от стрес теста на ликвидността (LiST).

Стрес тестът на ликвидността изследва устойчивостта на банките по отношение на ликвидността. Възходящият стрес тест обхвана 103 значими институции и се основаваше на информацията за ликвидността на банките към края на 2018 г. Резултатите бяха публикувани на 7 октомври 2019 г.[29]

Друга дейност, която изискваше значително участие от страна на СНЕ, беше структурираната оценка на качеството на критериите на банките за отпускане на кредити. Тя обхвана 94 значими институции, от които бяха събрани качествени и количествени данни, насочени главно към стандартните практики за кредитиране. Въз основа на количествен хоризонтален анализ на събраните данни на банките ще бъде предоставена обратна информация и ще бъдат определени последващи действия[30].

Задълбочени проучвания

Като част от текущия надзор СНЕ могат по своя преценка да предприемат действия по специфични за конкретната институция рискове. Те могат да направят това например като определят мащаба на задълбочени проучвания, т.е. на анализи на специфични проблеми, включени в ПИНП. През 2019 г. те проведоха по-голям брой задълбочени проучвания, отколкото през 2018 г., вероятно поради по-малкия брой централизирани задачи. Областите на риск, в които бяха извършени задълбочени проучвания, като цяло отразяваха надзорните приоритети за 2019 г. (вж. Графика 19).

Графика 19

Задълбочени проучвания и анализи по категории риск през 2018 г. и 2019 г.

Източник: ЕЦБ.

Състояние на дейностите по ПИНП

ПИНП за 2019 г. бяха осъществени успешно, с ниво на изпълнение 90%

ПИНП за 2019 г. бяха осъществени успешно. В края на годината 90% от всички дейности съответстваха на първоначалния план. От тях бяха завършени 75%, а 15% бяха в процес на изпълнение според плана. Други 3% от дейностите ще бъдат завършени с известно закъснение през 2020 г. 7% от дейностите бяха отменени, главно поради промени в структурата на банките, но и защото някои значими институции станаха по-малко значими и поради това вече не бяха под прекия надзор на ЕЦБ (вж. Графика 20). Всички главни дейности бяха изпълнени по план, покривайки основните рискове за банковия сектор. Като цяло ниският процент забавени или отменени дейности подчертава уместността и стабилността на текущите ПИНП, както и способността на СНЕ да изпълняват дейностите си, както е планирано.

Графика 20

Завършени дейности през 2019 г.

Източник: ЕЦБ.

Надзорни констатации

Надзорните констатации са сред най-важните резултати от редовната надзорна дейност. Те отразяват недостатъците, които банките трябва да поправят. Задължение на СНЕ е да проследяват какво предприемат банките вследствие на тези констатации. През 2019 г. общият брой на регистрираните констатации намаля спрямо предходните години.[31] Повечето констатации произтичаха от проверки на място, проучвания на вътрешни модели и свързани с лицензиране дейности (вж. Графика 21).

Графика 21

Надзорни констатации

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Не са включени 34 констатации от предишни СНЕ.

ПНПО 2019

ПНПО е ежегодна процедура, в която надзорниците изследват рисковете на банките и след това определят индивидуалното капиталово изискване и насоки за всяка банка в допълнение към законовото изискване за минимален капитал.

В ПНПО 2019 ЕЦБ публикува за първи път обобщени данни по бизнес модел и информация банка по банка за изискванията по Стълб ІІ.[32] Това е в съзвучие с целта да се осигури повече прозрачност за банките, инвеститорите и широката общественост.

През 2019 г. изискванията и насоките по ПНПО (без системните буфери и антицикличния буфер) за базовия собствен капитал от първи ред останаха без промяна спрямо 2018 г. – 10,6%. Това потвърждава, че се стабилизира надзорната оценка на капиталовите нужди на банките. Почти всички банки имаха адекватно равнище на капитал, надхвърлящо всички изисквания, включително за системни буфери и антицикличен буфер.

В допълнение към капиталовите изисквания и насоки резултатите от ПНПО нерядко налагат и качествени мерки. В ПНПО 2019 бяха предвидени качествени мерки за 91 банки – съвсем малко повече, отколкото през 2018 г. Разпределението на качествените мерки показва, че опасенията на надзорниците са съсредоточени особено върху областта на вътрешното управление – с него са свързани почти една трета от всички корективни действия, които банките следва да предприемат. ПНПО рейтингът за вътрешното управление всъщност се е влошил при всички бизнес модели в продължение на наблюдавана през предходните години тенденция.

Същевременно рейтингът за операционен риск също се е влошил, което отразява факта, че за редица банки са нараснали рискът, свързан с информационните технологии, и киберрискът. Затова през 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ обръща засилено внимание на тези рискове, като провежда посветени на информационните технологии проверки на място. Наред с това хармонизираната рамка за докладване на киберинциденти ще осигури по-добра информираност за пробивите в киберсигурността – област, в която банките несъмнено трябва да вложат усилие.

1.3.2 Надзорни дейности на място

През 2019 г. стартираха 151 проверки на място

В рамките на ПИНП през 2019 г. стартираха 151 проверки на място (спрямо 156 през 2018 г.). Планирането на проверките на място се опира на надзорните приоритети за 2019 г. (вж. Графика 22). Програмата за проверки на място остана гъвкава, за да може да се актуализира редовно през годината, така че да бъдат посрещнати спешни ситуации и неочаквани събития.

Графика 22

Проверки на място през 2018 г. и 2019 г., разбивка по тип риск

Източник: ЕЦБ.

Планирането на проверките на място съставлява част от текущия надзор. Макар че програмата за проверки на място се ръководи от надзорните приоритети на ЕНМ, тя също така е съобразена с особеностите на всяко поднадзорно лице по пропорционален и основан на риска начин. Проверките на място се основават на текущата надзорна дейност на СНЕ. Те представляват допълващ, инвазивен и целенасочен надзорен инструмент, основан на тясно сътрудничество със СНЕ, който същевременно осигурява допълнителна независима гледна точка.

Една от силните страни на европейския банков надзор е способността му за извършване на хоризонтални анализи и сравнителни анализи на банките в цялата еврозона. За да се използва максимално тази способност, през 2019 г. бе допълнително разширена концепцията за кампанийни проверки на място. Кампанията групира няколко проверки на място по една и съща тема и така предоставя на екипите за проверка рамка, в която да се координират, да си сътрудничат непрестанно, да съгласуват целите си и да се възползват от синергии. През годината кампанийният подход към проверките на място бе приложен в три различни области, съответстващи на надзорните приоритети: i) търговски и жилищни недвижими имоти, ii) финансиране на силно задлъжнели клиенти и консервативна пазарна оценка, и iii) непрекъснатост на дейността и ИТ риск.

1.3.2.1 Основни констатации от проверките на място

В анализа по-долу е представен обзор на най-критичните констатации от проведените през 2018 г. и 2019 г. 113 проверки на място, за които окончателните доклади бяха публикувани между четвъртото тримесечие на 2018 г. и третото тримесечие на 2019 г.

Кредитен риск

Повече от половината проверки на място, посветени на кредитния риск, бяха насочени към качеството на активите и се състояха в преглед на кредитни досиета. Те разкриха необходимост от допълнително провизиране в размер на над 5 млрд. евро и прекласифициране на експозиции от статут на обслужвани към необслужвани в размер на около 4,4 млрд. евро. Останалите проверки бяха насочени към качествени аспекти на процеса на управление на кредитния риск. По-подробно, най-критичните констатации бяха следните:

  • Неправилно класифициране на длъжници: недостатъци при дефинирането и/или установяването на експозиции в неизпълнение или необслужвани експозиции, както и недостатъци в процесите за установяване на преструктурирани експозиции и засичане на показатели за ранно предупреждение.
  • Подценяване на очакваните кредитни загуби: надценяване на обезпечението и на процента на оздравяване, неправилна оценка на паричните потоци, недостатъци в дисконтирането на обезпечения и в параметрите за провизиране.
  • Слабости в процесите за наблюдение: недостатъци при откриването на ранни признаци за влошаване на кредити и незадоволителни системи за рейтинг.
  • Слабости в процесите на отпускане на кредит: недостатъчно оценяване на риска, свързан с длъжника, незадоволителни механизми на ценообразуване и неподходящи процеси за одобряване на изключения.
Риск, свързан с институционалното управление

Най-сериозните констатации при риска, свързан с институционалното управление, бяха в следните области:

  • Корпоративна структура и организация: слаба институционална култура по отношение на рисковете, недостатъчни човешки ресурси, несъвършенства на рамката за вътрешен контрол и неизчерпателни институционални насоки.
  • Звена за вътрешен контрол (включително нормативно съответствие, управление на риска и вътрешен одит): тежки недостатъци в състоянието, ресурсите и обхвата на дейност на всички звена, свързани с вътрешния контрол.
  • Обобщаване на данните за рисковете и докладване на рискове: непълно докладване на управлението на рискове, слабости в архитектурата на данните и ИТ инфраструктурата.
Риск в областта на информационните технологии

Повечето особено сериозни констатации разкриха недостатъци в следните области:

  • Управление на ИТ сигурността: незадоволителни мерки за своевременно откриване и редуциране на инциденти в ИТ сигурността и неправилно управление на правата на достъп на привилегировани потребителски профили.
  • Управление на ИТ риска: незадоволителна оценка на остатъчните рискове.
  • Управление на ИТ операциите: липса на изчерпателни и точни списъци на активите.
Капиталов риск

Главните констатации за регулаторния капитал (Стълб І) бяха свързани с недостатъци в определянето на правилни рискови тегла на експозициите, което води до подценяване на рисковопретеглените активи, особено по отношение на кредитния риск поради неправилно определяне на клас на експозициите и на стойност на обезпечението. Други основни слабости бяха установени във връзка с отсъствието на подходящи рамки за контрол върху процеса на изчисляване на капиталовите изисквания.

Най-сериозните констатации при проверките на ВААК се отнасяха до недостатъци в околичествяването на рисковете (главно на кредитния риск и на лихвения риск в банковия портфейл), недостатъчно развити рамки за провеждане на стрес тестове (необхващане на всички съществени рискове с достатъчно тежки и все пак реалистично възможни събития) и значителни недостатъци в интегрирането на ВААК в рамката за управление.

Пазарен риск

Най-сериозните констатации бяха свързани с измерването и управлението на риска, свързан с оценяването (несъвършенства на методологиите за класифициране на финансовите инструменти в йерархията на справедливата стойност, неподходящи практики за признаване на печалбата в ден 1, непълнота на рамките за измерване на справедливата стойност и сериозни слабости в прилагането на регулаторните технически стандарти на ЕБО за пруденциална оценка).

Лихвен риск в банковия портфейл

Най-критичните констатации по отношение на лихвения риск в банковия портфейл бяха свързани основно с измерването и управлението на риска, т.е. незадоволителни методи за околичествяване, използване на неподходящи допускания и параметри, липса на надеждна основа при моделирането на безсрочните депозити, липса на редовно валидиране на моделите за лихвен риск в банковия портфейл и слабости в управлението на равнище група.

Ликвиден риск

Повечето особено сериозни констатации бяха свързани с измерването и наблюдението на риска (неправилно класифициране на депозити, грешни допускания в методологията за изчисляване на коефициента на ликвидно покритие), съответствието с изискванията за отчетност (отсъствие на преглед и грешки при изчисляването на коефициента на ликвидно покритие) и провеждането на стрес тестове (в сценариите на стрес тестовете не се отчитат специфичните особености на институциите).

Бизнес модели и доходност

Най-критичните констатации бяха свързани с анализа на финансовите прогнози (прекалено оптимистични финансови предвиждания и сценарии) и анализа на рентабилността (незадоволителен анализ на основните двигатели на доходността и направленията на дейност, недостатъци на инструментите за ценообразуване що се отнася до обхващането на всички разходи и рискове).

Операционен риск

Най-критичните констатации бяха свързани с установяването на операционни рискове (непълно обхващане и дефиниране на значими операционни рискове) и тяхното измерване (несъвършенства в процеса на събиране на данни за операционния риск, незадоволителни мерки за предотвратяване на риска и корективни мерки при събития, свързани с операционен риск).

1.4 Непряк надзор над по-малко значимите институции

За надзора над по-малко значимите институции Регламентът за ЕНМ[33] възлага на ЕЦБ функцията на наблюдател, а прекия надзор на тези институции поверява на НКО. През 2019 г. бяха постигнати няколко важни цели в разработването и поддържането на оперативна рамка за надзора от страна на НКО и непрекия надзор от страна на ЕЦБ над по-малко значимите институции.

1.4.1 Наблюдение върху надзора над по-малко значимите институции

През 2019 г. ЕЦБ изготви доклад за рисковете при по-малко значимите институции, който беше публикуван през януари 2020 г.

Като част от дейността си по наблюдението през 2019 г. ЕЦБ изготви доклад за рисковете при по-малко значимите институции, който беше публикуван през януари 2020 г. В доклада се представят резултатите от годишната оценка на състоянието на сектора на по-малко значимите институции, извършена в сътрудничество с НКО. Тя съчетава изчерпателен количествен анализ на текущия рисков профил на по-малко значимите институции и по-скоро перспективно ориентирани въпроси, свързани с основните им рискове и уязвимости.

В допълнение към това ЕЦБ продължава да разработва редица аналитични инструменти, които са предоставени на надзорниците на по-малко значимите институции в НКО. Тези инструменти показват обобщени рискови показатели във всяка държава в рамките на европейския банков надзор и съответните референтни показатели за цялата система. Те също така способстват за по-добро откриване на екстремните стойности във всяка държава.

ЕЦБ също така усъвършенства допълнително системата си за ранно предупреждение при по-малко значимите институции, чието предназначение е да открива в перспективен план институциите, за които е вероятно да настъпи влошаване на финансовото състояние, и да предоставя информация в постоянния диалог с НКО.

Продължи вниманието на ЕЦБ към институционалните защитни схеми

Като се има предвид важността на хибридните[34] институционални защитни схеми (ИЗС) за сектора на по-малко значимите институции в някои държави в рамките на европейския банков надзор, ЕЦБ продължи да упражнява наблюдение над тях през 2019 г. Тя също така извърши задълбочен анализ на една институционална защитна схема и съдейства на един НКО във връзка със заявка за признаване на ИЗС.

Наред с това ЕЦБ продължи активното си сътрудничество с НКО, като проведе поредица от посещения и срещи през годината – и на техническо, и на управленско равнище. Бяха организирани няколко обмена на служители между ЕЦБ и НКО, като служители на ЕЦБ гостуваха в НКО за периоди от три до шест месеца, и обратно. Всички тези инициативи допринасят за по-добро функциониране на надзора в ЕЦБ.

И накрая, ЕЦБ организира няколко работни срещи за надзорната информация за по-малко значимите институции, които предоставиха платформа за обсъждане с тези институции и с други заинтересовани участници на пазара.

Насърчаване на общи висококачествени стандарти за надзора над по-малко значимите институции в европейския банков надзор

През 2019 г. ЕЦБ продължи да осъществява поредица от инициативи за насърчаване на последователното прилагане на висококачествени надзорни стандарти за по-малко значимите институции.

През 2019 г. ПНПО методологията за по-малко значимите институции бе приложена към онези от тях с висок приоритет

След като през януари 2018 г. Надзорният съвет на ЕЦБ одобри ПНПО методологията за по-малко значимите институции,[35] ЕЦБ и НКО работят върху поетапното ѝ въвеждане. През 2019 г. ПНПО методологията за по-малко значимите институции бе приложена за високоприоритетните сред тях[36], а от 2020 г. тя следва да се прилага към всички по-малко значими институции. За да осигури съгласувано прилагане и да подпомогне НКО при въвеждането на методологията, ЕЦБ осигури например многобройни курсове за обучение на служители на НКО. Тя също така работи по усъвършенстване на методологията, така че да бъдат по-добре отчетени нововъзникващи рискове.

Наред с всеобхватния ПНПО на по-малко значимите институции ЕЦБ отбеляза допълнителен напредък в насърчаването на последователен надзор на засягащите ги ИТ риск и киберриск. Нейният хоризонтален анализ открои най-добри практики, които бяха споделени с надзорниците от НКО в стремеж към високо качество на надзора.

ЕЦБ приключи проект по националните счетоводни стандарти

ЕЦБ приключи и важен проект, свързан с националните счетоводни стандарти (nGAAP). Той включваше разработването на методология за преобразуване на части от nGAAP в МСФО, както и инструмент за непосредствените надзорници. Този инструмент ще подобри вътрешния аналитичен капацитет и ще улесни съпоставянето на данни от банки, прилагащи различни счетоводни стандарти.

Работата по политиката на ЕНМ за надзора над FinTech институциите продължи през 2019 г.

Друга основна област в работата на надзора е разработването на политика на ЕНМ по отношение на надзора над FinTech институции – както значими, така и по-малко значими. След като през 2018 г. публикува Ръководство за оценка на заявления за лицензиране на FinTech кредитни институции, през май 2019 г. ЕЦБ организира секторна дискусия по темата. Тя бе съсредоточена върху използването на кредитни оценки, основаващи се на изкуствен интелект и големи обеми данни, както и използването на услуги в облак и роботизирани услуги за финансова консултация. Същата година ЕЦБ преработи и страницата си за FinTech като единствен източник по темата за всички надзорници в ЕНМ и организира курсове за обучение за надзорната общност в ЕНМ.

И накрая, през 2019 г. ЕЦБ извърши проверка как НКО прилагат Насоки (ЕС) 2017/697[37] относно упражняването на правата на избор и преценка по отношение на по-малко значимите институции.

1.4.2 Други релевантни теми за надзора над по-малко значимите институции

След приемането на преработения Регламент за капиталовите изисквания (РКИ II)[38] и на преработената Директива за капиталовите изисквания (ДКИ V)[39] през 2019 г. ЕЦБ и НКО работиха по прилагането на принципа на пропорционалност в надзора над по-малко значимите институции. По‑специално, ЕЦБ подложи на оценка въздействието на новата категория малки и несложни институции. Работата ще продължи през 2020 г. в тясно сътрудничество с ЕБО.

След влизането в действие на Насоките на ЕБО за управление на необслужвани и преструктурирани експозиции ЕЦБ започна също така да подлага на оценка как НКО прилагат тези насоки в надзора над по-малко значимите институции. Тази инициатива ще продължи през 2020 г. и ще включва също хоризонтален сравнителен анализ в ЕЦБ на извадка от стратегии на по-малко значими институции за НОК.

През 2019 г. ЕЦБ стартира оценка на стандартите, които по-малко значимите институции прилагат при отпускането на кредити

През 2019 г. ЕЦБ стартира оценка на критериите, които по-малко значимите институции прилагат при отпускането на кредити. Тази оценка се основаваше на анкета, допълнена от събрани статистически данни от национални централни банки и избрани по-малко значими институции. Информацията ще послужи за основа на хоризонтален анализ и ще се използва за определяне на последващи действия през 2020 г.

И накрая, ЕЦБ продължи да подкрепя сближаването на стандартите за надзор над по-малко значимите институции в участващите в ЕНМ държави членки, като осигуряваше на НКО стандартизирани технически ИТ инструменти. Тези инструменти се основават на използваните от ЕЦБ и националните надзорни органи в надзора над значимите институции, като са приспособени за особеностите на по-малко значимите институции и нуждите на надзорниците от НКО.

1.5 Макропруденциални задачи на ЕЦБ

Що се отнася до макропруденциалната политика в еврозоната, през 2019 г. ЕЦБ продължи да работи активно с националните органи в съответствие с възложените ѝ задачи по член 5 от Регламента за ЕНМ. В така дефинираната рамка на макропруденциалната политика ЕЦБ може да прилага i) по-високи изисквания за подходящи капиталови буфери от прилаганите от националните органи и ii) по-строги мерки срещу системни или макропруденциални рискове. Макропруденциалният форум служи за платформа, където членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет съчетават микропруденциалната с макропруденциалната перспектива за целия ЕНМ. ЕЦБ участва и в работата на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), който отговаря за макропруденциалното наблюдение на финансовата система в ЕС.

През 2019 г. от националните органи бяха получени 105 макропруденциални уведомления

През 2019 г. ЕЦБ получи от националните органи 105 уведомления, свързани с макропруденциалната политика. Повечето от тях се отнасяха до тримесечни решения за определяне на антициклични капиталови буфери и решения за идентифицирането и капиталовото третиране на глобални системно значими институции (Г-СЗИ) и/или други системно значими институции (Д-СЗИ). ЕЦБ подложи на оценка и уведомления за други макропруденциални мерки, например буфери за системен риск, мерки по член 458 от Регламента за капиталовите изисквания (РКИ)[40] и реципрочни на предприети в други държави членки макропруденциални мерки.

Следвайки разработената от БКБН методология, ЕЦБ и националните органи определиха осем Г-СЗИ в еврозоната[41], от които ще се изисква през 2021 г. да разполагат с допълнителни капиталови буфери между 1,0% и 1,5%. ЕЦБ получи също така уведомления от национални органи за равнището на капиталовите буфери за 109 Д-СЗИ. Те бяха в съответствие с методологията за долен праг, чрез която се определят капиталовите буфери за Д-СЗИ. ЕЦБ прилага тази методология от 2016 г. насам. Прегледът на тази методология вече е завършен и преработената методология ще бъде публикувана в брой 10 на Макропруденциален бюлетин на ЕЦБ.

1.6 С поглед към бъдещето – рискове и надзорни приоритети за 2020 г.

Идентифицирането и оценката на рисковете, на които са изложени поднадзорните лица, са изключително важни за успешното провеждане на банковия надзор и служат за основа на надзорните приоритети, които се определят в редовния процес на стратегическо планиране. През октомври 2019 г. банковият надзор в ЕЦБ в тясно сътрудничество с националните надзорни органи публикува актуализираната Карта на ЕНМ на рисковете за 2020 г. и след нея.

Нараснаха рисковете, свързани с икономическата среда в еврозоната, както и опасенията, свързани с устойчивостта на бизнес моделите на банките

Трите най-значими двигателя на риск, които се очаква да засегнат банковия сектор в еврозоната през периода 2020–2022 г., са: i) предизвикателствата за политическата, икономическата и дълговата устойчивост в еврозоната, ii) устойчивостта на бизнес моделите и iii) киберпрестъпността и недостатъците на ИТ системите. Други двигатели на риск са рискът за изпълнението, свързан със стратегиите на банките за НОК, разхлабването на стандартите за отпускане на кредити, преразглеждането на цените на финансовите пазари и неправомерните действия, изпирането на пари и финансирането на тероризъм (вж. Графика 23).

Графика 23

Карта на ЕНМ на рисковете за 2020 г.

Източници: ЕЦБ и национални надзорни органи.
* Рискът за изпълнението, свързан със стратегиите на банките за НОК, се отнася само за банките с високо равнище на НОК.

** Рисковете, свързани с климатичните промени, са по-релевантни в дългосрочен план (т.е. над три години).

В сравнение с оценката на рисковете за 2019 г. рисковете, свързани с икономическата среда в еврозоната са се увеличили в условия на влошаваща се перспектива за глобалния растеж, най-вече в резултат от нарастващия търговски протекционизъм, свързана с Брекзит несигурност и отчетливи опасения, свързани с устойчивостта на дълга в някои държави. В съчетание с продължителния период на ниски лихвени проценти, който се очаква да продължи, това задълбочава опасенията относно слабата рентабилност на банките в еврозоната и устойчивостта на техните бизнес модели. Засилването на контрола върху случаи на изпиране на пари също повишава риска от загуби, породени от неправомерни действия.

За да е сигурен, че банките предприемат ефикасни мерки срещу тези основни предизвикателства, банковият надзор в ЕЦБ преразгледа надзорните си приоритети и впоследствие те бяха публикувани заедно с Картата на ЕНМ на рисковете. В първите години след създаването на европейския банков надзор от решаващо значение беше да се възстанови доброто състояние на балансите на банките, но постепенно фокусът на вниманието на надзора се измести. Сега той обхваща жизнеспособността на банките занапред и устойчивостта на техните бизнес модели. Затова надзорните приоритети бяха коригирани и вече включват следните приоритетни области: i) по-нататъшно подобряване на балансите, ii) укрепване на устойчивостта за в бъдеще и iii) последващи действия във връзка с Брекзит (вж. Диаграма 3).

Диаграма 3

Надзорни приоритети за 2020 г.

Източник: ЕЦБ.
* Изменена дейност

** Нови дейности/приоритетни области през 2020 г.
1) Необслужвани кредити.
2) Въз основа на вътрешен рейтинг.
3) Вътрешен анализ на адекватността на капитала и вътрешен анализ на адекватността на ликвидността.

Както и в предишните години, за осигуряване на ефикасното изпълнение ще бъде приложен триетапен подход: i) планиране на дейностите, които европейският банков надзор ще изпълнява през 2020 г., въз основа на надзорните приоритети, ii) осигуряване на осъществяването на всички дейности и iii) оценка на ефективността на осъществените дейности, т.е. до каква степен те реално са постигнали определените в надзорните приоритети цели.

Каре 3
Зелено финансиране

Вече е ясно, че свързаните с климата и околната среда рискове и курсът към по-устойчива икономика ще окажат въздействие върху финансовата система и е възможно да породят финансови рискове за банките в еврозоната.[42] Затова вече втора година Картата на ЕНМ на рисковете за 2020 г. включва свързаните с климата и околната среда рискове сред основните двигатели на риск за банките в еврозоната в по-дългосрочен план. В този контекст през 2019 г. ЕЦБ проведе две проучвания, в които бяха обхванати общо около 30 значими институции (представляващи приблизително 44% от общия размер на банковите активи в еврозоната) и редица по-малко значими институции, за да изясни доколко банките са включили свързаните с климата и околната среда рискове в бизнес стратегиите си, в управлението си на риска и в рамките си за институционално управление.

Като цяло институциите проявяват ангажираност към проблема с климатичните промени. Тази ангажираност варира според размера, бизнес модела, сложността и географското местоположение на банките. От „корпоративна“ гледна точка е особено явно, че фокусът е основно върху определянето на приноса на банките за целите, свързани с устойчивостта, и върху проследяването какви бизнес възможности възникват във връзка с нарастващото търсене на „зелени“ финансови продукти.

Графика

Подходи на банките към управлението на рисковете, свързани с климата и околната среда

(списък на подходите към управлението на риска; брой банки)

Източник: Изчисления на експерти на ЕЦБ въз основа на доброволно участие в съвместно проучване на ЕЦБ и ЕБО на пазарните практики, обхванало 24 значими институции.

Повечето от участвалите в проучването банки съобщават, че потенциално съществените рискове са или физически, или свързани с пренастройване към нисковъглеродна икономика, но има потенциал за усъвършенстване при включването на свързаните с климата и околната среда рискове в рамките им за управление на риска (например включване в рамките за склонност към риск, във вътрешния анализ на адекватността на капитала (ВААК)) (вж. графиката). Все пак, когато интегрират фактори, свързани с климата и околната среда, в тези рамки, банките срещат известни методологически трудности. Има недостиг на точни данни и релевантни показатели, тъй като кредитополучателите предоставят само частична информация и тази информация не е еднородна. Нещо повече, трудно е да се формулират използваеми допускания как и кога е възможно да се материализират свързани с климата и околната среда рискове. Това се дължи на несигурността във връзка с осъществяването на държавни политики, с въздействието на потенциални технологични постижения и с промени в пазарните нагласи. В момента оповестяванията на свързани с климата и околната среда рискове имат ограничен обхват и нерядко им липсва прозрачност по отношение на дефинициите и таксономията, така че съпоставянето им е трудно. Освен това оповестяванията са предимно ретроспективно ориентирани, липсва перспективната дългосрочна насоченост, която е особено релевантна за свързаните с климата и околната среда рискове.

С оглед на това ЕЦБ счита, че банките следва да възприемат своевременен и стратегически подход към свързаните с климата и околната среда рискове и да положат повече усилие да оповестяват съдържателна информация за тези рискове. Във връзка с това през декември 2019 г. Европейският банков орган (ЕБО) публикува План за действие за устойчиви финанси. В този план се излагат някои основни послания, свързани с политиките, и очаквания към банките. Те се насърчават да започнат вече да включват екологични, социални и управленски фактори в своите стратегии, рамки за управление на риска, оповестявания и сценарийни анализи.[43] Банките всъщност все повече участват в съвместни отраслови инициативи, за да усъвършенстват методологиите си за измерване на подобни рискове и да допринесат за по-обхватни и по-съпоставими оповестявания.

В перспектива ЕЦБ планира да засили диалога си с банковия сектор, за да осигури адекватното отразяване на свързаните с климата и околната среда рискове в текущата регулаторна рамка. За тази цел ЕЦБ ще формулира и съобщи на банките надзорните си очаквания за това как те следва да отразят свързаните с климата и околната среда рискове в своите бизнес стратегии и рамки за управление и как да подобрят оповестяванията си, за да бъдат по-прозрачни в това отношение. Банковият надзор в ЕЦБ ще продължи също така сътрудничеството си с националните компетентни органи, финансовите регулатори (т.е. ЕБО и Базелския комитет за банков надзор), както и с други централни банки и надзорни органи (по-специално посредством Мрежата за по-зелена финансова система), за да доразвие надзорния си подход към свързаните с климата и околната среда рискове.

2 Процедури по лицензиране, привеждане в изпълнение и налагане на санкции

2.1 Лицензиране

2.1.1 Промени в броя на поднадзорните лица

Годишната оценка в съответствие с Рамковия регламент за ЕНМ[44] дали дадена банка или банкова група изпълнява някой от критериите за значимост[45] бе завършена през октомври 2019 г. Тя бе допълнена от извънредни оценки на значимостта, извършени вследствие на промени в структурата и други обстоятелства в банкови групи. Общо седем банки бяха класифицирани като значими през 2019 г. или считано от 2020 г., а девет бяха извадени от списъка на значимите институции. В резултат на това 117 институции[46] бяха класифицирани като значими считано от 1 ноември 2019 г. спрямо 119 при предходната годишна оценка на значимостта от 14 декември 2018 г. (вж. Таблица 1). Съставът на списъка на значимите и по-малко значимите институции се промени в резултат от нови групови структури, отнемане на един лиценз, преместване на дейности заради Брекзит, регулаторни промени и други обстоятелства. Макар че броят на значимите институции намаля, те като цяло стават по-големи и по-сложни, тъй като банкови групи се консолидират или преместват дейности от Обединеното кралство в еврозоната.

През 2019 г. седем банки бяха добавени в списъка на институциите под надзора на ЕЦБ.

  • В резултат на годишната оценка на значимостта една банка – Akcinė bendrovė Šiaulių bankas – бе класифицирана като значима, след като стана третата най-голяма кредитна институция в Литва. От 1 януари 2020 г. тя е под прекия надзор на ЕЦБ.
  • Поради Брекзит се очакваше четири банки, а именно UBS Europe SE, J.P. Morgan AG, Morgan Stanley Europe Holding SE и Goldman Sachs Bank Europe SE, да увеличат значително дейността си в еврозоната, затова през 2019 г. те бяха поставени под прекия надзор на ЕЦБ.
  • Нова банкова група начело с Cassa Centrale Banca – Credito Cooperativo Italiano S.p.A. бе класифицирана като значима през 2019 г., тъй като активите ѝ надхвърлиха 30 млрд. евро. Групата се образува при консолидацията на редица кооперативни банки, след като в Италия бе въведен закон, който реформира сектора.
  • ЕЦБ също така пое надзора над AS PNB Banka през април 2019 г. по искане на латвийската Комисия за финансовите и капиталовите пазари. По-късно ЕЦБ обяви тази банка за „проблемна или с вероятност да стане проблемна“.

Същевременно девет банки бяха извадени от списъка на институциите под надзора на ЕЦБ.

  • Пет станаха клонове на значими институции и поради това бяха извадени от списъка, макар че надзорът над тях продължава да се извършва като част от групата: Luminor Bank AB, Luminor Bank AS и клоновете на Barclays Bank plc в Германия, Франция и Италия.
  • ЕЦБ престана да упражнява пряк надзор над три банки вследствие на изменения, въведени от преработената Директива за капиталовите изисквания (ДКИ V), които изключват банките за развитие от надзорните правомощия на ЕЦБ: Landeskreditbank Baden-Württemberg-Förderbank, Landwirtschaftliche Rentenbank и NRW.BANK.
  • Бе отнет лицензът на една банка – ABLV Bank Luxembourg, S.A.

Списъкът на поднадзорните лица се актуализира през цялата година. Актуалния списък можете да намерите на уебсайта на ЕЦБ за банковия надзор.

Таблица 1

Значими и по-малко значими банкови групи или самостоятелни банки под европейски банков надзор след годишната оценка през 2019 г.

Източник: ЕЦБ.
Забележки: „Общо активи“ се отнася до общия размер на активите на институциите, включени в списъка на поднадзорните лица, публикуван през декември 2019 г. (с референтна дата 1 ноември 2019 г.). Референтната дата за общите активи е 31 декември 2018 г. (или последната разполагаема, използвана при последната оценка на значимостта).

Цялостни оценки през 2019 г.

През юли 2019 г. ЕЦБ завърши цялостната оценка на Nordea Bank Abp, която през 2018 г. премина под прекия надзор на ЕЦБ поради преместването на централата ѝ от Швеция във Финландия. През същия месец бяха завършени цялостните оценки на шест български банки вследствие на искането от страна на България за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Българска народна банка. Българските власти са в процес на предприемане на последващи действия по констатациите от оценката, като целта е през 2020 г. да се установи тясно сътрудничество (вж. раздел 4.1).

През май 2019 г. Хърватия също отправи искане за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Hrvatska narodna banka (вж. раздел 4.1). Ето защо, следвайки установената процедура, през септември 2019 г. ЕЦБ стартира цялостна оценка на пет хърватски банки, която се очаква да приключи през второто тримесечие на 2020 г.

Още две банки засилиха съществено присъствието си в държави членки от ЕНМ в контекста на Брекзит. Цялостни оценки на тези банки стартираха през септември 2019 г. и се очаква да бъдат завършени през второто тримесечие на 2020 г.

2.1.2 Процедури по лицензиране

Брой на процедурите

През 2019 г. националните компетентни органи (НКО) изпратиха до банковия надзор в ЕЦБ уведомления за общо 3569 процедури, свързани с лицензиране[47] (вж. Таблица 2). Те включваха 34 заявления за издаване на лиценз, 15 отнемания на лиценз, 36 прекратявания на действието на лиценз[48], 110 придобивания на квалифицирано дялово участие, 407 процедури по паспортизация и 2967 процедури по оценка за надеждност и пригодност (индивидуални оценки за членове на управителни и надзорни съвети, лица, заемащи ключови позиции, и управители на клонове в трети страни)[49].

Таблица 2

Процедури по лицензиране, за които е изпратено уведомление до ЕЦБ

Забележка: Показателите, които се използват за осигуряване на надеждност на данните, имат за цел да представят пълна картина на действителния брой процедури, за които е изпратено уведомление и са обработени, без да се засягат евентуални дребни неточности, дължащи се на временни процедурни проблеми.

През 2019 г. бяха завършени 1282 решения, свързани с лицензиране[50]. От тях Надзорният съвет представи 556 проекторешения, които бяха одобрени от Управителния съвет. Останалите 726 бяха одобрени от лица на висши ръководни длъжности съгласно рамката за делегиране[51]. Тези 1282 решения, свързани с лицензиране, представляват 54,41% от всички индивидуални надзорни решения на ЕЦБ.

В сравнение с 2018 г. се наблюдават различни тенденции при процедурите, свързани с лицензиране: значително е нараснал броят на процедурите по надеждност и пригодност, докато броят на общите процедури е намалял или, при процедурите за квалифицирано дялово участие и процедурите по паспортизация, се е задържал в общи линии стабилен.

Тенденции при общите процедури

Огромната част от процедурите по издаване на лиценз през 2019 г. бяха свързани с учредяването на нови по-малко значими институции. Както в предходните години двата основни обуславящи фактора за заявленията на нови банки бяха свързани с планираното оттегляне на Обединеното кралство от ЕС и с нарастващото използване на цифрови иновации в предоставянето на услуги на клиенти от ЕС (FinTech бизнес модели).

Процедурите по издаване на лицензи, засягащи значими институции, се дължаха предимно на организационно преструктуриране или на необходимост от разширяване на лиценза с допълнителни регулирани дейности, запланувани от банката. Две процедури при значими институции засягаха разширяване на лиценза с инвестиционни услуги, а една – разширяване на лиценза с емитиране на обезпечени облигации. Друга процедура при значима институция бе свързана с мащабно организационно преобразуване, включващо прехвърляне на печелившите банкови услуги към новосъздадена институция.

През януари 2019 г. ЕЦБ публикува консолидирана версия на двете части на своето Ръководство за оценка на заявленията за издаване на лиценз.

Процедурите по отнемане на лиценз засягаха основно банки, които доброволно прекратяват дейността си или предприемат сливания или други видове преструктуриране. Това се отнася по-специално за отказите от лиценз, които бяха причина за около половината от всички процедури по отнемане на лиценз. Все пак в ограничен брой случаи отнемането на лиценза бе предизвикано от неизпълнение от страна на институцията на пруденциални изисквания или на правила за предотвратяване на изпирането на пари.

Малко над половината от всички процедури по придобиване на дялово участие засягаха значими институции. През 2019 г. се наблюдаваше само ограничена презгранична консолидация на значими институции. В абсолютен брой повечето процедури по квалифицирани дялови участия, за които през 2019 г. бяха изпратени уведомления до ЕЦБ, бяха свързани с вътрешна реорганизация на акционерната структура на поднадзорните институции. Преди всичко тези реорганизации имаха за цел опростяване на груповата структура и/или намаляване на разходите.

Малък брой процедури бяха свързани с придобиването на участие в значими институции от частни инвеститори или от други поднадзорни лица, макар да не се наблюдава ясна тенденция спрямо 2018 г. Подобни случаи често са сложни, изискват многостранна оценка на редица частни и публични заинтересовани страни и е възможно да имат последици за политиките в бъдеще. По отношение на съществеността и задълбочеността на анализа такива случаи представляват по-голямата част от работата по процедури, засягащи значими институции.

През 2019 г. Брекзит отново изискваше много усилия от страна на надзорните органи във връзка с оценката на банките, желаещи да преместят дейности от институциите си в Обединеното кралство към еврозоната. ЕЦБ поддържаше непрекъснат контакт с тези банки. Важна цел беше да не се допусне тези банки да създадат фиктивни предприятия. За тази цел ЕЦБ обсъди подробно с банките плановете им по отношение на вътрешното управление, персонала и организацията, стратегиите за осчетоводяване и хеджиране, както и вътрешногруповите договорености.

При общите процедури като цяло в няколко случая, свързани предимно с квалифицирани дялови участия, заявителите решиха да оттеглят уведомленията си след представянето на първите им редакции. Причините бяха специфични за всеки отделен случай, включително съмнения или опасения, изразени от надзорниците при първоначалната оценка.

Тенденции при оценките за надеждност и пригодност

През 2019 г. ЕЦБ получи значително по-голям брой процедури по надеждност и пригодност, отколкото през 2018 г., поради реформата и последващата консолидация на сектора на кооперативните банки в Италия, които доведоха до създаването на две големи групи от кооперативни банки. Друго следствие от тях е, че над 200 малки кредитни институции преминаха под прекия надзор на ЕЦБ и за тях бяха (пре)назначени около 1000 членове на съвети, които трябваше да бъдат подложени на оценка през годината.

Около 75% от всички процедури по надеждност и пригодност, получени през 2019 г., засягаха членове на ръководния орган в надзорната му функция. Останалите 25% засягаха членове на управителния съвет в управленската му функция (около 20%), лица, заемащи ключови позиции (3%) и управители на клонове в трети държави (1%).

При около 40% от подложените на оценка членове на ръководни органи ЕЦБ установи проблеми, свързани с един или повече от критериите за надеждност и пригодност. Ето защо тя наложи на значимите институции условия, задължения или препоръки за преодоляването им. Най-често проблемите бяха свързани с опита и с възможността за посвещаване на достатъчно време от страна на членовете на съветите.

Оценките на ЕЦБ за надеждност и пригодност включват диалог със съответните НКО и самите банки. Когато са изказани съмнения или опасения във връзка с пригодността на даден кандидат, често се случва самите кандидати или институциите да решат да оттеглят заявлението. Ето защо подобни случаи не водят до отрицателно решение. През 2019 г. след такъв диалог бяха оттеглени заявленията по 12 процедури.

През август 2019 г. ЕЦБ публикува доклад за декларираното посвещаване на време за директори без изпълнителна функция в ЕНМ. Референтните данни в основата на този доклад предоставят преглед на времето, отделяно от директори без изпълнителни функции за работата им, и имат за цел да помогнат на банките и надзорниците при оценката на пригодността на такива директори.

През 2019 г. ЕЦБ продължи активния си диалог с банките, които подават най-голям брой заявления за оценка за надеждност и пригодност. Целта беше да се усъвършенстват още прозрачността и комуникацията във връзка с оценките за надеждност и пригодност и да бъдат подпомогнати банките да подават пълни и точни заявления. Като част от постоянния диалог през февруари 2019 г. ЕЦБ организира кръгла маса с представители на банките, където да обсъдят и изтъкнат важността на оценките за надеждност и пригодност за осигуряване на висококачествено наблюдение от страна на директорите без изпълнителни функции. Кръглата маса даде възможност за обмен на мнения за най-добрите практики в институционалното управление и за споделените предизвикателства в тази област. Остава нерешен въпросът с фрагментарността на правилата за оценките за надеждност и пригодност в различните държави от еврозоната.

В сътрудничество с НКО ЕЦБ също така разработи онлайн портал, чрез който да управлява по-ефективно процеса по заявления за оценка за надеждност и пригодност. Активното участие на банките като крайни потребители на етапа на разработката бе осигурено чрез поредица от работни срещи през 2018 г. и 2019 г. Повече подробности са представени в Каре 2 относно технологията за надзор.

2.2 Докладване на нарушения, привеждане в изпълнение и налагане на санкции

2.2.1 Привеждане в изпълнение и налагане на санкции

Съгласно Регламента за ЕНМ и Рамковия регламент за ЕНМ разпределението между ЕЦБ и НКО на правомощията за привеждане в изпълнение и за налагане на санкции зависи от естеството на предполагаемото нарушение, отговорното лице и мярката, която следва да се приеме (вж. Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност 2014). Съгласно приложимата правна рамка наложените от ЕЦБ санкции в рамките на нейните надзорни задачи се публикуват на уебсайта на ЕЦБ за банковия надзор. Санкциите, наложени от НКО по искане на ЕЦБ, се публикуват на същия уебсайт.

Като се вземат предвид 11-те процедури, неприключили към края на 2018 г., през 2019 г. ЕЦБ е обработила 34 процедури по налагане на санкции (вж. Таблица 3). В резултат от тези 34 процедури бяха приети 11 решения на ЕЦБ.

Таблица 3

Дейности на ЕЦБ по привеждане в изпълнение и налагане на санкции през 2019 г.

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Няколко от решенията на ЕЦБ се отнасяха до повече от една процедура. През 2019 г. бяха приключени 12 процедури с шест решения на ЕЦБ за налагане на санкции. Други 13 процедури бяха приключени с пет решения на ЕЦБ, с които се отправяше искане към съответния НКО да започне процедура.

От всички 34 процедури по налагане на санкции, обработени през 2019 г., 21 бяха свързани с предполагаеми нарушения на пряко приложимо законодателство на ЕС (включително решения и регламенти на ЕЦБ), извършени от десет значими институции.

През 2019 г. ЕЦБ наложи три санкции с общ размер 7,6 млн. евро. Освен това през 2019 г. бяха публикувани три санкции, приети в края на 2018 г.

През 2019 г. ЕЦБ прие три решения за налагане на санкции, чрез които наложи три санкции на три поднадзорни лица с общ размер 7,6 млн. евро. В допълнение към това в края на 2018 г. бяха приети три решения за налагане на санкции на едно поднадзорно лице (с общ размер 0,6 млн. евро). Тези решения бяха публикувани през 2019 г. Горепосочените санкции бяха наложени за нарушения в областта на собствения капитал, капиталовите изисквания, отчитането и големите експозиции.

След искане от страна на ЕЦБ за започване на процедури и след оценка на случаите в съответствие с националното законодателство през 2019 г. НКО наложиха порицание и имуществена санкция в размер на 0,1 млн. евро.

Една от процедурите, свързана с пряко нарушаване на приложимото законодателство на ЕС, бе закрита през 2019 г. поради отсъствие на правно основание за налагане на санкции в конкретния случай. Други осем процедури оставаха неприключени в края на годината.

Що се отнася до останалите 13 процедури по налагане на санкции, обработени през 2019 г., ЕЦБ няма преки правомощия за налагане на санкции и поради това може само да поиска от НКО да започнат процедури. Тези случаи бяха свързани с предполагаеми нарушения от значими институции или физически лица на национални закони, чрез които се транспонират разпоредбите на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ IV)[52], най-вече свързани с изискванията за институционално управление. Въз основа на тези процедури ЕЦБ прие пет решения, с които отправяше към НКО искане да започнат процедури по налагане на санкции в рамките на националните си компетенции.

Вследствие на предходни искания от страна на ЕЦБ за започване на процедури и след оценка на случаите в съответствие с националното законодателство през 2019 г. съответните НКО наложиха порицание и имуществена санкция в размер на 0,1 млн. евро.

В Графика 24 е представена пълна разбивка по области на предполагаемите нарушения, обхванати от процедури по привеждане в изпълнение и налагане на санкции, които са обработени от ЕЦБ през 2019 г.

Графика 24

Предполагаеми нарушения, обхванати от процедури по привеждане в изпълнение и налагане на санкции

Източник: ЕЦБ.

2.2.2 Докладване на нарушения

През 2019 г. ЕЦБ получи 133 сигнала за нарушения, което представлява увеличение с 10% спрямо предходната година

Задължение на ЕЦБ е да осигури наличието на ефикасни механизми, които дават възможност на всяко лице да докладва нарушения на приложимото законодателство на ЕС (процес на сигнализиране – „whistleblowing“). Съответно ЕЦБ създаде механизъм за докладване на нарушения, който включва структурирана интернет платформа, достъпна през уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ.

ЕЦБ гарантира пълна поверителност на сигналите, получени през интернет платформата или по други канали (например по имейл или по пощата) и при изпълнението на надзорните си задачи взема предвид цялата налична информация.

През 2019 г. ЕЦБ получи 133 сигнала за нарушения, което представлява увеличение с 10% спрямо предходната година. От тях 73 се отнасяха до предполагаеми нарушения на приложимото законодателство на ЕС, като за 63 беше счетено, че попадат в рамките на надзорните компетенции на ЕЦБ, а десет – на компетенциите на НКО. Останалите се отнасяха главно до предполагаеми нарушения на изисквания от непруденциално естество (например защита на потребителите) и следователно попадаха извън обхвата на механизма за докладване на нарушения.

Сред най-често докладваните предполагаеми нарушения бяха въпроси, свързани с институционалното управление (72%) и с неправилно изчисляване на собствения капитал и капиталовите изисквания (19%). Цялата разбивка е представена в Графика 25. Свързаните с институционалното управление въпроси засягаха основно управлението на риска и механизмите за вътрешен контрол, изискванията за надеждност и пригодност и организационната структура[53].

Графика 25

Предполагаеми нарушения, докладвани чрез механизма за сигнализиране

(проценти)

Източник: ЕЦБ.

Информацията, докладвана чрез механизма за сигнализиране, бе предоставена на съответните съвместни надзорни екипи. Тя бе разгледана внимателно (например като бе подложено на оценка въздействието ѝ върху рисковия профил на поднадзорните лица) и ЕЦБ предприе по нея последващи действия като част от надзорните си задачи. Основните разследващи действия, предприети през 2019 г. във връзка със сигнали за нарушения на приложимото законодателство на ЕС, включваха:

  • вътрешна оценка въз основа на налична документация (79% от случаите);
  • искане към поднадзорното лице за документи или разяснения (14% от случаите);
  • искане за вътрешен одит или проверка на място (7% от случаите).

3 Принос за управлението на кризи

3.1 Случаите на кризи през 2019 г.

3.1.1 Случаят с AS PNB Banka

На 15 август 2019 г. банковият надзор в ЕЦБ определи AS PNB Banka като проблемна или с вероятност да стане проблемна

Съгласно рамката на ЕС за управление на кризи ЕЦБ, след консултация с Единния съвет по преструктуриране (ЕСП), може да определи, че дадено поднадзорно лице е проблемно или с вероятност да стане проблемно (ПВСП). На 15 август 2019 г. банковият надзор в ЕЦБ определи, че латвийската значима институция[54] AS PNB Banka е ПВСП съгласно член 18, параграф 4, букви а) и б) от Регламента за единния механизъм за преструктуриране (РЕМП)[55]. По-специално, извършена от ЕЦБ проверка на място установи наличието на обективни обстоятелства в подкрепа на констатацията, че задълженията на AS PNB Banka превишават нейните активи. Освен това банката нарушава изискванията за продължаване на нейния лиценз по начин, който обосновава отнемането му от ЕЦБ.

Как се стигна до определението за ПВСП

От декември 2017 г. AS PNB Banka системно е нарушавала изискванията по Стълб ІІ

Считано от 31 декември 2017 г. AS PNB Banka системно е нарушавала изискванията по Стълб II, най-вече поради идиосинкратични слабости. Тези слабости произтичат главно от i) факта, че много от нейните активи са необслужвани и концентрирани в малко на брой кредитополучатели; ii) структурен спад в нейния оперативен доход, който в ретроспективен план се основава на такси по големи международни парични преводи и по поддръжката на банкови сметки на нерезиденти; и iii) високи административни разходи, обусловени от компенсацията, изплащана на членовете на управителния съвет на банката, и от разходите за правни услуги.

От март 2016 г. насам AS PNB Banka е нарушавала и други изисквания

Освен това AS PNB Banka е нарушавала и други изисквания, по-точно максималния размер на големите експозиции съгласно член 395 от Регламента за капиталовите изисквания (РКИ) от март 2016 г. насам и националния максимален размер на кредити за свързани лица в размер на 15% от приемливия капитал съгласно раздел 43, параграф 1 от латвийския Закон за кредитните институции от февруари 2018 г. насам.

AS PNB Banka не успя да се върне към спазването на изискванията и изпадна в сериозни капиталови затруднения

Въпреки многократните искания на компетентните органи (включително приетото на 11 юли 2019 г. решение на ЕЦБ относно мярка за ранна намеса) AS PNB Banka не успя да се върне към спазването на горепосочените изисквания. Освен това в своето квалифицирано становище външният одитор на финансовия отчет на AS PNB Banka за 2018 г. посочи, че са необходими допълнителни обезценки и корекции на справедливата стойност. Общият размер на подценените провизии и неотразеното намаляване на справедливата стойност на активите на банката, установени от одитора, са били толкова значителни, че ако ги бе отразила, банката щеше да бъде в нарушение на изискванията по Стълб І. Сериозните капиталови проблеми на AS PNB Banka се потвърдиха и от резултата от проверката на място на кредитния риск, проведена от ЕЦБ. С нея се установи, че към 31 декември 2018 г. нетното богатство на AS PNB Banka е било с отрицателна стойност.

В резултат на това Надзорният съвет и Управителният съвет на ЕЦБ приеха оценката за ПВСП по отношение на AS PNB Banka

AS PNB Banka не успя да предостави доказателства, че ще бъде в състояние да възстанови капитала си в срока, посочен в решението за ранна намеса. С оглед на това и вследствие от резултата от проверката на място Надзорният съвет взе решение да започне процедурата за ПВСП и инициира официална консултация с ЕСП на 14 август 2019 г. След това Надзорният съвет и Управителният съвет на ЕЦБ приеха оценката за ПВСП по отношение на AS PNB Banka. На 15 август 2019 г. оценката за ПВСП бе изпратена на ЕСП и на Европейската комисия съгласно изискванията на член 18 от РЕМП. Банковият надзор в ЕЦБ също така уведоми всички компетентни органи за решението си в съответствие с член 81 от Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки (ДВПБ)[56] и ДКИ IV.

Сътрудничество и обмен на информация с ЕСП

Веднага щом започна да извършва пряк надзор над AS PNB Banka, банковият надзор в ЕЦБ уведоми за това ЕСП. Капиталовото състояние на банката бе подробно обсъдено с представители на ЕСП на проведени от ЕЦБ срещи за управление на кризата. Освен това ЕСП беше поканен да участва като наблюдател в заседанията по темата на Надзорния съвет на ЕЦБ. Наред с това представител на ЕЦБ участва като наблюдател във всички свързани със случая изпълнителни сесии на ЕСП, включително заседанието, на което ЕСП взе решение да не предприема действия за преструктуриране.

Действия след оценката за ПВСП

През февруари 2020 г. по предложение на Комисията за финансовите и капиталовите пазари банковият надзор в ЕЦБ отне лиценза на AS PNB Banka

На 15 август 2019 г. ЕСП взе решение да не предприема действия по преструктуриране в случая с AS PNB Banka. Той заключи, че макар да са изпълнени условията за преструктуриране, посочени в член 18, параграф 1, букви а) и б) от РЕМП, не е изпълнено условието, посочено в член 18, параграф 1, буква в), свързано с обществения интерес. Успоредно с това латвийската Комисия за финансовите и капиталовите пазари взе решение да наложи на AS PNB Banka мораториум, чрез който незабавно бяха преустановени финансовите ѝ дейности. Освен това в ролята на определен орган съгласно Директива 2014/49/ЕС[57] тя констатира, че гарантираните депозити в AS PNB Banka са станали неналични. На 22 август 2019 г. Комисията за финансовите и капиталовите пазари подаде искане[58] до компетентния съд за обявяването на банката в несъстоятелност. На 12 септември 2019 г. съдът обяви AS PNB Banka в несъстоятелност и назначи синдик. През февруари 2020 г. банковият надзор в ЕЦБ отне лиценза на AS PNB Banka по предложение на Комисията за финансовите и капиталовите пазари, която продължава да извършва надзор над производството по несъстоятелност.

Основни поуки

Случаят с AS PNB Banka е още един пример за проблемното разминаване между механизмите за задействане на преструктуриране и процедурите по несъстоятелност/ликвидация и отнемане на лиценз

Както беше подчертано в основните поуки от случая с ABLV Bank в годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност за 2018 г., липсата на съгласуваност между механизмите за задействане на ПВСП съгласно ДВПБ/РЕМП, на производство по ликвидация съгласно националните закони за несъстоятелност и на отнемане на лиценз съгласно националните закони, с които се прилага ДКИ IV, поражда значителна несигурност. След определянето на AS PNB Banka като ПВСП и решението на ЕСП, че преструктурирането ѝ не е в обществен интерес, производството по несъстоятелност не можа да започне веднага, тъй като съгласно латвийското законодателство зависи от решение на съда. Поради това забавяне бяха необходими допълнителни усилия за подготовка за непредвидени обстоятелства, свързани с отложеното образуване на производство по несъстоятелност, като например налагане на ограничаване на дейността (мораториум) от страна на Комисията за финансовите и капиталовите пазари.

Още след случая с ABLV Bank ЕЦБ бе сигнализирала на законодателния орган на ЕС за проблема с липсата на съгласуваност между механизмите за задействане на ПВСП и на обявяването в несъстоятелност/отнемането на лицензи. В резултат на това в ДВПБ II беше въведено изискване към държавите членки да гарантират, че лице, чието преструктуриране не е в обществен интерес, се ликвидира по организиран начин и в съответствие с приложимото национално право. Въпреки че донякъде противодейства на проблема, това изискване е много общо и не отстранява разминаването между механизмите за задействане на ПВСП и на отнемането на лицензи. Ето защо е важно ДВПБ II да се транспонира по съпоставим начин в законодателствата на всички държави членки на ЕС, така че да се осигурят условия на равнопоставеност в рамките на банковия съюз. Това би могло също да означава, че ще бъде необходимо да се реформират националните режими за напускане на банковия сектор, и евентуално определени аспекти на разпоредбите за несъстоятелност на банки. В съвкупността си тези действия биха спомогнали да се осигури съгласуване на различните задействащи механизми и биха благоприятствали доброто планиране по време на криза.

3.1.2 Комуникация по случая с AS PNB Banka

Комуникацията е изключително важен елемент на управлението на кризи. Свидетелство, че отговорните органи предприемат мерки за преодоляване на кризата, може да успокои реакцията на пазарите и съответно да намали риска от верижно разпространение. Когато дадена банка е проблемна или с вероятност да стане проблемна, ефикасната комуникация с обществеността е от решаващо значение. Поради тази причина в прессъобщението на ЕЦБ, съобщаващо за оценката на AS PNB Banka като ПВСП[59], бяха представени важни факти за проблемната банка и бе дадено ясно обяснение на действията на надзорните органи във връзка със слабостите, установени от компетентните органи.

Координацията между различните заинтересовани страни е от съществено значение за изпращането на ясно и изчерпателно послание към обществеността. В случая с AS PNB Banka ЕЦБ, ЕСП и Комисията за финансовите и капиталовите пазари работиха в тясно сътрудничество по отношение на комуникацията. След като ЕЦБ оцени AS PNB Banka като ПВСП, в четвъртък, 15 август 2019 г., ЕСП обяви решението си, че преструктуриране на банката не е в обществен интерес.[60] Малко по-късно последваха координирани съобщения на банковия надзор в ЕЦБ и на Комисията за финансовите и капиталовите пазари относно оценката на ЕЦБ за ПВСП и решенията на Комисията за финансовите и капиталовите пазари, с които съответно беше наложен мораториум и депозитите бяха определени като неналични.[61]

3.1.3 Случаят с Banca Carige

На 2 януари 2019 г. ЕЦБ назначи трима временни управители и тричленен надзорен комитет, които да поемат управлението на Banca Carige и да заменят нейния управителен съвет. Това решение беше взето, след като повечето членове на управителния съвет на Banca Carige бяха подали оставка.

Решението за налагане на временно управление представляваше мярка за ранна намеса, чиято цел бе да се осигури устойчиво спазване на пруденциалните изисквания. Тя включваше укрепване на капитала и прилагане на мерки за отказ от поемане на риск в името на потенциална бизнес комбинация. Временните управители имаха за задача да защитават стабилността на Banca Carige, като наблюдават отблизо нейното състояние, предоставят текуща информация на ЕЦБ и, ако е необходимо, предприемат действия, за да гарантират, че банката е възстановила по устойчив начин съответствието си с капиталовите изисквания.

На 20 септември 2019 г. на извънредното заседание на акционерите на Banca Carige бе одобрен комплекс от мерки за укрепване на капитала в общ размер от 900 млн. евро. Те включваха емисия на нови акции (387 млн. евро), конвертиране на съществуващи облигации от втори ред в БСК1 (313 млн. евро) и емисия на облигации от втори ред (200 млн. евро). Укрепването на капитала се ръководеше от италианския Междубанков фонд за защита на депозитите (Fondo Interbancario per la tutela dei depositi (FITD)) и неговата доброволна схема за намеса съвместно с Cassa Centrale Banca Credito Cooperativo Italiano, която участваше като миноритарен акционер с опция за бъдещо придобиване на акции на Carige, притежавани от FITD и доброволната схема за намеса.

След увеличението на капитала в края на декември 2019 г. новите акционери назначиха нови управителни органи на Banca Carige. Временното управление беше прекратено в края на януари 2020 г.

3.2 Взаимодействие с Единния съвет по преструктуриране

През 2019 г., както и в предишните години, банковият надзор в ЕЦБ и ЕСП продължиха тясното си сътрудничество при изпълнението на съответните си функции.

Банковият надзор в ЕЦБ се консултира с ЕСП по плановете за възстановяване

В съответствие с регулаторната рамка банковият надзор в ЕЦБ се консултира с ЕСП по 98 плана за възстановяване, получени от значимите институции, за които ЕЦБ е консолидиращ надзорен орган. Коментарите на ЕСП бяха взети предвид в оценката на плановете за възстановяване и, където това бе целесъобразно, бяха отразени в изпратените до банките писма с обратна информация.

ЕСП се консултира с банковия надзор в ЕЦБ по плановете за преструктуриране

В контекста на цикъла консултации по плановете за преструктуриране ЕСП на свой ред се консултира с банковия надзор в ЕЦБ по пет пакета с планове за преструктуриране (съответстващи на около 30 плана за преструктуриране), включително относно определянето на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ) и оценките на възможността за преструктуриране. След като отчете възможните последици от гледна точка на принципа на действащото предприятие, банковият надзор в ЕЦБ предостави коментарите си на ЕСП. Освен това към банковия надзор в ЕЦБ бяха отправени запитвания относно изчисляването на предварителните вноски в единния фонд за преструктуриране на банки, като неговата оценка се съсредоточи върху потенциалното въздействие върху значимите институции.

През 2019 г. банковият надзор в ЕЦБ и ЕСП продължиха тясното си сътрудничество на всички равнища. Надзорният съвет на ЕЦБ отправи покана към председателя на ЕСП да участва като наблюдател в неговите заседания по въпроси, свързани със задачите и отговорностите на ЕСП. Същевременно представител на ЕЦБ участва като наблюдател в изпълнителните и пленарните сесии на ЕСП.

Прилагането на пакета от регулации за банковия сектор засили взаимодействието с ЕСП

На техническо равнище работата по прилагане на пакета от регулации за банковия сектор[62] подобри и засили взаимодействието между банковия надзор в ЕЦБ и ЕСП по областите на политиката, свързани с управлението на кризи. Силно бе сътрудничеството между банковия надзор в ЕЦБ и ЕСП в съответните комитети и във всички релевантни хоризонтални функционални звена.

Меморандумът за разбирателство между ЕЦБ и ЕСП (преработен през 2017–2018 г.)[63] позволи по-нататъшното укрепване на текущото сътрудничество и обмена на информация между съвместните надзорни екипи и вътрешните екипи по преструктуриране.

3.3 Дейност по планиране на възстановяването

С плановете за възстановяване се цели да се осигури устойчивост на банките на тежки финансови сътресения

Когато извършва оценка на плановете за възстановяване, ЕЦБ се стреми най-вече да гарантира, че банките са подготвени и че са в състояние да възстановят своята жизнеспособност в периоди на тежки финансови сътресения. Това означава, че плановете трябва да съдържат надеждни варианти за възстановяване, изпълними по ефикасен и навременен начин. Солидните планове за възстановяване са от ключово значение за ефикасното функциониране на европейската рамка за управление на кризи.

При сравнителния анализ на плановете за възстановяване на значимите институции, извършен от ЕЦБ през 2019 г., бяха направени редица важни констатации.

За много банки е трудно да направят надеждна оценка на своя общ потенциал за възстановяване

Първо, счита се, че плановете за възстановяване на значимите институции са в съответствие с минималните изисквания за институционалното управление на кризи и избора и калибрирането на показателите за възстановяване, но за да се превърнат в ефикасни инструменти за справяне с кризисни ситуации, те все още се нуждаят от доусъвършенстване. По-специално, резултатите от сравнителния анализ потвърждават, че за много банки е трудно да направят надеждна оценка на своя общ потенциал за възстановяване[64].

Ето защо ЕЦБ превърна в свой основен приоритет за 2019 г. комуникацията с институциите относно начините, по които те могат да подобрят изчисляването и докладването на своя общ потенциал за възстановяване. През юни 2019 г. ЕЦБ организира работна среща с над 180 участници от 88 банки. Позовавайки се на най-добрите практики, описани в Доклада на ЕЦБ относно плановете за възстановяване 2018, ЕЦБ обясни как общият потенциал за възстановяване може да се изчисли по надежден начин. Най-напред е необходимо да се създаде изчерпателен списък на надеждните варианти, след което да се вземат предвид ограничаващите фактори (например взаимно изключване или взаимна зависимост между различни варианти, или оперативни ограничения за едновременно задействане на няколко варианта) и накрая се извършва оценка на чувствителността на вариантите за възстановяване към различни сценарии при оценката на общия потенциал за възстановяване.[65]

Една трета от банките все още не посочват задоволителни варианти за набавяне на краткосрочна ликвидност в своите планове за възстановяване

Втората важна констатация от извършения от ЕЦБ съпоставителен анализ беше, че една трета от банките все още не посочват задоволителни варианти за набавяне на ликвидност, които могат да бъдат приложени бързо (в рамките на максимум три месеца). Планирани са по-нататъшни действия, за да се разберат по-добре причините за това и да се гарантира, че в плановете си за възстановяване банките отразяват необходимостта от задоволителни варианти за набавяне на краткосрочна ликвидност.

През 2019 г. повече банки са разработили указания за прилагане на плановете за възстановяване и са провели симулации

И накрая, при съпоставителния анализ на ЕЦБ бе направена една обнадеждаваща констатация: през 2019 г. повече банки са разработили указания за прилагане на плановете за възстановяване и са провели симулации.[66] Това са примери за най-добри практики, откроени и популяризирани в Доклада на ЕЦБ за 2018 г. като полезни инструменти за повишаване на използваемостта на плановете за възстановяване в кризисни ситуации. Понастоящем 40% от всички значими институции разполагат с указания за прилагане на плановете за възстановяване, а 27% са провели своята първа симулация.

3.4 Управление на кризи при по-малко значимите институции

Управлението на кризи при по-малко значимите институции изисква съответните национални компетентни органи и ЕЦБ да обменят интензивно информация и да координират тясно действията си – НКО в качеството си на преки надзорни органи на по-малко значимите институции, а ЕЦБ във функцията си на наблюдател и на компетентен орган за решенията по общите процедури. Необходимостта от засилено сътрудничество възниква, когато по-малко значима институция се доближи до точката на нежизнеспособност. На този етап ЕЦБ и НКО трябва да съгласуват действията си по отнемане на лиценза ѝ, по оценка на евентуални придобивания или увеличение на квалифицирани дялови участия, както и по предоставяне на нови лицензи (например за мостова институция).

В тази връзка през 2019 г. ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с НКО по близо 15 случая, свързани с влошаване на финансовото състояние на по-малко значими институции. В два от тези случаи ЕЦБ прие решение за отнемане на лиценза на институцията, след като съответният НКО я бе обявил за ПВСП.[67] Основание за отнемане на лиценз обикновено е неспособността на институцията да изпълнява пруденциалните изисквания или да действа в съответствие с разпоредбите за предотвратяване на изпирането на пари.

Подобно тясно сътрудничество в областта на управлението на кризи има за цел да подпомогне НКО и ЕЦБ в съответните им задачи и да осигури наличието на необходимата информация, когато трябва да се вземат бързо неотложни решения. Обменената информация, предприетите действия и сътрудничеството между ЕЦБ и НКО са пропорционални на рисковете, които поражда по-малко значимата институция, като се вземат предвид и вече идентифицирани от НКО решения от страна на частния сектор. През 2019 г. сътрудничеството между НКО и ЕЦБ се отличаваше с редовен и изчерпателен обмен на информация. Наред с всичко останало бяха създадени специални координационни групи за управление на кризи, съставени от служители на ЕЦБ и НКО, за да се осигури ефикасно сътрудничество и координация между институциите. Засиленото сътрудничество осигурява възможност за навременни и координирани надзорни действия и решения винаги, когато са необходими.

Основните причини за влошаване на финансовото състояние на по-малко значими институции през 2019 г. бяха нежизнеспособни бизнес модели и ниска рентабилност, несъвършени системи за управление и незадоволителни рамки за борба срещу изпирането на пари. В този смисъл разпределението на случаите на кризи по държави отразява и факта, че определени географски области в обхвата на ЕНМ са по-засегнати от ниска рентабилност на банковия сектор поради структурни причини и са по-изложени на рискове, свързани с изпирането на пари.

И накрая, разнообразието от национални подходи и процеси, срещнати в хода на усилената съвместна работа в областта на управлението на кризи, открои и необходимост от хармонизиран европейски подход за справяне с проблемните банки. Въпреки че има установени европейски механизми за надзор и преструктуриране, реакцията при кризи все още зависи в голяма степен от националните закони за преструктуриране и несъстоятелност и се влияе от различията между тях.

4 Трансгранично сътрудничество

4.1 Разширяване на банковия съюз посредством тясно сътрудничество

Държавите членки извън еврозоната могат да участват в банковия съюз посредством тясно сътрудничество

Държавите членки на ЕС, чиято парична единица не е еврото, могат да отправят искане за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и техния национален компетентен орган (НКО). Основните условия за това са определени в член 7 от Регламента за ЕНМ, а процедурните аспекти са посочени в Решение ЕЦБ/2014/5 относно тясното сътрудничество[68]. С установяването на тясно сътрудничество НКО на тези държави членки се присъединяват към единния надзорен механизъм (ЕНМ), а техните национални органи за преструктуриране – към единния механизъм за преструктуриране (ЕМП). Участието в ЕНМ на НКО на държави членки извън еврозоната посредством тясно сътрудничество води до разширяване на банковия съюз и спомага за по-интегриран банков надзор, като същевременно допринася за поддържането и задълбочаването на вътрешния пазар.

Съгласно Регламента за ЕНМ и Решение ЕЦБ/2014/5 държава членка извън еврозоната трябва да отправи официално искане към ЕЦБ, за да започне процеса по установяване на тясно сътрудничество.

България и Хърватия са отправили искане за установяване на тясно сътрудничество

На 27 май 2019 г. Хърватия стана втората държава членка, отправила официално искане за установяване на тясно сътрудничество в областта на банковия надзор между своята национална централна банка (Hrvatska narodna banka) и ЕЦБ, след България, която на 18 юли 2018 г. отправи искане за установяване на сътрудничество между Българска народна банка и ЕЦБ.

Процесът на установяване на тясно сътрудничество се състои от правна оценка и цялостна оценка

Процесът на установяване на тясно сътрудничество се състои от два основни елемента. Първият е правна оценка на релевантното национално законодателство, което трябва да задължава НКО да предприемат всички мерки, които ЕЦБ изиска във връзка с кредитните институции, след като бъде установено тясното сътрудничество. В оценката също така се взема предвид прилагането на това законодателство на практика. Вторият елемент включва цялостна оценка на избрани[69] кредитни институции, установени в държавата членка, отправила искането. Цялостната оценка включва преглед на качеството на активите и стрес тест въз основа на методологиите на ЕЦБ.[70] Освен това ЕЦБ започва технически диалог с НКО на държавата членка, за да улесни неговия плавен преход към надзорния подход в ЕНМ.

Оценка на искането на България за установяване на тясно сътрудничество

През 2019 г. ЕЦБ продължи работата си по оценяване на искането на България за установяване на тясно сътрудничество

През 2019 г. ЕЦБ продължи работата си по правната оценка, която се изисква с оглед на бъдещото тясно сътрудничество с българския НКО. Освен това на 26 юли 2019 г. бяха публикувани резултатите от цялостната оценка на шест български кредитни институции. Българска народна банка публично одобри резултатите от цялостната оценка. Тъй като резултатите на две от шестте банки бяха под съответните прагове, използвани в оценката, Българска народна банка понастоящем предприема последващи действия по констатациите с цел да се преодолеят установените недостатъци, преди ЕЦБ да вземе решение относно тясното сътрудничество.

Оценка на искането на Хърватия за установяване на тясно сътрудничество

ЕЦБ започна работа по оценяване на искането на Хърватия за установяване на тясно сътрудничество

В отговор на отправеното от Хърватия искане на 8 юли 2019 г. ЕЦБ прие Становище[71] относно хърватския проект за законодателство. Законодателството е необходимо за установяването на механизми за функциониране на тясното сътрудничество и за предоставяне на всякаква информация, която ЕЦБ би могла да изиска, за да извърши цялостна оценка на хърватски кредитни институции. На 7 август 2019 г. ЕЦБ обяви, че пет установени в Хърватия банки ще бъдат подложени на задължителната цялостна оценка.[72] Оценяването започна през септември 2019 г. и се основава на данни към 30 юни 2019 г. Както в случая с България, може да се очаква, че ЕЦБ ще приключи своята цялостна оценка близо година след като Хърватия е отправила официално искане.

През 2019 г. не бяха получени други официални искания за тясно сътрудничество, но беше осъществен неофициален обмен на информация на техническо ниво с държави членки с цел да се разяснят аспекти на тясното сътрудничество.

4.2 Европейско и международно сътрудничество

Тъй като банките от еврозоната извършват дейност в над 90 държави извън Европа (вж. Диаграма 4), ЕНМ поддържа широкообхватно сътрудничество с други надзорни органи в ЕС и извън него. Ето защо ЕЦБ е твърдо решена да улеснява сътрудничеството, било чрез участие в колегии от надзорни органи или чрез разработване на инструменти за сътрудничество като например меморандуми за разбирателство. Меморандуми за разбирателство са договорени с партньори като например надзорни органи от държави членки на ЕС извън еврозоната, надзорни органи на трети държави и национални пазарни органи.

Диаграма 4

Клонове и дъщерни дружества на банки от еврозоната извън ЕС през 2019 г.

Източник: ЕЦБ.

Банковият надзор в ЕЦБ като цяло си сътрудничи с други органи на пруденциалния надзор посредством меморандуми за разбирателство, участие в колегии от надзорни органи или споразумения, сключени за всеки отделен случай (вж. Диаграма 5).

Диаграма 5

Преглед на дейностите на ЕЦБ по международно и европейско сътрудничество

Източник: ЕЦБ.

Сътрудничество с други надзорни органи от ЕС

ЕЦБ работи редовно в сътрудничество с НКО на държавите от ЕС извън еврозоната в съответствие с разпоредбите на ДКИ ІV относно съвместните решения, сътрудничеството и обмена на информация между компетентните органи в ЕС.

Досега банковият надзор в ЕЦБ е сключил меморандуми за разбирателство с 15 надзорни органа от ЕС, включително национални пазарни органи. Освен това той е сключил многостранен меморандум за разбирателство, в който са посочени практическите условия за обмен на информация с 48 органа, извършващи надзор над кредитни и финансови институции в Европейското икономическо пространство в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма (вж. също Каре 4). Така банковият надзор е сключил общо девет двустранни и многостранни меморандума за разбирателство с над 60 органа от ЕС.

Предвид планираното оттегляне на Обединеното кралство от ЕС ЕЦБ прие също рамка за сътрудничество с Органа за пруденциално регулиране и Органа за финансово поведение на Обединеното кралство, която ще позволи сътрудничеството и обменът на информация в областта на надзора да продължат безпрепятствено.

Каре  4
ЕЦБ и борбата срещу изпирането на пари

Когато създаваха рамката на ЕНМ, законодателите на ЕС избраха да оставят на национално равнище отговорността за борбата с изпирането на пари и с финансирането на терористична дейност. Националните органи за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризма отговарят за надзора над кредитните институции във връзка със спазването и ефикасното изпълнение на задълженията в областта на борбата с изпирането на пари.

За ЕЦБ обаче е важно да взема предвид резултатите от надзора над борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, когато изпълнява надзорните си задачи по член 127, параграф 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз и по Регламента за ЕНМ[73]. Това се потвърждава и в преработената Директива за капиталовите изисквания (ДКИ V), която беше приета от Европейския парламент през април 2019 г. Съгласно съображение 20 „(...) [Наред с органите, отговорни за спазване на правилата за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризъм] компетентните органи, отговорни за издаването на лицензи и за упражняването на пруденциален надзор, играят важна роля за установяването и отстраняването на слабости [свързани с борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризъм]. В този контекст тези компетентни органи следва последователно да отчитат съображенията, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, при извършваната от тях надзорна дейност (...)“.

Успоредно с въвеждането на ДКИ V, която допълнително изяснява ролята на пруденциалните надзорни органи във връзка с борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризъм, през последните две години бяха проведени значими инициативи за укрепване на рамката за целия ЕС за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризъм. Петата Директива за борба с изпирането на пари[74] влезе в сила на 9 юли 2018 г. и в момента предстои да бъде транспонирана в националните законодателства. През декември 2018 г. Съветът по икономически и финансови въпроси прие амбициозен план за действие за борба с изпирането на пари, който следва да се приложи от трите европейски надзорни органа съвместно с ЕЦБ и националните пруденциални надзорни органи и надзорните органи в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Тези инициативи са разработени, за да се насърчи сътрудничеството между органите, отговарящи за надзора в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, и органите за пруденциален надзор, и за да се подобри сближаването на надзорните практики, като, наред с всичко останало, се предоставят общи указания относно интегрирането на аспекти, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, в процеса на пруденциален надзор.

С петата Директива за борба с изпирането на пари бяха въведени два важни нови аспекта на ролята на ЕЦБ в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Първо, изменяйки член 56 от ДКИ ІV, тя позволява на ЕЦБ да обменя поверителна информация с националните органи, упражняващи надзор в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Второ, на ЕЦБ беше поставено изискване да подпише споразумение, в което са изложени практическите условия за обмен на информация с националните органи, упражняващи надзор над кредитни и финансови институции в Европейското икономическо пространство в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм. ЕЦБ извършва обмен на информация съгласно тази рамка от подписването на споразумението през януари 2019 г. насам.

Очаква се този подобрен обмен на информация между ЕЦБ и органите на ЕС, извършващи надзор в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, да повлияе благоприятно както върху надзора в тази област, така и върху пруденциалния надзор на равнище ЕС. Подходът на ЕЦБ включва на органите на ЕС, извършващи надзор в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, редовно да се изпраща набор надзорни данни, които обичайно се събират за изпълнението на пруденциални задачи. В отделни случаи например се изпраща надзорна информация, събрана чрез мисии на място, ако бъде счетено, че констатациите са от значение за компетентния орган, извършващ надзор над засегнатото лице във връзка с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Органите, упражняващи надзор в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, на свой ред изпращат информация на ЕЦБ, която считат за релевантна и необходима за изпълнението на задачите, посочени в Регламента за ЕНМ. Освен това банковият надзор в ЕЦБ задълбочи своя ангажимент в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, като създаде ново хоризонтално координационно звено за борба с изпирането на пари, състоящо се от малък екип с три основни отговорности:

  • да действа като централно звено за контакт по въпроси, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, засягащи значими институции, и да улеснява обмена на информация с органите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм (включително посредством подписване на допълнителни меморандуми за разбирателство с органи извън ЕС);
  • да създаде съвместно с националните компетентни органи (НКО) мрежа на пруденциалните надзорници в областта на борбата с изпирането на пари, за да се постигне общ за цялата система подход, чрез който рискът, свързан с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, да бъде по-добре интегриран в пруденциалния надзор;
  • да действа като вътрешен експертен център по пруденциални въпроси, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм.

Въз основа на това новото координационно звено на банковия надзор в ЕЦБ за борба с изпирането на пари координира работата в европейския банков надзор за укрепване на методологическите подходи в дейностите по лицензиране, както и на дистанционния надзор и надзора на място, за да се гарантира, че в пруденциалния надзорен процес последователно се отразяват аспектите, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм. То си сътрудничи с вътрешната оперативна група на ЕЦБ за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризъм, в която са представени всички релевантни структурни звена на ЕЦБ.

Сътрудничество с органи на трети държави

ЕЦБ се стреми към ползотворно сътрудничество с надзорните органи на трети държави и улесняване на текущия трансграничен надзор. До този момент ЕЦБ е сключила меморандуми за разбирателство с 13 надзорни органа на трети държави. Когато е възможно, банковият надзор в ЕЦБ продължава да използва съществуващите меморандуми за разбирателство, договорени преди създаването на ЕНМ между НКО от еврозоната и надзорните органи на трети държави. ЕЦБ също така сключва редица договорености за сътрудничество в отделни случаи, когато са необходими специално пригодени решения.

За да се гарантира последователност на ниво ЕС, банковият надзор в ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с мрежата за еквивалентност на Европейския банков орган (ЕБО), която провежда оценки на еквивалентността на режимите за поверителност на надзорните органи на трети държави. Меморандуми за разбирателство в областта на надзорното сътрудничество могат да бъдат сключени само ако е изпълнено условието за еквивалентност на професионалната тайна.

Програми на МВФ за оценка на финансовия сектор

Програмите на МВФ за оценка на финансовия сектор представляват изчерпателни и задълбочени оценки на финансовия сектор на дадена страна. Те обхващат i) идентифициране на ключови уязвимости и оценка на устойчивостта на финансовия сектор; ii) оценка на рамката на политиката за финансова стабилност, както и на надзорната рамка и практики на дадена държава; и iii) оценка на финансовите защитни механизми и на способността на финансовата система да управлява и да преодолява финансови кризи.

Банковият надзор в ЕЦБ предприема последващи действия по програмата на МВФ за оценка на финансовия сектор за еврозоната

През 2018 г. в рамките на програмата на МВФ за оценка на финансовия сектор за еврозоната беше извършена оценка на новата архитектура за банков надзор и преструктуриране в еврозоната. Банковият надзор в ЕЦБ предприе последващи действия по тази програма, като изготви план за действие в отговор на препоръките, които попадат в обхвата на надзорните правомощия на ЕЦБ. Банковият надзор в ЕЦБ все така прилага препоръките, насочени към повишаване на ефикасността на надзора, а законодателните органи на ЕС вземат предвид препоръките, изискващи промени в правото на ЕС.

В националните програми за оценка на финансовия сектор не са включени оценки на европейския банков надзор

В своите национални програми за оценка на финансовия сектор за държави членки от еврозоната МВФ продължава да разглежда банковата система в нейната цялост, като същевременно избягва дублиране с програмата за оценка на финансовия сектор за еврозоната. Аналогично на начина, по който се третира паричната политика в националните доклади на МВФ по член IV, в националните програми за оценка на финансовия сектор не се включват оценки на ефикасността на надзорната дейност на ЕНМ. Този цялостен подход позволява на МВФ да съгласува обхвата на програмите за оценка на финансовия сектор както за отделните държави, така и за еврозоната с новата архитектура за европейския банков надзор и преструктуриране. С негова помощ наблюдението и консултациите на МВФ остават все така ефикасни и релевантни за всички засегнати органи.

През 2019 г. МВФ завърши националните програми за оценка на финансовия сектор за Франция и Малта, продължи работата си по националната програма за оценка на финансовия сектор за Италия и започна национални програми за оценка на финансовия сектор за Австрия и Латвия. В тези национални програми за оценка на финансовия сектор се оценяват всички релевантни небанкови аспекти (например застрахователната дейност, ценните книжа и дейностите, свързани с пенсионни фондове) и се предоставя цялостна оценка на банковите въпроси, особено на онези, за които компетентност имат националните органи, извършващи надзор над по-малко значими институции, или на аспекти, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм.

Участието на ЕЦБ в националните консултации с МВФ по член IV за държави членки от еврозоната е свързано с микропруденциални и макропруденциални въпроси в съответствие с нейните отговорности в тези области.

4.3 Принос към разработването на европейската и международната регулаторна рамка

4.3.1 Принос към работата на Съвета за финансова стабилност

През 2019 г. банковият надзор в ЕЦБ активно допринесе за работата на Съвета за финансова стабилност (СФС), по-специално в областите на надзорното и регулаторното сътрудничество, прилагането на стандарти и преструктурирането. През 2019 г. той допринесе за няколко важни постижения на СФС в рамките на японското председателство на Г-20: прегледа на прилагането на стандарта за общия капацитет за поемане на загуби (TLAC); доклада относно напредъка по фрагментирането на пазара; приключването на оценката на въздействието от реформите върху финансирането на малки и средни предприятия; и оценката на уязвимостта, свързана с кредити към дружества с високо равнище на дълг и структурирани инструменти, обезпечени с портфейли от заеми. Банковият надзор в ЕЦБ също така взе участие в заседанията на регионалната консултативна група на СФС за Европа.

Понастоящем СФС се е концентрирал върху това да наблюдава изпълнението на реформите в глобалния финансов сектор и да оценява техния ефект, тъй като това е една от трите му приоритетни области. Банковият надзор в ЕЦБ ще продължи да допринася за работната програма на СФС в редица области, включително за оценката на въздействието, което реформите по проблема „твърде големи, за да фалират“ оказват върху банките, за ефикасни практики при киберинциденти, за надзорни въпроси, свързани с преход в областта на референтните лихвени проценти, за последващи действия по фрагментирането на пазара, както и за управлението на кризи.

4.3.2 Принос към Базелския процес

През 2019 г. Базелският комитет за банков надзор (БКБН) продължи да извършва оценка на въздействието на следкризисните реформи, да провежда своята програма за оценка на регулаторната съгласуваност и да предоставя форум за обмен на информация на банкови регулаторни и надзорни органи от множество държави. Банковият надзор в ЕЦБ допринесе за дейността на БКБН, като участва в обсъждания на политиките, предостави експертен опит в работни групи на БКБН, сътрудничи си с членовете на БКБН в ЕС и по света и подпомогна релевантните анализи на въздействието. Наред с всичко останало дейността на БКБН включваше i) промени на рамката за капиталовите изисквания за пазарен риск, които бяха одобрени от надзорния орган на БКБН – Групата на управители на централни банки и ръководители на надзорни органи; ii) публикуване на консултативен документ относно преразглеждането на рамката за риска от корекция на кредитната оценка; и iii) преразглеждане на третирането на съотношението на ливъридж на деривати, преминали клиринг чрез клиенти и на изискванията за оповестяване с цел справяне с „украсяването“ от страна на поднадзорните лица.

Банковият надзор в ЕЦБ подкрепя пълното, навременно и последователно прилагане на завършения пакет Базел ІІІ

През годината БКБН продължи да полага усилия за постигането на своята цел: осигуряване на пълно, навременно и последователно прилагане на Базел III и, в по-общ план, насърчаване на силен банков надзор. Тази работа ще продължи и през следващите години, подкрепяна от банковия надзор в ЕЦБ.

Банковият надзор в ЕЦБ също така участва в цялостната работна програма на БКБН за оценка на нормативните реформи, предприети в отговор на кризата. С тази програма се оценява ефикасността на отделни стандарти, взаимодействието и съгласуваността между стандартите, рискът от регулаторен арбитраж, както и по-широкото макроикономическо въздействие на следкризисните реформи.

Петима служители на банковия надзор в ЕЦБ се присъединиха към екипа на БКБН за анализ на данните, за да участват в изготвянето на доклади относно въздействието на базелските реформи. Друг служител допринесе за дейността на екипа по оценка за глобалните системно значими банки (ГСЗБ), който изчислява показателите, използвани за идентифицирането на ГСЗБ.

4.3.3 Принос към работата на ЕБО

Служители на банковия надзор в ЕЦБ участваха в общо 50 комитета и работни направления на ЕБО

През цялата 2019 г. банковият надзор в ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с ЕБО в името на общите им цели – повишаване на финансовата стабилност и насърчаване на последователен надзор в целия европейски банков сектор.

Банковият надзор в ЕЦБ допринесе активно за работата на ЕБО на всички нива. През 2019 г. служители на банковия надзор в ЕЦБ участваха в общо 50 комитета и работни направления на ЕБО. В пет от тези комитети служители на банковия надзор в ЕЦБ изпълняваха длъжността „председател“ или „съпредседател“. Банковият надзор в ЕЦБ участва в Съвета на надзорниците на ЕБО като член без право на глас.

Съвместната работа на ЕБО и банковия надзор в ЕЦБ обхвана редица теми. Значителни усилия бяха вложени в подготовката за стрес тестовете за целия ЕС през 2020 г. Наред с другото, служителите на банковия надзор в ЕЦБ помогнаха за разработването на методологията, правилата за управление, насоките и ръководството за осигуряване на качеството. ЕЦБ например допринесе за отговора на ЕБО по отправената от Европейската комисия покана за консултации относно прилагането на завършения пакет Базел III. Тя допринесе също за Насоки на ЕБО за оценка на LGD, подходяща при икономически спад, Насоки на ЕБО относно отпускането и наблюдението на кредити, Насоки на ЕБО за управлението на риска за информационните и комуникационните технологии и за сигурността и за Насоки на ЕБО относно управлението на лихвения риск, произтичащ от дейности извън търговския портфейл.

За да насърчи регулаторна хармонизация в ЕС, ЕБО прилага процедура за изпълнение или обяснение.[75] Съгласно тази процедура ЕЦБ като компетентен орган за прекия надзор над значимите институции трябва да информира ЕБО дали изпълнява или възнамерява да изпълни наскоро публикувани насоки и препоръки. През 2019 г. банковият надзор в ЕЦБ изпрати уведомления до ЕБО във връзка с десет насоки и една препоръка, както е документирано на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ.[76] Досега банковият надзор в ЕЦБ винаги е уведомявал ЕБО, че спазва или възнамерява да спази всички приложими насоки, издадени от ЕБО или от Съвместния комитет на европейските надзорни органи.

5 Организационно устройство на банковия надзор в ЕЦБ

5.1 Изпълнение на изискванията за отчетност

През 2019 г. банковият надзор в ЕЦБ продължи активната си комуникация с Европейския парламент и със Съвета на ЕС

Годишният доклад е едно от основните средства, с които банковият надзор в ЕЦБ се отчита пред Европейския парламент и Съвета на ЕС, както изисква Регламентът за ЕНМ. Регламентът предвижда надзорните задачи на ЕЦБ да бъдат обект на целесъобразни изисквания за прозрачност и отчетност. ЕЦБ отдава голямо значение на поддържането и пълното прилагане на рамката за отчетност, описана подробно в Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и ЕЦБ и в Меморандума за разбирателство между Съвета на ЕС и ЕЦБ.

Основните въпроси, по които се водиха обсъждания с Европейския парламент, бяха финализирането на Базел III, борбата с изпирането на пари, „зеленото“ финансиране и бъдещето на банковия съюз

Що се отнася до взаимодействието с Европейския парламент през 2019 г., председателят на Надзорния съвет се яви пред Комисията по икономически и парични въпроси на Парламента i) за да представи годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност за 2018 г. (21 март); ii) за да участва в две обикновени публични изслушвания (4 септември и 12 декември); и iii) за да участва в три тематични обмена на мнения (21 март, 4 септември и 12 декември). Сред основните обсъждани въпроси бяха финализирането на Базел III, ролята на ЕЦБ в борбата с изпирането на пари, надзорният подход към „зеленото“ финансиране и бъдещето на банковия съюз.

Съгласно Регламента за ЕНМ и Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и ЕЦБ, след предложението на ЕЦБ за назначаване на г-н Ив Мерш за заместник-председател на Надзорния съвет на ЕЦБ на 4 септември се проведе изслушване на г-н Мерш пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент. На 17 септември Европейският парламент одобри предложението на ЕЦБ с гласуване на пленарно заседание и г-н Мерш беше назначен с решение за изпълнение на Съвета на ЕС, считано от 7 октомври.

През 2019 г. ЕЦБ публикува на уебсайта си 22 отговора на писмени въпроси на членове на ЕП по редица теми, свързани с банковия надзор. Сред тях бяха стрес тестовете, подходът на банковия надзор на ЕЦБ към сливанията, както и управленски и етични въпроси в банковия сектор.

Освен това в съответствие с Междуинституционалното споразумение ЕЦБ изпрати на Европейския парламент протоколите от заседанията на Надзорния съвет.

Що се отнася до Съвета на ЕС, председателят на Надзорния съвет участва в две заседания на Еврогрупата, първото от които се проведе на 5 април. На тази дата председателят представи Годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност през 2018 г. На 9 октомври председателят участва в обмен на мнения относно изпълнението на надзорните задачи на ЕЦБ.

През 2019 г. банковият надзор в ЕЦБ продължи да изпълнява изискванията за предоставяне на информация на националните парламенти в съответствие с Регламента за ЕНМ. Публикувани бяха пет отговора на писмени въпроси на членове на националните парламенти.

През 2019 г. ЕЦБ продължи да допринася за извършвания от Европейската сметна палата одит на Европейския банков орган (ЕБО) във връзка със стрес тестовете на банки в целия ЕС. В контекста на проверката на Сметната палата по въвеждането на рамката за провеждане на стрес тестове от ЕБО ЕЦБ предостави информация относно процесите за осигуряване на качеството на стрес тестовете, за оценяване на въздействието от стресовата ситуация и за отчитане на резултатите от стрес тестовете пред ЕБО.

ЕЦБ предприе мерки в отговор на констатациите и препоръките от одитните доклади на Европейската сметна палата и подписа с нея Меморандум за разбирателство за обмен на информация в областта на микропруденциалния надзор

ЕЦБ също така докладва пред Сметната палата за действията, които е предприела във връзка с констатациите и препоръките от първия ѝ доклад за функционирането на ЕНМ. За да подобри външното си отчитане и въз основа на една от препоръките на Сметната палата, ЕЦБ извърши подготвителна работа за провеждането на проучване на всички релевантни банкови асоциации. Проучването ще спомогне за установяване на проблемни области и възможни подобрения. Планира се то да се проведе през първата половина на 2020 г. Освен това ЕЦБ продължи усилията си по отразяване на препоръките от доклада на Сметната палата относно управлението на кризи в банките от страна на ЕЦБ. И накрая, както се обяснява по-подробно в Каре 5, банковият надзор в ЕЦБ подписа Меморандум за разбирателство със Сметната палата относно практическия ред и условия за споделяне на информация в областта на микропруденциалния надзор.

Каре 5
Меморандум за разбирателство между ЕЦБ и Европейската сметна палата

ЕЦБ високо цени извършваните от Европейската сметна палата одити. Тя остава твърдо решена да работи в тясно сътрудничество със Сметната палата и да ѝ предоставя цялата информация, необходима за нейната работа. На 9 октомври 2019 г. Сметната палата и ЕЦБ подписаха Меморандум за разбирателство като жест на добра воля и свидетелство за общото им намерение за градивно сътрудничество в контекста на извършваните от Сметната палата одити на банковия надзор в ЕЦБ. С този Меморандум за разбирателство се установяват практическият ред и условия за обмен на информация между двете институции в областта на микропруденциалния надзор. Тези договорености ще позволят на Сметната палата да изисква и да получава всички документи и информация, които са ѝ необходими за извършването на одити на банковия надзор в ЕЦБ. За строго поверителната документация ще бъде осигурена пълна защита, а до чувствителна информация за конкретни банки ще се предоставя достъп в контролирана среда на място в ЕЦБ.

Меморандумът за разбирателство подчертава независимостта на ЕЦБ и Сметната палата в изпълнението на съответните им функции и има за цел да гарантира подходящо равнище на прозрачност и отчетност. Меморандумът за разбирателство обхваща единствено извършваните от Сметната палата одити на надзорните задачи, възложени на ЕЦБ съгласно Регламента за ЕНМ, и отразява мандата на Сметната палата за одит по силата на правото на ЕС.

5.2 Прозрачност и комуникация

Комуникациите са важен инструмент, с който се цели да се гарантира, че поднадзорните банки и широк спектър от заинтересовани лица в банковата система разбират добре функцията на банковия надзор в ЕЦБ. Ето защо банковият надзор в ЕЦБ редовно разпространява информация. Във връзка с това през 2019 г. той продължи да разяснява действията си посредством множество канали за комуникация, включително уебсайта на ЕЦБ за банковия надзор и редица социални мрежи. Банковият надзор в ЕЦБ твърдо стои зад ангажимента си да осигурява прозрачност по отношение на своите надзорни дейности, редовно да информира обществеността по актуалните въпроси и да пояснява важни понятия в областта на надзора. През 2019 г. председателят и заместник-председателят на Надзорния съвет произнесоха 25 речи, а представителите на ЕЦБ в него – 14 речи; заедно те дадоха общо 15 интервюта. Банковият надзор в ЕЦБ публикува 28 прессъобщения и девет писма към банки под пряк надзор. През 2019 г. също така бяха публикувани още четири броя на Надзорния бюлетин – тримесечна онлайн публикация с повече от 6300 абонати. Освен това банковият надзор в ЕЦБ публикува резултати от своите основни дейности, като например обобщените резултати от процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО), стрес теста на ликвидността, цялостните оценки на Nordea и шестте български банки и решенията за налагане на санкции. ЕЦБ продължи да използва целия спектър от социални медии, за да информира обществеността по актуални теми и да обяснява важни понятия.

Освен това банковият надзор в ЕЦБ за трети път организира и предаде на живо Форума за банков надзор, на който присъстваха 180 представители на банки, национални компетентни органи (НКО), институции на ЕС, одитори, научноизследователски центрове и медии. Като част от усилията на банковия надзор в ЕЦБ да достигне до по-младата аудитория председателят на Надзорния съвет участва в две събития от поредицата „Диалог на ЕЦБ с младите хора“. Първото се състоя в Banco de Portugal в Лисабон и на него присъстваха 50 млади специалисти от финансовия сектор, а второто привлече около 350 студенти и бивши възпитаници на Римския университет „Сапиенца“. Банковият надзор в ЕЦБ също така проведе публична консултация относно рамката за надзорните такси[77], която приключи с пакет съобщения с подробна информация за процеса и постигнатите резултати. През 2019 г. ЕЦБ отговори на над 1500 запитвания от обществеността по въпроси на банковия надзор, засягащи отделни банки, лицензи и FinTech. Освен това ЕЦБ организира 32 лекции пред повече от 1300 души по теми, свързани конкретно с надзорните задачи на ЕЦБ.

5.3 Вземане на решения

5.3.1 Заседания и решения на Надзорния съвет и Ръководния комитет

Надзорният съвет на ЕЦБ се състои от председател (назначен за петгодишен мандат, който не подлежи на подновяване), заместник-председател (избран измежду членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ), четирима представители на ЕЦБ и представителите на НКО. Ако НКО не е национална централна банка, представителят на НКО може да бъде придружаван от представител на съответната национална централна банка. В тези случаи представителите заедно се считат за един член за целите на процедурата на гласуване.

През април 2019 г. Управителният съвет на ЕЦБ предложи назначаването на члена на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Ив Мерш за заместник-председател на Надзорния съвет на ЕЦБ. След изслушване пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, през септември 2019 г. на пленарно заседание Европейският парламент одобри доклад с препоръка за неговото назначение. През октомври 2019 г. то беше потвърдено от Европейския съвет.

През 2019 г. Едуар Фернандез-Боло, Шерщин аф Йокник и Елизабет Маккол бяха назначени за представители на ЕЦБ в Надзорния съвет. Те се присъединиха към Пенти Хакарайнен, който беше назначен през 2016 г.

Надзорен съвет

На предния ред (от ляво надясно): Готфрид Хабер, Ерик Кадилак, Йекатерина Говина, Ана Паула Сера, Лига Клейнберга (заместник на Кристине Черная-Межмале), Андреа Енрия, Ив Мерш, Катрин Галеа, Аннели Туоминен, Маргарита Делгадо, Стелиос Георгакис.
На средния ред (от ляво надясно): Дени Бо, Владимир Дворжачек, Зоя Размуса, Пейви Тисари, Майве Руте, Едуар Фернандез-Боло, Алесандра Парацели, Шерщин аф Йокник, Елизабет Маккол, Ирена Водопивец Жан.
На задния ред (от ляво надясно): Ед Сибли, Илиас Пласковитис, Том Дешан, Феликс Хуфелд, Хелмут Етл, Пенти Хакарайнен, Килвар Кеслер, Клод Вампах, Йоахим Вюрмелинг, Тейс ван Вурден (заместник на Франк Елдерсон), Оливър Бонело.

През 2019 г. Надзорният съвет на ЕЦБ проведе 18 заседания. От тях 13 се състояха във Франкфурт на Майн, а четири бяха проведени посредством телеконферентна връзка. Едно от заседанията се проведе в Лисабон по покана на Banco de Portugal.

През 2019 г. Ръководният комитет[78] на Надзорния съвет проведе седем заседания, като всички бяха във Франкфурт на Майн. През април се извърши традиционната ротация на петимата членове от НКО, назначени в Ръководния комитет за мандат от една година.

През 2019 г. ЕЦБ издаде 2356[79] надзорни решения[80], адресирани до конкретни поднадзорни лица (вж. Диаграма 6). От тях 961 решения бяха приети от ръководители на структурни звена в ЕЦБ в съответствие с общата рамка за делегиране на правомощия за вземане на решения за правни инструменти, свързани с надзорните задачи. Останалите 1395 решения бяха приети от Надзорния съвет съгласно процедурата при липса на възражения въз основа на проект на предложение на Надзорния съвет. В голямата си част надзорните решения бяха свързани с процедури по оценки за надеждност и пригодност (47,3%), ПНПО (8,6%), вътрешни модели (7,5%), собствен капитал (7,0%) и квалифицирани дялови участия (5,5%).

Наред с окончателните проекторешения за конкретни банки, предадени на Управителния съвет за приемане по процедура при липса на възражения, Надзорният съвет прие решения по редица хоризонтални въпроси, сред които се откроява прилагането на общи методологии и рамки в конкретни области на надзора. Някои от тези решения бяха изготвени от временни структури, упълномощени от Надзорния съвет. В техния състав участваха представители на висшето ръководство на ЕЦБ и НКО. Те извършиха подготвителна работа по теми като методологията за ПНПО и опростяването на процесите в ЕНМ.

Надзорният съвет прие повечето си решения с писмена процедура[81].

През 2019 г. 34 от 117-те банкови групи под прекия надзор на ЕЦБ поискаха да получават официалните решения на ЕЦБ на официален език на ЕС, различен от английски (в сравнение с 35 през 2018 г.).

Диаграма 6

Решения на Надзорния съвет през 2019 г.

Забележки:
1) Този брой включва писмените процедури по индивидуални надзорни решения и по други въпроси като например общи методологии и консултации на Надзорния съвет. Една писмена процедура може да включва няколко надзорни решения.

2) Това е броят на индивидуалните надзорни решения, адресирани до поднадзорни лица или техни потенциални приобретатели, и указанията към национални компетентни органи относно значими или по-малко значими институции. Едно решение може да съдържа няколко надзорни одобрения. Поради прилагането на рамката за делегиране не всички надзорни решения, включени в това число, са одобрени от Надзорния съвет и приети от Управителния съвет. Наред с това Надзорният съвет прие други решения по редица хоризонтални въпроси (например общи методологии) и по институционални въпроси.
3) Решенията по процедури, свързани с оценка за надеждност и пригодност, на брой 1114, обхващат 2967 отделни процедури (вж. раздел 2.1.2).

5.3.2 Допълнителни усилия за оптимизиране на процеса на вземане на решения

През 2019 г. рамката за делегиране беше допълнително разширена

Една от мерките, която значително допринесе за ефективността на процеса на вземане на решения, беше разширяването на рамката за делегиране[82] от Изпълнителния съвет така, че тя да включва допълнителни видове рутинни надзорни решения на ЕЦБ съгласно предложението на Групата на ЕНМ по опростяването. По-специално, през март 2019 г. рамката за делегиране беше разширена така, че да обхваща решения относно надзорни правомощия, предоставени въз основа на национално законодателство. През август 2019 г. рамката беше разширена още, така че да включва правомощията за вземане на решения за паспортизация, придобиване на класифицирани дялови участия и отнемане на лицензи на кредитни институции.

Освен това информационният поток към Надзорния съвет беше оптимизиран, автоматизиран и подобрен с оглед на качеството. Аналогично, подобрените инструменти за проследяване също спомогнаха за оптимизиране и опростяване на дейностите на Надзорния съвет.

5.3.3 Дейност на Административния съвет за преглед

Административният съвет за преглед[83] е орган на ЕЦБ с членове, които са индивидуално и колективно независими от ЕЦБ и имат за задача да извършват преглед на приети от Управителния съвет решения по надзорни теми при допустимост на молбата за преглед[84].

През 2019 г. към Административния съвет за преглед бяха отправени четири нови молби за административен преглед на надзорни решения на ЕЦБ (вж. Таблица 4). През същата година Административният съвет за преглед прие пет становища, като едно от тях беше свързано с молба за преглед от 2018 г. В две от становищата той прецени, че молбата е недопустима. В трето становище той предложи първоначалните решения на ЕЦБ да бъдат отменени и заменени с нови. В четвърто становище Съветът предложи първоначалното решение да бъде заменено с изменено решение. В пето становище той предложи замяна на решението с решение с идентично съдържание. В два от случаите Административният съвет за преглед проведе изслушване като част от проучвателната фаза, което предостави на заявителя и на ЕЦБ допълнителна възможност да представят коментари по оспорваното решение.

Таблица 4

Брой прегледи, извършени от Административния съвет за преглед

Източник: ЕЦБ.
* Едно становище обхващаше две решения на ЕЦБ.

Тематични области на прегледа и релевантни въпроси

Становищата, завършени от Административния съвет за преглед през 2019 г., засягаха няколко вида надзорни решения и бяха свързани със следните въпроси:

  • Възможността за анонимизиране на решението на ЕЦБ за налагане на административно наказание във връзка с нарушения на изискванията, посочени в Регламента за капиталовите изисквания. Публикуването на решението на ЕЦБ беше отложено, докато Управителния съвет не прие окончателно решение след проверка на становището на Административния съвет за преглед.
  • Временни мерки от процедурен характер, предприети като част от процедурата по отнемане на лиценз.
  • Тълкуване на Съвместните насоки на ЕБО, ЕОЦКП и ЕОЗППО за пруденциална оценка на придобивания и увеличения на квалифицирани дялови участия във финансовия сектор, по-специално по отношение на почтеността на кандидат-приобретателя.
  • Допустимостта на молба за преглед във връзка с определение на ЕЦБ за статут на ПВСП съгласно Регламента за единния механизъм за преструктуриране.
  • Оценка на съблюдаването на изисквания за законосъобразност на производството, по-специално правото на изслушване, и ограниченията на свободата на преценка, с която ЕЦБ разполага в контекста на определени решения за вътрешните модели, свързани с проекта на ЕЦБ ЦПВМ и съгласно ръководството за ЦПВМ.

5.4 Персонал на банковия надзор в ЕЦБ

Стратегията за стабилизиране в средносрочен план за банковия надзор в ЕЦБ ще започне през 2020 г.

През 2019 г. общият брой на одобрените позиции, приравнени към работни места на пълен работен ден, за петте основни структурни звена на банковия надзор в ЕЦБ беше 1189 спрямо 1099 през 2018 г.

През 2019 г. Управителният съвет на ЕЦБ одобри увеличение на персонала с 90 позиции, приравнени към работни места на пълен работен ден, за основните структурни звена на банковия надзор в ЕЦБ и 18 позиции, приравнени към работни места на пълен работен ден, за сфери на дейност, предоставящи общи услуги за задачи, свързани с ЕНМ. Близо половината от тези 90 позиции се дължат на нужди от персонал във връзка с Брекзит. Останалите нови позиции в основните структурни звена на банковия надзор в ЕЦБ през 2019 г. са свързани преди всичко с извършване с вътрешни ресурси на дейности по стрес тестовете, за които преди се използваха външни консултанти.

Колкото до 2020 г., за банковия надзор в ЕЦБ се прилага принципът на стабилизиране на бюджета. Това включва идентифициране на възможни вътрешни и външни ресурси за в бъдеще и определяне на области, в които са видимо възможни допълнителни подобрения в ефективността. Такъв ангажимент означава, че бюджетът на банковия надзор в ЕЦБ ще се стабилизира от 2023 г. насетне и не се предвижда необходимост от системно увеличаване на ресурсите; това не отразява възможно преминаване към извършване на дейности с вътрешни, а не с консултантски услуги, или бъдещи работни направления, свързани с европейския банков надзор. За 2020 г. общият брой необходими допълнителни ресурси за целия банков надзор в ЕЦБ и за свързаните общи услуги е 112,5 позиции, приравнени към работни места на пълен работен ден.

Вътрешна реорганизация на банковия надзор в ЕЦБ

Организационните промени в банковия надзор в ЕЦБ, които бяха одобрени от Изпълнителния съвет, включват създаването на нов отдел (Отдел XVI) и на една нова секция в генерална дирекция „Микропруденциален надзор I“. С това се цели съгласуване на организационната структура с целевия модел, установен в началото на европейския банков надзор. Със създаването на новия отдел се решават два въпроса: обхватът на контрол и необходимостта от подходяща йерархия при работата със значими институции.

Равнопоставеност

Що се отнася до равнопоставеността на половете, през 2019 г. процентът на жените сред служителите се увеличи от 40% до 41% от всички постоянни позиции и позиции на срочен договор в основните структурни звена на банковия надзор в ЕЦБ. Делът на жените на ръководни длъжности леко нарасна – от 31% през 2018 г. до 32% през 2019 г. Делът на жените на неръководни позиции също се увеличи в сравнение с предходната година – от 42% до 43%.

Сътрудничество в рамките на единния надзорен механизъм

В основата на успешното изпълнение на задачите и целите на европейския банков надзор е тясното сътрудничество между ЕЦБ и НКО. Ето защо НКО допринасят с ресурси не само за съвместните надзорни екипи (СНЕ), но и за надзора на място, хоризонталните проекти и работните групи.

Що се отнася до СНЕ, съгласно новата методология за назначаване на служители, прилагана през 2019 г., СНЕ се състоят от 37% надзорници от ЕЦБ и 63% надзорници от НКО (вж. Таблица 5).

Таблица 5

Служители на СНЕ, предоставени от НКО и ЕЦБ

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Данни към декември 2019 г. Таблицата не включва СНЕ на банки, които през 2020 г. вече не са класифицирани като значими институции, и СНЕ на банки, станали значими институции след преместване на дейности в еврозоната в резултат от Брекзит.

През 2019 г. продължи обогатяването на учебния план на ЕНМ, така че той да отговаря на нуждите от обучение и развитие, да насърчава обща култура на надзор и да гарантира, че европейският банков надзор е в състояние да се справи с актуалните предизвикателства. Във връзка с това, наред с други важни елементи, към учебния план беше добавено портфолио от обучителни семинари в областта на ИТ рисковете. То включва аспекти като банково управление на ИТ, ИТ стратегия и операции и възлагане на дейности на външни изпълнители в ИТ сектора. Учебният план за координатори в контекста на СНЕ (например координатори на СНЕ, местни координатори или ръководители на групи в рискови области) също беше преразгледан, така че да съответства по-добре на техните нужди. Целите за 2020 г. са да се насърчава сътрудничеството, да се подобри административното управление и да се обогати настоящия обучителен план с повече курсове, включително нови курсове, базирани на проучвания на конкретни случаи, както и с възможности за електронно обучение.

Допълнителни подобрения бяха внесени и в програмата за обучение на служители на ЕНМ, участващи в проверки – на различни дати и места се проведоха обучения с обща продължителност четири седмици. Бяха организирани общо над 25 обучителни сесии, които обхващаха всички основни видове риск в ПНПО, както и неспециализираните умения и процесите от значение за проверките на място. Повече от 30% от близо 1200-та инспектори, участващи в проверки на място в европейския банков надзор, се възползваха от тази програма за обучение.

През юни 2019 г. за СНЕ беше въведена нова процедура за предоставяне на обратна информация, наречена „Обмен и контакти в контекста на СНЕ“. В основата на тази процедура е правното основание, с което се установяват принципите за дефиниране на целите и обмен на обратна информация в СНЕ[85]. Основната цел на тази процедура е да се насърчи диалог за вида и начина на предоставяне на информация, както и за начина, по който екипите си сътрудничат за постигането на своите годишни цели. Процедурата е резултат от две пилотни програми, продължителни обсъждания между ЕЦБ и представители от НКО, както и от вътрешни обсъждания между генерална дирекция „Човешки ресурси“, генерална дирекция „Микропруденциален надзор I“ и генерална дирекция „Микропруденциален надзор II“.

И накрая, проведени бяха две програми за увеличаване на мобилността в рамките на СНЕ. Първата беше пилотна програма за обмен в рамките на СНЕ, позволяваща на членове на СНЕ физически да се преместят за период от две седмици от ЕЦБ или НКО в друга институция, като обаче останат в същия СНЕ и работят по същите задачи. Разходите се покриват според местните правила за служебни пътувания. Втората програма е за командироване в рамките на СНЕ. Чрез нея служители от НКО могат да се присъединят към ЕЦБ по линия на ЕСЦБ/МО за период от три месеца. И двете програми бяха полезни за участниците с оглед на i) по-добро опознаване на работната култура на приемащата институция и динамиката между ЕЦБ и НКО; ii) насърчаване на обща култура на ЕНМ; и iii) придобиване на полезни умения за бъдещите им функции в СНЕ.

Назначаване на служители за мисии на място

Планирането и назначаването на служители за проверките на място се извършва в тясно сътрудничество с НКО, чиито служители съставляват по‑голямата част от ръководителите на мисии и членовете на екипите.

Във връзка с препоръка на Европейската сметна палата европейският банков надзор предприе многогодишна инициатива да увеличи дела на мисии от трансгранични[86] и смесени екипи[87] в общия брой проверки на място. Тя има няколко цели:

  • да се хармонизира прилагането на методологията за извършване на проверки на място и да се разпространи експертният опит от проверките на място в целия европейски банков надзор;
  • да се гарантира качество на проверките и еднакво третиране на значимите институции, като същевременно се отчитат местните особености;
  • да се разгледа състоянието на дадена банка от още една гледна точка – тази на служителите на НКО от друга националност;
  • да се засили екипността и да се изгради единна култура в провеждането на проверките на място;
  • да се затвърди репутацията на европейския банков надзор и доверието в него.

С цел насърчаване на мисиите от трансгранични и смесени екипи на инспекторите от НКО са предоставени няколко възможности за избор. Те могат да изберат да бъдат командировани в ЕЦБ за целия срок на мисиите от трансгранични и смесени екипи. В този случай те сключват ЕСЦБ/МО договор с ЕЦБ (вместо да останат в работния режим на собствените си НКО) и тяхната заплата и разходите им за пътуване и настаняване се поемат от бюджета на ЕЦБ. Тази възможност беше въведена през 2018 г. и се използва често – през 2019 г. бяха сключени общо 186 ЕСЦБ/МО договора за участието на инспектори от НКО в мисии от трансгранични и смесени екипи, допринасяйки за обмена на служители в европейския банков надзор. Посредством тези договори НКО предоставиха 61,3 позиции, приравнени към работни места на пълен работен ден, в подкрепа на такива мисии. Благодарение на тези договорености през 2019 г. ЕЦБ и НКО успяха да осигурят служители за общо 73 трансгранични мисии на място и 19 мисии от смесени екипи в целия европейски банков надзор.

Членовете на екипи за проверки с ЕСЦБ/МО договори работят при равностойни условия на заетост. Това допринася за изграждането на екипен дух на приобщаване и единна култура при проверките на място. Така се подобрява и взаимозаменяемостта на ресурсите за действия на място в целия европейски банков надзор. Например ако в определена област има недостиг на специфичен професионален опит, празнотата може да бъде попълнена от експерти от друг надзорен орган.

5.5 Прилагане на Кодекса за поведение

В член 19, параграф 3 от Регламента за ЕНМ се изисква ЕЦБ да има Кодекс за поведение, който да ръководи поведението на служителите и членовете на ръководството на ЕЦБ, участващи в банковия надзор, и да посочва мерки при опасения за конфликти на интереси. Съответните разпоредби се съдържат в етичната рамка на ЕЦБ, която се прилага от Службата за съответствие и управление (ССУ) на ЕЦБ.

През цялата 2019 г. ССУ продължи да полага усилия за изграждането на силна етична култура в цялата ЕСЦБ и в целия европейски банков надзор, както и да подкрепя последователната хармонизация на етичните стандарти и практики за приложение посредством оперативната група на служителите по етичните въпроси и съответствието. В ЕЦБ всички нови служители на банковия надзор в ЕЦБ преминаха през задължителна електронна програма за обучение и получиха покана допълнително да повишат своята осведоменост по етични въпроси посредством семинари по темата. Освен това ССУ отговори на около 1850 запитвания по разнообразни въпроси, от които близо половината бяха изпратени от служители в банковия надзор в ЕЦБ. Над 40% от тези запитвания се отнасяха до частни финансови операции на служителите, а на второ място бяха запитванията за ограниченията след напускане и за конфликти на интереси (вж. Графика 26).

Графика 26

Обзор на запитванията, получени през 2019 г. от служители на банковия надзор в ЕЦБ

Източник: ЕЦБ.

В допълнение към консултациите по етични въпроси за всички служители на ЕЦБ ССУ извърши също проверки на спазването на правилата за частните финансови операции на служителите. Макар че беше установен малък брой случаи на несъответствие, от които 25% бяха свързани със служители в банковия надзор в ЕЦБ, никой от тях не включваше умишлено нарушение или друго сериозно несъответствие с етичната рамка.

Сред напусналите през 2019 г. служители в банковия надзор в два случая се наложи изчаквателен период съгласно разпоредбите на етичната рамка.

С влизането в сила на Единния кодекс за поведение за високопоставени длъжностни лица в ЕЦБ на 1 януари 2019 г. Комитетът по етика на ЕЦБ извърши оценка на нововъведените декларации за интереси, подадени от всички членове на Надзорния съвет. Впоследствие попълнените декларации бяха публикувани на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ. Освен това Комитетът изготви 17 становища, свързани с високопоставени длъжностни лица в ЕЦБ, участващи в банковия надзор, по-голямата част от които бяха свързани с конфликти на интереси.

Сътрудничеството между надзорните органи и изграждането на институционална и етична култура в целия европейски банков надзор набраха още скорост благодарение на оперативната група на служителите по етичните въпроси и съответствието. Тя се превърна в център за обмен на информация и форум, спомагащ за последователно прилагане на Единния кодекс за поведение в целия единен надзорен механизъм.

5.6 Прилагане на принципа на разделение между задачите, свързани с паричната политика, и надзорните задачи

През 2019 г. принципът на разделение между задачите, свързани с паричната политика, и надзорните задачи се прилагаше главно по отношение на обмена на информация между различните области на политиката.[88]

В съответствие с Решение ЕЦБ/2014/39 относно прилагането на разделение между функцията, свързана с паричната политика, и надзорната функция на ЕЦБ[89] този обмен на информация е подчинен на изискването „необходимост да се знае“ – всяко структурно звено трябва да докаже, че изискваната информация му е необходима, за да постигне целите си по отношение на политиката. В повечето случаи достъпът до поверителна информация се даваше пряко от звеното собственик на информацията в ЕЦБ. Това бе в съответствие с Решение ЕЦБ/2014/39, което позволява достъп до анонимизирани данни или до информация, която не е чувствителна от гледна точка на политиката, да се предоставя пряко от съответното звено. Не се наложи намесата на Изпълнителния съвет за разрешаване на евентуални конфликти на интереси.

Съгласно Решение ЕЦБ/2014/39 намесата на Изпълнителния съвет все пак бе необходима в няколко случая, за да се разреши споделянето на неанонимизирани данни, свързани с отделни банки, или на чувствителни от гледна точка на политиката оценки. Достъпът до данните бе разрешен въз основа на принципа „необходимост да се знае“ след оценка на бизнес основанията и за ограничен период от време, така че да се осигури изпълнението на изискването за „необходимост да се знае“ във всеки момент.

Разделението на равнище органи за вземане на решения не породи проблеми и не се наложи намеса от страна на Групата за посредничество.

5.7 Рамка за отчитане на данните и управление на информацията

5.7.1 Новости в рамката за отчитане на данните

Съгласно член 140, параграф 4 от Рамковия регламент за ЕНМ ЕЦБ организира процесите, свързани със събирането и прегледа на качеството на данните, отчитани от поднадзорни лица.[90] Главната цел е да се гарантира, че банковите надзорници използват надеждни и навременни надзорни данни.

Допълнителни проверки на качеството на данните се публикуват на уебсайта на ЕЦБ за банковия надзор. Като част от своя преглед на качеството на данните през 2019 г. ЕЦБ актуализира списъка на допълнителните проверки на качеството на данните, разработен съвместно с НКО. Този списък е наличен на уебсайта на ЕЦБ за банковия надзор. Целта с тези проверки е да се допълнят правилата за валидиране, публикувани от ЕБО, и да се повиши качеството на надзорните данни. През 2019 г. ЕЦБ също така започна да публикува резултатите от своята оценка на качеството на данните във връзка с надзорните данни, предадени съгласно техническите стандарти за изпълнение (ТСИ) на ЕБО. Резултатите се публикуват веднъж на всеки три месеца и са достъпни за обществеността на агрегирано равнище в раздела „Надзорни данни“ на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ.

На уебсайта на ЕЦБ за банковия надзор се публикуват агрегирани надзорни данни и подбрани оповестявания по Стълб ІІІ

През 2019 г. ЕЦБ повиши прозрачността и наличността на надзорните данни, публикувани на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ. Първо, ЕЦБ започна да публикува на всеки три месеца прессъобщение за тенденциите при основните съотношения на капиталова адекватност, качество на активите и ликвидност. Освен това ЕЦБ вече качва агрегирани надзорни данни в Хранилището на статистически данни на ЕЦБ, от което потребителите лесно могат да изтеглят динамични редове. И накрая, ЕЦБ продължи да публикува подробна информация по Стълб III на равнище банка. В допълнение към трите съотношения на платежоспособност и ливъридж, оповестявани от значимите институции на най-високо равнище на консолидация в 19-те държави от еврозоната, публикацията за 2019 г. също така включи за всички глобални системно значими институции (Г-СЗИ) и други системно значими институции (Д-СЗИ) образеца за оповестяване на коефициента на ликвидно покритие, който обхваща размера на висококачествени ликвидни активи, изходящите и входящите парични потоци и съответните им разбивки.

През 2019 г. продължи работата по интегриране на данните

Напредък бе постигнат и в повишаването на отчетната ефективност и в облекчаването на отчетната тежест за банките. Първо, в Речника за интегрирана банкова отчетност (BIRD)[91] бяха направени допълнителни подобрения – в базата му данни бяха включени изискванията за обременяване на активи с тежести, плановете за преструктуриране и версия 2.8 на FINREP. В момента приключва добавянето на общото отчитане (COREP) на кредитен риск съгласно вътрешнорейтинговия подход и стандартизирания подход, секюритизациите и финансовото отчитане (FINREP) на необслужвани кредити. Провеждат се тестове на използването на входния функционален слой в BIRD за извличане на различните изисквания за отчетност по описания в речника начин, за да се коригират възможни несъответствия и да се осигури валидността и приложимостта на BIRD.

ЕЦБ също така подкрепя ЕБО в неговия мандат за оценка на осъществимостта на интегрирана система за събиране на статистически данни, данни, свързани с преструктурирането, и пруденциални данни съгласно член 430в от преработения Регламент за капиталовите изисквания (РКИ II). С такава интегрирана система се цели една по-ефективна отчетност, като се използват общи определения, избягва се дублирането, подобрява се обменът на данни между надзорните органи и се повиши качеството на данните.

5.7.2 Системата на ЕНМ за управление на информация

В ежедневната си работа надзорните органи разчитат на Системата за управление на информацията за ЕНМ (IMAS). Това е обща ИТ платформа, която им дава възможност да обменят информация, независимо дали се намират в ЕЦБ или в НКО и дали са част от СНЕ или от специализирано звено. По този начин IMAS насърчава прилагането на подхода на работа като един екип и спомага за гарантиране на съответствие с приложимата политика за правата на достъп. IMAS допринася точно и ефикасно за ефективни и хармонизирани надзорни дейности, като обхваща процеси като ПНПО, проверките на място и процедурите по лицензиране посредством автоматизирани работни процеси, които проследяват и записват цялата съществена информация. Така се осигурява съпоставимост между банките и се подпомагат хоризонталните анализи.

Новата база данни на име IDRA (IMAS Data Reporting and Analytics) позволява гъвкавост в достъпа до надзорните данни и предоставя на всички потребители на IMAS нови функции за управление на данните, като по този начин благоприятства анализите от ново поколение.

5.7.3 Платформа за провеждането на стрес тестове и приложение за проверките на място, посветени на кредитния риск

Специална ИТ система на име STAR (Stress Test Account Reporting), подпомага стрес тестовете и прегледите на кредитни досиета, извършвани от европейските надзорни органи. Платформата STAR подпомага целия цикъл на стрес тестване – от събирането и анализа на данни от стрес тестовете до предоставянето на обратна информация на институциите, участвали в тях. Тя повишава ефективността чрез автоматизация на процесите и подкрепа в анализа на резултатите от стрес тестовете. Освен това така потребителите от ЕЦБ, НКО и участвалите институции работят в централизирана онлайн платформа, която е защитена и в съответствие с политиката на ЕНМ относно правата на достъп.

Инфраструктурата на STAR също така поддържа приложението за проверки на място, посветени на кредитния риск, което бе разработено за подобряване на ефективността и хармонизацията на този вид проверки. То допринася за различните стъпки на мисиите, свързани с кредитния риск, автоматизира работните процеси, изготвя доклади и предоставя платформа за по-нататъшни анализи на кредитните портфейли.

6 Отчитане на използването на бюджета

6.1 Разходи за 2019 г.

Съгласно Регламента за ЕНМ от ЕЦБ се изисква да разполага с достатъчно ресурси, за да изпълнява ефикасно надзорните си задачи. Тези ресурси се финансират с надзорни такси, които се поемат от лицата под надзора на ЕЦБ.

Разходите за надзорните задачи се посочват отделно в бюджета на ЕЦБ. Управителният съвет изпълнява функциите на бюджетен орган на ЕЦБ. Той приема годишния бюджет на ЕЦБ по предложение на Изпълнителния съвет, като се консултира с председателя и заместник-председателя на Надзорния съвет по въпросите, свързани с банковия надзор. Управителният съвет получава съдействие от Бюджетния комитет (BUCOM), който се състои от представители на всички НЦБ от Евросистемата и на ЕЦБ. BUCOM подпомага Управителния съвет, като му предоставя оценки на докладите на ЕЦБ относно бюджетното планиране и наблюдение.

Разходите през 2019 г. като цяло съответстваха на прогнозните

Разходите на ЕЦБ за изпълнение на свързаните с надзора задачи основно се състоят от преките разходи на генералните дирекции за банков надзор в ЕЦБ. Надзорното звено разчита също на общи услуги, предоставяни от съществуващите спомагателни структурни звена на ЕЦБ, включително сграден фонд, управление на човешките ресурси, административни услуги, бюджетиране и контрол, счетоводство, правни услуги, комуникации и преводачески услуги, вътрешен одит, статистически и ИТ услуги.

През април 2019 г. Управителният съвет прие решение на ЕЦБ относно сумата за възстановяване чрез надзорни такси през 2019 г. Съгласно решението прогнозните годишни разходи за задачи, свързани с банковия надзор, са в размер на 559,0 млн. евро.[92] В края на 2019 г. разходите на ЕЦБ за надзорни задачи възлизаха на 537,0 млн. евро (вж. Таблица 6). Това е с 4% по-малко от съобщената през април 2019 г. прогнозна сума, което показва тенденция към повече стабилност в планирането на разходите. В резултат на това излишъкът в размер на 22,0 млн. евро ще бъде приспаднат изцяло от общата сума за начисляване за периода на таксуване 2020 г., която съгласно ревизираната рамка за надзорните такси ще се фактурира през 2021 г. след периода на таксуване[93].

Таблица 6

Разходи за надзорните задачи на ЕЦБ по функции

(млн. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Общите суми и междинните сборове в таблицата може да не се равняват в резултат от закръгляването.

ЕЦБ групира разходите си въз основа на класификация по функции с цел разделение на разходите. За надзорните ѝ задачи основните групи по дейност са следните:

  • пряк надзор над значимите банки или банкови групи;
  • наблюдение на надзора над по-малко значимите банки или банкови групи (непряк надзор);
  • изпълнение на хоризонтални задачи и специализирани услуги.

Класификацията се определя въз основа на направените разходи от структурните звена на ЕЦБ, които отговарят за съответните надзорни задачи. За всяка група посочените разходи включват дял от общите услуги, осигурявани от спомагателните структурни звена на ЕЦБ. ЕЦБ използва тези класификации и за да определи разпределението на годишните разходи за възстановяване посредством годишни надзорни такси, начислявани на поднадзорните лица, въз основа на надзорния им статут като значими или по‑малко значими. Според методологията за разделянето на годишните надзорни такси, определена в член 8 от Регламента относно таксите, разходите, свързани с хоризонталните задачи и специализираните услуги, се разпределят пропорционално въз основа на пълните разходи за надзора на значимите институции и съответно разходите за наблюдение на надзора над по-малко значимите институции.

Разходите за пряк надзор над значимите банки или банкови групи се състоят главно от разходи за участието на ЕЦБ в съвместните надзорни екипи и в проверките на място. Те включват и разходите, свързани с ЦПВМ. Наблюдението на надзора над по‑малко значимите банки или банкови групи включва дейности по наблюдение и задачи по лицензиране. Хоризонталните задачи и специализираните услуги обхващат дейности като работата на Секретариата на Надзорния съвет, макропруденциални задачи (включително свързаните с провеждане на стрес тестове), определяне на надзорните политики, статистически услуги и специализирани правни услуги.

Таблица 7

Разходи на банковия надзор в ЕЦБ по категории

(млн. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Общите суми и междинните сборове в таблицата може да не се равняват в резултат от закръгляването.

Най-голямата част от разходите по надзорните дейности е свързана със заплати и компенсации, наред със свързаните с тях разходи за наем и сграден фонд и други разходи за персонала като служебни пътувания и обучение.

През 2019 г. действителните годишни разходи се увеличиха с 4% спрямо 2018 г. Увеличението се дължи преди всичко на нарасналия брой одобрени работни места в ЕЦБ. Това на свой ред доведе съответно до увеличение на разходите, свързани със сградния фонд и с дейности като служебни пътувания.

Освен своите вътрешни ресурси ЕЦБ използва външни консултантски услуги с цел да осигури специализирани експертни знания или интегрирани консултантски услуги за преодоляване на временен недостиг на ресурси, под квалифицирано вътрешно ръководство. През 2019 г. разходът на ЕЦБ за консултантски услуги по основни надзорни задачи възлизаше общо на 68,7 млн. евро – със 7,1 млн. евро по-малко спрямо 2018 г. Дейността, изискваща най-много консултантска подкрепа през 2019 г., беше ЦПВМ, където разходите за външни консултанти за годината бяха в размер на 34,9 млн. евро. Проектът ЦПВМ скоро ще приключи, като от 2020 г. някои дейности ще се превърнат в редовни задачи. През 2019 г. бяха похарчени също 21,4 млн. евро за външни услуги за провеждане на цялостните оценки. Бяха направени и допълнителни разходи за подготовка за Брекзит в размер на 2,1 млн. евро. Останалите разходи за консултантски услуги бяха използвани предимно за провеждането на „редовния“ надзор на място, включително трансгранични мисии. Повече информация за тези дейности е поместена в глава 1.

Перспективи за таксите за банковия надзор през 2020 г.

ЕЦБ е поела ангажимент за устойчиво управление на разходите при изпълнението на своите надзорни задачи

След пет години дейност европейският банков надзор преминава от етап, в който бяха положени основите, към етап на зрялост. В резултат от това разходите на банковия надзор претърпяват развитие. В следващия етап ЕЦБ ще се съсредоточи върху устойчиво управление на разходите. Във връзка с това ЕЦБ се ангажира с усилена текуща работа за подобряване на ефективността посредством мерки за извършването на дейности с вътрешни ресурси, където това е възможно, като спазва дисциплина по отношение на ресурсите и постоянно подобрява производителността, което, трябва да се отбележи, може да изисква първоначална инвестиция. ЕЦБ е поела този ангажимент с цел доближаване до стабилност на разходите в средносрочен план.

През 2019 г. Управителният съвет одобри нетно увеличение от 112,5 позиции, приравнени към работни места на пълен работен ден за 2020 г. – 59,5 за основни области на банковия надзор и 53 за свързани общи услуги. Съгласно стратегията за стабилност 44 от тези работни места на пълен работен ден са одобрени с цел дейности, за които иначе биха се използвали консултантски услуги, да се извършват с вътрешни ресурси (особено предоставянето на ИТ услуги за подпомагане на отчитането на данни и управлението на информация). Възможно е допълнителни мерки за извършване на дейности с вътрешни ресурси, които все още са в процес на преразглеждане, да доведат до бъдещи увеличения на работните места на пълен работен ден.

Ето защо през 2020 г. контролираното нарастване на разходите за надзорните задачи ще продължи и ще бъде с 12% повече в сравнение с 2019 г. Това нарастване на разходите се дължи отчасти на i) очакваното увеличение на броя банки, които ще подлежат на надзор вследствие на сключване на споразумения за тясно сътрудничество между ЕЦБ и определени държави и ii) Брекзит. Същевременно на най-високото равнище на консолидация ще има увеличение на броя и/или размера на поднадзорните банки и банкови групи. Ето защо при равни други условия е възможно надзорната такса за банка или банкова група да не нарасне пропорционално на разходите на ЕЦБ.

Таблица 8

Прогнозни разходи за банковия надзор на ЕЦБ за 2020 г. по функции

(млн. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Общите суми и междинните сборове в таблицата може да не се равняват в резултат от закръгляването.

От периода на таксуване 2020 г. надзорните такси на ЕЦБ ще бъдат изчислявани на базата на действителните годишни разходи за банков надзор, т.е. след приключването на периода на таксуване.

Размерът на годишната надзорна такса за 2020 г., начислима през 2021 г., ще стане ясен едва в края на периода на таксуване и ще включва действителните разходи за цялата година, коригирани с оглед на: i) излишъка в размер на 22,0 млн. евро, пренесен от периода на таксуване 2019 г.; и ii) суми, възстановени на отделни банки или събрани от тях за предишни периоди на таксуване, лихви по просрочени плащания и несъбираеми такси. Нетната стойност на тези корекции, отнасящи се за финансовата 2019 година, които обаче не са били отразени в предварителното изчисление на таксата за 2019 г., възлиза на 0,1 млн. евро. Стойностите за 2020 г. ще станат известни в края на периода на таксуване.

Въз основа на наличната в момента информация се очаква общата сума, която ще бъде начислена през 2021 г., да бъде близка до тази от 2019 г. Прогнозира се съотношението между общата сума, начислена за всяка от категориите институции, да бъде 90% за значимите институции спрямо 10% за по-малко значимите институции, което съответства на разпределението на действителните разходи през 2019 г.

Таблица 9

Прогнозна обща начислима сума за 2020 г. по категории

(млн. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Общите суми и междинните сборове в таблицата може да не се равняват в резултат от закръгляването.

6.2 Рамка за таксите – 2019 г.

Заедно с Регламента за ЕНМ Регламентът относно таксите осигурява правната рамка, съгласно която ЕЦБ начислява годишна надзорна такса за разноските, свързани с надзорните ѝ задачи. Регламентът относно таксите установява методологията за: i) определяне на пълния размер на годишната надзорна такса; ii) изчисляване на сумата, която трябва да плати всяка поднадзорна институция; и iii) събиране на годишната надзорна такса.

Приключване на преразглеждането на рамката на ЕЦБ за надзорните такси

Изменената рамка за таксите е приложима от периода на таксуване 2020 г.

Резултатът от преразглеждането на рамката на ЕЦБ за надзорните такси беше публикуван на 17 декември 2019 г. През юни 2017 г. ЕЦБ постави началото на това преразглеждане с публична консултация, в която призова за коментари и предложения за възможни подобрения на рамката. След приключването на публичната консултация ЕЦБ анализира всички получени от обществеността коментари и в добавка към това проведе собствен вътрешен преглед на рамката. Резултатът бе представен във вид на предложения за усъвършенстване на рамката във втора публична консултация, обявена през април 2019 г. Провеждайки две публични консултации, ЕЦБ осъществи ползотворен диалог с обществеността по методологията на надзорните такси. ЕЦБ цени получените коментари и се опита да разреши, където е възможно, проблемните въпроси за отделни заинтересовани страни, гарантирайки същевременно, че рамката за надзорните такси остава прозрачна и справедлива.

Измененият регламент и свързаното с него решение са приложими за изчисляването на годишните надзорни такси за периода на таксуване 2020 г.[94] Основните промени в рамката са обобщени по-долу.

Начисляване на надзорните такси след периода на таксуване: надзорните такси вече няма да се налагат въз основа на прогнозни надзорни разходи. Вместо това таксите се изчисляват въз основа на действителните годишни разходи на банковия надзор, т.е. след приключването на периода на таксуване.

Отстъпка от минималния компонент на таксата за малки по-малко значими институции: минималният компонент на таксата беше намален наполовина за по-малко значимите институции с общи активи на стойност по-малка или равна на 1 млрд. евро. Според данните от 2019 г. около 60% от по-малко значимите институции ще могат да се ползват от тази отстъпка, която реално намалява таксите им с между 3% и 50%. Надзорните такси за по-малко значимите институции, които не се ползват от отстъпката, са се увеличили леко с около 3%.

Повторно използване на надзорните данни, с които ЕЦБ разполага: с премахването на отделното предоставяне на факторите за таксата се увеличава ефективността за повече от 90% от поднадзорните лица и групи. Факторите за таксата не могат да бъдат извлечени от надзорните данни i) за поднадзорните групи, които изключват активи на дъщерни дружества в неучастващи държави членки и трети държави при изчисляването на тяхната такса, или ii) за клонове, за които не се отнася изискването да отчитат надзорна финансова информация съгласно Регламент (ЕС) 2015/534[95]. Ето защо тези институции ще трябва да продължат да предоставят фактори за таксата посредством специализирана процедура.

Изменение на изискването за осигуряване на одиторски проверки на данните за общите активи на клоновете: за повечето заплащащи такса клонове задължението за осигуряване на одиторска проверка за данните на общите активи на клона за целите на надзорната такса на ЕЦБ беше непропорционално спрямо дължимата надзорна такса. Затова понастоящем на заплащащите такса клонове е позволено вместо декларация на одитор да представят писмо от ръководството им с одобрение на фактора за таксата.

Езикови версии на известието за таксата: ЕЦБ ще издава известия за таксите на всички официални езици на ЕС.

Тъй като 2020 г. е преходна година, надзорните такси за нея ще се фактурират едва през 2021 г. Таксите за действителните разходи за задачите по банковия надзор за финансовата 2020 г. ще бъдат фактурирани през първата половина на 2021 г. За да се премине от събиране на таксите преди периода на таксуване към събирането им след периода на таксуване, излишъкът за периода 2019 г. и корекциите, произтичащи от свързани с таксата дейности през 2019 г., които обаче не са били включени в изчислението за 2019 г., ще бъдат включени в начислимата през 2021 г. сума.

През преходния период ЕЦБ редовно ще изпраща съобщения на заплащащите такса институции, за да пояснява значението на тези промени на практика и да ги напътства в новите процеси.

Обща начислена сума през 2019 г.

Начислените от ЕЦБ такси за изпълнението на надзорните задачи са в размер на 576,0 млн. евро

През април 2019 г. ЕЦБ взе решение, че общата сума за възстановяване чрез надзорни такси през 2019 г. е 576,0 млн. евро. Тази сума се основава на очакваните разходи за цялата 2019 г. в размер на 559,0 млн. евро, коригирана за: i) дефицита в размер на 15,3 млн. евро, пренесен от периода на таксуване 2018 г., и ii) 1,7 млн. евро (нето), възстановени на отделни банки за предходни периоди на таксуване.

Сумата за възстановяване чрез годишни надзорни такси се разделя на две части. Това разделение е свързано със статута на поднадзорните лица като значими или по-малко значими и отразява прилаганите от ЕЦБ различни степени на надзорен контрол.

Таблица 10

Общо приходи от задачи, свързани с банковия надзор

(млн. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Общите суми и междинните сборове в таблицата може да не се равняват в резултат от закръгляването.

Както е обяснено в раздел 6.1, налице е излишък от 22,0 млн. евро между действителните разходи за задачи, свързани с банковия надзор през 2019 г., и прогнозните разходи за същата година. Този излишък ще намали начислимите такси за периода на таксуване 2020 г.

След публикуването на общата сума, начислима за 2019 г., се оказа, че е налице несъответствие между сумите, разпределени на всяка от категориите банки в дефицита, пренесен от периода на таксуване 2018 г. В резултат от това значимите институции са били таксувани с 0,7 млн. евро по-малко, а по-малко значимите институции – с 0,7 млн. повече в общата сума за 2019 г. Това е взето предвид в излишъка, с който ще бъде намалена таксата през 2020 г.

Таблица 11

Суми за пренос към периода на таксуване 2020 г. по категории

(млн. евро)

Източник: ЕЦБ.

Индивидуални надзорни такси

На ниво банки таксите се изчисляват в зависимост от значимостта на банката и рисковия ѝ профил, като се използват годишни фактори за таксите на поднадзорните банки с референтна дата 31 декември на предходната година. След това надзорната такса, изчислена за всяка банка, се събира посредством годишни плащания (вж. Диаграма 7).

Диаграма 7

Променливият компонент на таксата се определя от значимостта на банката и нейния рисков профил

Надзорната такса се определя на най-високото равнище на консолидация в държавите членки, участващи в ЕНМ. Тя съдържа променлив компонент на таксата и минимален компонент на таксата. Последният се прилага в еднаква степен за всички банки и се основава на 10% от цялата сума за възстановяване.[96]

Съгласно член 7 от Регламента относно таксите следните промени в състоянието на отделна банка изискват изменение на съответната надзорна такса: i) промяна в статута на поднадзорното лице, т.е. лицето е прекласифицирано от значимо в по-малко значимо или обратното; ii) лицензиране на ново поднадзорно лице; или iii) отнемане на съществуващ лиценз. Промените, свързани с предишни периоди на таксуване, които доведоха до нови решения на ЕЦБ за надзорните такси, през 2019 г. възлизат на 1,8 млн. евро, от които 1,7 млн. евро са включени в годишните надзорни такси, фактурирани през 2019 г.

Повече информация за надзорните такси е налична на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ. Тези страници се актуализират редовно и се публикуват на всички официални езици на ЕС.

Други приходи по задачи, свързани с банковия надзор

ЕЦБ има право да налага административни санкции на поднадзорните лица за неизпълнение на задълженията им съгласно банковото пруденциално законодателство на ЕС (включително надзорните решения на ЕЦБ).[97] Свързаните с това приходи не се вземат предвид при изчисляването на годишните надзорни такси. Регламентът относно таксите гарантира, че надзорните такси не се влияят по никакъв начин нито от обезщетения, дължими на трети страни, нито от административни санкции, дължими на ЕЦБ от поднадзорните лица. Административните санкции, наложени на поднадзорни лица, се отчитат като приход в отчета на ЕЦБ за приходите и разходите. През 2019 г. приходите от санкции, наложени на поднадзорни лица, бяха в размер на 7,0 млн. евро.[98]

7 Правни актове, приети от ЕЦБ

В настоящия раздел са посочени правните актове във връзка с банковия надзор, които са приети от ЕЦБ през 2019 г. и публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и/или на уебсайта на ЕЦБ. Обхванати са правните актове, приети съгласно член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и други релевантни правни инструменти.

7.1 Регламенти на ЕЦБ

ЕЦБ/2019/37
Регламент (ЕС) 2019/2155 на Европейската централна банка от 5 декември 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1163/2014 относно надзорните такси (ОВ L 327, 17.12.2019 г., стр. 70)

Поправка на Регламент (ЕС) 2019/2155 на ЕЦБ от 5 декември 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1163/2014 относно надзорните такси (ОВ L 330, 20.12.2019 г., стр. 106)

7.2 Правни актове на ЕЦБ, различни от регламенти

ЕЦБ/2019/1
Препоръка на Европейската централна банка от 7 януари 2019 г. относно политиките за разпределяне на дивиденти (ОВ C 11, 11.1.2019 г., стр. 1)

ЕЦБ/2019/4
Решение (ЕС) 2019/322 на Европейската централна банка от 31 януари 2019 г. за делегирането на правомощието за приемане на решения във връзка с надзорните правомощия, предоставени на основание националното право (OВ L 55, 25.2.2019 г., стр. 7)

ЕЦБ/2019/5
Решение (ЕС) 2019/323 на Европейската централна банка от 12 февруари 2019 г. за определяне на ръководителите на работни звена, които приемат делегирани решения във връзка с надзорните правомощия, предоставени на основание националното право (ОВ L 55, 25.2.2019 г., стр. 16)

ЕЦБ/2019/10
Решение (ЕС) 2019/685 на Европейската централна банка от 18 април 2019 г. относно общата сума на годишните надзорни такси за 2019 година (OВ L 115, 2.5.2019 г., стр. 16).

ЕЦБ/2019/14
Решение (ЕС) 2019/976 на Европейската централна банка от 29 май 2019 г. за установяване на принципите за определяне на цели и обмен на обратна информация в съвместни надзорни екипи и за отмяна на Решение (ЕС) 2017/274 (ОВ L 157, 14.6.2019 г., стр. 61)

ЕЦБ/2019/23
Решение (ЕС) 2019/1376 на Европейската централна банка от 23 юли 2019 г. за делегиране на правомощието за приемане на решения за паспортизация, придобиване на класифицирани дялови участия и отнемане на лицензи за кредитни институции (OВ L 224, 28.8.2019 г., стр. 1)

ЕЦБ/2019/26
Решение (ЕС) 2019/1377 на Европейската централна банка от 31 юли 2019 г. за определяне на ръководителите на работни звена, които приемат делегирани решения за паспортизация, придобиване на квалифицирани дялови участия и отнемане на лицензи за кредитни институции (ОВ L 224, 28.8.2019 г., стр. 6)

ЕЦБ/2019/27
Решение (ЕС) 2019/1378 на Европейската централна банка от 9 август 2019 г. за изменение на Решение ЕЦБ/2014/16 относно създаването на Административен съвет за преглед и установяването на оперативните му правила (ОВ L 224, 28.8.2019 г., стр. 9)

ЕЦБ/2019/38
Решение (ЕС) 2019/2158 на Европейската централна банка от 5 декември 2019 г. относно методологията и процедурите за определянето и събирането на данни относно факторите за таксата, използвани за изчисляването на годишните надзорни такси (ОВ L 327, 17.12.2019 г., стр. 99)

Поправка на Решение (ЕС) 2019/2158 на ЕЦБ от 5 декември 2019 г. относно методологията и процедурите за определянето и събирането на данни относно факторите за таксата, използвани за изчисляването на годишните надзорни такси (ОВ L 330, 20.12.2019 г., стр. 105)

Кодекс за поведение за високопоставени длъжностни лица в Европейската централна банка (ОВ C 89, 8.3.2019 г., стр. 2)

Меморандум за разбирателство между Европейската сметна палата и Европейската централна банка относно одита на надзорните задачи на ЕЦБ (9.10.2019 г.)

© Европейска централна банка, 2020

Пощенски адрес 60640 Frankfurt am Main, Germany
Телефон +49 69 1344 0

Уебсайт www.bankingsupervision.europa.eu

Всички права запазени. Разрешава се възпроизвеждането с образователна и нетърговска цел при изрично позоваване на източника.

Данните, съдържащи се в този доклад, са към 31 декември 2019 г.

За специфичната терминология можете да използвате речника на ЕНМ (само на английски език).

HTML ISBN 978-92-899-4165-5, ISSN 2443-5996, doi:10.2866/569147, QB-BU-20-001-BG-Q

  1. За резултатите на значимите институции през 2018 г. вижте „Рентабилността се покачва, но не достатъчно“ (Profitability numbers are looking up, but not enough), Надзорен бюлетин на ЕНМ, ЕЦБ, август 2019 г., а за перспективно насочен анализ вижте „Рентабилност: банките очакват да останат под натиск“ (Profitability: banks expect to remain under pressure), Надзорен бюлетин на ЕНМ, ЕЦБ, ноември 2019 г.
  2. Обзор на резултатите на по-малко значимите институции през 2018 г. е представен в „Доклад за риска при по-малко значимите институции“ (Risk report on less significant institutions).
  3. За повече информация вижте проучването на банковото кредитиране в еврозоната.
  4. Регламент (ЕС) 2019/630 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на минималното покритие за загуби за необслужвани експозиции (ОВ L 111, 25.4.2019 г, стр. 4).
  5. Продължителност на необслужването/интервали се отнася до това колко дълго една експозиция е била класифицирана като необслужвана. Продължителността на необслужване на дадена НОЕ се определя като брой дни (превърнати в години) от датата, на която е била класифицирана като необслужвана, до съответната отчетна или референтна дата. Интервалите от 2/7 и 3/7/9 години се отнасят до групирани по продължителност на необслужването експозиции, за които се очаква пълно прилагане (т.е. 100% покритие). По-точно, 100% покритие се очаква след три години за необезпечените НОЕ, след седем години за НОЕ, обезпечени с различно от недвижимо имущество обезпечение, и след девет години за обезпечени с недвижимо имущество НОЕ. Има очаквания за обезпечение и за групирани НОЕ с по-малка продължителност на необслужването. За повече информация вижте Таблица 3 в Съобщение относно надзорните очаквания за обезпечаване за НОЕ.
  6. Премахва се очакваният линеен път към пълно прилагане за частите от НОЕ, които са гарантирани или застраховани от официална агенция за експортно кредитиране, т.е. съгласно третирането на НОЕ по Стълб І няма очакване за покритие до 7-годишна продължителност на необслужването, а очакването за 100% покритие е приложимо за експозиции на експортни кредити след повече от 7-годишно състояние на необслужване.
  7. За повече подробности вижте раздел 4 в Съобщение относно надзорните очаквания за обезпечаване за НОЕ.
  8. Съгласно третирането на НОЕ по Стълб І „когато условията на дадена експозиция, която е възникнала преди 26 април 2019 г., бъдат променени от институцията по начин, който увеличава експозицията на институцията към длъжника, експозицията се счита за възникнала на датата, от която се прилага промяната“ (вж. член 469a от Регламент (ЕС) № 2019/630).
  9. За повече подробности вижте раздел 2 в Съобщение относно надзорните очаквания за обезпечаване за НОЕ.
  10. Важно е да се отбележи, че в настоящия документ термините „необслужвани експозиции“ (НОЕ) и „необслужвани кредити“ (НОК) се използват като синоними. Причината за това е обяснена в бележка под линия №1 в Съобщение относно надзорните очаквания за покритие за НОЕ.
  11. Анализът обхваща окончателни продажби на НОК, секюритизации на НОК, водещи до деконсолидация, и продажби на активи, резултат от придобиване на обезпечения.
  12. Вж. La Torre, M., Vento, G., Chiappini, H. и Lia, G., „Продажбите на НОК и реакциите на пазара – кой остава с празни ръце?“ (NPL sales and market reactions: who is left empty-handed?), Bancaria, брой 3, март 2019 г., и Gasbarro et al. „Реакция на цените на акциите на банките на съобщения за секюритизация“ (The Response of Bank Share Prices to Securitization Announcements), Quarterly Journal of Business and Economics, том 44, брой 1, януари 2005 г., стр. 89–105. La Torre, M. et al. отбелязват, че в Италия в периода 2015–2017 г. продажбите на НОК са оказали положително въздействие върху продавачите. Тяхното изследване показва също, че пазарът не реагира негативно на загубата на стойност в резултат от разликата между продажната цена и нетната балансова стойност на НОК. Gasbarro et al. показват, че съобщения за секюритизация са генерирали много положителен ефект върху богатството, като използват извадка от банки в САЩ с висок рейтинг на облигациите, високо равнище на финансов ливъридж, ниски разходи, различни от тези за лихви, и висока честота на емисиите.
  13. Методологията на изследване на събития се основава на модел, публикуван през 1969 г. от Fama et al. (вж. Fama E.F., Fisher L., Jensen M.C. и Roll R., „Корекция на цените на акциите в резултат от нова информация (The Adjustment of Stock Prices to New Information), International Economic Review, том 10, брой 1, 1969 г., стр. 1–21). Първо са установени „събитията“. После е изчислена необичайната възвръщаемост, като се извади очакваната нормална възвръщаемост (ако не би имало съобщение за освобождаване от НОК) от действителната възвръщаемост на акциите на банките. След това е изчислена кумулативната необичайна възвръщаемост (CAR) като сбор на отделните необичайни възвръщаемости, за да се измери общото въздействие от освобождаването от НОК в даден времеви период, наречен „събитиен прозорец“. Накрая са изчислени кумулативните средни необичайни възвръщаемости (CAAR). Те представляват средните стойности на всички събития в извадката, т.е. средната реакция на капиталовия пазар (в проценти) на прессъобщенията. За да се провери статистическата значимост на кумулативните средни необичайни възвръщаемости, са използвани два статистически параметрични теста: i) параметричен t-тест на моментно състояние, и ii) тест, въведен от Boehmer, Musumeci и Poulsen през 1991 г., като последният не се влияе от предизвиканата от събитието дисперсия (вж. Boehmer, E., Musumeci, J. и Poulsen, A.B., „Методология на изследване на събития в условия на предизвикана от събития дисперсия“ (Event-study methodology under conditions of event-induced variance), Journal of Financial Economics, том 30, брой 2, 1991 г., стр. 253–272).
  14. Цялата извадка е 135 събития, свързани с прессъобщения за освобождавания от НОК, публикувани в периода 2015–2019 г. от 31 значими и по-малко значими институции в ЕНМ, които са търгувани на фондовата борса.
  15. Големи освобождавания означава освобождавания от НОА с брутна балансова стойност над 320 млн. евро, т.е. над медианата на всички освобождавания от значими и по-малко значими институции в ЕНМ през периода 2015–2019 г.
  16. Схемата „Гаранция за секюритизиране на необслужвани кредити на банките“ (Garanzia Cartolarizzazione Sofferenze – GACS) представлява държавна гаранция, която осигурява задълженията за плащане на италиански дружества за секюритизация (дружества със специална инвестиционна цел) по отношение на първостепенни траншове на емитирани от тях обезпечени с активи ценни книжа (в контекста на транзакции по секюритизиране на НОК).
  17. 70% от прессъобщенията за освобождавания от НОК, публикувани от ирландски кредитни институции и включени в извадката на изследването, споменават благоприятно въздействие върху коефициента на капиталова адекватност. Това е най-високият процент от всички държави в извадката.
  18. Вижте Становище на Европейската централна банка от 6 декември 2019 г. относно гаранционна схема за секюритизации на кредити, чиито инициатори са кредитни институции (CON/2019/42) и гръцкия закон 4649/2019 (Държавен вестник A 2016 от 16 декември 2019 г.).
  19. Според вътрешни данни на ЕЦБ и надзорната ѝ банкова статистика, ако разгледаме само значимите институции в ЕНМ, между четвъртото тримесечие на 2014 г. и второто тримесечие на 2019 г. съотношението на НОК е намаляло от 17,1% на 8,0% при значимите институции в Италия, от 23,9% на 4,1% при значимите институции в Ирландия, от 8,0% на 3,5% при значимите институции в Испания, от 39,68% на 39,24% при значимите институции в Гърция, от 50,8% на 18,6% при значимите институции в Кипър и от 17,15% на 10,59% при значимите институции в Португалия.
  20. За повече подробности по различните мерки за осигуряване на качеството в ЦПВМ вижте „ЦПВМ: преглед на вътрешните модели“ (TRIM: reviewing internal models), Надзорен бюлетин на ЕНМ, ЕЦБ, ноември 2018 г.
  21. Повече информация за надзорните решения, приети вследствие на проучванията на място по ЦПВМ, ще бъде представена в публикациите, свързани с приключването на проекта.
  22. Не са включени отменените проучвания на място.
  23. Не са включени последващи решения за допълнителни разпоредби.
  24. ЕЦБ е определила прагове, за да осигури докладването само на релевантни и значими киберинциденти.
  25. Насоки на ЕБО за оценка на риска в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в рамките на процеса на надзорен преглед и оценка (ПНПО).
  26. Позициите от първо, второ и трето ниво се разграничават въз основа на данните, според които се определя справедливата им стойност (МСФО 13). Позициите, търгувани на активни пазари, се причисляват към първо ниво, тъй като за оценяването им могат да се използват котираните цени (некоригирани). Позициите от второ ниво се оценяват чрез пряко или косвено наблюдаеми данни, различни от използваните за позициите от първо ниво котирани цени. Цените на позициите от трето ниво се определят с помощта на ненаблюдаеми данни, т.е. неналични или недостатъчно надеждни пазарни данни. По тази причина тези позиции трябва да се оценяват с помощта на най-добрата налична информация за допусканията, които участниците на пазара биха използвали при определяне на цената на такива позиции.
  27. Позициите от второ и трето ниво в търговските портфейли на 13-те значими институции, включени в извадката, имат дял от около 61% от всички позиции от второ и трето ниво в търговските портфейли и банковите портфейли на всички значими институции.
  28. Повече информация за инициативите на място е представена в раздел 1.3.2.
  29. За повече подробности за стрес теста на ликвидността вижте раздел 1.1.1.
  30. За повече подробности вижте раздел 1.2.3.
  31. Спадът се дължи на две основни причини: i) през 2019 г. не бяха завършени тематични прегледи и това елиминира един от източниците на констатации; ii) констатациите от проучвания на вътрешни модели вече се включват на по-късен етап от процеса и това доведе до еднократно намаление на броя на констатациите през 2019 г.
  32. Повече информация за резултатите и методологията на ПНПО 2019 можете да намерите на уебсайта на ЕЦБ за банковия надзор.
  33. Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).
  34. Тук терминът „хибриден“ означава, че са обхванати и значими, и по-малко значими институции.
  35. ПНПО методологията за по-малко значимите институции се основава на насоките за ПНПО, разработени от ЕБО, и се опира на подхода на ЕЦБ към значимите институции и на съществуващите национални методологии.
  36. По-малко значимите институции с нисък приоритет представляват много ограничена заплаха за финансовата стабилност и присъщите им рискове са управляеми, докато онези със среден приоритет имат или i) високи присъщи рискове с ниско или средно въздействие, ii) ниски присъщи рискове, но със средно или силно въздействие, или iii) средни рискове със средно въздействие. За по-малко значими институции с висок приоритет се смятат онези със среден или висок риск и високо или средно въздействие.
  37. Насоки (ЕС) 2017/697 на Европейската централна банка от 4 април 2017 година относно упражняването на правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза, от националните компетентни органи по отношение на по-малко значимите институции (OВ L 101, 13.4.2017 г., стр. 156)
  38. Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи задължения, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за отчетност и оповестяване и на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 1).
  39. Директива (ЕС) 2019/878 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Директива 2013/36/ЕС по отношение на освободените субекти, финансовите холдинги, финансовите холдинги със смесена дейност, възнагражденията, надзорните мерки и правомощия и мерките за запазване на капитала (ОВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 253).
  40. Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
  41. За Г-СЗИ са определени: BNP Paribas, Deutsche Bank, Groupe BPCE, Groupe Crédit Agricole, ING Bank, Santander, Société Générale и UniCredit.
  42. Вижте „Банковата дейност в променящ се климат – подготовка за бъдещето“ (Banking in a changing climate – preparing for what lies ahead), Надзорен бюлетин на ЕНМ, ЕЦБ, май 2019 г., и „Климатични промени и финансова стабилност“ (Climate change and financial stability), Специална статия А, Преглед на финансовата стабилност, ЕЦБ, май 2019 г.
  43. На ЕБО са възложени няколко задачи за периода до 2025 г. в контекста на оценка на евентуалното включване на екологичните, социални и управленски рискове в трите стълба на пруденциалния надзор.
  44. Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 г. за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (Рамков регламент за ЕНМ) (ОВ L 141, 14.5.2014 г., стр. 1).
  45. Тези критерии са описани в член 6, параграф 4 от Регламента за ЕНМ.
  46. Списъкът на значимите и по-малко значимите институции, публикуван през декември 2019 г., отразява i) решенията за значимост, за които е изпратено уведомление до поднадзорните институции преди 1 ноември 2019 г., и ii) други промени и обстоятелства в групови структури, настъпили преди 1 ноември 2019 г.
  47. Това са процедури, за които официално е изпратено уведомление до ЕЦБ през отчетния период (т.е. входящи уведомителни процедури). Броят на процедурите, свързани с лицензиране, не съвпада с броя на надзорните решения, завършени или приети през отчетния период (т.е. изходящи решения).
  48. Прекратяване на действието на лиценз означава, че там, където го позволява националното законодателство, лицензът престава да съществува, без да е необходимо официално решение за това; то представлява правна последица, произтичаща непосредствено от настъпването на конкретно, ясно определено събитие, като например изричен отказ от лиценза от страна на институцията, или това, че тя самата прекратява съществуването си, например поради сливане с друго дружество.
  49. Включително малък брой заявления за допълнителни директорски длъжности без изпълнителни функции.
  50. Някои решения обхващат повече от една оценка, свързана с лицензиране (например оценки за надеждност и пригодност на неколцина членове на съветите на една и съща значима институция или придобивания на квалифицирани дялови участия в различни дъщерни предприятия в единична сделка). Някои процедури по лицензиране не изискват официално решение на ЕЦБ, по-специално процедурите по паспортизация и процедурите по прекратяване на действието на лицензи.
  51. Това се отнася за процедури, които са подчинени на рамките за делегиране, одобрени с Решение (ЕС) 2017/935 на Европейската централна банка от 16 ноември 2016 г. за делегирането на правомощието за приемане на решения относно надеждността и пригодността и оценката на изискванията за надеждност и пригодност (ЕЦБ/2016/42) и Решение (ЕС) 2019/1376 на Европейската централна банка от 23 юли 2019 г. за делегиране на правомощието за приемане на решения за паспортизация, придобиване на класифицирани дялови участия и отнемане на лицензи за кредитни институции (ЕЦБ/2019/23).
  52. Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).
  53. „Управление на риска и механизми за вътрешен контрол“ включва механизмите или процесите, които трябва да са налице в институцията, за да може тя адекватно да установява, управлява и докладва рисковете, на които е или би могла да бъде изложена. „Организационна структура“ се отнася до степента, в която дадена институция разполага с ясно определена, прозрачна и последователна йерархия.
  54. Вследствие на искане на латвийската Комисия за финансовите и капиталовите пазари на 4 април 2019 г. ЕЦБ започна до упражнява пряк надзор над AS PNB Banka. Така AS PNB Banka беше прекласифицирана в значима институция (вж. „ЕЦБ поема прекия надзор над AS PNB Banka в Латвия“, прессъобщение на ЕЦБ, 11 март 2019 г.)
  55. Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране на банки, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1).
  56. Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).
  57. Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149).
  58. Комисията за финансовите и капиталовите пазари подаде пред съда искане за обявяване в несъстоятелност на JSC PNB Banka“, прессъобщение на Комисията за финансовите и капиталовите пазари, 22 август 2019 г.
  59. ЕЦБ оцени латвийската AS PNB Banka като проблемна или с вероятност да стане проблемна“, прессъобщение на ЕЦБ, 15 август 2019 г.
  60. AS PNB Banka: ЕСП взе решение, че не се изисква преструктуриране“, прессъобщение на ЕСП, 15 август 2019 г.
  61. Вследствие на решенията на ЕЦБ и ЕСП Комисията за финансовите и капиталовите пазари прекрати предоставянето на финансови услуги от JSC PNB Banka и взе решение за неналичност на депозитите“, прессъобщение на Комисията за финансовите и капиталовите пазари, 15 август 2019 г.
  62. Пакетът от регулации за банковия сектор включва ДКИ V, РКИ II, ДВПБ II и РЕМП II.
  63. Меморандум за разбирателство между Единния съвет по преструктуриране и Европейската централна банка във връзка със сътрудничеството и обмена на информация.
  64. Общият потенциал за възстановяване е степента, в която вариантите на възстановяване биха позволили на дадена банка да се възстанови от кризисна ситуация.
  65. Тези сценарии са разработени в съответствие с Насоки на ЕБО относно набора от сценарии, за използване при плановете за възстановяване (EBA/GL/2014/06).
  66. Указанията са кратки ръководства, които дават възможност на банките бързо да прилагат своите планове за възстановяване; симулациите се използват за тестване на основни компоненти от плановете за възстановяване на банките.
  67. Поднадзорните лица бяха уведомени за съответните решения относно отнемането на лиценз през ноември 2019 г. и януари 2020 г.
  68. Решение на Европейската централна банка от 31 януари 2014 г. относно тясното сътрудничество с националните компетентни органи на участващите държави членки, чиято парична единица не е еврото (ЕЦБ/2014/5) (OВ L 198, 5.7.2014 г., стр. 7).
  69. Банките се избират така, че да се осигури обхват, който е в съответствие с член 6, параграф 4 от Регламента за ЕНМ и в общи линии е съпоставим с обхвата на цялостните оценки, проведени i) през 2014 г. при създаването на ЕНМ и ii) през януари 2015 г. при приемането на еврото в Литва. Институциите се избират въз основа на техния размер, рисков профил и цялостно значение за икономиката на държавата. Тава означава, че се вземат предвид няколко елемента, например бизнес модел на институцията, вътрешно управление и управление на риска, капиталови рискове, рискове за ликвидността и финансирането и взаимосвързаност с останалата част на финансовата система.
  70. Вж. „ЕЦБ актуализира ръководството за прегледа на качеството на активите на банките“, прессъобщение на ЕЦБ, 20 юни 2018 г.
  71. Становище на Европейската централна банка от 8 юли 2019 г. относно националното законодателство, което да бъде прието с цел установяване на тясно сътрудничество между Европейската централна банка и Hrvatska narodna banka (CON/2019/25).
  72. Вж. „ЕЦБ ще извърши цялостна оценка на пет хърватски банки“, прессъобщение на ЕЦБ, 7 август 2019 г. За повече информация относно цялостната оценка в Хърватия вижте раздел 2.1.1.
  73. Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).
  74. Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (ОВ L 156, 19.6. 2018 г., стр. 43).
  75. Член 16 от Регламент 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).
  76. Изпълнение на насоките и препоръките на ЕБО от страна на ЕЦБ.
  77. Повече информация за рамката за таксите е поместена в глава 6.
  78. Ръководният комитет подпомага дейността на Надзорния съвет и подготвя неговите заседания. Той се състои от председателя и заместник-председателя на Надзорния съвет, един представител на ЕЦБ и петима представители на националните надзорни органи. Петимата представители на националните надзорни органи се назначават от Надзорния съвет за една година въз основа на ротационна система, която осигурява справедливо представяне на държавите.
  79. В допълнение към тези надзорни решения ЕЦБ също така негласно одобри 205 операции (например установяването на клонове), като не изказа възражения в законово установените срокове. От тях 103 бяха одобрени от висшето ръководство в рамката за делегиране.
  80. Тези решения съдържат препратки към решения, завършени или приети през отчетния период (т.е. изходящи решения). Броят на надзорните решения не съвпада с броя на процедурите по лицензиране, за които официално е изпратено уведомление до ЕЦБ през отчетния период (т.е. входящи уведомителни процедури).
  81. Съгласно член 6.7 от Процедурния правилник на Надзорния съвет решения могат да се вземат и с писмена процедура, освен ако поне трима членове на Надзорния съвет с право на глас не възразят. В такива случаи въпросът се включва в дневния ред на следващото заседание на Надзорния съвет. Обикновено писмената процедура изисква най-малко пет работни дни, за да бъде разгледана от Надзорния съвет.
  82. За повече информация вижте Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност 2017.
  83. Административният съвет за преглед има петима членове: Жан-Пол Редуен (председател), Кончета Бреша Мора (заместник-председател), Хавиер Аристеги, Андре Камилери, Едгар Майстер (до 7 септември 2019 г.), Герд Хойзлер (считано от 18 декември 2019 г.), както и двама заместници: Рене Смитс и Иван Шрамко. През септември 2019 г. Управителният съвет поднови мандатите на Жан-Пол Редуен, Кончета Бреша Мора, Хавиер Аристеги, Андре Камилери и Рене Смитс. Административният съвет за преглед е създаден по силата на Решение ЕЦБ/2014/16 относно създаването на Административен съвет за преглед и установяването на оперативните му правила. То беше изменено с Решение (ЕС) 2019/1378 на Европейската централна банка от 9 август 2019 г. (ЕЦБ/2019/27) с цел да се прецизира ролята на заместниците и методологията за разпределението на разноските, направени от заявителите и от ЕЦБ.
  84. Повече информация за Административния съвет за преглед можете да намерите на уебсайта на ЕЦБ за банковия надзор.
  85. Решение (ЕС) 2019/276 на Европейската централна банка от 29 май 2019 г. за установяване на принципите за определяне на цели и обмен на обратна информация в съвместни надзорни екипи и за отмяна на Решение (ЕС) 2017/274 (ЕЦБ/2019/14) (ОВ L 157, 14.6.2019 г., стр. 61)
  86. В мисия на място от трансграничен екип ръководителят и поне един от неговите членове не са от съответния НКО на държавата по произход или приемащата държава.
  87. В мисия на място от смесен екип ръководителят е от съответния НКО на държавата по произход или приемащата държава, а поне двама от членовете на екипа не са от съответния НКО на държавата по произход или приемащата държава.
  88. Решение ЕЦБ/2014/39 съдържа и разпоредби, свързани с организационни аспекти.
  89. Решение на Европейската централна банка от 17 септември 2014 г. относно прилагането на разделение между функцията, свързана с паричната политика, и надзорната функция на Европейската централна банка (ЕЦБ/2014/39) (ОВ L 300, 18.10.2014 г., стр. 57).
  90. В Регламента за капиталовите изисквания са определени задълженията за отчетност по FINREP (финансово отчитане) и COREP (общо отчитане) за кредитните институции. Повече информация за тези задължения за отчетност се съдържа в Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета, на техническите стандарти за изпълнение по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи. FINREP е рамката за събиране на финансова информация от банковите институции, а COREP – рамката за събиране на информация, свързана с изчисляването на Стълб I.
  91. Речникът за интегрирана банкова отчетност (BIRD) е инициатива на ЕЦБ и националните централни банки от ЕСЦБ, провеждана в тясно сътрудничество с европейския банков сектор. Той бе разработен, за да облекчи отчетната тежест за банките. Публикуваното на уебсайта на ЕЦБ съдържание на речника включва точно описание на данните, които следва да се извличат от вътрешните ИТ системи на банките за генериране на отчетите, както и ясно определени правила за трансформирането на тези изисквани от надзорните органи данни.
  92. Решение (ЕС) 2019/685 на ЕЦБ от 18 април 2019 г. относно общата сума на годишните надзорни такси за 2019 година (ЕЦБ/2019/10) (ОВ L 115, 2.5.2019 г., стр. 16).
  93. От периода на таксуване 2020 г. надзорните такси на ЕЦБ ще бъдат изчислявани на базата на действителните годишни разходи, т.е. след приключването на периода на таксуване. Вижте раздел 6.2 за повече информация относно промените в рамката за надзорните такси.
  94. Регламент (ЕС) 2019/2155 на ЕЦБ за изменение на Регламент (ЕС) № 1163/2014 относно надзорните такси (EЦБ/2019/37) (OВ L 327, 17.12.2019 г., стр. 70). Решение (ЕС) 2019/2158 на ЕЦБ относно методологията и процедурите за определянето и събирането на данни относно факторите за таксата, използвани за изчисляването на годишните надзорни такси (ЕЦБ/2019/38) (OВ L 327, 17.12.2019 г., стр. 99).
  95. Регламент (ЕС) 2015/534 на Европейската централна банка от 17 март 2015 г. относно отчитането на надзорна финансова информация (ЕЦБ/2015/13) (ОВ L 86, 31.3.2015 г., стр. 13).
  96. За най-малките значими институции с общи активи до 10 млрд. евро минималният компонент на таксата е намален наполовина. От 2020 г. минималният компонент за таксата е намален наполовина и за малки по-малко значими институции с общи активи до 1 млрд. евро.
  97. Повече информация за привеждането в изпълнение и санкциите е поместена в раздел 2.2.
  98. Приходите от наложени санкции, посочени тук (7,0 млн. евро) и посочените в раздел 2.2 (7,6 млн. евро) се различават поради различните периоди, за които се отчита приходът.
Подайте сигнал