Преместване в еврозоната

В еврозоната банковият надзор се извършва от ЕЦБ и националните надзорни органи на участващите държави, наричани „национални компетентни органи (НКО)“, в рамките на единния надзорен механизъм (ЕНМ).

Надзорните роли и задължения на ЕЦБ и националните надзорни органи по отношение на банките в еврозоната се разпределят въз основа на значимостта на поднадзорните лица.

• Банка, която изпълнява набор от критерии за значимост („значима институция“) по правило ще бъде под прекия надзор на ЕЦБ.
• Банка, която не изпълнява тези критерии („по-малко значима институция“) ще бъде под прекия надзор на националния надзорен орган на държавата, в която се намира. (ЕЦБ има ролята на наблюдател, за да осигурява последователност и качество на надзора във всички такива институции и в цялата система).

ЕЦБ има изключителната отговорност за издаване и отнемане на лицензи на всички кредитни институции във всички участващи в ЕНМ държави. Освен това тя одобрява придобиването на квалифицирани дялови участия и други общи процедури за такива кредитни институции в контекста на Регламента за ЕНМ (вж. също Раздел 3 „Разрешения и лицензи за извършване на банкова дейност в еврозоната“ в често задаваните въпроси).

ЕНМ се състои от ЕЦБ и националните компетентни органи на участващите държави членки. Той представлява система на координиран банков надзор в еврозоната с преимуществото да се ползва от силните страни, опита и знанията на ЕЦБ и НКО. ЕЦБ отговаря за ефикасното и последователно функциониране на ЕНМ и го координира, съблюдавайки разпределението на надзорните отговорности, определени в Регламента за ЕНМ. За да се осигури ефикасен и ефективен надзор, кредитните институции се категоризират като „значими“ или „по-малко значими“, като ЕЦБ осъществява пряк надзор над значимите банки, а НКО отговарят за надзора над по-малко значимите.

НКО и ЕЦБ работят в тясно сътрудничество по надзора на разположените в еврозоната банки. Процесите и процедурите на НКО и ЕЦБ са хармонизирани, за да се осигури например спазване на сроковете в областта на издаването на разрешения.

Резюме на всички приложими критерии ще намерите тук: критерии за определяне на значимостта.

Да. ЕЦБ съвместно с националните надзорни органи извършва оценка на финансовото състояние на банките, които преминават или е вероятно да преминат под прекия надзор на ЕЦБ. Тези цялостни оценки допринасят за осигуряването на адекватна капитализация на банките, така че те да могат да устоят на евентуални финансови сътресения. Те включват преглед на качеството на активите и стрес тест.

ЕЦБ ще реши във всеки отделен случай кога точно да бъде включена в оценката всяка институция. Като цяло, целта е да се извърши цялостна оценка веднага щом стане ясно, че институцията ще изпълни критериите за значимост и прехвърлянето на дейности или активи от Обединеното кралство в еврозоната е на достатъчно напреднал етап, за да има основание за извършване на оценката.

Цялостната оценка се извършва на най-високото равнище на пруденциална консолидация в участващите държави членки. Ако даден инвестиционен посредник е част от консолидирана банкова група, той ще попадне в обхвата на оценката. Оценката ще бъде съсредоточена върху рисковете, свързани както с дейността по кредитиране, така и с инвестиционните услуги.

Когато банката е част от група, за целите на определяне на значимостта се взема предвид положението на цялата група на най-високо равнище на пруденциална консолидация в еврозоната (а не положението на всяко отделно лице). Така например, ако активите на групата надхвърлят 30 млрд. евро на посоченото консолидирано равнище, то всички поднадзорни лица в рамките на групата се смятат за значими, дори поотделно да не надхвърлят прага от 30 млрд. евро.

Ако дадена банка е част от значима група под прекия надзор на ЕЦБ, нейният надзор се извършва както на индивидуална, така и на консолидирана основа. За да се провежда надзорът и на двете равнища, Регламентът за ЕНМ и Рамковият регламент за ЕНМ („регламентите“) възлагат на ЕЦБ конкретни надзорни правомощия, не само по отношение на банките, но и например по отношение на (смесени) финансови холдинги, при условие че те се намират в държави от еврозоната, и съгласно определени правила и разпоредби. Ако групата включва други финансови институции като например инвестиционни посредници, ЕЦБ няма да упражнява надзор над тези институции на индивидуално равнище, но те ще бъдат включени в надзора над групата на консолидирана основа.

Съгласно член 2, параграф 20 от Рамковия регламент за ЕНМ „поднадзорно лице“ е някое от следните: а) кредитна институция, установена в участваща държава членка; б) финансов холдинг, установен в участваща държава членка; в) смесен финансов холдинг, установен в участваща държава членка, при условие че отговаря на условията, посочени в точка 21, буква б); г) клон, установен в участваща държава членка от кредитна институция, която е установена в неучастваща държава членка.

Позицията на ЕЦБ по отношение на избора на държава е изцяло неутрална; ЕЦБ осигурява еднакъв надзор навсякъде в еврозоната. Всички значими институции са под прекия надзор на ЕЦБ, като се прилага единен набор от надзорни стандарти, независимо от държавата. По-малко значимите институции са под прекия надзор на националния надзорен орган на държавата, в която се намира банката. ЕЦБ има ролята на наблюдател, за да осигурява съгласуваност и качество на надзора във всички такива институции и в цялата система.

Не. ЕЦБ и националните надзорни органи са се споразумели да прилагат последователен подход навсякъде в еврозоната, както към значимите, така и към по-малко значимите институции.

От банките се очаква да завършат осъществяването на плановете си за Брекзит в съответствие с договорените с надзорните им органи графици.

ЕЦБ и националните надзорни органи ще проследят договорените ангажименти и ще наблюдават напредъка на банките към целевите операционни модели. Това може да бъде включено в основни надзорни процеси като процеса по надзорен преглед и оценка.

НКО и ЕЦБ работят в тясно сътрудничество както по надзора, така и по лицензирането на банките. Процедурите за издаване на лицензи се извършват съгласно разпоредбите на Рамковия регламент за ЕНМ.

В еврозоната процедурата за издаване или разширяване на обхвата на банков лиценз (където е приложимо) е от така наречените „общи процедури“. ЕЦБ отговаря за тези процедури за всички институции в еврозоната, т.е. както за значимите, така и за по-малко значимите институции. ЕЦБ и националните надзорни органи участват в различни етапи от процедурите. При общите процедури точката за достъп за всички заявления е националният надзорен орган на държавата, където ще се намира банката, независимо от това дали тя изпълнява критериите за значимост. Работата на надзорниците е поначало координирана, така че да се осигури гладък процес, който да не влияе на сроковете. Националните надзорни органи и ЕЦБ си сътрудничат тясно в целия ход на процедурата, която се извършва за всички поднадзорни кредитни институции и приключва с приемането на решение от ЕЦБ.

Ето защо във всички случаи трябва да изпратите заявлението си за лиценз направо до компетентния национален надзорен орган, за да може да се задейства общата процедура. Съгласно член 22 от Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ) същата процедура се следва и при придобиването на квалифицирано дялово участие в банка.

Дали е необходимо банка, която планира да разшири дейността си, да кандидатства за нов или допълнителен лиценз, зависи от редица фактори. Сред тях са например местните изисквания, както и формата и обхватът на вече издадения от компетентния орган лиценз за банкова дейност, а те могат да варират в различните участващи държави членки. Когато банка възнамерява да разшири дейността си, тя следва да се обърне към ЕЦБ и/или НКО (в зависимост от това дали е значима или по-малко значима институция), за да изясни дали е необходим нов или допълнителен лиценз.

Независимо от това дали е необходим лиценз, от банките, които разширяват дейността си, се очаква да съобщят своевременно и по собствена инициатива плановете си на надзорните органи и да покажат как ще се погрижат да разполагат с достатъчно системи и мерки за контрол за управлението на новата дейност. Разбира се, всички изисквания във връзка с лицензите трябва да бъдат изпълнени през цялото време.

Да. ЕЦБ и националните надзорни органи считат за ценни предварителните разговори с банките, които проявяват интерес към установяване или засилване на присъствие в еврозоната. Насърчава се провеждането на такива разговори по въпроси, свързани с кандидатстването, още щом определите основните елементи и стесните кръга на вариантите на плана си за преобразуване или реорганизация. Във всеки случай ЕЦБ и националните надзорни органи започват отрано да обменят информация по такива заявки, за да осигурят гладкото протичане на процеса.

Да, ЕЦБ може да разгледа заявление за лиценз и без документацията, доказваща съществуването на предприятието, което се очаква да получи лиценза. Съответната документация все пак ще трябва да бъде представена на етапа на оценката.

Обърнете внимание, че изискванията за информация при издаване на лиценз за кредитни институции са допълнително уточнени от Европейския банков орган в проект за регулаторни технически стандарти, публикуван на 14 юли 2017 г. Той трябва да бъде приет от Комисията съгласно член 8, параграф 2 от ДКИ. Следователно описаната по-горе практика на ЕЦБ може да се промени, за да се осигури съответствие с разпоредбите, след като те станат приложими.

Обикновено минават шест месеца от момента на подаването на завършено заявление до приемането на решение относно лицензирането. Този период може да е по-кратък в случаите, когато заявителят иска разширяване на съществуващ лиценз, стига националната рамка да го позволява и да няма надзорни проблеми, свързани със съществуващото лице в обхвата на ЕНМ. Във всички случаи решение трябва да се вземе в срок от 12 месеца от датата на заявлението. (За подробна информация за общите процедури вижте член 14 и член 15 от Регламента за ЕНМ, както и Част V от Рамковия регламент за ЕНМ.) Така или иначе, да представите изчерпателна и изрядна документация от самото начало, е от решаващо значение, за да сте сигурни, че заявлението ще бъде обработено възможно най-безпрепятствено. Затова е важна вътрешната подготовка на цялата необходима документация, преди да бъде подадено заявлението. Институциите трябва да предвидят достатъчно време за подготовка на документацията по заявлението.

Не. Всички заявления за лицензиране се обработват съгласно гореописаната обща процедура, независимо от това в коя държава са подадени (вижте също и въпроса как се подава заявление за издаване на лиценз).

Като цяло, според член 18, буква а) от ДКИ компетентните органи могат да отнемат издадения на кредитна институция лиценз, ако например тя не го използва, т.е. не започне дейност до 12 месеца след издаването на лиценза. В някои държави членки обаче може да са в сила по-дълги или по-кратки срокове за започване на дейността след издаването на лиценза. Във всеки случай, банките трябва ясно да посочат в хода на процеса по лицензиране кога възнамеряват да започнат дейността си. Банките трябва също така да представят стратегия, която ясно посочва как възнамеряват да изпълняват бизнес плана си и да изградят подходяща система за контрол на рисковете.

Придобиването или увеличаването на квалифицирано дялово участие в кредитна институция, както е дефинирано в Директивата за капиталовите изисквания, подлежи на предварително разрешение от страна на ЕЦБ. Подобно на оценката за издаване на лиценз за банкова дейност, и тази оценка се извършва съгласно обща процедура. Следователно националният надзорен орган е точката за достъп, където трябва да изпратите уведомление. След тясно сътрудничество и консултации с националния надзорен орган ЕЦБ ще приеме надзорно решение относно придобиването на дяловото участие. За да протече гладко процесът, заявителите следва да вземат предвид възможността за диалог със съответния НКО и с ЕЦБ преди официалното подаване на уведомлението.

След изтичането на преходния период ДКИ вече не се прилага към банките в Обединеното кралство, а клоновете в ЕС на кредитни институции от Обединеното кралство ще загубят единния си европейски паспорт за извършване на дейност. За да извършват подлежаща на регулация дейност, тези институции трябва да разполагат с необходимия лиценз.

Банките в еврозоната трябва да могат да управляват всички съществени рискове, които потенциално може да ги засегнат, независимо и на местно равнище и трябва да имат контрол над балансите си и над всичките си експозиции. Те трябва да бъдат в състояние да отговарят пряко и самостоятелно на потенциални запитвания от страна на ЕЦБ или на национални надзорни органи относно всички дейности, свързани с банката, както и да предоставят бързо информация. Управленските механизми и механизмите за управление на риска трябва да бъдат съизмерими с естеството, мащаба и сложността на дейността и да бъдат в пълно съответствие с европейското законодателство. Създаването на фиктивни предприятия е неприемливо.

Като цяло кредитните институции трябва да се погрижат в поднадзорната институция да има достатъчно персонал, който да може да извършва дейността ѝ, включително управление на риска и фронт офис.

Ако банките планират да възложат повече от една функция на служителите, временно или постоянно, т.е. едни и същи служители да работят за няколко институции в рамките на групата (съвместяване на функции), ЕЦБ и националните органи ще направят задълбочена оценка, за да са сигурни, че се посвещава достатъчно време на изпълнението на функциите в поднадзорните банки. Организационната структура не бива да бъде такава, че да се възпрепятства ясната йерархия и отговорности в поднадзорното лице или да възниква възможност за конфликти на интереси. Банките трябва да установят независими функции и механизми за контрол на местно ниво, които да са подчинени на местен ръководен орган, например що се отнася до контрола на риска, спазването на разпоредбите и вътрешния одит. Определени ключови роли не бива да подлежат на режим на съвместяване.

Важно е ръководният орган да отделя достатъчно време за разглеждане на въпросите, свързани с риска. Ръководният орган трябва да участва активно в управлението на всички съществени рискове и да осигурява заделянето на достатъчно ресурси за целта, както и в оценяването на активите, използването на външни кредитни рейтинги и вътрешни модели, свързани с тези рискове. Институциите трябва също така да имат звено за управление на риска, което да е независимо от оперативното звено и да разполага с достатъчно правомощия, размер, ресурси и достъп до управителния орган.

ЕЦБ и националните надзорни органи считат, че предназначението на клонове в трети държави е да обслужват местни нужди. ЕЦБ и националните надзорни органи не очакват клонове в трети държави да изпълняват функции от ключово значение за самата кредитна институция или да предоставят услуги на клиенти в ЕС.

Изискванията за нормално функционираща банка трябва да са изпълнени, преди институцията да започне да извършва каквато и да е банкова дейност в еврозоната.

Като се има предвид този основополагащ принцип, доколкото една институция изгражда постепенно дейността си, може да има възможност за успоредно развитие на известен допълнителен местен капацитет и организационна уредба. Надзорният орган може да допусне това според конкретния случай и ако е в синхрон с бизнес плана на банката. Такива уговорки трябва да се основават на реалистичен и подробен бизнес план за развитието на подобен капацитет, който трябва да е включен в заявлението за издаване на лиценз. Трябва да се вземе предвид следното: обхватът и рисковият профил на планираните дейности, политиката за осчетоводяване и диверсификацията на търговските и хеджиращите контрагенти, преместването на ресурси, рентабилността на институцията, която попада в рамките на ЕНМ, капацитетът за отчетност и ИТ инфраструктурата.

Уговорките не бива в никакъв случай да застрашават стабилното вътрешно управление и надеждното и ефикасно управление на риска и не бива да водят до изоставане на капацитета и мерките за контрол от дейността.

Независимо от всякакви временни уговорки, по които установените в еврозоната банки биха се споразумели с надзорния орган, ЕЦБ и националните надзорни органи очакват от тях да разполагат с достатъчен капацитет (включително местна инфраструктура, персонал и звена за управление на риска), така че всички съществени рискове да се управляват на местно ниво.

Специално по отношение на огледалния модел на осчетоводяване ЕЦБ и националните надзорни органи очакват (включително при евентуални преходни уговорки в отделни случаи) частта от риска, генерирана от всички съществени линии продукти, да се управлява и контролира на местно ниво. Що се отнася до пазарния риск, това може да означава евентуално установяване на постоянен местен капацитет за търгуване и местни комисии за риска, а също и търгуване и хеджиране на рисковете с разнообразни външни контрагенти. Конкретните изисквания и евентуалните преходни периоди ще зависят, наред с всичко останало, от структурата на модела на осчетоводяване, значимостта и сложността на дейността, равнището на вътрешногрупови експозиции, договорните отношения и вътрешната уредба.

ЕЦБ и националните надзорни органи извършват оценка на практиките на осчетоводяване (включително огледално и дистанционно) и свързаните с тях рискове, когато бъде подадено заявление за лицензиране, а също и в хода на текущия надзор или наблюдение. Моделите на осчетоводяване на започващите дейност и съществуващите банки не бива да водят до създаването на фиктивни предприятия, като се разчита на предоставянето на услуги от институции в трети държави, или до препятствия пред бързото прилагане на мерки за възстановяване. От банките се очаква да бъдат в състояние да работят достатъчно самостоятелно (т.е независимо от помощта на групата). ЕЦБ и националните надзорни органи правят оценка до каква степен банките изпълняват (или планират да изпълнят) тези надзорни очаквания, когато оценяват моделите на осчетоводяване.

По-специално, ЕЦБ и националните надзорни органи оценяват дали банките прилагат (или планират да приложат) подходящи рамки за административно управление и управление на риска на местно ниво и дали са назначили служители, които да идентифицират и управляват възникващите на местно ниво рискове. Особено внимание се отдава на това дали местната рамка за административно управление на банката и нейната инфраструктура по отношение на персонала, както и капацитетът за управление на риска са подходящи и съизмерими с търговската дейност, стратегиите за хеджиране и способността за хеджиране на рисковете с разнообразни контрагенти, планираното равнище на достъп до инфраструктури на финансовия пазар, равнището и вътрешната уредба на транзакциите и експозициите в рамките на групата, концентрацията на контрагенти и други големи експозиции.

Надзорните очаквания по отношение на моделите на осчетоводяване се прилагат пропорционално според значимостта и сложността на дейностите на всяка отделна институция. Това означава, че големите банки с високо равнище на взаимосвързаност и сложни операции на капиталовия пазар са обект на по-взискателни надзорни очаквания и оценки.

ЕЦБ и националните надзорни органи очакват поднадзорните банки да имат стабилни механизми за контрол на риска в установените в еврозоната институции. Тези механизми следва да гарантират, че прилагането на режим за възлагане на дейности на подизпълнители (в рамките на групата или извън нея) се наблюдава подобаващо от ръководните органи на институцията и е в пълно съответствие с регулаторните изисквания.

Наред с това не бива да се нарушава оперативната независимост на поднадзорната банка в резултат от възлагането на подизпълнители на функции или услуги; трябва да са налице подходящи процедури за извънредни ситуации и те да се проверяват редовно, за да се осигури непрекъсваемостта на бизнес процесите в институцията. От решаващо значение също така е договорите за възлагане на дейности на подизпълнители да предвиждат управление на местно ниво и достъп на надзорниците до цялата информация, както и възможност за инспектиране на доставящата услугите институция.

Като цяло режимите на възлагане на дейности на подизпълнители се подлагат на преглед и оценка от ЕЦБ и националните надзорни органи според спецификата на всеки отделен случай.

Съгласно изискванията на член 7, параграф 1 от Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки (ДВПБ) предприятията майки в ЕС трябва да съставят план за възстановяване на групата на най-високото равнище на консолидация в ЕС. След приключването на преходния период в плана трябва да се отрази, че институцията в Обединеното кралство вече няма да бъде институцията на най-високо равнище в ЕС. 

Кредитните институции с новоиздаден лиценз и съществуващите банки, които възнамеряват да разширят значително дейността си, трябва да изработят план за възстановяване в ЕС, който да е в съответствие с ДВПБ. В плана трябва да бъдат отразени задълженията, определени от съответния компетентен орган, и той трябва да бъде разработен в подходящ срок, т.е. от три до шест месеца след началото на дейността. В документите при кандидатстване за лиценз следва да бъде включен ясен и подробен проектоплан как ръководният орган на институцията възнамерява да изпълни тези изисквания в посочения по-горе срок.

В този контекст прехвърлянето на одобренията на вътрешни модели не се счита за изпълнимо при действащата правна рамка.

Съгласно ДКИ (трайното) използване на вътрешни модели от:

• новоустановена банка в еврозоната
• съществуваща банка, в случай че тя възнамерява да внесе промени в базовите си портфейли (напр. да добави портфейли, които да бъдат обхванати от вътрешния модел)

изисква банката да подаде ново заявление за разрешение.

Във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз е установен ограничен период, в който нови банки в еврозоната, които разширяват дейността си или се преместват от Обединеното кралство, могат да използват вътрешни модели, които още не са одобрени от ЕЦБ.

Подобни споразумения, които са подчинени на строги условия, са съобщени на заинтересованите страни.

Ограниченият период, в който банките могат да използват вътрешни модели, които още не са одобрени от ЕЦБ, ще приключи най-късно на 30 юни 2022 г. или веднага щом заявлението за прилагане на модел от банката бъде одобрено или отхвърлено от ЕЦБ.

Становището на ЕБО по въпроси, свързани с Брекзит, излага принципни положения по много от темите, обхванати и в настоящите често задавани въпроси. Позицията на ЕЦБ е в съзвучие с тези принципи.

Така например, ЕЦБ споделя мнението, че е необходимо да се поддържат високи стандарти за лицензиране, и планира да провежда строго оценяването на заявленията, без да допуска изключения. Институциите няма да имат право да възлагат дейности на подизпълнители до степен, в която да функционират като фиктивни предприятия, и от тях ще се изисква да притежават капацитет на местно ниво да идентифицират и управляват рисковете. Позицията на ЕЦБ за вътрешните модели също е в съзвучие с всички принципи на ЕБО. Така например, институции, които кандидатстват за допълнителни разрешения за вътрешни модели, следва да подадат необходимите заявления и компетентните органи в ЕС27 може да се доверят на извършената в Обединеното кралство оценка, но след това следва да извършат преглед.

Ако сте значима институция, значи за вас се отнася политиката на ЕЦБ относно правата на избор и преценка в надзорната област, предвидени от законодателството на ЕС. Тази политика е отразена в Регламента на ЕЦБ и Ръководството на ЕЦБ относно правата на избор и преценка, приложими от 2016 г. насам.

• Ръководство на ЕЦБ относно правата на избор и преценка, предвидени от законодателството на Съюза – консолидирана версия
  
  ENGLISH

  OTHER LANGUAGES (14) +

  Select your language

  DeutschDE EλληνικάEL EspañolES Eesti keelET SuomiFI FrançaisFR ItalianoIT LietuviųLT LatviešuLV NederlandsNL PortuguêsPT SlovenčinaSK SlovenščinaSL SvenskaSV
• Допълнение към Ръководството на ЕЦБ относно правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза.
  
  ENGLISH

  OTHER LANGUAGES (14) +

  Select your language

  DeutschDE EλληνικάEL EspañolES Eesti keelET SuomiFI FrançaisFR ItalianoIT LietuviųLT LatviešuLV NederlandsNL PortuguêsPT SlovenčinaSK SlovenščinaSL SvenskaSV
• Регламент на ЕЦБ относно упражняването на правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза

За да се осигурят условия на равнопоставеност и последователно прилагане на високи надзорни стандарти навсякъде в еврозоната, беше взето решение да се хармонизира упражняването на правата на избор и преценка и за по-малко значимите институции. Окончателните версии на правните инструменти са публикувани на 13 април 2017 г.

Всички банки следва да прилагат пряко общата рамка за големите експозиции, определена в Регламента за капиталовите изисквания. Що се отнася конкретно за евентуални освобождавания от изискванията за големи експозиции в институции, които са част от група или мрежа в еврозоната, трябва да проверите дали държавата, в която се намирате, е приела национални закони относно освобождаването на вътрешногрупови големи експозиции, упражнявайки преходното право на преценка по член 493, параграф 3 от РКИ.

• Ако случаят е такъв, трябва да се съобразите с тези национални закони. Тези закони ще бъдат взети предвид при оценяването на вътрешногрупови големи експозиции, за които институцията иска освобождаване от лимита за големи експозиции, определен в РКИ.
• Ако случаят не е такъв, трябва да се съобразите с текущата политика на ЕЦБ по отношение на упражняването на това право на преценка. Тази политика е отразена в горепосочения регламент на ЕЦБ относно правата на избор и преценка (вж. член 9 и Приложение І). Обърнете внимание, че предвид на потенциалното нарастване на обема и значимостта на експозициите към лица от трети държави ЕЦБ и националните надзорни органи обмислят въвеждането на предварителна надзорна проверка, преди да разрешат освобождаване от лимитите.

Процесът по надзорен преглед и оценка (ПНПО) се основава на обхвата на пруденциалната консолидация в ЕС и се извършва според равнището на консолидация на групата на ниво ЕС, като се оценяват финансовото състояние и рисковете на всички институции в групата. Това означава, че ПНПО за поднадзорната банка ще обхване предприятие-майка в ЕС, но не и предприятие-майка от поднадзорната група в трета държава. ЕЦБ определя изискванията по ПНПО за значимите банкови групи в еврозоната. Ако предприятието-майка в ЕС се намира в неучастваща държава членка, компетентният орган в тази държава от ЕС ще отговаря за решението по ПНПО на равнището на групата.

ЕЦБ може да публикува нови и/или актуализирани често задавани въпроси по свързани с надзора теми на своя уебсайт за банковия надзор.